18
По 30-километровия път от Ритлите до Орхание (днес Ботевград) на 22 май 1876 г. цялото население е изкарано навън - да разберат какво ги чака, ако се разбунтуват. Виждат бунтовническите глави на колове.
Общество събота, 1 юни 2013 г.
Голготата на
137 години от подвига на Ботев
Мариела БАЛЕВА Николай ГОЛЕМАНОВ
След като Ботев пада убит във Врачанския балкан, четата му се пръска на отделни групи. На 22 май 1876 г. (3 юни - нов стил) в Скравена са донесени 12 глави на юнаци от дружината на Ботев - побити на колове. На ужасяваща гледка са подложени хората от селата, през които минава процесията. Историята е зловеща и е един от най-драматичните епизоди след смъртта на войводата. Тя е записана от свидетел - 16-годишния Димитър (роден през 1860 г.), син на селския свещеник Георги. Спомените на Димитър, който също се отдава на служба на Бога, са публикувани в едно ловешко издание през 1889 г. Част от Ботевите четници - 21 въстаници, предвождани от Георги Апостолов,
се укриват в една кошара в местността Ритлите, Рашов дол. 12 от тях са избити, а главите им отрязани. По заповед на турския аскер процесията преминава по 30-километровия път от Ритлите до недалечния Орхание (днес Ботевград). Навсякъде, където минават, цялото население е изкарано навън - да разберат какво ги чака, ако се разбунтуват. Виждайки бунтовническите глави на колове, жените надават страшни писъ-
Поп Димитър от Скравена, който полага грижи за паметта на загиналите борци. ци. Коловете са носени от 12 българи „белодрешковци“. Тогавашният орханийски каймакамин Саадатин ефенди също пристига в Скравена и е посрещнат със зурли и тъпани. „Аферим!“, вика доволно той на влизащите в селото черкези и редовна турска войска. Поп Димитър си спомня думите на баща си Георги, че водителят на черкезите и башибозуците от Орханийска околия Мехмед Селим носел в ръка едно сетре, за което казал, че е „куртката на войводата Ботев“. Попът я описва така: „Беше с пагони и сърмени ширити, но какви пагони, не мога да си спомня. Дрехата беше хубаво изработена и личеше, че е на лице с по-голям чин.“
Четата на Ботев слиза на Козлодуйския бряг на 17 май 1876 г. Фрагмент. Художник Димитър Гюдженов.
Средна възраст 28 години Четата на Христо Ботев е най-голямата от всички сформирани през XIX век в съседни страни и навлезли в България за борба против османския поробител. Освен войводата в нея има 204 души. Следващата по численост чета е на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, пресякла Дунава през май 1868 г. - около 130 души. *** Ботевата чета е и сред найголемите въоръжени формирования, действали през бунтовната и трагична 1876 година. Най-многочислена в този период е Габровската въстаническа дружина, водена от Цанко Дюстабанов - над 270 души. 190 въстаници под командването на поп Харитон и Бачо Киро се отличават в най-продължителното и тежко сражение в цялата Априлска епопея. Те 9 дни удържат позициите си в Дряновския манастир против турски войскови части редов-
на армия и башибозук, достигащи общо 8-10 хиляди души и подсилени с артилерия. До 130 конни и пеши бойци достига известната Хвърковата чета на Георги Бенковски. Но заедно с хората на панагюрския войвода Иван Орчо в един момент се събират близо 240 души. Около 80 въстаници командва в Сливенско Стоил войвода. *** Христо Ботев е на 28 години, когато повежда четата си и загива във Врачанския балкан. Любопитно е, това е приблизителната възраст на цялата чета - 28 години. (Известни са рождените години на 87 души - достатъчно, за да се получи достоверна представа за средната възраст на четниците.) Малцината на 40 и повече години - като еленчанина поп Сава Катрафилов, са изглеждали едва ли не старци, да не говорим за 50-годишния
Досьо Ковачев-Дюлгерина от Дряново. Най-млад, доколкото се знае, е Александър Чендов от сливенското село Гергевец; през май 1876 г. той завинаги остава на 16-17 години. Както и в много други чети, участниците са от всички краища на България, включително от такива, които днес не са български - от Серско, Охрид и Битоля та до Тулча и Мачин. Сред прякорите им се вижда, да речем, Черногореца или Херцеговинеца, но всъщност в цялата чета има само един чужденец. Това е латвиецът Арует Загрин (познат и с името Теофан Раданов). Той е 33-годишен, когато загива под връх Веслец за свободата на България.
По данни от Петър Чолов, „Българските въоръжени чети и отряди през XIX век“, Академично издателство „Марин Дринов“, С., 2003.
Последните мигове с перо На 17 май (29-и по нов стил) 1876 г. ръката на Ботев за последен път държи перо. Оставащите му няколко дни живот ще бъдат изцяло „каквото сабя покаже и честта, майко юнашка“. На борда на „Радецки“ в този ден той пише знаменитото си писмо: „Мила ми Венето, Димитре и Иванке! Простете ми, че аз не ви казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаях, че вие ще плачите, а вашите сълзи са много скъпи за мене!..“ Също на кораба Ботев подготвя текста за телеграма, която ще прати по съмишленик до два европейски
вестника - Journal de Geneve и La Republique Francaise; с нея той известява, че „двеста души български юнаци са завладели парахода „Радецки“ и отиват на помощ на своите въстанали братя българи“. Сред последните редове са и кратки писма до приятели на поета; в едно от тях е откровението: „радостта ми няма граници, като си наумя, че „Моята молитва“ се сбъдва“. Текстът на факсимилето (виж по-горе) е до неговия земляк и приятел от детски години Георги Странски (1847-1904), национален революционер, по-късно лекар и виден участник в политическия живот, два пъти министър.