Page 35

лони), което може да обясни възникването на динамични промени в нивата на резистентност. Установяваната често двойна резистентност (β-лактамна и макролидна) потвърждава, че в практиката употребата на антибиотици от коя да е от тези две групи, ще увеличи резистентността към представители на другата група. Така разширената макролидна употреба е считана като главен двигател за увеличаване резистентност на S. pneumoniae към β-лактамните антибиотици (9). Staphylococcus aureus Настоящото проучване показва, че S. аureus е сред важните причинители на пневмонии при хоспитализирани пациенти, заемайки трето място по честота на изолируемост. За проследявания период установяваме относително висок дял на methicillin-резистентните S. aureus (MRSA) (22%), който е по-висок от средния за България относителен дял на MRSA сред болнични изолати от храчки (14,9%) (2). Американски автори съобщават дори за по-висок дял на пневмониите, причинени от MRSA (24.6 – 43.5%) в пациенти, при които се налага хоспитализация (15). Практически penicillin е загубил своята активност срещу S. aureus (85% резистентност, непоказани данни), което се обяснява с механизма на метицилинова резистентност и с продукцията на пеницилинази. Като цяло чувствителността на изолатите S. aureus към другите групи антимикробни средства (clindamycin, tetracycline, trimethoprim/sulfamethoxazole, gentamicin, ciprofloxacin) e съхранена и е в рамките на 8293% (Фиг. 6). С най-слаба активност (под 80%) са amoxicillin/clavulanic acid и erythromycin. Чувствителността на S. aureus (вкл. МRSA) към гликопептидните антибиотици (vancomycin, teicoplanin) и оксазолидиноните (linezolid) е напълно запазена (0% резистентност; непоказани данни), което е в съответствие с резултатите от национални проучвания (2).

Заключение Важен фактор за прогнозата при пациенти с пневмония е адекватността на началната емпирична терапия. Ранното започване на антибиоАНТИБИОТИЧНА РЕЗИСТЕНТНОСТ тично лечение (в първите 24 часа, за предпочи- НА БАКТЕРИАЛНИ РЕСПИРАТОРНИ тане 12 часа), към което респираторният патоген ПАТОГЕНИ, ИЗОЛИРАНИ ОТ е чувствителен, се асоциира с много добър краен ХОСПИТАЛИЗИРАНИ ПАЦИЕНТИ изход. С цел да се оптимизира емпиричното лечение (особено при нозокомиални пневмонии), е необходимо да се извършва активен скрининг сред пациентите за рискови фактори за развитие Tоракална Медицина на инфекции, свързани със здравното обслужва- Том III, март 2011, бр.1 не и когато тези фактори се идентифицират, да се лекува с комбинация от антимикробни лекарствени средства, насочени срещу MRSA и потенциално резистентни Грам-отрицателни бактерии. Установено е, че неуспеха или пасивността при идентифициране именно на рисковите фактори е най-честата причина за назначаване на неподходяща начална емпирична терапия при тежки инфекции (16). Ето защо клиницистите, които лекуват пациенти с пневмония, трябва да са наясно с рисковите фактори при всеки конкретен болен, да са информирани за най-често изолираните патогени в съответната клиника (т.нар. епидемиология на болничното отделение), както и да са запознати с актуалните тенденции, касаещи антибиотичната им чувствителност (т.нар. микробна екология). Тези данни се обезпечават от локални надзорни проучвания. В този смисъл, представянето на епидемиологични и микробиологични данни за етиологията на пневмониите в хоспитализирани пациенти на УМБАЛ «Св. Марина» е ценно за терапевтичното поведение и обсъждането на алтернативни подходи в конкретните клинични случаи.

