Списание "Ротари на Балканите", януари 2022, № 227

Page 1

януари-февруари 2022 бр. 4, № 227 ISSN 1310-750X

РОТАРИ НА БАЛКАНИТЕ www.rotary.bg

Бъдете отговорни!


PUBLISHER‘S LINES Уважаеми приятели,

РОТАРИ НА БАЛКАНИТЕ Регионално списание на Ротари Интернешънъл ISSN 1310-750X Издател: Агенция „Бизнес Н” ИЗЛИЗА НА ДВА МЕСЕЦА

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ Борислав Къдреков, ДГ Илиян Николов, ПДГ Виолина Костова, ДГЕ Борислава Динева, ДРП Велимир Балтезаревић, Србиjа Димитрина Вакрилова, отг. редактор Цвятко Кадийски, Ротари историк Наско Начев, ПДГ, издател Отговорен секретар: Антон Начев

Честита Новата 2022 година! Нека тя ви донесе здраве, много професионални успехи, нови партньорства и щастливи моменти с близките хора! Ротари позволява на мен и на вас да спомогнем за създаването на по-добър свят, като ни дава възможността да използваме страстта, енергията, вижданията и професионалния си опит като част от световна мрежа на приятели, която да осъществи промяната. Ние всички сме доброволци, служещи в организация на доброволци. Никой от нас не е принуден да стане ротарианец, всеки един от нас е избрал и е бил избран да стане член. Ние всички сме част от един пъзел и всяка година, всеки ден всеки от нас избира да продължи задачата, която е започнал; ние продължаваме да поставяме Службата над себе си – да служим безкористно. Това невинаги е лесният път, но аз зная, че е правилният. Затова постоянно трябва да се обръщаме към историята на нашата организация. Скоро ще отбележим 90 години от навлизането на Ротари в България, а в тези броеве отбелязваме събития и постижения на хората, с които възстановихме ротарианското движение. Разбира се, най-важен е днешният и утрешният ден. Те са на страниците на списанието и ние заедно с вас ще продължаваме да пишем историята на Ротари в България! Поставяме въпроси и търсим отговори на изпитанията, на които ни постави пандемията, и промените в социалните и обществените отношения. През тези 117 години, които ще отбележим през февруари, нашата организация се е справила с толкова много катаклизми. Нека да отбележим Деня на Ротари и Международния ден за мир и разбирателство подобаващо, защото работата по активното изграждане на мир и разбирателство е отличителен белег на Ротари от неговото основаване. Ваш в Ротари Наско Начев - издател

Предпечат: Гергана Найдева Address: ROTARY IN THE BALKANS 1, Gladston Str., Plovdiv 4000, Bulgaria Tel. /Fax + 359 32/628 770 Mob. +359 887 594 356 E-mail: spisanie@rotary.bg www.rotary.bg

2

СЪДЪРЖАНИЕ Месечно послание на президента на РИ Ротари проекти по света Бенджамин Лист с Нобелова награда по химия Тема на броя - Ротарианци разказват "Какво е да ..." Шест съвета за набиране на нови членове Месечно обръщение на Председателя на ФР Месечно послание на ДГ Жив ли е вашият Ротари клуб? История в пет филма 20 години от "Голямото чартиране" Хора на действието Обръщение на DRR - Боби Събития на РАК и ИАК

стр. 3 стр. 4 стр. 6 стр. 7 стр. 16 стр. 18 стр. 19 стр. 20 стр. 22 стр. 23 стр. 25 стр. 28 стр. 29


BETWEEN FRIENDS

Скъпи променители в Ротари!

Януари

Един от основополагащите принципи на Ротари е да използвате своето призвание – независимо дали сте лекар, адвокат, инженер или друго, за да правите добро в света. Докато се опитваме да преодолеем и се възстановим от пандемията, този принцип е жизненоважен за преквалификацията на хора, загубили работата си. В отговор Ротари Е-клуб Тамар Хонг Конг организира семинари за млади хора с цел да ги подготви за променящата се среда на работа. Този тип обучение трябва да се провежда в голям мащаб. Според Организацията на обединените нации се очаква глобалната безработица да надхвърли 200 милиона души през 2022 г. Жените и младежите Шекхар Мехта Президент, вероятно ще бъдат засегнати непропорционално. Ротари Интернешънъл Ето защо тази година поставих толкова силен акцент върху проекти, които дават възможности на момичетата, и с удоволствие видях някои от тези проекти в действие. Разбира се, достъпът до образование и пътят към заетостта могат да бъдат блокирани от липсата на водоснабдителна и санитарна инфраструктура. Проект в Пуна, Индия, се фокусира върху предоставянето на момичета и жени на достъпни многократна дамска превръзка. Проектът осигурява работа за производството и разпространението на превръзките и ще намали замърсяването, причинено от изхвърлянето на 12,3 милиарда дамски превръзки в страната годишно, много от които се озовават в сметищата в Индия. Други са използвали професионалната си служба за насърчаване на даването на повече ръководни постове на жените. Ротари клубът на Пуна, Индия, проведе семинари за обучение в бойни изкуства на млади жени за самозащита срещу заплахата от насилие и трафика на хора. Освен това имах късмета да използвам призванието си, за да правя добро чрез Ротари. Цунамито в Индийския океан през 2004 г. опустоши Андаманските и Никобарските острови, които са част от моя Дистрикт. Хиляди домове бяха разрушени, а много райони останаха без електричество и питейна вода. При посещението ми на Малкия Андамански остров строителят в мен веднага поиска да построи домове за бездомните островитяни там. Решихме да построим 500 къщи на Малкия Андаман. При последното от седемте ми пътувания до острова можех да видя нещо да проблясва долу, когато хеликоптерът ми се канеше да кацне. Разбрах, че това, което виждам, са покривите на новите домове. Бях много доволен от гледката и скоро ме осени прозрение. Като строител съм построил много красиви сгради. За сравнение тези 500 дома са най-обикновените сгради, които някога съм строил, и те са на място, което вероятно никога повече няма да посетя, за хора, които никога повече няма да срещна. И все пак удовлетворението, което изпитах при предаването на тези къщи, беше по-голямо от всичко, което бях построил досега. Вероятно защото за първи път използвах призванието си, за да Служа за промяна на живота. Вие също верояно сте имали възможност да използвате своето призвание, за да служите за промяна на живота. Приветствам вашите истории за извършване на професионална служба чрез Ротари. Завършвам, като искам да поздравя всеки клуб, ангажирал се с инициативата Every One, Bring One, която призовава всеки член да покани поне един човек в Ротари. Увеличаването на нашето членство дава на хората от всички слоеве на живота възможност да споделят своите знания и умения в службата за трансформация.

3


OUR WORLD

Ротари проекти по целия свят От Брад Уебър

САЩ През септември Ротари клубът на Новато, Калифорния, отпразнува откриването на читалище, кулминация на усилията, започнали през 2007 г. със завещание от 5 милиона долара от дългогодишния член Бил Джонас. Клубът работи с College of Marin за изграждането на комплекс от 1450 квадратни метра в кампуса на колежа в Индиън Вали. Центърът разполага с банкетно помещение с капацитет за стотици гости, кухня и сцена, оборудвана с най-нова аудиовизуална техника. Клубът, чийто принос покрива около една трета от общите разходи на проекта, получи 75-годишен лизинг, както и права за именуване на своите благодетели, покойните Бил и Адел Джонас, и сега провежда срещите си в центъра. „Това беше дългосрочно предизвикателство, но ние не се отказахме“, казва Соня Симан, съпредседател на комитета за планиране на проекта.

116

Club of Novato

училища в системата на калифорнийските общностни колежи 4

Антигуа и Барбуда Приятният климат на островите Лииуорд може да зарадва търсещите слънце летовници, но за жителите тежката суша през последните години доведе до нормиране и зависимост от обезсолена вода. За да се възползва максимално от наличната вода, Ротаракт клубът на Антигуа започна проект за инсталиране на 12 резервоара за събиране на вода в асоциация за хора с увреждания. „В светлината на продължаващата пандемия от COVID-19, това ще насърчи миенето на ръцете и правилната хигиена“, казва бившият президент на клуба Ти-Ана Харис за усилията, които струват около 1850 долара. Клубът, който има 34 членове, изпълнява активен график от проекти. През септември членовете събраха боклука на местен плаж като част от почистването по проекта Спасете нашите брегове, което беше извършено съвместно с Ротаракт клубовете на Мемориал де Гонаив, Хаити и Фритаун Сънсет, Сиера Леоне. Други клубни проекти включват безплатно тестване за ХИВ, професионално обучение, коледно тържество и състезание по правопис. Club of Freetown Sunset

104

Club of Antigua

cm

средно годишни валежи в Антигуа и Барбуда


OUR WORLD Великобритания В инициатива, подкрепяна от Ротари, хиляди палатки, които помагат да се осигури защита от стихиите, бяха раздадени на хора в Обединеното кралство, които са бездомни. Леките едноместни палатки, които струват около $40 всяка, са предназначени като краткосрочно решение за уязвими хора в студено и влажно време. „Първият път, когато показахме Sleep Pod на някой извън нашия тесен кръг, беше, когато го показахме на ротарианци“, казва Джъстин Деверо, който съосновава с двама приятели благотворителната организация Sleep Pod. Ротари клубът на Ердингтън и други клубове

8,2%

от хората в Тайланд са недохранени

от Дистрикт 1060 предоставят финансова подкрепа, а стотици ротарианци и други доброволци се присъединиха към усилията по време на пандемията да сглобяват палатки у дома, за да увеличат наличните запаси. Club of Erdington

Египет През 2019 г., заинтригувана от двойка ветрушки, които гнездеха срещу балкона на апартамента й, Джорджина Коул започна да документира наблюденията си в онлайн базата данни eBird. „Разбрах, че трябва да науча повече за всички птици около мен“, казва Коул, член на Ротари клуба на Червено море-Ел Гуна, който се намира в курортна общност на Суецкия залив, в регион, който е спирка за повече от милион птици, мигриращи между Европа и Африка. Когато местно училище я моли да говори пред неговите ученици, Коул създаде идентификационни карти за птици на английски и арабски. Насърчени от работата й, която се подкрепя от нейния клуб, градът построи хижа за наблюдение с изглед към влажна зона. Проектът се разшири, за да образова местните хотелиери за това кои птици могат да бъдат забелязани през различни периоди на годината.

„Регионът на Червено море процъфтява от туризма чрез морския живот, с гмуркане и гмуркане с шнорхел“, казва Коул. — Защо не и птици?

