Page 1

„Моята първа презентация с Microsoft Office Power Point – за диагностиката и още нещо...” Празнични сценарии за запознаване на децата с българското народно творчество чрез игра на сцена. Бъдни вечер и Коледуване Развитие и мобилност на човешките ресурси в България Eлементи на трудовия договор

Дислексията - СИНДРОМЪТ НА ГЕНИИТЕ


ИЗДАВА: СИЕЛА Софт енд Паблишинг, програма “Обр@зов@ние” и Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България Информационно и научно-методическо издание

Адрес: София, бул. “Патриарх Евтимий” 80А, тел.: (02) 954 10 30, 088 954 10 30 http://www.ciela.net/ е-mail: е-obrazovanie@ciela.net; За контакти: Г. Пройков, тел.: 0887 314 666

Формат: 70х100/16

ISSN 1312-2886 РАЗШИРЕН РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: (по азбучен ред) г-н Атанас Матев, доц. д-р Божидар Гьошев, г-н Георги Апостолов, г-н Георги Пройков, доц. д-р Евгения Пенкова, д-р Евгения Тополска, доц. д-р Ирина Колева, г-жа Надежда Николчева, доц. д-р Нели Иванова, проф. д-р Петър Балкански, доц. д-р Петя Асенова, проф. д.п.н. Пламен Радев, проф. Румен Вълчев, проф. д-р Румяна Кушева, доц. д-р Румяна Пейчева, г-н Самуил Шейнин, Татяна Досева, доц. д-р Чавдар Катански

РЕКЛАМНА ТАРИФА /цена с ДДС за готов материал/ Банер - Графика - текст 60 лв./брой; 250 лв./година – до ½ страница 90 лв./брой; 400 лв./година – до 1 страница

За въпроси и заявки: СИЕЛА, бул. „Патриарх Евтимий” 80А, тел. 02/954 10 30 – Г. Пройков Забележка: При реклама в някой от другите продукти (за 3 месеца), получавате и бонус – реклама в сп. „ ”


Съдържание: 1. ДЕТСКА ГРАДИНА Митка Димчева - детска учителка ЦДГ № 55, гр. София

„Моята първа презентация с Microsoft Office Power Point – за диагностиката и още нещо...”................................................................................................................. 4 2. НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ Румяна Йорданова Папанчева, Красимира Атанасова Димитрова - Университет „Проф. д-р Асен Златаров” – гр. Бургас

Използване на екипната работа при интегриране на технологиите в началното училище...................................................................................................................... 18 Павлина Плачкова, начален учител - ОУ „Хр. Ботев”, гр. Раковски, Пловдивска област

Театърът в началното училище........................................................................... 23 Валентина Будинова, 7 ОУ „Георги С. Раковски”, Перник

Празнични сценарии за запознаване на децата с българското народно творчество чрез игра на сцена. Бъдни вечер и Коледуване...................................................... 29 3. УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ Доц. д-р Чавдар Катански

Развитие и мобилност на човешките ресурси в България...................................... 42 4. ПРОЧЕТОХМЕ ЗА ВАС Какво знаем за дислексията?.............................................................................. 50 Дислексията - СИНДРОМЪТ НА ГЕНИИТЕ............................................................. 52 5. ОТ БРОЙ В БРОЙ Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ........................................................................................................ 56 6. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Росица Борисова – юрист РИО гр. Перник

Eлементи на трудовия договор............................................................................ 66 7. ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ Информация за авторите.................................................................................... 68


Детска градина

„Моята първа презентация с Microsoft Office Power Point – за диагностиката и още нещо...” Резюме Настоящата статия предлага едно решение от педагогическата практика във връзка с психодиагностичната работа в детската градина. Идеята за създаването му е в подкрепа на образователната политика през последните години във връзка с въвеждане на информационните и комуникационни технологии в предучилищния сектор. Представеното тук изследване е проведено през учебната 2006/2007 год. с деца от първа група на ЦДГ№55 – София. Педагозите от групата се довериха на одобреното от МОН учебно помагало „Какво знае детето” за установяване развитието на отделните познавателни умения на децата Но фокуса тук пада повече върху идеята на учителя да генерира индивидуалните си и професионални решения – все още не способност, а воля за подсилване уменията по отношение използване и приложение компютърните технологии за по-успешна изследователска работа с деца. В тази връзка нагледно е демонстрирано как с помощта Power Point се създава динамична презентация. Очаквани резултати: - голям ефект при обявяване отчета на диагностичната работа с деца - включване снимки, графики, диаграми . - по-бързо и лесно сътрудничество сред педагогическия екип - отпечатване и разпространяване на презентацията. - въвеждането на екрани за презентации и проектирането им посредством проектор и в детската градина - динамична себеизява на българския детски учител като модерен и иновативен участник в образователния процес. Предлагам своя вариант, озаглавен като „Моята първа презентация с Microsoft Office Power Point – за диагностиката и още нещо...” Митка Димчева - детска учителка ЦДГ № 55 – гр. София Tel. 0885 054519, 0895 613395

4


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009

5


Детска градина

6


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009

7


Детска градина

8


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009

9


Детска градина

10


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009

11


Детска градина

12


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009

13


Детска градина

14


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009

15


Детска градина

16


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009

17


Начално училище

Използване на екипната работа при интегриране на технологиите в началното училище В теорията и практиката се наблюдават редица системи и форми за активизиране на учебния процес. Бурното развитие на науката, техниката, технологиите води до необходимост от усъвършенстване и промени на традиционните форми на учене и преподаване. Нововъведенията променят и отношенията между обучаващ и обучаван. “Субект-обектната система за организация на обучението отстъпва място на субект-субектната, която предлага нови възможности” [Л. Милков, 2005, с.190]. За да се реализират образователните цели за създаване на творчески, самостоятелни, активни личности с висока степен на интелектуално развитие, е необходимо да се използват такива форми на обучението, които гарантират усвояване и интерпретиране на учебното съдържание, стимулират мисловната дейност, осигуряват саморегулация на личността на малкия ученик. Разработват се нови модели на обучение за овладяване на определен вид знания чрез използване на технологични елементи, които създават “условия за нови форми на общуване и контакт между субектите в процеса на обучение” [Л. Милков, 2005, с.13]. Традиционните форми на преподаване и учене все повече губят своето водещо място в процеса на обучение. 1. Екипната работа като форма за организация на учебния процес в началното училище В търсене на пътища за оптимизиране на учебния процес през 80те години на XX век в българското училище навлиза груповата работа. В тази насока работят известни български учени като П. Петров, Л. Милков и др. При нея класът се разделя на групи, които реализират поставените задачи на съревнователен принцип – конкуренция между групите, излъчване на победител. Всеки член на групата отговаря за отделен етап от изпълнението на общата задача. Груповата работа търпи развитие и изменения. Така възниква екипната организация на работа. Тя е сравнително нова форма, която постепенно се утвърждава в теоретичните и практико-приложните дидактически изследвания. Тя е в унисон с изискването на новото общество “да се научим да живеем заедно, развивайки разбиране за другите” [Ж. Делор, 1997, с. 20], “взаимно познание при съвместното общуване, гражданска и личностна отговорност” [Л. Милков, 2005, с.191]. В литературата (М. Андреев, 1996; В. Куков, 1993, П. Петров, 1991; П. Петров, 2001; З. Новакова, 1996; Е. Динева и др., 1998; Н. Витанова, 1999 и др.) работата в екипи се отбелязва като: групова работа, групова организация на обучението, групова форма на учебна дейност, съв-

18


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 местна групова дейност, диференцирана учебна дейност и др. Според Karl-Oswald Baner “екипите са особена форма на социална група” [KarlOswald Baner, 2000, с.9]. Екипната работа трябва да се въвежда постепенно, като нивото на задачите и времетраенето на съвместната дейност се повишават бавно. J. Lindner и Ir. Weis определят сферата на приложение на екипната работа, която “се простира от елементите на действие при фронталното преподаване до фундаменталните елементи на комплексните ориентирани към действие, методи” [Й. Афф, 2000, с.196]. Работата в екип ще има успех, когато се интегрира с класическите и нови форми на обучение при взаимното им допълване. Екипната работа се характеризира със следните основни елементи: Взаимодействие и сътрудничество в процеса на обучение При груповата работа основно се използва взаимодействието, а при екипната – сътрудничеството. Взаимодействието и сътрудничеството се основават на конструктивистката теория. Техните общи черти се проявяват в следните аспекти: Знанието се конструира и трансформира от обучаемите. Знанията се усвояват от обучаемите като вид дейност. Обучаващият се стреми да развие таланта и компетентността на обучаемите. Усвояването на знанията става под формата на обмен на информация при съвместната дейност на обучаващите и обучаемите. Преподаването се извършва на базата на комплексно приложение на теория и изследвания, което предполага непрекъснато усъвършенстване на уменията и дейността на обучаващия. Въпреки допирните точки на взаимодействието и сътрудничеството, тяхното разграничаване се счита за особено важно от теоретиците в тази област. K. Bruffee определя две причини за разграничаването на двете форми. Като първа той определя факта, че двете форми са разработени за получаване на образование от хора с различна възраст, с различен опит и ниво на подготовка. Като втора причина посочва различното становище на двете форми за същността и значението на знанието. K. Bruffee разглежда двете форми в линейна последователност – едната започва оттам, където завършва другата. Чрез взаимодействието обучаемите усвояват основни положения и социално поведение, а чрез сътрудничеството разширяват своите умения и критично мислене. В този аспект явен е и преходът от учебна среда, която е под непосредствения контрол на обучаващия (система, насочена към обучаващия teacher-centred), към учебна среда, при която обучаващ и обучаем споделят отговорността

19


Начално училище за резултатите от ученето (система, насочена към обучавания studentcentred) [K. Bruffee, 1995]. M. Mayers разграничава двата термина на базата на латинския корен на думите. Той свързва сътрудничеството (collaboration) с процеса на съвместна работа, а взаимодействието (cooperation) с продукта (резултата) от работата [M. Mayers, 1991]. Л. Милков обобщава мненията и отбелязва, че при взаимодействието се прилагат количествени измерения относно постиженията (продукта на ученето), а при сътрудничеството – качествени показатели за анализ на отговорите на обучаемите [Л. Милков, 2005, с.202]. Различието между двете форми се основава на различието във възгледите за ролята и участието на индивидите в дейността. Взаимодействието се основава на разпределението на труда между участниците – всеки преминава през точно един етап от работата на групата. Сътрудничеството предполага обединение на усилията на всички участници за решаване на проблема – всеки преминава през всички етапи от работата на екипа. Успешното сътрудничество изисква “култура на общуване при сътрудничество, добро ръководство, обща гледна точка, развитие на екипа, и системи на информационна поддръжка” [E. Lehtinen, 2000, с.12]. Промяна в ролята на учителя в условията на екипна работа Ролята на учителя в традиционното обучение като основен източник на знания значително се променя. Той се превръща в консултант, съветник, помощник на екипа. От друга страна той е и координатор между отделните екипи. Отговорна роля на учителя е умението му да управлява и разрешава възникналите конфликти при съвместната дейност. Конфликтът се определя като “ситуация, която се развива, а началото му започва с фрустрация” [Л. Милков, 2005, с.199]. Причините за конфликтите по време на екипната работа с малките ученици могат да са от различен характер – свързани или не с пряката дейност. 2. Модел за интердисциплинарно ситуационно обучение в началното училище при интегриране на технологиите Все по-широкото използване и приложение на съвременните технологии във всички сфери на живота налага тяхното изучаване от найранна възраст. Въвеждането им в началното училище поражда редица проблеми. Сред тях са липсата на добре подготвени педагогически кадри и лошата техническа обезпеченост на училищата. Като най-съществен проблем се оказва липсата на методика за интегриране на технологиите при обучението в началното училище. В резултат на възникналите потребности се апробира Модел за интердисциплинарно ситуационно обучение в началното училище при интегриране на технологиите�.

20


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 Моделът за интердисциплинарно ситуационно обучение в началното училище цели да запознае малките ученици с новите технологии и възможностите за използването им в обучението. При реализацията на този процес се интегрират занания от различни научни области. Неговите теоретични основи са изградени върху конепцията на проблемнобазираното обучение [Р.Папанчева, 2006]. 3. Възможности за използване на екипната работа при апробиране на Модела в практиката Във връзка с дейностите и целите на Модела, наред с познатите форми за организиране на обучението, се използва екипната работа. Моделът се базира на работа по проекти. За реализацията на всеки проект класът се разделя на екипи. Удачно е формирането на четири екипа с по среден брой 5-6 ученици. Поради възрастовите особености на учениците, учителят играе водеща роля при формирането на екипите. Стремежът е във всеки екип да има по приблизително равен брой момичета и момчета, както и ученици с разнородни интереси и предпочитания – изкуства, спорт, литература и др. Всеки екип избира свой лидер, а за всяка дейност – отговорник. По този начин всеки член на екипа има отговорна задача и мотивация за работа. Работата по Модела изисква голяма част от процеса на обучение да се осъществява в компютърен кабинет. В настоящия момент компютърните кабинети, оборудвани по проекта „Училища on-line” на МОН, разполагат с 10-12 компютъра. Това поставя учителя пред предизвикателството да проведе учебен час с голям брой ученици и недостатъчна по обем техника. Начин на преодоляване на този проблем е използването на екипна работа и въвеждането на т. нар. съпътстващи дейности. Реализацията на съпътстващата дейност не изисква работа с компютър. Решават се творчески задачи, свързани с темата на проекта. Два от екипите работят на компютрите, а останалите два екипа работят по съпътстващите дейности в специално подготвени кътове. След определен интервал от време се осъществява смяна на работните места. Това изисква много строга времева организация от страна на учителя. За ефективността на така създадената организация на екипна работа е добре дадената ситуация да се провежда в два последователни учебни часа. Например, при работа по проект „Енергия на бъдещето”, една от задачите на екипите е изготвяне на електронни доклади по темата „Енергия”, със съпътстваща задача изработване на постер „Електричеството и аз”. За целта екипите разполагат с богат набор информационни и канцеларски материали. Не бива да се абсолютизира работата в екип като съвършена, оптимална и незаменима от дидактическа гледна точка. Тя ще има успех

21


Начално училище само когато се интегрира с класическите и нови форми на обучение при взаимното им допълване. препечатано от www.teacher.bg Румяна Йорданова Папанчева Университет „Проф. д-р Асен Златаров” – гр. Бургас Красимира Атанасова Димитрова Университет „Проф. д-р Асен Златаров” – гр. Бургас Литература: Афф. Й. /2000/. Формиране на бъдещето – образование за пазарна икономика. АЛМА МАТЕР Интернационал. Габрово. Делор, Ж. /1997/. Образованието – скритото съкровище – доклад на международната комисия за образование за ХХІ век пред UNESCO 1996, PARIS, пр. на бълг. Милков. Л. /2005/. Информатизацията на образованието като иновационен процес. София. Папанчева. Р., Кр. Димитрова, Н. Калоянова. /2006/. Възможности за интегриране на технологиите в началното училище чрез интердисциплинарно ситуационно обучение, ТЕХНОМАТ 2006 – Хуманитаристика. Петров. П. /1991/. Груповата учебна работа и организационните форми на обучение. – В: Педагогика, № 6-7. Петров. П., М. Атанасова /2001/. Образователни технологии и стратегии на учене. Веда-Словена – ЖГ. София. Baner. Karl-Oswald. /2000/. Teamerarbeit im Kollegium: ein begrifficher Rahmen und einige Empfehnlungen for Arbeifsschritte, Pedagogik, №6. Bruffee. K. /1995/. Sharing Our Tops – Cooperative Learning versus Collaborative Learning. Change, Jan/Feb. Harasim, L. M. /1997/. Interacting in hyperspace: Developing collaborative learning environments on the www.   Retrieved January 12, 2003,  from  http://www.worldbank.org/html/fpd/technet/mdf/ edi-trngm Lehtinen. E. & others. /2000/. Computer Supported Collaborative Learning: A Review. University Turku & University of Helsinki. Finland.

