14
Парламентарната реч не е морална проповед, но не е и просташка закачка. Второто у нас се случва по-често и е одобрявано повече.
Интервю вторник, 21 май 2013 г.
Историкът проф. Андрей ПАНТЕВ:
Депутати, преодолейте егото си
Д
нес започва 42рото народно събрание, което ще открие вашият колега Стефан Данаилов. Вие бяхте доайенът на предишния парламент и в речта си преди 4 години пожелахте дано българите не се разочароват. Успяхте или не успяхте в това си намерение, проф. Пантев? - Доайен не е умствено качество, а тъжна привилегия на кръщелно свидетелство. В онази кратка реч нямах намерение да назидавам никого. Изразявах надежди, благост и пожелания. А все пак получих дребни мизантропски иронии. В зала и в преса. Не влизам в злорадството, започващо с „Казах ли ви аз на вас!“. Но жалкият край на парламента свидетелства, че си е струвало поне да се предупреди! Ако доверието накрая в нас беше десет процента, върви ли се по същия път - тогава то ще стане „пи върху две!“. Сигурен съм, че Стефан Данаилов ще направи това предупреждение по-привлекателно. Дано да е и по-убедително. Аз не успях. - Какво трябва да съдържа една парламентарна реч според вас - повече прагматизъм, емоция или напътствия? - Добронамереният призив към цивилизовано равновесие днес се приема за безличие. Друго си е да жестикулираш и ругаеш страстно. Това не е порок само на народните избраници, но и на обществената
заложени основните конфликти в това събрание? - Никакви идейни конфликти няма да има, защото отдавна в политиката - не само у нас - няма идеи. Това е бедата на новия век. Но фирмени, кръгови, корпоративни конфликти ще се проявят незабавно. А и вания към това Народно съ- фамилно-лични. Все в името брание. Но парламентарният на демокрацията, България и звънец ще бъде ударен и това Европа. Най-застрашителна е ще даде началото му, в което симулацията на тези комбини все пак има надежди. като принцип. Но има и интим- Удрянето на звънеца, на ни мотиви. Това изкуствено камбаната, е съдбовна метафо- престараване с речи и реплира. Може да е празничен или ки е дискретното внушение, че трагически. Нали имаше роман за да бъдеш избран за следвас подобно заглавие на Ърнест щия парламент, следва да бъХемингуей. Но звън може да деш забелязан в този. Видях бъде и гробовен. Не зная как, често преднамерена до нано следва да трапчиво с т се намерят експозиция спасителни Казаха ми: „Не ставаш в такава звънци. Но посока. Наот кого ще за политик.“ Засмях се трапчив ата се ударят мисъл, че и най-вече с благодарност „не можете ще се чуят без мен!“ ли, също не обаче често зная. проработва. - Имате ли предварително - Днес ясният и разбираем усещане за този парламент и израз може би е предпочитан какво е то? пред учените, дълги и витие- Дано да не е усещането вати фрази. Олекна ли парлаза отегчително повторение на ментарната реч, професоре? всичко познато досега. А и това, - Винаги е имало лека и тежче той е обречен. Вече всеки ка парламентарна лексика. провал е всеобщ. Но възпроиз- Първата е повече. Айнщайн веждането на минали процеси е казва, че науката следва да тревожно като близка реалност. определя нещата просто, но Тогава да се замислим за края, не по-просто, отколкото са те в за който пак ще се намерят не- действителност. Крайностите в винни виновници. такива речи носят предопреде- Къде според вас ще са лението на сляпо пристрастие
Интервю на Мариела БАЛЕВА за привилегията да си доайен и за компромисите, водещи към забрава рецепция. Когато крещим, това допада на значителна част от електората, изискано назоваван общественост. Защо не си кажем направо, че отговорността за сегашното ни състояние не се дължи само на „политиците“, а и на онези, които ги предпочитат? Много ми е смешна самата категоризация с отрицателен знак - презираните „политици“! Първата работа на всеки подсърден мъдрец с претенции е да обяви, че не е политик! Нима като гласуваш не си политик? - Не ви ли е тъжно, че няма да обитавате вече бялата сграда на съгласието? - Иронията към сградата може да се увеличи, но пропорционално не и тъгата. Не, няма да сънувам Народното събрание, въпреки че оставих приятели там. Продължавам да сънувам 23-та аудитория на университета. И очите на студентите... Идват такива времена, които следва да се приемат без драма. Но няма и да се упражнявам в шегички спрямо депутатите само защото не съм сред тях! Тези, които иронизираха моето депутатство, на драго сърце биха станали такива. - Ситуацията днес е такава, че едва ли има големи очак-
или обикновена глупост. Но има и нещо друго, което се правим, че не забелязваме. - Какво е то? - Не може да няма лумпени в парламента, след като има толкова подобни сред нас. Цялата разлика е кого възприемаме така. Демокрацията е число. Предпочитанията пред учени и прости е съотношение в съвременния български свят. А парламентарната реч не е морална проповед, но не е просташка закачка. Второто у нас се случва по-често. Но е одобрявано повече. - В предишното събрание огромна част от депутатите бяха абсолютно начинаещи в парламентаризма - оказахте ли се прав, когато казвахте, че това все пак е голяма отговорност и не е за плещите на всеки? - Напротив. Рядко ще срещнем българин, който да каже, че не става за министър и депутат. Най-добронамереният комплимент, който получих от очарователна депутатка от нашите в Народното събрание, бе: „Ти не ставаш за политик!“ Засмях се с благодарност. Както и тя. Това не означава, че амбицията да станеш такъв винаги ухае на кариерна амбиция. - Преди най-младият парламентарист беше 24-годишен, сега - на 26. Хубаво или прекалено тежко е на такава възраст да седнеш на парламентарната банка? - Всеки фирмаджия, селски кмет или квартален адвокат