Issuu on Google+

# 30 3.95 лв.

СЕПТЕМВРИ- ОКТОМВРИ 2006


Измина още едно лято, отброявайки часовете, които

И

ни остават... Memento Mori - помни, че си смъртен... Улисани в ежедневието, смачкани от проблеми или просто нехаейки какво става около нас, често забравяме това. Но ако отгърнеш страниците на поредния брой про-рочески първото, което ще видите, са трите жалейки на хора толкова скъпи за нас, че никога не сме се замисляли, че всъщност дори не сме ги виждали, не сме ги познавали, не сме знаели какви са те наистина извън медийния образ, който са си изградили през годините. Преди няколко броя бях писал, че трябва да свикваме с факта, че за много от нашите идоли (чрез чиято музика сме забравяли, че сме смъртни), определеното им време просто отминава...

4.

НОВИНИ

8.

MENDEED

9.

DEICIDE

12.

STRAPPING YOUNG LAD

13.

PROTOTYPE

14.

NOVEMBRE

16.

SLAYER

22. AXEL RUDI PELL

И

24. LOST PROPHETS 26. MISERY INDEX 27.

THE MARS VOLTA

И след това въведение нека се прехвърлим на поконкретните неща и да загърбим фразата memento mori - живеем тук и сега. Тук и сега, Про-Рок стана на 5 години. Благодарим за аплодисментите и за това, че ни подкрепяхте толкова време. Няма за пореден път да предъвквам едни и същи неща - за историята на списанието, за успехите и неуспехите или за екипа през

28. PAUL DI ANNO

годините. Няма и време - чака ни тооолкова работа,

30. MERCENARY

гледаме само напред и съвсем скоро ще узнаете за някои

32. ALL THAT REMAINS 33. CLOUDSCAPE, MANEGARM

наши проекти, с които смятаме да разширим дейността

34. MONSTERS OF LIES

на сектата Про-Рок (както някои наши доброжелатели

36. SYMBOLIC

ни наричат, ха-ха-ха!). Грешка - култът Про-Рок. Е, вярно

37.

МЛЪК!, БГ РЕВЮТА

38. КАВАРНА 2006 - РЕПОРТАЖИ

е, че този култ не е много голям, но за сметка на това

44. OBITUARY

е свиреп. Сигурен съм, че за тези години успяхме под

45. CARPATHIAN FOREST

знамената про-рочески да свикаме най-интелигентните

46. PHARAOH 47.

YYRKOON

и мислещи фенове. Който е част от култа, знае за какво

48. WOLVERINE, TIAMAT

става въпрос. Надявам се, че и занапред ще бъдете с нас

50. VOIVOD

- в бойните редици, под знамената на Праведната музика.

53. KHOLD, STEEL ATTACK 54. ПРИЛИЧАЩИТЕ СИ ОБЛОЖКИ - 2

Продължаваме заедно напред и нищо не е в състояние да ни спре!

56. АЛБУМ НА БРОЯ 57.

РЕВЮТА

66. ИНТЕРЕСНО, ПРОДАЖБИ

Ãë. ðåäàêòîð Íàéäåí Êîë÷åâ Äðóãè ãë. ðåäàêòîðè Ëþáî Íàíîâ, Âèêòîð Êîëåâ, Ãåîðãè Ãåîðãèåâ, Éîðäàí Êàíåâ, Áîæèäàð Ìèõàéëîâ, Ñòåôàí Éîðäàíîâ, Òàíÿ Ñòîÿíîâà, Äèìèòúð Ðèêîâ, Êàëîÿí Ñòàìàòîâ, Ðóìåí Ïåòêîâ, Åâòèì Ñòàíêîâ, Ìàðèÿ Èâàíîâà, Òîäîð Òîäîðîâ Êîðåñïîíäåíò â Ãåðìàíèÿ Ä-ð Ñòåôàí “Bate Zuffo” Ìèëåíêîâ

WE ROCK! Найден Колчев Ãðàôè÷åí äèçàéí Áîæèäàð Ïåòêîâ Êîðåêòîð Öâåòà Íèíêîâà Èçäàâà ÅÒ Íàéäåí Êîë÷åâ - ÏðîÐîê homepage www.pro-rock.net

Àäðåñ Ñîôèÿ 1606, ï.ê.154 pro-rock@pro-rock.net; info@pro-rock.net Ðàçïðîñòðàíÿâà Æàê Ïðåñ ISSN: 1311-8781

Ñïèñàíèå ÏÐÎ-ÐÎÊ áëàãîäàðè íà Âñè÷êè, êîèòî íàïðàâèõà âúçìîæíî èçëèçàíåòî íà òîçè áðîé íà áÿë ñâÿò – çà Çëî èëè Äîáðî!

33


ЧЕРНО ЛЯТО На 11 юли на 60годишна възраст почина един от създателите на Pink Floyd SYD BARRETT. В последните няколко години той е страдал от диабет и се е споминал в дома си. >>>

новини >>> CATAMENIA съпорт - Winterhorde, The Revenge Project кога - 11 октомври | къде - зала Средец | начало - 19 ч. Организатор - Most Of Evil Music | Цена - 15 лв. предварително, 18 на място

На 27 август в болница в Холандия почина китаристът JESSE PINTADO (Terrorizer, ексNapalm Death). Трагичното събитие се случи в неделя  един ден, след като Napalm Death свириха за първи път у нас в Каварна.

44

>>> VADER съпорт - Amon Din (Сърбия) и български групи кога - 12 декември | къде - зала Средец | начало - 19 ч. организатор – Most Of Evil Music | цена - 18 лв. предварително, 22 на място

Çàáåëåæêà: Òîâà ñà îôèöèàëíî ïîòâúðäåíèòå îò áúëãàðñêè îðãàíèçàòîð êîíöåðòè.

КОНЦЕРТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

>>> На 16 август, в апартамента си в шведската столица Стокхолм, 31годишният фронтмен на Dissection JON NODTVEIDT бе намерен мъртъв. Той се е застрелял в главата и е бил заобиколен от запалени свещи. Малко преди ритуалното самоубийство, Jon е изпратил прощални писма до баща си и приятелката си, а на свой приятел е казал: “Отивам далече за дълго, дълго време. Отивам в Трансилвания”. Покъсно на сайта останалите членове на бандата пуснаха следното съобщение: “Jon Nodtveidt беше човек, който живееше според убежденията си и Истинската воля. Преди няколко дни той реши да сложи край на живота си със собствените си ръце. Като истински сатанист, той решаваше живота си по собствен начин и го прекрати, когато усети, че е изпълнил самоопределената си съдба. Не всички ще разберат или приемат неговия личен път в живота и отвъд, но всички трябва да уважават избора му. Тези от нас, които го виждаха в последните му дни, могат да потвърдят, че той бе поконцентриран, пощастлив и посилен от всякога. Ние сме твърдо убедени, че той е напуснал този свят на лъжи с презрителен смях, знаейки, че е постигнал всичко, което си е поставил за цел. Празното място, което оставя след себе си, ще бъде запълнено от тъмната същност, която той показваше, докато бе жив и чрез заниманията си с черна магия. Неговото наследство и Луциферски огън ще живеят чрез тези, които го познаваха изцяло и оценяваха работата му наистина. Целта на нашия брат в живота никога не е била да “почива в мир”, вместо това му пожелаваме победи във всички битки, които му предстоят. Слава на Тъмните богове и Разгневения хаос!” А ето какво казва Jon Nodtveidt по повод самоубийството в интервю от 2003 г.: “Сатанистът сам решава собствения си живот и смъртта си и предпочита да си отиде с усмивка, когато е достигнал върха в живота си, когато е завършил всичко и иска да превъзмогне земното съществуване. Но е напълно антисатанистко да сложиш край на живота си, защото си тъжен или нещастен. Сатанистът умира силен  не от старост, болест или депресия и избира смъртта пред безчестието! Смъртта е оргазмът на живота! За това живейте правилно и колкото може попълноценно!”

ONE DAY OVERGROUND FESTIVAL В СОФИЯ На 2 октомври 2006 г. пред паметника на Съветската армия в центъра на София ще се проведе фестивал на открито, по време на който представители на родната ъндъргаунд метъл сцена ще излязат “на светло”  ONE DAY OVERGROUND FESTIVAL. Инициатори на събитието са Боян Карамфилов от група Кълн и Александра Терзийска, финансирането е осигурено от Национален фонд “Култура”, Гьоте Институт и фондациите Cult.bg (България) и ProHelvetia (Швейцария), а озвучаването, аудио и видео записа на концерта са поверени на Стейн Студио.

По думите на самите организатори, One Day Overground е едно от първите по замисъла и мащаба си събития, имащо за цел да запознае широката публика с достиженията на съвременната ъндърграунд музика в България. В рамките на фестивала ще участват шест от “найемблематичните за този стил български групи”, които в продължение на общо 3 часа ще представят по няколко свои парчета. Въпросните формации са: Fyeld, Кълн, Ex, Пропаганда, Сепуко 6, A.S.A.P. Фестът ще започне в 18:30 ч., а входът е свободен.


Отхвърлена бе молбата за предсрочното освобождаване на лидера на BURZUM Varg Vikernes. Той е излежал 12 години от 21годишната си присъда за убийството на Euronymous от Mayhem и палежа на три църкви. През октомври 2003 г. Varg направи неуспешен опит за бягство, след като не се прибра от отпуск и бе заловен с крадена кола и голямо количество оръжие. >>> След осем години заедно щатските детметъли ENFORSAKEN взеха решение да сложат край на съществуването си. Последното шоу в кариерата им бе на 19 август в Чикаго. >>> SPV определиха 2 октомври за дата на европейската премиера на луксозното двойно CD от пътуващия фестивал GIGANTOUR 2005. Събитието се организира от фронтмена на Megadeth Dave Mustaine и от октомври става международно. С по няколко песни в предстоящото издание са представени Dream Theater, Anthrax, Life Of Agony, Dry Kill Logic, Bobaflex, Megadeth, Fear Factory, Nevermore, Symphony X. >>> През октомври Paul Stanley, фронтменът на KISS, ще издаде солов албум. Той ще се казва Live to Win и е първата му солова изява от 1978 г. В него участие взимат John 5 (Rob Zombie, ексMarilyn Manson), бившият китарист на Kiss  Bruce Kulick, който обаче тук ще свири на бас и сесийният барабанист Victor Indrizzo. >>>

ÎÁßÂÀ ÑÏÈÑÀÍÈÅ ÏÐÎ-ÐÎÊ ÒÚÐÑÈ ÍΠÑÚÒÐÓÄÍÈÊ! Íóæäàåì ñå îò ñâåæî ïîïúëíåíèå! Áúäåùèÿò ïðî-ðîê òðÿáâà äà èìà çàäúëáî÷åíè èíòåðåñè è ïîçíàíèÿ çà äåò/áëåê/ãðàéíä - âúîáùå çà íàé-êðàéíèòå ñòèëîâå. Îñâåí òîâà òðÿáâà äà îòãîâàðÿ íà ñëåäíèòå èçèñêâàíèÿ: - ×óäåñåí ïèñìåí è ãîâîðèì àíãëèéñêè åçèê. - Äà èìà ëè÷åí êîìïþòúð è åæåäíåâåí äîñòúï äî Èíòåðíåò. - Äà èìà âúçìîæíîñò äà îòäåëÿ îò ñâîáîäíîòî ñè âðåìå çà àíãàæèìåíòèòå, ñâúðçàíè ñúñ ñïèñàíèåòî. - Çà ïðåäïî÷èòàíå å (íî íå å çàäúëæèòåëíî óñëîâèå) äà æèâåå â Ñîôèÿ. - Äà å çàïîçíàò ñúñ ñïèñàíèå Ïðî-Ðîê è ñ íåãîâèòå öåëè. Ïîëúò è âúçðàñòòà íÿìàò çíà÷åíèå. Îò íåãî/íåÿ ùå ñå èçèñêâà äà îòðàçÿâà êîíöåðòè, äà âçèìà èíòåðâþòà, äà ïèøå ðåâþòà è äà èçâúðøâà âñÿêàêâè äåéíîñòè, ñâúðçàíè ñúñ ñïèñàíèåòî. Ïðåäëàãàìå âå÷íà ñëàâà, ðàáîòà â ìàíèàøêè åêèï, åæåäíåâíè ïîñåùåíèÿ âúâ âèðòóàëíàòà íè ðåäàêöèÿ è íèêàêâî çàïëàùàíå (èëè ïîíå íå ðåãëàìåíòèðàíî). Êîéòî íå ìîæå äà óñòîè íà òàçè ïðèìàìëèâà îôåðòà, íåêà äà èçïðàòè íÿêîëêî äóìè çà ñåáå ñè íà pro-rock@pro-rock.net è òðè íàïèñàíè ðåâþòà íà àëáóìè (íà ñðàâíèòåëíî èçâåñòíè ãðóïè), èçëèçàëè íàïîñëåäúê. Áëàãîäàðèì çà âíèìàíèåòî!

GMR Music определиха 20 октомври за дата на издаване на II  вторият албум на KRUX  шведската супергрупа, в която участват лидерът на Candlemass Leif Edling, ексYngwie Malmsteen вокалистът Mats Leven, ексEntombed барабанистът Peter Stjarnvind, и китаристите Jorgen Sandstrom (The Project Hate, ексEntombed/Grave) и Fredrik Akesson (Arch Enemy). Krux издадоха едноименния си дебют през

НОВА МУЗИКАЛНА АГЕНЦИЯ: СЛАБИ ПРОДАЖБИ НА БИЛЕТИ FEAR FACTORY: ОРГАНИЗАТОРЪТ ДОРИ НЕ НИ ПЛАТИ НОВА МУЗИКАЛНА АГЕНЦИЯ отмениха концерта на FEAR FACTORY. Ето тяхното съобщение: “Със съжаление трябва да Ви уведомим, че сме принудени да отменим планирания за 11 Август 2006 концерт. Два дни преди датата на събитието само 277 билета са продадени за столичната зала Христо Ботев с капацитет 3000 човека. Всички закупени билети могат да бъдат върнати от 29 Август до 29 Септември 2006, като местата на които ще става това ще бъдат обявени допълнително.” Покъсно, в интервю за радио Тангра Мега Рок, Raymond Herrera от групата сподели: ”Направихме

всичко, което се очакваше от наша страна. Още от преди няколко дни не можехме да се свържем с организатора (Нова Музикална Агенция), той не отговаряше нито на нас, на мениджъра ни, нито на агента ни. Чухме разни истории от други източници, че той не е имал намерение концерта да бъде осъществен, защото не е рекламирал събитието, а неговото извинение беше слабата продажба на билети. Реално той не е свършил никаква работа и не е похарчил нищо, за да направи този концерт възможен. Той дори не ни плати, а трябваше да плати половината от парите още преди 3 седмици. От тогава не сме чули нищо от него.”

2002 г. чрез Mascot Records. На следващата година той бе последван от концертно DVD. >>> LETHAL  американската прог метъл група от 90те, се събира 10 години след своето разпадане. Албумът на завръщането се очаква в началото на следващата година, след което ще последва турне в негова подкрепа. >>> Фронтменът на NEVERMORE Warrel Dane си сътрудничи с бившия китарист на Soilwork Peter Wichers по работата върху първия си самостоятелен албум. Очаква се в диска да участва и бившият колега на Dane от Sanctuary Dave Budbill (в момента в Zerocreep). >>> MNEMIC обявиха, че в предстоящия им трети студиен албум, който ще излезе в началото на следващата година, ще има гостучастия на Jeff Walker (Carcass) и Shane Embury (Napalm Death). >>> RAVEN в момента миксират новия си албум, който все още няма име и се очаква до края на годината. Продуцент е Kevin 131, работил преди това с групи като Project: Failing Flesh, Deceased, Dysrythmia и Garden Of Shadows. Предишният албум на Raven, който се казваше One For All, излезе през 1999 г. >>> TheGauntlet.com проведоха интервю с фронтмена на Soulfly Max Cavalera. Една от темите бе съвместното концертно изпълнение с брат си Igor. Запитан дали това е път към реюниън със SEPULTURA, Max отговаря: “Sepultura е голямо явление в музиката и аз съм горд с него. Не виждам нищо лошо с това да се върна и да свиря с тях отново. Ще бъде както Ozzy се върна в Black Sabbath! Има си причини за това. Нека да видим какво ще стане...” В други новини бившият барабанист на групата Igor Cavalera казва, че той и сегашните членове имат споразумение името “Sepultura” да бъде използвано само до края на настоящото Dante XXI турне. Басистът на Paulo Xisto Pinto Jr. обаче отрече тази информация. >>> След изпълнението на SYSTEM OF A DOWN на Ozzfest на 29 юни, се разпространяват слухове за опасност от разпадане на групата, въпреки уверенията от нейна страна, че предстоящата им ваканция не означава раздяла. Според MTV.com, членовете на бандата са пристигнали на мястото на събитието с различни турбусове, а китаристът Daron Malakian е изглеждал “сякаш се бори, за да бъде заедно с останалите от бандата” на сцената. >>> VANILLA FUDGE подготвят албум с кавъри по Led Zeppelin. Крайният резултат се очаква на пазара през октомври. Интересноно е, че при първия си гастрол в САЩ през 1968а, Led Zeppelin подгряват именно Vanilla Fudge и MC5.

5


БОДРА СМЯНА Dan Swano вече не е в BLOODBATH. Причините са “музикални различия” и невъзможността на Swano да отделя повече време за групата. >>> CATARACT са с нов басист. Той се казва Kay Brem, а преди това се е подвизавал в Tribes Of Cain. >>> EVERGREY се разделиха с басиста Michael Hakansson. На негово място се присъедини бившият Fredrik Larsson (ексHammerfall). В официалното изявление Michael казва, че след седем години с бандата е време да си вземе довиждане. Причината е, че чувства. много силна нужда да прави нещо различно в музикална насока. >>> GORGOROTH се разделиха с басиста King ov Hell. В съобщение на официалния сайт на групата се казва, че King е имал известни проблеми с “идеологическите аспекти” на Gorgoroth, в резултат на което се е стигнало до взаимното решение той да напусне групата. >>> Вокалистът Frediablo (Gorelord, ексNecrophagia) обяви в съобщение до Blabbermouth.net, че напуска GRIMFIST. Нещо повече  певецът, който преди време се оттегли от всички останали свои проекти, сега прекратява почти изцяло музикалната си дейност. Frediablo ще се съсредоточи в областта на графичния дизайн с компаниите си Beyond The Dark и DeMida Design, като единствено ще работи със студийните си проекти Gorelord и Hemnur. Скоро след това, Grimfist обявиха за негов временен заместник Tommy Hjelm (Insense). Групата е вече и с нов басист  Dreggen (Deathcon, Aeternus). >>> Китаристът Andreas Holma напусна HYPOCRISY. Той вече “не е мотивиран” и “няма желание да пътува по турнета”. Holma ще се концентрира върху собствения си проект, подробности за който предстои да бъдат обявени. На първо време Hypocrisy ще ползват услугите на китариста на Darkane Klas Ideberg. >>> ICED EARTH търсят нов басист. Всички заинтересовани музиканти могат да изпратят кандидатурите си на адрес: Jon Schaffer, Spirit of 76 Collectibles, Inc., 1728 17th St, Columbus, IN 47448. Наскоро Iced Earth обявиха присъединяването на китариста Ernie Carletti (ексSlik Helvetika) към групата. В момента Schaffer работи по концептуален албум, който ще e продължение на историята, започната със Something Wicked this Way Comes през 1998 г. >>> Бившият вокалист на Finntroll Tapio Wilska се присъедини като басист към SOULGRIND, групата на ексLullacry фронтдамата Tanja “Whisper Lilith” Kemppainen. >>> USURPER се разделиха с вокала си Dan Tyrantor, който през последните месеци е имал лични проблеми и не е можел да се концентрира напълно върху групата. В оставащите концерти вокалните партии ще се изпълняват от Rick Scythe (китара) и Jon Necromancer (бас).

ОБЯВИ Търси се барабанист и вокал за дет метъл. Занимания в Пловдив. Стирова насоченост: Immolation, Pestilense, Carcass, Coroner. perennial@abv.bg Ние сме от София и свирим кавъри на Bruce Dickinson, Iron Maiden, Judas Priest и др. в състав две китари, бас и вокал, но нямаме барабанист. Търсим нахъсан човек с опит от София със свой комплект барабани. Вокалът ни е Росен от група Натюрморт - много е добър и може да изпее всичко! Обадете се, няма да съжалявате! LET METAL RULES! ivo_jordakiev@abv.bg Хеви/пауър метъл от София търси вокалисттенор. 0887562327 - Марин, dark@musician.org Списание Про-Рок публикува безплатно вашите обяви. Пращайте ги на pro-rock@pro-rock.net

66

новини АЛЕКСАНДЪР БОЯДЖИЕВ, ОРГАНИЗАТОР НА UNION FEST:

ФЕСТИВАЛ ПАК ЩЕ ИМА! 12 август, клуб Комикс във Варна, 16 групи, над 600 души публика. Това е кратката статистика от провеждането на първия ден на хардкорпънк фестивала Union Fest 2006. За следващия ден се очакват още около 16 групи. Повсичко личи, че тазгодишното издание ще остане в историята като едно от найуспешните за над десетгодишната история на традиционните летни хардкорпънк фестивали във Варна... Не на това мнение са Община Варна и полицията, защото директивата след първия ден е ясна  край. На 12ти август представители на 1во РПУ на МВР Варна налагат забрана за провеждането на втория ден на фестивала. Причината, изтъкната от полицията е: “нарушаване на обществения ред”... Разговаряме с Александър Бояджиев, един от организаторите ReAct и вокал на Last Hope. Какви точно бяха мотивите на Варненската полиция да спре фестивала? “Нарушаване на обществения ред”, което разбира се беше пълна глупост и измислица. В деня на концерта нямаше регистрирани никакви инциденти и нарушения в района на фестивала. За разлика от други години, този път всичко премина изключително мирно, тихо и културно. Явно обаче във Варна е проблем дори и само фактът, че някъде в града се събира малко поголяма група от млади хора, за да се забавлява слушайки и наслаждавайки се на любимата си музика. Смяташ ли че масовото посещение на фенове в Морската градина и преспиването им там, е повлияло на решението на градската управа? Не съм сигурен, но не би трябвало. Повечето хора дойдоха в деня на концерта и съответно в морската градина след края на този първи ден, а полицията наложи забрана за провеждането на втория, преди още хората да се изнесат натам. Ако тази групичка от младежи, преспали в морската градина е толкова обществено опасна, полицията би трябвало да се заеме с решаването на този проблем и да си върши работата, като ги помоли или накара да напуснат мястото, както е по целия цивилизован свят. Тук обаче няма как да не направи впечатление двойния стандарт на Община Варна, която съвсем явно си затваря очите, пред това, което става в долната част на морската градина  алеята при плажната ивица, т.нар. Багдад стрийт. Там абсолютно всяка вечер до 45 сутринта през целия летен сезон, поне над 20 заведения, дискотеки и барове, тероризират района с неописуем бълвоч от звуци и чалга хитове. Да не говорим и за десетките и стотици мъртво пияни момичета и момчета, които циркулират из тези заведения. А найинтересните моменти са рано сутрин между 34 ч., когато задължително се случват по няколко побоя, крещи се, повръща се и се пикае в целия район. Явно тези мили картинки от Варненската реалност убягват на

CANNIBAL CORPSE, MASTERPLAN И SAXON У НАС ДОГОДИНА? Според официалния сайт на CANNIBAL CORPSE, групата ще гостува у нас на 5 март 2007 г. Засега липсва потвърждение от страна на български промоутър. От известно време насам и в официалното тур разписание на SAXON ��рисъства дата за България  22 април 2007 г, София. По последна информация съпорт на този концерт ще бъдат MASTERPLAN, които предстои да обявят заместник на напусналия ги вокалист Jorn Lande.

управниците и полицията на града, или пък просто за тях това е правилният начин за забавление на младите хора във Варна. При положение, че са били известени за провеждането на фестивала, как успяха с лека ръка да го отменят? Община Варна и полицията не само че бяха известени  самите те дадоха официално разрешение за провеждането на фестивала! Не случайно логото на Община Варна присъстваше на плаката и флаера за Union Fest 2006. Между другото, Варненската полиция беше поела ангажимент да охранява района около клуб Комикс, което е тяхна работа така или иначе. В последствие, в деня преди началото на феста, те се обадиха и казаха, че няма да изпълнят този ангажимент и съответно ние бяхме принудени да наемем собствена охрана, не само за клуба, но и за района около клуба. Това само по себе си е много странно  как така полиция отказва да си върши работата. За щастие, както казах, всичко беше мирно и тихо, нямаше почти никаква нужда от допълнителна охрана и т.н. Но въпреки всичко фестивалът пак беше спрян от полицията  невероятен и необясним парадокс. Какво ще те мотивира, отново да се опиташ да правиш фестивал във Варна, при положение, че почти няма година в която да не бъдете саботирани на местно ниво? Това, което се случи, ни мотивира да направим летен фестивал, който да не е във Варна, а някъде другаде по Черноморието. Жалко наистина, защото това е традиция от 1995 г. Сега обстоятелствата налагат фундаментална промяна  тоест смяна на мястото. Няма страшно, важното е че фестивал пак ще има, този път на ново място, където полицията няма да си позволява своеволието да го спира без основателна причина. Място, на което ние няма да пречим на никой и никой няма да пречи на нас.


ЕР МАЛЪК СЕ СЪБИРАТ! На 21 септември в клуб SPS в Борисовата градина в София (бивш Маймунарника) ще забият бандите C4, Cigaretta, Габана, Saltriver, Leppra De Luxe и ЕР МАЛЪК! Организатор е радио Тангра Мега Рок. По думите на клавириста Адриан Иванов, ПроРок има немалка роля за този толкова чакан риюниън. Двете интервюта, които излязоха на страниците на списанието  първо със самия Адри, а след това и с мозъка и сърцето на ЕР МАЛЪК  Любо Малковски са подготвили почвата. Отзивите от тях са показали, че има интерес и очакване от феновете групата да се възроди. След като преиздаването на първите два албума на компактдиск е вече факт, закономерно идва и събирането на музикантите, като те не само че ще направят концерт, но и ще започнат работа по трети албум (!!!). Другите новини са, че за шоуто на 21 септември, специално от Англия пристига Орлин “Линча” Радински. Единствено на баса ще има нов член, тъй като титулярят Ивайло Петров е с травма на ръката, която не му дава възможност да свири.

ПРОИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ През октомври издателство Addix ще пусне на пазара БИОГРАФИЧНА КНИГА ЗА AC/DC на български език. Заглавието й е “Двете страни на славата”, обемът  320 стр., от които 16 с цветни снимки. Автор е известният музикален журналист Paul Stenning, който е писал за списания като Metal Hammer, Terrorizer и Rock Collector. >>> Басистът Дани Славов напусна софийските метъли ГРАНУЛОМ поради неразбирателство с останалите членове на бандата. Негов заместник е Евгени (Индианеца). Дани Славов ще участва в проекта Godspeed. >>> На 21 юли 2006 г. стартира официален блог на списание ПРО9РОК. Той е на адрес www.prorock.info/wordpress и там всеки ще може да публикува всичко, свързано с Праведната музика (в рамките на добрия тон, естествено)  ревюта на албуми, впечатления от концерти, от магазини, от компании и др. >>> Българските дет метъл групи CLAYMORE (Русе) и AGONIC FAINT (София) получиха покана да участват на Hatework Festival, който ще се проведе на 7 октомври 2006 г. в Букурещ, Румъния. Организаторите от Axa Valaha Management и Ex Abrupto Entertainment са поканили за хедлайнер холандците Sinister. Освен това, участие в събитието ще вземат групите Parricide (Полша), Code Red (Румъния), Deviant (Румъния), Bolthard (Румъния) и др. Билетът ще струва 30 леи (8,50 евро). >>> След като в началото на юли новият албум на ENTHRALLMENT Smashed Brain Collection беше издаден за цял свят от Grindethic Records, Grotesque Productions и Sevared Records, той вече и в България. Цената на Smashed Brain Collection е 15 лв. Дискът може да се закупи само чрез поръчки на имейл enthrallment@ yahoo.com.

>>> KOROZY ще направят кратко мини турне в Румъния през октомври. Ето датите, както и другите групиучастници: 07.10.2006  Maximum Rock Festival (Румъния) W.A.S.P., Crematory, Catamenia, Korozy, Winterhorde; 09.10.2006  Галатай (Румъния)  Catamenia, Winterhorde; 10.10.2006  Букурещ (Румъния)  Catamenia, Winterhorde. Съставът на Korozy в момента е: G. McManus  китари, вокали; Claw Morlock  бас; Velzevul  клавишни; Vaso  ударни. >>> След като завършиха записите в Стейн Студио на своя нов и все още неозаглавен албум, LAST HOPE са оставили материала в ръцете на продуцента Alexandro Azzali, за да бъде изцяло завършен в Италия. “Все още не е ясно, кога точно ще бъде финализиран, но се надяваме да бъде издаден найкъсно до края на есента, след което да направим кратко европейско турне.” сподели за ПроРок вокалът Александър Бояджиев. >>> PANTOMMIND отмениха участието си на Prog Power Europe 2006, който ще се състои от 29 септември до 1 октомври в Холандия. Причината е, че групата е загубила не един, а двама от своите членове за един месец. Първо напусна клавиристът Sunny X и, въпреки че му бе намерен заместник в лицето на Scaldor, сега го последва вторият китарист на бандата Петър Вичев. >>> Китаристът Стефан Стефанов и барабанистът Иван Петров напуснаха SJK. Причинa за това са непреодолимите различия с други членове на групата по музикални и технически въпроси. Музикантите вече са стартирали нов проект, който ще носи името GODSPEED и работят по дебютния си албум. Останалите членове са Тони Георгиев  вокал и Дани Славов  бас. Албумът на Godspeed ще бъде готов началото на 2007а година и ще бъде издаден от PS Music Agency.

STIFF* MINUTE

ONE *

Ç Ú‡ÁË Û·Ë͇ ·ÓÎÌËflÚ ÏÓÁ˙Í ëÚËÙÙ ˘Â ‚Ë Ó·ÒÚÂ΂‡ Ò˙Ò Ò˙ÏÌËÚÂÎÌÓ ÂÒÚÂÚ˘ÌË ‡ÁÒ˙ʉÂÌËfl, „‡‰ÒÍË Î„ÂÌ‰Ë Ë ÓÍẨÓÎ, ‰Ó͇ÚÓ Ô‚˙Ì ÒÔËÒ‡ÌËÂÚÓ ‚ ÚÓ‡ÎÂÚÌÓ ˜ÂÚË‚Ó, ÍÓÂÚÓ Ú‡ÈÌÓ ‚Ò˘ÍË Ê·ÂÏ. ò„˘͇.

ПЕТ НЕЩА, ПО КОИТО ЩЕ ПОЗНАЕШ, ЧЕ ЛЮБИМАТА ТИ БАНДА СЕ Е ПРЕЦАКАЛА Найдревният и найлошият от всички страхове на този свят и на другия е, че един ден твоята любима група ще се прецака. Брр... Един ден това рано или късно се случва и тогава жална ти майка (особено ако си фен на Metallica). Не само, че все потрудно намираш сили да защитаваш това, в което си вярвал, ами трябва да понасяш подигравките на всички олигофрени в компанията, сякаш ти си записал проклетия скапан албум. Срещу това нито медицината, нито рокжурналистиката е измислила цяр, обаче в следствие на проучването, отнело 15 години от живота ми, аз открих найочевидните пет признака, по които можеш да познаеш, че нещата при твоите хора не вървят добре. Ето ги тук и сега: 1. „...Реших да запиша солов албум, защото си взехме малко почивка...” Чакай малко, почивка от какво? От обикаляне на света, пиене на бира и преследване на момичета? Че кой, по дяволите, иска да почива от това? След „почивката” ще последва: „трябва да помисля какво искам да правя понататък.” и накрая неизбежното: „искам да се развивам, а в тази група тъпча на едно място”. 99% от рок музикантите смятат, че щом са продали 100 000 бройки от някакъв си диск, значи могат да пишат филмова музика, опера, стихове и прочие подвластни на снобското чувство на неудовлетвореност у средната класа финтифлюшки. 2. „Напоследък започнах да си падам по различна музика  фънк и джаз. Мисля, че отворих съзнанието си за нови хоризонти...” Че кой иска да слуша нови хоризонти, бе човек? Нека ти кажа нещо  рок музикант, който си пада по фънк и джаз е полош и от надрусан рок музикант. Факт! Зарежи тези още сега, иначе със сигурност ще ти сложат пирон на стола в училище или още полошо, някой ще те нарече „сдуханяк”. 3. „Съвсем наскоро купих на търг една картина на Моне.” Уау, така ли? Колко изискано! Да повърне човек. Бляяях! Да не би да носиш мустаци тип „педерастка вежда”, шапка от 20те години на миналия век, грим и бял костюм? А случайно името ти да започва с Kirk и да завършва на Hammett? 4. „Знам, че сме добра траш метъл група, но започваме да се питаме кога ще стигнем да нашия Stairway To Heaven?” Никога! И не ви трябва! В момента, когато започнеш да се чудиш за това, сменяй професията. Или, ъъъм, името на групата. 5. „Вече имаме 10 албума и световна слава, но не можехме да продължим със стария ни вокалист. Личностни различия.” Когато чуеш ТОВА, скъпи читателю, или нещо подобно на ТОВА, бъди подготвен за найлошото. На борда (на твоя борд, мамка му!) се качва някой Blaze Bailey, Derick Green или Ripper Owens. И тогава остава само да се молиш горещо, че след пет години (практиката показва, че това е минималното технологично време до реюниън) на някой ще му дойде умът или ще му свършат парите. И така в света, в който две и две не винаги прави четири, хората могат да си правят каквото си искат и да им се разминава. В нашия си свят, ние продължаваме да искаме Motorhead да са си Motorhead и Slayer да са си Slayer. И те май винаги ще бъдат.

RHAPSODY СМЕНИХА ИМЕТО СИ НА RHAPSODY OF FIRE Поради авторски права и наличието на запазена марка, групата промени името си на RHAPSODY OF FIRE. Музикантите смятат това за чудесно ново на��ало, което отразява насоката, в която се развива творчеството им. Клавиристът Alex Staropoli казва: “Новото име представя подобре енергията, която винаги е присъствала в групата и музиката ни.” Новият им албум Triumph Or Agony ще излезе в края на месеца от Magic Circle Music и е продуциран от Luca Turilli и Alex Staropoli.

7


>>> Стефан

анов

“Stiff” Йорд

се ата продължава да зи на Хъксли, музик о нещо в познатата то не но т, свя урн В прекрасния нов ред други. Едно сиг неш, и и да дегенерира спо а до бакалията отсреща и се вър а, развива според едн бир нат за лед ш пос иде о от о кат ат ущ ни Вселена е, че док метълкор група. Тя ще звучи дос иците ме-пе-зе-та ила от род ст е от се и ще ист някъде Ако о го поч компа си, след кат пи. Това е второто сигурно нещо. която имаше на каже, днес каметълкор гру да щи во уча как озв е акв аш едн им на други нова вълна - повечето половина т. нар. ции. За нещастие допреди година и ици безлични емула шотландска подправка, или от ст от ря та а и за една заното се пов ви място в тази суп Про-Рок не за пър европейски. Има ли ара рядкото щастие? Под радара на и господа, Mendeed ми док Да енната сцена. точно тя ще ти ада група от съврем път попада една мл ия. от Глазгоу, Шотланд

ак и защо се появява метъл група от Шотландия е въпрос, който не излиза на дневен ред за първи път. Преди повече от 25 години Holocaust посегнаха към бъдещето и почти го изпревариха, достигайки до формулата на прототраш метъла. Съществуват много знайни и незнайни имена от Шотландия, които доказват, че по планините на Албиона не живеят само хора, облечени в кожа, категоризирани „мило” от англичаните в антропологичната разновидност „хуманоид овцееб”. Поводът да си говорим за Шотландия е една група, която ако и да не обърна представите на света за съвременен хеви метъл, то поне даде собствено виждане за това как трябва да изглежда лицето на тази музика през 2006 г. Mendeed не са от вчера. Те бъхтят за това, в което вярват повече от пет години, но едва преди три им се отваря късметът да подпишат свестен договор с независимия лейбъл Rising Records. Резултатът се нарича From Shadows Came Darkness  мини албум, който тепърва ще бъде търсен от ултрасите и вероятно преиздаден след не поповече от година, когато Mendeed окончателно получат признанието на широкия кръг от метълкор фенове и посетят максимално много кътчета по света. С какво Mendeed са поразлични от милионите напоследък трудно произносими имена в метълкора, конкуриращи се за място под слънцето? Повече траш и пауър метъл в комбинация с европейски хардкор и много малко шведски звук. Ако това не е достатъчно, думата отива в устата на единия от китаристите Steven Nixon: „Не сме Dragonforce и не се опитваме

8

да правим гротескни интерпретации в стила на 80те. Онова време безвъзвратно отмина заедно с найготините неща на Exodus и Death Angel. Мисля, че хората, които днес полудяват по т.нар. нова пауър метъл вълна, са толкова млади, че не си спомнят Helloween. Това е едновременно тъжно и смешно.” Какво тогава предлагат Mendeed? „Онова, което харесваме. Няма да го намерите в нито една нова банда, поне не в този вид.” През 2004 г. Mendeed са отново в студио, за да запишат нов мини албум, а днес е факт и дългоочакваният им пълноправен дебют. Групата не крие радостта си. „Имаме каква да кажем на хората, събирахме тези думи и рифове толкова много време  разказва другият китарист Steph Gildea.  Всичко, което направихме в този албум, извира от сърцата ни.” И тези интересни шотландски мотиви в началото и края? Не е ли малко претенциозно. „Не, за Бога, нима очакваш да забравим кои сме и откъде идваме? Тази земя носи музиката в себе си. Израствайки пътувайки до различни краища на света и обратно, ставаме все поголеми патриоти.” Това, надявам се, не включва бойни действия срещу Англия? „Хахаха  смее се Steph.  Разбира се, че не. Ние сме музиканти, а не войници. Освен това музиката ни няма нищо общо с каквито и да било предразсъдъци и вражди.” А това заглавие This War Will Last Forever, не е ли именно това? „Не! Заглавието на албума няма нищо общо с реалността. То трябва да се разглежда като метафора, а не директно.” Добра метафора, бих казал. Сега, като слушам отново диска, той все повече ми прилича на Arch Enemy. „Нищо подобно. Нямам против Arch Enemy, мацката се дере удивително добре и с удоволствие бихме направили турне с тях. Знам, че в момента се избиват за това място, но...  Steph промърморва нещо под носа си. Отнася се за късмета на европейските банди.  Не, наистина, нямаме много общи неща с тях, поне според мен.” Очевидното и неоспоримото в случая е, че Mendeed предлагат по нещо за всяка възраст и вкус. От хеви естетиката, през ценностите на американския траш до мелодиите на хубавия немски пауър (това аз ли го написах?  бел.авт.). Дори да имат единдва кусура за изглаждане, Mendeed несъмнено са сред бъдещите надежди в съвременния метъл. Особено след като окончателно изчезнат и последните кекави опити да се прави американски звук с шведска техника. Бъдещето, казват, принадлежи на смелите.

КАКВО ПИШЕ НА ОПАКОВКАТА?

БЕЗКРАЙНАТА ВОЙНА

METALLICA 9 MASTER OF PUPPETS (1986) Преди този албум Metallica са групата, обявена от целокупната метъл преса за найлошата банда на света (да вметна, че Black Sabbath и Venom са имали същата горчива съдба с първите си няколко албума). Хората си мислят, че Metallica не са нищо повече от безсмислен шум. Хората мислят още, че тези хлапета нямат талант, нито пък мозък. С Master Of Puppets, неговите тънкости (великолепната 8минутна Orion), мощ (някой да е чувал Battery?) и качество (практически всички парчета), всички неверници млъкнаха. Завинаги. Ха! IRON MAIDEN 9 THE NUMBER OF THE BEAST (1982) Днес е твърде лесно да кажеш колко велик е третият албум на Девиците, но помисли си... През далечната 1982ра нещата са подруги. Една доста успешна в Европа група е на прага на нещо ново. Вълната вече я няма (точно както и днес), затова групата е трябвало да избяга от нея. Paul Di’Anno и локалният му, но сигурен имидж са заменени от един пищящ в добрите стари традиции на Gillan младеж, който се казва Bruce Dickinson. Хм, поглеждайки назад, това, което днес безспорно е един от найквалитетните албуми на Maiden, тогава със сигурност е било РИСК. С големи букви! Останалото е история. HELLOWEEN 9 KEEPER OF THE SEVEN KEYS 9 PART ONE (1987) Освен сандалите, с които джапаха по Черноморието, и откровено гнусните футболяшки прически немците дадоха на света и няколко безспорни чудеса. Едното от тях се казва (не съм сигурен дали не трябва да използвам минало време) Helloween. В златните си години те сътворяват какво ли не, може би и омразния термин евро метъл, но „кийпърът”, както му викахме, оставя отпечатък, който в наши дни влияе дори върху Avenged Sevenfold. Красота! SLAYER 9 REIGN IN BLOOD (1986) Знаеш ли какво? Заеби албумите, които изредих погоре. Защото те не значат нищо, поставени до този. Нищо няма значение, ако е поставено до Reign In Blood. Историята упорито твърди, че демо версията на това чудовище е трийсет и пет минути. По времето, когато албумът е завършен, Rick Rubin „изрязва” цели седем. Нито един похабен момент, Нито една нота на вятъра. Моля, изтрийте конкуренцията от лицето на Земята!


I ЧАСТ

САТАНИНСКИ СТРОФИ >>> Виктор Колев

Deus на латински означава Бог. Cida - убивам. Deicide е производно, което характеризира убийството на Бог, или по-точно смъртта на Исус чрез разпване. На прага на своята 20 годишна кариера Deicide преминаха и през Рая, и през Ада, през промяна във възгледите, през промяна в мащаба, през промяна в състава... Но едно нещо е неподвластно на времето. Името Deicide! >>> 9


>>> DEICIDE - САТАНИНСКИ СТРОФИ

те са Deicide държава САЩ стил дет метъл състав Glen Benton (бас, вокал), Jack Owen (китара), Ralph Santolla (китара), Steve Asheim (барабани) дискография Deicide (1990), Legion (1992) Amon - Feasting The Beast (1993), Once Upon The Cross (1995), Serpents Of The Light (1997), When Satan Lives - live (1998), Insineratehymn (2000), In Torment In Hell (2001), The Best Of Deicide (2003), Scars Of The Crucifix (2004), When London Burns DVD (2006), The Stench Of Redemption (2006) homepage www.deicide.com

ФЛОРИДА - КОВАЧНИЦАТА НА КАДРИ Какво ли щеше да се случи, ако през 1978 г. братовчедът на Glen Benton не го беше завел на концерт на Black Sabbath? Защ6ото до този момент роденият през 1967 г. Glen живее при баба си (която по ирония на съдбата е една от найревностните дарителки на местната църква) и си пада по Rolling Stones, The Beatles и The Who. След този концерт обаче Glen се трансформира във върл трашър и фен на Sodom, Kreator, Destruction, и найвече на Possessed. Друго едно хлапе  Steve Asheim  на 12годишна възраст получава като подарък комплект барабани, а първата научена песен е The Prisoner на Iron Maiden. Логичната следваща стъпка е комплект с две каси и старателно зубрене на всеки удар на барабанисти като Dave Lombardo (Slayer), Gene Hoglan (Dark Angel), Lars Ulrich (Metallica). По това време  през втората половина на 80те  из цяла Тампа Флорида е станало закон всеки индивид от мъжки пол на видима възраст около 18 години и дълга коса да си направи банда. Раждат се Death, Morbid Angel, Obituary, но за да дойде ред на Deicide, найзначителна роля имат не Glen или Steve, а двамата братя китаристи Hoffman. Eric и Brian Hoffman са не поразлични от описаните погоре типажи. В Carnage двамата се засичат със Steve, а после съвсем случайно  в един музикален магазин, търсейки басист, се запознават и с Glen Benton. Годината е 1987 г. и група Amon е родена. ТАТКОТО AMON Започва период на усърдно свирене и скоро Glen поема и вокалите, а Amon стават все попопулярни из ъндърграунд средите. Естествено, налице е повече ентусиазъм, отколкото музикални умения, и момчетата излизат на сцената в доста Venom и Slayer имидж  целите в кожляци и облепени с какви ли не агро сечива като шипове, пирони, метални пластини. Това обаче не попречва след двете демота Feasting The Beast (1987) и Sacrificial (1989) лейбълът Roadrunner Records да им предложи договор И сега, внимание към всички млади музиканти: никога не подписвайте договор за 7 дългосвирещи албума! Именно Roadrunner карат Amon да си сменят името, защото през 1988 г. техният артист по това време King Diamond е издал албума Them, в който къщата, за която става дума в концепцията на Краля, се казва Amon. Разбира се, Deicide отричат това да е версията, заради която са си сменили името, но години покъсно е факт, че имат изострени отношения с King Diamond, придружени с остри нападки чрез пресата. King твърди, че с подобни зовящи към насилие текстове против християните лесно може да се повлияе върху психиката на младежката публика. От своя страна Glen го нарича Холивудски сатанист, който с историите си за бабички и вещици е найдобре да отиде в цирка... РАЖДАНЕТО НА АНТИХРИСТА През 1990 г. Deicide се обявяват за тотални сатанисти и почват да

10

се обливат с животинска кръв по концертите си. Популярността им расте неимоверно  време е за албум. Заедно със Scott Burns в студио Morrisound записват едноименния си дебют. След време всеки разсъждава колко подобра би могла да бъде продукцията, но в крайна сметка точно този оръфан недоклатен неизравнен звук прави Deicide злата орис на дет метъла. Албумът е сочен за една от класиките и крайъгълните камъни за развитието на дет метъла. Въпреки че баскитарата е потулена нейде из миксирането, вокалите на Glen Benton са изкарани на преден план и действат като хипноза (между другото  често Scott Burns е критикуван, че в първите албуми, които продуцира, винаги е изкарвал прекалено напред вокалите. Както при Deicide, Cannibal Corpse, Obituary и др. бел. авт.). Още в тези първи години Benton патентова прийом, който след време стотици други ще използват  хармонизирането на вокалните партии. Едни и същи вокални линии се записват по три различни начини и после се нагласяват да звучат заедно. Този ефект придобива образ на напълно обезумели ревове, които поглъщат цялото внимание на слушателя. Не на последно място за достойнствата на този албум вина имат и братята Hoffman. Наглед простите рифове са изсвирени със страхотна бързина, а критиката често прави сравнения между тях и Kerry King и Jeff Hanneman, особено в начина на солиране. Eric и Brian, подобно в първите Slayer албуми, не спазват никакви правила  когато им дойде музата, разсичат песента с някое соло, без въобще да ги е грижа дали се връзва, или не. Това обаче, което изстрелва албума в орбитата, са текстовете. Такава омраза към Бог и християнството никой досега не си е представял. В сравнение с Deicide, Morbid Angel са като послушници в манастир, които показват средни пръсти зад гърба на строгия игумен. В парчето Sacrificial Suicide откъсът “Suicide, end my life; I must die – Satan дава повод на всички родителски организации на територията на САЩ да заклеймят Deicide като сатанинска банда, провокираща самоубийства. Коментарът на Glen Benton е класика: “Не съм поощрявал никого да се самоубива, ще го направя във втория албум.” Като всеки забранен плод Deicide толкова се услажда на младежта, че от неговото издаване досега според статистиката на системата Soundscan това е найпродаваният дет метъл албум на територията на САЩ  110 719 копия (Официално Morbid Angel – Covenant (1993) държи рекордната цифра от 127 154 копия, но тази система работи от 1991 г. и не е могла да отчете продадените копия от Deicide преди това. Следва да се има предвид и това, че системата Soundscan обхваща само големите магазини в САЩ, които не са найпопулярните места, откъдето метълите си пазаруват  бел.авт.) и не помалко от 50 000 копия в Европа. ЛЕГИОНЪТ НА САТАНАТА Legion за Deicide е като Reign In Blood за Slayer. Сега вече с много поголям бюджет зад гърба си Deicide създават за мнозина найвеликия си запис. Агресията е вдигната на още повисоко ниво, а продуцирането е значително подобно. Glen никога не е имал кой знае какви бас умения, но тук сякаш е обладан от демон

и прави доста интересни фигури. Отделно ревовете са му загрубели и използва далеч подълбоко грухтене отпреди. Разбира се, тук са и моментите с хармонизаторите като в паметния вечен рефрен Satan Spawn, The CacoDaemon (между другото Glen след години кръщава сина си Daemon, което се превежда като господар на свръхестественото  бел. авт.). Steve също вдига все повисоко летвата  In Hell I Burn се счита за една от песните епитоми за прецизно, стегнато и бързо барабанене. Нарочно оставям братята Hoffman винаги на заден план, защото просто техните китари разкъсват християнски окови. Двамата продължават с безпощадните трашдет рифове, които правят Legion това, което е, а песни като Trifixion  евъргрийни. Запазената марка на Deicide и това, което ги отличава от всички други дет метъл банди, са страхотните им бързи рифове, жигосаният обърнат кръст на Benton и възможно найбогохулните текстове, виждали хартия. Само на територията на САЩ, отново според системата Soundscan, от датата на издаване до сега Legion продава 103 544 копия. За съжаление Deicide никога вече няма да надминат продажбите от първите два албума, но това не им пречи да останат в историята като втората найпродавана дет метъл група в Щатите


ОБЪРНАТИЯТ КРЪСТ Дали осъзнали силата на медиите, или просто са пълни откаченяци, но пичовете от Deicide дават интервюта, които пораждат какви ли не коментари. Всеки от тях твърди, че е практикуващ сатанист и има изгаряния по тялото, като задочно хвърлят препратки, че ако Slayer бяха такива, за каквито се представят в текстовете си, защо тогава нямат обгаряния никъде. Glen Benton си жигосва обърнат кръст на челото, за да не може да бъде наранен, докато практикува черни изкуства. По негови думи той започва да се интересува от непознатото, когато е още на 910 години, под ръководството на неговата леля, която е вещица, правеща черни магии. Окултизъм, сатанизъм, слабостта на християнството, убийствата на животни за сценичен атрибут са ежедневни теми, които журналисти и музиканти предъвкват постоянно. Така, колкото и абсурдно и наивно да звучат някои истории около Deicide, се заражда култ и съответно жесток антагонизъм от религиозни и защитаващи правата на животните организации.

различно, толкова истинско, техният кумир Glen Benton никак не е уплашен и продължава да сипе жлъч по християни, по животни. Абсолютен култ е и изказването му, че ще се самоубие, преди да достигне 33 години  възрастта, на която Христос е разпнат. Покъсно Glen въобще не иска и да се сеща за тези си твърдения, избягвайки въпроса с: “Това е нелепо и смешно.”

след Cannibal Corpse. ЗА КОЖАТА НА ЕДНА КАТЕРИЦА Това, което ще взриви напрежението, е наглед доста обикновена случка. Glen Benton се намира в къщата на своите родители, в която британски журналисти му взимат интервю в градината. Изведнъж изскача една катерица и Glen Benton като обезумял се втурва вкъщи, взима пушка и застрелва горкото животинче. Отзвукът и скандалът са огромни. Сатанист, правещ жертвоприношения в двора на къщата си! След време Glen обяснява, че в онзи район било нещо обикновено да се убиват катерици, защото били извънредно много и вършели пакости, прегризвайки различни кабели из къщата... През 1992 г. на концерт на Deicide в Стокхолм по време на подгряването на Gorefest, избухва малка експлозия, която предизвиква само материални щети. В началото разследването е насочено към блек метълските изцепки из Швеция и Норвегия, но впоследствие отговорност за бомбата поема организация от Англия, зовяща се “Животинска милиция” която съобщава, че взривът е предупреждение към Deicide и следващия път ще има кръв. Феновете на Deicide истерясват. Всичко е толкова

КОГАТО DEICIDE УПРАВЛЯВАХА СВЕТА Roadrunner Records са затрупани с молби да издадат двете демота на Amon. Макар и тези песни да са влезли в дебюта на Deicide, хората искат да чуят суровостта на Amon. Няма нищо подобро от това за един лейбъл. През 1993 г. излиза Amon  Feasting The Beast  компилация, съдържаща двете демота от 80те години. Въпреки ужасния звук фенове и критика възхваляват това издание, пресъздаващо Deicide в найчистокръвната им форма. А нашите герои продължават медийните си изяви. Eric Hoffman заявява, че никога не би тръгнал на турне с негри, визирайки едно от горещите имена на Roadrunner  Suffocation (Hoffman има предвид Mike Smith  барабани и Terrance Hobbs  китара). Сега идват и обвинения в расизъм, а след години, когато Deicide и Suffocation са заедно на турне, оправданията са, че това е било просто шега, раздухана от лейбъла. Още поголям скандал избухва, когато двама тийнейджъри от Ню Джърси, цяла вечер слушайки Deicide хващат едно куче, измъчват го и го обесват на едно дърво. Попитан за коментар, Glen Benton в типично свой стил отсича: “Аз обичам да убивам.” Първото нещо, което изниква в съзнанието при споменаването на Once Upon The Cross (1995), е обложката с изкормения и разпнат Исус Христос. Органите на цензурата се разлютяват като оси, но постигат единствено изображението да бъде покрито с нещо като чаршаф, под който обаче ясно си личи за какво става дума. “Father, why have you forsaken me?”  така започва поредното измъчване на Божия син, който за 28 минути е убит поне няколко десетки пъти. Китарите в този албум са супер тежки, но рифовете на братята Hoffman сега са в побавно темпо и наблягат повече върху агресивни повторяеми и запомнящи се структури. Освен това солата са далеч попремерени и дори някои зложелатели подмятат, че братята са се научили да свирят. Steve Asheim също е успокоил темпото и макар барабаненето му да си е нормално за дет метъл албум, ритмите му са постандартни и еднообразни. За сметка на другите Glen прави едни от найдобрите си вокали  с много дълбоки ревове, но в крайна сметка този албум предизвиква доста противоречиви мнения, защото мнозина фенове си искат Legion 2. Самите Deicide казват, че на живо свирят побързо, своите парчета, а просто в студиото е трябвало малко да позабавят, за да могат пак да достигнат класическите 30 минути. Факт е, че само дебютът им е над 31 минути. За Glen Benton всяка музика над половин час е досадна и отегчителна. Въпреки всичко Once Upon The Cross е сочен като последния класически Deicide албум и излъчва химни като When Satan Rules His World, Trick Or Betrayed или They Are The Children Of The Underworld.