Mayers. M. /1991/. Cooperative Learning, №4.

22


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009

Театърът в началното училище Динамиката, с която се развиват обществените процеси, неминуемо рефлектира върху ценностната ориентация на форматиращата се личност. Съвременните постижения на цивилизования свят родиха компютърното поколение. Отмина приказния свят на “имало едно време...”, децата не четат, играчките са други, игрите им – понякога жестоки. А човек е най-вече такъв, каквото е детството му. Това означава ,че пораства отговорността на нас, възрастните, за обогатяване емоционалната култура на децата. Основна роля в това отношение има изкуството. Обучението в начален етап дава богати възможности за съприкосновение с изкуството – музика, изобразително изкуство, танц. Единствено театърът няма постоянно, запазено място. В българското училище съществува традицията на празничните детски драматизации, възприемани с вълнение и възторг и от участници, и от публика. Възможно ли е театърът да навлезе в ежедневието, да се прилага като педагогическо средство в учебния процес ? Моята практика показва, че в начална училищна възраст това е възможно, но при условие, че театралните занимания са: максимално свободни, имат малък обем, имат елементарна структура, провеждат се в условията на класа/училището. т. е. говорим не толкова за театрално представление, колкото за театрална игра или т.нар. “театрализиран урок”. Урок “Звук и буква “ф”, І клас. Акцентът поставих върху откриване на новия звук, четене на думи, в които той се съдържа, съставяне на изречения. За да облека дидактичната идея в театрална форма, аз избрах приказния сюжет като найблизък и интересен за децата. Така възникна Приказка за буква “ф”. „Имало едно време три бобени зърна и една сламка. Те решили да тръгнат на път. Напълнили раничките с храна и потеглили. Три дни и три нощи пътували. На четвъртия ден стигнали до една река. Оглеждали, обикаляли, никъде не видяли ни мост, ни сал, или нещо друго, с което да я прекосят. Едното от бобчетата, най -вироглавото, предложило да преплуват реката, но другите не се съгласили. То скочило и повече не се появило. Тогава сламката решила да легне между двата бряга, а бобените зърна да минат по нея. Речено, сторено. С помощта на сламката двете бобени зърна преминали на отсрещния бряг. Оттогава тримата станали неразделни приятели. Можеш

23


Начално училище да ги видиш и ти – ето сламката, а от двете й страни стоят бобените зърна. (Учителят залепва на дъската модел на буква Ф) Това, което ми допада в този вид урок е, че учителят съзнателно преследва определена учебна цел, а учениците я постигат интуитивно. Получава се своеобразно съчетание на чувства, действие, познание; практически се реализира известният дидактическият принцип за триединството сърце – глава – ръце. Избирайки “театрализирания урок”, учителят трябва да намери отговор на три въпроса: „Какво правя?” е свързан с изграждането на сюжетна линия в урока, изграждане на образите, обстановката, участието на учениците. “Защо го правя?” насочва към дидактическата цел – формиране на знания умения, навици. “Как ще го направя?” изисква специално внимание към използване на театрални средства – реквизит, костюми, кукли и др. под. „Приказката за буква Ф” продължава. Децата наблюдават буква “ф”, получила се от две кръгчета и една вертикална чертичка. На вратата на класната стая се чука. Пристига писмо за класа. Писмото е от Бобчетата и Сламката. В плика има 3 звукови модела и картинка на думата “фенер”, т е. поставя се задачата да се открие звуковият модел на думата. С червени и сини квадратчета децата подреждат звуковия модел на думата, а след това го разпознават сред предложените. Да отидем на пътешествие? Условието е да се използват думи, които започват с новия звук. На какво ще се качим? - На файтон. (Учителят показва рисунка на файтон.) Кой ще кара файтона? - Децата посочват един от тях и той застава пред всички. Кой ще се качи във файтона? . Филип, Фани, ... И други деца се подреждат отпред. Какво ще си вземат за храна? - Bилия, франзела, фанта… Спрели пред магазина. Обадила се фланелата. Какво ли им е казала? ...... После фенерът промълвил нещо много важно. Какво ли е казал? Накрая се помолила чантата. Какво е казала? Нея ще я купят ли? Защо? Пътешествието с файтон, пазаруването в магазина са елементи на театралната игра, които предполагат вживяване в определени роли и възпитаване на емоционална отзивчивост и готовност за общуване, подбор на лексика, съобразена с характера на речевата ситуация. Творческото участие на учителя се проявява в способността да

24


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 реагира адекватно, изигравайки изненада, учудване, съпричастност. В „театрализирания урок” актьори са и учителят, и учениците, които със своите реакции партнират и изграждат театралното действие. Педагогическите провокации активизират вниманието, въображението, фантазията, емоционалната памет, с което се обогатява детската самоизява. В хода на урока учениците, водени от учителя, изпълняват разнообразни учебни задачи. Например:. По време на нашето пътуване изпуснахме някои думи. Открийте кои са те? ми ри ба фур ла - па нан Урок „Звук и буква „Г”, І клас. Акцентът е върху проверка правописа на съгласните в краесловие. Построих урока използвайки приказка, но включих и драматизация на част от нея. (Двама ученика бяха предварително подготвени.) Приказка за буква „Г”. Имало едно царство, но то не било обикновено. В него не живеели хора, а букви. Всички били приятели и живеели заедно в чудно красив замък. Дълги години буквите живеели в разбирателство. Но веднъж се случило нещо интересно. Имало бал. Всички букви били поканени. Всички били пременени и много красиви. Трябвало обаче да изберат най-красивата. Чудели се принцовете от съседното царство кого да изберат и накрая избрали буква „А”, защото е първа в азбуката. Всички я уважавали и почитали. Тайничко обаче буква „Б” завиждала, защото не избрали нея. Изминала една година. Отново се организирал бал и трябвало да изберат пак най - красивата. Този път избрали буква „Б”, която е втора по ред в азбуката. Тя много се зарадвала, решила, че е най-красивата и много се възгордяла. Започнала да върви с широко издуто коремче. Когато буквите идвали на гости, канели я на танц, но тя им отказвала. Обиждала ги, наричала ги грозни и недодялани. Обидили се всички букви и решили да и дадат урок. Веднъж буква „Б” се разхождала важно из градината. Късала вкусни ягоди и череши. Решила малко да си почине. Облегнала се на един пън и заспала. Случайно оттам минала цифра едно. Видяла спящата буква и решила да я накаже за нейното високомерие. Навела се и я боцнала със стреличката си право в корема. И „пук” – коремът се спукал. Събудила се буквичката , огледала се и що да види – няма и коремчето. А вие видяхте ли какво се получи? Получи ли се друга буква и коя е тя? (Г) Новата буква била много скромна и срамежлива, затова понякога

25


Начално училище тя се чува много тихо в края на думите и децата често я бъркат при писане с буква „к”. Но ние знаем правилото. Кой ще го каже?” Урокът продължава с изпълнението на конкретни задачи: На следващата година буквите отново организирали бал, но принцовете били заети. Всички букви се обръщат с молба към вас да им помогнете. Ще отидат тези, които успеят да измислят най-много думи по дадения звуков модел. г_ _ _ За да достигнете до замъка, ще трябва да преминете през няколко препятствия. В замъка може да се влезе през дървен мост, който обаче ще се спусне само, ако успеете да се преборите с първата трудност. На децата се раздават листчета с думи. Със син химикал да оградят думите, които започват с новия звук. После с червен химикал думите, ксито имат този звук в средата. Колко думи останаха неоградени? Къде се намира звукът „г”? (в края на думата) Защо ли са ви дадени най-много думи с „г” в края? Мостът се спуска и вие продължавате нататък. Предстои второто препятствие. Това са стълбите, които ще ви отведат в приказния дворец, но на всяко стъпало има по една задача.

Ми г/к Мра г/к Сня г/к Вра г/к

Отделни ученици зачертават на дъската грешната буква. Аргументират отговора си. Преодоляхме и последното препятствие. А, ето че има изненада за вас! Буквите ви пращат специална телеграма: „Скъпи ученици, ще ви пуснем да влезете, но трябва да чуем мнението ви за нас – буквите. Според вас трябва ли да има кралица на бала?” Разделете се на две групи. Ще чуем мнението и на двете групи. Който е най - убедителен, той ще влезе в царството. Дава се възможност на учениците за изразяване на своето мнение, за развитие на тяхното въображение и активност. Приказните сюжети имат място и в обучението по математика. Този нетрадиционен подход преодолява дидактизма и разчупва строгата структура на урока. Първата приказка, която включих в урока по математика беше „Дядо и ряпа”. Поставих в класната стая една ряпа, която бе повод за поставяне на редица въпроси: Какво е това? За какво се използва ряпата? Кой отглежда ряпа в своята градина? В коя приказка се разказва за ряпа? Да я разкажем. Прави се драматизация на приказката. Учителят разказ-

26


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 ва приказката, учениците играят своите роли чрез движения и постъпки, без да използват думи на героите. Колко са героите, които участваха? Следва поставяне на темата. „Събиране и изваждане на числата до 6”. Ако мищлето и котето не бяха дошли, (сядат си на местата) колко са участниците при ваденето на ряпата? Как ще го запишем? 6 – 4 = __ Ако при ваденето участваха само хора, колко са те? Колко са животните, които участват? Какъв знак ще поставим между броя на хората и животните? Как ще го запишем? 3 = 3 Ряпата е голяма и всеки от вас ще получи по едно парченце, ако реши вярно верижката от учебника.(индивидуална работа) Кой е най-малкият участник при ваденето на ряпата? За съжаление мишлето било още малко и не могло да пресметне задачите. Дори и задачите за сравнение не могло да реши. Искате ли да му помогнем? (работа по групи) След като се нахранили котката, кучето и мишлето продължили да се занимават задружно. Мишлето решило да си игра, а кучето и котката се упражнявали в решаването на задачи до 6 със събиране и изваждане, като тези във вашите учебници. Докажете, че и вие ще се справите отлично.(индивидуална работа) А сега една приятна изненада. Последната задача от урока е за оцветяване. Мишлето ви е подготвило изненада за най-добрите. (В подходящо оформен лист са написани народни мъдрости.) Коя от тях е най-подходяща за приказката „Дядо и ряпа”? В обучението по математика може да се използва приказката „Снежанка и седемте джуджета” - в урок № 38. Сюжетът на приказката позволява създаването на разнообразни задачи за наблюдение, сравнение, събиране и изваждане, дори за логически задачи. При един по – свободен подход децата биха могли да чертаят пътя на героите, да развиват пространствените и времеви представи, да прогнозират евентуални действия на героите, да използват мисленето и фантазията си. Когато моите ученици преминаха в Трети клас, прецених, че са готови за истински театър в класната стая. Те познават много приказки, изпитват потребност от лична изява и постоянна готовност и желание за игра. За драматизация обикновено избира произведения с ярки герои, чийто образи са впечатлили децата. Начинът на пресъздаване се обсъжда колективно в паралелката и е свързан с търсене на най – подходящия начин за изразяване основната идея на творбата. Общата култура и осведоменост, която третокласниците имат, им помага да се вживеят в позицията на създатели на театрално представление - писател, актьори, художник, режисьор, композитор. Най – же-

27


Начално училище лана бе ролята на актьорите, но опитите показаха, че добро изпълнение се постига с много труд. В условията на нашето училище този труд е насочен към осъзнаване идеята на творбата, взаимоотношенията на героите, позицията на всеки от тях в развитието на случката. Всичко това предполага четене на текста с подходяща интонация и внушение. В условията на местния диалект, подготовката на класния театър е форма за непринудени упражнения в правоговор и правопис. Едно от успешните представления на нашия класен театър бе „Ръцете на мама” от Георги Константинов. В резултат от дейността на отделни групи, учениците подготвиха и представиха пред съучениците си своите интерпретации на произведението. Уроците от този тип не би трябвало да бъдат инцидент в педагогическата ни практика. Те са ефективни, когато се провеждат в системно и смислено. Всеки следващ урок осезателно променя атмосферата в класа. Учениците изпитват радост от самото преживяване, независимо дали са в ролята на изпълнител или на публика. У тях се възпитава се умението да коментират, да оценяват обективно, да поощряват доброто изпълнение. Учителят има възможността да използва детския театър като средство за поощряване самочувствието и емоционалната съпричастност на учениците, за изграждане на взаимоотношения, които създават спокойствие и сигурност у малките ученици. Павлина Плачкова, начален учител ОУ „Хр. Ботев”, гр. Раковски, Пловдивска област

28


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009

Празнични сценарии за запознаване на децата с българското народно творчество чрез игра на сцена

Бъдни вечер и Коледуване   Предварителна подготовка

Проучване на особеностите на Бъдни вечер и Коледуването в региона на гр. Перник, запознаване с етнографската литература по проблема. 1.      Предварителна подготовка на момчетата за коледари чрез разучаване на песни, наричания, танци. 2.      Предварителна подготовка на участниците в сценката за Бъдни вечер. 3.      Съвместна работа с родителите за подготвяне на ястията за обредната вечеря, на декорите и украсата на залата. 4.      В часовете по Околен свят, Литература, Музика, Изобразително изкуство и Бит и техника се проучват и подготвят елементи на празника, както и чрез запознаване с наличната литература по въпроса, чрез допитване до родителите, баби, дядовци, роднини и т.н. 5.      Разучаване на подходящи стихотворения, гатанки, наричания, песни и подготвяне на коледна украса за трапезата, залата и др. Обстановка   Битова – софра (малка кръгла маса), шарена черга, трикраки стол-

29


Начално училище чета, декор – огнище, погача, сливи, орехи, пуканки, ябълки, мед, шарена сол, краваи. Коледно облекло – народни носии на коледарите от Граовско: ямурлуци, калпаци, украсени с пуканки, и народни носии за останалите ученици. Участници   Стопанин, стопанка, син, снаха, дъщери, внуци – момичета и момчета. Коледари – момчета. Станеник – голямо момче.   Кратка история   БЪДНИ ВЕЧЕР 24 декември   Деня преди Рождество Христово народът ни нарича Малка Коледа, Детска Коледа, а в Подунавието – Крачун, защото в този ден тръгвали децата по селските домове, за да благославят всички за здраве и благополучие. През деня не се празнува, работи се. Вечерта един от мъжете донася бъдника – голям дъбов или церов пън – и го слага в огъня. Насядали около него, хората до полунощ прекарват в бдение, очаквайки раждането на Христа. Затова и пънът е наречен „бъдник”. В нощта на Бъдни вечер във всеки дом е празнично и топло. Под връшник се е пекъл тиквеник с дрянови пъпки за късмет. Обикновено трапезата се слагала върху разстлана на пода слама, покрита с алена черга. Върху нея се мятал кръстат месал – трапезник, и жените редели гозбите – пълнени чушки с боб, с ориз; ошав; сърми; боб; чесън с мед и орехи. Всичко е постно. В средата е отредено място на Боговицата, в която е замесена парата. Интересен е обичаят при замесване на обредния хляб. Докато тестото още стояло по ръцете на стопанката, тя изтичвала

