Issuu on Google+


[Surveillance]

fly in peace

200 m, exiting at 50 m. And I only do that where I really feel I have control. In October at the Olu Deniz Air Games I set my own personal record of 60 revolutions – but that was at sea level. The idea of a record formed then – although I wasn’t really ready for what was coming. Why, what happened? A week before the record I was with Veso flying and filming for the movie in the Kali Gandaki valley. We were flying acro at about 3,600 m, so I trained there with my 18 m Supersonic and adapted quite well to the speed at that altitude. However, after jumping from the helicopter I did my first tumble at 5,050 m and it was like putting my head in a washing machine. The revolution was so fast that I corrected too late and killed the energy of the manoeuvre. So after three tumbles I had to stop. I tried again, but again I was late with the corrections and had to stop after four tumbles. After that I thought, I’m losing altitude, I can’t fail again – I just have to be faster than my experience and habits tell me. So I tried again at 4,800 m and succeeded. I stayed in the Infinite for 3,300 m and exited about 300 m above the valley floor. It lasted almost eight incredible and long minutes.

Infinite Tumble Record Smashed Horacio Llorens G-forced his way into the record books with 281 revolutions in Nepal Spanish acro master Horacio Llorens completed a record 281 Infinite Tumbles in Nepal in December, smashing Chrigel Maurer’s previous world record of 210 tumbles set in June 2009. The flight, which started by D-bagging from a helicopter at 5,200 m above Pokhara, lasted an “incredible eight minutes” and was filmed for a new movie, Infinity Himalaya. More than a simple stunt, the experience revealed new information about flying such extreme acro at

14

Cross country | Edition 127

high altitude, and about the forces involved for the pilot. At +7G they are similar to those experienced by fighter-jet pilots or astronauts on re-entry.

flying Pokhara, Kagbeni, Mukhtinath. The idea was to finish the movie with a jewel – with a world record.

Horacio, well done, but well, why? The idea started a couple of months ago when Veso Ovcharov, another Sol acro pilot, came up with the idea of making an acro film in Nepal. We were there for two months, and got incredible shots – flying with Scott Mason and his birds,

And had you tried for the record before? No, although we’d already had two attempts in Nepal – one was cancelled because a permit wasn’t ready, another because of weather. But all year I’d been feeling really comfortable with the manoeuvre – judging my position, entering at only

SURVEILLANCE

Doesn’t it make you feel sick? My biggest fear was blacking out. In Kali Gandaki I felt it would be really easy to do that just doing synchro spirals with Veso, and we were much lower. On the day I prepared by stretching my leg muscles so the blood wouldn’t accumulate in my feet. I was also watching for any strange feeling in my head, but nothing came. The incredible energy at altitude was the biggest surprise. I’d been flying an 18 m Supersonic, a perfect glider which I love, but I have to work on the brakes during the Infinite to keep the energy, so I decided to use Veso’s glider, a 17 m Supersonic. It’s faster and with perfect energy allows you to rest on the risers when the Infinite is perfectly centred. But imagine, I weigh 90 kg all up, with a 17 sq m wing, at 5,000 m – the energy was unreal. You rest on your risers during the tumble?

Yes. The glider is full of energy and when the manoeuvre is straight it lets me rest on my risers and use the brakes only to correct it when it is going out of axis. These resting moments were very important for me, even if in the beginning I had to work a lot on the brakes because I was very high and the tumble was nervous and aggressive. Any revolution where I could be on the risers gave me the opportunity to adjust my position in the harness and the position of my head, because the neck is the most stressed part of your body. The force pushes your head back and you have to keep it in position, so the neck works a lot. I spent two very painful days after the record nursing my neck, back and shoulders. You stopped at 300 m – could you have carried on? I was in contact with Veso, who was in the helicopter filming. During the last 400 m I started to drift over a small mountain and the helicopter pilot was scared about my landing and started to push Veso to tell me to stop. Veso, judging very well, kept me going for 100 m more and finally told me by radio to stop immediately. It was the first time I’d heard his voice during the flight so I didn’t know what to think – had we done the record or not? Straight after landing I took my knee camera and started to count – my target was 250 so when we saw the result our smiles were bigger than our faces. You hadn’t counted in flight? We had an ambitious plan for Veso to count them from the helicopter and tell me each time I did 20. But what with filming and talking to the pilot that proved impossible. I was also supposed to count, but with all the problems of entering the tumble I forgot about it. After 80 to 100 revolutions, the hardest because of the altitude, I started to feel really lost and alone because I hadn’t had any radio contact, so I decided just to concentrate on each revolution and keep going until the last moment. So will you go for 300? This is the obvious challenge. I have a place in mind, so maybe!

