Issuu on Google+

ЦЕНТРАЛНА СЪННА АПНЕЯ – ЧЕЙН-СТОУКСОВО ДИШАНЕ – ПАТОФИЗИОЛОГИЯ, ДИАГНОСТИКА, ПРОГНОСТИЧНИ И ЛЕЧЕБНИ АСПЕКТИ БРОНХИЕКТАЗИИ В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ ОЧНИ ПРОЯВИ ПРИ САРКОИДОЗА ЕКСПРЕСИЯ НА EGFR И hTERT КАТО МАРКЕРИ ЗА ДИАГНОЗА НА НЕДРЕБНОКЛЕТЪЧЕН БЕЛОДРОБЕН КАРЦИНОМ ПРИ ВИСОКОРИСКОВИ ГРУПИ ПАЦИЕНТИ СРАВНИТЕЛНА ОЦЕНКА НА КЛИНИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ, СВЪРЗАНИ С АНТИБИОТИЧНА РЕЗИСТЕНТНОСТ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ИНФЕКЦИИ НА ДОЛНИТЕ ДИХАТЕЛНИ ПЪТИЩА, ЛЕКУВАНИ В ИНТЕНЗИВНО И В ПУЛМОЛОГИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ ЛАЗЕРНА БЕЛОДРОБНА МЕТАСТАЗЕКТОМИЯ (НОВА СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА) IN MEMORIAM ПРОФЕСОР Д-Р ВАНКО НИЧЕВ

íàòà ÷ è ð ï å ò å ëêàòà. î Îòñòðàí á è å í ç å ÷ èç òîãàâà ùå Õèïîêðàò ISSN 1313-9827

Том II 2010 брой 1

1


СЪДЪРЖАНИЕ тема на броя

ЦЕНТРАЛНА СЪННА АПНЕЯ – ЧЕЙН-СТОУКСОВО ДИШАНЕ – ПАТОФИЗИОЛОГИЯ, ДИАГНОСТИКА, ПРОГНОСТИЧНИ И ЛЕЧЕБНИ АСПЕКТИ К. Терзийски, А. Христова, С. Костянев, Д. Илучев

обзори

БРОНХИЕКТАЗИИ В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ Г. Петрова, П. Переновска

ОЧНИ ПРОЯВИ ПРИ САРКОИДОЗА

оригинални статии

М. Конарева-Костянева

ЕКСПРЕСИЯ НА EGFR И hTERT КАТО МАРКЕРИ ЗА ДИАГНОЗА НА НЕДРЕБНОКЛЕТЪЧЕН БЕЛОДРОБЕН КАРЦИНОМ ПРИ ВИСОКОРИСКОВИ ГРУПИ ПАЦИЕНТИ Р. Чернева, О. Георгиев, Д. Петрова, Д. Тончева

6 13 19

24

СРАВНИТЕЛНА ОЦЕНКА НА КЛИНИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ, СВЪРЗАНИ С АНТИБИОТИЧНА РЕЗИСТЕНТНОСТ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ИНФЕКЦИИ НА ДОЛНИТЕ ДИХАТЕЛНИ ПЪТИЩА, ЛЕКУВАНИ В ИНТЕНЗИВНО И В ПУЛМОЛОГИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ П. Глоговска, Я. Иванов, П. Павлов, Е. Борисова, П. Христова 31 ЛАЗЕРНА БЕЛОДРОБНА МЕТАСТАЗЕКТОМИЯ (НОВА СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА) Д. Йорданов

СИНДРОМ НА ОБСТРУКТИВНА СЪННА АПНЕЯ И ЦЕРЕБРАЛЕН КРЪВОТОК Д. Петкова, В. Несторова, С. Андонова, Б. Банова

СЪННА АПНЕЯ И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА – ПРЕСЕЧНИ ТОЧКИ Л. Грозев, В. Йорданов, Г. Тодоров

40 45

велики личности в медицината

LEOPOLD AUENBRUGGER (1722 – 1809): БАЩАТА НА ПЕРКУСИЯТА

in memoriam

ПРОФЕСОР Д – Р ВАНКО НИЧЕВ

56

ТРЕТИ КОНГРЕС НА БДББ, ПЛОВДИВ, Юни, 2010 – ПРЕДВАРИТЕЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА

58

КАЛЕНДАР

64

новини 2

36

Д. Паскалев, Д. Радойнова, Д. Петкова

50


CONTENTS CENTRAL SLEEP APNEA – CHEYNE-STOKES RESPIRATION – PATHOPHYSIOLOGY, DIAGNOSIS, PROGNOSTIC AND TREATMENT ASPECTS K. Terziyski, A. Hristova, S. Kostianev, D. Iluchev

BRONCHIECTASIS IN CHILDHOOD G. Petrova, P. Perenovska

OCULAR MANIFESTATIONS OF SARCOIDOSIS M. Konareva-Kostianeva

EXPRESSION OF EGFR AND hTERT AS DIAGNOSTIC MARKERS OF NONSMALL CELL LUNG CANCER IN HIGH RISK PATIENTS R. Cherneva, O. Georgiev, D. Petrova, D. Toncheva

editorials 6 13 19

reviews

original articles

24

COMPARATIVE ESTIMATION OF CLINICAL INDICES CONCERNING ANTIBIOTIC RESISTANCE IN PATIENTS WITH COMMUNITY ACQUIRED LOWER RESPIRATORY TRACT INFECTIONS TREATED IN PULMONARY WARD AND INTENSIVE CARE UNIT P. Glogovska, Y. Ivanov, P. Pavlov, Е. Borissova, P. Hristova 31 LAZER PULMONARY METASTASECTOMY (NEW LIGHT IN THE TUNNEL) D. Jordanov

OBSTRUCTIVE SLEEP APNEA SYNDROME AND CEREBRAL BLOOD FLOW D. Petkova, V. Nestororva, S. Andonova, B. Banova

SLEEP APNEA AND DENTISTRY – CROSSING POINTS L. Grozev, V. Jordanov, G. Todorov

LEOPOLD AUENBRUGGER (1722 – 1809): THE FATHER OF PERCUSSION

36

40 45

D. Paskalev, D. Radoinova D. Petkova

50

PROFESSOR VANKO NICHEV

56

3-RD CONGRESS OF THE BULGARIAN SOCIETY OF PULMONARY DISEASES, PLOVDIV, June, 2010 – PRELIMINARY - SCIENTIFIC PROGRAM

58

MEETING CALENDAR

64

great persons in medicine in memoriam news 3


Стартира националната информационна кампания “ЗДРАВЕ ЗА БЕЛИЯ ДРОБ 2010“ на Българско дружество по белодробни болести, в рамките на Годината на белия дроб. Кампанията е под патронажа на кмета на Столична община госпожа Йорданка Фандъкова. На 10 февруари 2010 г. от 11.00 ч. в Национален музей „Земята и хората”, сред кристали и под звуците на джаз музика, официално беше открита Националната информационна кампания „Здраве за белия дроб 2010”. Кампанията е част от глобалната инициатива „2010: Международна година на белия дроб”, която бе открита в края на 2009 г. по време на Форума на международните респираторни дружества, в рамките на 40-тата световна конференция по белодробно здраве, Канкун, Мексико. Зачестяването на белодробните болести в световен мащаб вече не е само здравен проблем, а сериозна заплаха и за обществените здравни системи. Хроничните болести на дихателната система причиняват приблизително 7% от всички смъртни случаи в целия свят и представлява 4% от глобалната болестност. Те засягат хора от всички страни и всички социално-икономически групи. В България статистиката показва, че годишно повече от 230 000 българи постъпват в болница заради болести на белите дробове. Над 17 000 българи годишно заболяват от злокачествени образувания на дихателните органи. Годишно 3 600 души в България умират поради болести на дихателната система. Една четвърт от българските деца опитват цигари преди 10 годишна възраст. Само за град София процента на пушещите момичета на възраст от 13 до 15 години е 26%, а за момчета на същата възраст пушачи са 17%. Ето защо кампанията “Здраве за белия дроб 2010“ си поставя за цел: - Подобряване на обществената информираност относно белодробните болести и респираторни инфекции в България; - Подобряване на здравната профилактика на белодробните болести и запознаване на обществеността с посланието, че повечето белодробни болести са лечими, но предотвратяването им пести средства на обществото; - Насърчаване на активното сътрудничество между институциите, ангажирани със здравеопазването, съсловните и пациентски организации за създаването и прилагането на общественополезни, икономически ефективни и социалноефикасни политики; - Активна работа с медиите по проблемите на белодробните болести;

- Повишаване на общата информираност и специфичните познания, и насърчаване на сътрудничеството между общопрактикуващи лекари и специалисти по белодробни болести; - Обръщане внимание на обществото върху това, че чистият въздух е фундаментално човешко право. До момента като партньори към кампанията са се присъединили здравният портал Zdrave.net, „Хелт Медия Груп” и Асоциацията на българите боледуващи от астма. Българското дружество по белодробни болести активно ще работи за привличане и на още организации за партньори на кампанията. Събитието беше открито от доц. д-р Коста Костов – председател на БДББ и кметът на Столична община, г-жа Йорданка Фандъкова, патрон и лице на кампанията. Доц. д-р Коста Костов заяви, че белодробните болести вече не са само здравен проблем, те са силен социален фактор, който може да доведе и до негативни икономически последици. Най-важното, въпреки това, остава подобряване качеството на живот на пациентите и коренна промяна в представата за тези болести и политиката за профилактиката им. Г-жа Фандъкова отбеляза, че болестите на белия дроб “се нуждаят не от година на отбелязване, а от година на забелязване“ и то не само от здравната система, но и от гражданите и политиците. От кметството се надяват да дадат пример и на други общини в България за подкрепа на кампанията. За нуждата от популяризиране на белодробното здраве сред българското общество говориха още: доц. д-р Димитър Попов – член на БДББ, доц. д-р Даниела Петрова – член на БДББ, д-р Анахид Торосян – член на БДББ и Диана Хаджиангелова – председател на Асоциацията на българите боледуващи от астма. В рамките на кампания “Здраве за белия дроб 2010“ ще бъдат организирани: Трети национален конгрес на БДББ, през юни 2010 г. в гр. Пловдив, Национален конгрес на общо практикуващите лекари в България и Кръгла маса с представители на парламентарни комисии, МЗ, МФ, МТСП, НЗОК, Българското дружество по белодробни болести, пациентски организации и др. На събитието присъстваха официални лица от партньорски и спонсорски организации. На всички присъстващи бяха раздадени перлени ленти, символ на кампанията. Повече информация във връзка с международните инициативи по повод “2010: Годината на белия дроб”, можете да намерите на страницата www.2010yearofthelung.org.

5


ЦЕНТРАЛНА СЪННА АПНЕЯ – ЧЕЙН-СТОУКСОВО ДИШАНЕ – ПАТОФИЗИОЛОГИЯ, ДИАГНОСТИКА, ПРОГНОСТИЧНИ тема на броя И ЛЕЧЕБНИ АСПЕКТИ Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

К. Терзийски, А. Христова, С. Костянев, Д. Илучев Лаборатория по сънна апнея, Катедра Патофизиология Медицински Университет – Пловдив Резюме Чейн-Стоуксовото дишане (ЧСД) при хронична сърдечна недостатъчност (ХСН) е най-честата форма на централна сънна апнея (ЦСА). ЧСД възниква по механизма на „loop gain”, описващ отговора на примерна система, функционираща на принципа на отрицателна обратна връзка, спрямо измененията в регулираната променлива. Ключовите компоненти на „loop gain” са „central gain”, „plant gain” и „mixing gain”. Патогенезата на ЧСД се основава на наличието на неметаболитни вентилаторни стимули в резултат на повишеното пулмокапилярно вклинено налягане, регулация на хеморецепторите нагоре поради симпатикоадреналната активация и понижен функционален остатъчен капацитет, и забавено циркулаторно време в следствие на понижения сърдечен дебит. Клиничната значимост на проблема ЧСД при ХСН се определя от неговата честота (20-40% от пациентите) и отрицателен ефект върху прогнозата, преживяемостта и качеството на живот, свързани с основното заболяване. Като контрапункт се открояват трудната разпознаваемост на ЧСД поради бедния „клиничен профил” на пациентите и нуждата от високоспециализирано изследване (лабораторна полисомнография). Терапевтичните възможности за повлияване на ЧСД са много добри с доказани резултати върху качеството на живот, смъртността, нуждата от хоспитализации и спешна помощ. Основните подходи са терапия с положително налягане (СРАР) или кислородотерапия. По-слабо проучени и използвани са възможностите на двустепенното положително налягане (BiPAP), адаптивната сервовентилация (ASV), CO2 и Acetazolamid. Ключови думи: централна сънна апне��, Чейн-Стоуксово дишане, хронична сърдеча недостатъчност, полисомнография, неинвазивна вентилация

6


CENTRAL SLEEP APNEA – CHEYNE-STOKES RESPIRATION – PATHOPHYSIOLOGY, DIAGNOSIS, PROGNOSTIC AND TREATMENT ASPECTS

тема на броя ЦЕНТРАЛНА СЪННА АПНЕЯ – ЧЕЙН-СТОУКСОВО ДИШАНЕ – ПАТОФИЗИОЛОГИЯ, ДИАГНОСТИКА, ПРОГНОСТИЧНИ И ЛЕЧЕБНИ АСПЕКТИ

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

K. Terziyski, A. Hristova, S. Kostianev, D. Iluchev Sleep Apnea Laboratory, Pathophysiology Department Medical University - Plovdiv Abstract Cheyne-Stokes Respiration (CSR) in chronic heart failure (CHF) is the most common form of central sleep apnea (CSA). CSR reflects typical “loop gain” mechanism, used to describe the response of any negative feedback system to changes in the controlled parameter. The key components of the „loop gain” are „central gain”, „plant gain” and „mixing gain”. The pathogenesis of CSR is based on the presence of non-metabolic ventilatory stimuli resulting from increased pulmonary capillary wedge pressure, upregulation of chemoreceptors due to sympathoadrenal activation, and decreased functional residual capacity, and prolonged circulatory time in result of decreased cardiac output. The clinical significance of CSR in CHF is determined by its high frequency (20-40% of CHF patients) and negative impact on the prognosis, mortality and quality of life. On the other hand, CSR is hardly recognizable due to the “poor clinical profile” of the patients and the need of highly specialized medical investigation (laboratory polysomnography). The therapeutical approaches to treat CSR have shown good results in terms of improving the quality of life, mortality reduction, reduction in hospitalization and emergency visits rate. The most common treatments are continuous positive airway pressure (CPAP) and oxygen therapy. The alternatives include bilevel positive airway pressure (BiPAP), adaptive servo ventilation (ASV), CO2 and Acetazolamid. Key words: central sleep apnea, Cheyne-Stokes respiration, chronic heart failure, polysomnography, noninvasive ventilation

7


I. Място на централната сънна апнея сред разстройствата на съня Международната класификация на разстройЦЕНТРАЛНА СЪННА АПНЕЯ – ЧЕЙН-СТОУКСОВО ДИШАНЕ – ствата на съня различава над 80 самостоятелни ПАТОФИЗИОЛОГИЯ, ДИАГНОСТИКА, нарушения на съня, обединени в 4 основни каПРОГНОСТИЧНИ тегории (1): И ЛЕЧЕБНИ АСПЕКТИ 1. Диссомнии; 2. Парасомнии; 3. Медико-психиатрични разстройства на съня, Tоракална Медицина свързани с умствени, неврологични и други Том II, април 2010, бр.1 заболявания; 4. Предполагаеми разстройства на съня. Централната сънна апнея (ЦСА) се отнася към диссомниите. Описана е под четири форми: при изкачване на голяма надморска височина, идиопатична, Чейн-Стоуксово дишане при хронична сърдечна недостатъчност (ХСН) и ЦСА при неврологични и невромускулни разстройства (34).

тема на броя

II. Принципи на дихателния контрол и отношението им към възникването на централна сънна апнея Поведението на всяка система, основана на принципа на отрицателната обратна връзка, може да бъде описано с показателя “loop gain”. Той представлява съотношение на силата на отговора към промяната в амплитудата на контролирания показател. По-висок loop gain съответства на по-бурна реакция на контролните механизми и по-висок риск от дестабилизация на системата (34). Отнесено към вентилаторния контрол, регулираната променлива е PaCO2. Loop gain се състои от два елемента: “plant gain” (∆PCO2/∆VA на ниво белодробни капиляри и алвеоли) и “controller gain” (VE/PaCO2) (34). Някои автори добавят и трето звено - “mixing gain” (∆PCO2 при хеморецепторите/∆PCO2 в белодробните капиляри) (10). „Plant gain” отразява ефективността на вентилацията да отстранява CO2. Фактори, свързани с висок „plant gain” са: нисък функционален остатъчен капацитет (ФОК); намалено мъртво пространство; понижен сърдечен дебит; съотношението вентилация/перфузия; високо еупнеично PCO2 (10, 34). Последният фактор е от особено значение и се обяснява с това, че при един и същ наклон на „controller gain”, се изисква много по-малка промяна в алвеоларната вентилация (∆VA) за единица промяна в PCO2 (поради нелинейния характер на изокривата, описваща връзката между VA и PCO2). Замествайки във формулата (∆PCO2/∆VA), получаваме по-голям “plant gain” при по-високо еупнеично PCO2. С други думи високото еупнеично PCO2 улеснява дестабилизацията на дихателния контрол, а ниското еупнеично PCO2 стабилизира системата. Controller gain съответства на отговора на контролните механизми към хипоксични и хиперкапнични стимули (34). Осъществява се под формата на: централен контрол и периферен хеморецепторен контрол. Централният контрол се основава на сравнение между актуал8

ното към даден момент PaCO2 и предварително зададена стойност (set-point), т.нар. апнео-хипопнеичен праг (АХП). Падането на PaCO2 под АХП провокира съответното респираторно събитие (апнея/хипопнея). По време на сън при здрави хора еупнеичното PaCO2 се повишава, а АХП намалява, което предпазва от паузи в дишането при съпътстващата потисната мозъчна активност (35). Периферната регулация се осъществява от рецептори, разположени в каротидния синус. Задължително условие за дестабилизацията на системата за обратна връзка е времевото изоставане на отговора на контролните механизми спрямо промените (mixing gain). Времето необходимо за достигане на артериализираната кръв до хеморецепторите определя наличието на нормално вътрешно за системата изоставане (34). Увеличаването на циркулаторното време е свързано с дестабилизация на дихателния контрол. III. Патофизиология на централна сънна апнея – Чейн-Стоуксово дишане (ЦСА-ЧСД) при ХСН Чейн-Стоуксово дишане е вид периодично дишане. Според Американската асоциация по медицина на съня, ЧСД се дефинира при поне 3 последователни цикъла на периодична кресчендо-декресчендо промяна в амплитудата на дишане с продължителност на цикъла около 60 секунди и поне едно от следните 5 или повече централни апнеи или хипопнеи на час сън и/ или кресчендо-декресчендо циклите са с продължителност поне 10 минути (12). Характерен пример от нашата практика е демонстриран на Фиг.1. Фигурата представя 10-минутен период от полисомнографско изследване. Въздушният поток (AIRFLOW) и дихателното усилие (THOR = торакално, ABDO = абдоминално) показват типичен модел с увеличаваща се и намаляваща амплитуда. Араузъли (повишена амплитуда на ЕЕГ сигнала) се забелязва в моментите на върхов въздушен поток и усилие. Промените в дишането се съпътстват с понижение в кислородната сатурация (SpO2). ЦСА-ЧСД е израз на респираторна нестабилност, особено характерна по време на сън, когато дихателния контрол е изключително метаболитен, осъществяван по механизъм на отрицателна обратна връзка по отношение на PaO2 и PaCO2 (18). Висок „controller gain” при ЦСА-ЧСД е налице поради стеснения диапазон между стойностите на еупнеичното PaCO2 (ненарастващо) и АХП (недостатъчно понижен) по време на сън (дестабилизиращ ефект) (35). В допълнение се установява и свръхмерен отговор към нива на еупнеично PaCO2 над АХП (свръхчувствителност на дихателния център (ДЦ)) (35). Последната се дължи на неметаболитни вентилаторни стимули в следствие на белодробна конгестия, опосред-


тема на броя ЦЕНТРАЛНА СЪННА АПНЕЯ – ЧЕЙН-СТОУКСОВО ДИШАНЕ – ПАТОФИЗИОЛОГИЯ, ДИАГНОСТИКА, ПРОГНОСТИЧНИ И ЛЕЧЕБНИ АСПЕКТИ

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

Фиг. 1. Чейн-Стоуксово дишане.

ствани чрез иритативните и юкстакапилярните рецептори и обяснява по-високата честотата на ЦСА-ЧСД сред пациентите с ХСН при наличие на предсърдно мъждене и при митрална регургитация (35). Друга причина за хипервентилация при ХСН е регулацията „нагоре”, както на централните, така и на периферните хеморецептори, обяснимо отчасти с повишените циркулиращи нива на катехоламините (16). Комбинацията от дестабилизация и свръхчувствителност на ДЦ предизвиква порочния кръг: падане на PaCO2 под АХП → апнея/хипопнея → повишаване на PaCO2 → хипервентилация, несъответстваща на PaCO2 → падане на PaCO2 под АХП. При ХСН повишеният „plant gain” допринася чрез намалените белодробни обеми (в частност

ФОК) за нестабилността на системата и обяснява по-високата склонност към ЦСА-ЧСД в легнало положение (18). По-ниското еупнеично PaCO2 не е достатъчно за стабилизиране на вентилаторния контрол, тъй като не се съпътства от понижение на АХП. Дестабилизацията на контролните механизми е необходимо, но недостатъчно условие за появата на ЦСА-ЧСД, тъй като при наличие на съразмерен отговор би се коригирало нарушението без поява на цикличност хипер-хиповентилация. Задължителен механизъм свързващ ХСН с ЦСА-ЧСД е удълженото циркулаторно време (70 сек) при тези пациенти (висок mixing gain) (18, 27). Схематично патогенезата на ЦСАЧСД при ХСН е представена на Фиг. 2.

Фиг. 2. Патогенеза на ЦСА-ЧСД при ХСН (модификация по Naughton). (18) ПКВН – пулмокапилярно вклинено налягане; САА – симпатико-адренална активация; ФОК – функционален остатъчен капацитет. 9


IV. Значение и проблеми на централна сънна апнея – Чейн-Стоуксово дишане при ХСН Това е най-честият вид ЦСА. ЦСА-ЧСД е форма ЦЕНТРАЛНА СЪННА АПНЕЯ – ЧЕЙН-СТОУКСОВО ДИШАНЕ – на периодично дишане, при която апнеи и/или ПАТОФИЗИОЛОГИЯ, ДИАГНОСТИКА, хипопнеи се редуват с периоди на постепенно ПРОГНОСТИЧНИ намаляваща и увеличаваща се вентилация (18). И ЛЕЧЕБНИ АСПЕКТИ Огромното й значение за клиничната практика се обуславя от нейната разпространеност, проблемите за рутинен скрининг и достъпна Tоракална Медицина диагностика и негативното й влияние върху боТом II, април 2010, бр.1 лестността и смъртността при пациентите с ХСН. 1. Честота на ЦСА-ЧСД Нарушенията на дишането по време на сън при болни с ХСН са изключително чести, като в зависимост от дефинициите и авторите ЦСАЧСД се срещат при 30 до 50%, а обструктивна сънна апнея (ОСА) при 20-40% от пациентите (18). Честотата на ЦСА при пациентите с ХСН варира в зависимост от тежестта на ХСН (23). 2. Значение на ЦСА-ЧСД за развитието и прогнозата на ХСН Отрицателният ефект на ЦСА-ЧСД при ХСН се подкрепя от многобройните доказателства за повишената смъртност и болестност при пациенти с ХСН и ЦСА, в сравнение с други с ХСН без ЦСА, при сравнима степен на ХСН (2, 8, 16). В проучване, обхващащо 353 души, групата с ХСН+ЦСА е с много по-ниска преживяемост в сравнение с ХСН без ЦСА и ЦСА/ОСА без ХСН (2.5 срещу 4.5, срещу 6.5 години) (2). Споменатите резултати са в унисон със становището на Somers, че сърдечно-съдовите заболявания и ЦСА взаимно се потенцират (28). Сънната апнея е доказан рисков фактор за повишено кръвно налягане и увеличен морбидитет, а вероятно и повишена смъртност от сърдечно-съдови заболявания (19, 20). Това налага нейното лечение дори в по-леките форми, с цел да се избегне развитието на упоменатите съпътстващи заболявания (19, 20). Същата препоръка дават и Ancoli-Israel като акцентират вниманието към по-възрастните пациенти с ХСН, които трябва да се считат за рискова група за СА (2). Патофизиологичните механизми, по които ЦСА влошава прогнозата при ХСН включват: хипоксемията, симпатико-адреналната активация и фрагментацията на съня с множество микропробуждания (2). Симпатикоадреналната активация по време на сън намалява преживяемостта на кардиомиоцитите, има аритмогенен ефект и влошава камерния енергетизъм, а честите епизоди на десатурация и множеството араузъли предизвикват структурни промени в сърцето и левокамерна и деснокамерна хипертрофия (2, 16). ЦСА-ЧСД предизвиква ограничение във физическия капацитет у пациентите с ХСН, което влошавайки физическата им активност, води до допълнително прогресиране на основното заболяване (17, 23, 33). Независимо от горепосочените доводи, някои автори изказват хипотезата, че ЦСА-ЧСД при ХСН е не само патофизиологичен, а и компенсаторно-приспособителен механизъм, изтък-

тема на броя

10

вайки следните аргументи: адаптация, насочена срещу съществуваща хипоксемия; увеличаване на белодробните кислородни депа посредством постепенно увеличаващия се краен експираторен обем по време на кресчендо нарастващата вентилация; в условия на хипоксия, мускулният контрактилитет се подобрява при наличие на алкалоза; повишеното необструктивно вентилаторно усилие по време на ЦСА увеличава ударния обем на сърцето; 20-30 секундни паузи във вентилацията по време на ЦСА са достатъчни за предотвратяване на умората в миопатичните дихателни мускули (26). 3. Диагностични проблеми при ЦСА-ЧСД Методологичните проблеми са свързани с разграничаването на централните от обструктивни събития въз основа единствено на каналите за дишане и торакални, и абдоминални движения, особено по отношение на хипопнеите. Доскоро използваният езофагеален катетър намира съвременна алтернатива в неинвазивното отчитането на дихателното усилие чрез пулсовото транзитно време. За разлика от обструктивната сънна апнея, „клиничният профил” на пациентите с ЦСА е беден. От една страна липсва характерното шумно хъркане, а от друга може да не е налице субективната дневна сънливост (4). На фона на представените данни за смъртността и болестността при пациентите с ХСН + ЦСА-ЧСД, не буди съмнение нуждата от своевременна диагностика и терапия на нарушенията на дишането по време на сън (НДВС) при тези пациенти. Към момента златният стандарт за диагностицирането им е лабораторната полисомнография, която може да отграничи и различните НДВС (11). Тя, обаче, е скъпо, трудоемко, високоспециализирано изследване, а освен това, наличните лаборатории не биха могли да поемат потока пациенти с ХСН при сегашната й честота от 1-2%, без предварителен скрининг (30, 33). Редица автори застават зад позицията за безусловната нужда от скринингов метод за предвиждане на ЦСА-ЧСД при ХСН (2, 11, 33). Допълнителен аргумент в тази насока е и фактът, че тези болни могат да получат отличен резултат от лечение с различни видове неинвазивна вентилация с положително налягане (15). Стандартни показатели, използвани в оценката на тежестта на ХСН (клас по NYHA и фракция на изтласкване) и качеството на живот при тези болни (оценено чрез въпросника от Минесота - MLHFQ), не се различават между пациентите с ХСН с и без придружаващо НДВС и не могат да послужат за скринингов метод (4, 9, 11, 17, 33). В идеалния случай, една предиктивна система за ЦСА-ЧСД би била основана на изследвания, които са част от диагностичния подход към ХСН, като по този начин се сведе до минимум използването на допълнителен финансов и човешки ресурс. Такива са кардиопулмоналните тестове с натоварване (КПТН), честотен анализ на пулса - вариациите в пулсовата честота (ВПЧ), съвре-


менни клиниколабораторни маркери - мозъчен натрийуретичен пептид (МНП) и високочувствителен С-реактивен протеин (hsCRP). Към момента е доказана стратифициращата способност на цикличния модел на дишане при покой и в първите 4 минути от велоергометричен КПТН (14, 23), наклона на съотношението вентилация към издишан въглероден двуокис (VE/VCO2 наклон) при КПТН (4, 17), ВПЧ (30, 33), МНП (8, 9). Проблем пред самостоятелното им използване за предсказване на ЦСА-ЧСД е недостатъчната им специфичност или чувствителност, особено при леки форми (9, 33). В оригиналното проучване на Roshe et al, напротив, се намират изключително високи данни за чувствителност (92.9%), специфичност (94.1%) и предиктивна точност (93.3%) на периодичния модел на дишане (23). Според нас, известен проблем в случая представлява субективното определяне на наличието на вариации във вентилацията, кислородната консумация и издишания CO2. Считаме, че натрупаните през последните години данни за ефекта на ЦСА-ЧСД върху упоменатите диагностични параметри, дават възможност да се търси многокомпонентна система за скрининг, основана на тези и други показатели (напр. хронотропни показатели от КПТН, hsCRP). Комплексният подход, вероятно, би решил проблемите с недостатъчната специфичност и чувствителност.

