Page 1

ВИЗИЯ Година I, Брой 2, Февруари 2018

НА БЪЛГАРИТЕ В СЪРБИЯ

ISSN 2560-5720

Цена 100 РСД

Н. Пр. Радко Влайков, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Белград

ГОРДЕЙТЕ СЕ, ЧЕ СТЕ БЪЛГАРИ! (стр. 16-17)

Честит Трети март! стр. 3

НС прие бюджета за 2018 стр. 6

Изложба за Босилеград в Брюксел стр. 12


ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

В ТОЗИ БРОЙ 4-5

Как в Димитровград и Босилеград отбелязаха 145 години от гибелта на Левски

7

Щe изпуснем ли още един шанс?

11

Цвета Кирилова: Да обединим Балканите!

26

В Библиотеката подготвят две детски пиеси

29

Димитровград става балканска база за лека атлетика

ВИЗИЯ на българите в Сърбия Издателство: Гражданско сдружение „Обзор”, 18320 Димитровград, Бошко Буха бб Главен и отговорен редактор: Мирослав Нацков; Лектор: Ивана Андрейевич Техническа подготовка: „Positive production“ Списанието подготвено със съдействието на: „Радио телевизия Цариброд ЕООД“ Димитровград, Сдружение „ГЛАС“ Босилеград, Народна библиотека „Детко Петров“ Димитровград, ОУ „Христо Ботев“ Димитровград, Гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ Димитровград Печат: „Пи-пресс“ – Пирот Списанието излиза месечно

Годишен абонамент: 1000 РСД + 500 РСД пощенски услуги (извън Димитровград и Босилеград)


ТРЕТА СТРАНИЦА

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

ЧЕСТИТ ТРЕТИ МАРТ -

ДЕН НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО От падането под османска власт 1396 г. българите извървяват дълъг път до възвръщане на свободата си. Това е период от петвековен мрак, който е очертал най-печалните страници от нашата история. Малко са народите успяли да запазат своята национална идентичност през толкова дълъг период от време прекаран в робство. Неимоверните усилия на турците да пречупят волята и вярата на българите са били безуспешни.

умове по това време като Виктор Юго, Оскар Уайлд, Чарлс Дарвин, Лев Толстой и много други вдигат глас в защита на българите и остро осъждат поведението на турската войска. Всичко това дава повод на Русия да се намеси и да обяви война на Турция. Руската войска е дочакана с възторг и с общи усилия българите успяват да извоюват така желаната свобода. На 3 март 1878 г. в малкото селце Сан Стефано близо до Истанбул е подписан мировият

Първата крачка към свободата е била да се освободим от робското самосъзнание и да поискаме да бъдем свободни. Това етническо пробуждане е започнало с идеята на Паисий Хилендарски да напише „История славянобългарска“ и продължило с извоюването на българска независима църква. Това е много важно начало, което е отключило ред други събития. В средата на XIX век започват да се формират национално-освободителни движения, които предлагат радикални решения, а именно организиране на всеобщи въоръжени въстания. Така се е стигнало до избухването на Априлското въстание, което е потушено мигновено, но е постигнало своята политическа цел. С цената на 30 хиляди жертви, българите са фокусирали вниманието на целия свят върху себе си и така поставили проблема за тяхната независимост пред великите сили. Много чуждестранни журналисти отразяват кървавото потушение на въстанието в световната преса. Най-великите

договор, който слага край на войната и дава определена степенна автономност на българите. Тази дата дава началото на новата история на българската държава и е обявена за национален празник – Ден на Освобождението от турско робство. Честването на празника след 9 септември 1944 г. е прекратено от комунистическия режим, под претекст, че празникът е шовинистичен. Повторното му възобновяване се случва през 1990г. и от тогава до днес се чества всяка година както в България, така и навсякъде по света, където има българска диаспора. На територията на така наречените Западни покрайнини живеят българи, които опазват езика и традициите си вече 100 години извън границите на България. Празникът на Освобождението е една добра възможност да покажем колко ценим нашата идентичност и национална принадлежност и трябва да бъдем горди, че вече в продължение на един век отстояваме и се борим за правата си.

Подобаващото отбелязване на празника в Босилеград и Димитровград ще припомни на Р.Сърбия, че в нейните граници живеят етнически българи. Празникът не трябва да бъде инструмент на местните политически партии за взаимни нападки и разни спекулации, а тъкмо обратното – на този ден всички трябва да бъдем единни и да преодоляваме различията си. Българс кото малцинство в Сърбия трябва да отбелязва и почита такива празници от национално значение, защото само така ще съхрани и за в бъдеще българския дух. Навсякъде по света, където живеят българи 3 март се чества като един от най-значимите национални празници и отбелязването му показва колко ние българите уважаваме историята си. Досега празникът е отбелязван единствено от КИЦ „Босилеград”, КИЦ „Цариброд” и сдружение „ГЛАС“. Недопустимо е Националния съвет на българите в Сърбия, общинските културни ведомства и други малцинствени институции и сдружения да бъдат незаинтересовани към подобна дата от национално значение. Такова поведение води до трайни последствия върху самочувствието и достойнството на българското малцинство. На 3 март се чества възкресението на един народ, чиято духовност и култура са били подложени на унищожение векове наред. Това е празник на всички българи, като всяка година ни припомня за трудния път, който сме извървяли до свободата и независимостта си. Свободата не е даденост, за нея трябва да се борим постоянно, защото съвсем незабелязано можем да я загубим. Свободата не се свежда само до национален суверенитет, тя представлява и личната свобода на всеки един член на обществото да мисли, разсъждава и свободно да изказва и отстоява убежденията и възгледите си. Трябва да се стремим да бъдем свободни в истинския смисъл на думата, да живеем с мисълта, че сме свободни граждани и най-важното – да защитаваме свободата си за нас и за поколения напред. Честит празник Трети март – Ден на Освобождението! Деян Миленов 3


БОСИЛЕГРАД

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

В БОСИЛЕГРАД НА ДВА ПЪТИ СЕ ПОКЛОНИХА ПРЕД ПАМЕТНИКА НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА

В организация на община Босилеград, Центъра за култура и училищата, се проведе поклонение по-повод 145-та годишнина от обесването на Васил Левски. По-късно и КИЦ”Босилеград” съвместно със Столична община и своите почитатели направиха поклонение.

Преди обед в студения февруарски ден пред паметника на Левски в Босилеград, охраняван сериозно от полицията се бяха подредили ръководителите на Общината и на всички по-важни общински ведомства, директорите на училищата, детската градина, общинските предприятия и др. След кратката културна програма, в която ученици от основното училище и гимназията рецитираха стихотворения на патриотичнa тема, водещият на програмата прочете поздравителна телеграма по този повод изпратена от председателя на ДАБЧ . След това беше дадена думата на кмета на Босилеград, г-н Захарийев. Кметът в негов стил, както винаги на този ден през последните години, без да се съобразява с датата и повода, който ни събира, проведе поредния предизборен митинг. В неговото слово наймалко се говореше за живота и делото на Васил Левски, чуха се много противуречия, компромати, имаше много омраза и постоянно се връщаше към една малка група хора, които се опитват да нарушат „добрите” отношения на българо-сръбското приятелство. 4

Захарийев благодари на приемера на Р. България, Бойко Борисов, ВМА – София, Столична община, българските вузове. Споменат бе и Националния съвет на българското малцинство и неговата роля в отпечатването на много учебници, паралелките на майчин български език и още много, както каза кметът, „забележителни резултати”. Точно заради тези постижения, в Босилеград тази година на поклонението не присъстваха официални гости, представители на Р. Сърбия и Р. България. По-късно този следобед и в салона на КИЦ бе отбелязана годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. Събитието бе част от календара на културните събития на Столична община, раздел „Български общности в чужбина“. Под звуците на българска възрожденска музика, актьорът Христо Чешмеджиев рецитира стихове на Ботев и Вазов за Левски, а певицата Джина Иванова изпълни български родолюбиви песни. Слова за делото на Апостола произнесоха Генералният консул на Република България в Ниш Едвин Сугарев, председателят на КИЦ „Босилеград“ Иван Николов,

доц. Георги Вълчев зам.председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“ и председател на Граждански комитет „Западни покрайнини“ проф. Лозан Митев. За поклоненито бяха дошли над 100 граждани на Кюстендил, които заедно с гражданите на Босилеград поднесоха венци и цветя и се поклониха пред паметника на Левски в Босилеград. 13 години паметникът на Левски в Босилеград не успя да обедини българското малцинство. Напротив, година след година, все повече се разделя. На фона на постоянния процес на обезлюдване на босилеградска община, подобно поведение от страна на управляващите притеснява и малкото хора останали в Босилеград. Накрая бих си позволила да помоля онези, които представляват българското малцинство в Сърбия, да работят така, че в следващите години да имаме повече свободни и достойни българи, които без някой да ги организира и подрежда, самоинициативно и гордо, от сутринта до вечерта на този ден да отрупат паметника му в Босилеград с цветя. Радица Димитрова


ДИМИТРОВГРАД

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

ВЪЗПОМЕНАТЕЛНА ЦЕРЕМОНИЯ ПО ПОВОД 145 ГОДИНИ

ОТ ГИБЕЛТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ В ДИМИТРОВГРАД На 19-ти февруари жители и гости на община Димитровград се поклониха пред паметта на Дякона по време на възпоменателна церемония

Паметта на Апостола на свободата беше почетена с церемония пред паметника на Васил Левски в центъра на Димитровград. На възпоменателната церемония присъстваха почетни гости от България и Сърбия, представители на държавни институции и местните власти, на културно-образователни и други институции в града и граждани. Възпоменателната проява започна с интониране на химните на Р Сърбия и Р България. Гостите и домакините припомниха безсмрътието на Левски и идеята му за национално освобождение. - Бюстът-паметник на Васил Левски, който бе поставен 2014г. от страна на община Димитровград и Трейс груп е нещо, с което се гордеем. Той е не само част од историята на българския народ, Васил Левски е наднационална личност. Идеалите, за които се е борил и е дал живота си са втъкани в битието на всички народи на Балканите. Затова оттук, където сърбите и българите живеят заедно в мир и хармония в продължение на почти век, трябва да изпратим посланието, че идеалите, за които се е борил В. Л. са това, за което и днес трябва да живеем и да се борим - каза в словото си, кметът на Димитровград, Владица Димитров. Слово произнесе и посланикът на

Р България в Сърбия Радко Влайков. - Оттук нататък българското национално малцинство би трябвало да черпи с пълни шепи от правата, които има според Конституцията и законите на Р Сърбия и аз съм особено щастлив, че непрекъснато има нови и нови доказателства за това, че българското самосъзнание е живо, че тук хората и в Цариброд и на редица други места правят всичко необходимо българщината да пребъде, хората вече не се страхуват и не се срамуват да кажат, че са българи, хората се гордеят от това. Те са един пример, че в бъдеще, когато и Сърбия стане член на ЕС, нещо, което България подкрепя, ние вече ще заживеем зедно и ще бъдем в един и същ съюз. Така че в днешния ден е особено важно, приятно, оптимистично и обнадеждаващо това, че се помни паметта на Левски, че си говорим на български, че през тази година, убеден съм, в Основното училище „Христо Ботев“ вече ще имат паралелка на български език, че медиите, които са тук в Цариброд и в целия район с българско население все повече и повече ще излъчват на български, т.е това ме прави оптимист и се надявам всеки следващ 19 февруари да знаем, че вървим и спазваме завета на Левски. - Ще полагаме всички усилия за

това българският език и традиция да се помнят, изучавават, развиват и този регион, който в момента е може би най- бедния в Сърбия и съответно региона, който е от другата страна на границата, който може би също е най-бедния в Р България, да покажем как заедно с общи усилия на двете държави и на хората, които живеят от двете страни на границата можем да го превърнем в райска градина - с труд, родолюбие и свобода в сърцето, спазвайки завета на Левски - каза Петър Харалампиев, председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Слово произнесоха и началник на Пиротски окръг Драгана Тончич и заместник-кмет на град София Дончо Барбалов. Мариела Рунтева от Фондация „Трейс за хората” използва момента да подари на учениците на димитровградската гимназия книгата „Васил Левски Дяконът” в издателство на Фондацията. Венци и цветя в знак на признателност пред бюст-паметника на Апостола положиха кмет на община Димитровград Владица Димитров, посланик на Република България в Сърбия Радко Влайков, началник на Пиротски окръг Драгана Тончич, заместник-министър за регионалното развитие на Р България Валентин Йовев, заместник-кмет на град София Дончо Барбалов, заместник-кмет на град Пирот Видойко Панайотович, председател на Държавната агенция за българи в чужбина Петър Харалампиев, представители на Трейс груп, КИЦ Цариброд, други гости, ученици и граждани. Ученици от Гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” декламираха стихове и припомниха едни от най-знаковите моменти от живота и делото на националния герой, отдал живота си за свободна България. Поклон пред лика и подвига на Левски! A. T. Александров 5


АКТУАЛНО

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

НАЦИОНАЛНИЯТ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКОТО МАЛЦИНСТВО

ПРИЕ ФИНАНСОВИЯ ПЛАН ЗА 2018 ГОДИНА

На 23 февруари в Димитровград се проведе редовно заседание на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия. На заседанието бяха приети финансовия отчет на Съвета за миналата и финансовия план за тази година, отчета на Ново Братство за 2017 и Плана за работа за 2018 година, както и на Нова РТ Босилеград. Планираните финансови средства за работата на Националния съвет тази година остават непроменени спрямо миналогодишните, 7.643.000 динара, които се отделят от Службата за човешките и малцинствени права.