EDEN

4

MAC PARA TECHNOLOGY spol.s r.o. 1.máje 823, 756 61 Tesla area - building C6 Czech Republic, EUROPE tel: 571 842 235 tel/fax: 571 842 332 mobil kanc.: 602 575 750 e-mail: mailbox@macpara.com Test Center Flyeo,Annecy www.flyeo.com

www.macpara.com


#5-10

орт 2

| Х сп

6

интервю: Дияна Петрова-Данова фотография: Веселин Овчаров, Хорацио Лоренс

в акродисциплината, и всичко това на фона на впечатляващите хималайски върхове, природа, култура, живот... Тепърва за филма предстоят множество представяния в телевизии, международни фестивали, тематични списания...

Infinity+Infinity

Световен рекорд в дисциплината акропарапланеризъм с българско участие Повечето от нас сме запознати с парапланеризма, и дори да не сме го пробвали самите ние, имаме поне един “летял” приятел. Факт е обаче, че съвсем наскоро останахме страхотно учудени - и изключително изумени, когато научихме за неговата още по-екстремна разновидност, акропарапланеризма. Още повече се впечатлихме, защото конкретният повод беше съвсем наскоро поставеният нов световен рекорд в дисциплината - 281 завъртания, или т.нар. маневра “infinity tumbling” . Накрая вече съвсем не знаехме къде се намираме, защото в цялата тази работа се оказа забъркан и българин.

за преживяванията си в Непал, и в главите на двамата се ражда идеята за едно приключение...

Веселин Овчаров се занимава с парапланеризъм от 9 години, първоначално с крос-кънтри, но впоследствие се преориентира към много попредизвикателната страна на летен ето. Интересът му към акрото се заражда преди три години в Непал, и само половин година по-късно той е толкова запален, че след упорити тренировки успява да усвои и най-екстремната маневра infinity tumbling (в превод, бекрайно въртене). Обикаляйки различни летателни места из Европа, Весо попада и в Органия (Испания), където се запознава с световния шампион в акропарапланеризма Хорацио Лоренс. Двамата започват да тренират заедно, Весо му разказва

Как се случва всичко? Двамата с Весо решават да заминат за Непал, където между летенето искат да осъществят и една друга тяхна идея - да заснемат филм, който да представи приключенията им и светът през техните очи. Хорацио, от своя страна, иска да опита да подобри съществуващия световен рекорд в infinity tumbling-а от 210 превъртания. За целта двамата наемат хеликоптер и от 5200 метра, пред свещения за местните хималайски връх Мачапучаре, Хорацио скача, и успява да надмине дори собствените си очаквания, като осъществява цели 71 пълни оборота повече от предишното постижение!

Но преди това - Хорацио всъщност е братовчед на изобретателя на безкрайното въртене, Раул Родригес. И, както се оказва, почти цялото му семейство се занимава с парапланеризъм, а самият той започва още на съвсем ранна възраст. Първоначално и той - с крос-кънтри, заниманията с което прекратява през 2002 година, когато се отдава изцяло на акропарапланеризма. Днес е един от най-добрите пилоти в тази дисциплина, световен шампион, а от декември миналата година - и световен рекордьор.

Кадрите, които заснемат момчетата - както и самото постижение и изживяване, са уникални. В момента и двамата са в България, където материалът се монтира във филм с работно заглавие “Infinity Himalaya”. Освен конкретния скок и подобряваето на рекорда, филмът ще включва още интервю и уникални кадри с англичанина Скот Мейсън, пионер в летенето с хищни птици, както и с най-добрата жена в акрото, Селин Барман. И още - изумителни гледни точки на заснемане на всяка една от 20-те фигури

Звучи наистина впечатляващо, въпреки чисто организационните трудности, през които е трябвало да преминат Весо и Хорацио - най-малкото, защото не са били разполагали с екипа, който обикновено съпътства подобни мащабни начинания. Екипировката, с която осъществяват полетите, е на бразилската компания SOL Paragliders, за която са пилоти и двамата. А днес Хорацио може да се похвали и че вече съвсем официално е и част от екипа на Red Bull и техен пилот. Можем само да им пожелаем още повече успехи до безкрай!

Защото в небето няма граници...

#5-10

орт 2

| Х сп

6


Feel

the

Force

D

o acro stars fall fully formed from the sky or must they be nurtured from birth? In the case of Horacio Llorens it was surely both. A cousin of the famous acro stars the Rodriguez brothers, he lives in Albacete, Spain. He was taught to fly by the Rodriguez brothers’ father, “Uncle Felix”, aged 15 and last year he managed the triple whammy, winning the Acro World Cup in both individual and sycnro disciplines, and finishing first in the FAI ranking. A ranking which, he reminds us, “takes the best results of the last three years of each competitor”.

So how did he get here?

