Page 32

в нашето проучване, следвани от S. аureus, вероятно е резултат от по-високия процент на пациенти с нозокомиални пневмонии. В допълнение, високият относителен дял на S. аureus (изпреварАНТИБИОТИЧНА РЕЗИСТЕНТНОСТ НА БАКТЕРИАЛНИ РЕСПИРАТОРНИ вайки S. pneumoniae и H. influenzae) би могъл да ПАТОГЕНИ, ИЗОЛИРАНИ ОТ отразява връзката на S. aureus, като етиологичен ХОСПИТАЛИЗИРАНИ ПАЦИЕНТИ агент на CAPs и по - тежкото протичане на стафилококовата пневмония, което всъщност е главния фактор, повлияващ решението за хоспитализация на пациенти с САРs. По-често S. aureus, осоTоракална Медицина бено methicillin-резистентните S. aureus (MRSA), Том III, март 2011, бр.1 се асоциират с вътреболнични пневмонии. Един сравнително нов проблем, свързан с етиологията на пневмониите, представляват придобитите в Фиг. 1 Най-чести бактериални изолати от пневмонии обществото MRSA (3).за периода 2007-2009 (в%)

оригинални статии

Фиг. 1 Най-чести бактериални изолати от пневмонии за периода 2007-2009 (в%)

Фиг. % 1. Най-чести бактериални изолати от пневмонии за периода 2007-2009г. (в %). 35 % 35 30 30 25

29 29

25 20

28 28

20 15

16 16

15 10 10 5

15 15

12 12

5 0 0

P. aeruginosa

K. pneumoniae

P. aeruginosa

K. pneumoniae

S. aereus

H. influenzae

S. aereus

H. influenzae

S. pneumoniae

S. pneumoniae

Фиг. 2. Резистентност на изолати P. aeruginosa (n=265) от храчки на хоспитализирани пациенти (в %). 11

AM G AM LVF G CIP LVF IMP CIP FEP IMP CAZ FEP PIP CAZ

PIP

14

11 12 11 8

14

12

11 10

8 9

10 10

10 10 9 Легенда: AM, amikacin; G, gentamicin; LVF, levofloxin; CIP, ciprofloxacin; 0 5 10 IMP, imipenem; FEP, cefepime; CAZ, ceftazidime; PIP, piperacillin Легенда: AM, amikacin; G, gentamicin; LVF, levofloxin; CIP, ciprofloxacin;

0

15 %

5

15 %

IMP, imipenem; FEP, cefepime; CAZ, ceftazidime; PIP, piperacillin

Фиг. 3. Резистентност на изолати K. pneumoniae (n=256) от храчки на хоспитализирани пациенти (в %). MEM

0

IMP

0

LVX

4

CIP

4

AM

1

G

4

CAZ

8

CXM

9

CF

19

AMC

15 0

5

10

15

Легенда: AMC, amoxicicllin/clavulanic acid; CF, cephalothin; CXM, cefuroxime; CAZ, ceftazidime; G, gentamicin; AM, amikacin; CIP, ciprofloxacin; LVF, levofloxin; IMP, imipenem; MEM, meropenem

32

ST

6

20 %

Що се отнася до установения етиологичен спектър в това проучване, трябва да се отбележи съществуването на няколко лимитиращи фактора: 1. Отразени са само резултатите от пациенти с културелно позитивни пневмонии. В този смисъл пациентите с бактериални пневмонии, но с негативни култури в резултат на ранно започнало антибиотично лечение или неправилно взет материал за микробиологично изследване са пропуснати; 2. Поради фокусирането ни върху културелните резултати (основна цел на работата) не са представени резултати от некултурелни методи за изследване (серологични), което ограничава възможностите за идентификация на атипичните бактериални патогени (Clamydophila pneumoniae, Mycoplasma pneumoniae, Legionella pneumophila). Това редуцира броя на случаите с САРs в проучването и повлиява до известна степен резултатите, отнасящи се до етилогичната структура. Динамиката в развитието и разпространението на антибиотичната резистентност сред главните респираторни патогени на този етап е добре документиран процес за Европа, части от Азия, Северна и Южна Америка, като в някои региони достига обезспокояващи размери (10). Грам-отрицателни бактерии Pseudomonas aeruginosa В настоящото проучване изолатите P. aeruginosa демонстрират запазена чувствителност към основните антипсевдомонадни средства: делът на резистентните изолати към всички тествани β-лактамни антибиотици, аминогликозиди и хинолони е под 15%. С най-голяма активност се отличават карбапенемите (imipenem – 8% резистентност), следвани от уреидопеницилините (piperacillin – 9%), антипсевдомонадните цефалоспорини (10%) и флуорохинолоните (11 – 12%) (Фиг. 2). Gentаmicin e най-слабо активният антибиотик (14% резистентност). Тези данни за резистентност са по-ниски от съобщаваните от Т. Стратева за щамове P. aeruginosa, изолирани от долни дихателни пътища от 8 медицински центъра в България в периода 1999 – 2007 г. (6), както и от съобщаваните от националната система BulSTAR за болнични респираторни изолати P. aeruginosa в периода 2006 – 2008 г. (2). Резистентността в националното BulSTAR проучване се движи между 11.8 и 13.3% към imipenem, към piperacillin – от 25.6 до 19.3%, gentamicin – от 30.9 до 18.8%, ceftazidime – от 19.6 до 12.9%, и към ciprofloxacin – от 22.3 до 16.7%, като е налице тенденция за намаляване на резистентността във всички антибиотични групи (2). Получените от нас резултати, отнасящи се до резистентността към ciprofloxacin, gentamicin и imipenem са много близки до данните за аналогичната резистентност на болнични респираторни изолати P. aeruginosa в мащабно американско проучване (съответно 15.5%, 16% и 10.7%), но са по-ниски от нивата на резистентност в същото проучване към антипсевдомонадните цефалоспорини ceftazidime и cefepime (16% и 14%) (12). Klebsiella pneumoniae Проучваните респираторни изолати K. pneumoniae са със съхранена чувствителност (под 10% резистентност) към повечето тествани антибиотични групи, като с най-голяма активност се отличават карбапенемите, следвани от

Thoracic Medicine Journal issue 7  
Thoracic Medicine Journal issue 7  

Official Journal of the Bulgarian Thoracic Society

Advertisement