Issuu on Google+

I HAVE DEEP FEELINf OF DEPRE5510N ..-


Седмично иэдание

ИЗДАТЕЛСКА КОМПАНИЯ: Де АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД

(De AGOSTINI HELLAS SRL) СТРАНА Нд ПРОИЗХОД: Гърция

ИЗДАТЕЛ: Петрос Каnнистос ИКОНОМИЧЕСКИ ДИРЕКТОР: Фоти с Фотиу МЕНИДЖЪРНА РЕДАКТИРАНЕ И ПРОИЗВОДСТВО: Вирджиния Кутрубас АДРЕС: Вулягменис 44-46,

166 7З Атина

{Vouliagmenis 44-46, 166 7З Athens) МЕНИДЖЪР МАРКЕТИН Г: Михалис Куцукос МЕНИДЖЪР НА ИЗДАН ИЕТО: Насита Кортеса

Чарлэ М. Шулц

Бройб5

ПРОИЗВОДСТВЕН КООРДИНАТОР: Каролина Пулиду МЕНИДЖЪР ДИСТРИБУЦ ИЯ: Еви Боза

ВЪВЕДЕНИЕ

4

МЕНИДЖЪР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИ И: Димитрие Паскалидис КООРДИНАТОР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ: Антонис Люмис

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ

6

СПЕЦИАЛНА АДАПТАЦИЯ ЗА БЪЛГдРСКИ ЕЗИК: ГИГА ДЖОРДЖ ЕООД {GIGA GEORGE

Историята на едно момче, очаровано от магическия свят

РЕДАКЦИЯ И КОРЕКЦИЯ: Ралица Панайотова ПЕЧАТ И ПОДВЪРЗВАНЕ:

на анимационнитегерои

HAIDEMENOS S.A.

ДИРЕКТОР НА ПЕЧАТНИЦАТА: МАКИС КОТОПУЛОС

Детската мечта на един бъдещ автор на комикси

ВНОСИТЕЛ: Атика Медия България ООД

СпайкиСпарки

е е

Рисунки, създадени на бойното поле

2008 De AGOSТINI Hellas 2003 К.К. De AGOSTINI JAPAN

ISSN: 1791 -4256

Професионален дебют като автор на комикси Раждането на "Фъстъчета"

Домът на Снупи

EOODJ

Снимки: CorЬis Japan,

>

De Agostini Picture Library,

Mediafax/Associated Press, Getty lmages

Q

"И таз добра!"

Цена на броевете: Цена на nървия брой:

1,50 лв.

Цена на следващите броеве: З,70 лв.

ВАЖНИ СЪБИТИЯ

20 Всички текстове са эащитени с авторски nрава. Забранено е

"Фъстъчетата" и децата

възnроизвеждането, сканиране то, n р едаване то или изnолзва ·

нето на материалите с търговска цел nод каквато и да е форма

без nисменото съгласие на редактора.

СЪВРЕМЕННИЦИ

24

Хуманисти с изискан вкус и с чувство за хумор

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЛИЯНИЕ

28

Да създаваш "едно маnко щастие" в продължение на

50 години

За вашето по-добро обслужване търсете изданието винаги в един и същ търговски обект и уведомявайте продавача за намерението си да закупите евентуално и следващите броеве. За всякаква информация, справки, замяна на екземпляри или поръчки на предишни броеве, потърсете ни на телефон

(02) 489 95 53 или

За да получите nо-добро обслужване, поръчвайте всеки брой на nоредицата от един и същ търговски nункт и информирайте nродавача за намерението си да купувате следващите броеве.

ни изпратете e-mail на адрес infO@deagostini.bg.

Обслужване на клиенти: понеделник- nетък,

10:00- 15:00 ч.

За да поnучите стари броеве по пощата, първо се обадете на теnефон (02) 489 95

53,

след което преведете необходимата сума по сметка:

Издателят си запазва nравото да nроменя р еда на издаване

Алфа Банк

на nоредицата, както и nравото на избор на имената,

IBAN: BG39CRBA 98981001 0718 50 BIC: CRBABGSF

които ще се nредставят.

Кеар Дайрект ЕООД При поnучаване на стари броеве по курмер 1амащането става в момента на получаването.

Посетете сайта на Де Агоетини

www.deagostini.bg


'l


Въведение

Чарлз М. Шулц Какъв е неговият живот?

Б

НАЧАЛОТО НА хх в., когато медийният пазар в Америка е

разтърсван от "вестникарската война" между двата гиганта в този

бизнес

LlJ

s I

-

Хърст и Пулицър, едно момче от дълбоката американска

провинция с интерес чете колонките с комиксите във вестниците и

мечтае един ден да стане художник и самият той да рисува комикси. Името на това момче е Чарлз Монро Шулц.

Непредсказуемите

капризи

на

съдбата

и

развихрилата

се

конкуренция между издателските империи му помагат да осъществи

детската си мечта. Той става един от най-известните създатели на комикси и аниматори в цял свят, а неговата поредица за малките

LlJ

"фъстъчета" (Peanuts) е любима на децата от всички страни. Всъщност

с:[

в тях, както и в героите му, сред които е и най-известното куче на света

LlJ со

~ со

художникът пресъздава обикновени сцени от всекидневния живот, но

-

Снупи, има нещо изключително трогателно и мило.

Шулц е от породата на онези добродушни хора, за които най­ голямото щастие е възможносnа да поиграят с кучето си, когато

се приберат у дома. Той създава удивителни истории, успявайки да превърне обикновеното в нещо изключително, благодарение на чувството си за хумор. Със своите "фъстъчета'; които рисува до края на живота си, Шулц си извоюва авторитета на най-известния и успешен художник в света на комиксите.

Какъв е Чарлз Шулц като човек?


-

Чарлэ М. Шулц ХРОНОЛОГИЧНА ТАБЛИЦА 1896

~

Появява се жълтата преса.

1922

1 1 1 1

На

19З7 19З8 19З9

26 ноември в Сейнт Пол (щата Минесота) се ражда Шулц.

За първи път са одобрени негови рисунки. Започват да излизат сериите с комикси за Супермен.

Шулц изкарва задочен курс за илюстратори в "Арт Инстракшън Скулс'~ Започва Втората световна война.

1940

1

Шулц завършва средното си образование.

194З

~

Майката на Шулц, Дина, умира от рак.

1945

~

Шулц е мобилизиран и изпратен в Европа.

1947

~

Вестникарски дебют на първата му серия комикси "Дребосъчетата" (Li'l Folks).

1950

~

За първи път във всекидневник се появяват комиксите за "Фъстъчетата " (Peanuts).

1951

~

Шулц се жени за Джойс Халверсън.

1952

~

"Фъстъчета" се появяват в неделен вестник.

1958

~

1965

1966

Става преподавател в"Арт Инстракшън Скулс'~

Шулц е разочарован от първата си голяма любов.

Шулц и семейството му се преместват в град Себастопол (Калифорния). Образите на "фъстъчетата" се появяват за първи път върху различни стоки.

~

"Весела Коледа, Снупи" (Merry

~

Умира баща му Карл Шулц.

Christmas, Snoopy) е излъчен за първи път по телевизията.

Шулц получава награда "Еми'~

.:::-А~,_,~ J ~J

Студиото на Шулц е унищожено от пожар.

1967

1969

~

За първи път са излъчени сериите за Чарли Браун.

~

Снупи излита в Космоса с"Аполо"-10.

Започва да се отбелязва "Денят на Чарлз Шулц"-

\ \).;:-, • j. с

24 май.

Създаването на "Редууд Емпайър Арена':

1970

~

Основаването на "Криейтив Асоушиейтс'~ Изградено е първото студио в Дома на Снупи

(Snoopy Place).

197З

~

Шулц сключва брак за втори път с Джийн Форсит Клайд.

198З

~

Създаден е "Кемп Снупи" (Camp

1985

~

Организирана е първата изложба, посветена на Снупи.

1986

~

Шулц получава място в Залата на славата (Hall of Fame).

1996

~

Звездата на Шулц се появява в Алеята на славата (Walk of Fame).

1997

~

Шулц прави дарение за изграждането на мемориал в памет на Деня "Д"

~

Шулц обявява, че се оттегля в пенсия. Броят на вестниците, които публикуват комиксите за "фъстъчетата':

1999

(посветен на

надхвърля

2000

~

Snoopy) в Минесота.

6 юни 1944 г.- деня на десанта в Нормандия по време на Втората световна война).

2 600 за цял свят.

На 12 февруари Шулц умира в Санта Роза (Калифорния) . Излиза последният епизод на "Фъстъчета':

2002

~

Отваря врати музеят, посветен на Чарлз М. Шулц.

2005

~

Отбелязана е 55-годишнината от публикуването във вестник на първия епизод на "Фъстъчета'~


-

Живот и дейност

Историята на едно момче, очаровано от магическия свят на анимационните герои Монозина от съвременните възрастни по цял свят израстват с комиксите "Фъстъчета'' (Peanuts) и с приключенията на техните очарователни герои Снупи и Чарли Браун. Тези комикси са публикувани във вестниците в продължение на десетилетия и до насят много щастливи мигове на

милиони хора по света. Създателят на тези рисувани истории, Чарлз Монро Шулц, работи върху тях в продължение на целия си творчески живот.

Ще направим опит да разгледаме по-подробно живота на този човек, който успява да осъществи детската си мечта и да стане известен художник и автор на комикси , носещи толкова неподправена

радост на милиони деца. До смъртта си той остава верен на своите симпатични герои.

Детската мечта на един бъдещ автор на комикси Раждането на С парки

С

НУПИ

Е

С ИМПАТИЧНО

МАЛКО

КУЧЕНЦЕ,

ват и обичат този герой от комиксите, а и не само

върху

него. С не nо-малка симnатия се nолзват и Чарли

nокрива на кучешката си колибка. Много веро­

Браун с неговата кръгла, nриличн а на футболна

ятно е обаче да се окаже, че в Съединените

тоnка, глава, егоистичната, но много сладка Луси,

щати

и Лайнъс, с неговото одеяло за сигурност, които

което

nрекарва

им ето

на

това

деня

си

кученце

в

е

мечти

nо-nознато

на

• Река Мисисипи. nокрита с дебеn пед. Тази река разделя два

големи града. На единия бряг е Сейнт Пол, а на другия

-

Минеаполи с.

Сейнт Пол е голям

nовече хора в сравнение с имената на бившите

nрежи вяват заедно безброй nриключения и са

американски nрезиденти. Всъщност не само в

любимци на дец~различни nоколения в nро­

докато Минеаполи с е

Съединените щати, а по цял свят хората nозна-

дължение на

бизнес център.

50

години.

административен център,

nо-<коро nроцъфтяващ


Като правило успешните автори на комикси имат на разпол ожение няколко асистенти и раз­

пределят работата между тях, за да успеят да

А3а.д осулисиvе

направят всички серии. В този смисъл за Шулц може да се каже, че той е един наистина уника­ лен творец.

Чарлз МонроШулце роден на 26 ноември

1922 г.

в Сейнт Пол (щата Минесота). Баща му Карл Шулц произхожда от семейство на бедни германски

ПОЯВАТА НА ПЪРВИТЕ КОМИКСИ ВЪВ ВЕСТНИЦИТЕ стават

поnу­

със сътрудниците на неделното издание на

лярни в Съединените щати в края на

Вестникарските комикси

XIX в. и

"Уърлд" и усnява да nривлече на работа в

са nряк резултат от ожесточената конкурен­

своя

ция на медийния nазар.

телно и художника Аутколт. Между двата

вестн ик nочти целия състав, включи·

имигранти. Неговите родители успяват да съз­

През 1895 г. вестникът "Ню Йорк Уърлд"

медийни гиганта, Пулицър и Хърст, заnочва

дадат своя малка ферма в северната част на Ню

на Джоузеф Пулицър заnочва да ��тделя

ожесточена конкуренция. В крайна сметка

Йорк, но Карл не желае да продължи по техния

осмата страница в неделните си броеве за

комиксовата серия "Жълтото хлаnе"

комиксовата серия на Ричард Аутколт "Хоган

Кid) се оказва на страниците на изданието на

Стрийт': През следващата година "Уърлд"

Хърст "Ню Йорк Джърнъл~ Пулицър обаче

път и да стане фермер. Вместо това той се обу­ чава за бръснар. Майката на бъдещия худож­ ник, Дина Халверсън, произхожда от семейство

(Yellow

добавя жълт цвят към черно-белите си до

наема нов художник на комикси и nродъл ·

този момент страници. В този цвят са дре­

жава да издава серията в своя вестник. За

на норвежки имигранти. Тя се ражда и израства

хите на главния герой от комиксите, които

известно

в провинциално градче в щата Уисконсин, а по­

nо-късно nроменят за главието си и заnочват

съществуват две комиксови серии с едно и

да се наричат ''Жълтото хлаnе" (Yellow Кid). В

също заглавие и един и същ главен герой.

късно започва работа като сервитьорка в едно малко ресторантче в Минеаполис - град близ­ нак на Сейнт Пол, на отсрещния бряг на река

Тази

началото картинката е само една, но nосте­

време в два различни

ексцентрична

вестника

надnревара

между

nенно броят им се увеличава и те са вече три

Пулицър и Хърст nо-късно е наречена "жълта

или четири. По-късно се оформя цяла серия

журналистика" и до голяма стеnен разкрива

Мисисипи. Карл Шулц, който работи като помощ­

с nродължения. Усnехът на комиксите е неве­

негативните черти на съвременната медийна

ник в близката бръснарница, често посещава рес­

роятен и тиражът на вестник "Уърлд" неимо­

индустрия. Все nак броят на nродажбите нара­

торантчето по време на обедната си почивка и

верно нараства.

