3inSpirit Голотата… Не ми е ясно защо трябва постоянно да се разсъбличат на сцената!? Някой път не съм сигурен дали съм отишъл на театър или съм на баня…Не ми е ясно и защо Хамлет е гол? Когато посещаваш произведения на световната драматургия, те неименуемо те променят, въздействат ти… Голотата, която снимам е различна. Ние сме двамата с модела, има случаи при попритеснителните сме трима, в моето студио, по-лично е… Снимките… Много се вълнувам от стари снимки, като ги видя и потъвам в тях, стопявам се. Знаете ли каква снимка има при Ламбрин (хаджи Ламбрин Сотиров, създател на фотографска колекция снимки и пощенски картички в музей „Стара Варна“) – Фердинанд, обграден с министрите си, всички облечени с фракове, а той като бай Ганьо – уникална снимка, толкова много говори! Строителни войски… Интересен период… Снимах ги дълго време, започнах с един Никон… Работех като инженер в завод Васил Коларов, там водеха на работа десципаджии, имах познат офицер, легендата беше, че ги снимам за заводския вестник, бяха ми много интересни, спомням си едно лято, един от войниците имаше голяма татуировка на гърба си – надпис Dio perdona, io no (бог прощава – аз не), това беше от известен филм с Джулиано Джема, естествено, че притежателят не знаеше какво означава татуировката, но снимката се хареса много и я купиха веднага от Италия. После снимах войниците от поделението във Владиславово, страхотни образи, не можеха да разберат защо ги снимам без
8
Брой 4, Година 2 (2013) пари, питат ме „за какво ме снимаш“, а аз им казвам „за да видим на какъв хал сме“. След промените успявах да снимам и вътре в поделението, страхотни снимки. За първи път част от тези снимки показах през 1994 г. на изложба в Общината. Един от командирите на поделението беше дошъл с жена си, гледа една снимка и плаче, а снимката репортажна, на нея група войници са скочили в еуфория, докато друг уволняващ се, в същия този момент плаче… Абсолютно показателно за това как една снимка, един кадър е в състояние да покаже толкова силно многообразието и дълбочината на човешката душа… Пазя всички снимки, но не съм ги показвал в изложба, някой ден може и това да стане, мога да издам и книга, в която да вкарам поне 100 много добри фотографии… Изпуснатите кадри… Имам няколко незабравими, които са ми запечатани в съзнанието. Ще ги пресъздам… Виждам група войници, за които впоследствие разбирам, че са изпратени на обект да работят и са забравени, просто за определено време никой не се грижи по никакъв начин за тях, брадясали, дрехите им на парцали, черни, мръсни… други работници – цивилни ги съжалявали и им давали храна, просто за командния състав на Строителни войски тези хора, за определен период от време, не са съществували. Бяха си направили къща на едно дърво, където спяха… Уникални кадри, които обаче пропуснах, защото не исках да навредя на хората, които ми даваха възможност да снимам, ако покажех тези снимки, щяха да последват сериозни наказания. Работех в завод „Васил Коларов“ като технолог в инструментален цех, в него