“I’ve done all the acro competitions on the tour since 2001,” he explains. “I was second at Red Bull Acro Vertigo in 2002 with Hernan Pitocco, and also second individual at the 2002 Red Bull Wings Over Chicago.” That was the year he joined the Safety Acro Team (SAT), the collective of top acro pilots formed by the Rodriguez brothers. By 2003 he was ranked

62

Cross country | Edition 121 | PROFILE

Horacio and Hernan practice their syncro moves at Magic Mountain. Photo: Barbara Uranga

third in the world. Come 2006 and he beat the best to come first at Adrenalina in Italy. The same year he came fourth at the World Championships in Switzerland, then, with acro partner Hernan, became sycnro World Champ in 2007. Now 26 years old, Horacio started to fly in 1997, a year after he’d moved to Albacete from Mallorca. Out in the Mediterranean he’d been a schoolboy football player – “training and everything” – and learned to love the outdoors, walking every weekend in the mountains with his father. “It was there that I started to love nature, the mountains and high views,” he says. But when he got to the mainland, he got into flying and everything else stopped. Raul and Felix Rodriguez, also Albacete residents, were inspirational figures from the start. “They inspired me to try to fly at their level,” he says, “that was my dream when I started. They helped me to learn – they are my masters.” His cousin Felix now lives in Chamonix and Raul in Granada, so the three fly less regularly together now. But back in the day they flew together all the time. However, Albacete is a flat place – the

hills peak at 150 m – so if you want to progress you must travel, first to the Spanish sites of Palomaret, El Yelmo and Orgaña, and then further afield. “So that’s what I did. I started to travel with Raul and Felix.” At the beginning he flew cross country, when he was 16 and 17-years-old, completing 80 km tasks and “learning a lot”, but from early on he knew where his future lay. “At the same time that I was flying cross country,” says Horacio, “Raul discovered the SAT.” The manoeuvre set the sport alight. “I was doing big wingovers when he came back from South America and revolutionised acro,”. “I remember the day. I was with Raul in El Yelmo, close to Albacete… I made my first SAT and my first looping, and I felt that my place was in the acro world.” He gave up XC competitions. There followed some “incredible years.” “I was travelling around the world, flying with Felix and Raul.” A 2001 trip to Chile and Argentina confirmed his love of the discipline; the next step was competition. “My first was in Acroaria, Italy, a beautiful place,”

he says. “I finished seventh out of 14 pilots – for me that was a success.” His helicopters came together only one week before competing: “I was really motivated, and [the manoeuvre] gave me many points.” Seven years later, he won the World Cup series.

The path to perfection

“I learned to fly step by step,” he explains. “Safety is very important. The learning process has to be respected because you can

Photo: Barbara Uranga

PROFILE | Edition 121 | Cross country

63


Feel Force the

Photo: Barbara Uranga

sleep for hours thinking about it.” He adds, “When I did my first 10 turns it was incredible.”

Tumbling down

Horacio in action during Vertigo 2008. Photo: Michel Ferrer

have an accident and kill your motivation”. It’s important to “go slowly, and fly at your level” he says. “Never try to climb two steps at once just because you want to try something hard.” And, he adds, “Fly with two rescues, one normal and one Rogallo.” The best way to learn is to start with full stall and spins, then dynamic manoeuvres like wingovers, asymmetric wingovers and looping. “Then you can go to the helicos, misty flips, SAT to helico, helico to SAT, helico to helico etc.” Then, he says, “you are prepared to go for the asymmetrical SAT and tumbling”. If you can control that, you’re ready for the next stage: “Rhythmic SAT and Infinite Tumble. They’re the best manoeuvres, but the most dangerous.” The path to the Infinite Tumble can be a dangerous one, however. “My scariest moment happened because I didn’t respect the learning curve,” says Horacio. “I was making good loopings and good SATs, but

64

Cross country | Edition 121 | PROFILE

had never done a full stall.” He was flying a DHV3 comp wing, an Edel Sector TX XS, when he tried his first one: “You can’t imagine my feeling when I did it and I saw the glider hiding behind my back and my brakes without tension.” It was a disaster, he says. “Spins, full stalls, twists, 500 m to 600 m of disaster.” He didn’t throw his reserve and regained control, but the incident left him “really scared”. It was two months before he tried to stall again. “I learned correctly on a DHV 2/3.” The path is also a long one. Two years after the Infinite Tumble was discovered by Raul, Horacio was convinced he would never learn it himself. “Then Pitocco and I changed to Sol, and we got the Sonic 2, my first really good acro glider”. “When I learned the Infinite in Orgaña it was an incredible two weeks,” he says. “I remember at night that I woke up many times after dreaming about the manoeuvre. I couldn’t