Неуморимият Benton не може да се въздържи и когато го карат да сравнява неговия албум с Domination (1995) на Morbid Angel, той нарича David Vincent “псевдосатанист, който обича да носи женски дрехи”. Така двамата започват медийна война, в която всеки изкарва другия фалшиво подобие на сатанист. Дълги години след това под шапката на общия им лейбъл Earache двете банди са заедно на мега успешно турне, което минава през претъпкани зали, но все пак тогава зад микрофона на Morbid Angel е Steve Tucker. И до ден-днешен Benton твърди, че винаги е уважавал таланта на Trey Azagthoth и е нападал Morbid Angel само заради антипатията си към David Vincent. ПРЕДАТЕЛСТВОТО Ред е на Serpents Of The Light (1997)  найобичания албум на Deicide от самите Deicide. Тук те се завръщат към поагресивния си стил от първите години с доста бързи парчета. Serpent’s Of The Light, Blame It On God, Slave To The Cross, стават неизменни части от сетлиста на групата. Брутален и бърз албум, изпълнен със зли рифове и интересни мелодии, с превъзходно барабанене и сурови вокали. Веднага обаче получават и критиката, че рифовете на братята Hoffman звучат като изсвирени от блек метъл банда. Освен това, макар и да е написал едни от найдобрите си текстове в албума, хората вече доста са се поуморили от критиката на Benton към християнството и често ревютата на този албум вместо в музикалния аспект, се фокусират повече върху текстовия и върху това дали някога Glen ще порасне. И в други свои материали съм наблягал върху факта, че от 1997 г. нататък САЩ стават мащеха за всякакъв дет метъл. Вина за това имат и нео метълът, и Roadrunner Records и блек метъл манията в Европа, която постепенно достига и до американския континент. От този период нататък дет метълът значително намалява продажбите си и от двете страни на океана. Бегъл поглед върху найголемите имена потвърждава кризата. Death са разкарани от Roadrunner и издават The Sound Of Perseverance (1998) чрез Nuclear Blast, като този албум е найслабо продаваният в историята им. Morbid Angel издават първата си творба Formulas Fatal To The Flesh (1998) без David Vincent като и тук пониженията са сериозни. Suffocation след EPто Despise The Sun (1998), обезверени се разпадат. А завръщането на Obituary с Back From The Grave (1997) е свидетел на непукизъм от страна на Roadrunner и след него групата потъва. Не са поразлични нещата и с Deicide и въпреки ушевадните си достойнства Serpents Of The Light някак отминава между другото в стремежа на Roadrunner да подписват с нови и модерни банди, които ще им носят поголеми печалби. КРИЗАТА Пускането на пазара на концертния When Satan Lives (1998) е нищо повече от маркетингов ход, целящ да проучи възможностите на дет метъла. Същото Roadrunner правят и с концерта на Obituary Dead (1998). Изводите са ясни като бял ден  от тези групи вече няма нужда. Deicide навлизат в много сериозна стагнация. Макар и продали над 1 000 000 копия по целия свят от всички свои албуми досега, те вече не са сред горещите имена на деня....

11


>>> Любомир Нанов

Н

аскоро лудият гений на метъла (първата ни среща с когото бе в бр. 29) Devin Townsend обяви, че от края на лятото възнамерява да си вземе почивка от записи и турнета. „През последните 10 години съм направил 20 албума и съм изморен, стар и нещастен. Имам нужда отново да се влюбя в него (изкуството на музиката) и най-добрият за мен начин да го направя , е, да се оттегля за известно време.” Заслужил си го е, човекът, и никой не може да го отрече. Че и татко ще става. Едно от последните му (да се надяваме, че не последно въобще) усилия беше вложено в създаването на новия албум на Strapping Young Lad. Свързахме се с “Hevy Devy”. Звучеше наистина изморен, но прословутото му чувство за хумор си бликаше все така необезпокоявано… Здравей, Devin! Поздравления за поредния къртещ албум! Този път ни се вижда по9малко шумен и с повече рокендрол привкус? О, да! Абсолютно, абсолютно... …Но пък със същата честота на повторения на мръсни думички. Е, това е хеви метълът! За какво се разказва в текстовете? Не обичам да говоря твърде много за лирики. Цялата идея на този албум беше... Strapping Young Lad беше малък проект, който не привличаше твърде много внимание, но сега нещата се промениха... По някакъв начин се опитвам да покажа среден пръст на всички. И докато го показвам, си попявам! Та идеята е: “Да попеем всички! Ти си идиот, аз съм идиот, всички са идиоти! Например казват ми: “Искаме сингъл!” Давам им песента Fucker. Ето ви сингъл! Хайде да видим дали ще го пускате!” А кое е „новото черно”? Знам ли?! Бялото? The New Black е просто израз, който означава новото куул нещо. Какво е това на обложката? Мастилено петно. Каквото си представиш, такова означава. Вече бяхте на няколко големи европейски фестивала. Свирихте ли нещо от новия албум и как го прие публиката? Много добре. Изпълнявахме Wrong Side, You Suck, Decimator, Plyophony и The New Black. Чухме, че не си много вдъхновен за тазгодишния Ozzfest… Да, наистина. Уморен съм и ще си взема почивка след него. Не че нещо се е случило... Надявам се всичко да мине добре, просто много ни се насъбра, пък и дългото отсъствие от къщи... Мислиш ли, че ще успееш да си починеш? Да, чакам това време с нетърпение, но все още ни престоят много шоута. Програмата на Strapping синхронизирана ли е с тази на Fear Factory, или Byron ще пропусне някое шоу от турнето? Byron ще пропусне няколко шоута. Това е част от компромиса. Знаем, че си маниак на тема техника. Какъв е домашният ти компютър? Супер яко PC с огромно дисково пространство и купища RAM. Имам наистина добър Macintosh и среден лаптоп. Всички те вършат определена работа – Мака го ползвам за работа с ProTools, на PCто са програмите на Cubase и Ableton. Просто разпределям работата между различните системи. Обичам компютрите, обичам дигиталното записване, голям купон е! Продуцира новия албум на GWAR. Какво ти е мнението за всички групи, носещи маски? GWAR е оригиналът! Много преди Lordi имаше GWAR. Всъщност аз съм копродуцент, моя заслуга са вокалите и миксирането. Прекарах си чудесно, много ме радва тяхната креативна енергия. Благодарен съм, че имах възможността да работя с тях, и се надявам албумът да върви добре. Пичове ли са? Да, и са много забавни.

12

ТИ СИ ИДИОТ, АЗ СЪМ ИДИОТ, ВСИЧКИ СА ИДИОТИ! те са Strapping Young Lad стил прогресив психо индъстриъл метъл държава Канада състав Devin Townsend (вокали, китара, компютър), Jed Simon (китара), Byron Stroud (бас), Gene Hoglan (ударни и перкусии), Willy Campagna (клавишни и семпли) дискография Heavy As A Really Heavy Thing (1995), City (1997), No Sleep Till Bedtime (1998), SYL (2003), For Those Aboot To Rock – DVD (2004), Alien (2005), The New Black (2006) homepage http://www.strappingyounglad.com/

Какво мислиш за победата на Lordi на Евровизия? Супер, но трябваше да благодарят и на GWAR… Чудя се какво би се получило, ако обединиш усилията си с друг болен мозък 9 Peter Tagtgren за някой музикален проект. Peter и аз гледаме на музиката от различна перспектива. Неговата визия за нещата е помрачна от моята. Не знам дали ще мога да му предложа нещо, което той самият не би могъл да направи. Спомняш ли си как започна да работиш с Gene навремето? Той живееше в Лос Анджелис, аз бях в Лос Анджелис. Отидох на един концерт на Iron Maiden (там и двамата бяхме пияни) и се срещнахме. Той каза, че харесва Strapping, аз пък го поканих да свири в следващия ни албум. Все още ли имаш татуиран надпис „Канада” на крака си? Да, пазя го. Още ли пушиш трева? Не. Спрях. Но пък сега си пийвам една биричка... Имах десетгодишна връзка с Марихуана, но се разделихме по взаимно съгласие. Събирахме се няколко пъти по за една вечер, но ми беше некомфортно. Четохме някъде, че използваш седемструнна китара… Да, скоро ще минавам и на осемструнна, хехе. И в двете ли групи ли си с такава? Да. Много ми харесва. По9трудно ли се свири с нея? Свиква се. Скоро ще ставаш татко. Какво е чувството? Много музиканти имат деца, не е нещо изключително, но е много важно. За пръв път ли ти е? Да. С какъв рингтон звъни мобилният ти телефон? (Тананика с явно удоволствие) Търъдъръдън тънтъръдъръдънтънтъръдъръдънтънтърадърад ърадъра… Това от някаква песен ли е? Не, просто стандартна мелодия от Nokia, но аз съм си я избирал. Имам цяла дискотека в джоба, хехе. Трябва да дойдеш тук някой път, имаш много фенове, и то не по9малко луди от теб. Засега не сме планирали подобно турне, но кой знае? Може би в бъдеще…


ТЪМНАТА СТРАНА, НО С ЕЛЕГАНТНОСТ >>> Евтим Станков Американците винаги са имали страхотни групи и неразбиращи ги фенове. Prototype са поредното доказателство, че никой не е пророк в собствената си държава - интересът към тях идва предимно от Стария континент. Излизането на Continuum бе достатъчен повод, за да се свържем с Vince Levalois.

Здравей, това е първата среща на Про9Рок с Prototype. Би ли представил групата? Първо, благодаря за интервюто и изобщо за подкрепата. Под името Prototype свирим от 1994 г. и от самото начало смесваме агресивния метъл, който харесваме, с прогресивното и всичко това, което стои между тях. Ядрото на групата е Kragen Lum, басистът Kirk Scherer се присъедини преди седем години и оттогава е неразделна част от Prototype. В момента прослушваме барабанисти, за да затворим кръга. “Прототип” е скелето преди последния дизайн. Как се отнася това определение за името ви към музиката? Прототипът освен това е нещото преди всичко останало, върху което се конструира после… Но ти си прав, че прототипът винаги може да се развива. Тези два принципа описват найдобре нашата музика. В този ред на мисли ние искаме да създадем нещо, което си е наше и е оригинално, като се стремим винаги да се движим напред и да надграждаме това, което чуваме постоянно. Нека наречем това вид прогресия. Да минем сега към актуалния Continuum. Албумът е по9стегнат и тежък от предишния. Принципно бандите с годините олекват, а вие сте затвърдили. Какво е станало? Ние свирим това, което си мислим, че е страхотно, без значение дали е потежко или не. Мисля, че групите, които олекват, губят това чувство “какво е преди всичко метълът” и забравят, че ти имаш нужда да покажеш и своята тъмна страна, но с елегантност. В албума не фигурира името на барабанист. Кой гост9музикант е записал ударните? Изсвири ги Damion Ramirez  първият ни барабанист, който участва в демото ни Seed от 1995 г. Лейбълът ли финансира наемането на този именит продуцент, или вие? Ние си платихме, за да работим с Neil Kernon и с удоволствие бихме го направили пак, без значение дали лейбълът ще ни подкрепи. Не смяташ ли, че Travis Smith е преекспониран като художник? Обложката навява някои асоциации с Enemies Of Reality на Nevermore? С тези червеи... На нашата обложка няма червеи! Това, което виждате, е вена, свързваща трите статуи или същества. Да, има няколко стилови прилики между двете обложки, но концепциите са коренно различни. Travis е страхотен и наистина знае как да запечата усещането от музиката. Той направи корицата и за Trinity и не можехме и да искаме поточно изображение на нашите идеи. Може ли да се каже, че прогът при вас е

по9скоро в мисленето, докато като музика сте си як пауър метъл? Като цяло не схващаме многомного сравненията с пауър метъла, но все пак знаем какво влагат хората в това определение. Ние комбинираме прогресивната и агресивната страна на метъла. Обичаме да създаваме контраст между двете  между светлината и тъмнината. В каква степен това, че сте свирили траш, ви помага или пречи? Трашът е специфично усещане в метъла и ние включваме нашите ранни влияния като “тъмната страна” в музиката ни. Със сигурност е полезно да си свирил траш, когато така или иначе го използваш в музиката, но още поважно е да си разнообразен и да изследваш другите стилове, да разширяваш хоризонта дори и само за да видиш какво ще излезе от това. В нашия случай любовта към музиката на Rush, Yes, дори Sting ни помага да открием нови посоки. Трудно ли се измислят яки уникални рифове? Рифовете идват от самосебе си. Не е трудно да напишеш риф, когато той вече се е написал сам. Много от музикантите казват, че слушат малко чужда музика, а вие като любими посочвате много голям брой групи 9 от Rush до Meshuggah. Пре-

те са Prototype държава САЩ стил пауър-прогресив метъл състав Vince Levalois (вокал, китара), Kragen Lum (китара), Kirk Scherer (бас) дискография Trinity (2002 в САЩ, 2004 в Европа), Continuum (2006) homepage www.prototypeonline.com

чи или помага слушането на много музика? В действителност не слушам толкова много музика. Иска ми се да имах повече време за това, но рядко откривам нещо, което наистина да харесам. Понякога помага и това да слушаш любимите си групи, за да ти напомнят от какво си се вдъхновил в началото, да запалят отново искрата, от която преди време са ти настръхвали косъмчетата по ръцете. Свирили сте на една сцена заедно с групи като Fates Warning, Strapping Young Lad, Death, Nevermore, Exodus. Кои от тези концерти никога няма да забравите? Шоуто, на което свирихме с Death, беше нашият звезден миг! Да споделим една сцена с Chuck Schuldiner беше огромна чест, която никога няма да забравим. Концерта онази вечер в известния Whisky A Go Go покъсно Death издадоха като DVD. Беше наистина велика вечер! Как виждаш Prototype след 10915 години? Кой знае!? Като се има предвид как пишем новия си материал... Едно от нещата, заради които е вълнуващо да си в групата, е перспективата никога да не знаеш как точно ще се обърнат нещата в музиката ни... Може да стане потежка, попрогресив или поекспериментална...

13


>>> Таня Стоянова

Какво ли не е раждалa и продължава да ражда някогашната столица на Римската империя? Една от гордостите на днешна метална Италия се надига преди (цели) 16 години под името Catacomb и здраво вплита още една нишка в братската връзка на Джузепе и Кармело Орландо. Подходящо повече за тежкотоварна дет групировка, името бива зачеркнато завинаги, а на дуум дет хоризонта изплува Novembre - своеобразен словесен поклон пред един от най-тъжните месеци. Скоро след това идва ред и на първия договор - подадената ръка е от страна на Polyphemus Records. Оттогава Novembre са се приютявали не под един покрив, а понастоящем са в редиците на Peaceville. Цифрите на 2006-та лъснаха и в тяхната дискография, а до тях се мъдри краткото, но многозначително Materia. Звучи зряло? Поне така смята Carmelo… Поздравления за Materia. Кое според теб е основното, което го отличава от предния албум? Основната разлика е, че сега сме поостарели и се опитваме да стигнем до същината на идеята, оставяйки превземките настрана. Емоцията е в основата на вашата музика. Как бихте описали основните чувства, които изразявате на някой, който не е чувал Novembre? С няколко думи  опитваме са да се отървем от найгорчивите усещания чрез музиката. С всеки следващ албум се чувствам подобре, полеко, поизвисен над нещата, които не бих могъл да понеса повече. Не мислиш ли, че прогресивните търсения на Materia са изместили голяма част от тежестта на парчетата? Не мисля така. Materia със сигурност не е толкова агресивен колкото Classica, но сравнен с Arte Novecento определено е ултра тежък. Не всеки може да понесе такова задълбаване в себе си. Имам предвид, че не всеки може да се гмурне в собственото ‘аз’, да потъне в Materia. Toзи път ревовете са по9спорадични. Планирахте ли го преди записите? Просто се случи. Дори не забелязах, преди някой да ми каже. Мисля, че зависи и от подредбата на песните в трак листата. Всички парчета с ревящи вокали са изнесени към края на албума. Всъщност исках да ги разположа по поразличен начин, но нали знаеш  ние сме “демократична” група и не съм сам. Говорейки за демокрация, каква е разликата между сътрудничеството ви със Century Media и това с Peaceville? Съвсем различна работа. СМ са фабрика за записи и така се отнасят и към служителите си. С Peaceville е страхотно. Те са чудесни хора, като семейство. Чуваме се редовно с тях не само по музикални въпроси. По начина, по който трябва да бъде... Съставът ви изглежда доста стабилен последните години. Според теб нужно

14

НИКОЙ НЕ Е ПРОРОК В СОБСТВЕНАТА СИ СТРАНА


ли е членовете на групата да са приятели или не? Не знам. Да сме приятели е окей за мен. Но това може да се превърне в голяма заблуда. Забавляваме се, когато сме заедно, но да бъдеш приятел с някого е нещо съвсем различно. В Novembre сме толкова дълго време заедно, защото се познаваме добре и имаме способността да понасяме недостатъците на другия. На второ място е допълването. Това да можеш да създадеш един отбор, алхимия. Кажи по няколко думи за всеки в отбора тогава? Ммм... Мразя го това, но ще го направя, хаха. Giuseppe е работният тип, доста схематичен, опитва се да стикова работата. Massimiliano е инстинктивният гений. Безкраен извор на музика и идеи, които не може да контролира. Всъщност той забрави толкова много мелодии... Вероятно найопитният китарист в тази част на земното кълбо. Roberto  феноменален бас китарист. В групата е само от няколко месеца, не мога да кажа много за него. А аз... Няма да говоря за себе си, хаха. Как се свързахте с Ann Mari Edvardsen? Имате ли бъдещи планове с нея? Не беше трудно. Намерих координати и й предложих. Тя прие веднага. Гласът й е просто възхитителен. Много кофти, че напусна The 3rd and the Mortal. А на втория ти въпрос  ами да, защо не, може би... Все още нищо конкретно. Има ли още някой, който ви се иска да привлечете за следващия албум? Защо не. Само дето не сме започнали още работа по новия материал. Така че не знаем. Вдъхновявате ли се от литературата? Изобщо не чета. Мразя четенето. Ако няма картинки, ми омръзва, прозявам се, разсейвам се и зарязвам. Предпочитам филми, интернет, документални филми... Единствените италиански поети и писатели, които знам, са тези, които учихме в училище. Те са сред найдепресиращите и песимистични люде на всички времена. Леопарди, Манцони, Фосколо. My Dying Bride изглеждат весела компания в сравнение с тях. Срамота е, че учат децата на горчиви чувства и самоубийствени мисли в огромно количество и то от толкова ранна възраст.... Винаги се е долавяла ренесансова атмосфера в музиката ви. Получавате ли вдъхновение от отминали епохи? И преди са ни питали. Мисля, че отговорът е да, но подсъзнателно. Живеем обградени от изкуство. В градове като Рим, Флоренция, Венеция (само да назова найизвестните) не можеш да го игнорираш. ��ропива се във вените ти, независимо дали искаш или не. Би ли интерпретирал връзката между обложката на албума и заглавието – Materia? Обложката е страхотна. Изпратих на Travis Smith албума и текстовете и той направи това. Влюбихме се в нея

на момента. Това е визуализация на музиката ни през очите на друг творец. Изненадващо е!!! А заглавието Materia се отнася за деветата песен. Всъщност значението й е метафора. Чудех се от какво е изградена Вселената (всъщност материя) и противоположното й  антиматерията. Антиматерията съществува само на теория. Учените смятат, че трябва да съществува (дори и да не знаят къде е или къде е била), иначе огромният размер на Вселената би останал неясен. Така че асоциативно от тези идеи, материята сме ние. Това ни оставя с много въпроси. Би трябвало да съществуваме, защото така пише в личните ни карти, но ни се струва, че ни няма. Така че, ако наистина съществуваме, къде сме отишли? Изгубени ли сме в космоса? Кой е позволил това да се случи? А накъде се е устремило детето? Напред или назад? Предполагам, че е заковано на едно място. За мен представлява огромна, катастрофална, ужасяваща промяна в развитието, придружена с детско неразбиране. Изглежда вдъхновена от Viva Emptiness на Katatonia... Не мисля така. Общото е детето в центъра, но много обложки на Travis имат деца (в повечето случай Travis ползва снимки на сина си  бел. авт.) като централен субект. Предполагам, че е от неговия стил... Италианските групи нямат много успех в родината си. Защо е така и как се развива в момента вашата сцена? Причините могат да се открият в Библията, предполагам. Нали знаеш, никой не е пророк в собствената си страна... Вярно е. Например Lacuna Coil са много големи в Щатите, докато тук са просто добре познати. Но така или иначе, италианската сцена е велика, особено групите от Рим. Банди като Klimt 1918, Room With a View и EnDecline. Също и Stormlord, Aborym, Necrodeath и много други. Да се върнем на Lacuna. Какво мислиш за последния им албум? Става. Не че съм луд по него, преди ги харесвах много повече, но и сега им се радвам. Бих желал много повече успех от това, ако е възможно. Знаеш ли, аз съм неспасяем националист. А Klimt 1918? Как мислиш, защо хората ви сравняват често? Имаме един и същ музикален вкус и споделяме някои елементи. Предполагам, че са навътре с музиката ни и може би можете да го чуете  тук и там... Освен това сме приятели, свирим заедно на концерти, висим в едни и същи клубове и тъй нататък. Страхотни музиканти са... Да завършим с един по9необичаен въпрос 9 как си представяш редовият поклонник на Novembre? Със сигурност някой, който очаква много от музиката. Чувствителна личност. Не много социален. Очарователен. Някой, на когото можеш да разчиташ...

те са Novembre държава Италия стил дуум/дарк метъл състав Carmelo Orlando (вокали, китари), Massimiliano Pagliuso (китара), Giuseppe Orlando (ударни) дискография Wish I Could Dream It Again (1994), Arte Novecento (1996), Classica (1999), Novembrine Waltz (2001), Dreams d’Azur (2002), Materia (2006) homepage www.novembre.co.uk

ПРЕДСТОЯЩИ АЛБУМИ AMON AMARTH

With Oden On Our Side

22.9.2006

ANAAL NATHRAKH

Eschaton

16.10.2006

ANGRA

Aurora Consurgens

30.10.2006

AUDIOSLAVE

Revelations

05.9.2006

BELPHEGOR

Pestapokalypse Vi

27.10.2006

BENEDICTION

Killing Music

06.10.2006

BEWITCHED

Spiritual Warfire

30.10.2006

BLACK LABEL SOCIETY

Shot To Hell

19.9.2006

BORKNAGAR

Origin

30.10.2006

CIRCLE II CIRCLE

Burden Of Truth

06.10.2006

CRADLE OF FILTH

Thornography

16.10.2006

DARK LUNACY

The Diarist

22.9.2006

DEFTONES

Saturday Night Wrist

31.10.2006

DIONYSUS

Fairytales And Reality

15.9.2006

DRACONIAN

The Burning Halo

29.9.2006

DREAM EVIL

United

16.10.2006

ENTOMBED

Serpent Saints

18.9.2006

EUROPE

Secret Society

27.10.2006

EVANESCENCE

The Open Door

03.10.2006

FALCONER

Northwind

22.9.2006

GLENN DANZIG

Black Aria II

19.9.2006

GOD DETHRONED

The Toxic Touch

23.10.2006

HAMMERFALL

Threshold

23.10.2006

HAMMERS OF MISFORTUNE

The Locust Years

04.9.2006

ILLUMINATE

Zwei Seelen

29.9.2006

INSOMNIUM

Above The Weeping World

17.10.2006

INTO ETERNITY

The Scattering Of Ashes

03.10.2006

IT DIES TODAY

Sirens

03.10.2006

KILLSWITCH ENGAGE

As Daylight Dies

21.11.2006

KINGDOM COME

Ain’t Crying For The Moon

20.10.2006

KROKUS

Hellraiser

18.9.2006

KRUX

II

20.10.2006

MALEVOLENT CREATION

Doomsday X

22.9.2006

MASTODON

Blood Mountain

12.9.2006

MEAT LOAF

Bat Out Of Hell III: The Monster Is Loose

31.10.2006

MELECHESH

Emissaries

22.9.2006

MOB RULES

Ethnolution A.d.

23.10.2006

MUSHROOMHEAD

Savior Sorrow

19.9.2006

NAPALM DEATH

Smear Campaign

19.9.2006

PAPA ROACH

The Paramour Sessions

12.9.2006

PRETTY MAIDS

Wake Up To The Real World

10.11.2006

RHAPSODY OF FIRE

Triumph Or Agony

25.9.2006

SACRED STEEL

Hammer Of Destruction

10.11.2006

SKID ROW

Revolutions Per Minute

31.10.2006

SOLITUDE AETURNUS

Alone

10.11.2006

STEVE HACKETT

Wild Orchids

11.9.2006

SUFFOCATION

Suffocation

25.9.2006

TALISMAN

7

20.10.2006

THE HAUNTED

The Dead Eye

30.10.2006

TRIVIUM

The Crusade

10.10.2006

TY TABOR

Rock Garden

12.9.2006

TYR

Ragnarok

22.9.2006

UFO

The Monkey Puzzle

25.9.2006

UNLEASHED

Midvinterblot

10.10.2006

VADER

Impressions In Blood

04.9.2006

VIRGIN STEELE

Visions Of Eden

08.9.2006

WETTON/DOWNES

Never In A Million Years

20.10.2006

WINTERSUN

Time

22.9.2006

WOLF

The Black Flame

25.9.2006

15


„Êîííèöèòå íà àïîêàëèïñèñà ïàê ñà ÷åòèðèìà. Íà îñìèÿ äåí îò îñìèÿ ìåñåö íà ëåòî äâå õèëÿäè è øåñòî òå îòíîâî ùå òðúãíàò çàåäíî íà þã îò Ðàÿ, çà äà âúçâåñòÿò, ÷å Àäúò íè ÷àêà. Ñìúðò, Âîéíà, Ãëàä è ×óìà, ñ îáðàç è èìåíà ÷îâåøêè, áåç ìèëîñò ùå ðàçáèÿò èëþçèèòå Õðèñòîâè ïàê çà äà öàðóâàò â êðúâ.” Îòêðîâåíèå ïðî-ðî÷åñêî

16


ИЛЮЗИИТЕ ХРИСТОВИ

>>> 16-21 17


>>> BORN TO SLAY Началото на всичко, за което ще стане дума по-нататък, е поставено от 17-годишния Kerry King някъде из лосанджелиското предградие Хънтингтън парк през 1981 г. Към китарата на Kerry се присъединяват тази на Jeff Hanneman, барабанистът Dave Lombardo и басът на вокалиста Tom Araya, с когото двамата с Kerry са били част от група, наречена Quits. Dave Lombardo: „Едно момче ми каза, че на пет блока от нас живеел някакъв китарист. Имал собствени китари, които баща му му бил подарил. Отидох и му казах: „Чух, че свириш на китара, аз свиря на барабани. Искаш ли да посвирим заедно?” Вечерта се видяхме, разменихме си музика. Това момче се казваше Kerry King.” Dave обаче така и не успява наистина да се приобщи към тримата, останали неразделни вече четвърт век, което ще предизвиква доста проблеми в бъдеще. Групата е наречена Dragonslayer, по-късно променено на по-краткото и звучно Slayer. До днес за безброй хора по цял свят това име е придобило статут, граничещ с фанатизъм, а Slayer е групата, която e може би най-влиятелната, най-интерпретираната и най-плагиатстваната в екстремната (и то не само метъл ) музика. Тласъкът към върха е даден на 27.08.1982 г. На изпълнението на Slayer в Woodstock Club присъства най-подходящият човек. Brian Slagel, притежателят на Metal Blade Records, е впечатлен и предлага на групата участие в четвъртата част на компилацията Metal Massacre. Slayer се разписват с Aggressive Perfector, а компания им правят и други неизвестни банди като Warlord, Tyrant и Virgin Steele... >>> Тодор Тодоров SHOW NO MERCY Slagel не може да пренебрегне отзвука от включването на Slayer в компилацията и бързо предлага на групата договор и я изпраща в студио. В края на 1983 г. е записан дебютът на Slayer. Show No Mercy излиза през декември 1983 г. в Щатите и в началото на 1984 г. в Европа и е оплют от повечето големи мейнстрийм издания. В ъндърграунда грохотът от Show No Mercy обаче предвещава истинско бедствие. От откриващия риф на Evil Has No Boundaries се ражда цял нов поджанр в метъла. Slayer по невиждан начин комбинират силните си NWOBHM влияния, агресията нa пънка и хардкора и злостната енергия на Venom. Show No Mercy притежава контрол и целенасоченост, с каквито малко дебюти могат да се похвалят, а пред него другият основополагащ за траша албум – Kill’ Em All на Metallica, си е направо хаотичен. Двойно китарните атаки на Kerry и Jeff са отговорът на Maiden и Judas, вокалите на Tom притежават суровост и злоба, каквито само Cronos си е позволявал дотогава, а скоростта е плашеща за повечето хора. Интересна подробност: легендарният днес барабанист Gene Hoglan (Dark Angel, Death, SYL, Testament) изпълнява вокалите в Evil Has No Boundaries. След Show No Mercy групата записва и EPто Haunting The Chapel с три нови песни в подкрепа на ”Haunting North America” турнето. Това EP

е свързващото звено между дебюта и следващия албум. Пентаграмите, рогатите демони и адските огньове се превръщат в запазена марка на групата. На концертите се появяват обърнати кръстове, четиримата използват и грим. “Не искахме да изглеждаме като всички глем групички по това време. Затова направихме всичко, което бе тяхна противоположност  целия мрачен, сатанински имидж, грима. Не искахме да изглеждаме като момичета, искахме да изглеждаме като мъже и се гримирахме като мъже.” Всъщност Slayer не са толкова зли, колкото изглеждат. „Да бъде яко, е основният фактор. Ако нещо е яко, кърваво и изглежда добре  вземаме го”  казва Tom Araya. През 1984 г. Kerry King свири в Megadeth, включително и на първите концерти на новата група на Dave Mustaine. Това явно дразни останалите трима в Slayer. “Смятах Kerry за задник заради това”  казва Jeff Hanneman. „Мислех, че ще трябва да си търсим нов китарист. Ако Mustaine беше попитал мен, щях да му кажа да го духа”. Ето какво си спомня Kerry: „Направих го защото се възхищавах на Mustaine. Гледах го с Metallica, беше ужасно пиян, а дори не си поглеждаше пръстите докато свири. Аз и Jeff все още не можехме така.” През ноември 1985 г. Metal Blade пускат на пазара „концертния” Live Undead. Този албум не е никакъв Live, май найточното, което може да се каже за него е, Undead. Live Undead е записан на живо в студиото пред няколко фенове, които вдигат шум. HELL AWAITS През 1985 г. Slayer започват първото си истинско голямо турне – “Combat Tour – The Ultimate Revenge”, заедно с Venom и Exodus. Всичко минава перфектно...E, като изключим, че се налага Cronos да поступа Tom Araya, задето новоизлюпеният фронтмен се изпикал върху главата му. Dave Lombardo: “Бяхме отзад в автобуса, пиехме и свирихме Hell Awaits на Cronos. Tom влезе и каза: „Пикае ми се, къде е тоалетната?”, а Cronos му отговори: „Точно тук, в устата ми.” Тогава Tom

се събу и се изпика върху косата му. Cronos скочи, хвана го и го удари в лицето. Tom завърши турнето с насинено око.” Четири изпълнения на Slayer от това турне са документирани на видеото Combat Tour. През август излиза вторият дългосвирещ ал��ум на Slayer. Както и предишните Hell Awaits e продуциран от Brian Slagel. Албумът продължава линията от Haunting The Chapel, но същевременно свидетелства за сериозната еволюция, която е претърпяла групата. Структурата на песните е много поамбициозна, At Dawn They Sleep и до днес си остава песента на Slayer с може би найинтересната и сложна постройка. Групата дооформя собствения си облик, Tom изчиства стила си на пеене (реване), наивните текстове от Show No Мercy се превръщат в сериозни, добре написани лирики, а Dave Lombardo потвърждава подозренията, че е не просто изключителен барабанист, а нещо много повече. Slayer за пръв път са на турне в Европа, свирят включително и на Dynamo Open в Холандия. За отрицателно време Hell Awaits продава повече от 100 000 копия, а британското списание Metal Forces определя Slayer като найдобра група и най добра концертна банда, Hell Awaits за найдобър албум, а Dave Lombardo за найдобър барабанист. Тези дребни факти не остават незабелязани от големите компании и в крайна сметка групата е привлечена от Def Jam Records на Rick Rubin.

Kerry King е роден на 3.06.1964 г. в Лос Анджелис, Калифорния. Сега живее в Анахайм. Човекът основал групата. Към настоящия момент е женен за третата си съпруга, има дъщеря от първия си брак. Kerry ненавижда организираната религия и не вярва нито в Бог, нито в Дявола, но както сам казва: „По-забавно е да пишеш текстове за Сатаната, отколкото за Бог.” Развъжда влечуги (преди всичко змии) и кучета и е превърнал това свое хоби в бизнес. Kerry е един от най-желаните гост музиканти участвал е в песни на Beasty Boys, Hatebreed, Pantera, Rob Zombie и др. Все още е най-отдаденият метъл фен в групата и редовно посещава изявите на нови банди. „Аз съм човекът, който ще видите на всяко метъл шоу, ако живеете в Ел. Ей”. Kerry е върл спортен фен и обожава хокея, американския футбол и кеча. Хорър филмите са другата му слабост. Ако някой си мисли, че си бръсне главата, за да прилича на любимия си кечист Steve Austin, се лъже - човекът просто оплешивява.

18


г., тъй като David Jeffen, който е евреин, отказва да го разпространява. В крайна сметка целият шум е огромна реклама за групата, която по друг начин тя едва ли може да си осигури. Slayer започват турнето си “Reign In Pain” с Overkill в Щатите и с Malice в Европа. В разгара му през декември 1986 г., Dave Lombardo обявява, че напуска. Налага се Tony Scaglione от американските трашъри Whiplash да спасява положението. Да свириш партиите на Lombardo обаче не е найлесното нещо на света, Tony очевидно не се справя, поради което се налага Dave да се върне през април. По това време Slayer вече са се превърнали в любимци на купища пронацисти. Абсолютно безумие...

REIGN IN BLOOD Slayer са първата метъл група, която Rick Rubin продуцира. Дотогава той е работил с Public Enemy, Run DMC и Beastie Boys. Това поражда някои основателни опасения относно крайния резултат по работата му върху новия албум на Slayer. Абсолютно безпочвени! Rick Rubin явно е това, което е трябвало на четиримата, за да запишат големия си албум. Излезлият през октомври 1986 г. Reign In Blood е дефиниращ за траш метъла и издига стила до нови нива на екстремност. Десетте песни представляват истинска концентрирана скорост и агресия  общата им дължина е едва 28 минути! 28 минути чиста всепомитаща енергия! „Дори не осъзнахме дължината на записа, преди да го завършим. Попитах инженера това ли е цялата дължина на записа. Бяхме шокирани! После седнахме с Rick и си казахме: Звучи ли страхотно? Да. Харесваме ли го? Да. Майната му тогава!” Кървави лирики, режещи рифове и мелодични като зъболекарска машинка сола. Dave вече официално може да бъде определен за найдобрия метъл барабанист. Перфектното продуциране и тоталният контрол и прецизност на свирене превръщат Reign In Blood в емблема на Slayer. Албумът продава половин милион копия, става златен и влиза в щатския Топ 100. Списание Kerrang! дори определя Reign In Blood като подобър от Master Of Puppets. Reign In Blood обаче веднага забърква групата в сериозни скандали. Поводът е текстът на Angel Of Death, който се занимава с експериментите на немския офицер доктор Йозеф Менгеле в Аушвиц. Slayer са набедени за нацисти. Jeff, който е и автор на текста към песента, още повече усложнява нещата, като носи нацистки символи. На всичко отгоре новото лого на групата представлява немски железен орел, а фен клубът на бандата се нарича Slaytanic Wehrmacht. Разбира се, Slayer не са нацисти, четиримата се оправдават, че текстът е просто наблюдение, а не убеждение (между другото съпругата на Tom Araya е от еврейски произход, както и Rick Rubin). Jeff Hanneman: “Не съм написал, че Менгеле е лош човек, защото за мен това е очевидно. Не е необходимо да ви го казвам!” Заради скандала CBS отказва да издаде албума и поради тази причина той излиза в САЩ чак през октомври. Европейците пък чакат до януари 1987

SOUTH OF HEAVEN Преди да започнат подготовката на следващия си албум, четиримата разпускат, като записват кавър на In A Gadda Da Vida на Iron Butterfly за саундтрака към Less Than Zero. Въпросният дългоочакван четвърти албум излиза през юли 1998 г. За тези, които са се надявали на продължение на Reign In Blood, South Of Heaven е разочарование. Той е побавен, но за сметка на това мачкащо тежък, с много позапомнящи се мелодии и вокални линии, а за ужас на много хора Tom Araya е започнал да пее! Досега той не е участвал в писането на лириките, но от този албум дейно се включва в това начинание. Общата концепция на текстовете също е променена, групата се отдалечава от диаболичния си имидж и се насочва към теми като войната, нацизма и абортите. Rick Rubin обаче настоява думата “Satan” да присъства поне един път в албума и се налага в последния момент Tom да преработи последния куплет на Read Between The Lies: “You May Believe It, But Satan Wouldn’t Lie.” Записът включва и един от найдобрите метъл кавъри, правени някога  Dissident Aggressor на Judas Priest. Ето едно интересно мнение, което Kerry изказва днес: “Мразя Cleanse The Soul! Това е едно от тъмните петна в историята ни. Смятам, че е отвратителна! Мразя отварящия риф, това е нещо, което ние наричаме „happy riff”. Не мога да си представя

да го свиря!” Въпреки всичките му странности South Of Heaven си е чист Slayer албум и макар да отнема малко време, за да бъде напълно оценен, от днешна гледна точка той е един от върховете в дискографията на Slayer. Групата отново е на път, започва „World Sacrifice Tour” този път откриващи са Nuclear Assault. По някое време Slayer са поканени да се присъединят като гости към турнето на Judas Priest. Някъде тогава Slayer получават забрана да свирят в Ню Йорк, така че им се налага да използват името Angel Of Death, когато имат шоу там. Доста хитро... SEASONS IN THE ABYSS През 1990 г. Slayer предприемат наймащабното си турне  “Clash Of Тhe Titans”. В Европа в титаничния сблъсък към Slayer се присъединяват Megadeth, подпомагани от Testament и Suicidal Tendencies, а в Америка  третата група от „Голямата четворка” Anthrax. Шоутата в Америка се откриват от Alice In Chains. През октомври същата година излиза Seasons In The Abyss. Албумът продава над един милион копия в Щатите и се покрива със злато и платина, а във Великобритания влиза в Топ 20. Трашът е на смъртното си легло, но с усилия успява да роди някои от последните си големи шедьоври  същата година Death Angel издават Act III, Megadeth  Rust In Peace, Annihilator  Never, Neverland, Kreator  Coma Of Souls, a Sodom  Better Of Death. Още едно знамение известява идването на нови времена  Pantera изкарват Cowboys From Hell. Seasons In The Abyss е един от последните големи класически траш албуми, един от найсилните на Slayer и без съмнение найзрелият им. Ключовите думи тук са разнообразие и баланс  скоростта на Reign In Blood се обединява със средно темповата тежест на South Of Heaven и някои нови за групата похвати. Фокусът на текстовете е пренесен върху социални и военни теми, а Tom пише Dead Skin Mask, песен за психопата Ед Грийн. Въпросното парче, в което се чуват и детски викове и глас, отново скандализира обществеността. За записите на видеото към заглавната песен Kerry и компания отскачат до Египет и дори изнасят концерт там.

Jeff Hanneman е роден на 31.01.1964 г. в Лос Анджелис, Калифорния. Както личи от името му, е с немски произход. Силно се интересува от историята на нацистка Германия, Първата световна война и Френско-Пруската война и колекционира немски военни медали. По това си хоби е запален от баща си, участник в десанта в Нормандия, който му подарява медал. Lemmy от Motorhead има същите интереси и по време на съвместните турнета двамата обсъждат колекциите си от медали. Братята на Jeff са участвали във войната във Виетнам. По времето, когато се присъединява към Slayer, Jeff е много запален по пънк движението и до днес си остава пънк фен. Също като Kerry е голям хокеен и футболен фен и често може да бъде видян с фланелки на любимите си отбори. Женен е и противно на някои слухове няма деца.

19


>>> на „касапина от Прага” Рейнард Хейдрих, един от хората, в найголяма степен отговорни за холокоста. И като за капак, книжката на албума включва снимка на болния Slayer фен Mike Meyers, изрязал логото на групата върху собствената си ръка. „Това хлапе искаше ние да го направим. Погледнахме го и му казахме: „Ти си луд!” И затова го направи негов приятел. Снимаха го и съм почти доволен, че я използвахме.” На обложката на сингъла Serenity in Murder пък може да се види друг Slayer маниак, изписал на гърба си с бръснач името на своите любимците. Следват нови концерти с Machine Head и Biohazard. Slayer отново са част от Monsters Of Rock, в Аржентина и Бразилия през 1994 г. заедно с KISS и Black Sabbath и в Донингтън през 1995 г. с хедлайнери Metallica. Точно една година след Seasons по случай десетгодишния си юбиле�� Slayer си подаряват първия истински концертен албум  двойния Decade Of Agression. Двадесет и трите песни, които обхващат всички дотогавашни албуми, са в сурово състояние, без допълнителна обработка и доста добре се справят с непосилната задача да предадат агресията и енергията от живото изпълнение на Slayer. През май 1992 г. феновете на групата са в шок. Dave Lombardo напуска! Проблемите, които са потискани десет години, явно вече са твърде сериозни. Конкретната причина за скандала е, че Dave прекарвал прекалено много време с жена си, включително и по време на турнета. Човекът, който се нагърбва с на практика невъзможната мисия да замести Dave Lombardo се нарича Paul Bostaph, бивш ударник на трашърите от Сан Франциско Forbidden (покъсно Bostaph свири в Testament и Exodus). С новото си попълнение Slayer продължават концертната си дейност, чиято кулминация е участието им на Monsters Of Rock през 1992 г. заедно с Iron Maiden, W.A.S.P. и Skid Row. DIVINE INTERVENTION Следва двегодишна заслужена почивка, която Slayer си разнообразявaт, като записват заедно с Body Count на метъл рапъра IceT (отбелязал гостучастия и с Black Sabbath, Motorhead и Six Feet Under), кавър на Disorder на пънк легендите The Exploited за саундтрака към екшън трилъра Judgment Night. На 27 септември 1994 г. официално излиза Reign In Blood на 90те! Divine Intervention влиза в чартовете на повисока позиция от албума на Барбара Стрейзън, появил се същата седмица. Трашът вече не съществува, старите групи са го загърбили или го прилагат в някакви странни и изкривени форми, но Slayer в типичния си непукистки стил издават чист траш метъл албум. Divine Intervention е бърз и безкомпромисен както в музикално, така и в текстово отношение и звучи така, сякаш е можел да излезе 45 години порано, но в същото време притежава перфектно и напълно адекватно на времето си продуциране. Paul Bostaph доказва, че не е барабанист, който би само би подтичвал зад препускащите ритми на Lombardo. Това е албумът, в който за пръв път на места вокалите на Araya са с дисторшън. Групата отново е забъркана в скандали и никой вече не може да бъде убеден, че четворката има нещо против това. По незнайни причини Jeff си дава почивка и повечето работа по Divine Intervention е свършена от Tom и Kerry. Във втори пореден албум Araya пише песен за сериен убиец, този път това е 213, наречена така заради номера на стаята на маниакa Джефри Дамър. Останалите текстове също се въртят предимно около убийствата и всичките им интересни разновидности. За пореден път Slayer са обявени за нацисти, този път заради песента SS3, посветена

20

UNDISPUTED ATTITUDE Дали за пари, дали за забавление, или за да покажат на света на кого дължат цялото си величие, Slayer решават да запишат албум с кавъри. За заглавие е избрано Selected And Exumed, а обект на преработка трябва да са песни на класически метъл групи. Впоследствие заглавието е променено на Undisputed Attitude, а с него Slayer решават да отдадат почести на любимите си пънк групи. Включени са 15 песни  кавъри на Verbal Abuse, Minor Treat, D.R.I. и др., както и три авторски песни – пънкарливите DDAMM и Can’t Stand You, написани от Jeff през 1984 г. за някакъв страничен проект и пометъл ориентираната Gemini. Японското издание включва и кавър на Memories Of Tomorrow на Suicidal Tendencies. Undisputed Attitude получва купища лоши отзиви и е отхвърлен от феновете. Подобен албум е абсолютно ненужен за група от такъв ранг, а и звукът на Slayer, свирещи пънк, неми-

нуемо оставя чувството, че нещо не е наред. След записите Paul Bostaph решава, че му е писнало от метъл и напуска, за да се отдаде на страничния си проект с абсурдно идиотското име The Truth About Seafood. Последвалото турне е спасено от барабаниста на Testament John Dette. След края му обаче Paul се завръща и всичко си остава постарому. През 1996 г. името на групата отново гръмва в публичното пространство. Slayer са привикани в съда за това, че текстът им на Necrophilic е подбудил трима младежи, членове на някаква блек метъл група, да отвлекат, измъчват и убият 15годишно момиче... Slayer вземат участие на първото издание на Ozzfest. На следващата година четиримата записват съвместно с немските технопънкове Atari Teenage Riot песента No Remorse (I wanna Die) за саундтрака на Spawn. DIABOLUS IN MUSICA През юни 1998 г. излиза Diabolus In Musica. Албумът е отхвърлен от много от старите фенове на групата и каквото и да си говорим, е найслабото творение на Slayer. Причината е една  те са решили да станат модерни. Diabolus In Musica е с ниско настроени китари, увеличен до дупка бас и почти индъстриъл звучене. Всички песни, с изключение на типичните слеърски резачки Bitter Peace и Point са бавни, Hanneman и King свирят груув полу рифове, албумът е пълен с речитативи, а вокалите на места са с толкова ефекти и дисторшън, че Tom Araya звучи като робот и, по дяволите, в Love To Hate рапира! За пръв път за обложка е използвана снимка. Септември започва с поредната концертна атака на Slayer  мишените са в Америка, Европа и Азия и за пръв път в Русия. Четиримата калифорнийци участват и на британското издание на Ozzfest. Между март и юли 1999 г. Slayer са на щатско турне и изнасят 69 концерта. GOD HATE US ALL През 2000 г. групата прекъсва записите на новия си албум, за да направи кратко европейско турне, по време на което е съпорт на някои от концертите на Iron Maiden, които обикалят света със завърналия се Bruce Dickinson. Slayer записват кавър на Hand Of Doom за втората част на трибюта на Black Sabbath Nativity In Black, както и песента Bloodline за поредния саундтрак  този път на Dracula 2000. Tom Araya участва в песента Terrorist от албума Primitive на Soulfly, а Kerry King е увековечен със соло в последния албум на Pantera Reinventing The Steel. Точно с Pantera преминава и американското “Extreme Steel” турне, изпълнено с купони и пиянски извращения. По време на сетове на Slayer Phil Anselmo излиза на сцената, за да зарежда Tom с ударни дози джойнт. Невероятно, но новият албум, сякаш пророчески озаглавен God Hate Us Al, излиза на 11 септември 2001 г.! Съвпадението е направо плашещо и в магазините новият диск масово се крие заради страх от протести срещу заглавието. Освен това се налага обложката, изобразяваща окървавена и набучена с

Thomas Araya е роден на 6.06.1961 г. във Валпараисо, Чили. Семейството му се мести в Лос Анджелис не по политически причини, както много хора вярват, а заради многото възможности, които Ел Ей. дава. Има четири сестри и двама братя. Един от тях, Johnny, е басист на Thine Eyes Bleed, а преди това и на Bloodcum. Женен е и има син и дъщеря на 7 и 10 години, които често води със себе си по турнета. Срещнал е жена си на концерт на Slayer. В момента живее в Бъфало. Колекционира оръжия и е горд притежател на доста солидна колекция. Дипломиран респираторен терапевт е. Tom има ранчо с пет крави, бик и кокошки. Обича да свири кънтри песни с акустичната си китара, за да поддържа гласа и пръстите си във форма. Твърди, че за разлика от Kerry, харесва всякакъв тип музика. Макар да е част от Slayer, Tom е католик. Като повечето южноамериканци, родителите му са вярващи и като малък Tom често посещава църква. Смята, че има много силна вяра и текстовете и имиджът на Slayer не могат да я засегнат. Вярва в съществуването на висш разум, на всеобичащ Бог.


пирони библия, да бъде цензурирана. Въпреки всичко God Hate Us All достига до 28о място в щатските чартове и до девето в Германия и Канада. За пръв път от 15 години продуцент не е Rick Rubin, a Matt Hyde. Записан в студиото на поп звездата Brian Adams в Канада, God Hate Us All е съвременен албум, който перфектно комбинира христоматийното звучене на групата с нови влияния. Kerry King дори го определя като един от наймрачните и силни в дискографията на групата. За съжаление неповторимият глас на Tom Araya отново е скрит под тонове ефекти. В Австралия и Япония към тринадесетте песни са добавени и два бонуса  Addict и Scarstruck. Скоро заради проблеми с китката Paul Bostaph напуска. Всички фенове на Slayer са на седмото небе. Не защото са щастливи поради този факт, а защото неговият заместник се нарича Dave Lombardо! На 18.01.2002 г. започва “God Hates The World” Tour. Божията омраза покосява Америка и Европа и на 3 юли, сряда, 2002 г. неизбежното се случва  тя достига и България. Стадион „Академик” в София е взривен от изпълнението на Slayer, чиито тротилов еквивалент е неизмерим. Същата година Kerry King гостува в албума Perseverance на изгряващите метълкор звезди Hatebreed. Slayer свирят на Ozzfest в Донингтън и Дъблин. През 2003 г. излиза бокс сетът Sound To The Apocalypse с пет диска, включващи песни от всички албуми на групата, както и редки и концертни записи. В края на юли на пазара е и DVDто War At The Warfield, документирало концерта на Slayer в Сан Франциско и включващо още видеото към Bloodline и интервюта с фенове, музиканти, както и със самата група. През следващите две години Slayer не спират с концертната си дейност, а на Ozzfest2004 са хедлайнери в компанията на Black Sabbath, Judas Priest и Dimmu Borgir. CHRIST ILLUSION На 06.06.2006г., дата, използвана за промоцията на всякакви „зли” продукти и официално обявена за Национален ден на Slayer, излиза първата порция от дългоочакваното ново изчадие на Slayer  EPто Eternal Pyre, включващо една нова песен  Cult, типичен анти религиозен Slayer протест, концертно видео на War Ensemble и едноминутен клип с бекстейдж кадри и моменти от студиото. Първоначално е планирано на тази дата да излезе целият албум, но в крайна сметка премиерата е отложена за 8 август. Kerry King: „Има толкова много глупави шибани групички, които изкарват записите си на този ден, че не искахме да имаме нищо общо с това.” След като в последния си албум Slayer се разправиха с Бог, сега на прицел е синът Му. Christ Illusion е очакван с огромно нетърпение не само защото е първият Slayer запис от 2001 г., но и защото е първият в оригиналния състав на групата от цели 16 години! За Dave Lombardo едва ли е представлявало голяма трудност отново да се почувства като у дома си и да влезе в ритъм, когато се завърна преди четири години. „Момчетата имаха някакви проблеми с Paul (Bostaph) и разбрах, че Jeff наистина ме иска обратно в групата  спомня си Dave.  Мисля си обаче, че Kerry бе резервиран относно това дали мога да свиря песни на Slayer. Имах шоу с Testament в Лос Анджелис и той ме гледа и ми даде доста лоша оценка. Сега наистина се чувстваме отново добре един с друг. Когато започнах в групата, токущо бях завършил гимназия. Заедно създадохме този стил, аз пораснах свирейки в Slayer, и не ми бе трудно да се върна и да го правя отново.” Tom Araya: “Чувстваме се, сякаш никога не си е тръгвал. Усещането да знаем, че отново е с нас, е много приятно”. Едва ли обаче Kerry е бил

Dave Lombardo е роден на 16.02.1965 г. в Хавана, Куба. Когато е на две години, семейството му се отправя към Калифорния. Още на 5-6-годишна възраст показва афинитета си към барабаните, а на 10г. баща му му купува първия комплект. Женен, с две деца, живее във Викторвил, Калифорния. След като напуска Slyer се отдава на доста интензивна кариера. През 1994 г. заедно с Mille Petrozza и Сhuck Shuldiner участва в Jesus Killing Machine, първия албум на Voodoocult, звездния метъл проект на Philip Boa. През 1995 г. записва Power Of Inner Strenght, първия от четирите си албума с Grip Inc. заедно с китариста Waldemar Sorychta. През 1998 г. започва авангардният метъл проект Fantomas съвместно с бившия Faith No More Mike Patton, с който досега е направил четири албума. За известен период е част от Testament, с които през 1999 г. издава The Gathering. Има два албума с американския саксофонист мултиинструменталист John Zorn. Свири и с финландските чело-метъли Apocalyptica. През 2005 г. записва проекта Drums Of Death заедно с DJ Spooky.