30


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 в градината, за да пипне плодните дръвчета – плодове да раждат, после при кошерите – та мед да има, ръцете си измивала върху корените на лозата – виното като вода тече, през прагове да прелива. В средата на хляба се забожда запалена свещ. Главата на семейството слага жарава в кандилницата или на парче керемида, пуска тамян и прекажда софрата от ляво на дясно до три пъти. Всички стоят прави с лице на изток, мъжете са без маски. След всяко прекаждане стопанинът премества кандилницата в лявата си ръка, прекръства се и казва: „Господ да помага и здраве да дава в този дом”. Другите отговарят: „Дай, Боже”, и също се прекръстват. Като прекади, стопанинът прочита молитвата „Отче наш” и всички се нареждат около софрата. Със затворени очи всеки си взема по един орех от паницата, да види какъв ще е късметът му занапред. Ако ядките са бели, ще има късмет, ако са черни или червиви, на без късмет е. Вземат си и по една скилидка чесън от прекадения и я слагат в пазвата или джоба си, за да ги пази от зли духове. Това се прави именно на този ден, защото дедите ни определяли дните от Коледа до Богоявление като „мръсни дни”, в които бродят навън зли сили и болести. Този период се смятал за особено опасен, защото небето е отворено и адът и раят са слети в едно. Едва след това вечерят и приспиват децата. Големите, насядали край огъня, чакат полунощ, когато тръгват коледарите да честитят с песен раждането на Млада Бога. КОЛЕДА – РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО 25 декември   „Бог се роди, Коледо ле!...” – ще се разнесе песента на коледарите. В групи по няколко души, облечени в национални носии, окичили калпаците с чемшир и босилек, всеки с торба през рамо и кривак в ръка, коледарите ходят по домовете на роднини и познати да им честият Рождество Христово. Избраният водач на коледарската дружина – станеникът – е приготвил кравай с дупка в средата, около която са набучени стръкчета босилек. Босилекът е опасан с низи пуканки, царевица и сухо грозде. Увит в бяла домоткана кърпа, краваят „обхожда” всяка къща и в ръцете на станеника е безмълвен свидетел на коледарските благословии. Рождество Христово е един от най-големите християнски празници и се празнува три дни. На първия ден всеки коли свиня. И макар на тоя ден да свършва седемседмичният пост, хората не ядат на същия ден месо и не се хранят с лъжици, за да не червясат раните на овцете. Последният обичай е изчезнал около края на 19. век. Големите коледари водят със себе си „мачета” (малки момчета),

31


Начално училище които след песента се провикват: „Стрино, дай ми кукла!” Куклата е тестено хлебче с форма на човек. Празничен сценарий за честване в училищна среда   БЪДНИ ВЕЧЕР И КОЛЕДА   Гостите се посрещат още на входа на училището от деца, облечени в национални носии, и от коледарчета, които потупват по гърба влизащите с дрянови пръчки за здраве. Всички са облечени в народни носии. На сцената има миндерче с възглавнички, софра, трикраки столчета. В няколко дървени купи са сложени орехи, пуканки, малки гевречета, ябълки, сушени сливи, погача, шарена сол, мед. Наредени са шарени черги. Момчетата са в коледарско облекло – ямурлуци, с геги, калпаци с китки. Има камина и елха. Участници: дядо, баба, внучета, майка, баща. Бабата, майката и внучката се суетят около масата – подреждат кърпи, ястия, оправят столовете.   Внучката: Бабо, защо слагаш слама върху масата? Бабата: Тази слама е благословена, внучето ми! После с нея ще вържеш плодните дървета, за да раждат изобилно през годината. Майката (към бабата): Мамо, всички ястия ли сложихме на трапезата? Бабата: Да, но все пак да проверим. Ето тук има варено жито и варен фасул, тук са пълнените чушки с ориз, ошавът, постните сърми, туршията. Донеси, момичето ми, орехите и чесъна, а меда аз ще донеса от избата. (Бабата излиза.) Внучката: Мамо, все се питам защо ястията на трапезата на Бъдни вечер трябва да са седем, девет или дванайсет. Майката: Слушай, момичето ми! Има старо поверие, според което на трапезата преди коледната вечер трябва да се сложи всичко онова, което се произвежда в родния край. На масата трябва да цари изобилие, защото ако не посрещнем с изобилие настъпващата година, тя няма да е щедра към нас. А ястията са седем, девет или дванайсет, защото отговарят на дните на седмицата, месеците на годината или отговарят на месеците, през които майката носи рожбата, преди да се роди. Сега ясно ли ти е? Внучката: Да, мамо. А, виж, батко си идва с дядо! (Влизат внукът и дядото, който носи един дънер – бъдник.) Внукът: Здравейте, мамо, сестричке! Вижте какво хубаво дръвче намерихме с дядо, ще има да гори цяла нощ. Сестричке, нали знаеш, че

32


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 бъдник се нарича дървото, което ще поддържа огъня през цялата нощ? Бъдникът не трябва да угасне до сутринта, ако ли не – очакват се лоши дни. Дядото: Ох, че студ е навън! А къде е татко ви, деца? Къде е баба ви? Внучката: Баба отиде да донесе меда, за да се подсладим за Коледа, а татко скоро ще се върне от града. Бабата: (Прикадява.) Да прикадим с тамян трапезата, прозорците, вратите и цялата къща – да не влиза зло. Също и обора, и кошарата – да изгоним лошотиите. Дядото: Да сядаме на трапезата! На Бъдни вечер вечерята започва рано, че рано да узреят житата. Внукът: Ох, защо само постни ястия сте наредили на трапезата? Дядото: Сине, днес е последният ден от коледните пости. На трапезата има всичко онова, което се ражда на земята – ястията са символ на плодородието. Тази вечер ние ще почетем отиването на старата година и ще очакваме настъпването на Новата година. Чрез хляба, който ще хапнем, ще споменем с добро отминаващата година, за да посрещнем с чиста душа новата. Седни тук и слушай какво ще ти разкаже майка ти! (Майката, дядото и внуците сядат. Идва бабата и също присяда до тях. В това време влиза бащата и се заслушва в разказа на майката и бабата. Майката пали свещичката на боговицата.)   Майката: Хлябът е божество! Да се хвърля хляб, е грехота, дори трохите не се газят. Пред хляба лоши думи не се изричат. Към хляба посягат само чисти ръце. Целият живот на българина е свързан с него – хлябът се меси за новородено дете, с хляб се посреща младото семейство. Без хляб няма живот! Ето защо най-светлите празници народът ни посреща с хляб. Бащата (към бабата): Майко, помниш ли, ти ми разказваше една приказка за хляба? Бабата: Помня, сине, как да не помня. Внуците: Бабо, разкажи ни я! Бабата: Е, добре. Слушайте! (Към публиката.)   Вървяла по пътя голяма сватба. Изведнъж смок преградил пътя и не я пускал да мине. Молили се сватбарите – и с добро, и със зло, но той не тръгвал. Ала ето ти го, иде хлябът. Щом го видял, смокът избягал и потънал вдън земята. Дивили се хората на чудото и попитали хляба как е уплашил това страшилище. ,,За мен е много просто – рекъл той. – Аз съм голям и силен, защото, като ме хвърлят в земята, шест месеца лежа и трая. Сетне ме режат и връзват. Носят ме на воденицата и

33


Начално училище ме мелят между камъните. С вода ме месят, на огън ме пекат и аз все трая.” Бащата: Разбрахте ли, дечица, защо е силен хлябът? Внучката: Да, тате, защото той дълго събира сили и е калéн с огън и вода. Внукът: Защото събира в себе си силата на много житни зрънца, посадени от силни човешки ръце. Дядото: Ей, дечица, а кой омеси нашия хляб? Внуците: Баба! И мама! (Децата донасят хляба.) Внукът: Това не е просто хляб, това е цяла картина – ето тук са житните класове, слънцето, харманът, кошарата и бъчвата. Тук е скрит целият трудов живот на хората през отделните сезони. Бабата: Стига сте приказвали! Време е да запалим бъдника! Хайде, дядо! (Дядото пали бъдника.) Дядото: Редно е преди това да оставим вратата отворена, за да може и Господ да ни дойде на трапезата. (Изрича Господнята молитва.)   „Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни и днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин!”   Дядото: Слушайте сега и благословията: „Дошла Бъдни вечер, похвалила се годината с дечица, с прасенца, с жребчета, с млади агънца, яренца и пиленца. (Вдига високо хляба над главата си.) Колкото житни зрънца има в тази пита, толкова късмет да има за всички! Колкото високо вдигам питата, толкова високо да е житото през идната година!” А сега да разчупим коледния кравай. „Да е благословена земята ни и да се ражда повече жито през идната година!” (Бабата хвърля жито над главите.) Дядото: (Отчупва първата хапка.) Я сега да видя какъв ви е късметът! Първото парче е за Богородица. Да не ни заобикалят беди и неволи! (Поставя го пред иконата със свещта.) Второто е за къщата. Да е пълна къщата ни! (Поставя го високо над камината.) А ето и на всички вас. (Отчупва на всекиго хляб и всички сядат на трапезата.) Бащата: Я да видим какви късмети са скрити в питата! Внукът: Ох, на мен ми се падна мързелът! Ама че късмет! (Всички се смеят.)

34


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 Майката: А на мен се падна градината! Това е добре – ще има да се трудя цяла година. Бабата: А на мен – къщата! Ще я белосам и изчистя, та да блесне като първа хубавица. Внучката: А на мен се падна учението! Е, все аз ли ще уча, а батко ще мързелува? Дядото: Без наука, няма сполука! Добър ти е късметът, чедо. Радвай му се! Втора внучка: Дядо, на мен ми се падна здраве! Дядото: Браво, чедо! Да си здраво и засмяно цялата година! Бащата: А у мен е парата – ще има да печеля тази година! Ще си купим още животни; ще построим нов кокошарник; а децата ще имат пари за книжки и нови дрехи! Всички: Чуден, голям късмет! Дядото: На мен се паднаха нивите – ще ги ора и сея, за да има хляб през новата година. Майката: Хубави са ни късметите! А сега си вземете от паничката по житено зрънце. Това е почит към хляба... Децата: (Пеят.) Кравай скача от полица, ври в котлето кървавица. Запей, бабо, като лани, веселичко да ни стане!   Бабата: А сега да поиграем на „Чифт и тек”!   (Взима бабата от престилката орехи в двете ръце. Бабата показва и пита: Чифт или тек? Детето посочва едната ръка и казва или чифт или тек. Като познае, внучето взима орехите. Ако не познае, бабата казва: Не позна. Я да видим кой повече орехи ще събере? Бабата държи и двете си ръце напред.)   Бабата: Кой събра повече орехи? Браво, чедо, догодина повече орехи да съберете. Бащата и майката:   Похвалила се година с дълга ръженица, с бяла пшеница, с хиляди агънца, с живот и здраве. До година, до амина!

35


Начално училище Внучката: Бабо, да запалим ли вече свещичките на елхата? Бабата: Седни, дъще, не подскачай, че квачките няма да излюпят пиленца! Аз ще запаля свещичките на елхата. Знаете ли защо на Рождество винаги се украсява елха? Децата: Не! Бабата: Затова ще ви разкажа следната история.   На 25 декември е прието християнският свят да чества Раждането на Исус Христос. Мария родила своя син във Витлеем, който се намирал в околностите на Ерусалим. Мария и нейният мъж Йосиф тази нощ били подслонени в пещера, където нощно време пастирите затваряли добитъка. В гостоприемницата нямало място за тях. Тук Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в яслите, където били привързали осел и вол, които със своето дишане сгрявали Божествения младенец. Не само хората, но и дърветата, които били най-близо до пещерата, взели участие във великото тържество. На всички тях им се искало да видят родилия се Спасител. Най-щастливи се оказали три дървета, които растели до входа на самата пещера. Те най-напред видели яслите със спящия младенец, обграден от много ангели. Това са стройната палма, прекрасната вкусна маслина и скромната зелена елха.   Палмата: Хайде и ние да отидем да се поклоним на Божествения син и да му занесем нашите дарове! Маслината: Хайде да тръгваме, нямам търпение! Елхата: Моля ви се, вземете и мен с вас! Маслината: И какъв дар можеш ти да поднесеш на родения Исус? Какво има у теб? Само бодливи игли и неприятна лепкава смола. Не искаме да идваш с нас! Палмата: Ти си съвсем обикновена и невзрачна, мъничка и бодлива. Няма защо да идваш с нас при родения Божи син. Палмата и Маслината: Хайде бързо да тръгваме!   Великолепната палма се поклонила на младенеца и оставила пред него красив лист от своята разкошна корона.   Палмата: Нека този лист навява на тебе прохлада в горещия ден.   А маслината наклонила своите плодове и от тях закапало ароматно масло.  

36


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 Елхата: Те са прави. Къде ще се сравнявам с тях? Аз съм такава бедна и нищожна. Дори не съм достойна да доближа Божествения младенец. Но ангелът слушал разговора между трите дървета, видял гордостта на палмата и маслината и скромността на елхата.   Ангел: Със своята скромност ти се подценяваш, мила елхичке. Но аз ще те възвелича като най-разкошна сред своите сестри.   Ангелът погледнал към небето – тъмното небе било осеяно с ярко светещи звезди. Той направил знак и една след друга звездите започнали да скачат на земята, право на зелените клончета на елхата. И скоро тя засияла като блестящ огън. А когато Божественият младенец се пробудил, не благоуханието в пещерата, не разкошните листа на палмата привлекли неговото внимание, а сияещата елха.   Ангел: Ти си добро дръвче, мила елхичке, и затова ще бъдеш възнаградена. Всяка година, както сега, ти ще се разкрасяваш в сияние от множество звезди! Малките деца, гледайки на теб, ще се радват и веселят. И ти, скромна зелена елхичке, ще правиш весел Рождественския празник!   Внукът: (Към елхата.) Колко е красива! Тя е вечно зелено дръвче, тя е вечно млада и ни напомня, че животът е също толкова млад и зелен! Майката: Вижте нашата зелена красавица – как сияе искряща и чиста, пременена в очакване на Новата година! (Всички запяват „Роди ми се Боже чедо”):   Ой, Коледо, мой Коледо, роди ми се Боже чедо, /2/ коладе, ладе, ладе! /2/ Кравай скача от полица, ври в котлето кървавица, /2/ коладе, ладе, ладе! /2/ Запей, бабо, като лани, на нас весело да стане, /2/ коладе, ладе, ладе! /2/   Бащата: Тази нощ, деца, е най-дългата и най-святата! Според християнските вярвания в тази нощ се е родил Спасителят на човечеството. Идването му на този свят във Витлеемската пещера било

37


Начално училище съпроводено с ангелски песни, които славели мира и спокойствието на земята. (Чува се мелодията от песента ,,Тиха нощ, свята нощ”.) Тиха нощ, свята нощ! Спи честит в сламен кош Младенец златокъдрав и свят, а над него родители бдят. Спи в небесен покой! Спи в небесен покой! Тиха нощ, свята нощ! Млад овчар чу среднощ: „Алилуя! Човече, стани!” Песен ангелска нежно звъни: „Божий син се роди! Божий син се роди!” Тиха нощ, свята нощ! Спи Христос в сламен кош. Спи, а светла усмивка в нощта ръси мир и любов над света. О, Спасителю наш! О, Спасителю наш!   Дядото: Това е нощта на семейството, когато всички хора по света отдават почит на своите родители и близки и си честитят настъпването на новия, по-добър живот.   (Чува се началото на народната  песен ,,Станeнине, господине”. Влизат коледарите.)   Станенине, господине, ний ти идем добри гости, добри гости – коледари, и ти носим много дари, много дари, много здраве. (След всеки стих се пее „Ой, Коледо, мой Коледо”.)   Внучката: Ето ги и коледарите! Бързо да ги посрещнем! Стопаните: Добре сте ни дошли, коледари!   (Момичетата поднасят колачета на станеника – водача, а той ги слага на рамо.)   Станеник: (Облечен с наметало, калпак, пояс, черен панталон и