Направих забележка, че материала за сесията не беше на български и за работното време на канцеларията в Димитровград, която в повечето случаи не работи - каза Деян Милев, член на съвета от Димитровград, на въпроса защо

- Благодарим и за тези пари - каза председателят на НС Владимир Захарийев и добави - Само за „Ново Братство“ са необходими 7.200.000 динара. Но добре, че ние от община Босилеград, отделяме много повече пари, към 10 милиона за Нова РТБ и Ново Братство. Ще помоля община Димитровград и тя да вземе участие. Кмете, братя сме българи, помогни и ти! - Ние считаме, че съфинансирането по определени дейности не е задължително и при това говорим за различни инициативи, които реализира НС, а ние не сме съгласни с тях. В разходната част има разходи, които касаят само „Нова РТБ“ и „Ново Братство“. Получих конфузен отговор и така не стана ясно, дали Община Босилеград плаща за НС или обратно. „Ново Братство“ трябва да има нова форма и вид. От друга страна, Община Димитровград отделя доста пари за съфинансиране на различни нужди на малцинството. Отделени са 11 милиона динара за съфинансиране на медийни съдържания.

Община Димитровград не участва във финансирането на работата на съвета. Да върнем двуезичното образование в основните училища в Димитровград и Босилеград. Димитровградското ОУ „Христо Ботев“, на заседанието подаде иск с Проекторешение за двуезично обучение в училищата в Димитровград и Босилеград, което да се прилага от следващата учебна година, а за което е необходимo съгласие на Съвета, а след това и на ресорното министерство.

6

Тъй като по предложения План за двуезично образование трябва се изкаже и Босилеградското ОУ, Съветът реши, по въпроса първо да се изкажат Изпълнителният съвет и Комисията по образование. Инициативата за двуезично образование е на Общинския съвет на родителите в Димитровград, а по инициатива на Експертния екип за развитие на училищната програма в училището, за което положително са се изказали и учителският и училищният съвет в ОУ „Христо Ботев“. - Така, след 30 години, ще се сдобием с план и програма за двуезично обучение. Основният проблем, който изтъкнаха родителите по-време на разговорите с тях миналото лято е тъкмо липсата на такъв модел в образованието, защото повечето от тях искат децата им да се обучават на сръбски, но с повече часове български език, и с една добавка - по-всички предмети ключовите думи да се усвоят и на български език. Това означава, че ще се увеличи броя на часовете за обучение по български език. Доволна съм от решението на Националния съвет, защото то води до общо решение за обучение на малцинството в страната - заяви директора на ОУ, Катарина Симеонов. Съветът се съгласи финансово да помогне и едно сдружение от Звонци и едно от Ниш, за отбелязване на Баба Марта. автор: В. Алексова


ДИМИТРОВГРАД

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

ЩЕ ИЗПУСНЕМ ЛИ ОЩЕ ЕДИН ШАНС? Преди малко повече от година, на 24 февруари започна строителството на Промишлена зона Белеш. След като през пролетта тези работи приключиха, на 26 юни миналата година 6 площи бяха продадени на бъдещите възложители, които в договорите си подписаха облигация да наемат работна ръка от Димитровград в определен срок.

Първият възложител, който започна процеса на отваряне на промишлен цех бе Предприятие за събиране, транспорт. складиране и преработване на всички видове отпадъчни авто гуми “Eco Rubber L&D“ ООД Димитровград. Целта на предприятието бе, след процедурите свързани със защитата на околната среда, да построят завода и само в първия етап да ангажира към 20 работници от Димитровград със заплати, значително по-високи от минималните. По иск на общината стартира и процедурата по изработка на ОВОС – оценка за въздействие върху околната среда. Специалистите по екология оцениха, че фирмата притежава необходими условия и спазва регламентите на държавата за започване на производство. Струваше се, че най-сетне Димитровград още тази година ще се сдобие с нови работни места в реалния сектор... Но, уви! Една група граждани на Белеш реши да оспорва решението да се строи завод за преработка на гуми, щото щял да замърси околията и животът им да се превърне в кошмар. Да, прави са – наистина трябва да се стараем за околната среда, самият президент Вучич сподели, че там сме най-далече от всичките отворени глави на европейския път. И да, прави са

Димитров: Дано да ни се обадят от „Microsoft“ и „Apple”, ама надали... И на мен ми се иска тук в Цариброд да има заводи по висока технология, като„Microsoft“, „Apple” и пр. Но това едва ли ще се случи... В другите градове и общини се бият кой ще привлече много по-големи замърсители, само при условия да наемат домашна работна ръка. Примерно, „Tigar Tyres“ в Пирот и „Krono spam” в Лапово са в пъти по-големи замърсители отколкото бъдещия нови цех в Белеш, но на живеещите в тези градове не им хрумва да ги гонят оттам. Напротив, глезят ги за да останат именно там! – адски ухаеше от пречиствателната станция там при тях през летните месеци. Честно казано, ако аз бях на тяхното място, щях на червения килим на Балканска 2 да им изхврля източниците на „миризмата”. Но, това именно от общината го решиха – за сметка на други хора, в съседството на които канализацията излиза право в река Нишава. Повечето от недоволните са пенсионери, които със сигурност няма да работят в “Eco Rubber L&D“. Добре де, те също имат права да си прекарват третата възраст в

чиста среда. Сред тях, обаче има и тези чиито деца, роднини, съседи, познати работят по бизнес-зоните в Драгоман, Костинброд, Бощурище, в България и не само в България! Не си спомням, че съм ги виждал да протестират срещу замърсяването на околната среда по западна България, а често пътувам към столицата. То и там имало хора, първи съседи на тези заводи, нали? Преди има-няма 8 години, от австрийската „Алпине” искаха да строят асфалтова база в Белеш, в така наречено „Градниното”. Макар че тогава някои бяха на обратните полюси на политическата сцена – „победихме” горките австрийци и ги изгонихме чак до Бяло поле. Там те наеха почти всички незаети хора от околните села, а ние останахме без работни места. Сега там е базата на гръцкия Актор... Ако се спазват еко-правилата в „Eco Rubber” - няма как да не се получи. Повярвайте. Това ви го казвам като някой прекарал почти 4 десетилетия от живота си до „Циле”, където по балконите ни имаше повече прах отколкото тези дни сняг в Пьонгчанг. Но „Циле” хранеше десетки семейства. А „гумарата” стотици. И не, съседите й не са умирали, а са живели от този завод за каучукови изделия. Драган Йовичич 7


ДИМИТРОВГРАД

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

След представяне на борсите в Любляна, София и Белград

АНДРЕЙЕВ: ЩЕ ИМА ОЩЕ ПОВЕЧЕ ТУРИСТИ ПРЕЗ 2018

През февруари представителите на Спортно-туристическия център „Цариброд” презентираха туристическите потенциали на община Димитровград. - Идеята да се представим за пръв път на международния панаир в Любляна, се яви по време на „Дните на Царибродската шушеница”, мероприятието посетиха около 50 туристи от Словения. В столицата на бившата югославска република представихме активна почивка в природата, ресурси и потенциали в тази област, пешеходните и воелосипедни пътеки, които вече са

очертани за Царибродския МТБ маратон, както и планинските хижи в Поганово и Сенокос, с които управляваме – заяви директорът на СТЦ Цариброд Васил Андрейев. На софийската туристическа борса, освен стандартната презентация, бе закупена отделна зала, в която бяха представени потенциалите на Димитровград. - България е най-важен пазар за нас, оттам най-много туристи посещават Димитровград. Там ресторанта „Нойева барка” като наш партньор организира и представяне на царибродската автентична етно

ЯСМИНКА МАНЧЕВ

„ДА БЪДЕМ ПОВЕЧЕ“ (2) ...OT ДРУГ ЪГЪЛ От 1990 г. по тенденцията на намаляване на броя на новородените бебета и нарастващите нужди на майките да се информират и да подобрят познанията си по майчинство, започнаха да се реализират работилници за бременни жени и млади майки. Мотивирайки по този начин и колежките си, работата си да обогатяват с нови идеи, те станаха екип с многобройни резултати. Тя е първата е медицинска 8

сестра, която е преминала тренировъчната програма ba by friendly в началото на деветдесетте години. Тогава стартира и програмата за подкрепа на кърменето, в продължение на повече от две десетилетия, за да помогне на майките в този важен процес. Следвайки децата от тяхното раждане, през различни периоди на израстване в семейството и в обществото, тя стига до нови идеи и ги прилага чрез сътрудничество

кухня: сърми, бутани чушки, посипан качамак, яния, овнешко месо, домашно вино и ракия. В най-голямото от трите туристически събития, Белградският панаир по туризъм, традиционно се представи и СТЦ Цариброд, този път по един съвсем нов начин. - В Белград организирахме всички заинтересовани чрез 3Д очила да се запознаят с нашите заведения и Пъртелашката пещера, с така наречените виртуални тури. Това беше интересно за посетителите и очакваме и лично да се запознаят с това, което видяха – очаква Андрейев. Лозунга на СТЦ Цариброд е „Има какво да се види”. - Желанието ни е да помогнем на третичния сектор в общината. Да промовираме ресторанти с етнохрана, производители на домашна ракия, всички, които искат да развиват селски туризъм, да строят или ремонтират етно-къщи. С построяването на Туристическия инфо-център в самия център, до кръговото, ще можем още по-добре да представим тези хора на потенциалните им клиенти. Имаме пълна подкрепа от общината, която позна потенциалите, но и факта, че за да заработиш в туризма, трябва и да

с предучилищното, училището и Гимназията. След тенденцията на намаляване на раждаемостта в Димитровград и намаляващия брой на децата, родени годишно, от 2011 г. стартира кампанията „Да бъдем повече“. Сега разбирате колко важно е това, за което пиша. И така ... Акцията действа ... общоприета ... и устойчива! В продължение на седем години работа върху утвърждаване, мотивация, подкрепа, помощ ... Нещата бавно започнаха да се подобряват, броя на бебетата се увеличи а подкрепиха я и важни ръководители на местно и национално равнище. Днес паролата „Да


ДИМИТРОВГРАД

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

КИЦ ЦАРИБРОД ПРОДЪЛЖАВА ДА ИЗПЪЛНЯВА МИСИЯТА СИ възложиш – изтъкна директорът на СТЦ. Спортният туризъм също е част от поканата на димитровградската организация.

Между последните дейности, провели се в организация на КИЦ Цариброд в Димитровград, бе и срещата на представители на компанията Ролпласт от Костинброд с хора от Димитровград, състояла се на 23 февруари

- На борсите предлагахме и нашата зала и останалите спортни обекти, както и хотелите, за лагери за подготовка на спортните клубове. С БАМФ вече съвместно организираме аматьорски турнири по мини футбол – представя Андрейев тази част от поканата на СТЦ. – В момента на територията на общината има 400 места за настаняване, очакваме да има още повече, с подкрепа на общината чрез фонда за развитие на туризъм. Броят на нощувките в Димитровград през 2010г. бе 4677, а през 2017г. на 05.12. вече имахме 7694 нощувки и смятам, че се движим в добра посока.

На 3 март „Пробуждане с хоро“ и в Димитровград В Деня на националния празник на България, „Сдружение Азбукари“ и Единение „Българи за България” организират многохилядно хоро. По инициатива на Културно-информационния център на българското малцинство „Цариброд” и ДАБЧ, хоро ще бъде организирано и в Димитровград, с участието на ученици от Гимназия „Св.Св. Кирил и Методий”, ОУ „Христо Ботев”, КТД „Цариброд” и граждани. Гости на мероприятието ще са група мажоретки от Панчево.

Драган Йовичич

бъдем повече“ е по-разпознаваема от много политически, а зад нея няма обещания, а реални резултати. През 2014 г. На национално ниво бе раздвижена акция за провъзгласяване на най добра медицинска сестра от патронаж, където благодарните майки кандидатстваха Сузана Милев. Още веднъж потвърдиха всичко казано, според гласувалите тя получи титлата на най-добрата сестра от патронажа за нишки регион. От години бях част от екипа, който взема решения за присъждане на награди на лица, институции, асоциации, с една дума, най-заслужаващи във всяка сфера на живота годишно. Трябва

Гражданите на Димитровград, заинтересовани да започнат работа в компанията Ролпласт, имаха възможност да разговарят с представители на компанията за условията и възможностите за работа. Далибор Миланов от КИЦ сподели, че инициативата е възникнала по време на среща с представители на Генералното консулство на България в Ниш, на която всички са се съгласили, че това е най-добрия начин от първа ръка да се получат информации. Ваня Павлова, ръководител сектор човешки ресурси в Ролпласт пред екипа на сп. „Визия“ сподели, че в тяхната компания вече работят 20 човека от Димитровград и, че в момента имат нужда за още 20 – 25 работници. „Най-важното е кандидатът да има българска лична карта или поне временен адрес за пребиваване, т.е. ЕГН, за да може да сключим трудов договор. Изисквания няма, защото самата фирма предлага обучение за определено работно място”, каза Павлова, като добави, че в

да призная, че много често изразявах негодуване, имаше залози за това колко и по какъв начин възприемаме реална стойност при вземането на такива решения, дори с убеждението, че в някои моменти престижната награда беше обезвредена. Следователно това, когато по различни причини отдаваха значение на по-малко ценните аргументите срещу тези които, „според моето субективно мнение“ бяха много по-оправдани. Но, когато сте един от многото, не можете да наложите вашето мнение. На мое голямо удоволствие, тя стана и част от мнозина, чието име се записа в аналите на хора оставили белег в тази среда. През 2016

предстоящия период, в началото на сезона на пълното производство, което е в април месец, компанията ще има нужда за още хора. От КИЦ също оповестиха, че в бъдеще веднъж на месец ще бъдат организирани подобни срещи, за да могат хората да получават информация за свободни работни места.

