Page 1


май, 2013 г.


В главата на един бременен татко

- Мило, закъснява ми, а и ужасно много ме болят гърдите... - И аз така съм го смятал, че ти закъснява. - Да, бе, смятал си. С моя нередовен цикъл нищо не може и да се сметне. Само си дърдориш... - Е, аз кога само съм дърдорил?! Жена ми и нейната подозрителност. Толкова време опити и сякаш още не е разбрала, че да имаме бебе е и моето голямо желание, нищо че не си слагам термометър в дупето, за да меря базална температура, продължавам да не искам секс по разписанието на календара й за овулация и не рева всеки път, когато й дойде цикълът. По спомени от миналия месец бях пресметнал, че й закъснява. Не ме е осенило прозорливо шесто чувство, нито като в комиксите съм имал балонче над главата с надпис „Този път вече стана!”. Напротив – мислех си, че може да е от смяната на климата, от поредицата гмуркания, които направихме... Нека силата бъде с нас! И двете червени черти също!!!


Чакай малко, аз така или иначе поставям нея на първо място. А след нея е котаракът... Значи не било толкова трудно да не съм на първо място аз. Сега просто на първото място ще бъде бебето. Най-после За него бях сигурен. Не знам как, не знам защо, ще трябва да свикна, че не всичко вкъщи ще е подредено и чисто. Ще просто си знаех, че е бременна. има залети с пюре мебели, сутиени, Опита се да скрие усмивката си, докато носеше миришещи на кърма.. малкото пластмасово напикано парче в ръката си. Предметите у дома вече трябва да Ама изобщо не й се получаваше. са не само коткоустойчиви, но и беИ се разхвърчаха аморфни мисли из глава- беустойчиви... Ще започна да мъкта ми. Ще трябва да си променим навици- на навън хиляди неща освен себе те... И ежедневието... Няма да се спи... Трябва си за нуждите на бебето... Мокри да поставям вече някой друг на първо място... кърпи, шишета... Докато чаках да минат 5-те минути, в които тестът да анализира капките урина, имаше само едно нещо, което ме държеше в напрежение – пишкаше ми се. А тя ми забрани да влизам в тоалетната, докато не види резултата.

Бременни сме! Започва се!


13

. . . %


Лещата, която се превръща в човeк 0,47 см. Толкова е голямо нашето бебе, когато го виждам за пръв път на ехографска снимка. Размер, колкото зънце леща. От ситната. За малко да хвана прелитащите в главата ми мисли, докато гледам снимката, и да напиша нещо много оригинално. Но... за малко. 16 дни по-късно Лещата е заприличала повече на грахче. Едно тъмно петно върху гланцираната снимка, което ме кара да се почесвам замислено по главата. В осма гестационна седмица и 6 дни зарзаватът добива по-сериозни размери и отива към друг биологичен вид. Вече е цели 2,23 см. Гледайки снимката, жена ми твърди, че много й прилича на свило се в тава печено прасенце със зурличка, уши и задни бутчета. Карам й се. Не може да говори така за нашето бебе. Въпреки че като се загледам, май... О, стига, де! - Мило, всичко си има... главичка, очи, гръбначен стълб, ръце, крака, даже тумбаче... - Ами, значи на баща си се е метнало с тумбачето. Част от разговора ни по телефона. Точно 1 месец и 16 дни, след като видяхме двете черти на теста за бременност. Това време как лети! Ще мигна и ще се окаже, че Лещата стои пред мен и ме пита може ли да иде на дискотека!


