>>> на „касапина от Прага” Рейнард Хейдрих, един от хората, в най голяма степен отговорни за холокоста. И като за капак, книжката на албума включва снимка на болния Slayer фен Mike Meyers, изрязал логото на групата върху собствената си ръка. „Това хлапе искаше ние да го направим. Погледнахме го и му казахме: „Ти си луд!” И затова го направи негов приятел. Снимаха го и съм почти доволен, че я използвахме.” На обложката на сингъла Serenity in Murder пък може да се види друг Slayer маниак, изписал на гърба си с бръснач името на своите любимците. Следват нови концерти с Machine Head и Biohazard. Slayer отново са част от Monsters Of Rock, в Аржентина и Бразилия през 1994 г. заедно с KISS и Black Sabbath и в Донингтън през 1995 г. с хедлайнери Metallica. Точно една година след Seasons по случай десетгодишния си юбилей Slayer си подаряват първия истински концертен албум двойния Decade Of Agression. Двадесет и трите песни, които обхващат всички дотогавашни албуми, са в сурово състояние, без допълнителна обработка и доста добре се справят с непосилната задача да предадат агресията и енергията от живото изпълнение на Slayer. През май 1992 г. феновете на групата са в шок. Dave Lombardo напуска! Проблемите, които са потискани десет години, явно вече са твърде сериозни. Конкретната причина за скандала е, че Dave прекарвал прекалено много време с жена си, включително и по време на турнета. Човекът, който се нагърбва с на практика невъзможната мисия да замести Dave Lombardo се нарича Paul Bostaph, бивш ударник на трашърите от Сан Франциско Forbidden (по късно Bostaph свири в Testament и Exodus). С новото си попълнение Slayer продължават концертната си дейност, чиято кулминация е участието им на Monsters Of Rock през 1992 г. заедно с Iron Maiden, W.A.S.P. и Skid Row. DIVINE INTERVENTION Следва двегодишна заслужена почивка, която Slayer си разнообразявaт, като записват заедно с Body Count на метъл рапъра Ice T (отбелязал гост участия и с Black Sabbath, Motorhead и Six Feet Under), кавър на Disorder на пънк легендите The Exploited за саундтрака към екшън трилъра Judgment Night. На 27 септември 1994 г. официално излиза Reign In Blood на 90 те! Divine Intervention влиза в чартовете на по висока позиция от албума на Барбара Стрейзън, появил се същата седмица. Трашът вече не съществува, старите групи са го загърбили или го прилагат в някакви странни и изкривени форми, но Slayer в типичния си непукистки стил издават чист траш метъл албум. Divine Intervention е бърз и безкомпромисен както в музикално, така и в текстово отношение и звучи така, сякаш е можел да излезе 4 5 години по рано, но в същото време притежава перфектно и напълно адекватно на времето си продуциране. Paul Bostaph доказва, че не е барабанист, който би само би подтичвал зад препускащите ритми на Lombardo. Това е албумът, в който за пръв път на места вокалите на Araya са с дисторшън. Групата отново е забъркана в скандали и никой вече не може да бъде убеден, че четворката има нещо против това. По незнайни причини Jeff си дава почивка и повечето работа по Divine Intervention е свършена от Tom и Kerry. Във втори пореден албум Araya пише песен за сериен убиец, този път това е 213, наречена така заради номера на стаята на маниакa Джефри Дамър. Останалите текстове също се въртят предимно около убийствата и всичките им интересни разновидности. За пореден път Slayer са обявени за нацисти, този път заради песента SS 3, посветена
20
UNDISPUTED ATTITUDE Дали за пари, дали за забавление, или за да покажат на света на кого дължат цялото си величие, Slayer решават да запишат албум с кавъри. За заглавие е избрано Selected And Exumed, а обект на преработка трябва да са песни на класически метъл групи. Впоследствие заглавието е променено на Undisputed Attitude, а с него Slayer решават да отдадат почести на любимите си пънк групи. Включени са 15 песни кавъри на Verbal Abuse, Minor Treat, D.R.I. и др., както и три авторски песни – пънкарливите DDAMM и Can’t Stand You, написани от Jeff през 1984 г. за някакъв страничен проект и по метъл ориентираната Gemini. Японското издание включва и кавър на Memories Of Tomorrow на Suicidal Tendencies. Undisputed Attitude получва купища лоши отзиви и е отхвърлен от феновете. Подобен албум е абсолютно ненужен за група от такъв ранг, а и звукът на Slayer, свирещи пънк, неми-