V. Терапевтични решения на проблема ЦСА-ЧСД Терапията с упражняване на продължителЦЕНТРАЛНА СЪННА АПНЕЯ – но положително налягане в дихателните пъти- ЧЕЙН-СТОУКСОВО ДИШАНЕ – ща (Continuous Positive Airway Pressure - CPAP) ПАТОФИЗИОЛОГИЯ, ДИАГНОСТИКА, е най-проучената възможност за лечение на ПРОГНОСТИЧНИ ЦСА-ЧСД при пациенти с ХСН (18). Механизми- И ЛЕЧЕБНИ АСПЕКТИ те, които обуславят ефекта от лечението не са изцяло изяснени, но се предполагат следните: 1) предотвратяване на стеснението във фарин- Tоракална Медицина геалната област по време на централна апнея Том II, април 2010, бр.1 и в отговор, предотвратяване на последващата хипервентилация; 2) подобрена оксигенация, посредством увеличен белодробен обем; 3) подобрена сърдечна функция в следствие на намалено пред- и следнатоварване (като резултат от повишаване на интраторакалното налягане и понижаване на трансмуралното налягане); 4) намалена работа на дихателната мускулатура (6, 18) В голямо проучване, включващо 258 пациенти (CANPAP), проследени в продължение на 2 години, се доказва благоприятният ефект на лечението със СРАР върху фракцията на изтласкване (ФИ), физическия капацитет, качеството на живот и симпатиковата активност. Смъртността, напротив, е сравнима между пациентите, подложени на СРАР терапия и контролната група (7). Последващ post-hoc анализ на резултатите от това проучване разкрива значимо намаление на смъртността в подгрупата пациенти, при които

тема на броя

Табл.1. Предимства, недостатъци и доказателства за повлияване на смъртността и качеството на живот, и за други положитени ефекти при различни методи на лечение на Чейн-Стоуксовото дишане при хронична сърдечна недостатъчност. Терапевтичен подход

Предимства

Недостатъци

СРАР

най-проучен18

O2

ефективност, сравнима със СРАР7

50-69% терапевтичен отговор5,7; 2-4 седмици за оценка на терапевтичния отговор5 високи концентрации на кислорода (до 50%)18; отрицателен ефект върху сърдечния дебит18; липсват проучвания върху дългосрочните странични ефекти18

BiPAP

 комплайънс

ASV

съчетава предимствата на СРАР и BiPAP; в >80% терапевтичен отговор31

CO2 Acetazolamid

 комплайънс

недостатъчно проучен; може да провокира централни събития6 висока цена; липсват дългосрочни проучвания  араузъли29; водна задръжка недостатъчно проучен ефект в дългосрочен план

Доказан ефект върху смъртност и качество на живот качество на живот7; смъртност3  качество на живот24;  честота на хоспитализации24;  нужда от спешна помощ24;  болнично лечение24 липсват данни

Положителни ефекти АХИ3,5,7,18; ФИ7; физическия капацитет7; САА7 АХИ 24,25,32; индекс на десатурации 24,25,32; сатурация (сън)24,25,32; МНП32; ФИ32; физически капацитет32; САА – противоречиви данни25,32 липсват данни

 качество на живот

 МНП и САА;  ФИ ; никтурия21,22

липсват данни

 АХИ29

липсват данни

АХИ13

Легенда: СРАР – терапия с продължително положително налягане в дихателните пътища, O2 - кислородотерапия, BiPAP - терапия с продължително положително налягане в дихателните пътища на 2 нива, ASV – адаптивна сервовентилация, CO2 – терапия с въглероден двуокис, АХИ – апнео-хипопнеичен индекс, МНП – мозъчен натрийуретичен пептид, ФИ – фракция на изтласкване, САА – симпатикоадренална активация. 11


лечението е довело до намаляване на АХИ<15 и заключават, че добрият отговор към СРАР терапията (АХИ<15) е показание за лечението на ЦЕНТРАЛНА СЪННА АПНЕЯ – ЧЕЙН-СТОУКСОВО ДИШАНЕ – тези болни (3). Част от пациентите с ХСН+ЦСА, обаче, не поПАТОФИЗИОЛОГИЯ, ДИАГНОСТИКА, ПРОГНОСТИЧНИ лучават достатъчен ефект от СРАР терапията, коИ ЛЕЧЕБНИ АСПЕКТИ ето налага търсенето на други алтернативи, като например кислородотерапия, терапия с положително налягане в дихателните пътища на две Tоракална Медицина нива (BiPAP), адаптивна сервовентилация (АСВ). Том II, април 2010, бр.1 Сравнителна характеристика на различните терапевтични подходи е представена на Табл. 1. Важен фактор в терапията на ЦСА-ЧСД е и адекватното лечение на ХСН. То има отношение както към подобряване на циркулаторното време, така и към понижения на „controller gain” и „plant gain”, посредством намалено дразнене на иритативните и юкстакапилярните рецептори, подобрено кръвоснабдяване на дихателната

тема на броя

Книгопис:

Кореспонденция: Д-р Кирил Терзийски Катетдра по патофизиология Медицински Университет – Пловдив бул. Васил Априлов, 15А Пловдив 4002 e-mail: kterziyski@pathophysiology.info www.sleepapnea-bg.info 12

мускулатура, подобрена белодробна перфузия и съотношение вентилация/перфузия. Заключение ЦСА-ЧСД при ХСН е проблем с изключителна медико-социална значимост поради високата си честота и наличието на повишена смъртност и морбидитет, и влошено качество на живот при тези пациенти. Класическият метод за диагностика, в лицето на лабораторна полисомнография, е неприложим за масов скрининг. Това налага търсенето на комплексен подход в изграждането на прогностична система. Въвеждането на широкообхватна диагностика на ЦСА-ЧСД намира основание и в получените добри терапевтични резултати. Наред със златния стандарт – СРАР, съществуват и други съвременни алтернативи за лечение.

1. American Academy of Sleep Medicine. International classification of sleep disorders, 2nd ed: Diagnostic and coding manual, American Academy of Sleep Medicine, Westchester, IL 2005. 2. Ancoli-Israel S, DuHamel ER, Stepnowsky C et al. The Relationship Between Congestive Heart Failure, Sleep Apnea, and Mortality in Older Men. Chest 2003; 124:1400–1405. 3. Arzt M, Floras JS, Logan AG et al; CANPAP Investigators. Suppression of central sleep apnea by continuous positive airway pressure and transplant-free survival in heart failure: a post hoc analysis of the Canadian Continuous Positive Airway Pressure for Patients with Central Sleep Apnea and Heart Failure Trial (CANPAP). Circulation 2007; 115(25):3173-80. 4. Arzt M, Harth M, Luchner A et al. Enhanced ventilatory response to exercise in patients with chronic heart failure and central sleep apnea. Circulation. 2003; 107(15):1998-2003. 5. Arzt M, Schulz M, Schroll S et al. Time course of continuous positive airway pressure effects on central sleep apnoea in patients with chronic heart failure. J. Sleep Res. 2009; 18:20–25. 6. Badr S. Central sleep apnea in patients with congestive heart failure. Heart Fail Rev 2008; 14(3):135-41. 7. Bradley TD, Logan AG, Kimoff RJ et al; CANPAP Investigators. Continuous positive airway pressure for central sleep apnea and heart failure. N Engl J Med 2005; 353(19):2025-33. 8. Carmona-Bernal C, Quintana-Gallego E, Villa-Gil M et al. Brain Natriuretic Peptide in Patients With Congestive Heart Failure and Central Sleep Apnea. Chest 2005; 127:1667–1673. 9. Christ M, Sharkova Y, Fenske H et al. Brain natriuretic peptide for prediction of Cheyne-Stokes respiration in heart failure patients. International Journal of Cardiology 2007; 116:62–69. 10. Dempsey JA, Smith CA, Przybylowski T et al. The ventilatory responsiveness to CO2 below eupnoea as a determinant of ventilatory stability in sleep. J Physiol. 2004; 560:1-11. 11. Ferrier K, Campbell A, Yee B et al. Sleep-Disordered Breathing Occurs Frequently in Stable Outpatients With Congestive Heart Failure. Chest 2005; 128:2116-2122. 12. Iber C, Ancoli-Israel S, Chesson A et al for the American Academy of Sleep Medicine. The AASM Manual for the Scoring of Sleep and Associated Events: Rules, Terminology and Technical Specifications. Westchester: American Academy of Sleep Medicine, 2007. 13. Javaheri S. Acetazolamide Improves Central Sleep Apnea in Heart Failure. Am J Respir Crit Care Med 2006; 173:234–237. 14. Leite JJ, Mansur AJ, de Freitas HF et al. Periodic breathing during incremental exercise predicts mortality in patients with chronic heart failure evaluated for cardiac transplantation. J Am Coll Cardiol 2003; 41:2175–81. 15. Leung RS & Bradley TD. State of the art: sleep apnea and cardiovascular disease. Am J Respir Crit Care Med. 2001; 164:2147–2165. 16. Mansfield D, Kaye DM, La Rocca HB et al. Raised Sympathetic Nerve Activity in Heart Failure and Central Sleep Apnea Is Due to Heart Failure Severity. Circulation 2003; 107:1396-1400. 17. Meguro K, Adachi H, Oshima S et al. Exercise Tolerance, Exercise Hyperpnea and Central Chemosensitivity to Carbon Dioxide in Sleep Apnea Syndrome in Heart Failure Patients. Circ J 2005; 69: 695 –699. 18. Naughton MT & Lorenzi-Filho G. Sleep in Heart Failure. Progress in Cardiovascular Diseases 2009; 51 (4): 339-349. 19. Nieto FJ, Young T, Lind B et al. Association of sleepdisordered breathing, sleep apnea, and hypertension in a large community-based study. JAMA 2000; 283:1829–1836. 20. Peppard P, Young T, Palta M et al. Prospective study of the association between sleep-disordered breathing and hypertension. N Engl J Med 2000; 342:1378–1384. 21. Pepperell JCT, Maskell NA, Jones DR et al. A randomised controlled trial of adaptative ventilation for Cheyne-Stokes breathing in heart failure. Am J Respir Crit Care Med 2003; 168:1109–1114. 22. Philippe C, Stoica-Herman M, Drouot X et al. Compliance with and effectiveness of adaptive servoventilation versus continuous positive airway pressure in the treatment of Cheyne–Stokes respiration in heart failure over a six month period. Heart 2006; 92:337–42. 23. Roche F, Maudoux D, Jamon Y et al. Monitoring of ventilation during the early part of cardiopulmonary exercise testing: The first step to detect central sleep apnoea in chronic heart failure. Sleep Medicine 2008; 9:411–417. 24. Seino Y, Imai H, Nakamoto T et al; CHF-HOT. Clinical efficacy and cost-benefit analysis of nocturnal home oxygen therapy in patients with central sleep apnea caused by chronic heart failure. Circ J. 2007 Nov; 71(11):1738-43. 25. Shigemitsu M, Nishio K, Kusuyama T et al. Nocturnal oxygen therapy prevents progress of congestive heart failure with central sleep apnea. Int J Cardiol. 2007 Feb 14;115(3):354-60. 26. Solin P, Kaye DM, Little PJ et al. Impact of sleep apnea on sympathetic nervous system activity in heart failure. Chest. 2003 Apr; 123(4):1119-26. 27. Solin P, Roebuck T, Johns DP et al. Peripheral and central ventilatory responses in central sleep apnea with and without congestive heart failure. Am J Respir Crit Care Med. 2000; 162(6):2194200. 28. Somers VK. To sleep, perchance to breathe: implications for the failing heart. Am J Respir Crit Care Med 1999; 160:1077–1078. 29. Szollosi I, Jones M, Morrell MJ et al. Effect of CO2 inhalation on central sleep apnea and arousals from sleep. Respiration. 2004; 71(5):493-8. 30. Tateishi O, Shouda T, Honda Y et al. Apnea-Related Heart Its Clinical Utility in Failure Outpatients Rate Variability and Congestive Heart. A.N.E. 2002; 7(2):127-132. 31. Teschler H, Döhring J, Wang YM et al. Adaptive pressure support servo-ventilation: a novel treatment for Cheyne-Stokes respiration in heart failure. Am J Respir Crit Care Med 2001; 164(4): 614–9. 32. Toyama T, Seki R, Kasama S et al. Effectiveness of Nocturnal Home Oxygen Therapy to Improve Exercise Capacity, Cardiac Function and Cardiac Sympathetic Nerve Activity in Patients With Chronic Heart Failure and Central Sleep Apnea. Circ J 2009; 73: 299 – 304. 33. Vazir A, Dayer M, Hastings PC et al. Can heart rate variation rule out sleep disordered breathing in heart failure? Eur Respir J 2006; 27: 571–577. 34. White D. Pathogenesis of Obstructive and Central Sleep Apnea. Am J Respir Crit Care Med 2005; 172:1363–1370. 35. Xie A, Skatrud JB, Puleo DS et al. Apnea–Hypopnea Threshold for CO2 in Patients with Congestive Heart Failure. Am J Respir Crit Care Med 2002; 165:1245–1250.


БРОНХИЕКТАЗИИ В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ обзори

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

Г. Петрова, П. Переновска Клиника по детски болести, УМБАЛ „Александровска” – София

Резюме Бронхиектатичната болест представлява, вродено или придобито, трайно и необратимо разширение на големите и средни бронхи, в резултат на деструкция на еластичните и мускулни елементи в бронхиалната стена. Основната симптоматика при децата с бронхиектазии е представена от упорита хронична кашлица със зловонна експекторация, понякога с хемоптое, рецидивиращи респираторни инфекции, персистираща белодробна физикална и рентгенова находка. В развитите страни честотата на бронхиектазиите при деца, които не боледуват от кистична фиброза, е значително намаляла с приложението на широкоспектърните антибиотици, имунизациите, подобреното здравеопазване и качество на живот. Лечението е предимно консервативно. Успешната терапия зависи от ранната диагноза и цели облекчаване на симптомите, елиминиране на възпалителните секрети, намаляване на бронхиалната обструкция и контрол на екзацербациите. Консервативното лечение включва: антибиотици, муколитици, бронходилататори, бронхиален дренаж, физиотерапия, и дихателна гимнастика. Насоченото проследяване и ранната идентификация на състоянията, асоциирани с бронхиектазии, позволява провеждане на ранна терапия. До 83% от пациентите в детска възраст се повлияват от консервативното лечение. При останалите пациенти се прилага хирургично лечение. Ключови думи: бронхиектазии, хронична кашлица, рецедивиращи респиратони инфекции, широкоспектърни антибиотици

13


обзори БРОНХИЕКТАЗИИ В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

BRONCHIECTASIS IN CHILDHOOD

G. Petrova, P. Perenovska Pediatric clinic, UMHAT “Alexandrovska” – Sofia

Abstract Bronchiectasis is defined as congenital or acquired localized, permanent irreversible dilatation of part of the bronchial tree, caused by destruction of the muscular and elastic components of bronchial walls due to chronic inflammatory secretions and microbial invasion. The most common symptoms in children with bronchiectasis are obstinate chronic cough with malodorous expectoration, sometimes accompanied by hemoptysis, recidive respiratory infections, persistent findings at chest x-ray and physical examination. In developed countries, the frequency of non-cystic fibrosis bronchiectasis is reduced through application of broad-spectrum antibiotics, immunization programmes, improved health care and quality of life. The predominant treatment is conservative. Successful management depends on the early recognition of bronchiectasis and is aimed to relieve symptoms, to prevent complications, and to control exacerbations. Generally, medical management of bronchiectasis includes antibiotic therapy, mucolitics and chest physical therapy with postural drainage and chest clapping. Provisional follow up and early detection of the entities, associated with bronchiectasis, ensures early management. Up to 83% of pediatric patients with bronchiectasis benefit from the conservative treatment. In the rest of the patients surgical intervention is required. Key words: bronchiectasis, chronic cough, recidive respiratory infections, broad-spectrum antibiotics

14


Хроничните заболявания на белите дробове – бронхиалната астма, бронхиектазии, вродените и генетично детерминираните аномалии на бронхопулмоналната система са все още неразрешен социален проблем поради тяхната честота, висока смъртност и инвалидизация при децата (1, 2, 6). „Увредата на бронхите се предизвиква от хронично възпаление или друга болест, при която наблюдаваме дълги, мъчителни и повтарящи се пристъпи на кашлица”. Това описание на бронхиектазиите дава Rene Laennec през 1819 година в своя „Трактат за белодробните заболявания” (18). Детайлно изучени в края на 19 век от сър William Osler и дефинирани през 50-те години на миналия век от Reid, бронхиектазиите са резултат от хронично възпаление и натрупване на инфектиран секрет в дихателните пътища, които прогресират до разрушаване на бронхиалното дърво и на заобикалящия го белодробен паренхим. Основни патогенни микроорганизми за тези пациенти са H. influenzae, S. aureus и P. aerugenosa (11). В недалечното минало бронхиектазиите са били широко разпространено заболяване, водещо до тежко и ранно инвалидизиране с нерядко фатален изход. Подобряването на условията на живот, своевременната диагноза и комплексното лечение с приложение на съвременните антибактериални средства доведе до значително намаление на честотата им - 0.6/1000 (5, 7, 16). Бронхиектазиите се дефинират, като абнормна дилатация на проксималните бронхи от среден калибър (>2 mm в диаметър), в резултат на разрушаване на мускулните и еластичните компоненти на бронхиалната стена, не само от инфекциозен причинител, но и от цитокини, азотен окис и освобождаването на неутрофилни протеази в отговор на инфекцията. Дифузната перибронхиална фиброза с увреждане на перибронхиалната тъкан, води до дилатация на бронхите с деструкция на стената и трансмурално възпаление. Налице e повишена продукция на мукус, а ресничките са увредени или разрушени. В 40% от случаите бронхиектазиите се диагностицират преди 6 годишна възраст, а в 20% - между 6 и 7 години. По-често се засяга женският пол (съотношението момчета:момичета е 1:1,5) (4). В развитите страни най-честата причина за бронхиектазии в детската възраст е муковисцидоза (15). Други причини за развитие на бронхиектазии в детската възраст са: 1. Вродени и генетични заболявания – хипоплазия на белия дроб, трахеобронхомегалия (Mounier-Kuhn syndrome), трахеобронхомалация (William-Campbell syndrome) синдром на Марфан, алфа 1 – антитрипсинов дефицит;

2. Цилиарна дисфункция – синдром на Картагенер; 3. Инфекции – туберкулоза, коклюш, варицела, аденовируси, HIV, анаероби, гъби, некротизиращи бактериални инфекции – Pseudomonas, Klebsiela, Staphilococcus; 4. Имунен дефицит и имунни заболявания – дефицит на IgA, дефицит на IgM, язвен колит, ревматоиден артрит, синдром на Sjögren; 5. Чуждо тяло в дихателните пътища; 6. Синдром на средния десен лоб; 7. Бронхиална астма; 8. Други – интоксикация с хероин, бронхогенни кисти, белодробна секвестрация, гноен хроничен синуит, трахеоезофагеална фистула, инхалиране на токсични газове, аспирация при обща анестезия. Класификацията на бронхиектазиите на Reid е основана на анатомични и морфологични типове на дилатация на дихателните пътища – варикозни, цилиндрични и торбовидни. И трите вида могат да се наблюдават при един и същ пациент (17). Цилиндричните бронхиектазии са най-чести. Представляват леко дилатирани бронхи, без изтънени стени, завършващи изведнъж с квадратни краища. Най-дисталните бронхи са запълнени със секрети, мукозни тапи при 30-51%. При този тип бронхиектазии няма намален брой на подразделенията на бронхиалното дърво. Рентгенографски се визуализрат като продълговати сенки; бронхи с хоризонатлен ход; знак на пръстен с камък (вертикално ориентиран бронх с луменален диаметър 1.5 пъти от диаметъра на подлежащата артерия) (14). Варикозните бронхиектазии са с по-голяма дилатация и локално раздуване. Характеризират се с неправилен рисунък, намален брой разклонения до 6 или 7 (от нормалните 20). Рентгенологично се установява „наниз от перли” (хоризонтално ориентиран бронх). Кистичните бронхиектазии най-често са белег за дългогодишно заболяване. Установява се периферна дилатация и поява само на 4-5 разклонения като кисти (с ателектази) тип “пчелна пита”. Рентгенографски в сравнение с емфизематозните були, те са по-тънкостенни и са без аномалии на проксималната част. Някои от кистичните бронхиектазии може да са запълнени с течност. В последните години се заговори и за четвърти тип бронхиектазии – след преболедувани вирусни инфекции (напр. варицела, морбили), при които се установяват лимфни фоликули в бронхиална стена (3). В патогенезата на бронхиетктазиите централно място се заема от създаването на порочен кръг на възпаление и тъканна деструкция (представен схематично на Фиг.1)

обзори БРОНХИЕКТАЗИИ В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

15


обзори

Фигура 1. Патогенеза на бронхиектазната болест

Фигура 2. Барабанни пръсти на пациент с бронхиектазии

Остра увреда на ДП инфекция/аспирация

БРОНХИЕКТАЗИИ В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ Порочен кръг възпаление и тъканна деструкция, мукоцилиарна увреда

Увреда на стените на ДП и мукоцилиарен клирънс

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

Хронична бактериална колонизация

ДП- дихателни пътища

Заболяването протича с периоди на екзацербации и ремисии, като в зависимост от интензитета на възпалителните тласъци и клиничната симптоматика може да се обособят три форми: лека (редки екзацербации, непостоянна кашлица и оскъдна слузна експекторация), среднотежка (чести екзацербации, постоянна кашлица, гнойна експекторация) и тежка форма (почти липсващи епизоди на ремисия, интоксикация, изоставане в развитието). Част от пациентите са с клинични изяви на заболяването още от детска възраст – рекурентни респираторни инфекции, хронична кашлица, постоянна експекторация на голямо количество гнойни или слузесто-гнойни храчки, персистираща физикална находка. Заболяването протича с периоди на екзацербации и ремисии. При бронхиектазиите в детската възраст най-често срещаният симптом е кашлицата - при 97% от пациентите, последвана от персистиращата физикална находка - в 82% (бронхиално или отслабено везикуларно дишане с разнокалибрени влажни хрипове, в зависимост от количеството задържан секрет в тях) и променен перкуторен тон - в 47%. Гнойна или слузесто-гнойна експекторация е налице само при 46%, “свиркащо дишане” – при 21%, хемоптое - 14%, а диспнея и цианоза в съответно 7% и 5% (12). В резултат на прогресивното протичане и хроничната хипокемия, при децата със сред-

Фигура 3. Ляво: Рентгенография на пациентка с двустарнни бронхиектазии (изразена обструкция, двустранни ивицесто мрежовидни сенки, на места с килийчеста структура предимно в ляво); Дясно: Рентгенография на синуси на пациент с бронхиектазии (лекостепенно пристенно засенчен десен и значително пристенно засенчен ляв максиларен синус) 16

но-тежка и тежка форма на заболяването, се установяват нокти „тип часовниково стъкло” и барабанни пръсти (Фиг. 2) и изоставане във физическото и половото развитие. С прогресията на заболяването се развиват и зачестяват усложненията, които включват: белодробен абсцес, емпием, сепсис с метастатични абсцеси в други органи, обилен кръвохрак, последван от аспирационна пневмония, анемия, амилоидоза. Крайната фаза на бронхиектатичните болести включва хронична дихателна недостатъчност и развитие на cor pulmonale. Диагностичният подход при деца с бронхиектазии трябва да включва следните методи: • пълна история на заболяването и физикален преглед; • рентгенография на синусите и белите дробове; (Фиг.3) • кръвна картина с диференциално броене; • белодробни функционални тестове, включително бронходилататорен тест; • потен тест; • храчка за цитология (Фиг.4) и микробиология; имунологичен статус; • интрадермална проба на Mantoux; серологично изследване за Mycoplasma pneumonie; определяне на α-1антитрипсин; бронхоскопия; • компютър аксиална томография (Фиг.5)


Фигура 4. Натривка от храчка на пациенти с бронхиектазии, оцветяване по Гимза, увеличение х100. Катарално гноен ендобронхит, деформирани епителни клетки единични и на групи, някои с метаплазия, единични плоски епителни клетки, полисегментоядрени левкоцити

Фигура 5. КАТ на пациентка с бронхиектазии - близък план на единия от срезовете, обективизиращ ясно множество бронхиектазии предимно във II ри сегмент на десния бял дроб

обзори БРОНХИЕКТАЗИИ В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

Целта на терапията при пациентите с бронхиектазии е: облекчаване на симптомите, контролиране на екзацербациите, превенция на усложненията и намаляване на смъртността. Успешната терапия зависи от ранната диагноза на бронхиектазиите и придружаващите заболявания. Задачите за постигане от лечебния процес включват: откриване и отстраняване на причината, подобряване на трахео-бронхиалния клирънс, дезобструкция на дихателните пътища, контрол на инфекцията и екзацербациите (21). При изяснена подлежаща патология се провежда насочено специфично лечение в зависимост от основното заболяване с имуноглобулини, кортикостероиди или туберкулостатици, или отстраняване на чуждо тяло в случай на аспирация в дихателните пътища. Комплексното консервативно лечение при всички пациенти с бронхиектазии включва: • дихателна гимнастика с дренаж, • муколитици, • бронходилататори, • антибиотици за различен период от време в зависимост от клиничния ход на заболяването – кратък курс, дълъг курс, интермитентни курсове, инхалаторно. • по показания се прилагат кислород и диуретици Рандомизирани плацебо-контролирани проучвания с инхалаторни кортикостероиди доказват липса на статистически значимо подобрение на белодробните функционални показатели, но се счита, че инхалаторните кортикостероиди играят роля в регулацията на отговора към различни патогени и спират възпалителните деструктивни процеси (23). Бронходилататорите са показани при обективизирана бронхиална хиперреактивност, за подобряване функцията на ресни-

честия епител и улесняване на мукоцилиарния клирънс. Тяхното полезно действие при пациенти с бронхиектазии не е доказано с рандомизирани проучвания. Някои пациенти с бронхиектазии демонстрират парадоксален бронхиален спазъм при терапия с бета-агонисти, което може би е вторично в резултат на отпускане на гладката мускулатура под влияние на бета-агонистите на фона на по-слаб хрущял в бронхиектатичните пътища (20). Приложение на бронходилататори се прилага след преценка при всички пациенти, при които подобен парадоксален ефект не е налице. Муколитиците променят трахеобронхиалното очистване, чрез промяна на консистенцията на храчките. Рекомбинантната ДНаза не показва значителен ефект при пациенти с бронхиектазии, без муковисцидоза, докато при пациенти с муковисцидоза и бронхиектазии се наблюдава подобрение във функционалните показатели на дишане в сравнение с плацебо (22). Резултатите от преглед на данните от световната литература, насочват за ефективност на дълготрайна антибиотична терапия за намаление на обема храчки и на гнойното съдържание. Тази терапия обаче, не оказва влияние върху честотата на екзацербациите и естествения ход на заболяването (10). Допълнително постоянната антибиотична терапия повишава риска от поява на полирезистентни микроорганизми. Много клиницисти прилагат широкоспектърни антибиотици за продължителен период на ротативен принцип – смяна на антибиотика всеки месец. Друга алтернатива е приложение на антибиотик за 7 до 10 дена, последван от 7-10 дневна пауза. Davis и сътр. получават добри резултати от дълготрайно приложение на азитромицин – трикратно седмично при пациенти с бронхиектазии (8). 17


През 2006 година в обширен обзор на литературата Rossen и сътр. опредeлят нуждата от антибиотично лечение само при екзацербаБРОНХИЕКТАЗИИ В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ ция според антибиограмата. В същият обзор авторите приемат, че макар приложението на инхалаторен тобрамицин да понижава микробното число на P. aeruginosa, подобрява белодроните показатели и снижава броя на хоспитализациите, не е ефективно при пациенти Tоракална Медицина с бронхиектазии без муковисцидоза (19). Том II, април 2010, бр.1 За улеснение на експекторацията се прилага и дихателна рехабилитация – мануална и механична, като перкусия, вибрации, позиционен дренаж, флутери и други (13). Всички проучвания до момента за лечение на бронхиектазии имат няколко недостатъка: 1. Нямат подходящи контролни групи; 2. Използват като индикатори на ефективност обема на храчките, очистването на радиоизотопно маркиран аерозол от белите дробове или функционалните показатели на дишането, а не честотата на екзацербациите или качеството на живот (13). До 83% от пациентите в детска възраст се повлияват от консервативното лечение. При останалите пациенти се прилага хирургично лечение (1). Индикациите за оперативно лечение на бронхиектазии са: • локализирани, едностранни, торбовидни бронхиектазии, които протичат с обилна гнойна експекторация, чести екзацербации на възпалителния процес, неповлияващи се от консервативното лечение, включително бронхоалвеоларен лаваж, белези на вентилаторна недостатъчност и изоставане във физическото развитие;

обзори

Книгопис:

Кореспонденция: Д-р Гергана Петрова Клиника по детски болести УМБАЛ “Александровска” бул. “Г.Софийски” № 1 София 1431 тел. 9230 357 e-mail: gal_ps@yahoo.co.uk 18

• бронхиектазии, възникнали като усложнение на аспирирано в белодробния паренхим чуждо тяло; • бронхиектазии, усложнени с белодробен абсцес; • двустранни торбовидни бронхиектазии с чести екзацербации, неповлияващи се от комплексното консервативно лечение /с изключение на муковисцидоза и вродени аномалии/; • при животозаплашващи хеморагии (7). Крайна хирургична мярка при пациентите с бронхиектазии е белодробната трансплантация. Белодробната трансплантация е добре разработена терапевтична процедура за пациенти с тежки хронични белодробни заболявания и изчерпани компенсаторни резерви на белите дробове, и е средство за удължаване на живота, но не и за дефинитивно излекуване, поради всичките рискове и усложнения свързани с интервенцията и последващото обгрижване. Но дори и в страните с възможности и богат опит в белодробната трансплантология поне 50% от пациентите, които са в „списъка на чакащите” за трансплантация, не успяват да я дочакат (9). Прогнозата при децата с бронхиектазии (с изключение на пациентите с муковисицдоза и други генетични заболявания), при които се провежда адекватно комплексно лечение, с добър комплайънс от страна на родителите е благоприятна и те могат да се развиват физически добре и да имат добро качество на живот.