оригинални статии

Книгопис:

1. Божкова, К., Т. Стоева. Чувствителност на болнични изолати Streptococcus pneumoniae към някои антибиотици. Съвременна медицина, 2007, LVIII, 5-6, 61-67. 2. Българска Асоциация на Микробиолозите. http://www.bam-bg.net/pages/RESISTANCE_BulSTAR_2008.xls. 3. Българско Дружество по белодробни болести. Пневмонии, придобити в обществото. Актуални насоки за поведение при възрастни. Становище на българската работна група. Българско Дружество по белодробни болести 2007. 4. Гачева, Н., М. Тодорова, В. Войнова, Т. Каменова. Вътреболнични инфекции в Р. България през 2005-2006. Инф журнал, 2008, №3, 4-32. 5. Стоева, Т., К. Божкова, В. Снегарова, М. Божкова. Динамика в резистентността на най-честите бактериални изолати в УМБАЛ “Св. Марина” – Варна и употребата на някои антибиотици в периода 2004 – 2008. Медицински преглед, 2010; XLVI, №3:67-72. 6. Стратева, Т. Микробиологични и молекулярно-генетични изследвания върху механизмите на резистентност и факторите на вирулентност на клинични щамове Pseudomonas aeruginosa. Автореферат на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор”. София, 2008. 7. Clinical and Laboratory Standards Institute. Methods for dilution antimicrobial susceptibility tests for bacteria that grow aerobically, 7th edn. Approved Standard M7-A7. Wayne, PA: CLSI, 2007. 8. Dagan, R., E. Leibovitz. Bacterial eradication in the treatment of otitis media. Lancet Infect Dis, 2002, 10 №2, 593-604. 9. European Center for Disease Prevention and Control. Antimicrobial Resistance Surveillance in Europe 2009. Annual report of the European Antimicrobial Resistance Surveillance Network (EARS – Net). Stockholm: ECDC; 2010. 10. Felmingham, D., C. Feldman, W. Hryniewicz, et al. Surveillance of resistance in bacteria causing community – acquired respiratory tract infection. Clin Microbiol Infect, 2002, 8, №2, 12-42. 11. Gonlugur, U., M. Bakici, I. Akkurt et al. A susceptibility patterns among respiratory pathogens of Gram-negative bacilli in a Turkish university hospital. BMC Microbiology, 2004, 4:32 doi:10.1186/1471-2180-4-32. 12. Gums, J. Nosocomial respiratory pathogens: trends in antibacterial resistance, 1995 – 2003. Results of the Antimicrobial resistance management program. Chest, 2004, 124, №4, 717S. 13. Jacobs, M, D. Felmington, P. Appelbaum, R. Grüneberg, and the Alexander project group. The Alexander Project 1998–2000: susceptibility of pathogens isolated from community-acquired respiratory tract infection to commonly used antimicrobial agents. J Antimicrob Chemother, 2003, 52, №2, 229-246. 14. Jansen, W., A. Verel, M. Beitsma, et al. Longitudinal European Surveillance Study of antibiotic resistance of Haemophilus influenzae. J Antimicrob Chemother, 2006, 58, №4, 873 – 877. 15. Kollef, M., A. Shorr, Y. Tagak et al. Epidemiology and outcomes of health – care- associated pneumonia. Results from a large US Database of culture-positive pneumonia. Chest , 2005, 128, №6, 3854 – 3862. 16. Micek, S., K. Kollef, R. Reichle, et al. Health – care- associated pneumonia and community-acquired pneumonia: a single - center experience. Antimicrob Agent Chemother, 2007, 51, №10, 3568 – 3573. 17. Morrissey, I., K. Maher, L. Williams et al. Non-susceptibility trends among Haemophilus influenzae and Moraxella catarrharis from community-acquired respiratory tract infections in the UK and Ireland, 1999-2007. J.Antimicrob Chemother., 2008, 62, №2, 97-103. 18. Pérez-Trallero, E., J. Martín-Herrero, A. Mazón, et al. Antimicrobial Resistance among Respiratory Pathogens in Spain: Latest Database Changes over 11 Years (1996 - 1997 to 2006 - 2007). Antimicrob Agents Chemother, 2010, 54, №7, 2953-2959.

Кореспонденция: д-р Теменуга Жекова Стоева, дм Медицински Университет, Катедра Микробиология и Вирусология гр. Варна 9001 ул. „Марин Дринов” 55 e-mail: temenuga.stoeva@abv.bg 35

Thoracic Medicine Journal issue 7  
Thoracic Medicine Journal issue 7  

Official Journal of the Bulgarian Thoracic Society

Advertisement