автор: Н. Стоянович

година получи признание и стана един от лауреатите. Сега вече призната от обществеността, продължава с работа, миналата седмица успешно приключи още една поредна акция „Да бъдем повече“ а броя на включилите се потвърждава всичко което ви разказах. Всичко това потвърждава две важни неща за младите, когато човек иска да бъде човек нищо не може да му попречи, когато работи с любов резултатите са десет пъти по-добри и няма начин да не са признати. Затова, всяка работа трябва да е мотивирана от любов, а не от заплата. 9


ОТ ДРУГ ЪГЪЛ

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

Ясминка Манчев

„ТРИФОН ИЛИ ВАЛЕНТИН“

фото: Д. Йовичич

За нас февруари представлява месец, който можем свободно да нарeчем месец на любовта и виното. В средата на най-късия месец на годината има два празнични дена в един ден. И кой какво празнува остава въпрос, който слушаме всяка година. Е, не всички са влюбени ... Първоначално, празникът на Католическата църква, Св. Валентин, до Средновековието не е отбелязван в името на романтичната, но на физическата любов, а сега се празнува като ден на любовта и влюбените. На този ден се разменят послания и подаръци като доказателство за любов, а червените рози се даряват като символ на страст. Св. Валентин е празник в католическите държави, дори бил вписан в календара, но когато намалили празниците, той бил премахнат. На хората. просто не им е удобно, когато им се предлага нещо, което няма нищо общо с вярата им, културата и обичаите и не смятам, че не са нормални. Никой не пречи на никого да го празнува, но ако сами не се уважаваме, другите няма да ни уважават. Разбира се, Денят на Св. Валентин е пореден празник, който западът е комерсиализирал. Някои с право отказват да възприемат западните обичаи, тъй 10

като според тях, този така наречен „Свети Валентин“ е създаден от компанията „Hallmark“, популяризирала този ден като Ден на любовта. Ние не сме единствените, които са допуснали някои западни традиции да ги захванат, защото Свети Валентин става популярен през осемдесетте години на миналия век в Китай и Тайван, където имат традиционен празник за влюбените, Si Sijao Đie, който произлиза от древните легенди. А на същия ден в Япония, жените, особено заетите, на своите колеги, мъже, даряват шоколадови сладкиши. Същевременно се организират и различни проучвания, едно от тях провъзгласи „Amour“, френската дума за любов, за най-романтичната дума на света. На същия ден православната църква празнува „Св. Трифон“, който умрял за християнската вяра. Той се счита за покровител на полските култури, но и покровител на съпружеската любов и вярност, които са неразделима част от християнска проповед. Този светец е живял през 3-ти век. Като момче той имал възможността за лекуване на разни заболявания, и така от император Гордиан III, владетел на Римската империя от 238 до 244. година, бил назначен за личен

лекар на дъщерята му. С пристигането на власт на Деций Траян, Св. Трифон бил измъчван и след тежка болка той бил осъден на смърт. Днес се чества като ден на винопроизводителите, но и като мъжки празник във всички лозарски краища. Ден, в който мъжете отиват в лозето и там остават до следващия ден. Някъде четох коментар, че е Ден на мъжете, така че дамите трябва да купуват подаръци, тъй като мъжете пък купуват за 8 март. Ако накрая се обърнем към факта, че Св. Трифон се смята за защитник на брачната любов и лоялност, и че Св. Валентин е уважаван от млади момичета нещастни в любовта, не е странно защо младите хора очакват с нетърпение този ден. В идеалния случай би трябвало да вдигнем тост за любов и здраве с чаша вино и така да споменем и Св. Трифон. Въпреки противниците на Свети Валентин, февруари успя да получи титлата за месец на любовта, така че защо да не пуснем най-красивите неща на света да възвърнат вяра в хората. Обичайте, бъдете обичани, празнувайте с вино и любов - има ли нещо по-хубаво? За някои това беше просто ... сряда.


АКТУАЛНО

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

ЦВЕТА КИРИЛОВА:

ДА ОБЕДИНИМ БАЛКАНИТЕ!

Цвета Кирилова е журналист, общественик и председател на „Сдружение Азбукари“. Работи за създаване на дълготрайни партньорства за развитието на социално значими инициативи. Същността на дейността й е да развива социалната интеграция, да насърчава и подкрепя талантливите деца и да ги вдъхновява да не изоставят мечтите си. През последните години „Сдружение Азбукари”, чрез различни проекти, помага и на децата в село Звонци (община Бабушница), Димитровград и Босилеград. Бившата водеща и журналист от София собственик е и на обществено спечелени титли - „премиер в сянка” и „лице на българско председателство на Съвета на Европейския съюз”. Кирилова смята, че трябва да се стараем - ДА ОБЕДИНИМ БАЛКАНИТЕ! Разбира се, че членството в голямото европейско семейство е предимство, макар че, като млад човек, през годините наблюдавам какви са трудностите да изпълним критериите, които да ни направят достойни европейци. Имамe спомен от това, че социализмът беше затвърдил определен начин на живот в България. Когато трябваше да направим този преход, трябваше да прекъснем всички тези стари връзки и да направим крачка

НЕКА ОБЕДИНИМ СВОИТЕ ЧУВСТВА, ВОЛЯ И ДУХ – НЕКА БЪДЕМ НАРОД!

„Сдружение Азбукари“ и „Българи за България“ организират на 3-ти март „Пробуждане с хоро. В обединителното хорото ще се хванат и българите от с.Звонци, Димитровград, Босилеград, Ниш, Враня и Панчево в Сърбия. напред за да извоюваме правото да живеем достойно. Изминахме един дълъг път, който изискваше от нас да бъдем гъвкави, а от политиците да направят компромиси. Дори затворихме реактори на атомна електроцентрала Козлодуй, което, според мен, беше грешка. Дори се дискутира, че всъщност това не е било изискване от страна на ЕС. Това показва едно сервилничене на България да изпълни изискванията на Брюксел. Членството в ЕС не трябва да бъде просто изпълнение на изисквания и налагане на чуждото мнение върху националната идентичност, защото именно и Европа е създадена така да уважава културното многообразие. Иска ми се да бъдем членки, но да не заличаваме себе си, да не изключваме тази автономност, която ни прави различни. Нашето културно-историческо богатство е много голямо.

Историците ревизионисти много усилено работят върху това да докажат, че на Балканите са тръгнали процесите свързани с най-древната цивилизация, която е поставила основите на Европа. Не е сигурно дали България е отишла в Европа, по-скоро България отдавна е в Европа. Вярвам в европейската идея, но Европа трябва да се преструктуира. Пример е Брекзит. Европа не желае през последните години да се реформира. Има особена неравнопоставеност между държавите членки и тези, които се присъединяват. От тези държави се очаква да изминат една голяма крачка изведнъж, но определени стъпки не могат да се изминат набегом. Обществото трябва да е подготвено и не трябва да бъде пресирано. Оттук дойде и неразбирането в Европа и стъпката, която направи обществото във Великобритания. И в България някои искат да се включат в евроазийски съюз, защото считат, че някои „ценности” на ЕС увреждат българската национална идентичност. Прекалено много законодателство и тази тромавост на европейската администрацията в Брюксел наистина влияе зле. Въпреки всичко не мисля, че бъдещето на ЕС ще бъде опорочено. Време е да се оформи един добре организиран БАЛКАНСКИ СЪЮЗ. Единението на балканските държави трябва да се появи като стратегическа сила в Европа. Винаги сме били братски народи и ако си подадем ръка, наистина можем качествено да изненадам Европа. Старите членки на ЕС леко са се отпуснали и това ги прави дори пасивни и мързеливи. Същевременно, нас на Балканите, преодоляване на ежедневните проблемите ни прави много по-живи и отговорни. Както е казва една българска поговорка: Всяко зло, за добро. Ние на Балканите можем да бъдем една много добре организирана интелектуална и военна сила в Европа. Имаме обща цел-ДА ОБЕДИНИМ БАЛКАНИТЕ! Мирослав Нацков 11


БОСИЛЕГРАД

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

ИЗЛОЖБАTA „БОСИЛЕГРАД ПРЕДИ И СЕГА – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕТСКИ ВЕЛИКДЕНСКИ ФЕСТИВАЛ” В БРЮКСЕЛ

Промоутър на изложбата в Белград бе сръбския национал по баскетбол Стефан Йович, като дете участвал във фестивала

Сдружение „ГЛАС” Босилеград съвместно с евродепутата г-н Андрей Ковачев, организира тази културна проява в сърцето на Европа, в Европейския парламент, преди юбилейният „XXV Международен детски Великденски фестивал - Босилеград 2018”, който тази година ще се проведе от 02 до10 април. - С огромна благодарност, удоволствие и чест открихме и представихме изложбата „Босилеград преди и сега – Международен детски Великденски фестивал” в Европейския парламент в Брюксел. Преди юбилея имахме възможност да запознаем обществеността от столицата на Европа с миналото и настоящето, духовността, традициите и обичаите, с делата на известните босилеградчани Емануил Попдимитров и Йордан Захариев, с туристическите ресурси, с които разполага община Босилеград. С тази изложба правим достойно съществуването на един забравен, но уникален град, който е на път да бъде обезлюден и превърнат в град без бъдеще - заяви Александър 12

Димитров, председател на сдружение „ГЛАС”. Изложбата премиерно бе представена през април 2011 г. в Народното събрание на Р.България. Поводът за изработка на пътуващата изложба бе навършаването на 18 години от първият фестивал, като добър начин да си припомним как започна всичко през далечната 1994 г. Изложбата е показвана в много градове в България, както и в чужбина, там където има български

общности: в Комрат (Молдова), Болград (Украйна), Скопие и Битола (Македония) и Босилеград. Миналата година изложбата беше показана и във вечния град Рим, а също и в Белград по повод националния празник на България – 3 март. Предстоящият юбилеен „XXV Международен детски Великденски фестивал” се очаква да посрещне над 800 деца от Сърбия, България, Македония, Румъния, Молдова, Унгария, Украйна, Албания, Гърция и Кипър. Това ще постави нов рекорд в броя на децата и на държавите участници на фестивала. Децата ще имат възможност да общуват, разменят опит, да се състезават и участват в културните програми, които прераснаха в събитие, тържество – интеракция за опазване на ценностите в условията на съвременния живот. Централното събитие на фестивала са състезанията за най-силно, най-оригинално и най-хубаво боядисиано великденско яйце. Фестивалът ще бъде обогатен с редица културно-забавни програми, а по традиция ден преди Великден, ще организираме екскурзия до Рилския манастир. Като признание за дългогодишен труд в организирането на фестивала, за опазването на традициите и


БОСИЛЕГРАД

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

ЕДНА ГОДИНА

ПОРТАЛ „ГЛАСПРЕСС” През 2016 г. сдружение „ГЛАС” - Босилеград спечели проект за изработка на уеб младежки портал, финансиран от Генералното консулство на Република България в гр. Ниш, по линия на българската помощ за развитие. обичаите, за любовта и толерантността, по програма на Европейската комисия „Европа за фестивали, фестивали за Европа“ (EFFE), която бе иницирана от Европейската асоциация на фестивалите (EFA), Международният детски Великденски фестивал се нареди до най-добрите Европейски фестивали и получи EFFE знака за 2015 и 2016 година. Преди две години, от страна на Националния съвет на българското малцинство, фестивалът бе провъзгласен за събитие от изключително значение за българите в Сърбия. Миналата година премиерът на Р. България проф. Огнян Герджиков и вицепремиерът и министърът на външните работи на Р. Сърбия Ивица Дачич официално откриха изложбата „Световен конкурс за детска рисунка”, с което символично дадоха начало на Фестивала. Съдбата и късметът решиха юбилеят да съвпадне с първото българско председателство на Съвета на ЕС, чието мото е „Съединението прави силата”. Приоритетите на председателството съвпадат с мисията на Великденския фестивал, който години назад изпраща послания за любов и разбирателство, съжителство в един по-хубав свят, свят без граници и предразсъдъци, свят изпълнен с надежда. Международният детски Великденски фестивал в Босилеград е добър пример как една спонтанна инициатива от далечната 1994 г., благодарение на любовта, ентусиазма и отдадеността може да се развива и да се превърне в събитие от наднационално значение. - Нашата мечта бе да направим Международен детски великденски фестивал. Днес, Великденския фестивал е мечта за всяко дете – изтъкна Димитров. Радица Димитрова

Порталът www.glaspress.rs стартира своята работа на 1 март 2017 г. Проектът, по който се работи от началото на 2018 г., се надгражда и включва кореспонденти от Молдова, Украйна и Македония. Целта на настоящата дейност е да подкрепи поддържането на портала, чрез което да насърчи чувството за европейска принадлежност на гражданите и младежите от българските общности в Източна Европа. Основната дейност на портала е свързана с информация за актуални събития, политика и икономика, образование и култура, младежки новини, исторически събития и интересни личности, спорт и др. не само от Сърбия и България, касаеща българското малцинство, но и от българската диаспора от Молдова, Украйна и Македония. Всичко това на практика създава една платформа за размяна на опит и сътрудничество между българските общности извън България. Порталът ГЛАСПРЕСС насърчава социалното развитие и интеграция на страните, обхванати от проекта, развитие на гражданското общество, взаимодействие между младежите от различни точки на Европа. Чрез подкрепа за развитие на социалната и образователната сфера, предоставяйки свободен

достъп до безпристрастна информация, порталът дава своя принос за реализиране на целите на Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ 2016-2019 г. В контекста на Целите за устойчиво развитие ГЛАСПРЕСС подкрепя популяризирането на възможностите за обучение през целия живот и стимулира глобалното партньорство. Той е пряко насочен към образователната и културната област чрез предоставянето на безпристрастна и обективна информация за културни, доброволчески и граждански мероприятия, исторически събития, традиции и празници. Порталът подкрепя повишаването на образователните и културните знания на целевата група. ГЛАСПРЕСС обхваща темата за подпомагане на демокрацията чрез свободата на словото и защита правата на малцинствата и укрепването на административния капацитет на неправителствения сектор. Надяваме се, че използвайки информационните и комуникационните технологии правилно, в бъдеще портал ГЛАСПРЕСС ще достигне до още по-широк кръг заинтересовани лица, предоставяйки им теми, личности и инициативи от интерес за тях. Създаването на информационен източник, какъвто се старае да бъде ГЛАСПРЕСС, включващ както важни обществени новини, така и теми, пряко насочени към младежите, ще осигури устойчивост на портала, насърчавайки принципите на свободата на словото и демокрацията. Александър Димитров гл. редактор на „ГЛАСПРЕСС” 13