60-70%

ветрушки загиват през първата си година

Club of Red Sea-El Gouna

Тайланд От началото на глобалната пандемия от COVID-19 Ротари клубът на Източното крайбрежие изигра ключова роля в повече от 30 акция за храна. Родни Чарман, бивш президент, казва, че клубът е предпочитан играч в Патая, крайморска общност, която е засегната особено силно от локдауна. „Без туризъм“, казва Чарман, „таксиметровите шофьори, хотелските работници и персоналът на барове са без работа, а някои живеят на улицата или в приюти“. Клубът се координира с местна хранителна банка и организации за социални услуги и работи с полицията за разпространение на необходимите артикули. За да се подготвят за голямо събитие за разпространение през август, петима членове на клуба прекараха три дни в пазаруване, транспортиране и опаковане на хранителни стоки в 400 комплекта, състоящи се от сготвено ястие от пиле и ориз, и торби, съдържащи артикули като ориз, яйца, вода, кутии с риба, олио и маски за лице. Екипът повтори усилията през следващите месеци. Club of Eastern Seaboard

5


Ротарианецът бенджамин лист с Нобелова награда по химия Тазгодишната Нобелова награда по химия отива при германеца Бенджамин Лист, член на Ротари клуб Мюлхайм на Рур-Шлос Бройх и родения в Шотландия американски изследовател Дейвид У.К. Макмилан. Двамата са разработили методи за ускоряване на химичните реакции. Направихме кратко интервю с Бенджамин Лист, който провежда изследвания в Института за изследване на въглищата Макс Планк в Мюлхайм. Г-н Лист, как научихте за спечелването на Нобеловата награда по химия? Б.Л. Това е невероятна история. Този ден бях на екскурзия в Амстердам със съпругата си и това показва, че наистина не очаквах наградата. Бяхме посетили концерт там и избрахме хубаво кафене за закуска на следващата сутрин. Точно преди да можем да направим поръчката си, мобилният ми телефон иззвъня. Жена ми веднага каза: Това е обаждането. Но беше замислено като шега. Наистина не го очаквахме, въпреки че знаехме, че Нобеловата награда по химия ще бъде обявена след три четвърт час. Винаги чуваш такива шеги, когато те смятат за кандидат. Не че се виждах като кандидат, но през последните години въпросът се повдигаше от време на време от други хора. Във всеки случай тогава видях неизвестен номер на дисплея на мобилния телефон, отдолу пишеше Швеция. Погледнах жена си шокиран, излязох от кафенето и приех обаждането. Тогава всъщност беше обаждането. Беше невероятно. След това правех пантомима, обяснявайки на жена ми, която все още седеше в кафенето и ме гледаше през стъкло, че наистина просто ми казват, че ще получа 6

Нобелова награда. Успяхте ли да закусите спокойно след това? Б.Л. Не. Първо, качеството на закуската за съжаление не беше такова, за което се надявахме. Второ, не можех да ям нищо, просто не се получаваше. Хубаво е от тяхна страна е да ви информират три четвърти час преди обявяването, за да можете да се подготвите за това, което предстои да ви удари. Но какво трябва да правиш през тези три четвърти час? Как можеш да се подготвиш за това? Всъщност, никак. Набързо платихме, поразходихме се още малко из Амстердам и след това се върнахме в хотела.

телевизионните камери бяха насочени към мен. Но това изобщо не го забелязах. Видях само всички колеги да ръкопляскат за мен. Усещането, че сега целият институт стои там, радва се и аплодира, беше неописуемо. Наистина усетих радостта. Майсторите, колегите от администрацията, анализаторите, химиците от лабораториите, всички бяха там и пляскаха пет минути. След това последва кратко мълчание, защото отговарях на няколко въпроса на репортерите, а след това последваха още пет минути аплодисменти. В този момент времето изглеждаше безкрайно. Беше невероятно красиво.

Колко обаждания получихте този ден? Б.Л. Не съм ги броил. Все още не съм имал време да отговоря на всичките 600 имейла. На всичкото отгоре има SMS и WhatsApp съобщения. Как беше приемът в Института за изследване на въглищата "Макс Планк"? Б.Л. Беше невероятно красиво. Това беше един от най-красивите моменти в живота ми. Тъй като не бях в института, когато беше направено съобщението, имаха достатъчно време да се подготвят за пристигането ми. Имаме вътрешен двор в института и на всяко второ ниво има пожарни тераси, на които тогава стояха служители. Всички ръкопляскаха и разбира се, пресата беше там и

Успяхте ли да намерите няколко думи или беше момент, в който в началото не знаехте какво да кажете? Б.Л. Колкото и да е странно, това беше лесно за мен. В крайна сметка не трябваше да давам сложно обяснение, а беше радостен повод. Поканиха ли Ви на празник от Вашия Ротари клуб? Б.Л. Ние сме в контакт. Със сигурност ще има малък празник, но кога можем да направим това, все още не мога да кажа. Но определено ще го направим. Ще видим дали и тогава ще изнеса лекция. Вече ми беше позволено да изнеса две беседи, една за живота ми като изследовател и една за катализа като цяло. Така или иначе ще празнуваме със стил.


Обикновени ротарианци могат да се окажат в в извънредни ситуации, те разказват своите истори

КАКВО Е ДА... 7


Пътувате по света в една година на служба ИВАН АЛБА И ЕЛЕНА ЛУЖАН-АЛБА Ротари клуб Ла Меса Сънрайз, Калифорния, и дъщерите им ИЗАБЕЛ И ЛИЛИ

Иван: С Елена бяхме пътешественици, когато се запознахме и се оженихме. После се роди дъщеря ни Изабел през 2004 г. Елена: Седим си с това мъничко бебе и мислим, че няма да пътуваме много. Но и двамата работехме с началните учили ща тогава и знаехме, че шести клас е годината, в която децата изучават световните култури. Затова си помислихме, че вместо да изучаваме други култури в книги, можем да заведем Изабел по света. Иван: И след две години имахме Лили. (Смее се.) Но това само затвърди нашето решение. Елена: Поставихме детска карта на света в нашата всекидневна. В един момент попитахме Лили къде иска да отиде и тя каза: „Искам да отида в Конго!“ Попитахме: „Защо Конго?“ Тя отговори: „Защото там има жираф!“ Разбира се, имаше голяма снимка на жираф точно в средата на Африка. Лили: Мечтаех за това пътуване на практика през целия си живот. Бях се похвалила пред приятелите си в училище: „Скоро ще отида на световно турне!“ Елена: Но ние не искахме да бъдем само туристи за една годи8

на. Когато бяха малки, заведохме момичетата в Пуерто Валярта, Мексико. Присъствахме на среща на Ротари и разбрахме, че клубът работи по проект наблизо, и отидохме да помогнем. В определен момент децата ни бяха някак отегчени. Затова им казах да си вземат книжките за оцветяване и пастелите. Нашите момичета започнаха да късат страници и да раздават пастели и изведнъж се оказахме 15 или 20 деца с техните майки, които оцветяваха. Видяхме, че дъщерите ни могат да споделят идеите си с други хора. Иван: Решихме, че отсега нататък всяка почивка ще бъде във вид на служба. Искахме дъщерите ни да разберат, че макар да е страхотно да пътуваш, още подобре е, когато можеш да помагаш на хората по пътя си. Елена: Всичко просто пасна: нашето семейно пътуване се превърна в година на служба на Ротари. Иван: Дълги години пестихме пари. Напуснахме работата си, продадохме колите си, дадохме дома си под наем и изведохме момичетата от училище. Трябваше да ги обучаваме по път. Обединя-

ването на силите ни с Ротари ни даде възможност да се свързваме с местната общност, където и да отидем: Европа, Африка, Азия, Южна Америка. Ротарианците се грижеха за нас като за свои. Вземаха ни от летището и да ни развеждаха. Чрез тях успяхме да участваме в проекти за служба навсякъде, където отивахме. Изабел: Бях на 11, когато напуснахме Сан Диего, и си спомням, че ми беше доста притеснено да напусна дома си за една година. Трябваше да се науча да живея само с един куфар за няколко дни. Но до края на пътуването забелязах колко много съм се променила. Преди да тръгнем, бях много капризна по отношение на храната и как ще прекарам времето си, но сега съм по-отворена за новите неща. Пътуването събуди и интереса ми към пътуванията. Вече съм в гимназията и веднага след като завърша, ще отделя една година, за да пътувам. Искам да организирам стажове в служба на общността. Лили: Обичам да казвам, че пораснах поне с три години, физически и психически, за тази една година. Наистина тъгувах в края на това семейно приключение. Едно от най-хубавите ни преживява-


ния беше във Филипините, където ходихме и на училище. Изпитах странна носталгия, облякох униформа с чорапи и се върнах в класната стая. Изабел: Обичах проекта, наречен Restart Africa, в Кения, управляван от ротарианката Мери Коулсън. Това е дом за деца, изоставени или осиротели поради конфликт. Повече от сто деца, на възраст от бебета до тийнейджъри, живеят там. Елена: Имаше едно малко момиченце, с което прекарвах много време в детската стая, само говорехме и се гушкахме. Това въведе тази фантазия в ума ми: Ами ако я осиновим? Но тогава си помислих: „Защо да я отвеждам от това място, където е толкова щастлива и толкова добре обгрижвана?“ Иван: Това е голяма част от наученото през годината ни в странство: че където и да отидеш по света, все още виждаш деца да се смеят. Само защото посещавате бедни райони, не означава, че там хората са депресирани. Където имате любяща и загриженаобщност, вие имате радостен живот.

Лили: Един ден в час по английски език говорихме по темата за Африка. Някои от моите съученици казваха неща като: „Африка е бедно място и трябва да им изпратим повече неща.“ Мозъкът ми буквално експлодира. Опитах се да обясня, че Африка не е просто място, пълно с бедни хора, които заслужават съжаление. Елена: Веднъж, няколко месеца преди да си тръгнем, си помислих: „Леле, наистина ли ще направим това? Но цялото пътуване беше наистина безпроблемно. Беше вълшебно. Имаше само един път, когато изпаднахме в паника, беше в Камбоджа. Бяхме наели автобус и спряхме в малък град за почивка и тоалетна. Пуснах първо момичетата и когато излязох от тоалетната, видях Иван да стои там. А автобуса го нямаше. Иван: Тъй като Елена прекара малко повече време в тоалетната, трябваше да взема решение. Ако бях останал в автобуса с момичетата, Елена щеше да излезе, без да има кой да обясни, че автобусът ще се върне. Елена: Да, ти каза това, а аз казах: "Следващия път никога повече не оставяй момичетата

ми сами." (Смее се.) Не бива да се смея. Това бяха най-дългите 12 минути в живота ми. Лили: Между другото, нямах представа, че автобусът се връща. И започнах да откачам. Сестра ми просто седеше там и слушаше музика, сякаш искаше да каже: „Ще се оправим“. Хм, няма да се оправим! Ние сме в Камбоджа, в автобус, без нашите родители или какъвто и да е начин да общуваме с когото и да било! Елена: Както вече споменах, малко се попритеснихме. Но имахме план, ако момичетата не се върнат. Щяхме да наемем такси и да гоним автобуса. (Всички се смеят.) Иван: Цяла година пътувахме и това беше най-неприятната ни случка. Никога не сме били ограбвани или тормозени. Светът не е толкова страшен, колкото хората го представят. Навсякъде има добри и мили хора. Не само ротарианците, но и всички, които срещнахме. Опитът от пътуванията наистина промени нашия мироглед. Разказано на Стив Олмънд

9


Разходка през Алпите АЛЕКСАНДРЕ ГАНДОН Ротаракт клуб Кан Ривиера, Франция

Откакто започнах да правя походи на дълги разстояния – като прехода ми от 2400 км от Кан в южната част на Франция до Копенхаген, Дания, през 2019 г. – това никога не е било свързано с атлетичното предизвикателство. Просто проучвах друг канал за туризъм по време на ваканциите си. Имах чувството, че пешеходният туризъм е най-добрият начин да се запознаеш с хора. През лятото на 2020 г. реших да пътувам от Кан до Женева, като мина през Алпите. Маршрутът беше само 600 км, но денивелация от 35 км го направи взискателно начинание. За да добавя малко пикантност, планирах да спя под звездите и да нося само малка ра10

