Issuu on Google+

Идейна стратегия: „ПЪТЯТ” Приложимост на социалния софтуер при електронното обучение Същност и дефиниране на учещата организация Как да се четат нормативните актове?

Андрагогическата компетентност през призмата на ученето през целия живот


ИЗДАВА: СИЕЛА Софт енд Паблишинг, програма “Обр@зов@ние” и Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България Информационно и научно-методическо издание

Адрес: София, бул. “Владимир Вазов” 9, тел.: (02) 954 10 30 вътр. 127, 088 954 10 30 http://www.ciela.net/ е-mail: е-obrazovanie@ciela.net; За контакти: Г. Пройков, тел.: 0887 314 666

Формат: 70х100/16

ISSN 1312-2886 РАЗШИРЕН РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: (по азбучен ред) г-н Атанас Матев, доц. д-р Божидар Гьошев, г-н Георги Апостолов, г-н Георги Пройков, доц. д-р Евгения Пенкова, д-р Евгения Тополска, доц. д-р Ирина Колева, г-жа Надежда Николчева, доц. д-р Нели Иванова, проф. д-р Петър Балкански, доц. д-р Петя Асенова, проф. д.п.н. Пламен Радев, проф. Румен Вълчев, проф. д-р Румяна Кушева, доц. д-р Румяна Пейчева, г-н Самуил Шейнин, Татяна Досева, доц. д-р Чавдар Катански

РЕКЛАМНА ТАРИФА /цена с ДДС за готов материал/ Банер - Графика - текст 60 лв./брой; 250 лв./година – до ½ страница 90 лв./брой; 400 лв./година – до 1 страница

За въпроси: СИЕЛА, бул. „Владимир Вазов” 9, тел. 02/954 10 30 вътр. 127 – Г. Пройков


Съдържание: 1. ДЕТСКА ГРАДИНА Галя Милкова - Директор на ЦДГ № 3 „Зорница”, гр. Хасково

Идейна стратегия: „ПЪТЯТ”.................................................................................. 4 2. НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ Петър Димов, д-р по педагогика, Благоевград

Приложимост на социалния софтуер при електронното обучение.......................... 12 3. УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ Доц. д-р Чавдар Катански

Андрагогическата компетентност през призмата на ученето през целия живот....... 22 Виолета Йорданова Иванова - Главен експерт ‘’Хуманитарни дейности”, община Луковит

Същност и дефиниране на учещата организация.................................................. 28 4. ОТ БРОЙ В БРОЙ Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ........................................................................................................ 36 5. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Росица Борисова – юрист РИО гр. Перник

Как да се четат нормативните актове?....................................................48 6. ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ Информация за авторите.................................................................................... 50


Детска градина

Идейна стратегия: „ПЪТЯТ” „За да постигнем големите си цели, трябва не само да мечтаем, но и да действаме, не само да планираме, но и да вярваме”. Анатол Франс Интересът на учителските кадри към получаването на системна професионална информация пряко се обвързва със съществуващата система за квалификация. Без да е единствен източник, квалификацията като перманентен процес има изключителната функция да допълва, коригира и развива изграждащото познание. Особено развиващ и динамичен е процесът на квалификация на ниво детска градина. Целите и осъществяването на квалификационната дейност имат изследователски и последователен характер. В по-краткосрочен план учителите за почват да конструират своята дейност във времето – да съставят план , програма, минипроект или тематичен проект ,да прогнозират и си поставят стратегически цели , да са наясно със съдържателните и действените характеристики на тези документи и да се убедят в резултатността от прилагането им на практика в пряката образователна работа. Обучавайки се в модули за проучване, планиране, конструиране и методика на създаване на стратегия, учителите постепенно преминават към същността на новата квалификационна форма. Същинските квалификационни етапи са: изграждане на екип, овладяване на понятийната система, формулиране на цели, мисия, визия, приоритети, собствен облик, разработване на идейно предложение и действена програма. Водени от стремежа си в детската градина да създаваме условия за усъвършенстване на професионализма и личностните си качества, от идеята да изградим екип, който е готов да експериментира и конкурира с ползотворните си решения, с презумпцията за мотивиране на педагозите и привличане на сътрудници, стигнахме до решението да създадем стратегия за развитие на детската градина. Отчитайки реалностите, инициираме промени, отправяме поглед в бъдещето и тръгваме по пътя на надграждащата квалификация и реализация на стремежи, политика, цели, очаквания, перспективи. Ние, педагозите, искаме децата да получават най-доброто от нас , възрастните. Да съпреживяват истинските неща в живота, да се радват

4


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010 на красивото, да правят добро, да могат да отстояват мненията си, да търсят верния път и постигат желанията си, да се вслушват, да се борят, да откриват, да съграждат. И сигурно, защото за нас, ученето е верую, то и тях се стремим да поведем по пътя за познанието, играта, труда и общуването. „Чудесата на света в детските очи не са седем –те са седем милиона”, казва Уолт Стрейтиф, ние бихме добавили - нека им ги покажем. Това ще го направим само ако имаме ясен път за развитие на детската градина като цялостна организационна структура. Управлението й изисква разработване, избор и реализация на стратегия. “Всичко което правим добре, можем да правим още по-добре”. Педагогическата колегия и ръководството на ЦДГ № 3 реши, разработва и реализира стратегия за развитие на детската градина, съобразно съвременните идеи и условия. Образователната парадигма в настоящето е: „личностно-ориентиран и резултативно обоснован образователен процес”.Според доцент д-р Райна Захариева очакванията за развитието на учениците/ децата са: максимално развитие на техния потенциал, възможност за пълноценна социална реализация, развитие на способностите в процеса на образование и развитие на личността. У нас възникна въпроса: Кой е пътят за реализиране на новата съвременна образователна идея? В съдържателен и действен план набелязаните приоритети в образователната сфера на ниво детска градина са базирани на национални стратегии и програми, където се посочва , че в глобален план следва: - ориентиране на училищното образование към провокиране на мисленето и самостоятелността, към формиране на практически умения и към развитие на личността; - повишаване качеството на образованието на всички нива; - изграждане на ефективна система за вътрешно оценяване ; - повишаване авторитета и социалния статус на учителя и др. Затова: да помислим за създаване на стратегия за бъдещо развитие на детската градина, като институция и да обновим процеса на организация и взаимодействие в нея. Приложението на новия модел на развитие създава реални условия за разгръщане на професионалната и творческа активност на педагогическите екипи и намиране на добри управленски решения. Факторите за реализиране на идейната стратегия за развитие на детската градина са: процесите в обществото; пазарната ориентация; собствените мотивиращи фактори – лични желания, амбиции за развитие и доказване; социалната и икономическа среда и др. Настоящата разработка е опит да се разгледа сложната проблематика, свързана със създаване на стратегия за развитие на детската градина. Постигнатото до момента като:

5


Детска градина g Създаване мини проекти със съдържателни и действени характеристики и реализиране ежегодно през периода 2006 -2010г. Технологията включва: правилно целеполагане, обосновка на приоритетите, работна програма, избор на задачи и дейности за осъществяване на проектния формуляр, контрол. Убедени сме ,че създаването на минипроекти със съдържателни и действени характеристики допринесе за: - използване на възможности за обогатяване на цялостната дейност в ДГ; - ефективно използване на ресурсите – финансови, човешки, материални. - използване на интерактивни форми и методи във ВОП и квалификацията; - личностно-ориентирания към детето подход; - прилагане на знания и умения вместо натрупване на информация и познание; - осмисляне на конструктивизма и сътрудничеството в процеса на обучение и възпитание; - използване на възможностите на информационните и комуникационни технологии при квалификацията на педагозите и цялостната дейност; - психолого-педагогически проучвания на детското развитие в ПУВ. Мултиплициращият ефект е огромен и ние продължаваме ползотворната практика. изработване на портфолиа по различни теми, цели и идеи в областта на предучилищното възпитание; (в приложение презентация споделен опит) n Създаване на сайт на детската градина, знаме, химн, лого; n Създаване на тематични идейни проекти по темите: „Гражданско образование”, „Семейна и образователна среда”, „Практическа инициатива за нова жизнена среда за децата”, ”Сътрудничество в полза на детето”,”Чудо”, „Заедно” ; n Реализирането на всички идеи чрез действена годишна програма и проекти за квалификация и образователна работа; квалификация чрез работа по проект; n Сътрудничество с неправителствени и обществени организации n Педагогическите екипи в ЦДГ №3 ”Зорница” Хасково отстояват идеята за мотивирана работа с родители и обществени организации с единни цели и реализират през годините програми с разнообразни съвместни мероприятия. При цялото си разнообразие, всички организации се обединяват, за да работят заедно за детето и детската градина.

6


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010 n Реализиране n Провеждане

на проекти за взаимодействие с родители; на педагогически форум и интерактивна квалифика-

ция и още, и още. Това дава основания да заложим на идеята - създаване на идейна стратегия за развитие на детската градина през следващите години. В работата ни са наложени следните ръководни начала: n работа по приоритети; n мотивираност на педагози, родители, общественост, членове на НПО и др.; n взаимодействие за постигане на реални резултати в полза на детето и детската градина като институция.

Мотивация за създаване на стратегия Учителите са мотивирани за взаимодействие, защото: n отстояват приоритети в работата си и защитават своя професионализъм; n обсъждат мнения с по-широк кръг специалисти и съмишленици; n консолидират мнения с родители,а същевременно и обогатяват работата си с децата; n изпълняват с желание мисията си да възпитават и обучават; n чувстват се истински личности. И се обогатяват професионално. n да отделят време и внимание на децата си и техния живот в детската градина без да мислят за финансови средства, а по-скоро да изживеят духовна радост от срещите си с деца и педагози; n да се запознаят по-добре с възпитателно-образователния процес в детската градина; n да изпитат удовлетворение и удоволствие от прекараното време в нетрадиционни форми; да бъдат полезни на себе си, децата и другите. Стремежът ни е на база позитивните възможности и компетенции на колектива, ясните приоритети, предизвикателствата на съвремието, перспективите и управленскияя поглед да изградим облика на детската градина, като система, ориентирана към рационално използване на ресурсите и развитието им в бъдеще, да бъдем конкурентни и търсени от родители, деца, учители. Модел на идейна стратегия

„Всеки от нас има какво да учи. Всеки от нас има на какво да научи.” – Грант Брайт След проучване на теоретичните основи на стратегията и осмисляне на всичко, създадено дотук в детската градина като опит, квалификация, професионализъм на педагозите, развитие на детските личности и сътрудничеството с родители, се очертаха следните насоки за разгръщане на работата ни:

7


Детска градина - залагане основите на приоритетна квалификация по интереси и разработване на нови концепции за развитие на професионалните качества, знания, умения и компетенции на педагогическите кадри в детскита градина по посока елементите на стратегията. - осмисляне същността на стратегията и структурните й компоненти. - създаване на модел за реализация на стратегията. - изграждане на базовите организационни процеси. - набелязване на нови предизвикателства, възможности, приоритети - създаване на стратегия за перспективно развитие. Нашият новаторски път започна. Базирайки се на тълкуванията за същността и елементите на стратегията в мениджмънта /според Г. Минцберг/, конкретизирахме основните базисни понятия от гледна точка на предучилищното образование. - стратегията като план – конкретизира се в годишен план, тематичен план, месечни планове; идейни планове и проекти; - стратегията като позиция – конкретизира се в приоритетите на детската градина; - стратегията като начин на действие – конкретизира се в годишна действена програма; - стратегията като принцип на поведение – конкретизира се в мисията и стратегическите цели, както и в механизма реализиращ стратегията. - стратегията като перспектива – конкретизират се във визия, очаквани резултати, мултиплициращ ефект, план за мониторинг и контрол. Понятийна система Мисия – определя ролята, която детската градина има в обществото и показва какви социални потребности задоволява в него, определя основния културен, образователно-възпитателен продукт, който реализира детската градина. Визия – определя каква трябва да бъде детската градина, когато се изпълнят целите, ориентирани към всички, работещи в нея.пояснява предназначението на ДГ нейното развитие. Организационни действия и управляващи подходи, използвани за достигане на задачите и целите на детската градина – структурирани са в оперативно-приложима действена програма , създаване на организационна структура и изпълнителско ниво . Стратегически цели на организацията и етапи за реализиране на стратегията. Нашата мисия: Да поставим основите в личностното развитие на бъдещите граждани на Европа, съхранили своята национална, култур-

8


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010 на и родова идентичност, да формираме децата като личности на 21 век – личности рационални, с критическо мислене и творчески нагласи, притежаващи богатство от широки интереси, знания, умения, компетенции, умеещи да взаимодействат с околните. Девиз: ЦДГ№ 3 „ЗОРНИЦА” – ЩАСТЛИВИ ДЕЧИЦА! Ръководни принципи и ценности: Заедно по пътя на знанието, радостта, доброто. Позитивни характеристики: новаторски професионален поглед, позитивна образователна среда, творчески личности, съзидателни идеи, мотивирана дейност. Отличителни характеристики: работа по минипроекти със съдържателни и действени характерики, собствен облик на групите, интерактивни педагогически взаимодействия. Бъдещо развитие: детската градина – образователен и социо-културен център. Нашата визия: ЦДГ № 3 “Зорница” - желано и любимо място за децата с пространства за игра, познание и общуване; място за сътрудничество и просперитет за семействата и колектива, Повече от всичко искаме ДГ да е дом на радостта и веселието, обичта и щастието, творчеството и знанието, място за сигурност и развитие, място с ясни правила и роля в съвремието. Как ще го постигнем? – по пътя на развитието и партнирането. Нашите стратегически цели: *Прилагане на авангардни образователни технологии и европейски компетенции; *Партньорство и сътрудничество с други детски градини, културни, обществени и други институции; Създаване на Академия за родители и Училище за партньорство; *Възпитание в дух на толерантност, уважение към другите и утвърждаване на собствената си идентичност; *Повишаване мотивацията и удовлетвореността от работата на деца, учители и родители. Нашите приоритети и намерения: n Прилагане на образователни технологии с доказана иновативност – работа по минипроекти със съдържателни и действени характеристики; работа по проект и др. n Творческо развитие на децата; детската игра и познание; позитивна образова среда. n социализация на детската личност в условията на детската градина. n Сътрудничество за създаване на граждански поведенчески модели у деца и възрастни за създаване на благоприятна семейна и обществена среда.