Since then, of course, he has become World Champion and acro has become a lot more popular. “We have our World Cup, more competitions and a lot of young pilots coming through,” he says. They had 60 pilots and 40 places at Vertigo 2008. “And next year is the World Air Games in Turin,” he says. “Acro,” he explains, “is for the people. It’s a good spectator sport, and that, more than anything else, is making it popular”. But isn’t it also just a little bit dangerous? “Acro has risk, that is true”, he concedes. “But 99% of accidents I’ve seen have been down to pilot error. Mistakes happen when you fly above your level, make hard manoeuvres without enough altitude or take more risk than necessary”. “If you learn step by step”, he says, “acro is a sport that can give you a lot of pleasure with manageable risk”. Managing that risk is part of the sport, and that includes throwing a reserve when you need to. Horacio has only thrown his three times. “Once while tumbling, and twice while infinite tumbling.” If you want to learn to tumble, he advises, “you have to practice high because for sure you will throw your rescue sometimes”. Throwing reserves in acro is “usual” he says. “It is part of your equipment that you must use sometimes. You have not to see it as something dangerous. Steerable Rogallos have helped”. They seem to work. Horacio’s list of injuries consist only of a twisted ankle, from a spiral landing, and a hard landing that left him briefly unconscious following a low level collapse while scratching in thermals. He has not had a break or serious accident.

Synchronisation

He has, however, collided with his synchro partner, Hernan. “It was in a competition, in pitch pendulum, a manoeuvre where you pass over and under your partner several times”. “Pitocco caught me with his glider. I lost the view, and could only see his paraglider [wrapped] around me.” A second later Pitocco full stalled and the glider dropped away. The pair carried on with their

routine – it was the last run of the competition – and won anyway, by a point. “We were lucky we didn’t lose first position.” Other times they bump into each other for fun. “Sometimes we hit to enjoy. In synchro spiral with lots of energy, or we just sit over each other’s glider. But normally we don’t crash.” Synchro requires a whole new level of discipline. “You need to keep one eye on your glider and one on his glider to keep the synchronisation,” he explains. The most important element in a synchro partnership is “confidence”, says Horacio. “If you don’t have that you lose concentration and it’s impossible to make synchro.” “With time and training”, he says, “you don’t need to scream in the air, you just know what he is thinking”. And how do you train for synchro? “We fly a lot together, each manoeuvre one by one. Video training helps a lot, as do friends in the air who can advise over the radio. Also, we practise before the task on take off,” he explains. “At synchro comps you see a lot of partners practising on the ground what they will do in the sky. It’s really funny.” It is David Eyraud, a member of the SAT team, who has put the work into developing acro competitions over many years, says Horacio. The format is now fairly standard. “We take off one by one or two by two… and make our manoeuvres over the lake.” Points are given for three aspects. A technical score is given for the execution of your manoeuvre. “Each has a different difficulty coefficient,” explains Horacio. “The best paid manoeuvres are Infinite Tumbles.” Then there is choreography. “It is very important because you can be perfect on your manoeuvre, but maybe you take too much time between each one, or take too much time flying straight to the landing.” You need to connect each manoeuvre fluidly to win points for choreography. “Then you have the landing points,” he says. “If you finish on the raft softly you get nice points. But imagine… if you spiral in, touch the water with your hand and finish in the centre of the raft with a spin landing, that is perfect!” The results of each task are revealed immediately. Tactics then come into play, depending on your position. Do you play it safe if you’re at the top of the table, or go all out if you’re near the bottom? “In the last task if you are first you fly last, so you have an advantage: you will see the last flight of the rest of the pilots.” But that can be bad, he says, “because if your opponents make a good flight you get extra pressure,” or as he prefers to think of it, extra motivation. “It depends on your way of thinking.” “That’s important”, he says, “because the truth is that in competitions there is a lot of pressure. And how you manage that is the secret, in my opinion, to coming first. Mistakes are expensive.”

Does luck come into it?

“Not really”, he says. “Only training and experience can give you a podium place. For me to be good is not enough. You have to manage the pressure really well to perform the manoeuvres as well as you do in training.” And that, he says, comes down to experience. Concentration is also very important. “I think that is my best quality,” he says. Come the World Cup he was ready. He’d trained a lot over the year, and was flying and landing well.