АКТУАЛНО

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

И БОСИЛЕГРАДЧАНИ НА ЛУКОВМАРШ В СОФИЯ

Хиляди предимно млади хора от България, Франция, Унгария, Швеция, Германия и Норвегия участваха в Луковмарш, който коренспондентите от чуждестранните агенции оцениха като най-многобройното позволено неонацистко шествие в Европа. Сред участниците бяха и няколко граждани на Сърбия от Босилеград. Луковмарш е възпоменателно траурно факелно шествие в памет на генерал Христо Николов Луков, което от 2003 г. ежегодно се провежда през февруари в София. Българският национален съюз (БНС), като главен организатор на шествието, категорично отрече обвиненията, че Луковмарш проповядва неонацизъм и антисемитизъм. Според тях, Луков е български герой, чийто

подвиг е от края на Първата световна война, когато Кюстендил остава в пределите на България. Същевременно, поради връзката на Луков с нацизма, неправителствени организации и общности сочат Луковмарш като неонацистка проява. Като лидер на силно повлияния от националсоциализма и фашизма СБНЛ, генерал Луков е спорна личност в българската история офицер, преподавател по военно дело и политик, министър на войната на Царство България (1935 –1938). Убит е от комунистическа бойна група на 13.02.1943г. По време на шествието из улиците на София участниците скандираха „Христо Луков – Генерал” и „България поема национален път - всички комунисти на смърт, на

смърт, на смърт!” Властите в лицето на заместник външния министър Георг Георгиев се обявиха против провеждането на Луковмарш. Кметът на София Йорданка Фандъкова също забрани шествието, но съдът отхвърли забраната. Срещу Луковмарш декларация изпрати и Американското посолството. Министерството на външните работи на Република България категорично осъди Луковмарш оценявайки го като демонстрация на ксенофобия, дискриминация и омраза. Посочва се, че „тази проява на неподправена нетърпимост към другия“ се състоя по-малко от един месец след като целият свят отдаде почит към жертвите от Холокоста. Мирослав Нацков

БАБА МАРТА И ТАЗИ ГОДИНА В НИШ Хората от българското национално малцинство в Ниш и Генералното консулство на Р. България за пореден път подготвиха редица събития, с които отбелязват Националния празник на Р.България 3 март, но също и 1 март, известен в България като „Празник на мартеницата”, а именно: -На 28 февруари лектората по български език във Философския факултет, българо-сръбското дружество за приятелство „Рила” и Философския факултет организираха „Вечер на мартеницата”, която се състоя в амфитеатъра на Философския факултет. Генералното консулство и Нишкия културен център между 1 и 3 март за осми пореден път организират „Дни на българския филм” 14

със следната програма: на 1 март „11 А клас“, режисьор Михаела Комитова, на 2 март

„Жажда“ филм на Светла Цоцоркова и на 3 март „ Прокурорът , защитникът, бащата и неговият син“, режисиран от Иглика Трифонова. След последната прожекция на 3 март във фоайето на НКЦ

ще бъде даден коктейл по повод Националния празник. На 3 март в 12 часа Асоциацията на българските сдружения в Ниш организира „Събуждане с хоро“ в НКЦ. На 15 март малчуганите от ПУ „8 Септември“ от Димитровград гостуват на другарчетата си от ПУ „Пчелица“ - Ниш с подаръци, приказка и представление за мартеницата. За отбелязване е, че в град Ниш вече доста хора с радост възприемат мартеницата и легендата за нея като уникален символ на България, а много дръвчета в края на март са окичени с бяло-червения накит – символ на идващата пролет, на живота, радостта и най-хубавите желания. Олгица Величков


ФЕЙЛЕТОН

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ, КОИТО УМИРАТ (1) Българите павликяни са католици. Те живеят във Войводина (Република Сърбия), Румъния и България. Отечеството са напуснали след потушеното Чипровско въстание 1688 година в северозападната част на България. И след 330 години те са успяли да запазят идентичността си. Въпреки стремежите им, техният език вече изчезва. Днес българи павликяни на територията на Сърбия има най-много в банатските села Бело блато, Иваново и Скореновац. - Нашите хора тук са католици – павликяни. Ние сме дошли от Чипровци (северозападна България). Те още там са били католици, не са дошли от България тук във Войводина или Банат като православни, а след това да са били покръстени. Още от Чипровци предците ни са дошли като католици – така започва да разказва интересната история за древните българи Стоян Калапиш, монах на Католическата църква в Бело блато.

католическия епископ Станиславов те преминават в темишварска област, в Банат и тук се заселват във Винга, а след това в Бешенов, след което тези нови, млади семейства, са били принудени да търсят нови територии, където са получавали земя от различни графове и по-късно от Бешенов и Винга са отишли в Ечка. Там са били под владичество на граф Зигизмунд Лазар де Ечка. През 1838 г. те се преселват в Лукино село. След това от Лукино село идват в Бело Блато

Стоян Калапиш, Бело блато В Чипровци още съществуват руините на францисканската обител. Там е имало францисканци от Босна, които са се грижели духовно за католиците в Северна България. След провала на Чипровското въстание срещу Османската империя 1688 година, католиците от България тръгват за Каравлашка. Там са живели 40 години, скитали са от село на село, а германците са ги експлоатрали. Под водачество на

(Зренянин, Сърбия) и Иваново (Панчево, Сърбия). „Имаме молитвени книги от 1840 година. Това означава, че още тогава павликяните са имали някои привилегии – печатали са религиозни книги, молитвени книги на павликянски език. Това е сериозно доказателство, че сме имали привилегии в религиозно отношение и че сме запазили езика. Всъщност, езикът се е запазил благодарение на

тези факти. В противен случай ние днес щяхме да сме унгарци, защото всички свещеници, които са били назначавани в българските села са били унгарци или германци по националност – добавя Калапиш. Стоян Василчин от село Иваново (община Панчево) обяснява част от древната история на предците му. - Иваново е получило името си от Иван Гуран. Историческите данни показват, че въз основа на указа на император Франц Йосиф, ние сме получили определена земя за заселване на брега на река Дунав. Вероятно по това време са липсвали магазини, т.е. кръчми и в Иваново тогава се е заселил нашият прародител Иван Гуран. Тогавашните работниците си говорили: „Отиваме при Иван, Иваново.“ И така и останало – село Иваново. Всъщност за древните българи във Войводина борбата за езика, вярата и идентичността като че ли е вечна. Особено труден е периода след Втората световна война. - Този наш език, павликянският, го говорим така, както се е говорил преди повече от 330 години. В момента не съществува нито един учебник за изучаване на езика. Ние се опитваме да го запазим така, както и досега - от поколение към поколение. В Иваново до преди 5 години българска буква не беше написана още от 1943 година – добавя Василчин. (Продължава...) В статията е ползван материал от документалния филм „Българи във Войводина“ на ВП Астра Пирот от 2009г. Мирослав Нацков 15


ИНТЕРВЮ

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

Н. Пр. Радко Влайков, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Белград

ГОРДЕЙТЕ СЕ, ЧЕ СТЕ БЪЛГАРИ!

- Г-н Влайков, напълно сте запознати с работата и проблемите в Националния съвет на българското малцинство в Сърбия. Тази година е изборна за Националните съвети на малцинствата в Сърбия. Какво очаквате от тези избори? - За мен най-важното е тези избори да бъдат честни и свободни. Ако те са такива, очаквам в тях да се включат максимален брой избиратели от цяла Сърбия, определящи себе си като българи. Надявам се чрез тях да покажат по най-ярък начин българското самосъзнание и връзката с България. Оптимизъм за това ми дават два факта. Първо – това са поуките, които българската държава си направи напоследък от крайно незадоволителната защита на правата на малцинството от легитимния орган, избран досега за това – Националния съвет и особено неговото ръководство. В тази връзка злоупотребата с проблемите на малцинството и особено недостойната му употреба за политически цели се оценяват от нас като вредни и не се толерират. И второ, оптимизмът ми идва от съвършено новия климат в отношенията между България и Сърбия по отношение на Българското национално малцинство. Само преди 16

няколко дни – на 23 февруари 2018 г., президентът на Сърбия Александър Вучич направи едно много успешно официално посещение в София. По време на разговорите с президента Румен Радев, с председателя на Народното събрание Цвета Караянчева и с вицепремиера по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева много задълбочено и, най-важното – изключително откровено, бяха обсъдени проблемите на малцинството. След тези разговори аз действително съм оптимист. Но за да се реализира всичко договорено, наистина трябват кардинални промени в начина, по който българското национално малцинство се представлява от Националния съвет пред сръбската държава. Пропилените възможности през последните три години трябва спешно да се наваксват. В същия ден, в който президентът Александър Вучич бе в София, в Димитровград се проведе заседание на Националния съвет на българското малцинство. Докато гледах подробния репортаж от него и си спомнях току-що проведените по-рано през деня разговори в София, си мислех за това, за което ме питате – какво трябва да се

промени? На практика всичко! Лъжата, демагогията, въпиющата некомпетентност, „отбиването на номера”, злоупотребата с власт, откровената ненавист към опонентите, финансовите неясноти, недостигът на литературен български и сръбски език, пропилените възможности, давани от сръбската държавa. Всичко това трябва да се промени! Убеден съм, че сред нашите сънародници в Сърбия, включително и сред част от състава на досегашния Национален съвет, има честни хора. Хора, които се противопоставят на изброеното от мен по-горе. Хора, компетентни, които могат да поставят на съвсем нова основа отношенията между малцинството и сръбската държава. Повтарям: сръбската държава декларира интерес да партнира с активни и интелигентни хора, които ще допринасят проблемите на малцинството бързо да се решават. Нито сръбската, нито българската държава имат интерес проблемите да не се решават и да се задълбочават, както беше досега. Вярвам, че след изборите през есента ще бъде избран такъв Национален съвет и такова негово ръководство, които ще използват литературен български език на заседанията и в кореспонденцията си. Национален съвет и ръководство, които да защитават в максимална степен българщината и да черпят с пълни шепи от широките възможности, предоставяни от сръбската държава! - Според Вас, кой е най-належащият проблем, който с години обременява малцинството и колко Сърбия и България полагат усилия да се подобри икономическото положение в общините Босилеград и Димитровград? Съжалявам, че отново ще повторя нещо, което често казвам публично, но за мен то е много важно. Десетилетия наред през втората половина на ХХ век тоталитарните режими в бивша Югославия и в България носят солидарна


ИНТЕРВЮ

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

вина и са длъжници на нашето малцинство. Едните – заради асимилационната политика, довела до страх да се определяш като българин. Другите – заради мълчаливото съгласие с тази политика, продължаваща да изпълнява директивите на Коминтерна. Днес, и Сърбия, и България са други държави. Особено през последните години, откакто Сърбия започна интеграцията си в Европейския съюз. Положението на нашето национално малцинство е обща грижа на двете държави. Обща е политическата воля то да се ползва от всички възможности, които сръбската държава предоставя на националните малцинства. Препоръчвам на вашите читатели още веднъж да се върнат към отговора на първия въпрос, който ми зададохте. Пропуснатите възможности през последните години! Те върнаха малцинството назад във времето! Попитахте ме за най-належащия проблем, който обременява малцинството от дълго време и трябва да се реши. Преди всичко това е насложилият се през десетилетията страх да заявиш, че си българин. За това са допринасяли също дългогодишните предразсъдъци към България и към нашето малцинство. И ако страхът вече бавно се преодолява, то остава липсата на самочувствие, че си българин. Ето защо аз при всяка възможност апелирам: не се страхувайте, не се срамувайте, а се гордейте, че сте българи! Така ще получите и заслуженото уважение на сръбската държава и другите сръбски граждани. Убеден съм, че ако нашите сънародници преодолеят разделението помежду си, особено задълбочило се през последните три години, ако изберат да ги представляват подходящите енергични, компетентни и безкористни хора, то това бързо ще доведе до разрешаване на множеството проблеми. Питате ме за усилията на двете държави да преодолеят икономическото изоставане на общините Димитровград и Босилеград.Преди всичко положението в двете общини е съвършено различно. В Димитровград през последните години всички кметове активно са работили за привличане на инвеститори, за привличане на средства по различни проекти и програми.