9


Детска градина Нашите стратегически пътища: *Изграждане на хуманна, функционална и оптимална образователна среда; *Професионална компетентност на педагогическите екипи, отговаряща на образователните изисквания и потребности и европейски компетенции; *Взаимодействие и сътрудничество със семейството и обществеността ; *Работа в екип, добра комуникация и споделяне на опит. Етапи в реализиране на стратегията: n Привеждане на стратегията в оперативни понятия; n Ориентиране на организацията към стратегията; n Превръщане на стратегията в задача за всеки; n Превръщане на стратегията в непрекъснат процес; n Иницииране на многоаспектни взаимодействия ; n Анализ на качеството и поглед в бъдещето. Развитие : Реализирането на целите в развиващата идейна стратегия довежда до : - засилване на обединяващите и позитивно насочените функции на партнирането; - социално-личностно развитие на децата; - приложение на педагогическото майсторство и енергия в реална форма; - информираност и сътрудничество с родителската общност; - утвърждаване многоликия образ на работата в предучилищната система. Поглед в бъдещето: „Ако не знаеш накъде плаваш, никой вятър няма да е попътен” – Сенека; Нашият път има посока – съзиданието и съграждането, има и цел: децата и детската градина – дом за тях! Нека има и попътен вятър! Галя Милкова, Директор на ЦДГ № 3 „Зорница” гр. Хасково тел: 0886747509 e-adres: milkova__g@abv.bg

10


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010

АНДРАГОГИЧЕСКА КОМПЕТЕНТНОСТ (УМЕНИЯ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ И ОБУЧЕНИЕ НА ВЪЗРАСТНИ)

Включете се в обучителна академична програма по андрагогика. Предмет на обучението са изискваните вече от националните и европейските институции професионални умения и андрагогическа компетентност на обучителите за възрастни (в условията на учене през целия живот). Програмата ще се реализира с гъвкава организация на присъствено и дистанционно обучение. Предназначена за всички професионалисти, които работят или желаят да работят като мениджъри, преподаватели по теория и практика, консултанти и др. в лицензирани центрове, в школи и семинари за професионално обучение, както и по национални и европейски проекти и програми за образование на възрастни. На успешно завършилите се издава официален документ – удостоверение, образец на СУ „Св. Климент Охридски”, за придобита андрагогическа компетентност. За допълнителна информация и записване в академичната програма: тел. 02/983 66 77 тел. / факс 02/983 66 88 моб: 0887 33 61 05 e-mail: drujbacenter@drujba.org 11


Начално училище

Приложимост на социалния софтуер при електронното обучение С развитието на технологиите се създават възможности за разширяване на обхвата от комуникации и за достъп до информация, като кръга от хора, които използват съвременни средства за общуване, обхваща все повече и повече социални слоеве и групи. Социалните процеси в нашата съвременност предявяват нови изисквания към възможността хората да взимат решения в бързо и динамично променящата се среда, което изисква наличието на актуална и възможно по-лесно и по-бързо достъпна информация. Трансфера на технологии, сложността и комплексността на възникващите нови сфери на човешка дейност вследствие на иновациите или прекратяване използването на остарели продукти, създаването на нови фирми и разпадането на съществуващите, миграцията на хора вследствие промените в средата на живот и дейност изисква непрекъснато обучение независимо от възраст, пол, националност, местоживеене, език и култура. Това обучение не винаги може да се организира от образователни институции или от самите фирми, то може да бъде и под формата на самоуправлявано и самонасочвано от обучаващите се самообучение. Социалните мрежи, възникващи на основата на обща дейност, общ контекст, общи задачи, общи цели, все повече се доближават до представите за динамични структури, които не само се разширяват по обхват, но се обогатяват със специфичните за всеки участник разбирания, потребности, схващания, опит, придобити знания и умения. Поради характера на съвременния начин на живот често се оказва невъзможно социалните мрежи да се поддържат единствено в условията на пряко общуване и пряк обмен на информация, а се налага участниците в тях да комуникират с помощта на разнообразни технологии. Например, социалните мрежи се поддържат и след завършването на даден проект, курс на обучение, след прекратяването на работа в някоя фирма. Демократизацията на обществото като цяло предоставя възможност участниците не само да имат достъп, но и да създават и разпространяват свои материали чрез социалните мрежи, включително и поддържаните отчасти или изцяло посредством информационни технологии. В условията на икономическа криза, както и в периода на преход към стабилно икономическо развитие, социалните мрежи играят известна положителна роля върху съхранението, изграждането и възстановяването на икономиката. Ако преди съществуването им, както и в началните етапи от развитието на мобилните комуникации основните технологии са били съ-

12


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010 средоточени в компютърните мрежи, то днес те предлагат възможности за общуване, които не са свързани с наличието на компютри в къщи или на работното място. Обвързването на мобилните устройства и съответните технологии с извънредно развитите технологии на Интернет представлява една нова епоха в развитието на информационните и комуникационни технологии като цяло. Още от възникването си Интернет се оформя като ново социално явление [4] и този факт понастоящем се очертава все по-ясно, което дава основание да се свърже бума на Интернет и мобилните комуникации с нов етап от развитието на самото общество. Приобщаването на все повече потребители на Интернет и на мобилните комуникации към възможността да общуват с все по-широки кръгове от хора, да създават нови и да поддържат съществуващите контакти, да имат достъп до повече информация, която да оценяват според потребностите си и според нейната обективност и приложимост в конкретните случаи, да я използват активно, да бъдат не само потребители, но и създатели на информация, доведе до развитието на ново поколение „социален софтуер”. Няма строго научно, дори и практическо определение на новото понятие, което не е пречка да се развият технологии, полезни за използващите ги и това от своя страна доведе до популярността им и многото на брой и многообразни софтуерни продукти от една страна и много потребители от друга. Социалната същност на обучението лежи в основата на много теории за ученето, преди всичко в конструктивизма, независимо от наличието на различни течения в тази съвременна теория. Често се определя социалният конструктивизъм като основа за очертаване социалната същност на конструктивизма като теория, но често поради основните особености на теорията социалния конструктивизъм и конструктивизма се възприемат като термини, определящи една и съща теория. Въпреки отсъствието на една обща теория за електронно обучение, понастоящем то се базира най-често върху конструктивизма, като най-близка и отговаряща като цяло на изискванията на съвременното обучение теория [3], [1, с.34-58]. Електронното обучение предлага широки възможности за реализация на основните изисквания на конструктивизма. Разбирането за връзката между придобиването на познание и комуникацията [1, с.9-33] съответства на идеите на конструктивизма. Тази връзка може да се определи като една от основните черти и на социалния софтуер, което обуславя предварителната готовност в различни форми той да се прилага в съвременното електронно обучение. Хейторнтуейт [9] посочва, че „…докато има много инициативи, които изпитват педагогическите техники за електронно обучение, малко работи има, които разглеждат широката картина от социални, организационни и технически промени, които придружават и водят електронното

13


Начално училище обучение.” Действително, технологията до скоро се развиваше изпреварващо, но създаването на системите за управление на обучението (LCMS) създаде предпоставки обучението да води до развитие на съответен софтуер, но все пак първото приложение на тези системи беше в областта на фирменото обучение. Практиката на електронното обучение показа, че развитието на обучението не може да се осъществява изолирано от напредъка на технологиите. Пак там [9] се твърди, че “… електронното обучение е масивна трансформация в социалните и техническите процеси, засягаща образователната практика на индивидите, институциите, общностите и глобално.” Гуера [8] посочва, че макар и електронното обучение да дава максимална възможност за индивидуализация на обучението, на практика тази възможност почти никога не се използва или е опростена в ограничен избор от алтернативи, а и широките теоретически възможности за персонализация при електронното обучение също не се използват на практика. Пак там [8] се подчертава, че конструктивисткият подход преобръща логиката на традиционния строеж на обучението „отгоре - надолу”, като в центъра на пътя за обучение се поставя активната роля на обучаемите при конструкцията на тяхното собствено познание: „Педагогическата теория на електронното обучение отстоява неговия огромен потенциал по направление на конструктивизма и социалния конструктивизъм. Съвременните теории за ученето и практическите общности може да бъде осъществена в широк ранг от приложения, които преодоляват старите обхвати на формите и отварят възможностите за ефективна съвместна работа.” Аск [5] разглежда педагогическите подходи към електронното обучение посочва необходимостта от приложение на социалният конструктивизъм, при който обучаемите са включени в генерираща познание общност и при съвместна работа с другите решават реални проблеми като част от тяхното обучение. Проблемно – базираното обучение съществува в различни варианти, като според конструктивизма за найефективни се възприемат тези, при които обект на обучението са реално възникващи проблеми. В посочената по-горе работа Аск [5] отчита комплексността на проблемите, характерни за нашата съвременност, като посочва: „Във връзка със ситуацията на все по-голямата супер сложност на мисленето, важно е да се реализира обучаемите в добавка към ученето и разбирането на съществуващото познание да създават самите те ново познание, за да може да бъдат част от „обществото на познанието”. При работата по намиране на решение на проблемна ситуация е необходима допълнителна информация, която да може да се извлече от различни източници, като се извършва информационно търсене или се осъществяват контакти с работещи в областта експерти или обучаеми, които се обучават в същия или подобни курсове. В спомена-

14


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010 тата работа се посочва също, че ако авторът на курс желае да създаде карта на всички разширяващи обучението ресурси за всяка секция той трябва да се предостави съществуващи или създадени за целта много материали. Действително, трябва да се има предвид, че е трудно да се предвиди начина, по който обучаемите ще търсят решение – често са възможни повече възможни начини за достигане до вярно решение. При създаването на проблемна ситуация се изисква наличието на мотивация на обучаемите, а в процеса на търсене на решение се придобиват мета - познания за работа с познания в слабо свързани познавателни области (фрагменти) [1, с.99-130]. Обучаемите ще постигнат повече, а с това и самото обучение ще им даде възможност да придобият нови познания и умения, ако им се предостави възможността те да бъдат активни в търсенето пътища за решение, на информация и на контакти, които да им помогнат в работата по проблем��. По този начин решаването на учебна проблемна ситуация ще се доближи до реалните възникващи в съвременността ситуации. Далсгаард [7] си поставя целта да покаже, че е необходимо да се премине извън областта на системите за управление на обучението при електронното обучение, за да може да се въвлекат обучаемите в активно използване на web като ресурс за техните самоуправлявани, проблемно базирани и съвместни дейности. Пак там [7] се твърди, че инструментите на социалния софтуер могат да поддържат социално -конструктивисткия подход към електронното обучение с предоставянето на обучаемите на персонални инструменти (индивидуални и за съвместна работа) и включването им в социални мрежи. В споменатата по-горе работа [7] се определя същността на социалните мрежи: „социалните мрежи се дефинират като връзки или релации между хора, включени в различни видове комуникация.”, като при електронното обучение се определят най-малко три типа социални мрежи според конкретното им предназначение: мрежи от хора, които: работят съвместно; поделят контекст; поделят област от интереси. Далсгаард твърди също така [7]: „С използването на социален софтуер различните хора няма повече да имат един и същи вход към ресурсите на web. В противоположност, човека ще участвува в индивидуална мрежа от хора и ресурси. Това е ключовата особеност на социалния софтуер.” Едни от характерните черти на първоначалните представители на социалния софтуер са: възможност за създаване и редактиране на документи от множество потребители. Улеснява се прехода от предимно използване към създаване на ресурси в режим на колективен достъп, а с това и на работа в малка група; простота на работа със социалния софтуер - яснота в начина на използване; достъпност на потребители с различна предварителна подготовка за работа с програмни продукти;

15


Начално училище възможност за използване на общодостъпни инструменти от страна на потребителя. Сред първите инструменти на социалния софтуер са системите от тип wiki. Те имат за цел да предоставят възможност за създаване и редактиране на елементи чрез обикновен браузер. Найизвестен е сайта Wikipedia.com, който си поставя амбициозната цел да натрупа представено в информационна форма познание във възможно повече области от човешкия живот и дейност, заради което е известен още и като „енциклопедия”, откъдето наследява и името си. Авторите на статии сътрудничат на доброволни начала и обикновено са експерти в различни области. Възможно е добавянето на статии, на елементи към статии, вмъкване на изображения и хипервръзки към други обекти от Интернет, редактиране на статии и даване на оценки. Инициаторите редактират статиите и се грижат да се публикуват възможно достоверни статии, на подходящо ниво. Трудно е обаче – и това е свойствено за всички информационни системи за публикуване и достъп до информация не само в среда на Интернет – да се публикува познанието от типа “soft knowledge”, което не се представя от потребителите (поради невъзможност да бъде представено в информационна форма или нежелание от тяхна страна, например knowhow) за разлика от “tacit knowledge”, което може да се представи в информационна форма в зависимост от нуждите и възможностите на потребителите. Софтуер от типа wiki се използва често при решаване на проблеми, представяне на нови продукти, търсене на партньорство в проекти. Като следващ етап в развитието на социалния софтуер се възприемат блоговете, макар че те са наследници не само на wiki, на и на дискусиите по електронната поща (listserv). Уилямс и Джакобс [13] посочват, че блоговете се основават на хронологично публикуване на елементите, съдържащи неизменно хипервръзки към други сайтове, с възможности потребителите да могат да въвеждат персонални отговори към статиите и се отличават с висока интерактивност. Пак там [13] се обръща внимание на възможността да се генерира познание на основата на публикацията на статии и отговори в блоговете: „Като инструмент за управление на познанието, блоговете предоставят потенциал за относително недиференцирани статии, преминаващи през една организация, да бъдат контекстуализирани по начин, който добавя стойност и по този начин генерира „знание” от обикновена информация.” Блоговете се създават, поддържат и редактират от потребителите, които могат да ги използват за изразяване на свои мисли, идеи, концепции, схващания, емоции, проблеми под формата на статии, съчетаващи текст с графични (възможно и мултимедийни) приложения и хипервързки. В един блог може да се поместят произволен брой статии, като към всяка от тях осъществяващите достъп до поместените статии в блога може да отговарят на зададени въпроси, да задават нови въпроси, да

16


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010 обясняват, да търсят обяснение, да предоставят материали или хипервръзки към материали от Интернет, поддържащи или опровергаващи твърдения както на потребителите, създатели на блога, така и на тези от тях, които публикуват отговори. Често блоговете поради изразената хронологичност на публикуваните в тях материали се свързват с развитието на идеи, творчески процеси, разработка на проекти, търсене на решение на проблеми, етапи от развитие на личности и общности (например, фирми, организации, сдружения). Достъпът до блоговете може да окаже полза на личности и обществени групи, на които предстои да преминават по подобни пътища в развитието си, така че да се учат от грешките и успехите на вече преминалите такива етапи в своето развитие. Споменатото може да се съотнесе и към развитието на нови идеи и теории, което разширява кръга за приложение на блоговете и в областта на науката. Обучаемите могат да използват блоговете при решаване на учебни проблемни ситуации, разработката на учебни проекти, да търсят решение на свои проблеми. Същевременно създадените с образователна цел блогове може да се създават или използват и от преподавателите с цел техните идеи да достигнат до техните обучаеми, да дискутират с тях, да проверяват нивото на достиженията им, да правят изводи за интересите при това в среда, отличаваща се от стандартната учебна. Блоговете предоставят технологични средства за изразяване на лична позиция и получаване на обществен отговор - социална обратна връзка. Всяка обратна връзка може да повлияе върху развитието на процесите стимулиращо или задържащо, което следва да се взима предвид от преподаватели и възпитатели. Доколкото статиите и социалните рефлексии са организирани хронологично по контент, създаден от собственика на блога или от потребителите, изразили своя реакция, то достъпа до този контент е последователен във времето, което затруднява до известна степен търсенето на конкретна информация. От друга страна, този начин на подредба се оказва полезен при търсене на онтологията във формирането на изразените идеи и на социалната обратна връзка. Нормално, информационно - търсещите системи индексират и съдържанието на блоговете, което облекчава търсенето на информация в тях. Като една от характерните възможности на социалният софтуер, основно при web-приложенията, е при генерацията на нови да се „смесват” или по-точно – да се използват повторно вече откъси или цели публикувани материали, като се спазват авторските права, ако материалите са обект на защита. Социалният софтуер включва инструменти, облекчаващи комуникацията като Instant Messenger, позволяващи комуникация в писмена, аудио и аудиовизуална форма. Комуникационните продукти обслужват подобно на блоговете, wiki, форумите нуждите и на динамично форми-

