Доклад за гражданското наблюдение на структурните фондове в България - 2010

Page 22

Доклад за гражданското наблюдение на структурните фондове в България – юни 2010 г.

22

- цените на фирмите, от които не е купено оборудването, са повишени. Основният проблем на САПАРД са комисионите, които задължително се плащат, за да бъде класирана една фирма. Техният размер се движи между 15 и 30 % от стойността на проекта. Но трябва много добре да се разбере, че проблемът с корупцията в аграрната сфера не започва от последния доклад на ОЛАФ! През пролетта на 1999 г. представителството на Световната банка у нас проведе анкетно проучване за бизнес условията в земеделието. Два бяха основните изводи: че агробизнесът е невъзможен без нерегламентирани плащания - подкупи, и че земеделието е почти изцяло в сферата на сенчестата икономика. На въпроса „Налагало ли се е да давате подкуп с цел улесняване на бизнеса” утвърдително бяха отговорили 77 % от анкетираните собственици и мениджъри на агрофирми. Около 21 % отказваха да коментират този въпрос и само 2 % твърдят, че не се е налагало да дават подкуп. В 85 % от случаите длъжностно лице от държавната администрация е искало рушвета, в 49 % от отговорите се посочва, че това са служители на тогавашното Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа. Повече от 41 % от агробизнесмените е трябвало да дават подкуп или комисиона на председатели на земеделски кооперации. Тогава 22 % от бизнеса смяташе, че не може да има успешна дейност без подобни нерегламентирани плащания. Говорите за годината, в която се определяха правилата на програма САПАРД. Защо тогавашната администрация не успя да ограничи сивия сектор в земеделието? - Това е въпросът - предприсъединителната програма беше компрометирана още при изготвяне на механизма през 1999 и 2000 г. В Полша, Унгария и дори в Румъния САПАРД беше насочена към дребния и средния бизнес. Със средствата на ЕС малките и средните фермери, стартиращите млади земеделци успяха да изградят модерни конкурентни стопанства, които вече не отстъпват на европейските семейни ферми. При нас парите отидоха при едрите арендатори, защото проектите нямаха финансови лимити. На практика с европейски пари у нас бяха създадени латифундисти от латиноамерикански тип. Акцент в другите новоприсъединили се страни беше и изграждането на малки и средни преработвателни предприятия, собственост на фермерите. При нас 60-70 % от средствата по САПАРД се насочиха към големите преработвателни компании, които нямат нищо общо с производителя. С европейски пари се изградиха мощности, които преработват основно вносни дълбоко замразени меса, произвежда се смядовска луканка с аржентинско говеждо, кренвирши от вносна сланина, кожи, изрезки, костно брашно. В консервните предприятия 80 % от плодовете и зеленчуците са вносни, в сиренето се влагат сухо мляко и суроватка. Трябва да припомня, че механизмите на програма САПАРД бяха изготвяни по времето на министър Венцислав Върбанов. Ще си позволя да спомена един факт - през 2002 г. в планова тема учени от Института по аграрна икономика (ИАИ) направиха анализ на механизма на САПАРД и изводите бяха категорични: има предпоставки за корупция, на практика не е възможно малкият и средният производител да участва в схемите на програмата, целите на САПАРД не са обвързани със стратегическите задачи на аграрната сфера. Тогавашният министър Мехмед Дикме беше крайно недоволен от изводите и уволни директорката на института Мимоза Младенова с мотива „уронване престижа на работодателя”.

Едва наскоро12 приключи първото дело с осъдителна присъда (на първа инстанция с право на обжалване) по САПАРД, като осъдените бяха членове на прословутата група „Николов – Стойков“. Делото се точи над 2 години (съучастниците от германска страна бяха осъдени от германски съд в Аугсбург още през 2008 г. след дело, продължило само няколко месеца), а един от главните заподозрени в началото, Людмил Стойков – спонсор на българския президент Георги Първанов – беше освободен и разпитван впоследствие като свидетел. Не случайно и министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов в свое изявление13 нарече присъдите по делото „странни“. 12. 30 юни 2010 г.; в-к „Пари“ 16 юли 2010 г. „Марио Николов е първият осъден за злоупотреби по САПАРД“, „Медиапул“ „Тежки присъди за Марио Николов и компания“: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=167162 и др. 13. http://www.btv.bg/news/bulgaria/zakonired/story/611332913-Tsvetanov_Prisadata_na_Mario_Nikolov_e_stranna.html

www.fesbg.org Гражданска коалиция за устойчиво ползване на фондовете на ЕС


Issuu converts static files into: digital portfolios, online yearbooks, online catalogs, digital photo albums and more. Sign up and create your flipbook.