ница с достатъчно място за два чифта чорапи, две тениски, пончо, две одеяла за оцеляване, полар и леко соларно зарядно за телефона ми. Носех и специален сапун, за да пера дрехите си всеки ден. През лятото в планините има достатъчно слънце и вятър, за да ги изсъхнат бързо, и имаше много езера и реки, където можех да се измия — макар че студената вода беше доста ободряваща, меко казано. Но добрата хигиена е важна по време на туризъм и исках да бъда гладко избръснат, когато видех хора или купувах хляб в пекарна. Освен това планирах да срещна ротарианци по пътя, като тези, които ме поздравиха в Бур-СенМорис и Анемас, два града в Източна Франция. По това време бях президент на Ротаракт клуб Кан Ривиера, така

че добавих още един нов елемент към този поход: събиране на пари за кауза. Други членове на моя клуб помогнаха за набирането на средства и с медиите. Освен това направихме мозъчна атака, за да изберем местна организация, на която бихме могли да помогнем. Изведнъж походът ми вече не беше индивидуално усилие, а колективно. Спряхме на Асоциация „Лиo“, която финансира педиатрични изследвания за рак и предоставя финансова помощ и морална подкрепа на семействата на деца, болни от рак. Той е кръстен на 15-годишно момче, което е починало от рак, и е стартирано от майка му Делфин. По време на моето пътуване тя, както и нейният съпруг и дъщеря им ми изпратиха насърчителни съобщения, които бяха невероятно вдъхновение. Напуснах Фестивалния дворец в Кан на 1 август. Преходът през Алпите не е толкова труден, колкото бихте очаквали. Разбира се, имах нужда от физическа подготовка до известна степен. Работих върху дихателни упражнения и укрепване на мускулите и шест месеца преди заминаването си спрях да ям месо, за да мога да отслабна и да бъда по-годен за по-


хода. Предишните ми походи ме подготвиха за това, което предстоеше. Свикнал съм с туризъм и вече не ме мъчат мехури. И това е смешно разграничение, но скалите по алпийските пътеки не са толкова твърди за краката ви, като тези, да речем, в Корсика, където скалата е по-вероятно да се разпадне, а чакълът, който покрива пътеките, е по-остър. Най-важният императив е да се пие вода в големи количества, което не е трудно да се направи в Алпите. Дори и да не бях жаден, пиех при всяка възможност. Бях решил да ям само в магазините, които срещнах по пътя, но мога лесно да мина, без да се храня, до 48 часа. Освен това получавах помощ, когато хора се присъединяваха към мен в определени сегменти от пътуването. Моят приятел Матьо Маеро, който тази година е президент на Ротаракт клуб Антиб Кап Ажур, вървеше с мен през първите два дни, а по пътя ме срещнаха и други приятели. Тогава открих, че точно както при колоезденето, това ми помага да продължа напред, ако има някой, който води по пътя. Нямах фиксиран маршрут. Използвах приложение Visorando, където можете да намерите подробни карти на туристически пътеки. Но исках да посетя някои забележителности, включително Col de l’Iseran, най-високия павиран проход в Алпите. (Феновете на Тур дьо Франс ще са запознати с него.) Спах близо до най-висока-

та точка на прохода на височина от почти 2500 метра. Това беше най-предизвикателната ми нощ, като температурата падна до 6 градуса. Добър трик да останете на топло е да лежите на легло от борови клони. В по-голямата си част имах късмет. Никога не съм си представял, че ще срещна толкова малко пречки по пътя. Единственият истински инцидент беше, когато оса ужили долната ми устна (аз съм истински магнит и ме жилят много). Устната ми се подуваше чудовищно, но успях да намеря аптека и си възстановявах нормалния вид в рамките на 24 часа. Научи ме да не се отчайвам, когато се справям с неуспехи. В Алпите трябва да внимавате за гръмотевични бури; ако попаднете в такава, стойте далеч от дърветата и приберете щеките си, за да избегнете удар от мълния. Докато вървях, се опитвах да предвидя

времето и винаги когато валеше, търсех защитена зона и наваксвах със спането. Но като цяло се възползвах от страхотното време и пристигнах на дестинацията си на 20 август, точно както беше планирано. Освен това преизпълнихме целта си за набиране на средства, като събрахме 3000 евро, приблизително около 3500 долара. Черешката на тортата беше приемът за добре дошъл от ротарианци от Женева, които бяха подготвили барбекю в моя чест. Честно да си кажа, много ми беше приятно отново да вкуся месо. Разказано на Ален Дру 11


Спечелиш катарама за колан от шампионат по родео ДЖЕФ КЛАЙН, Ротари клуб Хикори, Северна Каролина Що се отнася до конете, никога не съм правил повече от няколко разходки с водач из курортите. Но през 2012 г. заедно със съпругата ми отидохме в Белиз и тя ме изведе на езда. Попита ме дали искам да галопираме, на което отговорих с въпрос: „Какво е това?“ Ето колко малко знаех за язденето. В момента, в който усетих как конят плува под мен, казах: „Леле! Това е страхотно!” Когато се прибрахме вкъщи в Северна Каролина, наех породист кон на име Табако, бивш състезателен кон, и започнах да тренирам с него. Същата година пътувахме до Коди, Уайоминг, и докато бяхме там, отидохме на родеото и за първи път видях надбягване с бъчви. Имате тези три варела, разположени на около 30-ина метра един от друг, и трябва да се състезавате около тях по определен модел и да не ги събаряте. Професионалистите галопират много бързо и взимат тежките завои. Много е вълнуващо. Само като ги наблюдавах, се зарекох: трябва да направя това. Тогава видях реклама с надпис: „Научете как да се състезавате между барелите“. Беше едночасов курс в едно ранчо. Жената, която ръководеше класа, носеше голяма лъскава катарама за колан — шампионска катарама. На моя въпрос ми обясни, че за да получиш такъв, трябва да спечелиш някои събития. „Е, мисля, че искам едно такова и за мен“, казах , а тя огтовори: „Трябва да си купиш“. Тя се шегуваше. Но в ума си казвах: „Добре, играта продължава!“ Жена ми Джой само се засмя и завъртя очи. Но ние сме женени 12

от 1979 г., така че беше ясно накъде отиват нещата. Започнах да тренирам с Табако. Имах редица провали, което е логично. Веднъж се озовах в спешна помощ, направиха ми осем шева и компютърна томография. Джой не беше впечатлена от ездата ми през онзи ден. Обещах след този случай винаги да нося каска, а Джой ми даде щастливо пени, което благослови, така че имам своето късметче. Бях яздил по-малко от година, но така или иначе започнах да участвам в събития. Те бяха спонсорирани от Националната асоциация по езда около бъчви (NBHA). Тогава бях на 57 и се състезавах в старшата дивизия през цялото лято на 2013 г. На следващата година NBHA въведе нова категория, която възнаграждаваше постоянството вместо само скоростта. Проблемът е, че има някои добри стари каубои, които са бързи като куршум. Но тъй като бях най-малко опитният ездач, измислих това, което бихте нарекли математическа стратегия. По принцип можех да вървя много бавно и ако никога не удрях барел, трупах точки. Беше нещо като онзи филм, в

който човек разбира, че в страната му няма ски скачачи, затова се научава да скача и отива на Олимпийските игри. Ходих на събития събота след събота. В края на годината организираха банкет. Не бях сигурен, че ще спечеля нещо. Но по едно време чух да ме викат като шампион на Северна Каролина, район 9, група старши 5D. И можете да познаете какво имам. Може да съм бил костенурката, но катарамата на колана ми е лъскава като на всеки от зайците. Все още яздя. След като усетите какво е да яздите наистина, да бъдете конник, е в сърцето ви. Но вече не се състезавам. Единственият ми стремеж беше да взема тази катарама за колан. Децата ми са били във фермата, където яздя, и разбира се, Джой ме е виждала да се състезавам много. Спомням си, че веднъж бях вече на седлото и готов да изляза от обора и получих обаждане от бъдещия ми зет. Той каза: „Тази вечер ще помоля дъщеря ти да се омъжи за мен!“ Казах: „Добре, синко. Късмет." След това върнах телефона в джоба си и яздих страхотно. Разказано на Стив Олмънд


СТЕ в Ротари 70 години ДЖИМ СИМЕРМЪН Ротари клуб Оукмонт Верона, Пенсилвания

Присъединих се към Ротари през 1950 г., когато бях на 24 години. Тогава бях най-младият член на сегашния Ротари клуб в Бъръл-Ню Кенсингтън, Пенсилвания. Сега – на 95 години – съм най-възрастният член на Ротари клуб Оукмонт Верона. След 70 години все още не пропускам среща на клуба. Преди посещаемостта беше голяма работа. Ротари стана по-гъвкав, но продължих с постоянството си, защото харесвам срещите на Ротари. Приятно ми е да виждам приятелите си и да научавам какво се случва с проектите. В началото на пандемията от COVID-19 Ротари срещите на моя

клуб се организираха онлайн. Zoom е доста популярен сред възрастните хора, така че се чувствах комфортно с тази платформа и след няколко месеца ми хрумна, че мога да започна да посещавам повече от срещата на собствения си клуб. Синът ми Бил живее в Колорадо. Той е в Ротари клуба Хайландс Ранч, Литълтън, и започнах да посещавам срещите на неговия клуб всяка седмица. Влязох и в среща на един от моите бивши клубове, РК Фокс Чапъл Ерия, за да видя някои от старите си приятели.

Когато се присъединих към Ротари като млад, работех за други хора. Срещата с успешни хора чрез моя клуб ми помогна да развия повече увереност и в крайна сметка започнах няколко бизнеса. Един от тях беше телефонен секретар, бизнес който основах през 1958 г. и развивах 35 години.

Беше страхотно забавно да говоря с хора, с които не съм говорил от години. Много ме ободри. Срещах се с много хора, които са имали преживяванията, които съм имал в Ротари. Просто няма много хора, които са в Ротари от седем десетилетия! През годините видях как Ротари расте и се променя много, но мисля, че найзначимият повратен момент за организацията дойде, когато жените започнаха да се присъединяват през 80-те години на миналия век. Това беше преломен момент и сега ще имаме Дженифър Джоунс като първата жена президент на Ротари Интернешънъл. Мисля, че това е страхотна стъпка напред.

Когато говоря с по-млади хора за Ротари, винаги ги насърчавам да се присъединят. Това обогати живота ми и ми даде начин да помагам на другите. Да, трябва да балансирате членството си с други неща в живота си, но няма такова нещо като недостатъчно време. Отделяйте време за важните за вас неща.

Мисля, че моят клуб всъщност е по-важен за мен сега, защото правя по-малко неща. Съпругата ми Лоис почина, а петте ми деца са възрастни. Моите Ротари срещи са това, което очаквам с нетърпение всяка седмица.