17


Начално училище ращите се социални мрежи. Възможни са както асинхронните, така и синхронните режими на комуникация. Социалният софтуер изисква и позволява придобиването на познания и умения за комуникиране в различни форми и общуване с различни по своите характеристики социални обкръжения, обхващащи често представители на различни култури, религии, мироглед. Появата на социалния софтуер е съпроводена от промени в използването на web и навлизането на нови принципи на изграждане и конструиране на web. Въпреки че технологиите може да не са се променили основно и даже да се използват добре известни технологии за програмиране на web – приложения, създателите на новите принципи определят промяната като създаване на нова версия web – Web 2.0, която да замени без проблеми съществуващите структури и да не създаде трудности в периода на промяна потребителите да използват web. Когато се извършва референция към Web 2.0, то трябва да се имат предвид новите стандарти, които определят интеракциите с web и web ­– базираните приложения. Социалният софтуер в основната си част се свързва с приложението на web, поради което принципите, залегнали в стандарта Web 2.0, касаят директно или индиректно и неговото развитие. Клама и др. [10] посочват основните разлики между Web 1.0 (съществуващото функциониране на Интернет в първите години от неговото развитие) и Web 2.0, като се прави съпоставка: - при Web 2.0 се разчита повече на активността при участието на потребителите със създаване на свои материали, отколкото на публикуването на материали, характерни за Web 1.0; - вместо персонални сайтове се използват блогове, които се създават по-лесно без особена предварителна подготовка на потребителите; - вместо управлението на съдържанието се прилагат софтуерни решения от типа wiki; - вместо да се разчита на директории, които налагат известна таксономия, при Web 2.0 се прилагаj анотации; - вместо вмъкване прилага агрегация (обединяване) на съдържание. Върху приложението на социалния софтуер, респективно Web 2.0, в обучението влияе и развитието на управлението на познанието (knowledge management). Съответните системи се прилагат при конструирането на познание в научната дейност. Обучението в нашата съвременност изисква динамизъм, съответстващ на този в живота и дейността на всеки човек. Това изисква да може да се решават сложни проблеми, да се използват познания, които трябва да са актуални и да се извършва обучението в среди, възможно близки до тези, прилагани в науката и практиката. В областта на висшето образование тези изисквания са още по-актуални. По отношение на непрекъснатото обучение може

18


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010 да се счита, че когато се провежда във фирмите и организациите, то е свързано с новите съвременни среди и инструменти, които се прилагат в практиката на работната място. В университетите се създава наука, която трябва да става по-бързо и лесно достъпна и на обучаемите в съответна форма. Чати [6] счита, че основното предназначение на управлението на познанието е да се свържат хората помежду си и да им се предостави качествено познание, за да се подобри рязко тяхната дейност, а това е основното предназначение и на управление на обучението при електронното обучение и тази хипотеза дава основание да се твърди, че “управлението на съдържанието и управлението на познанието може да се разглеждат като двете страни на една монета”. Пак там [6] се подчертава, че управлението на съдържанието и управлението на познанието “поделят общи процеси, дейности, инструменти, концепции и терминология. Подобно на процеса на създаване на познание обучението е дейностно-ориентиран процес и социална активност”. На основата на постмодернистичната теория на конективизма, представена сравнително най-обстойно от Сименс в [12], в гореспоменатата работа [6] относно обучението се предлага: - изграждане на общности и мрежи от познание; - центриране към потребителя, а не към съдържанието; - по-голяма децентрализация, като се взимат отворени към обществото решения; - изграждане на обучението “отдолу-нагоре” (тази структура се възприема от социалния конструктивизъм, при който тя е една от основните); - създаване на среда за изтегляне на познание според нуждите; - разработване на механизми за вграждане на обучението и създаването на познание в работата, за да не се върши двойна работа; - поделяне на култура и доверие (чрез персоналните социални мрежи и общностите). Маклоулин [11] посочва необходимостта обучението не само се поддържа придобиването на познание и информация, но също така и да съдействува да се развиват умения за включване в социалните и технологични промени, както и да се учи непрекъснато. Пак там [11] се изразява схващането, че същността на Web 2.0 се изразява в подчертано активно участие, свързаност, съвместна дейност и поделяне на познание и идеи между потребителите и се подчертават основните черти на Web 2.0: - свързаност и социално разбирателство. Като пример се посочва известния сайт Facebook; - съвместно откриване и поделяне на информация, при което резултатите и от изследвания както и решаване на проблеми може да ста-

19


Начално училище ват достъпни на широка общност; - създаване на съдържание. При Web 2.0 преобладава създаването на съдържание пред неговата консумация; - обединяване на познание и информация и модификация на съдържанието. Може да се събира информация от много източници и да се използва за персоналните нужди. В гореспомената работа [11] се разглеждат и характерните черти на свързаната с Web 2.0 педагогика, като се твърди, че социалният софтуер позволява избора на инструменти от обучаемите, който самите те правят така, че инструментите да подхождат най-добре за целите и нуждите им за връзка и социално взаимодействие, като се има предвид, че при комуникациите в социални среди обучаемите изследват и разработват своята собствена идентичност и своя стил на учене. Прилагането на социален софтуер в обучението позволява прилагането на центрирани към обучаемия подходи за обучение, работа в малка група при развитие възможностите за самонаправляване, персонално осмисляне, активно участие в обучението – характерни особености, изисквани от теорията на конструктивизма. При приложение на социалния софтуер в електронното обучение трябва да се вземат предвид някои специфични за него особености, които не са характерни, но може да окажат влияние върху обучаемите: - в социалните групи участвуват различни участници, с различни интереси и наклонности. В някои случаи анонимността предоставя технологични средства за разпространение на реклами и неподходящи материали, както и да се скрие зад паравана на анонимността личността на участника; - може да се нарушават авторските права на други; - някои от участниците може да предоставят информация, случайно или целенасочено заблуждаваща по отношение на достоверността на изложеното съдържание; - публикуване на лични данни. Посочените, както и други подобни изкривявания, произхождат от общественото развитие. Социалните мрежи, изграждани при реални контакти, както и в среди с опосредствуване от технология, включват членове на обществото. Така че в условия на демокрация съществуват механизми за превенция, които трябва да се прилагат и при работата в информационни среди от рода на Интернет, както и при мобилните комуникации. В областта на обучението трябва да се реализират механизми за защитено включване на обучаеми в социалните мрежи, с пароли и различни нива на достъп, без при това да се ограничават правата им и да се нарушават техните представи за съвременното общество и да се осъществи защитеност на личното пространство. Достоверността на информацията следва да се установи от обуча-

20


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010 емите, които трябва да се обучават и на това, как да определят степента на влияние на странични фактори върху възможните изкривявания на публикуваната информация. Трябва да се има предвид, че подобни изкривявания са били възможни и в публикуваните печатни материали много време преди да се появи Интернет. Въз основа на направените разглеждания социалният софтуер може да се определи като нов етап в и развитието на електронното обучение. Той успешно – при правилно и целесъобразно приложение – може да бъде едно ефективно допълнение към съществуващата методика на електронното обучение, да съдейства за повишаване степента на самостоятелност на обучаемите и на комплектността и интегративността на познанието им [2, с.67-100], да подготвя подходящо обучаемите да се включват в социалната среда и да използват съвременните технологии за решаване на съществените проблеми в живота и работата. Петър Димов, д-р по педагогика, Благоевград

Литература: 1. Димов, П. Електронно обучение - познание и комуникация. Сиела, С., 2006 2. Димов, П. Електронно обучение чрез Интернет. Сиела, С., 2004 3. Димов, П. Към проблема за теоретичните основи на електронното обучение. Сп. “Е-обучение”, Сиела, С., ноември 2005 4. Димов, П. Internet като социално явление. Сп. “Образование”, кн. 4, С., 1999 5. Ask, B., H. Haugen. Pedagogical Approaches to e-Learning. Internet http://stud.hsh.no/lu/inf/pol/ docs/pedagogical%20approaches%20to%20e-learning.doc, accessed 02.06.2010 6. Chatti M.A., M. Jarke, D. Frosch-Wilke. The future of e-learning: a shift to knowledge networking and social software. Internet http://citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/ download?doi=10.1.1. 141.3202&rep=rep1&type=pdf, accessed 26.05.2010 7. Dalsgaard C. Social software: E-learning beyond learning management systems. Ineternet http:// www.eurodl.org/materials/contrib/2006/Christian_Dalsgaard.htm, accessed 26.05.2010 8. Guerra, L., M. Fabbri, G. Maeran. A Problematic Teaching Model For The Implementation Of E-Learning Formative Pathways. Internet http://ftp.informatik.rwth-aachen.de/Publications/CEURWS/Vol-398/S3_GuerraEtAl.pdf, accessed 02.06.2010 9. Haythornthwaite, C. The Social Informatics of Elearning. Internet http://www.ideals.uiuc.edu/ bitstream/2142/8959/2/Haythornthwaite%20Social%20Informatics%20and%20Elearning.pdf, accessed 02.06.2010 10. Klamma R., M. A. Chatti, E. Duval, H. Hummel, E. T. Hvannberg, M.Kravcik, E. Law, A. Naeve, P. Scott. Social Software for Life-long Learning. Internet http://citeseerx.ist.psu.edu/ viewdoc/download?doi=10.1.1.108.5134&rep=rep1&type=pdf, accessed 26.05.2010 11. McLoughlin M., M. J.W. Lee. Social software and participatory learning: Pedagogical choices with technology affordances in the Web 2.0 era. Inetrnet http://www.ascilite.org.au/conferences/ singapore07/procs/mcloughlin.pdf, accessed 26.05. 2010 12. Siemens, G. Connectivism: A Learning Theory for the Digital Age. Internet http://www.itdl.org/ Journal/Jan_05/article01.htm - accessed 26.05.2010 13. Williams J. B., J. Jacobs. Exploring the use of blogs as learning spaces in the higher education sector. In: Australasian Journal of Educational Technology 2004, 20(2), 232-247. Internet http:// ascilite.org.au/ajet/ajet20/williams.html, accessed 26.05.2010

21


Учене през целия живот

Андрагогическата компетентност през призмата на ученето през целия живот В контекстта на модерната образователна парадигма - ученето през целия живот, образованието се разглежда като разнообразна във формите на проявлението си дейност, която осигурява в значителна степен социализацията на човека, т.е. неговото приобщаване към обществените ценности, норми и правила, към развитието на социума. Чрез образованието се трансферира натрупания социален опит в различните области на живота – съответно от по-старите на по-младите поколения, но също така в рамките на едно поколение и дори вече от по-младите към по-възрастните. Като елемент на образованието, учебно-възпитателният и квалифи-кационен процес се развива през целия активен човешки живот и е не само тясно свързан с трудово-професионалната дейност и с живота, но вече се е превърнал и в част от тях. Неговото начало при възрастните се поставя с придобиването на зрялост, способност за труд, квалификация по съответна професия и започване на работа, продължава като кариерно развитие чрез усъвършенстване, повишаване или смяна на квалификацията и на професията, т.е. преквалификация, промяна в длъжностите и местора-ботата, както и други събития от трудовия живот на хората. Логично този процес приключва с намаляването на трудоспособността, пенсионирането и окончателното преустановяване на трудово-професионалната дейност в т.нар. трета възраст. Протичането на учебно-възпитателния и квалификационен процес на възрастните не е равномерно – периоди на активно образование и обучение (с или без откъсване от работа) се редуват от периоди на латентно учене и усъвършенстване на придобитите основни и професионални умения в хода на изпълнението на служебни и други функции и задачи. При първите, обучението и възпитанието имат експлицитен и ясно очертан характер. Обикновенно те се осъшествяват под някаква форма на професионална квалификация – например курс за повишаване на квалификацията, за преквалификация, мотивационно обучение, ментално обучение, interper-sonaltraining, team-building и т.н. Обучението, като процес на придобиване на нови професионални знания и умения и възпитаването на определени качества, отношения и ценностни ориентации и регулатори на професионално поведение се свързва с ясно очертано (организирано, целенасочено и последователно) образователно въздействие за развитие на професионалната компетентност на обучаваните. Обратно, при периодите на учене в процеса на работата основни-

22


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010 ят акцент е непосредственото изпълнение на функциите и задачите на работното място. В процеса на тяхното изпълнение обаче се осъществява и латентно усъвършенстване и развитие на знанията, уменията, нарастване на компетентността. Този процес също е с неравномерен характер, съпът-стван е с известно лутане и затруднения при свързването на придобитите в квалификационните курсове знания и умения с конкретно изпълняваната работа. Ето защо, формалното приключване на квалификационния курс и респективно на периода на активното обучение не означава автоматично, че курсистите са напълно подготвени за практическа дейност. Необходимо е образователното въздействие върху обучаваните да продължи под друга подходящо форма – например като наблюдение, консултиране и т.н. За да продължи действието на курса върху преминалите вече в трудово-производствен процес хора е нужна и подходяща обстановка на работното място, възпитаваща работна среда, необходим е и т. нар. обучаващ мениджмънт. Много е важен и личният пример на ръководителите, тяхната способност и желание да наставляват и помагат на ръководените от тях хора, да ги организират и мотивират като екип, да създават условия за ползотворен следучебен период, за информално обучение, възпитание и самовъзпитание. Ръководителите като обучаващи мениджъри и консул-танти на своите служители осигуряват практическото прилагане на наученото от учебно-квалификационния курс в практичската трудова дейност, в реалната производствена среда. В процеса на работата подготов-ката на служителите се доразвива, допълва и конкретизира. Същевременно, у тях се формират и нови потребности от обучение и професио-нална квалификация. Подготвят се условия и личностни нагласи за следващ етап на активен учебно-квалификационен процес и стремеж за непрекъснато повишаване на квалификацията. Професионално-андрагогически принципи и изсквания Принципите са своеобразно know-how за организиране, провеждане и управление на професионалното обучение и квалификация на възрастните. Те включват определени положения, изисквания, норми и правила, както следва: а) Свързаност на обучението с трудово-професионалната практика. Обучението е свързано с практиката когато се основава на потребностите, които произтичат от развитието на производството, пазара на труда и работната сила и е насочено към тяхното най-пълно задоволяване. Принципът отразява обективната андрагогическа закономерност за труда като водеща развитието на възрастните дейност и за логистичния характер на учебната дейност. В този смисъл обучението играе спомагателна роля спрямо основнота трудова дейност на възрастните. Осигуряването на тясна връзка между двете дей-