наистина сериозно резервиран: „Dave е феномен. Той няма нужда да се опитва да бъде добър. Идва в залата 1015 минути преди да се качим на сцената и дори не загрява... Просто излиза и го прави, а аз и Jeff се подготвяме поне час.” Петият елемент от славните години на Slayer също отново е налице. Макар продуцент на албума да е Josh Abraham (Limp Bizkit, Linkin Park, StaticX, Velvet Revolver, Courtney Love и мн. др. Да, наистина не звучи добре...), като изпълнителен продуцент е записан Rick Rubin. Но защо той не продуцира Christ Illusion? Kerry King: “Мислехме, че ще го направи. Сега, когато Dave е отново при нас изглеждаше, че това има смисъл, съставът ни отново щеше да е като в началото.” Jeff Hanneman: „Очаквахме, че ще работим с него, а и той изглеждаше заинтересован. Но когато поискахме да отидем в студиото, той беше този, който отказа.” Какъв тогава е приносът на „изпълнителния продуцент” Rick Rubin? „Слуша. Когато сме във финалния етап на миксиране и обработка, той слуша детайлите и се уверява, че миксовете са добри. Имаше поголямо участие в първите ни три съвместни записи, тогава беше замесен и в процеса на писане. Оттогава нататък се занимава поскоро с финалните миксове. Така е и този път” Проблемите около новия албум започват още преди да е излязъл. Веднага щом бе показана обложката на Christ Illusion, християнски организации се нахвърлиха върху бандата, защото артуъркът изобразявал богохулни и обидни образи. И поточно татуиран Исус Христос с ампутирани крайници и наркомански поглед, който седи сред търкалящи се глави, едната от които на монахиня, която поразително прилича на Майка Тереза. За втори пореден път се налага албум на Slayer да излиза с алтернативна, семпла обложка. „На първата версия, която получихме, изглеждаше, сякаш си почиваше във водата. На втората беше с полуотворени очи и приличаше на надрусан. Много подобре.” Освен праведните християни Slayer разгневиха и роднините на жертвите от 11/9. Причината е текстът на Jihad, занимаващ се с тероризма, но от гледната точка на ислямистки екстремист. Автори са Araya и Hanneman. „Не проповядваме на хората кое е правилно и кое грешно  разсъждава Jeff.  Ако пиша песен за 9/11, ще е от гледната точка на терориста. Това е, което правим в тази група.” Kerry King: “Веднага след като чух Jihad, си помислих: Супер, сега ще трябва да отговаряме и за това. Но това е страхотна песен. Няма да си кажем: Хей, това е твърде грубо, трябва да се променим. Това никога няма да стане.” Хората си правят предположения преди дори да са прочели текстовете. Jeff Hanneman: „Мисля, че в

края на деня хората осъзнават, че това е просто забавление. Ние сме Slayer. Не можем да пишем за това колко хубав е денят.” Освн Jihad, Christ Illusion включва заглавия като Flesh Storm, Skeleton Chris и Eyes Of The Insane, за която е записан и клип. „Eyes Of The Insane е за посттравматичен синдром на завърнал се войник. Написах я от гледната точка на героя, за да си представя какво е да си на война. Нито аз, нито някой от моите приятели е бил на война” – обяснява Kerry King. Въпреки че няколко песни са вдъхновени от войната, King обяснява, че групата е внимавала да не конкретизира нищо в лириките си, за да могат песните да бъдат свързвани и с бъдещи конфликти, а не само с настоящата война в Ирак. „На девет от тези единадесет песни бяхме записали демо версии още преди две години заедно с Dave. Catalyst почти влезе в последния албум. На никого още не съм казал за какво става дума в песента Supermist  споделя Kerry King.  Ще изчакам хората да изкажат шибаните си глупави мнения и тогава ще разясня.” Tom Araya: „Албумът излезе с една песен помалко, защото проблемите ми с жлъчката се появиха, преди да успея да запиша вокалите. Това е супер гадно, защото парчето е размазващо, казва се Final Six и е написано от Jeff.” Christ Illusion официално щурмува чартовете на 8 август  второ място във Финландия и Германия, трето в Канада и пето в САЩ, найвисоката позиция, достигана от Slayer албум в Щатите. Два месеца порано, на 15 юни Slayer оглавиха „The Unholy Alliance Tour”, по време на който заедно с новобранците от Lamb of God, Children of Bodom, Mastodon и Thine Eyes Bleed започнаха маратон, който ще се състои от тридесет и един концерта в САЩ и Канада. Специално за турнето Kerry си татуира гигантски три шестици, които дори и феновете стоящи на задните редове, да могат да виждат. Компанията на такива млади и нашумели напоследък групи безспорно ще е ползотворна и за „старите пушки”, които ще бъдат открити от сума ти прохождащи американски метъли, отишли да гледат любимите си банди. „Навън има цял куп хлапета, които сега се запознават с нас  разсъждава Tom Araya.  Старите ни фенове са вече бащи и предават записите си на Slayer на своите синове. Това е, което ни поддържа живи. Винаги ще има деца, които ще чуят някоя група и ще си кажат: „Това е тежко!” Тогава ще дойде друго хлапе и ще му каже: „Искаш ли да чуеш нещо наистина тежко?” И ще му даде Slayer.” „Ние все още сме на седемнадесет. Това е причината музиката ни да е толкова яка, защото сме все още хлапета. Няма да пораснем, няма да се променим. Винаги ще си останем гневни и сърдити”...

21


>>> Тодор

Тодоров

ник арен магьос мският кит не г. като м 88 бу 19 з ал Пре едния си ll издава посл ава вече ог т т О Axel Rudi Pe r. le ee ндарните St ст и посточаст от леге с методично ни ди и го т ративност т осемнадесе нс мо лишната де е из з ит бе ал и ан во т янст ерни за ос ност, характ те си претенциоз дава солови из ой т , феи ри ена ко ни вс ар кит ната си ел ирява вълшеб тина ис на l xe A албуми и разш ... ри крале и рица , ци Стара ни в ос т гь ер на ма ия си конц за отложен ието си т ас уч е съжаляваше ш аква търпение оч представи Загора и с не където да ни , ck Ro f O s що нямах съ з на Monster А a. албум Mystic си я а му на ви но о чист Axel и бандат ново да видя ния он еф ел т търпение от с мо танах си са ос и, ув но живо, разговор...

AXEL RUDI PELL

MYSTICAL OCEANS OF MAGIC Здрасти, Axel, надявам се, че не ти е писнало да даваш интервюта днес. Няма проблеми, тук е 16 ч., за мен е още рано сутрин, хаха. Какво стана с Mystica? Албумът трябваше да излезе през юни, после бе отложен за август? Певецът ми Johny се разболя и трябваше да си почине за 45 седмици, поради което не можехме да предадем записа на SPV. Когато се оправи си пееше перфектно както винаги, но вече беше твърде късно за звукозаписната ни компания да го издаде преди лятото. И когато найпосле всичко е готово, как ти се струва албумът? Горд съм. Харесвам всяка една песен в него. За мен това е найестественият ми албум. Звукът от инструментите е много подобър отпреди, китарните ми изпълнения  също. Как да ти кажа, този път съм вложил повече емоции в свиренето си. Хубаво, обаче няма кой знае колко нови неща, които могат да бъдат чути. Какво мислиш, че ще кажат хората за това? Всеки път, когато издам нещо ново, всички казват, че могат да очакват този типичен Axel Rudi Pell албум. За мен музиката е емоция, която идва от сърцето. Няма да я променям, защото мога да изкарам повече пари например. Феновете знаят, че могат да очакват подобен албум от мен. И всички казват: „Албумът е чудесен, песните са чудесни, обичаме те”, хаха. И този път има фентъзи фабула. Забелязах, че си създал връзка между Mystica и предишните албуми посредством заглавната песен. Да, и не само чрез нея. Този път петимата рицари се прибират у дома след последния албум и носят короната, която са си върнали след посещението им в Замъка (Castle of Kings and Queens). Те трябва да минат през Океаните на времето (Oceans of Time) и Зоната на здрача (Shadow Zone). Пътят им минава през мистично място, както се разбира от заглавието, където всякакви тъмни сили се опитват да ги спрат. Но три песни не са част от този сюжет. Rock The Nation е за рок група, която е на път, Living A Lie е за любовните взаимоотношения между мъж и жена,

22

а No Chance To Live е за нещастните опитни животни в лабораториите. А нарочно ли последните ти пет студийни албума имат точно по десет песни? Никога не пиша повече песни, отколкото ще влязат в албума. Смятам, че шейсет минути са достатъчни за добър албум. Ако десет песни са тридесет минути, си казвам, че ще трябва да направя още. Мразя албуми по час и половина, стават прекалено скучни. От Black Moon Pyramid насам албумите ти имат много впечатляващ артуърк, винаги са в един и същ стил и носят свои специфични визия и усещане. Чии са идеите за обложките? Лично мои. Винаги казвам на човека, който създава обложката какво имам на ум, как искам да изглежда и какво да присъства, а той просто го рисува или изработва дигитално.

Почти всички големи китаристи, които се изявяват самостоятелно и използват името си като марка, под която издават албумите си, да вземем Yngwie Malmsteen за пример, винаги гледат китарните им изпълнения да са в центъра и да изпъкват за сметка на всичко останало. Но при теб има добър баланс във всяко отношение... Точно така. Гледам на себе си повече като на автор на песни, отколкото като на китарист. За мен е поважно да имам добра песен и да кажа нещо чрез нея, а не просто някаква си песен с добро соло. Солото трябва да пасва на песента, а не обратното. Yngwie Malmsteen свири много добре и много бързо, но в последно време не пише добри песни. Ако иска, той може да прави това добре както през осемдесетте, но напоследък не успява. Може би защото се концентрира твърде много върху солата си. Всеизвестна е любовта ти към класическия рок. Появяват ли се все още групи и музиканти, които да те впечатляват? Страхувам се, че не. Виждаш ли, повечето млади групи не използват китарата както преди, не свирят сола. Добрата песен си е добра песен, но въпреки това в последните десет години не съм чул нищо, за което да си кажа: „Това наистина ме впечатли.” Не харесваш ли поне някои от групите, в които свирят или са свирили останалите членове на групата ти? Всички те са ОК, но определено не са ми от личните фаворити. Volker също като теб е бивш член на Steeler. При положение, че сте двама бивши членове на групата, защо не свирите повече песни на Steeler? Свирим една песен  Call Her Princess. Няма начин да бъдат повече, не е необходимо. Откакто напуснах Steeler и започнах солова кариера, продавам повече отпреди. На феновете не е до искат това, те биха искали да чуят още няколко мои песни, вместо на Steeler. Не са много хората, които знаят, че ти си китаристът в първия солов албум на Tom Angelripper. Кажи нещо повече. С Tom живеем в една и съща област на около 20 км. Той минаваше


ХУДОЖНИЦИТЕ

SPIROS ANTONIOU той е Axel Rudi Pell от Германия стил мелодичен хеви метъл състав Axel Rudi Pell (китара); Johnny Gioeli (вокали); Volker Krawczak (бас), Ferdy Doernberg (клавишни), Mike Terrana (ударни) дискография Wild Obsession (1989), Nasty Reputation (1991), Eternal Prisoner (1992), Between The Walls (1994), Made in Germany - Live (1995), Black Moon Pyramid (1996), Magic (1997), Oceans of Time (1998), The Masquerade Ball (2000), Shadow Zone (2002), Knights - Live (2002), Kings and Queens (2004), Mystica (2006) homepage www.axel-rudi-pell.de

от време на време през студиото, където записвах. По някое време му се появи идеята за солов албум с онези известни пиянски песни. Търсеше си китарист и ме попита. Името ми всъщност не е записано в албума, използвам псевдоним, вече не помня защо, май заради проблеми със звукозаписната компания. Аз съм BrettHacker, хаха! Tom е много приятен и забавен, много се смяхме заедно. Е, да, пийва си малко повечко... Помниш ли концерта си в Каварна миналото лято? Надявам се, че сте си прекарали страхотно? Разбира се! Всичко беше невероятно, бяхме много въодушевени от това шоу. Не познавахме българската публика и просто излязохме да свирим. Този концерт обаче се оказа истинско удоволствие. Какво се случи на концерта ви в Стара Загора, където трябваше да откривате за Scorpions? Наистина ли бе невъзможно да се свири? Да, хотелът ни беше в София, на 230 км с кола. Докато бяхме на магистралата, валеше слаб дъжд, а когато стигнахме в Стара Загора, времето беше ОК. Саундчекът на Scorpions беше приключил, качихме се на сцената, за да оправим и нашия звук, когато се разрази страхотна буря и цялата сцена стана във вода. Един от техниците на Scorpions ми каза, че сцената не е заземена и ако бъде ударена от светкавица, всички на и около нея ще умрат. Тогава ни се обади Неди, българският промоутър, и ни каза, че има среща с кмета на града и момчетата от Scorpions в ресторант наблизо. Бяхме на десет минути оттам, когато ми звънна Mathias, китаристът на Scorpions, и ми каза, че шоуто е отменено, защото кметът на Стара Загора е решил, че е твърде опасно да се свири. След това се чух с един от моите техници, който ми каза, че електричеството на сцената вече е напълно спряно, защото е твърде опасно. Беше тъжно, защото бяхме в България цели пет дни, а в крайна сметка не можахме да свирим. Съжалявам. Ще свирите ли, ако концертът все пак се проведе? Говореше се нещо за септември. Не знам дали концертът ще се проведе отново, но, разбира се, можем да свирим. Проблемът е, че имаше някакви планове за средата на септември или за началото на август  точно в деня, когато трябва да бъдем на Monsters Of Rock. Учудих се, когато разбрах, че никога не си свирил във Великобритания. Защо така? На 29и септември ще е първото ни появяване в Обединеното кралство. Истината е, че никога не получихме добро предложение. Не искаха да ни плащат почти нищо. Хубаво, но ние имаме разходи  пътят струва пари, трябва да се плати на техниците, на музикантите... Не знам какво да очаквам... Има ли други места, където искаш да свириш, някъде, където все още не си бил? България... Хаха, шегувам се. Да, България е едно от местата, където сме били и много искаме да се върнем. Искам да свиря в Южна Америка, в Бразилия, също и в Япония. Там, където никога не сме свирили. Наскоро се ожени, поздравления за което! Как е семейният живот? Благодаря! Всъщност не е нищо ново за мен. Аз вече съм развеждан, хаха! Издаваш нов албум, ожени се, получи платинена награда от SPV за повече от 700 000 продадени копия... Май изживяваш страхотен период от живота си? Хаха, ами да, май е така!

ЕВТИМ СТАНКОВ

SPIROS ANTONIOU Като дизайнер известен като Set <’H> ПОРТФОЛИО Caliban, Chaostar, Chris Caffery, Cipher System, Heaven Shall Burn, Leash Law, Nightfall, Nightrage, On Thorns I Lay, Paradise Lost, Rotting Christ, Septic Flesh, The Duskfall... CURRICULUM VITAE Роден:24.10.1973 г. На 8годишна възраст започва да рисува първите си портрети и пейзажи на дървени плоскости. През 1990 г. започва в частното училище по цифров и графичен дизайн. Три години покъсно е приет в Академията по изкуства в Атина на 19о място в списъка с кандидати от цяла Гърция. Записва ‘Рисуване’ при професор D. Mitaris, където е включено обучение по фотография, рисуване на пейзажи, перспектива. През първите три години от обучението си в академията получава отлични оценки от всички професори за работата и старанието, което полага. След 4тата година се ориентира към фотографията и цифровия дизайн. През 1997 г. става графичен дизайнер на списанието Razor, а шест месеца покъсно е назначен на същата длъжност в Metal Hammer. Гръцкият лейбъл Black Lotus Records го назначава за арт директор. SEPTIC FLESH Spiros ги създава през 1989 г. През 1993 г. успява да подпише договор с независимия френски лейбъл Holy Records. За времето, през което съществуват правят две европейски турнета, като последният албум Sumerian Daemons е записан в студио Fredman, а продуцент е Fredrik Nordstrom. PARADISE LOST сбъдват една от мечтите му, когато го ангажират за обложката на последния си албум. Работата по цялостния дизайн му отнема пет месеца. ОБОРУДВАНЕ * Kodak dcs14n * Pentium 3.2 HT – 2GB Ram * Wacom intuos 2 tablet a4 * Adobe Photoshop CS и Corel Painter * QuarkXpress * Текстурите се рисуват с акрил, смесва фотографията с дигиталната обработка на компютъра ИДЕИ И ВДЪХНОВЕНИЕ Египетската и шумерската митология. Немският експресионизъм, сюрреализъм, Леонардо да Винчи, Владимир Татлин, Пикасо. Вдъхновенията идват от кошмарния и клаустрофобичен свят, алтернативните дупки във времето, в което фигури се бият, вият, крещят и черпят сили от хаотичното кралство на космическото безсъзнание. БЪДЕЩЕТО Между музиката и рисуването Spiros избира и двете... В началото на следващата година очакваме дебютния албум на новата му група The Devilworx.

23


>>> Стефан “Stiff” Йорданов Визията е в скъпарски синьо-сивкав нюанс. Модерни дрехи, готини прически, премислени движения. Сюжетът не би могъл да бъде по-прост: трима тийнейджъри търпят как бащи, майки и шефове им крещят като обезумели. Търпят, търпят и накрая избухват, чупейки с виковете си всичко стъклено и порцеланово наоколо. Това накратко е пилотното видео на Lost Prophets Rooftops. И вместо някой да те попита защо се затваряш толкова често в стаята си и ги слушаш отново и отново, майката ти и баща ти всъщност се интересуват предимно от това, че си спрял да ходиш редовно на училище. Като се замислиш, няма дори с кого да разговаряш за това, което става вътре в тебе. Знаеш, че си различен от родителите и учителите си и не искаш да станеш като тях - кълбо нерви с наднормено тегло и високо кръвно. Така Lost Prophets неусетно се превръщат в саундтрак на твоето поколение. Ако имаш желание да разбереш какво мислят самите Lost Prophets за себе си, Про-Рок е твоето списание. Сега хвърли чантата с учебниците, отмени срещата с гаджето за по-късно, пусни пак новия Liberation Transmission и дочети докрай тези редове.

ЗАЩО СЕГА И ЗАЩО В УЕЛС? Защото, ако не си спал през последната година и половина, вероятно си разбрал, че това сравнително малко като географски параметри място на Острова се превърна в развъдник на таланти. Lost Prophets са първи на опашката. Те изскочиха буквално от нищото, затова медиите бяха толкова изненадани от появата им, колкото и приятелчетата по улиците на родния Понтиприд. „Докато връстниците ни откриваха чудесата на провинциалните сбивания, дюнерите и музикалните класации, ние затъвахме в ъндърграунд спийдбол културата. Пиехме и се потяхме над инструментите в репетиционната”  отмята грижливо поддържаните си кичури Ian Watkins. Според някои той е перфектно изглеждащият фронтмен, а други завистливо го определят като „кокона”. Но за това покъсно. Началото е в средата на 90те, когато Ian Watkins, китаристът Lee Gaze и барабанистът Mike Chiplin, току що разтурили пънк групата Public Disturbance, решават да се заемат с нещо посериозно. Така през 1997 г. се появяват Lost Prophets. Влиянията варират от Faith No More до Duran Duran, но музикалните медии безпомощно ги определят като британски ню метъл. Може би за да не останат назад в състезанието с Америка. Както винаги. КАК ЗВУЧИ ПРОГРЕСЪТ? Преди някакви си шест години, когато излиза първият албум на Lost Prophets Thefakesoundofprogress, една банда от Уелс променя музикалната карта на Великобритания, без дори да съзнава, че го прави. Първо ги налапва мениджърската компания на Metallica QPrime, а после дискът влиза в Топ 100. Съвсем в реда на нещата дебютът е ремиксиран от Michael Barbiero за американския пазар. Историята не помни полесен пробив в САЩ от европейска група. Самата Европа обаче все още не знае кои са Lost Prophets. Не и докато през 2004та не излиза Start Something. Така някой се сеща, че новата група от Уелс прилича на Def Leppard не само по това, че обича да издава албумите си порядко. Всъщност Lost Prophets дават първата си заявка за ново поп рок величие. Но не като повтарят клишетата на 80те. Не. Те са от новото поколение, чието знаме е пънкът. Нямат нищо общо с фалшивия бунт на ню метъла. Признават, че са мейнстрийм, но избягват пошлостта на съвременното MTV. Показват класа и стил, влизат в сърцата на милиони фенове и въпреки радио ориентираните си песни имат да кажат много повече от тези, които претендират да са говорители на младите. Защото младостта не е само несъгласие, но и болка от отхвърлянето. Start Something продава почти три милиона копия по света. Когато цифрите говорят, критиците мълчат.

24


LOST PROPHETS

ИЗГЛЕД ОТ ВЪРХА НА ПОКРИВА

ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАК ЗА ВКЪЩИ „Да, да се стигне до Америка е трудно  изпуска въздух Ian.  Може да сме млади, но поназнайваме товаонова от историята на британските групи. Отстрани може да изглежда, че го правим умишлено, но не е така. Харесват ни от двете страни на Океана. Знаем, че за да задържим това положение ще трябва много бачкане. При четири сингъла от диск трябва сериозно да се замислиш за следващата си стъпка.” Мисленето отнема още две години. През това време найголемите им съперници от Уелс FFAF също постигат интернационален успех. Появяват се и британските Trivium  BFMV. Пак от Уелс. Наред с хубавите неща, които се случват на Atkins и компания като съпорт участията за Metallica, неминуемо идват и разочарованията. Напуска един от основателите на Lost Prophets, Mike Chiplin. Той написва огромна част от материала за предстоящия трети албум, но решението е окончателно. Stuart Richardson, басист и дипломат на групата, обяснява: „Mike е от хората, които бързо се разочароват и уморяват

от собствените си мечти. Може би всички сме такива, но разликата между нас е, че за мен правенето на музика е нещо непреходно. Няма да ми мине.” Но Mike e основният творчески и емоционален двигател на бандата, така че напускането му става нож с две остриета. „Мина много време, докато намерим Ilan Rubin  тръсва ядно кичурите си Ian.  После още, докато се сработим и завършим песните за албума. Плановете се объркаха.” Mike избира да се качи на последния влак за вкъщи. ...ЗАЩОТО СЕ КАЗВАМ BOB ROCK Отговаря продуцентът, когато групата го пита защо звукът на новия албум не може да е малко погаражен. „Ако искате това, се върнете в гаража си!”  категоричен е човекът, отговорен за саунда на Bon Jovi, Motley Crue, Skid Row и Metallica. Jamie Oliver, кийбордистът на Lost Prophets, говори за позитивите в работата с Rock: „Продуцентът трябва да е способен да отделя найдоброто от плявата, след като групата е прекарала в студио месец и половина. Трябват ти десет парчета, а не трийсет. Продуцентът трябва да е третото лице в процеса, да отсява и да

отсъжда. Bob Rock е точно това. Той е незаменим не само пред пулта, но и като поглед върху нещата.” Това дали означава, че съществуват планове да се покорява радиокласацията Топ 40 на САЩ? Watkins е категоричен: „Напротив. Ние умишлено се държим настрани от тази класация. С предишния албум почти бяхме стигнали там. Проблемът е, че в Щатите хората са дори потемпераментни от Европа. Чуват те по радиото, идват един път на концерт и на следващия месец те забравят. Макар че свирим полека музика, ние не сме поп звезди и не разчитаме на радиото. Ние сме концертираща банда с огромна фен база. Харесва ни да правим турне след турне и да строим бъдещето си, а не да се пързаляме по наклона.” ВСИЧКИ ТИ КРЕЩЯТ „Да, знам за какво става дума  промърморва Mike Lewis.  Когато си на тази възраст, си изключително раним и имаш нужда някой да ти подаде ръка. Не да ти говори глупости за живота, който те чака, и как да стане това и онова, защото няма начин да го разбереш, а и имаш усещането, че при тебе може да е по друг начин. Иска ти се да удължиш момента, защото нещо вътре ти подсказва, че един ден ще ти се наложи да станеш като тях  нервен, сприхав, неразбиращ децата си. Всеки носи отговорността да промени живота си. Зависи си само от теб. Виж как ти крещят за щяло и нещяло и си повтаряй, че няма да бъдеш като тях.” Значи Liberation Transmission има нещо като концепция? „Не  отново отсича Watkins.  Никакви такива. Говорим за идея. А тя е найпростичкото нещо на този свят  свободата.” Не е ли продажбата на милиони дискове и подписването на договор с мейджър в разрез с тази „простичка идея”? „Чакай, чакай  размахва пръст Watkins.  Не ме разбирай погрешно. Ние не сме някакви парцаливи бунтари. За нас свободата не е утопична дума. Тя съществува реално. Когато караш с 200, когато правиш любов, когато се отнасят с уважение към теб и когато музиката ти успява да отърве колкото се може повече хора за един час от тъпото ежедневие. Поголяма свобода от това няма. Затова е смешно, когато ни обвиняват, че сме се продали. На кого? Слушат ни все повече хора.” ...ЗАРАДИ ВСИЧКИ ТЕЗИ ВРЕМЕНА, ЗАРАДИ ТЯХ... Онзи плакат на BFMV от ПроРок на вратата на стаята ти, дискът на Lost Prophets, значките от последното хардкор шоу в О!Шипка, белезите и черната боя за коса, която ползваш  това са нещата, от които няма да се откажеш. Поне засега. Няма Led Zeppelin, няма Black Sabbath, няма The Beatles. Това са неща, които слушат дядо и баба. Абсолютни отживелици! Единствените групи, които имат значение, са тези, които пеят за теб и проблемите ти. My Chemical Romance, например. Или Aiden. Или Lost Prophets. Когато си пуснеш новия им албум и забравяш къде си, чорапите ти миришат помалко и гаджето ти дори не ти липсва толкова. Да ти кажа честно, завиждам ти. Всеки, който ти каже обратното, е забравил, че е бил като тебе. С други думи, станал е чичак и мрънкало. Живей. Дишай. Попивай. Наслаждавай се на всичко, което се случва с теб. То е уникално, макар и трудно за теб. И нека Lost Prophets ти помагат. Поне докато се окаже, че на света има Black Sabbath и The Beatles.

ЧЕ КОЙ ДРУГ Е ОТ УЕЛС? (малко обща култура) TOM JONES Преди името на този достопочтен господин трябва да добавиш и едно „сър”. Знам, че звучи отегчително. Роден на 7 юни 1947 г. в Южен Уелс, Tom е непреходното специално нещо в живота на цели три поколения домакини, докато не решава да стане наистина

BUDGIE

досаден и не изпява отвратителното Sex Bomb. MANIC STREET PREACHERS Противоречиви, политически некоректни и облечени като нео пънк звезди, MSP тръгнаха от Блекууд, Уелс, за да завладеят света. Градската легенда твърди, че на 1 февруари 1995 г. Richey, основният двигател на бандата, излиза от хотел Ембаси в Лондон и никога не се връща. Две седмици покъсно паспортът му е намерен в апартамента

му в Кардиф, а скоро след това е открита и колата му близо до мост, известен като място за самоубийства. Досието за случая остава отворено, но Manics, както нежно ги наричат почитателите им, вече никога няма да бъдат същите.

Старците Budgie се разпаднаха още в средата на 80те. Основните фигури Bourge и Philips се събраха в краткотрайната формация Tredegar, но влиянието на легендата Budgie остана. Тихо и ненатрапчиво то плъзна сред кавърите на Metallica (Breadfan и Crash Course In Brain Surgery), Iron Maiden (I Can’t See My Feelings) и дори Soundgarden (Homicidal Suicidal).

25


те са Misery Index държава САЩ стил дет грайнд състав Jason Netherton (вокал, бас), Sparky Voyles (китара), Mark Kloeppel (китара, вокал), Adam Jarvis (барабани) дискография Retaliate (2003), Discordia (2006) homepage www.miseryindex.com

ило в торба не стои съвсем скоро след слизането си от музикалната сцена Jason Netherton (напуснал Dying Fetus заради завършването на висшето си образование) заедно с китариста Mike Harison отново започва

да се завира по репетиционните. Първите опити за записи са с помощта на 24 -каратовия барабанист Kevin Talley (екс-Dying Fetus, екс-Chimaira, участвал и като тур музикант в The Red Chord, Decrepit Birth, Hate Eternal). А когато през

ИСТИНСКИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА >>> Виктор Колев Поздравления за новия албум, звучите все побрутално! Благодаря ти за добрите думи, хаха! Клише е, но целта ни е да свирим музиката, която самите ние обичаме да слушаме. Така от всички влияния върху членовете на бандата се получава бруталността, за която ти говориш. Имаше слухове, че след напускането на барабаниста ви Matt Byers Misery Index са се разпаднали? Ъъъъ, не не, никога не сме се разпадали. Истината е, че Matt е от онзи тип хора, които въобще не се появяват на репетиции и изникват като от нищото дендва преди стартиране на турнето. Бяхме толкова заети с концерти, че просто не ни оставаше време да го изритаме. Накрая имахме едномесечна дупка от ангажименти и той самият реши да се махне което беше добрия вариант. След това получихме доста видео визитки на барабанисти. Една от тях беше на Adam Jarvis, който беше вложил много усилия да научи парчетата перфектно, а и го познавахме от бандата му All Will Fall. Преди това обаче Kevin Talley отново се върна при нас и записахме с него EPто Dissent,

26

докато не получи предложението от Chimaira през август 2004 г. Оттогава насетне барабанист ни е Adam Jarvis. Не можех да повярвам колко често Adam сменя темпата в албума! Китаристите пишем рифовете и след това полузавършените песни се дават на Adam, за да работи върху неговите си аранжименти. Понякога даваме идея за някой ритъм или къде да сложи преход по томовете, а друг път самият той прави неща, които не можем да повярваме. Може да се каже, че задружието ражда парчетата. Харесваме да има разнообразие както при рифовете, така и при барабаните, което се отразява в честите смени на времената, но не чак толкова, колкото при Cryptopsy например. За записите на Discordia привлякохте втори китарист в лицето на Mark Kloeppel? Той е страхотно попадение! Написа пет парчета, взе участие и при вокалите. С две китари винаги можеш да пробваш поразнообразни идеи и да издигнеш музиката на повисоко стъпало. Когато решим, свободно можем да сложим някоя хармония, соло или просто пълнеж, което е предимството на банда с две китари. Как се предпазвате от чужди музикални влияния?

2001 г. нещата стават все по-сериозни, настоящият ни събеседник Sparky Voyles си бие камшика от Dying Fetus: без да има про-роческа дарба, той предусеща, че Misery Index са готови да покажат на света лицето на бруталната музика.

Всеки звук, който чуваш, ти влияе по някакъв начин, но при нас основата определено е всяка разновидност на метъла и, разбира се, на хардкора и на пънка. Колкото и да се стремим да не копираме чужди стилове, е възможно, като ни слушаш, да си кажеш: “Тази част е като...” Но стремежът ни е да развиваме собствен стил. Да, дори се открива Бей Ейриа траш метъл! Обичаме всички банди от тази сцена! Testament, Forbidden, могъщите Exodus и, разбира се, старата Metallica. Това са бандите, с които аз и Jason израснахме. Трашът винаги ще си пробива път в парчетата ни. Нашият стил на създаване на музика е подобен на 80арския траш и първата половина на 90арския дет метъл, но не като математическото свирене на брутален дет, така характерно при Deeds Of Flesh. Смяташ ли, че генерацията от банди като Misery Index, Pig Destroyer, Despised Icon е коренно различна от старото поколение на Morbid Angel, Cannibal Corpse, Deicide? През последните десетина години САЩ и Канада родиха страхотни банди. Всички те по един или друг начин са повлияни от родителите на тази сцена. Смесването на дет, грайнд, траш, хардкор сътвори няколко нови стила и типове звучене. Все още сме фенове на старите банди, но е супер да видиш групи като Neuraxis, Phobia, Triac, които развиват собствен облик. От друга страна обаче, за една седмица в САЩ вие продавате 800 диска, докато Bleeding Through  17 000, Chimaira  14 000, As I Lay Dying  32 000. Грайндът и детът винаги ще оцелеят, защото те са истинското превъплъщение на ъндърграунд музиката. Малко от тези метълкор банди са наистина добри, а в повечето основен елемент е “днес ни има, утре ни няма”. Особено пък тези модни бандички, чиито фенове им подражават във всичко. Единствената полза от тях е, че чрез тяхната музика повече хора чуват какво е метъл. Нашата работа е да покажем на тези хора, че има далеч повече музика от тази на N.W.O.A.H.M. бандите.


THE MARS VOLTA

МУЗИКА ОТ МАРС >>> Калоян Стаматов

Когато през 2001 г. американската група At The Drive-In се разпада въпреки чудесните ревюта, които е получила за последния си албум Relationship In Command, певецът Cedric Bixler-Zavala поема цялата вина върху себе си с думите: „Писна ми да пишат, че сме бъдещето на пънка и да ни слагат клейма като „емо” или „хардкор”. По дяволите, ние сме много, много повече от това!” И сякаш за да защитят амбициите си да запишат „своя Piper At The Gates Of Dawn”, Cedric заедно с китариста на At The Drive-In Omar Rodriguez-Lopez и саунд техника Jeremy Ward създават The Mars Volta. Така че всичко започва почти напук. Всъщност, преди да сформират Mars Volta, момчетата стартират друг проект  DeFacto, където нещата буквално са обърнати с краката нагоре: Cedric свири на барабани, Omar обслужва баса, а Jeremy се занимава със звукови ефекти, семпли и луупове. Музиката на бандата представлява еклектична смес от дъб, салса, реге с малко джаз. След като издават два албума, Cedric отстъпва ударните на Jon Theodore, а всички заедно решават да започнат съвсем на чисто  този път като The Mars Volta. Музиката, която им предстои да създадат под това име, ще носи в себе си дълбокия отпечатък на рока от 70те години, а влиянията им ще се колебаят измежду найстойностното от динозавърската менажерия на тази епоха, заключено между Pink Floyd и Led Zeppelin, Santana и Funkadelic. Епитетите, с които знайни и незнайни пишещи братя ще се опитват да обяснят стила им, ще варират от „прогресив пънк” до „концептуален рок”. Днес Omar коментира този въпрос така: „Дали записваме само концептуални албуми? А как е възможно един голям проект, който отнема значителна част от живота ти, да бъде неконцептуален? Дали сме прог група? А как е възможно едно иновативно смислено изкуство да не бъде прогресивно? Това ми напомня за тъпите въпроси от времето на At The DriveIn, когато ни питаха дали не сме „емо”? А как е възможно нещо, което извира

от сърцето ти, да не бъде емоционално?” Всъщност, невероятната им работоспособност, с която изкарват по един албум всяка година (при това без количеството да е за сметка на качеството), също намира своите аналози в продуктивността на групите от 70те. Въпреки това няма никакво съмнение, че Mars Volta са една от найинтересните и самобитни съвременни групи, дръзнали да експериментират със стилове и похвати, които дълги години

са се считали за антагонистични (като прогресив рока, латиното и пънка). Новата група заявява съществуването си първо с 3песенното EP Tremulant, а после и с концептуалния шрапнел  DeLoused In The Comatorium. Продуцент е не някой друг, а самият маестро Rick Rubin. Освен това участие в нея взимат и Flea (бас) и John Frusciante (китара) от Red Hot Chili Peppers. Приятелските отношения между Mars Volta и RHCP ще продължат и занапред, след като “лютите чушки” ангажират марсианците да подгряват турнето им. Същевременно дебютът DeLoused In The Comatorium е обявен от критиката за един от албумите на 2003 г., а някои витиевато короноват Mars Volta като „новите Zeppelin”. Cedric отхвърля тези сравнения: „Ние никога не сме криели нашите влияния, в нас битува всичко, заключено между Lenny Bruce, King Crimson, Swans, Andy Coffman и Sylvya Plaft, но се стремим да не позволим на пристрастията ни да обезличат музиката ни.” Втория албум Frances The Mute момчетата издават в самото начало на 2005а. В групата вече са започнали да свирят Juan Alderete (от Racer X) на бас и Marcel RodrнguezLopez (брат на Omar) на перкусии. Frances The Mute носи ярка концептуална натовареност, черпейки фабулата си от дневник, намерен от Jeremy Ward на задната седалка на една кола, и разказва за човек, поел на пътешествие в търсене на родителите си (всяка песен представя по един персонаж, който героят среща по пътя си). За съжаление и той носи клеймото на смъртта. Докато са все още на турне с Red Hot Chili Peppers, от свръхдоза умира Jeremy Ward. “Де да беше само той  споделя Omar.  Откакто се занимаваме с музика, сме белязани от смъртта! Един от басистите ни почина само на 19 г. от рак, две момичета  певици, умряха при автомобилна катастрофа, наши роднини и приятели ту се самоубиваха, ту умираха при злополуки... Смъртта беше толкова близо до нас, че някои хора започнаха да си мислят, че сме урочасани...” Въпреки черната статистика Frances The Mute се превръща в истински комерсиален удар, продавайки 123 000 копия само през първата седмица след излизането си и дебютирайки под номер 4 в Билборд. По средата на новото им турне към антуража на Mars Volta се присъединява и някогашният член на At The DriveIn  басистът Paul Hinojos, който е назначен на мястото на Ward като „звуков манипулатор”. Аудио документ от това турне е излезлият също през 2005 г. концертен запис Scabdates. За първи път техен албум  новият Amputecture  няма да следва строго концептуална сюжетна линия: ”Харесваше ми начинът, по който в Night Galery (стар американски фантастичен сериал  бел. авт.) във всеки епизод се разказваше историята на различна картина  споделя Cedric.  Искахме и Amputecture да бъде конструиран така. Всяка песен е отделен епизод, разказващ различна история, който в крайна сметка се преплита по някакъв начин с другите.” Колкото до темите, които третира албумът, Cedric е още пословоохотлив: “Албумът застъпва темата за страха от Бог вместо любовта към Бог, която винаги е вървяла ръка за ръка с католицизма. За мен религията е една от основните причини да има толкова конфликти по света, и мисля, че съвсем не е наложително да вярваш в този синеок белобрад и белокос Господ.” В албума отново взима участие John Frusciante, а малко след края на записите ударникът Jon Theodore напуска внезапно (съвсем наскоро беше обявен и заместникът му Blake Fleming). Изобщо при Mars Volta, изглежда, никога не е скучно и всичко ври и кипи с характерния за латиносите темперамент. И докато Omar работи в малкото си свободно време по филм за групата, останалите се стягат отново да промотират албума си пред света заедно с Red Hot Chili Peppers. “Много хора очакваха от нас да си починем хубаво след представянето на Frances The Mute, но ние нямахме нужда от това  казва Cedric.  Чувстваме се отлично, докато работим, и съзнаваме, че спрем ли да го правим, ще се отегчим до смърт!”

те са The Mars Volta държава САЩ стил прогресив рок състав Cedric Bixler-Zavala (вокали), Omar Rodriguez Lopez (китара, синтезатори), Pablo Hinojos-Gonzalez (китара), Isaiah Ikey Owens (клавишни), Juan Alderete de la Pena (бас), Marcel Rodriguez Lopez (перкусии, синтезатори), Adrian Terrazas-Gonzales (флейта, тенор саксофон), Blake Fleming (ударни) дискография De-Loused In The Comatorium (2003), Frances The Mute (2005), Scabdates – Live (2005), Amputecture (2006) homepage www.themarsvolta.com

27


Paul Di’Anno

Когато отива на прослушване за вокалист на Iron Maiden, той изрежда имената на три групи, с които е пял преди. Никой не бил чувал тези имена и надали ще ги чуе отново. „Такъв си е Paul,-

>>> Стефан “Stiff” Йорданов Докато пътувам към Варна, няколко пъти безрезултатно се опитвам да се свържа с Неди Крос, промоутъра на варненския концерт на Paul Di’Anno. Последният юнски ден на 2006 е жегав и потен. Плакатите с огромното лого на Iron Maiden, които рекламират второто след 1995 г. идване на Paul в България, нахалстват по стените на цяла Варна. Тези парчета хартия създадоха объркване и отрицателни вибрации. Думата, която ми идва на ум е „провокация”, но може да се измислят и посилни епитети. Към два следобяд мобилният ми запява Rainmaker. Неди е. Пресконференцията ще бъде след половин час в община Варна. Пия бира с найприятните хора на света само на няколко пресечки от мястото. Въоръжавам се с диктофон и хладнокръвие. Докато вървя към общината, в главата ми на shuffle вървят песни на Maiden, Killers, Battlezone и Gogmagog. Аз нямам нищо общо с плакатите. Това го правят промоутърите.. Нямам проблеми със Steve Harris...

PAUL DI’ANNO

ЗВЯРЪТ искрено и лично 28

Негостоприемния, изкуствено осветен търбух на общинската сграда не е найдоброто място за срещи с рокмузиканти. Но както скоро става ясно, самата пресконференция няма да спази обичайния формат. С влизането на двете групи настъпва дезорганизация, която Неди нарича „приятелска среща” и подкрепя с обяснението, че „пичовете са много готини”. Докато журналисти и музиканти се чудят какво ще следва от тук нататък, Paul забелязва тениската ми на Ruskin Arms, нахилва се до ушите и тръгва към мене, като пътьом пелтечи нещо за климатиците в сградата. Отгоре до долу в черно, легендарният ексвокалист на девиците е зидимо наедрял и остарял. „Ужасно място!” Посочва тениската ми и се захилва пак. Ами, казвам, супер е. Нали ходиш там. Има те на снимки по баровете. „Да бе! Махва с ръка, ама е много гадно.” Още преди да съм се представил, вече сме обменили информация за температурните различия между Югоизточна Европа и Бразилия („В Бразилия е погорещо, ама тука е влажно и жегата е нетърпима.”) и третото за тази година турне в Русия, което предстои съвсем скоро. Наколо цари суматоха. Quireboys заемат местата си зад огромната маса. Още не осъзнават, че 99.9% от присъстващите нямат идея кои са. Когато найсетне т. нар. пресконференция започва, преводачът забравя да превежда отговорите на музикантите, затова отнякъде се чува едно привеждай бйе. Няма да изпадам в подробности около качествата на симултантния превод, който изнасили слуха ми в следващите минути. След като се оказа, че Бразилия на английски е Брезилиа (факт, който развесели музикантите от двете банди много, въпреки че като истински джентълмени, се опитаха да прикрият това), набеденият преводач престана да ни изтезава. ... Къде е България? Имахте само един Стоичков и това е. Ама него вече го няма. Кръц! Мъртъв е! Оказа се, че както винаги, журналистите, посетили пресконференцията, в голямата си част са невежи. Добре дошло за закоравял пророчески агент като мен. Директно окупирам Paul с молба за петнайсетминутен разговор. „Ама разбира се, приятелю, усмихва се той. „Иначе ще си ходя. Май никой няма какво толкова да ме пита...” Аз имам. Как ти се струва тази история с плакатите. Тук настана голяма шумотевица


махва с ръка усмихнатият Steve Harris,- Никога няма да позволи истината да развали една хубава история.” Но в края на 1978 Di’Anno с неговата къса коса, грубоват глас, пестелив речник и диплома по висше улично образование е идеалният избор за Maiden.

Без него най-великата хеви метъл група на света нямаше изобщо да стигне до The Number Of The Beast. Обаче каква част от легендата за тази личност е истина?

Страниците на любимото ти списание няма да стигнат, за да изброим всичките проекти, в които Paul Di’Anno участва, затова взехме трезвото решение, да споменем найважните от тях. Ето ги.

НАЙВАЖНИТЕ АЛБУМИ В ДИСКОГРАФИЯТА НА PAUL DI’ANNO (наръчник да начинаещи)

заради това. „Ами да, това го правят промоутърите. Аз нямам нищо общо. Иначе е обяснимо, това лого продава...” Да де, ама хората го приемат като измама. „Чак пък толкова... Пак ти казвам, нямам отношение.” И Steve Harris ли няма нищо против? Абсолютно!” Единственото останало от външния вид на онзи Paul, който всички познават от началото на 80те е погледа. Този хулигански, играещ във всички посоки поглед на човек, който ще те купи и продаде, за да стане купона. Бившата му българска съпруга Диана Чавдарова го нарича патологичен лъжец с дълбоки психически проблеми. „Хе,хе, Врътва очи нагоре Paul, Диана е добро момиче, но нещата не се получиха. Сега нямам жени. Само приятелки в Русия и в Сао Паоло. Една от бившите ми съпруги пътува с мен, но тя работи за това турне.” Високата блондинка ей там ли? „Аха.” Di’Anno не се притеснява да говори за „българската си връзка”. „Ни наймалко, човече! Повече ме притеснява мачът довечера. Англия трябва да продължи.” Тук някой зад мен се намесва с коментар, че англичаните играят доста слабо на това световно. „А, така ли? А къде е България? А? Имахте само един Стоичков и това е. Ама него вече го няма. Кръц! Мъртъв е!” Уж дружески връща жеста Paul. „След като шведските педали отпаднаха (обръща се към китариста си, който очевидно е швед)...” „Имаме добри учители.” Не му остава длъжен колегата. Да се върнем на темата. Каза, че имаш приятелка в Русия. Имаш доста турнета там. Кажи нещо повече. „Страхотна страна! Руските Hell’s Angels имат 35 000 членове. Представяш ли си?” Ти да не си от Hell’s Angels? „Аха.” Е, вече знам кой е виновен за смъртните случаи на онзи концерт на Rolling Stones. „Хахаха, браво, това ми хареса!” ...За какво да завиждам? Ама аз бях в Maiden! Просто не го исках вече. Довечера кой ще свири? Battlezone, Killers или Di’Anno? „Бени Хил, хаха, шегувам се.” Сега ще те върна в миналото. Имаш ли нещо напротив? „Не, човече, давай.” Навремето излезе един мини албум. Днес е много трудно откриваем. Групата се казваше Gogmagog. Спомняш ли си? Paul прави гримаса на престорено учудване. „Ебаси, пич, това беше отдавна. През 1985 май. Имаше един неприятен тип, Джонатан Кинг. Той искаше да прави нещо като хеви метъл театър. Когато се рзбра, че Cozy Powell и John Enthwistle няма да вземат участие в проекта, аз се навих, защото не ми

се занимаваше със стари пръдльовци, Paul отново завърта очи и слага ръка на устата си, Опа, това не трябваше да го казвам. Бяхме аз, Pete от Leppard, Neil Murray, Janick Gers и Clive Burr. Записахме три парчета. За толкова стигна бюджета, после цялата работа умря и се разотидохме. Джонатан Кинг е в затвора.” За? „Педофилия.” А с Clive виждаш ли се още? Di’Anno изведнъж става сериозен. „Да. Това, което се случи с Clive е много гадно, той е страшен пич. Истински приятел. Обаче не ми се говори за това, не е честно...” Както искаш. А за Maiden говори ли ти се? „Е, то е неизбежно, давай.” В официалната биография си описан като човек със слаб характер, който често изпада в нервни кризи преди концерти, та се налагало да те изкарват с шутове на сцената. „Не съм я чел, но не ме учудва. В официалните биографии е така. Напусналите са виновни за всичко. В реалността не е така. Bruce отказа да подписва. Каза, че бил в отпуск от даване на автографи Ето ме, продължавам да правя турнета. Успявам да излеза на сцената сам, хаха.” Завиждаш ли им? „Знаеш ли, въздъхва Paul, хората често ме питат дали бих променил нещо. Не. Казват ми „Хей, ако тогава се беше стегнал, можеше все още да си там!” Ама аз бях там! Просто не го исках вече.” Веднъж беше казал, че Bruce e найдобрият вокалист за Maiden, но е шибана примадона. „Ами да. Бях отишъл на техен концерт, говорихме си нещо с него и дойдоха фенове, които искаха автографи. Бяха щастливи, че ни виждат двамата, но Bruce отказа да подписва. Каза, че бил в отпуск от даване на автографи.” Значи не му завиждаш? „Не. За какво? Аз правя същото. На последните концерти в Латинска Америка и Япония имахме по 30 000 души на вечер. Аз не мисля, че рокенролът е да си лягаш рано и да имаш правила като в армията. Нямам нищо против Maiden, изискват се много усилия, за да направиш това, което те успяха, обаче за мен то не е забавно.” Май е време да приключваме. Чистосърдечно признавам, че съм фен от двайсет години. Paul ми намига. „Нали знаеш, че никой няма да ти върне парите?” Знам, знам. „Хайде,потупва ме по гърба,Ела порано довечера да гледаме мача.” Бекстейджът на стадион „Гагарин” е интересно място. Но Англия пада и настроението сред музикантите не е приповдигнато. Постната публика на стадиона също не e повод за радост. Това не е важно за Paul. „За мен са важни тези, които са дошли.” Стискаме си ръцете за последно и излизам от шатрите, за да се смеся с народа пред сцената. Quireboys забиват здраво. Навяват асоциации с Black Crowes. Настроението се покачва, когато идва времето на 7 O’Clock и Sex Party. Хубав рок. Paul Di’Anno и компания правят инвазия моментално след подгряващите. Звучи Ides Of March, след което следва мейдънска вакханалия, спорадично прекъсвана от парчета като Children Of Madness на Battlezone и Impler, Marshall Lockjaw и Faithkeeper на Killers. Имаше всичко Prowler, Remember Tomorrow , Killers, Phantom Of The Opera и Wrathchild. Но какъв смисъл от думи, които не могат да заместят усещането да си на първия ред и да слушаш гласа, запечатал се в съзнанието като емблема на ранния Maiden. Когато концертът свършва енергичен кавър на Blitzkrieg Bop на Ramones, без да бързам се запътвам към колата. Къде да бързам? Има 500 км до леглото. И куп спомени.

DI’ANNODI’ANNO (1984) Първоначално позната като Lonewolf, първата група на Paul след Maiden сменя името си заради оплакванията на друга група със същото име. Едноименният албум прилича на американски попрок с мнооого клавири. Не се продава добре и групата отива в небитието. GOGMAGOGI WILL BE THERE EP (1985) Забавноразвлекателен метъл, синтезиран в три песни. Изключително рядък за набавяне, освен ако вече не си преровил торентите. PAUL DI’ANNO’S BATTLEZONEFIGHTING BACK (1986) С помощтта на John Wigginsкитарист на Tokyo Blade, John Hurly и барабаниста Bob Falk, Paul се завръща с безкомпромисен британски звучащ метъл албум. Един от ръждясалите диаманти в него е близо осем минутната епопея The Land God Gave To Cain. В края на турнето Bob напуска, за да се присъедини към Overkill. PAUL DI’ANNO’S BATTLEZONECHILDREN OF MADNESS (1987) Втори качествен, но подценен от критиката диск и убеждението, че Di’Anno е обречен да играе във втора дивизия все повече се засилва. За съжаление, той като че ли няма онази злост, която докара Mustaine и Megadeth толкова близо до успеха на Metallica. KILLERSMURDER ONE (1992) Албум, който не крие отношението си към осемдесетарския период на Priest и N.W.O.B.H.M. корените си. Paul е развил гласа си. Murder One вероятно ще остане найдоброто постижение на Di’Anno. KILLERSMENACE TO SOCIETY (1997) Въпреки някои добри попадения, като цяло този диск се разкъсва между сляпото копиране на Pantera и възхищението от Fight. Албум, който много от феновете биха предпочели да забравят. DI’ANNONOMAD (2000) Метъл, какъвто може да бъде създаден само в Англия. Истински. Без хорови подвиквания в припевите и комично бързи китари. Без немски и скандинавски финтиклюшки. За съжаление закъснял с някакви си 20 години.

