Алесия Ролло
Alessia Rollo
родена през 1982 г. в град Лече, Италия
Born 1982 in Lecce, Italy
Преди да отида в Япония, реших да не търся информация за Машико, префектурата, в която щях да снимам. Заминах за Токио с еднаединствена книга в чантата си, „Възхвала на сенките“ от Джуничиро Танизаки. Търсех свеж поглед и не исках нечие чуждо въображение да ми влияе.
Тясната ми работа с тази общност бе тъй интензивна, че си дадох сметка как хората са в състояние да постигнат много, когато работят заедно – една огромна невидима енергия се оказа превърната в образи в съзнанието ми. Почувствах също така и че създаването на тези образи има за задача да постави визуален акцент на потенциала на човечеството и да възстанови на хората способностите им да правят вълшебства, особено в настоящия момент.
Както и очаквах, в началото всичко ми изглеждаше едновременно невероятно, любопитно и неразбираемо. Машико се оказа особено тихо място, дом на голям брой отлични керамици, наследници на древна традиция на грънчарство, развила се благодарение на изобилието от качествена глина в района. След няколко дни обиколки из града и срещи със занаятчии се поразих от естеството на работата на тези майстори: те превръщаха суровата глина в красиви предмети – посуда, буркани, стомни и скулптури. Докато разсъждавах над силата на занаятчийския труд, ми хрумна, че във всяка легенда за сътворението на света някакво божество създава всичко от прах и кал. Ето защо реших да започна да работя с местните жители, като съчетая инструментите и уменията им със символични елементи от местните и световни легенди и да направя така, че проектът ми да представи митовете за сътворението на света. За почти трите седмици, прекарани с хората в Мишико и техния труд, научих много, наблюдавайки местните занаятчии, разговаряйки се тях и живеейки на местата, където живеят и работят те. Имах възможността да работя заедно с местните хора, да се радвам и оценя, това което всеки един от тях влагаше в създаването на тези портрети на реалността. Разбира се, от време на време езиковите и чисто физическите прегради казваха своята дума, но в крайна сметка изградихме доверие, с чиято помощ създадохме прекрасни визуални сцени. Вярвам, че всеки допринесе към проекта и със своята личност създаде част от историята.
За мен успехът на проекта се крие в усещането за съзиданието в колектив. Никога не ще забравя това преживяване, както и никога няма да забравя всички хора, с които се запознах там и които станаха мои приятели.
Before going to Japan, I decided not to inform myself about Mashiko, the prefecture I was going to photograph. I set off for Tokyo with just one book in my bag: In Praise of Shadows by Junichiro Tanizaki. I wanted to have a fresh vision and didn’t want to be influenced by anybody else’s imagination. As I expected, at first everything looked so incredibly new to me, intriguing and incomprehensible at the same time. Mashiko presented itself as an extremely quiet place, home to a great number of excellent ceramists, thanks to its ancient tradition of pottery and the abundance of good clay in the area. After a few days wandering around the city and meeting artisans, I became totally fascinated by the very nature of their work: starting from raw material, they were able to transform clay into beautiful objects such as crockery, jars and sculptures. While meditating on the power of crafting, it struck me that in almost every creation legend, a god generates everything from dust or mud. I thus decided to work together with the local inhabitants here, combining the tools they were working on and expertise with symbolic elements of local and universal legends, to reflect in my project myths of the creation of the universe.
Spending almost three weeks working closely with people in Mashiko, I learnt a lot by observing local artisans, talking to them, and living in the places where they were working and creating. Overall, I had the opportunity to collaborate with a lot of local people, and enjoyed and appreciated the enthusiasm everybody put into making the portraits reality together. Of course, at times there were language and physical barriers, but in the end we established a common trust that allowed us to create amazing visual scenes. I believe everybody contributed to the project by creating a part of the story with their personality.
Working so close to this community was so powerful it made me realize how much people can do by working together: in a way many invisible energies had been transformed into images in my mind. I also felt that, in creating those images, it was important to visually stress the potential of humanity and restore to human beings their magical powers, especially at this moment in history. To me, the success of the project lay in the sensation of creating something collectively. I will never forget this experience, and all the good friends I made thanks to this project.