Днес сме свидетели на продължаването на тези усилия от кмета Владица Димитров. Обликът на Димитровград се променя за добро, градът има реална перспектива за развитие. Босилеград продължава да се срива в списъка на най-бедните общини в Сърбия. Единственият реален инвеститор напоследък – „Калинел”, бе принуден след една година да напусне общината (но запази бизнеса си в Сърбия). В „Ново братство” чета за интереси на руски и друг инвеститор, но дали и тяхната съдба няма да е подобна? За 16 години ръководството на местната власт не разви нито един реален икономически проект, полезен за гражданите. Населението през този период намаля с повече от 30%. Днес явната и скритата безработица в града са огромни. Хората са отчаяни и обезверени. А страхът, за който говорех по-горе, тук продължава и е най-силен. Тези тревожни факти, за които говоря, бяха в основата на общата загриженост на президента Александър Вучич и българските му събеседници при разговорите в София на 23 февруари. И тази обща загриженост намира израз и в общата решимост факторите, довели до това положение, бързо да се преодолеят, а проблемите да се решават заедно. Още на 19 март в Ниш ще се проведе голям сръбско-български бизнес-форум, конкретно насочен към инвестиции в районите с българско национално малцинство. За значението, което двете държави отдават на този въпрос, говори и фактът, че в него ще участват вицепремиерите на двете страни Зорана Михайлович и Томислав Дончев. Без да конкретизирам, бих желал да информирам вашите читатели, че още преди лятото на тази година могат да очакват и други събития на най-високо ниво, свързани с общите ангажименти на българската и сръбската държава към българското национално малцинство в Сърбия. - Какво Ви е сътрудничеството с общинското ръководство в Димитровград? Имате ли някакви забележки ? Ако имам забележки към общинското ръководство на Димитровград или на Босилеград, няма да ги

направя публично, а където трябва. Това, разбира се, в рамките на шегата… Откакто съм посланик в Белград имам отлично сътрудничество с всички фактори в Димитровград. С кмета Владица Димитров си партнираме чудесно в различни области. Заедно с него и с председателя на Общинския съвет Зоран Джуров през последните 7-8 месеца реализирахме толкова много общи посещения на най-високопоставени български и сръбски политици в Димитровград. С тяхното съдействие организирахме и кръгла маса заедно с мисията на ОССЕ в Белград по въпросите на малцинствените медии, както и по въпросите на образованието. Отнасям се с огромно уважение към много енергичните им усилия за търсене на различни възможности за модернизиране на града. Не мога да не подчертая усилията на кмета Владица Димитров за реализиране на идеята за изграждане на връзка от последните къщи на Димитровград до паметника-костница на Нешков връх. Тази идея се подкрепя и от държавните ръководства на България и Сърбия. Това е най-естественото място, където български и сръбски ръководители да поднасят венци, да отдават почит на загиналите българи и сърби в братоубийствената война от 1885 г., да си изведат поуки от миналото и да гледат заедно напред. През 2018 г., убеден съм, отново често ще има български и сръбски венци на Нешков връх. През 2018 г., надявам се също, ще бъде открит и паметник на светите братя Кирил и Методий на входа на гимназията. На това място искам да отбележа отличното сътрудничество с г-жа Снежана Симеонова, г-н Деян Милев, г-н Небойша Иванов, г-н Йосифов, г-н Нотев от Националния съвет от Димитровград. Всъщност, имам и една забележка към Димитровград, както ме попитахте, или по-скоро пожелание. Нека на 1 септември заедно да открием учебната година в основното училище „Христо Ботев” и сред учениците да има от паралелки на български език. Това ще бъде най-ясният знак, че всичко е наред. Без това другите усилия и постижения губят своя смисъл. (Следва продължение...) 17


ТВОРЧЕСТВО НА МЛАДИТЕ

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

Обичам вълшебството на първия сняг Снегът е чудесен! Когато започва зима тогава настъпят студ и мургавите дни. Най-хубаво е, когато се събудим и видим градa си със снежната покривка. Тогава всичките лоши мисли изчезват и в главата ни е само щастие и радост. Когато бялите снежинки превземат небето и летят неукротимо и безгрижно на лекия ветрец, знаем, че е започнало най-хубавото годишно време - зимата. Времето е студено, но това не е важно защото всички се радват на това вълшебство. Природата, като че ли се усмихва и кара ни да излезнем навън и да се наслаждавам в игрите на

бялата и покривка. Ами, както и всичко, и това вълшебство има недостатък - когато видим бялото наметало на природата, забравим на всичките си задължения и в главата ни е само усмихнато лице на Снежия човек. Първият сняг в мен събужда щастие и аз мисля, че е най-хубаво, когато се събуждаме в белия ни град.

Скъпи Дядо Коледа!

Ноември

Пиша Ви от едно малко градче - Димитровград. Градчето е малко, но за мен хубаво. Като всичките деца и аз имам желание . Но моето желание не е само за мен. Аз искам ако можете да донесете мир и щастие на децата в цялия свят. Искам всички деца да живеят мирно и свободно, да бъдат сити, облечени и обути. Искам да няма болести и да са децата живи и здрави. Дядо Коледа, моля Ви изпълнете ми желанието. С много обич - Лана Панич. Лана Панич V1 ОУ “Христо Ботев” Димитровград

Вече и ноември си замина, няма го слънцето да ни грее. Бавно ни пристига Баба Зима, започва по малко и сняг да вее.

Дядо Коледа Чуйте, почуйте, мили деца, пристигна ни Дядо Коледа. На всички по нещо той ще подари, много се радват моите другари. За Дядо Коледа тържество се прави, трудят се децата да ги не забрави. Мамо, тате, бързо звънчето се чува, излизайте навън, Дядо Коледа е тука. Щастлива и весела Нова година, Дядо Коледа на всичи пожелава, на деца в целия свят той подаръци ще подарява. Дияна Димитров II1 ОУ “Христо Ботев” Димитровград

18

Теа Алексов VII3 ОУ “Христо Ботев” Димитровград

Синьо и тъмно е през ноември небето, пусто и самотно е сега полето. Птичките отдавна на юг отлетяха, врабчето се крие под моята стряха. Вятърът силно духа и клоните вие, Зайо Байо в дупката се крие. Мечо вече сладък сън си сънува, детски глас и игра изобщо не се чува. Познава се когато при нас ноември царува. Дияна Димитров II1 ОУ “Христо Ботев” Димитровград

Обич Език мой роден, език на моите деди, на мойта радост и игри, на моите мечти и детство, в моите чувства всеки ден, в моето семейство свещена мечта, да те запазя завинаги в своята мисъл, чувства и сърце. Сташа Донков VI1 ОУ “Христо Ботев” Димитровград


ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

ТВОРЧЕСТВО НА МЛАДИТЕ

Приказка за един жълт листец паднал от дървото Това, което ще ви разкажа може би е една незначителна случка, но на мен ми промени живота. Беше мъгливо, есенно утро, когато ме събуди силно чуруликане. На прозореца ми беше кацнала една малка, кафява птичка. Станах и леко го отворих и се изненадах. Птичката започна да ми говори с човешки глас. Сподели с мен, че е много тъжна понеже си е загубила приятел и тогава започна да ми разказва приказката си. Преди години, докато тя още била малка, с майка си кацнала на един прекрасен, зелен храст. Хубав, но пълен с буболечки. Започнала майка й да я учи как да хваща буболечки. Започнали и не прекъсвали, докато не ги изяли всичките. Особено благодарен бил един млад, едър листец, който тогава станал добър приятел на птичката. От тогава всеки път, когато листецът е имал нужда от помощ, зашумявал и тя с удоволствие отивала да го спасява. Те били много щастливи заедно, приказвали си, играели си... Но когато пораснали, приятелството им започнало да отслабва, понеже вече си имали семейство и работа и нямали време един за друг. Всеки път говорили, че бързат някъде и говорили, че през зимата ще имат достатъчно време спокойно да си другаруват. Минало лятото. Една дъждовна сутрин, докато птичката бързала да намери нова къща за семейството си, отбила се до листеца да го поздрави и там забелязала, че

той започнал да остарява, че е загубил хубавия зелен цвят, но си мислила, че това е само от студеното време и дъжда, който постоянно валеше. Поприказвали си и тя продължила нататък. Следващия път птичката минавайки до храста на листеца, забелязала малкия си приятел на земята. Тя искала да му помогне, опитала да го върне обратно на клонката, но той падал отново. Изведнъж един човек, облечен в оранжово, го пробол по средата и го бутнал в чувала при другите листа. Тя отново тръгнала да помогне на приятеля си, но човекът се размахал с ръце и тя уплашена долетяла до прозореца ми. Не знаех как да й помогна. Подадох й малко трохи и водичка и тя малко успокоена, отлетя. Затворих прозореца и отново се мушнах в леглото. Достудя ми. Разтревожи ме приказката на птичката и си помислих, че и ние хората сме същите. Обичаме се, приятели сме, но все по-трудно намирам време, а то неусетно си минава. Жалко. Скочих развеселена, целунах цялото ми семейство, извиках приятелките ми на разходка, понеже слънцето беше изникнало зад облаците. Не искам да съм като листеца, искам да живея!

Свети Сава

Майчин език

Силен е бил малкия Растко, който е станал Свети Сава. Син е той бил на Неманя, който е бил сръбска глава.

Майчиният език е най-скъпото нещо, което Господ подарява на човека. Той трябва да се почита и с него трябва да се отнасяме като с най-светия ни имот. Тоз, който забравя майчиния си език, не знае какво е загубил. Аз зная, че някои от нас ще отидат да живеят в чужбина, дето не се говори родния ни език. Те не трябва да загубят контакт с него и да не забравят езика на предците си. Поради това и поради всички хора, които си обичат езика, 21. февруари обявен е като Международен ден на майчиния език. Тази борба за оцеляване на езика трае вече много години и трябва да се постараем завинаги да продължи. Трябва да обичаме и да тачим езика на нашите прадеди!

И трябвало той след баща си да царува, но Растко властта си е подарил. Отива далече в манастир Хиландар, на него господ да господари. Много приказки хора са изпяли за него, много доброта той е засял. Любов и слога получиха от него, на добър път хора е пращал. И ден днешен за него песни се пеят, и ден днешен името му се споменава. 27. януари училищен е празник вечно ще те помним Светителю Сава! Сашка Димитров, 5. клас ОУ “Христо Ботев” Димитровград

Ива Костов VIII2 ОУ “Христо Ботев” Димитровград

Ана Киров VIII1 ОУ “Христо Ботев” Димитровград

19


ТВОРЧЕСТВО НА МЛАДИТЕ

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

Заветите на Левски Най-великият българин за всички времена, революционер и национален герой е Васил Левски. Неговата мечта е била чиста и свята република, в която всички са с равни права, независимо от народност и вероизповедание. Думите и делата му, след век и половина звучат съвременно. Земята е създадена за временно обитаване на хората. Животът на хората протича в непрекъснати конфликти, в колебание между доброто и злото. Човек не е в състояние сам да застане пред големите световни изпитания. Когато действаме задружно, ние сме силни. Всички трябва да се обединим в борбата за светло бъдеще .Най-силната стихия не може да сломи задружни хора, водени от жажда за светлина. Един от заветите на Левски носи това послание. Известен като Апостол на свободата, организира и разработва революционна мрежа за освобождение на България от османското владичество, пътува из страната и подготвя обща революция. Готов на саможертва той казва: „Ако спечеля, печеля за цял народ-ако загубя, губя само мене си.” Левски е бил патриот, пожертвал младостта и живота си за свободата на своето отечество. Неговото дело ни дава пример как да обичаме своята родина и как да се стремим към нейното по-добро бъдеще. Днес владее безработица. Много хора живеят в мизерия. За да бъде уредена страната ни и хората да живеят спокойно, да няма гладни и безработни, трябват хора, които ще водят към светлина, предприемчиви , с идеали и завети кавито е имал Левски, хора готови да се жертват, не с празни приказки, а с дела „Дела трябват, а не думи“ както е

казвал Левски. За мен най-хубавата мисъл на Левски е: „Времето е в нас, и ние сме във времето , то нас обръща и ние него обръщаме.” Това е мисъл, която бих казала на всички млади хора, да вземат живота си в своите ръце , да действат. Да ни поведе мисълта на великана. „Трябва да бързаме, няма кой да ни чака”. Нашето отечество се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, за да бъдем равни на другите европейски народи „Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите задружни сили.”, както казвал Левски. В днешно време, когато България е в Европейския съюз, а Сърбия се готви да стане негова членка, заветите на Левски ни учат, че е необходимо да сме единни, да си помагаме и със задружни сили да вървим напред, обединени. Левски се е борил за демокрация, дал е живота си за свобода и ние трябва да я пазим като ценност. Така, отправяме благодарност към жертвата му. 145 години след гибелта му , той си остава най-достойния син на родината, най-чистия, с прозвище прилягащо единствено нему- Апостол на свободата. Левски е винаги с нас, винаги в нас, в сърцата и душите на млади и стари , на бедни и богати... на всички българи в България и извън нея. Той е вечно живия Апостол на българската свобода. Ива Александров III-1 Първа награда на конкурса за есе обявен от Гимназия ”Св.Св.Кирил и Методий” по повод 145-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.

Заветите на Левски Една държава е щастлива ако има личности, които са оставили големи дела, с които поколенията се гордеят . Това са истинските национални герои, които са прокарали пътя, по който ние днес вървим , пътя към светло бъдеще . Левски, човек с велики идеи и дела. Революционер, с огромна енергия и сила, човек с необикновена смелост и хладнокръвие , прокарал пътя към българската свобода. Той учи всички хора да обичат отечеството си и да го пазят от враговете . Най-великият български герой Васил Иванов Кунчев , в народа познат като Васил Левски, роден на 18 юли 1837 година в Карлово , в семейството на Иван Кунчев и Гина Василева Караиванова . Родителите му имали пет деца . След години прекарани в родното Карлово и след смъртта на баща му, става послушник при вуйчо си в Хилендарския манастир. Приема монашество и служи в черквата все докато не вземе решение да се посвети на революционната дейност . При невероятно тежки условия , той пътува по страната и чужбина , създава частни комитети , намира съмишленици , а всичко с една цел , свобода на българския народ и силна българска държава . В борбата той просто не мисли за себе си , а за целия народ и отечеството . Той отправя послание: 20

,,Ако печеля-печеля за цял народ , ако губя , губя само себе си“. Той подарява надежда на народа си в най-смутното време , че един ден ще бъде свободен и щастлив , но за такъв успех трябва всеки да даде себе си , без да изисква нещо в замяна . Учи народа да не се предава и да до крайната цел може да се стигне само с дела , а не с думи . Това е завет, който ни е оставил който трябва да ни води през живота . И така Апостолът на свободата, с векове показва посоката на всички българи към бъде-щето , към нови успехи и към по-голяма любов към родината и хората . Затова всички трябва да се гордеят, че са потомци на страната, която е родила този голям герой и човек , символ на свободата , надеждата и вярата в доброто . Всички ние трябва да кажем “ Благодаря, Апостоле!“ Всеки от нас трябва да се поклони пред паметта му ! Юлия Рангелов I-1 Трета награда на конкурса за есе обявен от Гимназия ”Св.Св.Кирил и Методий” по повод 145-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.