ства чувствително, а американските рисувани

двамата се сближават. Карл е убеден, че има язва на

стомаха,

и

всеки

ден

си

поръчва

пшенична

каша. Всъщност той няма подобно заболяване, но

Уилям Хърст, наричан още "вестникарския

серии, наречени

nо-късн о

комикси, стават

крал'; забелязва значението на комиксите и

важна част от масовата култура в Съедине­

огромния успех, който те носят на "Уърлд~

ните щати. Забавните рисувани истории за

По това време "Ню Йорк Джърнъл" - вестни­

Поnай и Блонди, които се nоявяват една след

Дина всеотдайно се грижи за това той да получава

кът, който е ръководен от Хърст, не може да

друга, стават любимо четиво за Шулц. Всичко

любимото си ястие. Скоро двамата се оженват, а

се nохвали с особено голям тираж.

това nредоnределя nоявата на "Фъстъчета" в

Неочаквано Хърст за nочва

Чарлз Монро Шулце тяхното единствено дете.

nреговори

американската история на комиксите.

Два дена след раждането си момчето получава от един от своите чичовци прякора Спарки. Така се казва

състезателният кон

от популярния

картин ка

по

кокосова

Учителката

това време комикс "Барни Гугъл'~ Всъщност името

го

п алма .

поощрява

за

нестандартн ото му мислене

на коня е Спарки Крантата. Има някаква предо­

и

казва, че е убедена в бъдещето

пределеност във факта, че прякорът на момчето

му на художник. Това внима ­

идва точно от серия комикси .

телно отношение докосва на й­ чувствителните

ската

Изу мителен тал ант на художн и к

и

струни

в

дет­

насочва живота

на малкия Чарлз в определе на

Скоро след раждането на момчето баща му

посока.

Карл отваря бръснарница на ъгъла на улиците

Шулц е

"Снелинг" и "Селби'~ Карл е трудолюбив човек и работи усърдно ден и нощ. Докато другите

душа

чувствително дете

и често се затваря в себе с и, • Първите комикси се nоявяват nрез XIX век.

когато

нещо

го

притеснява.

мъже се интересуват преди всичко от бейзбол­

Като ученик показва тол кова

ните резултати, любимото занимание на Карл в

добри резултати, че дори прес­

свободното му време е да чете комикси . Той е

кача

толкова очарован от тях, че си купува по четири

училище "Ричард

различни вестника всеки неделен ден и по две

тетрадките му могат да се видят

местни издания в събота . Малкият Чарлз обича

рисунки на Мики Маус и Попа й

да чете комиксите заедно с баща си .

един

клас

в

начал н ото

Гордъ н ':

В

и те са толкова сполучливи, че

Отраснал буквал но с тях, един ден Шулц си

много

от децата

го

молят да

задава въпроса дали той сами ят би могъл да

нарисува подобн и и в техните

рисува комикси. Оказва се, че момчето притежава

тетрадки

удивителен талант в това отношение, открит най­

опашка за това около него. Ето

напред от учителката му в детската градина. Един ден тя му дава лист хартия и комплект цветни

моливи.

Момчето рисува мъж, който разчиства

с лопата сняг, и кой знае защо добавя към тази

и

дори се

редят

на

защо може да се каже, че тала н ­

... Сnарк

Крантата е един от главните герои в nоnулярната

коми ксова серия ·Б а рни Гугъл·. Тя излиза

no

времето, кога то

тът на Шулц получава призна­

е роден Шулц. и има голям успех. Момчето nолучава nрякора

нието на околните още в дет­

С nарки no името на коня, който е главен герой от този комикс.

ските му годин и.


Живот и дейност

Спайк и Спарки Момчето , ко ето обич а спорта

Първото п убл ику ва н е

СпоРrьт е nочти толкова любимо занимание за

на ком иксова серия

младия Шулц, колкото и рисуването. Всеки ден

на Ш ул ц в пр ес ата

той играе бейзбол със своите nриятели, а nрез

Когато става на тринадесет

зимата обича да се nързаля по заледените улици.

години, Шулц, който дотогава

От детските му години в Минесота, с кратките

се занимава изключително с

лета и дългите зими, остават безброй щастливи

рисуване

сnомени до края на живота му. От всички сnортн и

като домашен любимец куче,

заниман ия обаче Шулц най-много харесва голфа.

чи ето име е Сnайк. То е сме­

За nърви nът играе тази игра, когато е н а nетна­

сица между две nороди лов­

десет години, и тя го завладява до такава стеnен,

джийски

че въnреки мечтата си да стане художник, в един

които е nойнтер, и е черно­

момент той се двоуми дали nък да не се nосвети

бяло на цвят. По-късно именно то вдъхновява

на голфа. В крайна сметка надделява любовта

Шулц да създаде образа на Снуnи, който също е

към рисуването, но голфът остава негова страст

ловджийска nорода. Сnайк разбира около пет­

чак до края на живота му. По-късно той nоказва

десет думи, има труден характер и изяжда nочти

удивително майсторство и отлични резултати в

всичко, което се nоставя nред него.

и

сnорт,

кучета,

nолучава

едната

от

тази игра, макар че до седемдесетгодишната си

Един ден Шулц си играе с тоnка за тенис и без

възраст не може да се nохвали •с nоnадение от

да иска я хвърля точно nред Сnайк. За частица от

nървия удар':

секундата кучето улавя тоnката и я глътва. Налага

.... Куче порода биrъл, каке<~то е и породата на героя от

комиксите на Шулц. Снупи.

... До Снупи са Луси, Чарли Браун и Лайнъс - главните герои от комиксое<~та серия .


·

-

-

Чарnэ М. Шуnц

се вечерта Спайк да бъде добре нахранен с

зя ващи първото нещо, за което се

пълна купа спагети, за да го накарат да изхвърли

сещат в момента. Шулц веднага

топката по естествен начин. Тази случка се запе­ чатва в съзнанието на Шулц и той я пресъздава в серия картинки, които изпраща в редакцията на

местното издание за рубриката *Вярвате или не!"

(Ripley's Believe lt ог Not!), в която понякога се представят необичайни истории в картинки. Това

рисува бръснарски ножици, кари­

катура на Адолф Хитлер, мастил­ ница ,

чанта

за

принадлежности

за голф, масло, ябълка и шапка. Учителката дав а рисунките му за пример на всички и от все сърце

го поощрява . Дори и като въз­

е неговият дебют в света на комиксите. Спайк се

растен Шулц с гордо ст си спомня

появява и по-късно във "Фъстъчета" като един от

за този момент от живота си и за

братята на Снупи.

полученото призн а ни е. Дв адесет и пет години по -къс но друг тро­

гателен

Стесни тел ни ят тийн ейджъ р

момент оставя

душата му. Това е

Чарлз Шулц е доста стеснителе но и срамеж­

когато

вече

е

следи

в

по времето,

спечелил

попу­

ливо момче. През юношеските си години той

лярност

израства на височина, но е доста слаб. Висок

Виждайки ги, бившата му учителка

със

своите

комикси.

кг, а лицето му е

мис Паро, която отдавна е изгу­

повлиява нега­

била връзка с него, му изпраща

тивно върху самочувствието му. Докато учи в

листа с рисунките му от училище

е над

180

см, но тежи само

60

покрито с пъпки. Всичко това

гимназията в Сейнт Пол, той има желание да се

през онзи ден. Шулц е изключи­

запише в клуба по рисуване, но така и не се осме­

телно развълнува н, спомн яйки си

лява да почука на вратата му и в крайна сметка се

училищните години.

отказва . Шулц не се ползва с особена популяр­

Една от неговите съученички, на

ност и сред момичетата, а оценките му в училище

име Хелън, също забелязва нео­

не са така добри, каквито са в началните класове.

бикновения му талант на худож­

Все пак учителката му по рисуване, мис Паро, го

ник. В албума на випуска тя написва

препоръчва за автор на рисунките в абитуриент­

следното: "Как да се науча да рису­

ския албум и Шулц е изключително развълнуван

вам такива чудесни

от тази задача. Той с н етърпение изчаква завърш­

Шулц?" Можем само да предпо­

ването на албума, но когато го отваря, с изненада

лагаме до каква степен подобни

установява, че неговите рисунки ги няма. Шулце

поощрения от страна на околните

върху

картини

Робърт Рими - собственик на сnисанието "Рим ис':

което Шулц обича да чете.

като

толкова срамежлив, че не се решава да поиска

повлияват

обяснение за това и всичко остава до края абсо ­

младеж. Всъщност именно рисун ­

стеснителния

лютна мистерия . В удостоверенията за завърш­

ките му се превръщат в свързващо

ване все пак името му е добавено като потвърж­

звено между него и останалия свят.

дение на факта, че е един от учениците, подгот­ •

вили албума. Мис Паро е твърдо убедена в таланта на Шулц. Веднъж, по време на час, тя поставя на учени ­

ците си задача да нари суват три картини, и зоб ра -

Шулц играе голф. Дори когато става

сзетовноизвестен автор на комикси, той всяка

година взема участие в благотворителното състеЗ<Iние по голф, което се nровежда в Пебъл Бийч (Калифорния).

Различна ве сия ГОЛЯМАТА СТРАСТ НА ШУЛЦ Вярно е, че голямата мечта на Чарлз Шулц е да стане художник и да рисува комикси, но той има още една голяма страст

no

оПоtошение на това, на кое

nоnрище да се реализира. Тази страст безсnорно е голфът.

Все пак любовта му към голфа не е в състояние да го накара да се откаже от детската си мечта -да рисува комикси, а голфът остава до края на живота му негово любимо хоби.

спорт заnочва още в детските му години.

За известно време Шулц дори рисува комикси на cnopПota темаrnка. В тях той

Той е голям фен на Боби Джоунс - един от най-известните американски

изnолзва собствения си оnит и много често дори черnи сюжетите си от собстве­

състезатели

Неговото увлечение

no този

голф сред аматьорите. Когато е на nетнадесет години,

ните си nреживявания , като nросто ги доукрася ва, за да предизвика интерес у

Шулц има възможност за първи nът nрез живота си да играе голф и

читателите. "Трудностите, с които се сблъскваме nри спортните си изяви, са на

любовта му към този сnорт става още nо-голяма. С времето тази негова

nо-дълбоко равнище и са свързани с житейските трудности, и аз бих ис.кал да

страст все nовече се засилва. Той се абонира за сnисания, nредназна­

nресъздам тези истории максимално nравдоподобно~ заявява той nо-късно.

no

чени за nрофесионални играчи, и много често дори предпочита да nоиг­

Все nак желанието на Шулц е да бъде аматьор, а не професионален състе­

рае голф, вместо да излезе със семейството си . Постеnенно става все

зател по голф. Това може би се дължи на дискретния му характер на човек.

nо-добър в тази игра и на осемнадесетгодишна възраст nобеждава в със­

който не обича да се афишира - качество, което забелязваме и в кариерата му

тезанието на "Хайленд Парк Кънтри Клуб~

на художник.


-

-

Живот и дейност

Рисунки, създадени на бойното поле Уч илището за професионални художници

РодитЕЛИТЕ НА ШУЛЦ забелязват неговия талант

нето на таксата. В тези случаи Карл се усмихва мило

още в детските му години. Те от цялото си сърце под­

на разтревожения Чарлз и му казва, че няма при­

крепят сина си в желанието му да стане художник.

чини да се притесня ва.

Когато момчето е в трети клас, майка му Дина прочита

Младият Шул ц за вършва курс, в който специ­

в местния вестник следното съобщение: "Обичате ли

ализира рисуване за деца. Поради стеснителния си

да рисувате? Изпратете ваши рисунки за безплатния

характер той не носи своите рисунки директно на

тест за таланти:'

nреnодавателя, а ги изпраща по пощата, независимо

Това е реклама на задочни професионални худо­

че училището се намира само на три мили от дома им.

жествени курсове. Училището по това време се

Това е nричина понякога да не получава коментарите

нарича "Федерал Скулс': но по-късно е преимену­

и забележките направо от учителя, а само оценка "С+"

вано на "Арт Инстракшън Скулс'~ Бащата на Шулц,

за някои от своите работи. В крайна сметка той успява

Карл, също прочита съобщението и вижда в това

да завърши курса и да се дипломира. През целия си

една добра възможност синът му да усвои профе­

живот Шулц не престава да изразява голямата си бла­

сионални умения като художник, включително раз­

годарност към своите родители, които с цената на

личните видове шрифт и правилата на перспекти­

огромни лишения и без никакво съжаление за ма щат

започва на

вата. Това се случва по време на Голямата депре­

таксите за обучението му.

Съюзничес~ите войс~и

сия, когато бизнесът в бръснарницата му не върви добре. Едно подстригване струва ската такса е

170 долара

35 цента, а студент­

Смъртrа на обичната му майка

на година. Карл обаче не

След получаването на професионална квалифи­

се поколебава да плати тази цена в името на бъде­

кация в художественото училище, Шулц придобива

щето на сина си. Случва се понякога да му изпращат

увереност в собствените си възможности и изпълнен

п исма, с които да напомнят, че е забавил изплаща-

с оптимизъм и с пенолямо самочувствие, изпраща

... Десантът в Нормандия 6 юни 1944 г.

