Page 1


Марк Прайър

УБИЙСТВА край СЕНА


Published 2012 by Seventh Street Books, an imprint of Prometheus Books The Bookseller copyright © 2012 by Mark Pryor All rights reserved.

© Издателство „Слънце“, 2016 г.

© Мария Михайлова, преводач, 2016 г. © Кремена Петрова, художник, 2016 г. ISBN 978-954-742-221-6


М АРК ПРАЙЪ Р

Издателство „Слънце“ Основано 1937 г. София, 2016 г.


На жена ми Сара

БЕЛЕЖКА ОТ АВТОРА Колкото и да обичам Париж, си позволих известни волности относно неговата история и география, създадох някои събития и си измислих имена на улици. Всички допуснати грешки и недостоверни факти са мои и само мои.

Марк Прайър


ПЪРВА ГЛАВА

Н

ай-голямата камбана на катедралата „Нотър Дам“ отмери дванайсет на обяд, точно когато Хюго стигна края на моста. Резливият въздух задържа последния звън и той остана да звучи по-дълго от обикновено. Хюго спря и погледна през оживената парижка улица към кафене „Пани“. Жълтите фенери от някогашни карети над прозорците му примамваха, вътре се мяркаха смътни фигури – клиентите избираха маси, сервитьорите се плъзгаха край тях като танцьори. Копнееше за горещо кафе, но днес беше първият ден от отпуска му, от който Хюго не се нуждаеше – нямаше какво да прави или къде да отиде. Затова не изпитваше особено желание да седи сам на маса и да мисли по въпроса. Той присви рамене, за да се предпази от вятъра, и пое надясно, загърбвайки кафенето. Тръгна на запад, по протежение на реката. Хвърли бегъл поглед над парапета, докато вървеше. Отдолу се издигна ръмженето на моторна лодка, чието витло разсичаше ледените води на Сена. В студени дни като този Хюго се питаше колко дълго би оцелял човек в мазните речни талази, докато се бори с измамно ленивото ѝ, но силно течение, преди да се остави в ледената ѝ хватка. Отърси се от мрачната мисъл. В края на краищата това е Париж – трафикът от лодки по реката бе оживен, мнозина се любуваха на Сена от многобройните ѝ мостове, също като него, така че ако в реката слу-


6

Марк Прайър

чайно попаднеше човек, нямаше да остане незабелязан. Няколко минути по-късно зърна антикварната сергия – четири зелени метални сандъка, прихванати с болтове към ниската стена и натъпкани с книги. Техните разноцветни като пера на птица гърбове, наподобяващи разперено ветрило върху рафтовете, привличаха минувачите. Собственикът на сергията се бе привел над единия сандък, а подгъвът на износеното му сиво палто метеше паважа. Връзката на едната му обувка се бе развързала, но човекът не ѝ обърна внимание, дори когато пръстите му затършуваха из пощенските картички, намиращи се на сантиметри от нея. Крясъци, приличащи на масирана стрелба, накараха продавача да се изправи. Хюго също насочи вниманието си към гласовете, кънтящи от друга антикварна сергия, на около петдесетина метра от тях, до Пон Ньоф. Един набит и широкоплещест мъж крещеше и размахваше заплашително ръце пред собственичката на сергията – жена с пурпурно лице, навлечена с жилетки и шалове, за да се предпази от студа – явно твърдо решена да не му остане длъжна. Старецът поклати глава и се върна към сандъка си. Хюго се прокашля. – Oui, monsieur?* – Тонът на продавача беше рязък, но когато позна Хюго, широко се усмихна: – А, това си ти. Къде беше, mon ami**? – Salut***, Макс. Хюго смъкна едната си ръкавица и пое ръката на Макс, топла, въпреки студа. Говореха на френски, макар че ста* Да, господине? (фр.). – Бел. прев. ** Приятелю мой. (фр.). – Бел. прев. *** Здравей. (фр.). – Бел. прев.