23


Учене през целия живот ности позволява прецизно определяне на целите и учебното съдържание, компетентно разработване на учебни планове и програми със значителна практическа стойност. Следването на принципа е свързано и с използване на професионалните стандарти като основа за определяне на целите на обучението и като критерии при оценяване на резултатите, с интегриране на обучението в максимална степен в трудово-производствените процеси, провеждане на обучението в условия, близки до реалните, използване на повече казуси от практиката и т.н. б) Гъвкавост на обучението. Обучението е гъвкаво когато може да се провежда в разнообразни формати, съответстващи на условията, изискванията и потребностите на възрастните, т.е. когато се осигурява неговата най-пълна адаптивност. Гъвкавостта отразява обективната необходимост от съобразяване на организацията и методиката с начина на живот, културата и манталитета, образователното и професионалното ниво и други особенности на възрастните. Прилагането на гъвкаво обучение означава да се преодолява шаблонността, да се възприемат разнообразни форми и методи, съвременни технически и други средства за обучение. Спазването на принципа задължава обучаващите организации да ориентират в максимална степен своите дейности към възрастните, да ги поставят в центъра на обучението. Условие за това е осигуряването на специализирана подготовка на преподавателите по теория и практика за формиране на андрагогически способности за провеждане учебно-квалификационната работа с възрастни, както и за развитие на заинтересованост и постигане на ефективност в тяхната работа. В съответствие с този принцип обучаващите организации следва да правят прецизен подбор и селекция на обучаваните, да прилагат индивидуализирано обучение в пълно съответствие с възможностите на възрастните за самостоятелна работа и самообучение. в) Холистичност (цялостност, комплексност) на обучението. Обучението е холистично когато изгражда цялостно професионалноквалификационния профил на обучаваните в съответствие с андрагогическия модел на професионалната квалификация като единство от пригодност, подготвеност, заинтересованост и приложимост на работната сила в определена област на общественото производство. Спазването на принципа изисква обучаващите организации да поставят адекватни на този модел цели на обучението и квалификацията, да използват цялостен комплекс от форми, методи и средства за ориентиране, анализ и диагностика, консултиране, обучение и възпитание, насочен към прецизен подбор на обучаваните, изграждане на знания, умения и компетентност, на съвременна трудова култура и мотивация, както и подпомагане на пълно-ценната трудова реализация и кариерното развитие. Необходимо е и да се въприемат подходящи форми и методи за дидактически контрол и оценяване на всички аспекти на резултатите от

24


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010 обучението – развитие на професионалната пригодност на обучаваните, на тяхната подготвеност, мотивация, практическа ориентация, автономност и реализация. г) Непрекъснатотост на обучението. Обучението е непрекъснато в смисъл, че се организира и провежда като процес, който включва: формално, неформално и информално обучение, последователно преминаване от предучебен в учебен и от учебен в следучебен периоди, както и осигуряващ прерастването на организираното обучение в самообучение. Принципът съответства на андрагогическия модел на учебно-квалификационния процес като единство на обучение, самообучение, развитие и саморазвитие, преминаващ през разнообразни форми на квалификацията в хода на трудово-професионалната кариера. Неговото прилагане изисква обучаващите организации да осигуряват систематично образователното въздействие върху обучаваните още преди началото на квалификационните курсове, да създават нарастващ капацитет за самостоятелно (автономно) учене и самообучение, както и да подпомагат реализацията и усъвършенстването на обучаваните, да подготвят условията за тяхното следващо професионално обучение. Това са основните принципи и изисквания, които отразяват обективно спецификата на професионалното обучение на възрастни в условията на учене през целия живот. Те следва да се изучават систематично в андрагогически академичен курс, като основа за развитие на андрагогическа компетентност както на преподавателите и на обучаващите мениджъри в центровете за професионално обучение, така и на ръковод-ния персонал и учителите в различните видове училиша. Все повече, в контекстта на ученето през целия живот, ръководителите и преподавателите на учебните заведения и другите обучаващи институции ще се занимават с учещи от различни възрасти, в разнообразни организационно-методически формати на учебно-възпитателна и квалификационна даейност. Ето защо андрагогическата компетентност е необходим субективен фактор за постигане на качествено и ефективно обучение и на висок професионализъм в съвременните условия на образованието. доц. д-р Чавдар Катански

25


Учене през целия живот

АНДРАГОГИЧЕСКА КОМПЕТЕНТНОСТ (УМЕНИЯ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ И ОБУЧЕНИЕ НА ВЪЗРАСТНИ)

Включете се в обучителна академична програма по андрагогика. Предмет на обучението са изискваните вече от националните и европейските институции професионални умения и андрагогическа компетентност на обучителите за възрастни (в условията на учене през целия живот). Програмата ще се реализира с гъвкава организация на присъствено и дистанционно обучение. Предназначена за всички професионалисти, които работят или желаят да работят като мениджъри, преподаватели по теория и практика, консултанти и др. в лицензирани центрове, в школи и семинари за професионално обучение, както и по национални и европейски проекти и програми за образование на възрастни. На успешно завършилите се издава официален документ – удостоверение, образец на СУ „Св. Климент Охридски”, за придобита андрагогическа компетентност. За допълнителна информация и записване в академичната програма: тел. 02/983 66 77 тел. / факс 02/983 66 88 моб: 0887 33 61 05 e-mail: drujbacenter@drujba.org 26


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010

Необходими данни за включване в курса за андрагогическа компетентност и за издаване на удостоверение на СУ „Св.Климент Охридски” /Формулярът се попълва личнои четливо/

● Трите имена........................................................................ .............................................................................................. ● Роден(а) на................................в ...................................... обл ....................................................................................... ● Постоянен адрес ................................................................. ............................................................................................... ............................................................................................... Тел. ....................................................................................... e-mail: .................................................................................... ●Образование ........................................................................ ............................................................................................... /средно, висше – специалист, бакалавър, магистър/

Диплома серия ............................... № ................................ регистрационен № ...........................от .............................. г. Издадена от............................................................................ ●Специалност ........................................................................ .............................................................................................. ............................................................................................... .............................................................................................. /професионална квалификация, степен на квалификацията/

●Месторабота и длъжност...................................................... .............................................................................................. Дата:...............

Подпис:...................................

27


Учене през целия живот

Същност и дефиниране на учещата организация В статията последователно са разгледани концепцията и дефиницията за учеща организация, както и стандартите за превръщане на училището и детската градина в учещи организации. В контекстта на написаното по темата е обоснована необходимостта от иновационно развитие на учебните заведения като учещи организации, продиктувана отвъзприемането на новата парадигма на образованието – ученето през целия живот. Направени са и някои изводи относно условията за успешно трансформиране на учебните заведения в учещи организации. Ключови думи: учеща организация, учене през целия живот, иновационно развитие, иновативна организация, учебни заведения. Увод Присъединяването към Европейския съюз създава нови социално-икономически условия в България. Забелязва се и ускоряване на обективно настъпващите промени, като те обхващат все повече и все по-бързо всички области на обществения живот, вкл. образованието. Прменящите се условия и изисквания отправят реални предизвикателства към българското образование, които налагат адекватен отговор. Традиционно определяна като консервативна сега вече образователната система все повече се отваря към другите секторни системи – тези на икономиката, трудовия пазар, социалната сфера, науката, културата и др. Извършват се и реформи, насочени към модернизирането на образованието и неговото привеждане в съответствие със съвременните обществени условия и потребности. Този процес се осъществава в условията на постепенен преход към новата система на учене през целия живот. Ученето през целия живот е система и процес на преднамерено и целенасочено придобиване на знания и умения на хората от всички възрасти. Участвайки в учунето през цулия живот всеки човек, независимо от възрастта си, непрекъснато се развива и подобрява своя капацитет, а това спомага все по-ефективно и качествено да осъществява основните си социални функции. Новата парадигма на образованието и неговият съвременен преход към система на учене през целия живот налагат в частност постепенното трансформиране на учебните заведения в учещи организации. Тази реална необходимост досега не е поставяна в центъра на изследванията у нас и съответно систематично разработвана. Ето

28


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010 защо този въпрос вече присъства в научния дневен ред. В специализиранета литература се посочва, че е небходимо да се осъществи изследване на концепцията за учеща организация и да се определят възможности за нейното прилагане в условията на образованието в България (Катански 2005). В този контекст, в статията ще се представят някои виждания за трансформирането на обучаващите институции, вкл. тези от системата за предучилищно възпитание и подготовка в учещи организации. 1. Развитие на концепцията за учеща организация Концепцията за учеща организация първоначално възниква в отговор на променилите се потребности в т.нар. „постиндустриално” общество. Явява се част от еволюцията на мениджмънта на различните нива в областта на икономиката от края на ХХ век. Тази концепция, която помага на мениджърите да организират по-дълбоко и ползотворно учебните процеси в организацията е представена найдобре в изследванията на К. Арджирис и П. Сенге. Те обръщат внимание на необходимостта от развитието на т.нар. неосезаеми активи на организацията, които се изразяват в: ориентирана към знанията организационна култура, непрекъснатото обучение и повишаване на квалификацията на персонала и на ръководния екип, развитие на менторството в организацията, постигане и поддържане на качеството на учебния процес и др. Настъпилите промени в обществено-политическия и икономически живот в края на XX и началото на XXI век в България и други страни в Европа и света налагат необходимостта организациите не само да се адаптират към промените, а и да се реформират и да се развиват иновативно, да се изграждат нов тип организации – учещи и саморазвиващи се системи, способни за постоянна промяна и създаващи собственото си бъдеще. Световната практика показва, че в наши дни тази концепция се възприема и в областта на образованието като намира своето заслужено място в теорията и практиката на училищния мениджмънт. Разработените (в резултат от проведените изследователски проекти) теоретични и практически модели имат висока практическа стойност, тъй като (както вече беше посочено) реално помагат на мениджърите да организират и управляват по-добре своите фирми, предприятия, училища и др. чрез иновативното им развитие като учещи организации. Вече все повече училища и детски градини проявяват желание и стремеж към прилагането на тази концепция и на непрекъснато обучение и самообучение, за да могат да бъдат винаги актуални и да са в крак с времето, да създават модерна визия и необходимия капацитет за успешно изпълнение на своята съвременна мисия. Все повече се осъзнава и важната задача на ръководството на училището е

29


Учене през целия живот да изгради нова организационна култура, която да поощрява реално обучението и квалификациите, индивидуалното кариерно развитие но и екипната работа и постоянното споделяне на информация и опит между членовете на училищните колегиуми. Така ще се създава и организационния капацитет и опит – условия, които са безспорно необходими за изпълнение на стандартите на обучението, заложени в държавните образователни изисквания (ДОИ) и осигуряване на качеството. 2. Дефиниране на учещата организация Единно и всеобщоприето определение на термина „учеща организация” все още няма. Различните автори представят различни дефиниции, в зависимост отн позицийте които заемат и аспекта вкоито разглежсат проблема. Ние ще се придържаме към виждането на специалиста по управление на прехода на образованието към нова система за учене през целия живот – доц. д-р Чавдар Катански. Той правилно посочва че в контекстта на ученето през целия живот сега постепенно ще се създава нова организационна култура в учебните заведения, вкл. заведенията за предучилищно възпитание и подготовка.. Те ще претърпят процес на иновационно развитие и постепенно трансформиране от настоящото си положение на обучаващи (и възпитаващи) институции в ново състояние - като учещи организации. Учеща е организацията, която постоянно подпомага всички свои членове да учат и по такъв начин развива способността си постоянно да се трансформира и пренастройва за изпълнение на нови цели в зависимост от промените в условията, потребностите и изискванията на външната среда. (Катански 2010) Такава организация поставя образователното, общокултурно и професионално-квалификационно развитие на своите служители от всички нива на организационната йерархия като основен приоритет. Респективно, детските градини като учещи организации ще създават необходимите условия за това ученето да се легитимира като ценност, ползите от него да се възприемат като нещо логично, да се възнаграждава всяко учене на педагогическия и ръководния персонал, което допринася пряко или опосредствено за все по-ефективна дейност, за подобряване на вътрешните и на външните комуникации, за сплотяване на хората и на екипите и за цялостното иновационно развитие на организацията. Особенно ценно ще бъде насърчаването на институционалната синергия чрез предаването на познания, умения и компететност от по-опитните в определена област служители на останалите сътрудници, обмяната на добри практики и опит, обединяването на усилията и на възможностите на хората за отговор на предизвикателства и за постигането на различни цели на организацията. Този обмен не

30


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010 следва да се ограничава само в рамките на организацията, тъй като така тя се обрича на постепенна изолация и изостава от развитието на външната среда. Съвсем логично е възприемането на познания, умение и опит и от подходящи външни източници. Детската градина в качеството си на учещата организация ще бъде от отворен тип, възприемчива и адаптивна към социалната среда. Ще бъде постоянно развиваща се, иновативна организация, която се стреми към установяването на различни партньорства, спомагащи за подобряване на нейния капацитет, за изпълнението дейността, съобразно реалните промени и новите потребности. По такъв начин тя не само ще се адаптира и вписва успешно в динамично променящата се социална среда, но и ще утвърждава позитивен стил във всички сфери на своята дейност, основаващ се на ученето и на развитието. Детска градина в която директор, учители и родители работят като сплотен ръководен екип, непрекъснато усъвършенстват способността си да постигат целите на организацията, създават нови поведенчески и мисловни модели, споделят обща визия и непрестанно усъвършенстват уменията си, как да се учат и да живеят заедно – това е истинска учеща организация. Развитието и утвърждаването на заведенията за предучилищно възпитание и подготовка като учещи организации е реална необходимост. За съжаление обаче, както сочат нашите наблюдения, това все още не е актуална тема на управлението на образованието в България. Как може да бъде преодоляно това състояние? Няма готови рецепти за пренасяне на схеми от чуждестраннната практика и за трансформиране на детските градини в учещи организации. Това ще бъде продължителен процес, който следва да започне с популяризиране на идеята за учещите организации, с развитие на управленската кампетентност и други подходящи мерки, които да доведат до осъзнаване на потребността от това иновационно развитие в контескстта на прехода към учене през целия живот и до създаване на субективна нагласа и готовност. Ролята на директора на детската градина трябва да се промени - от отговорен за правилното функциониране на организацията и за оперативното управление на учебновъзпитателната работа, до отговорност и за провеждане на промяна, за иновационнно развитие на детстата градина по модела на учещата организация. Необходимо е да се разшири делегирането като директорът сподели властта, свързаните с нея права и отговорности с педагогическите екипи. Една от характеристиките на учещата организация, е увеличаване на възможността учителите и родителите да се включат в управлението. Сега, макар че педагогическият персонал участва във вземането на управленски решения, директорът притежава голяма власт и влияние. За да се развитие комплекс от

