6
бр. 32 (1240), 5 - 11 ноември 2018 г.
ИНТЕРВЮ Качествената архитектура е възможна само тогава, когато е постигнат баланс между отраслите и всички работят в синхрон за една обща цел
Избрах минимализма пред всички останали стилове, защото пренасищането с най-разнообразни експериментални архитектури вече ни измори
Арх. Александър Йончев, организатор на творчески ателиета съвместно с Френския институт в България:
Трудно е да се работи качествена архитектура, когато основният фактор е цена на квадратен метър Перспективното мислене е от ключово значение за рентабилността на един проект в дългосрочен план Разговаря Виолета ВЛАСТАНОВА - Арх. Йончев, съвместно с Френския институт в България стартирахте серия от ателиета, в които обсъждате различни теми от областта на архитектурата. Разкажете ни как се роди идеята за това начинание, каква е целта и към кого е насочена инициативата? - Идеята се роди по време на среща, на която присъствах във Френския институт. Аз съм френски възпитаник, завършил съм 9-а Френска езикова гимназия, а впоследствие Университета по архитектура в Сент-Етиен към Лионската академия. Френският институт организира серия от ателиета с културна насоченост и в различни области - музика, театър, изкуство и други. Решихме, че едно архитектурно ателие би се вписало добре в дейността на института. Основната идея е да можем да създадем диалог с други архитекти, студенти по архитектура, а дори и любители, за да обменим гледни точки и да съпоставим френската методика с българския контекст. В този смисъл ателието е отворено към всички, които се интересуват от архитектура, интериорен дизайн и градоустройство. - Имате вече доста натрупан опит в работата зад граница. Къде е по-лесно да си архитект - у нас или в чужбина? - Смятам, че навсякъде има плюсове и минуси. Във Франция има ред, който до голяма степен улеснява работния процес. Има ясно изградени закони, които се спазват на всички нива и гарантират едно спокойствие в проектирането. Достатъчно е да спазваш изряден метод на работа, за да завършиш безпроблемно даден проект. Говоря не само за етапите на проектиране,
Александър Йончев завършва Университета по архитектура в Сент-Етиен към Лионската академия през 2013 г. Работи във Франция и Италия. В периода 20132015 година ръководи проекти за Лазурния бряг в Южна Франция като архитект в международния колектив Damilanostudio architects. Сътрудничи си с известните италиански дизайнери Масимо Мороци и Франческо Бинфаре. След завръщането си в България през 2016-а започва работа в офиса на арх. Атанас Панов, където остава около година и половина. В началото на 2018 година създава собствено студио под името Simple.Architecture, което работи върху проекти в България и в чужбина, а именно в познатите му Франция и Италия. но и на изпълнение. Смятам, че тук нещата все още не са напълно ясни и има дълъг път да се извърви, докато стигнем френския „часовников механизъм“. За сметка на това тук има повече потенциал за развитие, тъй като има огромна нужда от добра архитектура, която за момента е рядкост. Вярвам обаче, че някои хора започват да се променят в положителна насока, и това ме обнадеждава, че нещата ще се променят. - Какви с а основните трудности, с които се сблъскват проектантите у нас? - Сравнително отскоро съм в България, за да мога смело да обобщя трудностите пред всички проектанти, но мога да спомена кои са тези, с които съм се сблъсквал и на които съм бил свидетел. Основна трудност е промяната в мисленето на масовия клиент. Има изградени догми, които
Бизнес решения, експертни консултации, правни и счетоводни услуги www.dominity.bg
отдавна не са актуални, нито уместни в съвременния контекст, но на които масовият клиент се позовава в стремежа си да покаже компетентност. Българинът обича да разбира от всичко, за него е въпрос на чест. Предполагам, че причината за това поведение се крие в страха му да не бъде подведен. Проблемът при работата с такива хора е, че трудно може да се убедят в идея, различна от техните представи, дори и идеята да е доказано по-добра. Това забавя напредъка в развитието ни спрямо световната сцена. Затова и българската архитектура не се слави с международни признания и като цяло не е пример за подражание. Разбира се, този основен културен проблем води след себе си редица произхождащи трудности. Например трудността да се убеди клиентът, че икономията на средства не е перспективно и дългосрочно решение. Една сграда се строи години, за да се ползва десетилетия, може би дори столетия. Перспективното мислене е от изключително значение, за да бъде проектът рентабилен в дългосрочен план. Мнозина не осъзнават това и търсят моментния резултат, който е по-малък, по-кратък и който залага потенциален риск от бъдещи усложнения. Като по-
следно наблюдение бих изтъкнал трудността да се работи качествена архитектура, когато основният фактор е цена на квадратен метър. Прекаленото наблягане на бизнес аспектите убива възможността за създаване на нещо качествено. Бих го сравнил с писател, който може да напише прекрасен роман, но когото издателят кара да напише една кратка версия на историята, за да си спести разходи по печат и хартия. Тогава няма как романът да се случи. Аз лично се старая да не работя с такива „издатели“. - Какви са разликите и приликите при архитектурата в България и в чужбина? - Бих фокусирал отговора си върху разликите, тъй като са повече от приликите. Една от основните разлики е във възприятието на професията от страна на обществото. В държави като Франция и Италия, където съм имал възможността да работя и да формирам визията си за професията, архитектурата се счита за основен елемент в изграждането на културната идентичност на дадена страна. Неслучайно университетите по архитектура във Франция са към министерството на културата, а не към министерството на образованието. Професията там е уважавана, тъй като об-