(Съединените щати и Великобритания) атакуват герма нските окупационн и

части във Франция. От този

момент събитията започват да се разв и ват в полза на

Съюзниците, но мнозина заги ват в кръвопролитните сра же ни я .


- -

Чарn3 М. Шуяц

голям брой свои рисунки до редакциите на списани­ ята, в които се публикуват комикси.

човек, става много важен. През по-голямата част от времето те са неотлъчно един до друг

-

заедно

Усилията му обаче остават невъзнаградени за един

ходят на кино или в родния град на Хагемайер по

доста дълъг период, а единственият отговор, който

време на отпуските. Получил подкрепата на своя

получава, е писмо с отказ. По това време майка му

приятел, Шулц постепенно започва да възвръща

Дина се разболява от рак и семейството се посвещава

увереността си в живота. По-късно образите на

на грижите за нея. Те дори се преместват да живеят

приятеля му Хагемайер и съпругата му намират

над една аmека, така че при нужда да могат веднага

място в комиксите за "фъстъчетата'~

да й бият болкоуспокояващи инжекции. Шулц про­

Уединеният живот във военния лагер се оказва

дължава да рисува комикси, дори и когато чува сто­

много ценно преживяване за младия Шулц. През

новете на болната си майка, докато работи.

този драматичен период от живота му стеснител­

Изпитанията, които му готви съдбата, не свършват дотук. През

1941

г. Съединените щати се включват

ният някога младеж започва да се променя. Той става

по-самоуверен

и

последователен

в своята

1943 r. двадесетго­

работа и дори получава първите признания за сво­

дишният Шулц получава повиквателна и е мобилизи­

ите рисунки. Когато приятелите му от армията изпра­

ран през февруари същата година. Зачислен е в със­

щат писма на близките си, те често молят Шулц да

във Втората световна война. През

тава на Форт Снелинг в Минесота, но през почивните

нарисува някаква малка илюстрация в тях, за да при­

дни му позволяват да се връща у дома при болната

добият получателите по-добра представа за воен­

си майка. В края на един от тези уикенди тя му казва:

ния живот. Тези рисунки се посрещат много добре от

"Мисля, че трябва да се сбогуваме, защото имам пред­

семействата и приятелите на войниците.

чувствието, че никога повече няма да се видим:' На следващата сутрин майка му си отива от този свят.

Когато войната вече е към края си, Шулц е изпра­ тен в Европа като командир на картечарско отделе­

След погребението на майка си Шулц се връща

ние. Войниците пристигат в Европа, готови да се вклю­

обратно в своята военна част. Докато пътува във

чат във военни действия, но се оказва, че войната при­

влака, младежът ридае неудържимо през цялата нощ.

ключва, преди да вземат участие в истинско сражение.

Загубата на любимата му майка остава завинаги най­

През цялото време, докато е в Европа, Шулц не прес­

тъжният епизод от живота му.

тава да се тревожи за момента, когато ще трябва да се изправи срещу врага.

Във военния лагер

~ Снимка от Деня •Д~

През по-голямата част от пребиваването си в

nубnикувана на

6

юни

1998

година. Както мнозина друг и

армията Шулц служи на американска земя, обуча­

войници, служили в армията

вайки се. През това време той се запознава с Елмър

по време на Втората

Хагемайер, с когото стават близки като братя. Шулц

световна война, Шуnц също приветства Айзенхауер като

изпада в дълбока депресия заради смъртта на майка

истински герой. По·късно

си и трудностите, с които се сблъсква в лагера. За

той споделя, че никога не се

него новият му приятел, който е откровен и добър

Различна в

е съмнявал в сnособностите на генерала.

сия

ПОМНЕТЕ

6 юни 1944 r. е денят, който nроменя съдбата

6

ЮНИ

на целия свят. По време на

Втората световна война Съюзническите сили извършват десант в Норман­

1944

ГОДИНА

и им дай да се разберат, Мичиган:· Заедно с тези войници е и Снуnи във военна униформа, застанал на челно място.

дия, като техен главнокомандващ е американският генерал Дуайт Дейвид

Във вестника, в който е nубликувана тази серия, няма никакъв друг мате­

Айзенхауер. След десанта германските окуnационни войски в Евроnа заnоч­

риал, nосветен на Деня "Д'; така че много хора поздравяват Шулц. Той nолу­

ват да отстъnват от завоюваните до този момент позиции.

чава благодарствени писма от бивши войници и от членове на семействата

"Не забравяйтеб юни През

1993

1944 година:'

г. Шулц nодготвя ц��ла nоредица от рисунки, посветени на

Деня "Д'; които се nубликуват всяка година на б юни. Тези серии изли­

им. Шулце изключително щастлив, когато nолучава писмо с благодарности от семейството на лейтенант Строубел, и им изnраща в отговор снимки на своята серия с автограф.

зат в nродължение на няколко години и всяка година до вестниците се

Белезите от войната се nредават от nоколение на nоколение и Шулц, който

изnращат хиляди коментари. Една от най-усnешните серии е тази, nубли­

преживява nериод на страх и самота, докато е в Евроnа, и очаква да бъде

кувана nрез1998 г. В нея Шулц разказва историята на 101-ва въздушноде­

изnратен на фронта, цени високо мира. Чрез образа на Снуnи той насочва

сантна дивизия, която извършва десанта в Нормандия. Той отразява епи­

вниманието на nубликата към храбростта и саможертвата, nроявявани от

зода точно nреди десанта, когато Айзенхауер окуражава войниците си. На

войниците по време на военните действия. Шулц е неуморен радетел за съз­

въnроса откъде е, войникът с номер 23 отговаря: "Мичиган, сър': Айзенха­

даването на фонд в памет на Деня "Д" и дарява един милион долара за мемо­

уер nоощрява момчето, чието име е Уолъс Строубел, казвайки му:"Върви

риал в Бедфорд (Вирджиния).


-

Живот и дейност

Професионален дебют като автор на комикси

П ъ рви ангажиме н ти

Зл ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ съществува реална възмож­

Скоро след като заnочва

работа

в сnисание

ност военната част, в която служи Шулц, да бъде

"Таймлес Тоnикс'; му е nредложен ангажимент в идрт

изnратена в Яnония. През сеnтември

г. те са

Инстракшън Скулс'; където самият той се обучава

върнати обратно в Съединените щати и Шулц отново

задочно nреди войната, а сега трябва да обучава начи­

1945

има възможност да се nосвети на любимото си зани­

наещите курсисти. Това е nериод на усилена работа за

мание, оnитвайки се да намери nрофесионална реа­

Шулц. През деня той nреnодава в школата, а вечерно

лизация като автор на комикси. Той nолучава nред­

време, nонякога и до nолунощ работи върху диало­

ложение да изnисва надnиси върху надгробни мочи,

зите за сnисанието. По това време Шулц има шанса да

но nредnочита да насочи усилията си върху nродаж­

се заnознае с някои от най-амбициозните свои колеnи

бата на комиксите си.

художници, както и с хора, които nо-късно стават

Заnочва работа като художник, който изnисва диа­

негови nриятели и оказват огромно влияние върху

католическото сnисание

nо-нататъшната му съдба. Ръководител на деnарта­

с комикси "Таймлес Тоnикс'; което се случва, след

мента, в който сътрудничи Шулц в "Арт Инстракшън·;

лозите

към

рисунките в

като nосещава лично редакцията му. Това занима­

е известният илюстратор Уолтър Уилуърдинг. Той и

ние трудно може да се нарече творческо и е далеч

друг един известен автор на комикси

от целта, която Шулц nреследва, но му дава възмож­

са хората, от които Шулц научава колко е важно nре­

ност да nодобри техниката си да изnисва изрази на

цизното рисуване и на най-малките детайли. Този

различ ни езици, като френски и исnански наnример,

начин на рисуване н е отговаря на неговия стил, но в

които той иначе не говори.

-

Франк Уинг,

крайна сметка той се убеждава, че "за да създаде сnо­

Чарлз усъвършенства тези си умения до такава

лучли в комикс, художникът трябва да детайлизира

стеnен, че до края на живота си се гордее с тях. Те се

своите рисунки, след като се е научил да изобразява

изтъкват и като основен фактор той да не се нуждае

nрецизно всеки обект': Шулц nолучава много уроци и

от nомощник, докато работи върху комиксите си.

идеи от Франк и усnява да изгради собствения си стил

.... Урок

по рисуване в·Арт

Инстракwън Скулс~ Една от задачите, които Шулц трябва да провери . е да се ск и цира

нещо (от английски: thumbnail sketch - скицирам нещо). Той се

забавлява искрено от факта, че някои от курсистите му изnращат

за оценка скица на nалец ( от

английски:

thumb - палец).


Чарn3 М. Шуnц

PEANUTS

Ву

Шулц е нарисувал в комикса си, колегата му Франк

като илюстратор, възnолзвайки се от съветите му.

Уинг се обръща към него със следния съвет: "Трябва

Един от неговите nриятели и колеги се казва Чарли

nо-често да рисуваш деца:•

Браун и макар че той е доста nо-различен като външ­

Scbulz

.... Първата nубnикация на 2 октомври 1950 r.

"Фъстъчета· на

Чарли Браун все още не носи своята горна дреха, превърнала се по-късно в заnазена марка с nознатото на

ност и характер, именно неговото име Шулц дава на

Шулц nриема съвета му и предлага свой комикс за

главния герой във "Фъстъчета'~ Професионалният и

груnа деца в местното издание "Сейнт Пол Пайъниър

другият герой на Шуnц извиква по

житейски оnит, натруnан от младия илюстратор nрез

Прес'~ В редакцията решават да nубликуват серията

адрес на Чарли Браун: •дх. как го

всички тези години, има решаващо значение за него­

във вестника nод заглавие "Литл Фол кс" (Li'l Folks), бук­

вите бъдещи усnехи.

вално -"малки хора: или "дребосъчета~ Това е пър­

Шулц - автор на ком икси

сериал. Така на

Вдъхновен от работата на колегите си в

•Арт

автор на комикси.

Една година nо-късно, в "Сатърдей Ивнинг ПоуСТ:

е nубликувана още една работа на Шулц. Първата рисунка, за

nоне по един комикс на седмица.

която nолучава хонорар, е на малко

Какво става със срамежливия младеж от миналото?

момче, което чете книга, вдигнало краката си върху

Той nродължава усърдно да създава своите комикси.

масата. Шулц разкрива невероятния си талант да пре­

възнаградени.

създава "забавното поведение" на различни хора.

Комиксите му "Просто nродължавай да се смееш"

Петнадесет от неговите рисунки са nубликувани в

(Just Кеер Laughing) са оmечатани в "Таймлес Тоnи кс" (Тimeless Topix), в което той работи като художник на

"Сатърдей Ивнинг Поуст" между

диалозите. След като вижда малкото момченце, което

неговите бъдещи усnехи.

неговите усилия

са

mавннте герои*

1948

и

1950 г.

Това

своеобразно nостижение обаче е само nрелюдия към

~ Шуnц в каООнета си вСебастоnоn (Калифорния)

~""" моиенти Хронология на nояеата на

съжалява за тази реплика.

22 юни 1947 г. е дебютът на Шулц като

стратори на комикси, Шулц също се старае да създава

от

мразя!• Сwпа се, че nо-късно авторът

вата nоръчка, която nолучава като автор на комиксов

Инстракшън Инк.: чиято цел е да станатусnешни илю­

Някои

всички райе. В nоследната картинка

рисува своя nерсонаж Чарли Браун nрез

1966 г. Преди

nубликуването на •Фъстъчета• той създава няколко рисунки с героите Чарли Браун и Лайнъс Маурър.

ОСНОВНИТЕ ПЕРСОНАЖИ ВЪВ " ФЪСТЪЧЕТА " Героите

във "Фъстъчета• nритежа­

-

"заядливата• Луси и нейният брат Лайнъс. Луси открива собствена "пси­

2 октомври 1950 г.

Чарли Браун, Шърми,Пати

ват ярка индивидуалност, макар че не

хиатрична будка• за хората, които се чувстват нещастни, а Лайнъс nре­

4 октомври 1950 г.

Снуnи

всички съществуват от самото начало

дизвиква смях със своето nоведение, тъй като, независимо че е най­

7февруари

1951 г. ЗО май 1951 r. 3 март 1952 r.

Вайъnет

на nоредицата.

Луси

1950 г., в нея се nоявяват главният герой

и неговата сестричка Сали. След

19 септември 1952 r. 23 август 1959 r.

Лайнъс

Чарли Браун, момиченце на име Пати

нява Пепърминт (Ментовата) Пати, чиито взаимоотношения с nо-младата

Сали

и момченцето Шърми. След два дена

Марси са толкова забавни, че Шулц създава нова комиксова nоредица с

22 август 1966 r. 18 ЮНИ 1968 Г.

Пеnърминт Пати

се nоявява и

nорода

тях. И накрая, но не на nоследно място по важност, е един второстепенен

Марси

бигъл, което nо-късно става толкова

герой, който не бива да се nренебрегва. В края на шестдесетте години

22 юни 1970 r.

Уудсток

nопулярно, колкото и главният герой.