“I did several spiral landings onto the raft and that’s important,” he says. “My tasks were really fluid, I connected all my manoeuvres and calculated the drift to finish the last one over the raft. I think that gave me a lot of points.” His main opponents were his synchro partner Pitocco, who came second, France’s Cyril Planton, and his cousin Felix Rodriguez. Felix, he says, came for two of the tour’s four competitions. “One time I won, one time he won– so we equalised!” he laughs. Next year is the World Air Games in Turin, Italy. “All the pilots will be there, including Raul. To be on the podium is my objective, to be first my dream.” As well as that there is more practice. “My objective is to control all the manoeuvres on the right and on the left sides,” he explains. “I’m close to getting it.” Once he does, he says, “Maybe I will be prepared to develop a [new] manoeuvre.” He’d also like to make a film. “I’d like to do a video with Herminio Cordido. I love his work. He is now flying Sol and I think the Sol team can do an amazing video with him.” His ideal film would involve both cross country and acro. “Acro is like a dance with the glider. It is the most beautiful experience,” he says, “while

cross country is flying like a bird”. A video would see him combine the two disciplines: “I want to go to a powerful place with my acro wing and do an acro cross-country,” he says, before adding, “it would be wonderful.” He is no stranger to powerful places. As well as Europe he’s flown in Korea, Chile, Argentina and the USA. “Iquique in Chile is an incredible place to fly expression sessions,” he says. “It’s like an adventure park for acro pilots. You can play and play without stopping.” Other favourite places include Annecy in France: “I love to climb to the cliffs and make acro there.” And the Lake District in Chile: “Full of volcanoes an incredible place to make acro.” And of course Spain: “Orgaña because the conditions are really nice.” Ideally Horacio would like to fly full time, but at the moment he is completing university where is studying to be a gym teacher. “I’m supported by Sol Paragliders and they give me the opportunity to spend my time in the sky,” he says. But he is hoping for more: “My partner Hernan Pitocco is in Red Bull and I would like to be on the team.” If that happens, he says, “I will have the opportunity to spend all my time flying - that is my dream.”

Horacio (R) celebrating his latest win with Hernan (L) and Felix Rodriguez (Centre). Photo: Lylou

Horacio on Hernan

Hernan Pitocco, 28, is Horacio’s acro partner. Together they won the 2008 sycnro World Cup He comes from Argentina “He’s a very professional pilot and last year was Argentina’s cross country champion. He’s a member of the SAT team and every year comes to Europe to participate in the acro world tour. He learned to fly in Argentina – Pablo Lopez introduced him to acrobatics.” We’ve flown together since 2002 “We were both at the Red Bull Vertigo competition without partners. We wanted to compete in the synchro comp but we’d never trained together, so we made a couple of training flights in Villeneuve and felt good. We finished second, after Felix and Raul. It was amazing.” Where we met “We met in Orgaña in summer 2001, with Raul,

Felix, Pablo Lopez, Barbara Uranga ... all the SAT team. I was starting to do acro, but I wasn’t part of the SAT team - it was just my dream. I remember Pitocco lent me a Sector TX that appears on the first SAT video. I loved that glider.” We’re good friends “When he’s in Europe there is always a room at my home for him to stay. We are friends many years now, and we’ve traveled a lot together. To fly is just a part of our friendship. “Sometimes we argue a little bit about the best manoeuvers to do in a task, like all partners, and sometimes we party. The best is on Sunday after a good podium of a nice competition. Our friendship is personal and professional and I think that is the secret of our success – that we fit together so well.”

PROFILE | Edition 121 | Cross country

65


ВЕСЕЛИН &


& ХОРАЦИО

OПИЯНЕНИ ОТ ДОКОСВАНЕТО ДО НЕВЪЗМОЖНОТО И ЕДНА ДОЗА ЛУДИ, ТЕ ИМАТ ЕДИН ИМПЕРАТИВ – ЛЕТЕНЕТО от ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА


86 $

полубог сред „летящите” хора. Акробатичният парапланеризъм е център във вселените и на другите му братовчеди. Също толкова зает със, посветен на и фиксиран в летенето е Веселин Овчаров по прякор Мена (не за друго, а защото това му е любимото обръщение). За него началото е през септември 2001ва, когато решава да си подари полет с парапланер за рождения ден. Дотогава е „летял” само със сноуборда си. Има бегли спомени за чичковци и лелички, които развяват „шарени чаршафи” по баирите на Витоша, но цялата работа му изглежда несигурна и леко откачена. „По принцип съм много подозрителен и предпазлив и затова си взех няколко души от квартала като тест екип, който да пробва преди мен”, разказва Весо. „Имахме среща на площада в Драгалевци и аз, за да ги надъхам, се майтапех, че инструкторът ей сега ще кацне на площада. А мястото въобще не става – малко е и е ограничено откъм заход. И по едно време какво стана, гледам една сянка и той наистина кацна на площада с някакви кълбета. Не беше много чисто кацането, но моите хора се впечатлиха и му се довериха, тестваха го, после и аз.” Въпреки че баирчето, от което излита, е „никакво”, а полетът „черно-бял” и кратък, изживяването е достатъчно интензивно, за да пренареди генерално приоритетите на Весо. Започва да лети през уикендите, а после всеки път когато може и времето позволява.