12 истини за бременните жени 1. Бременните са манипулативни. С чиста съвест понякога използват положението си, за да те превърнат в сервитьор и прислужник. Мислят си, че ние, мъжете, не го знаем? Да, бе, да! 2. Бременните не понасят да се изкачват по стълби и да ходят бързо. Задъхват се. Затова – по-кротко на разходките. 3. Истинските бременни не са като тези по филмите – не са сексуално разгонени и желаещи див секс. Напротив! Те се притесняват повече сексът да не навреди на бебето и затова с лекота пренебрегват сексуалните си нужди. Мъжките такива по-скоро не ги интересуват. 4. Бременните не обичат да ги наричат „майчета” и "мамчета". Tака ги наричат всички лекари и акушерки в болницата, за които бременните са поредната бройка на работната смяна. Затова по-добре продължавайте да използвате умалителното или собственото име, с което сте се обръщали един към друг досега. 5. Бременните реват – на филми, на реклами, на песни... Могат да реват на всичко. Оставяйте ги да се нареват и ги успокоявайте. 6. Бременните са ултра чувствителни. Това че си се забавил да им донесеш филийка с майонеза за тях означава, че си ги забравил. Забравил си ги, човече!!! А за теб означава да се извиняваш в продължение на поне половин час. 7. Бременните ходят с разкопчани панталони и с бабешко памучно бельо. По-удобно им е. Не подарявайте прашки за Коледа. 8. Бременните си умират от удоволствие, когато галите корема им или говорите на бебето. Ако ви идва отвътре да го правите, значи имаме перфектното съвпадение! 9. Бременните пръцкат. И обвиняват бебето за това. Заблудата на бременните е, че се притесняват от това си действие. Истината е, че на нас, мъжет,е изобщо не ни пука.

10. Бременните имат разкошни цици. Ако винаги сте имали нужда от още малко, за да изпълните шепите си, сега те със сигурност са препълнени. Рад-


вайте им се, защото скоро след раждането този разкош просто ще изчезне. 11. Това, че на бременните им се прияждат различни неща по невероятно време или пък смесват храни до получаване на странни вкусове, много често се оказва мит. Все пак бъдете готови да обиколите няколко магазина в търсене на кисело зеле. 12. Бременните си мислят, че знаят всичко. Ще ви направят забележка, че бебето не се намира там, където е ръката ви, а по-нагоре (надолу, настрани или където и да е). Ти пък ще ми кажеш, мила моя! Бебето изобщо не е там. Защото бебето е в сърцето ми! Честна мъжка!


Не искам детето ми да е перфектно!

Вечер. При това класическа – лежим на дивана в хола и гледаме филм. Имаме мои филми и нейни филми. Този път сме пуснали от нейните – разбирай, за предпочитане комедия, ако не такъв, на който ще се реве, и по възможност да няма престрелки и псувни. Гледаме The odd life of Timothy Green. Двойка мъж и жена дълго време не успяват да има собствено дете, въпреки усилените опити, които правят. За да разсеят тъгата, започват да пишат на листчета какво искат да бъде тяхното дете.


- Да си представим, че имаме дете? - Чу какво казаха докторите. Откажи се! - Никога няма да се откажа!Детето ни няма да се отказва. Мисля, че ще има твоето добро сърце. - Не е забавно, Джим. - Но детето ни ще бъде забавно. Не в смисъл да се подиграва на хората и не по просташки начин, а забавно като... - ... като чичо Бъб. - Дете, каквото винаги си искала. - Честно и искрено до болка. - Да, такова дете искам. Но не искам да е идеално. - Да, като онези отегчителни деца. - Искам да казва истината, дори да боли от нея. - Ще бъде ли детето ни музикално? - Определено. Ще свири на кларинет като мен и на барабани като теб. - Не знам за инструментите, но знам, че детето ни ще е готино! - Напълно съм съгласна. Запиши го. - Артистично! Пикасо с молив в ръка! - Да! - Положително настроена личност. - Ще обича и ще бъде обичан. - Ще е супер, ако е атлетичен. - Това е нашето дете! Толкова й трябва на бременната ми съпруга, за да запали фитила и поглеждайки ме с мили очи, да каже: - Хайде и ние да си направим такъв списък. - Не искам да определям какво да бъде моето дете, й отговорих. - Не е честно спрямо него. Като си помисля само колко деца страдат заради нереализираните желания на родителите си… Ако не иска да става Пикасо с молив в ръка, защо трябва да става?! Все едно да искам котаракът ми да прави челна стойка и да се инатя да го уча. Той със сигурност обаче си има доводи да не я направи. Бих искал (и ето тук е ключът – бих искал, не – искам) детето ни да бъде възпитано. Ето това вече е нещо, което зависи от нас. Без да даваме наклон в живота й, но да направим това, което зависи от нас. Не искам да е перфектна. Искам да си е тя. Защото... Има двама души, които те желаят повече от всичко на света, биха дали най-доброто от себе си, и дори биха направили няколко грешки. И това сме ние, родителите ти. П. С. В 22 гестационна седмица детето ни вече има две мозъчни гънки. Как може да определяш на толкова интелигентен от сега човек какъв да бъде?!