29


MEMENT

>>> Румен Петков

от воърнаха в една ев пр се ry na erce имайки Лека-полека M от заслужено, че ве По и. нд ба и лечната дещите датск ата им. След да ик уз м на о т во оволствипредвид качест ново имаме уд от га се 5, ой бр китасреща с тях в оохотливия им ов сл с съ им бр ващата ето да си побъ каза, че нараст по о йт ко g, er bj рист Jacob Mol авите им. завъртяла гл е не о щ об из слава,

30

Поздравления за The Hours That от тази в титулярните им банди. Remain... Отново сте направили много Как постигате този звук? Хем да звусилен албум! чите ясно и мощно, хем и обемно? Благодаря. Много сме доволни и се Крайният резултат е съвкупност от радвам, че и други хора споделят мненяколко неща. На първо място  Jacob нието ни. Hansen, който е нещо като наш седми С 11 Dreams вдигнахте много летчлен. Продуцирането му винаги е чудесно вата. Как ще убедиш феновете ви, че и допринася много за нашето звучене. новият ви албум е “найдоброто нещо, На второ място  усилвателите, които което сме правили досега”? използваме: Bogner и Krankenstein, чиято Честно казано, израснахме доста като комбинация прави китарния ни звук мномузиканти и композитори от последния го тежък. На последно място, но не и по ни албум насам и това, мисля, се усеща значение  прекарваме доста време във в The Hours That Remains. Новият внимателно селектиране на аранжименматериал е помодерен, подиректен и тите на отделните партии. беше написан за пократък период от Като заговорихме за саунд, как време, което се отрази той си обясняваш, че да звучи пофокусирано и днес много банди хомогенно Научихме много и имат чудесен звук, от сценичните ни изяви през но малцина са тези, последната година и това които се отличават ще спомогне новите песни със собствено звуда звучат още помощно чене? на живо. Сега е полесно Часовете, които остада направиш качестват... До какво? вена продукция, без Това е заглавие, което, те са Mercenary стил да си задължен да надявам се, хората ще от- модерен пауър дет метъл харчиш много пари. несат към преходността и държава Дания състав Причината за това е крехкостта на техния живот Mikkel Sandager (вокали), бурното развитие на и всяко едно нещо в тях. Rene Pedersen (бас и вокакомпютърните техКато всички живи същества нологии в последните ли), Jacob Molbjerg (китание имаме определен брой години. Но е съвсем ра), Martin Buus (китара), часове, които ни остават. И видно, когато някой Mike Park (ударни), Morten точно обръщайки времето в използва “Drums Sandager (клавири и бек часове  вместо в седмици From Hell” (компювокали) дискография First или месеци  прави този търна програма за факт позловещ. Но подобно Breath (1998), Everblack дръм луупове  бел. memento mori (от лат  (2002), 11 Dreams (2004), ред.)  барабаните “помни, че си смъртен”) не The Hours That Remain звучат като по обра(2006) homepage www. бива да се разглежда само зец, твърде еднакво. негативно, то е и напомняне mercenary.dk Това се среща често. да правим правилните неща По мои наблюдения, в рамките на времето, с което разполагатова се случва, защото в началото много ме. Така че заглавието е доста отворено банди подражават на своите идоли, но за свободни тълкувания... след време се развиват и някои от тях Можем ли определим The Hours That намират свое характерно звучене. Remains като мизантропски албум? Как мешате толкова стилове без Ау, изобщо не! Въпреки, че заглавието нито един от тях да взима превес над звучи доста апокалиптично, също така в другите и да едновременно с това да него има и нещо оптимистично. Този път звучите толкова хомогенно? музиката не е само агресивна и меланхоАми. . . Просто това винаги е била лична, а е позитивна и енергична. Албум основна част от звученето на Mercenary. е разнообразен  допълва те, когато Винаги балансираме агресията и мелоси отчаян, но носи в себе си и редица дията с разнообразието. Новият албум окуражаващи елементи. е найдоброто доказателство за това. Как се стигна до участието на Bjorn Също така ни помагат зрялостта и опиStrid (Soilwork) и Marcus Bichoff тът, които придобихме, различните ни (Heaven Shall Burn)? музикални вкусове и нещата, които ни Tрябваше просто да ги попитаме. Мавдъхновяват. кар че преди това никога не се бяхме среКак определяте стила си? щали с тях, нито говорили. Със Soilwork Наскоро един немски журналист ни имаме общ мениджмънт, а с Heaven Shall определи като “мелодичен шведски дет Burn пък сме към един лейбъл. Така че метъл с хеви вокали”, което не е далече просто трябваше да ползваме контактите от истината. Трудно ми е и на мен да си. За щастие те се отзоваха на предложеквалифицирам нашата музика, но мисля, нието и бяха доста ентусиазирани. Беше че “модерен пауър метъл” добре описва чудесно да работим с толкова различни стила ни, стига в такъв случай да не си попевци, предполагам и за тях, защото мислиш примерно за Dragonforce, хаха! участваха в музика, която е поразлична Каква беше причината за напускане-


TO MORI то на бившия ви басист  Kral? Решението му беше продиктувано изцяло поради лични причини. Когато си с група и правиш турнета, трудно съчетаваш това с личния си живот и работата. Това беше неговият избор и ние уважаваме решението му. Имахте ли колебания дали да продължите  все пак той е основател на групата? Не сме се замисляли и за секунда. Спор няма  той е много важна част от нашето минало, но и всеки друг от групата е допринасял за звученето на Mercenary, такова, каквото го познаваме. Другите от бандата бяха написали повечето от материала за новия албум, когато Kral ни съобщи, че ни напуска. Знаехме, че крайният резултат ще е много добър. Поголям проблем беше да намерим заместник на Kral. Преди няколко години специално за нашите читатели, ти беше споделил, че бившият ви барабанист Rasmus е измислил някакви мажорни акорди за песента Seize The Night, които сте щели да включите, но след неговото напус-

кане вариантът с тези акорди е пропаднал... Разкажи отново нещо специално за българските ви фенове, което не си споделял пред друга медия. Хаха, наистина ли съм ви го казал това? Много мило! Амиии... Наистина не се сещам някоя забавна история, която да не съм споделял вече  съжалявам. Върви ли към подобро датската сцена през последните години? Д а , д ат с к ат а с ц е н а с т а в а в с е поактуална благодарение на качествени банди като Hatesphere, Mnemic, Raunchy, Volbeat, които имат и свое уникално звучене. Има и още доста добри групи, които просто трябва да подпишат с поголям лейбъл, за ��а се разчуе за тях и извън Дания. Проверявайте danishmetal. dk  там ще научавате какво се случва на датската сцена. Естествено, не може да се сравняваме със Швеция, която е фрашкана с качествени банди, но нещата лекаполека вървят към подобро. Последни думи към хората, които четат тези редове? Чуйте новия ни албум  от появата му изминаха часове...

продуцентите

ZEUSS Стефан “Stiff” Йорданов

Обикновеното име Chris Harris e само едно от нещата, на които Zeuss вече няма време да се радва. Ако съдим по броя на продукциите, които излизат от PlanetZ Recording в Масачусетс, продуцентът, превърнал се в гуру на съвременния хардкор и метълкор, явно живее в студиото. Няма време да свири в групи. Заменил е китарата с пулта. Според Zeuss e важно човек да разбере колкото се може побързо къде му е мястото. Така от вокалист на неизвестната група Doom Nation Chris се превръща в Zeuss  отначало момче за всичко в местното демо студио, после собственик и запазена марка на студио, което предлага пълен цикъл на продукция. „Харесвам хардкора, защото това е естествена музика  споделя Zeuss.  Има хъс, има пънк. По същия начин обичам аналоговия звук. На всички им писна да слушат препродуцирани албуми, а пък аналоговото оборудване е твърде скъпо, затова ADA 8824 конверторът, който купих преди две години, адски ми помага.”

Значи е защитник на аналоговия звук? „Не съм по крайностите. Да кажем, че докато преди години всички искаха полирана продукция, сега здравият разум се върна и комбинацията на прецизния звук с мекотата на аналога е единственото естетично решение.” Не обича да говори за работата си, предпочита да работи. „Албумът, с който съм найгорд? Може би The War Within на Shadows Fall. За мен един от найдобрите продуценти в миналото си остава Martin Birch. В този диск се опитвах да работя с финеса, който той влагаше в работите си. Вземете албум на Purple или Maiden. В твърдия рок през 70те и 80те нямаше толкова убедителен саунд като този на Birch.” Като оставим носталгията настрана, безусловно днес няма попроспериращ млад продуцент от Zeuss. Той предпочита да работи с олдскуул имена като Madball и Agnostic Front или с млади, но задъл-

жително брутални банди като 100 Demons, Sworn Enemy и Throwdown. Под вещите му ръце попадат албумите на нео траш надежди като Demiricous както и бивши NWOAHM лидери и настоящи метъл величия от типа на Shadows Fall и God Forbid. „С кого обичам да работя наймного?  вдига вежди едрият американец от Нова Англия, изпънал гордо XL размер на убийствена тениска на Full Blown Chaos.  Ще ти го кажа така човече  с всички! Един ден в студиото влиза Roger Miret с неговата пънк група (Roger Miret and the Disasters  бел. авт.) и нали знаеш, всичко тук става нагоре с краката. Трябва да запишем найготиния пънк албум на годината. Седмица преди това съм си блъскал главата с прогресивните парчета на Shadows Fall. Те пък имат убийствено барбекю и си го носят навсякъде със себе си. Утре... Кой знае утре кой ще дойде.”

Група

албум

Hatebreed

Perseverance

2002

100 Demons

100 Demons

2004

+

Hatebreed

Rise Of Brutality

2003

+

+

Roger Miret & The Disasters

1984

2005

Agnostic Front

Another Voice

2005

+

+

+

Sworn Enemy

As Real As It Gets *

2003

+

Blood Has Been Shed

Spirals

2003

Full Blown Chaos (Ппродуциране,

Wake The Demons

2004

+

Ммикс, Shadows Fall

Art Of Balance

2002

+

The War Within

2004

+

+

Alone In The Dark OST

2005

+

+

Throwdown

Vendetta

2005

+

+

Madball

Legacy

2005

+

God Forbid

Determination

2001

+

Иинженер, * гост Shadows Fall китарист) В следващия Various Artists брой: Steve Albini

година

М

П

И +

+ +

+

+

+

+ + + +

(П-продуциране, М-микс, И-инженер, *- гост китарист) В следващия брой: Steve Albini

31


ALL THAT REMAINS

>>> Стефан “Stiff” Йорданов ATR са наоколо още от 1998 г., но като повечето си връстници нямат шанс да излязат от гаража заради полюцията на ню метъла. Philip Labonte  гърло, мозък и основател на бандата, преживява сериозни емоционални и финансови трусове, докато подреди нещата в собствената си къща и изкара името ATR сред найдобрите в N.W.O.A.H.M. Пътят от длъжностната характеристика на вокалист на Shadows Fall, заменен от днешния енигматичен глас Brian Fair, до борбата ATR да значи в очите на феновете нещо повече от някогашния страничен проект е дълъг и напомня с кармичната си обреченост на вечния фатален танц на Dave Mustaine с бившите му колеги от Metallica. С издаването на The Fall Of Ideals Philip за първи път набира достатъчно смелост, за да се изправи очи в очи с личните си демони. И не само защото е уверен, че групата му е записала отличен албум. „Осем години здраво бачкане  Philip дърпа от цигарата си.  Осем години ходене по мъките. Знаеш ли, само аз и Oli останахме от оригиналния състав. Обаче днес сме на Ozzfest и всички проблеми избледняват.” Сега не е ли също толкова трудно, колкото преди осем години? С всичките тези метълкор банди, които звучат еднакво? „ Ами, сега имаме възможност да се покажем пред публика. Найсетне хората отново имат възможност да слушат метъл. Имам предвид със сола, рифове и истинско пеене.” Вълната нещо като братство ли е? „Нямам идея, честно. Аз израснах с Maiden, Priest и Metallica. После попаднах на една шведска група, много хора днес не я помнят, Grave. Те ми помогнаха да изградя вокалния стил, който исках. По това време не бях чувал нищо подобно на гласа на Jorgen. Този човек ме отвя. Така че музиката, която правим с ATR, е комбинация от тези влияния. Мисля, че този процес е бил естествен за цяло едно поколение. Още когато бяхме хлапета, харесвахме еднакво силно Cannibal Corpse и Iron Maiden.” Бая хлапета са мислили по този начин, ако погледнеш какво става днес. Три неща, които отличават твоята група от всички останали според

32

PHILIP LABONTE

много вероятно е твоето положение да е подобро от това на милиони други по света.” Аз пък си мисля, че човек е устроен така, че никога не се сравнява с онези, които са позле от него, а с тези, които имат много повече. Наричат го амбиция. То е част от човешката природа. „Точно в това е проблемът. Хората бързо забравят.” Добре, да оставим екзистенца на философите и да се върнем на музиката. Продуцент на предния ви албум The Fall Of Ideals е Adam D. от KSE. Напоследък той е предпочитан от групите от Нова Англия. Защо? „Не мога да ти отговоря  внезапно губи интерес към разговора Philip.  Защото е добър, предполагам.” Доколко той се намесваше в работата по албума? „Минимално.” Което ще рече? „Виж  започва с нежелание вокалистът.  Според мен добрият продуцент не трябва да ти натяква как да звучиш. Adam е много повече китарист и приятел, отколкото продуцент. В смисъла, който влагаш в тази дума, когато се сетиш за Bob Rock например.” Новият ви албум определено е забележителен. Хубаво изсвирен, добре балансиран, професионално изпят... Да добавиш нещо повече от това? „This Darkened Heart, предишният ни диск, беше, как да кажа, потесен като звук. В него имаше зачатъци от това, което се стремим да правим днес, но едва сега открихме, че можем да разчупим собствените си рамки. Не искахме просто припеви и рифове. Понякога попадаш в клопките, които сам си поставяш. Слагаш твърде много мотиви, които не са тази песен, но на тебе ти се иска да ги набуташ някъде. Мисля, че найпосле се отървахме от този синдром. Сега пишем изчистено и винаги мислим за композицията. Гласът ми също е много поразнообразен.” Това резултат от уроци ли е? „Да, Melissa Cross, сигурно си я чувал. Тя работи с Randy от Lamb Of God и Keith от Every Time I Die. От нея знам много практически упражнения за гласа. Загряване, контрол на дишането и такива неща. Много полезни. Но всичко останало е в самия мен. Предполагам, че е в кръвта ми. Просто излизам и го правя!” Лесна работа, казваш. . . Като да напуснеш Shadows Fall. Ти завиждаш ли им за успеха? Нали знаеш, че бяха група номер едно на Century Media заради продажбите на The War Within? „Аха  Philip очевидно пак губи интерес към разговора.  Знам. Не им завиждам, това е тяхната игра и те найдобре знаят как да я играят. Имаме различни цели, това е.” Значи няма съревнование? „Не и каквото много хора очакват да има.” Това не е ли съвременният вариант на А и Б групите в траша от средата на 80те? Нали знаеш, Testament и Exodus така и не го докараха до платинените продажби на Metallica, Slayer и Megadeth. „Хахаха, разбирам. Само че Exodus все още са една от найбруталните групи, а Metallica и Megadeth… Виж, няма такова нещо. Сравненията с тези имена ме ласкаят, но напоследък има толкова много банди, които разчитат хората, пред които свирят, да не познават Metallica, че ми се драйфа. Копия на старите групи, само че некадърно и неадекватно изсвирени. Стига, моля ти се, били новата Metallica! Я си сядайте на задниците, момчета!” Май говорим за различни неща. Аз се опитвах да направя паралел между това, което става сега, и историята. „Да, разбрах. Обаче ние не се натискаме в предните редици. Времето ще покаже. Ако на фестовете имаме по 2000 души отпред  добре, ако не  значи още не сме го заслужили. При всички случаи е подобре да разчитаме на себе си, а не на крадени рифове от Metallica.” Някой конкретно ли имаш предвид? Philip изпръхтява с отвращение: „То ще се чуе скоро... Няма смисъл да го обсъждаме повече.” Така да е. А ако The Fall Of Ideals го обсъждаме след години, ето това ще е показател за нещо. Крадените рифове и идеалите да оставим настрана.

АКО ЧОВЕК Е ЧУВАЛ ЗА НАС, ЗНАЧИ Е КЪСМЕТЛИЯ теб самия? „Хм  замисля се Philp.  Ние сме разнообразни, държим на дет метъл корените си и не копираме от никого.” А текстовете? „Знаеш ли, при нас текстовете идват от нещата, които се случват около нас и от тези, за които чуваме и гледаме всеки ден. Какво имам предвид? По тези географски ширини всеки, който иска, може да намери начин да н�� чуе. Не само в Америка. Навсякъде. Във всяка една, ъъ, западна държава. Ние разбираме, че да живееш в такава страна носи много преимущества. Обаче в 80% от света хората няма какво да сложат на масата, нямат електричество, нито вода. Цял късмет е, ако изобщо знаят или ги интересува какво прави някаква група, която се нарича ATR. Ако човек е чувал за нас, значи е късметлия. Може да си купи диска ни или да го свали от интернет. Ако знаеш кои сме и имаш възможност да ни чуеш, това е показател, че живееш добре.” Това е интересна теория, но не е ли малко радикална? „Естествено че винаги ще намериш от какво да си недоволен. Но


НАШЕТО ЗВУЧЕНЕ Е УНИКАЛНО! >>> Димитър Риков На скверното поприще на музикалната метъл индустрия шведите Cloudscape са познали и огорчението на поражението и сладкия вкус на успеха. Как точно се минава през Ада и Рая по пътя към славата - говорим с вокалиста Mike Andersson. По какъв начин името ви ви описва като група? Пасва много добре на музикалния ни стил, освен това звучи достатъчно мистично (cloudscape  изглед на струпани в небето облаци  бел. авт), за да стимулира въображението на феновете. Вашият стил до известна степен се е променил в сравнение с предишния ви албум  сега сте малко помелодични, но все така хеви и сте включили прогресив елементи. Това естественото развитието на бандата ли е? Нямаме специална формула, когато пишем песни. Просто се опитваме да правим качествени парчета и ако стане, започваме да ги репетираме, ако ли не  не се занимаваме с тях повече. Единственото умишлено търговско нещо (ако това имаш предвид), което направихме, беше да вкараме повече динамика в стила

>>> Георги Георгиев За изненада на своите фенове Manegarm издадоха акустичен фолк мини албум. Urminnes Havd  The Forest Sessions е страхотна творба и като че ли наистина не е създадена само за да отбие номера: след него групата се разделя с дългогодишния си партньор в лицето на Displeased Records. Здравей, Erik. Защо решихте да създадете изцяло акустичен албум? Във всеки наш албум винаги е имало по едно или две акустични парчета, така че това не е нещо ново. От доста време изпитвахме нужда да направим това и сега бе точното време... Как навихте Stefan Grapenmark и Gustaf Esters от Tvа Fisk Och En Flаsk (шведска фолк група бел. авт.) да участват в албума? Janne Liljekvist  нашият цигулар  също свири в Tva Fisk & En Flask, така че, когато обсъждахме как да направим този албум, той попита Stefan и Gustaf и те с радост приеха. Женските вокали са отново дело на Ulmer MossigeNorheim, която е пяла във всички досегашни албуми на Manegarm с изключение на Dodsfard, в който нямаме женски вокали. Защо избрахте да пеете на шведски и как стигнахте до този избор? Това е нещо, което решихме, когато започнахме през 1995 г.. Ние сме от Швеция, това е родният ни език, така че защо да не пеем на шведски? Pierre пише почти всички текстове и винаги го прави на шведски, така че, предполагам, намира за полесно да изрази себе си на родния си език. Мисля, че шведският е готин език, който се връзва много добре с музиката, която правим... Просто звучи добре. Разбира се, имаме написана някоя и друга песен на английски, но предпочитаме шведския.

си, да разнообразим и да включим малко прогресив елементи. Според мен това си е естественото развитие на групата  двамата с Bjorn усещахме, че ставаме все подобри, когато композирахме песните за Crimson Skies. Парчетата извираха от нас, от душите ни, през пръстите към китарните и гласните струни, не сме ги правили по образец на хитови метъл парчета, за да се харесват на публиката. Според всички в групата звученето на Cloudscape е уникално за цялата метъл сцена въобще! Знам, че някои от вас участват в различни странични проекти. Разкажи нещо повече. Да, така е, май аз съм главният виновник за това разцепление. В момента съм вокалист и отчасти композитор в страничен проект, наречен Planet Alliance. Освен мен в състава са все отлични музиканти като легендарния Bob Daisley (eксOzzy Osbourne, Gary Moore), Magnus Karlsson (Last Tribe, Allen/Lande Project, Starbreaker), Anders Johansson те са Cloudscape държава Швеция стил мелодичен метъл състав Mike Andersson (вокали), Bjorn Eliasson (китари), Roger Landin (барабани), Patrik Svard (китари), Hans Persson (бас) дискография Cloudscape (2005), Crimson Skies (2006) homepage: www.cloudscape.se

(eксYngwie Malmsteen, Hammerfall), Magnus Rosоn (Hammerfall), Matthias Eklundh (Freak Kitchen) и много други... Надявам се албумът да излезе някъде през септември в цяла Европа. Стилът е мелодичен метал/хардрок. Също така участвам в швейцарска прогресив метъл банда, наречена Silent Memorial. Te издадоха дебюта си през 1998 г., когато вокалист им беше Thomas Vikstrom (Stormwind, ексCandlemass). За нещастие този албум обаче излезе само в Азия и едва ли феновете знаят много за него. Очакванията ми са вторият да излезе някъде през 2007 г. Също така написах и изпях текстовете на песента Waiting за солоалбума на китарния магьосник от Дания Marcel Coenen (Sun Caged), наречен Colour Journey. Останалите членове на Cloudscape точно в момента не се занимават с нищо странично, но Patrik Svard и Roger Landin имат група с женски вокал, която е AOR ориентирана и се нарича Alyson Avenue. Записахте самофинансиран албум, наречен Changes, който така и не видя бял свят. Какво точно се случи? Липсваха ни контакти с необходимите хора. Разбира се, разпратихме демото на много звукозаписни компании, но така и не получихме отговор... Това беше и основната причина да основем нова група, наречена Cloudscape, и да започнем всичко отначало. Музикалната индустрия е валяк, хаха – често можеш да успееш единствено ако започнеш отначало.

Обложката на албума е малко странна, какво е залегнало в нея? Тъй като музиката в албума е един вид примитивна фолк музика, искахме тези “горски чувства и усещания” да са пресъздадени на обложката. Когато го слушаш, искаме да усетиш природата, която те заобикаля, все едно си там  в тази дълбока гора... Опитахме се да пресъздадем това чувство с музика и текст, обложка и оформление на книжката в диска. Самата картина показва дълбока гора с един голям и стар дъб в средата. Също така, ако се вгледаш подълбоко, можеш да видиш и други неща... Я погледни внимателно... Виждаш ли вълка, които се взира право в теб? Това е последният ви албум за Displeased Records. Новиян ви договор е с Black Lodge Records. Подобри ли са те? Дали Black Lodge е подобър лейбъл... Не знам... Времето ще покаже, но истински се надяваме да е така. Основната причина за смяната е, че бе дошло времето за малка промяна. Работихме с Displeased Records почти десет години и издадохме шест албума за тях, така че... Надявам се, че тази раздяла е за добро. Доколкото знам, вече имате написани песни за новия албум. Какво да очакваме? Новия албум ще го записваме през октомври и мисля, че ще е наистина добър. До момента имаме осем парчета, като вероятно ще има още една песен, както и някои акустични неща, които пасват добре. Някои части ще са малко като Vredens Tid и Dodsfard с фолк мелодиите и т.н., но този албум ще е потвърд, поолд куул Manegarm. Така че вероятно ще можеш да чуеш някои стари Havets Vargar неща, например. Вероятно ще има и те са Manegarm държава Швеция стил викинг метъл състав Erik Grawsio (вокали, ударни), Markus Urminnes Havd влияния в акустичAndе (китара), Jonas Almqvist (китара), Pierre V. ните парчета... Ще има помалко Wilhelmsson (бас), Janne Liljeqvist (цигулка) дискография от всичко. Освен това албумът ще Nordstjarnans Tidsalder (1998), Havets Vargar (2000), е концептуален, но се пригответе Dodsfard (2003), Vredens Tid (2005), Urminnes Havd - The Forest Sessions – EP (2006) homepage www.manegarm.com за истинско приключение!

ВИЖДАШ ЛИ ВЪЛКА?

33


ÒÓÊ ÍßÊÚÄÅ ÒÐßÁÂÀØÅ ÄÀ ÑÅ ÏÐÎÂÅÄÅ MONSTERS OF ROCK...

MONSTERS OF LIES Universum Entertainment ñúòâîðèõà íàèñòèíà âñåëåíñêî çàáàâëåíèå, ñúñòîÿùî ñå îò íàé-íåâåðîÿòíèòå ëúæè è ãðàíäîìàíñêè îáåùàíèÿ...

>>> SATYR Човекът има навика да забравя лошите неща и да помни предимно хубавите, често идеализирайки миналото: “Ееех, как хубаво беше навремето”, “Сега, като си помисля, този концерт не беше съвсем зле” или да махва с ръка и всепрощаващо да отсича: ”Нека забравим миналото - да гледаме напред!” Точно в такива случаи печатното слово е един от факторите, които ни помагат да се върнем назад, да си спомним, да погледнем фактите и пак да направим трезва преценка на събитията. В случая това е повече от необходимо, както и това, че не бива да забравяме гигантските лъжи и обиди, нанесени ни от Неди и Ко. Защото никой досега никога в родната история не се бе осмелявал така нагло да лъже нас - българските рок фенове. Да ни третира като стадо, което можеш да ръчкаш и към което да не проявяваш никакво уважение. На това отгоре въпросните “организатори” продължават да се появяват в публичното пространство, засипвайки ни с познатите си празни обещания и бръщолевения, все едно срещу себе си имат дебили. Все едно това, което се случи през последната година, трябва да бъде забравено. Не - Про-Рок не забравя и долните редове са свидетелство за това. Желаем ви приятна разходка из царството на лъжите и нека не забравяме... НАЧАЛОТО Пролетта на 2005 г. Малко хора подозират какво горещо концертно лято предстои. Епицентърът ще бъде в Каварна, а главното действащо лице  кметът Цонко Цонев. Като промоутър, посредничещ при контактите и поканването на част от изпълнителите, гостували в Каварна, действа българинът, живеещ в Германия Неди Крос (Неделчо Алипиев). Покъсно става известно името и на неговата фирма  Universum Entertainment, а на 27 август 2005 г. се провежда шоу под шапката на Monsters of Rock, правата за която марка се твърди, че Universum притежават за Източна Европа. Участват Victory, Gamma Ray, Accept и БТР. В Каварна гостуват чужди мениджъри и започват да бродят слухове за голям многодневен фестивал следващата година, който ще е по модел на западните си аналози и ще е невиждан досега в България. Спрягат се имената на Iron

34

“Îðãàíèçàòîðèòå” ñå çàáàâëÿâàõà - íèå íå.

Maiden, AC/DC и др. По онова време миналото лято в Каварна всичко изглеждаше възможно... И ГРЪМНА ГРЪМ... Есента на 2005 г. Голям и истински български рок фестивал става не само още повъзможен, но и придобива реални измерения във Фрактура по телевизия ММ (оттук нататък организаторите ще ползват това предаване като главна своя трибуна). На 23 октомври в студиото на Васко Катинчаров Неди Крос и Мартин Христов от Universum Entertainment буквално хвърлят бомба, обявявайки почти 20 имена на изпълнители (разпределени по дни от 3 до 6 август), когато на все още неопределено място (евентуално край Каварна, Стара Загора или София) ще се проведе първият по рода си у нас грандиозен фестивал Monsters of Rock. Билетите ще струват 160 лв. или 50 лв. за отделните дни. Сред групите са суперизвестни изпълнители като: Fear Factory, Slipknot, Children Of Bodom, Motorhead, Judas Priest, Europe, Running Wild, Def Leppard, Ministry, Dimmu Borgir, In Flames, Morbid Angel и др. Еуфоричният

шок е тотален, а ентусиазмът на феновете стига до небето. Дни наред не се говори за почти нищо друго. Август 2006а изглежда ужасно далеч и настъпва дълго очакване... Първоначално то е съпроводено и с мълчание от страна на Universum  предполага се, че хората от фирмата работят за подготовката на фестивала... МЕЖДУ МНОГО НЕИЗВЕСТНИ Постепенно някои от обещаните банди като Judas Priest и Europe обявяват, че през лятото на 2006 г. няма да изнасят концерти. Също така на сайтовете на групи, които не са предвидени за предстоящия фестивал (като Holy Moses, Edguy, Masterplan и др.), пък се появява информация, че имат планирано участие на българския Monsters of Rock. В средата и края на януари 2006 г. напрежението отново се покачва, за фестивала са обещани 60 чужди групи и става ясно, че списъкът с участници ще претърпи значителни промени. На 7 март 2006 г. на официалния сайт на Universum Entertainment (www. universumentertainment.com) такъв найсетне се


появява и в него липсват почти всички от големите имена от октомврийския списък, но има добавени доста нови както на повече, така и на помалко известни състави. Бандите, обявени в началото на март, са следните: Motorhead, Saxon, UFO, Kreator, Axel Rudi Pell, Masterplan, UDO, Gotthard, Overkill, Doro, Victory, Nevermore, Rose Tattoo, Gamma Ray, Doomfoxx, Holy Moses, Uli Jon Roth, Reckless Tide, Delirious, Ektomorf, Bronx Casket Co., Nikki Puppet, Hellfueled, Noise Forest, Gorilla Monsoon, The Birthday Massacre, Suidakra, Fleshgore, L.O.S.T., Post Scriptum, Cornamusa, Metal Church, Edguy, WE, Everfest, Justice, SJK, Brazen Abbot. В следващите месецдва списъкът се допълва и изменя многократно. Освен на западни и български групи се появяват всевъзможни имена  на турски, на руски и др. ъндърграунд банди, които явно са предвидени извън същинската част на фестивала. Сред попопулярните изпъкват тези на: Holy Moses, Orphaned Land, Overkill, Metal Church, Kreator, Masterplan, Gamma Ray, Edguy, Atrocity, Fear Factory, Onslaught, Opeth, Celtic Frost, Tony Martin, Annihilator, Amon Amarth, Morbid Angel, Primal Fear, Sodom, Rage, Firewind и др. ОБЕЩАНИЯТА Същевременно единствената публична активност на Universum Entertainment са няколко пресконференции и спорадични появи на Неди Крос в радио и тв предавания. Оттам идват и малкото подробности за планирания фестивал, времето за който приближава неумолимо. В началото на април найсетне става известно и мястото на провеждане на Monsters of Rock  той ще бъде във Варна, до Хидробазата, близо до Аспаруховия мост. Оказва се, че еднодневни билети няма да има, но цената за целия фестивал е свалена от 160 на 149 лв. На сайта на Universum Entertainment са посочени цените за къмпинг, паркинг, че дори и на бирата, която ще се продава на място. Когато Неди и Мартин са в ефира или на пресконференция и говорят за Monsters of Rock, обрисуваната картина е направо идилична:  Ще бъде поставен рекорд на “Гинес” (заявен още в октомврийската Фрактура) по найдълго непрекъснато свирене (101 часа) и найголям брой участващи групи;  Ще има десетки хиляди фенове от чужбина. Първоначално общата посещаемост на събитието се прогнозира около 200 хил. души (покъсно цифрата е снижена до 100120 хил.), в това число около 15 хил. рокери от Германия;  Една част от групите ще се извозват с чартърни полети от немското градче Вакен, където от 3 до 5 август се провежда найголемият европейски метъл фестивал Wacken Open Air. Между България и Вакен непрекъснато ще сноват самолети, като въздушният транспорт ще бъде осигурен безплатно от авиокомпания спонсор;  Музикантите ще спят в три кораба хотели, закотвени в канала, минаващ под Аспаруховия мост;  Времетраенето на фестивала се увеличава. Първоначално обявените четири дни стават пет, датите са съответно 37 август. Нещо повече  ще има предфестивални дни (13 август), в които български банди ще загряват вече пристигналата публика, без това да увеличи цената на билета. И още нещо  ще има и следфестивални дни  поне до 9 август, в които желаещите да продължат фестивала групи ще свирят за втори, че и за трети път пред останалата да ги гледа публика. Дори не е задължително да има крайна дата, финалът може да остане отворен и концерти ще има, докато има публика и групи;  Строежът на фестивалното градче ще започне в началото на юли. То ще има километри ограда, три медицински пункта и три сцени. Първата копка за фестивала ще бъде направена около средата на юни, разходите за цялото начинание са в размер на 4 млн. евро;  Monsters of Rock ще се излъчва онлайн в Интернет. Всички изпълнители ще бъдат заснети и ще бъде издадено DVD, включващо по около 15 минути от всяка група;  Universum Entertainment ще започнат да издават собствено списание, наречено Monsters of Rock, което ще бъде “уникално и нещо невиждано” за българското медийно пространство... И ОЩЕ КОНЦЕРТИ ДО ДУПКА На фона на всичко това фирмата на Неди Крос се опитва да оправдае “универсалното” си име и чрез организирането на други концерти, сякаш афишира-

ФИРМИТЕ НА НЕДЕЛЧО АЛИПИЕВ СУХА СТАТИСТИКА ¾ На 1.10.2002 г. е създадена фирма Универсум Парк ООД в гр. Пазарджик с предмет на дейност хазарт, развлекателни дейности, залагания и т.н. В нея съдружници са Неделчо Кирилов Алипиев (1009931), Зюрен Квозиг, Марио Оберлендер, Величко Върбанов. Управляващ е Неделчо Алипиев. ¾ Универсум ООД, гр. Пазарджик е създадена на 5.09.2002 г. с предмет на дейност търговия с тютюн. В нея съдружници са Неделчо Алипиев (1009931), Зюрен Квозиг, Величко Върбанов, Марио Шпелтер. Управляващ е Неделчо Алипиев. На 13.12.2002 като съдружник влиза Марио Оберлендер. На 19.05.2006 г. в предмета на дейност добавят рециклиране на боклуци, изграждане на пречиствателн и станции. ¾ На 17.12.2003 г.  фирма Универсум Енерджи ООД, в гр. София с предмет на дейност производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (слънчева, вятърна, водна и геотермална енергия), проектиране, строителство на съоръженията за производство и продажба на произведена електроенергия (след разрешение) и строителство на подобни съоръжения. Съдружници са Неделчо Кирилов Алипиев (1126574), Зюрен Квозиг, Марио Оберлендер, Емануил Анастасов, Недялка Николова, Кирил Николов. Не е регистрирана по ДДС към момента. На 23.06.2005 година от директора на РИОСВ  Варна, е взето решение за одобряване на инвестиционно предложение “Изграждане на ветроенергиен парк в имоти № № 113027, 113028 и 046001 в землището на гр. Каварна и в имоти № 409, 410, 411, 504, 505, 508, 510, 512, 517, 519, 168, 000089, 234, 258, 260, 240, 241, 246 и 259 в землището на с. Българево, Община Каварна, с инвеститор Универсум Енерджи ООД гр. София. Срещу това решение е образувано дело по жалба на Сдружение за опазване на дивата природа гр. Варна, представлявано от Теменуга Петрова Рачева. Решение № 131/26.07.2005 г. на министъра на околната среда и водите отхвърля тази жалба. Делото отива при Висшия административен съд Определение № 2057 от 23.02.2006 г. на ВАС по адм. дело № 10094/2005. г., който отхвърля жалбата. ¾ Универсум Видео Лаб ООД е създадена на 19.09.2005 г. във Варна с предмет на дейност  артистична и творческа дейност. Там съдружници са Неделчо Алипиев, Мартин Христов и Кънчо Касалийски. ¾ Верея Мюзик ООД е създадена на 29.03.2006 г. в Стара Загора. Съдружници са Неделчо Алипиев и Румен Русев, управител е Аврам Аврамов. Предмет на дейност  други бизнес услуги. ¾ Юниверсум Ентъртейнмънт БГ ООД е създадена 15.05.2006 г. във Варна. Съдружници са Неделчо Алипиев, Славян Теофилов и Даниел Славов. Управлява се от Неделчо Алипиев и от Виктор Нейчев. Предмет на дейност е артистична и творческа дейност. Като български гражданин в миналото Неделчо е регистрирал две фирми  Н.А.К. ООД и Фирст Трейдинг ООД. И двете не са регистрирани по ДДС към момента. ният вече като найголям в света метъл фестивал не е достатъчно предизвикателство за нея. Началото е поставено с гостуване в Каварна на Michael Schenker Group на 6 май. На 23 и 24 май съответно във Варна и Стара Загора се правят безплатни концерти на Nazareth и Uriah Heep. Всички тези събития преминават сполучливо, както и концертът в София на рап изпълнителя Busta Rhymes. За 23 юни в Стара Загора е насрочен концерт на Scorpions и Axel Rudi Pell, а за 24 юни, отначало също в Града на липите  гостуване на легендарния китарист Gary Moore, за 1 юли във Варна  Paul Di’Anno и The Quireboys (този концерт е обявен покъсно), 26 юли в Каварна  концерт на Whitesnake. Именно с концерта на Gary Moore започват видимо да светят червените лампички (ако за повечето хора те са останали незабел��зани във всичките помпозни и грандомански обещания за Monsters of Rock), показващи, че в дейността на Universum Entertainment нещо не е наред. Концертът на Gary Moore се превръща в печален антирекордьор в промоутърската история на България. Промените около него са почти безкрайни и непрекъснати. Той е местен ту на 24 юни, ту на 1 юли и нееднократно “разхождан” между Варна, Стара Загора и София. В крайна сметка събитието бе отложено за началото на септември във Варна с покъсно уточнената дата 8и, въпреки че на официалния сайт на китариста са обявени концерти във Франция на 7 и 9 септември. Билетите за шоуто са в продажба още от май. Успоредно с това върви и връщането на парите на хората, за които отлагането означаваше невъзможност да присъстват. Към настоящия момент на сайта на Universum гостуване на Gary Moore е анонсирано за май 2007 г. с ключовата дума “евентуално”. Интересно е, че думите, които Неди и Мартин щедро и умело използват за обещанията си в публичното пространство, когато трябва да бъдат написани на английски на Интернет страницата на фирмата им, се оказват непосилно трудни. Ето дословно съобщението, което дълги седмици преседява на сайта на Universum Entertainment за първоначалната отмяна на концерта на Gary Moore: sorry fans….but out temporal establish from... Gary Moore. . . must the show onto beginning september oved will be Изглежда, сякаш то е реплика на Йода в “Междузвездни войни” и да, стои на официалния сайт на компанията, която трябва да организира найнайнайфестивала не просто в България, но и в света. Отделно от това, самият сайт на адрес www. universumentertainment.com прилича на домашна работа на петокласник от ЗИП Информационни тех-

нологии. Да, фирмата, която се очакваше да направи суперграндиозния и амбициозен български Monsters of Rock с инвестиция от 4 млн. евро, показва явно нежелание да похарчи няколкостотин лева, за да придобие добре изглеждащ, функционален и редовно актуализиран уебсайт. Освен това, сайтът на Universum Entertainment има свойството да се мултиплицира и може(ше) да бъде забелязан с някои вариации на адрес www.monstersofrock.org (този сайт е вече с напълно променен дизайн), на www.silentmadness. com (Silent Madness е бандата на Неди Крос), както и на www.vereiamusic.com  страницата на фирмата Верея Мюзик, която е създадена от Неди Крос и бизнесмена Румен Русев с цел осъществяване на концерти в Стара Загора. Споменавайки Стара Загора, не можем да пропуснем и втория голям провал на Universum преди Monstersа  отмененото шоу на Scorpions и Axel Rudi Pell на 23 юни. Официално посочената причина за това е наводняване на сцената от изсипалия се преди началото на събитието дъжд и опасността от токов удар. Според мълвата шоуто е било свалено заради ниска посещаемост, тъй като на градския стадион е имало едва около 1000 души. Странен е фактът, че след обявяването на отмяната билетите на присъстващите зрители са заменяни на място от напечатани на принтер, нямащи данъчно обезпечение хартийки, а покъсно във Фрактура Неди Крос съобщава, че желаещите ще получат два нови билета за всеки един притежаван. Като форма на компенсация. Тогава все още се обявява, че Scorpions и Axel Rudi Pell все пак ще направят отменения концерт на покъсна дата, но сега вече е ясно, че това няма да се случи. Поне за легалните билети парите се връщат, но какво е положението със заместителите  не е ясно. На 1 юли във Варна се провежда концертът на Paul Di’Anno, The Quireboys, The Revenge Project и Silent Madness. Все пак в някаква степен Universum Entertainment като че ли възстановява накърненото си достойнство. НАЧАЛОТО НА КРАЯ И така, да се върнем на Monsters of Rock. Настъпва юли, до началото на фестивала остават 30 дни, а реално развитие около него липсва. Единствената новост от края на юни е, че се изоставя идеята за рекорд на “Гинес”, заради която бе невъзможно пускането на билети за отделните дни на събитието и такива ще бъдат предложени на цена между 30 и 35 лв. Макар в предаването по радио Варна “От другата >>> 36 стр.

35


MONSTERS OF LIES

те са Symbolic от България стил траш метъл състав Станимир Ставрев „Ставри” (вокали), Николай Бонев (китара), Васил Харизанов (китара), Никола Николов (бас), Владимир Маринов „Рамбо” (ударни) дискография Mea Culpa…(2006) homepage www.myspace.com/symbolicbg

>>> 35 стр.

страна” на 26 юни Неди Крос да разкрива приблизителното разпределение на част от участниците по дати, официалното и пълно разписание по дни и часове (въпреки обещанието да бъде публикувано в началото на юли), така и не се появява и в крайна сметка изобщо не вижда бял свят. Може би защото такова никога не е имало? Нима някой ще си дава труд да го прави за фестивал, за който му е ясно, че няма да се състои? Това би могло да обясни и пълната липса на адекватна ПР дейност от страна на Universum Entertainment. Обявено е, че в чужбина вървят сериозни рекламни кампании, появяват се печатни реклами в западни издания, които изглеждаха по същия начин, както и рекламата в брой 29 на ПроРок. Интересно е, че на тях по никакъв начин не е индикирано, че този Monsters of Rock ще се проведе в България (тази година бяха направени фестивали със същото име в Англия и Испания), а надписът гласи единствено “Varna, 19 August”. Явно ПРът на Universum куца сериозно, ако изобщо можем да говорим за такъв. А има ли смисъл да се развива сериозна ПР дейност за фестивал, който се знае, че няма да бъде проведен? THIS IS THE END… Отговорите на горните въпроси оставяме на вас, а ние се приближаваме към безславния край на толкова обещаващия/обещаван Monsters of Rock 2006. Наред с неизвестността около разпределението на участниците не се вижда абсолютно никаква физическа подготовка на мястото на фестивала. Ако и теоретично фестивалният комплекс да може да бъде построен за 20 и няколко дни, то на практика в страна, където подобно събитие никога не е имало, и от организатор, който никога не е правил нещо в такива мащаби, това е невъзможно да се случи. Въпреки това, някои хора все още вярват и се надяват чудото да се случи, когато в средата на юли във в. “Черно море” се появява непотвърдена информация, че Monsters of Rock ще бъде преместен в Албена заради забрана за продажба на бира във Варна от кмета на града Кирил Йорданов. Около 15 юли новината, че “Monsters”а е преместен в Албена, излиза като официална и на румънския сайт www.metalhead.ro, без това да бъде потвърдено или отречено от организаторите у нас (?!?). По неофициални пътища успяваме да разберем, че не става въпрос за курортния комплекс Албена, а за близкото до него село Оброчище, където се намира стадион “Албена”, както и че опитът на Universum да преместят фестивала край Каварна не се е увенчал с успех. За почти всички става ясно, че две седмици преди 1 август каквато и да била смяна на мястото е невъзможна. Логично и закономерно на 19 юли първи от www. avtora.com съобщават новината, че български Monsters of Rock 2006 няма да има, а покъсно същия ден на сайта на Universum Entertainment е публикувано и официалното съобщение за падането на фестивала. Цялата вина за това е хвърлена върху кмета на Морската столица Кирил Йорданов, а феновете са призовани да отправят оплакванията си лично към него и към община Варна. Първоначално е анонсиран утешителен концерт с участието на Motorhead, Saxon и Soulfly на 3 август във Варна, но скоро след това последва и неговата отмяна. След провала Universum Entertainment се скриват отново, а на успешно състоялия се в Каварна концерт на Whitesnake групата на Неди Крос Silent Madness, която трябва да подгрява, благоразумно е заменена от БТР. ЕПИЛОГ Чак на 28 август, отново във Фрактура, Мартин Христов излиза на светло, за да даде повече информация за отмяната на Monsters of Rock, както и за бъдещите намерения на Universum Entertainment. На зрителите е разказана драматичната приказка за добрите организатори и лошия кмет, който е политизирал феста и е направил всичко възможно, за да го провали. И е успял. Но това няма да спре Universum Entertainment и те ще правят Monsters of Rock в бъдеще. Още догодина, без обаче да са сигурни в коя държава. Според Мартин са получени предложения от Турция и Румъния. Може и в България, но или в Каварна, или никъде другаде. До края на 2006а не се планират повече събития, а освен Monsters of Rock догодина ще бъдат организирани един или два поголеми концерта. Ще очакваме с интерес дали такива ще има и как ще преминат. Ще очакваме и да разберем  ако се стигне дотам  в какви мащаби ще обявят този път Monsters of Rock. Може би ни очакват поредните порции лъжи и “провалени” концерти “не по наша вина”? Каквото и да стане оттук нататък, наймалкото е ясно това, че благодарение на Universum Entertainment през последната една година беше доста интересно... Неделчо и компания наистина оправдаха името си  сътвориха безкраен Entertainment за наша сметка.

36

SYMBOLIC

METAL OVERDOSE >>> Тодор Тодоров За не много продължителното си съществуване варненците Symbolic натрупаха забележителен брой часове свирене на живо. Към сериозния си концертен опит момчетата вече могат да добавят и първото си студийно творение. Mea Culpa… e албум, чиито сили и достойнства хич не са символични и е повод гласът на Symbolic Станимир Ставрев да отговори на няколко въпроса. Би ли направил кратко представяне на групата? Бандата е създадена през септември 2002 г. във Варна в същия състав, в който е и днес, като изключим барабаниста, който напусна в началото на 2004та. Отне ви около четирипет години да издадете първия си албум. Защо толкова много? Всъщност две години  започнахме да пишем авторски песни в края на 2003 г. и в края на 2005 ��. бяхме почти готови с материала. Причината е, че за съжаление не се събираме много често  всички работим нещо. А и свирим почти всяка седмица в Зона 51. Преди това и в клуб TNT. Какво ви костваше издаването на Mea Culpa...? Доста лично време. Но, общо взето, всичко мина леко и спокойно! Къде е записан и сами ли свършихте всичко около записите? Барабаните записахме в Зона 51, вокалите  в друго студио, а всичко останало, включително смесване и мастъринг, в личното студио на Васил Харизанов. Кой издава албума и откъде може да се закупи? AREA 51 Records. Имаме уверенията им, че ще се продава в рок магазините в цялата страна и веригата “На тъмно”. Засега е само в магазин “Озз” и “Зона 51” във Варна, доколкото зная! Времетраенето е доста кратко, почти точно колкото Reign In Blood... Хаха  благодаря за сравнението! Поне с нещо се докоснахме до великите! Решихме, че материалът е достатъчен за дебют и че вече е назряло времето да пускаме диска. Пък и, честно казано, дългите албуми ме отегчават, като ги слушам, може би затова е пократък. Kaк определяш стила на групата? Аз лично виждам влияния от Sepultura, Death, покъсните Kreator, Machine Head плюс някои помодерни неща  Fear Factory например. Какво съм пропуснал? Ами нищо не си пропуснал, хаха! Това слушаме и е логично да сме повлияни от изброените групи. Има и джаз влияние, вкарано в някои песни от Васко. Но това май обогатява? Стилът ни е метъл, някои му викат и траш/дет! Кой пише текстовете и за какво става дума в тях?

Аз. За нещата, случващи се около нас. Нашата гледна точка за българската и световната действителност, изобщо за ежедневието. Обложката е супер добра, откъде я намерихте? Това е картина на един германски художник  Волфганг Ленц. На мен ми попадна от една картичка и ми хареса. Надявам се да няма проблеми с авторските права... Планирали ли сте някакви концерти извън Варна? Доста сме свирили извън Варна и смятаме да продължаваме. Дотук имаме участия в Добрич  на Winter Frost Fest 2002, 2003 и 2004, на Берксток 2005, Разград  Летен Фест 2005, София  клуб Фенс, на няколко рокерски събора. Във Варна непрекъснато свирим в „Зона 51”. Есента планираме поне два концерта в София и евентуално турне с Crowfish в цялата страна. Имаме и покани от Русе и от В. Търново, дано да стане. Уреждаме и участие в култовия “Клуб А” в Букурещ. Свирите почти само във Варна. Кое ви пречи да имате повече изяви и на други места? Работата! Просто не може петима души да се освободим от работа едновременно и да отидем до София, например във вторник! Всички работим на различни места с различно работно време и т.н. Затова гледаме да свирим в петък, събота или неделя. Има ли достатъчно поле за изява за групи като Symbolic? Има. Но само в голям град, където има ъндърграунд клубове. Иначе тази музика си има верни фенове, които много ни се радват. На концертите ви всеки път повечето посетители са ваши приятели и познати или хора, които са там всеки път. Няма ли да ви омръзне да свирите на едни и същи места и пред едни и същи хора? Защо да омръзне? Така се срещаме с доста приятели и познати на по чашка преди и след концертите ни. Организираме си едно приятно прекарване на уикенда. Какво ви мотивира да продължавате с групата? Приятелството ни, хубавите преживявания и... музиката найвече  страшна краста е! Нещо за финал... Чуйте ни  може и да ни харесате! И наздраве на всички!


BG РЕВЮТА SMALLMAN - SMALLMAN (САМИЗДАТ) Това, което превръща в събитие излизането на първия едноименен албум на Smallman е не самият факт, че са българи, а начинът, по който показват, че са българи. Представете си от една страна гибелната атмосфера на Alice In Chains с ниските вокали на Maynard от Tool и родопска гайда от друга. И всичко това в една продукция, създадена с цел да бъде враг на цялата музикална мода. Шест композиции, две от които инструментали, със средна продължителност от по над 6 минути. Шест композиции, създаващи чувство за наситена обреченост. Smallman, заедно с Кълн и Cigaretta, съставляват алтернативния елит на българската сцена – сцена, която беше полумъртва в годините след единствения албум на Тъмно. Обърнете внимание на тази млада група, дори красивият артуърк на диска го заслужава. Останалото е Пустота. Малък човек. Самота. Самота, която не плаши... 9 radioactive toy SYMBOLIC - MEA CULPA… (AREA 51 RECORDS) Дебютът на Symbolic представлява идеална симбиоза между носталгията по траша от края на 80те и началото на 90те и увлечението по появилите се след това разновидности на екстремния метъл. Непрестанните промени в темпото и настроението, надпреварата между брутални откоси и бавни части, и мелодични, отнесени сола и мощни рифове, едва ли са необичайни за група, нарекла себе си на албум на Death. Освен геният на Chuck Schuldiner в Mea Culpa… са забъркани и Sepultura и Мachine Head и Fear Factory. Паралелите с последните два Kreatora също са уместни. Деветте парчета, между които интро, ремикс на песента Overdose и

инструментал са с дължина 28 минути и 44 секунди  с 19 секунди повече от Reign In Blood На кратко: Mea Culpa… ще ви вкара свръхдоза метъл и то съвсем не символично казано. 9 hargor ДЕМО BFDM - DEMO 2006 Vendetta, Switchstance, Omerta, Skinflick, Face Up, Breakaway. Дори само на една от тези банди музиката да ви харесва, пак бих ви препоръчал BFDM  Brothers From Different Mothers. Това е найновата и интересна банда в българската хардкор сцена. И ако ви плаши думичката хардкор и като цяло целия стил  то не се отдръпвайте, защото BFDM са много повече от това определение. Нестандартни китарни рифове, на места рокаджийски мелодии, на други траш жици, интересни и раздвижени сола, здрава ритъм секция и самобитните вокали на Ким (Switchstance) с български текстове. BFDM успяват да вплетат по особено добър начин мелодичността на старите хардкор банди с агресивното китарно звучене на съвременните метълкор величия и същевременно да звучат като прото траш, но с мелодични вокали. Демо на годината! За контакти: bfdmsfc@gmail.com 5/5 Lord Vickeron NARROWMINDED - THE AGGRIVED CREATURES TEMPLE - DEMO (BUTCHERY MUSIC/YEARS OF PAIN) Страхотен дизайн на обложката, картонена кутийка с напечатани текстове и два издатели. Все пак Narrowminded попадат в рубриката Демо, защото въпреки изящната изработка, настоящето издание се състои само от две песни с обща продължителност малко над осем минути. В центъра на бандата е Васил Фурнигов  китара, бас, вокали, който в момента свири и в Enthrallment. Стилът е чистокръвен американски дет метъл  без примеси, в посока Immolation. Две каси, животинско грухтене, има и солачки  така че обобщено пълен брутализъм, със сигурност достоен и за феновете на Enthrallment. 4/5 Lord Vickeron PATACA - WAR AGE С Pataca ви запознахме в брой 25 и сега, почти година покъсно, момчетата от Дряново ни изпрати-

ОТ РЕПЕТИЦИОННАТА!