1. Михайлова В. Хирургично лечение на вродените бронхиектазии в детската възраст, Спешна медицина 1999, 2:19-22 2. Османлиева В, Дихателна функция при белодробни заболявания у децата, дисертационен труд, София 1978 3. Переновска П. Бронхиектазии в детската възраст - индикации за консервативно и хирургично лечение, II Национален конгрес по детска хирургия, 2008 Пловдив ,кн. с абстр 80-81 4. Переновска П., В. Улевинов Бронхиектазии в детската възраст, Лекарска практика 7, 2005 2 29-32 5. Петров Д и кол. Бронхиектазии – хирургично лечение, ранни и далечни резултати In Spiro 2008;4:33-37 6. Петрова Д, О. Георгиев Бронхиектазии и белодробен абсцес – етиопатогенетични и диагностични проблеми In Spiro 2008;4:28-32 7. Agasthian T et al Surgical management of bronchiectasis. Ann Thorac Surg. Oct 1996;62(4):976-8; 8. Davies G, Wilson R. Prophylactic antibiotic treatment of bronchiectasis with azithromycin. Thorax 2004;59(6):540-1. 9. Elborn S, Colombo C End-of-life management Study with experts Cystic fibrosis, ERS School courses 2006, 247-262 10. Evans DJ, Bara AI, Greenstone M Prolonged antibiotics for purulent bronchiectasis. Cochrane Database Syst Rev. 2003;CD001392 11. Kecelj P et al The microbiological isolates in patients with non-CF bronchiectasis in stable clinical situation and in disease exacerbation Clinical Microbiology and Infection 2007; 13 (s1): S328 12. King PT et al Characterisation of the onset and presenting clinical features of adult bronchiectasis. Respir Med, 2006;100(12):2183-9. 13. Langenderfer B. Alternatives to percussion and postural drainage. A review of mucus clearance therapies: percussion and postural drainage, autogenic drainage, positive expiratory pressure, flutter valve, intrapulmonary percussive ventilation, and high-frequency chest compression with the ThAIRapy Vest. J Cardiopulm Rehabil. Jul-Aug 1998;18(4):283-9 14. Radiology, 2005;236(1):10-21. 15. Nikolaizik WH, Warner JO. Aetiology of chronic suppurative lung disease. Arch Dis Child. Feb 1994;70(2):141-2. 16. Prieto D et al Surgery for bronchiectasis, Eur J Cardiothorac Surg 2001;20:19-24 17. Reid LM. Reduction in bronchial subdivision in bronchiectasis. Thorax. 1950;5(3):233-47. 18. Roguin A Rene Theophile Hyacinthe Laënnec (1781–1826): The Man Behind the Stethoscope Clin Med Res, 2003, 4 (3): 230–35 19. Rosen MJ.Chronic cough due to tuberculosis and other infections: ACCP evidence-based clinical practice guidelines.Chest 2006;129(1 Suppl):197S-201S 20. Sheikh A, Nolan D, Greenstone M Long-acting beta-2-agonists for bronchiectasis. Cochrane Database Syst Rev. 2001;(4):CD002155 21. Smyrnios NA, Irwin RS, Curley FJ Chronic cough with a history of excessive sputum production. The spectrum and frequency of causes, key components of the diagnostic evaluation, and outcome of specific therapy. Chest 1995;108(4):991-7 22. Tsang KW, Tipoe GL Bronchiectasis: not an orphan disease in the East. Int J Tuberc Lung Dis. Jun 2004;8(6):691-702 23. Tsang KW et al. Inhaled fluticasone in bronchiectasis: a 12 month study Thorax Mar 2005;60(3):239-43


ОЧНИ ПРОЯВИ ПРИ САРКОИДОЗА обзори

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

М. Конарева-Костянева Катедра по очни болести, Медицински университет – Пловдив

Резюме Саркоидозата е мултисистемно заболяване с неизвестна етиология, при което се наблюдават хилусна лимфопатия, пулмонална инфилтрация, очни и кожни увреждания с формирането на имунни грануломи в засегнатите органи. Честота на заболяването варира в зависимост от възрастта, пола, расата и географското положение, и в България се изчислява на 8.7/100 000, като жените са по-засегнати. Ходът на заболяването е различен - от доброкачествено, самоограничаващо се за 1-2 години до траещо цял живот, с развиваща се многоорганна дисфункция. Очната саркоидоза се наблюдава при 25-30% от болните. Разглеждат се екстра- и интраокуларните прояви на саркоидоза. Засягането на увеята (средната съдова обвивка на очната ябълка) е най-често – увеит се развива в 70% от случаите с очна саркоидоза. Определени са международните критерии за интраокуларна саркоидоза: тлъсти преципитати по роговицата, възли по ириса (Кьопе/Бусака), възли в трабекуларния апарат и/или палатковидни периферни предни синехии, опацитати в стъкловидното тяло (“снежни топки” или “перли”), хориоретинни периферни увреждания, сегментен перифлебит и/или ретинна макроаневризма във възпалено око, гранулом(и) на оптичния диск и/или солитарен хориоиден нодул, двустранност на заболяването. Диференциална диагноза на очната саркоидоза се прави на първо място с туберкулоза на очите. Терапията при очна саркоидоза включва кортикостероиди, антималарици, имуносупресори, нестероидни противовъзпалителни, съдоразширяващи, циклоспорин А, абсорбенти на калций, антифибротични средства и др. Диагнозата на очна саркоидоза е трудна и е най-сигурна след биопсия на конюнктивата. Необходимо е всеки болен от саркоидоза с очна находка да е под офталмологичен контрол най-малко 2 години след стихване на заболяването. Ключови думи: Интраокуларна саркоидоза, екстраокуларна саркоидоза, саркоидозен увеит.

19


обзори ОЧНИ ПРОЯВИ ПРИ САРКОИДОЗА

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

OCULAR MANIFESTATIONS OF SARCOIDOSIS M. Konareva-Kostianeva Department of Ophthalmology, Medical University – Plovdiv

Abstract Sarcoidosis is a multi-system disease with unknown etiology with the following characteristics: hilar lymphadenopathy, pulmonary infiltrations, ocular and skin damage with formed immune granulomas in the affected organs. The incidence of the disease depends on age, gender, race and geographical location. The incidence for Bulgaria is 8.7/100 000. The disease occurs in different ways: from benign, recovered for 1 – 2 years to life-long with developing multi-organ dysfunction. Ocular sarcoidosis occurs in 25 – 30% of the patients. There are extra- and intraocular manifestations. The most frequently affected of uvea – 70%. There are certain international criteria for intraocular sarcoidosis: fat corneal precipitates, iris nodules (Koppe/Busacca), nodes of the trabecular apparatus, opacities in vitreous body (“snow balls”, “pearls”), horioretinal peripheral damage, segment periphlebitis and/or retinal microaneurism in the sore eye, optical disk granulomas, and/or solitary horioid nodes, bilateral spread of the disease. Firstly it is a differential diagnosis with tuberculosis. The treatment of ocular sarcoidosis include corticosteroids, antimalarial drugs, immunosuppressors, nonsteroid anti-inflammatory drugs, vasodilatators, cyclosporine A, calcium absorbents, antifibrotic drugs. The diagnosis of ocular sarcoidosis is difficult necessitating a biopsy of conjunctiva. In each patient with ocular sarcoidosis monitoring is needed not less 2 years after the subsidence of the disease. Key words: Intraocular sarcoidosis, extraocular sarcoidosis, sarcoid uveitis

20


Саркоидозата е мултисистемно заболяване с неизвестна етиология, поразяващо предимно млади хора. Най-често се представя с хилусна лимфопатия, пулмонална инфилтрация, очни и кожни увреждания, и се характеризира с формирането на имунни грануломи в засегнатите органи (5, 7). Предполага се, че саркоидозата е полиетиологичен синдром, който се манифестира под влияние на различни агенти при наличие на предразполагащи фактори. За потенциални причинители се посочват инфекции с микобактерии, вируси, гъби, протозои, йерсинии, хелминти и хламидии. Налице е лимфопролиферативен отговор при продължителна антигенемия. Счита се, че определено място в патогенезата на саркоидозата имат нарушение в Т-клетъчния имунитет и В-клетъчната хиперреактивност. Предполага се алергия към фъстъчен прах, талк, цирконий, берилий. Предразполагащи фактори за развитието на заболяването са HLA-B8/A1, хормонален дисбаланс, расова принадлежност. Съотношението черна раса/бяла раса по отношение на боледуването е 10:1. Черната раса в Америка и Южна Африка, както и скандинавците боледуват най-често от саркоидоза. Честота на заболяването варира в зависимост от възрастта, пола, расата и географското положение, и се определя на около 16.5/100 000 при мъжете и 19/100 000 при жените (4). В България тя е ниска - изчислява се на 8.7/100 000. Жените са по-често засегнати. Заболяването има сезонност: появява се през зимата и в ранна пролет. Засяга найчесто индивиди от двата пола между 25 и 40 години, поне що се отнася до скандинавските страни и Япония (1), с втори пик – при жени над 50 годишна възраст. Саркоидозата се наблюдава по-често при непушачи и сред градското население. В зависимост от расата заболяването показва органна предиспозиция – екстраторакални манифестации, като хроничен увеит, се установяват повече при афроамериканци, еритема нодозум – при европейци, сърдечна и очна саркоидоза – при японци. Основна патоанатомична единица при саркоидоза са неказеифициращите грануломи, съставени от макрофаги, епителоидни клетки, гигантски многоядрени клетки – предимно тип Langhans, заобиколени от лимфоцити, моноцити, фибробласти. Те се откриват в различни органи: бял дроб, лимфни възли, очи, кожа и др. Ходът на заболяването е различен - от доброкачествено, самоограничаващо се за 1-2 години до траещо цял живот, с развиваща се многоорганна дисфункция. Саркоидозата е полиорганно заболяване, засягащо белия дроб (в 100% от случаите), опорно двигателния апарат (в 60-90% от случаите), гастроинтестиналния тракт (като

саркоидозата на черния дроб е втора по честота след торакалната – в 60-90% от случаите), очите (до 30% от случаите), кожата (20%), нервната система (5-15%), сърцето (първично или вторично), щитовидната жлеза (3%), пикочоотделителната система и половите органи (при мъже по-често). Очната саркоидоза според Newman и кол. се наблюдава приблизително при 25% от болните, като варира в зависимост от расата и пола (6). Следвайки системния ход на очното изследване можем да разгледаме най-честите интра- и екстраокуларни прояви при саркоидоза.

обзори ОЧНИ ПРОЯВИ ПРИ САРКОИДОЗА

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

Екстраокуларни прояви: В орбитата могат да се развият грануломни струпвания с картина на псевдотумор. Засягането на меките тъкани в орбитата е по-често при пациенти над 50 годишна възраст и при жени, като предно-долният квадрант в орбитата е предилекционно място на уврежданията (9). В клепачите могат да се наблюдават “стъкловидни” възелчета и синкави инфилтрати (Фиг.1). Заангажирането на конюнктивата се представя с фоликуларен и/или фликтенулозен конюнктивит, поразяващ предимно долна форниксова конюнктива. Под конюнктивата могат да се установят калцификати, които са резултат от смутена калциева обмяна. Макроскопски нодули на конюнктивата се наблюдават в 6-40% от случаите и позволяват доказване на грануломи в 67% от случаите (8). Поразяването на слъзната жлеза при саркоидоза се представя с дакриоаденит, който най-често се последва от синдром на сухото око - кератоконюнктивитис сика, като вторично може да се развие синдром на Микулич с дифузен, твърд оток, както на слъзните, така и на слюнчените жлези. Фиг. 1. Саркоидни плаки по клепачите.

Окуларни прояви: Всяка част от окото може да бъде засегната от саркоидоза. В роговицата (предната прозрачна част на външната обвивка на очната ябълка) промените са под формата на интерстициален кератит и са вторични. Могат да се наблюдават и калциеви отлагания под корнеалния епител, които са израз на смутена калциева обмяна. Рядко може да се наблюдава нодуларен склерит. Засягането на увеята (средната съдова обвивка на очната ябълка) е най-често – увеит се развива в 70% от случаите с очна саркоидоза (3). 21


Развиващият се при саркоидоза преден увеит или иридоциклит може да има остър или хроничен ход. Острият иридоциклит, ОЧНИ ПРОЯВИ ПРИ САРКОИДОЗА който се наблюдава в 40% от случаите с развиващ се преден увеит, е най-често едностранен, негрануломатозен и поразява млади хора. Хроничният иридоциклит – развиващ се в 60% от случаите с преден увеит, е най-често двустранен, грануломатозен и Tоракална Медицина засяга болни в по-напреднала възраст. СарТом II, април 2010, бр.1 коидозните иридоциклити се характеризират с наличие на “тлъсти” преципитати по задната повърхност на роговицата (Фиг.2).

обзори

Фиг. 2. ”Тлъсти” преципитати по задната повърхност на роговицата. В предната камера отделни клетки, носени от термичния ток на камерната течност, заедно с протеини и фибрин образуват конгломерати, които под формата на полупрозрачни или белезникави зърнести едри образувания се отлагат по задната повърхност на роговицата. Друга характерна проява при иридоциклити със саркоидозна етиология са т. нар. възли на Koppe и Busacca по ириса. Възлите на Koppe се откриват по зеничната част на ириса и са по-дребни (Фиг.3), докато Фиг. 3. Възли на Кьопе.

възлите на Busacca са по-големи по размер и се намират по периферната, цилиарна част на ириса (Фиг.4). В долната предна част на Фиг. 4. Възли на Бусака.

стъкловидното тяло при преден увеит могат да се наблюдават ексудати тип “снежни топки”. Саркоидозните иридоциклити се характеризират и с образуване на масивни задни синехии (сраствания между задната повърхФиг. 5. Задни синехии.

22

ност на ириса и предната капсула на лещата) (Фиг.5), които са най-често множествени и дори могат да бъдат плоскостни. Интермедиерният увеит може да протича симптомно (зачервено око, фотофобия, замъглено зрение) и асимптомно (откриващ се при прецизно изследване, включващо биомикроскопия и фундобиомикроскопия). Възпалителният процес може да обхване и задната част на увеята, в не повече от 28% от случаите с очна саркоидоза (7). Развиват се хориодити или хориоретинити, които са грануломатозни по своя характер. Хориоретинните грануломи са малки, бледожълти, надигнати, подобно на Дален-Фукс грануломите при офталмия симпатика, но малко поголеми от тях. Рядко грануломът може да е солитарен (Фиг.6) и голям, и тогава е необходимо да се прави диференциална диагноза с амиелоцитен меланом. Фиг. 6. Солитарен гранулом на хориоретината.

Засягането на заден очен сегмент при очна саркоидоза се изразява в развитие и на ретинни и преретинни грануломи. Те са дискретни, сиво-белезникави надигания, локализирани пред екватора (това е т. нар. симптом на Landers). Освен самата ретина във възпалителния процес могат да бъдат въвлечени и съдовете й с развитие на перифлебити. Последните се представят с появата на несиметрични маншони и “восъчни капки” около съдовете. При очна саркоидоза може да се наблюдава и периферна ретинна неоваскуларизация като израз на настъпваща ретинна исхемия. Зрителният нерв макар и рядко, също може да бъде засегнат, като оптичната невропатия, при липса на незабавно и адекватно лечение, води до бърза и дефинитивна загуба на зрението. Могат да се развият фокален гранулом (при него зрителната острота не се засяга), едем на папилата (обикновено е с вторичен произход вследствие засягане на централната нервна система) (Фиг.7), неоваскуларизация на папилата (тя също е вторична и се развива при перифлебит или гранулом на папилата). Фиг. 7. Застойна папила.


Международните критерии за диагноза на интраокуларна саркоидоза (3) включват седем признака: 1. Тлъсти преципитати по роговицата/малки грануломи и/или възли по ириса (Koppe/ Busacca); 2. Възли в трабекуларния апарат и/или палатковидни периферни предни синехии; 3. Опацитати в стъкловидното тяло, представящи се като “снежни топки” или “перли”; 4. Множествени хориоретинни периферни увреждания – активни и/или атрофични; 5. Нодули и/или сегментен перифлебит (± “восъчни капки”) и/или ретинна макроаневризма във възпалено око; 6. Нодул(и)/гранулом(и) на оптичния диск и/или солитарен хориоиден нодул; 7. Двустранност. Най-често наблюдаваните усложнения при очна саркоидоза са катаракта, вторична глаукома (дължи се на зеничен блок или грануломи на ириса) и хипотония на булб�� (при продължително възпаление на цилиарното тяло).

роколика, микози, протозои (лайшманиоза и токсоплазмоза), спирохети, инфекциозни заболявания с увеличение на лимфните възли като инфекциозна мононуклеоза, рубеола, морбили, както и болест на Хочкин и хистиоцитоза Х. Диференциална диагноза е необходимо да се направи и с хиперсензитивен алвеолит, грануломатоза от химични субстанции: берий, талк, силикон, колагенози - ревматоиден артрит, лупус еритематодес, дерматомиозит, склеродермия, синдром на Stevens - Johnson, антифосфолипиден синдром, амилоидоза и др. Терапията при очна саркоидоза включва използването на първо място на кортикостероиди – системно, субконюнктивално, парабулбарно, капково, както и антималарици, имуносупресори, нестероидни противовъзпалителни – по общ път и капково, съдоразширяващи (пентоксифилин), циклоспорин А, абсорбенти на калций, антифибротични средства. При резистентни случаи може да се приложи и радиотерапия. На Таблица 1. е представена прогнозата на заболяването в зависимост от органната Диференциална диагноза на очната сар- локализация, възрастта и пола. При очна локоидоза на първо място се прави с туберку- кализация с развитие на увеит прогнозата е лоза на очите. В полза на последната са дан- умерено добра. ни за системна туберкулоза, резистентен на лечение с кортикостероиди увеит, както и В заключение трябва да се подчертае, че положителен отговор на туберкулостатич- диагнозата на очна саркоидоза е трудна и е на терапия при наличен увеит. По принцип най-сигурна след биопсия на конюнктивата. при съмнение за саркоидоза, влючително и Необходимо е всеки болен от саркоидоза с при очна саркоидоза, в диференциално-ди- очна находка да е под офталмологичен конагностичен план трябва да се имат предвид трол най-малко 2 години след стихване на инфекции с микобактерии (туберкулозен и заболяването. лептоспирозен), бруцелоза, йерсиния енте-

обзори ОЧНИ ПРОЯВИ ПРИ САРКОИДОЗА

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

Таблица 1 I група (добра прогноза) Еритема нодозум Остър артрит Хилусна аденопатия Бяла раса Възраст < 31 год. Жени БАЛ -лимфоцитоза

II група (умерена прогноза) Белодробна инфилтрация Хилусна аденопатия Периферна аденопатия Увеит Спленомегалия Мъже Възраст > 31 год.

III група (лоша прогноза) Засягане на сърце Засягане на кости Лупус пернио Хиперкалциурия Чернокожи Влажни хрипове (фиброзиращ алвеолит)

БАЛ – бронхо-алвеоларен лаваж Книгопис:

1. ATS/ERS/WASOG Committee. Statement on sarcoidosis. Am J Respir Crit Care Med 1999, 160: 736-755. 2. Bradley D., RP Baughman, L Raymond, AH Kaufman. Ocular manifestations of sarcoidosis. Semin Respir Crit Care Med 2009, 23(6) : 543-548. 3. Herbort C. P., N.A. Rao, M. Mochizuki et al. International Criteria for the Diagnosis of Ocular Sarcoidosis: Results of the First International Workshop on Ocular Sarcoidosis (IWOS). Ocular Imm unology&Inflammation,2009,17,3: 160-169. 4. Hillerdal G., E. Niou, K. Osterman, B. Schmekel. Sarcoidosis. Epidemiology and prognosis. A 15-year European study. Am RevRespr Dis 1984, 130: 29-32. 5. James DG. Sarcoidosis 2001. Postgrad Med J 2001, 77: 177-180. 6. Newman LS, CS Rose, LA Maier. Sarcoidosis. N Engl J Med 1997, 336 (17) : 1224-1234. 7. Nunes H., D. Bouvry, P. Soler, D. Valeyre. Sarcoidosis. Orphanet J Rare Dis. 2007, 2: 46. 8. Ohara K., MA Judson, RP Baughman. Clinical aspects of ocular sarcoidosis. Eur Respir Monograph. 2005,10: 188-209. 9. Prabhakaran V.C., P. Saeed, B. Esmaeli, T. J. Sullivan et al. Orbital and Adnexal Sarcoidosis. Arch Ophthalmol 2007,125 (12): 1657-1662.

Кореспонденция: Доц. Мариета Конарева-Костянева, Катедра по очни болести Медицински университет – Пловдив ул. “Пещерско шосе” 66 4000 Пловдив тел. 032 602 536 е-mail: marieta_ikk@abv.bg 23


ЕКСПРЕСИЯ НА EGFR И hTERT КАТО МАРКЕРИ ЗА ДИАГНОЗА НА НЕДРЕБНОКЛЕТЪЧЕН БЕЛОДРОБЕН КАРЦИНОМ ПРИ ВИСОКОРИСКОВИ оригинални статии ГРУПИ ПАЦИЕНТИ Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

Р. Чернева1, О. Георгиев1, Д. Петрова1, Д. Тончева2 Клиника по пропедевтика на вътрешните болести1, УМБАЛ „Александровска”, Медицински Университет – София Катедра по медицинска генетика2, Медицински университет – София Резюме Ранната диагноза на недребноклетъчния белодробен карцином (НДБК) е с безспорно значение за подобряване на преживяемостта при тази група пациенти. Целта на нашето изследване бе да се направи клинична оценка на експресията на EGFR и hTERT мРНК като маркери за диагноза на НДБК. Методи: Нивата на експресия на EGFR и hTERT мРНК бяха определени чрез количествена полимеразна верижна реакция в плазмата на 45 пациенти с недребноклетъчен белодробен карцином и 40 пациенти с ХОББ. Пациентите с ХОББ са подбрани въз основа на определени спирометрични показтели – индекс на Тифно< 70%, ФЕО1< 70%, пушачи с над 25 пакетогодини. Резултати: Генната експресия на всеки един от гените е определена като относително ниво на генната експресия – RQ (relative quantity). EGFR мРНК е налице в плазмата на всички пациенти с НДБК. Средното ниво на експресия е – RQ = 29.39. Експресията на hTERT мРНК беше определена при 88% от пациентите с НДБК. Средното ниво на генната експресия при тях е – RQ = 17.31. Само 50% от пациентите с ХОББ, с висок риск за развитие на НДБК, са позитивни за EGFR с нива на експресия RQ = 2.09. Плазмена експресия на hTERT мРНК е налице при 17 (32.5%) от високорисковите пациенти, със средни нива на експресия RQ = 1.02. Разликата в нивата на експресия на изследваните маркери между двете групи пациенти е статистически значима (p=0.0001). EGFR и hTERT мРНК са потенциални маркери за диагноза на НДБК, чието клинично значение трябва да бъде изследвано и оценено в по-голяма група от пациенти. Ключови думи: рецептор на епидермалния растежен фактор (EGFR) мРНК, обратна транскриптаза на теломеразата (hTERT) мРНК, генна експресия, недребноклетъчен белодробен карцином

24


оригинални статии

EXPRESSION OF EGFR AND hTERT AS DIAGNOSTIC MARKERS OF NONSMALL CELL LUNG CANCER IN HIGH RISK PATIENTS

ЕКСПРЕСИЯ НА EGFR И hTERT КАТО МАРКЕРИ ЗА ДИАГНОЗА НА НЕДРЕБНОКЛЕТЪЧЕН БЕЛОДРОБЕН КАРЦИНОМ ПРИ ВИСОКОРИСКОВИ ГРУПИ ПАЦИЕНТИ

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

R. Cherneva1, O. Georgiev1, D. Petrova1, D. Toncheva2 Clinic of Internal Diseases – Pulmonology1, UMHAT “Alexandrovska”, Medical University – Sofia Department of Medical Genetics2, Medical University - Sofia Abstract The early detection of nonsmall lung cancer (NSCLC) is of importance because it provides chances for better outcomes. The aim of the study was to explore the clinical utility of EGFR and hTERT mRNA expression as markers for diagnosis of NSCLC. Methods: EGFR and hTERT mRNA were quantified by quantative reverse transcription real time polymerase chain reaction in plasma of 45 non-small cell lung cancer (NSCLC) and 40 chronic obstructive pulmonary disease (COPD) patients, selected by certain spirometric characteristics that made them at high risk of developing lung cancer in future. Results: The gene expression level of each gene was calculated and given as a relative quantity – RQ. EGFR gene expression was found in all lung cancer patients. The mean level of expression was RQ = 29.39. hTERT mRNA could be detected in 88% of the patients. The mean expression ratio in them was RQ = 17.31. Only 50% of the high risk patients turned to be positive for EGFR. The level of their expression was RQ = 2.09. The plasma levels of hTERT could be detected in 17 (42.5%) patients of the high risk COPD group. Their mean level of expression was RQ=1.02. A statistically significant difference in EGFR and hTERT mRNA expression could be observed between the two groups of patients (p=0.0001). EGFR and hTERT mRNA are potential markers for lung cancer diagnosis, whose clinical importance should be replicated in a larger cohort of patients. Key words: epidermal growth factor receptor (EGFR) mRNA, human telomerase reverse transcriptasae (hTERT) mRNA, gene expression, non-small lung cancer

25


оригинални статии

ЕКСПРЕСИЯ НА EGFR И hTERT КАТО МАРКЕРИ ЗА ДИАГНОЗА НА НЕДРЕБНОКЛЕТЪЧЕН БЕЛОДРОБЕН КАРЦИНОМ ПРИ ВИСОКОРИСКОВИ ГРУПИ ПАЦИЕНТИ