38


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 бяла блуза.) Като слънцето голямо – вит кравай на дясно рамо! Коледар: Добър вечер, домакини! Ний ви носим блага вест! Светъл празник е настанал. Бог родил се днес! Коледари: Честита Коледа! Стопани: Да ни е честита! Станеник: Славете и благославяйте, дружина! Коледар: Сребро, злато се ляло, та през порти преляло. Че се ляло вред по ниви, по лозя и по градини, по кошари с овчици, по хамбари с пшеница, по тавани с медовина.   Станеник: За да има догодина, догодина – до амина! Кажете, дружина: Да бъде! Коледари: Да бъде! Коледар: Колко билки по земята, толкоз здраве в тази къща! Станеник: Кажете, дружина: Да бъде! Коледари: Да бъде! Коледар: Пълна къща с челяд, като облак къделя! Коледар: Пълна кошара със стока – кошара, като поле широка! Станеник: Кажете, дружина: Да бъде! Коледари: Да бъде! Коледар: Колкото потоци в планината, толкоз агнета в стадата! Коледар: Колкото капки в морето, толкоз жито из полето!   (Следва народната песен „Стани, нине, господине”.)   Станеник: Хайде, дружина, че път ни чака.   (Стопаните даряват коледарите с орехи, плодове и те си тръгват с песен.)   Бабата: Отидоха си коледарите. Ще обикалят всяка къща, да пеят за здраве и берекет. Дядото: Наближават празници. Всяка година по това време започва суетня – децата пишат писма до Дядо Коледа, родителите купуват подаръци, домакините бързат да приготвят колкото може по-богата трапеза за Бъдни вечер, тук-таме блесва празнична украса. Понякога обаче, забързани в приготовленията, забравяме какво точно празнуваме. Всъщност празнуваме един рожден ден – Рождеството на Исус Христос. Преди повече от 2000 години синът на Бога дойде на земята, живя сред хората свят и безгрешен живот и умря за греховете на цялото

39


Начално училище човечество. И как дойде? Без фанфари и показност. Роди се като малко, безпомощно бебе в един обор край Витлеем. Защо ли толкова бедно? За да ни научи да бъдем скромни, да се жертваме за другите и да се радваме с искрена радост на истинските неща в живота. Затова времето около Рождество Христово и Нова година е време на равносметка: Има ли доброта в сърцата ни, или сме позволили на егоизма да вземе връх? Вълнува ли ни чуждата нужда, или ни занимава само собственото удобство? Можем ли да протегнем ръка на човек, изпаднал в нужда? Щом сме християнски народ, притежаваме ли християнските добродетели? А иначе подаръците, празничните трапези и тържествата не са лошо нещо, стига да не са изпразнени от истинското им съдържание. Всички: Коледа е! Бъдете всички здрави и бодри! Трудете се, учете се, за да берете по-късно плодовете на радостта! Коледа е! Огледайте се, поздравете своите близки, пожелайте им нещо от сърце, покажете, че ги обичате! Коледа е! Най-светият семеен празник! Поздравете се и се целунете! Обичайте се и помагайте на нуждаещите се, защото този ден и тази вечер са свети! Честита Коледа! Честито Рождество Христово! Дядото: По стар български обичай сега сурвакари ще сурвакат нашите гости – да са живи, да са здрави, да са работливи, да са търпеливи! (Първо учителите.)   Сурва, сурва, весела година! Да са живи, да са здрави децата по училищата. На директорите – сполука, на учителите – поука: да пишат шестици, да пълнят главици с мъдрост и знание и добро възпитание.   (После и родителите.)   Сурва, весела година, сурва, сурва до амина! Новата да ви дари малко повече с пари!

40


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 С песни къща да е пълна, раклите – със тежка вълна, а градините – със плод, с радост и щастлив живот, с руйно вино, с медовина, сурва, весела година! Дребна челяд да е жива, да узрее клас на нива, колко пясък и звезди – зърно толкоз да плоди, та за всички хляб да има, щом настъпи лоша зима. А за мене – по парица за бонбони и халвица. Сурва, весела година, сурва, сурва до амина!  

ЛИТЕРАТУРА: 1. Арнаудов, М. Български народни празници. С., 1997. 2. Вакарелски, Хр. Етнография на България. С., 1974. 3. Данчева, Г. Да празнуваме с Моливко. 4. Любими песни край елхата – аудио касета. 5. Моята коледна книга. С., ИК „Златното пате”.

Валентина Будинова, 7 ОУ „Георги С. Раковски”, Перник

41


Учене през целия живот

Развитие и мобилност на човешките ресурси в България Всяка година Програмата за развитие на Организацията на обединените нации (ПРООН-UNDP) изготвя и представя доклад за човешкото развитие в света. Към доклада се прилага и класация на страните според постигнатата степен на развитие на техните човешки ресурси, която се изчислява по т.нар. глобален индекс на човешкото развитие. Всички участници в класацията са разпределени в две основни крупи – развити и развиващи страни. В първата група са 38 държави със стойност на индекса 0.900 и повече, което се квалифицира като ниво на много високо човешко развитие. Втората група е разпределена на три нива – високо (0.800-0.899), средно (0.500-0.799) и ниско човешко развитие (стойност на индекса 0.499 и по-малко). Традиционно първите 10 места в тази класация се заемат от скандинавски страни като Норвегия, Исландия, Швеция, както и от някои високо индустриализирани държави като Канада, Австралия, Япония и други. Също така по традиция на опашката в класирането се намират изостанали страни (предимно африкански) като Сиера Леоне, Бурунди, Авганистан, Нигер и т.н. Тазгодишния доклад постави и един нов акцент на развитието – мобилността на хората. Къде е България в тази класация и какви изводи могат да се направят за нашите човешки ресурси, тяхната мобилнност и развитие? В статията ще се отговори на този въпрос като се анализира използваният за класацията от ПРООН глобален индекс на човешкото развитие. Докладът на ПРООН (2009г.), анализира състоянието на човешкия потенциал в 182 държави и в него България е класирана на 61-во място. Стойността на индекса - 0.840 я поставя във втората група (на развиващите се страни), но все пак в нивото на тези с високо развитие на човека. На пръв поглед класирането изглежда добро, но следва да се отчита и обстоятелството, че страната ни е вече редовен член на Европейския съюз, а неговите представители са се разпределили основно в първата и началото на втората групи. При това сме далеч по-назад и от съпоставими като територия и население страни като: Австрия (14 –то място), Белгия (17), Гърция (25), както и от другите т.нар. нови членове на Европейския съюз като Словения (29), Чехия (36), Словакия (42), Унгария (43) и др. Може да се посочи също, че заеманото от нашата страна място в класацията на ПРООН е по-добро от това на Македония (72) и Сърбия (67) и др. В ретроспективен план следва да се отчете и обстоятелството че България е (за съжаление) всред тези 22 държави от класацията, които са претърпели регресивен обрат в развитието на човешките си ресур-

42


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 си след 1990 г., когато започна практиката на изготвяне на докладите от ПРООН. В началото на социално-икономическия преход през 1991 г. страната ни заемаше далеч по-престижното 34-то място, т.е. тя беше в групата на развитите индустриални страни. До 1997г. обаче, се регистрира рязък спад и България вече се намираше на 69-та позиция. През следващите години се забелязваше развитие на леко изразена тенденция за подобряване на класирането, което продължи до 2001 г., когато нашата страна зае 57-мо място. През 2002 г., постигнатата стойност на глобалния индекс отново я отведе на 62-ра позиция с което развитието на тази положителна тенденция беше прекъснато. През годините до присъединяването към ЕС класирането ни бележеше леко повишаване, последвано през 2007-2009г. от нов чувствителен спад. [виж графиката] Така или иначе класацията е факт и в контекстта на изложените съображения следва да се изясни как се определя развитието на човешките ресурси в докладите на ПРООН с използвания глобален индекс.

Графика: Класиране на България в докладите на ПРООН Дългогодишните ми набллюдения и проучвания по този въпрос позволяват да се откроят следните основни положения: а) Идейната основа на глобалния индекс е концепцията за устойчивото развитие на човешките ресурси. Според тази концепция всеки човек се нуждае в еднаква степен от добри доходи, добро здраве и добро образование. Трите индикатора са взаимно обвързани и независимо че за водещи са възприети доходите е очевидно, че сами по себе си те на са достатъчни за постигане на устойчиво и хармонично развитие на човека. Това развитие зависи също и от нивото на образоваността и от възможността за водене на дълъг и здравословен живот. Могат да се посочат и други зависимости – доброто здраве на хората е предпоставка за подобряване нивото на тяхното образование, за постигане на по-ка-

43


Учене през целия живот чествена трудова заетост и получаване на по-високи доходи. Високите доходи могат да допринесат за поддържане на добро здраве и за повишаване на нивото на образоваността и т.н. С въвеждането на глобалния индекс за човешкото развитие ПРООН създаде удобно средство за оценяване на постиженията на всяка страна. Така докладите на ПРООН се подготвят на основата на специално събрани и анализирани данни, които се оценяват в трите групи – размер на брутния вътрешен продукт (БВТ) на глава от населението, очаквана продължителност на живота и ниво на участие в образованието във всяка от наблюдаваните страни. Глобалният индекс утвърждава разбирането, че икономическият просперитет, доброто здраве и образоваността са най-важните индикатори на човешкото развитие, Усреднената стойност на показателите образува и самия глобален индекс на човешкото развитие. В тазгодишния доклад постигнатата от България стойност на индекса (0.840) се образува съответно от 0.788 (за брутен вътрешен продукт) + 0.802 (за здравословност и продължител-ност на живота) + 0.9.30 (за образованието) : 3 = 0.840. Авторите на докладите обаче съзнават добре, че концепцията за човешкото развитие е много по-широка от използваната от тях рамка за оценяване по трите асновни показателя. Затова в концепцията се включват и други компоненти, следващи отделните нива на пирамидата на човешките потребности на Маслоу, както и фактори на социалната среда от най-различен характер – управленски, политически, екологични и т. н. Става дума за задоволяването на основните потребности на човека от храна, жилище, от сигурност и други, за равнопоставено участие в икономическия живот и в управлението, за живот в екологично чиста и благоприятна за възпроизводството на хората среда и т.н. Ето защо методиката, използвана от ПРООН се усъвършенства и развива като постепенно в нея се включват и нови насоки и показатели. б) От 1990 г. насам, годишните доклади за развитието на човека са изследвали различни актуални предизвикателства, включително: бедността, равнопоставеността, демокрацията, човешките права, културните свободи, глобализацията, недостига на вода и климатичните промени и др. Докладът от 2009г. например даде насока за разширяване на базиса при формирането на глобалния индекс на човешкото развитие с показател, отразяващ мобилността на хората. С основание авторите на доклада застъпват тезата, че след като ресурсите и възможностите за развитието са разпределени твърде неравномерно по света, то на мобилността и на процесите на миграция следва да се гледа като на естествена реакция на хората. Те следва да се възприемат като основно човешко право и свобода, като необходимо условие за човешкото развитие през ХХІ век. При тези обективни условия и процеси следва да се утвърждава разбирането, че всички

44


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 хора имат правото да направят свободен избор къде да живеят, да учат, да работят, да ползват гражданските и социалните си права и т.н.. Този въпрос е значим и за нашето общество, в което се развиват сложни вътрешни и външни миграционни процеси. В България също са необходими ефективни подходи за насърчаване на мобилността, които да се прилагат в контекстта на цялостната политика за социално включване, интеграция и развитие на човешките ресурси.Да можеш да решаваш свободно къде да живееш, да учиш, да работиш и да ползваш своите граждански и социални права – това е ключов елемент на човешката свобода. Мобилността и миграцията обаче не винаги са израз на свободна воля. Много често хората са принудени да мигрират по различни причини Профилът на мигрантите е твърде различен – от икономическа мобилност до бежанци и политически мигранти. Целите са по-добри доходи, възможности за образование, здравеопазване. За да се обезпечи социално-икономически растеж, стабилност и надеждно демократично управление е необходимо политиките, които отчитат различието и насърчават миграцията да бъдат интегрирани за постигане на цялостно развитие на човека. Такова развитие е възможно, твърдят авторите на доклада, единствено ако срещу ксенофобското противопоставяне се предприемат ефективни действия за неговото преодоляване. Мобилността се дефинира като способност на индивидите, семействата и грепи от хора да избират своето местопребиваване. Самото придвижване (миграцията) се разглежда като акт на промяната на местопребибваването. Както посочват авторите на докалада няма типичен профил на мигрантите, човешката мобилност има много форми на проявление. В статията обаче, ще се засегне само икономическата мобилност и свързаната с нея миграция, касаещи развитието на трудовите ресурси в България, като член на ЕС. В навечерието на световната финансова и икономическа криза привежданите от статистиката данни сочеха, че в Европа хората остават на едно и също работно място, т.е без да им се налага да променят работодателя, професията, местоживеенето и т.н. средно10,6 години. Те не изглеждаха обезпокоителни - точно обратно, могат да се приемат и като белег за стабилност и условие за устойчиво развитие в личен, семеен и обществен план. И какво от това, че в САЩ оставането на една и съща работа средно обхваща 6,7 години и че за повечето американци промяната на работата, мястото на живеене и дори на професията е нещо нормално и се възприема от тях без излишен драматизъм. Може да се приеме, че това е въпрос на манталитет, свързано е с обществените условия, с традиция и социално-икономическа култура. Този въпрос обаче междувременно стана по-актуален и за Европейския съюз, вкл. за нас в България. В съвременните социалноикономически условия мобилността следва да се разглежда като важно качество на работната ръка, тъй като динамиката на трудовите пазари

45


Учене през целия живот и създаването на единен европейски пазар на труда изискват хората в трудоспособна възраст да могат да преминават лесно от отпадащи професии в други, търсени професии, както и в страни и региони, където са налице по-благоприятни условия за тяхната трудова реализация. Очаква се, че с повишаването на трудовата мобилност ще се подобряват уменията и опита както на работниците, така и на работодателите, ще се разширяват техните възможности, професионални и социални компетенции. Използването на допълнителни показатели в методиката на ПРООН несъмнено оказва влияние при класирането на страните като завишава или понижава стойността на техния индекс. Типичен пример за това преди пет години беше показателят, измерващ степента на равнопоставеност на двата пола в икономическия и политическия живот на съответните страни. Независимо от обстоятелството, че в България липсваха пълни статистически данни по този показател страната ни беше класирана на 48-мо място, т.е. той допринесе за подобряване на общото класиране. В показателя се включва парламентарното представителство на жените като по този раздел още след парламентарните избори през 2001 г. България изпревари много страни и само по себе си това не е лошо. Показателят обаче, не отчита политическите качества на народните представители - жени и реалните резултати от тяхната дейност, както и същественото обстоятелство как те, чрез своята парламентарно-политическа активност и изява, допринасят за развитието на човешките ресурси и за общото социално-икономическо развитие на страната. Следователно, класирането не се постига само по съществени за развитието на човешките ресурси в съответната страна показатели. в) Следва да се има предвид и обстоятелството, че набраните статистически данни за индикаторите по които се определя мястото на нашата страна в класацията на ПРООН, отразяват състоянието на човешките ресурси не за годината на класирането, а за две години по-рано. Това е така, тъй като е необходимо техническо време за да бъдат събрани, верифицирани, анализирани и оценени съответните данни. През този доста дълъг период от време могат да се случат и действително се случват събития, които променят съществено ситуацията в страната. Следователно, класацията отразява относително актуалната степен на развитие на човешките ресурси у нас. г) По-добро класиране България може да постигне и в резултат от влошаване на показателите на други страни, породено от военни кризи, природни бедствия, епидемии други, както и от увеличаването на броя на страните, включени в доклада за съответната година - т.е. по-доброто класиране не означава непременно, че състоянието на човешките