>>> Евтим Станков На по бира след работно време в горещия юлски делник се срещаме с вокалиста на софийската група Млък! Целият ни разговор е такъв, каквато и е музиката на веселяците от Млък! - хумор, с елементи на разсъждение. Такива, каквито са неподправени, весели и истински, без капка срам, че кътат по някой друг лев, за да си платят за час повече в репетиционната ви ги представяме и на вас...

ха своето второ демо. Такъв скок в музикално отношение рядко съм срещал! Бандата звучи много посериозно и трите парчета War Age, Fate и You Are Dead To Me правят впечатление на далеч пообработен и изпипан стил. Олдскуул бавен траш с дет метълски вокали. Не знам дали съвсем точно описвам звученето на Pataca, но определено то сега е позряло и изчистено от чужди влияния. Рифовете им са готини, а побавното темпо е далеч поинтересно от модерните напоследък изнасилвания на тема бързина. Надявам се да продължат в същия дух и с нетърпение очаквам дебютен албум. 5/5 Lord Vickeron SALTRIVER - DEMO Още от откриващото парче разбираш, че тази млада софийска формация доста е понаслушвала сиатълските банди, които бяха актуални найвече през първата половина на 90те. И поконкретно Pearl Jam. Чудесно. Звукът е поносим, колкото да добиеш представа за музиката им. Демото започва с леко меланхолично акустично парче, последвано от поенергичен рок, дочуваме и дистър, вкарващ повече тяга. Следващото парче не се връзва с останалите в демото. Звучи някак плитко и има неприятно поп излъчване. Последната четвърта песен Тhe Bitter Half Of Me оставя впечатлението за неразгърнатост. Сигурен съм, че ако групата я преработи правилно, ще се получи нещо доста добрo. Пътят, който групата е поела е правилен, но има да се извърви още доста. Особено необходимо е вокалистът да намери своя маниер на пеене и да вложи повече експресия в него. Това до голяма степен ще промени облика на цялата музика. За контакти: disident@mail.bg 3.5 Pecado

Всъщност реализмът е в началото, а ентусиазмът не свършва (засега). Ние сме реалисти и искаме да сме милионери от алтернативна музика в България. Стил? Ориентация за тези, които не са ви слушали? Много сме стилни. Основно комбинираме пънк, метъл, алтернатив, ска и много други неща  мотивчета реге, дъб, валс, танго... Не мислиш ли, че в България хората са консервативни и не са отворени за различната музика? Хората които наистина слушат музика, не са консервативни. Отворени са, ровят из интернет, дори познавам хора, които си купуват дискове. Много Faith No More и System Of A Down има при вас? Търсено ли е това? Не е нарочно, опитваме се да не ни личи :( Има и много други неща. Ние сме май попънки. Пънкът е купонът в музиката ви. Пък има и сериозни послания. Накъде мислете да се развивате? Тов�� ми се струва естествено, някак си в бг пънкът ми се струва вирее подобре. Нека не се залъгваме  бг рокът и попът не стават за нищо, затова хората слушат чалга, а пънкът си е ок. Това е музика за понедоволни хора, метълът също и изобщо алтернативната музика. Миналата година свирихте на Берксток. Тази година поканиха ли ви? Tази година Беркът ще бъде детска дискотека. А на Monsters Of Rock? Не, там са много страшни за нас, ние сме помалко чудовищни. Ние сме добрички и позитивни Къде в България човек има възможност да ви види на живо? В България единствено в клуб О!Шипка, а в чужбина  тайна. А кавърите? Колко са необходими за една група от репетиционната? Почти не свирим кавъри, затова там е ок, тези които правим, гледаме да звучат като наши парчета. Посланието към читателите? Разсъждавайте позитивно, не на дрогата, подстригвайте си редовно ушите и носа, но бъдете толерантни към хората които не го правят.

МЛЪК!

Здрасти. Ти си Крис, нали? Текстописец и идеолог на група Млък! Да. Така е. Все някой трябва да обере лаврите или ларвите. Ама да знаеш, че мразят красивите и умните (продължаваме играта на думи с едно от заглавията от второто демо) С тази мисъл свиквам от м(а)лък... Кои сте вие? Кой, кой е в групата? И откъде тръгна изобщо идеята? В групата сме Тошко, Гошко, Генчо и аз. Всичко тръгна от желанието ни да направим много пари, да ни дават по телевизията и радиото, да сме номер 1 в класациите... И да не ходим на работа, да сме поп идолите на България! Мислиш ли, че имате някакъв шанс за пробив? Някой трябва да се прежали да се снима гол или да участва в риалити шоу. На кой казвате да млъкне? На всички вътрешни и външни гласове, на всички некрасиви и не умни Какво имате издадено или записано досега? Нищо не сме издали. Имаме няколко демота с гадно качество записи с прилично качество. Все още не са издадени, но имаме голееееми планове за тях. Къде могат да се купят или чуят тези демота? Някои от песните ни са качени за свободен даунлоуд в сайта на Строежа. (www.stroeja.com) Планове за албум? Или поне за демо, което би могло да звучи поне за пред спец медии и издания? Може би наесен. Вероятно ще бъде самиздат. В момента се работи и върху сайт, за който също се надяваме да бъде готов наесен. Докъде е ентусиазмът и откъде почва реализмът?

37


>>> 38 - 43

TWISTED SISTER | HELLOWEEN | TESTAMENT КАВАРНА, СТАДИОН КАЛИАКРА, 25.08.2006 Г. >>> Евтим Станков >>> Снимки Satyr Вместо лятото на изобилието, за българския рокфен лятото на 2006 г. се превърна в лятото на разочарованието. Първо гръмна балонът Monsters Of Rock, после последва отменянето на Fear Factory. В цялата тази суматоха беше обявен концерт на Twisted Sister в Каварна. После той прeрасна във фестивал, като другите две имена в списъка бяха Testament и нашумелите звезди Lordi, първата рокгрупа, спечелила популярния конкурс Евровизия. Последваха обаче неприятности с финландците, които отпаднаха от списъка, на което организаторите реагираха светкавично, заменяйки чудовищата с Helloween. Настръхналите и вече изпатили фенове положиха под съмнение провеждането и на този фест, но перфектният до този момент екип Joker Media + Община Каварна създаваше чувството на увереност. Сутринта и през целия ден всичко в Каварна изглеждаше както трябва. Стичащи се от автогарата металисти, разхождащи се по центъра металисти, голи металисти на плажа, впечатлени металисти на нос Калиакра, металисти, наливащи се с тонове бира, металисти, нагъващи кюфтета и кебапчета. Изобщо имахме всички предпоставки 25 август да се превърне в празник на метъла. В 20,30 ч., половин час преди обявения час, когато хората допиваха последните си бири и се събираха с познати, за да влезнат заедно на стадиона, отвътре се чу тътен, тихи викове от радост на влезналите и гласа на Chuck Billy, който обяви The Preacher ( първата песен на Testament. Последваха масови спринтове към входовете, където за радост нямаше стълпотворение, заради което да пропуснем

38

повече от една песен. Може би тези от вас, които помнят началото на организирания метъл живот ще потвърдят колко култова група в България по това време бяха Testament. А ние имахме щастието да ги видим в оригинален състав. Който е гледал излязлото през миналата година DVD Live In London ще се досети за какъв концерт става въпрос. Песни само от албумите до The Ritual. Един час не беше достатъчен да се порадваме на Testament и да чуем всичко, което искахме. Както беше ясно и преди концерта, песните от първите четири албума бяха разпределени почти по равно ( Over The Wall, Alone In The Dark, The New Order, Disciples Of The Watch, Into The Pit, Practice What You Preach, баладата The Legacy, а последният албум с Alex Skolnick беше представен единствено с Electric Crown. Истинско щастие беше да видим победилия рака огромен индианец Chuck Billy в целия му 120(килограмов блясък. Всеки фен на трашлегендата ще помни как фронтменът ни благодареше и как държеше микрофона, сякаш свири на китара. Въпреки по(ранния час и по(малкото време, Testament показаха на всички, че на такъв концерт просто не заслужават да бъдат в ролята на съпорт. Движение по сцената, движение в публиката и смяна на действащите лица. Всички вие, които сте ходили на предишните концерти на Helloween и не сте имали възможност да посетите този, няма за какво толкова да съжалявате. Не бяха много различни и като поведение и като сетлист и като посрещане от публиката. В какъвто състав и когато и да идват за концерти на наша територия, винаги ще си останат любимци на българската публика. Немците започнаха с 14(минутната The King for a Thousand Years от последния албум на тиквите. За да вдигнат тълпата във въздуха последваха Eagle


БЛИЦ С МАРТИН СТОЯНОВ, JOKER MEDIA

БЛИЦ С DEE SNIDER Какво ново предстои да излезе с марката TS? Албум с коледни песни, изпълнени в хеър метъл вариант. А смятате ли да записвате нов албум с авторски песни? Нека ти кажа едно: когато на концерт стара група като нас каже: “Сега ще чуете новото ни парче от последния ни албум” повечето фенове отиват да пикаят или палят цигара и обръщат гръб на сцената. Няма да правим нови парчета! Хората искат от нас да свирим добре известните хитове на Twisted Sister. Какво е да се задържиш толкова години на сцената? Е, “толкова”?? Нас ни нямаше 17 години на сцената. Трудно ли е за семействата ви да ходите на толкова големи турнета? Ами... Всички имаме поне по два развода... Някои по три. На кой му пука? Какво мислите за колегите си от Testament и Helloween? Уважаваме ги... Ъ(ъ(ъ... Наскоро си купих всички стари дискове на Helloween. Много ми харесват. Testament също са готина банда.

Fly Free и радио(телевизионния хит от If I Could Fly. Редуването на стари песни от ерата на Kiske и Hansen с такива от албуми, в които пее г(н Deris важеше през цялото време, но без грам съмнение отново стана ясно, че тук Helloween ще пълнят концертите си заради Future World, I Want Out и Dr. Stein. По(малко от половин час чакане, смяна на декорите на Keeper Of The Seven Keys part 3 с тези на Twisted Sister. А те не оставиха безразлични хора на стадиона. Дори и тези, които бяха там само заради Testament или Helloween, кълчеха вратове, за да видят дали става въпрос за същата група, която през 80(те беше една от тези, из чиято музика и начин на живот се роди цяло едно поколение музиканти. А те бяха същите, времето сякаш върна скъсаните от календарите листове и отново бяхме в славните времена на глема. Twisted Sister, събрали се в оригинален състав, рокендрол, купон и танци. Dee Snider псуваше и скачаше, мяташе се по сцената и крещеше: “I wanna Fuck”, или четкаше феновете: “You аre the Music!”

Въобще контролираше ситуацията, ръководеше публиката, като отвреме(навреме оставяше на своите колеги време за изява. От тях най(колоритен бе басистът Mark “The Animal” Mendoza, който налагаше своя инструмент все едно е картонен макет, танцуваше с леко въртеливи движения на задните си части и подвикваше на публиката. Шоуто бе невероятно! И докато при Testament повече дивяхме и някои от нас със сълзи на очи си спомняха отминаващата младост, то при Twisted куфеенето отстъпи място на искрената и невинна веселба. Бе толкова забавно ( все едно пак бяхме деца и цирк Добрич бе за пръв път на гастрол в града... Under The Blade, Stay Hungry, Price, The Kids Are Back, We’re Not Gonna Take It, You Can’t Stop Rock ‘n’ Roll, SMF, I Wanna Rock – все песни, които караха гърлото само да пее... Накрая на концерта забелязах в тълпата усмихнатите и любопитни Shane Embury и Mitch Harris, басист и китарист на Napalm Death, доубили на следващия ден останалите живи...

БЛИЦ С CHUCK BILLY Как се стигна до риюниън на Testament в звездния им състав? Говорих си с организатора на турнето и му казах: “Чудесно би било Testament да вземат участие в едно голямо турне”, а той ми отговори: “Да, но само ако сте в оригинален състав. Ако успееш да навиеш Alex Skolnick и останалите, ще има и турне.” И аз звъннах на Аlex, казах му как стоят нещата, а той се съгласи. Същото се получи и с останалите. Как реши, че искаш да пееш в метъл група? Един ден чух Metallica и реших, че мога да се справя не по зле от James. Започнах да тренирам гласа си и разбрах, че ми харесва повече дрезгавото отколкото чистото пеене и... Така до днес. Kaкво е ти мнението за албума Demonic? Mного уважавам този албум, звученето му е дълбоко и магнетично. Той е едновременно истински Testament и донякъде експеримент. Какво мислиш за блек групите? Харесват ми като музика, но не ми харесва пеенето. Успя ли да чуеш новия албум на Slayer? Как ти се струва? Много уважавам Slayer, харесва ми новия албум, поне това, което чух от него. Те са класика. Ще свирите ли парчета от албумите, в които на китарата не е Alex Skolnick? Ще се придържаме към албумите с Alex. Ще запишете ли албум? Имаме намерение, но все още няма нищо по(конкретно...

Какви бяха впечатленията на трите групи от фестивала, публиката и т.н.? И трите групи много доволни, най(вече от невероятната публика. Helloween знаеха за какво става въпрос, но Testament и най(вече Twisted Sister бяха супер приятно изненадани. Дори сравниха нашите фенове с тези в Бразилия ( може би най(темпераментните фенове в света. Какви бяха отношенията между самите групи? След фестивала трите банди доста се позабавляваха. Към 7 сутринта всички бяха заедно в бара на хотела и се поздравяваха взаимно за доброто шоу. Някой болен от звездомания между тях? Никой не бе заразен с тази болест, държаха се изключително приветливо с всички от екипа, с журналисти и фенове. Защо концертът подрани с цели тридесет минути? За да може и трите групи да имат време да си подготвят сетовете в нормално време и да не карат публиката да чака с паузи над 30 минути. Нямаше ли възможност това да бъде обявено поне час предварително по мегафона? Не, нямаше възможност да се обяви. Феновете трябва да са подготвени да влизат на мястото на концерта още с отварянето на вратите, а не да седят пред стадиона и да чакат любимата група. Все пак, това е фестивал, не концерт на отделна банда. За пореден път правите супер озвучаване на стадиона в Каварна? Има ли там някаква специална акустика, която ви помага допълнително или всичко е въпрос само на професионализъм? Благодарим за добрите думи по отношение на звука. Не, няма спцифична акустика, просто екипът на Joker Media си познава много добре апаратурата и може да подготви всичко в аванс за озвучаване на групите. Какво да очакваме занапред от Joker Media? Имаме много планове, дано повечето се реализират. Ще поканите ли и по&нови банди от ранга на Unearth, Chimaira, Lamb Of God, Killswitch Engage и т.н.? Бихме ги поканили, стига да знаем дали тези групи ще продадат достатъчно билети и дали биха приели нашите условия за участие в България.

39


NAPALM DEATH

>>> 40 - 42

Destruction | Mystic Circle | Past Redemption | Enthrallment | Claymore | Symbolic КАВАРНА, СТАДИОН КАЛИАКРА, 26.08.2006 Г. >> Виктор Колев >> Снимки Satyr Ще се опитам да ви спестя тривиалните си слова за морето от черни фланелки, дългите коси, кубинките, палатките, приличащи на щандове за алкохол и ревовете от всички страни. Който беше в Каварна ги видя и въпреки че в събота сума народ си беше тръгнал и тези 1500 души бяха в пъти по(малко от зрителите предната вечер, то това по никакъв начин не промени значимостта на фестивала Thrash Til Death. С един час закъснение откриването започнаха Symbolic. Напоследък те са една от най(активните български метъл банди и не минава събитие из българското Черноморие без тяхното участие. Момчетата скоро издадоха албум и веднага се заеха да изпълнят голяма част от него. Традиционно феновете ги приемат много добре, а и изборът им да направят кавъра на Carcass Heartwork бе перфектен. Русенците Claymore бяха на втора позиция в графика. Дет метъл, доста блек елементи и клавири. На първо четене доста странна комбинация, но момчетата се представиха подобаващо, а вокалът им Цецо не спираше да се движи по сцената и да се раздава куфеейки. Направиха и кавър на хедлайнерите Suffer The Children.

Още една банда от Северна България се качи на сцената ( дет метълите от Плевен Enthrallment. Джипа, техният барабанист, направи изпълнението удоволствие за гледане и слушане. Бруталните му изпълнения и тези на останалите музиканти от бандата, както и чудесното дълбоко грухтене на вокала, направиха пред Enthrallment машина за месо от фенове или както чудесно са озаглавили своя албум ( Smashed Brain Collection. Последна идеше и тежката артилерия на София, Past Redemption. Със заместник вокал Киро от Hyperborea, Past Redemption дадоха своя принос към все по(гъстия мрак в Каварна. Подгрявали тази година и Sinister и Obituary, сега и тук, и с актуален албум Forever Burning Scorn, Past Redemption дават сериозна заявка за приза най(успешна година в кариерата. Отново бях възхитен от техния басист Димитър ( отново гол, отново с вечната усмивка и отново здраво куфеещ и подскачащ. Започнали като типичен блек метъл, днес Mystic Circle са почти чист дет със сатанински текстове. Това обаче са бели кахъри, защото още щом се качиха на сцената се видя, че нещата са сериозни. Изпълненията им бяха много агресивни, а в паузите гологлавият вокал и басист риторично задаваше въпроси на тълпата относно вярата в Бог. На припева на парчето God Is Dead Satan Arise направи разпявка с публиката, а в сетлиста присъстваха и заглавия като Open The Gates Of Hell... Имаше и парче, в което се заиграха с началото на Reign In Blood на

Mystic Circle

40

Първите ти впечатления от България? Напомня ми на Македония. Общо взето на Балканите всички страни си приличат. Предполагам, че мястото, където сме в момента Варна и Каварна, не са точно характерните градове за България, защото доколкото разбрах ( колкото повече се отдалечаваш от морето, толкова по(различна става България. Очакванията ти за концерта довечера? Знаеш ли, никога не си поставям някакви очаквания. Просто се оставям на емоцията. Колко време ще забиете? Някъде около час. С тази интензивна музика, повече от това няма смисъл. Над един час, въздействието просто започва да се губи. Как ще си уплътниш времето до началото на концерта? Ами нищо особено ( ти видя, ще си правя снимки с фенове, ще давам интервюта и т.н. Виждаш ги, те са толкова щастливи, че ни виждат, не мога да бъда груб с тях. Ако исках спокойствие, щях да си седя у дома, ха(ха(ха! Знаеш ли, носи се слух, че Shane Embury нещо е болен? А(а(а(а(а, болен, всичко е от махмурлука, ха(ха(ха! (предната вечер по време на изпълнението на Helloween, имах късмета с още няколко фена да обградим Shane Embury и Mitch Harris на единия от щандовете с бира и те двамата така бяха почерпени, че единствено се усмихваха и ни благодаряха, каквото и да кажехме. На другия ден, докато уговарях интервюто с


Barney Greenway: БЛАГОДАРЯ, ЧЕ НИ ЧАКАХТЕ ТОЛКОВА МНОГО ГОДИНИ! Една от емблемите на Napalm Death - с невероятното си гърло и интелигентни текстове, Barney е образец за фронтмен на банда. Съвсем спокоен, приемащ да се снима с всеки, едновременно с това грижещ са за всички странични дейности - като мърчандайз - и най-накрая изключително любезен англичанин. И докато останалите от бандата настройваха своите инструменти, просто седнах до него, стиснахме си ръцете и си поговорихме...

организатора Весо Озза, той сподели, че са думнали поне по над 15 бири и хъркането им заглушава връзката  бел.авт.) Е, ти поне си лесен в това отношение, нали продължаваш да не пиеш и да не пушиш? Вече си позволявам от две до три питиета. 15 години не пиех, защото имах проблеми в младостта си. Всичко опира до това да умееш да се самоконтролираш. Две ( три бири да, но да се напия като свиня не е в мой стил. Успя ли да гледаш снощния концерт? Не, пътувах от 7 сутринта този ден, бях страшно уморен и легнах да се наспя рано. След 3 седмици излиза новият ви албум Smear Campaign? Ако харесвате Code Is Red…Long Live The Code, няма начин да не ви хареса и Smear Campaign. Парчетата са по(добри, по(бързи, а текстовете се отнасят за религията, но с много дълбок поглед върху нея. За всички религии, за това че човек трябва да мисли с главата си. Християнство, Сатанизъм и всякакви други ( те не са ти нужни...Мисли с главата си! Какво те вдъхнови за подобна концепция, защото в предишните албуми текстовете бяха критики към политиците и днешното общество? Има я и тази нишка. Религията е окова и много политици я ползват като инструмент. Поводът да се спра на нея е защото тя е много голямо нещо в наши дни и редица войни и конфликти в света са възникнали заради разни вярвания. Не казвам, че не трябва да си религиозен, но да управляваш света чрез религията ( ето това вече е грешно. Всяка една религия се стреми да

управлява и завладява, именно заради това съм против. Религията създава разделение между хората. Най&страшното е, че твоите текстове са като предсказания, които рано или късно се сбъдват. Те са оценки на това, което се случва около нас. Понякога се опитвам да предложа и решение. Napalm Death сами по себе си не могат да променят света, но Napalm Death е различен глас от многото други гласове. Да, но от друга страна при толкова екстремна музика, тези послания едва ли ще бъдат чути от много хора? Напълно си прав в случая. Естествено, че можем да свирим много по(лек стил, но трябва да си верен на себе си. В живота има предизвикателства и трябва да живееш с тях. Кое е това нещо, което все още ви подтиква да правите брутална музика? На първо място ( никога не ни напускат решителността и ентусиазмът, а колкото до моите текстове, там винаги има какво да се каже, просто е безкрай... Да се върнем на албума. Има ли гости? Да, Anneke от The Gathering, защото идеята на песента In Deference изискваше различен глас. Тя се справи чудесно и го направи с нейния нормален глас, като имаше и оперни включвания, докато аз ревях. Ще снимате ли видеоклип? Всъщност мислихме да го снимаме в България, но няма да имаме достатъчно време защото след пет дни тръгваме на турне в САЩ заедно с Hatebreed, Exodus, The Black Dahlia Murder и други банди и затова няма да можем да подготвим снимането на видеоклип у вас.

Направи ми впечатление, че ти се занимаваш с мърчандайза на групата, не ми казвай, че Napalm Death не могат да си позволят да имат специален ��овек за това? Не, не правя всичко, но в Napalm Death се стараем да контролираме сами нещата. Ако някой друг ги прави, как може да сме сигурни, че върши правилното? Например, сега аз нося тениските и блузите и мога да определя цената сам (докато чаках Barney да се освободи за интервюто, станах свидетел, как той и човек от организацията определяха цените на мърчандайза на Napalm Death. През цялото време Barney се интересуваше дали цената няма да бъде висока и ако трябва ще я намалят , за да могат феновете да не бъдат притеснявани финансово. За съжаление след това на самия щанд с мърчандайза, цените бяха с 5 лева над договорените от Barney" бел. авт.), така че да могат феновете да си ги позволят. Дали на някой външен човек, ще му пука за тези неща? Като че ли доста дет метъл банди се завърнаха напоследък на сцената & Obituary, Gorefest, Suffocation? Ами ние не сме дет метъл банда в този смисъл. Нашия стил е смес от олдскуул хардкор, пънк и грайнд, така че единствено мога да кажа, че се радвам за тях. Всичко, което е за каузата на музиката и идва от сърцето ме радва. Благодаря ти, Barney! Последни думи за българските фенове? Благодаря за търпението, с което ни чакахте толкова много години!

41


NAPALM DEATH

>>> 40 - 42

Destruction | Mystic Circle | Past Redemption | Enthrallment | Claymore | Symbolic Slayer и когато публиката полудя, изведнъж смениха с тяхно изпълнение. Все пак в добрите концертни традиции за отдаване на почит, Mystic Circle изпълниха кавър Circle Of The Tyrants на Celtic Frost. Третото идване на Destruction в България може да се обобщи с голямо трашърско пого ( реклама на музика против пърхот и много препратки към 80(те. Destruction излязоха към полунощ и не дадоха на нито един техен верен фен да си отдъхне. Класики като Mad Butcher, Thrash til Death, Unconscious Ruins, Invisible Force и Life Without Sense са афродизиак за върлите трашъри, а лудницата отпред застиваше само докато бъде обявена следващата резачка. Не липсваше и по актуален материал като Metal Discharge и Soul Collector, а и от най(отдалечените кътчета на стадиона се виждаше, че Destruction се чувстват като у дома си. Поредното тяхно страхотно изпълнение, чудесно настроение на сцената и вероятно не и последно тяхно появяване на българска земя. В Каварна стана ясно, че колкото и пъти Destruction да излизат на концерт, няма да е достатъчно. Всяка от българските банди имаше по около 30 минути, чуждите по над един час и като прибавите смяната на инструментите и апаратура по сцената, то в един и половина сутринта Napalm Death още не се бяха качили на сцена. Две вечери, куфеене и пиене, липса на сън и здравословна храна и хедлайнери, излизащи толкова късно. Героически феновете се изправяха и се затътряха към сцената, но в един нормален час си мисля, че посрещането щеше да е два пъти по(въодушевено. Познавам хора, които са големи фенове на Napalm Death, но просто нямаха сили повече от това да стоят и да гледат. За изпълнението на англичаните бих употребил само една дума – всепомитащо! Barney приличаше на психично болен с непрестанно движение по сцената, засилване към публиката, към барабаните и нечовешки рев. Shane и Mitch си бяха поделили двата ъгъла, не се отделяха много от тях, но постоянно куфееха, а Mitch взимаше често участие при лаещите вокали. Въпреки че е кинта и двайсе на височина, Danny пак добре, че не събори комплекта барабани. Napalm Death с живото си изпълнение напълно оправдаха името си. Имаше песни от кои ли не периоди. Breed To Breathe, Next On The List, The Code Is Red…Long Live The Code, Continuing War On Stupidity, преди която Barney тегли по една сочна псувня на Джордж Буш и Тони Блеър. Ексклузивно за българските фенове бяха изпълнени и две чисто нови парчета – Fatalist и Well All Is Said And Done от предстоящия албум Smear Campaign. По едно време Barney се направи и малко на Jello Biafra за чистите вокали в The Great And The Good, а както може и да си представите деменцията в погото настъпи на култовото Scum и евъргрийна Suffer The Children. Последва нормалното дране за бис, след което Napalm Death излязоха с вечния си кавър на Dead Kennedys ( Nazi Punks Fuck Off и преди да си отидат, отново зарадваха феновете с нещо от 1987 г. ( Siege Of Power. След това си дадох сметка, че е 3 часа сутринта, но нямах сили да му мисля. След Obituary, бях гледал и Napalm Death ( мечтите ми съвсем започнаха да оредяват...

42


SEBASTIAN BACH ХИПОДИЛ КАВАРНА, СТАДИОН КАЛИАКРА, 16.07.2006 Г. >> Тодор Тодоров >> Снимки Булфото Заради сърдечните проблеми на Blackie, съвместният концерт на WASP и Sebastian Bach трябваше да претърпи известни промени. На 16.07. безплатно на стадиона в Каварна свири бандата на Seb Bach, не много уместно подгрявана от българите Хиподил. Тези, които са присъствали на безплатен концерт в Каварна, знаят за какво става дума и се досещат, че немалка част от присъстващите около 1000(1500 души бяха дядовци и баби с внуците си, местни левенти и подозрително мургави фенове на метъла. Около 22,30 ч. на сцената се появи Sebastian Bach и звездната му формация. Песните на Skid Row, които предимно звучаха тази вечер, едва ли

могат да имат по(метален оттенък. И как иначе ( зад барабаните бе невероятният Bobby Jarzombeck (Halford, Iced Earth, Demons & Wizards), двете китари бяха в ръцете на „Metal” Mike Chlasciak (Halford, eкс(Testament, eкс(Cans) и Johnny Chromatic, а изпълненията на баса бяха дело на големия Steve DiGiorgio (Testament, Death, Sadus, Control Denied). Харизматичният фронтмен започна сетът със Slave To The Grind и го продължи с всички големи хитове на Skid Row ( чухме Big Guns, Here I Am, 18 And Life, Piece Of Me, The Threat, Monkey Business, I Remember You, песни от соловата кариера на Seb, като и American Metalhead, парче на Painmuseum, един от проектите на Bobby и Mike, която специално за случая бе преименувана на Bulgarian Metalhead. За Seb и момчетата му, които са на турне с Guns ‘N’ Roses, явно няма значение дали свирят пред хиляда

или няколко десетки хиляди, защото го правеха с огромно желание и настроение и очевидно се забавляваха. Sebastian се опитваше да говори на български, катереше се по металната конструкция на сцената и слизаше при феновете пред нея ( истинско шоу! Звукът, както винаги в Каварна, бе перфектен, а басът на Steve DiGiorgio помиташе първите редове пред сцената. Най(големият Skid Row хит The Youth Gone Wild бе изпълнен на бис от Seb и компания. Някъде по това време гърдите на някоя фенка се освободиха от сутиена и той се разходи по главите и инструментите на музикантите. Краят на песента бе и краят на концерта... Е, не точно. Sebastian явно бе решил, че публиката заслужава още един подарък ( импровизация на Judas Priest(ката Living After Midnight. Още един перфектен концерт край морския бряг...

43


OBITUARY | Past Redemption | Hyperborea | Enthrallment СОФИЯ, КЛУБ BLACK BOX, 18 ЮНИ 2006 Г. >> Виктор Колев >> Снимки Недко Игнатов Да гледаме дет метъл банда от Флорида наживо? Кой ли дет метъл не си е мечтал да види поне веднъж Obituary, Death, Cannibal Corpse, Morbid Angel или Deicide. За да се случи това, от демократичните промени през 1989 г. трябваха близо 17 години и обединението на трима организатори: Gorgon, Re(Act и Sinbsin. И понеже подобно събитие едва ли ще се случи скоро, решихме, че един концертен репортаж е малко и затова направихме две интервюта с John Tardy ( преди концерта и след него. Веднага след насрочването на концертната дата в София John Tardy в интервю (цялото публикувано на сайта на списанието www.pro"rock.net " бел.авт.), сподели: “Не знам какво да очаквам. Не ми е нервно, но наистина нямам търпение да видя как са нещата при вас.” Преди нас бандата гостуваше в Румъния, затова се поинтересувах с какво впечатление е останал John от двете страни: “Двете държави си приличаха в много аспекти, а пък метъл феновете си изглеждат по един и същ начин и в Тампа, и в България.” За сравнение, концертът в Румъния е бил посетен от около 2000 души, които бяха изкупили всичкия наличен мърчандайз на бандата... На самия 18 юни атмосферата беше крайно празнична и подгряващите български банди без много церемонии забиха своя брутален дет метъл и подготвиха максимално тълпата. Когато се разнесе мелодията на Redneck Stomp, около 800 души изригнаха дружно и започна голямото изпотяване и куфеене като за последно. “Бях наистина изумен от това, което видях у вас! Ако знаех за тази атмосфера, нямаше да минат 20 години преди да дойдем в България” ( признание, направено от John. Всеки присъствал в клуба виждаше, че братята Tardy и останалите от бандата наистина знаят как се създава дет метъл атмосфера. “Ще ти кажа как & музиката ме поддържа млад. Винаги е хубаво, когато фенове след концерт ти признават, че звучиш така, както през 90&те години. Прозвучаваха парчета от различни албуми като Chopped In Half, Insane, Threatening Sky, Lockjaw, Back Inside, но според вокала на Obituary: “На Slowly We Rot нещата станаха направо опасни.” За звук и за професионално изпълнение не знам дали въобще има смисъл да говорим. При ревовете на John добре, че помещението нямаше прозорци, а преходите и ритмите на брат му ме караха да се чувствам щастлив, че гледам банда, свиреща перфектно своя материал. Жегата ставаше нечовешка и половината публика вече беше махнала ненужните дрехи, но John Tardy упорито стоеше с блуза с дълъг ръкав. “Като си от Флорида, не ти прави впечатление, а и не беше толкова зле.” Може би затова Obituary непоклатимо забиха повече от час и 20 минути и докато пред тях хората почти умираха от жажда и изнемога, американците удряха с класика след класика. Правеше впечатление, че Allen West е доста статичен и някак сърдит, но John бързо ме опровергава: “Той си е винаги такъв. Всички много се изкефихме, особено пък аз и Frank Watkins.” И не само обленият в пот от куфеене Frank, но Trevor Peres, застанал в единия ъгъл, постоянно подканяше към самоубийствена активност редиците пред него. Спазва��ки обещанието си: “Не съм от онези, които се скриват след концерт”, след своето изпълнение John и бандата слязоха при публиката, като бяха силно впечатлени от “красивите момичета”. Цялото събитие беше помрачено от бой между фенове и охрана пред клуба малко преди изпълнението на Obituary. Имах възможност да чуя версиите и на феновете и на организаторите. И разбрах само, че насилието поражда насилие ( всяка страна има своите доводи в правотата си, но чрез юмруци нищо не се решава... Краят на статията нека бъде пожеланието на John Tardy към всички фенове в България: “Благодаря на всеки един от вас! Преживяхме нещо невероятно и с нетърпение очакваме възможността пак да свирим пред вас. Ако имате някакви снимки от концерта, пращайте ми ги, за да ги кача на сайта ни.”

44

Past Redemption

Hyperborea

Enthrallment


>>> Таня Стоянова chort е добре известен още от миналите и настоящите си участия в Emperor, Satyricon, Blood Red Throne и Green Carnation. Музикалните му хоризонти се простират от симфоничен и примитивен блек, през праволинеен дет метъл до атмосферичните и поетически експерименти на личния му проект. Зад творческата биография на музиканта, която лесно ще намерите под път и над път, преномерирана, наредена грижливо в множеството графи на дълги изпъстрени таблици, всъщност ще намерите съвсем обикновен човек. От онези скромни хора, в чиито очи се чете опита и преживяното страдание. Ако се случи да присъствате на концерт на коя да е от групите, в които участва, проследете с поглед Tchort. Винаги на по-задна линия, винаги застанал встрани. В сянка. Мълчаливо свири и изживява музиката. Екстремното му “аз” някак съвсем логично се връзва в цялостния му профил и служи като перфектен отдушник на цялата помия, през която може да те провлачи един живот. Поредната реакция срещу системата и нейните марионетки е повече от ясна. Заглавието на новия Carpathian Forest яростно изкрещява в лицето ви: Fuck You All!!!! Вярно е, че не ни ебе за нищо друго освен за курви и алкохол! Hail Satan!!! Кратка пауза. Е, предполагам, че това не е цялата истина... (иначе си се кефим на курвите и алкохола), но резултатите от работата ни имат значение. За наше щастие продажбите за Fuck You All!!! за един месец са по(високи от общите за Defending the Throne Of Evil. Предполагам, че не само от групата сме доволни от резултата. А още не сме започнали турнетата. Променихме стила и новият албум отразява сценичните Carpathian Forest. Беше записан по същия начин, по който свирим на живо. Това означава кратки паузи между песните, никакви клавири и семпли, никакви тригери. Просто ние петимата, свирещи нашите си простащини. За авторството Почувствах напрежение, когато щеше да излиза албумът, да. Не исках да съм този, който завлича бандата в калта, ако не се продаваше достатъчно или не получеше добри ревюта. Предполагам, че не бива да се тревожа за това, тъй като вече би по продажби последния. Сигурно Nattefrost е почувствал товара на собствените си рамене и в същото време е искал Carpathian Forest да е група, а не соло проект. От доста време ме караше да пиша песни, но ние смятахме, че той върши страхотна работа и досега не бях откликвал на предложенията му. Блек метъл+рокендрол=? В Carpathian Forest винаги сме имали рокендрол и пънк жилката. Другите групи, които го правят, само копират направеното от нас в последните 10 години. Дайте ухо на песни като He’s Turning Blue, Carpathian Forest, Doomed to Walk the Earth as Slaves of the Living Dead и т.н. Ще намерите ясни рокендрол и пънк влияния. Fuck You All!!!! не е изключение. Най-якото в едно турне Зависи за кое от всички си говорим, защото сме правили много ненормални неща през годините... Каквото и да правим обаче, музиката винаги ще е наш приоритет. Последното турне беше страшно добро, особено от страна на Nаttefrost.

CARPATHIAN FOREST

Та той се подпали! Източна Европа Мисля, че се наслаждавате на качествените и екстремни неща в живота, а ние сме екстремни, когато се стигне до концерти и артуърк. Освен това Nattefrost беше много навътре с обмяната на записи в демо периода на Carpathian Forest (групата има 5 демота и едно EP преди първия дългосвирещ албум " бел. авт.) и много от приятелите, с които разменяше музика, бяха от Източна Европа и славянските страни. Така че бандата имаше изграден статус още преди да излезе първият ни албум. Когато неотдавна свирихме в Дъблин, на шоуто имаше повече поляци отколкото ирландци! Цензура Не мисля, че някога сме били цензурирани истински. Не че винаги съм наясно какво става. Имаме някои провокативни фланелки и обложки, но ги правим със страст и стил, не защото искаме да ни цензурират. Някои групи го използват като реклама, но ние искаме феновете да получат това, които сме решили. Не това, което лейбълът или дистрибуторите са решили.

Green Carnation, Carpathian Forest... Mисля, че феновете се наслаждават най(вече на качествената музика. Не знам дали много фенове на Green Carnation ценят CF, рвегия стил Но а ав рж дъ hian Forest но обратното важи с пълна кали), Tchort (во st fro те са Carpat tte став R. Na али), сила. Carpathian Forest не е блек метъл съ ervertor (китара, беквок ограdp просто брутализъм и агре(китари), Bloo Anders Kobro (ударни) диск - ЕP ), ds сия, музиката и материалът Vrangsinn (бас asm, Caves And Titan Woo Ch e Old като цяло са много атмосфия Through r (1998), Strang 001), he at Le g in in ферични и мелодични. (1995), Black Sh bid Fascination Of Death (2 All!!!! or u Нещо, което се отнася и Brew (2000), M rone of Evil (2003), Fuck Yo Th за Green Carnation. Defending the (2006)

... и Blood Red Throne? Докато си говорим, се пише музиката за нов албум. Смятаме да го запишем по(късно през годината, може би октомври или ноември. Освен работата по него, нямаме странични планове за турнета и т.н. Това само би забавило процеса на издаване, а ние искаме на пазара скоро да излезе нещо ново. А съкровеният проект е... ...Green Carnation. Все още е по(личен за мен, нищо не се е променило. Музиката и текстовете винаги са от много личен характер. Това прави песните по(важни за мен. Те представляват част от мен. Върхове и падения Смъртта на дъщеря ми и раждането на сина ми. На какво ме научиха? Че Животът (Смъртта) е кучка и ако беше живо същество, щях да го убивам отново и отново. От друга страна живея ден за ден и не гледам твърде много напред, защото никога не знаеш какво те чака зад ъгъла. Nattefrost Той си е той, независимо дали сме на турне, дали сме с други хора или съм сам с него. Това, което виждате, е това, което получавате. Вероятно е много по(сложен от това, в което би ви накарал да повярвате. Но е екстремен човек с екстремна личност и за нас е перфектният фронтмен и лидер на банда. Carpathian Forest, Wongraven еднаквата обложка Не знам какво стои зад всичко това... По онова време не съм бил в групата и не мога да кажа. Възраждане на Emperor? Събраха се, но очевидно не в оригиналния състав. Гледах ги обаче на Inferno фестивала и беше страшно яко. Trym наистина ме впечатли. А и беше истински хит парад ( толкова велики песни, от които да избираш. Страхотно е и от тази страна на сцената.

45


>>> Георги Георгиев Pharaoh свързваме предимно с името на вокалиста им Tim Aymar, който участва и в Control Denied - групата на покойния Chuck Schuldiner от Death. Но Pharaoh са доста повече от “бандата, в която пее еди-кой-си-от-еди-къде-си”... Новият им албум е доказателство за това. Здравей, Chris, и поздравления за The Longest Night! Как изглежда той през твоите очи? Chris Black: Със сигурност натрупахме много опит от първия ни албум насам. Говоря не само като композитори, но и в работата в студиото. Тъй като по същество ние сами си продуцирахме After The Fire, сега знаехме кои грешки да избегнем. Музиката в предишния ви албум бе доста повлияна от Iron Maiden. В The Longest Night също имате допирни точки с тях, но като че ли сега вашето собствено лице се вижда по&добре? Определено. Новият албум е по(сложен и този път удобно се разпростряхме върху някои нови територии. Разбира се, Maiden елементите винаги ще бъдат там, защото е много трудно да пишем нашия хеви метъл, без да използваме китарни хармонии и извисяващи се вокали, които публиката винаги ще асоциира с Iron Maiden. Разбирам, че никога няма напълно да се освободим от Maiden сравненията, понеже винаги ще свирим в основата си същия стил. Но докато някои не каже: “О, те са свили този риф от The Trooper” или нещо подобно, мисля, че всичко ще е наред. Някои смятат, че музиката ви е ориентирана повече към щатския хеви/пауър метъл като звучене, а други, че имате повече европейски дух в музиката си? Вероятно е така, но не съвсем. Имам предвид, че ние сме щатска хеви метъл група, така че как не бихме звучали като щатска хеви метъл банда? Но разбирам какво се има предвид. Ние имаме по(мрачни уклони в музиката си, отколкото някои от нашите сънародници. Също така не сме съсредоточени толкова върху ритмичните части, колкото върху мелодичните и затова ни асоциират със звученето на някои европейски банди. По какъв начин Tim се присъедини към вас? Доколкото знам, всичко е започнало още преди Control Denied? Това бе щастлив момент! Той бе на разположение по същото време, когато бяхме обезсърчени от безплодното ни търсене на вокалист. Tim и Jim Dofka тъкмо се бяха разделили за малко в Psycho Scream. Това беше един вид като кавга между влюбени ( в смисъл че скоро след това нещата се оправиха. Но самият Jim предложи Tim и ни свърза с него, така че всичко беше в точния момент и точното време. Знам, че се заслушвате и по днешните мелодични скандинавски дет метъл банди. Кои са ви фаворити? CB: А аз все още обичам онези албуми от средата на 90(те, като Storm of the Light’s Bane на Dissection и Whoracle на In Flames например, но Dark Tranquillity са единствената група от първата Скандинавска вълна, която през цялото време успя да задържи вниманието ми и все още харесвам. Предпочитам техните “барокови” албуми, имам предвид The Gallery и т.н., в които има акустична китара, съчетана с по(космополитна ера, но също така ценя твърде много и Damage Done. Мисля, че последният “нов” албум в този стил, който ми грабна вниманието, бе Silent Night Fever на

46 46

те са Pharaoh държава САЩ стил хеви метъл състав Tim Aymar (вокали), Matt Johnsen (китари), Chris Kerns (бас), Chris Black (ударни) дискография After The Fire (2003), The Longest Night (2006) homepage www.solarflight.net

Здравей и на теб, Tim! Ще започна направо. Вероятно няма да ти е лесно да говориш по темата, но би ли ни казал повече за Chuck Schuldiner? Какъв беше като музикант и човек? Някои хора все още говорят за трудния му характер? Той беше убийствен композитор и изпълнител. Познавах го достатъчно, за да разбера колко важна бе за него работата да е свършена добре и то докрай, и колко го вбесяваше, когато го пързаляха. За Бога, та той беше шибан хеви метъл артист, какво друго би могъл да очакваш? Лигаво хленчене на някакъв страхливец? Онези хора, които продължават да го клеветят, сигурно са много щастливи, че сега той е мъртъв и не може да си прибере парите, които заслужи със своята работа. Но въпреки че него вече го няма, те все още не могат да си затворят шибаните усти и да се разкарат! Той беше сърдечен и мил към своето семейство и приятели, свиреше отлично на китара, можеше да се “дере” страхотно и правеше невероятни барбекю сандвичи. За мен неговият така наречен “много труден характер” беше нещо много позитивно. Той го държеше и вярваше в него. Разкажи ни повечко за записите на песните за втория албум на Control Denied? Доколкото знам, ти е трябвало да напишеш партиите на две песни? Не бих желал да коментирам това. Ако проектът се завърши и издаде, ще има повече информация. Песните са страхотни, но аз не съм написал текстовете за парчетата все още... В този ред на мисли какво е мнението ти за войната между Karmageddon (екс&Hammerheart) и майката на Chuck? Това е болезнена и мъчителна тема. За да съм кратък: на някои хора не им пука, кого нараняват. Договорът е бил пълен боклук, както ми е казвал

Dimension Zero, но бе твърде лошо, че следващият беше кофти. CK: Dark Tranquillity издават постоянно качествен материал. Голям фен съм на The Jester Race на In Flames. Whoracle и Colony също бяха готини, но след това те ме изгубиха като слушател. Също така мисля, че Old Man’s Child е една от най(добрите банди от онзи регион и съм винаги радостен, когато Galder намира време покрай задълженията си с Dimmu Borgir, за да напише нов албум. MJ: За мен първите три албума на Soilwork са безспорно на върха, говорейки за скандинавски мелодичен дет метъл. По времето, когато излезе третият им, аз бях абсолютно уверен, че е невъзможно да направят лоша музика. За съжаление те ме опровергаха само година след това. Говорейки за други банди, аз съм огромен фен на Darkane. Е,

TIM AYMAR: ДОГОВОРЪТ НА CONTROL DENIED БЕ ПЪЛЕН БОКЛУК!


yyrkoon

СТРАХ ОТ МОРСКИТЕ ДЪЛБИНИ и на Non(Human Level също. Christopher Malmstrom е определено подценяван китарист и творец, което е доста неприятно, а Peter Wildoer пък е един от най(добрите метъл барабанисти днес. Един от традиционните ни въпроси е какво знаете за България? MJ: Знам, че българската храна е чудесна и в езика ви има много “з” и “в”. Ох, и Pantommind са от България. Имат страхотен вокалист! Последни думи към вашите почитатели тук? CB: Искам само да ги поздравя и да им кажа благодаря, че ни слушат! Надявам се, че не сме ви отегчили с това интервю. Също така, всеки може да се свърже с нас или с нашия лейбъл (Cruz Del Sur Music; Wizard за България " бел. авт.), ако нашите дискове се намират трудно при вас и ние ще се опитаме да помогнем.

Chuck, а той беше твърде болен, за да се бори сам, когато осъзна, че е бил измамен. Това, което те издадоха впоследствие, беше демо, което Chuck не би искал хората да чуят... Jane направи най(доброто, което можа, за да защити неговите желания, но делото за съжаление бе изгубено. ОК, да минем на друга тема. Разкажи ни повече за проекта на жена си Eternal Tragedy и работата ти като продуцент? Аз съм звукозаписен инженер от 10 години и продуцент от 7. Помагам на музикантите при техните първи албуми и звученето им. Зарязах студийната си работа в Питсбърг, понеже с Control Denied трябваше да сме на турне и да запишем след това за неограничено време, но малко след това бе открита болестта на Chuck. Също така учител по пеене и музика от 1990(а. Преди Chuck да почине, се преместих в друг град да живеем с един приятел, започнах работа в местния музикален магазин и да записвам с Psycho Scream. Запознах се със Stefania след смъртта на Chuck, това ни събра. Тя е фен и много добър дет метъл китарист, да не говорим, че е прелестна. Тя ми изпрати свои демота, попита дали харесвам музиката й и така се започна... Докато най(накрая решихме да се оженим в един петък, 13(и, който съвпадаше и с пълнолуние... Нейният проект се получава много добре. Написах партиите за барабаните, а тя вече има завършени почти всички ритъм(китари, дори скоро бяхме в Кливлънд да помолим Pete Sandoval от Morbid Angel да свири в проекта. Имам предвид и Richard Christy, ако успея да го открия. Също така се оглеждаме за постоянни членове: барабанист, втори китарист, вокалист и басист, за да направим бандата...

>>> Виктор Колев В последните месеци е модерно да се сещаме за Франция най-вече с това, което Зидан причини на Матераци, но държавата на революциите е на път да сътвори поредната такава не във футбола или политиката, а в дет метъл сцената. Прав е Geoffrey Gautier да недоволства от насаденото пренебрежение към френския метъл, но в последните години точно банди като Yyrkoon, Gojira, Carcariass, Arkhon Infaustus дадоха съвсем друга перспектива. И ако продължат с тази увереност, очакват ни още тежки дни. Хай, да започнем съвсем стандартно. Едва ли много от нашите читатели са чували за Yyrkoon... Всъщност тази група започна истинското си съществуване с албума Occult Medicine от 2004 година. Не че предните ни два бяха лайна, но са различни и не толкова хомогенни. Сега вече влиянията ни са прочистени и днес можем да кажем, че свирим смес от траш и дет, с атмосферични пасажи и хеви метъл сола. Името Yyrkoon е взето от сагата Elric на американския фентъзи автор Майкъл Муркок, където Yyrkoon е магьосник (всъщност този автор е англичанин, чиято популярност е далеч по"голяма в Щатите " бел. авт.). Взехме обаче само името заради звученето му. Нямаме нищо общо с неговите фентъзи светове. Започнали сте като блек метъл банда, какво ви накара да спрете с този стил? Това беше в самото начало, през 1995 г. Записахме едно демо с пет парчета в блек траш стил. С натрупването на опит музиката ни съвсем естествено започна да се променя. Затова и смятаме Occult Medicine за първия ни важен албум, с добър издател и добро продуциране. Всичко преди него е в сферата на аматьорството. Да се насочим сега към новия ви албум Unhealthy Opera? Концептуален албум, базиран на страха и лудостта от митовете на Хауърд Лъвкрафт. Опитахме се чрез този албум да изразим страха, който се поражда от неизвестното и от онези ужасяващи и фантастични поверия, в които всеки от нас дълбоко вярва. И по(конкретно ( когато умът ти е изправен пред подобна емоция и не можеш да разграничиш реалността, която те държи здраво стъпил на земята, от лудостта. В нашата музика бързите части символизират лудостта, а мелодичните ( моментите, в които разумът ти надделява в борбата с ужаса. Темата за първичния страх е откакто свят светува и всеки има определение за него ( нашето е чрез метъла. Как толкова много се запали по Лъвкрафт? Още на 15 години бях навътре в неговите творения, когато трябваше да играя в една театрална постановка, базирана на произведението му The Call Of Cthulhu. Бях запленен от това колко реално е описанието му и едновременно фантас-

те са Yyrkoon държава Франция стил дет метъл състав Stephane Soutereyand (вокал, китара), Geoffrey Gautier (китара), Victorien Vilchez (бас), Laurent Harrouart (барабани) дискография Oniric Transition (1998), Dying Sun (2002), Occult Medicine (2004), Unhealthy Opera (2006) homepage www.yyrkoon.net тично. Основната част от старите богове, които управляват света, и човешките души в митовете на Лъвкрафт спят на дъното на океаните, а аз се страхувам от морските дълбини още от най(ранно детство. Като начин да изразя този страх се яви Unhealthy Opera. Концептуалността не води ли след себе си и по&дълъг процес на композиране? Абсолютно, структурирането на музиката е най(трудното нещо при композирането. В днешно време имаме възможност да използваме компютри, преди да влезем за записи. Вкъщи имам различни софтуерни програми, чрез които изготвям аранжиментите, които после да репетираме с групата. Какво мислите за Morbid Angel и Behemoth влиянията във вашето звучене? Morbid Angel вероятно да, но за Behemoth не мисля така. Никой в бандата не им е фен. Аз самият чух последния им албум, но нямам нищо друго тяхно. Виж за Morbid Angel, едва ли има дет метъл банда по света, която да не е било повлияна от тях. Техните рифове и атмосфера са уникални и не можеш да ги сбъркаш. Винаги съм твърдял, че в дет метъла китарните сола са само за добро? Определено! Големи фенове сме на хеви метъл банди и стари рокендрол групи. Доброто соло трябва да въздейства на слушателя, няма значение дали е технично, или не. Понякога две ноти са много повече от двайсет. Ако солото е като звънене на мобилен телефон, тогава е лошо... Последният ми въпрос е за френската дет метъл сцена? Като че ли в сравнение с други европейски държави французите сме малко поизостанали. Все пак се забелязва оживление и сега има много добри банди, които правят оригинална музика и изнасят страхотни концерти. Например сещам се за такива като Gojira и Scarve. Когато ходим на турне извън Франция, често чуваме: “...от Франция? Ама вие там свирите ли метъл? Трябва да проверя.” Искам да променим подобен манталитет и мисля, че вече сме започнали. Вече можеш да откриеш редица френски банди по големите фестивали. Май хората са взели да поумняват, ха(ха(ха!

