16
Общество Събота, 1 февруари 2014 г.
КОМЕНТАР
Важно е котката да лови мишки Маргарита ДИМИТРОВА
Напоследък наемането на държавни и общински пасища се превърна в много доходоносен бизнес. Плащаш примерно пет лева за декар, получаваш тридесет като субсидия. Останалото си е чиста печалба! (В схемата не влиза отглеждане на животни, които и без това само утежняват положението.) И се завъртя една добра далавера... До момента, в който животновъдите надигнаха вой до небето, а злоупотребите с виртуалните ливади, излязоха наяве. Няма как, налага се промяна в плана. Но изглежда, сега по-важен от новия ред е размерът на политическия дивидент. Все пак избори се задават. Депутати от ГЕРБ вчера шумно обявиха, че вече имат проект за промяна в закона и ще направят животновъдите щастливи стопани на ливади (виж стр. 11). В същото време се оказа, че управляващите вече са направили подобни предложения пред земеделската комисия. Всъщност няма лошо от подобна надпревара „на полза роду“. За драгия избирател изобщо не е важно какъв цвят е котката, стига да лови мишки.
В българските скандали обикновено и двете страни са несимпатични. Да ти е драго да не вземеш страна. Няма добър и лош. Няма прав и неправ.
Скандали, ск големи лепка
Юристът Борислав Цеков, ексдепутат от НДСВ, пред БГНЕС:
Инициативата за национален референдум не бива да бъде похабявана и обезценявана със случайни кабинетни хрумвания. Въпросите трябва да се преценяват не само от гледна точка на техния обществен и политически ефект, но и като съобразеност с конституцията. Гражданите нямат нужда не само от фасадна демокрация, но и от имитационни референдуми.
ПРЕДИ ГОДИНИ
1945
Народният съд проНа изнася смъртни присъди над рефевруари гентите, министри, царски съветници, народни представители и военни. Присъдите са изпълнени същия ден. В София е открита постоянно действащата сграда на държавния цирк. Цените на стоките са освободени и започва да се формира пазарна икономика. Премиерът Димитър Попов произнася култовата си фраза: „За Бога, братя, не купувайте!“ като опит да предотврати ценовия скок.
1957 1991
1
© БГНЕС
Остро влизане
София, 20 юни 2013 година. Привърженици на „Атака“ скандират пред президентството, където заседание на Консултативния съвет по национална сигурност започна със скандал, предизвикан от Волен Сидеров. Съветът трябваше да обсъди реформата в сектор „Сигурност“. Но в българските скандали темата за дискутиране няма значение.
Веселина СЕДЛАРСКА
Н
е знам как д-р Херман Роршах е измислил онова петно. Било е през двайсетте години на миналия век все пак, имало е мастилници, може би неволно е бутнал някоя. И се появило петно, което на един заприличало на прилеп, на втори на пеперуда, на трети на заек анфас. Много преди да стане име на заведение, „Петното на Роршах“ е въведено като психологически тест за проучване на личностните характеристики и емоционалното функциониране на пациентите. Използва се за диагностициране на психотично мислене. С думи други, тази работа не сме я измислили ние, населяващите третото десетилетие на българския преход, като разливаме едно петно и започваме да се караме дали зад него се крие
слон или пеперуда Едно от последните петна се нарича „президентът предложи референдум за начина на провеждане на изборите“. Вгледайте се внимателно за около десет секунди и кажете на какво ви прилича това петно. Пациент №1: „Това е пиар и намеса на
президента в работата на политическите партии. Предложението му е удар върху новия Изборен кодекс, който вече мина на първо четене. Закъснял е. Два от въпросите, които предлага за допитване, са противоконституционни. Не може да задава въпрос за задължително гласуване, след като в конституцията гласуването е право на гражданите. Електронното гласуване пък нарушава тайната на вота. Той просто иска да подмени темата на евровота и да обслужи ГЕРБ.“ Пациент №2: „Няма нищо по-демократично от това държавният глава да постави конкретни въпроси и да получи отговорите от българските граждани по толкова спорни теми от изборния процес. В сегашния си състав парламентът не е в състояние да реши в интерес на българските граждани подобни спорове. Българските граждани трябва да могат да кажат своето „не“ на купуването на гласове, на манипулацията на избори. С предложението си българският президент застана на страната на българите.“ Пациент №3: „Нееднозначен съм. Такъв референдум би бил консултативен, така че, от една страна, няма нищо лошо, но пък от друга, може би е излишен. Наистина в конституцията гласуването е определено като право на всеки пълнолетен гражданин, но то и здравното осигуряване е право, пък е задължително. Може би наистина е късно направено предложението, но все пак има достатъчно време до евроизборите.“ Не е нужно да си д-р Роршах, за да
разбереш, че първият пациент е с диагноза БСП, вторият е с признаци на ГЕРБ, а третият е
в очакване на опорни точки и подпорни пачки Така едно предложение, идващо от най-високото място и засягащо най-болните места в изборите, се превръща в най-обикновен скандал. И става омотано, безсмислено, неспасяемо. Разликата между обсъждането на проблем и свеждането му до скандал е като разликата между петно на Роршах и най-обикновено леке. Ако българските скандали бяха салами, никой от тях нямаше да е със стандарт „Стара планина“. Българските скандали са с отвратителен вкус, от тях ти се повдига и са вредни за здравето. Подправките в тях са винаги повече от същността. И някак си не на място - като черен пипер в кафето или ванилия в шкембе чорбата. В българските скандали обикновено и двете страни са несимпатични. Да ти е драго да не вземеш страна. Няма добър и лош. Няма прав и неправ. Има Сергей Станишев и Бойко Борисов. Единият държи в шепата си премиера, другият президента. И си говорят през медиите: Ако ти ми дадеш куклите, ще ти върна парцалите. На кого да симпатизираш – на този с куклите или на онзи с парцалите? Вместо това просто си казваш: Щом правите така, аз пък няма да си играя с вас. И се