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

26

Недребноклетъчният белодробен карцином е водеща причина за смъртност сред онкологичните заболявания. Въпреки съвременните подходи по отношение на диагнозата и терапията му, преживяемостта при това злокачествено заболяване не се е променила съществено. Причината за това се определя от факта, че добрата прогноза до голяма степен зависи от ранната диагноза на заболяването, когато шансът за радикално оперативно лечение е с най-голям успех. Съществуващите до момента подходи за ранна диагноза обаче, са или твърде инвазивни (бронхоскопия), или са нечувствителни (цитология на храчка, рентгенография) и неспецифични (компютърна томография). Рутинно ползваните в практиката туморни маркери не са достатъчно ефективни по отношение на ранното откриване на заболяването или като скринингови маркери. Невъзможността на рутинните диагностичните методи за подобряване на ранната диагноза и преживяемостта, както и сравнително ниската им ефективност, са причини за липсата на скрининг при този карцином. Напредъкът на генно-експресионния анализ дава възможност за прилагането на тестове за ранна диагноза на НДБК. Има много проучвания, които доказват наличието на циркулираща ДНК с мутационни характеристики съвпадащи с тези в първичния тумор - онкогенни мутации (1, 13), микросателитни аберации (4, 9), и абнормно хиперметилиране на промотерите на гените (19, 24). Прилагането на циркулиращата ДНК като диагностичен маркер, обаче има известни недостатъци – липса на специфичност по отношение на мутациите и трудното им доказване (8, 15, 17). Доказването на свободни циркулиращи РНК е друг диагностичен подход при туморните заболявания. Благодарение на полимеразната верижна реакция е доказано, че в периферната кръв на пациенти с НДБК е налице свободна РНК (6, 16, 28, 29). Клиничното значение на този факт е ограничено поради ниската чувствителност на метода. За разлика от него полимеразната верижна реакция в реално време е много по-надеждна при доказването на продуктите на генната експресия и дава предпоставки за реално приложение в практиката (3, 14). Анализът на няколко маркера също се ползва с предимство пред изследването на отделни параметри (26, 33). Карциноембрионалният антиген и цитокератин-19 са най-изучаваните до момента РНК маркери при пациенти с НДБК (8, 10, 11, 25). Такива са и циркулиращите c-met и hnRNP мРНК (2, 5, 21, 30). Mitas et al, прилагат панел от три маркера за диагнозата на белодробния карцином (19). Въпреки че имат голяма чувствителност и специфичност, прилагането на тези маркери в клиничната практика с цел ранна диагноза все още остава неизяснено. За да бъде използван даден маркер за ранна

диагноза, той трябва да отговаря на следните характеристики: експресията му да е характерна за ранните стадии на неопластичното заболяване (I и II), както и да е налице във високорисковите групи. Той трябва да може да се доказва неинвазивно в кръвта на пациенти с ранен карцином. Като се имат в предвид посочените съображения и мястото на EGFR и hTERT в белодробната канцерогенеза, целта на нашето изследване беше да се определи експресията им при пациенти с НДБК и такива с ХОББ и въз основа на тях да се оцени клиничната им стойност като ранни диагностични маркери. Материали и методи Пациенти и биологичен материал Проучването беше одобрено от етичната комисия към МУ, София. Общо 45 пациента, с доказан недребноклетъчен белодробен карцином, диагностициран за периода ноември 2007 - юли 2008, участваха в изследването. Прецизното стадиране беше осъществено чрез рентгенография, бронхоскопия, комютърна томография (първичния тумор – Т, ангажирането на лимфните възли – N и далечните метастази – М), съгласно критериите на Международната Система за Стадиране на белодробния карцином (22). Хистологията е определена съгласно критериите на СЗО 2004 (34). За целите на изследването бяха взети по 9 ml периферна кръв, преди извършването на диагностични и терапевтични процедури (биопсия, резекция и др.) Нито един от участницте не е бил подлаган на химио- или лъчетерапия. Кръвни проби бяха изследвани и при още 40 пациента с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) със следните спирометрични показатели: ФЕО1/ФВК (индекс на Тифно) < 70%, ФЕО1< 70% с висок риск за развитие на белодробен карцином. Събиране на плазма Периферна венозна кръв беше изследвана при пациенти с НДБК преди операцията и при пациенти с ХОББ. Бяха взети по 9 ml кръв в епруветки с K3EDTA. Плазмата беше отделена чрез центрофугиране на 12 000 g за 15 мин. на 4°C. РНК беше изолирана в рамките на 20 мин. и съхранявана на -80°C преди употреба. Изолиране на тотална РНК и синтез на едноверижна ДНК Тотална РНК беше изолирана с помощта на гуанидин тиоцианат-фенол/хлороформ (2). Чистотата и концентрацията на изолираната РНК беше определена с помощта на Nanodrop 1000. Абсорбционното отношение беше определно при дължина на вълната 260/280 nm. Само пробите с достатъчна чистота (абсорбционно отношене > 1.8) са ползвани за синтез на комплементарни едноверижни ДНК. Преди обратна транскрипция РНК деградацията е изключена с помощта на електрофореза. Първоверижна ДНК е синтезирана от тотална РНК (2µg) с кит за обратна трансцрипция


- High Capacity Reverse Transcription Kit - 2x Reverse Transcription Master Mix (N#4368814, Applied Bisystems). Обратна транскрипция е осъществена в 20µl реакция, съдържаща Multiscribe обратна транскриптаза – 1µl, РНаза инхибитор -1µl, 10x хексамери –2µl, 10 x буфер - 2µl; 25 x dNTP - 0.8µl, 100ng/µl РНК. Обратната транскрипция е осъществена за 2 ч. на 37°C С цел концентриране на едноверижната ДНК беше осъществена преамплификация с помощта на TaqMan PreAmp Master Mix (2x) –25µl; TaqMan Gene Expression Assay - 2.5µl – 250ng/µl кДНК, разтворена в 12.5/µl дестилирана вода. Реакцията беше първоначално активирана чрез загряване на 95ºC за 10 мин. Използвани са 40 цикъла на преамплификация. Количествен PCR Количественият PCR беше осъществен с ABI PRISM 7500 Sequence Detection System (Taqman); Perkin-Elmer Applied Biosystems. Реакционната смес съдържаше 5µl кДНК, 4µl H2O, 10µl TaqMan Universal MasterMix (2x), 1µl TaqMan Gene Expression (20X). Реакцията беше осъществена в реплики за всеки пациент. Анализът беше осъществен в 96 ямкови плаки по инструкции на производителя. С цел потвърждаване на специфичността на количествения PCR във всяка плака имаше реакции, в които не се съдържа проба. За протичането на реакциите бяха прилагани – ген-специфични праймери за EGFR, hTERT и beta-actin – TaqMan Gene Expression (20X) – Hs 00193306_m1 EGFR, Hs 99999903_m1 ACTB, Hs 00972650_m1 hTERT. PCR амплификацията беше проведена при следните условия; активиране – 2min/50˚C; 40 цикъла на денатурация - 15sec/95˚C; свързване и синтез - 60sec/60˚C. Количеството на PCR продуктите беше измерено чрез отчитане на интензитета на флуоресценция в края на всеки амплификационен цикъл. Интензитетът на флуоресценция за всяка проба е нормализиран към интензитета на флуоресценция на β-actin . (Фиг.1, 2). Анализ на данните Резултатите от количествения PCR са обработени с помощта на софтуеър - 1.3. Праговият цикъкл при всеки пациент е получен на базата на две независими измервания. Беше приложен методът на относителна генна експресия. Експресионното ниво – (относителното количество – RQ (relative quantity)) беше изчислено по формулата на Livak – delta delta Ct (18). Статистически анализ Данните са обработени и анализирани със SPSS 13.0. Mann-Whitney тест е ползван за сравнение на нивата на експресия на EGFR и hTERT при пациентите с НДБК и ХОББ. Стойности на р<0.05 са приети като статистически значими. Резултати Клинико-патологични характеристики на изследваните пациенти От 45 пациента с НДБК тридесет и седем (82%) са мъже, осем (18%) са жени. Средната

възраст на участниците е 59.8 години (43-75). Всички са активни пушачи със среден брой пакетогодини – 28.1. В зависимост от хистологията на туморите последните са разпреде- ЕКСПРЕСИЯ НА EGFR И hTERT лени в следните групи – четиринадесет (31%) КАТО МАРКЕРИ ЗА ДИАГНОЗА НА са аденокарциноми, тридесет и един (69%) са НЕДРЕБНОКЛЕТЪЧЕН БЕЛОДРОБЕН плоскоклетъчни, пет (11%) са с T1 – тумори, КАРЦИНОМ ПРИ ВИСОКОРИСКОВИ ГРУПИ ПАЦИЕНТИ двадесет (44%) с T2, четиринадесет (31%) с T3, и шест (14%) с T4. По отношение на ангажираните лимфни възли – двадесет и три (51%) са с Tоракална Медицина N0 заболяване, шест (13%) с N1, четиринадесет Том II, април 2010, бр.1 (31%) с N2 и двама (5%) с N3. Нито един пациент не е бил с хематогенни метастази към момента на откриване на заболяването. Разпределението по стадии е както следва: шестнадесет (35%) в първи стадий; тринадесет (29%) – втори; шестнадесет (36%) – трети стадий. Групата от пациенти с ХОББ включва тридесет и седем мъже и три жени на средна възраст – 61.4 (56-74). Всички са пушачи със среден брой пакетогодини – 27.3. Диагнозата ХОББ е поставена спирометрично – въз онова на GOLD критериите. Като показатели за включване са ползвани – ФЕО1/ФВК < 70% и ФЕО1 < 70%. Връзка между нивата на плазмена експресия на EGFR и hTERT мРНК и клиникопатологичните характеристики на пациентите При анализа на плазмените нива на генна експресия на EGFR и hTERT мРНК не се открива съществена връзка с демографските (възраст, пол) и клиникопатологични (хистология, големина на тумора, наличие или липса на лимфни метастази, клиничен стадий - T, N, M фактор) характеристики. Експресията на EGFR обаче корелира със степента на дедиференциация на тумора (туморен грейд) – p= 0.009. (Табл.1) Сравнителен анализ на плазмената експресия на EGFR и hTERT мРНК при пациентите с НДБК и високорисковите пациенти с ХОББ Експресия на EGFR мРНК е налице при всички пациенти с НДБК. Средните нива на генна експресия са RQ = 29.39 (RQmin = 0.95; RQmax = 50.03). Само 50% от високорисковата група пациенти с ХОББ са позитивни по отношение на наличието на този маркер в плазмата. Нивата на експресия при тях са значимо по-ниски RQ = 2.09 (RQmin = 0; RQmax = 21.07). hTERT мРНК е налице при 88% от пациентите с белодробен карцином – 40/45. Средните нива на генна експресия при тях са RQ = 17.31 (RQmin = 5.12; RQmax = 27.45). От пациентите с ХОББ (високорисковата група) само 17 (42.5%) показват генна експресия на този маркер. Средните нива на експресия при тях са: RQ = 1.02 (RQmin = 0; RQmax = 12.84). ( Фиг.3) Обсъждане Използването на различни методи за детекция на циркулиращи нуклеинови киселини в периферната кръв на пациенти с онкологични заболявания намира все по-голям интерес и

оригинални статии

27


оригинални статии

ЕКСПРЕСИЯ НА EGFR И hTERT КАТО МАРКЕРИ ЗА ДИАГНОЗА НА НЕДРЕБНОКЛЕТЪЧЕН БЕЛОДРОБЕН КАРЦИНОМ ПРИ ВИСОКОРИСКОВИ ГРУПИ ПАЦИЕНТИ

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

28

приложение в клиничната практика, както по отношение на диагнозата, така и по отношение на проследяването им (27, 31, 32). Въпреки съществуването на огромна база данни, при които се ползват ДНК-ориентирани подходи - тумор-специфични мутации, хиперметилиране, количествен анализ в плазма или серум, засега клиничното им приложение е огранично. Резултатите при изолиране на циркулираща ДНК макар и обещаващи имат някои съществени недостатъци: 1) ниска чувствителност поради оскъдно количество ДНК в изследвания материал; 2) ниска специфичност, поради факта, че пътищата на канцерогенеза са сходни при различните видове карциноми; 3) трудоемкост и сложност при техническата обработка на материала с цел откриване на мутациите (27). За разлика от ДНК, РНК-ориентираните подходи са много по-чувствителни и нивата на детекция на свободно циркулиращата РНК – показател за генната активност, са много по-високи. По данни на редица автори този маркер е налице в плазмата на 30-60% от изследваните случаи (6, 28, 29). За първи път използването на диагностичен панел от маркери при пациенти с недребноклетъчен белодробен карцином е проведено от Fleischhacker et al (11). При него са установени hnRNPB1 мРНК и HER2 мРНК в кръвта на всички осемнадесет пациента. Подобно е проучването на Miura et al, (20). Мултимаркерният панел обаче е приложен при значително по-голяма кохорта от пациенти – 112. Чрез ��его те доказват, че hTERT може да бъде ползван при стадирането и диагнозата на пациентите с НДБК. Sher et al, (26) ползват изолирането на циркулиращи ракови клетки, поради което резултатите им са с по-ниска диагностична стойност. За разлика от тях, Sheu et al, (27) установяват CEA, CK-19 и c-met мРНК при 72% от общо 69 пациента с НДБК, като сензитивността и специфичността на този мултимаркерен панел от гени е съответно – 85.5% и 85%. При това изследване посочените маркери са установени при 80% от пациентите с – Т1. Оценката му за диагнозата на ранния белодробен карцином обаче, остава неопределена, защото само 34.7% от общата кохорта от пациенти са в първи и втори стадий. Освен това в изследването не са участвали пациенти от високорискови групи, чрез което да се определи ефективността на маркерите за откриване на недиагностициран до момента НДБК. При нашето проучване за първи път е приложен експериментален дизайн, който позволява да се направи пълна оценка на диагностичната стойност на биологичните маркери при пациенти с ранен НДБК, както и определяне на ролята им като скринингови маркери при високорискови групи пациенти. Изборът на двата маркера е въз основа на ролята им в

началните етапи на белодробната канцерогенеза (12, 23). Оценката на експресията им като скринингови показатели е направена и при пациенти с ХОББ, с определени спирометрични показатели. По данни от различни проучвания (16), пациентите с ХОББ и индекс на Тифно < 70%, ФЕO1< 75%, имат по-висок относителен риск за развитие на белодробен карцином в сравнение с общата популация. Ние приложихме преамплификационна реакция, която ни даде възможност за доказване на генна експресия в плазмата на почти всички пациенти. Преамплификацията беше реализирана с кДНК (комплементарна, едноверижна ДНК) и генно-специфични праймери. Тя създаде предпоставки за концентриране на изследваните гени и увеличаване на чувствителността на количествената полимеразна верижна реакция като метод за детекция на генна експресия. Плазмена експресия на EGFR мРНК беше доказана при всички пациенти с белодробен карцином, а hTERT беше налице при 88% от тях. Средните нива на генна експресия на EGFR мРНК са RQ = 29.39. В сравнение при пациентите с ХОББ експресия на EGFR мРНК е налице само при 50% със средни нива RQ = 2.09. Нивата на hTERT мРНК при пациентите с НДБК са – RQ = 17.31. При пациентите с ХОББ hTERT мРНК е налице при 42.5% от пациентите със средно ниво на експресия – RQ = 1.02. Анализът от сравнението на средните нива на генна експресия на EGFR и hTERT мРНК показва, че е налице статистически значима разлика – p<0.0001. Интерес представлява и факта, че генна експресия е налице не само при пациенти с напреднал стадий (шестнадесет – 36% са стадий III), но и при всички пациенти с ранен белодробен карцином – I и II стадий. Данните ни са в подкрепа на Miura et al, които също ползват полимеразна верижна реакция в реално време с цел абсолютен количествен анализ на експресията на EGFR и hTERT мРНК (20). Те установяват експресия на EGFR и hTERT мРНК в 92% и 84% от случаите. За разлика от нашето проучване обаче в групата участват и пациенти с дребноклетъчен белодробен карцином, а контролната група са напълно здрави лица. Приложен е ROC анализ за определяне на броя генни копия за EGFR и hTERT мРНК. Специфичността и сензитивността при диагностиката на белодробния карцином са съответно 89.0% и 72.7% за hTERT мРНК, и 71.3% и 80.0% за EGFR мРНК. Въпреки че не сме ползвали абсолютен количествен анализ, нашите предварителни резултати разкриват, че диагностичният панел от маркери - EGFR и hTERT мРНК би могъл да подпомогне за ранната диагноза на недребноклетъчния белодробен карцином сред високорискови групи пациенти с ХОББ. За валидирането на получените резултати е необходимо провеждане на експресионен анализ на по-го-


ляма кохорта от пациенти с ранен белодробен карцином и високорискова група. Абсолютният количествен анализ на генната експресия би имал по-прецизна диагностична стойност, чрез определяне на точния брой копия с найдобра сензитивност и специфичност.

Заключение: Експресията на EGFR мРНК и hTERT мРНК в плазмата на пациенти с недребноклетъчен белодробен карцином би могла да се ползва като подход при молекулната диагноза на това заболяване сред високорискви групи пациенти.

оригинални статии

ЕКСПРЕСИЯ НА EGFR И hTERT КАТО МАРКЕРИ ЗА ДИАГНОЗА НА НЕДРЕБНОКЛЕТЪЧЕН БЕЛОДРОБЕН КАРЦИНОМ ПРИ ВИСОКОРИСКОВИ ГРУПИ ПАЦИЕНТИ

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

Фиг. 1. Експресия на EGFR (розово), hTERT (синъо) и β-actin (зелено) при пациенти с НДБК

Фиг. 3. Средни нива на генна експресия на EGFR и hTERT мРНК при пациенти с НДБК и ХОББ

Фиг. 2. Експресия на EGFR (розово), hTERT (синъо) и β-actin (зелено) при пациенти с ХОББ

Таблица.1. EGFR и hTERT генна експресия и клиникопатологични характеристики при пациентите с НДБК

35 30

29,39

RQ

25 17,31

20 15 10 5

2,09

1,02

0 EGFR NSCLC COPD

hTERT NSCLC COPD

Представени са средните нива на генна експресия на всеки от изследваните гени в групата от пациенти с НДБК и ХОББ. RQ – относително количество на генна експресия се изчислява по метода на delta-delta Ct. Представлява числов израз на нивото на генна експресия.

Хистология аденокарциноми плоскоклетъчни Диференциация G1 G2 G3 Стадий SI S II S III S IV Т – фактор T1 T2 T3 T4 N – фактор N0 N1-3

RQ EGFR

p-ниво

RQ hTERT

р- ниво

30.75 28.77

p=0.996

19,04 16.46

p=0.711

29.55 32.07 12,49 33.28 23.51 23,09

25.31 24.15 26.71 20.92 30.76 27.95

p=0.009

9.12 19.21 17.74

p=0.350

p=0.949

13.23 15.44 22.46

p=0.189

p=0.798

p=0.809

9.29 17.46 17.42 22.54 14.22 20,08

p=0.642

p=0.256 29


оригинални статии

ЕКСПРЕСИЯ НА EGFR И hTERT КАТО МАРКЕРИ ЗА ДИАГНОЗА НА НЕДРЕБНОКЛЕТЪЧЕН БЕЛОДРОБЕН КАРЦИНОМ ПРИ ВИСОКОРИСКОВИ ГРУПИ ПАЦИЕНТИ

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

Кореспонденция: д – р Радостина Чернева Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, Отделение по пулмология УМБАЛ „Александровска” Медицински университет, София ул. Георги Софийски 1 София 1431 Tel: 0889107854 E-mail: cherneva_radost@yahoo.com 30

Книгопис:

1. Andriani F, Conte D, Mastrangelo T, Leon M, Ratcliffe C, Roz L, Pelosi G, Goldstraw P, Sozzi G, Pastorino U. Detecting lung cancer in plasma with the use of multiple genetic markers. Int J Cancer 2004; 108: 91–96. 2. Bustin SA. Quantitation of mRNA using real-time reverse transcription PCR (RT-PCR): trends and problems. J Mol Endocrinol 2002; 29: 23-39. 3. Castaldo G, Tomaiuolo R, Sanduzzi A, Ponticiello A, Marchetiello I, Salvatore F: Carcinoembryonic antigen mRNA analysis detects micrometastatic cells in blood from lung cancer patients. Eur Respir J 2003; 22: 418–421. 4. Chen XQ, Stroun M, Magnenat JL, Nicod LP, Kurt AM, Lyautey J, Lederrey C, Anker P: Microsatellite alterations in plasma DNA of small cell lung cancer patients. Nat Med 1996; 2: 1033–1035 5. Cheng TL, Chang MY, Huang SY, Sheu CC, Kao EL, Cheng YJ, Chong IW: Overexpression of circulating c-Met mRNAs is signifi cantly correlated with nodal stage and early recurrence. Chest 2005; 128: 1453–1460 6. Chomczynski P, Sacchi N. Single-step method of RNA isolation by acid guanidinium thiocyanate-phenol-chloroform extraction. Anal Biochem 1987; 162:156–159. 7. Clarke LE, Leitzel K, Smith J, Ali SM, Lipton A: Epidermal growth factor receptor mRNA in peripheral blood of patients with pancreatic, lung, and colon carcinomas detected by RT-PCR. Int J Oncol 2003; 22: 425–430. 8. Dingemans AM, Brakenhoff RH, Postmus PE, Giaccone G: Detection of cytokeratin-19 transcripts by reverse transcriptase-polymerase chain reaction in lung cancer cell lines and blood of lung cancer patients. Lab Invest 1997; 77: 213–220. 9. El-Hefnawy T, Raja S, Kelly L, Bigbee WL, Kirkwood JM, Luketich JD, Godfrey TE:Characterization of amplifiable, circulating RNA in plasma and its potential as a tool for cancer diagnostics. Clin Chem 2004; 50: 564– 573. 10. Esteller M, Sanchez-Cespedes M, Rosell R, Sidransky D, Baylin SB, Herman JG: Detection of aberrant promoter hypermethylation of tumor suppressor genes in serum DNA from non-small cell lung cancer patients. Cancer Res 1999; 59: 67–70. 11. Fleischhacker M, Beinert T, Ermitsch M, Seferi D, Possinger K, Engelmann C, Jandrig B: Detection of amplifiable messenger RNA in the serum of patients with lung cancer. Ann N Y Acad Sci 2001; 945: 179–188. 12. Gonzalez R, Silva JM, Sanchez A, Dominguez G, Garcia JM, Chen XQ, Stroun M, Provencio M, Espana P, Anker P, Bonilla F: Microsatellite alterations and TP53 mutations in plasma DNA of smallcell lung cancer patients: followup study and prognostic signifi cance. Ann Oncol 2000; 11: 1097–1104. 13. Hoon DS, Wang Y, Dale PS, Conrad AJ, Schmid P, Garrison D, Kuo C, Foshag LJ, Nizze AJ, Morton DL: Detection of occult melanoma cells in blood with a multiple-marker polymerase chain reaction assay. J Clin Oncol 1995; 13: 2109–2116. 14. Johnson PJ, Lo YM: Plasma nucleic acids in the diagnosis and management of malignant disease. Clin Chem 2002; 48: 1186–1193. 15. Kerr KM. Pulmonary preinvasive neoplasia. J Clin Pathol 2001;54: 257-271. 16. Kopreski MS, Benko FA, Gocke CD: Circulating RNA as a tumor marker: detection of 5T4 mRNA in breast and lung cancer patient serum. Ann N Y Acad Sci 2001; 945: 172–178. 17. Kurusu Y, Yamashita J, Ogawa M: Detection of circulating tumor cells by reverse transcriptase- polymerase chain reaction in patients with resectable non-small-cell lung cancer. Surgery 1999; 126: 820–826. 18. Livak KJ, Schmittgen TD. Analysis of relative gene expression data using real-time quantitative PCR and the 2(-Delta Delta C(T)) Method.Methods. 2001; 25(4): 402-8 19. Mitas M, Hoover L, Silvestri G, Reed C, Green M, Turrisi AT, Sherman C, Mikhitarian K, Cole DJ, Block MI, Gillanders WE: Lunx is a superior molecular marker for detection of non-small cell lung cancer in peripheral blood. J Mol Diagn 2003; 5: 237–242. 20. Miura N, Nakamura H, Sato R, Tsukamoto T, Harada T, Takahashi S, Adachi Y, Shomori K, Sano A, Kishimoto Y, Ito H, Hasegawa J, Shiota G. Clinical usefulness of serum telomerase reverse transcriptase (hTERT) mRNA and epidermal growth factor receptor (EGFR) mRNA as a novel tumor marker for lung cancer.Cancer Sci. 2006;97(12):1366-73. 21. Miura N, Shiota G, Nakagawa T, et al. Sensitive detection of hTERT mRNA in the serum of patients with hepatocellular carcinoma. Oncology 2003; 64: 430-4. 22. Mountain CF. Revisions in the International System for Staging Lung Cancer. Chest 1997; 111: 1710 -7. 23. Purdue MP, Gold L, Jarvholm B, et al. Impaired lung function and lung cancer incidence in a cohort of Swedish construction workers. Thorax 2007; 62:51-56. 997;111:1710-7. 24. Ramirez JL, Sarries C, de Castro PL, Roig B, Queralt C, Escuin D, de Aguirre I, Sanchez JM, Manzano JL, Margeli M, Sanchez JJ, Astudillo J, Taron M, Rosell R: Methylation patterns and K-ras mutations in tumor and paired serum of resected non-small-cell lung cancer patients. Cancer Lett 2003; 193: 207–216. 25. Ruud P, Fodstad O, Hovig E: Identification of a novel cytokeratin 19 pseudogene that may interfere with reverse transcriptase-polymerase chain reaction assays used to detect micrometastatic tumor cells. Int J Cancer 1999; 80: 119– 125. 26. Sher YP, Shih JY, Yang PC, Roffl er SR, Chu YW, Wu CW, Yu CL, Peck K: Prognosis of non-small cell lung cancer patients by detecting circulating cancer cells in the peripheral blood with multiple marker genes. Clin Cancer Res 2005; 11: 173–179. 27. Sheu CC, Chang MY, Chang HC, Tsai J et al .Combined Detection of CEA, CK-19 and c-met mRNAs in Peripheral Blood: A Highly Sensitive Panel for Potential Molecular Diagnosis of Non-Small Cell Lung Cancer. Oncology 2006; 70:203-211. 28. Sidransky D: Emerging molecular markers of cancer. Nat Rev Cancer 2002; 2: 210–219. 29. Sueoka E, Sueoka N, Iwanaga K, Sato A, Suga K, Hayashi S, Nagasawa K, Nakachi K: Detection of plasma hnRNP B1 mRNA, a new cancer biomarker, in lung cancer patients by quantitative real-time polymerase chain reaction. Lung Cancer 2005; 48: 77-83. 30. Taback B, Chan AD, Kuo CT, Bostick PJ, Wang HJ, Giuliano AE, Hoon DS: Detection of occult metastatic breast cancer cells in blood by a multimolecular marker assay: correlation with clinical stage of disease. Cancer Res 2001; 61: 8845–8850. 31. Travis WD, Brambilla E, Muller-Hermelink HK, Harris CC. Tumours of the lung. In: WD Travis, E Brambilla, HK Muller-Hermelink, CC Harris (Eds.), Pathology and Genetics: Tumours of the Lung, Pleura, Thymus and Heart. Lyon: International Agency for Research on Cancer (IARC), 2004:9;124-134. 32. Tsou JA, Hagen JA, Carpenter CL, Laird-Offringa IA: DNA methylation analysis: a powerful new tool for lung cancer diagnosis. Oncogene 2002; 21: 5450–5461. 33. Valasek MA., Joyce JR. The power of real-time PCR. Adv Physiol Educ 2005; 29: 151-159. 34. Yamashita J, Matsuo A, Kurusu Y, Saishoji T, Hayashi N, Ogawa M: Preoperative evidence of circulating tumor cells by means of reverse transcriptase-polymerase chain reaction for carcinoembryonic antigen messenger RNA is an independent predictor of survival in nonsmall cell lung cancer: a prospective study. J Thorac Cardiovasc Surg 2002; 124: 299–305.