„Като полетиш малко, и не можеш да се откъснеш. Пристрастяваш се.” Първата фаза на страстта му е cross country парапланеризмът – дисциплината, в която целта е да се придвижиш от точка А до точка Б за минимум време, когато се състезаваш, или просто да си полетиш от тук до там, когато го правиш за удоволствие. „Като стратегическа игра е, трябва непрекъснато да вземаш решения. Релефът под теб непрекъснато се променя, много е интересно.” Най-дългата дистанция в списъка с личните постижения на Весо е 200 километра. Взема разстоянието за малко над шест часа. В друг случай изминава същите километри за два пъти по-кратко време – „заради бруталния вятър и липсата на грешки”. Когато става достатъчно добър в cross country, за да започне да му доскучава, Весо минава към фаза две – акро парапланеризма. Тук вече не става въпрос просто за летене, а за истинска въздушна акробатика, при която пилотът и крилото се премятат на стотици или хиляди метри над земята, изпълнявайки различни фигури. Дисциплината среща Хорацио и Весо, който дава идеята за рекорда по безкрайно въртене над Хималаите. След като е прекарал четири поредни зими в Непал, Весо се чувства там толкова уютно, колкото и над Сопот. „Условията за летене са идеални абсолютно всеки ден. Не се чудиш на кой баир да отидеш, какво да направиш. В България дори да имаш

Фотография Личен архив

К

огато е на 16, Хорацио Лоренс сервира на майка си и баща си новина, която е в състояние да изкара от равновесие дори най-калените родители. Съобщава им, че напуска училище и заминава за Южна Америка, за да лети. Купил си е самолетен билет със спестените от лятната работа пари и връщане назад няма. Няколко месеца по-рано е успял да ги убеди да му подарят нов, по-добър парапланер срещу обещанието да оправи успеха си в училище. Друг път. Това се случва след пет години, когато вече е на 21. Едва тогава испанецът намира време да слезе на земята, за да завърши гимназия. Днес пак му виси последната година, този път от висшето. Някой ден, когато се задържи достатъчно дълго, стъпил на двата си крака, ще завърши и него. „Колкото повече летиш, толкова повече искаш да летиш”, с равен глас съобщава 27-годишният пилот, който отдавна не си знае летателните часове, държи световната титла по акро парапланеризъм и наскоро е поставил рекорд по безкрайно въртене с парапланер. Всъщност това, което се върти, е животът му. Върти се около летенето. Същото се отнася за цялото му семейство. Неговият вуйчо има училище по парапланеризъм. Братовчед му Раул е изобретил близо две трети от фигурите в аеробатиката и е със статут на

Веселин и Хорацио


$ 87


собствена кола, пак имаш много грижи. Инфраструктурата е ограничена. Местата, където има лифт, не работят всеки ден, излиташ от едно място, кацането ти е на съвсем друго място. Трябва ти шофьор. А там мястото е супер удобно, кацаш почти до хотела. Три джипа ходят нонстоп нагоре към старта.” Весо и Хорацио избират за декор на рекорда свещения за непалците връх Мачапучаре, който никога не е изкачван. Съдбата си играе на нерви с парапланеристите и няколко дни подред полетът и скокът на Хорацио се отлагат. Накрая излитат, когато всички очакват поредното отлагане, денят е твърде напреднал и има опасност вятърът и облаците да провалят опита за рекорд. Хорацио скача от хеликоптера от над 5000 метра надморска височина, където кислородът е доста оскъден. „Бях супер замаян, чувствах се все едно някой ми е дал някакви отровни гъби. В цялата паника дори бях забравил да се осигуря и през цялото време съм снимал надвесен от хеликоптера, без въобще да съм закачен”, лежерно разказва Весо. Предполага се, че Хорацио е бил в по-добра кондиция, защото преди да скочи от хеликоптера, диша кислород. Той и крилото му правят рекордните 281 завъртания, провирайки се в тесния тунел към земята, който облаците все още не са запълнили. Парапланеристите наричат фигурата, която изпълнява, infinity tumbling. Тя е една от най-трудните във въздушната акробатика. По време на шеметното въртене тялото на пилота изпитва шест пъти силата на земното притегляне. „Ако си 100 килограма, се чувстваш 600. Претоварването е огромно и трябва да си много нащрек – ако усетиш, че и най88 $

99,9% ОТ ” ИНЦИДЕНТИТЕ СА ЗАРАДИ ГЛУПАВИ ГРЕШКИ НА ПИЛОТИТЕ. МНОГО РЯДКО СЕ СЛУЧВА УСЛОВИЯТА ДА ПРЕДИЗВИКАТ ИНЦИДЕНТ”