47


>>> Божидар Михайлов, >>> Евтим Станков Stefan Zell късно осъзнава себе си като любител на твърдата музика. Първото му увлечение се оказва Kiss. Това е групата, която го кара да се захване с бас, докато негов приятел не му връчва Queensryche и Dream Theater. Отначало вниманието на праволинейния рокаджия не може да бъде пленено от подобен вкусов скок, но скоро вирусът го поваля... И така до наши дни. Както очаквахме Stefan се оказа интелигентен събеседник, който не се вълнува от въпроса на каква цена може да си купи самочувствие.

те са Wolverine държава Швеция стил прогресив метъл състав Stefan Zell (вокал), Mikael Zell (китара), Per Henriksson (клавири), Thomas Jansson (бас), Marcus Losbjer (барабани) дискография Fervant Dream (1999), The Window Purpose (2001), Cold Light Of Monday (2003), Still (2006) homepage www.wolverine-overdose.com

Поздравления за чудесния Still! Предизвикателство ли е да запишеш каквото и да било след силна творба като Cold Light Of Monday? Всъщност никога не съм поставял въпроса по този начин. Обичам Cold Light Of Monday, но истината е, че преминахме през Ада, за да го издадем. Наложи се да презапишем целия албум (без барабаните и клавишните), защото звукът на останалата част от първата версия беше отвратителен. Взехме заем и отидохме в студиото Spacelab, за да презапишем песните, и това естествено ни отне много енергия. Този опит направи писането на Still много по(леко, защото вече бяхме много внимателни в подхода, а и бяхме убедени, че трябва да заровим неприятностите в миналото. Ако трябва да обобщя с една дума процеса по записването на Still, то тя ще бъде “освежаващ” ( един вид терапия. Защо Still? Групата съществува вече 11 години и заглавието Still показва, че продължаваме да бъдем силни. В същото време това е и намек за огорчението ни, че все още не сме постигнали успех като продажби, а от толкова години свирим и по мое мнение имаме страхотни албуми. Смяташ ли, че имате потенциал да достигнете музикалните телевизии и кориците на списанията? Със сигурност мисля, че можем да станем големи най(малкото в металния жанр, тъй като сме мелодични, а и не е трудно да се зарибиш по музиката ни. Имам предвид, че нямаме 10(минутни парчета, пълни с инструментални изхвърляния. Най(важното за нас е да създаваме песни в истинския смисъл на думата и ако успяваме, а аз си мисля, че често става така, бихме могли да разширим значително фен базата си. Как ти се струва първият ви албум Fervent

>>> Евтим Станков Tiamat винаги ще бъдат пионери, без значение дали става въпрос за блек, дет, готик, атмосферичен или екпериментален метъл/ рок. Изминали дългия път от екстремното до това, което представляват в днешни дни, шведите никога не сведоха глава пред течения и моди. Заради първото им официално DVD потърсихме главния богохулник и главен жрец на вавилонския бог Тиамат, музикалния перко Johan Edlund.

48

ПОЛЕГНАЛА В СКУТА КОТКА Здравей Johan. Това е първото ви DVD. Защо излиза чак сега, след толкова години на сцената? Не искахме да издаваме DVD, преди да сме почувствали, че имаме достатъчно добър материал, който да запишем. Сега, след като през годините събрахме всичките тези неща, можем да издадем това DVD с достатъчно качествен материал като видеоклипове и т.н. Кои са най&честите грешки и несъвършенства, които сте забелязвали в други DVD&та, и успяхте ли да ги избегнете във

вашето? Някои банди просто бълват DVD(та дори още като съвсем нова група. Мисля си, че ако си млада банда, е по(добре просто да изчакаш малко, да натрупаш история, за да имаш избор какво да запишеш на диска, а не просто да вървиш с камера зад сцената и да издадеш сниманото като бонус материал. Защо избрахте Краков? Нашата история с Полша започна през 1990 г., когато направихме първия си концерт извън Швеция именно близо до Краков.


Dream от сегашна гледна точка? Гледам на него като на важна крачка. За съжаление не виждам много повече от това в него... Продуцирането е доста слабо, не съм доволен и от свиренето ни. Но по някакъв начин албумът е очарователен и показва къде сме били като група и като музиканти по онова време. Намирам песните за доста добри, особено Again?, която понякога изпълняваме на живо. Доволни ли сте, виждайки значителното развитие през годините? Много съм щастлив от развитието ни! И не става дума за техническото, а предимно за музикалното. А какво ще стане, като усетите, че сте стигнали върха на потенциала си? За себе си мога да кажа със сигурност, че в такъв момент ще напусна групата. Няма смисъл да продължаваш, ако ще го правиш по(лошо отпреди. Дразнят ли ви сравненията с Opeth? Не толкова. Много по(дразнещи са сравненията с Dream Theater или Pain Of Salvation, а съм чувал доста такива в миналото. Всъщност не ме интересува особено с кого ни сравняват хората, ако в крайна сметка съзират и собствения ни облик. Защо решихте да се кръстите така? Нека бъде ясно, че мразя името ни! Marcus го измисли още през 1996(а. В началото стартирахме групата като страничен проект и се намирахме на територията на мелодичния дет метъл. Името ни не беше най(важното за нас и искахме да е нещо, което ще звучи готино. Това в крайна сметка се оказа Wolverine. Ние бяхме едновременно големи фенове на комикса Marvel ( Wolverine там е мутант, който притежава по животински обострени инстинкти, светкавични рефлекси и остри като бръснач нокти, както и самолечителна способност да се възстановява от всяко едно нараняване ( така че смятам, че това изигра решаваща роля. Както казах, мразя името и бих искал да го сменим моментално, но някои от другите членове възразяват, така че, предполагам, ще си останем с него. Значи няма връзка между името на групата и реално съществуващото животно (росомаха " бел. авт.)? Ни най(малко... Как си обясняваш, че в Швеция буквално блика от класни групи? Нека да започна с това, че в Швеция имаме т.нар. Образователна асоциация за възрастни, която, мисля, съществува само в Швеция. Няма да навлизам в подробности за това кои са те, но само ще отбележа, че дават голяма помощ на групи, които решат да работят с тях. Имаме и добра образователна система, в която е застъпена музиката. Разрешено е веднъж седмично да напуснеш нормалните часове и да посетиш музикално училище. Може да не

Имаме много фенове там и винаги сме били в добри отношения както с публиката, така и с местните промоутъри. Как сравняваш и къде поставяш Church of Tiamat спрямо предишните два концерта на групата The Sleeping Beauty и The Musical History Of Tiamat? Не искам да ги сравнявам. Единственото нещо, което искам да кажа, е, че ние никога не сме лъгали слушателите и винаги сме представяли 100% чисто свирене на живо, без фалшификации, оувърдъбове и подобни. Все още ли си така суеверен? Все още ли гледаш да не пропуснеш да завъртиш обърнатите кръстове, когато ти престои полет например? Разпятията, които притежавам, са почти винаги във въртеливо движение, но като че ли повече се задържат в обърнато положение...

WOLVERINE & FERVANT DREAM (1999) Група, която запише дебют като този, най(малкото буди голям респект сред колегите и сакрален статут сред феновете. Среднотемповият им прогресив е от онзи познат скандинавски тип, който е насочен към слушатели, чиито музикални вкусове никога не биха ги накарали да харесат групи като Dream Theater и Queensryche. Побратимите са Opeth, Anathema, Porcupine Tree, дори Katatonia. И все пак в дебюта тази насока е само загатната, залага се на технични, но и навяващи дуум морни разработки, а Marcus Losbjer освен че класно опъва кожите, носи модната за времето полярност в пеенето, постигната посредством ревящите вокали. WOLVERINE & THE WINDOW PURPOSE (2001) Подходът е по(рифов, Stefan Zell се показва в светлината на завършен вокалист с универсално гърло, а неговият дует дуел с Jamina Jansson в Leaving Yesterday е незабравим. Towards Loss демонстрира влияния от гигантите Pain Of Salvation в неврастенично разпокъсаните вокали. Marcus все още не се е отказал от ревовете, но те се сливат с останалата звукова реалност, не се противопоставят на чистото пеене и функциите им съвсем се обезсмислят със следващия албум.

WOLVERINE & COLD LIGHT OF MONDAY (2003) Големият скок е извършен и това е естественото продължение на дебюта Fervent Dream, а свираческите тенденции ще си останат запечатани в The Window Purpose. Cold Sarah, New Best Friends, Pantomime,

Tied With Sin и The Final Redemption преминават неусетно и милват като благословения ( това усещане е и най(отличителната черта на албума. Carousel показва как може да се свири усложнено, но и прямо, претенциозно, но и с недвусмислено изразен човешки облик. В звуковите разходки, които служат за основа на песните, Wolverine тъпчат по пътеки, бродени преди това от Radiohead, но тук няма нищо изненадващо, защото англичаните изпочупиха трънаците и показаха нови подходи на не една скандинавска група. WOLVERINE & STILL (2006) Да повторят нивото на Cold Light Of Monday, значеше да направят почти невъзможното... Но Wolverine издадоха второто си подред безкомпромисно откровение, без Still да е близнак на предходника си. Сега шведите постигат изключително трудния компромис между класа и комерсиалност. И нека тук комерсиалност не значи целенасочен стремеж към евтина популярност ( истината е, че песни като A House Of Plague и Liar On The Mount биха могли да се харесат на широк кръг от хора, но и да гъделичкат слуха на елитарния ценител. Taste Of Sand носи онази одухотворена тъга, която живее в песните на Antimatter и Anathema, This Cold Heart Of Mine с разнообразните си и усложнени пластове напомня на най(добрите моменти от миналите им творби, а Bleeding, Nothing More и финалната And She Slowly Dies звучат все едно в тях са заложени месиански способности. Колкото и да е трудно да се напише ( Cold Light Of Monday е надскочен със Still.

звучи убедително, но хиляди души посещават тези музикални училища и това им помага да развият интереси в тази област. Мисля, че това е и основата на нивото на музикалната сцена в Швеция. Оттук нататък? Изглежда, не обичате да стоите на едно и също място & бихте ли зав(б)или в посока пост рок например?

Кой е най&продаваният албум на Tiamat и каква е причината за това? Wildhoney. Причината? Може би защото е оранжев??? След него можехте да тръгнете по комерсиалния път на Paradise Lost, но не го направихте, а вместо това записахте A Deeper Kind Of Slumber & албум, който много от феновете възприеха доста време след като излезе. Има ли нещо специално, свързано с него? Да, смятам, че е велик албум! Това е един от записите, които можеш да си пускаш хиляди пъти и при всяко слушане да откриваш нещо, което не си чул предишния път. За всички от групата все още е интересно да го слушаме от време на време. Какво мислиш за така модерните слухове за края на света? Пия страхотно гръцко кафе, слънцето блести през прозорците ми, котката ми

Нямам си и идея къде можем да се озовем музикално в бъдеще, но чувствам, че в момента сме си на удобно ( у дома. Имаме си собствен звук, но смятам, че с всеки следващ албум ще разширяваме пространството, в което сега се намираме. Мога единствено да се надявам, че почитателите ни ще ни придружават в пътешествията.

е легнала в скута и работя върху нови песни. Аз съм позитивен човек и не ми пука особено за всичките тези апокалиптични теории. Чу ли за тазгодишния Monsters of Rock в България? Да, чух за българския Monsters Of Rock. Имам приятел, който беше у вас миналата година, а вчера пих бира с Gus G. (лидера на Firewind, които бяха сред обявените имена за MoR " бел. авт.), който ще бъде там, и той ми каза за някои от бандите, които ще свирят. Аз живея в Солун и съм много близо до България, дори планирам да пътувам за там с моята приятелка някой от следващите уикенди, може би дори за Monsters of Rock. Ще видим...

те са Tiamat държава Швеция стил готик метъл състав Johan Edlund (вокал, китара), Thomas Petersson (китара), Anders Iwers (бас), Lars Skjold (барабани) дискография Sumerian Cry (1990), The Astral Sleep (1991), Clouds (1992), The Sleeping Beauty - Live in Israel (EP, 1993), Wildhoney (1994), The Musical History of Tiamat - live, (1995), A Deeper Kind of Slumber (1997), Skeleton Skeletron (1999), Judas Christ (2002), Prey (2003), The Church Of Tiamat (DVD, 2006) homepage www.churchoftiamat.com

49


БАЩИТЕ НА РОКА те са Voivod стил кибер траш/спейс метъл държава Канада състав Denis “Snake” Belanger (вокали), Jason “Jasonic” Newsted (бас), Michel “Away” Langevin (ударни) дискография War And Pain (1984), RRROOOAAARRR (1986), Killing Technology (1987), Dimension Hatross (1988), Nothingface (1989), Angel Rat (1991), Best Of Voivod (1992), The Outer Limits (1993), Negatron (1995), Phobos (1997), Kronik - Compilation (1998), Voivod Lives - Live (2000), Voivod (2003), Katorz (2006) homepage www.voivod.com

>>> Божидар Михайлов, Любо Нанов

Voidod не е само име на рядко будна в своите параноични търсения група, а и название на едно понякога страховито, друг път тъжно, а често и объркано същество, чието състояние неминуемо дава насока и на албумите, които... хмм... краси. Това метаморфиращо създание може да бъде видяно по обложките, но никога не забравяйте, че както вие го гледате, така и то вас ви наблюдава и изследва. Дискографията на Voivod е приказка, подобна на тази за грозното пате, което се превръща в лебед, но при канадците по животински първосигналният тенекиен главорез през годините се преобразява в робот с човешко сърце.

КОСМИЧЕСКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В южните части на канадската провинция Квебек се е приютил тихият град Jonquiere, известен повече с богатите си на алуминий околности. Същият този алуминий, който, въпреки че не е благороден метал, има: 1. странна устойчивост към ръждата, както и: 2. широко приложение в конструкциите на летателни уреди, обслужващи космическите технологии. Това са и две от нещата, които косвено, а някога направо и пряко, ще характеризират музиката на Voivod. След няколко години, прекарани в анонимния ъндърграунд, възпълничкият в детските си години Piggy, човекът с удължено лице и странни гримаси Snake, вечно закъсняващият за репетиции Away и нацупеният Blacky биват финансирани не от кого да е, а от собствените си родители за екстремните си изблици, отприщени в дебюта War And Pain. Фрустрацията от скъсания договор с Metal Blade (Voivod подписват с Noise Records за три албума) ги подтиква да запишат рядко шумно и управлявано от неистов гняв творение RRROOOAAARRR, което си остава непреходен култ за почитателите на примитивните излияния в метъла. За останалите това е албумът, към който едва ли ще посегнат повече от няколко пъти през живота си.

й и опасностите, които тя таи. Но едва ли на това се дължи неочакваният скок, който Voivod правят с вероятно най(важния си албум. Следва турне в Америка и Европа с Kreator. Дали пък тогава канадците не посяват трънливото, но красиво цвете, което избуява шест години по(късно в Renewal на същите Kreator... В най(плодотворното за траша време излиза и Dimension Hatross, но четиримата не се стремят да използват благоприятната за печелене на някой друг долар почва, а нескромно демонстрират какво са сторили само за една година ( нищожна времева дистанция, а скокът е значителен. Voivod впрягат всяка нова музикална форма на изразяване и я насочват като лазер към тъмните и доскоро необятни за тях пространства. Минава още една година и съпроводената със знаменателния за групата договор с MCA за три албума продукция, наречена Nothingface, ще постави Dimension Hatross в скромната, но отговорна позиция на прелюдия към голямото артистично блаженство, прекъснато от Negation и приключващо с магичната аморфна маса от чугун, наречена Phobos. Следват незабравими турнета с две от най(важните фигури за бъдещето на алтернативния рок Faith No More и Soundgarden, както и с безсмъртните сънародници Rush.

СТУДЕНАТА ВОЙНА АРТИСТИЧНИ МАЗОХИСТИ Killing Technology е записан в Западен Берлин, където четиримата отвъдокеанци усещат съвсем остро и неподправено студената война, абсурдът

MCA изискват от групата да омекоти значително звука на следващия си албум, за да стане той още

АЗ, по(продаваем. Става ли така? Angel Rat е действително по(лек, но и по(малко комерсиален. С него Voivod вмъкват абзац в страниците на класния прогресив рок. Притиснати от компанията за олекотяване, те приемат болката като обект за удоволствия ( четирима артистични мазохисти. Blacky напуска преди записите на The Outer Limits, за който останалите трима използват се-

MICHEL “AWAY” LANGEVIN: ÂÈÍÀÃÈ ÑÌÅ ÁÈËÈ ÚÍÄÚÐÃÐÀÓÍÄ Привет, Michel! Заглавието на новия албум звучи като френската дума за числото четиринадесет. Това ли имахте предвид? Докато правехме демо записи през 2004(та, Piggy записа един диск, за да покаже докъде сме стигнали, и го надписа по този Voivod(ски начин. Когато дойде време да мислим за име на албума, ни се видя естествено да го кръстим така. Сканираният от мен оригинален Katorz надпис ще намерите в обложката към албума. Обложката на Katorz изглежда коренно различно & никакви чудовища и странни същества, просто вие четиримата. Дали бе повлияна от кончината на Piggy? Да, искахме обложката да бъде малко „отрезвяваща” и да покаже нашето единство. Слагането на чудовище на корицата

би било проява на лош вкус. Не бях в подходящо настроение за рисуване на чудовища, стигат ми тези в главата ми. В книжката има достатъчно зловещи рисунки. Смяташ ли, че албумът би се получил такъв, ако Piggy беше още в състава? Разбира се. Четиримата заедно написахме 23 песни. Не сме променяли нищо, парчетата звучат по начина, по който бяха планирани. Почти година мина от кончината на най&близкия ти приятел. Успя ли да се отърсиш от това? Не. Все още се събуждам всяка сутрин с мисълта за Piggy. Толкова дълго бяхме най(добри приятели. Липсват ми ежедневните ни разговори по телефона, постоянно очаквам да ми се обади. Споменът е прекалено пресен… Щяхте ли да имате силата да довърши-

те албума, ако това не беше последното желание на Piggy? След смъртта на Piggy няколко месеца не бях способен на нищо. Прекарах зимата почти в болестно състояние. Сигурен съм, че и Jason беше в това положение. Към януари тази година вече се посъвзех и влязох в студио, но известно време въобще не бях сигурен, че ще мога да го направя в емоционален план. Snake, Jason и аз имаме специалната мисия да направим така, че музиката на Piggy да достигне до хората. Последователите ни заслужават нов албум. Доколкото разбрахме, Piggy е оставил материал за още два&три албума. Ще го използвате ли? Ще запишем песните, които направихме с Jason. Догодина ще издадем нов албум, след това трябва да седнем и да прослуша>>> на стр.52

50


snake

away

piggy

jasonic

ÀËÁÓÌÈÒÅ War And Pain сякаш е записан от едни малко по(сръчни Venom и по(екстремни Motorhead, а Kill’Em Alll на Metallica, представляващ най(близката съпоставка, е далеч по(пипнат и зареден с магията, която още през следващата година ще изстреля Lars Ulrich и компания в ново измерение. Канадците обаче, изглежда, не бързат заникъде, а се забавляват с недодялания си запъхтян блус, грешно припознаван като траш метъл. Iron Gang и Nuclear War отварят пространството, което ще бъде многократно разширявано и нужно, за да може порасналият Voivod да оцелее, а едноименната е знак, че монотонното блъскане ще бъде временно забавление. R R R O O OA A A R R R е м а л ко по(техничен, но далеч по(хаотичен от пълния с първичен ентусиазъм дебют. Звукът, колкото и трудно да може да се приеме, става още по(мръсен, китарите са размазани и вместо да повеждат песните, дават благотворен принос за всеобщото паническо бягство от фокус, в което четиримата показват завидно усърдие. Солата идват от адските дълбини и да ги следваш изисква огромни усилия. Колкото и хамалски да пее в дебюта, Snake надминава себе си ( сега е като освирепял от пиене и прегракнал от кръчмарски химни. Лирическият вандализъм може да се обобщи с две от заглавията: Fuck Off And Die и Slaughter In The Grave.

РОБОТЪТ сийни музиканти. А самата творба успява да диша с пълни гърди въпреки стоманените клещи, които й устройват взискателната към масовия потребител издателска компания, оплакващите се от отдавна поетия завой стари метални фенове и недоволстващата от психеделичната кибер атмосфера новопривлечена прогресив прослойка. И все пак, въпреки че не постигат успех сред подвластните на радио ефира програмирани купувачи на дискове, Voivod повторно разтърсват ъндърграунд средите. Точно в този момент обаче напуска и Snake... НОВАТА КОНЦЕПЦИЯ Eric Forrest се оказва обещаващ басист и здраво гърло, а тези две неща се вписват идеално в новата концепция на Voivod, която се състои в липсата на всякакъв тематичен план ( Away за първи път решава да даде почивка на съзнанието си от концептуалните лабиринти, които дотогава то неуморно е плетяло, а триото изкарва суров като подход и дигитален като звучене албум. И символът на групата не стои на едно място. След като на обложката на Angel Rat той се скрива зад кадър, в The Outer Limits се появява с онези огромни и безизразни зелени очи на извънземно, в Negatron той е влязъл под желязната кожа на мравка робот, битуваща сред нажежената до червено атмосфера на пустинна планета. И ако някои си е мислел, че Eric Forrest е дошъл с единствената цел да развали с ревовете си Voivod чрез албума Negatron, след това получава тежкия юмрук Phobos, пред който не му остава друго, освен да заеме поза на страхопочитание. На последвалото турне ванът на групата катастрофира на германска

територия и Eric едва оживява, но остава инвалид с травми по краката и кръста. Въпреки нечовешката воля, с помощта на която успява бързо да се възстанови до ниво да може да участва на живи изпълнения, се налага да напусне групата. НЕОБЯТНИЯТ КОСМОС Следва незапомнена шестгодишна пауза, чието безплодие бележат сборен и концертен албум. Оригиналният глас на групата Snake се завръща, а дългогодишният почитател и приятел на Voivod Jason Newsted дебютира на борда на безпомощно насочилия се към земните ширини космически кораб. Jasonic е новото му бойно име, но по ирония албумите с него звучат на трудно слушаеми честоти. Едноименният от 2003(та загатва за неудачна тенденция, задълбочена в новия Katorz. След като символът на групата във Phobos артистично деволюира в кошмарна маска на страданието, шест години по(късно го виждаме във формата на безпомощен и крехък хербариен експонат. В Katorz съществото Voivod биде погребано. От обложката ни гледат четиримата от групата, но единият от тях, създателят на звуковите пейзажи, украсявали историите на Аway, Denis D’amour (Piggy), отлетява завинаги към необятните космически полета. Всички ние се разделихме с рядко оригинален и талантлив творец. Да се надяваме, че в сивата нагъната лаборатория на Away има и рецепта за съживяване на мъртъвци, защото само така Voivod може да бъде върнат към живот, а относно Piggy… Нему принадлежат и Космосът, и Вечността.

В Killing Technology групата се изстрелва до съвсем ново измерение, тук са непогрешимите тревожни акорди и мощен студен звук, както и космическата тематика ( стилът им не без основание е наречен кибер траш. Какво ли е станало само две години след пъклените звуци на RRROOOAAARRR, които отреждаха на групата място сред пехотинците на първобитния метъл, за да се стигне дотам, че те да станат експериментатори, законодатели, водачи? Snake е обуздал хаотичния си бяс и иронията във вокалите му е заела своето емблематично място, китарата в ръцете на Piggy се е превърнала в сирената, която неуморно възвестява нашествието на машините. От кожите на Away отеква не познатото чирашко налагане, а тежки метални чукове, подкрепяни от заплашителния грохот на баса на Jean(Yves Theriault (Blacky). В Dimension Hatross клетото създание от обложките се е превърнало в пълно отрицание на себе си ( клинично обездвижен и безпомощен ламаринен паметник на гротеската. Музиката е манифест на отчуждението, тържество на нечовешкото, а текстовете разказват приказки за хора с номера между очите, за насилени сънища, душевен вакуум и вихрещи се протони, които в огледалните си проекции създават микрогалактики. Ултимативният войводски китарен звук е намерен ( кристален, еднакво удачен и за извикващите тръпки високи тонове и убиващите всякакви емоции спънати рифове. С Nothingface трашът не толкова отеснява, колкото бива надскочен, превъзмогнат, но не и отречен. Това е уникален втежнен кибер прочит на класиците Rush и Pink Floyd. От устрема на химна на обречеността The Unknown Knows през хладните планетарни разходки на едноименната до спомените от бъдещето с чудесната разработка на класическото Astronomy Domine към >>> на стр.52

51


БАЩИТЕ НА РОКА MICHEL “AWAY” LANGEVIN: ÂÈÍÀÃÈ ÑÌÅ ÁÈËÈ ÚÍÄÚÐÃÐÀÓÍÄ >>> от стр. 50

ме всичко. Snake и аз ще се погрижим музиката да излезе, а що се отнася до Jason... Той трябва да чуе всичко и да прецени за себе си дали му харесва. Мислили ли сте за ново попълнение, или оставате трио? Ще решим това догодина, когато привършим и втория албум. Тогава ще можем да седнем и да преценим дали виждаме сцената без Piggy. В момента това е много трудно. Споменът е твърде пресен, като белег, който още не е зараснал. Как вървят продажбите на DVOD&1, първото ви DVD? Добре, то покрива периода ни с Blacky. В момента работим по ново, отразяващо работата ни с Eric Forrest, а догодина ще издадем още едно, в което ще видите етапа от кариерата ни с Jason. Това е много работа. Като стана дума, чели сме оплаквания на Eric, че не сте се отнесли честно с него след катастрофата… Така ли е? О(о...Никога не съм чувал или чел подобно нещо за Eric. С него сме добри приятели. Чувал съм, че през 2000(та сме били във война с него, но това не е вярно. Той нямаше късмет и пострада сериозно при инцидента. Никога не сме се отнасяли лошо с него. А имало ли е албум, записан с неговите вокали, който се е изгубил? Имаше албум през 1999(а, който записахме след връщането му от болницата, но това беше само едно демо. Бихме искали да го сложим като бонус в DVOD(2. Значи не се е загубил?

>>> от стр. 51

за това, а и той не повдига въпроса. Явно са затворена страница за него. Да, но ние го окуражаваме да удря по(здраво баса за Voivod. Добре. . . Падаш си по всякакъв вид дизайн. Ако не беше във Voivod, смяташ ли, че би бил един успешен графичен дизайнер? Все ми се иска да вярвам, че и в момента съм един успешен графичен дизайнер... Работя по визията, обложките, постери и рекламни предмети на други групи, надявам се и занапред да е така. Кои са тези групи? Бях помолен да създам дизайна на тениски на Hellacopters, направих и обложка на Probot на Dave Grohl, както и на една метъл компилация. Надявам се да получавам и други такива оферти в бъдеще. Каква музика не би сложил никога в уредбата си? М(м(м... (дълго мълчание). Има много такива. Единствената музика, които звучи от уредбата ми, е пънк, метъл и прогресив рок. Канада е дала на света едни от най&иновативните музиканти. Какво отличава родината ви от другите страни? Кое е специалното на Канада? Слагат ви нещо в храната ли?!

Хе(хе. Наистина не знам. Ню метъл сцената тук не е толкова силна, колкото в Щатите например. Няма много модерни банди, но пък има безброй траш и прогресив групи. Не съм сигурен, но може би това е свързано с Rush, които са повлияли на всички. Какво мислиш за Devin Townsend и многобройните му проекти? Devin е фантастичен! Наричат го Лудия учен. Devy е много „плодотворен”. Много харесвам Gene, барабаниста му, той е невероятен музикант! Още ли си част от проекта AUT’CHOSE? Как върви? Ще запишем албум от оригинали тази година, а сме поканени и на няколко фестивала в Монреал и Квебек. Обичам тази банда, правим странен хард рок с рок поезия. Много интересна група, легендарна банда от 70(те в Монреал. Не можахме да намерим информация за евентуално ваше турне. Ще има ли такова? Не. Докато не запишем останалите песни за албума догодина, сме спрели да мислим за турнета. Длъжни сме да напомним, че бихте могли да дойдете и тук някой ден... Да, би било невероятно. Ще се радваме догодина да посетим България.

калист. Away и Piggy явно са изморени от плетенето на дългата концептуална нишка, започнала още с дебюта и неимоверно усложнила се през годините. Решават да забият в студиото необременени и резултатът логично намира отражение в опростения, груб, дистанциран от оригиналното, не лош, но не и близък по достойнства на предхождащите го Negatron.

мрак безпрепятствено се пропива в него. Бонус дискът завършва с кавър на 21"st Century Schizoid Man, но това не е поклон пред King Crimson, а съмишленически подадена ръка.

ÀËÁÓÌÈÒÅ

параноичната хватка на X"Ray Mirror, окончателното отдаване на прогресива чрез Pre"Ignition и синтезиращата комплексна оригиналност на целия албум Sub"Effect, Nothigface е техният нов връх. Вече не става дума за стилови съпоставки, експериментът ги отвежда на непозната никому планета. Angel Rat би дал основание групата да бъде съдена в опити за комерсиализъм, въпреки че олекотяването понякога значи още по(дълбок ъндърграунд. Основната разлика при Angel Rat в съпоставка с Nothingface e рок подходът за сметка на свещената за метъла тежест. Иначе групата е запазила изискания си вкус и не е изнасилила музиката си с нова доза прогресив завъртулки, защото и така рок консерваторът ще се нацупи в недоумение, а фенът на Pink Floyd ще махне пренебрежително по подразбиране. И четиримата от Voivod са въздържани и елитарни в подхода и щедри в споделянето на сподавени емоции. Песните са на изравнено високо ниво в третия пореден знаменателен албум на канадските футуристи. Най(чист до идеята за постоянно еволюиращото същество Voivod и не-

52 52

Беше, но се оказа, че Piggy пази мастър записа и миксовете. Тук не говорим за студийно качество, просто едно грубо демо. На нашите читатели ще е интересно да разберат дали успявате да живеете само с приходите от Voivod, или се налага да поработвате и нещо странично. След Dimension Hatross мога да живея само с парите от Voivod, но съм поемал и извънредна работа като дизайнер, за да съм сигурен, че ще мога да плащам сметките си навреме, а и за да си позволя и покупката на книги, дискове и т. н. Кой е най&продаваният ви албум? Nothingface. Дай оценка на кариерата ви? Успели ли сте? Мисля, че вече да. Кариерата ни се разпростира в рамките на 23 години. От друга страна, винаги сме били ъндърграунд ( като култова група, което води до леко подценяване, но това не ни разстройва особено. Правим каквото можем. Интересно ни е дали с Jason сте обсъждали албумите на Metallica или кариерата им… Никога. Това са много лични неща за него, пък и не искаме да му задаваме такива въпроси. Това си е негова работа, но фактът, че напусна най(голямата метъл група на планетата, е ясна индикация за това в каква ситуация се е намирал и колко трудно му е било да вземе това решение. Опитваме се да не говорим с него

говото адекватно за тогава състояние албум е The Outer Limits. Песните са станали по(конкретни, студени и още по(пасивни. Le Pont Noir и The Lost Machine са смразяващи химни, писани за хуманоидни роботи ( такива, на които вече почти всичко човешко им е чуждо, но останалото малко ги измъчва до смърт, не им дава спокойствие и въпросът “Какво е всъщност смърт?” The Nile Song е кавър отново по песен на първия психеделичен и забулен в мистерии период на Pink Floyd, а това е най(светлият момент в диска. Първата огромна по формат композиция на групата Jack Luminous представлява машинна мини рок опера ( една от най(чистите перли в творчеството им въобще. The Outer Limits завършва с циничното в своя обречен ентусиазъм We Are Not Alone. И когато стане твърде хубаво и най(вече дълго, за да бъде истина, все се намира нещичко, което да смути магията. Eric Forrest заменя едновременно Snake и Blacky, защото той e отличен басист и во-

Във Phobos групата експериментира с размити в обширна звукова вълна китари, разнасящи могъщи рифове и типичните за Piggy дисонантни тревожни акорди. Away налага барабани, зовящи глухо от отвъдното, а Eric Forrest не се е отказал от ревящите вокали, но често успешно навлиза във водите на Snake. Voivod отново се връщат в ателието и започват да коват поредния и до момента последен достоен за името на групата опус. По обходен път те отново достигат до земите, които са открили. Да, това са славните Voivod и нито прашинка по(малко: много по(мрачни, но и далече по(човешки. Докато при The Outer Limits слушателят копнее да влезе в студения футуристичен свят, при Phobos необятният космически

Шест години пауза не са малко ( особено при група, привикнала между 1989(а и 1997(а да издава студиен албум на всяка нечетна година. Voivod е сносен албум ( опростен, на моменти изпънкаряващ, в други компресиращ сложното в пестеливи, силно заредени мотиви. Песни като Gasmask Revival, Real Again?, изглежда, са дошли с новия басист Jason Newsted, който явно е достатъчно обременен от деградиращия пост(Load период на Мetallica. Blame Us е насочена към космическите простори, но за разлика от стария материал тя е силно подвластна на земното притегляне. Името на групата не посрамват Facing Up ( изтерзан мощен блус, който би звучал по сходен начин и под пръстите на Rush. В The Multiverse, Divine Sun и Reactor Piggy не може да скрие сантиментът си към началото на 90(те и неговите най(емблематични рифове, но завърналият се Snake явно е изгубил своята същност някъде измежду планетарното пространство на The Outer Limits.


те са Steel Attack държава Швеция стил пауър метъл състав Ronny Hemlin (вокали), John Allan (китари), Johan Jalonen Penn (китари), Anden Andersson (бас), Tony Elfving (барабани) дискография Where Mankind Fails (1999), Fall Into Madness (2001), Predator Of The Empire (2003), Enslaved (2004), Diabolic Symphony (2006) homepage www.steelattack.com >>> Тодор Тодоров

KHOLD

Много вода изтече при Steel Attack. За едва седем години през групата минаха десетина души, смениха се три лейбъла, трима вокалисти, стил, имидж. Бандата прогресира от леко наивния Where Mankind Fails до далеч по-разгърнатия и зрял Diabolic Symphony, с който е тръгнала да търси звученето на собствената си симфония. Единственият, който устоя на стоманената атака и остана в бандата и до днес, е китаристът John Allan.

В ИМЕТО НА НОРВЕГИЯ! >>> Виктор Колев Предполагам, да разпаднеш собствената си банда е доста трю... След като видяхме как това направи Jon Nodtveidt с Dissection, изведнъж през април Sarke стори същото и с Khold (които се радваха на добра популярност в черните среди) и музикантите продължиха с други проекти като Tulus и Sensa Anima. Защо решихте да спрете активността си с Khold? Направихме го, за да не се подхлъзнем по модата. Модата? Да не би да е заради това, че често музикалната преса ви заклеймяваше като копирачи на DarkThrone? Мисля, че тези журналисти не могат да чуят музиката. Ако не можеш да определиш разликите между Khold и DarkThrone, сигурно си влюбен в майка си! Много харесвам DarkThrone и ги познавам лично от 1988 г. Да, те ме вдъхновяват, но да ми казват, че ги копираме, е нелепо. Самите Fenriz и Frost често казваха, че Khold са една от любимите им банди? И двамата ги познавам добре и се чувствам поласкан от техните думи. Може би причината е, че са фенове на простата примитивна и истинска музика и я намират в Khold. Тези им думи са много по(важни от това, какво мислят журналисти в разни списания като Metal Hammer, Kerrang! и други хартиени помии. А чувствахте ли се ограничен, когато ви наричаха трю блек метъли? Не, никак! Ние правим музиката, която искаме. Какво е трю? Да направиш ограничен тираж от 500 копия и да го скриеш в мазето ли? Кято че ли напоследък блек бандите в Норвегия намаляват все повече? Ооо не е така, има много от нашите! Някои се отказаха, защото правят това от много отдавна. Сцената в Норвегия все още е много добра, даже най(силната в света! Не че има значение, но блек метъл се прави само тук, в Норвегия. Населението е едва четири милиона, но се справя добре, ха(ха(ха! Всичко започна с Mayhem и DarkThrone, те бяха катализаторите на последвалия успех. Знам също, че в своето начало Emperor и Immortal са продавали доста добре. В миналото тази музика символизираше единство. Запазено ли е и сега? Напоследък на мястото, където си репетираме, срещнах около 40 членове на различни метъл банди като Enslaved, Susperia, Arcturus, Satyricon, Cadaver, Aura Noir, Dimmu Borgir, Kovenant и други. Понякога си правим кавъри за веселбата.

те са Khold държава Норвегия стил блек метъл състав Gard (вокал, китара), Rinn (китара), Grimd (бас), Sarke (барабани) дискография Masterpiss Of Pain (2001), Phantom (2002), Morke Gravers Kammer (2004), Krek (2005) homepage www.khold.com

ОТДАВНА УБИХМЕ ДРАКОНИТЕ Поздравления за Diabolic Symphony & звучи чудесно! Много ти благодаря! Имаме страхотни отзиви както от феновете, така и от ревютата. А ти какво мислиш за него? Чист метъл с някои прогресив елементи. Трудно ми е да го сравня с предните албуми, тъй като имаме нови членове от Enslaved насам. Това е естественото развитие на бандата ( актуалното звучене на Steel Attack в момента. Кой свири дяволската симфония? Ха(ха, ами това сме ние. А текстовете са за пътуването към Ада на човек, който, омагьосан от дяволска симфония, върви към своята гибел. Или поне това е кратката версия, ха(ха! От първия си албум насам Steel Attack толкова се промени и доразви, че ми е трудно да кажа, че това е същата група. Съгласен съм с теб. Оттогава се случиха много неща. Тази промяна е нормална за група, в която всички участват в писането на песните. Enslaved не беше типичният Steel Attack албум & музиката, че дори и обложката бяха по&експериментални. Смяташ ли, че сега сте се върнали към по&типичното си звучене? Мисля, че обложката е единственото нещо, което навява спомени за първите ни албуми, тъй като е рисувана, а за Enslaved беше снимка. Смятам, че Diabolic Symphony е по(експериментален. Използваме кийбордите по тотално различен начин, барабаните и ритъмът са по(сложни, а припевите много различни. Албумът е голяма стъпка напред за нас. Steeve Steele беше един от основателите на групата. Защо напусна?

Steve не беше вокалист и мразеше пеенето. Както и нас, задето му висяхме на главата, докато записва вокалите, вместо да намерим някой друг да пее, ха(ха! Главната причина бе, че искаше да се концентрира върху барабаните в Carnal Forge. Той започна като барабанист и все още си е такъв. Имали сте трима вокалисти, кой е най&добрият? Ronny разбира се, той е гласът на метъла! Какви са отношенията ви с Carnal Forge? Двама от предишните ви членове са свирили с тях? Много близки приятели сме. Репетиционните ни са една до друга. Винаги сме по купони заедно или просто се мотаем за кеф. Защо сменихте логото с меча? Беше собственост на AFM и трябваше да им платим, ако искахме да го използваме и след като ги оставим. Така че нека си го държат. В началото бяхте определили стила си като “warrior metal”. Какво става с уориър метъла? Това определение е нещо, което AFM започнаха да използват, заради тази тематика в текстовете и обложките ни. За нас си беше просто метъл. Аз свиря метъл, без значение каква дума ще сложиш отзад. Какво стана с текстовете за мечове и дракони? Убихме драконите още в Predator of the Empire. Европейският пауър метъл е непопулярен в Щатите, но вие ще свирите там. Какво очакваш? Да им сритаме задниците, ха(ха! Очаквам да срещнем хора, които наистина харесват музиката ни. Няколко вече ни казаха, че ще бъдат най(шумните фенове. Не мисля с понятия като “щатски” или “европейски”, когато опира до метъл. Ако нещо ти харесва, по(добре използвай ушите си вместо картата на света.

53


ПРИЛИЧАЩИТЕ СИ ОБЛОЖКИ част 2

Еternal Darkness Doomed (1992)

ика на куп фактори. Заради художн Приликите може да се дължат о акв едн ано er и др.), заради избр (както при Suffocation и Dismemb k Blac и e Mod n и Soulfly, с Depeche изображение (случаите с Dissectio тапа май ди зара елементи, идеи, просто Sabbath и др.), заради еднакви е мож ите някои обложки прилик (S.O.D., The Beatles) и мн. др. При ов о в цветове, усещания или сам сам са да са напълно случайни и да бни съде до о им как не се е стигнал съзнанието ни. При други се чуд процеси...

Dimmu Borgir - For All Tid (1995)

Venom - Welcome To Hell (1981)

Pentagram - Day Of Reckoning (1987)

Alice Cooper - Zipper Catches Skin (1982)

54

Savatage - Handful Of Rain (1994)

Vader - Live in Japan (1998)

W.A.S.P. - The Neon God Part 1 - The Rise (2004)

Candlebox - Happy Pills (1998)

Downset - Universal (2004)

Arch Enemy - Dead Eyes See No Future-EP (2004)

Jethro Tull - Thick As A Brick (1972)

John&Yoko&Plastic Ono Band (1972)

Explosions In The Sky - The Earth Is Not A Cold Dead Place (2003)

Guns N’ Roses Lies (1988)

Ulver - Vargnatt промо (1993)

Arch Enemy - Burning Bridges (1999)

Glenn Hughes - Soul Mover (2005)

Uriah Heep - Very ‘Eavy, Vety ‘Umble (1970)

Thunderstone - Thunderstone (1992)

Nightwish - Over The Hills And Far Away (2001)


Impaled Nazarene - Suomi Finland Perkele (1994)

Soulfly Prophecy (2004)

Gilgamesh - Another Fine Tune You Got Me Into (1978)

Bruce Dickinson - The Chemical Wedding (1998)

Veni Domine - Material Sanctuary (1995)

God Forbid - IV Constitution Of Treason (2005)

Dream Theater - Awake (1994)

Symphony X V (2000)

Coroner Coroner (1995)

Placebo Meds (2006)

Evermore - Dreams (2004)

Porcupine Tree Deadwing (2005)

Moonspell - Wolfheart (1995)

David Bowie-The Rise Of Ziggy Stardust and The Spiders From Mars (1972)

PULP - Bad Cover Version (2002)

Katatonia - Viva Emptiness (2003)

Novembre - Materia (2006)

Catamenia - Eskhata (2002)

Wongraven - Fjelltronen (1994)

Carpathian Forest - Through Chasm, Caves and Titan Woods EP (1995)

Rainbow Rising (1976)

Judas Priest - Ram It Down (1988)

Pink Floyd - Animals (1977)

Queen - Made In Heaven (1995)

Rage Against The Machine The Battle Of Los Angeles (1999)

King Diamond Abigail (1987)

Dissection The Somberlain (1993)

Obituary - World Demise (1994)

ELP Tarkus (1971)

Judas Priest - Defenders Of The Faith (1984)

55 55


Curly

radioactive toy

hargor

Lord Vickeron

Pecado

9

7

9,5

8,5

8

8

8

8,5

7

9

9

8

7

9

9

7,5

9

7

7,5

7,5

8

9

6

7

9,5

9

8

7

6

7

9

WOLVERINE - STILL

6

7

6,5

9

8,5

MOTORHEAD KISS OF DEATH

8

8,5

8

7,5

7

GORGOROTH AD MAJOREM SATHANAS GLORIAM

8

DEICIDE - THE STENCH OF REDEMPTION

6

iilnd

SLAYER CHRIST ILLUSION

9,5

10

THE MARS VOLTA AMPUTECHTURE

8,5

6,5

MERCENARY - THE HOURS THAT REMAIN

7,5

9

PROTOTYPE CONTINUUM

8

8,5

HATEBREED - SUPREMACY

9

STRAPPING YOUNG LAD - THE NEW BLACK

6

8

UNEARTH III: IN THE EYES OF FIRE

9

LAMB OF GOD SACRAMENT

chinasky

Sarcana

Progger Средно

Stiff

КЛАСАЦИЯ НА ПРО-РОК

6 9,5

7

SILENT CIVILIAN REBIRTH OF THE TEMPLE

7,5

6,5

METAL CHURCH A LIGHT IN THE DARK

4,5

8

DEREK SHERINIAN BLOOD OF THE SNAKE

5

LOST PROPHETS - LIBERATION TRANSMISSION

7

7

9

7,5

8,5

8

7

8

6,5

6

7,5

9

8

6

6

7

CATARACT - KINGDOM

5

6

7

6

ALL THAT REMAINS THE FALL OF IDEALS

7

6

5

EIDOLON - THE PARALLEL OTHERWORLD

5

7

5

STONE SOUR COME WHAT(EVER) MAY

6

5

4,5

7

VOIVOD - KATORZ

6

3

7

5

7

4,5

HEAVEN SHALL BURN DEAF TO OUR PRAYERS

4

6,5

5,5

5

4,5

CREMATORY KLAGEBILDER

4

7,5

3

4

SLAYER & CHRIST ILLUSION (AMERICAN RECORDINGS) Нов албум на Slayer винаги води след себе си война. Война между групата и феновете, война между самите фенове, война в пресата, война в обществеността... Едни ги мразят и плюят, други ги превъзнасят... Ето една от гледните точки на вторите ( Slayer са толкова големи единствено и само поради една причина ( те просто са Slayer. Slayer e Dave, Tom, Kerry и Jeff, но и нещо повече. Slayer е същност и усещане. И макар всички техни албуми, каквито и музикални различия да имат, да притежават това специфично усещане, е безспорно, че образът на Slayer бе завършен след излизането на Seasons In The Abyss. През 2006 г. Slayer се завръщат към този си об-

8,43

8,5

9

8,07

7,5

8

8,00

6

8,00

9,5

7,95

6

9

7,94

8

9

7,88

9,5

7,63

6

7,43

6

5,5

7,42

7,5

7

7,25

8

7,5

7

8

раз с албум, който логично се нарежда след Seasons In The Abyss. Първото нещо, което се набива на уши е, че Slayer са се отърсили от Slipknot влиянията си от последния албум. Christ Illusion не е препродуциран, а Tom Araya най(после звучи като себе си. Всички съставки, необходими за олдскуул албум на Slayer са тук: отвратителната гротескна обложка в стила на Hell Awaits и с цветовата гама на Seasons In The Abyss, лирики, изобилстващи от откровения от типа на: “Religion is hate/ Religion is fear/Religion is war/Religion is rape”, и възклицания като “Hail Satan!”, тонове класически звучащи траш рифове и Tom Araya., който не спира да нарежда. Албумът започва вихрено с Flesh Storm, която направо крещи: War Ensamble! Страхотен бърз риф, преминаващ в по(бавен такъв и припев, силно приличащ на този на Dead Skin Mask. Плюс сола с марка King Kerry. Следва Catalyst: три минути безкомпромисен траш, в които са набутани цели три сола! Skeleton Christ започва с як груув вратотрошач, който преминава в бърз риф и вокална скоропоговорка.

10

7

7

7

8,50

9

6

АЛБУМЯ НА БРО

56

9

6,5

7

9

8

5,5

8

6,93

6,5

7,5

4,5

6,78

6,5

7,5

6,71

5

7,5

6,69

9

6,64

5

7,5

6,25

6

7,5

6,21

7,5

6,13

5

5,50

5 7

6,5 7

6 7

8

4

6,5 4 6

Eyes Of The Insane е бавна, повече в стила на God Hate Us All. Следват Jihad и Consfearacy. Сега е моментът да отбележим и присъствието на Dave Lombardo ( изумителна работа зад барабаните и скорост, която не намалява от начало до край. Catatonic е много бавна и тежка и отдалеч мирише на South Of Heaven. Не може да не се отбележи, че Slayer са се

4,92 4

4

4,64

върнали към свиренето на сола ( бавни, бързи, каквито ти душа иска и то по много. До края се изреждат Black Serenade, анти религиозният химн Cult с незабравимия си припев и Supremist, която би седяла съвсем естествено и в Reign In Blood. След нея всички илюзии вече са разбити. Остава само Slayer… 9.5 hargor


РЕВЮТА 18 VISIONS & 18 VISIONS (TRUSTKILL) Носталгичен, емоционален и умерено бунтарски, новият диск на 18 Visions има всички шансове да оправдае очакванията, които имат към него фенове, лейбъл и медии. Някои песни като отварящото Our Darkest Days са като слогани ( решителни и борбени. Други като Broken Hearted и Sweetest Memory са модерна версия на поп рока от края на 80(те ( нещо, в което емо бандите напоследък тенденциозно преливат. Всичко е изчислено до милиметри и полирано до лепърдски блясък. Неразбираемите за масовия слушател заврънтулки са изрязани (ако въобще ги е имало), а сравненията с Lost Prophets, Hawthorne Heights и FFAF ( неизбежни. Стадионна музика от ново поколение, която обаче надали ще стигне до стадион. Причината се нарича пренасищане. Проста химия. 7 Stiff 7 DAYS & THE WEIGHT OF THE WORLD (RIVEL RECORDS) На Markus Sigfridsson явно не му стигат групите Harmony и Darkwater и преливащ от вдъхновение, е събрал достатъчно материал за нов проект. 7 Days ни предлагат епичен метъл, но укротен и милван до състояние на летаргия. Някак си в The Weight Of The World нищо не те жегва, нищо не те убеждава да му заделиш достойно място в колекцията си. А иначе Markus е измислил съвсем прилични рифове и свиренето му е на ниво, но го няма онзи неуловим дух, който с няколко удара върху най(употребявания акорд ми минор, съживява и камъни... Останалите, взели участие в настоящата повече от забравима продукция, са силният вокалист Thomas Vikstrom (eкс(Candlemass), сесийният ударник Daniel Floreс, свирещ още и в редиците на прогресарите Mind’s Eye, и Andreas Olsson(бас) от Narnia ( неуморими пропагандьори на и без това ужасно изтъркалата се в последните години музика на Yngwie Malmsteen. The Weight Of The World не отблъсква, дори като цяло е приличен, но рифовете, мелодиите, вокалните линии ( всичко това вече поело своя безметежен път към небитието. 5.5 Progger AFI & DECEMBER UNDERGROUND (INTERSCOPE) Досега в Про(Рок по една или друга причина не сме се спирали на творчеството на AFI или, казано човешки, A Fire Inside ( банда, която съществува и продава вече много години. December Underground със сигурност е нещо повече от обичайния ти емо пънк албум. На първо място това е радиофоничен поп, после идват хващащите мелодии и лежерната, на моменти меланхолична атмосфера, често преливаща в ежедневен оптимизъм. Ако си от тийнейджърите, които носят значка на AFI, и не знаеш кои са Linkin Park, значи си напред с материала! 7 Stiff AGATHOCLES & MINCER (DISPLEASED) Едва ли има спор, че една от емблематичните и добре познати грайндкор групи са именно Agathocles. Mincer е дългосвирещ албум ( номер седем сред впечатляващата дискография на тази банда, която според някои източници е от над сто заглавия, включващи различните демота, сингли, сплит албуми и концерти. В новия си албум белгийското трио ни предлага поредната доза от своя типичен грайндкор, засягащ различни теми, някои от

които политически, основно насочени срещу САЩ и тяхното империалистическо мислене и действия, бюрокрацията и администрацията, нацизма, войната... Въобще тук ще откриете двадесет и едно парчета, които няма как да разочароват феновете на бандата защото предлагат 100% mince core! 7 Svarog

Ако им дадеш шанс, може да го направят и с теб. Що се отнася до мен, ще махна две точки заради поовехтелите шведски пинизи. И още една заради клишетата на метълкора. Останалото си г�� заслужават напълно. 7 Stiff

ALL SHALL PERISH & THE PRICE OF EXISTENCE (NUCLEAR BLAST/ WIZARD) Какво ли няма в САЩ? Страната на неограничените възможности започна в типичен нейн стил да бълва банди, които са като излeти от калъп. All Shall Perish имат мега брутални набивки, използват три различни вида вокали и правят сума ти темпо смени, но по никакъв начин не превъзхождат банди като Unearth, The Black Dahlia Murder и Despised Icon. Ако сте запалени по метълкор и грайнд с препратки към At The Gates, ще намерите на какво да се зарадвате и в The Price Of Existence. Започна да излиза толкова много екстремен метъл, съчетаващ няколко стила, че All Shall Perish са като капка в морето. Вече и аз се обърках в това море от вълни какво да ви препоръчам, и какво не... Не че All Shall Perish са слаба банда, ама ако търсите оригиналност ( назад. 6 Lord Vickeron

ANATA & THE CONDUCTOR’S DEPARTURE (EARACHE/ GORGON) Надъхаността за дет метъл, която ми липсваше в новия албум на Grave, намерих в Anata. Но пък в Anata не намерих опита, който имат Grave. И при все това The Conductor’s Departure особено с парчета като Better Grieved Than Fooled, в което има и лирично отклонение и предоволно стомана, или жестокия инструментал Children’s Laughter, е по(добрият избор за шведска бруталия. Макар и да имат залитания към Morbid Angel с протяжните китарни рифове в I Would Dream Of Blood, то Anata с новия си албум решително се наместват в рамките на бруталния техничен дет метъл, където банди като Psycroptic, Necrophagist, Spawn Of Possession започват да придобиват все по(широка популярност. Като техника на свирене, продуциране и идеи The Conductor’s Departure е значителна крачка напред от предишния Under A Stone With No Inscription. 7 Lord Vickeron

ALL THAT REMAINS & THE FALL OF IDEALS (PROSTHETIC RECORDS) Домът на NWOAHM, Ню Инглънд, САЩ, тези дни отново кипи от енергия. Причината е новият албум на ATR, които навремето останаха някак в периферията на събитията. The Fall Of Ideals обаче, има всички шансове да вкара групата в първа дивизия ( при Shadows Fall, Unearth, KSE, Lamb Of God, God Forbid и Chimaira. Макар да не се отделя много от стереотипите на жанра (This Calling, It Dwells On Me) и да защитава шведските мелодични дет метъл принципи (The Weak Willed, Become The Catalyst), албумът ще изкефи феновете на групата с по(мощни вокали и пипнати двойни солачки, успешно имплантирани в класически траш рифове (Indictment). Не липсва и хит ( We Stand е с носталгичния припев и жестокото соло тип Andy La Rocque. Не очаквах, че Вълната, макар и в отлив, все още може да роди нещо повече от модерните напоследък преиздания с DVD бонуси на албуми, излезли едва преди години, но ATR ме опровергаха.