ществото има пространствена култура, изграждана със столетия, и хората напълно осъзнават важността и отговорността на архитектите в създаването на качествена среда на живот. Същността на професията ни се корени доста по-дълбоко от повърхностната визия на една сграда, нейните фасади и начупени геометрии. Също така там формата следва функцията. Архитектурата е обоснована до най-малкия елемент. Добрият проект е този, в който всеки елемент е парче от един общ пъзел и без него пъзелът не би бил завършен. Тук често наблюдаваме елементи, които нямат никаква причина да съществуват, но правят сградата „по-интересна“ и „разчупена“. Това също е голяма разлика, тъй като на Запад максимата на Мис ван дер Рое „по-малкото е повече“ отеква и до ден днешен в разбиранията на обществата за качествена архитектура. Разбира се, някои от разликите, които представям тук, са нематериални, но те са истинските причини за материалните разлики в сградите тук и на Запад. - Доколко е важен контекстът, в който се прави архитектура, и може ли той да повлияе в проектирането? - Ако разглеждаме значението на думата „контекст“ като съвкупност от икономическа, политическа, културна и социална среда, то тогава можем да кажем, че архитектурата зависи пряко от контекста, в който се изгражда. Това се дължи на факта, че проектирането е широкообхватна дейност, която засяга най-различни сфери от живота. В този ред на мисли би било невъзможно да смятаме, че контекстът не оказва влияние върху проектирането. Доказателство за това са разликите в самите архитектури на различните места по света. Можем обаче със сигурност да заявим, че качествената архитектура е възможна само тогава, когато е по стигнат баланс между тези отделни отрасли и всички заедно работят в синхрон за една обща цел. Смятам, че тук тази хармония все още не е постигната и затова и не ставаме свидетели на съвременни качествени проекти с международно признание. Продължава на стр. 8-9
8
Замразяването на строителни проекти – политически Арх. Марта Теодосиева, член на РК на КАБ – Пловдив:
Частните инвеститори имат интерес от бързо реализиране на обектите Замразяване може да има по няколко причини. В Пловдив не съм се сблъсквала с обжалвания и замразяване на обекти. Нямаме и случаите на София с некачествени ремонти на улици и булеварди, заради което се спира изпълнението на проекта. Частните инвеститори имат интерес
от бързо реализиране на обектите – например жилищни сгради, за да продадат жилищата. Те не допускат замразяване. Но има обжалвания на обществени поръчки, които за мен са игри, за да се пречи на някого. Те не замразяват, но забавят изпълнението на проекта. Ако се правят
по действителни проблеми – да. Затова в Закона трябва да бъде казано за какво могат да се обжалват проектите и ПУП-овете, свързани с градоустройството. Да се посочат точките, защото сега има и обжалвания по емоции. Не може да има обжалвания за всичко.
Арх. Александър Йончев, организатор на творчески ателиета съвместно с Френския институт в България:
Трудно е да се работи качествена архитектура...
Продължение от стр. 6 - Арх. Йончев, твърдите, че светът днес е п р е н а с и т е н , з ат ов а трябва да се върви към минимализъм. Как ще се приложат по-семплите решения в архитектурата и дали всички ще ги възприемат? - Гледам на света като на едно цяло, не го деля на континенти, държави, религии и култури. Имам такъв поглед, защото съм живял на различни места, и виждам, че в широк план вървим постепенно, съзнателно или не, към уеднаквяване. Това се случва, заради съвременните технологии и глобализацията, с които преодоляваме дистанцията и различията. В този ред на мисли смятам, че архитектурата също трябва да се унифицира, за да отговаря на съвременния свят, в който живеем. Гледам на нея като на културно изразно средство, увековечаващо цялостната човешка раса и съвременна цивилизация, а не просто дадена държава, култура или контекст. Това, което мисля относно минимализма, не е лично хрумване или абстрактна идея. Вписвам се в една глобална мрежа от архитекти, които работят в тази насока. Допреди 100 години е било достатъчно архитектът да се стреми към създаване на пространствен ред и хармония в даден град или държава, абстрахирайки се от другите. Можел е да си го позволи пора-
ди факта, че обменът на информация е бил много по-слаб и не е имало тази свързаност между народите. В епохата на модернизма това започва да се променя драстично, а днес имаме връзка с целия свят. Той вече не е онази тъмна и загадъчна територия, а част от нашето ежедневие. Логично е архитектурата да отразява тези промени. Смятам, че това е основната причина, поради която трябва да вървим към общ изразен език в архитектурата. А относно въпроса защо избирам минимализма пред някой от другите стилове - мисля, че пренасищането с най-разнообразни експериментални архитектури ни е изморило. Трудно вече има проект, който да ни прави впечатление, тъй като сме видели прекалено много неща да се случват и то за сравнително кратко време. Чувствата ни са притъпени от пренасищане. Това обаче, което продължава да ме възхищава, са природата, слънцето, светлината и тъмнината, сезоните - те са непреходни. Минимализмът е онази философия, която се прекланя пред тях и която ни кара да забравим за момент за материалното и да забележим отново тези естествени красоти, които никой архитект никога не е надминал и които са единствената общоприета дефиниция на красотата. Предполагам, че идеите ми са особено абстрактни и авангардни за някои хора и вероятно не всички ще ги възприе-