Когато размишлявам върху 70те си години в Ротари, мисля, че най-добрата част от тях са приятелите, които срещнах – и разликата, която направихме заедно. Разказано на Ванеса Главинскас

13


На стоп около света ЛУДОВИЧ ХЪБЛЪР Ротари клуб Болио Лазурен бряг, Франция

Баща ми ме мислеше за мамино синче. За да ми помогне да стана по-самостоятелен, ме насърчи да пътувам на стоп, което започнах да правя, когато бях на 16. Ако е възможно, избягвам да стоя отстрани на пътя и да вдигам палец. Моята логика е, че е по-добре да избера шофьорите, отколкото да ги оставя да изберат мен. Бензиностанциите са предпочитаните ми места, където да избирам пътуванията си. Пътуването по света беше моя мечта, откакто бях на около 8 години, когато прекарвах голяма част от времето си в разглеждане на карти. След като завърших бизнес училище и преди да започна първата си работа, реших, че е назрял моментът да осъществя тази мечта — и исках да я изпълня като стопаджия. Това постижение ми отне 1827 дни, от 1 януари 2003 г. до 1 януари 2008 г. Пропътувах 170 000 км, 14

посетих 59 страни, карах с 1300 шофьори и на 10 кораба, изчаках общо 10 000 часа и ми беше категорично отказано 20 000 пъти, както и с няколко средни пръста за добра мярка. Моите пътувания понякога бяха изпълнени със събития: пияни шофьори, хора, които вярваха, че са състезатели на НАСКАР, шофьори с наркотици, скрити на задната седалка. В Коста Рика, когато безумно спрях кола, защото бях навън под проливния дъжд, шофьорът насочи пистолет към мен - но в крайна сметка ме качи. Не бях планирал да ме няма пет години. Но докато пътувах, разбрах, че ако доживееш до 100 години, пет години са само 5 процента от живота ти. Общата цена на пътуването беше 25 000 евро, около 29 000 долара - не толкова много, като се вземат предвид всички неща. Почти винаги успявах да намеря безплатна нощувка или да спя в палатката

си, а храната е наистина евтина в много страни. Тръгнах с 12 000 евро (собствени пари). Останалите 13 000 евро спечелих чрез представяне на презентации — общо 350, включително в Ротари клубове — писане на статии и извършване на дребни работи, включително работа като сервитьор и иконом. Моретата и океаните бяха найголямото ми предизвикателство. Често ми бяха необходими седмици, за да се намери лодка. Най-удивителното ми преживяване беше да пресека Тихия океан с 40-футова платноходка, помагайки на капитана с каквото мога: миех чинии, белех картофи или вдигах платната. Имахме два нервни инцидента, първо на островите Галапагос, където се ударихме в скала, а след това, 4800 мили покъсно, на островите Кук, където корабът беше повреден след заораване в някакви рифове. На следващия ден трябваше да ни


спасяват, бях блокиран на остров Аитутаки за няколко седмици. Общо преминаването отне четири месеца.

Друга първоначално напрегната среща с полицията, този път в Алабама, завърши с това, че всъщност получих превоз от тях.

Друг страх брах, като ме преследва комодски дракон в Индонезия. Бях твърде зает да се опитвам да направя готина снимка, за да осъзная, че животното е доста близо - толкова близо, че реши да тича след мен.

По-позитивна среща се случи по пътя ми за Маями. В Кий Уест шофьор направи шестчасово заобикаляне, за да ме остави до дестинацията ми. Той беше механик и трябваше да говори за личните си проблеми. Когато се приготвих да сляза от колата, той ми каза, че наскоро е имал мисли за самоубийство и разказа за моя опит му е дало сили да продължи да живее.

Разболяването е друго притеснение, когато пътувате до толкова много места. В началото имах стомашни проблеми заради различните храни, които ядях. Прекарах дизентерия за около три седмици. Малко по малко обаче храносмилателната ми система се адаптира и докато стигнах до Индия, вече можех да пия сокове, приготвени с чешмяна вода. Някои от районите, през които пътувах, не бяха безопасни. През 2007 г. бях в Афганистан. Избягвах райони, контролирани от талибаните. За да избегна автостоп в провинцията, исках да намеря превоз, който да ме отведе от Пешавар, Пакистан, до Кабул. Шофьорите на камиони непрекъснато ми казваха, че има две неща, които не биха взели: наркотици и западняци. В крайна сметка се возих със зъболекар, който караше между двата града, за да купува и продава зъбни протези. Имах доста запомнящи се преживявания в Съединените щати. Във Флорида служител на бензиностанция ме помоли да напусна, като каза, че стопът е незаконен. Въпреки това успях да хвана кола до следващия град, където трябваше да застана отстрани на пътя, за да взема следващото си пътуване. Не мина много време и бях заобиколен от три полицейски коли с виещи сирени и мигащи светлини. След като обясних начинанието си, полицаите се успокоиха и дори се снимаха с мен.

Светът на автостоп, книгата, която написах за моите преживявания, има подзаглавие Пет години в Университета на живота. Обичам да наричам автостопа училище на живота, защото по време на пътуването си срещнах широк спектър от хора с различен произход, от онзи местен механик във Флорида до Далай Лама в Индия. Да, Далай Лама. В края на една презентация, която направих в училище в Дхарамшала, където живее Далай Лама, директорът ми каза, че трябва да се срещна с него, за да говоря за моето приключение. След продължително движение напред-назад успях да прекарам няколко минути с великия човек. Бях изненадан да видя колко земен и любопитен беше той. Доста се посмяхме, когато той предложи, че ще бъде забавно да попътува на стоп с мен. Между другото, бях пътувал на стоп през Тибет, което е рядко и дори незаконно. Основният извод, който направих от пътуванията си, е, че повечето хора са честни и приятелски настроени. Въпреки че трябва да държите очите си отворени, за да избегнете лоши изненади, трябва да се доверите на своите човешки събратя.

ЗА БЕЗКОРИСТНА СЛУЖБА Целта на Ротари е да насър­чава и развива идеала за служба на обществото като основа на достойно начинание, и в частност да насърчава и възпитава:

1 2

Създаването на познанства като възможност да бъдеш полезен и служиш; Високите етични норми в бизнеса и професията, признаването значимостта на всяко полезно занятие, както и стремежа на всеки ротарианец да защитава името на своята професия и да служи на обществото;

3

Прилагането на практика на идеала за служба в личния живот, бизнеса и обществения живот на всеки ротарианец.

4

Международното разбирателство, добрата воля и мира чрез приятелство на бизнесмени и професионалисти от цял свят, обединени от идеала за служба на обществото.

Четиристранен тест за онова, което мислим, казваме или правим. 1. Това ли е ИСТИНАТА? 2. Справедливо ли е спрямо всички, които засяга? 3. Ще създаде ли това ДОБРОНАМЕРЕНОСТ и по-добри приятелства? 4. Ще бъде ли от ПОЛЗА за всички, които засяга?

Ротариански код на поведение Следният код на поведение е приет за употреба сред ротарианците Като ротарианец, аз: Ще действам почтено и с високи етични стандарти в моя професионален и личен живот. Ще взаимодействам честно с другите и ще се отнасям с тях и заниманията им с респект. Ще използвам професионалните си умения чрез Ротари, за да: напътствам младите хора; помагам на тези със специални нужди; подобрявам качеството на живот на моята общност и по света. Ще избягвам действия, които рефлектират негативно на Ротари или други ротарианци.

1 2 3

4

Разказано на Ален Дру 15


„Има разлика между това да си член и да принадлежиш. Не принадлежиш, докато хората не започнат да се грижат за теб, а ти от своя страна не започнеш да се грижиш за други хора." Елизабет Усович

Иновирайте, за да привличате Инициативата "Всеки един да доведе един" предлага свежи възможности Увеличаването на членството на Ротари не е нова концепция. Това е непрекъснат процес, казва директорът в РИ Елизабет Усович, „но ние предлагаме нов начин на мислене за това“. Акцентът сега е върху насърчаването на иновативни нови клубове и „всеки човек може да привлече някого към това усилие“, казва тя. От стартиране на нови клубове, които са фокусирани върху кауза или интерес, до насърчаване на чувството за принадлежност към съществуващите клубове, усилието да се приеме гъвкавостта и да се приоритизират нуждите на членовете – както настоящи, така и потенциални – може да помогне на Ротари да расте. С цел достигане и поддържане на глобално членство от 1,3 милиона членове на Ротари клуб и 300 000 членове на Ротаракт, инициативата Every One, Bring One е призив за действие към всеки член. Прочетете идеи как да представите някой, когото познавате, в Ротари. Морийн Вот 16

Бъдете гъвкави Стартирайте клуб с кауза Ротари предлага Всеки един, да доведе един Бивши членове – както и настоящи членове, които може би са загубили страстта си към Ротари – могат да бъдат ценен ресурс. За да научите как най-добре да ангажирате всички членове, говорете с хора, които не са посещавали клубни срещи, за да разберете защо, и попитайте бившите членове какво им е липсвало в техния опит с Ротари. След това потърсете начини да посрещнете тези нужди.

различни начини за създаване на клубно изживяване, което да се хареса на нови и потенциални членове. От корпоративно членство и членство, базирано на възпитаници, до електронни клубове и сателитни клубове, можете да избирате кога, къде, как и защо да се срещате. „Гъвкавостта е от ключово значение“, казва Усович. „Раздвижете времето, в което се срещате, и мястото, където се срещате. Погледнете отвъд вътрешния си кръг към вторичния кръг. Доста вероятно е да намерите по-голямо представителство на вашата общност."

Клубовете навсякъде се стремят да ангажират членове, като се фокусират върху техните страсти. В дистрикт 5030 (Вашингтон), гуверньорът Хауърд Коен помогна за чартирането на два клуба, основани на каузи – единият фокусиран върху устойчивостта на околната среда, а другият върху прекратяването на сексуалния трафик – и планира други, които да привличат членове, които са ветерани, част от LGBTQ+ общността, или участват в мюсюлманската асоциация на Пюджет Саунд.


„Личното преживяване – не само това, което успяхте да върнете на общността, но и как Ротари е повлиял на живота ви и какво сте спечелили от него – може да направи истинската разлика." Ерика Мърфи Ротари клуб на Шейдс вали, Алабама

Организирай събитие Свържете се с вашия застъпник В Северна Америка всяка зона има двама застъпници за иновативни клубове, които могат да ви помогнат да създадете нови клубове, да изследвате нови формати за срещи и да откриете различни опции за членство. За да намерите своите застъпници, свържете се с вашия Дистрикт гуверньор, координатор на зоната или директор или потърсете уебсайта на вашата зона.

Клубните събития, които се фокусират върху обслужването или просто върху забавлението и общуването, са чудесен начин да запознаете нови хора с Ротари и да им покажете как вашият клуб прави разлика в общността. Когато организирате такива събития, насърчавайте всеки член да доведе поне един нов човек. И не забравяйте да се свържете с присъстващите, за да ги уведомите за различните начини, по които могат да се включат в Ротари.

Влезте в действието Когато членовете участват в Ротари групи за действие и стипендии, е по-вероятно те да останат в Ротари, казва Жак Хауърд, бивш Дистрикт гуверньор на Дистрикт 6080 (Мисури). Разберете какви са интересите на вашите членове, за да можете да ги свържете със съмишленици. Или включете целия клуб: Ротари групата за мир, например, може да ви помогне да се определите като миротворчески клуб.