дребното нещо не е наред, трябва да спреш веднага.” Уточнението е, че има един-единствен момент по време на завъртането, в който можеш да спреш. Пропуснеш ли го, трябва да изчакаш следващия оборот. В противен случай рискуваш да се стовариш в собственото си крило и да се засилиш към земята като торба с камъни. Специфики като тази карат здраво стъпилите на земята скептици да твърдят, че акропланеризмът е екстремен и опасен. Акропилотите се кълнат в обратното. „Има много факти, които доказват, че този спорт е побезопасен от доста неща в ежедневието ни. На земята поемаш рискове, за които си казваш, какво пък толкова, ще се справя. Например тръгваш да изпреварваш без добра видимост. Никой от нас не дръзва да лети, когато времето не е хубаво”, разпалено обяснява Весо. „Ако излетиш в силен и крив вятър, това предполага една нестабилна атмосфера и висока турболенция, която може да те направи хахав. Затова ние летим в спокойно време, когато нещата не се случват агресивно, и можеш да реагираш дори да се случи нещо.” Хорацио твърди същото. Подчертава, че той и братовчедите му са членове на Safety Acro Team. Кръстили са отбора си така, за да наблегнат, че спортът може да бъде безопасен. Докато си говорим, никой не подозира какво нещастие ще се случи след няколко седмици. На 29 март край Албасете, Испания, загива 26-годишният Алехандро Родригез, братовчед на Хорацио, с когото той е израсъл. Експериментира с крилото си твърде близо до земята, след като твърде дълго не е летял. Разбива се пред очите на цялото семейство на връх рождения ден на майка си. Статистика колко са загиналите в катастрофи с парапланери няма. В България има по един нещастен случай почти всяка година. Фатални грешки допускат дори най-добрите. През 2002ра умира смятаният за изключително опитен и обигран пилот Димитър Михов – Мицо. Вървите на крилото му се късат, а заради малката височина резервният парашут не успява да се разтвори. Почти всеки добър пилот има зад гърба си случаи, в които е доближавал границата, но е успявал да се измъкне. Това се отнася и за Хорацио, и за Весо. Не успях да ги попитам ще продължат ли да летят след случилото се с Алехандро. Няма и особен смисъл, защото знам отговора с почти стопроцентова сигурност: „Да.”


MAX PEOPLE

$ 89


Adrenalin - Акро Парапланеризъм представи приключенията им и светът през техните очи. Хорацио, от своя страна, иска да опита да подобри съществуващия световен рекорд в infinity tumbling-а от 210 превъртания. За целта двамата наемат хеликоптер и от 5200 метра, пред свещения за местните хималайски връх Мачапучаре, Хорацио скача, и надминава дори собствените си очаквания, като прави цели 71 пълни оборота повече от предишното постижение! Ето и какво разказаха самите те за акропарапланеризма, преживяванията си в Непал, световния рекорд и филма, който предстои да излезе

Безкрайност + Безкрайност Текст: Дияна Петрова - Данова; Снимки: Веселин Овчаров и Хорацио Лоренс; Материялът е подготвен от списание 360°

Повечето от нас са запознати с парапланеризма, и дори да не сме го пробвали лично, имаме поне един “летял” приятел. С парапланер мога да се правят различни неща - прецизни полети и целно кацане, прелети на далечни разстояния, тандемни полети, или пък въздушна акробатика - т.нар. акропарапланеризъм. Именно тази най-екстремна разновидност съвсем наскоро стана особено популярна, покрай новопоставения световен рекорд - 281 пълни завъртания в т.нар. маневра “infinity tumbling” (безкрайно въртене). Постижението е дело на Хорацио Лоренс - испански пилот, един от най-добрите в дисциплината, многократен световен шампион. А порадващото е, че в историята има замесен и българин - Веселин Овчаров, приятел на Хорацио и единственият наш пилот, практикуващ акропарапланеризъм. Весо се занимава с парапланеризъм от 9 години, започва с крос-кънтри, но когато преди три години отива в Непал, се запалва по предизвикателната страна на летенето. Половин година по-късно успява да усвои и най-екстремната маневра infinity tumbling. Обикаляйки различни летателни места из Европа, Весо попада в Органия (Испания), където се запознава с световния шампион в акропарапланеризма Хорацио Лоренс. Хорацио е всъщност братовчед на изобретателя на безкрайното въртене, Раул Родригес. 22

Всъщност, почти цялото му семейство са парапланеристи, и самият той започва на съвсем ранна възраст, първоначално с кроскънтри, до 2002-ра година, когато се отдава изцяло на акропарапланеризма. Двамата започват да тренират заедно, и постепенно в главите им се ражда идеята за едно приключение... Хорацио и Весо решават да заминат за Непал, където да осъществят една тяхна обща идея – да заснемат филм, който да

Като за начало, кажете ни какво е специфичното за акропараглайдинга, което го различава от класическия парапланеризъм? Хорацио: Акропараглайдингът започва, разбира се, като негова разновидност, а още преди това е парашутизма, и по-точно, когато хората започват да използват парашутите, за да скачат от планини и отвесни стени, не само от самолети. Впоследствие парашутите се усъвършенстват,


пилотите развиват уменията си и наистина да летят, не просто да падат. Започват и експериментите с различни фигури - през 1999 г. Раул Родригес въведе една нова маневра, която изведе акрото на съвсем ново ниво. Преди това, когато се правеше оборот, пилотът се завърташе около крилото, а нововъведението на Раул беше крилото да се върти около пилота. Всички последващи фигури бяха следствие от това откритие. Така и самият спорт стана много позабавен и зрелищен.