46


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 ресурси в нашата страна реално се подобрява. Сега е логично да се каже, че класирането на България в докладите за човешкото развитие на ПРООН отразява относително вярно действителното състояние на човешките ресурси. Логиката на изследването сочи че това класиране зависи както от собствените резултати, така и от постиженията на другите участници в класацията, а конкретното място се определя от условията на създалата се още преди 2-3 години ситуация която междувременно продължава да се развива. Логично е да се предположи също, че сега България, след като може да ползва финансовите инструменти на ЕС ще бъде в състояние да възстанови позициите си, заемани през 2001г. Целта обаче трябва да бъде много по-висока – на първо време възвръщане на 34-то място, което беше постигнато преди социално-икономическия преход и на което в тази година е Португалия, а след това да се стремим и към още по-добро класиране. Само така ще даде необходимото, както във вътрешно-политически, така и във външно-политически план доказателство, че България се развива добре като пазарна икономика и като европейска демокрация. В тази връзка може да се прогнозира обаче, че е много вероятно класирането на страната през следващите години да отбележи тенденция на нов спад, като е възможно дори доближаване до стойностите на индекса от средата на 90-те години. Ясно е, че за да не се допусне това, както и за постигне положителен и устойчив обрат в развитието на човешките ресурси (условие без което страната не може да се надява и на успешно членство в ЕС) е необходимо да се обърне сериозно внимание на преодоляване на кризата в: икономиката, която създава БВП, на реформите в здравeопазването, което допринася за увеличаване на продължителността на живота, както и на образованието, което придобива ключово значение за развитието през следващите години и несъмнено следва да се разглежда като национален приоритет. Актуалната трактовка на въпроса за реалната приоритетност на образованието е свързана и с осигуряване на необходимите условия за неговото успешно трансформиране в система за учене през целия живот. Развитието на такъв преход е пряко свързано и с актуалната тема на тазгодишния доклад за човешкото развитие – мобилността. Предизвикателствата пред трудовата мобилност очакват и български отговор. Този отговор включва създаването и развитието на широко партньорство между всички заинтересовани от успешното решаване на този проблем организации – правителствени и неправителствени, на университетите като научно-изследователски и учебните заведения и други. Партньорството е абсолютно необходимо за разработване и прилагане различни национални, регионални и местни стратегии и програми в тази насока. Те следва да се съобразят както с европейското измерение, така и да обхванат цялостно българския контекст, нашите конкретни условия и

47


Учене през целия живот потребности и да насочат националното развитие към постепенно възприемане на нормите на съвременната трудова култура. Възприемането на културата на трудова мобилност е и образователен проблем, чието решаване включва прилагане на цялостен подход на образователно и културно въздействие на хората от всички възрасти. Това положение сега няма алтернатива и по тази причина следва да се изпълнява националната стратегия за учене през целия живот, както и да се положат усилия за създаване на необходимия за това изпълнение административен капацитет. литература: 1.България. Индекс на човешкото развитие, ПРООН, София, 2002г. 2.България. Цели на хилядолетието, ПРООН, София, 2003г. 3.България. Национален доклад за развитие на човека, ПРООН, София, 2004г. 4.Human Development Report - Overcoming barriers: human mobility and development, UNDP, New York, 2009

доц. д-р Чавдар Катански

48


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009

АНДРАГОГИЧЕСКА КОМПЕТЕНТНОСТ (УМЕНИЯ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ И ОБУЧЕНИЕ НА ВЪЗРАСТНИ)

Съгласувано със СУ „Св. Климент Охридски” и с Националната агенция за професионално образование и обучение се организират курсове по професионална андрагогика. Те са предназначени за учители и други специалисти от София и от страната, които работят или желаят да работят като щатни и нещатни преподаватели по теория и практика в центрове за професионално обучение, школи, семинари и проекти по програми на бюрата по труда с възрастни – заети и безработни лица над 16 г. С обучението се овладяват и развиват изискваните вече от националните и европейските институции професионални андрагогически умения за преподаване и обучение на възрастни Програмата на курсовете е гъвкава и адаптивна, насочена е към практическите потребности, провежда се в удобно за обучаваните време и място. Реализира се с активни и интерактивни форми и методи, чрез присъствено и дистанционно обучевие. Завършва с подготовка и защита на индивидуален проект за бъдещата работа и с издаване на удостоверение – образец на СУ „Св. Климент Охридски” за придобита андрагогическа компетентност. Курсовете са двуседмични с общ хорариум от 80 учебни часа се провеждат в университета или (по договаряне) в друга, отговаряща на съвременните изисквания учебна база. Приeмат се индивидуални, групови и институционални заявки. Цената на обучението за един курсист е 189 лв. и се заплаща в университета. За информация и подаване на заявки: chavdar_katansky@abv. bг Тел: 0887 33 61 05

49


Прочетохме за вас

Какво знаем за дислексията? “Дислексията не е болест, а състояние” - категорична е проф. Ваня Матанова от СУ “Св. Кл. Охридски”, директор на магистърска програма по Клинична и консултативна психология. “Децата с дислексия виждат света по особен начин”. Кой е първият знак за това? - Първият знак за това е т.н. специфично нарушение на способността за учене. Как може да се разпознае? - Като се направи диагностика. Но за да се направи такава диагностика, родителите трябва да могат да видят, че детето има проблем и да го заведат на специалист. Смята се, че ако едно дете не може да се научи или има някакви трудности при овладяване на грамотността, то непременно е умствено изостанало. А често това си е просто дислексия. Говорим за специфични нарушения на способността за учене. При дислексията трудностите в придобиването на грамотност не се дължат на умствена изостаналост, говорни увреди и тежки емоционални разстройства. Те не се влияят и от средата за обучение, нито от програмата, по която се води то. Това означава, че въпреки доброто обучение, въпреки факта, че детето е с нормален коефициент на интелигентност, въпреки че вижда и чува, то не може по общоприетия начин да придобие умения за грамотност – да чете, да пише, да смята, да разпознава часовника, да учи чужди езици.. Според статистиката такива проблеми имат 10 % от децата по света, но у нас те са много повече. Защо има такава разлика? Имате ли обаснение за това? - Едното от обясненията е, че дислексията много трудно се разпознава и по тази причина се изпуска периода, през който би могло превантивно да се действа, за да не се стигне до нея. За съжаление и световната практика е такава. Тези деца обикновено ги смятат за невъзпитани, за деца с нарушено внимание, за деца, които са буйни… а те имат проблем с обработка на информацията и затова стават такива.А в същото време методиката за обучение е една. И какво се получава на практика – ако има дете, което има някакви нарушения в зрителното възприятие няма никакъв смисъл това дете да го карате сто пъти да напише някаква дума, защото то и стоте пъти ще я направи грешно – то просто така я вижда. Това е знак, че този начин за обучение, зрителния, трябва да бъде изключен. от ограмотяването му. Или обратно – ако едно дете трудно различава близки по акустич-

50


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 ната си характеристика звукове, няма смисъл да му диктувате и да го карате да пише определена дема, защото то я възприема погрешно. Този начин на ограмотяване също трябва да бъде изключен. Затова такива деца не могат да се обучават по общоприетия начин. И в никакъв случайне трябва да мислим, че четенето, писането и за смятането са единствените проблеми на тези деца. Представете си едно дете втори–трети клас, даже четвърти, което всеки ден е обект на присмех и всеки ден преживява неуспех. И то в периода, в който шестиците в училище са важно нещо. Това не е десети, единадесети клас, когато и да имаш двойка, можеш да се похвалиш с това. При големите това не е толкова важно, но при малките не е така. Те постоянно преживяват неуспех, те са различни, не като повечето, не са в статистическата норма като другите деца на тази възраст. И това ги води до ниска самооценка, до неадекватено мнение за самите тях – те имат ниско мнение за себе си. И това ги отделя от другите. Формира у тях други качества на характера и от там идва другят тип поведение. Затова много често те са хиперактивни, за да привличат вниманието на другите. След като не могат с това, с което другите успяват, те търсят друг начин. И може би това, че дислексията рефлектира и в емоционалното, и в поведенческото , и в социалното им поведение, дава основание и на учители, и на родители, да ги наричат невъзпитани, лоши и какви ли още не. А в основата на техните изяви всъщност са тези техни трудности с придобиването на грамотност. Тези неща в зависимост от възрастта се променят и задълбочават децата започват често да казват, че ги боли корема, че ги боли глава, за да си останат в къщи, за да не преживеят поредната обида и поредния неуспех. Между 5-ти и 7-ми клас те започват да се държат като клоуни, бягат от училище и вече в горния курс може да се стигне до грубост, до приобщаване към съмнителни приятели. Коя е правилната помощ в такъв случай? - За тях е нужна извънучилищна форма на обучение, за да се подкрепят и детето да си каже – аз не съм глупав, аз мога да рисувам, мога да пея, мога да бъда отличен фотограф, моден дизайнер, мога да се занимавам с музика, независимо от това, че аз имам някакво затруднение, когато трябва да чета, когато трябва да пиша и да смятам. Мога още много неща, които другите не могат. И това е вярно – тези деца често са много надарени, занимават се с изкуство, имат различни дярби. Но някой трябва да им помогне да повярват в себе си, да открият своето можене и да вървят напред с него. В Русе вече работи първият център за деца с дислексия - „Ателието на Леонардо”. Негов основател е г-жа Жасмина Йонкова. Децата, които го посещават, са от цялата страна и са около 20 на брой. Заниманията с тях са през почивните дни, за да могат родителите да ги водят. „Ате-

51


Прочетохме за вас лието на Леонардо” развива творческите умения, защото е установено, че при децата страдащи от дислексия, силно развита креативността. Именно затова арт-терапията е един от най-успешните методи за преодоляване на това състояние. „Ателието на Леонардо” предвижда да развива тези дарби у децата чрез работилници по рисуване, мода, фотография, спорт и музика. За целите на инициативата в терапията на децата, със своя талант и умения участват активно редица водещи в своята област популярни имена: мода - Виргиния Здравкова; флейта – Теодосий Спасов; фотография - Дилян Марков; изкуство - Борис Десподов; музика - Митко Кърнев и Дидо от Д2; готварство - Иван Матев (Супер Любо) и спорт – Симона Пейчева. Инициативата „Ателието на Леонардо” се реализира по проект на центъра, финансиран от БТК и ще продължи 3 години. В момента се работи по разкриването на национална телефонна линия за консултации на хора с дислексия. Съветници на проекта са изявените професионалисти в областта на психологическите и педагогическите науки у нас проф. Ваня Матанова и проф. Георги Бишков. (Прочетохме за вас в zonazdrave.net)

Дислексията - СИНДРОМЪТ НА ГЕНИИТЕ Защо Леонардо и Айнщайн са се научили да четат с много бой? Вероятно ви се е случвало да срещнете ученик, че дори и гимназист, който не умее да чете гладко, изразява се трудно, а когато трябва да обясни няколко причинно-следствени връзки, си помага доста оживено с ръцете. Дори да е от семейство на образовани хора и с него да се занимават частни учители, за постигане на иначе обикновени школски умения, на него му е необходимо доста повече време, отколкото на останалите негови връстници. За търпеливите родители, които са се сетили да се консултират с психолог, е ясно - детето им не е кретен. Просто възприятията му са устроени по друг начин, наречен от специалистите дислексия. За нетърпеливите обаче това се оказва истински проблем, често пъти заради който малчуганът отнася незаслужен бой. Истината е, че дори Леонардо да Винчи и Алберт Айнщайн също са страдали от дислексия, откривателят на теорията на относителността дори не е можел да смята най-обикновени действия до 12-годишна възраст. Дислексията засяга тази част на мозъка, която отговаря за речта, съответно води до различия в начина, по който информацията се обработва. Тя се изразява в затруднение с лексиката, предимно при четене

52


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 и писане. Проявява се изключително многостранно и за нея все още няма точна дефиниция. Около 20% от хората имат подобни проблеми. В повечето случаи се асоциира с проблеми при писане, четене и математика, свързани с факта, че хората с тази особеност виждат буквите разбъркано и обърнати на обратно, или с факта, че усвояват учебния материал бавно или със затруднение. Важно е да се знае, че проблемите, които те имат при четене, писане или математика, не означава, че те се глупави или умствено увредени. Случва се дори студенти да страдат от нея и с някои от действията си могат да объркат дори своите преподаватели. Случва се те да решават и изпълняват сложни комплексни задачи, например из областта на електрониката или дизайна, но да не умеят съвсем прости неща, като да речем, да подреждат писмената си работа, да си водят записки, да запомнят обикновени указания, дори да не се научат да произнасят по звуци думите. И докато студентите все пак могат да се измъкнат от неудобни ситуации с хитрини, научени от живота, то учениците отнасят присмеха и издевателствата на своите връстници в училище, а у дома караниците на близките си, че не залягат над учебниците. Всеки 10-и човек в света страда от дислексия, обявиха организатори от програмата “Ателието на Леонардо”, създадена неотдавна в България, за да помага на деца и младежи с дислексия. Целта на проекта е да развива креативните умения у засегнатите чрез изкуство и спорт. Той ще се реализира в първия национален център по дислексия в Русе в три етапа. От 1 ноември т.г. до 1 ноември 2009 г. там ще се работи с деца в три отдела - изкуство, музика и спорт. Ще им помагат изявени български личности, в областта на модата - Виргиния Здравкова, с музика ще ги занимават флейтистът Теодосий, Митко Кърнев и Дидо от група Д2. Малчуганите ще усвояват фотографията с Дилян Марков, а Борис Десподов ще им поднася познания из областта на всички сфери на изкуството с твърде атрактивни методи, със спорт и готварство пък ще ги занимават съответно Симона Пейчева и Иван Матев. Предвижда се такива центрове да бъдат открити още в София, Варна и Стара Загора. Писмо Имаме двама синове с разлика от почти три години. И двамата са отглеждани в еднакви условия, и двамата са възпитавани по един и същи начин в едни и същи ценности. Странното е, че с големия, който навлиза в пубертета, нямаме никакви проблеми - умен е, наблюдателен, живо момче е, но не е буен. Успехът му в училище не е отличен, но е много добър и това ни задоволява. Проблем е малкият ни син. Детето ни е в трети клас, а все още не може да чете гладко, срича. Положихме много усилия, наехме му бавачка. Когато му даваме прости задачи, ги решава, но наложи ли се да

