Page 13

като гадене и повръщане, липса на апетит, редукция на тегло, умора, слабост, запек, сърбеж, когнитивни нарушения и други, които в значителна степен модифицират възприемането на болката. При оценката на болката, тези симптоми също трябва да се оценят и да се вземат предвид още повече, че самото опиоидно лечение може да бъде основната причина за възникване на някои от тях в частност запек, повръщане, когнитивни нарушения и сънливост. За целта са разработени специализирани инструменти като Системата за Оценка на Симптомите – Едмънтън (ESAS), в която са изброени деветте най-често срещани физически и психически симптоми, изпитвани от болните с онкологични заболявания и са приложени цифрови скали от 0-10 за оценка на тяхната интензивност (4, 37). ЛЕЧЕНИЕ НА ОНКОЛОГИЧНАТА БОЛКА Онкологичната болка при по-голямата част от болните може да бъде адекватно контролирана с помощта на медикаменти. Експертна група към СЗО през 1986 г. издава, а в последствие през 1996г. ревизира, правила за лечение и контрол на болката при рак с аналгетици, спазването на които осигурява добър контрол на болката в 70% - 90% от случаите (59). Въпреки това лошият контрол на раковата болка е нерешен здравен проблем в световен мащаб. Причините за лошият контрол на онкологичната болка могат да се групират в три основни групи: Бариери от страна на екипа: В проучване направено сред 800 лекари членове на ECOG основните препятствия пред ефективното лечение на раковата болка са (1) - неспособността на екипа да оцени адекватно болката изпитвана от пациента и (2) - нежеланието на болните да споделят за наличието на болка. Подобни са изводите направени и в други проучвания, като най-честа причина за неадекватното оценяване на болката от страна на екипите са липсата на подходящо обучение и умения (11, 55). Бариери от страна на болните: – Една от най-важните бариери е нежеланието на болните да споделят за наличието на болка или да омаловажат нейната интензивност. Причините за това са много и различни като: вярването, че болката е задължителен симптом на онкологичното заболяване или, че е израз на прогресията на болестта, нежеланието да бъдат съжалявани, страхът да не бъдат възприети като досадни или че заради болката ще им бъде отказано лечение и др. Особено внимание изискват тези болни, които вярват, че опиоидите аналгетици трябва да се прилагат единствено в терминалната фаза на болестта. Обучението на болните отнасящо се за онкологичното заболяване, болката и нейното лечение в тази насока играе важна роля (27). Бариерите от страна на здравната система: За България те биват: загърбване на проблема болка – насочване на усилията и средствата в

лечение на онкологичното заболяване (огромни разходи за цитостатично лечение и ограничени средства за обезболяване); липса на институционална подкрепа – специализирано звено за контрол на раковата болка е изградено и функционира само в един от специализираните онкологични центрове. Ограничен достъп до опиоидни аналгетици.

обзори РАКОВАТА БОЛКА – СИНДРОМИ И ЛЕЧЕНИЕ

ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА ЛЕЧЕНИЕТО НА ОН- Tоракална Медицина КОЛОГИЧНАТА БОЛКА СПОРЕД CL. REGNARD Том III, март 2011, бр.1 (42): Внимателна и пълна оценка на болката като цяло, както и на всяка болка поотделно – Добре извършената оценка на вида на всяка болка ще позволи да се избере най-подходящия метод на лечението й. Оценка на състоянието на болния и прогресията на болестта – Оценката на състоянието на болния и степента на авансиране на процеса определя до голяма степен наличните терапевтични възможности. Добра комуникация с болния – Тя е в основата на добрия контрол на болката.Включването на близките на болния е съществена част от координираните действия за по-добър контрол над болката. Обучение на болните – Обучението способства за отстраняването на заблудите, които битуват сред болните и техните близки, и да се окуражава изграждането на положително отношение към назначеното аналгетично лечение. Да не се толерира наличието на болка – Наличието на болка е състояние, което налага спешни действия. Толериране наличието на болка не трябва да се допуска както от болния и близките му, така и от екипа. Окуражаване активното участие на болния в лечението – Чрез насърчаване на болните да вземат активно участие в лечението на болката се изгражда доверие между болния и екипа и се изгражда сътрудничество и готовност от страна на болния да понесе назначеното лечение. Активно включване на близките на болния в лечението на неговата болка - Адекватното лечение на болката не може да се извършва в изолация. Постоянство на лечението – Трябва да се избягва ненужната смяна на аналгетиците и немотивираните промени в терапията. Ненужните смени създават чувство за несигурност у болния. Създаването на непрекъснатост на грижите и терапията е основно предизвикателство пред екипа. Редовно проследяване на състоянието на болния и ефекта на лечението – Лечението на болката е непрекъснат и динамичен процес, което налага редовно проследяване на ефективността на приложеното лечение и при необходимост извършване на корекция. Екипност – Комплексното лечение на болката се осъществява най-добре от мултидисциплинарен екип, запознат със състоянието на 13

Thoracic Medicine Journal issue 7  
Thoracic Medicine Journal issue 7  

Official Journal of the Bulgarian Thoracic Society

Advertisement