31


Учене през целия живот ръководни умения и компетентности у педагогическия персонал е необходимо обучение и от страна на директора, както и от по-опитните учители. Директорът на детската градина ще се превръща в обучаващ мениджър, в агент и лидер на промяната. За да бъде училището и детската градина учеща организация, са необходими промени, които да помогнат за справяне с проблемите. Успешното функциониране на организацията е свързано със способността й ефективно да управлява собственото си развитие. Необходимо е балансиране на традиционното образование и необходимостта от усъвършенстване. Трансформацията на училището от бюрократична към учеща организация води до цялостното му преобразяване по отношение на използваното знание и натрупване на интелектуален капитал. Трансформацията в областта на управлението се изразява в осъществявания преход от административно-команден модел на управление на социалните системи към утвърждаване на мениджърски подходи и принципи на управление, присъщи за всяко пазарно общество. Учебното заведение в качеството си на учеща организация ще бъде от отворен тип, постоянно развиваща се иновативна организация, която ще се стреми към установяване на различни партньорства, спомагащи за подобряване на нейния капацитет, за изпълнението на дейността си, съобразно реалните промени и новите потребности на обществото. 3. Стандарти за поведение и учене, допринасящи за превръщане на училището в учеща организация Училището няма да се превърне в учеща организация от само себе си, по пътя на своето естествено развитие. Съществуват вече и някои стандарти за поведение и учене, подхождащи на неговите вътрешни особености и допринасящи за тази промяна. Стандартите могат да бъдат използвани като еталон при реформирането на традиционната организация. В случай, че училищната организация е взела решение за такава реформа, този еталон трябва да бъде възприет и следван последователно от всички, като се започне от членовете на училищния съвет, директора и неговите помощници и се завърши с педагогическия персонал. Най-общо стандартите могат да се представят както следва: 3.1. Училището като учеща организация поема задължението да създаде условия за индивидуалното, екипно и организационното учене в интерес на постигане на целите и реализация на своята мисия. Гарантира се че целият персонал на всички равнища на ор-

32


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010 ганизационната структура е напълно е запознат с целите и мисията на училището като учеща организация. Това е предпоставка всички служители да участват активно, съзнателно и доброволно в съвместното решаване на проблема за трансформиране на училището или на детската градина в учеща организация. Тази трансформация ще се осъшектви в процес на иновационно развитие, който е свързан и с всестранно да поощряване и поддържане колективния растеж, развитие на отговорността, творчеството и компетентността на персонала на организацията. 3.2. Инициирайки процес на иновационно развитие училището или детската градина започва да развива обмяната на информация и колективното учене на персонала:, организира съответни екипи, способства за индивидуалното и колективното (груповото, екипното) самообучение и учене, предоставя възможности за учене на всички и за събиране заедно на учители с различни знания, умения, навици и опит в работата като своеобразно учещо общество. Чрез групова и колективна съвместна работа се постига по-ясно осмисляне на ситуациите и развиване на навици за колективни решения и действия. Екипната работа поддържа приоритетите, процесите и общите възгледи за иновационното развитие на училището и детската градина като учеща организация. Училището като учеща организация активно действа за превръщането на индивидуалното и груповото учене в организационно учене. То гарантира свои инвестиции в обучението за постигане на набелязаните резултати и в разработването и реализацията на бъдещите обучения, оценява ученето и неговото влияние върху организационната култура, приоритети и ценности. Управлението на това иновационно развитие е актуално предизвикателство пред образователния мениджмънт. За да се отговори на това предизвикателство са необходими професионализъм и лидерство, подобряване на управленската компетентност и създаване на условия за колективно ръководство, в което следва да участват всички (вкл. родителите и обществеността чрез свои представители и сдружения). Важно направление в това иновационно развитие е системата за кариерно развитие на учителите. Необходимо е таз�� система да придобие цялостен вид и да се освободи от някои несъвършенства, както и да се запълнят пропуски, които пречат да се постигнат набелязаните резултати и реалните ползи за образованието и за хората. Особенно важно е заемането на новите длъжности и професионалната квалификация на учителите да се обвържат и да се разглеждат като две необходими страни на тяхното кариерно развитие, осигуряващи условия за качество, творчество и иновации.

33


Учене през целия живот Заключение Превръщането на обучаващи институции в учещи организации е обективен процес. Той се детерминира от променящите се социално-икономически фактори, от новата парадигма на образованието и от оформящата се социална поръчка към училището. Този процес не зависи от добрата воля и/или от желанието на субективния фактор – министри, администратори, директори, учители и др. Те всички заедно трябва да проявят правилно разбиране и осъзнаване на потребността от това иновативно по своя характер развитие на училищата и детките градини като съвременни учещи организации. Виолета Йорданова Иванова Главен експерт ‘’Хуманитарни дейности”, община Луковит Литература: 1. Арджирис, К. Организационное обучение, М., 2004. 2. Бънкова, А. Учебно помагало по основи на мениджмънта, С., 2003 3. Гретчен, Р. Концепция за учеща организация: петте дисциплини за обучение на персонала, Учебно помагало по Организационен мениджмънт, София., 2003. 4. Катански, Ч. Европейски приоритети в български контекст С., 2005. 5. Катански, Ч. Иновационно развитие на детските градини в контекстта на прехода към учене през целия живот, Пленарен доклад, изнесен на общинска конференция по проблеми на предучилищното образование, Ловеч, 2010. 6. Национална стратегия за учене през целия живот (УЦЖ) за периода 2008-2013 година. 7. Програма за развитието на образованието, науката и младежките политики в Република България (2009-2013).

34


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010

АНДРАГОГИЧЕСКА КОМПЕТЕНТНОСТ (УМЕНИЯ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ И ОБУЧЕНИЕ НА ВЪЗРАСТНИ)

Включете се в обучителна академична програма по андрагогика. Предмет на обучението са изискваните вече от националните и европейските институции професионални умения и андрагогическа компетентност на обучителите за възрастни (в условията на учене през целия живот). Програмата ще се реализира с гъвкава организация на присъствено и дистанционно обучение. Предназначена за всички професионалисти, които работят или желаят да работят като мениджъри, преподаватели по теория и практика, консултанти и др. в лицензирани центрове, в школи и семинари за професионално обучение, както и по национални и европейски проекти и програми за образование на възрастни. На успешно завършилите се издава официален документ – удостоверение, образец на СУ „Св. Климент Охридски”, за придобита андрагогическа компетентност. За допълнителна информация и записване в академичната програма: тел. 02/983 66 77 тел. / факс 02/983 66 88 моб: 0887 33 61 05 e-mail: drujbacenter@drujba.org 35


От брой в брой Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ Класация, a не‘ самозадоволяване в училищата 24 часа/28.09.2010

СТРАННО нещо е българското образование. Ако искате да разберете кои са най-добрите университети в света, може да намерите 3-4 класации, направени по различни критерии. Ако обаче искате да научите добро ли е кварталното училище, трябва да питате комшийка доволна ли е от обучението на нейните деца. Всичко това уж щеше да се промени с матурите в 12-и клас и с т.нар. външно оценяване в по-долните класове, въведени от предишното правителство. Те трябваше да показват равнището на знания, като в края на учебната година всички деца се явяват на един и същи тест. Така родителите можеха да разберат къде е детето им, класът, училището в сравнение със средното за страната и за града. А резултатите щяха да са естествена класация на българските училища. Класация не се получи, защото и предишният просветен министър, и сегашният не се осмелиха да наредят публикуването дори на средните резултати от матурите в 12-и клас по училища. Посочваха първите 10 гимназии по успех на изпита по български и толкова. Столичният инспекторат по образование само една година пусна списък с бала на всички училища и предизвика потрес Оказа се, че прехвалени. общински и частни гимназии са на незавидно място в класацията. Следващото лято списък нямаше. За да доунищожи правилното намерение, от тази година просветното министерство реши да отмени т.нар. външно оценяване в 5-и и 6-и клас. Вместо да правят тест, подготвен от министерството и еднакъв за всички, училищата сами щели да си организират изпит. Защо? Ами защото не трябвало да се претоварва “ системата” в края на учебната година. Ако ви е нужен христоматиен пример за чиновническо мислене, ето го. Значи се отказват от нещо, което ще даде представа за образователното равнище на деца, за нивото на преподаване , за качеството на самия учебен материал само

36

за да не си създават работа? Що за нахалство? Че и гарнирано с лъжа -така било подобре и за децата. Първо, децата не се натоварват особено, защото това просто е още едно контролно. Второ, къде им е облекчението на децата, щом училищата сами ще си правят изпита? Облекчението ще е и за учителите, защото няма да има сравнение. Ако в Трето училище в Монтана средният успех по математика от външното оценяване е 4,50, а в съвсем същото Четвърто училище е 5, може би проблемът не е в шестокласниците, а в това кой им преподава? Е, сега вече никой учител няма да има претенции за по-висока заплата, понеже учениците му имат повисок успех. С извинение за резкия израз, но това е поредният заговор срещу образованието, организиран от безхаберието и мързела. Всяка година най-малко два пъти - след матурите и след кандидатстудентските изпити, слушаме вопли колко неграмотни, незнаещи и неинтелигентни са абитуриентите. Същите просветни чиновници с почуда разправят, че 12-класниците смятат Калиакра за връх в Родопите и че две изречения не могат да вържат, пък в бележниците имат шестици по география и по литература. Какво се чудят - това са прекрасните резултати от “ вътрешното оценяване”, впоред което шестица в Трето училище може да е равна на четворка в Четвърто и обратното. Вопли се разнасят л когато се окаже,, чв българските ученици сана незавидно място в класациите на ЕС или в света по четене, разбиране на текст, смятане. Как да бъдат по-нагоре, като’ никое друго общество не е оставило просветните чиновници да кроят образователната система според едничката цел да работят по-малко. Знанието идва от образованието, а образованието е процес. Каква полза в 7-и или в 12-и клас да се констатират многогодишни дупки, понеже някой щял да се претовари да ги види още в 5-и и 6-и клас? Вместо да отменя външното оценяване, просветният ^министър трябва да съобщи какво показва анализът на резултатите, как променя учебната програма, за да


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010 ги повиши, какви мерки е разпоредил да вземат директорите за учителите, чиито ученици се оказват с по-ниски знания. vОбразованието се издържа с пари на данъкоплатците. Затова резултатите от “усвояването” на тези пари трябва да бъдат сравними и видими за цялото общество. Нужно е не само външно оценяване, но в края на всяка учебна година трябва да е публична класацията от успеха по всеки предмет във всеки клас и във всяко училище -общинско или частно. Конкуренцията никому не е навредила, а през XXI век в страна с пазарна икономика трябва да е ясно, че самозадоволяването с оценки ще помогне на образованието толкова, колкото помогна на социализма самозадоволяването с яйца от личното стопанство.

Образованието си има достатъчно проблеми Класа/28.09.2010

Въпросът с изучаването на религия придоби вчера политически характер, след като ДСБ заяви, че подкрепя БПЦ в намерението й да въведе вероучението като задължителен предмет и тук-там да се изучава ислям (стр. 5). Подобна позиция е направо странна, като се има предвид, че сините навремето въведоха религията като свободно избираем предмет и постъпиха съвсем правилно. Защото у нас не всички българи изповядват православието и исляма и това се вижда от резултатите от преброяването през 2001 г. Статистиката сочи, че освен православни и мюсюлмани, у нас има протестанти, католици, арменогрегорианци и други, които не се самоопределят. Какво ще правят децата на тези хора, които не са православни и мюсюлмани в училище? Ще изучават религия, която не ги интересува ли? В чл. 13 на конституцията е записано, че вероизповеданията са свободни и че религиозните институции са отделени от държавата и нищо спешно не налага сега да се гази законът. Българското образование и без това си има достатъчно грижи и те са свързани основно с необходимостта от неговата спешна реформа. Тя трябва да бъде осъществена така, че от училището да излизат грамотни деца, професионално ориентирани и с възможност за реализация в

живота. Вярата е право на личен избор.

Добрият учител е достатъчен Закон божи Сега/28.09.2010

Не пречете на децата да дойдат при мен, беше изрекъл Иисус Христос. Но доколкото познавам Писанието - никъде не казва: водете ми ги на задължително из��ираемо. Затова съзрях много странности в литийното шествие и молебена, организирани от Българската православна църква по повод желанието за задължително обучение по религия. Нека повторим, че никой вече не пречи на децата да отидат при вярата. Няма доминираща идеология, основана на атеистични принципи; няма държавен и административен апарат, стараещи се да изолират Църквата, особено по големите празници, чрез кордони около храмовете и свръхатрактивна програма по телевизията. Българската православна църква има своето място в живота ни, в историята ни, в контакта между личността и отвъдемпиричното познание, наречено вяра Само че училището заляга на емпиричното познание. Затова този въпрос е и конституционно закрепен, чрез т. нар. светско образование. Желанието за смесване на тези два типа ни връща назад, към непродуктивни системи, при които хората очакват от свещеника да е инженер, а от монаха да е лекар, тоест връщаме се към опитите да заменим рационалния подход към битието с чудесен такъв. Не мисля, че искаме това - всички ние,нито че ще ни хареса. Нещо повече - струва ми се, че и Бог едва ли би поискал това от целокупното човечество, от българите също. Има поне няколко нелепости около тази инициатива. При това не упреквам Църквата - тя в случая е загрижена за институционалната си тежест и просто съзира възможност да се възползва от вход за проникване в друга институция с по-развит мобилизационен и рестриктивен ресурс - образователната система. Църквата се грижи за себе си, разбираемо е. Тя се състои от живи хора. Така прави и мюфтийството, не случайно се подкрепиха за инициативата. Но да изтъкваш като причина за инициативата ти желанието да научиш

37


От брой в брой на добродетел и нравственост децата, е наивно и невярно. Самото литийно шествие и молебенът бяха заявени под наслов “Да родиш деца е дело на природата; но да ги научиш и да ги възпиташ в християнските добродетели - е дело на разум и воля”. Първо - добродетелта не е християнско изобретение и претенциите за ексклузивни права върху добродетеловата дистрибуция са неоснователни и недопустими в демократичното общество. И будистът може да е добродетелен, и атеистът може, и мюсюлманинът може. Онзи циганин, който със семейството си се върна пеша чак от Чехия до България, мисля - мюсюлманин по вероизповедание, разказа как мислил да открадне нещо, та да го екстрадират в страната ни, като му поемат пътните разходи, но се отказал: “Досега не съм посягал на чуждо, късно ми е да почвам.” Второ и много важно обучението по религия е конфесионална, а не информационно-образователна и аналитична задача. Това църквата би трябвало много добре да знае. Тя го знае; трябва да го знаем и ние. Не можеш да преподаваш религия, ако си свещеник, и да отдаваш дължимото на всички останали религии и науки. За всеки истински религиозен човек своята религия е само една, а вярата не е безстрастна способност да броиш заповеди и изреждаш светии. Или учиш на вяра и водиш към вярата, което е особена настройка на духа, или и ти не вярваш, и другите развращаваш. Само че училището е институт, в който зрънце по зрънце се трупа и събира рационално знание. От тази гледна точка единствено подходящото обучение по религия в училището е нещо като сравнително религиознание Тоест безпристрастно просвещаване на питомците, че има много религии, дори християнските църкви са православна, католическа, протестантска; че те се различават по това и това, а са възникнали тогава и тогава. Който предмет спокойно би могъл да е част от обучението по история, впрочем. И би трябвало да се преподава спокойно и непредубедено: а не “нашите са прави, пък останалите заблудени”. Че и мюсюлманите се делят на шиити и сунити, че съществуват и много други разновидности, че дори зороастрийци съществуват още и че дали си добър човек под слънцето не зависи от принадлежността ти към тази или онази църква. Само че това не бихме могли да искаме от свещеници - би било предателство

38

спрямо основния им патрон. Трогателна е вярата на част от обществото ни, че попът в училище ще научи децата да не се бият, да не псуват, да не крадат, да не почват ранен и безразборен секс. Тъкмо това очакват тези, които ратуват за задължително религиозно обучение в училищата. Нека им кажем - на тези неща учете децата си вие, уважаеми родители. Няма по-добър и важен педагог и не може да има. С личен пример го правете най-вече. Второ, ей ви църкви навсякъде, ей ви ги и свещениците - ще ви дадат и съвет, и беседа, и проповед. Ходете всяка неделя, слушайте и питайте, водете си децата. Правите ли го? Или искате пак някой да ви свърши работата, докато я карате, както си знаете? Третият мотив на желаещите е патриотичен. “Без православие няма България!” Което също е невежество и каша от несходни по природа продукти. Християнството е наднационално, всяка религия - също. А национализмът само използва една или друга религиозна дреха за войнствен пряпорец. Днешният първолак и без това прилича на животинка за опити и трамплин за педагогически кариери. Нека поне посоките му останат ясни - натам е Училището, а натам - Храмът. Да ходи спокойно и в двете места, докато расте. А не да му се омешат отрано в главата, докато спре да мисли с нея, и делегира това на авторитетите. Те може би тъкмо такъв го искат.