около Снуnи се появяват няколко малки nтички. Най-активната от тях

Въnреки че Снуnи е куче, авторът му

nолучава името Уудсток nрез

ниюm не име скучно. Сред эа&вмите еnюодичнм rсром

дава възможност д а говори и да изра ­

nо-важна роля като най-добър nриятел на Снуnи.

• Pf!10 със странното,_ 555 95472 кnи npoc10 5 ~ no-

зява своите желания. Една година nо­

Това са едни от основните герои в nоредицата "Фъстъчета". Освен

късно се nоявяват момич енцето с кон ­

тях има и мнозина еnизодични участници. Съществуват такива, които

ска оnашка, Вайълет, и Шрьодер, който свири на nиано играчка. Шрьодер

остават беэ име, както и други, които си имат име, но така и не се nоя­

и неговото nиано са неразделни. По-късно се nоявяват и другите герои

вяват е сериите.

Шрьодер

rroвa са mа8Н1И'Т'е rерои въе ~~Осеен тях от ереме на време се nоАМеат" друn\ така че на чмтатtлите

oq>rn<o. "'"'"'и НAI<I)IЖ() бропоно Снуnи.

интелигентният от всички деца в поредицата, той е и по детски наивен.

При излизането

й,

на

2

октомври

кучето Снупи,

Девет години след nоявата на nървите комикси за Чарли Браун се ражда

1960 г.

1970 г.

към "Фъстъчетата• се nрисъеди­

По-късно тя заnочва да играе много


Живот и дейност

Раждането на "Фъстъчета" Отговорът на синди ката

СлЕд КАТО комикситЕ МУ ЗАПОЧВАТ да се

тите, тъй като се интересувам от Вашата работа?"

публикуват във вестниците, амбициите на Шулц

Въодушевен от подобно неочаквано развитие на

нарастват. Той продължава да изпраща свои

нещата, през юни Шулц се качва на влака за Ню

рисунки

Йорк от гара Сейнт Пол.

до

различни

синдикати,

които

са

и

разпространителски компании. Шулц изпраща

Когато пристига в града, той отсяда през нощта в

тези, които смята за най-добри от публикува­

хотел и рано на следващата сутрин е пред вратите

ните, в "Сейнт Пол Пайъниър Прес" на "Юнайтид

на "Юнайтид Фийчър Синдикейт'; но редакторите

Фийчър

Синдикейт",

известен

днес

като

"Юнайтид Медия".

все още ги няма в офиса. Шулц оставя комиксите си в п р иемната и отива да закуси. Когато след

По-късно Джим Фриймън споделя, че когато

известно време се връща, се оказва, че рисунките

вижда съдържанието на плика, който му изпраща

му са разгледани от много служители и съдбата им

Шулц, остава

вече е решена.

приятно изненадан

и

очарован.

Фриймън е професионален оценител на комикси и карикатури в продължение на ЗО години. Въпреки

това работите на Шулц остават непубликувани за

Нач алото Шулц

подписва

петгодишен договор

със

синдиката, според който компанията става

известно време.

Авторът няма търпение да

получи отговор

и изпраща ново писмо, в което пише:

N

Ако все

притежател на авторските права на

неговите

комикси, а печалбата ще се дели поравно

още не сте получили писмото ми, моля, съоб­

между двете страни. Шулц няма нищо против

щете ми, за да

съответно про­

тези условия и се завръща в Сейнт Пол изклю­

му Лили, Крейг и Ейми. Шулц и

верка в пощата;" Фриймън му отговаря: "Получих

чително щастлив, отбелязвайки новото начало

Вашите рисунки. Удобно ли ще бъде да ни посе-

с вкусна пържола.

мога да направя

Снимка на Шулц заедно с децата

Джойс Халверсън имат nет деца, които много често му дават идеи за

комиксите с "фъстъчетата~

~ Снимка на Шулц no време на работа от 1958 г. Той винаги се старае да завърши рисунките върху "Фъстъчета• шест седмици nреди крайния срок за всекидневниците и десет седмици nо-рано за неделните издания. Независимо от това темпо, неговите рисунки винаги са перфектни. Шулц не се притеснява да включва в комиксите си различни теми, като религия, любов, война, без да кара читателите си да се чувстват неловко.

~ючоsа пичност ЧАРЛИ БРАУН Шулц в "Арт

от обстоятелството, че всеки nът, когато

Инстракшън· се казва Чарли Браун. Два­

се заnознава с някого и казва името си,

мата стават добри приятели и се подкре­

хората смятат. че се шегува или дори че ги

nят един друг в работата си като худож­

заблуждава. Веднъж го спира полицай и

ници. Името на този свой приятел Шулц

го пита за името му, а след неговия отго­

дава на главния герой във "Фъстъчета~

вор служителят на реда му прави забе­

Един

от

колегите

на

Когато се обръща към Браун с молба да

лежка, че не бива да се шегува с nоли­

използва името му, той се съгласява без

цията. Все пак, въпреки тези досадни

колебание. Всъщност това име се среща

неприятности, Браун печели от факта, че

много често в Съединените щати. Смята

е известен, а Шулц успява да създаде един

се, че Шулц се спира на него преди всичко

привлекателен образ, обичан от хората по

защото е много благозвучно. Той обаче не

целия свят и с име, което толкова добре

взема предвид някои особености в харак­

приля га

тера на своя приятел. С нарастване на

като футболна топка.

nопулярността на момченцето с кръглата

на

момченцето

с

глава,

кръгла

Ако Браун не беше най-добрият nрия­

между двамата nри­

тел на Шулц, този герой вероятно нямаше

ятел и охладняват. Шулц не е доволен от

да се казва така, което, от друга страна, би

факта, че nриятелят му nридобива попу­

се отразило и на характера му. Истинският

глава

отн ошенията

лярност като "истинския Чарли Браун~ тъй

Чарли Браун умира от рак nрез

като героят му е абсолютно разnичен като

една дълга и успешна кариера като учител

1983 г. след

характер. Самият Браун също се дразни

по рисуване и редактор.


'

---------------------------------------~

Чарnэ М. Шуnц Скоро след това обаче той е разочарован от последвалото решение. Неговото желание е да

нареч е новата комиксова серия "Дребосъчета"

(Li'l Folks), "Чарли

Браун или •Добрият стар Чарли

Браун": Синдикатът решава да на рече комикса "Фъстъч ета"

(Peanuts).

Шулц е

недоволен от

избора на загла вие, смятайки, че то означава нещо "маловажно" и ·скуч но~ което според него няма

никакъв

стил

и

не отговаря

на

неговите

рисунки. Бордът н а синдиката е на друго мнение,

твърдейки, че това сnоред тях е на й -nодходящото заглавие. Принуден от обстоятелствата, Шулц nри­ ема това решение. От 2 октомври 1950 г. геро ите на "Фъстъчета" заnочват да се nоявяват в издани­ ята всяка седмица. Това е началото на ком икса,

който ще стане любимо четиво за няколко nоко­ ления.

Любовни разочарования и брак През

1950

г..

когато

започват да

излизат

"Фъстъчета~ в живота на Шулц се случва още едно знаменателно събитие. Той се влюбва за първи път. Жената

-

обект на неговите чувства,

работи като счетоводител в "Арт Инстракшън Скулс" и се казва Дона Джонсън. Тя е със седем години по-млада от Шулц.

След като се виждат няколко nъти в офиса, Дона и Чарлз се сnриятеляват и започват да излизат на срещи . Девойката обаче си има друг nриятел. Тя n олучава предложения за брак и от двамата, но не

избира Шулц. Омъжва се nрез октомври и Чарлз, който буквално е луд от любов по нея, е неуте­ ш и м. Дона го вдъхновява да създаде образа на

"червенокосото момиче" - една от герои н ите във "Фъстъчета '; в която се влюбва Чарли Браун. Болката от това разочарование не отминава лесно, макар че много скоро Шулц се запозн ава

с Джойс Халверсън - сестрата на един от коле­ гите му в "Арт Инстракшън·~ Джойс е много общи­ телна девойка, което оnределено го привлича.

Той й предлага брак и nрез април 1951 г. двамата се оженват.

Няколко седмици nо-късно баща му Карл се оженва за втори nът и двете двойки отначало живеят заедно в голяма къща в Сейнт Пол. Скоро Чарлз и съпругата му се nреместват в Колорадо Спрингс. Шулц не усnява да свикне с новото място и изnада в творческа криза за nърви и за последен

nът в живота си. Той има усещането, че н е може да

nродължава да работи като автор на комикси у дома и затова решава да наеме офис. Връща се в Минеаnолис (Минесота) и остава там nрез следва­ щите шест години.

Пейзаж от Коnорадо Сnринrс, където Шуnц живее известно време.


Живот и дейност

Домът на Снупи Ком и ксите н а Шулц п :\lедийният п азар

ПЪРВИТЕ СЕДЕМ ВЕСТНИКА, В които са публику­ вани комиксите "Фъстъчета~ са: "Вашингтон Поуст';

·чика го

Трибюн'; "Минеаnолис

Стар

Трибюн';

•длънтаун Кол Кроникъл'; "Бетълхем Глоуб-Таймс'; "Сиатъл Таймс" и "Денвър Поуст':

Тези вестници решават да публикуват рисунките на Шулц, след като виждат търговска брошура, изда­ вана от синдиката. По това време има тенденция да се намали големината на комиксите във вестниците и

синдикатът изтъква nреимуществата на "Фъстъчета" като забавен разказ в картинки, които са вместени в четири малки квадратчета и могат свободно да се

nренареждат. Вестник "Сиатъл Таймс" обаче прекра­ тява публикуването им само след три месеца и незави­ симо от агресивната рекламна кампания на синдиката,

броят на вестниците, които публикуват комиксите на

Шулц nрез nървата година, достига само 18- 20 броя. има nлувен басейн, тенис корт и голф игрище с

Синдикатът обаче продължава търпеливо да убеж­

• Шулц. заобиколен от фенове по време на среща, посветена

дава останалите вестници и решава да накара тези,

четири дупки. Имотът се намира на "Кофи Лейн"

които вече публикуват комикса, да пуснат реклами,

(алея на кафето) и Шулц го нарича "Кофи Граундс".

в които се разказва за главните герои от "Фъстъчета':

Постигнал усnехи както в професионалната си

Те nродължават да лансират комикса, убедени в маг­

реализация, така и в личен план, Чарлз се радва

нетизма и бъдещата nоnулярност на неговите пер­

на един спокоен и щастлив живот в този дом. Шулц

·пораженчесrвото· в комикса,

сонажи. Тези усилия са възнаградени и от б януари

остава да живее в Калифорния до смъртта си.

макар че Чарли Браун се опитва да

г. рисунките започват да излизат не само в еже­

Междувременно "фъстъчетата" стават все по­

дневниците, но и в неделните издания. Постепенно

п оnулярни и nривличат в н иманието на по -голям

броят на вестниците, които публикуват комиксите на

кръг читатели. През

Шулц, започва да се увеличава.

решение да изnолзва Снупи в инструкциите за

1952

П рез

1957

камnания, nредста ­

:11tGJ!ItC н 77ЬН

ПРОГРАМАТА НА ЕДИН УСПЕШЕН АВТОР НА КОМИКСИ Шулц до такава стеnен харесва фигурното nързаляне,

Обедът му обикновено се състои от нещо леко, като

nързалка,

зеленчукова cyna или сандвич, в "Уорм Пуnи·. Работният

която нарича "Редууд Емnайър Айс Арена': Обикновено

му ден nродължава до четири часа следобед. Времето

той заnочва деня си с ч аша кафе в кафенето "Уорм Пъn и"

след това Шулц nосвещава на забавления. Понякога се

в комnлекса.

връща на ледената nързалка и наблюдава хокеен мач

че

инвестира

В

7:30

в

nострояването

на

ледена

часа всяка сутрин той сяда на маса близо до

nрозореца и заnочва да ч ете "Сан Франсиско Крони­ кълс·; докато nие кафето си. Три nъти седмично в В часа

или се nрибира у дома nри семейството си и любимото си куче .

Въnреки че е доста зает със своята работа и досад­

no

ните всекидневни задължения, Шулц умее да разnре­

аеробика, което се nровежда в танцовото студио на гор­

деля времето си и обича да се наслаждава на краси­

n рограмата на Шулц nродължава със занимание

минути, сnед

вата nрирода на Санта Роза. И до днес на любимата му

9 часа той отива в офиса си "Уан Снуnи Плейс':

маса в кафенето "Уорм Пуnи" е nоставена табелка с над­

Тук Шулц най-наnред nреглежда многобройните nисма,

nис "Заnазено': Дори и след смъртта му тук винаги има

които nолучава, и след това заnочва работният му ден.

цветя и негови снимки.

ния етаж. Тези уnражнения му отнемат

което в

е много подходящ за темата за

сnечели победа в тези серии.

г. компания "Форд" използва "фъстъ­

вяща новия им автомобил модел "Фалкон': През

нова къща в Себастоnол (Калифорния), в която

Jlu ч н zf

на бейзболния отбор ·сан Франсиско Джайънтс~ Бейэболът

фирмата "Кодак" взема

четата" в своята рекламна

г. семейство Шулц се премества в

1958

в •кандълстик Парк"- базата

своите фотоапарати.

Заслужено при знание През

1955 г.

на неговия герой Чарли Браун

45

• Фигуристката Пеги Флеминг на Зимните олимпийски игри nрез

1968 година.