53


Прочетохме за вас приложи на практика решение, до което сам е стигнал, не успява. В училище му се присмиват, той пък става избухлив, натрупва злоба и често се връща с разкървавен нос или насинен от бой на улицата. Ваня Матанова, проф. д-р на психологическите науки: Засегнатите компенсират с клоунско поведение Малчуганите имат огромен интелектуален потенциал, те могат да го развият с много любов и търпение от близките Дислексията е една от най-динамично развиващите се области на съвременната психология. Терминът „дислексия” покрива цяла група от разстройства, при които хората изпитват проблеми в една или повече области на учението и систематизирането, моторните умения, работната памет, речта, четенето, правописа, писането, смятането. Тя е съществувала във всички времена, социални нива и раси. През последните 10 - 15 г. се отбелязва тенденция на увеличение броя на хората с това състояние. Това може да бъде обяснено, от една страна, с нарасналите диагностични възможности, от друга, с промененото разбиране, че интелектуалното развитие определя училищните достижения. Психолози, медици, педагози, както и родители на такива деца, продължават усилията си да проникнат в природата на дислексията и предлагат различни методи, чрез които да се подобрят училищните и социални умения на младежите. Известно е, че тя не се дължи на умствена изостаналост, сензорни увреждания, психиатрични и неврологични заболявания, нито на влияние на средата и неадекватно обучение. Тя представлява сложно и комплексно нарушение, което оказва влияние върху развитието на личността и цялостното психично функциониране. Затрудненията не обхващат изолирано четенето, писането и смятането, а са свързани с емоционални и поведенчески разстройства. Установено е, че децата с дислексия от начална училищна възраст демонстрират емоционални разстройства, а тези от среден и горен курс - поведенчески. Според международните диагностични справочници дислексията е състояние, при което нормалните начини за придобиване на умения са блокирани още в ранните стадии на развитието, като това не е проста последица от липсата на възможности за учене и не се дължи на някаква форма на придобита мозъчна травма или заболяване. Смята се, че дислексията се дължи на абнормности в когнитивното функциониране, които произтичат от някакъв вид биологична дисфункция. Ето защо дислексията се определя като трудности в ученето и систематизирането, които ограничават способностите на ученика в информационния процес, моторните умения и работната памет. При индивидите с това нарушение се наблюдават трудности при откриването, разпознаването, идентификацията и дискриминацията на стимули, които пък от своя страна причиняват трудности в овладяването на някои или всички уме-

54


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 ния, свързани с речта, четенето, правописа, писането, смятането. Дислексията включва не само проблеми с овладяване на училищните умения. Вторичните є симптоми са свързани с емоциите и поведението. Постоянно повтарящият се неуспех формира у децата и юношите, засегнати от нея, чувство на несигурност. Тези деца изпитват върху себе си провала много по-често, отколкото останалите. Този провал се определя от факта, че те не могат да отговорят на очакванията на другите по отношение на усвояването на училищни умения и поведение. Те не предизвикват у другите прояви на задоволство, одобрение, приемане и привързаност, тъй като не демонстрират желания и очакван прогрес. Средата и другите обикновено ги натоварват с негативни оценки, отблъскване, критика, социална изолация и грубост. Периодично повтарящият се неуспех и провал формират у детето негативизъм и мнителност. През последните години са налице редица доказателства, че някои емоционални и поведенчески проблеми в юношеството и в зрялата възраст са свързани с дислексичните прояви в детството. Поради оказвания натиск за подобряване на училищните постижения детето започва да избягва всичко, което е свързано с подготовката му за училище. Следствие на повтарящия се училищен неуспех то се стреми да привлече вниманието на връстници и учители с недисциплинираност, клоунско поведение или пълно безразличие. Чувствайки се непълноценно, то става заядливо, конфликтно, агресивно, проявява свръхчувствителност към забележки. Цялостното му психично функциониране е белязано от чувството му за малоценност, безразличие и емоционална неустойчивост. Абсолютно доказано е, че децата с дислексия притежават потенциал, който може да бъде разгърнат. Те обаче се нуждаят от разбиране и много обич. Постоянно повтарящият се неуспех формира чувство на несигурност. Заядливо, конфликтно, агресивно поведение и свръхчувствителност към забележките превръщат засегнатото дете в тиранин за околните. Психолози, медици, педагози и родители на такива ученици обединиха усилия в търсенето на методи да подобрят училищните и социалните умения на младежите. (Прочетохме за вас във в. Монитор)

55


От брой в брой Информация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ Пренаписват неясните учебници за гимназиите Монитор/25.11.2009

Високото ниво на неграмотност сред българските ученици се дължи до голяма степен на недостъпно написаните учебници, които най-често се пишат от университетски преподаватели. Това каза министърът на образованието Сергей Игнатов вчера пред БНР. Ще прочета всичките учебници, защото има много оплаквания от родители, че те са написани неразбираемо, обеща Игнатов. Той поясни, че министерството ще вземе и активна позиция в процедурите за определяне на учебниците. Игнатов беше категоричен, че ще се започне работа с цел да има по-ясни учебни материали: „Ще се борим за по-доброто представяне на учебното съдържание.” Последното изследване показва, че около половината от завършващите средно образование у нас не владеят в нужната степен правописа и пунктуацията на българския език. Игнатов коментира, че проблемите с неграмотността са свързани и с големия социален срив през последните 20 години. “Смениха се героите на децата. Самите учители имат проблем не толкова с децата, колкото с родителите, които някой път имат изисквания, които не са подплатени. Всъщност учителите се борят повече с родителите, вместо съвместно с тях да изграждат една общност, която да доведе до по-добро образователно равнище, каза още министър Сергей Игнатов. Дисциплината в училище ще бъде другият приоритет в работата на новия просветен министър. Той подчертава, че ще работи за укрепване на дисциплината в училище защото това е изключително важно както за самите деца, така и за здравината на цялото ни общество. “Имаме нужда наистина от съвместни усилия на учителите, на родителите, на квартала, където е училището, защото децата са най-малкият проблем”, допълва министърът.

56

По думите му броят на младите висшисти, които искат да станат учители, се увеличава и затова говори напливът за преподаватели, които отчитали в Столичния инспекторат по образованието.

Местата за студенти повече от абитуриентите Труд/24.11.2009

Всеки двойкаджия може да стане висшист, след като местата, дадени от държавата за първокурсници, са с 7000 повече от завършващите средно образование. Констатацията направи вчера ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. Борислав Борисов на дискусия за висшето образование и бизнеса. „Масовизацията е най-големият проблем пред нас”, каза той. Следващият бил -сбърканото финансиране на системата, която давала „пари за двойкаджии, а не за стимулиране на отличниците”. Проф. Борисов пресече опитите на бизнеса да каже как трябва да се реформират университетите. Той дори посъветва гръцките фирми първо да се заемат със спазването на трудовото законодателство у нас. Според него не можело да се изисква от вузовете да готвят студенти да работят „като многоръкия Шива». А в същото време фирмите да осигуряват минимални места за стажове.

Още един разбит мит Дневник/23.11.2009

В годините на зрелия социализъм, когато благоденствието за масовия българин се свеждаше до дългоочакваната лада или касетофона от „Кореком“, един мит трайно обслужваше идеологията на диктатурата - митът за качественото българско образование. След 10 ноември, вместо да бъде подложен на сурова дисекция, той продължи да храни националното самочувствие. Допреди броени години в медиите можеше да се прочете за


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 някое изследване, нареждащо българите сред най-интелигентните нации, незаслужаващи своите управници... Реалността обаче е съвсем друга и все по-често лъсва нелицеприятно. Почти половината от завършващите средно образование в България не владеят добре правописа, обявиха вчера от портала за езикова култура „Академика“. Данните, макар и неофициални, не би трябвало да учудват никого. Действително незнанието на правописа не е абсолютна неграмотност, но все пак е белег за необразованост, която чертае не особено приятно бъдеще пред днешните средношколци. А необразоваността води до почти невъзможна реализация на пазара на труда, което, с други думи, означава, че сегашната образователна система в голяма степен произвежда получатели на социални помощи. И новината, че от януари догодина всички безработни ще имат право на месечни помощи практически доживот, ни най-малко не решава проблема. Също толкова безплодно е да се обвиняват учителите или пък да се търси причината само в ниското им заплащане. „Запитайте се и колко от родителите се интересуват какво точно научават децата им, колко време прекарват с децата си, колко книги им купуват. Повечето родители имат ужасно отношение към представителите на учителската професия, което прехвърлят и на отрочетата си“, написа читател във форума на „Дневник“. Наред с останалите неотложни реформи спешна е нуждата от разсичане на гордиевите възли и в българското училище.

Всеки втори неграмотен и след гимназията Монитор/23.11.2009

Всеки втори зрелостник у нас е неграмотен. Въпреки че са завършили средното си образование, 45-50% от младежите не владеят в нужната степен правописа и пунктуацията. Това сочат данни на интернет портала за езикова грамотност “Академика”, които се позовават на твърдения на преподаватели, проверяващи кандидатстудентски изпити по български и литература. Статистиката беше обявена от управителя на портала Евелина Гечева вчера. “Още в началното училище трябва

да се обръща по-голямо внимание на грамотността, но това не зависи само от учителите Трябват по-активни действия и от страна на родителите, и от страна на държавата”, коментира Гечева. В страната ни липсва официална статистика колко от децата не пишат правилно. Причината за това е, че няма официални критерии за прага на грамотност. Според експертите от образователния портал «Академика» часовете по български език са малко, а учебниците са пълни с много сложни термини. Така преподавателите нямат достатъчно време да проверяват правописа на децата и да им обясняват типични грешки. “Учителите правят предложение за увеличение на часовете по български език и литература но не успяват да се обединят около идеята дали трябва да бъдат променени учебните планове. Според преподавателите трябва да се преработят и учебниците, тъй като те в голямата си част са неизползваеми и са изпълнени с чуждици и неразбираеми словосъчетания”, обяви Гечева. Тя цитира тезите на учителите от средното и висшето образование у нас, които са взели участие в дискусиите под наслов “Бъди грамотен”. Междувременно трима ученици бяха отличени от образователния портал «Академика БГ», след като събраха максимален брой точки в тест по правопис. В «изпита» взеха участие 19 младежи от шести и седми клас от ЧОУ «Петър Берон».

Хартиено образование Новинар/23.11.2009

Близо половината тийнейджъри, завършващи гимназия, не владеят българския език. Това мнение многократно се налага и доказва през последните години. Истината обаче е, че неграмотните български деца, вече имащи право на глас като пълнолетни български граждани, всъщност са много повече. Те не знаят как да пишат, много трудно говорят правилно и сричат малкото книги, които от време на време отварят по принуда или под натиск. По-фрапантното е, че тези констатации, макар и безспорен факт, са на преподаватели. На тези, които се предполага, че трябва да научат въпросните тийнейджъри как да пишат

57


От брой в брой и говорят. Проблемът не е толкова в това, че учениците в последния клас не знаят български език, а че за 12 години не са научили нищо. Разбира се, че това е по вина на самите деца, но колкото е тяхната отговорност, толкова е и на учителите и на родителите. От години България и българските училища създават хора, които не мога да пишат, говорят и четат. От години оценката, получена в дневника, бележника или дипломата, не е реална и всички го знаят. Но остават безумно потресени, когато се сблъскват с кандидатстващите за работа глупави неграмотници, създадени от същите тях. Много повече от половината деца са неграмотни, но никой не го знае просто защото и до момента липсват критерии и ясни стандарти, по които може да бъде определено кой какво е научил. Ако ги имаше, щеше да бъде ясно, щеше да се знае кой в какъв момент и поради каква причина е изпуснал. Ако критериите бяха еднакви за гимназията в София и училището в град Трън, щеше да бъде ясно кой може и кой не. Щеше да се знае кой преподавател е заслужил парите си и кой не. Именно заради това учителската стачка преди повече от година не беше подкрепена от никой, освен от самите преподаватели. Макар и да извоюваха заплатите си. Просто защото хората отдавна са изгубили вярата в образованието, надеждата, че то дава шансове и възможности, които по друг начин не би могъл да постигнеш. Животът, а не учителите и родителите научи през последните години българските деца, че могат да бъдат това, което искат, без да полагат усилия, поне в училище. За да има отново вяра и надежда в училището, такава, за която нашите предци са се стремели през целия си живот, е необходимо много повече от пари, нов министър и реформа на думи.

Бюджетната прогноза за 2010 година: прът в колелото на образователните реформи Банкеръ/21.11.2009

Един от секторите, който въпреки затруднената икономическа обстановка успя да докаже, че реформи могат да се правят и без много пари, е образованието. С въвеждането на делегираните

58

бюджети преди две години изцяло се смени философията на финансирането на средните училища. Знанията на учениците започнаха да се проверяват чрез външно оценяване (засега само след четвърти, пети и шести клас, но догодина и след седми и осми клас), а резултатите от държавните зрелостни изпити официално участват в сформирането на баловете за влизане в държавните университети. Бе поставено началото и на кариерното израстване на преподавателите, както и на проектното финансиране на научните изследвания. Недовършени останаха само промените в законите за висшето образование, за училищното възпитание и за научните степени и звания, но те така или иначе изискват допълнително време, защото са свързани с липсата на консенсус сред депутатите и академичните среди. За съжаление управленската максима “пари срещу реформи” очевидно не важи в условия на криза. Въпреки всичко постигнато образователната сфера през 2010а отново ще разполага само с 4.2% от брутния вътрешен продукт, равняващи се на 2.668 млрд. лв. (според проектобюджета на страната). Сумата е с 93 млн. лв. по-малка от тазгодишната, което със сигурност ще се отрази негативно на планираните бъдещи реформи в сектора. Найпотърпевши ще са националните програми, чрез които образователното министерство финансира повечето дейности в училищата, университетите и научните институти. Те са 19 и догодина ще разполагат с общо 388.2 млн. лв., или с почти 52.9 млн. лв. помалко. С други 35.8 млн. лв. са орязани трансферите от хазната за държавните висши училища, а предвидените средства за стипендии (във всички образователни структури) са намалени с 2.4 млн. лв. - до общо 12.1 млн. лева. Издръжката на “феодалните старци” в Българската академия на науките (както цветущо се изрази финансовият министър Симеон Дянков преди седмица) също е свита с 11 млн. лв. и през 2010-а те ще харчат само 85 млн. лева. Противно на очакванията обаче новоназначеният просветен министър Сергей Игнатов оправда направените съкращения. “Предвиденият бюджет за 2010 г. в сектор образование е възможно най-високият, който може да се даде в тежката икономическа


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 ситуация”, подчерта той, попарвайки надеждите на академичната общност за евентуални бъдещи дебати с финансовото министерство и евентуални корекции на числата в проектобюджета. С така направените финансови разчети управляващите несъзнателно правят крачка назад от предизборните си обещания. От тригодишната бюджетна прогноза за сектора става ясно, че просветното министерство ще приеме нови учебни програми само за гимназиалните класове, а не за всички ученици, каквито бяха първоначалните намерения. До края на мандата ще се работи единствено върху внедряването на новата учебна структура, а именно основното образование да се завършва след осми клас, а гимназията да се раздели на два етапа до десети и до дванайсти клас. Преструктурирането ще наложи разработването на нов учебен план, в който ще бъде разписано в кой клас какви предмети ще се изучават и по колко часа. Отделно ще се приемат и програми по отделните предмети за учениците от осми до дванайсти клас. Но изготвянето на учебници, съобразени с промените, засега остава на заден план. Пренебрегната е и идеята на вече бившия просветен министър Йорданка Фандъкова помагалата да се актуализират на всеки четири години. Причината отново е в парите Предвидените средства, които трябва да се отпуснат по програмата на ресорното ведомство за осигуряване на качеството в училищното образование и предучилищната подготовка, са намалени с повече от половин милион, или с точно 846.4 хил. лева. И тъй като става дума за финансиране, от което пряко зависи учебното съдържание, нищо чудно плановете на правителството да се издънят през май догодина, когато ще се проведат матурите за Випуск 2010 и външното оценяване на учениците от четвърти до седми клас. Добрата новина е, че намалените средства по програмата за качество на образованието са компенсирани с увеличение на парите за улесняване на достъпа до него. Допълнителни 414.5 хил. лв. ще се харчат за безплатни учебници на децата от първи до седми клас във всички учебни заведения (общински, държавни и частни), за