10 000 поискаха религията да се върне в училище Новинар/25.09.2010

Българската православна църква успя да организира толкова поддръжници на вероучението в училище, колкото нито една партия или синдикат не са успявали да съберат на свой митинг в последните години. В литийното шествие под наслов „Образование на духа и добро бъдеще за нашите деца” вчера взеха участие около 10 000 души от цялата страна. В 12 часа радетелите за изучаване на религия в школата потеглиха от НДК. Начело на процесията бяха представителите на софийската епархия, които носеха множество икони и кръст. Шествието потегли, докато всички участващи изпълняваха песнопения. По данни на организаторите в инициативата са се


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010 включили 9 епархии. Начело на пловдивската редом до митрополит Николай вървеше и кметът на града Славчо Атанасов. Двамата извикаха няколко малки деца, които да вървят до тях. Участниците развяваха и националния флаг. В тълпата се виждаха знамена и символът на пловдивската епархия. Хора от тълпата развяваха и лозунги като „С православие има български народ, без православие няма български народ” и „Църква + училище = национално възраждане”. Основната част от шестващите бяха на преклонна възраст. Те се подкрепяха един друг и се питаха накъде върви процесията. Хората от провинцията повече се вълнуваха да не изгубят групата си, отколкото за вероучението в училище. Сред участниците беше и отец Иван от село Нови хан заедно със сираците, за които се грижи. Възрастните миряни споделиха, че липсата на религия в клас води до това децата да се избиват и мразят помежду си. На подобно мнение беше и търновският митрополит. Според него не може децата ни само да стоят в интернет и всяко кликване да ги учи на агресия. Той вярва, че няма да има конфликт с останалите религии у нас, тъй като всички те учат да се обичаме един друг. Един от свещениците беше толкова ентусиазиран от каузата, че се опитваше разпалено да ръководи действията на множеството. Той призоваваше хората да махат по-активно със знамена и ръце, както и ги подреждаше в стройни редици. По маршрута на шествието имаше млади майки, които обаче не бяха част от него, а наблюдаваха процесията отстрани от чисто любопитство. Младежите, за чието духовно оцеляване беше организирано шествието, също стояха по тротоарите и обсъждаха външния вид на свещениците. Стигайки до булевард „Витоша”, процесията беше съпроводена от камбанния звън на църквата „Света Неделя”, а малко по-нататък от този на Руската църква. Крайната точка на шествието беше площадът пред храм-паметника “Св. Александър Невски”. Огромното множество се събра там, за да бъде отслужен молебен за благото възпитание и образование и доброто бъдеще на нашите деца. Молебенът беше отслужен от патриарх Максим. Целият площад беше огласен от „Многая лета”, като вярващи и попове пееха заедно. Сред тълпата беше и бившият транспортен министър от тройната коалиция Петър Мутафчиев. Пловдивският митрополит Николай прочете, петиция, в която се искат незабавни законодателни

промени, с които да се въведе изучаването на православието в училище. В текста се изисква от държавниците да защитят бъдещето на българските младежи, както и техния дух от пагубното влияние на консуматорското общество. В петицията се казва още, че духовната и морална криза се отразява пагубно на младите и това налага изучаването на религия в школата. Също така се подчертава, че възпитанието в християнските ценности ще даде на страната честни политици и принципни държавници. Петицията е подписана от патриарх Максим и беше внесена в парламента, Министерския съвет, президентството и просветното ведомство. Делегации от шествието се срещнаха с образователния министър Сергей Игнатов, с министъра по вероизповеданията Божидар Димитров и с шефа на парламента Цецка Цачева, за да представят исканията си. След като митрополит Николай прочете петицията, тълпата започна да ръкопляска и да скандира: “Православие”. Хората развяха триколоьорите под звуците на националния химн. Шествието завърши с тържествен концерт, като в него взе участие хорът на семинарията.

Едва 3000 деца са изучавали християнство през 2009 г. Сега/25.09.2010

Едва 3000 деца са изучавали християнската проблематика през миналата учебна година. Общо 20 000 ученици са избрали като свободно избираем предмет религия. От останалите 17 000 по-голямата част са избрали да учат ислям, каза просветният министър Сергей Игнатов. Той се срещна със Светия синод, след като църквата проведе вчера литийно шествие в центъра на София с настояване за въвеждане на религията като задължителен предмет в училище. Според Игнатов обаче това не бива да става и той аргументира отказа си с липсата на интерес към предмета. “За да се въведе вероучение в училищата, трябва да има обществено съгласие”, допълни той. Сега каруцата се слагала пред коня, тъй като според него първо трябва да се възродят неделните училища към православните храмове, по време на които на децата по достъпен начин да се обяснят основите на вярата. “Вярата не може да

39


От брой в брой бъде усвоена по академичен път, било то в училище или на университетската скамейка. Когато храмовете са пълни, тогава имаме основание да обсъждаме и други въпроси”, коментира Игнатов. Освен това писането на учебници щяло да отнеме поне 3-4 г., каза още Игнатов. Ловчанският митрополит Гавриил припомни на образователния министър, че едно от предизборните обещания на ГЕРБ е било именно въвеждането на религия като задължителен предмет. Българският патриарх Максим и митрополитите, членове на Светия синод, отслужиха молебен, посветен на “благочестивото възпитание и образование и на доброто бъдеще на нашите деца”.

Религията в клас е нож с две остриета Стандарт/25.09.2010

“Църква + държава = Златен век!” Това пишеше върху един от плакатите на вчерашното литийно шествие, преминало по софийските улици. Организираният от Българската православна църква митинг е най-многолюдният, който София е виждала през последните години. Очевидно въвеждането на вероучението в средното образование се радва на широка обществена подкрепа. Водещите аргументи на нейните радетели са, че по този начин децата ще бъдат спасени от бездуховност и нравствен упадък. Концепцията на Светия синод предвижда да има отделни профили религия-православие, религия-католицизъм, религия-ислям, а пък за учениците, които не желаят да изучават религия, ще има предмет етика. Влизането на религията в школата се подкрепя с две ръце и от Главното мюфтийство, което се надява да бъдат въведени задължително и часове по Коран. Проблемът обаче е твърде деликатен и трябва внимателно да се премислят всички рискове от връщането на часовете по Закон Божий, които се били премахнати у нас веднага след 9 септември. Работата е там, че и сега религията съществува като свободноизбираем предмет в училищата, но твърде малко са родителите, които желаят децата им да го изучават. Редно е да се отбележи и тежката отговорност на църквата за подобна липса на интерес. Голямата част от висшите клирици са загърбили апостолската си мисия и водят охолен парвенюшки живот с огромните

40

богатства на църквата. Затова и паството им се чувства изоставено, а в маргинализираните общности проникват какви ли не чудати парахристиянски, лъжеислямски, неоезически и източни секти. На част от духовенството му е удобно сега да обвинява държавата, че заради липсата на задължителна проповед в училищата, миряните тънат в безверие. Казано по библейски, сочат сламката в окото на брата си, вместо да видят гредата в своето. Не е ясно дали и доколко въвеждането на Словото Божие ще промени заложения в закона светски характер на държавното образование. “Вярата не може да бъде усвоена в училище или на университетската скамейка”, обясни отрицателната си позиция и просветният министър Сергей Игнатов. Редно е да се отбележи, че и неговите предшественици Даниел Вълчев, Игор Дамянов и Владимир Атанасов също се дърпаха на подобно нововъведение. Министрите не страдат от липса на патриотизъм, а просто ясно виждат подводните камъни. На първо място това е натрапването на етническите и верски разлики сред подрастващите. Да не говорим, че в школото и сега избуяват неприятни конфликти на етническа основа Последният случай бе в Пазарджик, където след като разбраха, че децата им ще учат заедно с циганчета, родителите отписаха всички първокласници от училището. Не е трудно да си представим какви кавги могат да избухнат в школо, в което попът и ходжата изповядват някои по-крайни религиозни виждания. Виждаме, че във Франция люлката на демокрацията и човешките права, както и в другите европейски страни, се надига мощна вълна от ксенофобия и ислямофобия. Напоследък политическите битки на Стария континент опасно се изместват на терена на религиите и етносите, а омразата към различния достига невиждани от Втората световна война насам равнища. Друг е въпросът доколко църквата и мюфтийството разполагат с достатъчно подготвени педагогически кадри и дали образованието на децата няма да попадне в ръцете на недоучени авантюристи. По-мнителните смятат, че цялото упражнение с въвеждането на религията цели да са осигури държавна и общинска издръжка на редица духовници от двете основни вероизповедания у нас. Тъй като в момента масово свещеници и имами стоят без заплати по храмовете си и обяснимо


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010 недоволстват. Колкото до благодатта на вярата, и тук важи правилото, че насила хубост не става.

95% искат забавачка, аз тръгнах още на 3 24 часа/24.09.2010

Милена Дамянова, заместникминистър на образованието: - Г-жо Дамянова, министър Игнатов каза, че имате любопитство към живота, а това е необходимо за промените. Откъде ще тръгнете? - Благодаря му за думите. Уверена съм, че ще изпълним приоритетите, които сме заложили в програмата. Народното събрание прие на второ четене промяна в Закона за народната просвета, а именно - задължителната предучилищна подготовка за деца, навършили 5 години. Това не е поредната промяна, това е европейска практика за намаляване на възрастовата граница за детска градина. Изключително полезно е за адаптирането и социализирането на децата. Има много държави като Франция, Италия, Испания, Унгария, където има над 95% обхват на децата между 4 години и първата година, в която постъпват в начално образование. Ние сме част от европейското пространство и нашите деца заслужават да се развиват и да бъдат конкурентоспособни със своите връстници. Проучванията на НЦИОМ показват, че около 95% от родителите смятат, че децата им трябва задължително да посещават детска градина. - Вие ходили ли сте на детска градина? - Да, започнала съм на 3 години. Моята майка е в тази система вече близо 40 години, първо като учител, а от 23 години и като директор на детска градина. Затова аз имам лично и специално отношение към предучилищното образование. Новото е засилването ролята на държавата във финансирането на предучилищното образование и в промяната на обществените възприятия за него. Децата няма да правят нищо по-различно от това, което правят в момента в детската градина. Още от малки ще се научат да общуват, да приемат различния, да имат отношение към другите около себе си, което е превантивна мярка срещу агресията в покъсен етап. Предучилищната подготовка от 5 години е условие за равен старт при постъпване в първи клас. Всяко дете го заслужава.

- Агресията в училище вече не е новина. - Това е сериозен проблем не само на училището, но и на цялото общество, защото това е отношението на децата към околния свят. Семейството има основна роля във възпитанието на децата. Детската градина и училището са местата, които трябва да създадат условията за социализацията. - И какво ще правите? - Много се говори напоследък за оценка за поведението. Това е нещо, което също е европейска практика, но трябва да се помисли какъв е смисълът от тази оценка, какво целим да постигнем. Тя трябва да служи на развитието на личността, разбирането на правилата, морала, децата да разберат кое е добро и лошо поведение. “ Аз съм оценяван, за да разбера нещо за себе си и за другите.” Другият смисъл има санкциониращ характер, но дали това е най-правилното. Трябва още да се дискутира по този проблем. Въвеждайки мярката, тя трябва да е ефективна. Не ми се иска това да е нещо чисто формално, което гилдията да приеме като поредната задача, която трябва да свърши, поредните документи, които трябва да се попълнят. - Ще успеят ли училищата да поемат първокласниците по цял ден? - Целодневната организация се въвежда постепенно. Според последните данни около 70% от родителите на първокласниците са заявили желание за целодневна организация. Те работят по цял ден, какво се случва с това дете в следобедните часове. То трябва да бъде подготвено. Живеем в изключително динамичен свят. Бабите и дядовците все по-рядко могат да отговорят на потребностите на малките. Детето на 6 или н�� 7 години вече прекрасно работи с компютър, някои говорят вече по един език. На първия учебен ден бях в 23-о училище в София. Останах много приятно изненадана. Там има организирана подготвителна група за 6-го-дишни. Когато попитах децата какво им се прави, едно момченце излезе отпред и поиска да пее. Това дете е открито към света много повече от мнозина възрастни. - Четете ли учебници, как са? - Чета. Не ми харесват. Важно е обаче да зададем правилната посока, за да бъде развита. Създаването на учебници е дълъг процес. Работим по промяна на учебните програми, защото трябва да освобидим повече часове на учителите за работа с децата. В момента малките трупат много теоретични знания, които след това не могат да използват. Нямат асоциативно

41


От брой в брой мислене, нямат умения да общуват. Децата не са виновни. - В ресора ви е вече огромната учителска гилдия, какво ще им кажете?- Прекланям се пред усилията и професионализма на учителите. Те са мои колеги, защото самата аз от 2001 г. работя като преподавател в Софийския университет. Осем години се занимавам с първи курс, а това е резултатът от средното образование. Един от основните приоритети на програмата ни е квалификацията. Учителите трябва да бъдат мотивирани, подкрепяни. Това ще се случи, когато инвестираме в тях, когато се грижим за тяхната квалификация. - Смятате ли, че са добре платени? - Заплащането никога не е достатъчно, независимо дали става въпрос за учители, лекари. Сега при делегираните бюджети всичко зависи от управлението на училището. Затова системата за кариерно развитие е много важна. От една страна, мотивира учителите да се развиват, а това пък се отразява в заплащането. Трябва да търсим възможности да поощряваме учителите не само по линия на държавния бюджет. Те могат да кандидатстват по проекти. Така ще развиват идеи. Ще оставят следа след себе си, знание, мъдрост. Изпробването на полезни и важни идеи през проекти е път за развитие и заплащане.

