Page 1


Проучване на становищата на представители на български организации, кандидатствали по оперативните програми на фондовете на Европейския съюз /2007-2010/, относно условията и процедурите, както и действието на фактори, влияещи на този процес

Гражданска коалиция за устойчиво ползване на Фондовете на Европейския съюз Издава: Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) Варна 2010


Гражданска коалиция за устойчиво ползване на Фондовете на Европейския съюз 101 организации говорят за Европейските фондове в България Проучване на становищата на представители на български организации, кандидатствали по оперативните програми на фондовете на Европейския съюз /2007-2010/, относно условията и процедурите, както и действието на фактори, влияещи на този процес Издава: Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) 9010 Варна П.К.79, тел./факс: (052) 306-423, ел. поща: pecsd@net-bg.net, www.ecovarna.info Всички права запазени © 2010, ОЦОСУР, Варна ISBN 978-954-90952-9-6

Авторски колектив: Илиян И. Илиев

Таня Гичева

Петко Ковачев

Илиян Д. Илиев

Апостол Стойчев

Невена Маджарова

Нели Митева

Искра Борисова

Свилена Велчева

Георги Йорданов

Коректор:

Доротея Тодорова

Лора Саркисян

Елеонора Николова

Георги Милков

Ивайло Хлебаров

Дизайн:

Валя Софрониева

Драгомир Константинов

Христо Великов

Екипът изказва благодарност на всички, които се отзоваха и споделиха с нас своя положителен или не толкова положителен опит с Фондовете на Европейския съюз в България. Тази брошура се издава по проект „Partnerships for Sustainable Development in Central Europe IV“ финансиран от C.S. Mott Foundation и „В помощ на гражданския мониториг за ефективно и екологосъобразно ползване Фондовете на Европейския Съюз в България”с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез ФИНАНСОВ МЕХАНИЗЪМ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО ФОНД ЗА ПОДКРЕПА НА НПО – България 2008 – 2010 (Договор №ПО1-02-00). Донорите не носят отговорност за съдържанието публикувано в тази брошура.


Предговор

. . . има места и времена, където не обичат тези, които казват истината . . .

Настоящото проучване е изготвено от Гражданска коалиция за устойчиво ползване фондовете на Европейския съюз като част от една по-мащабна инициатива по изготвяне на доклад за напредъка на България в изпълнението на програмите за развитие, финансирани от Структурните и Кохезионния фондове към 2010г. Идеята за подобен доклад и това изследване в частност са водени от желанието на тридесетте организации, членове на коалицията, за изработване на гражданска оценка, независима от официалните, давани от отговорните за това правителствени служби. Провокации в тази посока не липсваха: 2007 – 2009 бяха първите години от усвояването на еврофондовете. Те от самото начало шумно бяха представени като рогът на изобилието, който ще залее България. Но много бързо след това ентусиазмът се охлади, както и се появиха информации за констатирани нередности при усвояването им. Някои от тях бяха толкова фрапиращи, че дадоха основания на Брюксел да блокира средствата по част от програмите. Целта на изследването ни е да се съберат и анализират мнения на реални участници в процеса по използване на Европейските фондове, които да помогнат на експертите, подготвящи цялостния доклад. Беше събран екип от петнадесет човека с различна квалификация. В продължение на няколко срещи те работиха върху методиката на изследването. Задачата им бе, чрез максимално широк кръг въпроси да се потърсят отговори на чести проблеми, занимаващи българските организации, а така също и поставяни за обсъждане от представители на коалицията по време на срещите им със служители на различните регионални дирекции в Брюксел. Събирането, обработката и анализът на информацията беше също част от ангажимента на екипа. В хода на събиране и обработка на информацията се получи завършен текст за начина, по който се възприемат от обществеността протичащите процеси и основните резултати от тях, което ни накара да се решим, да го отпечатаме в самостоятелно издание.