безплатни закуски за учениците до четвърти клас, както и за закупуване на училищни автобуси и за поддръжка на столовете и общежитията. Според числата в бюджетната прогноза за 2010-а държавата ще осигури безплатни учебници за 275 365 ученици в началните класове и за още 195 900 в по-горните. Планирани са и 4.4 млн. лв. повече за делегираните бюджети на училищата, за ремонти и саниране на сгради, както и за внедряване на информационни и комуникационни технологии. За всички тези дейности ще отидат общо 237 млн. лв., но за съжаление това съвсем не означава, че ще се увеличат компютрите в класните стаи, дори напротив. През 2010-а хазната ще плати домашния ИНТЕРНЕТ на преподавателите и ще възнагради с лаптопи онези от тях, които използват съвременните методи на обучение, но няма да успее да продължи процеса на компютризация в училищата. Прогнозата е, че съотношението брой деца на компютър ще се влоши и до края на тази година една машина ще се ползва от 17.5 ученици, а през 2010а на същата ще работят 19.5 ученици. Положението ще се оправи чак през 2011-а, когато се очаква съотношението да падне до 12.5 на 1, за да достигне европейските нива от 11.5 деца на един компютър през 2012-а. Тежкото финансово положение, в което се намира държавата, ще ощети и отличниците в училищата защото планираните средства за ученически стипендии са 8.04 млн. лв. и са съкратени с 266 хил. лева. По груби сметки около 12 хил. деца няма да получават полагащите им се 21 лв. месечно. Попарени ще бъдат и намеренията на поамбициозните да участват в програми за международен образователен обмен, след като тяхното финансиране също е намалено с 1.5 млн. лв. - до общо 2.48 млн. лева. Що се отнася до научната дейност, по всичко личи, че тя ще е табу за България догодина. Въпреки че през последните две години властта усилено стимулираше развитието на сектора, сега го лишава от наймного средства. Програмата за развитие на научната дейност е намалена с 8.86 млн. лв. и разработките на българските учени ще се подпомагат с едва 60.5 млн. лева. Наполовина са намалени парите и във Фонд “Научни

59


От брой в брой изследвания”, който финансира проекти в различни области. През тази година те бяха увеличени с близо 70% и достигнаха 100 млн. лв., но през 2010-а фондът ще разполага с 50 млн. лева. Проблемът е, че средствата не са предназначени само за нови научни проекти, а ще покриват разходите и на одобрените през 2009-а. На практика за финансиране на нови разработки остават 20 млн. лева. При положение че минималната и максималната стойност на различните дейности варира от 500 лв. (за поддържане на научна периодика) до 30 млн. лв. (за изграждане на университетски научноизследователски комплекси) в рамките на период от една до пет години фондът едва ли ще може да окаже сериозна подкрепа на научните среди. По данните в оперативната му програма за тази година той е разгледал 1000 проекта, но е отпуснал безвъзмездна помощ само на 300 от тях. Най-големият парадокс в случая е, че на фона на орязаното с почти 9 млн. лв. финансиране на научните изследвания държавата залага допълнителни 10 млн. лв. за интегриране на научния ни потенциал в европейското изследователско пространство (или общо 14.4 млн. лв. по съответната програма на просветното ведомство). Логичният въпрос е какво ще дадем на Европа, когато няма да разполагаме с ресурс, за да го създадем? От бюджетната прогноза се разбира, че предвидените средства са за библиотечноинформационни услуги, за участие на български учени в международни научни мрежи и центрове (за което ще се платят и 3 млн. лв. членски внос), както и за разширяване на електронните бази данни с научни публикации. Набелязаните цели сами по себе си не са излишни, само че едва ли ще постигнат желания ефект, когато истинската дейност на учените - изследванията, ще е спъната от безпаричие. Поради подобна причина проблемите няма да отминат и висшето образование. Университетите също ще са принудени да се справят с по-малко пари, защото кабинетът е предвидил по-ниска издръжка на студентите Както “БАНКЕРЪ” вече отбеляза в предишния си брой, през 2010-а сумата ще е с 10%

60

по-ниска от тазгодишната и вместо 890 лв. ще е около 866 лева. С две думи, висшите училища ще получават по-малко пари за студентите, които обучават.Но не е само това. От въпросната издръжка зависят също годишните такси в държавните вузове, което означава, че те също ще тръгнат надолу. По закон цената на курсовете в отделните специалности се формира върху не повече от 30% от посочената сума, след което се умножава по различни коефициенти. От намаляването на издръжката ще спечелят студентите, тъй като няма да дават същите пари за обучението си, но пък ще загубят университетите, понеже ще получат понисък трансфер от държавния бюджет. Разбира се, промените ще влязат в сила чак от следващата учебна година, т.е. през октомври 2010-а (сегашните такси вече са одобрени от правителството). Възможно е и да не се стига до апокалипсис, защото намалениПрът в колелото... ето ще е по-скоро символично. Например годишната сума за обучението по икономика и педагогика през 2010-а не би трябвало да е повисока от 259 лева. Сега в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и в Университета за национално и световно стопанство тя е 289 лева. Обучението по филология, история, социология, право и психология ще поевтинее от 462 лв. годишно (в Алма Матер) до 415 лева. Природните науки се очаква да струват около 590 лв. вместо сегашните 664 лв., а медицината може да падне под 1000 лв. (цената й в СУ сега е 1096 лева). Едва ли някой би се наел да изчислява реалните загуби от съкращаването на бюджетни средства за образованието. Последствията обаче без съмнение ще са фатални, ако сложат спирачка на реформите в тази сфера.

Сергей Игнатов е новият министър на образованиет Капитал/21.11.2009

Доскорошният ректор на Нов български университет Сергей Игнатов беше избран за министър на образованието, младежта и науката на мястото на спечелилата кметския вот в София Йорданка Фандъкова. След като положи клетва пред парламента, Игнатов


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 заяви, че системата на образованието се нуждае от спешни реформи и ще продължи започнатата от Фандъкова политика. До края на месеца трябва да бъде готова рамката на новия закон за средното образование, а до края на януари Игнатов планира да бъдат подготвени новите учебни програми. Плановете на новия министър са субсидиите за университетите да се определят на базата на международна оценка. В момента се подготвят и нови закони за висшето образование и за научните степени и звания. Игнатов е доктор по египтология, ректор е на НБУ от 2002 до 2009 г.

Новият образователен министър обеща реформи Дневник/18.11.2009

Сергей Игнатов ще е новият образователен министър, след настоящият ЙорданФандъкова спечели изборите за кмет на София. Това съобщи вчера в парламента премиерът Бойко Борисов. „Току-що полупредложението и съм по-малко изненадан от Борисов прави така, че можеш да му откажеш“, призна Игнатов, който също беше в Народното събрание по време на първото четене на бюджет 2010. Игнатов обеща да модернизира образовании да продължи воденаот Фандъкова политика виж карето). До последно той беше фаворитът за поста. Игнатов стана зам.-министър, отговарящ за висшето образование, след като беше седем години ректор на Нов български университет НБУ). Казва, че не е нов за образователната система и има мениджърски опит в сектора, което му помогне. Докато заместваше Фандъкова, Игнатов на няколко пъти заяви, че се работи по промени в осем закона. Сред тях са за кариерното развитие на академичния състав, както и за висшето образование, чрез който да се засили автономията на университетите и да се реши проблемът с тяхната собственост. По образование Игнатов е египтолог, с докторска степен от Санктпетербургския държавен университет и специализация в All Souls College в Оксфорд. Започва кариерата си в Института по тракология на Българската академия на науките, после работи във Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ и департамент

„Средиземноморски и източни изследвания“ и програма „Египтология“ в НБУ. Автор е на книгите „Папирусът не расте на скала“, „Египет на фараоните“, The Body of God. Игнатов е роден през 1960 г. във Видин. Говори английски, френски и коптски.

ГЕРБ се отказа от част от набелязаното в образованието Сега/16.11.2009

Просветното министерство ще приема нови учебни програми само за гимназиалните класове, става ясно от 3-годишната бюджетна прогноза за сектора. Първоначалното намерение на новия екип на МОМН бе да се направи цялостна ревизия на всички програми, като се започне от гимназията. Срокът беше една година. В програмата не е записано и друго намерение на екипа на Йорданка Фандъкова - учебниците да се променят на всеки 4 г. В програмата до края на мандата се предвижда единствено разработването на нов учебен план, което се налага с приемането на новата структура основното образование да се завършва в VII клас, а гимназията да се раздели на два етапа - до Х и до ХII клас. В плана ще бъде разписано в кой клас от гимназията какви предмети ще се учат и по колко часа. Отделно ще се приемат и програми за учениците от VIII до ХII клас. В тази връзка от просветното министерство си поставят за задача през 2010 г. да приемат 14 нови учебника, а през 2011 и 2012 г. съответно 45 и 60. Предишният екип на ведомството не успя да обяви конкурсите за нови учебници за учениците, които от есента бяха приети в VIII клас. За следващата година трябваше да влязат в сила новите програми за деветокласниците, но новият екип реши първо да ревизира сегашните и след това да одобрява нови. Сред задачите на МОМН е и подобряване на организацията и съдържанието на матурите, за да се превърнат във вход за вузовете.

Просвета Сега/16.11.2009

Експерти обсъждаха езиковото многообразие на обединена Европа на международна конференция, организирана от философския,

61


От брой в брой педагогическия и факултета по класически и нови филологии на СУ. Ето какво споделиха главните директори по съвременни езици на Франция и Великобритания Франсис Гулие и Елидир Кинг за езиковата политика на техните страни и проблемите по чуждоезиково обучение. Изучаването на чужд език помага и на родния Децата често не смеят да вземат думата в час, за да не станат за смях, казва Франсис Гулие- Г-н Гулие, какви са приоритетите на Франция в лингвистичната й политика? - Франция, както и другите държави, имат нужда от знания по различни езици, затова се стараем да направим така, че нашите ученици да не учат всички един и същ език. Например Германия е нашият най-голям икономически партньор, а в същото време обучението по немски изживява тежка криза, защото все по-малко и по-малко ученици учат този език. Това се превръща в сериозен проблем, защото все по-трудно се намират млади специалисти по немски, които да отговорят на икономическите ни нужди. - Колко от френските деца учат език и от каква възраст? - Чуждите езици са задължителна дисциплина още в основното образование. Първи чужд език започват да учат всички деца на 7 години. 100% от гимназистите учат един, а 87.9% - и втори език. В професионалните гимназии също почти всички учат един, но едва 11.7% учат втори език. - У нас има критики, че на 7 години децата още не познават добре родния си език, за да учат чужд. Как бихте отговорили на това? - У нас такива критики също имаше, но с времето ги забравихме. Разбира се, учениците трябва да са способни да се изразяват и да създават текстове на родния си език, но смятаме, че това е вече придобито умение на 7-годишна възраст. Освен това не смятам, че децата трябва да владеят родния си език до съвършенство, за да започнат да учат чужд. От нашия опит заключаваме, че когато чуждият език се преподава добре, това е чудесен начин за децата да разберат как функционира езикът и при сравнения с чуждия език да напредват и в майчиния. - Според вашето изследване учениците, които учат два езика

62

едновременно - английски и немски например, се справят много по-добре и с двата, отколкото тези, които учат само английски, и то в повече учебни часове. На какво се дължи това? - Колкото повече учениците учат чужди езици, толкова повече те развиват способностите да трансферират знания от единия език в другия. - Казвате, че децата във Франция нямат достатъчно самочувствие за езиковите си умения. - Имаме един огромен недостатък - в образователната ни система битува страхът да не станеш за смях. Френският ученик не взема думата в клас, освен ако не е сигурен, че това, което ще каже, е на 100% вярно. Това е особено драматично за чуждия език, защото няма как да се научи по този начин. Ако ученикът си мисли, че не е отличник, предпочита да си мълчи. Не се осмелява да вземе думата, което подсилва чувството за провал и липсата на мотивация. Ученикът може да се самомотивира само когато успява. Затова и непрекъснато изискваме от учителите да показват на децата, че те успяват и че могат да успяват, да им вдъхват увереност в самите тях. - Във Франция, както и другаде, найчесто се учи английски. Как могат да се стимулират другите езици? - С Германия например имаме много силни двустранни връзки и взаимно промотираме двата езика. Фиксирали сме в образователните закони цели, изразени в числа. Образователният министър трябва да отчита прогреса в тази дисциплина и има един куп мерки, които се вземат в тази посока. Например общите изисквания към обучението по език за немския са още по-строги. Правим медийни кампании в полза на немски и на другите езици. Преди няколко години имаше сериозен спад на броя на учениците, изучаващи немски. Сега започваме да излизаме от него. Прогресът ще дойде, когато разберем, че да се научи още един език освен английския е възможно и не е опасност за английския. Това е посланието, която трябва да достигне до родители и ученици. - Как виждате бъдещето на “малките” езици като българския? Какво е мястото им в страна като Франция? - Нека го кажем така - тяхното положение не се е влошило, както


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 се случва с немския и италианския, например. Малките езици остават на нивата, на които са били винаги, но все така са твърде малко преподавани. Очевидно е, че владеенето на език като българския или румънския е коз на европейско ниво. Това не означава, че у нас ще започне да се учи български масово, но този, както и други езици, е припознат и има стойност. Тази стойност вече далеч не е само въпрос на национално богатство, но на професионален и на личен живот. Освен това тези редки езици ще станат езици на елитите, на ограничен брой хора.Бизнесът вече не говори само на английски Искаме да направим образователната си система стимулираща, не “наказателна”, казва Елидир Кинг- Г-н Кинг, каква е езиковата политика на Англия? - Основното предизвикателство е, че недостатъчно хора у нас учат чужд език. Освен това има много младежи, които нямат достъп до езиково обучение. Въпреки че осигуряваме все повече възможности, ние все още нямаме задължително чуждоезиково обучение в началните училища. Освен това много деца на 14 години започват да губят интерес и мотивация да учат езици. От догодина обмисляме чуждите езици да станат задължителен предмет в началното училище. Сега едва 19% от децата в този образователен етап учат чужд език. Искаме да подобрим и резултатите от ученето на английски, което при 14-годишните е по-малко успешно. Искаме да направим образователната система стимулираща, а не “наказателна”. Направихме по-интересна програма и осигурихме обучение и повишаване на квалификацията за учителите. Така че ситуацията се подобрява, но все още имаме много какво да свършим. - Как обаче убеждавате един 14-годишен младеж, че трябва да учи чужд език, след като всички по света говорят английски? - Посланието ни е, че съществува един вълнуващ свят извън английския език и децата могат да правят вълнуващи неща на този друг език. По-добре е нещата, които те вече харесват като музика, футбол, танци или мода, да се открият в Италия и в Германия - там, където те се случват. - Имате ли данни кой е най-

разпространеният чужд език и колко ученици го говорят в Англия? - Най-разпространен е френският заради исторически причини. В основното училище 90% от учениците учат френски, 85% - испански, 10% немски, а другите езици са доста послабо представени. 8% например от децата у нас учат италиански, а едва 1% - китайски. За гимназиите нямаме точни данни, но там около 60% от учениците учат френски, 25-30% се пада за испански и немски и т.н. - Смятате ли, че “малките” езици като българския са в опасност? - Да, за някои езици съществуват сериозни заплахи. Разбира се, българският има стабилен брой хора, които го говорят. Но с влизането ви в ЕС все повече млади хора с 2-3 езика ще изберат възможността да излязат навън. Това би могло да бъде проблем за България. Някои от найдобрите ви студенти ще отидат да учат в чужбина, защото знаят английски, немски, френски, имат достъп до други образователни системи и университети. - Каква е английската образователна схема за изучаване на чуждите езици? - От следващата година подготвяме промени. Чужд език ще започва да се учи задължително на 7 години. Но това образование ще започне много преди това чрез игри и т.н. Имаме програма за децата на 4-11 години - какво трябва да усвоят и какви основни знания трябва да имат по четене, писане, разбиране. Следващата стъпка е при 11-14-годишните. Тук ще акцентираме вече към интересното съдържание. Тоест не толкова само езикови знания, но и информация за културата на този език. След 14 г. въвеждаме квалификация - ученето на език ще завършва с получаване на диплома. Сега ситуацията е такава - децата ни започват да учат чужд език на 11 и го изоставят на 16 г. - Кое е най-голямото предизвикателство пред вас? - Най-големият проблем е как да ангажираме 13-14-годишните хлапета да учат чужд език. Това ще се превърне в сериозен недостатък както в професионално отношение, така и в отношението им към другите хора от различни страни. Още повече че ние сме една от най-мултинационалните страни с толкова хора от най-различни националности. Не искаме да имаме

63


От брой в брой група от момчета, говорещи единствено английски, които да са агресивни. - Казвате, че колкото повече хора по света знаят английски, толкова повече англичаните трябва да учат чужди езици. Защо? - Безспорно е, че английският е световен език и за нас е фантастично, че много хора говорят нашия език. Освен това вие можете да говорите с китайци на английски, защото е малко вероятно да се разберете на китайски или на български, нали? Така че е полезно за всички да знаем английски. Обаче това в никакъв случай не трябва да ни спира нас да учим други езици, защото в противен случай няма да разбираме истински хората и културата им. Много хора от бизнеса у нас казват, че имат нужда от служители, които могат да общуват не само на английски, но и на други езици. Които да могат да кажат поне “как си” на друг език, така че да накарат хората да се чувстват добре. Не става въпрос за превод, но бизнесът иска хора, които са “отворени” към другите. Да можеш да кажеш няколко думи на човек от друга националност на неговия си език става още по-важно, когато светът става толкова едноезичен.

