6
У нас
Единствената чешма в махала Борово събира цялото село.
понеделник, 17 септември 2012 г.
Родопско село съхне четвърти месец без вода Зелиха седи до чешмата на петстотин метра от края на селото и гледа как тънката като конец струйка пълни пластмасовото шише. Шест минути са нужни за бутилка от половин литър. Зелиха е донесла двайсет празни шишета и ще трябва да седи два часа сама в гората. В семейството на момичето всеки има своите отговорности. Зелиха се грижи за водата. В село Старово дъжд не е валял от четири месеца. Около четирите махали имат над 30 чешми, но само няколко все още капят. И ходжата не помогна, оплаква се Хамди Мюмюнахмед. Местните правили молитви за дъжд,
но от небето няма нито капка Старият мюсюлмански све-
щеник Бекир Мюмюн вдига рамене: „И мен не ме слуша началникът, как да помогна?“ Хората гледат поне в джамията да има вода за абдеста (ритуалното измиване преди молитва). Десетината ибрика са пълни, а мюсюлманите са готови и на по-лошо. В Корана е писано, че като няма вода, може и с пясък, обяснява Юсуф Мехмед от махала Сливова на Старово. Хората пътуват с километри, за да намерят вода. Впрягат магаретата, товарят каруците с бидони и търсят коя крайпътна чешмичка все още капе. Проблемите на селото са от десетилетия. Някога от балкана идвала много вода. Хората правели чешми за хаир. Някои дори сами хванали изворчета, прокарали тръби и вкарали водата в домовете си. После летата започнали да стават все погорещи и сухи. Старата дъбова гора била изсечена, а на нейно място посадили борове. Оттога-
Зелиха търпеливо чака на чешмата, за да осигури вода на семейството си. ва водата свършила, разказват местните хора. В дворовете им няма чушки и домати – каквото и да посеят, изсъхва в жегите. От община Кирково им карали водата с цистерни - падало се по двеста литра на човек за седмица. Тях хората делят с животните - на една крава Ӝ трябват поне двайсет литра на ден, а от нея идват и млякото, и сиренето, и маслото за къщата. Когато Айдън Ибрахим от махала Сливова си купил авто-
© КРАСИМИР АНГЕЛОВ
Красимир АНГЕЛОВ
Хората търсят та е с магар етри ом на кил чешми, течащиомагат не п те за и молитвжд дъ
матична пералня, го помислили за луд. Всички жени в селото перат на ръка. Айдън обаче измислил хитър номер - качил варел в къщата на комшията - там е по-високо, и с маркуч захранва пералнята. Вярно, че когато машината работи, Айдън притичва през минута да види какво е нивото във варела. За почуда на съседите системата работела безотказно. Сега обаче пералнята мълчи, а варелът е празен, защото селото си има водопровод. След дълги години на настоявания община Кирково отделила 60 хиляди лева и пуснала тръби до четирите махали на Старово. Изградили и два резервоара с междинна помпа за подкачване на водата. В началото на август системата заработила, в селото било празник, само че съвсем скоро хората отново останали на сухо. Инсталацията, построена със средства на общината, била прехвърлена за стопанисване от ВиК в Кирково. Оказва се, че самият проект не е догледан добре. В най-голямата махала Борово вода има само когато работи помпата. С нея се пълни резервоарът в махала Сливова.
Помпата работи по един час на ден „Спре ли, в Борово нямат вода“, разказва кметът на Старово Юсеин Мехмед. Започнали авариите. Първата траела
двайсет й дни. Отстранили О я, няколко дни чешмите текли и после отново имало авария. После още една. Сега в селото нямат вода от седмица. В махала Сливова изчислили колко могат да издържат с пълния резервоар и всяко от осемте семейства ползва не повече от 15 литра на ден на човек от домакинство. Дори си назначили доброволец да следи нивото в резервоара. „Вече не смея да искам водоноски от общината в Кирково. Всеки ден ходя във ВиК, оттам се оправдават с някакви въздушни възглавници, обещават да намерят решение, обаче вода няма. Хората в селото негодуват, всеки ден идват на групи при мен и аз се принудих да се крия от тях“, оплаква се кметът Юсеин Мехмед. Наскоро Гюнай Юмер се върнал от Белгия. 36-годишният мъж работи там от години в строителството. Взел си десет дни отпуск и дошъл да види семейството си. Оказало се, че по-голямата част от времето му минава в грижи да осигури водата у дома.
Като се къпем, не използваме шампоан - той прави голяма пяна и изисква повече вода. Дрехите не се перат с прах, защото и там има голяма загуба. Всеки ден смятаме колко ще пием ние и колко ще отделим за животните, обяснява тънкостите на оцеляването в Старово Гюнай. След Белгия светът тук му се вижда друг. И мъжът се зарича да вземе със себе си и децата, и жената. Такива като него са десетки. Всяка година четири-пет семейства напускат селото и не се завръщат. 78-годишният Яшар Аптула обаче няма този шанс. Старецът има два зъба и едно магаре. Впрягал добичето в каруцата и така доставял вода за къщата. Наскоро магарето умряло и сега старецът пренася течността с петлитрови шишета - не може да вдига повече. Прави поне по три курса на ден. „Това са вече осемдесет години. Все чакаме вода през лятото. Омръзнахме и на Бог, и на хората“, казва тъжно старият човек.