СРАВНИТЕЛНА ОЦЕНКА НА КЛИНИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ, СВЪРЗАНИ С АНТИБИОТИЧНА РЕЗИСТЕНТНОСТ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ИНФЕКЦИИ НА ДОЛНИТЕ ДИХАТЕЛНИ ПЪТИЩА, ЛЕКУВАНИ В ИНТЕНЗИВНО И В ПУЛМОЛОГИЧНО оригинални статии ОТДЕЛЕНИЕ Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

П. Глоговска1, Я. Иванов1, П. Павлов1, Е. Борисова1, П. Христова2 Клиника по пневмология и фтизиатрия, УМБАЛ1 Факултет по обществено здраве2 Медицински Университет – Плевен Резюме Инфекциите на долните дихателни пътища придобити в обществото са заболявания с медико социална значимост. Антибиотичната резистентност (АБР) при тях е глобален проблем. Цел на клиничното наблюдение е да се установят различия в основни клинични показатели при болни от пулмологично и интензивно отделение. За 5 годишен период са изследвани 353 пациенти, разделени в две сравнявани групи. Установяват се значими различия относно някои фактори, свързани с развитие на АБР. Необходими са повече изчерпателни проучвания в тази насока за по-точна клинична оценка на резистенността. Ключови думи: инфекции, долни дихателни пътища, резистентност

31


оригинални статии

СРАВНИТЕЛНА ОЦЕНКА НА КЛИНИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ, СВЪРЗАНИ С АНТИБИОТИЧНА РЕЗИСТЕНТНОСТ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ИНФЕКЦИИ НА ДОЛНИТЕ ДИХАТЕЛНИ ПЪТИЩА, ЛЕКУВАНИ В ИНТЕНЗИВНО И В ПУЛМОЛОГИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

COMPARATIVE ESTIMATION OF CLINICAL INDICES CONCERNING ANTIBIOTIC RESISTANCE IN PATIENTS WITH COMMUNITY ACQUIRED LOWER RESPIRATORY TRACT INFECTIONS TREATED IN PULMONARY WARD AND INTENSIVE CARE UNIT P. Glogovska1, Y. Ivanov1, P. Pavlov1, Е. Borissova1, P. Hristova2 University lung diseases hospital1 Department of Social and Preventive Medicine2 Medical University – Pleven Abstract Community acquired lower respiratory tract infections are diseases with medico social significance, and their antibiotic resistance is a global problem. The aim of the study is to establish the differences between the main clinical indices of the patients in pulmonary ward and intensive care unit. 353 patients divided into two compared groups have been conducted during five year period. We found significant differences concerning some factors of development of the antibiotic resistance. There is necessity for more exhaustive studies for accurate estimation of the resistance. Key words: infections, lower respiratory tract, resistance

32


Инфекциите на долните дихателни пътища, придобити в обществото придобиват все поголямо значение, свързано с тяхната честота, висока заболеваемост и смъртност. Третирането им и свързаната с тях поява и разпространение на феномена „антибиотична резистентност” е предизвикателство в клиничната практика. Интензивните отделения в болниците се обсъждат, като проблемни относно възникването на антибиотична резистентност поради комбинацията на различни фактори.

Сходни са данните относно социалния статус на пациентите в двете отделения. Преобладават пенсионерите (n1/n2 – 71.7%/71.6%), следвани от пенсионери по болест (n1/n2 – 10.1%/14.9%) и работещите (n1/n2 – 10.4%/9%). Само 9% от пациентите в ОИЛ са без съпътстващи заболявания (Фиг. 2). В отделението те са 28.3% (р<0,05). Най-чести придружаващи 31,4% заболявания са болестите на сърдечносъдоОИЛ 37,3% вата система (исхемична болест на сърцето, 31,3% артериална хипертония). Те са регистрирани при 58.7% от пациентите на отделението и при 37,7% Цел 80.6% от тези в ОИЛ. 25.3% от пациентите в Пулмологично 31,1% Да се установят различията в основни кли- ОИЛ са били с две и повече съпътстващи забоотделение нични показатели, свъзрани с антибиотична лявания, а в отделението – 15.3% 31,2% (р<0.05). резистентност при пациенти с инфекции на 0% 10% 20% 30% 40% долните дихателни пътища, лекувани в интенФигура 2. Съпътстващи заболявания при сравняППО Бронхиектазии ХОББ зивно и в пулмологично отделение. ваните групи пациенти Материал и методи Проучени са 353 хоспитализирани болни в Клиника по пневмология и фтизиатрия – Плевен, с инфекции на долните дихателни пътища (ДДП), пневмонии придобити в обществото (ППО) – бронхиектазии и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) с възпалителен тласък, за пет годишен период. От тях 70.2% са мъже и 29.8% жени, на средна възраст 65,2 г. (±SD–11,6г.). Пациентите са разделени в две групи: лекувани в пулмологично отделение – n1= 286 (81.1%) и в интензивно отделение на клиниката (ОИЛ) – n2 = 67 (18.9%). Те са сравнени по показателите: пол, възраст, диагноза, придружаващи заболявания, характеристика на изолираната патогенна флора, антибиотично лечение, среден болничен престой и изход от заболяването.

оригинални статии

СРАВНИТЕЛНА ОЦЕНКА НА КЛИНИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ, СВЪРЗАНИ С АНТИБИОТИЧНА РЕЗИСТЕНТНОСТ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ИНФЕКЦИИ НА ДОЛНИТЕ ДИХАТЕЛНИ ПЪТИЩА, ЛЕКУВАНИ В ИНТЕНЗИВНО И В ПУЛМОЛОГИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

9% ОИЛ 91%

28,3%

Пулмологично отделение

71,7%

0%

20%

40%

Със съпътстващи заболявания

60%

80%

100%

Без съпътстващи заболявания

30% ОИЛ При всички изследвани пациенти са проведени рутинните тестове, свързани със съответПулмологично 47,2% отделение ната диагноза. Допълнителни специализирани изследвания са10%имали по-често пациентите ле0% 5% 15% 20% 25% 30% 35% 40% 45% 50% кувани в ОИЛ. Бронхоскопия с изследване на бронхоалвеоларен лаваж (БАЛ) е проведена в 11.9% от случаите в интензивно85,3% отделение и в β лактамни 4.9% - в пулмологичното отделение (р<0,05). 77,6% Резултати При всички болни са установени патогенни 12,2% Разпределението по пол не показва същест- изолати от биологични материали (храчки, хинолони 14,9% вена разлика в двете групи. Превалират мъ- бронхоалвеоларен лаваж, плеврален пунк6,6% на патогенните микроорганизжете (n1/n2 – 69.6%/73.1%). Средната възраст тат). Честотата β лактам/инхибитор 14,9% на пациентите от двете отделения е съответно ми е: от храчка (332 – 94%), БАЛ (22 – 6,2%) и 59г./61г., р>0,05. пунктат (6 – 1,7%). Най-често срещани са100%пред0% 20% 40% 60% 80% Разпределението в зависимост от трите диа- ставителите на неферментиращи глюкозата отделение гнози – ППО, ХОББ и бронхиектазии при паци- бактерии (НФГБ) – ОИЛ (n1/n2Пулмологично – 37.4%/37.3%) и ентите от сравняваните групи е сравнително клас Enterobacteriaceae (n1/n2 – 37.4%/43.3%). равномерно и не показва значими различия. Streptococcus pneumoniae е изолиран в 3.5% (Фиг.1) от пациентите 34,3% в първата група, а Moraxella има промяна 11,2% catarrhalis – съответно в 7.7%/5.9% от случаите. Разпределението на патологичната микробна Фигура 1. Разпределение по диагнози в двете 65,7% няма промяна отделения флора по видове не показва съществена раз88,9% лика в двете групи. 0% 40% 60% 80% 100% Различия се 20%наблюдават по отношение на 31,4% Пулмологично отделение към резистентността наОИЛмикроорганизмите ОИЛ 37,3% определени антибиотици. Патогенна флора, 31,3% чувствителна на тестваните антибиотици (Фиг. 3), е изолирана в 47.2% от пациентите в бе37,7% Пулмологично лодробното отделение и в 30% от тези в ОИЛ 31,1% отделение (р<0,05). Изолатите с установена антибиотич31,2% на резистентност са в съотношение n1/n2 – 0% 10% 20% 30% 40% 52.8%/70%. ППО

Бронхиектазии

ХОББ

33 9% ОИЛ 91%


Пулмологично отделение ОИЛ

Пулмологично

оригинални статии

9%

28,3% 71,7%

0%

20% 28,3%

40%

60%

91% 80%

100%

отделение 3. Относителен дял на чувствителните на Фигура Най-често приложението на парентерални 71,7% Със съпътстващи заболявания Без съпътстващи заболявания тествани антибиотици изолати в двете отделения антибиотици е продължавало 7 дни при паци-

ентите от белодробното отделение (31.6%) и 8 дни при тези от ОИЛ (23.8%). Средната продължителност на пероралното антибиотично Пулмологично 47,2% лечение по време на хоспитализацията е била отделение 5 дни, не се отчита разлика в двете изследвани 30% ОИЛ 0% 5% 10% 15% 20% 25% 30% 35% 40% 45% 50% групи. И в двете отделения в преобладаващата Пулмологично 47,2% част от случаите (n1/n2 - 88%/93.7%) началото отделение Tоракална Медицина на приложение на парентерален антибиотик Фигура 4. Прилагани антибиотици по класове в50% 85,3% 0% 5% 10% 15% 20% 25% 30% 35% 40% 45% Том II, април 2010, бр.1 е било до четвъртия час на хоспитализацияβ лактамни двете отделения 77,6% та (р>0,05). При по-голяма част от пациентите 12,2% антибиотичното лечение не е било променяно хинолони 85,3% 14,9% след получаване на микробиологичния резулβ лактамни 77,6% тат (Фиг. 5), но в ОИЛ такава промяна се отчита 6,6% 12,2% β лактам/инхибитор при три пъти повече пациенти (11.1%/34.3%; 14,9% 31,4% хинолони 14,9% р<0,001). ОИЛ 37,3% 0% 20% 40% 60% 80% 100% По време на хоспитализацията са регистри6,6% 31,3% β лактам/инхибитор ОИЛ Пулмологично отделение рани следните усложнения при проучените 14,9% болни: плеврален излив, емпием, бъбречни 37,7% 0% 20% 40% 60% 80% 100% усложнения, сепсис. Те са наблюдавани в 7.4% Пулмологично 31,1% отделение ОИЛ Пулмологично от пациентите в пулмологичното отделение и в 34,3% 31,2% отделение има промяна 20.9% от пациентите в ОИЛ (р<0,001). 11,2% 0% 10% 20% 30% 40% При 25.8% от пациентите в белодробното отАнтибиотично лечение преди хоспитализа65,7% деление е предписан антибиотик при изписваняма промяна цията са провели 34,3% 54.2% от пациентите ППО Бронхиектазии ХОББв отде88,9% има промяна 11,2% лението и 65.7% от тези в ОИЛ (р<0,05). Голяма нето, в интензивно отделение те са били значи0% 20% 40% 60% 80% 100% част от изследваните имат анамнестични дан- телно повече (53.1%, р<0,05). 65,7% Средният болничен пре��той е 10.5/11.6 дни в ни за предшестващи хоспитализации по повод няма промяна ОИЛ Пулмологично отделение 9% 88,9% ОИЛ двете групи (р>0,05). Най-голям е относителнинастоящето заболяване (50% за отделението и 91% 0% (р>0,05). 20% 40% 60% 80% 100% ят дял (n1/n2) на пациентите с болничен прес57.7% за ОИЛ той 10 дни (24.5%/21%), следвани от тези с пресНе се установява съществено различие в 28,3% ОИЛ Пулмологично отделение Пулмологично отделение той 8 дни (18.9%/19.4%) и 7 дни (9.8%/8.9%). класовете антибиотици (Фиг.4), 71,7%с които е проРезултатите по отношение на изхода от леведено лечение в клиниката на двете срав0% 20% 40% 60% е класът 80% 100% нявани групи. Преобладаващ на β чението на основното заболяване показват (n1/n2): оздравели – 18.2%/7.4%; подобрени – лактамните Със антибактериални (n1/n2 съпътстващи заболявания средства Без съпътстващи заболявания – 85.3%/77.6%). По-съществено е различието 81.5%/85%; починали – 0.4%/4.5%; без промяна по отношение на класа β лактам/β лактамазен – 0%/3%. инхибитор. Последният 30% е прилаган по-чесОИЛ Обсъждане то при пациентите от интензивно отделение Пулмологично 47,2% За периода 2000-2006г. в България се на(6.6%/14.9%). Въпреки, че прилаганите класове отделение антимикробни средства са сходни в двете из- блюдават съществени различия в честотата и 0% 5% 10% 15% 20% 25% 30% 35% 40% 45% 50% следвани групи, различия има по отношение структурата на хоспитализираните по възрасна приложението на отделни антибиотици: тови групи. На популационно ниво критерий за ceftriaxone (n1/n2 – 80.4%/53.7%);85,3% сeftazidim – в застаряване е делът на населението над 60 или 65 годишна възраст. При лицата над 65 години β лактамниот пациентите на ОИЛ и 2 пъти по-ряд16.4% 77,6% ко в отделението; очевидна е разликата при честотата на хоспитализациите е най-висока – 12,2% amoxicillin/clavulanic acid (n1/n2 – 3.9%/13.4%), 37 229 на 100 000 души от населението. Сред хинолони 14,9% meropenem – (n1/n2 – 0%/6%), levofloxacin – n1/ главните причини за хоспитализации в тази възрастова група се посочват и болестите на n2 – 0.4%/4.5%). 6,6% β лактам/инхибитор дихателната система (2). Данните от проучва14,9% нето относно възрастта и социалния статус на 20% 40% 60% 80% 100% пациентите потвърждават тези от литературата Фигура 5.0% Промяна на антибиотичното лечение след получаване на микробиологичен резултат за по-напреднала възраст на хоспитализирани ОИЛ Пулмологично отделение с инфекции на ДДП. Определени са много фактори, за които се смята, че играят роля за развитие на антибио34,3% има промяна тична резистентност при пациенти с придобити 11,2% в обществото инфекции на долните дихателни 65,7% пътища. Най-важно значение в днешно време няма промяна 88,9% се отдава на антибиотичната свръхупотреба (6, 9, 15). Хроничните заболявания, съпътстващи 0% 20% 40% 60% 80% 100% инфекциите на ДДП, придобити в обществото ОИЛ Пулмологично отделение са рисков фактор за поява на резистентни ща-

СРАВНИТЕЛНА ОЦЕНКА НА КЛИНИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ, СВЪРЗАНИ С АНТИБИОТИЧНА РЕЗИСТЕНТНОСТ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ИНФЕКЦИИ НА ДОЛНИТЕ ДИХАТЕЛНИ ПЪТИЩА, ЛЕКУВАНИ В ИНТЕНЗИВНО И В ПУЛМОЛОГИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ

34

0%

ОИЛ

20%

40%

30% Със съпътстващи заболявания

60%

80%

100%

Без съпътстващи заболявания


мове. Най-чести са болестите на сърдечно-съдовата система, захарен диабет, алкохолизъм, имунна супресия, дълготрайно лечение със системни кортикостероиди. Предшестваща хоспитализация, употреба на антибиотици в последните 3-6 месеца, напреднала възраст, също се асоциират с поява на антибиотична резистентност (4, 5, 10, 11, 12). Концентрацията на по-тежко болни, съчетана с горепосочените фактори, е обсъждана в литературата като причина за по-висока честота на пациенти с резистентни щамове, резултати които наблюдавахме и при пациентите от ОИЛ в нашето проучване (13). По-честото провеждане на специализирани изследвания в ОИЛ е обяснимо, като се има предвид, че там се лекуват проблемни болни, изискващи прецизна диагностична оценка и лечение. В проучването се установява, че доминират щамовете от Грам отрицателна флора. С предшестваща употреба на антибиотици, със започване на антибиотичното лечение преди даване на материал от страна на пациента в голяма част от случаите, може да се свърже по-високият относителен дял на изолатите от групата на НФГБ и от сем. Enterobacteriaceae. Често причинители на екзацербация на ХОББ и на бронхиектазии са Грам отрицателни бактерии (3, 7), а немалка част от проучените пациенти са с тези заболявания. Развитието на резистентност е свързано с фармакодинамичните и фармакокинетичните свойства на прилаганите антибиотици и в този смисъл показателите продължителност на лечението, дозировка, честота на приложение са важни (1, 5). В клиниката са спазвани насоките за емпирично лечение на инфекциите на ДДП, придобити в обществото. Промяна на антибиотичното лечение след получаване

1. 2. 3. 4. 5.

на микробиологичния резултат е направена в по-голяма част от случаите при пациентите с резистентни изолати в ОИЛ с екзацербация на ХОББ и на бронхиектазии –- зависимост, която е обяснима като се има предвид, че етиологично насоченото лечение в случаите на открита антибиотична резистентност е особено важно за постигане на добър резултат (1, 8). Честотата на усложненията регистрирани по време на хоспитализацията съответства на тази отразена в публикации за повишен риск от усложнения при пациенти с резистентни щамове, което се потвърждава и от нашето наблюдение (14). Сепсис и бъбречни усложнения са регистрирани само при болните с резистентни изолати от ОИЛ.

оригинални статии

СРАВНИТЕЛНА ОЦЕНКА НА КЛИНИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ, СВЪРЗАНИ С АНТИБИОТИЧНА РЕЗИСТЕНТНОСТ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ИНФЕКЦИИ НА ДОЛНИТЕ ДИХАТЕЛНИ ПЪТИЩА, ЛЕКУВАНИ В ИНТЕНЗИВНО И В ПУЛМОЛОГИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

Изводи 1. Преобладават хоспитализираните с инфекции на долни дихателни пътища, придобити в обществото на възраст над 60 години. 2. Наблюдават се различия при пациентите в двете отделения относно основни рискови фактори за антибиотична резистентност – съпътстващи заболявания, антибиотично лечение преди хоспитализацията. 3. Водещи по честота са микроорганизми от Грам отрицателната флора. Резистентните на тествани антибиотици са значимо повече в интензивно отделение. 4. Етиологично насочено антибиотично лечение е провеждано по-често при пациентите от интезивно отделение. В литературата се отбелязва, че ситуацията в интензивни отделения относно антибиотичната резистентност и факторите, свързани с нея се подценява, поради което са необходими повече изчерпателни проучвания в тази насока.

Книгопис:

Златев А., Пневмонии, придобити в обществото и ролята на макролидите при тяхното лечение в: Отвъд хоризонта, Abbot, 2004 стр.17-20 Доклад на МЗ за състоянието на здравето на гражданите – първостепенна инвестиция за бъдещето на нацията 2005-2007г. www.mh.government.bg, посетена на 12.03.2009г. Angrill J. et al., Bacterial colonisation in patients with bronchiectasis: microbiological pattern and risk factors, Thorax, Vol. 57(1), 2002, 15-19. Aspa J. et al., Drug-resistant pneumococcal pneumonia: Clinical relevance and related factors, CID, 2004:38 787-798. Aspa J. et al., Empirical treatment of community-acquired pneumonia: current guidelines, In: Community-acquired pneumonia: strategies for management, ed. by Torres A., R. Menendez, 2008, John Wiley & Sons, Ltd 64. 6. Brown D. et al., Antibiotic prescriptions associated with outpatient visits for acute upper respiratory tract infections among adult medicaid recipients in North Carolina, N.C. Med. J., 2003, Vol.64, 4, 148-156. 7. Cabello H. et al., Bacterial colonization of distal airways in healthy subjects and chronic lung disease: a bronchoscopic study, Eur. Respir. J., 1997; 10: 1137–1144. 8. Ewig S., S. Gatermann, Pathogen directed antimicrobial treatment of pneumonia, In: Community-Acquired Pneumonia: strategies for management, ed. by Torres A., R. Menendez, 2008, John Wiley & Sons, Ltd. 64. 9. Florentino P., Antibiotic resistance is a global threat http://www.medscape.com/viewarticle/420069, посетена на 03.04.09. 10. Ho P., W. Tse, K. Tsang, et al., Risk factors for acquisition of levofloxacin-resistant Streptococcus pneumoniae: a case-control study, Clin. Infect. Dis., 2001, 32: 701–707. 11. Hyde T., K. Gay, D. Stephens, et al. Macrolide resistance among invasive Streptococcus pneumoniae isolates, J. Am. Med. Assoc., 2001, 286: 1857–1862. 12. Laupland K., D.Church, J. Vidakovich, M. Mucenski, J. Pitout, Community-onset extended-spectrum beta-lactamase (ESBL) producing Escherichia coli: importance of international travel, J. Infect., 2008, 57(6):441-8. 13. Lepape A., D.Monnet, Experience of European intensive care physicians with infections due to antibiotic resistant bacteria, 2009 Euro Surveill. 2009;14(45):pii=19393. Available online: http:// www.eurosurveillance.org/) 14. Metlay J. et al., Impact of penicillin susceptibility on medical outcomes for adult patients with pneumococcal pneumonia, Clin. Infect. Dis., 2000, 30: 520–528. 15. Spach D., D. Black, Antibiotic resistance in community-acquired respiratory tract infections: current issues, Annals of allergy, asthma, & immunology, 1998, Vol. 81, 293-303.

Кореспонденция: д-р Павлина Глоговска Клиника по пневмология и фтизиатрия УМБАЛ – Плевен Ул. „Ген. Владимир Вазов” 81 Плевен 5800 сл. тел. 064886729 тел. 0888 539 659 email: pglogovska@gmail.com 35


ЛАЗЕРНА БЕЛОДРОБНА МЕТАСТАЗЕКТОМИЯ (НОВА СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА) оригинални статии

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

Д. Йорданов Клиника по гръдна хирургия - ВМА, София

Резюме Въведение: Оперативното лечение на белодробни метастази до сега бе етап на палиативната терапия, обикновено след проведена химиотерапия. То изисква опитен екип и щадяща оперативна методика. Използваните досега оперативни техники освен редица предимства, имаха и своите недостатъци, касаещи отнемане на по-голям обем здрава функционална белодробна тъкан, което ги правеше неприложими при множествени лезии. От месец декември 2009 г. в Клиниката по гръдна хирургия – ВМА – София, е в експлоатация уникална лазерна система за белодробна хирургия. Параметрите на апаратурата позволяват прецизно отстраняване на множествени белодробни метастази, без съществена редукция на дихателните обеми. Материал и метод: Използвана е 1319 nm Nd:YAG лазерна система. Оперирани са първите 4 пациента с единични белодробни метастази от различни първични малигнени тумори. Оперативният достъп е чрез торакотомия. Резултати: Следоперативният престой на пациентите в Клиниката бе средно 4,5 дни. Дренажните системи бяха отстранявани между 24-тия и 48-мия час. Хистологичните резултати от отстранените метастази потвърдиха локализацията и вида на първичния тумор. Не се регистрираха усложнения и периоперативна смъртност. Изводи: Прецизната работа в непосредствена близост до туморната тъкан с използване на лазерни системи за белодробна хирургия не противоречи на принципите на онкологичната радикалност по литературни данни. Практическото отсъствие на редукция на пълноценен белодробен паренхим при лазерното резициране на метастазите позволява отсраняването на голям брой и разнокалибрени лезии (до 124), разположени в двата белодробни дяла при максимален размер на единична метастаза до 14 cm в диаметър. Ключови думи: белодробни метастази, лазерна метастазектомия, торакотомия

36


оригинални статии

LAZER PULMONARY METASTASECTOMY (NEW LIGHT IN THE TUNNEL)

ЛАЗЕРНА БЕЛОДРОБНА МЕТАСТАЗЕКТОМИЯ (НОВА СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА)

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

D. Jordanov Clinic for Thoracic Surgery, MMA - Sofia

Abstract Introduction: The surgical treatment of pulmonary mеtastases was only a stage of the palliation care until now, usually after chemotherapy. It requires certain experience and a sparing surgical approach. The surgical techniques, used until now, have their advantages as well as some disadvantages, such as reduction of functional healthy lung tissue, which made them inapplicable for multiple lesions. Unique laser system has been used in the Department of Thoracic Surgery – Military Medical Academy since December 2009. The parameters of the device allow precise resection of multiple pulmonary metastases, without significant reduction of respiratory volume. Material and method: We have used a 1319 nm Nd:YAG Laser system. The first four patients with single lung metastasis from different primary malignancies were operated at the clinic. The surgical approach was thoracotomy. Results: The mean postoperative stay was four and a half days. The drainage systems were taken out between the 24th and 48th hour. The pathological findings proved the location and type of the primary tumor. There were no complications and perioperative deaths. Conclusion: The precise resection in a close proximity to the tumor tissue, using laser systems for thoracic surgery, does not confront the principles of the oncological radicalism as reported in the literature. The practical lack of reduction of breathing lung parenchyma using laser resection allows the removal of multiple lesions of different sizes – up to 124, in both lungs and a size of biggest 14 cm in diameter. Key words: lung metastases, lazer metastasectomy, thoracotomy

37


Материал и метод Касае се за хирургична лазерна система, създадена специално за хирургични интервенции върху белодробната тъкан. Специфичната дължина на вълната от 1319 nm, на която се дължи уникалността на апарата, има 10 пъти по-голямо поглъщане във вода от стандартния Nd: YAG лазер с дължина на вълната 1064 nm. Тъй като белодробната тъкан съдържа около 80% вода, съответно високата ефективност на светлинния лъч позволява работа с много по-малФигура 1. СТ и РЕТ скенограми на пациентка с единична метастаза от яйчников ка мощност при абсолютна аеро- и хемостаза. При фокусиран лъч с дебелина 0,4 mm, зоната карцином в областта на левия бял дроб, паракардиално. на вапоризация е около 3 mm, а зоната на карбонизация – 5 mm. Тези параметри позволяват изключително прецизна работа в непосредствена близост до паренхимната лезия, без загуба на пълноценен белодробен паренхим. За времето от 01. 12. до 15. 12. 2009 г. оперирахме 4 пациентки с единични метастази на белия дроб. Първичните локализации на тумора бяха съответно – тимус, яйчник, колон и гърда (Фиг. 1). При всички интервенции бяха Фигура 2. Прошитата оставяни по един плеврален дренаж, който бе метастатична лезия се изтегля с умерена тракотстраняван до 48-мия час след интервенциция в посока обратна на ята. Болните бяха изписани на 4-тия ден след резекционната линия. контролна рентгенография. От началото на месец декември 2009 г. в Клиниката по гръдна хирургия при Военномедицинска Академия бе въведена в експлоатация първата в страната специализирана лазерна ЛАЗЕРНА БЕЛОДРОБНА система за белодробна хирургия. ВъзможностМЕТАСТАЗЕКТОМИЯ ите на апаратурата позволяват и извършване(НОВА СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА) то на множествена белодробна метастазектомия, без съществена редукция на дихателните параметри. Този факт променя съществено отTоракална Медицина ношението и терапевтичното поведение към Том II, април 2010, бр.1 пациентите с белодробни метастази.

оригинални статии

Фигура 3. Оригиналната аспирационна система в действие.

Фигура 4. Изглед на паренхимния дефект след отстраняване на метастатичната лезия

38

Резултати Първите впечатления от работата с лазерната система са оптимистични. Апаратурата е конфигурирана интелигентно и настройките се извършват лесно, включително от неспециалисти. Управлението на лъча става чрез преместване на удобната ръкохватка с форма на писалка, в която се намира фокусиращата система лещи. Преминаването от режим на вапоризация (изпаряване, респективно рязане) в режим на коагулация става само с отдалечаване на писалката от тъканта с 5-7 mm и разфокусиране на лъча. Работата е свързана с абсолютна аеро- и хемостаза. Понякога се налага допълнителна обработка на по-голям кръвоносен съд, който при вапоризацията е бил прерязан, без да е коагулиран достатъчно. За по-прецизна резекция е необходимо тъканите да са в състояние на умерена тракция. Така се преценява по-добре и оптималното разположение на резекционната линия. За тази цел прошивахме предварително метастатичната лезия с дебела лигатура, с която осъществявахме умерена тракция в посока обратна на резекционната линия (Фиг. 2). Прави впечатление значителното количество дим, който се отделя по време на вапоризацията. Обикновената хирургична аспирационна система не е в състояние да го евакуира ефективно. Ето защо е наложително използването на оригиналната фирмена аспирационна система, засмукваща по-голям обем за единица време през специална фуния (Фиг. 3).


Полученият дефект в белодробния паренхим е с плътна повърхност и с абсолютна аеро- и хемостаза. Задължително извършвахме плевризация на дефекта с 5/0 монофилен атравматичен конец и единични лигатури, които не възпрепятстват разгъването на резицирания участък (Фиг. 4). Отстранените метастази изследвахме хистологично за етиологично потвърждение на първичното туморно огнище (Фиг. 5).

Фигура 5. Отстранена метастаза от карцином на яйчника.