-

Чарn3 М. Шуnц вото на Шулц се развива добре, сградата, в която се намира неговият офис, е почти унищожена от пожар. За щастие няма пострадали, а и рисунките му са спасени, но след този инцидент художникът

полага повече грижи за завършените си творби. Същата година баща му Карл, който винаги под­ крепя Шулц и е верен почитател на неговите комикси, си отива от този свят, след като полу­ чава пристъп на ангина пекторис по време на

посещението си в дома на сина си в Себастопол. В този тежък момент именно "Фъстъчетата" пома­ гат на Шулц да nревъзмогне голямата си мъка от

загубата на баща си. През 1967 г. е nремиерата на мюзикъла "Ти си добър човек, Чарли Браун" (You're А Good Man, Charlie Brown), а Снуnи и Чарли Браун се появяват върху кориците на списание "Тайм'~ Роналд Рейгън, който по това време е губерна ­ тор на Калифорния, обявява 24 май за "Ден на Чарлз Шулц~ През 1968 г. Снупи е избран за талис­ ман на програмата на НАСА за управляеми nолети

в Космоса. През следващата година на борда на иАполо•-1 О Сн упи лети до Луната. В света на комик­

сите той става •първият бигъл, стъпил на Луната~

Развод и втори бр ак Шулц. който вече е утвърден автор на комикси,

премества офиса си в Санта Роза, на около дваде­ сет минути път с автомобил от Себастопол, и нарича

.... ВтораТд съnруга на Шупц. Джийн. Тя nритежаВд сипно ра3вито чуество 3а не3ависимост и съумяВд да осигури на съпруга си

сигурност и СТдбипност. Двамата с Чарn3 се ползват с репутациRТа на чудесна семейна двойка .

на Снупи и Чарли Браун. През

1964 г. излиза

книгата "Светото Писание според фъстъчетата"

(The Gospel Accordiпg То Peanuts), дължаща своята поява на обстоятелството, че един студент по тео­ логия забелязва големия брой цитати от Библията, използвани в комиксите на Шулц. По-късно за

•фъстъчетата• е създаден телевизионен анима­ ционен филм, който получава наградите иЕми·

и "Пийбоди~ През 1958 г. броят на вестниците в Съединените щати, които публикуват комикса,

355, а на тези в чужбина - 40.

Комиксите стават все по-популярни, като nуб­ ликата е

заинтригувана

възможност да се концентрира върху рисуването, той създава компанията "Криейтив Асоушиейтс'; чиято задача е да управлява търговската дейност, свъ~

1958 г. се пускат в продажба пластмасови фигурки

достига

новата си резиденция "Уан Снупи Плейс': За да има

и

от съдържанието

им.

Отличията, които nолучава, са признание за твор­ чеството на Шулц. Сред тях е наградата "Рубен"­ най-престижната награда на Националното дру­ жество на авторите на комикси и наградата "Скул

Бел" на Националната образователна асоциация.

Поредица от усп ехи Един ден през 1966 г., когато комиксът "Фъстъчета" вече придобива широка популярност, а творчест-

зана с участието на героите от неговите комикси в

рекламата. Освен това Чарлз възстановява почти

наново "Редууд Импайър Айс Арена" (ледената пъ~ залка), която по това време вече се нуждае от осно­

вен ремонт. Новият обект е nостроен в швейцар­ ски стил и в грандиозния спектакъл при тържест­

веното му откриване участва олимnийската шампи­ онка по фигурно пързаляне от Зимните олимпийски игри през

1968 г. Пеги Флеминг. С ръководството и

надзора на цялото строителство се заема съпругата

на Шулц. Джойс. От самото начало на техния брак е ясно, че двамата са абсолютно различни като харак­ тери. Той винаги се опитва да действа предпазливо, докато Джойс е човек, който се стреми по най-бъ~ зия начин да превърне идеите си в реалност. Може би именно тази съществена разлика става nричина за развода им през

1972 г.

През този труден за него nериод Шулц се запоз­ нава с Джийн Форсит Клайд, която му nомага да

преодолее

по-леко това

сътресение. Двамата

се женят през 1973 г. В нейно лице Шулц сякаш намира своята истинска половинка, а съвместният им живот предизвиква зависпа на околните, които

започват да ги наричат "най-добрия отбор':


Живот и дейност

"И таз добра!" Многобройни наград и

До 1975 r. броят на вестниците, които nубликуват

който получава разрешение от Шулц да рисува

комикса "Фъстъчета'; достига 1 480 в Съединените

"Фъстъчета~ Този период се оказва труден за све­

щати и 175 в чужбина. До 1984 г., когато Шулц

товноизвестния творец. Той започва да усеща лека

навършва 62 годи ни, броят им достига 2 ООО и

болка в гръдния кош. След направените медици н ­

влиза в кн игата за рекордите на Гинес. След като

с ки и зследвания се установява, че една от коро­

рисун ките му пр идобиват толкова голяма попу­

нарните артерии на сърцето му е почти на пълно

лярност, Шулц решава/ че ни кой друг, осве н н его/

блокира на и животът му може да се окаже в опас­

не бива да ри сува "Фъстъчета': Семейството му

ност, ако н е се оп ерира . Въпреки че ужасно се стра­

на пълно подкр е п я това негово ре ш е н ие.

хува, Шулц решава да се подложи на оп ера ция.

Естестве н о, творецът е нос ител н а реди ца п рес­ тижни на град и . П рез

г. получава място в

1986

Залата н а сл авата на коми ксите, а п рез

1990

г.

-

Другият му голям страх обаче е как ще рисува сво­ ите "Фъстъчета'; докато е в болницата. То й

нам ира

ре ш ение и

на

този nроблем.

призна нието на френското правителство/ което

Пред в ид

факта/ че тол кова отдавна

дава на Ш улц /'Орден за заслуги към изкуството

комикси, Ш ул ц ум ее да работи със завид н а бър­

рисува

и л итературата~·. Италианският министър на кул ­

зи н а -той завършва един епизод в рамките на

турата го удостоява с /'Орден за заслуги ·: Светът

час. Това му помага да подготви рисунките си

на "Фъстъчета" намира място в редица известни

три месеца предвар и телно.

при

Операцията минава успешно и Шулц дори изри­

Смитсоновия институт и Музея за изящни изку­

сува образа на Снупи на една от стените в бол­

ства в Монреал. На

ницата за всички пациенти, които се опитват да

музеи

по

цял

свят/

като

18

юни

Лувъра,

1996 г.

Музея

Шулц получава

своята звезда на Алеята на славата в Холивуд.

победят болестта си. В резултат на заболяването Шулц получава тремор на дясната си ръка. Когато

Съвеспа на Ам ерика

страданието му се задълбочава/ той започва да

През 1980 г. Шулц се запознава с един млад

привързва

ръката

си

към статива за

рисуване,

художник на име Том Евърхарт, чийто стил на рису­

продължавайки да работи дори и с цената на

ване е изключител но близък до неговия. Двамата

големи усилия. Дори и тогава обаче линии те,

се

които рисува, са съвършени.

сприятеляват

и

Евърхарт е

единствен ият,

..,.. Посетителка

на nанаира

на книгата във Франкфурт разглежда nанела с рисунки от

·Фъстъчета• (октомври

2008 r.).


Чарnэ М. Шуnц

Библиотека на спомените ВД ЛЪБНАТИНАТА ВЪРХУ СТАТИВА ЗА РИСУВАНЕ Първите сер>~и на "Фъстъчета Шулц рисува върху своя статив в дома

от мастило и неизчерпаемата енергия на Шулц сякаш проникват дълбоко

си в Сейнт Пол. По време на nетдесеподишната си практика като автор на

в този статив, който и до днес може да се види в музея на Чарлз М. Шулц.

комикси той сменя своя статив само веднъж.

На него творецът вдъхва живот на Чарли Браун и Снупи. П осетителят има

Шулц, който рисува всеки ден веднъж казва на шега: "Ще спра да рису­ вам комикси, когато тази дъска се пробие!" Най-напред той обикновено скицира с молив идеята на рисунката си, след това с мастило изписва диа­

лозите, тъй като ги смята за особено важни. После се заема с героите и фона, а накрая се подписва. Ежедневното повторение на тази проце­ дура е причина за nоявата на вдлъбнатина в средата на статива. Следите

~ Последниi\Т еn••эод на "Фъстъчета" е nубликуван на 1З февруари 2000 г. Фактът, че това става след смъртта на Шулц, го nрави да изглежда като nослание , а -оето щастието да си в комnанията на тези странни герои ся..аw надделява над тъгата от смъртта на големия творец.

"Художни кът на комикси трябва да умее да рисува едно и също нещо всеки ден. при това без да се повтаря.· Комиксите, които рисува Шулц в продължение на петде­ сет години, са част от съвеспа на Америка. Авторът твърди,

че животът му е забавен и щастлив, но в него има и много тъжни моменти. Неговият любим израз е "И таз добра!~ Той оставя на поколенията почти

18 ООО свои

рисунки, с които

окуражава и забавлява безброй хора по целия свят. Шулц трудно може да се определ и като оптимист, но той п ри над­

лежи към онази категория хо ра, които умеят обективно да приемат тежките моменти в своя живот.

През

1999

г. популярността н а "Фъстъчета" все още не

е отшумял а, а броят на вестниците, в които се публикува комиксът, достига

2 600.

Въ преки това п рез декември

същата година Шулц обявява своето оттегляне от активна

дейност. При чината е, че е болен от рак на дебелото черво. Докато се бори с коварната болест, той успява да нарисува последните епизоди на "Фъстъчета~ Умира на

2000

12 февруари

г. в дома си в Санта Роза (Кал ифорния).

Вестникът с последния епизод на "Фъстъчета" излиза в деня след смъртта му. Снупи пише прощално писмо на пишещата си машина. Тук са Чарли Браун, Луси, Лайнъс и

.., 1

Шрьодер. Шулц сякаш се сбогува със своите герои . "Щастлив съм, че имах възможноспа да рисувам Чарли Браун и неговите приятели в продължение на

50 години. Това

е осъществената ми детска мечта. За съжаление, вече не съм в състояние да се справям с ежедневните си задължения като

художник. Затова обявявам моето оттегляне. Аз съм изклю­ чително благодарен за лоялността на нашите издатели през всичките тези годи ни, както и за чудесната подкрепа и любов от страна на всички почитатели на моите комикси. Чарли

Браун, Снупи, Лайнъс, Луси ... как бих могъл да ги забравя:·

~ На

28 юни 1996 г.

името на Шулц е изnисано

върху Алеята на славата в Холивуд. Той е щастлив в комnанията на своите герои от •Фъстъчета~

усещането, че героите на Шулц и днес очакват своето завръщане някъде

в тази вдлъбнатина.


-------------------------------------------------------· Важни събития

''Фъстъчетата''

Вси чко започва отrук

и децата

е на 27 години . Неговите рисунки са купени най­

" фЪСТЬЧЕТАТА" се появяват за първи път

във вестник през юни

1950 г.,

когато Шулц

напред от "Юнайтид Фийчър Синдикейт• в Ню

Й орк. Главният редактор Джим Фриймън остава

Шулц работи върху комиксовата серия "Фъстъчета"

очарован от рисунките на талантливия младеж и

в продължение на

го кан и в големия град. Всички служители в синди­

е

компанията е сключен договор за публикуване на

50 години- от 1950 до 2000 г. Тя публикувана в 2 600 вестника - рекорд, отразен в

книгата за рекордите на Гинес.

неговите комикси.

Заглавието "Фъстъчета" (Peanuts) е предложено

Какво представляват тези рисунки?

от синдиката . Презумпцията е, че тъй като герои на

Какъв замисъл влага Шулц в своте комикси?

Защо те излизат в продължение на

ката одобряват работата на Шулц и между него и

комикса са малки деца, той може да се раздели на

два реда и заглавието "Фъстъчета" е много подхо­

50 години?

дящо. Шулце разочарован от това решение, пред­

вид факта че думата озн ачава също "нещо мало­ важно" и "скучно'~ На него му харесва предиш­

ното наименование- "Li'l Folks" (малки хора, дребо­ съци}, но предложението му е отхвърлено, понеже

е много близко до заглавието на друг комикс. Шулц се опитва да лансира заглавието "Чарли Браун~ но и то е отхвърлено. В крайна сметка той е принуден с

огромно огорчение да приеме "Фъстъчета~

Ф илософията н а " Фъстъ ч ета" "Фъстъчета" се появяват най-напред в Минесота

- родното място и на техния автор. През 50-те години на

ХХ в.

при

рисуването

на

комикси

съществуват определени правила, според които

най-подходящото място за обитаване от деца са

новопостроени жилищни квартали с обширни поляни около тях. Героите от "Фъстъчета" имат

своя собствена индивидуалност и тази специ­ •

Героите на Шуrщ имат многобройни nревъnлъщения - на тази снимка се вижда Снуnи (вдясно),

седящ в огромна nорция с nържени картофи и Чарли браун (вляво), държащ хвърчило. Фигурките са изложени на витрината на Музея не~ илюстрираните книги в Троисдорф, Бон (Германия)

2003 г.