60 на сто от учителите пенсионери до 3 години Монитор/14.11.2009

До 3 години средното образование може да изпадне в колапс заради липсата на учители, защото тогава 60 на сто от преподавателите ще бъдат на пансионна възраст. Това заяви вчера Самуил Шейнин, който е председател на Асоциацията на директорите на училища в средното образование. Той заяви, че приоритет №1 на министерството отсега нататък трябва да е постъпването на млади кадри в системата на образованието. “Само след три години 60 на сто от учителите ще се пенсионират и системата ще изпадне в колапс”, каза той. “Нужни са сериозни мерки и ние, социалните партньори в образованието, сме готови да помагаме в изработването на национален план как да стабилизираме системата”, коментира Шейнин. За разлика от заетите с наука тези в средното са доволни от запазения бюджет през тази година.

64

«Декларираното от правителството, че образованието е приоритет, се реализира и бюджетът бе запазен. Надяваме се догодина нещата да се подобрят», каза още Шейнин. Учители и директори обаче имат критики към министерството по отношение на модула за кариерно развитие на преподавателите. “Приехме предложения от министерството модул, защото министър Йорданка Фандъкова ни обясни, че времето е много кратко, за да бъде променян, но през следващата година ще искаме корекции”, каза Шейнин. Той предлага за израстване в йерархията да не се взема предвид само възрастта, както е сега. В целия свят на младите учители се позволява, ако покриват определени критерии, да придобият статута “старши”, независимо от възрастта и стажа.

Матура след десети клас Стандарт/13.11.2009

Учениците ще държат матура и след десети клас. Изпитът ще е в края на годината, но няма да важи като вход за университет. Това е една от идеите за промяна в образователния закон, която обсъждат в просветното министерство. Оценката ще влиза в дипломата за средно образование на младежите, които решат да приключат с училището порано. Онези, които искат да следват и висше, ще трябва да залягат над уроците още две години. Тогава пак ще държат матура, която вузовете признават. Без изпит обаче вече ще се кандидатства в повечето гимназии. Нов закон ще ореже драстично бройката на т. нар. елитни школа. С името езикова гимназия ще се кичат вече само училищата, в които поне три учебни предмета се преподават на чужд език. И само в тях ще се влиза с изпит.

Намаляват издръжката на учениците и студентите Дума/12.11.2009

Базовият норматив за издръжка на ученик и на студент се намалява, показва проектобюджет 2010. Издръжката на един ученик в София през 2010 г. ще падне на 1100 лв. от 1233 лв. т.г., съобщи вчера депутатът от КБ Валентина Богданова на заседание на просветната комисия на НС. С 300 млн.


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 лв. се свиват парите за образование, а за науката средствата се намаляват дори като процент от БВП. Това е лош знак в ЕС, където науката е основен приоритет, подчерта Богданова и обяви, че няма да подкрепи проектобюджета. Според ректора на СУ проф. Иван Илчев финансирането на вузовете пак е само по брой студенти, не и по качество и специфика. За всички вузове се намалява със 70 лв. базовата издръжка на студентите, падат и таксите. СУ ще има 17% спад на субсидията. Алма матер и УНСС са сред вузовете с най-ниско увеличение. Това е така, понеже те не са увеличили много студентите си с приема т.г., обясни главният секретар на МОМН Красимир Вълчев. С много нисък ръст на парите е и Техническият университет в София, очевидно индустрията не е приоритет, възмути се ректорът проф. Камен Веселинов. Спрямо БАН бюджетът е още по-лош, средната заплата на учените ще остане 628 лв. и пари няма да има нито за реформи, нито за дейностите, с които обслужва държавата. Това каза председателят й Никола Съботинов.

Терминът «реформа в образованието» от години е празно клише Класа/10.11.2009

Само 15% от учителите у нас ползват компютър. Забележителната

цифра е отбелязана в одит на Сметната палата (стр. 40. Тя означава, че 85% от преподавателите не могат да работят с имейл. Зад тази статистика се крият недобре подготвени преподаватели, от което директно страда българското образование. Затова неправителствени организации предложиха повишаването на учителските степени, от които зависи и размерът на заплатата, да става само срещу представяне на сертификат за компютърна грамотност. Редно е децата да бъдат обучавани от знаещи и можещи учители. За да придобие третата йерархична степен ‘старши* (нещо като майор в армията - б.а.), един учител трябва да има над 10 години стаж в системата Иронията е в това че именно учителите с над 10-годишен стаж най-често попадат сред тези 85%, за които новите технологии са неразбираеми. А терминът “реформа’ се превърна в празно клише, което никога не се осъществява Разбира се, учителите не са Виновни за всички неразбории в образованието. В известен смисъл те също са жертви на системата която не насърчава квалификацията им. факт е обаче, че времето за приказки свърши. Ако реформата си остане просто клише още няколко години, на българското образование му е спукана работата

65


Въпроси и отговори

Eлементи на трудовия договор Въпрос: Промяна на елементите на трудовия договор. Отговор: Законовото съдържание на трудовия договор е регламентирано в чл. 66, ал.1 от Кодекса на труда и то съдържа: мястото на работа; наименованието на длъжността и характера на работата; датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; времетраенето на трудовия договор; размера на основния и удължения платен годишен отпуски; еднакъв срок за предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното плащане; продължителността на работния ден и седмица. В трудовия договор може да бъдат договорени и други условия, свързани с предоставянето на работната сила. Всеки един от горепосочените елементи може да бъде променян при условията на чл.119 от Кодекса на труда, а именно – по взаимно съгласие между страните (работодател-работник/служител) за определено или неопределено време, без да се нарушават разпоредбите на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове, свързани с предоставянето на работна сила. В практиката най-често с допълнително споразумение между страните по трудовия договор се променят трудовото възнаграждение и преминаването от една длъжност на друга при същия работодател. С измененията на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП) от месец юли и месец ноември 2009 г. (ДВ, бр.51/2009 г. и ДВ, бр. 87/2009 г.), бе направена промяна в класификацията на учителските и възпитателските длъжности като същите се разделиха на: младши учител/младши възпитател, учител/възпитател, старши учител/ старши възпитател; главен учител/главен възпитател и учител-методик/ възпитател-методик. Тази промяна изисква директорите на училища да извършат промени в длъжностното щатно разписание на училището, като съответно въведат наименованията на новите длъжности, съобразени с критерий те за въвеждането им в ППЗНП и Националната програма за квалификация на учителите. След изготвяне и утвърждаване на новото длъжностно щатно разписание, директорите следва да преминат към промяна на длъжностите на работещите при тях учители и възпитатели. Тази промяна следва да се направи с допълнително споразумение между директора на училището и съответния учител/възпитал с уточняване на датата, от която ще се извърши промяната. Промяната на длъжността се вписва и в трудовата книжка на служителя. Росица Борисова - юрист РИО гр. Перник

66


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009

АНДРАГОГИЧЕСКА КОМПЕТЕНТНОСТ (УМЕНИЯ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ И ОБУЧЕНИЕ НА ВЪЗРАСТНИ)

Съгласувано със СУ „Св. Климент Охридски” и с Националната агенция за професионално образование и обучение се организират курсове по професионална андрагогика. Те са предназначени за учители и други специалисти от София и от страната, които работят или желаят да работят като щатни и нещатни преподаватели по теория и практика в центрове за професионално обучение, школи, семинари и проекти по програми на бюрата по труда с възрастни – заети и безработни лица над 16 г. С обучението се овладяват и развиват изискваните вече от националните и европейските институции професионални андрагогически умения за преподаване и обучение на възрастни Програмата на курсовете е гъвкава и адаптивна, насочена е към практическите потребности, провежда се в удобно за обучаваните време и място. Реализира се с активни и интерактивни форми и методи, чрез присъствено и дистанционно обучевие. Завършва с подготовка и защита на индивидуален проект за бъдещата работа и с издаване на удостоверение – образец на СУ „Св. Климент Охридски” за придобита андрагогическа компетентност. Курсовете са двуседмични с общ хорариум от 80 учебни часа се провеждат в университета или (по договаряне) в друга, отговаряща на съвременните изисквания учебна база. Приeмат се индивидуални, групови и институционални заявки. Цената на обучението за един курсист е 189 лв. и се заплаща в университета. За информация и подаване на заявки: chavdar_katansky@abv. bг Тел: 0887 33 61 05

67


От издателите Списание “е-Обр@зов@ние” е Вашият специализиран форум, форумът, където ще срещнете Вашите виждания с цялата колегия и сега е моментът да обменим мисли и идеи за българското образование. Екипът на списанието ще се радва на Вашето сътрудничество под формата на статии, практически разработки, интересни материали за образованието в България и света. Съвместната ни работа ще е по-ефективна и пълноценна, ако оформяте разработките си в следния формат: • Заглавие: изразително и информативно заглавие на статията – до 8 думи (набират се с редовни букви). Посочвайте и към коя рубрика е материала; • Резюме/Анотация – обобщаващ текст за статията. Описват се накратко: какви проблеми се разглеждат в статията, в какъв контекст/ситуации и какви заключения/решения се предлагат, т.е. за такива проблеми в такива ситуации, имаме такива виждания и предлагаме такива решения!; • Основно съдържание/Текст (вкл. илюстрации: графики, таблици, снимки...) – разпределено в раздели и подраздели (препоръчваме разделите да се именуват): • Съдържанието е добре да се дели на раздели: I, II, …; 1, 2..., на подраздели: 1.1., 1.2., ..., 2.1., 2.2..., по ваш избор; • Първият раздел е желателно да бъде кратък – “Въведение” или нещо подобно, който да съдържа указания за целите на статията, нейната актуалност и кратки сведения за литературата, където въпросът се е обсъждал преди (по възможност)...; • Последният раздел може да се нарича “Заключение” или “Изводи и препоръки” и да съдържа кратки изводи, получени резултати от изследвания, методически, организационни или специфични препоръки и др., вкл. неформален коментар на автора. • Приложения (при необходимост и ако има такива). Обширните графични и/или таблични материали е добре да се изнесат в приложения; • Използвана литература/Библиография – Списъкът с използваната литература трябва да бъде номериран, да съдържа фамилиите на авторите и техните инициали, името на изданието, мястото и годината на публикуване. Списъкът се организира по азбучен ред на фамилиите на авторите, като се започва с произведенията на български език; • За контакти – заключителната част на статията, която съдържа: име и фамилия на автора/авторите (името наберете с редовни, а фамилията с главни букви); месторабота и длъжност; адрес, телефони, e-mail; снимки и кратки биографични данни (по желание) Считаме, че така структурирани, тези материали ще бъдат по-разбираеми и по-полезни за потребителите, което ще повиши качеството. ПРАВИЛА ЗА НАБОР И ПУБЛИКАЦИИ НА СТАТИИ/СЪОБЩЕНИЯ Уважаеми автори, за статиите в електронното издание “е-Обр@зов@ние” важат възприетите в издателския бизнес правила за набор на текстове. Естествено, има и някои специфики. За ваше улеснение ще ви припомним някои от правилата: 1. Публикуваните материали не се хоноруват, но се признават като част от изискванията по Наредба 5 за условията за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета за придобиване на професионално квалификационна степен – чл. 17, ал.1, т.7 и чл.22, т.3. За

68


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 публикациите ще ви бъдат издадени съответните служебни бележки и заверени копия; 2. Статиите си подготвяйте във формат на MICROSOFT(c) WORD – DOC и г и изпращайте на e-mail адреса на изданието: е-obrazovanie@ciela.net; 3. Обемът на статиите да бъде около 3-4, до 6-8 (по изключение до 10) страници х 1800 знака. Обемът на съобщенията – до 2 машинописни страници, т.е. 3600 знака. 4. Статиите се публикуват, като запазват практически напълно авторската си идентичност, вкл. особеностите на авторския правопис; 5. Илюстрациите се приемат вградени в текста. По изключение, ако не са вградени, трябва да са във формат JPG или PNG; 6. Не се допуска използването в текста на празни редове, освен в случаите, когато тези редове са разделител между подтеми или раздели в статията; 7. Текстовите параграфи да са кратки, с кратки изречения и с използване на ключови думи и абревиатури (ЗНП, ППЗНП...), там където е възможно; 8. Между думите в материала се поставя само по един интервал, не повече; 9. Да се ползват акценти: цвят, болд (получерно), главни букви... 10. За определени места авторът мо­же да подготви и разширен (пояснителен) текст и така да удовлетвори различната степен на подготвеност и на потребност на читателите. Препоръчваме, тези текстове да се маркират в жълто, така че ако читателя прецени, че жълтите текстове са твърде детайлни, прекалено подробни, например в юридически аспект – да ги прескочи. В легенда да се укаже, че по-подробния текст е в жълто. 11. Преди препинателните знаци: запетайка (,), точка (.), двоеточие (:), точка-запетая (;) и др., не се поставя интервал, интервалът е винаги след тях!; 12. Вековете да се изписват с римски цифри (напр. XIX век, а не: 19 век). При датите, месеца е добре да се изписва с думи (но не е задължително). Когато е посочен ден, месец, година, могат да бъдат записвани и: 07.08.2004 г. или 07.VIII.2004 г. (без интервали след точките); 13. Съкращения на думи, имена, названия... – не е желателно, с изключение на общоприети и известни съкращения на величини и термини; 14. За скоби в статиите следва да бъдат използвани полукръглите скоби от клавиатурата – ( ), а не параметричните черти – /, с изключение на случаите в текста, които изискват използването именно на такива черти. Заб. 1: По желание на автора, за статията може да бъде подготвена рецензия. Цена за рецензията – 5 лв./страница (1 машинописна страница – 1800 знака). Заб. 2: Материалите ще се публикуват само ако институцията където работи автора (училища, детска градина...) е абонат на списанието.

69


От издателите АНКЕТНА КАРТА Вашите мнения, предложения и коментари за публикации, попълнени в анкетната карта или в свободна форма, изпращайте на адреса на СИЕЛА.

70


сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 34-2009 При поискване, на авторите се предоставя следната служебна бележка:

71


сп. е-Обр@зов@ние_бр.34 (2009/2010 - ноември)  

Сиела Образование

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you