От авторите

3


Въведение

В обхвата на проучването попадат 101 от най-активните организации – общини, държавни структури, в това число и няколко областни управи, неправителствени организации с нестопанска цел, бизнес структури, читалища, образователни институции – училища и висши учебни заведения, както и един от големите синдикати в Република България. Държим да отбележим, че това са организации, които са популярни с проектната си активност, повечето имат сериозен проектен опит и същевременно са приели условията на проучването - доброволно да споделят опита си, като същевременно разчитат на запазване на своята анонимност. Последното трябва само да подчертае, че анализът се основава на мнението на организации, които са се решили да участват, за разлика от много други, на които е предложено, но те са предпочели да се дистанцират мълчаливо или при изрично заявяване на мотиви за това. Само 2 организации не са кандидатствали по тези програми, но е удовлетворено желанието им да бъде изслушано и становището на техните ръководители, което за нас може да послужи като полезна гледна точка. Затова и то е включено в общия масив данни. Сред изследваните с най-голям дял са организациите с нестопанска цел, които заедно с читалищата представляват 41,58% от участвалите в изследването. Проучването е проведено след съставяне на въпросник за полустандартизирано интервю с 21 еднозначно формулирани открити въпроси. При част от тях са предвидени варианти на задаване на допълнителни, конкретизиращи и доизясняващи подвъпроси, които да разширят и детайлизират базата информация, на която се опира анализът. Въпросите позволяват и свобода на интерпретиране от страна на самия респондент. Това цели той да даде не просто повече информация, но и да изложи различни аргументи, опирайки се на своя опит по оперативните програми и същевременно да го стимулира да влиза в детайли на своите оценки и да дава предложения за промяна на условията на действие на тези програми. Проведени са две работни срещи за тестване на въпросника, обучение на интервюиращите, както и изслушване за приемане на техни бележки и предложения във връзка с проучването.

4


Въпрос 1

По кои оперативни програми към ФЕС сте кандидатствали през периода 2007-2013? По-голямата част от организациите са кандидатствали за финансиране по повече от една от оперативните програми към ФЕС. Сред анкетираните най-голям е бил интересът към следните оперативни програми: 72,28% - ОПРЧР; 36,63% - ОПАК; 35,64% - ОПРР; 28,71% - ПРСР и 19,8% - ОПОС. Други оперативни програми, по които е било кандидатствано в този период: ФАР – 10,89%; Трансгранично сътрудничество – 8,91%; Оперативна програма “Конкурентноспособност” – 6,93%; САПАРД – 3,96%; ИНТЕРРЕГ – 2.97%; Леонардо – 1,98%. Кандидатствано е и по програмите: ПСЮИЕ, ЛАЙФ+, Младежта в действие, Черно море, Седма рамкова и URBACT – като по всяка от тях интересът е бил под 1% от кандидатстващите.

В тази, както и във всички други графики, отбелязани със звездичка, сборът на процентите надвишава 100, защото част от организациите, участвали в проучването, са посочили повече от един отговор!

5


Въпрос 2

По кои от тях имате спечелени проекти? Този въпрос също допуска повече от един отговор и затова сборът на процентите е повече от 100, а и кандидатстващите организации в много от случаите печелят финансиране по повече от една от оперативните програми. Данните разкриват интересна картина: • повече от половината от изследваните организации са спечелили проекти по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси – 55, 45%; • висок е относителният дял на спечелените проекти по ОП ”Регионално развитие” - 26,73%; ОП ”Административен капацитет” – 21,78%; ОП ”Развитие на селските региони” – 17,6%; ОП ”Околна среда” – 14,85% и ФАР – 8,9%; • Оперативните програми – “Трансгранично сътрудничество”, “Конкурентноспособност” и “САПАРД също са предпочетени, но на дяла на организациите, защитили проекти по тях, тук специално няма да се спираме; • от кандидатствалите само 12,87% не са успели да спечелят проекти по оперативните програми. Възможността интервюираните да конкретизират областите на реализация на спечелените проекти по оперативните програми показва не само в кои от тях са били използвани средства от Фондовете на Европейския съюз, но и какво е умението на българските кандидатстващи организации да търсят и управляват допълнителни ресурси за модернизация на обществото в процеса на започналото еврочленство на страната ни.

Сравнителни данни, за съотношението на броя кандидатствали спрямо броя на спечелилите по всяка една от оперативните програми, за изследваните 101 организации.