ална околна среда вече не е толкова важна. В ран­

ните колонки на Шулц се забелязват и най -дреб­ ните детайли на мебелировката и дори понякога структурата на тъканта на завесите, но постепенно

линиите му се опростяват. Той изобразява колиб­ ката на Снупи само от един ъгъл, а ръцете и кра ­ ката на децата стават по-къси, което прави изо­

бразяването на реалистични движения по-трудно. Рисунките му стават по-абстрактни, което дава по­ голям простор на въображението на читателя. По този начин Шулц успява да създаде един съвър­ шено нов свят в историята на комиксите .

Смята се, че Шулц не случайно ситуира историите на "фъстъчетата•

именно в SG-тe години на ХХ в.,

тъй като е убеден, че хуморът в комикса няма да бъде ограничаван от влиянието на епохата. Освен това в поредицата няма място за въз­ растни. Авторът осъзнава, че ако включи

въэ­

растни персонажи, ще му се наложи да промени

композицията. Читателите виждат всичко през детските очи и преди да се усетят, са завладени

изцяло от този вълшебен свят.

Люб и м и детски персон ажи •

Шулц рисува своите комикси на листове голям формат. Това може да се стори странно на хората,

които са свикнали да гледат неговите ком ик си nоместе ни в рам ките на четири кадъ рч ета.

Героите в тази

поредица са деца, всяко от

които притежава ярко изразена индивидуалност.


. Чарл3 М. Шулц "Хуморът не винаги е свързан с щастието. Тъжният герой на Чарли Чаплин също предизвиква смях у зрителя:•

~ ЛайнЪ<:, който в"наn. НОС>! със себе си своето синьо одеялце за сигурност. Изразът·одеяnце за сиrурност' е ета н аn нарицателен в английс кия език.

~ Чарли Браун - главният герой във •Фъстъчета•. В началото той е неуморен и не го свърта на едно място, но след това се nревръща в ·нормално момче~ Тази трансформация му сnечелва огромните симnатии на читателите.

Главният п ерсонаж Чарли Браун има кръгла глава и

чава

винаги е облечен в раирана риза. Той е мил и любезен,

нажи, без някакво особено усилие от негова страна.

но не особ ено добър в каквото и да е. Накратко, Чарли

Според автора причината "Фъстъчета" да стан ат тол ­

вдъхновение

и

идеи

по-скоро

от

самите

персо­

е съвсем обикновено момче. Има сестра, по-малка от

кова успешна комиксова поредица се крие във факта,

него, която се казва Сали. Сали Браун, от своя страна,

че "има дванадесет находчиви хрумвания, създадени от

има куче на име Снупи, което от 60-те години умее да

самия мен': Първото от тях е образът н а "дървото, ядящо

изразява с думи своите чувства и става популярно кол­

хвърчила': Това е еди н от първите стандартни образци

кото главния герой. Снупи често успокоява обстанов ­

във "Фъстъчета': В комикса една история може да бъде

ката

остана­

експлоатира н а цяла седмица, nреди да се достигне до

лите герои използват неподходящ език. Близо до дома

някаква развръзка. Образът на Чарли Браун, втренчил

на Чарли Браун е къщата, в която живее семейство Ван

поглед в заплелото се в едно дърво хвърчило, се публи ­

Пелтс. Това е семейството на заядливата Луси и на ней­

кува почти цяла седмица и става доста популярен. При

ния брат Лайнъс

Шрьодер, с неговите музикални пристрастия, нотите се

ване. Сред

- интелигентно момче с детско излъч­ персонажите от комикса е и Шрьодер - голям

превръщат

почитател на Бетховен. Образът на Шрьодер, свирещ на

читателят. Такива са одеялото на Лайнъс, с което той не се

своето пиано, напомня за образа на Шулц, който рисува

разделя, психиатричната будка на Луси за отчаяни хора и

на статива своите комикси. Пепърминт Пати се поя­

колибката на Снупи, чиято вътрешност е оставена изцяло

с

ексцентричното

си

поведение,

когато

в инструмент, с

чиято помощ се

разсмива

вява сред персонажите на "Фъстъчета " още през 50-те

на въображението на читателя, тъй като е изобразявана

години. Тя е самоуверена и дръзка, но страда от ком­

само отвън. Такъв елемент се съдържа и в образа на

плекса , че не е красива. В комикса се появяват и редица

самия Снупи, особено в епизодите, п редставящи го като

други герои. Това е н еобикновен ият свят на "фъстъче­

летец

тата"- подобен на света на възрастните, но в един мини­

жава с Червения барон. Партньорът на Снупи, Уудсток,

атюрен вариант, в който на всеки персонаж е отредена

п одсилва комедийния характер на образа на кучето.

- герой от Първата световна вой н а, който се сра­

Епизодите с бейзболните и футболните мачове са свър­

уник ална роля.

Дванадес ет наход~Iиви хрумвания

зани с усещането за поражение, а забавната история за Великия тиквен крал разкрива несъответствието между

Едно от големите притеснения на бащата на Шулц е да

интелигентността на Лайньс и неговата н аивност. И н е на

не би синът му да изчерпи идеите си за своите комикси,

п оследно място трябва да споменем образа на малкото

но самият Шулц никога не се притеснява от п одобна

червенокосо момиче, превърнало се в символ на невъз­

перс п ектива. В продължение на

можната любов.

50

години той полу-


-

- - - - -- - - - - -

------

Важни събития

.

-

-

-

-

.

"Фъстъчета" съществуват благодарение на умението да преди3викват едновременно вълнение и болка в сърцата на читателите.

Какво представл ява чморът През първите

10-15

години от своето същест­

вуване комиксовата п оредица на Шулц съдържа

голям брой епизоди, които отразяват едно по­ скоро детин ско п оведе н ие или страх и усещане за п оражение, като те до голяма степен са повли­

яни от собствените му малки деца. По късно той успява да предизвика и нтерес към думите в раз­

r,

•'

говорите на своите герои.

Според Чарли Браун "Ние сме на тази земя, за да направим другите щастливи':

"Това ли е причината да сме тук? Аз трябва да започна да върша по-добра работа. Не искам да

бъда върнат обратно." Понякога диалогът е изключително проникно­

вен. "Не толкова драматичният живот" на самия

Шулц също намира отражение в подобни епизоди и диалози. Главният герой на "Фъстъчета" Чарли Браун до голяма степен е събирателен образ- има обикновено лице и се проваля във всяко свое начи­ нание, въпреки че иначе е много мил и възпитан.

Той донякъде ни дава представа за самия Шулц. Смята се, че авторът се идентифицира с Чарли Браун, защото страда от комплекса, че има "твърде обикновено" лице. Друга обща черта между тях е,

че и на двамата бащите им са бръснари. Всеки път, когато Чарли Браун играе бейзбол, губи играта, а когато се опитва да удари топката, Луси

обикновено го изпреварва. Той харесва "червено­ косото момиче': но чувствата му остават без отго­ вор. Освен това непрекъснато го преследва усеща­ нето за провал, което, разбира се, не означава, че винаги е "губещ~ Както се вижда от неговата теория, че "Хуморът не винаги е свързан с щастието, защото понякога се смеем и на тъжния герой на Чарли Чаплин: Шулц съумява да nревърне тъгата в хумор. Комиксът за фъстъчетата вдъхва кураж на хората от цял свят, тъй като успява да омаловажи чувството за

провал, осмивайки го, което е в основата на цялата

поредица. Това е едно "своеобразно малко щастие': което възнаграждава читателя всяка сутрин, щом отвори

вестника, и това п родължава цели петде­

сет години. Смърпа на Шулц слага край и на поре­ дицата "Фъстъчета'; но малките герои ще живеят веч н о, дарявайки щастие н а хората.

~ Фиrурки, изобразяващи nерсонажи от "Фъстъчета· - Чарли Браун и Снуnи, изложени в Музея на илюстрираните

книги в Германия.

-


-

Чарn3 М. Шуnц СНУПИ

- КОСМОНАВТ ДУХЪТ НА АМЕРИКА В АПОЛО"-10 11

фигурки на кучето са nодарени на

Снупи и косми ческ ата програма

Е

екиnажа на· Аполо"-1 О.

недву­

В серия на "Фъстъчета• Шулц рисува

смислено показва .:о каква степен

Снупи като ·първия бигъл, стъnил на

дно събитие nрез

i 968 r.

луната~

"фъстъчета-а са сsъ::на ....1 с всекидне­ вието на амери«а - еt!а :~.

От началото на поредицата през

олко са оби­

чани от него.(>-~ n.· е v.збран от НАСА

1950

(Национална-,:; слу..--ба по аеронав­

стите,

тика) за талисма ~ !-!а 11оредния nило­

nерсонажите на "Фъстъчета". Летя­ се

г. ~резидентът Дж01 1 Ф.

1961

на Луната ~· _е

лудориите на

превръща

в символ

на

амери ­

канския дух. Рисунките с дребосъ­

Кенеди декгарира:'Преди края на това десетилетие .н.t.е

несполуките и

щият на борда на "Аnол о"-10 Снупи

тиран nолет в кос~.~оса. През

г. американците живеят с радо­

ците,

ще изnратим човек

донесли

толкова

щастливи

ro

върнем безоnасно

мигове на милионите си почитатели,

на Зе,.:.ята · З.:поцаа

.:ta се осъществява

ус nяват да

осъществят една много

-

космичес->ата -::юrоама "Аnоло·. През

nо-в ажна мисия

този пер.ю.: :.Nеоика води войната

надежди и мечти на обикновените

във Виет'-'а"'

американци .

• %5-1973),

която раз­

да

подарят нови

единява и отслабва нацията . За това допринася

.1 хаосът в американското

общество, ,...-ааъп~<"л след убийството

• На 18 май 1969 г. • Аnоло"·1 О е изстрелян от Кейn

... Снуnи сnи на Луната- коnие на рисунка на

на през~де--а Кенеди п рез

Канаверал (Флорида).

Шулц, направено от пилот на НАСА.

1963

г.,

както и съби-ИF~а, свързани с разра­ стването -а .!:!sи.-,ението за граждански

на

права. Косv.-1..:е-.:<ата програма "Аполо·

този избор показва, че Америка не е

се nревръ~а

s

co:Jeveж

-

източ ник на

човечеството.

В

същото

време

само развита в технологич но отноше­

гордост за а"'~::щ_канците, и доnринася

ние стра на, а е общество на свободни

за издига -е -а ~>'ехдународн ия прес­

хора, които не се подчиняват на авто­

тиж на страr-:ата

ритарни и традиционалиетически сте­

Фактът. че Cм;nv. е включен в програ­

реотипи.

мата "Аnоло: е ясnо nосла ние от стра на

на Америка. Осъшествя ва нето на кос­ ми ческата

ilporpa•.•a

Мисията н а "Аполо" -1О

"Аполо· е цел на

цялата наци~". Обшоnрието е имената

Полетът на "Аполо"-10 е изключи­

на космичес<ите кораби да се дават

телно важен като една своеобразна

от самите а:-;:ю"ав-rи и да имат осо­

репетиция

бено значе~ "-е за -ях. Космическите

на Луната, извършено от екиnажа на

кораби от тазv -оограма се състоят

"Аполо"-11. "Аnоло"-10 излита на

от лунен

•.•о.::,ул

Лунният М0д/f1

и

команден

nреди

първото

кацане

модул.

18 май 1969 г., а заедно с астронавтите на борда

>-ia Аполо"-11 е наре­

е и фигурка на Снупи в космически

ч ен "Ийгъл· 'Орел), тъй като това е

костюм.· Аполо"- 1 О не каца на Луната.

-

Целта на този полет е и зпробване

символът на Америка, а командният

"Колумб: в знак на уважение към голе­

на лунния модул на лун н а орби та,

мия

самостоятеле н

мореnлавател,

открил

за

евро­

полет

и

nремин а­

nейците морския път до непознатия

ване

до тогава за тях континент. В този сми­

тане. С лунния модул "Снупи· астро­

съл nоказателен е фактът. че лун ният

навтите Томас етафорд и Юджийн

модул на·Аполо·-1О е наречен ·снупи:

Сернан се nриближават на

а кома ндният

от лунната nовърхност и след мане­

- ·чарли Браун~ Избо­

на

режим

за

каца н е

и

изли­

15,6 км

рът на тези имена е своеобразно пос­

вра, имитираща

лание от страна на Америка към света

щат

на фона на опасната международна

"Чарли Браун~ 1 1а 2бмай"Аnоло"- 10се

nол итическа обстановка. Образът на

завръща на земята. През юл и същата

Снуnи

и

скачват

излитане, се завръ­ с

командния

модул

- героя от комиксите, познат

годи на астронавти те от "Аполо"- 1 1

и обичан от цялата нация, ол и цетво­

ста ват първите жители на Земята, стъ­

рява стремежа на американския народ

пили на Луната.

да осъществи една хилядолетна мечта

Бадж с образа на Снуnи и седем

... Обра3ът на Снуnи върху самолет от военновъ3душните сили на САЩ.


. Съвременници

Хуманисти с изискан вкус и с чувство за хумор Безспорно личността на Чарлз М. Шулц намира отражен ие в неговата пор едица "Фъстъчета".

Героите на комикса са толкова забавни понякога, че читателят не може да удържи смеха си, но в други случаи те са в състояние да го разплачат.

Всички хора, които Шулц обича и към които изпитва привързаност и симпатия , са чувствителни, милосърдни и с извисен дух.

Майсторът на акварела,

обожаван от Снупи Ендрю Уайът

(1917- 2009)

Ендрю Уайът е известен америка нски художник от Пенсилвания, дълбоко уважаван от Шулц. Той е роден nрез

1917 г. и е най-малкият син на известния илюстратор Н юел Уайът.