РЕСУРСИ Онлайн инструмент за препоръка на член Познавате някой, който би станал страхотен член, но се нуждае от помощ, за да определи кой клуб е подходящ за него? Членовете на Ротари могат да използват инструмента „Препоръчай член“, за да помогнат на потенциалния член да се съпостави с правилния клуб. Намерете го на my.rotary.org/ member-center. За да намерите различни инструменти, които да ви помогнат да ангажирате членове на клуба. Научете как да: - Се свържете с потенциални членове - Извършите клубна здравна проверка - Създадете план за членство на вашият клуб; - Ангажирате настоящите си членове - Увеличите гъвкавостта на вашия клуб; - Започнете нов клуб. 17


ПОСЛАНИЕ ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ФОНДАЦИЯ РОТАРИ Януари

СТОЙНОСТТА НА ПАРТНЬОРСТВАТА Всички влизаме в Ротари, защото искаме да се присъединим към другите в службата и да направим разлика. По същия начин, когато Ротари се обедини с организации с единомишленици, за да работи за нашите споделени цели, няма нищо, което да не можем да постигнем. Партньорствата засилват нашето въздействие. Воденето чрез партньорства не е нищо ново за Ротари: Помогнахме да ръководим формирането на Глобалната инициатива за ликвидиране на полиомиелита. По-късно, когато Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ се присъедини към каузата, ние спечелихме дългосрочен партньор за набиране на средства и технически партньор в борбата срещу полиомиелита. Чрез нашето партньорство и споразумението за набиране на средства 2 към 1 с Фондация „Гейтс“, Ротари генерира 150 милиона долара годишно, за да сложи край на полиомиелита. Гордеем се, че те са част от усилията за прекратяване на това заболяване. Това ниво на въздействие може да се види и в сътрудничеството в другите ни области на фокус. Ротари си партнира с Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) по големи инициативи в национален мащаб. Партньорството на Ротари и USAID WASH помогна на общностите и правителствата в страни като Уганда и Гана да осигурят безопасна вода, канализация и хигиена, оказвайки въздействие върху стотици хиляди животи. Ние също така си партнираме с USAID, за да помогнем в борбата с COVID-19 и неговото дългосрочно финансово и социално въздействие в Италия. Междувременно програмата Hearts of Europe, която се финансира съвместно от USAID и Ротари, подпомага общностите в Източна Европа чрез глобални грантове. Доказването на нашата стойност като доверен партньор често стимулира множество съвместни проекти. Чрез инициативата „Силата на храненето“ си партнираме с нашия партньор за ликвидиране на полиомиелита УНИЦЕФ и фондация „Елинор Крук“ за справяне с недохранването в ранна детска възраст. Ротари фондацията е твърде голяма, за да я пазим за себе си. Нека се погрижим светлината на Фондацията да свети ярко. По този начин ще намерим нови партньори, ще спечелим нови поддръжници и ще увеличим доброто, което всички правим по света. Февруари

Ротари изгражда мир, като създава следващото поколение миротворци Винаги с нетърпение очаквам февруари, месеца на рождения ден на Ротари, като време да си спомним нашата история. Това, което започна като малка сбирка в офис в Чикаго през 1905 г., скоро се превърна в глобално движение – такова, от което вие и аз сме част днес. Февруари е и месец на миротворството и предотвратяването на конфликти, когато празнуваме основна концепция на Ротари: стремеж към глобален мир и разбирателство. Чрез нашите глобални и дистриктни грантове Фондация Ротари е сила за мир — както и всички вие, които използвате тези средства за проекти. Безвъзмездна помощ, която насърчава грамотността, може да доведе до по-добро разбиране и икономическа сигурност в тази общност и извън нея. Това поставя основата на мира. Когато общностите не се борят за оскъдните водни ресурси, тъй като имат работеща помпена система, те могат вместо това да се обучават. Насърчаването на мира е вплетено във всичко, което прави Ротари. Въпреки последиците от пандемията COVID-19, Ротари центровете за мир успяха да се адаптират, осигурявайки минимални прекъсвания на програмата. Сега студентите в нашите седем центъра възобновяват нормалните си дейности. Това включва млади миротворци в нашия най-нов център в университета Макерере в Кампала, Уганда, които се готвят да приложат новите си знания и умения в регион, който се нуждае от мирни решения. През последните 117 години Ротари се превърна в глобална сила за добро – насърчаване на мира и разбирателството във всички наши начинания. Устойчивата сила на Ротари Фондацията и нашият десетилетен ангажимент към мира са неща, които си струва да се празнуват, подкрепят и поддържат за поколенията, които ще ни последват. JOHN F. GERM Foundation trustee chair

18


GOVERNOR‘S MESSAGE „И тъй, от плодовете им ще ги познаете.“ Евангелие от Матей (глава 7) Неусетно някак дойде краят на още една календарна година и преполовихме нашата година, ротарианската. Искрено се надявам за повечето от вас изминалата година да остане в паметта ви само с положителни спомени, а тези, които са преживели изпитания и нещастия, да намерят сили да продължат напред с позитивизъм и ведър поглед към света, да намерят нови пътища към добруването и прогреса. Японците казват: „Когато няма изход, има поне три.“ Всички знаят, че краят на годината е време за равносметка, но също така и време за нови планове и нови надежди. Но какво е надеждата, ако тя не се е родила вследствие на осмислен положително ориентиран труд и целенасочени усилия за това. Борислав Къдреков Замисляли ли сме се колко време в денонощието сме отдадени на нашите Дистрикт гуверньор 2021-22 професионални занимания? Каква част от пътищата, които извървяваме и Дистрикт 2482 България продължаваме да вървим, са вследствие на срещите ни, породени от професионалните ни занимания? Колко от нас са намерили половинките си и най-добрите си приятели благодарение на професионална среща? Отговорът е – безкрайно много. Замисляли ли сме се как се формира мнението на заобикалящите ни за нас? Каква част от това мнение се дължи на нашите професионални знания, умения и изяви? Как самите ние изграждаме своето мнение за заобикалящите ни? Красиви и елегантни хора със стилни дрехи, изричащи омагьосващи фрази и обещания, със силна и въздействаща себеизява твърде често формират мнеСЛУЖИМ ЗА ПРОМЯНА нието ни за даден човек, но несъмнено онова, което изгражда цялостната НА ЖИВОТА ни представа за него, са неговите дела и това, което оставя след себе си. Без съмнение нашите професионални изяви са основната, същностната съставка за нашето цялостно „аз“ и Ротари неслучайно отдава такова голямо значение на нашата професионална служба и темата за всеки януари (началото на календарната година) е „Професионална служба“. Замисляли ли сме се защо Ротари е създал класификатор на професиите? Защо търсим млади, изявени, доказани професионалисти и лидери в своите професии за наши членове? Защо, когато поканим такива в нашите клубове, от непознати те се превръщат в наши най-близки приятели и хора, на които можем безрезервно да разчитаме Замисляли ли сме се защо в Ротари разполагаме с голяма, доказана в реални условия експертиза? Защо срещаме толкова много безкористно служещи приятели? Толкова много „защо“, с толкова на пръв поглед прост отговор. Защото нашите приятели със сърце и любов изпълняват любимите си професионални задължения. Защото пренасят това отношение като осъзнат дълг в семействата си и така възпитават децата си. Защото ежедневно демонстрират професионализъм и отношение към труда в семействата си и на работното си място. Защото по този начин възпитават околните без думи, па макар често да звучат като Дон Кихот. Защото по този начин променят към по-добро заобикалящата ни физическа и духовна среда. Приятели, благодаря ви от все сърце, че при многобройните срещи и прояви с вас разпознах толкова много одухотворени, истински хора и професионалисти, чиято мисия е да променят към по-добро заобикалящия ни свят! Борислав Къдреков Дистрикт гуверньор 2021-22 Дистрикт 2482 България 19


our clubs

Нашите лектори: Алекс Алексиев Алексей Алексиев Александър Мошев Александър Ненов Александър Николов Александър Павлов Ан Нгуен Андре Филипе Дуарте де Суса Андрей Стойчев Анелия Дошева Антон Дончев Биляна Тончева Бони Динчийска Борислав Бойнов Борислав Къдреков Валентин Стоянов Валентин Съйков Василка Николова Веселин Димитров Георг Георгиев Георги Къркеланов Георги Павлов Георги Чернев Гиоргос Ангелакис Дагмар Уент Даниел Белчев Дамян Попхристов Деница Симеонова Диана Теофилова Димитър Василев Димитър Владимиров Димитър Димитров Димитър Недков Димитър Мандраджиев Драган Драганов Евгени Димитров Елка Бързакова Емануела Фролошка Емил Коцев Иван Омайски Ивелин Михайлов Илиян Николов Ирена Димитрова Калоян Кирилов Калчо Хинов 20

ЖИВ ЛИ Е ВАШИЯТ Този въпрос е началото на текущото експозе, което ще се опита да открои ползотворни практики от живота на един от деветдесетте Ротари клуба в Дистрикта ни. Скъпи приятели, можем ли да дадем еднозначен отговор? Можем ли със сигурност да кажем, че клубовете ни са истински живи във време на физическа дистанция и забрани за събирания поради опасения от предаване на Корона вирусната зараза? Изгубихме ли членове, не заради инфекцията, а поради липса на активност от страна на клубовете ни? По инерция ли се движим, или дори забавяме ход? В тези странни времена е време да сме активни, не защото трябва да ни видят, а защото ние трябва да видим. Ние трябва да видим всички онези, които имат жизненоважно отношение към всичко това, което наричаме „нормално“ в нашето ежедневие. Почти две години нашето ежедневие е всичко друго, но не и „нормално“. Това се отразява на индивидуално, но и на общностно ниво. „Аз“ + „ти" = „ние“. Но няма „ние“, когато „аз“ или „ти“ прекалено дълго време не е в нормалното си състояние и реално липсва от уравнението по-горе. Ето затова е важно всяка общност да приобщава към себе си не само нови членове, като запалва в тях искрата, но и да поддържа вече запаления огън в тези, които са нейни членове или имат допирни точки. Запитайте се кога за последно поканихте гостлектор във вашия клуб, който да ви говори не за проект на клуба, а за образование, наука, култура, икономика, екология, спорт и др.? Кога за последно поканихте учителя, скулптора, режисьора, писателя, архитекта, фотографа, лекаря, полицая, пожарникаря, адвоката, дипломата, програмиста, инженера, предприемача? Кога за последно направихте така, че клубен член да разкаже за своите

професионални дейности? Кога за последно „построихте“ мост между трите бряга: членовете на клуба, общността на гост-лектора и гостите на клуба? Един от членовете на Ротари клуб СофияКапитал казва винаги, че нашите събирания трябва да създават условия за растеж и развитие, а друг винаги го допълва, че трябва клубната среща да е като кошер на пчели – да жужим и да изграждаме заедно по-добро общество. Да „опрашваме“ всяка част на обществото ни със светлината на идеите ни за по-добър свят, така както пчелите опрашват флората. Ротари клуб София-Капитал още от 5 май 2015 г., когато се състоя неговата учредителна среща, до ден-днешен се събира всяка сряда, независимо дали е на живо, хибридно, или изцяло виртуално. За този период от вече почти седем години имаме почти 350 срещи, като на 90 от тях са гостували 90 различни гост-лектори на различни теми. Това е една от работещите практики в нашия клуб, защото създава възможност клубът да се развива в различни посоки на действие спрямо общностите, които са част от голямото ни национално общество на гражданите на България. Много на брой са успешните инициативи и проекти, къде изцяло наши, на клуба ни, къде съвместно с друг Ротари клуб или друга организация, къде само с тихо съдействие от наша страна като клуб или наши членове в лично или професионално качество за поддържането, съхраняването, създаването и развитието на проекти, инициативи и стратегии в полза на родината ни. За нас капиталът са хората и техните знания. И тук


