Page 34

В проучваната колекция от щамове установяваме напълно съхранена активност на ceftriaxon и levofloxacin (0% резистентност), следвани от cefuroxime (2%) и ciprofloxacin (3%). Тези антиАНТИБИОТИЧНА РЕЗИСТЕНТНОСТ НА БАКТЕРИАЛНИ РЕСПИРАТОРНИ биотици са отлична алтернатива за терапия на ПАТОГЕНИ, ИЗОЛИРАНИ ОТ респираторни инфекции, причинени както от ХОСПИТАЛИЗИРАНИ ПАЦИЕНТИ BL, така и от BLNAR H. influenzaе. Нашите резултати са много близки до данните, съобщавани от BulSTAR за резистентността на болнични изолати H. influenzae в България за 2009г., както и тези Tоракална Медицина представени от Европейски и международни Том III, март 2011, бр.1 проучвания (2, 13, 14). В настоящото проучване след ampicillin, с най-редуцирана активност са макролидните антибиотици clarithromycin (24% резистентност) и azithromycin (13% резистентност). Някои проучвания използват едновременно CLSI и PK/PD граничните стойности при изпитване чувствителността на H. influenzae към макролидни антибиотици и отчитат много големи различия между получените резултати, например: 99.3% чувствителност според CLSI срещу 5.1% чувствителност според PK/PD (18). Аlexander Project използва PK/ PD интерпретативните стойности и отчита чувствителност към макролиди само в 1.2% от всички 8 523 тествани изолати (13). Някои проучвания върху остър среден отит, съобщават, че H. influenzae клинично „се държи” като макролид резистентен микроорганизъм, поради бактериологичните неуспехи при пациенти, инфектирани с H. influenzae, независимо от in vitro чувствителността, определена според CLSI интерпретативните гранични стойности (8). В настоящата работа е използван CLSI стандарта. Смята се, че активността на макролидите срещу H. influenzae е относително слаба, поради което те рядко се използват и не се препоръчват при животозастрашаващи респираторни инфекции, причинени от този патоген (10). Грам-положителни бактерии ST 30 Streptococcus pneumoniae T 32 До 1970г. инфекциите причинени от S. CLI 6 pneumoniae успешно са лекувани с β-лактамни MXF 2 антибиотици. По данни на Alexander Project, свеAZT 13товната разпространеност на пеницилиновата резистентност сред изолати S. pneumoniae в пеERY 14 риода 1998 – 2001 г. е около 18.2% 36(13). Според OX по-нови данни, съобщени от ЕАRSS (Европейска 0 10 система за 20 30 40 % надзор на антибиотичнaта резис-

оригинални статии

Легенда: OX, oxacicllin; ERY, erythromycin; AZT, azithromycin; MXF, moxifloxacin CLI, clindamycin; T, tetracycline; trimrthoprim/sulfomethoxazole Фиг. 6. Резистентност на изолати S. aureusST,(n=151) от храчки на хоспитализирани пациенти (в %).

ST

7

T

10

CLI

17

MXF

12

CIP

18

ERY

24

G

8

AMC

25

OX

22 0

5

10

15

20

25

Легенда: OX, oxacicllin; AMC, amoxicillin/clavulanic acid; G, gentamicin; ERY, erythromycin; CIP, ciprofloxacin; MXF, moxifloxacin; CLI, clindamycin; T, tetracycline; ST, trimethoprim/sulfomethoxazole.

34

30 %

тентност), за 2009г. сред общо 11 055 изолата S. pneumoniae oт 27 държави, oтносителният дял на нечувствителните е 7.5%, като сред тях 41.5% са идентифицирани като резистентни (9). Относителният дял на нечувствителните изолати в различните държави показва вариации между 1-5% и 25-50%. В 14 от проучваните 27 държави, нечувствителността е под 10%. В същото мащабно проучване, тенденциите, изчислени за периода 2006 – 2009 г. показват, че в три от 22-те мониторирани държави (България, Ирландия и Люксембург) има сигнификантно увеличение на дела на нечувствителните изолати към penicillin, като за 2009г. той е съответно 37%, 20% и 19% (9). Получените от нас резултати, касаещи пеницилиновата нечувствителност (36%, Фиг. 5) са в унисон с тези данни и показват дискретно увеличение в сравнението с отчетените нива (33.3%) в аналогично наше проучване от 2006г. (1). Въпреки съществуващия проблем в последните години с развитието на резистентност в S. pneumoniae към penicillin, днес средство на първи избор за начална емпирична терапия на амбулаторно лекувана CAP, както и в случаите на лека или среднотежка CAP, но лекувана в болнични условия, остават β-лактамните антибиотици: penicillin, аминопеницилини (amoxiclillin), β-лактами/β-лактамазни инхибитори (amoxiclillin/clavulanic acid) и цефалоспорини (3). С изключение на пневмококовите менингити, използването на антибиотик от групата на β-лактамите в максимална доза е условие за добър резултат и в случаите, когато причинителят е S. pneumoniae с интермедиерна чувствителност към penicillin (МПК на penicillin 0.1-1.0µg/ml) (3). Редица литературни източници съобщават за повишаване резистентността на S. pneumoniae и към марколидните антибиотици. Според Alexander Project (1998 – 2001 г.) световната разпространеност на резистентността към макролиди е 24.6%, като в европейските страни тя варира в широки граници, и е между 1.5% за Чехия и 53% във Франция (13). Според доклада на EARSS oт 2009г., делът на нечувствителните към макролиди S. pneumoniae в Европа за 2009г. се движи подобно на този на penicillin-нечувствителните: между 1-5% и 25-50% за различните държави, като най-висок е в страни от Южна и Източна Европа (9). Не е установена сигнификантна тенденция за увеличаване на макролидната резистентност, проследена за четири годишен период (2006 – 2009 г.), като средно за Европа, от общо проучените 10 934 изолата, макролид-нечувствителните S. pneumoniae са 13.4% (9). Резистентността към erythromycin и azithromycin, установена в нашето проучване съвпада с тези стойности (13-14%) и е в съответствие с националните данни за болнични изолати S. pneumoniae (2). Относително съхранената активност на тези препарати предполага по-нататъшната им широка употреба при пневмонии. Не бива да се забравя обаче, че честата употреба на не-β-лактамни антибиотици при инфекции, причинени от S. pneumoniae, е типична за страни, в които се съобщават високи нива на пеницилинова резистентност. Такова реактивно предписване увеличава селективния натиск върху не-β-лактамните антимикробни лекарствени средства (специално макролиди и нови хино-

Thoracic Medicine Journal issue 7  
Thoracic Medicine Journal issue 7  

Official Journal of the Bulgarian Thoracic Society

Advertisement