Page 11

дроб ангажира долните отдели на брахиалния плексус и се проявява с болка в средните два пръста и дълбока болка в областта на лакътя, които прогресират с напредването на болестта. Типичен пример за предизвикана от тумора мононевропатия е засягането на интеркостален нерв от метастаза в прилежащото ребро. Паранопластична сетивна невропатия – имунологично увреждане на ганглиите на дорзалните коренчета, което се среща по-често при жени с дребноклетъчен карцином на белия дроб и с карцином на млечната жлеза. Болните се оплакват от асиметрични болки и тръпнене, които могат да ангажират лицето, трупа или крайниците. Често освен болката има нарушения в сетивността, прогресиращи до пълна загуба на сетивност (8). Синдроми на хронична болка предизвикани от проведеното лечение. В голямата си част оперативното лечение, химиотерапията и лъчелечението на онкологичните заболявания не водят до появата на хронична болка, но когато се появят при болни в дълготрайна ремисия или практически излекувани болни те протичат по начин, идентичен с развитието на хроничната немалигнена болка, като например периферната болезнена невропатия след лечение с цитостатици като винкристин, платина и таксани (23). Хроничното приложение на кортикостероиди може да доведе до аваскуларна некроза на главата на бедрената или раменната кост или на компресионни фрактури в следствие на развилата се остеопороза (49). Към групата на хроничната болка след проведено оперативно лечение на онкологичното заболяване се включват постмастектомичната болка, болката след торакотомия, както и фантомните болки и болките в чукана след ампутация. Синдромите на хронична пост-лъчетерапевтична болка имат склонност да се проявяват клинично късно в хода на боледуването. Късната поява на болка обаче може да означава и възвръщане на болестта, ето защо е необходимо диагностично да се отхвърли рецидив преди дадена болка да се приеме за предизвикана от проведеното лъчелечение. Най-характерна е брахиалната плексокатия след проведено лечение на рак на млечната жлеза и белия дроб (46). Болката при лимфедем най-често е описвана от болните като стягане в зоната на засегнатия крайник. Развитието на лимфедем е много вероятно при болни провели оперативна дисекция на лимфните възли и последващо лъчелечение, най-често при карцином на млечната жлеза. Смята се, че причината за появяването му е развитието на фиброза и последващо притискане на лимфните канали. Допълнителна причина за болката е нарастването на крайника на тегло вследствие на акумулираната в него течност, което води до мускуло-скелетни болки, а при ангажиране на нерви до невропатични

болки. Най-често се засягат медианния нерв в зоната на карпалния тунел и брахиалния плексус (24).

обзори РАКОВАТА БОЛКА – СИНДРОМИ И ЛЕЧЕНИЕ

ОЦЕНКА НА ОНКОЛОГИЧНАТА БОЛКА Развитието на болката във времето е сложно и до голяма степен зависи от вида на онкологичното заболяване, терапевтичните режими и подлежащите съпътстващи заболявания на болния. Процесът на възприемане и модулиране на Tоракална Медицина болката зависи от индивидуалните генетични Том III, март 2011, бр.1 особености на отделния индивид, неговия предишен опит свързан с изпитвана болка, физиологическия статус, значението на болката за пациента, съпътстващите психически проблеми като тревожност и депресия, социалното му обкръжение. Ето защо няма зависимост между степента на увреждането на тъканите и интензивността на изпитваната болка (33, 50). При оценката на онкологичната болка трябва да се направи ясно разграничение на следните три основни понятия – болка, ноцицепция и страдание. Болката е основна и неразделна част от страданието, което изпитват болните в хода на едно хронично заболяване. Има значителна разлика във възприемането и значението на болката за пациента в хода на едно остро страдание и болката изпитвана в хода на онкологичното заболяване (39). Цялостното страдание, което изпитва болният се определя и влияе от различни фактори, като връзките между болката и страданието се усложняват още повече от взаимоотношения между всички останали компоненти формиращи страданието. Връзките винаги са двупосочни, т.е. един нерешен социален проблем може да се представи от болния като провокиращ болката фактор, както и една нелекувана адекватно болка да влоши и направи невъзможен за решаване съществуващ социален проблем. Възможното модифициране на онкологичната болка винаги трябва да се има предвид в процеса на оценяване, тъй като това се явява в основата на адекватното й лечение (26, 38, 58). Оценка на интензивността на болката Интензивността на изпитваната болка определя спешността от провеждането на лечение. Интензивността се определя по много начини, като единствено вярна е тази определена от самия болен (28). За измерване на интезивността на изпитваната болка се използват методи, чиято надеждност е проверена в практиката. Описателна Скала – болните описват интензивността на изпитваната от тях болка с помощта на следните категории – „Липсва”; „Лека”; „Умерена”; „Силна” и „Непоносима”. Описателната скала е приложима както в ежедневието, така и при научни изследвания. Визуалната Аналогова Скала – болните определят интензивността на изпитваната болка използвайки скала на болката (например Dolometer). Методът е подходящ при сравнява11

Thoracic Medicine Journal issue 7  
Thoracic Medicine Journal issue 7  

Official Journal of the Bulgarian Thoracic Society

Advertisement