Шест милиона българи са православни, защо да не се изучава 24 часа/24.09.2010

Знеполският епископ Йоан: - Ваше Преосвещенство, Св. синод организира национално литийно шествие за връщане на православното образование. Това ли е последната възможност БПЦ да бъде чута? - Вече 20 г. Св. синод не моли, а настоява за достойно възвръщане на предмета религия - православие, на православното познание за вярата в българското училище. Нашите баби и дядовци са учили православно вероучение, знаели са защо влизат в Божия храм, отговорили са си на най-важните, същностни въпроси за битието на човека. - Доста гласовити противници има идеята да се изучава задължителен предмет “Религия” с профили православие, ислям, юдаизъм, етика. - Предложението на Св. синод не накърнява ничии религиозни възгледи. Всяко

42

дете ще избере какво ще учи. Не можем да наложим на децата, които не принадлежат към православието, да учат православие. Те могат да изберат алтернативен профил. Традиционното вероизповедание в България е православието, 6 млн. българи се определят като православни, защо да не се изучава православие? Това не означава ние да оскърбим нашите ближни, които изповядват друга вяра. Но ние мислим за потребността на православния български народ. - Събрах наръч упреци, укори, съмнения, обвинения, присъди. Обидите ще спестя поради тяхната вулгарност и цинизъм. Обвинение № 1: “Какво иска църквата от държавата и защо се бърка, дето не й е работата?” - Църквата не се бърка, дето не й е работа. Църквата е отделена от държавата, но тя не се бори срещу държавата. Тя се моли за държавата, та всичко, което става в нея, да бъде добро и да произлезе на добър край. Църквата не може да се изолира. Тя не е безразлична за съдбините на младото поколение днес, утре и в бъдещия век. Да зададем друг въпрос защо държавата не направи възможната крачка да обедини усилията си с църквата за бъдещия просперитет и духовно образование на нашите деца? Ние сме отделени от държавата, но ние живеем в нея, ние сме членове на тази държава, на това общество. Да воюваме ли, като сме отделени от държавата?! - Обвинение № 2: “Изучаването на религия ще наруши светския характер на българското училище.” Но светското образование не изключва религията, то изключва намесата на църквата в другите дисциплини. Така е от XVIII век. - Светско образование не означава атеистично и бездуховно. То дава възможност да се изучават всички науки, които спомагат за прогреса на човечеството. Аз познавам много учени физици, химици, биолози, които са дълбоко вярващи. Науката представя толкова много тайни, че вникванията в нейните глъбини водят към Бога, към Неговата същност, вечност и премъдрост. Човек има тази възможност, която Бог е вложил у него - да се самоусъвършенства. Талантите не идват от само себе си, те са от Бога. Вярващият знае откъде идват всичките му сили и възможности. И има нравствената сила да устои на предизвикателствата, пред които го изправят собствените му научни открития. - Обвинение №3: “Училището се базира на науката, на знанието, на съмнението,


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010 не на вярата в някакъв Бог”, т.е. вярата и знанието се изключват взаимно. Но Айнщайн казва: “Науката без религията е осакатена, религията без науката е сляпа.” Още един физик и нобелист, Вернер Хайзенберг: “Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.” - Хората на науката извървяват нелекия интелектуален път, за да стигнат до Божата мъдрост, и вече никой не може да ги разубеди, те стават един говорещ пример. Мога само да се поклоня пред тези гении. Много ябълки са паднали на много глави, но Нютон е имал и знанието, и вярата. На него Господ му е дал своята благодат заради вярата му да открие това, което Той е сътворил. Човек влиза в дълбините на науката и вижда един огромен свят с хиляди измерения, недостижими за човешкия разум. Като влезем във физиката на елементарните частици, в математическата физика, виждаме и се убеждаваме, че в основата е Божата премъдрост -така да устрои нещата, до такава глъбина, с такава мощ, с такава прецизност, че човешкият ум немее и казва: Дотук съм аз, нататък е Бог. Отиваме пак до подножието на нозете Господни. - Обвинение № 4: “Църквата ни натрапва един излишен предмет.” - Само като си включа телевизора, има поне 100 неща, натрапени на обществото до такава степен, че човек да се срамува от човешкото си естество Натрапват ни едно профанирано разбиране за свободата. Някои хора чрез медиите ни натрапват своите безобразия, своята абсолютна безпардонност. Това вече има драматични последици. Тези, които ни наричат натрапници, да си спомнят, че когато някои славянски страни откриваха духовни академии, ние бяхме радостни да имаме килийно училище в църковния двор. Оттам тръгна “натрапената” искрица на нашата просвета по време на робството. - Обвинение №5:” Това е лицемерие, добродетелите не са нито християнски, нито мюсюлмански”, “всяка религия твърди, че тя е правата вяра, а другите са неверници, измет”, “в името на вярата са извършени най-тежки престъпления, насилия, терористични актове” и следователно “вяратане възпитава в доброто”. - Това изказване свидетелства, че тези хора не са познали вярата. И като не могат да си я обяснят, наричат я лицемерие. Ако вярата е лицемерие, кое не е лицемерие според тях. Вярата на човека го прави

много по-добър. Един вярващ човек няма да открадне, да убие, да похули, защото има страх от Бога. Който оправдава терористични актове с вярата, той е фанатик и няма нищо общо с вярата. - Той е двоен престъпник - и пред закона, и спрямо вярата, с която злоупотребява. - Защото чрез вярата иска да оправдае своето беззаконие. Ето, това е лицемерие. Тези, за които вярата е лицемерие, те са неспособни нито човека, нито Бога да обичат. Ако не обичаш човека, как ще обичаш Бога! Говорим за едно безстрашие, но със знак минус. Светото православие е религия на свободата. То никога не е налагало добродетел, нито е принуждавало някого да извършва добродетел насила. Църквата ни учи на добродетели, не ги налага. И тези добродетели са стълбицата към небето. - Обвинение №6: “Това е архаизъм. Ние сме в унизителното положение 20 години да любезничим и деликатничим с един досаждащ хор и неговото архаично бръщолевене”, “с едно сборище от нереформирани калимавки”... - Господ е един и същ. Вчера, днес и утре. И човекът не се е променил много от своето сътворение. Освен с едно - с дадената му възможност за спасение. Това трябва да знаят тези, които посягат да говорят за човека. Архаични са нашите грехове: корист, завист, гордост, сребролюбие, тщеславие, лъжа, лицемерие, човекоугодие, поставяне на човека над Бога. И стигаме до бръщолевенето на... какъв хор беше? - Хор от досадници. - Досадници сме, защото бодем съвестите на някои човеци. И то не ние Бог. И ние сме хора като всички. Но като клир имаме прекрасната възможност да застанем пред Св. престол и да се молим по повеленията на нашия Спасител и за тези човеци, които ни наричат “нереформирани калимавки”. Архидякон Стефан, когато са го убивали с камъни , казва: “Боже, не им зачитай този грях!”. Те може да са реформирани от архаизма на словото, но не и от архаизма на своето тщеславие. В Св. църква човек отива не да реформира църквата, а да реформира себе си Ние, “нереформираните”, ще стъпим на свещената традиция и ще се молим за спасението на “реформираните “, което не от нас зависи, а от техните дела. - Те не вярват в това. Обвинение №7: Познанието за вярата отрича европейските ценности, то е антиевропейско.” Но от 27 държави в ЕС в 25 има религиозно образование.

43


От брой в брой - Тези държави са осъзнали потребността от религиозното образование. Това не им пречи да бъдат светски, свободни, силни, да знаят вярата си и отговорностите си пред младите хора, да пазят държавността си. - Обвинение №8: “така по-лесно може да бъде манипулиран човекът.” - За какво да бъде манипулиран? Да бъде честен, справедлив, коректен към своите ближни? Да не бъде горд, надменен, завистлив? Затова, че църквата се старае да го води към спасението? Ако това е манипулация, аз съм съгласен. - Обвинение №9: Ако предметът религия е задължителен, това ще отблъсне децата.” - Днешния ученик е свръхнатоварен, но това са познания за живота, за вярата му, за душата му. И математиката е задължителна и на много хора създава проблеми, и химията, и физиката, и историята, но не ги отменяме. - Според психолозите децата са агресивни, защото са самотни и нямат авторитети, на които да подражават и срещу които да се бунтуват. Може ли вярата да промени тази драматична ситуация? - Вярата дава пълнота на човешкия живот във всяко отношение. Тя запълва нашите немощи и недостатъци чрез Божата благодат. Хората си мислят, че всичко в този живот трябва да стане по най-лекия начин. Искат да са на мястото на електрическия ток и да минат по наймалкото съпротивление. Но пътят на човека не е пътят на електрическия ток За всяко нещо трябват усилия. Но младият ум не е ангажиран с мисловна дейност, не желае да учи, с мъка ходи на училище, ако може да го няма училището, учителят е личност неприятна, налага правила, но ние не ги приемаме, ние сме свободни. За църква не може да се говори, защото тя изисква да се спазват Божите заповеди, ама ние не искаме да ни дават заповеди. И избуяват незнание, агресия, престъпност, насилие и произвол. - И понеже нямат авторитети, се влачат подир фалшиви кумири, търсят ги или си ги измислят. - Човек търси съюз, той е социално същество. Като не вижда авторитет в църквата, в училището, в държавата, намира го в някоя секта, обединява се със съмишленици в злото. И те ще излъжат учители и родители, ще откраднат и ще си осигурят дрогата за деня. Тя ще ги убива лека-полека, те знаят това, но няма да си го признаят, а когато

44

си го признаят, вече ще са впримчели в найгибелното. - Обществото боледува. За да бъде излекувано, трябва да се започне от децата. Ще изпълнят ли църквата и вярата своята задача да бъдат тази лечебница? - Безспорно вярата е духовна лечебница. В светата църква с нейния духовен, благодатен живот в дома Господен, който също е духовна лечебница, човек получава благодатта Божия чрез светите тайнства, чрез молитвата, чрез тайнството покаяние и изповед. Човек иска да разреши проблемите си, но не знае къде да отиде. Чувал е някакви битовизми и суеверия и си мисли, че това е православието. - Христос казва: Оставете децата да дойдат при Мен, не ги спирайте, защото на такива е Божето царство. Но не пускат децата при Него, нито църквата при децата. “ Вън! Не протягайте лапите си към училището! Не ни пробутвайте приказки за християнски добродетели!” - Църквата няма да престане да благовести словото Боже на народа, няма да изостави своята учителна” мисия сред най-малките наши братя и сестри. Но най-добре е църквата и училището да вървят ръка заръка. Ако не се осъществи, ще бъде жалко за нашите деца и предизвикателство пред бъдещето на обществото. Лесно се върви по нанадолнище, трудно се върви по стръмно. Крачките, направени по стръмния път се оценяват от Бога. - Но като няма духовно познание, няма вяра, няма надежда, няма любов, душата спи, разумът е безплоден, непосветеният дух е уязвим. - Затова нашият живот днес е една гладиаторска арена. Духовната борба е още по-жестока. Ако човек няма своето оръжие, което е словото Боже, и няма своята защита, която е кръстът Господен, в тази духовна борба ще бъде победен. Победения човек, веднъж паднал, само Бог може да го изправи - ако реши и го помилва. А Бог е любов и го милва винаги. - Ако човекът не иска да се изправи? - Ако не иска да стане и да направи усилия в тази духовна борба - да търси вината само у себе си. Човек се е засилил напред в техническия прогрес, може да отиде навсякъде, някои си купуват имоти на Луната. Но този прогрес без вярата и църквата, без познанието за Бога и за себе си, без духовността не е полезен за човека. От човека зависи какъв прогрес ще си избере. Да върви напред с Бога или да тича


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010 по въздуха...

Вероучение или не? Пътят към Изтока излиза по-скъпо... Сега/24.09.2010

“Защо точно православие?”, пита от сайта си известен блогър, провокиран от новата стара дискусия да учат ли децата вероучение (религия) или не? След което признава, че всъщност не познава добре православието, в момента изучава исляма, но смята, че всяка религия би могла да бъде път към духовното...(http://lydblog.wordpress. com). Дилемата пред българското общество дали децата да учат задължително този духовен предмет е на път да се изроди в дребнави спорове относно името му. Така радетелите на каузата да бъде по-застъпено такъв вид обучение в българското училище на практика ще изгубят. Спорът за наименованието на предмета е вторичен. Първият е да го бъде или не? Защото и в момента има достатъчно балансирано разработена и одобрена програма по религия с акцент върху православието, което е и традиционната религия в страната. (Впрочем има одобрена програма за българското училище и по ислям.) Има и учебници. На практика това са програмите, по които се преподава т.нар. СИП или “свободно избираем предмет” там, където директорът реши, че може и да го предостави като възможност на учениците си и където общината му предостави средства за тази цел. Това обаче се случва безкрайно рядко и на практика децата, които изучават религия по одобрените програми и помагала, клонят почти към нула на фона на общия брой ученици (под 1%). Причината за този нисък процент не е защото има толкова малко семейства, които биха искали децата им да са пообразовани в сферата на духовното, а защото въпросът пред тях е поставен така: ако искате детето ви да учи религия, има такава възможност, но като СИП. Т.е. има теоретична възможност, но ние не сме длъжни да ви създадем непременно условия за това. При добро желание от страна на държавата този въпрос би могъл да бъде поставен също толкова толерантно и далеч по-честно. А именно тъкмо обратното: децата ви имат възможност да изучават религия като част от задължителната

образователна програма и ние предоставяме часове по религия за тях. Това обаче не е задължително за вашето дете! Ако вие имате съображения против, детето ви ще посещава вместо това час по етика, по музика, по рисуване и т.н. Това е и подходът в повечето европейски страни (виж справката за европейския образователен модел по религия). В момента няма никаква пречка това да се случи, тъй като по закон религията все още е в задължителните образователни области, които се покриват от учебните програми. Разбира се, има нужда от подготовка на преподаватели, защото не са много тези, които завършват теология, например. Но какво пречи един свещеник да преподава този предмет, ако има педагогическа квалификация, пък макар и цивилен? Би трябвало да може, иначе ще има дискриминация. Нали отмина времето, когато ни учеха, че като видиш свещеник, си плюеш в пазвата или си заключваш пръстите? И защо можем да му поверим детето си, за да го кръсти, а не можем да му го поверим за 40 минути разговор? Преди няколко години този въпрос отново беше повдигнат остро, имаше събрани и стотици хиляди подписи на поддръжници за въвеждането на обучение по религия. Тогава едно социологическо проучване, направено за целта, зададе манипулативния въпрос: “От кой предмет бихте се отказали, за да учи детето ви религия?” Естествено, отговорът беше “от никой”. Въпреки това заявилите желание за такъв вид обучение бяха значителен процент, но върху него не беше акцентирано...Този въпрос трябваше да внуши, че в програмата на българското училище няма никаква, ама абсолютно никаква възможност за въвеждане на нов предмет. Което пък съвсем не е вярно. Защото освен така наречените часове по ЗП (“задължителна подготовка”) програмите на децата са наблъскани с допълнителни часове, наречени ЗИП, или “задължително избираема подготовка”. Те обаче не се избират от децата, както би трябвало да бъде, а от директорите и учителите и по право се падат на най-силните лобита сред тях, а именно - българисти и математици. От което, както всички знаем, грамотните деца някак си не се увеличават. Дали пък прехваленият сър Кен Робъртсън не е прав? Не знам дали има доказателства този човек да е възродил британското образование, което по сведения на очевидци също си има кусури, но затова пък в интернет се намира прекрасна

45


От брой в ��рой негова лекция на тази тема (http://www.ted. com/talks/ken_robinson_says_schools_kill_creativity.html), в която твърди, че училището убива съзиданието. Сър Кен не говори за религията, но определено говори за духовността, ако приемем, че творческото е и духовно. И за това, че тя не трябва да се котира по-ниско от езиковата грамотност или математическите умения, например. А що се отнася до грамотността, духовната сфера също има своята задължителна грамотност Може би не е лошо децата да знаят какво все пак представлява кръщението или че Цветница не е празник на цветята, както и защо палят свещ и защо някои хора ходят на църква? И какво всъщност е църквата? Може би не е лошо да знаят, че на този свят освен физически все пак има и духовни закони и че хората биха могли да живеят по-добре, ако се съобразяват с тях...И защо всъщност си мислим, че децата нямат нужда от такова знание, при положение че маса народ се е юрнал да се успокоява, усъвършенства и да търси пътя към щастието по чудодейни и не толкова чудодейни начини чрез йога, медитация, поклонничество и всякакъв вид теории за пълно щастие? Една нашумяла напоследък книга дава хубав пример за това къде трябва да търсим духовното знание. Втората част от бестселъра на Елизабет Гилбърт “Яж, моли се и обичай” е посветена на престоя й в ашрам. Забележително е колко далеч наистина са склонни да отидат хората, за да намерят покой, за да научат и прилагат практики, които упражнява и религията им там, откъдето са дошли. С тази разлика, че тук биха разбирали по-добре това, за което се молят, което пеят или произнасят. Но това, разбира се, е въпрос на избор. В тази част на книгата обаче е разказана и една хубава история, подходяща за край на това, което бих искала да кажа. Велик индийски йога, почитан като светец, прекарал огромна част от живота си да скита из цяла Индия и да си търси учител. Накрая се оказало, че трябва да се върне, откъдето е тръгнал. В смисъл, че човекът го чакал там.