ANCIENT RITES & RUBICON (SEASON OF MIST) Амбициозно начинание е в блек метъл група да събереш три китари. Белгийците Ancient Rites са го направили и трябва да призная, че се е получило доста сполучливо. Трите китари са наситили звука и са обогатили атмосферата на хеви пауър блек метъл с много симфонични елементи и разнообразни аранжименти. Ако си падате по фентъзи книги, Bal(Sagoth и мелодичното героично препускане на китарите, то Ancient Rites ще бъде новата ви любима банда. Има си патетиката на симфо блека, но композициите са интересни и приключенско надъхващи. Вокалите варират във всякакви посоки, със неизменното разказваческо говорене в песните и, разбира се, емблематичните за симфо пауъра солидни дози клавири. В някои от песните текстовете са за Римската империя ( така че грабвайте коне, мечове, слушалки и пресичайте Rubicon! 7 Lord Vickeron

10 ПО РИХТЕР STRAPPING YOUNG LAD& THE NEW BLACK (CENTURY MEDIA/ АНИМАТО) Лудостта на Devin Townsend има различни проявления. Едно от тях е неуморният жар, с който създава музика ( сякаш измъчван от творческа неврастения. По(рано тази година той зарадва феновете на едноименната си група с шестия албум, наречен Synchestra, а те ( заели позицията на опитни зайчета и всеотдайно предлагащи слуховите си апарати за експерименти, сега попиват нова доза от гения му. В The New Black музиката на Strapping Young Lad се е обогатила с нови пластове. Енергичното стреляне от предходните два албума, колкото и качествено да беше, не можеше да продължи вечно – брас(секцията на Antiproduct идва в подкрепа на това. Толкова ли порасна младежът? Да, и освен това поумня, разшири кръгозора си, но неутолимо остана и влечението му към агресия. The New Black е енциклопедия за рифове, китарен учебник за различните възможни подходи към тежката музика. А това, че Devin може да омайва с красиво пеене, както и да се дере като изпробващ ефекта на ехото в гората звяр, не знаят само тези, които все още не са посмели да се запознаят с децата на редкия му талант. На малко артисти се отдава възможността да реализират две върхови творби в рамките на само една година. The New Black е пълен с хитри подмятания и закачки, но не се усмихвайте, защото няма как да знаете откъде ще ви връхлети някой ръбест риф... 9.5 Progger

AXEL RUDI PELL & MYSTICA (SPV/ WIZARD) И този път нито грам изненада. Както самият Axel каза, хората знаят точно какво да очакват от “новия” му албум. Хубаво, но вече се стигна дотам по нищо да не мога да различа песните от последните му няколко издания. Та ето какво имам предвид. Отново точно десет песни с обща дължина 58 минути, плюс(минус 2 минути, в сравнение с последните няколко Axel Rudi Pell албума. Обичайното интро, последвано от обичайната бърза отварачка със зарибяващ припев Fly To The Moon и радио ориентираната рокаджийска Rock The Nation. Valley Of Sin и Living A Lie звучат толкова познато, че чак не се сещаш на коя песен на хер Pell ти приличат (може би защото не са една или две). Като по план следва 6(минутната балада No Chance To Live. Не може да мине и без задължителния прекомерно дълъг епос Mystica. Повече подробности за толкова позната картина едва ли са необходими. Ясно е, че дори да прилага същата схема и да записва същите песни още сто пъти, Axel Rudi Pell няма да издаде слаб албум. Няма обаче да издаде и нов. Ако имате предишните му записи, не съществува причина да не добавите в колекцията си и Mystica. Но пък от друга страна, това, че имате предишните, май е причина да пропуснете настоящия. 6 iilnd BEAUTIFUL SIN & THE UNEXPECTED (AFM/ WIZARD) Beautiful Sin са световно неизвестна група със световно (сравнително) известни музиканти, между които бившият Helloween ударник Uli Kusch (сега в Masterplan), главен мозък в Beautiful Sin, Jorn Viggo Lofstad и Steinar Krokmo от норвежките прогресари Pagan’s Mind, съответно китара и бас, и Axel Mackenrott, популярен и като клавирист на Masterplan. Единственото неизвестно име е това на Magali Luyten, на която Uli е поверил вокалите (никакви оперни глупости и други подобни извращения, напълно класически звучащ глас). Макар да не притежава славата на настоящите си колеги, младата дама въобще не им отстъпва по музикални качества. The Unexpected представлява доста добре изпипан хеви/пауър метъл с много мелодия и модерни докосвания и (по подразбиране) удивителни инструментални изпълнения и звук. Всяка една от единадесетте песни (между които и преработка на The Departed (Sun is Going Down) на Helloween) може да бъде обявена поне за “много добра” по всички точки от изискванията на непредубедения метъл оценител. Не са малко случаите, при които събрали се коя от коя по(големи звезди издават абсолютно безсмислени и бездушни албуми. За щастие има и такива, които са пълната им противоположност... 7.5 hargor BURY YOUR DEAD & BEAUTY AND THE BREAKDOWN (VICTORY) Космите по врата са най(добрият показател за това колко як е един албум. На второ място са космите по ръцете. Уважаеми дами, оставете космите си да растат, докато избуят като люцерна в ТКЗС(то на Шереметя. После си пуснете новия диск на BYD. Той ще подкастри растителността. Звучи като Throwdown, притежава слейърската агресия на Lamb Of God, мош питовете на Hatebreed и насечения ландшафт на Pantera. Спестява и гориво за косачки. Няма нужда човек да ходи на бръснар (НЕметълите ги наричат фризьори, колко гадно!). Да изреждам ли още причини? Просто си намерете проклетия албум и го използвайте по усмотрение. Аз вече го сторих и съседите ми ходят без глави. Au revoir! 7 Stiff CACTUS & V (ESCAPI MUSIC) Тези динозаври отбелязват страхотно завръщане! Създадени в самото начало на 70(те от импозантната ритъм секция на Vanila Fudge

57


РЕВЮТА Carmine Appice и Tim Bogert, Cactus издават няколко албума, като основно заради дебюта, името им се вписва в златната книга на рок музиката, а някои критици дори ги короноват като „американските Led Zeppelin”. Сега, след повече от 30 години Tim, Carmine и Jim McCarty (китара) решават отново да развеят знамето на здравия блус рок, като за целта се сдобиват с подходящия вокалист (след като оригиналния Rusty Day почина през 1982 г.) Jimmy Kunes. Ако щете вярвайте, ако искате недейте, но старите пушки забиват с такъв невероятен хъс, все едно през всичките тези години на мълчание само са сподавяли своето настървение и са чакали удобен момент. Сега Carmine и Tim отново доказват каква сработена ритъм машина са, върху чието скеле Jim McCarty спокойно вае благите си жици, а Jimmy Kunes показва, че е перфектният вокалист за подобна банда ( лиричен като Coverdale в блусарските моменти и истеричен като Bon Scott в по(рокаджийските. Да си призная, не съм особен почитател на бирата, но колчем си пусна Cactus V все ми пресъхва гърлото, а мозъкът ми ражда щения за потни халби, пълни с кехлибарено пенлива течност. Носени от пищни келнерки с обли форми, разбира се. Ха наздраве! 8.5 chinasky CARPATHIAN FOREST & FUCK YOU ALL!!!! (SEASON OF MIST) Fuck You All!!!! е житейска позиция за типовете от Carpathian Forest. Техният непукизъм е пословичен и точно острата им позиция срещу всички е причината да имат много верни фенове. Новият им албум не прави изключение в това да бъде противен и примитивен блек метъл от Норвегия, така че е идеален за ултрас блекаджии, но, от друга страна, по никакъв начин не може да се мери с Defending The Throne Of Evil. Рифовете са доста по(опростени, а структурата на парчетата е еднообразна, преливаща от бързо в средно темпо и обратно. Не може да се отрече, че притежават всички пещерняшки характеристики на култовите записи, но самите им парчета нямат силата на емблематичните албуми. Естествено е в някои парчета (Submit To Satan) да се долавя почит към добрия стар траш на 80(те, интересни клавири придават атмосферичност на Dypfryst/Dette Er mitt Helvete, а в The First Cut Is The Deepest пък има тежки фънкарски бас партии. Но малкото такива животоспасяващи моменти трудно вдъхват искрата, която да жигоса Fuck You All!!!! във вашата уредба. Водени от стремежа да останат верни на принципа на тотален нихилизъм и искрен примитивизъм, Carpathian Forest са надценили възможностите си, особено при положение че тази година се радваме на безбожията на DarkThrone и Gorgoroth. 6 Lord Vickeron CATTLE DECAPITATION & KARMA BLOODY KARMA (METAL BLADE/WIZARD) Cattle Decapitation прогресивно занижават качествата на своите албуми. Karma Bloody Karma си е музикален екарисаж, но не дава нищо по(ново от старите Carcass например. Travis Ryan е изоставил крясъците и сега имаме само грухтене, а другарите с инструментите са зациклили в еднообразие. Не че гор грайндът много страда, но Cattle Decapitation изпуснаха съвсем доброто впечатление от дебюта To Serve Man (2002) и уверено пристъпват в армията епигони на Carcass. Шаблонните рифове и честите безидейни чупки в ритъма обричат слушането на изпитание. Cattle Decapitation продължават да се радват на много голяма подкрепа от цял свят заради текстовете, защитаващи правата на животните, но като

58

музиканти явно им липсва вдъхновение (затова говори и заглавието на албума ( уж намигване към песента Roots Bloody Roots от албума Roots на Sepultura). Не помагат и участията на гостите Joey Karam от The Locust и John Wiese от Sun(O))). 5 Lord Vickeron CHAOS CONPIRACY & OUT OF PLACE (COPRORECORDS/CASKET MUSIC) Непозната за мен, а предполагам и за теб нова италианска група, която безстрашно и шизофренично тъпче в експерименталната територия на Coheed And Cambria, The Mars Volta и 3. Всъщност да определиш докъде се простира шантавистиката и перкологията на Chaos Conspiracy е трудно. Според мен на север граничи с RATM, на юг ( с фрийстайл джаз импровизацията, на запад с трите банди, споменати в началото, а на изток с фънк. С удоволствие ще предам този диск на Progger, който, сигурен съм, ще намери още достойнства. За тези от вас, които се интересуват ( www.chaosconspiracy.net! Наистина има какво да се чуе. 6.5 Stiff CODE OF PERFECTION & LAST EXIT FOR THE LOST (LMP/WIZARD) Албумчето е рожба на китариста Thorsten Koehne ( At t a c k , D e m o n Drive). Песните са ориентирани ту към инструментални рок парчета, ту забиват в метъл или пък ретроспектират към рочец отпреди трийсетина години. Заслугата за наистина приятното звучене е не само на Thorsten, но и на китаристите Michael Angelo Batio (eкс(Nitro) и Alex Beyrodt (Silent Force), които участват със сола, на клавириста на Axel Rudi Pell ( Ferdy Doernberg, на японския басист Keisuke Nishimoto (Hideous Sun Demons) и на барабаниста Frank Kraus (eкс(Letter X). Малкото парчета с вокали са с участието на певеца на Domain и Evidence One ( Carsten Lizard Schulz. Ако скачате с парашут, този албум ще е точната подправка към изживяването. 6.5 iilnd CREMATORY & KLAGEBILDER (MASSACRE/ WIZARD) Благодарение на продуктивността си и на нестихващия си ентусиазъм, за едно десетилетие Crematory заслужено се превърнаха в най(голямата дуум/готик метъл група на Германия. Така беше до 2002 г., когато решиха да се разпаднат. Последва необмислен реюниън и електронното недоразумение Revolution. От музикална гледна точка положението при наследника му не е по(различно. Може би Crematory искат да бъдат Rammstein с груби вокали, а може би ги е страх да си признаят, че разпускането на групата преди четири години беше последното взето правилно решение. 4 radioactive toy DAMIEN STEELE & DAMIEN STEELE (PMM) Казусът при тази група е по(особен. Квинтетът се формира още през 1982 г. и в късните годи-

ни на десетилетието вилнее из клубовете на Пенсилвания, с гордост се зоват “мост между Queensryche и Fates Warning” ( определение, което вероятно са чули някъде и са харесали. Въпросът е, че, въпреки че имат записи, те никога не ги издават, но и не губят. И когато Chris Rodler от музикалната компанията PMM наскоро успява да убеди основния композитор на групата Steve Matusik (китари) да му изпрати лентите, следващата крачка е поизчистването им и от прах и пред нас стои продукт, записван преди десетилетия. Романтиката от жуженето на студените сурови китари и стилът на музициране отнася песните към дебюта на Queensryche ( The Warning. Гласът на Mark Hopkins е патент на праобраза Geoff Tate. Но не трябва да забравяме, че сравненията с бащите на прогресив метъла само ласкаят Damien Steele ( тези прилики говорят по(скоро за голямо фенство, отколкото за копирачество. Вярно е, че деветте композиции не носят нито размаха, нито интензитета на отварата, забъркана в дебюта на Queensryche. Но все пак по една или друга причина неслучайно този материал излиза на бял свят 20 години по(късно и неслучайно историята не му е затръшнала безвъзвратно тежката си порта. 6.5 Progger DEADSOIL & SACRIFICE (LIFEFORCE) След втория си дългосвирещ албум за Lifeforce Deadsoil като че ли все още не могат да решат какво искат да бъдат ( група или джубокс. Докато отварящото парче Unspoken е издържано в смекчените нюанси на последния албум на In Flames, то второто Cross The Great Divide първо повлича крак след Born From Pain и Bury Your Dead, за да потъне в някакви имитации на слейърско солиране. Еchoes пък загатва за Lamb Of God, но по някое време шокиращо преминава в припев, който е далеч по подходящ за банда като Soilwork или Heaven Shall Burn, след което бърза да докаже, че дет метълските каси (тък(тък(тък(тък(тък) не са забравени. Финалът е бърз и недоизпипан, а после следва минута и шестнайсет секунди реминисценции към Романтизма, напомнящи за глупостите на Blackmore’s Night. Няколко урока по композиция ще им дойдат добре. 4 Stiff DEF LEPPARD & YEAH! (MERCURY) За разлика от Милуоки и Толедо, където Def Leppard продължават да ползват услугите на частния си самолет и да пълнят стадиони с обезумели фанатици, неуморно пеещи с пълно гърло всяка дума от Photograph, останалата част от цивилизацията отдавна спря да измерва времето, като задрасква дните от календара между прозявките, предизвикани от последните албуми на леопардите. А и те, като че ли отдавна надживяха смисъла на съществуването си. Обичахме ли Leppard? Yeah! Заслужава ли тази група цялото ни уважение заради нещата, които постигна? Yeah! Имахме ли нужда от този албум, пълен със слаби кавър версии на Bowie, T(Rex, Mott The Hoople, T(Rex, Sweet и Blondie? Sorry… Nope! 4 Stiff DEICIDE & THE STENCH OF REDEMPTION (EARACHE/GORGON) Никога в Deicide албум не е имало толкова дълги и мелодични сола и никога Deicide албум не е бил с дължина 38 минути, и никога китарите в студио не са били в чужди ръце, освен в тези на братята Hoffman. И преди да се окаже пълен провал заради тези му характеристики, The Stench Of Redemption само с едно прослушване е най(силният Deicide материал от Serpents Of The Light (1997) насам. Ключовите имена за тази метаморфоза са Jack Owen и Ralph Santolla. Първият е бившата основната китара и е правил солата на Cannibal Corpse от 1988 г., а вторият е много опитен китарист, участвал в Iced Earth и е бил гост(музикант в Death за турнето им след Individual Thought Patterns (1993). С такива китаристи в състава,

солата са неизбежното зло и най(хубавото в случая е, че Glen Benton, осланяйки се на своя инстинкт, им е дал пълна свобода на действие. Във всяко парче Jack и Ralph влагат своите дълго градени и специфични китарни стилове, но го правят така, че по никакъв начин не накърняват бруталния статут на Deicide. В действителност бандата звучи толкова тежко и бързо, че асоциациите с албумите и от 90(те години са повече от логични. Рифовете са типични Deicide постановки, но свежите соло включвания раздвижват изключително много бруталния дет метъл. В топ форма Steve Asheim залага на изпипаното ултра бързо барабанене с много бързи двойни каси, а Glen Benton грухти в дълбок тон от ерата на Once Upon The Cross (1995). Много силни музиканти, изкараха много силен албум, а името на Deicide ще бъде отново в устите на всички метъли и християни ( особено с парчета като Death To Jesus и Homage For Satan. 8.5 Lord Vickeron DEREK SHERINIAN & BLOOD OF THE SNAKE (INSIDE OUT/WIZARD) Derek Sherinian има голяма биография и да изброявам отново дори и най(значимите му участия в различни групи и проекти е излишно. Един от най(известните клавиристи в момента освен всичката работа по чужди албуми, почти всяка година издава диск, носещ неговото име. Този отново не минава без известни гостуващи музиканти ( John Petrucci, Slash, Yngwie Malmsteen, Simon Philips, Tony Franklin, Zakk Wylde, Billy Idol и др.. Именно тези имена правят този албум на Derek с една идея по(различен. Ще чуете как Zakk Wylde се прави на Ozzy в Man With No Name, в повечето песни ще се захласнете по фретлес баса на Tony Franklin, Billy Idol пък изявява глас в кавъра на In The Summertime. Няма как да сбъркате и Yngwie във Viking Massacre. Най(важен обаче си остава Derek Sherinian, чиито характерен почерк, все едно китарист свири на клавири не може да бъде сбъркан. Предполагаемият брой на ноти в албума е над 3 милиона. Смайващо, нали? 7.5 radioactive toy DESPERADO & ACE (ANGELAIR) Каква ирония на съдбата! В миналия брой си скъсах задника да ви хваля качествата на един изгубен диамант и само месец по(късно Angelair го издадоха НАИСТИНА официално. Да, това е същият онзи проект на Dee Snider, Clive Burr, Bernie Torme и Marc Russel, записан преди 17 години! Много бърбън изтече оттогава, много пирати наводняваха интернет, но ето че настана моментът на истината. Desperado е много повече от супер група, превърнала се в мост между Twisted Sister и Widowmaker. Това е възможно най(зрялото не��о, което Dee Snider е правил в кариерата си. Да не говорим за безшевната сработка мeжду бившия китарист на Gillan, Ozzy, Mc Coy и Mammoth Bernie и Clive ( великолепния, но за съжаление вече прикован в инвалидна количка бивш барабанист на Maiden. Книжката към диска ще разкрие интересните обстоятелства, при които Elektra (накрая има и пожелания към майките на шефовете в мейджъра) отказва да издаде дебюта на Desperado. Нещо повече, за краткото сътрудничество братята по оръжие композират над 100 парчета. След драматичната развръзка и принудителното разпадане, Dee продължава да използва тези парчета като материал за албумите на Widowmaker. 8 Stiff DISARMONIA MUNDI & MIND TRICKS (SCARLET/ WIZARD) След този албум малкият град в Северна Италия Авиляна спокойно може да бъде обявен за шведска


РЕВЮТА метъл провинция, а Disarmonia Mundi да бъде признат за останалия в миманса брат близнак на Soilwork. За да бъде припознат близнакът е викнат Bjorn “Speed” Strid ( гърлото на водачите на съвременния шведски метъл. За да няма съмнения около принадлежността, албумът е миксиран в Fredman Studio, а мастерирането е поверено на Goran Finnberg. Mind Tricks би объркал всеки поне малко запознат, че това са песни на Soilwork ( същите конструкции, близки текстове, дори и Bjorn не се опитва да звучи по(различно. За да не е 100% копирачеството, за десерт са оставени инфлеймската A Taste of Collapse и успешния кавър на Pantera Mouth for War. Идолопоклонничеството не бива да бъде поощрявано, но Mind Tricks са безупречни в това, което искат да правят, а именно ( да звучат по(Soilwork от самите Soilwork в момента. 7.5 radioactive toy DOG FASHION DISCO & ADULTERY (ROTTEN RECORDS) Докато притихналият луд Майк Патън навлиза в критическата и се мъчи да завоюва поп сцената, едни достойни негови наследници от Вашингтон трупат в дискографията си от силен по(силен албум. Алтернативен метъл?

Експериментален рок? Джаз? Прогресив? Циркова музика? Саундтрак? Да ( всичко това може да бъде определение за стила в Adultery. Схващате, че не иде реч за праволинеен хеви метъл, кожени якета и шевни машини. Ималите явно интересно детство откачалки ни представят конфронтация между Faith No More, System Of A Down, че дори Slayer и музиката от филмите на Тарантино. Adultery е идеалният саундтрак за книга на Буковски, истинска градска история за възрастни ( пищови, гангстери и кучки. В смутното време на музикално изобилие, Dog Fashion Disco са едно от най(значимите явления. Кой каза, че всички смахнати се държат под ключ? 9 radioactive toy EVIL MASQUERADE & THIRD ACT (ESCAPE MUSIC) Не може да им се отрече, че са интересна банда. След два албума музикантите от Злия Маскарад се сбогуваха с вокалиста си Hendrik

една рубрика на Gorgon (http://gorgonbg.org) ALLERSEELEN & FLAMME Още от първо слушане става ясно, че този проект е за хора с по(задълбочени търсения в света на изкуството. Най(общо казано музиката може с известни условности (защото не обичам стиловите определения) да бъде поставена в графата „апокалиптичен поп/неофолк”. Всяка от композициите е повлияна от различни литературни произведения ( стихове от Андалусия, стара германска поезия, Ницше. Някои от песните звучат като езически химни, в други основен е гласът ( тих и почти шепнещ, но все така убедителен. Трети пък с приглушени китари са доста авангарден поп, а на заден фон се чува протяжно и тихо виолончело. И на други места има много ефектни, уместни и подбрани с вкус класически струнни партии ( все пак хората са от Виена! В Que има прекрасна и жива акустична испанска китара, а в завладяващата Kamerad ( еретичната за стила електрическа китара(резачка над мистичен средновековен хор. Барабаните са приглушени и са на заден план, а бавното темпо и тихият глас са хипнотизиращи. След слушането остава и някакъв лек ретро привкус, но още не съм разбрал откъде(накъде си мисля така. ALLERSEELEN & ABENTEUERLICHES HERZ Тук групата звучи повече като. . . рок група. Е, ако не точно, то поне си имат бас за постоянен ритъм, а електрическата китара играе основна роля в структурата на песните с рифовете на заден план. Иначе върху тези разкошотии пак си има разни семпли от различни музикални произведения и филми, отново доста поезия, класически струнни инструменти, които леко и плавно (както само класическата музика може) те водят напред, акустични китари и онзи хипнотизиращ шепот. Две от песните са записани концертно. Този албум е малко по(динамичен и ....ъъъ... ако използвам думичката „бърз” да не ме

разберете неправилно! Това лято с тях на барабаните е Димо от родната блек група Svarogh! Хайде, виж им страницата www. geocities.com/ahnstern OPENED PARADISE& OCCULT Гръцка готик рок група, явно повлияна от титаните Fields of the Nephilim, Garden of Delight, Nosferatu. За нас тук е мистерия какво се случва по света в повечето случаи, но в южната съседка нещата са мнооого напред. Тези типове са свирили на една сцена с гиганти като Clan of Xymox, Garden of Delight, Ophelia’s Garden, но не това е за завиждане, а фактът, че там има фестивали и други такива неща. Музиката на младежите е мелодична, с леки синтезатори отдолу, ясно изразен бас ( точно като за стила, а гласът пее гърлено, шепти мистично и ефектите ме карат да си припомням наистина за Fields of the Nephilim. Ама леко... Китарките, когато ми харесват и не вмъкват досадни хеви клишета са леки, звънки и добре подчертават мелодията. Ритмиката е типична за стила ( живичко и динамично. В предпоследната песен са бавни и с класическо пиано, което приятно разнообразява. ПОД ДЪЖДА & ДЕМО Шест песни за около 26 минути. Българска група, ако още не си разбрал. Дарк уе й в . Л е к о олд скуул, но приятно. Знам, че някой ще открие прилики с Нова генерация, знам, че понякога женските вокали са леко (но не гадно) фалшиви... И какво от това? Това е добро начало. Точно този наивизъм и искреност са ценни. В песните има хармония, имат си избистрена концепция за разлика от доста други от БГ сцената, аранжиментите им не са елементарни и наивни, припевите са запомнящи се.... Няма да седна сега да ти разказвам музиката с думи ( купи си демото им, гледай ги на живо. Направи нещо за себе си и за тях.

Brockmann, оставиха го да дерзае на соло попрището и взеха за певач Apollo Papathanasio. Лидерът на бандата Hendrik Flyman явно има усет към вокалисти, защото Apollo пасва много добре на звученето на групата с разгърнатия си глас. Third Act е изпипан и много музикантски, предназначен за феновете на така зовящия се театрален пауър метъл с прогресив залитания. Съвет за въпросните фенове: пуснете си първо песента I’ll Make You Burn – няма начин да не харесатe албума. 8 iilnd FAIR WARNING & BROTHER’S KEEPER (FRONTIERS/RIVA SOUND) Излизането на толкова добър албум в жанра мелодичен рок е цяло събитие. Виновниците за това не са случайни ( Fair Warning са най(голямата АОР група в Германия, страната с най(огромния музикален пазар в Европа, без значение за какъв стил става въпрос. След 6(годишно разпадане Fair Warning се завръщат с най(силния си и балансиран албум. Немците редуват успешно зарядоносачи като отварящата Don’t Keep Me Waiting и Genration Jedi, сълзливите балади All Of My Love и Wasted Time, мазните Rainbow Eyes и по(епичните и дълги In The Dark и All I Wanna Do. Да създадеш гениален хардрок албум през 2006 г. е непосилен товар за всяка група на Земята, да създадеш разнообразен и силен албум е присъщо на малко банди. Една от тях са упоритите немци Fair Warning. 8 radioactive toy GADGET & THE FUNERAL MARCH (RELAPSE/ WIZARD) Грайнд откритието на годината! 17 парчета ( повечето с времетраене от около минута и половина и свирене в най(добрите образци на стила като Nasum, Rotten Sound и Lock Up. Кратко, стегнато, мощно, зверски бързо, гневно, опияняващо. Просто грайнд! Често Gadget забиват и грууви по(бавни ритми, с които допълнително възпламеняват кръвта на слушателя. Двата вокали са непрестанен въртоп от жестока караница, а барабаните са шумни и бързи. Истински надъхваща музика, носеща изцяло магията на най(екстремния музикален стил. Няма измъкване ( слушането на The Funeral March причинява разкривени лицеви гримаси, води до мятане в публиката или просто до шутове на домашния ви инвентар. 8.5 Lord Vickeron GORGOROTH & AD MAJOREM SATHANAS GLORIAM (REGAIN RECORDS) Без насилие няма истински блек метъл! Достигнах до това прозрение, слушайки новия призрак Ad Majorem Sathanas Gloriam на Gorgoroth. Infernus (китара) беше заплашен с три години затвор за изнасилване, докато неговите адвокати не намалиха наказанието му на няколко месеца, а Gaahl (вокал) в момента лежи за побой. Наскоро цялата група беше оправдана в процес за скандален концерт в Полша, като в случай на осъдителна присъда всеки от членовете и беше под угрозата от по

пет години затвор. Това принуди записите на Ad Majorem Sathanas Gloriam да протекат в продължение на 14 месеца. Време обаче, в което омразата подобно на възпламенен керосин гръмва още от първия риф. Спокойно този албум може да застане до класики като Pentagram (1994) и Antichrist (1996). И то не само защото в състава се е върнал като гост барабанист Frost (Satyricon, 1349), който тропа и през 1994 г., а защото Gorgoroth са уловили онзи дух на средата на 90(те, когато тази музика въобще не се свързваше с успех, продажби или с някой друг от каноните на музикалния бизнес. Супер суров и неполиран звук, малко глъхнещи, но зверски барабани, врещене от пещите на ада и рифове като пирони. Песни като Sign Of An Open Eye са все едно излезли от албум на Burzum, в Exit скоростта на барабаните е като в дебютен Mayhem, а Prosperty And Beaty е величествена като стар Satyricon. Най(доброто от норвежкия блек метъл ( олдскуул сатанизъм, грим, обърнати кръстове... Gorgoroth са мрак, мъгла, кръв и утеха за блек метъла. Преклони пред Gorgoroth глава, техният татко е с рога! 9 Lord Vickeron GRAVE & AS RAPTURE COMES (CENTURY MEDIA/АНИМАТО) Имаше времена, когато шведският дет метъл се осланяше единствено на данданията на Entombed, Dismember и Grave. Времена на монопол, в които тези банди жънеха своите успехи. Оттогава обаче минаха петнадесет години и правилото за свободната конкуренция запрати повечето пионери в трета глуха. Особено тежко беше при Grave, които имаха и период на разпадане за около пет години, но от 2002 г. и емблематично озаглавения Back From The Grave те отново посрещнаха предизвикателствата на метъл сцената. Новият им албум As Rapture Comes е традиционен Grave албум ( 100% шведски дет метъл, със здравите му набивки и бързите му части. Проблемът е, че шведски дет метъл вече се свири мега успешно не само в Швеция и някак си Grave с тези усмивки от старите ленти не успяват да убедят, че са едни от създателите на жанровите постулати. Колкото и тежко да звучат, колкото и добро миксиране да е направил Peter Tagtgren, колкото и да е готин кавърът на Alice In Chains ( Them Bones, As Rapture Comes остава един неотличителен албум. Далеч по(важна новина е, че през ноември стартира европейско турне под наслов Masters Of Death, в което участници ще бъдат Grave, Dismember, Entombed и Unleashed! 6 Lord Vickeron HATEBREED & SUPREMACY (ROADRUNNER) Те го правят най(добре, доказаха го и на концерта си в България! Никоя банда не може да достигне свирeпата мощ на набивките на Hatebreed! Набивки, които те подлудяват, които карат кръвта да кипва, които изтъкват най(силната черта на метъл музиката ( жестокия китарен риф. Това е най(силното оръжие на Hatebreed и в Supremacy те са го заредили до краен предел. Нито крачка встрани ( това е най(здравият метълкор(хардкор албум на годината. Пълен с гневните вокални изблици на Jamey Jasta, тежки и агресивни китарни рифове и ритъм секция, насичаща всеки избухващ момент. Give Wings To My Triumph е типичната гневна негова тирада, където всеки следващ риф ускорява темпото на вокалите му, за да се стигне пак до момента, който всички чакат ( здравото тупане в бавен синхрон. Дет метъл двойно китарна хармония връхлита в Destroy Everything, за да премине после в Biohazard(ско игриво ритмово насичане. Една от най(дивашките мелачки ( The Most Truth, заиграва леко с касите в началото и после обръща пак каруцата с пореден китарен валяк. Не изпускайте и Hatebreed класика като Never Let It Die, с любимото туп(ту(ту(па, туп(туп(туп(ту(па(па на барабаните. След Perseverance (2002)

59


РЕВЮТА Hatebreed станаха институция, намериха своя стил и звук и най(радостното е, че не смятат да отстъпят назад. 9 Lord Vickeron HAWTHORNE HEIGHTS & IF ONLY YOU WERE LONELY (VICTORY) Нещо като американския вариант на Lost Prophets. Приятна поп музика. Става за следобедно слушане и пиене на маргарити около басейн, на който се пекат всички най(готини мацки от класа ти, които за твое нещастие ходят само с футболисти. И понеже в близките сто години това няма как да се промени, остава ти единствено да затвориш очи и да си тактуваш с Language Lessons, Breathing In Sequence и най(вече с Cross Me From Your List. Това, ако искаш да стигнеш до колежа. Ако не ( премини на Slayer и песни от типа на Necrophiliac. 6 Stiff INFINITED HATE & HEAVEN TERMINATION (DISPLEASED) Infinited Hate е банда, създадена преди три години от Aad Kloosterwaard познат от Sinister, чието желание е да съчетае в едно олд скуул дет метъл с някои по(модерни щатски дет метъл елементи, като за помощници в това начинание е извикал всички свои колеги от Sinister. Heaven Termination е вторият албум на бандата, съставена освен от споменатия Aad, още от Rachel Heyzer (вокали, екс(Sinister), Ron van de Polder (китари и бас, екс(Sinister) и Dirk Verbueren (барабани). В единадесетте парчета няма нищо кой знае колко революционно, но за сметка на това ще намерите страхотно здрав, тежък, брутален дет метъл. Лошата новина е, че в момента Rachel вече не е част от състава. 7 Svarog JESU & SILVER EP (HYDRAHEAD) Умопобърканият гений Justin Broadrick, по(известен с диагнозите, записани навремето от Godflesh, управлява психотропния експеримент Jesu вече няколко години. Това е дълбоко побъркана, мизантропична и студена звукова атмосфера, в която оцеляват само индивидуалисти, мазохисти и като цяло интелектуални отшелници. Изобщо Jesu става все по(слушаема и разбираема концепция, но само в сравнение с предходните неща, а иначе... Не знам... Представете си черни завеси, безметежни, но депресиращи пространства, вашата собствена слабост на фона на идеята, че човек неизменно умира в самота, защото по принцип е сам. Сборът от тези компоненти би дал концепцията на Jesu, макар и само на думи. Няма нищо по(потискащо от музика, направена за интелигентни самотници, защото тя е като саундтрак на страшното осъзнаване, колко глупаво е всичко около теб... Или колко болезнено е да си умен всъщност. Ако приемем, че думите на Justin: „Опитах се да създам най(драматичната и тъжна музика, сътворена от човек”, са откровение, то Silver e опасно близо до успеха на тази мисия. 6.66 Stiff LACRIMAS PROFUNDERE & FILTHY NOTES FOR FROZEN HEARTS (NAPALM/ WIZARD) Не е за вярване какъв покъртителен тонаж нискокачествени албуми стовариха Napalm Rec. в последните години. За капак на конвейерната трагикомедия, тук си говорим за Lacrimas Profundere ( не банда с живот ефимера, а група с рожденно свидетелство от 1993(а! Всички знаем, че и ветераните нямат вечна застраховка качество, а детските електро готици са на гребена на (финансовата?) вълна, но разочарованията остават. Припевите в албума умишлено опитват да се вклинят в съзнанието с досадата на свръхлансирано поп парче. Тук(там се появява я обещаващо интро, я по(разчупен пасаж, само за да бъде погълнат от една от многото ‘схеми(които(см е(чували(и(преди’. Светлина в тунела е Again

60

It’s Over, тъй че ако сте си паднали по новия Crematory, изпробвайте и смело напред... 5 Sarcana LEATHERWOLF & WORLD ASYLUM (MASSACRE/WIZARD) Ето на това му викам завръщане със стил! Седемнадесет години след последния си студиен албум Street Ready Leatherwolf са отново тук с много ясно послание: “Може и да сме стари пушки, но знаем къде се намираме!” От класическия състав на групата са останали малцина ( няма го и вокалистът и китарист Mike Olivieri, което за съжаление разваля прочутата “triple axe attack” (Leatherwolf използват трима китаристи далеч преди Maiden да решат да го направят). Заместникът му обаче е меко казано достоен ( Wade Black от Crimson Glory (екс(Seven Witches). Макар заради силното китарно присъствие и интензивното солиране да можем да кажем, че World Asylum прилича на класическите албуми на групата, всъщност няма нищо общо с тях! Мейнстриийм хард енд хеви звученето от осемдесетте е загърбено за сметка на стегнат и разнолик хеви метъл в съвременно облекло. Leatherwolf нямат причина да се ограничават и точно затова песните във World Asylum съвсем естествено преливат от бързашките Live Or Die, Under The Gun, Disconected и отварящата I Am The Law, която спокойно може да кандидатства и за някой албум на Exodus, в протяжната King Of The Ward и незабравимия й припев, и Institutions, за която доста сериозно се усъмних дали не е кавър на Alice Cooper. Седемте песни обаче си имат и лоши страни ( набиват се в главата ти, влизат ти под кожата и те човъркат, докато не си пуснеш албума. Отново... 8.5 hargor LAMB OF GOD & SACRAMENT (EPIC RECORDS) Наречете ги новите Pantera или новите Slayer и няма да сгрешите. Lamb Of God притежават рядко срещаната способност, от една страна, да привличат всякакъв тип метъл фенове, а от друга ( с тежината си да отблъскват маргиналните типове, които се влияят само по модерните течения. Едва ли някога съм очаквал, че аз ще им пиша ревю, но истината е, че в Lamb Of God започват да навлизат все по(дълбоко в сърцето ми. Sacrament е кинжал, който се забива и болката е сладка. Мъдър албум, който не се опитва да надскочи мега силния Ashes Of The Wake (2004), а действа като син, който взима най(доброто от таланта на баща си и тепърва ще започва да го развива. Затова и не бих дал максимална оценка на Sacrament, защото просто очаквам, че най(силните неща на Lamb Of God предстоят. Веднага от първо слушане се вижда, че тези хора са решили да работят здраво за името си. Имаше такива, които се подиграваха на Randy Blythe за уроците по дране, но тук ясно ще чуете какво значат професионалните

напътствия. Другата невероятно отличителна черта на Lamb Of God продължават да бъдат нестандартните барабанни решения на Chris Adler, който без никаква теоретична подготовка, просто сяда зад барабаните и ги изкъртва. Will Adler и Mark Morton пък дават на Sacrament рифовете за куфеене, мелодиите, хармониите, солата и солта на целия метъл – китарен звук, който да прегърби ушните ви миди в стилов диапазон от траш, до дет метъл, метълкор и какво ли още не. За да не тъпчат на едно място, в Sacrament има и доста хитро вплетени клавири, подсилващи ефекта на китарите... За една седмица в САЩ с Christ Illusion Slayer продадоха 62 000 копия, а Lamb Of God със Sacrament " 63 000. Цифрите нищо не значат, но пред тях и про(роците мълчат. 9 Lord Vickeron LOST PROPHETS & LIBERATION TRANSMISSION (SONY/BMG/ВИТАЛИТИ) Без значение дали ги харесваш или не, несъмнен факт е, че LP прогресираха от нео пънк гащници до статута на интернационални плейбои, които продават грандиозни тиражи. Родом от Уелс, те любезно отказаха да се местят отвъд голямата локва, въпреки примамливите предложения (на които едно време се поддадоха Def Leppard, за си сърбат вкисналата попара после) и предпочетоха да запазят уважението на феновете си. След Start Something, който лично за мен ще си остане от най(силните британски рок албуми през последното десетилетие, Liberation Transmission, признавам, беше едно от най(очакваните заглавия за мен тази година. Напълно заслужено, както се оказа. Bob Rock и хубавото хавайско време направиха зрял поп рок продукт. С други думи, момчетата са пораснали. Но има и нещо друго. То се нарича добър вкус и елитарност в поп музиката. На Албиона знаят как да не прекрачват тези принципи и това ясно си личи затова в песни като Everyday Combat, оптимистичното Rooftops, емоционалното Broken Hearts, Torn Up Letters and The Story Of A Lonely Girl и жизнеутвърждаващото Everybody’s Screaming. След всичко казано дотук не мога да не призная и бурните спорове, които настъпиха в Про(Роческата ни редакция относно качествата на Liberation Transmission, в които аз безрезервно вярвам. Дали хората ще харесат Lost Prophets повече от новоизлюпената някъде в Щатите захаросана банда е въпрос преди всичко на личен избор, мисля си аз... И на маркетингови бюджети. 9 Stiff MANEGARM & URMINNES HAVD&THE FOREST SESSIONS (DISPLEASED) Приключвайк и к о н тр а к т а си с лейбъла, Manegarm са решили да го направят по достоен начин с нещо специално, нетипично и наистина интересно. Urmines Havd"The Forest Sessions е изцяло акустичен фолк албум, съдържащ седем завладяващи парчета, създадени в чест на шведския фолклор и митология, горящи с древния северен езически дух и изпълнени на родния на музикантите език. Помощ са оказали и някои от членовете на фолк бандата Tva Fisk Och En Flask, страхотните женски вокали са дело на Ulmer Mossige(Norheim, а Stefan Grapenmark и Gustaf Esters са отговорни за различните перкусии. Тази прекрасна творба на Manegarm има само един недостатък ( съдържа само седем парчета, чието времетраене е около двадесет и седем минути, които обаче определено си струват. 8.5 Svarog

METAL CHURCH & A LIGHT IN THE DARK (SPV/WIZARD) Metal Church м о ж е б и най(накрая ще сбъднат мечтите на всички свои фенове от 80(е с един класически запис. A Light In The Dark е истинското завръщане на едни от легендите на американския паър и траш метъл и е най(доброто, на което са способни в днешни дни и в този си състав. Всичко е изсвирено и създадено, така че записът да ни отпрати отново в онези години. Дори самото заглавие на първата песен Beyond All Reason ни връща към Beyond The Black, началното парче от едноименния им дебют. Включена в албума е и записаната наново Watch the Children Pray. Издаването му обаче поражда въпросите, защо Metal Church не продължиха да се развиват в посоката в която бяха тръгнали в началото на 90(те с два от най(недооценените и неразбрани шедьовъра на хеви метъла The Human Factor и Hanging In The Balance. A Light In The Dark е като да си на 30 и отново да тръгнеш с голямата си любов от осми клас. Романтично, но нелогично, нали? Всеки има право на избор... 7 radioactive toy MICHAEL SCHENKER GROUP & TALES OF ROCK N ROLL (ARMAGEDDON/WIZARD) Чест прави на Michael Schenker, че чества своята 25(годишнина като солов артист не със сборна или концертна тава, а с чисто нов студиен албум с впечатляващ брой песни и продължителност. Верен на себе си и на досегашното си творчество, скорпионът ни представя малко по(блусарски ориентиран и все пак типичен със заразното рок настроение и хубави сола албум. В него с глас помагат Gary Barden, Graham Bonnett, Robin McAuley, Leif Sundin, Kelly Keeling и Chris Logan. 19 песни наистина са много за рок албум и нивото в тях няма как да е едно и също. Tales Of Rock ‘n’ Roll не е нито най(добрият, нито най(слабият албум в дискографията на немския китарист, а просто приличен запис в чест на един четвъртвековен юбилей. 7 radioactive toy MOTORHEAD & KISS OF DEATH (SPV/ WIZARD) Фиууу! Motorhead връхлитат като р ус к а к ат ю ш а върху немски бункер ( без прелюдии и изтънчени обноски, без закачки и изящни флиртове. Някои казват , че за цялата си кариера Lemmy и момчетата репродуцирали един и същ албум, като само сменяли имената на песните. Тези хора дълбоко грешат! Истината е, че Motorhead репродуцират една и съща песен от около 30 години насам. Но си имат хватка и стил, с които правят от албумите си нагледно показно по истински рок, без окраски, без гримове, романтики и всякакви там вторични примеси. Помислете малко и ще видите, че освен тях само AC/DC владеят този ловък трик. Така че Kiss Of Death е ни повече ни по(малко поредната нахакана колекция с груби, сурови и пуристки рок химни. От нея става ясно, че гласът на Lemmy все още притежава шкуресто абразивната си звучност, а Mikkey Dee все така безжалостно експлоатира барабаните. Колкото до самите песни. . . Чуйте само откриващия ъперкът Sucker, за да разберете, че за да можеш да устоиш на енергийното


РЕВЮТА поле се изисква определено усилие... Или не, по(добре надайте ухо на валяците Living In The Past и Be My Baby. Сериозно, от слушането на този албум се хваща мускулна треска! За най(издръжливите обаче има награда ( баладата God Was Never On Your Side, изпълнена лично от мистър Killmister. Няма шега, няма майтап! Дори и ехото заглъхва, когато Motorhead ударят. 8 chinasky MYSTIC PROPHECY & SAVAGE SOULS (MASSACRE/WIZARD) Макар да се раздели с голямата си звезда G u s G . ( D re a m Evil, Nightrage, Firewind), със S a va g e S o u l s тимът на Mystic Prophecy прави сериозна заявка за запазване на челните си позиции. На мястото на Gus и напусналия барабанист Dennis Ekdahl (Raise Hell) са привлечени Martin Grimm от Headstone Epitaph и Matthias Straub от Sacred Steel. Savage Souls e като пропит с олово и тъма, тежък и мрачен в добрите традиции на щатските пауър класици Iced Earth от периода им с Matt Barlow. Освен това албумът е напоен и с музика, и със заразителност и е мелодичен и в унисон с установения европейски пауър метъл звук. Mystic Prophecy са напипали тънкия ръб, образувал се при срещата между американското и европейското течение на стила, в който се изявяват и уверено балансират по него. За съжаление групата често изпада в самоцитиране и повторяемост и колкото и добра да e дадена песен, накрая неминуемо оставаш с чувството, че преди малко си я чул. И въпреки това Savage Soul е много добър албум, а по скалата на Про(Рок това означава 8 hargor NIL & QUARANTE JOURS SUR LE SINAI (UNICORN) Фактът, че днес Nil са една от най(акламираните арт рок банди, не пречеше на факта, че досега името им не ми говореше нищо. Още първият ми сблъсък с творчеството на тези французи обаче доказа, че наистина има защо западната критика да се превъзнася по тях. Quarante Jours Sur Le Sinai е преиздание на селфрилийза им от 2003 г. и представлява двуактна концептуална творба, предимно инструментална, с откъслечни включвания на вокалистката Roselyn Berthet, която по това време все още не е официален член на групата. Първото, което се набива на уши, са забележителните китарни линии на David Maurin, стоящи в лоното на школата на маестро Robert Fripp (King Crimson), и стилният бас подход на Samuel Maurin. Иначе самата музика представлява блестящо изпълнен фин симфоничен прог с немалко фюжън подплънки, напомнящ ту на ранните Genesis, ту на късните King Crimson, ту на алтернативния период на Rush. Освен страхотното свирене Nil предлагат и чудесно композиране, така че дължината на двете пиеси (над 25 минути всяка) изобщо не е в състояние да отегчи слушателя. Дори напротив ( лично аз многократно посягах към този албум през изминалия месец и смятам, че намерих още една група, чието развитие ще следя отблизо. 8 chinasky PAATOS & SILENCE OF ANOTHER KIND (INSIDE OUT/WIZARD) Шведите винаги са имали интересна и разнородна сцена. Поредно доказателство за това са Paatos. За хората, които досега не са се сблъсквали с тяхното творчество ( най(общо музиката им представлява кръстоска между The Gathering (албумът How To Measure a Planet?) и култовите английски

трип хопъри Portishead. Семплите и клавирите са минималистични. Музиката е привидно спокойна, но отдолу дълбока, което предразполага слушателя към спокойствие, но и към размисли предимно за лични неща. Ако що(годе вече сте добили някаква представа ( предполагам се досещате, че става въпрос и за женски глас зад микрофона, принадлежащ на очарователната Petronella Nettermalm. За интересната обложка е отговорен Hans Arnold ( грижил се дълги години за артуърка на колосите ABBA. Този албум трудно влиза в летните жеги, но предвиждам въртене до откат през лютата зима. 8 Pecado PERSUADER & WHEN EDEN BURNS (DOCKYARD 1) След многообещаващия си втори албум Evolution Purgatory и работата на Jens Carlsson и Emil Norberg в Savage Circus новото творение на Persuader бе натоварено с големи очаквания. И сега, когато имах достатъчно време, за да го чуя и отзвукът сред феновете отмина, определено мога да кажа, че When Eden Burns ги оправдава. Модерен хеви метъл. Така вокалистът Jens определи стила на групата, и то съвсем точно. Да сложиш просто етикет “пауър метъл” на When Eden Burns би било неправилно, по простата причина, че албумът е съвкупност от доста повече неща. Спийд пауърът от предишните записи се сблъсква с модерен метъл ала Children Of Bodom, красивите китарни хармонии и мелодични сола преминават в яки траш изблици, а после в среднотемпов пауър, в акустичен пасаж или насечен риф. Jens разкъсва величествените си гардиънски вокални линии с груби крясъци ( картината е пълна и във всички цветове на дъгата! Това бе преломният албум на Persuader, който им трябваше, за да се отърсят от сляпото следване на влияния и да създадат собствен облик. Оттук нататък всичко е единствено в техни ръце. 8.5 hargor PROTOTYPE & CONTINUUM (INTROMENTAL) Prototype могат да бъдат наречени с право и пауър, и прогресив метъл. Където и да ги поставим, можем да ги обявим за новата музикална американска сензация. Възникнали през 90(те като траш група, Prototype не спират да се развиват и да гледат с перспектива на музиката си. Именно творческият им подход ги родее с групи като Control Denied и Nevemore. Continuum си има всичко, от което се нуждае един такъв албум ( здрави рифове, чудесни мелодии, технични сола, силни песни, Neil Kernon за продуцент и Travis Smith за художник. Continuum е доказателството, че за годините след Trinity правилната дума не е “бачакане”, а “работа”. Докъде ще стигнат в развитието си Prototype, ще покаже следващият албум. Дано този път “работата��� да отнеме по(малко години. 9 radioactive toy RICK WAKEMAN & RETRO (PRESIDENT RECORDS) Легендарният клавирист на Yes и баща на Oliver Wakeman и Adam Wakeman. Списъкът му със соловите албуми е не по(къс от телефонния указател на Копривщица и въпреки близо 60(те си години, Rick Wakeman смайва със своята креативност и продуктивност. Retro е албум, чието най(точно определение е самото му заглавие. Rick Wakeman няма да смая никого със симфоничния си регресив рок, като най(силно е застъпен периодът от Close To The Edge на Yes. Този път решението е да се включат вокали, като за тях отговарят Ashley Holt и дъщерята на Rick ( Jemma. Изненадани

след прослушването на Retro няма да има, няма да има и кой знае колко възхитени ( на много места скуката взима връх над всичко. Retro просто е албум, който след време ще бъде забравен, и само ще фигурира в богатата биография на един от най(влиятелните клавиристи за всички времена. 5.5 radioactive toy ROADSTAR & GRAND HOTEL (MAGIC HAT) Roadstar са британци, звучат като британци и не се страхуват да харесват икони като AC/DC и Bad Company. Впрочем, с появата на още дузина подобни банди, сред които Zeppelin ривайвалистите The Answer, може би имаме основание да говорим за нова мода. Нищо модерно няма в музиката на Roadstar обаче. За онези, които вече са чукнали 40(те ще бъде интересно и може би радостно да разберат, че днес слушането на банди, подобни на Roadstar, е присъщо и на тийнейджърите. Почит към класиката или тренд? Grand Hotel не дава еднозначен отговор на този въпрос, но фактът, че с микса на диска се е заел самият Kevin Shirley, а продуцент е Laurie Mansworth ( ключова фигура от потъналите в забрава, но прекрасни NWOBHM групи More и Airrace, говори достатъно сам по себе си. Освен това Mansworth взима участие в написването на всичките 12 песни. Резултатът звучи като продукция за един милион долара, без да има и половината бюджетна полировка. 7 Stiff RUNIC & LIAR FLAGS (MASSACRE/WIZARD) В днешния забързано информационен свят албумите идват на талази и рядко може да попаднете на диск, който да ви накара да се отпуснете и да зареете поглед в далечината ( да си спомните за нещо, някого, или просто да се пренесете в друга епоха. Един от тези дискове е Liar Flags, второто творение на испанците Runic. Не се наемам да определя единствено като викинг метъл стила им, защото богатото смесване на блек метъл и мелодичен дет метъл ги родее ту с Einherjer, ту с дебютен Dark Tranquillity, ту с Wintersun. Има средновековни инструменти, цитри, флейти, клавири, понякога женски гласове ( като в To The Fallen Ones, или пък разказвачески дълбоки вокали. Има и изключителни мелодии, които действат успокояващо на сетивата и някак неусетно разгръщат древния свят в музиката на Runic. Не става дума за оригиналност, а за емоция ( Runic звучат така, сякаш цял живот са създавали тази музика. Дайте шанс на Liar Flags и ви гарантирам, че ще попаднете в музикално приключение, от което при всички положения ще излезете въодушевени. 8 Lord Vickeron SATANOCHIO & I AM SATANOCHIO (AXA VALAHA PRODUCTIONS) Струва ми се, че румънското дуо Satanochio доста са крали от имиджа на Brujeria, тъй като според техния лейбъл никой не знае самоличността им, а на фотосесиите лицата им са облепени с лейкопласт, тиксо или найлон ( материалът няма значение. Проблемът е, че за разлика от имиджа Satanochio не са отдали много голямо значение на музиката. От колоните блъска някаква смес на блек, грайнд и дет метъл. Стремежът за върхова скорост на свирене, маските и безразборното смесване на екстремни стилове веднага насочват мисълта към The Berzerker, като феновете на тази банда със сигурност ще намерят повод за радост от Satanochio. На моменти всичко звучи толкова механизирано, все едно е изсвирено от роботи. Идеите са трудно смилаеми, след едно слушане втръсването е пълно, но колкото по(крайна е една музика, толкова по(големи шансове има да си намери и крайно фанатизирани почитатели. Satanochio дори имат официално издание в дискографията си само в един (!) екземпляр, което е специален подарък за техен фен. Така се създават ултраси. 5 Lord Vickeron