УБИЙСТВА КРАЙ СЕНА

7

рецът знаеше английски достатъчно добре, особено когато от него пазаруваха хубавички американски момичета. – За какво е тази шумотевица? – попита Хюго. Макс не отговори и двамата отново се загледаха натам. Жената размахваше ръце, сякаш казваше на едрия тип да я остави на мира. Реакцията на мъжа шокира Хюго: онзи сграбчи китката ѝ, изви я достатъчно силно, че да я усуче, и ритна жената в крака. Тя падна на колене, жалостиво изплака и отметна глава от болка. Хюго се устреми натам, но Макс го задържа със силната си ръка. – Non – каза той, – не е твоя работа. Une affaire domestique*. Хюго се отскубна от него. – Но Макс, трябва ѝ помощ. Чакай ме тук. – Non – повтори Макс, сграбчвайки ръката на Хюго в желязна хватка, която американецът усети през зимното си палто. – Остави я, Хюго. Тя не иска помощта ти, повярвай ми! – Защо да не я иска? Кой е той, по дяволите? – Хюго усети как тялото му се напряга и едва потисна желанието си да си го изкара на грубиянина от другата страна на улицата. Нещо у него обаче откликна на молбата на Макс. Помисли си, че ако се намеси, вероятно ще влоши още повече положението. – Макс, за какво всъщност става дума? Макс продължително го изгледа, после пусна ръката му и отмести поглед. Старецът се обърна към сергията си, взе в ръка една книга и си сложи очилата, за да прочете заглавието. Хюго забеляза, че лявото стъкло на очилата му липсва. – Боже, Макс! Моля те, кажи, че онзи тип не е идвал и при теб. * Не. ... [Това е] вътрешна (семейна) работа (фр.). – Бел. прев.


8

Марк Прайър

– При мен ли? Не – книжарят избърса с ръкав своя сипаничав, напомнящ луковица нос, без да поглежда Хюго в очите. – Защо да идва? – Ти кажи. Кеят бе привлекателно място за всякакви откачалки, Хюго знаеше – водата ги привличаше като комари, както привличаше и туристите, прииждащи на талази през сърцето на града. Парижките букинисти бяха лесна и честа мишена. – Няма причина. Ако се тревожиш за очилата ми, просто ги изтървах, това е. – Макс най-после погледна Хюго в очите и усмивката му се върна. – Е, остарявам и ставам все по-непохватен, но още мога да се грижа за себе си. Както и да е, твоята работа е да пазиш вашия посланик и да охраняваш посолството, вместо да се тревожиш за старци като мен. – В отпуск съм и мога да се тревожа за когото си искам. Макс отново хвана ръката на Хюго и каза с успокояващ тон: – Добре съм. Всичко е наред. – D’accord*, щом казваш – Хюго отново погледна към другата страна на улицата и видя, че жената се е изправила, а мъжът продължаваше да ръкомаха, но вече без да я докосва. Неохотно реши да остави нещата каквито са. Обърна се към изложените книги: – Ето как се грижиш за себе си. Като скубеш наивните туристи, а? Всъщност имаш ли нещо, което си заслужава? Търся книга за подарък. – Имам ключодържатели, пощенски картички и petit** Айфелови кули. – Подаръкът е за Кристин. * Съгласен съм (фр.). – Бел. прев. ** Малки, миниатюрни (фр.). – Бел. прев.


Издателство „Слънце“ Създадено през 1937 г. Редактор основател Стефан Кабакчиев (1909–1949) МАРК ПРАЙЪР

УБИЙСТВА край СЕНА Редактор и коректор Лиляна Карагьозова Оформление Кремена Петрова Американска, първо издание Формат 60х90/16. Печатни коли 24

Печат ИНВЕСТПРЕС АД

Адрес на издателството: 1000 София, пл. „Славейков“ 11 тел.: (02) 988 37 97 e-mail: office@sluntse.com Книгите на издателство „Слънце“ могат да бъдат закупени с отстъпка от офиса, от добрите книжарници в страната или да се поръчат с безплатна доставка от

www.sluntse.com

УБИЙСТВА КРАЙ СЕНА | Марк Прайър  

Макс – възрастен собственик на сергия за антикварни книги в Париж, е заплашен с пистолет и отвлечен пред очите на приятеля си Хюго Марстън,...

Advertisement