Весо: Има двайсет вида трикове, можеш да правиш и комбинации от тях, да преминаваш от единия в другия, като използваш енергията на крилото, и направо танцуваш. При много спортове има такива комбинации, но при тях става дума само за няколко завъртания, докато при акрото за 3000 или 5000 метра можеш да направиш един невероятен танц, с много енергия. Изпитваш силно претоварване, има скорост и динамика и е адски красиво като изживяване, тъй като си много нависоко от земята.


Adrenalin - Акро Парапланеризъм Как стигнахте до идеята за филма “Infinity Hymalaya”? Весо: С Хорацио много искахме да заснемем полета си, като един добър начин да представим спорта на хората. Направихме много кадри в Испания, и започнахме да мислим, че можем да направим и филм. Предложих на Хорацио да отидем в Непал, защото имаш тази невероятна природа, най-високите хималайски планини, а също и много приятели, които да ни помогнат. Той хареса идеята и така, стъпка по стъпка, започнахме да осъществяваме филма. Подхождахме много професионално към заснемането на всеки един кадър, така че прекарахме два месеца в доста тежък труд. Но на финала, от всички места, които посетихме, и перспективата, от която сме ги видели, мисля, че филмът ще представи акропараглайдинга и Непал по начин, по който не се е правил никога преди.

А опитът за подобряването на световния рекорд - от началото ли го бяхте планирали? Хорацио: Докато си мислехме какво точно да включва филмът, решихме, че трябва да добавим нещо наистина значимо. Преди да заминем за Непал, бяхме в Турция, където започнах да правя собствения си рекорд в безкрайното въртене. Направих 60 завъртания, което е нищо, защото световния рекорд тогава беше 210, но започнах да се чувствам доста комфортно и да вярвам, че е възможно да направя опит за подобряването му. Когато отидохме в Непал, първоначално се фокусирахме върху заснемането на материала. Искахме да покажем онова, което никой не е показвал досега. Да създадем пълна картина на акрото, на 22

полета от всички възможни перспективи. В един момент наши приятели казаха, че е възможно да организират един хеликоптер, ако се чувствам готов да направя опит за подобряване на рекорда. Говорих със SOL Paragliders, които са основните ни спонсори, те харесаха идеята и ни изпратиха пари, и изведнъж нещата започнаха да се случват. Скочих от 5300 м, направих два опита да започна с маневрата, но беше много високо, скоростта беше невероятна, а въздухът е много разреден, така че глайдерът лети наистина бързо. За сравнение предишният рекорд беше направен от 3600 метра. На третия опит започнах с добра маневра и продължих да правя завъртанията едно след друго. В началото беше трудно, защото енергията е невероятна, така че първите сто превъртания бяха наистина натоварващи. После стана по-поносимо и тъй като нямаше как да зная колко точно превъртания съм направил, реших да продължа, докато стигна земята. Оказаха се 281, със 71 повече от предишния рекорд. Беше наистина невероятно изживявавне да го направя - на фона на Хималаите, на Мачапучаре, свещено място за местните, и с помощта на Весо, всичко за което си

бяхме мечтали, се осъществи. Весо: Специфичното за тази фигура - infinity tumbling, е че достигаш 6G, т.е. шест пъти собственото ти тегло. Най-трудно е овладяването на тази огромна сила, а и самият глайдер невинаги е в права позиция, движи се настрани, и ти също трябва да се движиш. Това е всъщност едно от най-важните умения - защото крилото се движи много бързо и динамично от ляво в дясно и трябва да го коригираш бързо и в правилния момент. Ако го изпуснеш и не успееш да го овладееш, то може да колапсира или да паднеш върху му. Във филма самият рекорд ще бъде представен наред с други интервюта, истории и гледни точки към акрото, така че хората да придобият пълна представа. Имаме Катманду и различни културни места, най-известното място за летене, също най-дълбоката долина в света, където за пръв път направихме акро. Заснели сме всичките двайсет фигури, от изумителни гледни точки. Имаме интервю с найдобрата жена в акрото, Селин Барман, както и със Скот Мейсън, който лети с дивите птици, и за финал - имаме рекорда.



Dossier de Prensa de Horacio Llorens