Интервенциите завършвахме с щателна и внимателна палпаторна експлорация на белодробния паренхим за издирване на други недиагностицирани метастази. Плевралната кухина дренирахме с един плеврален дрен №28 за 24-48 часа. При пълна аеро- и хемостаза дренът евакуира екстравазат, свързан единствено с торакотомията. Следоперативният престой на пациентите в Клиниката бе средно 4,5 дни. Не установихме усложнения и периоперативна смъртност. Обсъждане Понастоящем пациентите с установени късни метастази масово подлежат на химиотерапия или при изчерпване на възможностите й – на симптоматично и палиативно лечение. В единични изолирани случаи се допуска оперативно лечение на далечните метастази - когато те са доказано единични години след отстраняване на първичния тумор, или когато се установяват в мозъка. Особено що се касае до хематогенните белодробни метастази, най-често от рак на дебелото черво, бъбрека, гърдата, панкреаса и яйчника. Комисиите за лечение на онкоболни и понастоящем почти не допускат оперативно лечение. Пациентите се обявяват за безпереспективни и се оставят основно на палиативни лечбни средства. Главният аргумент за това поведение от една страна е факта, че белодробните метастази по правило никога не са единични и обикновено е необ-

ходимо само достатъчно време до изявата им. От друга страна оперативната екстирпация на белодробните метастази, независимо от метода (чрез торакотомия и резекция или чрез ВТСрезекция), винаги е свързана с ликвидиране на по-малко или повече функционален белодробен паренхим. Този факт е приемлив за 1-3 периферно разположени метастази или за повече, но разположени само в един белодробен дял – в тези случаи оперативната интервенция би причинила допустимо редуциране на дихателната повърхност (1, 2, 5). По този начин постепено болните с белодробни метастази почти бяха изключени от полезрението на гръдните хирурзи. През 1967 г. първи Minton и сътр. докладват експериментални метастазектомии с пулсов Nd:YAG лазер с дължина на вълната 1064 nm. Въпреки, че през 1985 г. LoCicero и сътр. все още предпочитат СО2 лазер, към 1990 г. те се съгласяват, че стандартния 1064 nm Nd:YAG лазер е за предпочитане поради способността за едновременна резекция и аеростаза. Абсорбционният коефициент на водата и телесните течности за 1319 nm Nd:YAG лазер e 10 пъти по-голям в сравнение със съответния, с дължина на вълната 1064 nm. Резултатът е подълбока пенетрация в тъканите. Установената зона на коагулация е около 5 mm (5, 6). Прецизната работа в непосредствена близост до туморната тъкан не противоречи на принципите на онкологичната радикалност по литературни данни. Практическото отсъствие на редукция на пълноценен белодробен паренхим при лазерното резициране на метастазите позволява отсраняването на голям брой и разнокалибрени лезии (до 124), разположени в двата бели дроба на един пациент и максимален размер на единична метастаза до 14 сm в диаметър. Основните посочени в литературата прогностични критерии са: · цялостния контрол върху първичното огнище · пълното отстраняване на всички метастази. Предстои изработване на по-прецизни включващи и изключващи критерии за пациентите, подлежащи на белодробна лазерна метастазектомия (1, 3, 4, 5 ,6). Постигнатите (основно в Германия) късни следоперативни резултати, сравнени с контролни групи пациенти, лекувани с химиотерапия и такива, третирани само симптоматично, са много обнадеждаващи. Налице е вероятност за кардинална промяна в отношението и терапевтичното поведение към пациентите с хематогенни множествени белодробни метастази.

оригинални статии ЛАЗЕРНА БЕЛОДРОБНА МЕТАСТАЗЕКТОМИЯ (НОВА СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА)

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

Книгопис:

1. Петров Д. И Методиев Д. Хирургия при белодробните метастази. Има ли индикации за оперативно лечение при двустранни белодробни метастази? Пневмология и Фтизиатрия, 2008, 1, 31-42. 2. Тенев, В.С. Хирургическо лечение на метастатичните тумори на белите дробове. Кандид. Дис., София, 1988 3. Loehe F. et all. Value of systematic mediastinal lymph node dissection during pulmonary metastasectomy. Ann. Thorac. Surg. 2001, 72:225-9. 4. Rolle A. Laser application in lung parenchyma surgery. Med. Lser Appl., 2003, 18:271-280. 5. Rolle A., et all. Lobe sparing Resection of multiple pulmonary metastases with a new 1318-nm Nd:YAG Laser – first 100 patients. Ann. Thorac. Surg. 2002, 74:865-9. 6. Rolle A., et all. Laser resection technique and results of multiple lung metastasectomies using a new 1318-nm Nd:YAG Laser System. Lasers in Surg and Med 2006, 38:26-32.

Кореспонденция: Д-р Деян Йорданов Клиника по гръдна хирургия Военномедицинска Академия ул. „Св. Георги Софийски” 3 София 1606 39


СИНДРОМ НА ОБСТРУКТИВНА СЪННА АПНЕЯ И ЦЕРЕБРАЛЕН КРЪВОТОК оригинални статии

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

Д. Петкова1, В. Несторова2, С. Андонова3, Б. Банова4 Клиника по Белодробни Болести, МБАЛ ”Св.Марина”, МУ – Варна1 Клиника по Професионални Болести, МБАЛ ”Св.Марина”, МУ – Варна2 Клиника по Неврология, МБАЛ ”Св.Марина”, МУ – Варна3 Клиника по УНГ, МБАЛ ”Св.Марина”, МУ – Варна4 Резюме Редица студии демонстрират ясна асоциация между хъркането, сънната апнея и повишения риск от инсулти. Целта на настоящото проучване е да изследва церебралния кръвоток в будно състояние при пациенти със синдром на обструктивна сънна апнея (ОSAS) . В проучването са включени 20 пациенти (15 мъже и 5 жени) на средна възраст 42.4 (±15.9) години и среден индекс на телесната маса (BMI) – 33.7 (±6.16). Десет от пациентите са с документирана след полисомнографско изследване тежка OSAS , десет са контроли без сънна апнея. При всички пациенти е осъществена транскраниална доплерова сонография. И при двете групи са изследвани скоростите на церебралния кръвоток на средна мозъчна артерия. Изследвани са лява и дясна средно мозъчна артерия. Измерени са систолна (VS), диастолна (VD) и средна (VM) скорост. Резултати: Всички измерени скорости на церебралния кръвоток (VS = 69.1cm/s v/s 92.8 cm/s, VD =32.2 v/s 40.6, VM = 44.2 cm/s v/s 59,3cm/s) са сигнификантно по-ниски при пациентите с OSAS, сравнени с тези без OSAS. Нашите резултати показват, че при пациентите с OSAS скоростите на церебралния кръвоток са понижени, което може да доведе до понижена цереброваскуларна перфузия, атеросклероза и повишен риск от инсулти. Ключови думи: сънна апнея, церебрален кръвоток, доплерова сонография

40


оригинални статии

OBSTRUCTIVE SLEEP APNEA SYNDROME AND CEREBRAL BLOOD FLOW

СИНДРОМ НА ОБСТРУКТИВНА СЪННА АПНЕЯ И ЦЕРЕБРАЛЕН КРЪВОТОК

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

D. Petkova1, V. Nestrorova2, S. Andonova3, B. Banova4 Clinic of pulmonology, MHAT “St Marina”, MU – Varna1 Clinic of occupational diseases, MHAT “St Marina”, MU – Varna2 Clinic of Neurology, MHAT “St Marina”, MU – Varna3 Clinic of Otorhinolaryngology, MHAT “St Marina”, MU – Varna4

Abstract Several studies have demonstrated a clear association between snoring, sleep apnea and increased risk of stroke. The aim of our study was to investigate cerebral haemodynamic changes during the waking state in patients with obstuctive sleep apnea syndrome (OSAS). Materials and methods: 20 patients (15 males and 5 females) with mean age 42.4 (±15.9) years and mean body mass index (BMI) – 33.7 (±6.16) participate in the study. Ten of them were with polysomnography documented severe OSAS end ten were control subjects. All participants were studied by transcranial Doppler ultrasonography. The dynamics of cerebral blood flow velocity (CBFV) were investigated in the middle cerebral artery in both groups. Left and right middle cerebral arteries were examined. The systolic (VS) diastolic (VD) and mean (VM) cerebral blood flow velocities were determined. Results: All three velocities (VS = 69.1cm/s v/s 92.8 cm/s, VD =32.2 v/s 40.6, VM = 44.2 cm/s v/s 59,3cm/s) were significantly lower in patients with OSAS, than those in the control subjects. In conclusion our results suggest that patients with OSAS have decreased cerebral blood flow velocities. These may lead to decrease in cerebral perfusion, to lead to cerebral atherosclerosis, and to increase risk of stroke.

Key words: sleep apnea, cerebral haemodynamic, transcranial doppler ultrasonography

41


Редица студии показват корелация между синдрома на обструктивна сънна апнея, цереброваскуларните заболявания и риска от инсулти (1, 9). Синдромът на обструктивна сънСИНДРОМ НА ОБСТРУКТИВНА на апнея (ОSAS) може да доведе до промени в СЪННА АПНЕЯ цереброваскуларната хемодинамика поради И ЦЕРЕБРАЛЕН КРЪВОТОК нарушената алвеоларна вентилация. Една от актуалните хипотези в тази посока предполага, че интермитентната нощна хипоксия отключTоракална Медицина ва нарушения на васкуларното микросъдово Том II, април 2010, бр.1 кръвообръщение (7). Повишената симпатикусова активност, оксидативният стрес, както и проинфламаторните и прокоагулантни промени характеризират това нарушение , което има за резултат т.нар. ендотелна дисфункция (2, 4). Изхождайки от тези ограничения на ендотелно зависимата вазодилатация, се достига до развитието на последващите OSAS заболявания, каквито са системната хипертония и атеросклерозата (3, 5). Заедно с лабораторните изследвания на циркулиращите кардиоваскуларни биомаркери, ултразвуковото изследване на съдовете има значителен принос за изясняване на патофизиологичната концепция за връзката между тези нарушения. Цел на проучването е изследване на церебралния кръвоток при пациенти със синдром на обструктивна сънна апнея (ОSAS) и контролна група пациенти без ОSAS.

оригинални статии

Материал и методи Изследвани са 10 пациенти с ОSAS и 10 контроли без ОSAS. Пациентите от контролната група са сравними по пол и възраст с изследваната група. Осъществени са полисомнографско изследване и транскраниална доплерова ултрасонография на лява и дясна средномозъчни артерии. Полисомнографското изследване е осъществено с мониторна система MEPAL, (MAP, Medizin-Technologie, Martinsried, Germany). Тежестта на сънната апнея се градира като лека (АНІ 5-15 епизода/час сън), средно тежка (АНІ 16-30 епизода/час сън) и тежка (АНІ над 30 епизода/час сън). Транскраниалната ултразвукова доплерова сонография е осъществена с апарат DWL 2000, сонда от 4 Mhz по стандартна методика. От церебралния кръво-

ток са проследени систолната, диастолната и средната скорост на средна мозъчна артерия двустранно в будно състояние. Характеристиката на пациентите с ОSAS е следната: - Средна възраст: 42.4±15.9 години; - Разпределение по пол: 9 мъже и 1 жена; - Среден BMI: 33.7±6.16; - Среден апнея/хипопнея индекс (АHI): 69.58±18.0; - Среден ESS при поставяне на диагнозата:14.9; - Придружаващи заболявания: при 70% от пациентите е установена артериална хипертония. Резултати На Фиг.1 и 2 са показани данните от измерените скорости (cm/s) на церебралния кръвоток: средна скорост (VM), средна систолна скорост (VS), средна диастолна скорост (VD), на лява (LMCA) и дясна (RMCA) средно-мозъчна артерия при пациенти с OSAS, и при контролната група без OSAS. Фигура 3 демонстрира сравнението между скоростите на церебралния кръвоток при пациенти с OSAS и пациенти без OSAS. Установява се статистически значимо снижение на средната, систолната и диастолната скорост на церебралния кръвоток при пациентите с OSAS в срванение с този на пациентите без OSAS. Обсъждане Всички измервани скорости на церебралния кръвоток при пациентите с ОSAS са сигнификантно понижени в сравнение с пациентите от контролната група. Пациентите с ОSAS имат по-ниска скорост на церебрален кръвоток и по-висок риск от образуване на атеросклеротични плаки. Комбинацията между понижената церебрална перфузия и хемодинамичните промени по време на апноичните епизоди при пациенти с OSAS може да доведе до критично понижаване на церебралната перфузия, което поставя пациентите в по-висок риск от цереброваскуларни заболявания в сравнение с пациентите без ОSAS (8).

140

LMCA VS

Пациенти с OSAS Скорост на церебралния кръвоток cm/s

120

LMCA VD

100

LMCA VM

80

RMCA VS

60

40

RMCA VD

20

RMCA VM

0 1

2

3

4

5

6

Пациенти (n)

42

7

8

9

10

Фигура 1. Скорост на церебралния кръвоток cm/s при пациенти с OSAS


Фигура 2. Скорост на церебралния кръвоток cm/s при пациенти без OSAS

140

Скорост на церебралния кръвоток cm/s

LMCA VS

Пациенти без OSAS

120

LMCA VD

100

80

LMCA VM

60

RMCA VS RMCA VD

40

20

оригинални статии СИНДРОМ НА ОБСТРУКТИВНА СЪННА АПНЕЯ И ЦЕРЕБРАЛЕН КРЪВОТОК

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

RMCA VM

0 1

3

4

5

6

7

8

9

10

Пациенти (n) 120

Скорост на церебралния кръвоток cm/s

Фигура 3. Скорост на церебралния кръвоток cm/s при пациенти с OSAS и без OSAS

2

100

Скорост на церебралния кръвоток при пациенти с OSAS и без OSAS p<0.05

p<0.05

80

p<0.05

60

p<0.005

40

20

0

Patients with OSAS

При епидемиологично проучване е изказано предположение за съществуваща патофизиологична връзка между синдрома на обструктивна сънна апнея и мозъчносъдовата болест (6). Механизмът, по който дихателните нарушения по време на сън могат да бъдат предиспозиция за поява на инсулт е спорен. Много проучвания сочат, че една голяма част от пациентите с инсулт страдат от дихателни нарушения по време на сън и при тях често са налице типичните симптоми на синдрома на обструктивна сънна апнея. Обратно мозъчносъдовите нарушения са често усложнение при пациенти с OSAS. Тези факти водят до предположението, че синдромът на обструктивна сънна апнея може да бъде рисков фактор за инсулт. Възможната патофизиологична връзка между синдрома на обструктивна с��нна апнея и инсулта не може да се докаже със сигурност. Високата честота на асоциация може да е причинена от факта, че пациентите с обструктивна сънна апнея много често имат съпътстващи заболяването рискови фактори за съдови заболявания. Резултатите от проведени проучвания анализиращи коморбидитета при пациенти с инсулт и обструктивна сънна апнея показва, че пациентите с обструктивна сънна апнея много по-често страдат от сър-

Patients without OSAS

дечно-съдови нарушения, наднормено тегло и артериална хипертония. Често те са пушачи и злоупотребяват с алкохол. Апноичните епизоди могат да индуцират сърдечносъдови, мозъчно хемодинамични и реологични промени, които са потенциални отключващи моменти за поява на инсулт при пациенти с различни рискови фактори. Експериментални проучвания са показали, че кислородната десатурация придружаваща апноичните епизоди може да доведе до дегенеративни промени на съдовата стена. Този факт предполага, че връзката между обструктивната сънна апнея и цереброваскуларните заболявания може да бъде прогресията на атеросклерозата, ангажираща церебралните артерии, както и промените в хемодинамиката, регистрирани с помощта на транскраниална доплерова сонография на средна мозъчна артерия двустранно като неинвазивен метод за определяне на мозъчносъдова патология. Резултатите от нашето проучване показват, че пациентите с тежък синдром на обструктивна сънна апнея имат висок риск от клинична изява на мозъчносъдова болест в т.ч. и инсулт. Тази предиспозиция най-вероятно е независима от наличните класически съдови рискови фактори. В този аспект ясно се разграничават изследванията на мозъчния кръвоток на сред43


на мозъчна артерия при пациенти със и без синдром на обструктивна сънна апнея и еднакъв рисков съдов профил. Разликата в хемодинамиката на средните мозъчни артерии СИНДРОМ НА ОБСТРУКТИВНА може да се обясни с недостатъчно повлияване СЪННА АПНЕЯ на съдовите рискови фактори при пациентите И ЦЕРЕБРАЛЕН КРЪВОТОК със синдрома на обструктивна сънна апнея в сравнение с контролната група без ОSAS. Все още съществуват много неразрешени въпроTоракална Медицина си отнасящи се до връзката между синдрома Том II, април 2010, бр.1 на обструктивна сънна апнея и мозъчносъдовата болест. Фактът, че голям процент от пациентите с обструктивна сънна апнея получават инсулт може да се дължи от една страна на затруднение в дишането по време на сън, което увеличава риска от поява на инсулт, а от друга страна мозъчно-съдовите лезии могат да бъдат отключващ механизъм за поява на аномалии в дишането по време на сън. Снижената систолна и диастолна скорост в територията на средна мозъчна артерия от своя страна се асоциира с риск от поява на миокарден инфаркт и инсулт. Снижението на церебралния кръвоток при синдрома на обструктивна сънна апнея не е напълно изяснен. Експериментални изследвания са показали директна връзка между кислородната десату-

оригинални статии

Книгопис:

рация и дегенеративните промени на съдовата стена (6). Сърдечносъдовата нестабилност води до внезапни и повтарящи се промени на артериалното налягане и продължителни промени в кръвния вискозитет, описани при пациентите с обструктивна сънна апнея (8). Те от своя страна вероятно са причина за патологични промени на съдовата стена. От друга страна трябва да се спомене, че хипертонията, хиперхолестеролемията, високота ниво на BMI корелират с прогресията на атеросклерозата, имаща отношение към понижаването на скоростните показатели (9). По време на апнoична пауза по време на сън са описани промени в мозъчната хемодинамика, които персистират и в първите часове след събуждането. В заключение пациентите с ОSAS имат по-ниска скорост на церебрален кръвоток и по-висок риск от образуване на атеросклеротични плаки, сравнени с тези без OSAS. Това поставя пациентите с OSAS в по-висок риск от цереброваскуларни заболявания. Измерването на мозъчния кръвоток на средна мозъчна артерия при пациенти със синдром на обструктивна сънна апнея е лесен, неинвазивен метод за изследване и мониториране на ранни прояви на мозъчносъдова болест.

1. Arzt M, Young T, Finn L, Skatrud JB, Bradley TD. Association of sleep disordered breathing and the occurrence of stroke. Am J Respir Crit Care Med 2005;172:1447–1451. 2. Barcelo A, Miralles C, Barbe F, Vila M, Pons S, Agusti AG. Abnormal lipid peroxidation in patients with sleep apnoea. Eur Respir J 2000;16: 644–647. 3. Carlson JT, Rangemark C, Hedner JA. Attenuated endotheliumdependent vascular relaxation in patients with sleep apnoea. J Hypertens 1996;14:577–584. 4. Christou K, Markoulis N, Moulas AN, Pastaka C, Gourgoulianis KI.Reactive oxygen metabolites (ROMs) as an index of oxidative stressin obstructive sleep apnea patients. Sleep Breath 2003;7:105–110. 5. Kato M, Roberts-Thomson P, Phillips BG, Haynes WG, Winnicki M, Accurso V, Somers VK. Impairment of endothelium-dependent vasodilation of resistance vessels in patients with obstructive sleep apnea. Circulation 2000;102:2607–2610. 6. Kaynak D, Goksan B, Kaynak H, Degirmenci N, Daglioglu S:Is there a link between the severity of sleep-disordered breathing and atherosclerotic disease of the carotid arteries? Eur J Neurol 10: 487–493, 2003. 7. Schulz R: The vascular micromilieu in obstructive sleep apnoea. Eur Respir J 25: 780–782, 2005. 8. Schulz R, Seeger W, Fegbeutel C, et al.: Changes in extracranial arteries in obstructive sleep apnoea. Eur Respir J 25: 69–74, 2005. 9. Yaggi HK, Concato J, Kernan WN, Lichtman JH, Brass LM, Mohsenin V. Obstructive sleep apnea as a risk factor for stroke and death. N Engl J Med 2005;353:2034–2041.

Кореспонденция: Д-р Диана Петкова гл. асистент Клиника по белодробни болести МБАЛ „Св. Марина” бул. „Христо Смирненски” 1 Варна 9010 e-mail: dipetkova@hotmail.com 44


СЪННА АПНЕЯ И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА – ПРЕСЕЧНИ ТОЧКИ оригинални статии

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

Л.Грозев1, В.Йорданов2, Г.Тодоров1 Катедра Протетична Дентална медицина1 Катедра по Ортодонтия2 Факултет по Дентална Медицина, Медицински Университет, Пловдив

Резюме Цел на настоящето изследване е да покаже къде се пресичат обструктивната сънна апнея и денталната медицина. Оралните апарати са предназначени да лекуват обструктивната сънна апнея и съпротивителната симптоматика в горните дихателни пътища чрез подържане на отворено горно дихателно пространство по един от три способа: чрез преместване на мандибулата напред с медиализиращи апарати, чрез предпазване на езика от контакт със задна фарингеална стена с езико-придържащи апарати или по двата начина. Оралните устройства се явяват подходящото лечение при пациенти с леки до средно-тежки форми на сънна апнея. Ключови думи: обструктивна сънна апнея, съпротивление на горни дихателни пътища, орални медиализиращи апарати, езико-придържащи апарати

45


оригинални статии СЪННА АПНЕЯ И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА – ПРЕСЕЧНИ ТОЧКИ

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

SLEEP APNEA AND DENTISTRY – CROSSING POINTS L. Grozev1, V. Jordanov2, G. Todorov1 Department of Prosthetic Dentistry1 Department of Orthodonty2 Faculty of Dental Medicine, Medical University, Plovdiv

Abstract The purpose of this study is to show the intersections between the sleep apnea and dental medicine. Oral appliances are intended to treat Obstructive Sleep Apnea (OSA) and Upper Airway Resistance Syndrome (UARS) by keeping the airway open in one of three ways: by pushing the lower jaw forward with a mandibular advancement device; by preventing the tongue from falling back over the airway with a tongue-retaining device, or by combining both. They are the proper treatment solutions for the patients with mild to moderate OSA. Key words: obstructive sleep apnea, upper airway resistance syndrome, mandibular advancement device, tongue-retaining device

46


Синдромът на обструктивна сънна апнея (СОСА) и нейната клинична картина, успоредно с комплексното лечение, включващо неинвазивна вентилация с NCPAP и BiPAP, може да бъде повлияна и с методите и средствата на лечение в областта на денталната медицина. Започвайки от 1966 година, когато Gastaut et al провеждат първото полисомнографско изследване, стигаме до края на 90-те имайки вече представени достатъчен брой интраорални апарати за повлияване на хъркането и сънната апнея. Или казано по друг начин, настъпва новият век и с него заедно постепенно се забелязва присъствието и на дентални лекари в екипното лечение на това заболяване. Като имаме предвид доминиращата роля на всички специалисти в областта на медицината, които диагностицират и определят последващия подход за лечение на сънната апнея, трябва да кажем, че лекарите по дентална медицина биха могли съвсем успешно да се включат в повлияването на тези пациенти. Къде се срещат днес сънната апнея и денталната медицина? Стоматологичното общество е длъжник на медицината към днешна дата във възможностите си да лекува пациентите с по-леки форми на СОСА. Огромна част от зъболекарите в България не са чували, или не са виждали, или пък дори не допускат за съществуването на орални устройства за третиране на пациенти, които хъркат или пък страдат от обструктивна сънна апнея. В този ред на мисли е редно да споменем и същата констатация за огромната част от медицинското съсловие. Лекарите в България не знаят, че стоматолозите биха могли да участват успешно в повлияване симптомите на СОСА. През 1995 година се състоя основополагащо събитие в САЩ, което се базира на голям брой научни публикации обхващащи повече от 320 проучвания между пациенти, страдащи от обструктивна сънна апнея. По това време American Academy of Sleep Medicine (AASM) публикува документ, в който са очертани практическите параметри за изполване на орални апарати при лечение на СОСА (7). Именно в него AASM препоръчва употребата на орални апарати при пациенти, страдащи от хъркане и в случаите, когато СОСА е от лека до среднотежка форма и в случаите на нетолериране на лечението с NCPAP. Това събитие дава немалък приоритет в развитието и прилагането на интраоралните апарати и началото на съвместната работа на медици и стоматолози в лечението на СОСА (2, 3, 4). Поставихме си цел да разберем къде са пресечните точки на СОСА и денталната медицина, или може ли лекарят по дентална медицина успешно да се включва в лечението на пациентите с хъркане и обструктивна сънна апнея, като прилага специализирани орални апарати.

Материал и методи В настоящето проучване използваме собствено разработени апарати, които сме поставили на пациенти с хъркане и СОСА (1). В изСЪННА АПНЕЯ следването са включени 15 пациенти (мъже) на И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА – средна възраст 44 години (38 – 72г.). Пациен- ПРЕСЕЧНИ ТОЧКИ тите са с лека и средно-тежка степен на СОСА. Устройствата, с които бихме искали да онагледим нашата работа представляват няколко вида назъбни шини за медиализиране на до- Tоракална Медицина лната челюст. Първите са самостоятелни шини Том II, април 2010, бр.1 за медиализиране, другите са комбинирани с лингвална пластина за повдигане на езика и третите представляват оклузални пластмасови шини със специални за предотвратяване връщането на долната челюст от медиализираната позиция телени елементи, които обхващат поголям брой зъби в горната челюст. Със споменаването на самостоятелно разработените от нас няколко вида интраорални устройства следва да се подчертае голямото Фиг.1 Назъбна шина разнообразие на такива в съвременната денза медиализиране на тална медицина. Те биват или индивидуално долната челюст изработени или такива, които могат да се закупят от аптечната мрежа. Понастоящем в САЩ съществуват над 40 различни видове орални апарати за повлияване на хъркане и синдрома на обструктивната сънна апнея (3). След официалната препоръка на ААМS за въвеждането на оралните устройства в лечението на СОСА, се оформят две големи групи от тях: • Назъбни (оклузални) шини от пластмаса за медиализиране на долната челюст (Фиг.1) • Езико – придържащи устройства (Фиг.2) Фиг.2 Езико – придърПредставителите на първата група са много жащо устройство повече и са намерили доста по-широка употреба в средите на лекарите по дентална медицина в САЩ и Западно-европейските страни (9). Тук се причисляват: • всички видове апарати с двучелюстно захващане и регулиране на долночелюстната позиция посредством телескопи или телени елементи (Фиг.3) • всички видове двучелюстни шини с твърдо фиксирана междуоклузална връзка (Фиг.4)

оригинални статии

• всички видове апарати с двучелюстно позициониране и друг тип свързване между шините на

Фиг.3 Апарат с двучелюстно захващане

горна и долна челюст (Фиг.5) Езико-придържащите апарати намират своето приложение сравнително рядко, поради това, че пациентите доста трудно привикват да поставят езика си в специално изработената кухина. Освен това, придържането на този мускулест орган в кухината по време на сън се Фиг.4 Двучелюстна осъществява с помощта на електроди и бате- шина с твърдо фиксирарии, което допълнително усложнява като цяло на междуоклузна връзка толерирането им от пациента (5, 7). По подобен начин функционират и апаратите с електростимулация на мекото небце. Тези средства изискват специален източник на електропотенциали с много ниско напрежение, което се предава отново чрез електроди Фиг.5 Апарат с двучепо небцевата пластина към увулата. люстно позициониране 47


Независимо от типа интраорален апарат, трябва да споменем, че пациентите получават възможност да дишат с висок процент редукция на апноичните паузи по време на сън. Това СЪННА АПНЕЯ води до качествени промени във здравето им: И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА – ПРЕСЕЧНИ ТОЧКИ по-добра кислородна сатурация, драстично снижаване апнея-хипопнея индекса (АХИ), намаляване честотата на ритъмните нарушения (6, 8). Tоракална Медицина Първият вид устройство, което изработихме Том II, април 2010, бр.1 и поставихме на нашите пациенти представлява оклузална шина от пластмаса, прикрепена чрез специални телени елементи – куки върху опеделени зъби на долната челюст. Той притежава и телена примка, интегрирана във фронталния сегмент на шината, чрез която не се допуска връщането на долната челюст назад по време на сън. Апаратът дезартикулира захапката и я повдига с изнасянето на мандибулата в медиална позиция с приблизително 2-2,5 mm. (Фиг. 6) Вторият тип устройство изработихме като се Фиг. 6 I-ви вид успридържахме стриктно към схемата на първия тройство вид, но прибавихме и специална пластинка за повдигане на езика в областта на долните фронтални зъби от лингвалната им страна. (Фиг. 7) Третият вид апарат представлява назъбна шина от пластмаса на долната челюст, съчетана с вестибуларна дъга от ортодонтска тел, която се разполага върху горните фронтални Фиг. 7 II-ри вид усзъби. (Фиг. 8) тройство И трите вида интраорални устройства имат за цел да съдействат за по-доброто качество на съня при пациентите и да намалят апнея-хипопноичния индекс (АХИ), като изтеглят долната челюст и езика напред. Посредством това медиално разполагане на двете анатомични структури се цели увеличаване на стесненото ретрофарингеално и ретропалатинално пространство.