ТВОРЧЕСТВО НА МЛАДИТЕ

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

Заветите на Левски Васил Иванов Кунчев, Левски, е един от най-великите български герои. Роден е на 18 юли през 1837 г. в Карлово, а обесен на 35-годишна въраст, на 18 февруари 1873 г. в сегашната столица София. И днес, когато почитаме паметта му, всички чувстваме обич и безкрайно уважение към този народен будител. За да разберем Левски и неговите подвизи, трябва да разберем живота по това трудно време. Хората са били отчаяни, изплашени и загрижени за бъдещето на децата си. Те са били бедни, без свобода и интегритет. Може би ние днес не можем съвсем ясно да разберем положението на един обикновен българин в тези трудни години, но едно знаем, че е за нас е задължение да се отнасяме с уважение към личности като Левски. Моята цел не е да разказвам за биографията му, а за духовните завети , за това, което е оставил на поколенията-неговите послания. Точно това е нещо, което всеки българин трябва да разказва с гордост. Ако можех да върна времето, бих се обърнала с благодарност към родителите, създали такъв юнак, към Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова, въпитали го в дух на родолюбие, към вуйчо му – архимандрит Василий, към сестрите и братята му. Всеки от тях е изиграл определена роля в неговото израстване на народен водач. Ако можех да върна времето, към Левски бих се обърнала с думите: “ Ти не беше мирен пред никого, нито пред власт, нито пред Бог. Ти мечтаеше за по-добро утре, за свободата и щастието на народа. Ти имаше идеи, ти имаше цел. Ти показваше на хората други възможности и ги събуждаше на революция. Ти ги съветваше да се противопоставят на игото. И всички революционни дейности, които си извършил, направил си ги за този същия народ. Направил си ги в името на обичта към родината си, към България. Твоите думи изразяваха готовност за действие, за борба. ,,Ако печеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само себе си.“ Ти обичаше и уважаваше народа, ти беше готов да дадеш себе си и пожертва себе си за родината, родината спечели, а ти се възвиси с подвига си във вечността и стана безсмъртен. Благодаря ти! Ще следим твоите завети!“

„Ти не си загинал на 18 февруари преди 145 години, ти още живееш и ще продължиш да живееш . Ти живееш в нашите песни, думи, есета, в нашите спомени. Ти живееш в заветите, които ни остави. Ти вярваше в доброто, в истински добрите хора и любовта. Ти вярваше в правдата и искаше тя да се завърне и в нашата България. И аз съм много тъжна, че ти не доживя да видиш и почувстваш свободата, великото съединение през 1885 г. и други важни дати. Но аз вярвам, че там където си, знаеш за тези неща и се гордееш. И много съм щастлива, че мечтата ти за свобода се сбъдна, че идеите ти оживяха. Искам да повторя и любимите ми твои думи : ,, Всекиму ще се държи сметка за делата.“ И както знаем, това се обистини. Сметката е дошла и на вратите на Османското царство. Свободата се върна, усмивките се върнаха на лицата на българите. Ти беше основател на важни революционни мрежи, не само в България, но и в Сърбия и Румъния. Така че ти задължи не само нашия, но и техните народи. О, ти ни задължи много! Надяавам се, че ние сме достойни за жертвата ти. Също така, мисля, че единствения начин да се отплатим е да позволим на духа ти да живее в нашите сърца“. Примерът на Апостола ни учи да следваме заветите, да бъдем родолюбиви, да пазим родината си. Чуйте моите послания: Да не позволим на никого да унижава нашия произход и факта, че сме българи! Да не го крием, но да го говорим громко, с гордост! Да не позволим на никого да вземе свободата ни и винаги, винаги да пазим заветите на Апостола! Велики хора са казали, че писането за Левски е и лесно, и трудно. Лесно, защото духът му живее във всеки един от нас. И трудно, защото за него са изписани планини от хартия и реки от мастило. Аз смятам, че писането за него е наша длъжност, а също така и удоволствие. Николина Соколов I-1 Втора награда на конкурса за есе обявен от Гимназия ”Св.Св.Кирил и Методий” по повод 145-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.

Делото на Васил Левски Васил Левски е роден през 1837г. а убит през 1873г. Левски е един од най-известните български революционери и борци за свобода на българския народ, поради което го наричат и Апостола на свободата. Той е вдъхновявал народа с думите си и делата си. Със своя пример е показвал как хората трябва да се стремят към свободата и обединението с други братски народи. Левски е и един от първите творци на идеята за обединена Европа. Левски и днес учи българския народ, че националната история зависи од всички нас, тоест от всеки един чо-

век. Той също ни учи, че свободата е най-висшата човешка ценност, че тя е точно това, което ни прави хора и дава ни достоинството да бъдем такива. Неговата личност най-ярко е изразена чрез думите му: „Дела трябват, а не думи”. Това показва, че винаги е водил народа, а не е чакал други да вършат онова, което е трябвало да свърши той.

Лука Стоянович III-1

Трета награда на конкурса за есе обявен от Гимназия ”Св.Св.Кирил и Методий” по повод 145-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. 21


ТВОРЧЕСТВО

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

Елизабета Георгиев

ВТОРА ДИРЯ Това е моя паметниккамък, пясък и черни петна... Издраскани думи, „ Тук лежи човек без име, без реч, без душа, без морал, без разум, без...човешко!”

Затрих себе си заради себе си... Зарових тялото, разкъсах душата си, станах съквартирант с АЗ... Стрък-кръв и плът, без ново слънце и без път... Вълк-просяк в храсталака от хиляди просяшки очи...

Ако ТИ Все още си човек, кажи ми - кой бях АЗ? Имах ли ръце, крака, очи? Плувах ли? Говорех ли? Обичах ли? Чувствах ли огън в прегръдката на друг? Имах ли приятел мислите ми да слуша? Имах ли поне трохичка душа?

Кажи ми ТИ дали в този изгубен век все още между хората можеш да намериш, не вълк, а човек?

ТРЕТА ДИРЯ

Намери очите си и гледай с любов, търси надеждата ден, година, век, и пак ще бъдеш аргонавт нов и ще намериш между хората човек. Милвай доброто, обичай сърцата, винаги душата да ти е нащрек! Радвай се на дедите, почитай децата и ще намериш между хората човек. Прескачай злото, бягай от греховете, научи езика си да е мек, лошите думи подарявай на ветровете и ще намериш между хората човек. Черното в дните заключай с катинар, бялото стягай с поглед лек, за „деня” бъди на радостта воденичар и ще намериш между хората човек. Живей с вяра, че още го има Човека на този мигновен век, че сред малкото - двама, трима и ти си между хората човек.

Иван Николов

///

22

Не ме затваряйте в златните ви клетки, не ме хранете с бисерни зърна, не си мислете, че песни ви пея – проклинам щастието ви с отровни проклятия на зле затворените птици, и с болката на късо подрязани крила!

Времето вее великите воини, прогнили летописи и мраморен прах и бойна плячка хвърлена за стръв, за огън, за мъка и невинна кръв и няма значение кой е крив и прав децата ви ще се измъчват от срам, от покаяние, от мъка и страх, и от силата на Всевишния гняв!

Не се опивайте от земна суета, от славата на ятагана и тропота на войнишки ботуши, от писъка на майка що плаче и моли, не задавайте прободна рана тя вашите деца така ще боли!

О, мои братя тирани, израснете, пуснете птиците да хвръкнат в сините летни небеса, тогава ще станете още по-велики и ще пребъдете с величието си завинаги във вечността!


ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

ТВОРЧЕСТВО

Радко Стоянчов

Радица Димитрова

ПИСМО ДО ХАН КУБРАТ

СКЪСАНИТЕ НИШКИ

Здравей, брате Кубрате, родоначалнико... Без да го усуквам, ще кажа (макар да ме погуби твоята вярна стража) – за всичко виновен си ТИ!? Защо камък не сътвори – о него свине да се чешат днес, а пръкна тоя пес от обичта, силата и волята на твоя дух, и кръсти го с името Аспарух. На това хлапе след време хич няма да му дреме – гледах го, горкия, как слезе от коня, заби тоя проклет меч и прозбори излишната реч: - Тук ще е България! ...И стана... Стана кървяща рана – боли, боли тя, разкъсана, оръфана, изнурена, от собствената сянка изплашена, немили-недраги чеда разпиляла по морни предели и всеки ни дели кой стигне и който си поиска! Обаче никому не стиска да спре тази гавра на гнусната пачавра, „избрана” от народа! Съдба... съдба, брате Кубрате, обречени... леем кръв за сетен път, жертваме плът, редим кост до кост – ставаме мост! Тежък крак гази пак нашия гръбнак, гази прост, гази цар, гази президент... Бог да пази! И премиер гази, политик, дипломат... кой ли още не, гази лудо диване – няма как, гази хайдамак собствения си гръбнак!

... които никога няма да бъдат както преди защото след късането нещо ще навреди на предишното съсътояние, нека да е покаяние ! ... които всеки опитва пак да подреди, но не са същите и няма как да бъде като винаги и докато разкъсването следим нека да не се съдим ! ... които представяват провал пред даденото изпитание скъсани от подлост пред нечисто съзнание в което отделно аз и ти, а не ние ! ... които ще запазим като спомен , част от мен съществувал цяла вечност в която идва ден, край на късането в мен !!!

П.С. Брате Кубрате, пише ти от зоната на здрача тоя, дето е написал „Стената на плача“.

ПРОБЛЯСЪК БЕЗКРАЕН съдбата преразглежда и се мисли в какво да подреди последната надежда в която здрач прощална блести. От опита ясен нищо не остава може би действа след няколко дни, или пък никога не прощава на този, който един път изневери. Не пробвам волята защото сърдита пробутвам спокойно успеси на загубили вечната борба със самите себе си. Тръгвам срещу мен и няма начин някоя от двете да загуби защото спокойно успяхме да разберем, че едната другата уби. Проблясък безкраен угасва безнадеждно пред спомена, който вече не блести. 23


ЛИЧНО МНЕНИЕ

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

Иван Николов

СЛОВО ПО ПОВОД 145 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ЛЕВСКИ 145 години духът на Левски вълнува съзнанието на българите. 13 години от откриването на неговия бюст-паметник в Босилеград, Левски смущава нечистата съвест на тираните по убеждение и на робите по душа. Образът на Левски в Босилеград трябваше да послужи като опора и предупреждение за това кои сме, какви сме и накъде отиваме. Мисията на този паметник тук не е само да овековечи името и делото на Левски, а да бъде морален коректив, с който да се съизмерваме, сравняваме и да се учим на свобода, демокрация, честност, патриотизъм и човеколюбие. Да се покланяш пред паметника му, да бъдеш почитател и последовател на Левски трябват не само мъжество и сила, но преди всичко чест, себеуважение и достойнство. Оказа се, че това е много по-трудно отколкото очаквахме. Смъртта на Левски възкреси България от петвековното робство. Неговият паметник в Босилеград 13 години се мъчи да възкреси съвестта на блудните синове на майка България. Да почиташ Левски не значи един път в годината да се поклониш пред неговия паметник, а да осъзнаеш величието му и да се водиш от него. Не можеш да почиташ Левски, а да отричаш целите и идеалите, за които той даде живота си за да я има България днес. Не можеш да стоиш пред Левски, а децата да не знаят кой е той. Още повече, да не знаят майчиния си език и историята. Не можеш да стоиш пред Левски, а да не уважаваш националните и демократични ценности, да не зачиташ свободата на словото и правата на човека. В крайна сметка, Левски винаги побеждава във времето. Ако искаме да сме честни към него и към себе си, трябва непрекъснато да си задаваме въпроса какво би ни казал и в какво би ни упрекнал той днес, когато децата на Босилеград масово го напускат търсейки по-добри места за живот. Със сигурност би ни упрекнал за 24

разделението, омразата и злобата, която отрови взаимоотношенията ни и ни изправи едни срещу други. Със сигурност би ни посъветвал да си кажем кривиците, да се поправим и да вървим напред. Именно в името на Левски ние и сега заявяваме, че се разграничаваме и няма да се примирим с всичко онова, за което Левски съзнателно е жертвал живота си. Няма да се примирим до паметника на Левски да се чества „Ден на освобождението на Босилеград от българска фашистка окупация“. Това не само противоречи на историческите факти, не само е обидно за здравият разум, това ни разделя в името на имперския принцип „скарай и владей“. Няма да се примирим в центъра на Босилеград да се кръстосват улици с имената на Георги Димитров и Маршал Тито. Единият, Генерален секретар на Коминтерна и поддръжник на Македонизма в Пиринския край, а другият, автор на „Кървавия Божич” отговорен за смъртта на 23 000 българи в Охрид и Преспа през 1945 година и за страданията на други 130 000 българи от Македония и Западните покрайнини, които са изселени, изгонени, преследвани и изпращани в концлагерите на Титова Югославия. Няма да се примирим паметникът на Левски да стои на улица Георги Димитров. Това са диаметрално противоположни величини, които взаимно се оспорват и отричат. Ние не можем да учим децата едновременно да служат на Бога и на мамона. Няма да се примирим с арестуването на паметната плоча и гаврата с паметта на невинните жертви от Босилеградският погром на 15-16 май 1917 година. Няма да се примирим с насилието на управляващите срещу бизнеса, срещу свободата на словото, срещу правата на човека и особено срещу правата на малцинствата. Няма да се примирим срещу проявите на насилие каквото беше задържането на тримата български лекари миналата есен.

Левски трябва да бъде програма за нашето обединение. Само като почитатели и последователи на Левски ние ще бъдем уважавани в София, Белград и Брюксел. Само тогава ще спечелим моралното право да искаме помощ и подкрепа за спасяването на този град. Само от нас зависи дали ще можем да се издигнем на нужната висота и дали българо-сръбските отношения ще станат наистина искрени, добросъседски и приятелски. Затова е нужно изхождайки от делото на Левски ние самите да се помирим, за да можем да дадем принос за помирението между българи и сърби. Така, както Левски е дал своя принос за освобождението на българи и сърби от турско робство. Съжалявам, че и днес няма да сме единствени в поклонението пред Левски. Но именно от уважението към Левски ние решихме да скъсаме с лицемерието на онези, които един път в годината се поклонят пред неговия паметник и години наред правят точно обратното на това, което Левски е правил и говорил. Следващата, 2019 година ще станат 100 години от подписването на Ньойският договор. Трябва да сме готови отново да прочетем и преосмислим историята си, да почетем и да отбележим паметта на жертвите, да осъзнаем грешките, да си подадем ръка за помирение и да си простим в името на мира, сигурността и бъдещето. Това е тежък и труден път, но няма друг. Европейските народи вече са го извървяли, трябва да го извървим и ние. Ако Хелмут Кол и Франсоа Митеран са смогнали да си подадат ръка над 250 000 немски и френски войници в името на помирението между двата народа, и в името на обединена Европа, то тогава и ние трябва да извървим този мъчителен път в името на трайното омиротворяване на Балканите. Само тогава ще имаме моралното право да стоим пред паметника на Левски и да се гордеем с него.