мат. Но също така знаем, че никоя идея, която е променила света, не е била приемана първоначално. Вярвам обаче, че след години нещата сами ще се случат в тази насока и тогава всеки ще може да ги възприеме. - Най-важните въпроси, които поставя архитектурата на новото поколение? - Мисля, че основен въпрос, който се нуждае от отговор в кратък срок, е въпросът за устойчивото развитие. От епохата на модернизма и на индустриализацията на продукцията в различните отрасли на икономиката хората, подобно на деца, са били омагьосани от възможностите за развитие и никой не си е задавал съзнателно въпроса за цената, която плащаме за това свръхпроизводство. Е, моментът да променим това е дошъл. В много държави това вече е основна тема в проектирането. Задават се множество въпроси: Как да ограничим разхода на енергия, необходима за изпълнението на даден проект?; Как да направим така, че дадена сграда да бъде максимално икономична откъм разход на енергия?; Как да предвидим действията си в 20-, 30-, 50- или 100-годишна перспектива, така че да предприемаме само тези, които наистина са необходими и ще бъдат необходими дори след толкова дълъг период?; Как да създадем по-добра среда на живот, която и след десетилетия да бъде по-добра? Тези
въпроси са променили цялостно начина на проектиране в сравнение с предишни епохи. - Какви са предизвикателствата на съвременния град и Вие лично оптимист или песимист сте по отношение на тяхното развитие? - Съвременният град е изправен пред редица предизвикателства. Големият град например трябва да търси начини да подобрява комуникациите, да опазва културното си наследство, да се грижи за околната среда и да не предприема действия, които биха влошили качеството на живот. Много градове се престрояват по няколко пъти, търсят се начини да се увеличи гъстотата на населението, като се оптимизират празнините в града, без това да се отрази на трафика. Вариантът за създаване на еднофункционални зони (жилищна, работна и др.) вече е изключен от повечето западни градове, търси се все повече функционалното смесване с цел да се облекчи потокът. Големият град трябва да функционира като множество малки градове един до друг. В глобален мащаб големите градове стават все по-големи, а по-малките постепенно намаляват. Държави като Франция отговарят на това предизвикателство, като се опитват да насочат вниманието към по-малките градове. За целта има въведена политика, която насърчава посредством финансови, законови
и данъчни облекчения предприемачите да инвестират в по-малките населени места. Надявам се да можем да въведем някои от тези похвати и в България. Смятам, че все още не сме стигнали най-лошия момент, но когато това стане, нещата ще започнат постепенно да се нареждат по естествен начин. Мисля, че трябва да минат още няколко поколения, за да започне тази промяна да се усеща. - Какво трябва да се промени, за да се „случи“ мечтаният град? - Това, което е необходимо, за да може мечтаният град да стане реалност, е отборната игра. Всеки трябва да бъде професионалист в сферата, в която упражнява дейност. Всеки трябва да си знае мястото и да работи, за да става то все по-добро. Хората трябва да работят това, което обичат. Младите да учат това, което наистина ги влече. Само тогава може да обичат професиите си и да ги изпълняват съвестно. Хората трябва също така да се научат на уважение един към друг. Никоя професия не бива да се подценява. Всеки от нас е отделил време, за да стане добър в нещо. Трябва да уважаваме това. Трябва да се изслушваме и да си имаме доверие. Опитвам се да работя, следвайки тази философия. - А не трябва ли да се промени възприятието и отношението на обществото към архитек-
турата? - Смятам, че в България има нужда да се промени възприятието на обществото към архитектурата, тъй като точно то е една от основните причини да не сме пример на световната сцена. Имайки предвид, че средностатистическият българин е скептичен, трябва да се подходи внимателно и да се опитаме да създадем диалог, в който да представим цялостната същност на нашата професия. Ние, архитектите, трябва да се отворим към обществото и да направим професията си по-лесно разбираема за хората. Трябва да направим така, че хората да виждат в нас не чертожници на фасади, каквито не сме, а строители на техния град, дом, месторабота, училище, магазини и среда на живот, което в действителност сме. Също така ние сме тези, които изучаваме и задаваме съвременните тенденции в международната архитектура, и е част от нашия морален дълг да ги предаваме на обществото. Аз лично се старая да бъда достъпен за хората и да мога да им отделя нужното време, за да ги въведа в същността на работата ми. Това се отнася не просто до различни мероприятия, които организирам, но и до самия работен процес. Държа на пряката и открита връзка с всеки клиент и на съвместното обсъждане на проекта до окончателното му предаване.