OUR CLUBS

РОТАРИ КЛУБ? мога да продължа с друга практика, която развиваме успешно, а именно отдаването на почит на всичко сътворено до момента от страна на нашите приятели от миналото – близко и далечно. Позволете ми една малка провокация – може ли и друг Ротари клуб в Дистрикта да направи филм за историята си или поне за последната си година? Мисля, че отговорът е не само МОЖЕ, а че всички Ротари клубове могат да го направят това, а и трябва да започнат да го правят. Едно време се правеха брошури, алманаси, интервюта за вестник или списание... всичко това е чудесно, но в 21 в., както казват ПДГ Наско Начев и ПДГ Илиян Николов, трябва с по-нови методи да се работи. Защо да не може всеки клуб да има една кратка видео визитка от 2-3 минути какво е направил за изминалата година, или още по-добре – направо 10-15 минути кратко филмче за историята си, което да е общодостъпно и да се праща на всеки гост, посетил клуба на среща? По този начин ще успеем да покажем не само, че помним, ценим и развиваме върху основите на тези, които са ги положили, но и на тези, с които в днешно време сядаме на една маса като редови камъни с идеални страни, че ние почитаме и уважаваме тези, с които сме и сега на една маса. По този начин ще показваме по-ясно на гостите ни, че сме живи и по този начин ще създаваме условия за повече живот, повече искри и по-голям огън за нашите клубове... а и от там и за повече СВЕТЛИНА. И като заговорих за светлина в онзи нефизичен контекст, то нека ви споделя и трета практика, която ще даде още повече живот на Ротари клуба ви. Всеки Ротари клуб има капитал. Всеки Ротари клуб е по презумпция създаден от членове физически лица, които са водещи експерти,

лидери, корифеи във своите си професии. Можем ли да „черпим“ от членовете ни не само финанси или връзки? Естествено, че можем. Правим ли го? Последният въпрос го оставям отворен защото няма еднозначен отговор в Дистрикта, а и в света. Какъв е смисълът да имаме така добре подбран и съсредоточен потенциал на едно място, ако не използваме на първо място неговите мисловни възможности за съсредоточаване върху намирането на решения на проблеми или дори достигането до нови и пилотни похвати за дейности, продукти и стратегии. Можем ли с инструментариума, завещан ни от първооснователите на ротарианството, да организираме на първо място мисловния капацитет на членовете ни, а действията ще последват от само себе си. Нима това няма да означава, че ние всъщност ще ангажираме мисловния потенциал на нацията? Имаме нужната шлифовка от последните три десетилетия на работа в тази добре смазана машина, която ежеседмично ни привлича да се събираме, общуваме и създаваме нещо ново до такава степен, че ако извънредно изместим за друг ден срещата ни, то се чувстваме някак „празни“ в иначе редовния ни ден за срещи и от само себе си търсим контакт с приятелите ни, за да се „закачим“ за онзи „генератор“ на идеи, решения и визии, който познаваме иначе като „регулярна редовна клубна среща“? А всъщност ние не се „закачаме“, а ЗАЕДНО ГО СЪЗДАВАМЕ всеки път. Позволете ми да оставя отворен края на това експозе със следния въпрос: „Правим ли най-доброто, на което сме способни?" Димитър Мандраджиев Паст-президент Ротари клуб София-Капитал

Нашите лектори: Камен Величков Камен Лозев Кирил Топалов Красимир Мартинов Марина Стефанова Мария Арабаджиева Мартина Михнева Миглена Темелкова Милена Добрева Милена Дреновска Митко Василев, инж. Митко Минев Михаил Стефанов Михаил Тачев Надежда Станчева Николай Пълов Нина Митева Нина Найденова Олег Константинов Петър Бонев Петър Колев, д-р. Петър Христов Пламен Герасимов Пламен Лазаров Пламен Матеев Пролетка Христова Рада Тягуненко Радка Чернева Ралица Димитрова Румен Ралчев Сийка Павлова Славяна Висулчева Тодор Чобанов Тони Шарма Тошко Савов Христиан Даскалов Христо Михайловски Цветан Мадански Цветан Съйков Цветелина Маймарова Цвятко Кадийски, инж. Цън Цон Явор Колев Явор Сидеров Яков Джераси 21


ANNIVERSARY

история в пет филма Историята на Ротари в България (1933-1951 г.) – пет филма на Цвятко Кадийски и РК София-Капитал В края на 2021 г. бе осъществен един отдавна замислен проект – да се покажат по общодостъпен и модерен начин основните моменти от развитието на Ротари в България от периода преди двукратната забрана на организацията. Голяма част от тях са публикувани в издадените от мен книги (между които „Ротари в София“ и „Ротари в България“), в десетки статии, художествени албуми, презентации и изложби по повод на различни ротариански събития. През 2008 г. и Анелия Дошева включи в своя филм „Магията на Ротари“ (на CD) няколко минути, посветени на историята на Ротари в България. Но времената се менят и представянето трябва да бъде съобразено с променените технологии и начините, по които хората предпочитат да се запознават с информацията, така че да стане достъпна и привлекателна за по-широка публика. Ето защо с голяма благодарност приех поканата на Митко Мандраджиев от РК София-Капитал да покажем историята на Ротари в България по по-нетрадиционен начин – чрез няколко кратки филмчета, достъпни в Интернет. Това предложение отговаряше на една моя отдавнашна идея, за която от години търсех съмишленици. И ги намерих в лицето на Митко, „Мултивизия“ и РК София-Капитал. Проблемът бе, че натрупаният документален материал е огромен – над 3000 страници, повече от 400 фотографии, почти 150 художествени образа (портрети, шаржове и пр.), десетки артефакти и печатни издания. След подготовката на сценария пристъпихме към подбор на най-представителни фото- и писмени документи (включително и артефакти и документи, непоказвани досега), групирането и систематизирането 22

им в пет раздела, от които се оформиха петте филма: „Началото“; „Възходът“; „Ротари представя България пред света“; „Ротари в изкуството“; „Драмата на клубовете“ (двукратната забрана). Технически бяхме улеснени от това, че целият исторически архив е вече дигитализиран, но как в рамките на пет филмчета по 2025 минути да съберем най-важното? Как да отсеем и представим не повече от 5-6 % от наличния документален материал. И с болка в сърцето трябваше да решавам какво да отпадне. Както се шегувахме с Митко, колко по-добре би било да бяхме определили един външен редактор, който с големите редакционни ножици безмилостно да реже и съкращава. Няколко думи за дикторския текст: с Митко решихме аз да говоря, макар че бихме могли да поканим професионалисти актьори (каквито сред нашите редове не липсват). По този начин сам определях колко време да се задържа над даден кадър и имах възможност да импровизирам и правя добавки към текста, което – съдейки по реакцията на слушателите – бе посрещнато много добре. Предаванията бяха посветени на 30-годишнината от въз-

становяването на Ротари у нас. Благодарим за подкрепата на ДГ Борислав Къдреков, който преди всяко представяне в продължение на пет седмици изпращаше до всички ротарианци едно послание, цитирам няколко думи: „Трябва да отдадем заслуженото уважение на мъжете, направили възможно това събитие, благодарение на тези приятели ние днес съпреживяваме магията Ротари.“ Всеки от филмите е гледан досега средно по над 900 пъти онлайн. А клубът във Велико Търново посвети пет клубни срещи на съвместното им гледане! За мен един от най-големите успехи на филмчетата бе, че бяха гледани и от неротарианска публика. Получих многобройни отзиви и ми се ще да цитирам мнението на уредничката на историческия музей в един малък град, където няма Ротари клуб (Трявна): “Филмите за Ротари са изключително информативни и много добре монтирани. Имаше от всичко: текст и много разнообразен снимков материал. А представянето Ви беше много на ниво“ А тези, които още не са ги гледали, могат да използват: www.rotaryclubsofiacapital.org Цвятко Кадийски, Историк на Ротари България


ANNIVERSARY

20 години от "голямото чартиране" 20 години ни делят от времето, когато тази снимка на страниците на официоза на РИ обиколи света , за да съобщи за „рекорда“ на Българските ротарианци. За една вечер, на 18 декември 2001 година, бяха чартирани едновременно 14 Ротари, 12 Ротаракт и първите 2 Интеракт клубове. Хартите бяха връчени лично от Президента на РИ Ричард Кинг, а България направи категорична заявка, че е достойна да бъде самостоятелен Дистрикт в Ротари!

Честита 20-годишнинА РК Благоевград-център РК Велико Търново На 27 ноември отбелязахме тържествено 20-годишнина от чартирането на Ротари клуб Пловдив-Пълдин. Благодаря на тези, които с присъствието си и с топлите думи почетоха празника! Съжалявам за тези, които поради ред обективни и субективни причини не успяха да се присъединят към събитието! Получихме стотици снимки от тържеството и се опитах с няколко от тях да отбележа найглавното: Димитър Георгиев, чартър президент, разказа за церемонията и началните години, аз споделих за осъществените проекти през тези 20 години и за целите, които сме си поставили. Мисли за развитието на клуба споделиха и Филип Кляшев, Ангел Ангелов и Любозар Фратев - учредители със съществен принос в живота на клуба. Получихме специални поздравления от лидерите

и приятелите от Ротари клубовете Пловдив-Филипопол и Пловдив-Интернешънъл, както и от нашите млади последователи от Ротаракт Пловдив-Пълдин. През цялото време от екрана в залата се редуваха кадри, които ни напомняха за хора, събития и успешни проекти, които няма да забравим! Всичко бе допълнено и от квалитетните вина от избата на Аграрния университет - Пловдив, и изисканите мезелъци на майсторите от "Тримонциум". Тортата беше огромна и вкусна и част от нея замина при децата на най-новия ни член на клуба Георги Кучмов. Той спечели и търга и взе бутилката червено вино от 2007 година, когато в Пловдив бе обявено създаването на Българския Дистрикт 2482 и РК Пловдив-Пълдин стана гуверньорски клуб!

РК Враца РК Димитровград РК Момчилград РК Панагюрище РК Пловдив-Пълдин РК Севлиево РК София-Сердика РК Търговище РК Троян РК Харманли РК Червен бряг

сп. "Ротари на Балканите" 23


PEOPLE OF ACTION

20 ГОДИНИ РОТАРИ КЛУБ ВРАЦА На 13.11.2021 г. се навършват 20 години от официалното встъпване на Ротари Клуб Враца в голямото ротарианско семейство. Клубът е създаден от група ентусиасти през далечната 1998 година. Двадесет години в човешкия живот са младежка възраст, но за един клуб това е признак на зрялост и солидни успехи на хуманитарното поприще. Това са осъществени проекти в областта на образованието, здравеопазването, икономическото развитие и спорта. Навсякъде в града, Ротари клуб Враца е оставил траен отпечатък: оборудване на отделения в болницата (детско, АГ отделение, родилно, кардиология, неонатология (легла за новородени, ОАРИЛ), Ковид-19 помощи, с грижа за най-възрастните ни съграждани оборудване на домове за стари хора във Враца и Хайредин, , проект „стари хора“, помoщ за детски градини, проект преходно жилище, превантивни очни прегледи зa децa, ранна диагностика на диабет с дарение на апарати за кръвна захар за деца и възрастни, проект „преходно жилище“, чешма, заслон Вратцата, скейт парк, спортни и детски площадки, спортни игри за купата Ротари между училищата в града,