ДА СЪБУДИШ... БРЕМЕННИЯ ДРАКОН Обикновен неделен следобед. Жена ми спи на дивана в хола, а аз решавам да почистя фурната в кухнята. Мазнината така хубаво е полепнала по стените й, че всеки път, когато печем нещо, в стаята се образува плътна димна завеса, която е по-добра от тази, която са пускали в „Студио 54“ в Ню Йорк. Не искам бременната ми съпруга да диша изпаренията от силните препарати, затова, след като отлагах 2 седмици, аз се захващам с тази неприятна задача. Подреждам тавите и скарите от фурната в миялната машина, намирам място в нея и за няколко чаши, вилици и чинии. И си мисля, че съм много тих, но мокрите съдове са хлъзгави и... По дяволите! Изпусам всичко. А иначе се опитвам да бъда тих...


3 минути след това чувам трясък на врата. - Какво има, мило? - Нищо! – казано с толкова равен и спокоен глас, че вече съм сигурен не само че има нещо, а и че още по-голямото нещо предстои. И то наистина се случва - грандиозен скандал, с който бременният дракон излива огнения си дъх върху мен. Бясна е! Кисела е, защото съм я събудил и сипе огън и жупел. По мен. Оставям я, надвесена над дъската за гладене с приготвени за смачкване с ютията пердета, и се измъквам тихо. Не дразнете и без друго раздразнения бременен дракон! Рискувате здраветo, живота и целостта на тъпанчетата си! Тя може да се сърди и да мълчи с дни, но аз не мога да търпя да сме скарани. След няколко минути отивам пак при нея, прегръщам я в гръб, целувам я по ухото и се извинявам. Само дето драконът още не се е успокоил и не е готов да чуе, камо ли да приеме извиненията ми. Целувката в ухото се оказва от онези звънтящите, които оставят звук, все едно болиди от Формула 1 са минали през черепа ти от едното до другото ухо. Бременният дракон продължава да ме хока защо не съм се съобразявал с нея... следващият път да й споделя плановете си поне тя да се съобрази с мен... всяка неделя така съм правел... и т.н. и т.н. Готов съм да се закълна, че парата, която би трябвало да излиза от ютията, всъщност излиза от разширените й от бяс ноздри. Отново безмълвно напускам „пещерата” на звяра. С времето нивото на pH (киселинност) на дракона се понижава и влиза в норма. Същото не може да се каже за хормоните, но диалогът вече е възможен. Кошмарът свърши. Поне временно... Такъв е моят бременен дракон - кошмарен! Такъв си го обичам!

. . . % 7 6

П. С. По-късно през деня й предлаам да поспи. - Що? Някаква работа ли имаш? – ми отвръща саркастично.


Който си има деца – да си ги гледа Приветствам всички лели и баби, които ще помогнат с чистене, готвене и грижи при нужда, но... голямото НО Вървя си през парка и си мисля... Понякога се усещам, че само вървя. Не спирам само за да мисля, защото е тъмна-тъмница, около 20:00 часа и се очертава поредната вечер, в която ще се прибера, ще хапна и ще заспя. Така че бързам. И не спирам да мисля... Добре... когато се роди дъщеря ми, ще взема 15 дена бащинство. 15 дена на фона на един живот са нищо, но да речем, че... пак е нещо. После пак ще излизам сутрин рано и ще се прибирам в 20:00, когато бебка вече ще заспива. Остават ми съботите и неделите, а тя остава основно в компанията на майка си... И така както го мислих, измислих, че това всъщност е един много добър вариант. Ако трябва да избера човек, който да възпитава детето ми и да бъде по цял ден с него, това ще е майка му. И това, че ще бъдат двете заедно, може само да ме прави щастлив. Който си има деца – да си ги гледа! Това е един от най-ценните съвети, който съм научил (може би след този, че първата вода, в която ври бобът, трябва да се изхвърля). Нямам нищо против чуждата помощ. Приветствам всички лели и баби, които ще помогнат с чистене, готвене и грижи при нужда. Но не и с непоискани съвети! Детето си има родители, които да го отглеждат и възпитават. Наскоро прочетох за странен случай - бебе на 10 месеца, което се отнасяло негативно към всичко и всички около себе си – хвърляло дрехи, играчки, плачело, тръшкало се... Майката търсеше съвет на психолог. След подробен преглед на ситуацията, се оказало, че човекът, който основно се занимава с отглеждането на бебето, е неговата баба, която била изключително песимистично настроена към всичко в живота си. И само не си мислете – на 10 месеца какво ли разбира това дете?! Защото децата са особено сензитивни и усещат всяко настроение и специфично отношение от хората. Така че наистина внимавайте каква компания ще изберете за детето още от първите му дни. Съветът за боба също е хубаво да не се пренебрегва!