КУЛТУРА

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

ГЛАСЪТ НА МЛАДАТА ПИСАТЕЛКА

МИЛЯНА НИКОЛОВ

Миляна Николов е пълна отличничка в ОУ „Георги Димитров” в Босилеград. Тази година завършва основното си образование и вече е избрала да посвети част от себе си на поезията и литературата. Стихосбирката „Мрав и зрна кукуруза” е начало за младата поетеса, която произведенията си събира от 2011г. Издадена е с помощта на НБ „Христо Ботев”.

Основният лексикален глас в книгата е позитивизъм, това, което самата тя излъчва – обич, любов, надежда, щастие, мечта... Творбите, включени в книгата са плод на личните чувства и преживявания на авторката, която споделя най-съкровените си вълнения и любовта към прекрасните си родители, роднини, скъпоценни приятели... Младата поетеса с удоволствие отговори на няколко наши въпроса. Помниш ли кое е първото нещо, което написа? Когато тръгнах на училище и научих да пиша и чета, усетих, че имам голямо любопитство, и за поезията и за прозата. Първите стихове написах на 8-годишна възраст и звучаха така: „Дин, дан, већ је дан. Дин, дан, већ је дан.“ Какво е за теб поезията? Имаш ли любими творци (поети)? За мен поезията е тайна. Тя завлича в себе си всекиго, но само този който истински я обича продължава да пише. Любимите ми поети и писатели са: Д. Максимович, Й. Й. Змай, Б. Нушич, Е. Пелин... Четейки техните стихотворения и разкази, научих много различни начини как мислите си да пренеса на другите хора чрез творби.

Защо човек има нужда да пише? Раждането на творба е резултат на силна любов на поета към всичко около себе си. Той силно обича, не намира друг начин как да предаде това на другите и затова решава да пише, да се повери на хартията, па така и аз. Какво те вдъхновява? Всичко около мен – самия живот, природата, животните, хората, вятъра, семейството ми...

Кога идват думите? Това са специални моменти, когато в мен творбата сама се ражда и постепенно, без да я тегля

за ушите, тя сама расте, колкото трябва. Съвсем скоро издаде първата си книга „Мрав и зрна кукуруза“. Как се стигна до нея? За да се напише нещо трябват специални моменти, работа и време. В книгата са включени всички творби, които написах до днес. Първото ми стихотворение в книгата е и първото, което написах и с което се гордея. За да продължа да пиша имах голяма подкрепа от семейството ми и първата ми учителка. Как избра заглавието? Тръгнах од пословиците „Сговорна дружина планина повдига” и се спрях на мравките, понеже са задружни, носят зърно, което е много по-голямо от тях, трудолюбиви са и упорити и винаги успяват в начинанията си. Какво е посланието ти към хората от тази книга? Искам хората да намират семе в нея. Посланието ми към всички мои бъдещи читатели е да имат нежност, любов, толерантност и да обичат. Какво те усмихва в един най-обикновен ден? И за какво мечтаеш? Усмихват ме приятелите и семейството ми. Мечтая да стана магьосник, за да мога да създам свят без болести и войни. За финала ще те помоля да подариш на нашите читатели част от някоя твоя творба!. „Киша ми је драга, због ње лакше дишем, када на њу помислим, лакше се инспиришем.“ Нека не забравим, че това което се чувства и това, в което се вярва е правилно и важно и че сърцето може да говори много по-силно, отколкото разума. Да ѝ пожелаем да се придържа към мечтите си и да се бори за тях, да се наслаждава на красотата около себе си и намери куража да погледне нещата по различен начин, за да прави всеки ден света по-добър! На добър час! автор: М. Миленова 25


КУЛТУРА

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

В БИБЛИОТЕКАТА ПОДГОТВЯТ ДВЕ ДЕТСКИ ПИЕСИ Борис Лазаров, дългогодишен актьор в театъра „Христо Ботев”, работил като режисьор в България, реши да изведе нови лица на димитровградската театрална сцена.

В Народната библиотека „Детко Петров” през средата на февруари бе организиран кастинг за актьори в пиесата „Малкият Принц”, от Антоан дьо Сент-Екзюпери, по адаптация на българската актриса и драматург Анна Петрова. На кастинга за участие в пиесата се отзоваха над 20 ученици от 4 до 8 клас на Основното училище „Христо Ботев”. Кастинга проведоха Борис Лазаров, дългогодишен деец в театъра „Христо Ботев”, който ще се ангажира като постановчик и Албена Милев от димитровградската библиотека, която ще е ръководител в подготвянето на пиесата.

Досега Лазаров е режисирал няколко детски пиеси в различни места в Сърбия и България и си спомня, че още през 1999 година за последен път е работил с малките актьори в Димитровград. Постановчикът на пиесата „Малкият Принц”, обича сцената и смята, че театърът, освен че е хубав, също е и интересен, защото забавлява, но и възпитава. Обича и с удоволствие работи с деца, защото смята, че за разлика от възрастните, тях не можеш да ги излъжеш. -Децата усещат какво е хубаво и какво ще допадне на публиката и приятелите им, откровени са и много лесно се работи с тях

- сподели Лазаров. С подготвянето на пиесата „Малкият принц” ще се даде възможност на децата да се докоснат до театралното изкуство и актьорското майсторство. Тъй като на кастинга се явиха много деца, Лазаров реши да постави още една пиеса на сръбски език, „Пепеляшка”, в която ще участват учениците от 1-ви до 4-ти клас и така ще бъдат ангажирани повече деца. По този начин се дава нов подтик за развитие на младежката сцена в Димитровград, а може би някои от тях ще изберат и бъдещата си професия. -Ще съм доволен ако след пиесата поне едно от децата да стане актъор в Театъра „Христо Ботев”изтъкна Лазаров. Така се оказа, че многобройните инвестиции каквито са новопостроената лятна сцена в двора на димитровградската библиотека и стаята на Детко Петров, финансирани от Министерството на външните работи на Република България, както и откриването на детска стая, създадоха възможност Народната библиотека „Детко Петров” да организира нови дейности, преди всичко за най-малките димитровградчани, с които отскоро работи Албена Милев. Автор: Д. Велков

ОТ БИБЛИОТЕКАТА ПРЕПОРЪЧВАТ…

Отделението за детска книга на народна библиотека „Детко Петров“ в Димитровград притежава най-интересните издания за всички възрастови групи деца. За най-малките: „Самодиви“ – интересни 18 вълшебни приказки за момичета и момчета, които обичат непознатото и забавното. Приказки за самодиви, които разделят целувки, самодива, която говори обидни думи, самодива, която изпълва желани, самодива, която защитава животни… Прекрасна книга за малки главички, които обичат вълшебните пръчици и звездички… За деца и подрастващи: „Доктор Проктор и ваната на времето“ от Ю Несбе, твърде интересен и при това много духовит и наситен 26

с авантюри роман, обогатен с твърде сериозни драматични ситуации и дилеми. Това е втора книга в поредицата за Доктор Проктор. За възрастни: „Арзамас“ – Ивана Димич Книга изпълнена с искреност и светлина, драма, която вълшебно се преобразява в роман. Разговорите, които приличат на комични – но не са, размисли, които изглеждат тъжни, но не са. Това не е игра а надиграване. Писателят го доказва – На смъртта се противопоставя силата на любовта, единствен достоен противник! Носител на НИНОВА награда за 2016 година.


КУЛТУРА

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

130 ГОДИНИ НА КУЛТУРАТА В ЦАРИБРОД ИНТЕРВЮ - СРЕТЕН ИГОВ (2):

КУЛТУРАТА - ДВИГАТЕЛ НА ЕЖЕДНЕВНИЯ ЖИВОТ Филмите се прожектираха с помощта на агрегат, защото в селата нямаше ток, освен в Лукавица, Градине, Желюша и Гоин дол.

Втората част от интервюто ми със Сретен Игов, в която с гордост разказва за всички културни дейности и деятели през 60-те и 70-те години на миналия век в димитровградско, за съжаление я подготвих дни след кончината му на 9-ти февруари тази година. Припомням си, че по ирония на съдбата или пък имаше това предчувствие в себе си, че наскоро ще си вземе сбогом от този свят, мястото за разговор по негов избор, беше градското гробище. Разказвайки за бройните културни дейности, в които са били включени особено младите, Игов с особена нагласа изтъкна, че към всичките дейности, културните деятели са се отнасяли равностойно. - В музикалната област, освен гостувания на симфонични оркестри, известни оперни певци, популярни изпълнители на забавни и народни песни, имахме и свои оркестри. Те бяха универсални. Членовете им постоянно се сменяха. Найизвестния тогава оркестър към Културния център устоя на сцената цели 40 години. В него свиреха Асен Луков, Шпира Тричков, Васа Алексов, Георги Манов, Драган Йованович, починалия Красимир Глигоров - Кърла. От време на време се включваха и лекарите Веселин Величков, Йовица Митов, кларинетистът Слободан Панайотов, Асен Иванов и други.

Градът ни винаги е имал добри вокалисти. От край време се споменава оперният певец Боянката, член на хора в Миланската опера. Кой според вас е номер едно? - Безспорно, вокален изпълнител номер 1 е Петър Гигов - Пепи. Носител е на много награди, победител на фестивали, заснел грамофонни плочи с известни музиканти, участвал във всички наши забавни мероприятия. Той беше нашата гордост. Кои са останалите? - Много са, но ето няколко именa: Никола Ранчев, Мария Димитров, Георги Костов, Лалка Арсенов, Снежана Андрич, Стоян Билски и други. Да не забравим и фолклорното дружество. В репертоара освен шопски бяха и танци от Сърбия, Банат, Косово, Македония. Хореографи бяха Йеленко Виданович, Садик Хамидович и Шпира Тричков. Работеха напълно безплатно. През 60-те и 70-те години, киното беше най-привлекателно, особено за младите. - Да. Седмично прожектирахме по два филма с две повторения. В сряда и четвъртък играеше един филм, а в събота и неделя, друг. В неделя следобед, имаше прожекции на детски филми. Публиката имаше възможност да гледа най-нови филми, които в момента играеха на кинофестивали. Така една част

от репертоара на кинофестивала „Нишки сусрети” същевременно играеше и в нашия киносалон. Като кинооператор работеше Троян Гигов. Той участваше и в подбирането на филмите. Имахме и подвижно кино, с което обикаляхме селата в околията. Сава беше шофьор, а Веля Тодоров кинооператор. Филмите се прожектираха с помощта на агрегат, защото в селата нямаше ток, освен в Лукавица, Градине, Желюша и Гоин дол. Какви дейности още имаше? - Имаше кино клуб, ръководен от Аца Новков. Той засне и първия документален филм. След него и аз подготвих още два филма - „Невлянските трубадури” и „Детската градина”. Новков беше автор и на първата фотоизложба, а като режисьор пръв на сцената постави пиесата „Женско царство”. Свиреше в оркестъра, проявяваше се и като поет. (Следва продължение...) автор:Весна Алексов

In memoriam

Сретен Игов 1937 – 2018 На 9-ти февруари след кратко боледуване, на 80-годишна възраст, почина Сретен Игов - Шефат, дългогодишен културен деец, журналист и пръв оператор в РТЦ, участвал в създаването ѝ, човек безкрайно обичал Цариброд и духовното у него. След 20 години работа в Културния дом, следващите 20 години работи като коренспондент на Радио Ниш и същевременно като оператор и журналист в телевизионния журнал на български в държавната телевизия. Автор е на книгата за оброчните кръстове и светите места в нашия край. Игов е един от инициаторите за създаване на музейната сбирка и градската галерия в Димитровград. Автор е на албума от фотографии и рисунки за старата царибродска чаршия под название „Димитровград някога и сега“. Дни преди кончината му, излезе от печата и книгата му с царибродски смешки „Ош пърц“. Ще го помним като човек, който обичаше и се гордееше с някогашния царибродски дух и култура, раздавани навсякъде из голямата държава. Обичаше живота, обичаше да създава и да оставя следи в опазването на културното ни наследство. Поклон пред светлата му памет! 27


СПОРТ

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

МАРКУЛЕВ В ПЕРНИК СРЕЩУ

120-КИЛОГРАМОВ НАЦИОНАЛ ПО РЪГБИ! В 12-ия си професионален MMA двубой Тони Маркулев претърпя второто си поражение, след като през февруари на Златибор претърпя загуба със съдийско решение от досега непобедения хърватски

Камен Георгиев бил принуден да отмени борбата си срещу хърватина поради контузия. - Загубих със съдийско решение от съперника, който успя да наложи изненадваща за мен стратегия, а

боец Иван Ерслан. За отбелязване е, че Маркулев за първи път участва в категорията до 93 кг, като досега се е борил до 84 кг, но е уважил организаторите, тъй като треньорът му

именно да води боя само на земя. Разликата в килограмите там си оказа своето. Очаквах истинска война в стойка и един от двамата да бъде изнесен на носилка, но уви,

мачът се разви коренно различно. Искам да изкажа голяма благодарност за личната подкрепа на нашия премиер Бойко Борисов, който подпомогна подготовката ми. Благодаря на организаторите на AFC, че ми дадоха възможност да участвам в главното събитие на тяхната верига и на президента им г-н Горан Иванович за невероятното домакинство. Надявам се за в бъдеще да продължим да си сътрудничим и да ми дадът възможност за реванш! Най-сърдечни благодарности дължа и на своя екип от Боен Клуб България, воден от Камен Георгиев, на Николай Йонов, на спонсорите и на семейството си, както и феновете, които пътуваха чак до Златибор – сподели Маркулев пред феновете си във Фейсбука. И в следващия двубой Маркулев ще се изправи пред значително по-тежък боец, този път с повече от 20 килограма. Неговият опонент в тежка категория на 9 март, на 14 гала „ММА Туинс“ в зала „Борис Гюдеров“ в Перник, ще бъде българския национал по ръгби Георги Ваклинов. Драган Йовичич