6


Въпрос 2

В този смисъл подвъпрос 2.2. „Какви проекти и в какви области имате?” помага да се изясни следното: • Сравнително най–много са проектите, насочени към подобряване условията на образование и към развитие на системата за квалификация и преквалификация – 34,65%, както и към развитие на социалните услуги, преди всичко за хора в неравностойно положение – 32,67%. Трябва да се отбележи, че в тези две области не попадат средствата, насочени към модернизация на училищната материална база и търсенето на по-висока енергийна ефективност (те са посочени в отделна група). Тук главно се включват извънкласни форми на стимулиране на образователното развитие на младите хора и съпътстващи задължителния образователен процес програми за задържане в училище на рискови от отпадане групи, както и програми за развитие на по-добра мултикултурна среда. Част от тези средства са насочени към реализация на принципа “учене през целия живот” и подпомагат адаптирането на гражданите в трудоспособна възраст в условията на един динамичен пазар. Втората група проекти акцентират на развитие на грижата за различните категории лица в трудоспособна възраст, част от които са със здравни проблеми. Тези категории хора очакват и изискват системни грижи за подобряване на техния социален статус и нарастване способността им за автономен личен живот, както и разширяване на възможностите им да преодоляват условията на своята относителна социална изолираност. В това отношение програмите “Социален асистент” и “Домашен помощник” са получили сериозно приложение. • Други области с по-широко проектно финансиране и успешно кандидатстване на организациите са: модернизация на инфраструктурата – градски и междуградски пътни мрежи и свързани с тях съоръжения; подмяна или модернизация на ВиК мрежи и пречиствателни станции; подобряване на административните услуги за населението; подобряване на градската среда, включително чрез благоустрояване на градски зелени площи – паркове и градини; създаване на местни инициативни групи и борба със свлачища и ерозии; развитие на туризма. • Специално ще подчертаем, че организациите, спечелили и реализирали средства на ЕС по оперативните програми за укрепване на неправителствения сектор и стимулиране на гражданската инициативност, са почти 8% от всички изследвани, а същевременно още подобен дял организации са насочили усилия и са управлявали средства за подобряване на работата с млади хора в свободното им време, както и са работили за развитие на младежкото доброволчество.

7


Въпрос 3

Каква е политиката на общината, на територията на която живеете, за откритост и партньорство относно Оперативните програми на ЕС? Според посочените данни организациите могат да бъдат разделени на три условни категории: • 40,59% декларират, че общината има ясна и последователна политика, насочена към инициативи и изграждане на партньорства главно с неправителствения сектор и читалищата; • на другия полюс са 12,87%, които са убедени, че тяхната община въобще няма такава политика, т.е. не се интересува от изграждане на партньорства, а съвсем самостоятелно, “затворено” и “непрозрачно” приема и прилага решения, насочени към кандидатстване и управление на средства при спечелване на финансиране; • други организации изповядват разбирането, че общината има политика, но не всички нейни характеристики могат да бъдат приети като положителни с оглед на едно добро партньорство. Аргументи за тази гледна точка са: общината има формална политика на партньорство; тя има подчертана избирателност и политиката й е ориентирана към няколко НПО; общината има не само свои фаворити, но и създава свои неправителствени организации, които работят за общинското ръководство чрез подставени лица; общината партнира, но условията се диктуват от тесен кръг лица на ръководни функции там; общината е ориентирана само към проекти с инвестиционен характер и не се интересува от кандидатстване и подкрепа на проекти, насочени към прилагане на “меки мерки”; тя е партньор на хартия, но се интересува само от “своите проекти”. Такива аргументи се дават от 16,83% от изследваните организации. Когато се конкретизира положителната роля на някоя община за изграждане на партньорства, респондентите подчертават най-често, че: общината прави обществени обсъждания за представяне и разглеждане на идеи или формулиране на приоритети; ръководството на общината осигурява информация какви проекти се реализират по оперативните програми; предоставя на неправителствения сектор свои експерти – общински служители; общината предоставя на някои НПО партньор по проекта, авансово отпуска средства, за да стартира проектът им или да продължи, когато се забави финансирането от управляващите програмата на централно ниво в София; тя дава като свой принос общинско помещение на НПО. • 3,96% посочват, че не са запознати с политиката на общината по тези въпроси и нямат никаква информация относно подобни инициативи и партньорства.