Как се появи Дария - ревяща, розова, покрита с верникс В началото беше гениалната идея да си сваля приложение за отчитане на контракции на мобилния телефон. До този момент нито знаех какво е контракция, нито бях сваляла приложения за телефон. Всичко започна около 23:30 часа, в петък – 10 май. Свалих програмка с розово-зелен интерфейс и започнах да я разцъквам, като кликах върху бутона Старт всеки път, когато коремът ми се стягаше от някаква (неизвестна за мен) болка. Първата серия опити показа контракции с продължителност 1 минута през интервал от 5 минути. Много забавна програмка! Туй цък-онуй цък! Но нещо ми прецъка и че това май е твърде къс интервал и тази болка май се появява твърде често. През цялата си бременност така и не усетих нито една контракция. Последният запис на тоновете отчете пикови върхове, с каквито, по думите на моя лекар, през нощта една жена била родила. Но аз само повдигах смутено рамене и казвах, че не усещам нищо! Прагът на болка на човек е интересен феномен. Всъщност най-интересното е, че остава загадка колко е висок, докато не попаднеш във врящия казан с болки и болчици. Чак тогава научаваш дали си от желязо, или от кашкавал. Следващата серия записани контракции беше на 3 минути. Болката започна да става доста по-отчетлива. Вече (дори аз) разбрах, че това са контракции. Колебаех се дали да лягам да спя, или да влизам за душ и със съпруга ми да тръгваме към болницата. Денят беше трети след определения


ми термин и вече наистина исках да раждам. Повече от това обаче исках да спрат досадните въпроси от приятелите - „Роди ли вече?“ и „Това бебе няма ли да излиза?“ (не, няма, ще си го нося още 9 месеца). Но от друга страна, така ми се спеше, а едно раждане със сигурност щеше да попречи да на хубавата ми дрямка… Докато се чудех какво да правя, контракциите избраха вместо мен. Усилваха се. Затова взех дълъг топъл душ, понесохме чантата с приготвения багаж и тръгнахме към болницата. Предварително се бях настроила да не бързам, когато Моментът настъпи. Няма смисъл да се тича към болницата при първа болка, защото вероятността да те върнат заради малко разкритие или фалшиви контракции е голяма. Но с моите стягания на 3 минути мобилното приложение „крещеше“ в червен цвят - Тичай към болницата! От друга страна, не исках да проявявам излишно геройство, стоейки си у дома и чакайки бебето да покаже ръка за поздрав. Точно 3 дни преди това позната беше родила в коридора на болницата, сама прихванала главичката на бебето си. С трето дете може и така да става, но моето първо смятах да поверя в ръцете на любимия си доктор от болница Токуда. Приеха ме за запис на тонове. Около 2:30 часа ми изтекоха водите. Е, няма такъв теч! Като почна, та не спря! Като повреден водопровод в почивен ден на ВиК. Съпругът ми през цялото време беше с мен в предродилна зала. Говорехме си и се смеехме. На поредната много силна контракция си казах „Боже, в какво се забърках! Исках нещо екстремно. Защо просто не скочих с парашут?!“ Обаче връщане назад нямаше. Резултатът от страстните морски нощи беше налице и напираше да излезе през един по начало доста тесен отвор.


