Рядък морски пейзаж на художника
Наричат го луд, а той им отговаря в типично свой стил, че те не могат „един гъз“ да нарисуват.
О
бявяват го за луд, затварят го в психиатрията в Курило. Само и само да не вика по софийските улици „Хайл Хитлер” по време на партийни конгреси или при пристигането на братски комунистически делегации. Тъпчат го, мачкат го знайни и незнайни творчески шефове и придворни художници. Крият го, но той се показва. Ей така, направо на улицата, с мокри картини под мишницата. Иронизират го, но той им отвръща с гениални пейзажи. Сякаш правени в друг свят. Някъде в далечното, непознатото, отвъдното. Наричат го луд, а той им отговаря в типично свой стил, че те не могат „един гъз“ да нарисуват. Чертаят програми за развитието на изкуството, а той прави изкуство без да им чете програмите. Когато навършва 75 и му се обаждат, за да му честитят рожденния ден, той пита: „Че рожден ден ли имам?” А втората му жена Венета пояснява, че
Генко няма календар. „От рисуване и от бачкане нямам време. Няма празници, няма веселби – всичко е работа, работа, работа! Хич не ме е грижа за рожденните дни. Лекувам се от инфаркт. Една чаша вино не мога да пия. От нерви сърцето ми сдаде. Поляците се оправиха, чехите се оправиха, унгарците и сърбите се оправиха, а българите седим, мързелуваме, глезим се!” Господ даде още 8 години на Генко след инфаркта и после го прибра, за да му рисува на него. Със сигурност и там горе този иначе опърпан, приличащ на просяк и клошар мъж, размахва четката и след нея остават експресивни маски, съчетани в гениални картини. През далечната 1957 година две картини на Генко попадат в Щатите и са откупени от актьора Едуард Робинсън. Тогава изпълнителят на гангстерски роли казал: „Като гледам Ню Йорк от високото и тая малка картина – Ню Йорк по-малък ми изглеж-
шедьовър за финал 45