Аргументи и примери

„Общината има свои НПО – общо 3, с които си партнира във всеки един проект“ - Общински служител „Кварталните общности бяха запознати веднъж с идеята на проект за изграждане на инфраструктурата в квартала. По мое мнение обсъждането мина формално. Езикът, на който беше представен проектът, беше по-скоро технически и недостатъчно достъпен за присъстващите“ - НПО представител „В ромския квартал беше ремонтирана една улица, която по мнение на самите живеещи не е най-належащата, но никой не ги е питал“ - НПО представител

8


Въпрос 4

Вашата организация партнира ли си успешно с Общината при реализация на проекти по ОП? Как конкретно? Този въпрос позволи да се уточнят и сравнят данните с тези, получени от предния въпрос. Става ясно, че само 26,73% от анкетираните посочват, че си партнират с общината, на чиято територия живеят, като сред изразяващите това мнение естествено няма представители на самите общини. Други 13,86% декларират, че техни партньори са само други общини. Има две категории организации, които не работят съвместно с община по такива проекти: 31,68% не само посочват, че нямат общи проекти с общината, но и че са изградили партньорства с други организации, различни от общинските структури; не работят по оперативните програми на ЕС заедно с общината още 26,73%, а 15% не дават ясен отговор, което позволява да кажем: повече от половината от участвалите в проучването организации не са работили в мрежа със собствената община и този факт е сигнал ако не за разграничаване, то поне за не най-доброто координирано управление на средства от тези фондове. Данните разкриват, че липсата на интерес от такова партньорство не винаги е характерен само в общините, но и за други организации, което може да повдигне и още въпроси.

Аргументи

„Общината предоставя на НПО консултанти, експерти в преките дейности, зали, техника, изградени сътрудничества с други институции, контакти с медии“ - Представител на малка НПО „Не може една и съща институция да планира, възлага и да отговаря за отчитането на дейностите по един Лот (ОПОС)” - НПО представител

9


Въпрос 5

Какви са формите на партньорство между вашата организация и другите организации? Една пета – 20,79% предпочитат да не дават отговор, а изрично подчертават, че напълно самостоятелно действат по оперативните програми. Други 2% заедно с още 2%, изразяващи привидно неутралното “нямам информация”, показват кръга на организации, за които партньорството е номинално и без конкретни измерения. Може да смятаме, че поне за 25% от попадналите в обхвата на проучването организации, това е устойчива до сега политика. Най-често посочваните нива на партньорство са: общо разработване и планиране на проектите – 47,5%; изпълнение на определена дейност или елемент от дейност – 40,59%; популяризация на съвместните дейности по проекта – 46,5%; оперативно ръководство на проекта – 36,6% и подпомагане достъпа до целевите групи – 27,72%. Помощ с ресурси и експертно осигуряване на проекта от страна на партньора е характерно за около една пета от участвалите организации. За 20,79% етапът на отчитането на проекта е задължителен елемент от партньорството, докато други 8,91% посочват, че в някои проекти споделят и осигуряването на материални ресурси. Голяма част от анкетираните назовават повече от една форма на партньорство и затова сборът на процентите надвишава 100.

Въпрос 6

Как общината решава темите на проектите? Имат ли общините стратегически планове, как се прилагат и в каква степен са водещи поканите за проектонабиране? Със сравнително близки относителни дялове са: следването на наличните стратегически общински документи /планове, секторни програми, капитални планове/ като водещи – 54,46% и обявените програми за финансиране, независимо от разработените стратегически общински документи – 46,53%. По-малко от 3% посочват, че проектното кандидатстване е повлияно от областните стратегии за развитие, а на 0,99% са им повлияли други организации. Тази сравнителна близост в тежестта на двете първи основания при избор на “рещаващото за избора на тема за кандидатстване” показва не само драматичния конфликт на основания и мотиви в ръководствата на кандидатстващите организации, но вероятно и невъзможността да се съгласуват стратегическите документи и следващите от тях приоритети в ситуационно проявяващите се сесии на проектонабиране. Трябва да се отбележат и някои аргументи, които доизясняват решаващите основания за избор на теми: • отчитат се финансовите възможности на общината съобразно изискванията за съфинансиране на всяка оперативна програма и на тази база се определя къде и кога да се кандидатства; • организират се обществени обсъждания с ръководства на браншови организации и тогава се следват поканите за кандидатстване; • наличието на стратегически общински документи са важна предпоставка, но ако отворените оперативни програми изискват нещо, което го няма в тези документи, се разчита общинските съвети да вземат оперативни коригиращи решения и така да се подпомогне изборът на програма и конкретна тема за кандидатстване – това е важно и когато ръководството на общината знае, че в бюджета не са залегнали “буферни” финанси, а на кредити от банки не може да се разчита. Всички тези аргументи ориентират по–добре в наличната ситуация и подчертават необходимостта от ресурси, но и от правила, които да позволят много по-гъвкаво управление на процеса на кандидатстване и особено на процеса на управление на вече одобрен проект. Тук е важно да се спомене, че за много от организациите в България одобрен проект по оперативните програми все още не е проект, готов веднага за стартиране, а и не 10