Учи се да рисува nреди всичко от баща си. Като дете е толкова чувствителен, че се налага да наnусне началното училище, след като nреживява нервна криза. Уайът nродължава обуче· нието си вкъщи с частен учител и в свободното си време обича да се разхожда в околността.

Талантът му nолучава nризнание още когато е съвсем млад и става най-младият член на Американското общество на майсторите на акварела, в което е nриет nрез

1940 г. Той е дъл·

боко nривързан към духа и nриродата на родния си град Чеде Форд и избягва блясъка на галериите. Рисува основно nейзажи от околностите на Чеде Форд и на Кашинг (Мейн), където се намира вторият му дом, както и хората от тези райони . Картините му са дълбоко реалистични, но не са лишени от известен субективизъм, което

ги отличава от обикновената снимка. Те са изnълнени с чувства, достигащи до зрителя бла· годарение на умението на автора и изnолзваната от него техника. Картините, на които са

изобразени хора от Средния Заnад, са изnълнени с темnерни бои и това доnринася за nо­ голямата им близост до реалните образи. Серията от картини, на които са изобразени брат и сестра от семейство Олсен, са сред най-известните nроизведения на Уайът. Шулц толкова харесва картините на този художник, че отношението му към тях може да

се нарече обожание. Между неговите чудесни комикси и nрецизните nроизведения на Уайът обаче няма нищо общо. Въnреки това може да се каже, че с това, което nравят, и двамата усnяват да докоснат най -тънките струни в сърцата на своята nублика.

Името на Уайът се nоявява често във "Фъстъчета•; а Снуnи дори е nоставил в колибката си една от неговите картини.


·

Чарn3 М. Шуnц МРЕЖА ОТ ЛИЧНИ ВРЪЗКИ Мин~тПаро

- - -•• Уеажаеани/Блаrотворители

(7-7) Учитепка по рисува не на Шуtщ, t~;OЯro эзбемэва та.панта му още докэто е учени к в средното учили ще. Тя

--11

Кол еrа на Шулц в •Арr Инстра кw ън Скул"': Шулц дава

заnазва негова рисунка, която му

n рият~n на глав ния герой във

иэпраща, когато става известен.

"Фъстъчета: въn ре ки че като

Източник н а вдъхновение

--11

характер nр~1ятелят му се различа еа наnъл но от

комиксоеия Чарли Браун. Джим Фрий мьн

Роднини/Най-добр и приятели

името на най·добрия си

П олучили ра3реwение да рисуват 'Фъстъч ета• Художници карикатур исти

t Лудвиг ван бетховен

(?-?) Редактор на 'Юн.айтид Фийч ър Синдикейr: с дълrоrодишен олит в оценя ването на комикси. Той забелязва оrромния тво~е<кия потенциал в рисунките, които му изn раща Шул ц, Джим е сред

~ Франк Замбони 1

хората# съnричасntи към раждането на "'Фъстъчета".

Дона Ма~ Джонсън ( ок. 19 29 · ) Тя е n ьреата голямалюбоана Wynц. кой то се заnозн ава с нея, докато работи в "Арт Инстракwън (куnе': Двама т-а се срещат и звестно време. но тя ра збива сьрце то му, като се омьжеа за друг. Дона вдъх новя ва Шулц да създаде образа н а ..малкото червен окосо момиче•.

Робърт Ри nл и

(1893·1 949) ТоМ е художн ик. който събира необикновени истории за вестн икарската си колонка ·вярвате или не!" (Ripley's Believe ft or Not!). В нея той nомества една р исунка на

Том Ееьрхарт

(1957 · )

Шулц. Днес същестеув.аt телевиз ионни сери ал и, книги и муз��и със странни теми и е~<с:nозиции, обединени от

Той е единственият художн ик в

името на ня когашната ве<тникарска коло нка.

света, nол учмл от Шул ц разрешение да рисува герои те

Уилям Рандоnф Хьрст

Той е командващ Съюзн ическите сили

(1863·1951)

no време на деинта в Норма ндия Известен още като ..медийнии крап". Той е собственикът на

QН ю Й орк Джърн ъл": Хърст натрупва огромното си състоян ие. конкурирайки ycnewнo изданието ..Ню йорк Уърлд• на Джоу3еф Пул ицър. 8 ре3ултат на тоеа съnерничество се nоявява така наречената ..жълта

журналистика~ Хърст два пъти е изби ран за кон гресмен в

nрез Втората светов на вой на. Като

,...,--.L..,-.."--, :~:е;р~кr:нв::т:.~~еи~~~л~7;;;то L__...:..:._ _....J :~~;~3~~~:~:::~у~:::~~т му оnит

от ..Фъстъчета~ В началото Евърхарт р исува nредимно

nейзажи. но когато се запознава с Шулц nокрай работата си в рекламния бизн ес.. двамата се сnриятеляват, забелязвайки nочти еднаквия си стил на рисуване.

nредиэвикват симnа тиите н а

Камарата на nредставителите в американ_ския nарламент.

обикновените американ ци, които

но оп итът му да стане губернатор на НюИорк nретъ р nява провал . Той е nрототилът на граждани н а Кейн от

эаnочват да го наричат А йк. АйJ~нхауер става 34~ят nрезидент на Съсдикените щати.

едноименн ии фклм. Умира от сърдечен удар.

.... Личностите в сивите карета са nредставени е тази глава.

Състезателят от аматьорската лиrа по rолф, който

е любимец на Шулц Боби Джоунс

(1902-1971)

Боби Джоунс, който и досега е смятан от мнозина за "най-великия играч в историята на голфа'; е роден в Атланта (Джорджия) nрез 1902 г. За nърви nът той изnолзва стика за голф, когато е едва петгодишен, а когато е на 14 години, участва в шамnионата по голф на Съединените щати за аматьори. На

21

години, след като спечелва Открития шамnионат по голф

на Съединените щати за аматьори, nоследователно завоюва всички по-важни отличия. През 1930 г. поставя забележите­ лен рекорд. като става nобедител както в американския, така и в британския шамnионат по голф. Изразът "Голям шлем" е използван за nърви nът в голфа, за да се оnише неговото постижение. Същата година Джоунс nрекратява участията си в състезан ията по голф. Повече от всичко той цени статута си на аматьор и след оттеглянето си взема участие само в

благотворителни nрояви без състезателен характер. Освен че е състезател по голф, той работи и като адвокат. Джоунс влага цялата си душа в развитието на голфа. Негов е замисълът за "Аугуста Нешънъл Голф Клъб'; а освен това учредява Майсторския турнир. С особен ентусиазъм той се отнася към обучението на младите хора, nишейки за тази цел книги и статии в nресата и снимайки образователни филми. Джоунс умира nрез

1971 г. и смъртта му е тежък удар за nочитателите

на голфа по цял свят. Шулц гледа един от филмите с Боби Джоунс, когато е едва на девет години. Той става запален nочитател на голфа, а nо­ късно и играч, като до такава стеnен е обсебен от тази игра, че една от младежките му мечти е да стане състезател по голф. Джоунс вnечатлява околните не само със забележителните си nостижения, но така също и с поведението си, което може да служи за образец на останалите състезатели. "Много от ударите завършват с неусnех в nоследния момент заради необмисленото желание на някои играчи да сnе­ челят, дори когато става въnрос само за няколко ярда:• "Една загуба може да се окаже nолезен урок за всеки. Аз лично никога не съм научавал нещо от игрите, които съм nечелил:'

Подобен начин на мислене е характерен и за Чарлз Шулц, който също като Джоунс умее да извлича nоуки от неусnе­ хите както в сnорта, така и в живота, и по един изкусен начин да се възnолзва от тях.


- -

Съвременници Великият музикант, познал страданието на

несподелената любов Лудвиг ван Бетховен

(1770-1827)

Един от героите във •Фъстъчета• - Шрьодер, е изцяло nогълнат от музиката, която изnълнява на своето nиано играчка. Деветата симфония на Бетховен вдъхновява Шулц да нарисува редица еnизоди, в които Шрьодер изразява

своето възхищение от великия комnозитор. Всъщност Бетховен е един от любимите комnозитори на художника и той усnява да му намери място и в света на своите герои. Шрьодер винаги отбелязва рождения ден на маестрото, който е на

16 декември.

Големият немски комnозитор е известен с това, че изгубва nочти наnълно слуха си, но с него е свързана и една история, забулена с тайнственост, nредизвикала голям интерес по онова време

- историята за "безсмъртната

любима". След смъртта на Бетховен сред вещите му са намерени три любовни nисма. Не става ясно кога и за кого са наnисани те, но се разбира, че nред тази любов е имало сериозни nречки. След редица nредnоложения и разслед­ вания, включващи nроверка на вестниците и на nристигащата и отnътуваща nоща, се открива, че са адресирани към

дама, която живее в района между Теnлиц и Карлебад в Бохемия. Писмата са nисани nрез

на

1812 г., когато Бетховен е 42 години . Въnросната дама се казва Антония Брентано и по онова време живее в Карлсбад. Тя е в неnрекъснат

конфликт със съnруга си, nоради факта че се грижи за болния си баща. Двамата с Бетховен се срещат във Виена и Антония се влюбва в него, надявайки се един ден да бъдат заедно. По-късно обаче разбира, че е бременна от съnруга си и това се случва горе-долу no същото време, когато и комnозиторът научава, че любовницата му Жозефин очаква дете от него. Тази сложна ситуация се nревръща в неnреодолима nречка за тях и единственото им утешение са nис­

мата. Днес се смята, че възможността именно Антония да е "безсмъртната любима" на комnозитора, е най -nриемлива. Въnреки че Бетховен обича много жени nрез живота си, той никога не се жени. Чарли Браун от комиксовата

nоредица също страда от несnоделена любов, но в неговия случай Шулц отразява nо-скоро собствения си оnит. Възможно е също художникът да съчувства на любовните разочарования на големия комnозитор.

Изобретателят от ХХ век, който дава повод за редица забавни истории в комиксовата поредица на Шулц Франк Замбони

(1901-1988) От nървата си nоява nрез декември

1980

г. машината за възстановяване на nовърхността на ледените

nързалки, която уnравлява Снуnи, може да се види често в рисунките от комикса. Неин nрототиn е машина,

изобретена то Франк Замбони, роден в щата Юта. Скоро след като навършва

20 години, Франк се nремества в Южна Калифорния и заnочва

работа в авто­

сервиза на брат си. Междувременно Замбони изобретява голяма машина за охлаждане на мляко, която с успех nродава на фермерите. Освен това той изобретява и устройство за nроизводство на ледени блокове, които намират nриложение nри трансnортирането на различни стоки. По това време обаче заnочва да се развива хладилната техника и отnада нуждата от ледените блокове. През

1940 г. в Калифорния има само няколко ледени nързалки и Франк Замбони nостроява ледена 1800 кв. метра. Над нея той nоставя nокрив, за да я nредnазва от сухия и горещ климат на Калифорния. С ледените nързалки е свързано друго негово изобретение - машина за възстановяване nързалка на nлощ

на nовърхността на тези сnортни съоръжения, която nрави много nо-лесна работата, извършвана дотогава ръчно. Първата машина се nоявява nрез Замбони и Ко~ През

1949 г., а nрез следващата е създадена комnанията "Франк Дж. 1960 г. тази машина е изnолзвана no време на осмите олимnийски игри . Оттогава името

"Замбони· е синоним на устройството за възстановяване на ледена nовърхност.

Шулц nостроява своята "Редууд Емnайър Айс Арена• nрез 1969 г. Чарлз харесва Замбони заради особено големия nринос на изобретателя към един от любимите му сnортове. Освен това намира името Замбони за забавно и благозвучно. Той изnолзва неговата машина както на собствената си ледена nързалка, така и в комиксите си. А образът на Снуnи, уnравляващ "Замбони·; се nоявява върху шасито на истинската машина. Името на Замбони е nознато на хората, които живеят в Маями или Хавай, nреди всичко от комиксите

за "Фъстъчетата'; макар че иначе често се възnолзват от неговото изобретение. Комnанията "Франк Дж. Замбони и Ко" nодарява на Снуnи значка, на която nише: "Най-добрият шофьор на ·замбони· в света·~


• Чарл3 М. Шулц Бащата на съвременната българска карикатура Александър Николов Божинов

(1878-1968)

Наричат го създател на съвременната българска карикатура и творец, който съумява да превърне всяка мисъл в картина или да я облече в стих. Големият талант на Александър Божинов намира своето отражение освен в карикатури и в живопис, рисувана с акварел масло, и в безброй пейзажи, натюрморти, портрети, илюстрации и оформления на книги, както и в най-хубавите детски стихчета и приказки в "Златна книга за нашите деца'~ Александър Божинов е роден на

24 февруари 1878 г. в град Свищов, но когато е на 4 години, семейството му се премества в София, тъй като 1896 г. е приет в новосъздаденото Държавно рисувателно училище, което завърш­ ва през 1902 г. Негов учител е известният художник Иван Мърквичка. В nериода 1902-1904 г. Божинов продължава обучението си в Мюнхен (Германия). След завръщането си от Германия Божинов работи като редактор на популярния хумористичен вестник "Българан" (от 1916 г. е списа­ ние), на чиито страни ци показва майсторството си на карикатурист. Основен обект на карикатурите и шаржовете му е софийската бохема. Царят баща му започва работа в Българска народна банка. През

също не уб��гва от неговата ирон ия. "Обичам хубавия смях, хубавата бира и хубавите хора'; твърди Божинов. Заедно с верните му приятели Елин Пелин и Александър Балабанов, почти вся ка вечер посещава Прошековата бирария "Дълбок зимник': По време на Първата световна война Александър е назначен като военен художник в Първа пехотна софийска дивизия и в резултат от преби­

ваването му на фронта се появяват ярки и духовити карикатури. През 1923 г. Божинов, заедно с художника Борис Денев и архитекта Атанас Донков създават групата "Бръмбазъци'; поставила началото на българския куклен театър. Сред най-ярките герои на Божинов безспорно са двамата шопи Пижо и Пендо, които често намират място и в политическите му карикатури и чиято философия предизвиква симпатията на читателя. През

1939 г. Божинов става академик. Броят на творбите му надминава 1О ООО. 9 септември 1944 г. е обявен за народен враг и заедно със 101 български и нтелектуалци е изправен пред Народния съд. След половин година арест и побоища е осъден - 1 година затвор и глоба от 1 ООО лева заради "смелоспа му да осмива дори комунистите в произведенията си'~ През 1952-1953 г. е директор на Института за изобразително изкуство при БАН. След

Александър Божинов се опитва да приема философски това, което му поднася съдбата. Известна е историята за неговата прословута бутилка коняк, подарена му от скъп приятел, от която отпива само в специални случаи и вярва, че когато конякът в нея свърши, той ще си отиде от този свят.