оригинални статии

Фиг. 8 III-ти вид устройство

48

Резултати и обсъждане Полчуните резултати показват, че и при трите вида, разработени и прилагани от нас апарати се отчита, според самите пациенти, значително подобряване в качеството на съня, респ. отпадане на симптоми като повишена дневна сънливост, склонност към задрямване на работното място, умора и др. Болните се чувстват трайно по-бодри сутрин и с достатъчно енергия за предстоящите задачи за деня. Според мнението на техните партньори по сън, хъркането е снижено драстично, а апноичните паузи, съпроводени от внезапно пробуждане за глътка въздух са доста по-малко на брой. Обективните резултати показват снижение на АХИ от 35 – 37, преди започване на лечението до 10 – 17 след използването на оралните устройства при средно-тежките форми на СОСА и нормализирането му при тези с лека по тежест сънна апнея. Десатурациите са намалели с 5.5%. Наблюдава се нормализиране на сър-

дечната честота в интервал от 59 до 92 уд./мин. Световният опит в лечението на пациентите, страдащи от обструкция на горните дихателни сегменти по време на сън се основава на мултидисциплинарен начин на работа. Медицинските екипи в САЩ и Западна Европа, които се занимават с третирането на пациентите се състоят от специалисти пулмолози, невролози, оториноларинголози, дентални лекари. Всички те съставят план на лечение и насочват съответния индивид към подходящия метод на работа: NCPAP, хирургични интервенции или орални апарати. Пресечните точки между сънната апнея и денталната медицина не са малко. Възприетите подходи за лечение на болни с хъркане и СОСА понякога не се толерират от самите пациенти заради начините на интервенция. Планът на лечение може да включва например увулопалатофарингопластика, което означава хирургична намеса в областта на увулата и мекото небце. Друг подход, който разбира се е и най-често срещан, е прилагането на NCPAP. Съществуват и далеч по-крайни методи на работа, свързани с намесата на лицево-челюстна хирургия и т.нар ортогнатна хирургия, целяща коригиране на максило-мандибуларния комплекс. Всичко това изглежда за съответния пациент много по-сложно и в някои случаи дори застрашително в сравнение с използването на интраорален апарат. Денталната медицина предлага едно доста по-леко и рационално средство за лечение с прилагането, на който и да било орален апарат. Предприетото повлияване на симптомите при СОСА с помощта на интраорални устройства се посреща добре от пациентите. Първоначално е необходим известен период на привикване към апаратите, а също така и период, в който апаратите да изместят трайно и целенасочено анатомичните структури, към които са насочени. Резултатите са налице след този, наричан функционален период на действието им (8). Разбира се, че интраоралните апарати не могат да възвърнат абсолютната норма на сън при болните от СОСА, но могат да подпомогнат в немалка степен снабдяването с кислород на белите дробове посредством увеличаване на пространството между корена на езика и задната фарингеална стена (1, 3). Това пространство се коригира от устройствата, които изработваме и считаме, че те на свой ред показват едно качествено изтегляне на долната челюст и езика с хиоидната кост. С помощта на телерентгенографски анализ отчитаме стойностите между определени реперни точки по латералния лицев скелет на пациентите и отбелязваме достатъчно големи разлики след поставен апарат, което ни дава основание да смятаме алтернативата - интраорални устройства за успешен подход в повлияването на СОСА (1, 2). Пресечните точки между сънната апнея и денталната медицина, както се вижда от горе-


изложеното, съвсем не са малко. Те би следвало обаче да се посрещат по правилния начин и от пресичането им да се получи добър краен резултат. В последното десетилетие, лекарите по дентална медицина по-конкретно в САЩ показват сериозен напредък в приобщаването и създаването на по-близък контакт с водещите медицински специалисти в разпознаването и лекуването на болните с обструктивна сънна апнея. Там те се включват много активно в цялостната оценка и предприетите мерки за облекчаване страданието на тези болни. Именно в САЩ са създадени специални Sleep Centers, къдет�� специалисти от не една и две области на медицината съвместно и с дентални лекари

започват лабораторните изследвания, правят съответните анализи и определят правилния подход към болния (4). Сънят е важен за живота и здравето като АПНЕЯ цяло. Неговата пълноценност и гладкост, без СЪННА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА – коварството на апнеята е от особено голямо ПРЕСЕЧНИ ТОЧКИ значение за качествената себеизява на всеки пациент в работата му и определените ангажименти, стоящи преди започването на новия ден. Ето защо денталните лекари трябва доста Tоракална Медицина по-активно да се интегрират в по-близко взаи- Том II, април 2010, бр.1 модействие с медицинската практика и да имат потенциалните възможности и способности да лекуват пациенти със сънни разстройства, отнасящи се до хъркане и апнея в нейните по-леки и средно-тежки форми.

оригинални статии

Книгопис:

1. Грозев Л, Йорданов В, Тодоров Г. Метод за определяне ефикасността на интраорални апарати за лечение на хъркане и обструктивна сънна апнея. Юбил. Научна Сесия, МУ-Пловдив; 10-11.ХI.2005 2. Dukes Ph. Sleep laboratory testing. Dent Clinics N Am 2001; 45:839-51 3. 4. 5. 6. 7.

Ferguson KA, Cartwright R, Rogers et al. Oral appliances dnd OSA: A Review. Sleep 2006; 29 (2):244-62 Ivanhoe JR, Attanasio R. Sleep disorders and oral devices. Dent Clinics N Am 2001; 45:733-52 Ghazal A, Sorichter S, Jonas I, Rose EC. A Randomized prospective long-term study of two oral appliances for sleep apnoea treatment. J Sleep Res 2009; 18(3):321-28 Lamont J, Baldwin DR, Hay KD, Veale AG. Effect of two types of mandibular advancement splints on snoring and Obstructive sleep apnea. Eur J Orthod 1998; 20 (3):293-7 Ono T, Lowe AA, Ferguson KA, Pae EK, Fleetham JA. The effect of the tongue retaining device on awake genioglossus muscle activity in patients with obstructive sleep apnea. Am J Orthod Dentofac Orthop 1996; 110:28-35 8. Sachin J, Mervyn FL, Stephen WB, Donald AC, Robin O. Ten-year follow-up of mandibular advancement devices of snoring and sllep apnea. J prosthet Dent 2008; 99:314-21 9. Yuehua L, Xianglong Z, Minkui F, Xizhen H, Lowe AA. Effects of a mandibular repositioner on Obstructive sleep apnea. Am J Orthod 2000; 118 (3):248-56

Кореспонденция: Д-р Любомир Грозев Катедра Протетична Дентална Медицина Факултет по Дентална Медицина Медицински Университет, Пловдив бул.“Хр. Ботев“ 3 Пловдив 4000 тел: 0888 915 971 e-mail: doktorgrozev@gmail.com 49


LEOPOLD AUENBRUGGER (1722 – 1809) БАЩАТА НА ПЕРКУСИЯТА велики

личности в медицината

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

Добрин Паскалев1, Добринка Радойнова2, Диана Петкова3 Клиника по нефрология и диализа, МУ-Варна1 УНС по съдебна медицина и деонтология, МУ-Варна2 Клиника по пневмология и фтизиатрия, МУ-Варна3 Ние сме джуджета, покачени на раменете на гиганти. Така виждаме повече и по-далеко от тях, не защото зрението ни е по-остро или ръстът по-висок, а защото те ни носят на раменете си и ни вдигат високо с цялата си гигантска височина... Бернар от Шартър (ХІІ в. сл. Хр.)

50

Резюме През 2009 година се навършват 200 години от смъртта на Lepold Auenbrugger, прочут виенски клиницист, открил и въвел в медицинската практика метода на перкусията. Lepold Auenbrugger е роден на 19.11.1722 г. в Грац, Австрия, в семейството на гостилничар. Получава медицинско образование във Виенския медицински факултет, където негов професор и ръководител е известният лекар и химик Gerhard van Swieten (1700-1772). От 1751 г. до 1758 г. младият лекар е на работа в престижната Испанска Военна Болница във Виена, а в периода 1758-1762 г. ръководи Вътрешното отделение в нея. Той ежедневно се среща със сериозни заболявания на белите дробове, причинени най-често от туберкулоза. Не рядко те се придружават от плеврални изливи, които остават неразпознати приживе и се откриват едва на аутопсионната маса. В продължение на седем години L. Auenbrugger разработва физикален метод, наречен от него перкусия, с който става възможно да се диагностицират изливите в гръдната кухина още преди прегледа на болния. Плод на тези проучвания е неговият прочут труд, издаден във Виена през 1761 година и озаглавен “Inventum novum eх percussione thoracis humani ut signo abstrusos interni pectoris morbos detegendi” (Нов метод , състоящ се в перкусия на човешкия гръден кош, за откриване на скрити в гърдите болести). В него той описва не само патологичната находка при белодробни заболявания, но дава и класическо описание на сърдечната аневризма и перикардния излив. През 1808 г. Jean Nicolas Corvisart (1755-1822), личен лекар на Наполеон Бонапарт, преоткрива “Inventum novum”, превежда го на френски език и го обогатява със собствени наблюдения, като отбелязва още в предговора първооткривателството на Auenbrugger. По този начин методът на перкусия на гръден кош придобива широка медицинска популярност и заедно с откриването на аускултацията чрез стетоскоп от R. Laennec през 1816, разширява диагностичните възможности до леглото на болния. Перкусията и аускултацията остават и в наши дни основни класически методи за изследване на пациента. Ключови думи: L. Auenbrugger, перкусия, история


LEOPOLD AUENBRUGGER (1722 – 1809): THE FATHER OF PERCUSSION

велики личности в медицината LEOPOLD AUENBRUGGER (1722 – 1809) БАЩАТА НА ПЕРКУСИЯТА

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

D. Paskalev1, D. Radoinova2, D. Petkova3 Клиника по нефрология и диализа, МУ-Варна1 УНС по съдебна медицина и деонтология, МУ-Варна2 Клиника по пневмология и фтизиатрия, МУ-Варна3 Abstract In the year 2009 was the 200th anniversary of Leopold Auenbrugger’s death, a famous Viennese physician who developed and introduced the percussion technique to the medical practice. Leopold Auenbrugger was born on 19.11.1722 in Graz, Austria in a family of innkeepers. He received his medical education in the viennese faculty of medicine where his tutor and professor was the famous doctor and chemist Gerhard van Swieten (1700-1772). From 1751 till 1758 the young doctor worked at the Spanish military hospital in Vienna and in the period 1758-1762 he was in charge of the internal division there. He daily confronted severe cases of lung illnesses mostly caused by pulmonary tuberculosis. Often they were accompanied by pleural effusions, that were undetectable in life and were found only on the autopsy table. For 7 years L. Auenbrugger was developing a physical method which he decided to call percussion with which it was made possible to diagnose the effusions in the thorax before the examination of the patient. As a result of his studies was his famous work which he published in Vienna in 1761 by the title “Inventum novum eх percussione thoracis humani ut signo abstrusos interni pectoris morbos detegendi” („A New Discovery that Enables the Physician from the Percussion of the Human Thorax to Detect the Diseases Hidden Within the Chest“). In his work he describes not only the pathological findings by the pulmonary illness, but gave a classical description of the cardio aneurism and pericardial effusion. In 1808 Jean Nicolas Corvisart (1755-1822), the personal physician of Napoleon Bonapartem, later recognized “Inventum novum” and translated it in French and added his own observations reminding in the preface that the sole developer of the technique was Auenbrugger. In this way the percussion technique found fame in the medical world and together whit the discovery of the auscultation technique by stethoscope by R. Laennec in 1816 widen the diagnostic capability by the bed of the patient. The percussion and auscultation techniques stay a classical method even in modern days for examining patients. Key words: L. Auenbrugger, percussion , history of medicine

51


велики личности в медицината LEOPOLD AUENBRUGGER (1722 – 1809) БАЩАТА НА ПЕРКУСИЯТА

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

52

През 2009 г. се навършват 200 години от смъртта на Leopold Auenbrugger, виенски лекар, останал завинаги в историята на медицината с откриването и въвеждането на перкусията в клиничната практика. Предшественици “Бащата на медицината” Хипократ (460-377 г. пр. Хр.), отхвърляйки мистиката и наслоените религиозни предразсъдъци, пръв въвежда стриктното наблюдение на болния човек, като систематично отбелязва отделните симптоми в хода на болестта. По този начин за пръв път в медицината навлиза това, което днес се нарича “история на заболяването”. Натрупвайки емпиричен и клиничен опит, Хипократ отбелязва, че определени симптоми, появили се в хода на болестта, водят до благоприятен изход, докато развитието на други – завършва с летален край. Така великият старогръцки лечител поставя основите на медицинската прогноза, а неговите афоризми и до днес си остават пример за проницателно наблюдение на лечител философ край леглото на болния. За Хипократ обаче болестта си остава антипод на здравето, едно общо нарушение на равновесието между твърдите вещества и течната (хуморална) съставка на тялото. За него болестта има защитен характер, защото чрез нея организмът се стреми да отстрани онова, което е нарушило телесната хармония на здравето. Лекарят трябва да опознае симптомите на тази “вътрешна война” и да знае точно времето, когато трябва да се намеси (1, 11). Английският лекар Thomas Sydenham (16241689) пръв осъзнава, че болестта не е една, и че съществуват различни заболявания, имащи специфични прояви. Той получава своето медицинско образование в престижни медицински университети - Оксфорд (бакалавър, 1648), Монпелие (Франция) и Кембридж, където му е присъдена докторска степен. Участва като военен лекар в гражданската война (1640-1649) на страната на Cromwell и Парламента, където натрупва богат опит при лечение на раните. След стихване на кървавите сблъсъци той се установява в Лондон и добива славата на най-добрия клиницист в английската столица. Търсейки нови пътища в медицината и като се базира на натрупаните лични наблюдения, той достига до идеята, че съществуват различни болести със своя специфика, подобно на многообразието от форми сред флората и фауната. С внимателно изучаване на отделните заболявания лекарят може да ги опознае и отдиференцира. Разпознаването на симптомите на различните заболявания оформя клиничната картина на тяхното протичане. Така T. Sydenham поставя основите на нозологичното мислене в меди-

цината (от гр. nósos – болест и logos – наука). Възприел този метод, той прави блестящи описания на скарлатината (scarlet fever) и дребната шарка (measles), на маларията и дизентерията, както и на хореята при остър ревматизъм, която носи неговото име – chorea Sydenhami. Безспорен шедьовър в неговото медицинско наследство е класическото описание на подаграта, от която страда и самият той, в “Трактат за подаграта и хидропса” (1683). За своите бележити постижения T. Sydenham е наречен “английският Хипократ” (1, 11). Нозологичният метод в медицината получава признание и променя клиничното мислене, но възниква въпросът: Ubi est morbos, т.е. Къде е (скрита) болестта? Пръв на него дава отговор Giovanni Batistta Morgagni (1682 – 1771). Едва 19 годишен, той се промовира в Университета в Болоня и получава титлата “Доктор по философия и медицина”. Тук негови професори са Antonio Valsalva (1666 – 1723) и Ippolito Albertini (1662 – 1738), които са ученици на знаменития Marcello Malpighi (1628 – 1694). В периода 1706 – 1719 г. Morgagni публикува в Болоня Adversaria anatomica (Анатомични бележки), които го правят прочут анатом, чиято слава прехвърля границите на Италия. От 1715 г. до смъртта си ръководи Катедрата по анатомия в Падуа, чийто университет е основан в далечната 1222 г., а от 1404 г. принадлежи на Венецианската република (8,10). През 1761 г., на 79 годишна възраст, Morgagni публикува, именно във Венеция, книгата на своя живот „De sedibus et causis morborum per anatomen indagatis libre quinque” (За мястото и причините на заболяванията, откривани чрез анатомично изследване). Писан в продължение на десетилетия и завършен на преклонна възраст, този класически труд поставя основите на модерната патология. На базата на 640 аутопсии, Morgagni не само установява и описва различни органни увреждания, но и за пръв път прави връзка между симптомите на заболяването приживе с патологичната находка post mortem. Монументалният труд е съставен от 70 писма до негови колеги в Италия, в които той съобщава за своите открития. Morgagni за пръв път описва сифилитичните промени в главния мозък и туберкулозните поражения в бъбреците. Той установява, че ако едната половина на тялото е засегната от парализа, то мозъчната лезия се открива контралатерално. Така от „De sedibus et causis morborum” (краткото наименование на произведението), лекарят, застанал до леглото на болния, за пръв път получава не само достоверна информация за органните поражения при редица заболявания, но и представа за специфичната клинична картина, развила се в резултат на тези увреждания. Става ясно, че развитието на патологичен процес в отделен орган води до външна изява на заболяването с характерна симптоматика. Така нозологичното мислене в медицината получава неопровержимо морфологично доказателство. Идеите на


Morgagni бързо се разпространяват в Европа, след като „De sedibus et causis morborum” е преведен на английски през 1769 г. и на немски през 1774 г. (8, 10, 11). Промененото клинично мислене започва да се нуждае от нови методи за диагностика на болестите на различните органи. Решаваща стъпка в тази насока прави появилата се през същата 1761 г. във Виена малка книжка от 95 страници. „Inventum novum ex percussione thoracis humani ut signo abstrusos interni pectoris morbos detegendi” (Нов метод, състоящ се в перкусия на човешкия гръден кош, за откриване на скрити в гърдите болести) (4). Автор на този оригинален труд, известен с краткото си заглавие „Inventum novum”, е младият, 39 годишен лекар Leopold Auenbrugger. Leopold Auenbrugger – човекът и лекарят L. Auenbrugger e роден на 19.11.1722 г. в Грац, Австрия в семейството на гостилничар. Неговият баща, съдържател на заведението „Zum schwarzen Mohren” (При черния негър), води често сина си в избата. Тук малкият Leopold с интерес наблюдава как Auenbrugger-старши с почукване по бъчвите определя нивото на виното в тях. Старият „кръчмарски” трик оставя трайна следа в паметта на даровития младеж [13, 19, 21]. По-късно L. Auenbrugger заминава за Виена, където следва медицина и се промовира на 18.11.1752 г. Негов професор е Gerhard van Swieten (1700-1772), основоположник на Виенската клинична школа и ученик на прочутия лекар и химик Hermann Boerhaave (1668-1738) от Лайден. Произведението на van Swieten “Commentarii in Boerhaavi aphorismos de cognoscendis et curandi morbis” (Коментари към афоризмите на Boerhaave за диагноза и лечение на болестите) е настолна книга за поколения европейски лекари в тяхната клинична практика почти до средата на ХІХ век (2,16). Ученикът е силно повлиян от личността и цялостната дейност на своя учител, като знак на уважение му посвещава своя труд “Experimentum nascens de remedio specifico sub signo specifico in mania virorum” (Съвременен опит със специфично лекарство за лечение на определини симптоми у болни с мания) (5). В него L. Auenbrugger описва лечение на пациенти с продуктивно маниакално заболяване чрез даване на високи дози камфора, които предизвикват силни епилептични гърчове. Интересно е да се отбележи, че методът на Auenbrugger преживява ренесанс през 30-те години на ХХ век, когато се прилага за лечение на болни от шизофрения (17). Интересите му в областта на психоневрологията намират израз и в друг негов труд “Von der stillen Wut oder dem Triebe zum Selbstmorde als einer wirklichen Krankheit, mit originaellen Beobachtungen und Anmerkungen”. (За тихата ярост или за импулсивното самоубийство като едно действително заболяване със собствени наблюдения и забележки) (6).

От 1751 до 1758 г. младият лекар работи в престижната по това време Испанска военна болница във Виена. Именно оттогава датират първите проучвания върху новия диагностичен метод, наречен от автора перкусия. В периода 1758 – 1762 г. L. Auenbrugger ръководи вътрешното отделение на болницата и се насочва към изучаване на гръдните болести. Славата му на способен лекар достига и до императрица Maria-Theresia, която го кани като свой личен медик. След напускане на Испанската военна болница, той е лекар на свободна практика с репутацията на един от най-търсените и ценени медици във Виена (12, 13,17, 19). L. Auenbrugger е надарен с великолепен музикален слух, който му помага при разработване на перкусията. Освен това лекарят е и творчески изкушен, като през 1781 г. пише либретото на комичната опера “Der Rauchfangkehrer” (Коминочистачът), композитор на която е Antonio Salieri (1750-1825). Премиерата преминава при голям успех във Виена. Своето музикално дарование Auenbrugger предава и на двете си дъщери – Maria Katharina и Marianna, на които великият композитор J. Haydn (1732-1809) посвещава 6 сонати за пиано (2, 12,17). На 12.11.1783 г. за своите медицински заслуги, но не и за „Inventum novum”, L. Auenbrugger получава благородническа титла от австрийския император Franz Joseph ІІ и приема неговото име Joseph Leopold Auenbrugger, Edler von Auenbrugg (2, 12, 17,19). Бележитият лекар умира на 18.05.1809 г. на 87 годишна възраст от пневмония във Виена, като предсказва часа на смъртта си – 2 часá след пладне, т.е. 14 часá, което се сбъдва (17).

велики личности в медицината LEOPOLD AUENBRUGGER (1722 – 1809) БАЩАТА НА ПЕРКУСИЯТА

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

53


Inventum novum Работейки в Испанската военна болница, L. Auenbrugger редовно се сблъсква със заболявания на белите дробове, най-често причинени от туберкулоза. Заболяването по това време е LEOPOLD AUENBRUGGER сериозен медицински проблем, поради своята (1722 – 1809) БАЩАТА НА ПЕРКУСИЯТА голяма честота и висока смъртност. Почти половината от всички хоспитализирани в Европа по това време са туберкулозно болни, а заболяTоракална Медицина ването получава печалното название “капитан Том II, април 2010, бр.1 на смъртта” (11). Post mortem на аутопсионната маса често се откриват плеврални изливи, неразпознати приживе. Задавайки си въпроса как да бъдат диагностицирани изливите при живите пациенти, Auenbrugger започва да почуква с пръсти човешкия гръден кош, също както неговия баща някога е почуквал бъчвите с вино. След многобройни опити той стига до заключението, че човешкият торакс у здрави лица при почукване издава своеобразен и ясен тон, от което следва заключението: “Thorax sani homini sonat si percutitur” (Здравият гръден кош издава звук при почукване). Този звук, според автора, наподобява “удрянето на тъпани, покрити с кърпа или друго плътно вълнено изделие” (4). Натрупвайки опит с новия метод, Auenbrugger установява три вида тон: „sonus altior” (тимпаничен), “sonus carnis” (плътен, притъпен), “sonus obscurior” (с неясен характер) [4]. Авторът обръща внимание, че на качеството на звука оказват влияние подкожната мускулатура и мастната тъкан: “Лицата с по-голяма мускулатура или мастна тъкан по гръдните стени подлежат на по-силна перкусия. Това се налага, за да се получи такъв тон, какъвто се постига при по-слабите и с по-грацилен торакс хора (4). Auenbrugger описва стегнато, но изчерпателно методиката на перкусия: “Гърдите трябва да бъдат бавно и внимателно перкутирани с един върху друг разположени и изпънати напред върхове на пръстите... Повърхността на гърдите трябва да бъде покрита с блуза или ръката на перкутиращия да бъде в ръкавица (според автора перкусията с гола ръка променя характера на получения тон)... При перкусия на предната половина на гръдния кош главата остава изправена, раменният пояс е назад, т.е. ръцете са към гърба. С това се цели гръдният кош да бъде изнесен напред, за да се изпънат кожата, мускулите и ребрата, за да е възможно получаването на най-ясен перкуторен тон. При перкусия на страничните области на торакса, ръцете трябва да са вдигнати над главата. По този начин двете еднакво обтегнати страни дават по-ясен тон. При перкусия отзад, пациентът бива помолен да се наведе напред, да притисне горната част на раменния си пояс към гърдите и да извие назад гърба си...” [4]. Auenbrugger за пръв път описва сърдечното притъпление при перкусия: “Там, където лежи сърцето, тонът губи своята сонорност и показва ясно, как намиращата се на това място сърдечна тъкан притъпява “жизнения” резонанс” (4).

велики личности в медицината

54

Интерес будят клиничните изводи на автора при различна перкуторна находка в гърдите: “... И най-тежките гръдни заболявания могат да останат неоткрити, без дори да дават признак за своето съществуване, но е възможно да бъдат разпознати чрез перкусия. Когато и в двете белодробни полови��и чистотата на тона е еднаква, това доказва, че белодробните тъкани са свободни, без да са притиснати от (патологични) образувания или скрити заболявания в гръдния кош... Когато при перкусия на дадено място на гръдния кош извлеченият тон е по-силен или по-висок от обичайния, то това говори за болестна промяна там... Когато при перкусия на определено място на гръдния кош полученият тон е по-неясен от обичайния сонорен, то заболяването е там, където тонът е приглушен... Ако при перкусия на дадено място на гръдния кош обичайният сонорен тон се изгуби напълно, това означава, че тонът е погълнат от болестно образувание и показва неговото място (4). Именно по този начин L. Auenbrugger успява да определи мястото и нивото на плевралния излив при своите пациенти, а при смъртен изход верифицира находката чрез аутопсия. Освен това, при вече починали пациенти, той инжектира вода в плевралната кухина и чрез перкусия определя точното ниво на течността. След 7 години ежедневни наблюдения и експерименти, в 1761 г., „Inventum novum” се появява на латински във Виена. Още в предговора Auenbrugger отбелязва:”...Тук аз излагам пред теб, благородни читателю, един новооткрит от мен метод за откриване на болестите в гърдите. Той се състои в почукване (перкусия) на човешкия гръден кош, при което в съответствие на различния характер на извлечените тонове може да се добие информация за вътрешния статус. Нито стремежът към писане, нито еуфорията от спекулациите, а 7 годишното наблюдение бе причината същността на откритието да бъде систематизирана и публикувана (4). Още тук той отбелязва, че се е старал да изложи своето откритие “с обикновен и разбираем стил на писане”, но и изказва опасение, че “никога не липсват представители на завистта, ревността, омразата, ненавистта и дори клеветничеството”, които биха се надигнали срещу този нов метод и биха го отрекли... (4). За отбелязване е, че в „Inventum novum” е отделено място не само за белодробните заболявания. В глава XLVI е дадено описание на перикарден излив, при който Auenbrugger установява притъпен тон (определен от него като “почукване по парче месо”), болните спят седнали и наведени напред, а пулсът е неравен и недобре напълнен. В глава XLVIII той описва сърдечна аневризма, при която “сърцето е толкова разширено от натрупаната в камерите и предсърдията кръв, че не е възможно тя да бъде изтласкана напред”. При перкусия се открива уплътнен (“бедрен” по Auenbrugger) тон


в разширен участък на прекордиума. Авторът моето тщестславие; понеже не желая това, аз обръща внимание на лошата прогноза и при искам да извадя от забравата и него самия, и двете сърдечни заболявания (4). неговото прекрасно откритие, което той с пълно право е нарекъл „Inventum novum” (9). Per aspera ad astera (През трудности към През 1826 г. Pierre–Adolph Piorry (1794-1879) звездите, лат.) въвежда в практиката индиректна перкусия, След публикуването на „Inventum novum”, използвайки за целта специално изготвен отзивите за книгата са малко. Трудът остава “плесиметър” – кръгла пластинка с диаметър без публично признание от видните виенски 5 cm и дебелина 2,5 mm, изработена от слоноклиницисти и учители на автора - Gerhard van ва кост. Плесиметърът се поддържа с лявата Swieten и Anton de Haen (1704-1776) (1,19). От- ръка, а перкусията се извършва с показалеца зивът за книгата, написан от Oliver Goldsmith – или средния пръст на дясната, като методът английски лекар и журналист, в “London Public е наречен “плесиметрия” (18). William Stokes и Ledger” от 27.08.1761 г. е може би първото при- James Hope, асистенти на Piorry, предлагат за знание за откритието на Auenbrugger (1,12). удобство като плесиметър да се ползва средМълчанието на медицинската общност про- ния пръст на лявата ръка, метод, който благодължава и след второто издание на книгата дарение на авторитета на виенския клиницист през 1763 г. Единствен по това време във Ви- Joseph Skoda (1805-1881), е широко възприена Maximilian Stoll (1742-1788), ръководител ет и използван и до днес (20, 21). През 1841 г. на клиниката по вътрешни болести при Wiener немският интернист Max Wintrich въвежда в Allgemeines Ktankenhaus, въвежда и практи- практиката перкусионно чукче, което замества кува перкусията, като отбелязва ползата от перкутиращия пръст. По-късно уредът става новия метод при диагнозата на пневмонии, прототип на известното неврологично чукче плеврални изливи и емпием (12, 14, 21). Данни за изследване на сухожилните рефлекси (15). за перкусията са включени в ръководството на След изобретяването на стетоскопа (1816) и френския лекар Rozière de la Chassagne (1770, въвеждането на аускултацията от René Laënnec Монпелие), който отбелязва, че не практикува (1781-1826), физикалното изследване на болметода, но го смята безопасен за пациентите (2, ния човек достига до своя апогей, за да бъде 7, 21). разширено едва в края на ХІХ век с великото Едва през 1808 г. класическият труд на ви- откритие на W. Röntgen (3). енския клиницист е преоткрит от Jean Nicolas Corvisart (1755-1822), личен лекар на НапоЖив в паметта на поколенията леон Бонапарт, който научава за него от раДнес площадът, на който е разположен Меботите на Maximilian Stoll. Превеждайки го дицинския университет в Грац, носи името на на френски, той го обогатява с множество Leopold Auenbrugger, а неговият портрет е собствени клинични случаи, като не пропу- изобразен върху емблемата на учебното завеска да отбележи приоритета на Auenbrugger дение. На 18.05.1909 г., по случай 100-годишниоще в самия предговор:”Тъй като съм добре ната от смъртта на великия медик, лекарското запознат с краткотрайната слава на превода- сдружение във Виена поставя паметна плоча чите и повечето коментатори, аз можех да си на къщата, където смъртта го е настигнала – препиша авторството, публикувайки труда за недалеч от “Kapuzinerkirche”, Neuer Markt 9 (19). перкусията, като само преработя съчинението на Auenbrugger. В такъв случай името на Забележка: Цитатите от „Inventum novum” се Auenbrugger щеше да се превърне в жертва на публикуват за първи път на български език.