24

които мотивираха за активна спортна дейност стотици деца в общината, засаждане на дървета. Спортът също не беше забравен и подпомогнат финансово и с лично участие: клубът по колоездене, Международно състезание по Делтапланер. Бяха направени целевите дарения за паметници, БЧК, Окръжен архив. Раздадени са стипендии на даровити деца. Погрижихме се и за пътната безопасност поставяйки подходящи светодиодни пътни знаци на изходните артерии и в района на училищата. Не останахме безучастни към хората пострадали от природни бедствия: наводнението в Мизия, земетресението в Албания. Самоотвержени са усилия на членовете на клуба за създаването на Интеракт, Ротаракт клубове в града и още 5 Ротариански клуба в северозападна България. Младите приятели от Интеракт клуб са наша гордост и като част от ротарианското семейство заслужено са подпомогнати с 12996 лева спонсорирани проекти. Даренията за дружески клубове у нас и зад граница възлизат на 13 213 лева. В международен план, следва да се отбележи приносът ни в борбата с полиомиелитът за който проект Ротари Интернешънъл получи

приз от ООН и съвместните ни проекти с петте най-стари европейски клубове за оборудване на домове за стари хора и детски обдихвателен център. Клубът ни е в дружески контакти с ротарианци от Северна Македония, Сърбия и Турция с които в съвместни проекти изграждаме едно мирно настояще и бъдеще на Балканите. В Дистрикта подаваме ръка на българските ротарианци от различни градове и сме с амбицията да разширяваме тези контакти. За първи път през 2017 г. в страната, президентите на осем Ротари клуба са сменени на обща церемония, организирана от нашия клуб и станала символ на ротарианското единство. Вложените в проекти и дарения средства за този период надхвърлят 400 000 лева, изцяло предоставени от клуба, както и чрез организиране на благотворителни мероприятия. Но нима може да се облекат в цифри усилията положени в служба на съгражданите ни където всеки ротарианец дарява време, енергия и лични средства с желание и готовност да помогне на своя град. Най-голямото богатство на клуба са неговите членове: задружни, сплотени, мотивирани. Гордост за клуба са 9 носители на приза Пол Харис, двама на трето ниво и един на второ ниво.


PEOPLE OF ACTION

ДОСТАТЪЧНО Е ДОБРО СЪРЦЕ РК Пловдив-Филипопол

В тази си дейност не бяхме сами през годините. Наши верни съюзници бяха хората на които помагахме, местната администрация, училищните и болнични ръководства, спортните деятели. Защото това е духът на Ротари: за общността, със общността. Годините минават неусетно в служба на хората. Сега изкачили се на върха на постигнатото обръщаме поглед назад за да отчетем не само успехите, но и пропуските си. Устремени напред и нагоре, посветили се на нуждаещите се забравяхме да публикуваме резултатите си, да огласим постигнатото, да споделим опита си. Може би защото останахме верни на Ботевия завет: „Добро ли сме зло ли правили потомството нази ще съди, а сега дай ръка за ръка и напред със стъпки по-бързи“. Да, изкачихме „нашата“ Околчица, откъдето обръщаме поглед към бъдещето. То открива нови хоризонти, но и нови предизвикателства. Нашият ротариански Еверест е все още далече, но ние вярваме, че ще го изкачим дружно с членовете на голямото ротарианско семейство, на които протягаме ръка у нас и през границите.

дариха 15 настолни компютъра и 5 лаптопа на МБАЛ „Св. Мина". Новата техника е от изключително важно значение за лечебното заведение, защото използваните от персонала устройства са много стари, а вследствие на амортизацията постоянно се налагат спешни ремонти, обясни управителят на МБАЛ "Свети Мина" проф. д-р Петър Петров - президент на РК Пловдив-Филипопол 2021/2022. Дарението е направено от Ротари клуб Пловдив– Филипопол и е част от многогодишен проект, който е насочен към подобряване материалната база на медицински заведения, училища и хора в неравностойно положение. „Обшина Лозана в Швейцария ни дарява рециклирана техника в отлично състояние - настолни компютри, лаптопи и принтери, а ние като бенефициенти плащаме транспорта до България и ДДС, след което ги даряваме там, където има нужда. Очакваме нова пратка, която ще отиде за Инфекци-

озна болница, за ОУ „Елин Пелин", както и още 20 за МБАЛ „Св. Мина". През годините сме давали и на различни НПО, на деца сираци. Списъкът с желаещи е много голям, затова се надяваме, да успеем да покрием възможно най-голяма част от нуждаещите се", обясни Мария Горанова ор РК Пловдив-Филипопол, която вече 22 години е част от Ротари семейството на Д-2482. Новите компютри, с които се сдоби МБАЛ „Св. Мина", вече са разпределени по кабинетите и работят на пълни обороти. На придобивката се радват трудещите се в ревматологията, АГО, главната медицинска сестра, счетоводството и още няколко стаи. В знак на благодарност за дарението от лечебното заведение са решили на всеки един от компютрите да залепят стикер „Ротари клуб Пловдив-Филипопол", за да напомня, че протегнатата ръка не изисква много – достатъчно е добро сърце. Мария Горанова-Исакер, ПП РК - Пловдив-Филипопол

Валентина Ангелова, секретар на РК Враца 25


CLUB PROJECTS

Вечеря на тъмно На 13 ноември, Международния ден на незрящите и Световен ден на добротата, Ротари клуб Стара Загора заедно със Zaara Estate организирахме първата по рода си "Вечеря на тъмно" в град Стара Загора. Събраните средства дарихме на Фондация "Очи на Четири лапи" за обучение на кучета водачи. Съвсем скоро кученце на име Заара ще започне своето обучение, превръщайки се в сигурен спътник на незрящ човек! Благодарим на нашите партньори в лицето на Красимира Недева и нейния екип от Zaara Restaurant! Невероятни сте!

Благодарим за смелостта на всички гости, които затвориха очи, за да отворят сърцата си и да подкрепят каузата ни! Ротари клубовете Стара Загора, Стара Загора-Берое, Казанлък, Харманли, ДГЕ Виолина Костова, Инер Уийл

Стара Загора, "Дионис" - Клуб за ценители на виното, Лайънс клуб Стара Загора-Августа и Лайънс клуб Стара Загора! Васил Демирев, Президент на РК Стара Загора

природата и нашият град Ротари клуб Поморие реализира най-красивия си проект сред природата в своята 20-годишна история в полза на общността. С тези думи започна репортажа си голяма бургаска медия, която отрази успешното приключване на тазгодишния проект на Ротари клуб Поморие. Той бе насочен към най-важния дар за човечеството – природата, нейното опазване и отразява отношението на местната общност към безценните природни дадености, които градът ни е съхранил през вековете. Проектът е наречен „Природата и нашият град“. В неговите рамки Ротари клуб Поморие финансира със собствени средства закупуването, извърши проучвателни дейности и участва пряко в засаждането на 20 броя екзотични дръвчета от семейството на мимозите, познати с латинското им наименование „албиция“. Те бяха засадени по продължение на крайезерната част на улица „Европа“, между Музея на солта и Стадиона на гр.Поморие. Освен проучвания за състава на почвата, бяха направени и консултации със специали26

сти относно конкретния растителен вид, времето и точното местоположение за засаждане на дърветата. И този проект на Ротари клуб Поморие бе реализиран в партньорство и с активната подкрепа на Община Поморие, в

лицето на кмета – г-н Иван Алексиев и неговата администрация. Президентът на Ротари клуб Поморие, г-н Стоян Пеев, изрази благодарностите си към кмета пред медиите и присъстващите ротарианци и гости. Добрите и хармонични взаимоотношения на нашия клуб с местната власт се проектират чрез множеството успешно осъществени проекти през годините. Лично кметът г-н Иван Алексиев и председателят

на Общински съвет – Поморие, г-н Адам Адамов, се включиха в засаждането на четириметровите дръвчета. На инж. Петко Стамболиев – директор на общинското предприятие „Озеленяване, горско и селско стопанство” и на неговият екип, кметът г-н Иван Алексиев е възложил по-нататъшното укрепването и системната грижа за нежните копринени дръвчета, които се нуждаят от слънце, топлина и специално поливане, тъй като дори процесът на засаждането им е специфичен. Очаква се още през месец юни на 2022 година дръвчетата да разцъфтят и да радват с прекрасните си розови цветове преминаващите туристи и граждани по ул.“Европа“, която е предпочитана за разходка и придвижване към Музея на солта или плажа. С този проект Ротари клуб Поморие се обръща и към най-младите поколения със своя пример да ги приобщи към грижата за природата, да ги накара да се чувстват съпричастни и ангажирани към опазването на света около нас и красотите на родния град.


CLUB PROJECTS

Екожест на ротарианците от Русе Със засаждането на 42 дървета в началото на декември започна облагородяването на източната част на кейовата зона на Русе. Инициативата е на Ротари клуба в града и в нея се включиха доброволци, които ще продължат да се грижат за дръвчетата. Покрай бетоновата конструкция в източната страна на русенския кей, до Националния музей на транспорта, от днес ще растат 42 норвежки клена. За идеята разказа Венелин Молнар, президент на Ротари клуба. „Тази зона така или иначе започва да се ползва за кросове, за нерегламентирани срещи, но няма

къде да приседнеш. И открихме много възможности, аз лично за себе си открих няколко пътечки горе към парка. В края на краищата вместо да газим калта, можем да направим няколко такива пътеки, по които човек да се качи и да се използва тази зона не само за спорт, но и за срещи, за забава, дори за някакви събития. Но преди всичко да стане младежка зона.“ Всяко от дръвчетата си има стопанин, който освен че го засади, ще има грижата

за поливането му през сухия сезон. Инициативата е изцяло доброволна, като фиданките също са дарение от разсадник в град Борово. Ася Пенчева, кор. на БНР в Русе

Дръвчетата от бъдещия Ротари парк кротко са притихнали в декемврийската мъгла. Всички са там, всички са здрави. Силно се надяваме да презимуват успешно и напролет да ги видим окичени със зелени листа.

дигитално училище по природа „Дигитално училище по природа“ е спечеленият проект от Регионална библиотека "Любен Каравелов" - Русе, по програма „Знание и растеж“ 2022 на Фондация „Русе -

град на свободния дух“. Проектът ще се реализира с партньорството на Ротари клуб Русе. „Създаване на кабинет и оригинална методика със своя онлайн платформа за повишаване на функционалната грамотност у учениците между 5. и 8. клас“ е името на спечелилия финансиране по програмата „Знание и растеж“2022 на Сдружение с нестопанска цел „Ротари клуб „Русе“, в който библиотеката също е партньор. По инициатива на клуба в културния институт ще заработи център за повишаване на функционалната грамотност при децата от 5. до 8. клас. Изявени експерти ще разработят и приложат методика за обучение на деца с проблеми

във функционалната грамотност. Очаква се в проекта да участват около 100 ученици, избрани чрез тестове, проведени в учебна среда. Проектът цели да създаде модерен мултимедиен център за обучение. С реализирането на този проект ще се увеличи достъпът до интерактивно съдържание в пространствата на библиотеката и ще се увеличи нейната атрактивност. Ще се даде възможност на десетки деца от Русе, чрез сформиране на сборни групи за обучение, да преминат през интензивно обучение по нови методики. Регионална библиотека "Любен Каравелов" - Русе 27


RAC and IAC МЕСЕЧНО ОБРЪЩЕНИЕ НА ДИСТРИКТНИЯ РОТАРАКТ ПРЕДСТАВИТЕЛ Здравейте, ротарианци, ротарактори и интерактори!