ПРЕЗ 2019 ГОДИНА 6 ТУРНИРА

ОТ ВЕРИГАТА НА БАМФ В ДИМИТРОВГРАД

През февруари в дими тровградската спортна зала се проведоха още 3 турнира в организация на Българската асоциация по мини-футбол (БАМФ). В най-силната категория “all” първо място спечели ПМП инвест, побеждавайки на финала домашния Балкански, при ИТ фирмите най-успешни бяха АТИ 28

Консулт (София), докато турнира на ветераните спечели отбора на Атлетик 1996 (Враца). -Тези турнири, които организираме съвместно с БАМФ не само че промовират футзала и спорта като цяло, а имат и общ интерес. Тези хора спят в хотела, харчат парите си в града, плащат наем на залата и

надявам се сътрудничеството ни да продължи – подчерта директорът на Спортно-туристическия център Цариброд Васил Андрейев. - Благодаря на СТЦ Цариброд, който ни помага в организацията на турнирите. Миналата година организирахме три, тази четири, за 2019 година през януари и февруари сме планували шест. Освен досегашните (Аll, фенове, ИТ, ветерани 35+) ще се опитаме да организираме един турнир за ветераните 45+, както и един женски турнир оповести генералният мениджър на БАМФ Пламен Божидаров и добави: -Нашите отбори участват и на международния турнир по футбол на малки врати в Цариброд, който е с петдесетгодишна традиция. Надявам се още много години да сме ваши гости. Драган Йовичич


СПОРТ

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

По време на отбелязването на 30 години КЛА „Балкан“, кметът на община Димитровград, Владица Димитров, оповести:

ДИМИТРОВГРАД СТАВА БАЛКАНСКА БАЗА ЗА ЛЕКА АТЛЕТИКА

Слободан Бранкович, Владица Димитров, Йелена Петрович и Добромир Карамаринов (фото: Микан Андреев)

През средата на февруари, Клуб по лека атлетика „Балкан“ организира тържество по повод 30 години създаване на клуба по лека атлетика в Димитровград. Тогавашният „Железничар“, който през този век се превърна в „Балкан“, бе създаден на учредителната сесия на 18 февруари 1988 година, с първия президент Димитър Митов, който вече не е сред живите и секретаря Александър Марков. На присъстващите бе представен документален филм на продукция Позитив, в който бяха показани първите стъпки на клуба, но и успехите на Даниела Еленков, Душица Деянов, сестрите Владимиров, Джордже Гогов, Теодора Кръстев, до днешните надежди Милица Стоицев и Андреа Сергиев. На тържеството, което се проведе в спортната зала, присъстваха и специални гости от България и Сърбия - първият вицепрезидент на Европейската атлетическа асоциация (ЕАА), президентът на Асоциацията на балканските атлетически федерации (АБАФ) и на Българската федерация по лека атлетика (БФЛА) Добромир Карамаринов и директорът на Атлетическия съюз на Сърбия Слободан Бранкович. От името на Община Димитровград грамоти на гостите връчи кметът Владица Димитров, който същевременно бе председател на Организационния комитет за отбелязване на юбилея.

- Радвам се, че в нашата община има такъв клуб като КЛА „Балкан”, който има светла традиция, въпреки относително лошите условия. Сега вече е време да обезпечим по-добри условия за димитровградските лекоатлети, с изграждане на подходяща инфраструктура. Това преди всичко подразбира строеж на писта за лека атлетика от тартан на стадиона в СК Парк и подобряване условията за скокове и хвърляне. Това е немалка инвестиция, около 50 млн. динара, но вече имаме гаранции половината от тази сума да бъде финансирана от Република Сърбия и ще я довършим до края на 2019г. С тези условия не само димитровградските лекоатлети ще имат възможност за по-добри постижения, а ще имаме шанс да организираме и домашни и международни състезания и лагери, което пък означава и общ интерес за общината, тоест по този начин развиваме спортния туризъм. Поради това е изключително важно, че тук с нас са и тези хора, които решават, кои ще са домакините на национални и международни състезания – изтъкна Димитров. - Бъдещето на леката атлетика в Димитровград ще бъде много по-светло в сравнение с миналото. Вярвам, че изграждане на модерна тартанова писта с 6 пътеки ще зарадва истинските привърженици на леката атлетика, но и гражданите на Димитровград, чиито деца ще имат възможност да я ползват. Сигурен съм, че този град ще стане

домакин на международни турнири и лагер по скокове, с който ще стане известен – добави Слободан Бранкович, един от най-добрите сръбски лекоатлети на всички времена и европейски шампион по лека атлетика на закрито през 1992г. - Човек не може да има бъдеще ако няма минало или не го уважава. Това, което видях наистина е един голям потенциал, защото хората в Димитровград имат желание, амбиция да постигнат нещо, имат подкрепа на местната власт и федерацията. То така се и прави – всички заедно. Аз смятам, че всичко което се планира в бъдеще е реално и ще бъде постигнато – бе съгласен със сръбския си колега Добромир Карамаринов. На клубния президент Йелена Владимиров–Петрович грамоти връчиха представителите на АБАФ и атлетическите съюзи на Сърбия. През трите десетилетия, всеки ден в клуба ходи настоящият клубен секретар Александър Марков, символ на димировградската лека атлетика. - За 30 години пропуснах едвам 4 състезания! Не станах богат от този спорт, но навсякъде имам приятели – спомня си Марков, а думите му потвърждава факта, че почти всичките легенди на клуба, които години назад не се занимават с лека атлетика, все пак с присъствието си увеличиха юбилея, а клубът им на тържеството връчи дипломи. Драган Йовичич 29


СПОРТ

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

РАНГЕЛОВ: САМИ ОПРЕДЕЛЯМЕ СЪДБАТА СИ В ПЪРВИТЕ 5 КРЪГА Есенната част от сезона в Зона юг футболистите на Балкански завършиха трети в класирането с 32 точки в актива след 15 изиграни кръга. Това е едно от най-добрите издания през последните години, имайки предвид, че миналия сезон (30 мача) завършиха с 38, а по-миналия (28 мача) с 37 точки. От началото на февруари димитровградските футболисти започнаха подготовки за пролетната част от сезона.

дивизията. Те са студенти, работници, ученици, но повечето от тях тренираха добре през тази зима – сподели старши-треньорът на Балкански Небойша Рангелов. През зимния трансферен прозорец Балкански напусна единствено Лазар Манич (Йединство Сурчин), докато димитровградския клуб привлече бившия сръбски национал до 19г., вратар Войислав Илич (22) от Раднички (Пирот).

Сръбска лига изток на всяка цена. Привържениците на Балкански очакват футболистите поне да опитат да настигнат Дубочица, която е с 6 и Пчиня с 3 точки пред димитровградския клуб. - Много по-трудно ще е през втората част, защото започва борбата за оцеляване в дивизията. През първите пет кръга сами определяме съдбата си. Най-напред пътуваме за Бойник, приемаме Лужница и гостуваме на Будучност в Ораше. След това ще играем 2 дербита – с Дубочица в Лесковац и с Пчиня на СК Парк. Ако след тези мачове окупираме върха в дивизията, ще има хубави новини за димитровградските футболни фенове – изтъкна Рангелов. Драган Йовичич

В първата си контролна среща Балкански категорично надигра четвъртодивизионния Люлин (София) с резултат 4:1 - За нас беше изненада, като от - В интерес на истината Манич зоналния съвет ни уведомиха, че бе един от най-резултатните ни първенството ще продължи една футболисти, но и без него имаме седмица по-рано, на 10 март. Но качествени футболисти в предните така или иначе съм сигурен, че фут- позиции, които могат да създават болистите, които са имали желание шансове и вкарват голове. С новото да се подготвят, съвсем готови ще попълнение, Войислав Илич, очакизчакат подновяването на сезона ваме да сме още по-сигурни в и първия ни мач в Бойник срещу защитата. Пуста река. Все пак, нашите играчи Клубните амбиции не са отбоса аматьори, както и останалите в рът след 6 години да се завърне в

БК ДИМИТРОВГРАД В БОРБА ЗА ГОРНАТА ЧАСТ

Оглавяващият класирането отбор на Ртан (Болевац) прекрати серията от пет поредни победи на Баскетболния клуб „Димитровград“, спечелвайки дербито на СК Парк. Осем кръга преди края на сезона димитровградските баскетболисти са с 9 победи и 9 загуби, в средата на досегашното класиране. - След един по-лесен домакински мач, до края на първенството ще се срещнем с отборите от горната част на таблицата. Освен че баскетболните фенове в Димитровград ще имат възможност да се наслаждават на добри мачове, ще получим отговора каква е реалността на този млад отбор. Може да се каже, че вече сме осигурили оцеляване в дивизията. Сега ще се стараем да направим колкото е възможно по-добър резултат и да приключим сезона в горната част на крайното класиране – сподели пред „Визия” треньорът на БК „Димитровград“ Владимир Йованович. 30

ДЕВОЙКИТЕ 4-ТИ ОТ 5, СТАРТИРАХА И МОМИЧЕТАТА

В последния 10 кръг на Междуокръжната лига Ниш, девойките – старша възраст на Волейболен клуб Цариброд загубиха с 3:0 гейма от отбора на Десетка (Ниш), в малката зала на нишкия Чаир. Този отбор приключи първенството на 4 място сред 5 отбора в крайното класиране с 2 точки в актива. През последния уикенд на февруари, бе подновено първенството в Междуокръжната лига Ниш за момичета. Най-младия състав на ВК Цариброд, който загуби първата си домакинска среща от Стампедо (Ниш) с 3:0 гейма, ще изиграе още 5 мача през март и април.


НАСЛЕДСТВО

ВИЗИЯ, брой 2, февруари 2018

СВАТБАРСКИ ОБИЧАЙ В ЗАБЪРДИЕТО Записала: Весна Николов

Сватбарските обичаи са дълго практикувани по нашите села понеже са означавали ново начало и нов живот за двама млади, които свързва любовта и желанието им да прекарат живота си един край друг и да продължат своя род. Ето как един от обичаите от димитровградския край ни е описал Никола Денков, роден през 1933 г. по потекло от село Моинци. „Свадбата йе била 3 дъна, од суботу увечер до торник преди пладне. У суботу увечер кващарка при младоженюту замешуйе квасъц за погачу. Другаре на младоженюту га бриче, свак би напраил по едън потез с бриячат, а най-добрият йе довършувал бриченьето. Младоженята йе после с роднине ишъл да зове кума. На ютре дън сви отоде с баряктара при младу. Иде се у поворку с троя кола с коньи, укьитени със цвекье или със санкье зимньо време. Ка дойду до младинуту кукю пред капиюту се на некойе

дърво тури ябълка кою младоженята гачка с пушку да гю обори. На капиюту се девойката символично продава, а това праве некой од ньонята брайкя или най-близък млад роднина, ако нема брата. Малко се пазаре, а ка младоженята “откупи” девойкюту улази се у кукю и починье гозба. Служи се вино, ракия и мезе. Ка се сви гости зберу, младият брат или роднина уводи девойкюту, коя първо иде пред свекра и свекърву и със свекървуту ломи погачу. За това време двете су преко поясат вързане една за другу с тканицу. Коя преломи по-големо парче че буде господар и главна у домат. Навиваю или за младуту или за свекървуту. Симпатийете су на младинуту страну ама понекой навива и за свекървуту. Ка се угосте и провеселе, младата износи дарове у дървен ковчег украсен с резбарию. Млада даруйе родителье и най-блискьи роднине па ковчегат с даровиете тура у първа кола у коя седу младенците със свекра

и свекърву и си одводе невесту. Музиката свири жалну мелодию и мнодьи викаю од тугу. У другата кола су стари сватове, а у трекята койи се напию па не могу да оде. Кад дойду до младоженьиният дом, невестата узима сито у койе су жито, бомбоне и паре, она све това сейе пред домат и по гостите. На краят ситото върля преко главу на кроват на кукюту. Додава ню се малечко мушко дете - наконче, койе она прво малко удари по образите и целива. Стураю се кочезите с даровете и она по цървен конъц разпет по земи улази у невестинскуту собу. Даруйе свекра, свекърву и кумове и починье веселье и музика до дълбоко у ноч. На край се кумат с музику испрача дома. На ютре дън дооде родителье на невестуту у новият дом. Поново се иде за кума койи се “сърди” па нече одма да улезне у ижуту. Изнесу столице у дворат, кумовете седну на столице, понекой кум оче да му се изнесе и маса, младенците клекну пред ньи и с кърпу на чело им се кланяйу до земи и моле да улезну унутра. Ка се кум смилуйе младенците му целиваю руку, и њему и на кумицу, поново дьи даре и они улазе унутра. Играйе се и пойе све док йе невестината род тука, а кад они отиду кумовете се поново испрачаю дома с музуку. Трекьият дън, невестата рано уютро иде по воду на бунар или кладенац, с “кващаркуту”, младе жене и девойкье, койе невестуту плиску с воду. Ка се невестата върне, младоженята узне баряк и тури дървото на труп да га невестата пресече със секьиру. Ка она замане със секьируту, младоженята измъкне дървото и тека неколко пути, све док невестата не пресече дървото. Кум се пак даруйе и испрача се дома с музику. После се свирджийете върчаю при младите, исплачую се и тека се свадбата после три дъна завръшава.” 31


ТУК Е МЯСТОTO

ЗА ВАШАТА

РЕКЛАМА

Vizija broj 02  

Časopis na bugarskom jeziku,Dimitrovgrad,Srbija

Vizija broj 02  

Časopis na bugarskom jeziku,Dimitrovgrad,Srbija

Advertisement