Въпреки силните и регулярни контракции, разкритието ставаше бавно. Към 4 часа беше 4 см. В същия този среднощен час целият екип в болницата беше изключително мил - сестри, акушерки, дори анестезиологът с изкуствените зъби, на когото забравих името. Говорехме си, че съм като в спа хотел, а клизмата, която ми направиха около 5 часа, е много приятна спа процедура. Сериозна съм – наистина не беше толкова страшна, колкото си я представях! Около 6 часа дойде моят доктор – Данаил Илиев, и на мен ми олекна само при вида на чаровната му физиономия. Да избереш лекар, на когото не само имаш доверие, но се чувстваш изключително спокойно в негово присъствие, е много важно. Проследяването на бременността ми при него беше изпъстрено с постоянни шеги и закачки, без следа от студенина и стерилност във взаимоотношенията. До преди да попадна в ръцете му (в пряк и преносен смисъл) най-неприятните лица за мен бяха гинекологът и зъболекарят. Към днешна дата остана само зъболекарят. Всъщност, именно този лекар е спусъкът на тайното оръжие на раждането без болка. Той е симпатичен, но не е секссимвол. Той е явление - японски професионализъм, италиански чар и френско Р на българска почва. И за да не решите, че вместо мен говорят все още обърканите ми хормони, продължавам да разказвам, за да разберете откъде и защо се породиха всички тези чувства. Малко след облекчението, че съм с моя си лекар, дойде и облекчението от епидуралната упойка. Първата доза подейства 15 минути след поставянето и партито започна. - Д-р Илиев, ако аз съм кръвна група Б+, съпругът ми също, то и бебето ще е такава, нали? - Роси, ако си прегрешила и трябва нещо да крием, сега е моментът да си кажеш. След като през смях уточних, че няма какво да крия, докторът ми предложи разходка из отделението… „Ето тук е складът за бебета“ – започна разказът си той, посочвайки остъкленото помещение, в което бебетата прекарват първите два часа от живота си. „Залата със слънчогледите е мястото, където татковците получават хипоглекимични припадъци от чакане и нетърпение. Хайде сега, ти направи няколко дължини и остави гравитацията да си свърши работата“. Коридорната гравитация явно действаше доста мощно, защото бързо стигнах до пълно разкритие. Решихме да направим няколко опита за пробни напъни. Д-р Илиев включи и съпруга ми в това начинание, като ме накара да клекна и да се хвана за таблата на леглото, а половинката ми ме подпираше с крак за гърба. Целта беше при напън да избутвам крака му.


- Раждането е едно голямо акане! Акай, Роси, акай! Добре, вижте сега, не може да се говори така на 33-годишна жена, която смята да ражда. Та тя се чуди от смях ли да се превива, или от контракции?! Последният път, когато някой е бил доволен от факта, че съм се изакала успешно, е бил в пеленаческата ми възраст. Майка ми може и да не се е радвала на пълната пелена, която е трябвало да пере за пореден път, но пък със сигурност е била доволна, че перисталтиката ми работи добре. А сега със същия окуражителен тон за това действие ми говореше тъмнокос лекар със завидна осанка. В смях и закачки бързо стигнахме до финалната права. Съпругът ми дойде с целия екип в родилна зала, за което съм му много благодарна. Опакован набързо с маска, шапка и престилка, като истински лекар, седеше до главата ми и ме повдигаше леко при напъните. Присъствието и подкрепата на съпруга са дулото на тайното оръжие на раждането без болка. Благодаря ти, мило. Това бебе двамата сме го родили. - Хайде, напъвай! Косата му се показа, ама не мога да го дръпна за нея! – казва ми акушерката. - Да, тъмна коса има и леко къдравичка. То всъщност и бебето малко тъмничко… като негърче. Роси, какво ще правим? – остроумничи лекарят. С 8-9 напъна дъщеря ми Дария изплака в 10:40 на 11 май. Практика на болницата е в този момент да пуснат песничката Happy birthday. Завиха малкия шушон в пелена и я сложиха на гърдите ми – ревяща, розова, покрита с верникс, топла…


Няма нищо, с което да сравня мекотата и нежността на този допир. Очите ми сами се насълзиха… от щастие. Измериха я – 3640 грама, 49 см, гръдна обиколка 31 см. - Калине, гледай внимателно гръдната обиколка. Сега е само 31, но скоро ще е 102 см. Нали ви казвам – шегите не спираха! След 30 минути шев и кройка (един шев, заради направената епизотомия) ме откараха в стаята, където щях да прекарам следващите 3 дни. В коридора си пратихме по една въздушна целувка с мъжа ми. Очите му светеха – като да е прекалил с водката на парти. А всъщност просто беше станал баща. Аз ли? Аз съм готова – и за второ, и за трето дете. Стига раждането да е толкова забавно, колкото и на първото. За да бъде раждането без болка, трябва да гледаш на нещата с голяма доза чувство за хумор. Ето това е дулото на тайното оръжие на раждането без болка.


10

% 0


Dariya  
Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you