нуемо оставя чувството, че нещо не е наред. След записите Paul Bostaph решава, че му е писнало от метъл и напуска, за да се отдаде на страничния си проект с абсурдно идиотското име The Truth About Seafood. Последвалото турне е спасено от барабаниста на Testament John Dette. След края му обаче Paul се завръща и всичко си остава постарому. През 1996 г. името на групата отново гръмва в публичното пространство. Slayer са привикани в съда за това, че текстът им на Necrophilic е подбудил трима младежи, членове на някаква блек метъл група, да отвлекат, измъчват и убият 15 годишно момиче... Slayer вземат участие на първото издание на Ozzfest. На следващата година четиримата записват съвместно с немските техно пънкове Atari Teenage Riot песента No Remorse (I wanna Die) за саундтрака на Spawn. DIABOLUS IN MUSICA През юни 1998 г. излиза Diabolus In Musica. Албумът е отхвърлен от много от старите фенове на групата и каквото и да си говорим, е най слабото творение на Slayer. Причината е една те са решили да станат модерни. Diabolus In Musica е с ниско настроени китари, увеличен до дупка бас и почти индъстриъл звучене. Всички песни, с изключение на типичните слеърски резачки Bitter Peace и Point са бавни, Hanneman и King свирят груув полу рифове, албумът е пълен с речитативи, а вокалите на места са с толкова ефекти и дисторшън, че Tom Araya звучи като робот и, по дяволите, в Love To Hate рапира! За пръв път за обложка е използвана снимка. Септември започва с поредната концертна атака на Slayer мишените са в Америка, Европа и Азия и за пръв път в Русия. Четиримата калифорнийци участват и на британското издание на Ozzfest. Между март и юли 1999 г. Slayer са на щатско турне и изнасят 69 концерта. GOD HATE US ALL През 2000 г. групата прекъсва записите на новия си албум, за да направи кратко европейско турне, по време на което е съпорт на някои от концертите на Iron Maiden, които обикалят света със завърналия се Bruce Dickinson. Slayer записват кавър на Hand Of Doom за втората част на трибюта на Black Sabbath Nativity In Black, както и песента Bloodline за поредния саундтрак този път на Dracula 2000. Tom Araya участва в песента Terrorist от албума Primitive на Soulfly, а Kerry King е увековечен със соло в последния албум на Pantera Reinventing The Steel. Точно с Pantera преминава и американското “Extreme Steel” турне, изпълнено с купони и пиянски извращения. По време на сетове на Slayer Phil Anselmo излиза на сцената, за да зарежда Tom с ударни дози джойнт. Невероятно, но новият албум, сякаш пророчески озаглавен God Hate Us Al, излиза на 11 септември 2001 г.! Съвпадението е направо плашещо и в магазините новият диск масово се крие заради страх от протести срещу заглавието. Освен това се налага обложката, изобразяваща окървавена и набучена с
Thomas Araya е роден на 6.06.1961 г. във Валпараисо, Чили. Семейството му се мести в Лос Анджелис не по политически причини, както много хора вярват, а заради многото възможности, които Ел Ей. дава. Има четири сестри и двама братя. Един от тях, Johnny, е басист на Thine Eyes Bleed, а преди това и на Bloodcum. Женен е и има син и дъщеря на 7 и 10 години, които често води със себе си по турнета. Срещнал е жена си на концерт на Slayer. В момента живее в Бъфало. Колекционира оръжия и е горд притежател на доста солидна колекция. Дипломиран респираторен терапевт е. Tom има ранчо с пет крави, бик и кокошки. Обича да свири кънтри песни с акустичната си китара, за да поддържа гласа и пръстите си във форма. Твърди, че за разлика от Kerry, харесва всякакъв тип музика. Макар да е част от Slayer, Tom е католик. Като повечето южноамериканци, родителите му са вярващи и като малък Tom често посещава църква. Смята, че има много силна вяра и текстовете и имиджът на Slayer не могат да я засегнат. Вярва в съществуването на висш разум, на всеобичащ Бог.