Борислава Динева ДРП 2021-2022 Ротари Дистрикт 2482 България

СЛУЖИМ ЗА ПРОМЯНА НА ЖИВОТА

Последните два месеца от старата 2021 г. бяха изключително интензивни и наситени с проекти. Почти всички Ротаракт клубове в Дистрикт 2482 бяха участници в създаването на коледно вълшебство чрез своите инициативи, вдъхновени от зимните празници. Традиционно за клубовете, те се обединиха около каузата на „Купи и дари“. В над 10 български града ротаракторите организираха събиране на продукти от първа необходимост, а след това ги поднесоха на нуждаещи се хора. „Купи и дари“ е истинска магия. Това е моето любимо време от ротарианската година. Цялото семейство на Ротари във всички въвлечени градове участва и духът на Ротари се материализира в широки усмивки, сплотеност и топлина. Резултатите говорят сами за себе си: прочетете за част от проектите в следващите страници. Освен проектите и срещите, ротаракторите успяха да участват и в семинара за професионално развитие и публичен имидж „Успехът: дигитално и реално“. Това бе първото присъствено събитие на Ротаракт България за 2021-2022 година, проведено на 4 декември 2021 г. спрямо действащата към момента наредба на Министерството на здравеопазването. Семинарът бе посетен от 71 ротарактори от цялата страна. В програмата му бяха включени шест гост-лектори, които разказаха за своя опит по актуални теми. Месец януари в календара на Ротари Интернешънъл е посветен на професионалната служба, а февруари – Мир и разрешаване на конфликти. Темите са благодатни за интересни проекти и дискусии. Няколко Ротаракт клуба имат традиционни проекти, насочени към подпомагане на професионалното ориентиране на ученици. Надявам се в следващите броеве да прочетем и за тяхното успешно реализиране. Темата за мира и разрешаване на конфликти е често подценявана сред ротаракторите в България, но според мен, адаптирайки я към нашето общество, тя може да намери място в програмата ни за годината. Надявам се горепрочетеното да остави у читателя разбирането, че когато сме заедно, можем да постигнем и най-смелите си идеи. В условие на пандемия Ротари семейството все по-успешно се адаптира към промените, успява да реализира своите инициативи и да подкрепи хората в България. Апелирам ротарианци, ротарактори и интерактори да работят заедно, защото ние сме едно – доброволци в служба на обществото. Приятели, нека сме пример за доброта, за сплотеност, за грижа, за отговорност и за разум! Обществото разчита на нас, а ние сме най-добри и най-успешни, когато сме заедно. За финал споделям, че с ротаракторите вече гледаме към следващото дистриктно събитие – семинара за международна служба и за развитие на членството, който ще се проведе на 5 февруари 2022 година в Кърджали. Всички ротарианци, интерактори и приятели са добре дошли! С пожелание за здраве и С ротаракторски поздрав, Борислава Динева Дистриктен Ротаракт Представител 2021-2022 Ротари Дистрикт 2482 България

28


RAC and IAC

УСПЕХЪТ: ДИГИТАЛНО И РЕАЛНО Семинар за професионално развитие и публичен имидж На 4 декември 2021 година се проведе семинарът за професионално развитие и публичен имидж "Успехът: дигитално и реално". Това бе първото присъствено събитие на Ротаракт България за 2021-2022 година, като то бе проведено спрямо действащата към момента наредба на Министерството на здравеопазването. Семинарът бе посетен от 71 ротарактори от цялата страна. В програмата на семинара бяха включени шестима гост лектори: Роси Георгиева - "Името ти може да продава: онлайн брандинг в интернет и маркетинг в социалните мрежи"; Гергана Гиздина - "Да изглеждаме добре по правилата. Бизнес протокол и поведение пред камера"; Александър Петров - "Психологията зад брандинга. Как да обединяваме хора около общи идеи"; Иво Василев - "Да създадеш героя в твоя собствен филм";

Стоян Панчев - "Какво трябва да знаем за инфлацията"; Георги Георгиев - "Как да инвестираме, за да повишим стандарта си на живот". Всички лекции бяха записани с помощта на приятеля Хачик Язъджиян и ще бъдат качени поетапно в канала на Ротаракт България в YouTube. Дистрикт гуверньорът Борислав Къдреков уважи събитието с вдъхновяващо приветствие и отправено послание за съвместна работа между Ротаракт и Ротари. Водещ на семинара бе Ралица Дженкова, дистриктен секретар. Събитието премина емоционално, с подновяване на живия контакт между ротаракторите, с игри, предизвикателства и подаръци. Седем от ротаракторите получиха книги с интересни заглавия в сферата на личностното развитие и финансовата грамотност. Главни организатори на семинара бяха членовете на Комитета за публичен имидж и на Комитета за професионално развитие: Ажда Рамаданова, Десислава Иванова, Елизабет Аромова, Григор Григоров и Жан Ильов. В края на програмата на семинара ДРП Борислава Динева връчи сертификати на клубовете, които участваха активно в предходното дистриктно събитие - Асам-

блеята на Ротаракт България. Краят на събитието приключи с ротаракторското коледно парти, чиито домакини бяха РАК София-Сердика и РАК София-Витоша. Партито бе с програма и награди, даде шанс да се подновят дългогодишни приятелства и бе причина за нови такива. Членовете на Дистриктната Ротаракт комисия за 2021-2022 г. благодарят на всички ротарактори, които се включиха в семинара и подкрепиха работата им. Следващото дистриктно събитие е семинарът за международна служба и за развитие на членството, който ще се проведе на 5 февруари 2022 г. в Кърджали.

29


RAC and IAC ИАК Стара Загора За поредна година Интеракт клуб Стара Загора, младежката програма на Ротари клуб Стара Загора, реализира инициативата ”Сладко е да си здрав”, като проведе безплатни изследвания на кръвната захар на над 400 души по повод Световния ден за борба с диабета - 14 ноември. Помогнахме на повече от 100 души да установят високи нива на кръвната захар. Предствена беше и любопитна информация относ-

Сладко е да си здрав но диабета. Най-малкият участник в проекта беше на 5 години, а най-възрастният на 87! Инициативата се осъществи с подкрепата на Община Стара Загора, Асоциацията на студентите-медици в България (АСМБ Стара Загора), Вива 2000, както и Ловамед Груп ООД. Нашите медийни партньотри от Телевизия "Стара Загора"и Радио Стара Загора/Radio Stara Zagora отново се отзоваха и ни помогнаха с популя-

РАК София Витоша - Изгрев

РАК София - Сердика Кръводарителската кампания, организирана от Ротаракт клуб София-Сердика под наслов „Коледни геройства“, се проведе на 15 декември 2021г. в Националния център по трансфузионна хематология, гр. София. С първия сняг идва и коледният дух – творецът на добрини. Тази мисъл е вдъхновението, от което идва идеята отново да се организира една от най-топлите за клуба кампании, една от най-близките до сърцето им каузи – кръводаряването. Посланията: Защо да дариш кръв? 30

ризирането на полезната за старозагорци кампания.

По случай 1 ноември - Деня на народните будители, Ротаракт клуб София Витоша-Изгрев организира четвъртото издание на проекта “Подир книгите по пощата”. Всеки участник имаше възможност да изпрати любима българска книга на четящ книголюбител и получи друга книга в замяна. Не пътуваха единствено книги, пътуваха и послания… Изпращачите написаха кратко пожелание за получателя, а в последствие участниците се свързаха едни с други и разказаха защо изпратената книга е специална за този, който я е изпратил. Ето защо „Подир книгите по пощата“ се доказа за пореден път – не само заради четенето, което лежи в сърцевината на проекта, но и заради новосъздадените книжни приятелства и споделени човешки вселени.

КОЛЕДНИ ГЕРОЙСТВА – ЗИМНА КРЪВОДАРИТЕЛНА КАМПАНИЯ Да дариш кръв е полезно за теб, но означава целия свят за някой друг! Дарявайки кръв, даряваш частица живот срещу само няколко минути от времето си. От теб имат нужда хора, които: • са претърпели загуба на кръв вследствие на нараняване; • имат болни кръвни клетки; • се борят с рак; • имат наследствени кръвни заболявания; • претърпяват трансплантация и др. Колко от нас познават хора, преминали през тези ситуации? Твоята кръв е най-ценният коледен подарък!


RAC and IAC РАК Дупница Ежегодната благотворителна кампания "Купи и дари" на Ротаракт и Ротари клуб Дупница се осъществи за пореден път и тази зима в периода 13.12-20.12.2021г. От 2016 година насам, Ротаракт клуб Дупница организира тази инициатива, истинско въплъщение на коледното вълшебство, напомнящо за човешката добрина и желание да помагаме на нуждаещите се. Тази година събраните продукти бяха дарени на повече от 150

души (50 семейства) в нужда в с. Пиперево, с. Дяково, с. Кременик, с. Блатино и град Дупница. Всяка година гражданите на Община Дупница се включват с огромно желание в кампанията, като даряват различни продукти, с които Ротаракт клуб Дупница успява да внесе топлина, щастие и уют в домовете на нуждаещи се хора.

Антония Русалиева, ПП, РАК Дупница

РАК София Витоша-Изгрев На 18 и 19 декември проведохме проекта „Купи и Дари“ в един от обектите на Метро, София, организиран от РАК София Витоша-Изгрев, РАК София-Сердика и РАК София-Тангра. В тези два дни, с помощта на приятелите от Ротаракт и Интеракт, успяхме да съберем над 1200 кг хранителни продукти (варива, брашно, паста, консерви, сладки и др.). А най-приятният момент беше, когато със събраното зарадвахме хората от храм „Св. Пророк Илия“, които организират доброволческа кухня, и Фондация „Табита“, които работят с домове за деца в неравностойно положение.

РАК Благоевград

ХОРАТА, КОИТО ЗАВЪРТЯХА КОЛЕЛОТО Една от най-натоварените улици в Благоевград придоби нов облик и ще напомня на всеки, който преминава, за славната българска история и нейните емблематични личности. В инициативата се включиха ученици от Х, ХI и ХII клас, паралелка “Изобразително изкуство и интензивно изучаване на английски език” на Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Благоевград.

ИАК и РАК Пловдив дариха на МБАЛ "Св. Мина" В навечерието на най-светлият Християнски празник Рождество Христово, Пловдивските Ротаракт и Интеракт клубове организираха Коледен благотворителен базар. На специален щанд в „Коледен базар Капана“ бяха изложени творенията на доброволците, които с огромно желание и ентусиазъм изработиха собственоръчно коледни картички, сувенири и лакомства. През петте дена, в които бяха на базара, доброволците събраха близо 2000 лв., които ще бъдат дарени за Детското отделение на МБАЛ „Св.Мина“ в гр. Пловдив. Необходимо е остарелите мебели на отделението да се подменят с нови, стените са с паднала мазилка, да бъде закупена нова

апаратура, легла, медицински шкафчета, маси и столчета за стаите, да се положи нова антибактериална подова настилка. Отделението разполага общо с 48 легла, като 20 от тях са за подмяна. Три са за интензивни грижи, а останалите 17 са терапевтични. Вече е направено проучване за себестойността на най-необходимите неща, от които се нуждае Педиатричното отделение. „Ще са необходими не по-малко от 100 хиляди лева. Сумата няма как да бъде отделена от бюджета на болницата.“ – споделят от лечебното заведение.

Димана Давчева, ИАК Пловдив-Пълдин

31


District 2482 - BULGARIA

Инициатива на РК София


Millions discover their favorite reads on issuu every month.

Give your content the digital home it deserves. Get it to any device in seconds.