Page 9

Катастрофалното влияние, което неконтролираната болка оказва върху качеството на живот на болния и семейството му налага усилията за нейната оценка и контрол да бъдат приоритетни в комплекса на оказваните медицински грижи. Тя е проблем, който може да се появи на всеки един етап от хода на заболяването, но е най-честа в терминалната фаза на болестта. Не по-малък проблем представлява и болката предизвикана от онкологичното заболяване и от проведеното лечение, която вече излекуваните болни могат да изпитват до края на дните си. Адекватното лечение на онкологичната болка намалява броя на хоспитализациите, посещенията при лекар и в спешните звена и като цяло води до значително намаляване на разходите за лечение (22). Пръв Рене Декарт през ХVІІ в. изказва твърдението, че болката по специални нерви се предава към мозъка. Сега знаем, че онкологичната болка споделя същите анатомични структури, неврофизиологични и патофизиологични механизми и пътища, както останалите видове болка. Най-често раковата болка има смесен патофизиологичен механизъм, като много рядко може да се наблюдава само невропатична, соматична или висцерална болка. По-скоро тя е съчетание от различни патологични механизми и компоненти като възпаление, исхемия, компресия или невропатия, които възникват едновременно на множество места в организма. СИНДРОМИ НА ОНКОЛОГИЧНАТА БОЛКА В проучвания обхванали повече от 1000 болни, изпитващи болка, при 85% - 93% тя е била предизвикана от онкологичното страдание, а в 17 до 21% е била в следствие на противотуморното лечение. При повече от една трета от болните са налице множество причини за болка (6). Синдромът обичайно се асоциира със специфични етиологични причини или прогностични фактори, които са в основата на взетите клинични решения и определят спешността на поведението. Познаването на специфичните за онкологичното заболяване синдроми на болка може да ускори диагностичния процес и да има решаващо значение по отношение на качеството на живот на болния. СИНДРОМИ НА ОСТРА ОНКОЛОГИЧНА БОЛКА Острата онкологична болка най-често се дължи на усложнение (прогресия) на заболяването, извършена диагностична процедура или проведено противотуморно лечение. Остра болка директно причинена от онкологичното заболяване. Такава е болката при настъпване на патологична фрактура. Най-често в костите метастазират злокачествените заболявания на млечната жлеза, белия дроб, простатата и мултипления миелом (43).

Остра болка предизвикана от инфекциозен процес. Типичен пример - болката при херпес зостер инфекция. Най-често се засягат РАКОВАТА БОЛКА – болни с онкологични заболявания на главата и СИНДРОМИ И ЛЕЧЕНИЕ шията, на белия дроб и имунологично компрометирани болни (40). По-често инфекцията се появява в зона на проведена лъчетерапия. При болни с рак на млечната жлеза честотата на инфекция от херпес зостер в зоната на проведена лъчетерапия е три до четири пъти по-голяма, Tоракална Медицина отколкото при не проведена лъчетерапия (18). Том III, март 2011, бр.1 Остра болка от съдов произход като главоболието при синдром на компресията на горната празна вена. В случая болката е нетипичен синдром, но при поява тя може да бъде много интензивна. Най-честата причина е притискане на вената от метастатични лимфни възли в горен медиастинум от карцином на белия дроб (недребноклетъчен – 50%, дребноклетъчен – 25% от случаите) (57). Остра болка в следствие на диагностични и терапевтични процедури, най-често след биопсия или операция. Тук се включва и болката след плевродеза. Премедикация на болния с опиоиден аналгетик и прилагането на локална анестезия води до значително намаляване на интензивността на изпитваната болка (2). Остра болка предизвикана от опиоидното лечение. Опиоидната терапия сама по себе си може да е източник на болка, т.нар. опиоидно индуцирана хипералгезия ( ОИХ), един не рядко наблюдаван в клиничната практика феномен, който се характеризира с ескалиране интензивността на болката след парентерално прилагане на опиоидни аналгетици (1, 35). Остра болка предизвикана от лечението на онкологичното заболяване Остра болка при химиотерапия. Прилагането на цитостатици често предизвиква болка в мястото на аплициране. Най-често болката се дължи на предизвиканите от лекарствата венозен спазъм, химически флебит и екстравазация на везикантни медикаменти (3). Лекарственото лечение на туморите предизвиква остра болка и чрез системния токсичен ефект оказван върху организма. Най-често това е мукозит, който се проявява 5-7 дни след провеждането на курса на лечение и зависи от прилаганите медикаменти и от изходното състояние на пациента (44). Лекарственото лечение често води до увреждане на периферните нерви и развитието на остра и болезнена периферна моно- или полиневропатия. Около 20% от болните, лекувани с Паклитаксел се оплакват от остри мускулни и ставни болки, като причината за появата им е неизвестна (14). Остра болка, дължаща се на лъчелечение. Тук се включват острият орофарингелен мукозит, след реализиране на лъчева доза над 10 Gy в областта на главата и шията. Често при облъчване в същата зона може да настъпи и острото радиационно увреждане на брахиалния плексус, което се характеризира с остра, невропатична

обзори

9

Thoracic Medicine Journal issue 7  
Thoracic Medicine Journal issue 7  

Official Journal of the Bulgarian Thoracic Society

Advertisement