През

1966 г. умира единственият му син Любен. На ЗО септември 1968 г., сломен от тази загуба, големият български интелектуалец, родона­

чални кът на съвременната българска карикатура Александър Божинов, си отива от този свят. По неговите думи той се беше нагърбил с тежката задача да "въздигне карикатурата до изкуство, а не да я остави да зрее като забавителна драскулка на всекидневния читател на вестника': За него друг един голям български карикатурист - Илия Бешков, казва: "Той е най-големият!"

Политикът, който засвидетелства голямото си уважение към автора на комикси, обичан от обикновените хора Роналд Рейгън

(1911-2004) ,

Роналд Рейгън, 40-ят президент на Съединените американски щати, е уникален случай в аме­ риканската политическа история заради факта, че успява от холивудски актьор да се издигне до най-високия държавен пост. Още по време на актьорската си кариера Рейгън показва завидни орга­ низаторски и лидерски качества. През

1966 г. той е избран за губернатор на Калифорния. Този щат 024 км 2 и население 34 млн . души и е петата

е близо четири пъти по-голям от България, с площ 424

икономическа сила в света, с огромните си мегаполиси Лос Анжелес, Сан Диего и Сан Франциско,

и неговото управление безспорно е добър опит за бъдещия президент. Докато е губернатор на Калифорния, Рейгън поканва Шулц на един от коктейлите, които дава в губернаторската резиденция.

Художникът е впечатлен от топлия прием, оказан на един скромен автор на комикси като него.

Рейгън обявява 24 май за ден на Чарлз Шулц. Той става изразител на голямото уважение и благодарност, които хората от Калифорния изпитват къмШулци неговото творчество. Художникът оценява високо признанието, което получава от губернатора Рейгън. След атентата срещу прези­ дента Рейгън, при който tой е ранен, Шулц, чрез своя герой Снупи, му изпраща много картички с пожелания за бързо възстановяване. В отговор Рей гън изпраща рисунка на каубой. Шулц не е привърженик на политическата карикатура. Причина за това може би е фактът, че този жанр е тясно свързан с конкретна политическа конюнктура и по-късно изгубва своята актуал­ ност. Рисунките на Шулц успяват да преодолеят ограниченията на определен исторически период и са обичани от всички, а Рейгън е един от многобройните му фенове.

Президентът, който посвещава всичките си усилия на мисията да сложи край на Студената война, умира на

5 юни 2004 година.


--------------------------------------------------------

------------------------

И3кnючитеnно вnияние

Да създаваш ''едно малко щастие'' в продължение на

50

години

Чарлз М. Шулц вдъхва нов живот на американския комикс, излизайки извън рамките на вестникарските колонки. Въпреки този огромен успех, той не променя своето отношение към работата си. Американската ко м иксова ющустр и я

пРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ голям брой американ­

j_ l.ски комикси се nревръщат в холивудски филми. Примери за това са историите за Сnайдърман, Х-мен, Невероятния Хълк и Деърдевил. Като жанр амери­ канските комикси се nоявяват nрез

Близо

XIX век.

50 години nо-късно, в средата на ХХ в.,

"Юнайтид Фийчър Синдикейт'; който осигурява информацията за новините от XVIII в. насам, nрави комиксите на Шулц достояние на целия свят. В началото на ХХ в. Уилям Рандолф Хърст, извес­ тен още като "медийния крал~ и неговият съnер­ ник в бизнеса, Джоузеф Пулицър, заnочват битка т Кукла на Снуnи, облечен като музикант- Музей на илюстрираната книга, Германия

(2003).

Усмихнатият Шуnц държи в ръце своята книга "40 години със

Сн уnи в Париж•- Франция,

23 януари 1990 г. Шуnц дарява 1 милион

доnара за построяването на мемориал, посветен на Деня •д· (Денят на десанта в Нормандия), в Бедфорд (Вирджиния). Той също така се съrnасява да оглави камnания за набиране на още средства за тази цеn. Сnоред Шуnц. който е мобилизиран по време на войната, денят на десанта на съюзническите войски е Нормандия е най­

забележителният ден в съвременната история на човечеството.

за доминиране на медийния nазар, а колонките с комикси се n ревръщат в своеобразна nримамка в

тази конкуренция. Обичайно е след nрочитането на вестника той да бъде изх върлен или скъсан, така че ако читателят харесва оnределена поре­ дица, на него не му остава нищо друго, освен да я изреже и да я заnази.

Л ицензир а не Героите от "Фъстъчета" са ш ироко изnолзвани в търговската и рекламната дейност, включител н о и като фи гурки и облекло. Подобе н начин н а изnолзва н е на nерсонажи от комиксите в търгов­

ската сфера е известен още от началото на ХХ век. Създадено е дори сnециално звено за "патенто­ ване·; така че ако някоя компания или физическо


-

- -

-

----------

Чарл3 М. Шулц

"Човекът, който е най-висшето творение на природата, се прибира след работа у дома си и започва да се грижи за своето куче:•

ли це ,аърха- авторските права за определени комиксови герои или имат лиценз

Батман, Каспър, Том и Джери и Уди Кълвача.

за изпосtзва.zето им при извършване на търговска или рекламна дейност, тези Таз .• nрактика се nоявява най-наnред през

Шулц nолучава патент за търговска и рекламна дейност, свързана с неговите герои от "Фъстъчета~

права са защитени от закона.

1870 г. в Англия, когато създателката

и nрез

1958

г. се

появяват nървите пластма­

ча .•сторията за заека П итър, Беатри кс Потър, nродава ушити собственоръчно от

сови кукли на Снупи и Чарли Браун. През

~ея кукли, изобразяващи този nерсонаж. По-късно холивудски звезди от ранга на

Холмарк пуска в продажба поздравителни кар­

t.Jарли Чапл и н повди гат въпроса и nоставят и скането си за авторски права върху

тички с неговата запазена марка.

своите образ и, а Уолт Дисн и се п рисъединява към техн ите и скания през 191О г. В началото н а

1929 г. Дисни пуска в п родажба тетрадки с об раза на Мики Маус като

първите официално лицензирани стоки с него. Придобиването на авторски права

бързо се разраства с лицензирането и на други персонажи - Поnай, Бъгс Бъни,

П ерсонажите

от

комикса

използват с рекламна

1960 г.

"Фъстъчета"

се

цел от редица компании.

Първи правят това от "Кодак" през

1955 r.

През

1957 г. от Форд използват образа на Снупи при рекламирането на новия си модел автомобил и

Шулц и Снуnи nред тортата за ро)I(Дения ден на Чарли Браун в Сан Франциско,

1985 година.

"Форд Фалкон~ Броят на компаниите, които искат разрешение да използват рисуваните герои, става все nо-голям.

От друга страна, невероятно трудно е да се про­

следят онези, които п равят това без разрешение. През

1970 г. Шулц създава компа нията "Криейтив

Асоушиейтс'; чиято задача е да се занимава с про­ блемите, свързани с лиценза. По отношение на

"Фъстъчета" той си запазва правото на оконча­ телно решение. Художникът взема активно учас­ тие и в други начинания, свързани с децата, в това

число построяването на парка "Нотс Бери Фарм" в

Калифорния и "Кемп Сн уnи" в Минесота, nостроен през

1983 r.

Малко момиченце в Шри Ланка, държащо в ръце кукла Снуnи.

Персонажите на ·Фъстъчета• са известни и обичани

no целия свят.


~ Децата и внуците на Чарлз Шулц no време на церемонията no

в nрилаганата от него тераnия, съветвайки nациен­

nовод nусК<~нето на юбилейна nощенСК<I марка - 50 години със Снуnи.

тите си да четат поредицата. В историите, разказ­ вани във "Фъстъчета'; хората често съзират филосо­

Успехи в множество области В работата на авторите на комикси в Америка най-често се наблюдава своеобразно разделение

.... Снуnи, заобиколен от туристи в ·юнивьрсьл Студио•

в Осака (Яnония), открито на

29 март 2001

година.

фията на истинския живот.

Светът на изкуството

на труда. Едни художници работят върху рисун­

Привилегията и разрешението на автора да

ките, други се занимават с оцветяван ето, фона и

рисува героите от "Фъстъчета " nоnуча ва само един

диалозите.

чове к в света. Това е художникът Том Евърхарт.

Поняк��га се сменят дори и самите автори,

През

1980 г. Евърхарт е nомоnен да нарисува

въnреки че заглавията се заnазват. Също така

"картини, nодобни на тези на Шулц'; за рекламно

често може да се видят герои от различни nоре­

nредставяне. Той nодготвя

село в Турция nрез

12 картини в рамките

дици, като Суnермен и Невероятния Хълк, в един

на две седми ци и ги предоставя на поръчитеnите.

общ комикс. В други случаи nък героите се nоявя­

Шулц е впечатлен от близоспа на тези работи до

ват nод различни самоличности.

неговия собствен стил и между

В този смисъл може да се каже, че Шулц е едно голямо изключение, тъй като върши всички дей ­

тя х въз ник ват приятелски взаи­ моотношения.

Всъщност

ности, свързани със създаването на комиксовите

това,

което

ги

nоредици, абсолютно сам и никога не изnолзва

събира, е случайно стечение на

nомощници.

обстоятелствата.

Подготвяйки

Неговите "Фъстъчета" излизат извън границите на

се за този п роект, Евърхарт nро­

оби кновения комикс и nонякога в тях могат да се

жектира рисунки на Шулц върху

забележат елементи, характерн и за художествената

стена с дължина

и философска литература. Луси, наnример, често

ото си и забелязва, че рисунъкът

влиза в ролята на nсихоаналитик. Психиатърът

много наподобява неговия собст­

24 фута в студи­

Ейбръхам Дж. Тверски в своята книга "Кога заnоч­

вен. Изненадан от това откри­

ват добрите неща?" nише следното: "Госnодин Шулц

тие, той nроявява интерес към

nритежава завидната сnособност да третира сложни

евентуална

философски въnроси в няколкото квадратчета на

с

своите комикси:' Той също така посоч ва, че п ерсо­

Двамата

нажите на "Фъстъчета" изключително умело и дос­

самата смърт на Шуnц.

съвместна

известния автор на

остават

работа комикси.

приятели до

тъnно обясняват сложната nсихология на човеш­

Евърхарт и днес продължава да

ките вза имоотношения. Тверски включва комикса

рисува героите от "Фъстъчета~

Джиn, nатрулиращ в едно

1971 r.

ВЬрху резервната му rума

се вижда образът на Снуnи ·летящия шамnион~


·

Чарn3 М. Шупц

Самият Шулц предлага тази идея, докато се бори с рака в болницата. Той заявява, че би

искал еди н ден двете кн иги - книга за изкуството и "Фъстъчета·; които държи до болнич­

зеезда на художника на холивудската Алея на славата .

Шулц със своя герой Снули след nоставянето на

ното си легл о, да се обединят в една книга. Коми ксът "Фъстъчета" отдавна се е превърнал в си мвол и източник н а гордост за аме­ ри канците. Шул ц не п рестава да рисува своите комикси, дори и след като спечелва цяло състояни е от п о редицата и от търговската и рекла мна дей н ост, свърза н а с н ея. Той е убе­ де н, че това е п ърв и ят му приоритет и държи много на "мал кото щасти е'; което дава н а хората. " Щастието е едно с и мпатич н о кученце'; сполучливо отбелязва веднъж художникът.

Житейската философия на Шул ц намира отражен ие в неговите "Фъстъч ета·; които и дн ес п родължават да н осят радост на хората от цял свят.

... ·щастието

е едн о симпатично кученце•. Шулц,

който ри сува ·едно малко щастие• в продължение

на 50 години, си отива от този свят през февруари 2000 r. Неговите герои от •Фъстъчета· обаче са вечни и продъл жа ва т да окура жават и да пр авят щастливи хора та от цял свят.



65 Чарлз М. Шулц