23
Преображенският манастир „Преображение Господне”, който е най-големият от великотърновските манастири, е основан около 1360 г. от царица Теодора-Сара и сина й Иван Шишман (XIV в.). Затова манастирът е известен още като „Сарин“ или „Шишманов“. Намира се на 7 км от Велико Търново, срещу Патриаршеския, от другата страна на дефилето на Янтра, близо до село Самоводене. Останки на основи от стария средновековен храм се намират на 500 м от сегашния. Светата обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. По време на османското владичество неколкократно е опожаряван и ограбван от кърджалии, а впоследствие е разрушен напълно. Възстановен е на сегашното си място през 1825 г. с разрешение от султан Махмуд хан от родолюбивия монах отец Зотик. Храмът е дело на майстор Колю Фичето, а е изрисуван в периода 1849-1851 г. от Захарий Зограф – най-известния възрожденски художник и иконописец. Тук се намират монументалните стенописи „Страшният съд” и „Колелото на живота”, фреските „Рождество Богородично”, „Успение Богородично”, „Тайната вечеря”. Кулатакамбанария от 1856 г. също е дело на Колю Фичето. В библиотеката се съхраняват ценни средновековни български книги и икони.
Югоизточно от Велико Търново, на 20 км, се намира друг средновековен манастир – „Св. Никола”, по-известен като Капиновски. Смята се, че е основан от цар Константин Асен Тих през 1272 г. При падането на Търновското царство под османско владичество е опустошен и за няколко века престава да съществува. През XVII век е издигнат от пепелта от жителите на околните села. Според едно предание те възстановили манастира тайно, като работели нощем, а стените му опушвали, за да изглежда стар. След възстановяването манастирската обител още няколко пъти е опустошавана при кърджалийски набези. Последно е издигнат в 1825 г., а черквата е обновена през 1835 г. от дряновски майстори. Големите икони на иконостаса са рисувани в 18111819 г. от тревненския майстор Папа Витан Млади.