велики личности в медицината LEOPOLD AUENBRUGGER (1722 – 1809) БАЩАТА НА ПЕРКУСИЯТА

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

Книгопис:

1. Намора Ф. Богове и демони на медицината. МФ.София. 1983.І том.7-30; 139-151 2. Смирнов А.Б, Смирнов К.А, „Inventum novum” Леопольда Ауэнбругера и его последователи. К 200-летию со дня смерти (1722-1809).Нефрология (С.Петербург) .2009; 13 (2).100-113 3. Спангенбърт Р., Моузър Д.К. История на науката. Рива.София. 2007. ІІ том, 111-114 4. Auenbrugger L. Inventum novum ex percussione thoracis humani ut signo abstrusos interni pectoris morbos detegendi.Joanis Trattner.Vindobonae , MDCCLXI 5. Auenbrugger L. Experimentum nascens de remedio specifico sub signo specifico in mania virorum. J.Kurzboek.Viennae.MDCCLXXVI 6. Auenbrugger L. Von der stillen Wut oder dem Triebe zum Selbstmorde als einer wirklichen Krankheit, mit originaellen Beobachtungen und Anmerkungen. Dessan.1783 7. Bedford D. E. Auenbrugger’s contribution to cardiology. History of percussion of the heart. Brit Heart J 1971; 33: 817-821. 8. Beneke K. Beitrage zur Geschichte der Kolloidwissenschaften, VIII Mitteilungen der Kolloid-Geselschaft, Verlag Reinhard Knof, Nehmten, 1999; 32-36 9. Corvisart J. N. Nouvelle méthode pour reconnaitre les maladies interes par la percussion de cette cavité, par Auenbrugger. Ouvrage traduit du latin et commenté, Mignered. Paris.1808 10. Giovanni Battista Morgagni, http: //www.wohnamedit.com/doctor.cfm/312 11. Haggard H. W. The Doctor in History, Barnes & Noble.New York.1996.59-68; 317-319 12. Josef Leopold Auenbrugger, http: //www.wohnamedit.com/doctor.cfm/309 13. Karger-Decker B. Die Geschichte der Medizin.Albatros.Düsseldorf.2001; 286-287 14. Koehler U, Gross V, Reincke C , Penzel T. Schalldiagnostische Verfahren – die geschichte von Perkussion und Auskultation.Pneumologie.2004.58;525-530 15. Lawrence L. How percussion hammers evolved into reflex hammers. Endocrine Today.2008;14;11 16. Lesky E. Leopold Auenbrugger – van Swietens Schuler, Deutsche med Wochenschr. 1959.84; 1017-1022 17. Pearse JMS. Leopold Auenbrugger: Camphor - induced Epilepsy – remedy for manic psychosis. Eur Neurol 2008; 59: 105-107 18. Piorry PA. De la percussion mediate et des signesobtenus á ľaidede ce nouveau moyen ďexploration, dans les maladies des organs toraciques et abdominaux. Chaudé et Bailliére. Paris.1828 ;62-95 19. Regal W., Nanut M. Das „Inventum novum“ von Leopold Auenbrugger (Altes Medizinisches Wien 31) Ärzte Woche 2003; 17: 1-2 20. Sakula S. Joseph Skoda 1805-1881. A contenary tribute to a pioneer of thoracic medicine. Thorax.1981;36;404-411 21. Yernault JC, Bohadana AB. Chest percussion. Eur Respir J 1995; 8: 1756-1760

Кореспонденция: Доц. д-р Добрин Паскалев Клиника по нефрология и диализа Медицински Университет – Варна бул. „Христо Смирненски” 1 Варна 9010 e-mail: dobrinpaskalev@yahoo.com 55


ПРОФ. Д-Р ВАНКО НИЧЕВ Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

in memoriam На 19.01.2003 г. преждевременно и завинаги ни напусна нашият скъп учител и колега проф. Д-р Ванко Ничев, дмн. Той беше човек, лекар, хуманист и учен, отдал се изцяло на здравето и живота на хората. Българската медицина загуби професионалиста, посветил целия си творчески живот на борбата с туберкулозата и белодробните болести в България. Самият той, изключително амбициозен и взискателен към себе си, с високо чувство на отговорност, работи десетилетия всеотдайно и предано в името на страдащите. Проф. Ничев e роден в гр. София. Завършва немска езикова гимназия в гр. София, а през 1953 год. завършва висшето си медицинско образование и започва работа като клиничен ординатор в Научния институт по белодробни заболявания. От 1956 г. до 1959 г. работи като специалист по пневмология и фтизиатрия в болницата в гр. Мадан. Академичната му дейност започва през 1959 г., когато е назначен за асистент в Института по белодробни болести – София. През 1972 г. защитава кандидатска дисертация на тема „Функционални промени на черния дроб при болни от белодробна туберкулоза”. През 1975 г. е избран за редовен доцент. От 01.10.1984 година е включен в състава на Специализирания научен съвет по кардиология, пневмология, хематология и клинична фармакология. През 1987 г. защитава докторска дисертация „Патоморфоза на белодробната туберкулоза в България”. През 1988 г. е избран за професор. На учебно-преподавателската работа проф. Ничев се отдава от 1960 година. Провежда 56

п��актически и тематични занятия в курсовете за следдипломна квалификация, а от 1968 година изнася лекции по въпросите на Фтизиатрията и пневмологията пред студенти, специализанти и др. Участва с доклади и научни съобщения у нас и в чужбина – VІІ Балканска медицинска седмица в София през 1964 година; Симпозиум по туберкулоза на социалистическите страни Варна, 1964 година; Научна среща по противотуберкулозните лекарства в Москва през 1965 година; ІІ, ІІІ, ІV и V Национални конференции по фтизиатрия и пневмология в Пловдив – 1966 година и в София, респ. 1976 и 1980 г.; ХVІ и ХХ Конгрес на полските фтизиатри в Познан – 1967 година, респ. в Гданкс – 1979 г.; Симпозиум по медицински аерозоли в ГДР – Берлин през 1970 и 1975 г.; Първи и втори международен конгрес по аерозоли в медицината във Виена – 1973 г. и Варшава 1977 година; Симпозиум по химиолечение на туберкулозата, организиран от СЗО в Букурещ – 1974 г.; Конференция по квинолоните в Женева – 1986 г.; Симпозиум по бронхоалвеоларен лаваж в Москва – 1987 г. През 1968 година завършва с отличен успех VІІІ международен курс по борба с туберкулозата в Рим - 4 месеца. Бил е член на организационния комитет по провеждане на национални конференции и други научни прояви у нас. За периода 1970-1979 г. е избран за член на ръководството на Междунардното дружество по медицински аерозоли с постоянно седалище в Берлин – Германия. От 1972 година е отговорник на работна група по аерозолно лечение, създадена към научното дружество на фтизиатрите. Член на редакционната комисия на списание „Пневмология и фтизиатрия” и на ежедневния сборник по съвременни проблеми на пневмологията, секретар на Експресния бюлетин по белодробни заболявания.


От 1971 г. е член на Съюза на научните работници в България. През 1981 година е избран за Председател на Софийския клон на Научно-медицинското дружество по пневмология и фтизиатрия. През 1968 година е включен в групата на хабилитираните лица за оказване на организационно-методична помощ в различните звена на пневмофтизиатричната мрежа. Участва редовно в изработването на инструктивни материали и нормативни документи, издадени от МНЗ по борба с туберкулозата и хроничните неспецифични белодробни заболявания, както и в провежданите организационно-методични мероприятия по изпълнение на задачите, произтичащи от тези документи. Републикански консултант към Бърза медицинска помощ. Изключително ерудиран, той владее говоримо и писменно немски и френски езици, и ползва добре руски и английски. Проф. Ничев е автор и съавтор на 200 научни трудове в областта на пневмофтизиатрията, от които 33 са самостоятелни, а на повечето от останалите публикации е водещ автор. Участвал е в написването на монографии и ръководства по туберкулоза и нетуберкулозни белодробни болести. Най-значителен труд на проф. Ничев е издадената посмъртно монография „Патоморфоза на белодробната туберкулоза у възрастни”, която е синтезиран вид на всеобхватния научно-изследователски труд и клиничен опит на проф. Ванко Георгиев Ничев, дмн – един от найдобрите познавачи на белодробната туберкулоза у нас и неповторим вдъхновен и даровит преподавател. В книгата е направено задълбочено проучване на патоморфозата на белодробната туберкулоза у възрастни във всчките й аспекти – епидемиологичен, клинико-диагностичен,

терапевтичен и трудово-експертен. Изводите и препоръките имат и днес съвременно значение, особено след настъпилите социално-икономически промени през последните две десетилетия, които рефлектират неблагоприятно при белодробната туберкулоза. Ето защо тя и понастоящем продължава да бъде сериозен проблем на практическото здравеопазване и подценяването й ще има отрицателни последици не само в клиничен аспект, но и при реализиране на Националната програма за борба с туберкулозата в България. Практиката показва, че непознаването на съвременната клиника, рентгенологична и лабораторна характеристика на белодробната туберкулоза, и липсата на фтизиатрична насоченост у немалка част от клиницистите е повод за сериозни диагностични грешки в редица случаи с фатален край. Затова изучаването на многостранните прояви на патоморфозата на белодробната туберкулоза дава възможност да се провежда национален диагностично-лечебен подход с оглед по-бързото и трайно възстановяване трудоспособността на болните. Книгата е ценна, както с теоретичните си постановки, така и с практическата си насоченост. Тя е богато онагледена с поучителни случаи от клничната практика и служи като настолна книга на лекарите от пневмо-фтизиатричната и общо медицинска мрежа.

in memoriam ПРОФ. Д-Р ВАНКО НИЧЕВ

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

За активна клинико-диагностична, богата научно-преподавателска и организационно-методична дейност проф. Ванко Ничев е награден с орден „Кирил и Методии” ІІ степен (1979 г.), юбилейни медали 1981 г., 1982 г., 1984 г., отличник на Медицинска Академия 1981 г. и Министерството на Здравеопазването 1984 г. Доцент д-р Донка Стефанова

57


ТРЕТИ КОНГРЕС НА БДББ, ПЛОВДИВ ПЛОВДИВ, Юни, 2010 ПРЕДВАРИТЕЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

новини 02.06.2010 сряда Курс СДК общопрактикуващи лекари 02.06.2010, 15:00, зала Пловдив Модератори: Даниела Петрова, Владимир Ходжев Лектор Тема

Часове

доц.Даниела Петрова Хронична кашлица: етиология, диференциална диагноза, най-чести заболявания. 15:00 – 15:30 Алгоритъм за поведение. доц.Коста Костов ХОББ – диагноза, принципи на лечение, контрол на състоянието, екзацербации. Алгоритъм за поведение. Индикации за хоспитализация доц.Пенка Переновска Бронхити и бронхиолити при малки деца – диагноза, лечение, индикации за хоспитализация. Алгоритъм за поведение.

16:00 – 16:30

доц. Димитър Попов Диагноза и лечение на бронхиална астма. Особености при лечение на деца, бременни и възрастни. Екзацербации. Алгоритъм за поведение.

16:30 – 17:00

Кафе пауза доц.Явор Иванов Инфекции на дихателните пътища. Диагностика, поведение. Антибактериална терапия. Алгоритъм за поведение.

17:00 – 17:30 17:30 – 18:00

доц.Огнян Георгиев Обструктивна сънна апнея. Прояви, усложнения, диагностика. Алгоритъм за поведение.

18:00 – 18:30

д-р Анахид Торосян Белодробна туберкулоза. Диагностика. Латентна туберкулоза. Алгоритъм за поведение.

18:30 – 19:00

Вечеря

58

15:30 – 16:00


новини ТРЕТИ КОНГРЕС НА БДББ, ПЛОВДИВ

03.06.2010 четвъртък СДК за пулмолози 03.06.2010, 08:00, зала Пловдив Модератори: Денчо Османлиев, Явор Иванов Лектор Тема Коста Костов Откриване Пол Тейлър Основи на рентгеновото изследване на гръден кош Потър Калвърли Спирометрия и други белодробни функционални диагностични тестове Питър Дейвис Белодробна туберкулоза Кафе пауза Марк Удхед Инфекция на долните дихателни пътища Уилям МакНий ХОББ Ричард Лайт Болести на плеврата Кафе пауза

ПЛОВДИВ, ЮНИ, 2010 ПРЕДВАРИТЕЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

Часове 08:00 08:00 – 08:30 08:30 – 09:00 09:00 – 09:30 09:30 – 10:00 10:00 – 10:30 10:30 – 11:00 11:00 – 11:30 11:30 – 12:00

Елизабет Бел Бронхиална астма

12:00 – 12:30

Феликс Херт Интервенционална пулмология

12:30 – 13:00

Улрих Костабел Интерстициални белодробни болести

13:00 – 13:30

Коста Костов Закриване

S1.1 Симпозиум “Туберкулозата днес и утре” 03.06.2010 Четвъртък , 15:00 зала Модератори: Питър Дейвис, Донка Стефанова Лектор Тема Ажит Лавани Как трябва да използваме IGRA тестовете? Питър Дейвис Лечение на MDRTB на национално ниво Джовани Милиори Глобалната заплаха от XDR-TB Кръгла маса Туберкулозата в следващите десет години – какво да очакваме?

Часове 15:00 – 15:30 15:30 – 16:00 16:00 – 16:30 16:30 – 17:00

18:00 Откриване на конгреса

59


новини ТРЕТИ КОНГРЕС НА БДББ, ПЛОВДИВ ПЛОВДИВ, ЮНИ, 2010 ПРЕДВАРИТЕЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

04.06.2010 петък S2.1 Симпозиум  „ От кашлица към катастрофа: спектъра на придобитите в обществото инфекции на долните дихателни пътища при възрастни ”  04.06 2010, зала Пловдив, 08:00 Модератори: Марк Удхед, Явор Иванов

Лектор Тема

Часове

Франческо Блази Придобита в обществото пневмония в Европа

08:00 – 08:30

Марк Миравитлес Бактерии, антибиотици и екзацербации на ХОББ

08:30 – 09:00

Марк Удхед Можем ли да предотвратим леталния край при пневмония

09:00 – 09:30

Кръгла маса Пневмония след H1N1 инфекция – данни от Италия, Испания, Обединеното Кралство

09:30 – 10:00

S 2.2 Симпозиум ХОББ – нови постижения, 04.06. 2010, 10:30, зала Пловдив Модератори: Уилям МакНий, Денчо Османлиев Лектор Тема Питър Барнс Патогенетични механизми при ХОББ Уилям МакНий Системни ефекти и коморбидитет Питър Калвърли Нови данни от клиничните проучвания Тиери Трустърс Рехабилитация при ХОББ

Часове 10:30 – 11:00 11:00 – 11:30 11:30 – 12:00 12:00 – 12:30

Обедна лекция 12:45 – 13:45, зала Пловдив “Образна диагностика – новите постижения в рентгенологията и тяхното отражение върху грижата за болния” д-р Пол Тейлър HL1 Почетна лекция 14:00 – 15:00 зала Пловдив “Генетика на тежката астма”

Проф. Николаос Сиафакас

S2.3 Симпозиум : Интервенционална пулмология – новите предизвикателства, 04.06, 15:30, зала Пловдив Модератори: Феликс Херт, Димитър Костадинов Лектор Тема Луис Угалде Ендобронхиално ултразвуково изследване

15:30 – 16:00

Феликс Херт Единичен пулмонален нодул

16:00 – 16:30

Ханс Даниелс Ранно откриване на белодробния рак Феликс Херт Ендоскопско намаляване на белодроб��ия обем 60

Часове

16:30 – 17:00 17:00 – 17:30


новини

S2.4 Симпозиум Детска пулмология

18:00 – 19:30

ТРЕТИ КОНГРЕС НА БДББ, ПЛОВДИВ ПЛОВДИВ, ЮНИ, 2010 ПРЕДВАРИТЕЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА

SS 2.1 Сателитен Симпозиум AstraZeneca

18:00 – 19:00

SS 2.2 Сателитен Симпозиум Chiesi

18:00 – 19:00

SS 2.3 Сателитен Симпозиум Bayer

18:00 – 19:00

Театрална постановка

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

21:00

05.06.2010 събота S3.1 Симпозиум: Бронхиална астма – поглед напред, 05.06.2010, 08:00 зала Пловдив Модератори: Мартин Партридж, Димитър Попов Часове

Лектор Тема Eлизабет Бел Лечение на тежка астма – state-of-the-art Мартин Партридж Насочено към пациента лечение на астмата Луиз Флеминг Фенотипни прояви на астмата в детска възраст и как това се отразява в съвременните насоки за лечение Кръгла маса Бронхиалната астма в следващите 10 години – какво да очакваме?

S 3.2 Симпозиум зала Москва

08:00 – 08:30 08:30 – 09:00 09:00 – 09:30 09:30 – 10:00

Модератор Проф. Данаил Петров

S 3.3 Симпозиум: Респираторни сестри, 05.06.2010, 08:00 зала Париж

61


новини ТРЕТИ КОНГРЕС НА БДББ, ПЛОВДИВ ПЛОВДИВ, ЮНИ, 2010 ПРЕДВАРИТЕЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

08:00 фоайе пред зала Пловдив PS 1 Постерна сесия PS 2 Постерна сесия PS 3 Постерна сесия PS 4 Постерна сесия HL2 Почетна лекция - 10:30 – 11:30 зала Пловдив “ХОББ – нови механизми и последствия за бъдещата терапия” Проф.Питър Барнс 11:45 – 13:30 зала Пловдив Организационно събрание на БДББ 11:45 – 13:30 зала Москва Организационно събрание на респираторните сестри 14:00 – 15:45 OP1 Орални презентации OP2 Орални презентации OP3 Орални презентации OP4 Орални презентации 14:00-15:45 Постерни сесии – обсъждане S3.4 Симпозиум 16:15 – 17:45 “Стандарти за туберкулоза. Програма за превенция и контрол на туберкулозата в България”

62


18:00 – 19:30 SS 3.1 Сателитен Симпозиум GlaxoSmithKline 18:00 – 19:00 SS 3.2 Сателитен Симпозиум Sanofi-Aventis

новини ТРЕТИ КОНГРЕС НА БДББ, ПЛОВДИВ ПЛОВДИВ, ЮНИ, 2010 ПРЕДВАРИТЕЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА

Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

18:00 – 19:00 SS 3.3 Сателитен Симпозиум 18:00 – 19:00 SS 3.4 Сателитен Симпозиум 20:30 Гала вечеря 06.06.2010 неделя S 4.1 Симпозиум : Интерстициални белодробни болести – новото, 06.06, 08.00 зала Пловдив Модератори: Улрих Костабел, Стоян Иванов Лектор Тема Улрих Костабел Идиопатична белодробна фиброза – новите насоки на ATS/ERS Атол Уелс Интерстициални белодробни болести при съединително тъканни патологични процеси Клаус Фогелмайер Екстринзик алергичен алвеолит Серджио Харари Редки кистични интерстициални белодробни болести – Langerhans клетъчна хистиоцитоза и лимфангиолейомиоматоза

Часове 08:00 – 08:30 08:30 – 09:00 09:00 – 09:30 09:30 – 10:00

S.4.2 Симпозиум Болести на плеврата., 06.06.2010 г.; 10.30 зала Пловдив Модератори: Ричард Лайт, Коста Костов Лектор Тема Ричард Лайт Диагностичен подход при болен с плеврален излив Роберт Дейвис Диагноза и лечение на парапневмоничен плеврален излив Янис Каломенидис Диагноза и лечение на малигнен плеврален излив Хозе Порсел Диагноза и лечение на туберкулозен плеврален излив

Часове 10.30 – 11.00 11.00 – 11.30 11.30 – 12.00 12.00 – 12.30

12:30 Закриване на конгреса 63


КАЛЕНДАР Tоракална Медицина Том II, април 2010, бр.1

новини

2010 ГОДИНА - МЕЖДУНАРОДНА ГОДИНА НА БЕЛИЯ ДРОБ КОНГРЕС НА АМЕРИКАНСКОТО ТОРАКAЛНО ОБЩЕСТВО 14 - 19 май - Ню Орлиънс - USA ТРЕТИ КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКОТО ДРУЖЕСТВО ПО БЕЛОДРОБНИ БОЛЕСТИ 3 - 6 юни - Пловдив - България 20-ТИ КОНГРЕС НА ЕВРОПЕЙСКОТО РЕСПИРАТОРНО ОБЩЕСТВО (ERS) 18 - 22 септември - Барселона - Испания ЕСЕННА СРЕЩА НА СЕВЕРОИЗТОЧНИЯ И СЕВЕРОЗАПАДНИЯ КЛОН НА БЪЛГАРСКОТО ДРУЖЕСТВО ПО БЕЛОДРОБНИ БОЛЕСТИ 9 октомври - Русе - България ЕСЕННА СРЕЩА НА ЮЖНИЯ И ЮГОЗАПАДНИЯ КЛОН НА БЪЛГАРСКОТО ДРУЖЕСТВО ПО БЕЛОДРОБНИ БОЛЕСТИ 16 октомври - Слънчев Бряг - България СВЕТОВЕН ДЕН НА СПИРОМЕТРИЯТА (WORLD SPIROMETRY DAY) 14 октомври ХХ-ТИ СВЕТОВЕН КОНГРЕС ПО АСТМА 3 - 6 ноември, 2010, Атина, Гърция 64


ВАЖНИ ДАТИ, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ОТБЕЛЯЗАНИ В МЕЖДУНАРОДНАТА ГОДИНА НА БЕЛИЯ ДРОБ – 2010 СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С РАКА 04. 02. 2010 СВЕТОВЕН ДЕН НА СЪНЯ 19. 03. 2010 СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ТУБЕРКУЛОЗАТА 24. 03. 2010 СВЕТОВЕН ДЕН НА ЗДРАВЕТО 07. 04. 2010 СВЕТОВЕН ДЕН НА ГЛАСА 10. 04. 2010 МЕСЕЦ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА САРКОИДОЗАТА април 2010 СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С АСТМАТА 04. 05. 2010 СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ТЮТЮНОПУШЕНЕТО 31. 05. 2010 МЕСЕЦ НА ЛЕСНОТО ДИШАНЕ И ЧИСТИЯ ВЪЗДУХ май 2010 МЕСЕЦ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АСТМАТА май 2010 МЕСЕЦ НА ДОБРИЯ СЪН май 2010 СВЕТОВЕН ДЕН НА ПОБЕДИЛИТЕ РАКА 06. 06. 2010 МЕСЕЦ НА ИМУНИЗАЦИИТЕ август 2010 СВЕТОВЕН ДЕН НА ЗДРАВЕТО НА ДЕТЕТО 04. 10. 2010 СВЕТОВЕН ДЕН НА СПИРОМЕТРИЯТА 14. 10. 2010 СВЕТОВЕН ДЕН НА БЕЛИЯ ДРОБ 27. 10. 2010 СЕДМИЦА НА РЕСПИРАТОРНАТА ГРИЖА 24 – 30. 10. 2010 МЕСЕЦ НА ЗДРАВЕТО НА БЕЛИЯ ДРОБ октомври 2010 СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ПНЕВМОНИЯТА 02. 11. 2010 СВЕТОВЕН ДЕН НА ХОББ 17. 11. 2010 ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА АНТИБИОТИЦИТЕ 18. 11. 2010 МЕСЕЦ ЗА БОРБА С РАКА НА БЕЛИЯ ДРОБ ноември 2010 65


ИЗИСКВАНИЯ КЪМ АВТОРИТЕ За публикуване се приемат обзорни статии, оригинални статии, описание на случаи от клиничната практика и писма до редакторите. Текстовете, таблиците и фигурите се предават в електронен ръкопис (на носител или в електронно писмо) на български език, изработени с текстообработваща програма Word. Фигурите се предават във формат .tif или .jpg. Освен включени в електронния текст, фигурите трябва да се предоставят и като отделни файлове. Обемът на обзорните статии не трябва да надхвърля 15 стандартни страници, на оригиналните статии - 10 страници и на представените клинични случаи - 7 страници (до 30 реда, 60 - 66 знака на ред, формат А4). Под заглавието на всяка публикация се посочват имената на авторите, както следва: инициал на собственото име и фамилия. Посочва се местоработата на авторите. Ако авторският колектив е от повече от една институции, имената се маркират с цифров индекс. Всички статии задължително се придружават от резюме на български и английски език в обем до 250 думи и до 6 ключови думи. Структурата на всяка оригинална статия задължително включва следните шест раздела: увод, цел, материал и методи, резултати, обсъждане и заключение (изводи). Библиографията да съдържа дo 40 литературни източника за обзорни статии и до 20 за оригинални статии, подредени по азбучен ред , като имената на авторите се цитират в текста на оригинален език, а поредният номер на цитираната публикация се отбелязва с арабска цифра. Библиографските източници се цитират по следния начин: * цитат на статия: Автори (фамилно име, инициал на собствено име). Заглавие на статията. Заглавие на списанието (съкратено по Index Medicus), година, том, брой, страници (от-до). * цитат на книга: Автор. Заглавие на книгата. Издателство, местоиздаване, година на издаване, страници. * цитат на сборник: Автор. Заглавие на главата. Заглавие на сборника. Издателство, местоиздаване, година на издаване, страници. В края на електронния ръкопис задължително се отбелязва адрес за кореспонденция, съдържащ името на първия автор, пощенски и електронен адрес, телефонен и факс номер. Авторите прилагат декларация, че предоставения материал не е публикуван или предаден за печат в друго печатно издание. Електронни ръкописи не се връщат на авторите. Редакцията не изплаща хонорари. Материалите се изпращат на адрес: Главен редактор: доцент Даниела Петрова КЛИНИКА ПО ПРОПЕДЕВТИКА НА ВЪТРЕШНИТЕ БОЛЕСТИ УМБАЛ “АЛЕКСАНДРОВСКА” ул. “Св. Георги Софийски” 1 София 1431 e-mail: ssn@multicom.bg Тел./ Факс: 0887 250 037

66


Издател: Българско дружество по белодробни болести Publisher: Bulgarian Union on Bronchial Deseases Главен редактор доц. Даниела Петрова, д.м. Катедра по пропедевтика на вътрешните болести УМБАЛ “Александровска” Медицински Университет, София Chief editor assoc. prof. Daniela Petrova, MD, PhD Department of Internal Diseases UMHAT”Alexandrovska” Medical University, Sofia Редакционен съвет Доц. Донка Стефанова, д.м. Доц. Денчо Османлиев, д.м. Доц. Димитър Попов, д.м. Доц. Димитър Костадинов, д.м. Доц. Пенка Николова, д.м. Доц. Данаил Петров, д.м.н. Доц. Йордан Радков, д.м. Доц. Маринка Пенева, д.м. Доц. Владимир Ходжев, д.м. Д-р Цаня Попова Section editors assoc. prof. Donka Stefanova, MD, PhD assoc. prof. Dencho Osmanliev, MD, PhD assoc. prof. Dimitar Popov, MD, PHD assoc. prof. Dimitar Kostadinov, MD, PhD assoc. prof. Penka Nikolova, MD, PhD assoc. prof. Danail Petrov, MD, PhD assoc. prof. Iordan Radkov, MD, PhD assoc. prof. Marinka Peneva, MD, PhD assoc. prof. Vladimir Hodjev, MD, PhD Tzania Popova, MD Технически редактор: д-р Цанко Мондешки Мартин Николов Стилова редакция, терминологичен и семантичен контрол: д-р Венцислава Пенчева Мартин Николов Дизайн и предпечат: Айдия адвертайзинг ЕООД ISSN 1313-9827

67


Торакална медицина бр. 3