Задължителна предучилищна от 2012 г. Монитор/22.09.2010

Две години да е гратисният период за въвеждане на задължителното предучилищно образование, реши вчера парламентарната

46

комисия по образованието. Посещаването на детска градина за 5-годишните ще е задължително, а родителите няма да заплащат такси, гласи законопроектът за забавачките преди окончателното гласуване в парламента. Депутатите от мнозинството отхвърлиха идеята на опозицията приоритетно в детските градини да бъдат приемани 5-годишните, а в училищата да протича подготовката за 6-годишните деца. „Съгласете се, че давайки предимство на 5-годишните деца казваме, ако няма места, 6-годишните отиват в училище. Това означава да извадим всички деца, които в момента са в детските градини”, аргументира се зам. просветният министър Милена Дамянова. В крайна сметка родителите ще избират къде да запишат отрочетата си, когато наближат възрастта за първокласник, гласи законопроектът.

Родителите тръгват на училище по толерантност Новинар/22.09.2010

Младите семейства ще ходят на училище за толерантност. Шефът на синдиката на българските учители Янка Такева съобщи пред „Новинар”, че заедно със Софийския университет “Св. Климент Охридски” и социолози разработват програма за родителите, с която да ги научат как да живеят в мултикултурна среда. Те ще бъдат обучавани да познават обичаите, нравите, културата и религията на различните етноси. Също така как да комуникират и съжителстват пълноценно с различните по пол, социален статус и етническа принадлежност. Програмата ще стартира с обучение на самите учители. След това синдикалистите ще достигнат и до училищните настоятелства и родителските комитети, както и детските градини. В края на програмата ще се изучават и антидискриминационното законодателство у нас и в ЕС. Ще се ползва опитът на социалната комисия към Европейския парламент.По думите на Такева инициативата има за цел да ни научи, че въпреки своя етнос ние сме равни и трябва да уважаваме различието на другия. Основно усилията ще бъдат насочени към младите семейства. По думите на синди-калистката нуждата от програмата е голяма, тъй като негативните нагласи към малцинствата се преодоляват много трудно от


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010 обществото. Обучението ще се реализира от представители на синдиката и научни работници. Във връзка с инициативата на 1 октомври стартира национална дискусия. Тя коментира и отказа на родители от Пазарджик децата им да учат в един клас с ромчета. По нейните думи с казуса трябва да се заемат кметът на града, директорът на училището, както и регионалният инспекторат по образование. Според нея независимо от какъв произход е детето, то трябва да има право на образование. Такова заяви, че проблемът не е в учителите, които са обучени да работят с представители на малцинствените групи. По думите на Таке-ва инициативата има за цел да ни научи, че въпреки своя етнос ние сме равни и трябва да уважаваме различието на другия. Основно усилията ще бъдат насочени към младите семейства. По думите на синди-калистката нуждата от програмата е голяма, тъй като негативните нагласи към малцинствата се преодоляват много трудно от обществото. Обучението ще се реализира от представители на синдиката и научни работници. Във връзка с инициативата на 1 октомври стартира национална дискусия. Тя коментира и отказа на родители от Пазарджик децата им да учат в един клас с ромчета. По нейните думи с казуса трябва да се заемат кметът на града, директорът на училището, както и регионалният

инспекторат по образование. Според нея независимо от какъв произход е детето, то трябва да има право на образование. Такова заяви, че проблемът не е в учителите, които са обучени да работят с представители на малцинствените групи.

Гимназия получи 13 нови ултрамодерни кабинета Труд/22.09.2010

Как се прави модерно училище по проект и с малко родителски усилия показаха в столичното 73 СОУ „Владислав Граматик”. Гимназията разполага с 13 нови кабинета, определени от учениците като „мечтата” за образование. През февруари училището кандидатства по проект на фондация „Америка за България”, одобряват го и за около 2 месеца е направен ремонтнастойност281 300 лв. Майките и татковците не остават безучастни - събрали пари, немското посолство също дало своя принос. „Имаме 8 кабинета в чуждоезиковия център и 5 в центъра по природни науки”, разказа г-жа Стела Запрянова, директор на гимназията, известна като Втора немска. В кабинетите има конферентни маси, техника, интерактивни дъски, много книги. Кабинетът по география е снабден с нови карти и големи глобуси, които от години са просто мечта за училищата.

47


Въпроси и отговори

Как да се четат нормативните актове? Съдържанието на нормативните актове и техния строеж се определят от Закона за нормативните актове и Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове. Всеки нормативен документ съдържа разпоредби, групирани в части, дялове, глави и раздели. Най-напред в нормативните актове се посочват общите разпоредби регулиращи дадена област, а след това особените разпоредби. Към някои нормативни актове има приложение – таблици, тарифи, схеми и други, които се прилагат към нормативния акт и във всяко приложение се посочва разпоредбата от акта, за която се отнасят. В края на нормативния акт се обособяват допълнителни разпоредби. В допълнителните разпоредби се включват: - правила, които са странични спрямо предмета на акта, но е необходимо да бъдат включени в него; - разпоредби, които се отнасят до повече подразделения на акта, но поради характера или обсега на приложението им не могат да бъдат включени в общите правила; - обяснения на думи или изрази, които се употребяват в нормативния акт и за които е важно да се знае обяснението им. В нормативния акт се обосяват още преходни и заключителни разпоредби – те се обособяват като самостоятелно подразделение след допълнителните разпоредби. В преходните и заключителните разпоредби се включват: - разпоредби, които продължават действието на правила, отменени с новия нормативен акт, или се урежда тяхното прилагане спрямо висящи случаи; - включват се разпоредби за отменяне, изменение и допълване на други нормативни актове; - посочва се органът, на който се възлага изпълнението на акта, както и издаването на нормативен акт по неговото прилагане. - понякога се посочват разпоредби, препращащи към друг нормативен акт – когато се прилага обща уредба на определена материя или към разпоредби, въз основа на които е издаден препращащия акт; Актът, с който се отменя, изменя или допълва нормативен акт, трябва да сочи и всички други нормативни актове или техни части, които се отменят, изменят или допълват. Когато се отменя, изменя или допълва нормативен акт се вземат пред вид и направените в нормативния акт изменения и допълнения. Новите разпоредби, с които се допълва нормативен акт се включ-

48


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010 ват в него, както следва: - в края на акта, преди допълнителните разпоредби (ако се касае за нов дял на акта); - на съответното място в структурата на акта. При всички случаи, когато четем нормативен акт трябва да имаме предвид горните правила и да отделяме необходимото внимание на допълнителните разпоредби и преходните и заключителните разпоредби, които ни дават важни разяснения на термини от нормативния акт, както има и възможност да ни препратят към друг нормативен акт или в тези разпоредби да има изменение и на друг нормативен акт, свързан с регулираната материя. Росица Борисова - юрист РИО гр. Перник

49


От издателите Списание “е-Обр@зов@ние” е Вашият специализиран форум, форумът, където ще срещнете Вашите виждания с цялата колегия и сега е моментът да обменим мисли и идеи за българското образование. Екипът на списанието ще се радва на Вашето сътрудничество под формата на статии, практически разработки, интересни материали за образованието в България и света. Съвместната ни работа ще е по-ефективна и пълноценна, ако оформяте разработките си в следния формат: • Заглавие: изразително и информативно заглавие на статията – до 8 думи (набират се с редовни букви). Посочвайте и към коя рубрика е материала; • Резюме/Анотация – обобщаващ текст за статията. Описват се накратко: какви проблеми се разглеждат в статията, в какъв контекст/ситуации и какви заключения/решения се предлагат, т.е. за такива проблеми в такива ситуации, имаме такива виждания и предлагаме такива решения!; • Основно съдържание/Текст (вкл. илюстрации: графики, таблици, снимки...) – разпределено в раздели и подраздели (препоръчваме разделите да се именуват): • Съдържанието е добре да се дели на раздели: I, II, …; 1, 2..., на подраздели: 1.1., 1.2., ..., 2.1., 2.2..., по ваш избор; • Първият раздел е желателно да бъде кратък – “Въведение” или нещо подобно, който да съдържа указания за целите на статията, нейната актуалност и кратки сведения за литературата, където въпросът се е обсъждал преди (по възможност)...; • Последният раздел може да се нарича “Заключение” или “Изводи и препоръки” и да съдържа кратки изводи, получени резултати от изследвания, методически, организационни или специфични препоръки и др., вкл. неформален коментар на автора. • Приложения (при необходимост и ако има такива). Обширните графични и/или таблични материали е добре да се изнесат в приложения; • Използвана литература/Библиография – Списъкът с използваната литература трябва да бъде номериран, да съдържа фамилиите на авторите и техните инициали, името на изданието, мястото и годината на публикуване. Списъкът се организира по азбучен ред на фамилиите на авторите, като се започва с произведенията на български език; • За контакти – заключителната част на статията, която съдържа: име и фамилия на автора/авторите (името наберете с редовни, а фамилията с главни букви); месторабота и длъжност; адрес, телефони, e-mail; снимки и кратки биографични данни (по желание) Считаме, че така структурирани, тези материали ще бъдат по-разбираеми и по-полезни за потребителите, което ще повиши качеството. ПРАВИЛА ЗА НАБОР И ПУБЛИКАЦИИ НА СТАТИИ/СЪОБЩЕНИЯ Уважаеми автори, за процедурите и статиите важат възприетите в издателския бизнес правила за набор на текстове. Естествено, има и специфики. За ваше улеснение ще ви припомним някои от правилата които сме възприели и които ще изискваме: 1. Текстовете да се подготвят във формат на MICROSOFT(c) WORD – DOC и да се изпращат на следния e-mail адрес: obrazovanie@ciela.net, като посочите рубриката;

50


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010 2. Публикуваните материали се хоноруват ако не са в списанието. В списанието материалите не се хоноруват, но се признават за публикации, като част от изискванията по Наредба 5 за условията за повишаване на квалификацията. В материалите препоръчваме създаването на раздел “за контакти”, който да съдържа: име и фамилия на автора/авторите (името наберете с редовни, а фамилията с главни букви); месторабота и длъжност; адрес, телефони, e-mail. 3. Обемът на процедурите/статиите да бъде около 3-5, максимум до 7 класически/стандартни машинописни страници х 1800 знака (5400-9000 до 12600). Обемът на съобщенията да бъде до 2 машинописни страници, т.е. 3600 знака. 4. Ползвайте илюстрации (снимки, графики, таблици...). Препоръчително е да са вградени в текста, а ако не са вградени – да са във формат JPG или PNG; 5. Текстовите параграфи да са кратки, с кратки изречения и с използване на ключови думи и абревиатури (ЗНП, ППЗНП...), където е възможно. Съкращения на думи, имена, названия... – не е желателно, с изключение на общоприети и известни съкращения на величини и термини (см., км.,... или напр. абревиатурите ЗНП, ППЗНП...); 6. Не се допуска използването в текста на празни редове, освен в случаите, когато тези редове са разделител между подтеми или раздели; 7. Да се ползват акценти: получерно (болд), курсив (италик), цвят, главни букви... 8. Между думите в материала се поставя само по един интервал, не повече. Преди препинателните знаци: запетайка (,), точка (.), двоеточие (:), точка и запетая (;) ..., не се поставя интервал, интервалът е винаги след тях!; 9. Вековете да се изписват с римски цифри (напр. XIX век, а не: 19 век). При датите, месеца е добре да се изписва с думи (но не е задължително). Когато е посочен ден, месец, година, могат да бъдат записвани и: 07.08.2004 г. или 07.VIII.2004 г. (без интервали след точките); 10. За скоби в статиите да се използват полукръглите скоби от клавиатурата: ( и ), а не наклонените черти: /, с изключение на случаите, които изискват използването именно на такива черти. 11. Списъкът с използваната литература/Библиография трябва да бъде номериран, да съдържа фамилиите на авторите и техните инициали, името на изданието, мястото и годината на публикуване. Организира се по азбучен ред на фамилиите на авторите, като се започва с произведенията на български език. 12. За по-интересните места авторът трябва да подготвя и разширен (допълнителен и пояснителен) текст и така да удовлетвори различните нива на потребност и подготвеност на читателите. Напр., тези текстове може да се маркират в жълто, така че ако читателят прецени, че жълтите текстове са твърде детайлни и прекалено подробни за него (напр. в юридически аспект) – да ги прескочи. В легенда може да се укаже, че подробният текст е в жълто. Заб. 1: По желание на автора, за статията може да бъде подготвена рецензия. Цена за рецензията – 5 лв./страница (1 машинописна страница – 1800 знака). Заб. 2: Материалите ще се публикуват само ако институцията където работи автора (училища, детска градина...) е абонат на списанието.

51


От издателите АНКЕТНА КАРТА Вашите мнения, предложения и коментари за публикации, попълнени в анкетната карта или в свободна форма, изпращайте на адреса на СИЕЛА.

52


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 38-2010 При поискване, на авторите се предоставя следната служебна бележка:

53



сп. е-Обр@зов@ние_бр.38 (2010/2011 - септември)