SHE SAID DESTROY & TIME LIKE VINES (CANDLELIGHT/WIZARD) Представете си смахнатите джаз(грайнд идеи на The Dillinger Escape Plan, съчетайте ги с мелодичността на твърдите детове Vehemence, обработете ги с бързината на гриндажа Augury и ще добиете представа за стила на She Said Destroy. И ако в насечените стилове са ви дразнили кораджйските провиквания, то в Time Like Vines чуваме само дет вокали. Удивляващо е как в дебютен албум една банда в заглавното парче Time Like Vines може да стартира неравноделно в стил The Dillinger Escape Plan, после да мушне въртеливите рифове на Meshuggah и дори да докара някои китарни хармонии, подобни на Death. She Said Destroy правят толкова интересни скокове из метъла, че за тях няма територия, откъдето да не влязат и да не излязат с интересно предложение. Чуйте тази банда с леко дразнещо име ( това е eкстремен прогресив(дет(грайнд(траш(метълкор албум, който е предизвикателство и наслада за ушите. 8 Lord Vickeron SILENT CIVILIAN & REBIRTH OF THE TEMPLE (MEDIASKARE RECORDS) Зад SC стои името на Jonny Santos, когото любителите на ню метъла от края на 90(те свързват със Spineshank ( групата, записала един от най(недооценените и същевременно оригинални албуми в жанра Strictly Diesel. Впоследствие бандата се дръпна от течението и се захвана с мощен метъл от типа на FF, но когато признанието се явява под формата на номинация за Грами, за Spineshank вече е твърде късно и Jonny няма никакво намерение да прави изкуствено дишане на труп. Така се ражда Silent Civilian. След два демо записа миналата година, дойде времето и на дебютния албум Rebirth Of The Temple, продуциран от самия Logan Mader – някогашния емблематичен китарист на Machine Head. ROTT е мрачен, тежък и меланхоличен в някои моменти албум, който кърви от талантливо композирани песни. 7.5 Stiff SKINLESS & TRAMPLE THE WEAK, HURDLE THE DEAD (RELAPSE) В добрите традиции на банди от каталога на Relapse Records и Skinless са поредната група, въртяща дет грайнд на чеверме. Зла стена от звук ни посреща още от началното Overlord, та и до края на Trample The Weak, Hurdle The Dead. Няма да откриете нищо друго освен грижливо подбрани сатъри за уши. Усещат се Dying Fetus мотиви, но не трябва да пропускаме факта, че двете банди започват развитието си по едно и също време. Сега Skinless са и с нов вокал и барабанист, но никакви персонални смени не променят истината, че това е музика само за крайни дет и грайнд маниаци. Какво като е малко скучно, важното е да е супер тежко! Имаме и готин кавър на Wicked World на пасторите Black Sabbath. 6.5 Lord Vickeron SORGSVART & FORTAPT FRA VERDEN I VAKKERT SELVMORT (EINHEIT PRODUKTIONEN) SorgSvart е от т.нар. one(man групи и е

61


РЕВЮТА проект, роден преди около седем години от Sorg, с три издадени демота до момента, като за последното от тях Nocturno Culto от Darkthrone казва, че му е голям почитател. В дебютния си албум норвежецът е забъркал елементи от викинг, фолк и олд скуул блек метъл в интересна комбинация. Парчетата притежават особена първична, паган атмосфера и разнообразие, като могат да се чуят множество свежи и нетипични идеи, макар че на една от тях, доста ме досмеша. Става дума за малък епизод, когато на фона на някакъв добитък се чуват подвиквания ( нещо от сорта на тези, когато овчарите подвикват на стадата си или баба ви на село подканва кокошките... Но като цяло, абстрахирайки се от споменатите подвиквания и някои други дребни нещица за изчистване, Fortapt Era Verden I Vakkert Selvmort е добър албум и мисля, че Sorg има таланта да покаже нещо повече за вбъдеще. 7 Svarog SPAWN OF POSSESSION & NOCTAMBULANT (NEUROTIC RECORDS) Ако се снабдите с Noctambulant вторият дългосвирещ албум на шведите Spawn Of Possession, ще чуете много брутален и техничен дет метъл в духа на Suffocation, Deeds Of Flesh и Hate Eternal. Лекотата, с която тези момци владеят екстремното свирене е направо зашеметяваща, при положение, че подобно музикално екзекутиране преди време беше мислимо само в САЩ. Имат много шантави китарни идеи, като на места постановките им напомнят на откачеността на The Dillinger Escape Plan или на състезанията в Psycroptic. Рифовете се сменят страшно бързо, а двамата китаристи показват чудесен баланс и дори при най(изкилиферчените мелодии. Вокалите са традиционни за стила грухтене, като по бързина при грухането на думите напомнят

стила на George “Corpsegrinder” Fischer от Cannibal Corpse. Любимо парче ( петата симфония на бруталността Sour Flow, която започва лековато с чисти китари, после през цялото време ръчкат солаци и чупят ритми, за да завършат пак акустично. 7.5 Lord Vickeron STEEL ATTACK & DIABOLIC SYMPHONY (MASSACRE/WIZARD) Въпреки че в твърденията на John Allan, че Steel Attack вече не свирят пауър метъл има някакъв резон, и петата стоманена атака на шведите може да бъде причислена към въпросния жанр. Е, няма абсолютно нищо общо с цветния, леко наивен, но енергичен пауър, който бандата свиреше в началото, но все пак си е пауър. Студен, в оловно сиви краски и разгърнати и прогресивни композиции. Първото впечатление, което получаваш още от началните секунди на откриващата Diabolic Symphony, е от клавирите. Перфектно втъкани в цялостния аранжимент и с важна роля за структурирането на мелодиите, използвани по този начин, те са нещо ново за музиката на Steel Attack и са в основата на мрачната атмосфера на албума. Diabolic Symphony е свидетелство за прогреса на групата, звучи като естествено продължение на предшественика си Enslaved (2004) и още след първата песен се забелязват ушевадните прилики с Metalium. И не само защото поредният нов вокал в Steel Attack Ronny Hemlin е гласовият близнак на Henning Basse... 7 hargor

STONE SOUR & COME WHAT(EVER) MAY (ROADRUNNER) Дали това е захарната залъгалка, или второто истинско “аз” на Corey Taylor и Jim Root ще си остане спорен въпрос. Както и дали е пълнокръвна група ��ли проект, макар че двамата напоследък се скъсват да ни убеждават в първото. В съзнанието на повечето фенове Stone Sour ще си остане като “проектът на двамата от Slipknot”. Както и да е ( това не е от особено значение, когато крайният резултат си струва. Come What(ever) May e трудно податлив на едностранчиво определение. Най(общо: пост ню метъл с хард рок влияния и съвсем малко гръндж, колкото за цвят. В сравнение с дебюта ( CWM е по(разнообразен, но както често се случва в подобни ситуации и по(олекотен. Тежките набивки са отчетени с 30/30/"150, едноименното парче, Hell & Consequences, 1st Person и най(качествените агресии ( Made Of Scars и Reborn. Предвидливо са включени и сърцераздирателните касоразбивачи ( баладичните Sillyworld, Тhrough Glass и затварящата Zzyxz Rd. Най(добрите попадения са по(нестандартните Socio и Cardiff. Като заключение ( стойностен втори албум на Stone Sour, който продължава да ни разкрива нови и непознати черти от музикалния характер на Corey Taylor и Jim Root. Интересна подробност е, че тук ударните налага Roy Mayorga, който ни смая с уменията си по време на първия гастрол на Soulfly. 8 Pecado

STORMWARRIOR & AT FOREIGN SHORES (REMEDY RECORDS) След едва два дългосвирещи албума и куп EP(та немските пауър спиийд метъли Stormwarrior издават и концертен албум. За да го запишат, саксонците са плавали от бреговете на Северно море, където е разположен родният им Хамбург, чак до далечна Япония. At Foreign Shores включва десет песни, избрани измежду най(добрите от двата албума на групата ( Stormwarrior и Norhtern Rage. Енергичен пауър/спиийд в духа на първия Helloween, двойно зареден от живата енергия на бандата. Слабото присъствие на публиката е минус, но за сметка на това звукът е перфектен, и то не за сметка на усещането от изпълнението наживо. 7.5 hargor SYLVAN & POSTHUMOUS SILENCE (PROGROCK RECORDS) Започнали като прогресив метъл, вдъхновен от Images And Words на Dream Theater, с годините германците Sylvan олекват, като се раждат за втори път като банда след чудесния X"Rayed от 2004 г. Емоционални и дълбоки, Sylvan са от новото поколение грамотни прогресив рок банди, ползващи повече артистичността, отколкото техниката на стила. Posthumous Silence е концептуален албум, разказващ историята на бащата, който опознава загубената си дъщеря чрез личния й дневник. Фабулата навява асоциации с Brave на Marillion, като асоцациите не са само на ниво текстове.

ХАЙКУ AISLING & AISLING/TRATH NA GAOTH (EINHEIT PRODUKTIONEN) Музиката на групата е по(скоро агресивен, но същевременно мелодичен и леко атмосферичен блек метъл с фолк елементи, идващи най(вече от използваните флейта и чело. Дискът е преиздание на самостоятелно излезлия едноименен албум на групата, като е включен и макси сингъла Trath Na Gaoth. 6.5 Svarog ARCHITECTS & NIGHTMARES (IN AT THE DEEP END RECORDS) Те са от Англия, средната възраст им е 18 години и могат да изумят всеки с техниката си. Студен математически метъл по формулата на The Dillinger Escape Plan, Gojira, Meshuggah. Архитектите имат голям технически потенциал, който може се развие с повече експериментиране и да се превърнат в една от групите, които ще диктуват бъдещето на метъла. 7.5 radioactive toy

62

накара да се сетим за Bolt Thrower ( техни влияния се откриват не само в лириките, а в музиката ще усетите такива и от Autopsy, Benediction и Dismember. 7 Svarog BLUE TEARS & THE INNOCENT ONES (AOR HEAVEN) Не е случайно, че до този момент не съм чул за тази група. 16(годишна история, един студиен и два албума с неиздавани песни. Зад Blue Tears стои Gregg Fulkerson, роден с идеята да бъде рок звезда и болен последовател на Bon Jovi. Има два начина да се убедите колко скучен албум е The Innocent Ones. Първият е да ми повярвате, вторият ( да го чуете и да ми повярвате. 4 radioactive toy

AS I LAY DYING & A LONG MARCH&THE FIRST RECORDINGS (METAL BLADE/ WIZARD) Броя до 10. Поемам дълбоко въздух. Добре. И все пак... За какъв чеп да презаписваш първите си записи? Особено ако са дърварски и неслушаем християнски метълкор? Отегчително. 4 Stiff

CATACOMBS & IN THE DEPTHS OF R’LYEH (MORIBUND RECORDS) Catacombs е соло проект на Xathagorra Mlandroth, или по(друг начин казано ( на John Del Russi, познат от работата си в Hierophant. Албумът на американеца е изграден от екстремно тежък и бавен дуум/ дет метъл, като първият тип е близо до фюнеръл дуум традициите. In The Depths Of R’lyeh ни разкрива сив, меланхоличен, атмосферичен и тегав свят, изграден от завладяващо мрачни мелодии и звуци. Времетраенето на шестте композиции е малко над седемдесет минути. 7 Svarog

BATTALION & WINTER CAMPAIGN (SHIVER RECORDS) Сещам се за поне пет банди с това име, затова ще побързам да уточня, че става въпрос за тази от Белгия, която дъни олд скуул дет метъл. Имената на парчета като Bombenkrieg, Warfiend, Nuclear Devastation и Ghost Of War дават достатъчна представа какви теми нищят текстовете. Това няма как да не ни

CEREBRAL TURBULENCY & CRASH TEST (KHAARANUS PRODUCTIONS) Ето че след като миналата година “разбиха” София, Варна и Шуменр сега Cerebral Turbulency отново са в България, но с новия си албум. Чехите показват музикално израстване, но има опасност прекаленото разнообразие в композициите и хардкор нотки да не се понравят на някои от феновете им. В диска ще откриете и интересни

видео материали, чието съдържание няма да разкривам – нека бъде изненада. 7.5 Svarog CLOUDSCAPE & CRIMSON SKIES (METAL HEAVEN) Шведски пауър с трю китари и леко дрезгав глас. Правокривеен е най(точната думичка за стила на Cloudscape, защото не е досадно праволинеен, но не е и излишно усложнен въпреки рогресив залитанията. Не е за пренебрегване и името на Anders Theander, главен виновник за звуковото оформление на Pain of Salvation, погрижил се Crimson Skies да звучи голкова добре. 8 iilnd CLOVEN HOOF & EYE OF THE SUN (ESCAPE MUSIC) Бандата съществува още от 1983 г., увлечена в дирята на британската вълна. След 1989 г. обаче се затрива за 17 години, за да се появи тъдява чак днес. От оригиналния състав е останал само басистът Lee Payne, а зад микрофона лее глас Matt Moreton (eкс(Tokyo Rоse). От албума лъха свеж мейдънско(прийстки полъх. Надъхан, експлозивен, мелодичен, вокално пищящ, рифовопулсиращ и зарибяващ. Не пропускайте! 8 iilnd FRONTLINE & CIRCLES (AOR HEAVEN) Frontline са една от малкото сносни групи в изначално изчерпания “рок за възрастни”. Без да преливат от оригиналност, немската четворка е създала приятен албум за феновете на

мелодичния рок. 7

radioactive toy

HACAVITZ & VENGANZA (MORIBUND RECORDS) Докосналите се до мексиканския екстремен метъл знаят на каква агресия и безмилостна бруталност са способни групите оттам. Стилът на Hacavitz е агресивен дет метъл с блек метъл елементи, който обаче въпреки разбиващите тук(там рифове и страхотните барабанни партии е доста еднообразен и скучен. 5 Svarog JOHN WEST & LONG TIME...NO SING (FRONTIERS/RIVA SOUND) Бившият вокалист на любимците на целокупния японски народ Royal Hunt John West явно продължава да се цели в таргет групата на някогашните си колеги. Защото актуалният му албум е все едно трибют към Purple (времето Hughes/Coverdale) и Rainbow (от времето на Joe Lynn Turner) + малко ранен Whitesnake за вкус. Не зная на японците как не им писва да го слушат това, но на мене ми се прищя да си направя сепуко! 4.5 chinasky MASSACRA & SIGNS OF THE DECLINE (METAL MIND PRODUCTIONS) Сигурен съм, че мнозина по(стари метъл фенове ще изпаднат в умиление, само при споменаването на името на тази славна олд скуул френска дет метъл банда. Дискът е преиздание на Sign Of The Decline от 1992(ра, като са включени шест бонус парчета от следващия албум две години след това ( Sick. 7 Svarog NIDINGR & SORROW INFINITE AND DARKNESS (DARK ESSENCE RECORDS) Музиката в дебютния албум на тази


РЕВЮТА Posthumous Silence е чудесно и обогатяващо музикално пътешествие, а Sylvan с този албум се утвърдиха като една от силните прог групи на Стария континент. 8.5 radioactive toy TANKARD & THE BEAUTY AND THE BEER (AFM/WIZARD) Всяко ревю на нов албум на Tankard трябва да включва единствено констатацията, че такъв вече е излязъл. Не за друго, а защото от Tankard (за огрооомно щастие) не могат да се очакват някакви изненади. След като за кратко минаха на бърбън, четиримата алко(трашъри отново надигат бирените бутилки. The Beauty And The Beer представлява патетична възхвала на бирата (най(вече), сайдера, уискито, виното, водката, джина, махмурлука и метъла в типичния веселяшки пънкарлив траш с марка “Tankard”. Четиримата франкфуртци не пропускат да се измайтапят и със себе си в Rockstars No.1. Е, Gerre и компания знаят, че животът за съжаление не е само пиене и купони и затова са посветили няколко песни и на политически, социални и глобални проблеми. 7.5 hargor TERRORIZER & DARKER DAYS AHEAD (CENTURY MEDIA/АНИМАТО) Няма смисъл от носталгия и сравнения кой е по(добър албум ( особено при положение, че дебютът World Downfall е от 1989 г. Определено сега няма грайнд, а в екипа са останали само двама оригинал-

ни членове ( Pete Sandoval (Morbid Angel) и Jesse Pintado (екс(Napalm Death). Затова реших да разглеждам Darker Days Ahead като самостоятелно издание, без да го съпоставям на пионерския и мега влиятелен дебют на тази колаборация между прохождащите тогава Napalm Death и Morbid Angel. Новият Terrorizer е за всички олдскуул дет метъл маниаци, които обичат супер техничното и бързо барабанене на Pete Sandoval и простите, но въздействащи, китарни рифове и мелодии на Jesse Pintado. Вярно е, че има доста осезаем Morbid Angel оттенък върху цялата музика, но при положение че те са една от най(обичаните банди в дета, не виждам чак такъв проблем. С всички тези албуми, които заливат ектремната музика, Darker Days Ahead си е стандартен дет метъл албум, но с плюса, че е изсвирен от музиканти, които преди време са създавали параметрите. Колкото и да е тривиално, парчета като Doomed Forever със супер здрава мелодийка е точно стръвта, която привлича един редови дет метъл. Агресивни китарни мелодии, ниско настроен бас, бързи двойни каси и тежки вокали ( имате ли нужда от повече, за да се разкуфеете? И с огромна мъка трябва да ви съобщя, че на 27 август почина Jesse Pintado. Един голям музикант си отиде. Нека почива в мир! 8 Lord Vickeron THE MARS VOLTA & AMPUTECHTURE (UNIVERSAL) Мамка му, тези латиноси направо нямат умора! За трети пореден път през последните четири години издават албум шедьовър и го карат толкова небрежно, сякаш нищо кой знае какво не се е случило. Само че трябва действително да членуваш в „Тих труд”, за да останеш безразличен към новото (поредно!) великолепно творение на марсианците.

Amputechture начева с носталгичното Vicarious Atonement, където китарното соло на Omar Rodriguez(Lopez навява асоциации с оная безумно кахърна жица, която нявга изви Eddie Hazel в класиката на Funkadelic Maggot Brain. Странното и лежерно начало обаче не бива да ви заблуждава. Защото това, което ще последва, се равнява на костеливо кроше в челюстта, и то точно тогава, когато не очаквате! 17(минутната Tetragrammaton, в чиито бесове Omar щедро цитира други свои учители ( Jimmy Page (Led Zeppelin) и Robert Fripp (King Crimson), притежава действително мегатонов потенциал. За сметка на това, заредените с лиричност Vermicide и особено безкрайно нежната, изпята на испански Asilos Magdalena някак си успокояват развилнелия се хаос. Нека се радват дамите! Защото когато започне Viscera Eyes, отново се разразява истински звуков смерч, в чието завихряне призрачно се носи фалосоидното тяло на Оловния Цепелин. А какво би се случило, ако King Crimson случайно прихванеха от латино(темперамента на Santana, отговаря епиката Day of the Baphomets ( същинска звукова супернова. Изобщо да се пишат ревюта за подобни албуми е неблагодарна и обречена работа, тъй като думите, дори и родени в мозъка на най(големия демиург, трудно могат да предадат атмосферата на музикално произведение от подобен ранг. Затова почистете добре ушите си и пуснете Mars Volta да облъчат с музиката си сивото вещество, прилежащо между тях. И вижте какво ще стане... 9 chinasky

THE ORANGE MAN THEORY & RIDING A CANNIBAL HORSE FROM HERE TO… (INDELIRIUM RECORDS/WIZARD) Още катапултиращото Merendina Will Have His Revenge On Capeside ни подсказва насоката на албума ( нихилистично простичко начало, което се из(г)ражда в специфичната тежка въртележка, позната ни от последния албум на Mastodon. Цинизмът е една от най(отчетливите нишки на албума, която няма как да остане само на думи ( той избива най(вече в неистовите гласови атаки, с които Gianni обилно оросява звуковата експериментална повърхност. Във Vampires In The Sun (Surfin’ Transylvania) вече няма пънк, има някакво странно съзeрцание пред първичността, поднесена от бели ръкавици в сребърно блюдо. Biollante’s Dawn е сякаш синтезът на албума: безпардонна агресия, психеделични отклонения и мачкащи ала Machine Head рифове. Имиджът на четиримата, както и художественото оформление на диска са издържани в тръпчиво сладникавия далечен мирис на обор и вечните, пълнещи очите песъчинки на Южните Щати. Албумът продължава едва половин час, но слушателят губи представа за времето в торнадото, от което непривикналите към шум могат да излязат с оловно тежки глави. 7.5 Progger TERROR & ALWAYS THE HARD WAY (TRUSTKILL) За някои винаги става по трудния начин. Особено ако трябва да се състезават със собственото си минало. При Terror това минало се нарича One With The Underdogs (чистокръвен олсдскул хардкор албум, който си остана ненадмината икона в дискографията на Terror. До днес. Казвам това с пълната увереност, че Always The Hard Way ще остави

ХАЙКУ норвежка банда е злостен и скоростен първичен блек метъл с преплетени някои експериментални прогресив елементи. Десетте композиции изобилстват от извратени мелодии и адски агресивни и режещи рифове ( Sorrow Infinite And Darkness е добър и интересен дебют. 7 Svarog NIGHTMARE OF YOU & NIGHTMARE OF YOU (EAST WEST) Обвиняеми за появата на NOY са бившите членове на пост пънк сбирщините The Movielife, Glassjaw и Rival Schools. Музика за почитатели на инди поп културата от 80(те, които са оцелели през 90(те години на миналия век и са пренесли симпатията си към Morrissey в новото хилядолетие. 6 Stiff PITBULLS IN THE NURSERY & LUNATIC (BLR/WIZARD) Pitbulls In The Nursery са от тези групи, които идеално биха паснали в каталога на Relapse например. Свирят тежък и техничен дет метъл, със забележими джаз/прог уклони, от една страна, и Fear Factor(ски индъстриъл ( от друга. Lunatic е качествен продукт, който обаче е обречен да не бъде приет на 100% както от заклетите дет метъл маниаци, така и от тези, за които тежката музика свършва с Reign In Blood на Slayer. 7 radioactive toy ROSES ARE RED & WHAT BECAME OF ME (TRUSTKILL) Лека и приятна музика от типа на Lost Prophets и FFAF, но произведена в Щатите. Влюб-

ваш се след първото пускане, особено ако трябва да караш по празния и напечен асфалт от София до Варна. Във What Became Of Me няма от характерните за емо(рока драматични крясъци, а само плавно лееща се китарна поп музика със запомнящи се припеви. Забравете за White Lion и Desmond Child. По всичко личи, че вече имаме бодра смяна. 6 Stiff SARA LEE & DARKNESS BETWEEN (FIREBOX RECORDS) Стилът на бандата е готик метъл, примесен с динамичен рок, и като цяло бандата “тъче” в познатия финландски готик рок. Албумът нарежда Sara Lee до познатите ни други фински групи като HIM, The 69 Eyes и The Rasmus. Като най(отличителна черта бих посочил страхотните вокали на Joonas. 7 Svarog SARACEN & VOX IN EXCELSO (ESCAPE MUSIC) Saracen все още фигурират в прашните мемоари на NWOBHM енциклопедиите с албума си Heroes, Saints and Fools (1981), който беше лек и синтезаторно ориентиран за времето си. Днес пробват претенциозното прог поприще с концептуален албум за историята на рицарите тамплиери. Изтъркана като зимните гуми на стара лада, тази фабула е „дообогатена” с авторски глас между отделните парчета. С други думи, макар и нелош албум, Vox In Excelso (чете се „ексчелсо”) е изтъркан 8(битов метъл. 5 Stiff

63


РЕВЮТА DIAMONDS AND RUST В тези редове авторите на Про-Рок представят албуми и банди, които са останали встрани от фокуса на рок сцената, но са продълбали следа, понякога видима единствено от... самите автори. Ровейки се в личните си колекции, те ще предприемат търсене на неразбраните DAVID CROSS & EXILES (1997) Каквито и подвизи да извърши David Cross, в историята на рок музиката той ще остане като „цигуларя на King Crimson”. А не е справедливо, тъй като соловото му творчество е не по(малко забележително от трите шедьовъра на Crimson, които беляза с присъствието си. От края на 80(те години той сформира своя група (David Cross Band), с която досега има издадени шест албума, някои от които са истински прогресив бисери. Ревюираният тук Exiles излиза през 1997 г. и освен с прекрасния арт рок, който съдържа, блести и със звездните участия на Peter Hammill (Van Der Graaf Generator), Robert Fripp (King Crimson) и John Weton (King Crimson, Asia). Самото име на албума е взето от песен на King Crimson, която присъства и в този албум с доста интересен кавър, всъщност много повече в стилистиката на Asia, отколкото на оригинала. Но не си мислете, че музиката в Exiles е някакъв опитомен AOR. Става въпрос за стопроцентов прогресив рок, на места обилно симфоничен (Hero), на други черпещ с пълни шепи от груува на прог метъла (Slippy Slide и забележителната Tonk, която най(накрая осъществи мечтата ми да чуя гласището на Peter Hammill в хеви съпровод), а на трети заиграващ се и с откровения авангард (ембиентното Duo, в което кръстосват струни Fripp и Cross). Албумът е едновременно и разнообразен, и хомогенен, и изобщо не стои като някой от люпещите се напоследък с милиони прог проекти. Композициите са направени майсторски и изсвирени с отношение. Какво повече може да се иска? chinasky GEEZER & BLACK SCIENCE (1997) Соловите актове на Geezer Butler от Black Sabbath така и не получиха сериозен отзвук, а днес са познати само на неколцина агенти от спец частите. Black Science е втори солов опит за Geezer и докато в дебюта вокалите бяха поверени на Burton C. Bell (Fear Factory), тук микрофонът е в ръцете на никому известния дотогава Clark Brown. Палките пък ги държи неповторимият Deen Castronovo (R.I.P.). Металът ръжда не хваща, а чичко Butler винаги е бил железен пич. Много тежък

64

гении, на недооценените перфекционисти, на погребаните шедьоври. Ревюта с идеална цел, ревюта за каузата на праведната музика. Под ръждата на годините или на чудовището, наречено “музикален бизнес”, често се крият диаманти. Открийте ги!

и насечен метъл, с множество вплетени индъстриъл влияния превръщат тази творба в истинско предизвикателство. Агресията е толкова голяма и плашещо директна, че кара множество татуирани типове с неуравновесени погледи да изглеждат позьори. Наред с неудържимите откоси, има и немалко, нетипични за мистър Butler диагнози като Mysterons, No.5 и Unspeakable Elvis, които ви пращат в най(тежкия сектор на психиатричното отделение. Оттам излизане няма, освен ако докато, слушате Box Of Six, не скочите през прозореца. Pecado HOLLOW & MODERN CATHEDRAL (1997) Нормално е на това място да попадат групи, проблеснали за кратко, но за сметка на това ( с яркостта на светкавица. Hollow правят точно това: идват от нищото, застрелват от упор скептиците и се прибират на топло. Годината е 1998 ( големите в прогресив метъла са в процес на еволюционни ходове: Fates Warning са издали своята епопея на тъгата A Pleasant Shade Of Gray, Dream Theater композират прозрението си Scenes From A Memory, Queensryche са прострели ръце между двата пирона на своето разпятие, наречени Hear In The Now Frontier и Q2K, а шведските принцове Pain Of Salvation са поели по пътя на славата, но не тази на малолетната уличница, опръскана с шампанско, а славата, която пронизва времето, за да остане. Никой не си дава сметка за малкото чудо, което се пръква в най(тихите часове на една шведска нощ. Nuclear Blast, преоблечени като Юда, стават свидетели и предлагат на обещаващия квартет договор само за да го обрекат. Често зад всеки велик албум се крият по(скоро творческите прозрения на едно съзнание, отколкото задружните усилия на всички от групата. Andreas Stoltz (китара, вокали) е сърцето и интелектът на Hollow, разсичащият риф и мощното, но и лирично гърло. През 1998 г. Modern Cathedral звучи леко архаично, но и така неподправено, подобно на великите рокалбуми от 70(те, композирани и записвани в паузата между две вдишвания. Днес, осем години след дебюта на Hollow, съвсем ясно се долавят истинските измерения на класата му ( тоталните метални химни Crusaders, Wounds, Hold Your Banners High и Waiting стоят само с едно дихание пред останалите. Progger

THE ALMIGHTY & POWERTRIPPIN’ (1993) Всеки знае, че има албуми и албуми. Но когато нещо отвътре каже „щрак”, това е Албумът! Такива има всичко на всичко десетина за един човешки живот. Може и толкова да няма, но ако теорията ми е вярна, поне два от тези десет албума в моя живот принадлежат на The Almighty. Тази група стана най(важната причина и влияние за бандата, в която пеех аз ( Insmouth. Нещо повече, Powertrippin’, който журналистите навремето обичаха да категоризират като по(тежък европейски отговор на Alice In Chains, е „златният” период на осъзнаване. Преди него е желанието да си играеш на Motorhead и G’N’R, а след него директната пънкарщина. Няма диск на The Almighty, който да не харесвам, но Powertrippin’ със сигурност е най(разнообразният (Over The Edge, Possession), мръснишкият (Addiction) и едновременно с това носталгичен (Season’s End). Яростта срещу институционалната религия (Jesus Loves You, But I Don’t), ежедневието, затъпяването, промиването на мозъци (веднага се сещам за гневно изплютите редове “…Your rusty soul bleeds Coca(Cola blood…” или “Too much nothing is something I can live without”). Ирландската кръв на лидера Ricky Warwick, смесена с шотландската на останалите „съпартийци”, определено е взривоопасна смес от два вида уиски. Powertrippin’ е в равни части енергичен и осмислящ сам себе си албум. Той успокоява, когато се разхождаш по плажа в някоя ранна октомврийска вечер, буди гняв, когато има защо, или просто констатира колко е лайнян животът. За съжаление, както често се случва в този лайнян живот, The Almighty не получиха признанието, което заслужаваха. Независимо от похвалите, получени от Megadeth, Metallica и Iron Maiden. Независимо от масираната реклама по Headbanger’s Ball, която тогавашната съпруга на Ricky, водещата Vanessa Warwick, спретна на групата. Независимо от седемте студийни албума, компилациите и концертите. После басистът Floyd London се разболя от левкемия, Pete Friesen се прибра при Alice Cooper и The Almighty се разпаднаха. Оттогава Ricky издаде два солови албума и сформира заедно с Biily Duffy от The Cult Circus Diablo, от които скоро се очаква дебют. The Almighty се събират два пъти годишно за малки благотворителни концерти в помощ на Floyd. Така се стече съдбата на последната от поколението британски надежди в началото на 90(те. Stiff

следа в съзнанието с прямата си улична бруталност. Песни като Lost и You Can’t Break Me са буквално шамари в лицето. Толкова истинска и олдскуул, бързашката и естествена енергия, струяща от този албум, може да послужи за урок на все по(обезличаващата се метълкор сцена. 7 Stiff TOWERS OF LONDON & BLOOD, SWEAT AND TOWERS (TNT RECORDS) TOL, както можеш да се досетиш, са от Острова. Те звучат нахално, нахъсано и за щастие не като 99.9% от групите, с които си свикнал да асоциираш съвременния пънк. Вярно е, че Danny Tourette перфектно емулира ядното мрънкане на Rotten. Вярно е също, че в Blood, Sweat and Towers има паркиран цял камион с рифове на Sex Pistols, но вярно е също така, че TOL са повече от сбора на съставните си части. Класически пънк и глум в едно. Многознайковците ще намерят гилзи и от онова английско течение в края на 80(те, чиито знаменосци като Wrathchild и Tygertailz така и не успяха да изплуват. С малко повече късмет TOL могат лесно да станат водачи на нещо по(сериозно. 8 Stiff UCK GRIND & THE HUMAN RACE MUST BE DESTROYED (POEM PRODUCTIONS) UCK Grind направиха приятен концерт в София през 2005 г., като даже на личната им страница в myspace, има клип от шоуто у нас. Техният фронтмен е български изселник в Турция и чест прави на човека, че не е забравил своите корени и в албума е намерило място парчето на български Вечен. Дали от патриотизъм или просто рифът много ми хареса, но именно Вечен мога да отлича като песен на албума. Бавен детец, с класически олдскуул риф, дълбоко грухтене и игриво темпо. Здрав дуум пък кове в заглавното, но така и не успях да намеря допирни точки с грайнд в тавата (освен името на бандата). Иначе може да е кофти, но и в Турция синдромът “китари като жужащи пчели” е в пълна сила и оттова целият албум е пострадал най(много. Ако не беше този плачевен звук, идеите в дебюта на UCK Grind щяха много повече да се открояват. 6 Lord Vickeron UNEARTH & III: IN THE EYES OF FIRE (METAL BLADE/ WIZARD) ”Страховита комбинация от скорост, прецизност и интензитет, която те сграбчва и разтърсва като акула, убиваща своята жертва.” В тези гръмки рекламни слова няма лъжа или особено преувеличение. Да кажем, че нещото, което разтърсва, е подземният тътен на задаващата се буря. Защото предходната ракета The Oncoming Storm, изстреляла групата във висините, се е сдобила с достоена наследник. С III: In The Eyes Of Fire ентусиазмът е дал път на благотворната рутина, Unearth помъдряват, без да стават скучни. Грубо музиката им е сплав от три ценни съставки: натрошени рифове, искрени мелодии, които често са поднесени във формата на сръчни арпежни сола, и вокалист, който умело жонглира с дрането и чистото пеене. Последното е задължително за всяка нова екстремна американска метъл банда и въпреки всичко Trevor Phipps е еталон. Какво говоря! Всеки един от четиримата сякаш е избиран след тежък кастинг. Към това навеждат целият този перфекционизъм и нетърпящата възражение завършеност на всичко в албума. Перфекционизъм с топки от стомана! 9 Progger UNEARTHLY TRANCE & THE TRIDENT (RELAPSE) Само няколко секунди ви трябват, за да усетите, че в The Trident се сблъсквате с чисто олицетворение на думата ъндърграунд. Музика от миришещото на мухъл мазе, тежък и мизантропен дуум, излязъл от бясно пул-


РЕВЮТА сиращото сърце на Америка ( Ню Йорк. Груби китари, бавно темпо и зловещи вокали. Достатъчно описателна картина за хората, които са навътре в материята. На моменти играта толкова загрубява, че си клони към дуум дет метъл. Продуцент е не кой и да е, а самият Steve Albini, надзиравал творенията на Nirvana, Garbage и The Pixies. 5.5 Pecado VA & PROGRESSION IN BALANCE, VOL 2 (UNICORN) Самата идея да се издават компилации с прогресив рок нещо не ме кефи. По принцип тази музика изисква по(комплексно (често направо концептуално) възприемане, така че албуми като този тук по(скоро трябва да бъдат достъпни като мостри на легални mp3(ки из световната мрежа, за да може потребителят да се ориентира коя точно банда му е по вкуса

и да си закупи съответния албум. Конкретно, Progression In Balance, Vol 2 представя 12 от изпълнителите на канадския прог лейбъл Unicorn Records. На половината от тях любимото ви списание вече обърна особено внимание. Ако трябва поотделно да преценявам бандите, участващи в тази компилация, бих посочил като „задължителни” Talisma, Nil и Parallel Mind, като „препоръчителни” Upright, Alchemy и Hamadryad и като „незначителни” всички останали (последният да затвори вратата!). 5 chinasky VOIVOD & KATORZ (NUCLEAR BLAST/ WIZARD) Katorz е белязан от две зловещи язви. По(болезнената е, че с албума си отиде и големият вдъхновител Denis “Piggy” D’Amour. Втората е посредствената продукция, която канадците ни поднасят. Още

предният албум постави редица въпроси, а сега към тях изникнаха и много нови. Един от тях е дали фрустрацията и вечната липса на нужния успех не ги отказа от търсачеството? Съжалявахме, когато Blacky и Snake напуснаха, но още с второто си участие в редиците на Voivod Eric Forrest даде живителен принос за последния велик албум на групата – титаничния Phobos. Сега се питаме: защо ли му трябваше на Snake да се връща изобщо? Кому е нужен по мъжкарски жизнения рокендрол марка Motorhead, който се пъчи от The Gateway ( та нали точно Voivod бяха анти(парти група? С какво ги радват лековатите Mr. Clean и Odds & Frauds? Защо онези, изтръгващи тръпки инструментални прозрения в Silly Clones, са обградени от безлична субстанция? Иначе добрата изненада са звукът и бас(партиите на потискания в Metallica Jason Newsted. Вероятно прякорът му Jasonic идва от фактa, че най(накрая той вече освен да куфее, се и чува. After All е самотникът, показващ как Voivod можеха да се придържат към новия си опростен подход и без да изневеряват на себе си. 5 Progger

ZAO & THE FEAR IS WHAT KEEPS US HERE (FERRET MUSIC) Често силата на внушението е определящо за класата на музиката на дадена група, обаче има редки случаи, когато то е налице в изобилие, но няма за какво да се закачи, какво да полира. Всичките тези девет албума, издадени само в рамките на десет години, показват, че интензитетът на творене може да доведе до порочен кръг на инертност, в която машината, наречена Zao, едва преминава всяко сантиметърче и все пак се движи ( защо ли обаче? Атмосферата в The Fear Is What Keeps Us Here е демонична, сякаш всичко е обречено да се отрови в досега си с тази музика. Вокалите на Daniel Weyandt са така безнадеждно смразяващи, без да са в наличност нито специфичните писъци, които се носят от Скандинавието, нито черната тематика (Zao започват като евангелистка банда и остават текстово обвързани с християнството). Цялостната картина, уви, става съвсем самоцелна и злостно натрапчива и всичко се удавя в смазваща еднообразност. 3. 5 Progger

DVD BRUCE DICKINSON & ANTHOLOGY (SANCTUARY) Честно казано очаквах доста повече. Какво имаме тук? Три концерта: Dive, Dive, Live, записан в LA Town And Country Club през 1990 г. и излязъл още през същата година на VHS Home Video. Skunkworks Live от 1996 г., оригинално издаден само в Япония и то като видео ЕР и Scream For Me Brazil, записан през 1999 г. в Бразилия и известен досега само в аудио версията си. Отделно получаваш официални интервюта покрай промоциите на отделните албуми, всички клипове плюс по няколко думи за всеки от тях (нещо много ценно наистина) и доста рядкото (до този момент) 15(минутно филмче за Samson Biceps Of Steel. Сега няколко думи за основните съставни части на това издание ( трите концерта: Първият е откровено скучно сниман и изпълнен. Един от най(омразните ми видео материали на Bruce. А опитите му да се пошегува с американската публика само подчертават абсурдната ситуация. Skunkworks Live интригува с интересния творчески период, който преживява Сирената по това време, но записът определено не е за официално издаване. Този на Scream For Me Brazil също е под всякаква критика. Липсва сериозна документална част, интервюта с други музиканти, поглед назад и равносметка. След два(три пъти гледане антологията на Брусалот става само да краси витрината на секцията. Дори и да посегнеш пак към нея, то ще е да изгледаш някой клип. Stiff IRON MAIDEN & DEATH ON THE ROAD (EMI) Знам, знам, по(рано трябваше. Истината е, че това се оказа най(проблемното DVD за тази година. Да не говорим, че трябваше да излeзe още през миналата. Няма да се спирам на дублиращия се запис върху един стерео и един 5.1 диск, което „нямало да вдигне цената” и техническите проблеми, които така и не бяха напълно отстранени. Слуховете твърдят, че тройното DVD е трябвало да бъде издадено и в България, но българските издатели направо се шашардисали от огромния брой дефектни дискове. Това като че ли обяснява защо Death On The Road е практически ненамираем в големите музикални магазини, където поръчват само по бройка или две. Но не за това ми е думата. Концертът е супер. Когато го

изгледаш, разбираш, че действително е имало смисъл частица от това турне да бъде заснета. Всичките му там преобличания, пелерини, маски и театрална атмосфера от средата на XIX век придават на тези кадри уникалност и различен вкус от този на обичайното меню от типичните мейдънски скачания, бягания и катерения. На допълнителния диск има документален филм, проследяващ работата по Dance Of Death в студиото, интервюта с фенове и други али(бали, които ле(е(еко натежават, ако не си от най(лудите фенове на бандата. Stiff METAL & A HEADBANGER’S JOURNEY (WARNER) Това не е просто още един документален филм за метъла. Това е ФИЛМЪТ! Разпространението му сред очалгавената българска младеж със сигурност би дало някои позитивни резултати. Аз лично бих пуснал този филм на гадовете, които ни изтормозиха през 80(те ( гимназиалните учители, милиционерите, комсомолските дрисльовци, кретените в детската педагогическа стая… Човекът, направил този филм, се нарича Samuel Dunn, антрополог от Канада, професионалист в областта, в която работи и неизменен метъл фен от детските си години. И тук идва разликата. От екрана не ти говори някакъв надут рок гуру сред драскачите, а просто фен, който в продължение на час и трийсет и осем минути търси отговор на вечния въпрос: „Защо хеви метълът винаги е бил табу за стереотипното общество?” Въпрос, тревожил умовете на всички нас. Той води след себе си и други въпроси като „С какво толкова съм различен?”, „Защо трябва да крия от работодателите си каква музика слушам?”, „Защо обществото не понася различните?” Все важни питанки. За да си отговори на тях, Sam проследява историята на метъла от Black Sabbath и Blue Cheer през NWOBHM, траш метъла, блек метъла, ню метъла та чак до NWOAHM. Пътува до Англия, Германия и Норвегия и прави изумителни интервюта с най(големите на екстремната сцена ( Rob Zombie, Bruce Dickinson, Tom Araya, Blasphemer, Randy Blythe, Ihsahn и много други. Пуска документални кадри от процесите срещу Dee Snider и Judas Priest и интервюира свещениците, служили в подпалените от блек метъл мафията църкви. И така, защо метълът беше, е, и винаги ще бъде социално игнориран културен феномен? Отговорът е прост. Ще го намериш в края на филма, когато насред мятащите се тела и водните струи на Wacken под звуците на Metallica, Sam изрича една убийствена истина: „От 12(годишен защитавам любовта си към метъла от тези, които го наричат низша музикална форма. Сега знам, че или го чувстваш или не. Ако той не ти дава чувството на сила и не изправя космите по врата ти, може би никога няма да го направи. Но, няма проблем. Защото, съдейки по останалите 40 000 метъли около мен, ние сме си добре и без тебе.”

THE DILLINGER ESCAPE PLAN & MISS MACHINE: THE DVD (RELAPSE) Това DVD е един вид видео документиране на успешния албум на тази впечатляваща американска банда. Тук ще откриете и трите клипа към Miss Machine на парчетата Panasonic Youth, Setting Fire To Sleeping Giant и Unretrofied, добавени са и концертни изпълнения на Phone Home, A Perfect Design, Setting Fire To Sleeping Giants, Sunshine The Werewolf и естествено Panasonic Youth, в които не само ще видите, но и ще усетите голямата енергия и себераздаване на сцената, с които е известна групата. Интересна е и behind the scene секцията, която включва правенето на Unretrofied (включващо доста любопитни кадри: от полагането на техниката за заснемане, през изрисуването на изкуствените глави използвани в клипа, та чак до самото заснемане) и интересни кадри, които този път са от записите на Miss Machine. Всички те са направени от самите музиканти, така че определено няма да видите изкуствени и нагласени неща. Svarog TIAMAT & THE CHURCH OF TIAMAT (METAL MIND/CENTURY MEDIA) За култова и постоянно концертираща група като Tiamat беше крайно време да издаде първото си официално DVD. Както може да се предположи дискът е разделен на две части ( концертна и бонус. Допълнителните материали включват промоциални видеоклипове, интервю и други редки записи. Концертът е сниман в полския град Краков. Няма албум, на който да се набляга, намерен е оптималния баланс от песни от късното творчество, като за десерт очаквано е оставена Gaia от най(успешния им албум Wildhoney. Освен титулярите в концерта взимат участие и Martin Brandtrom (Dark Tranquility) и Fredrik Skesson (Arch Enemy). The Church of Tiamat не впечатлява със стилна, грандиозна или скъпа продукция и правилото при повечето от DVD(та “само за дай хард фенове” важи в пълна сила и в този случай. radioactive toy

65


ИНТЕРЕСНО

ПРОДАДЕНИ АЛБУМИ В САЩ

EГИПЕТСКИТЕ ФАРАОНИ

(Препоръчително четиво за фенове на Pharaoh) >>> Румен Петков Фараон е названието, което се е употребявало за владетеля на Египет. В началото с “фараон” се свързвало домът, в който живее той (фараон от древноегипетски - “голям дом”, “палат”). Управникът е бил считан за земното превъплъщение на бог Хор, а след като умре се отъждествява с Озирис (Бог на слънцето). Фараонът е бил главен жрец на страната - той е водил ритуалите в храмовете, от чието добро извършване зависело какви дарове или бедствия ще получи Египет. Понеже фараонът не е можел да присъства във всеки храм- той назначавал свои заместници, жреци. Също така фараонът бил и главен военно командващ. След смъртта телата на фараоните са балсамирани и погребвани в пирамиди (египетските пирамиди са едно от седемте чудеса на света - бел.ред.). Мумиите на покойните управници са издържали редица векове. Понеже са били погребвани със златни накити и други богатства, хората, които оставяли ковчега в пирамидата били избивани, за да не споделят къде се намира тялото на покойника. А поради опасения от инвазия на алчни нашественици пирамидите били изградени във формата на лабиринти с куп неочаквани опасности (стрели, отрови).

“I LOVE THE SMELL OF NAPALM IN THE MORNING, SMELLS LIKE... VICTORY”* (Препоръчително четиво за фенове на Napalm Death)

>>> Румен Петков Силата на напалма е открита през 1942 г. по време на втората световна война от екип харвардски учени. До изследването и употребата му се стигнало след незадоволителната ефективност на бензина като бойно средство. Той се разтичал на по-голям периметър, а освен това изгарял твърде бързо. Напалмът се получава след смесване на алуминиевите соли на нафтеновата и палметинова киселини или простичко казано: специални сгъстители се добавят към силно запалителни вещества. Температурата, която развива е от 800 до 1000 градуса и е характерно, че е бавно изгаряща смес. Напалмът се използва за авиационни бомби, снаряди, преносими огнемети, запалителни патрони и други. Употребата му срещу цивилно население е забранена от ООН през 1980 г. САЩ не се присъединяват към това решение. Безспорно пикът му във военните действия е войната във Виетнам. Ето какво си спомня писателят Робърт Уилсън, изпратен в югоизточно-азиатската държава през 1968 г.: “Напалмът е смес от газолин и гъсто вещество. Той залепва за целта и я запалва. Това е бавна, чудовищно мъчителна смърт. В някои села, за които се подозираше, че има скривалища на Виет Конг (Народен фронт за освобождение на Виетнам), се хвърляше напалм с огнехвъргачки и запалителни бомби. Понякога той валеше по цели нощи. Хората се превръщаха в огромни зловещи свещи...” * Цитат от филма “Апокалипсис сега”

ЗА ПРО-РОК КОЛЕКЦИОНЕРИ! ЦЕНАТА НА БРОЕВЕТЕ 20, 21, 22, 23 И 24 Е ДВА ЛЕВА, На 25, 26, 27, 28 и 29 е четири лева. Подробно съдържание на всички броеве, излезли досега, може да видите на сайта на списанието. Изпратете пощенски запис за точната сума на адрес: София 1606, П.К.154, Найден Иванов Колчев. Задължително напишете в записа кои броеве на списанието желаете.

Това са продадените албуми в САЩ през първата седмица след излизането им. Данните са от Nielsen Soundscan - система, въведена през 1991 г. за следене на продажбите в музикалната индустрия, която получава информация от повече от 17 000 магазина. Източник: www. blabbermouth.net

ПРОДАДЕНИ АЛБУМИ В ОНЛАЙН МАГАЗИНА НА ПРО-РОК

ИЗПЪЛНИТЕЛ ALIEN ANT FARM ALL SHALL PERISH ALL THAT REMAINS ARCH ENEMY BLACK STONE CHERRY BODY COUNT BURY YOUR DEAD CHROME DIVISION DISSECTION EIGHTEEN VISIONS GORGOROTH GRAVE HELMET LAMB OF GOD MICHAEL SCHENKER GROUP NEW YORK DOLLS SAMMY HAGAR SATYRICON SHADOWS FALL SKINLESS SLAYER STONE SOUR STRAPPING YOUNG LAD TERROR THE BRONX UNEARTH VOIVOD ZAO

АЛБУМ Up in the Attic The Price Of Existence The Fall Of Ideals Live Apocalypse – DVD Black Stone Cherry Murder 4 Hire Beauty & The Breakdown Doomsday Rock ‘N Roll Rebirth of Dissection – DVD Eighteen Vision Ad Majorem Sathanas Gloriam As Rapture Comes Monochrome Sacrament Tales of Rock ‘n’ Roll One Day It Will Please Us To… Livin’ It Up Now, Diabolical Fallout from the War Trample the Weak, Hurdle the Dead Christ Illusion Come What(ever) May The New Black Always The Hard Way The Bronx III: In The Eyes Of Fire Katorz The Fear Is What Keeps Us Here

ПРОДАЖБИ 9 000 900 13 000 1,2 10 000 700 7 000 200 100 11 000 500 300 5 000 80 000 300 7 000 16 000 1 700 13 000 1 000 62 000 81 000 4 000 3 000 4 000 22 000 2 000 4 400

1. IRON MAIDEN - A MATTER OF LIFE AND DEATH (CD) 2. INSPELL - ARCADIAN TALES: THE EGREGORE (CD) 3. ЕР МАЛЪК - ЛИЧНО! (CD) 4. ЕР МАЛЪК - 1 (CD) 5. JEFF SCOTT SOTO - ESSENTIAL BALLADS (CD) 6. RIVERSIDE - VOICES IN MY HEAD RE-RELEASE (CD) 7. BRUCE DICKINSON - ANTHOLOGY (3 DVD) 8. THERION - CELEBRATIONS OF BECOMING (4DVD+2CD) 9. NIGHTWISH - END OF AN ERA (DVD) 10. NAPALM DEATH - THE CODE IS RED ... LONG LIVE THE CODE (CD)

íÓ‚‡ Ò‡ ‰ÂÒÂÚÚ ̇È-ÔÓ‰‡‚‡ÌË ‡Î·ÛÏË ‚ ÓÌ·ÈÌ Ï‡„‡ÁË̇ ̇ èÓ-êÓÍ (www.pro-rock.net/shop) Á‡ ÔÂËÓ‰‡ 1 ˛ÌË - 31 ‡‚„ÛÒÚ. àÁÚÓ˜ÌËÍ: www.pro-rock.net

ВСЕКИ АБОНАТ ЩЕ ПОЛУЧИ ПОДАРЪК ТРИ СТАРИ БРОЯ ПО ИЗБОР! В наличност са следните броеве: 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28. Попълнете талона за абонамент (или формата на сайта www.pro"rock.net), публикуван на страниците на списанието. Пратете пощенски запис за 24 лв. (6 бр. за 1 година) на адрес: София 1606, пк 154, Найден Иванов Колчев.

ÀÁÎÍÀÌÅÍÒÅÍ ÒÀËÎÍ ÑÏÈÑÀÍÈÅ ÏÐÎ-ÐÎÊ Адрес на получателя - пощ. код .................................................................... гр. (с.) ................................................................................................................. обл...................................................................................................................... жк. ...................................................................................................................... ул. ....................................................................................................................... бл. ...................... вх. ......................ет. ....................ап. .................................... Име .................................................................................................................... тел..................................................................................................................... e-mail.................................................................................................................. Желая да получа следните три стари броя: ............................................... Цената на абонамента за една година (6 бр.) е 24 лв.

>>>

ОЧАКВАЙТЕ

> BLIND GUARDIAN > UNEARTH > UFO > IRON MAIDEN и много други >>> 66

Изпратете талона и пощенски запис на стойност 24 лв. на адрес: София 1606, п.к. 154, Найден Иванов Колчев Талонът може да попълните и на сайта на списанието - www.pro-rock.net Забележка: Абонаментът е постоянен и не е за календарна година, а за срок от една година (6 бр. на списанието).



pro-rock issue #30