Въпрос 6

е гарантирано финансирането му на различните етапи от реализацията му. Този тип на мислене и отношение към подобни “клопки” пред различните организации, желаещи да управляват средства по оперативните програми на ЕС, описва в това изследване конфликта на различните основания за избор на тема, респективно на обществен проблем за решаване.

Аргументи

„За нашата община е най-важно да получи изгодни условия за кандидатстване и оказва натиск в тази посока. Пишем писма за промяна на условията за кандидатстване” - Представител на браншова организация „Провеждат се обществени дискусии с граждани и браншови организации. Следват се и поканите, но има приоритетност, предвид ограничените средства за съфинансиране по проектите, които Общината може да осигури. Изхожда се и от потребностите в даден момент“ - Общински служител

Въпрос 7

Какъв е административният капацитет на Общината за кандидатстване по ФЕС? Повече от половината – 66 от проучените 101 организации изрично посочват, че общината, в която те реализират по-голяма част от политиката си, има специализирано звено – по-често отдел, а по-рядко – дирекция, които са натоварени да осъществяват проектни предложения по ОП. Специализираните звена са в състав от 2-ма до 12 специалисти, като няма зависимост между по-голяма община и по-многоброен щатен състав. В други десет организации се подчертава, че специализирана общинска структура няма, но има общински служители /от 1 до 3-ма/, които се привличат, за да правят това без да им е основно задължение. Привличането на външни консултанти не е широко популярна практика. Само в четири случая то е афиширано, но може да се допусне, че на пазара действат и скрити консултантски услуги, тъй както е известна практиката “да се създават малки експертни сдружения за разработване на проекти” за общини, а после сдружението да стане партньор при реализацията на проекта по някоя от оперативните програми. Данните от проучването сочат, че в разглеждания период общините са подали поне 457 проекта по оперативните програми /според твърденията на респондентите/, а спечелилите са 214. Тези данни трябва да се разглеждат като приблизителни, защото и самите респонденти често се колебаят относно точните числа. В отделни интервюта се изказва силно съмнение в капацитета на общинските служители да разработват качествени проектни предложения, като се правят и намеци за излишно прахосване на общински средства в тази насока. Има аргументи за това, че обикновено разработващите проектите общински служители не са достатъчно мотивирани за постигане на успеха им, защото са лишени от шанс да участват в разпределението на благата от управлението на проекта.

11


Въпрос 8

Какъв е максималният процент кофинансиране, който вашата организация може да си позволи при проекти по ОП? На този въпрос организациите дават различни отговори в зависимост от своя вид, обичаен начин на финансиране и наличие или отсъствие на други материални активи. Бизнес организациите приемат, че е възможно да поемат съфинансиране на проект по ОП между 20% и 50%, като най-често посочваният процент е 30. Неправителствените организации, читалищата и бюджетните организации най-често смятат, че не е адекватно от тях да се очаква и изисква собствен финансов принос, защото нямат подобни средства, а когато все пак приемат това, приносът им, макар и с уговорки, се посочва като 5% или най-много 10%. Междинен вариант е, когато организации предлагат изискванията за съфинансиране да са в зависимост от вида и мащаба на проекта, както и от инструментите на въздействие. В този случай за “меки мерки” се допуска съфинансиране до 15%, а за инвестиционни - до 5%. Такъв междинен вариант се предлага от много малко на брой организации. От анкетираните 31% напълно отхвърлят приемливостта на изискването за съфинансиране, а други 10% се затрудняват да отговорят конкретно на този въпрос. Сред останалите, които приемат съфинансирането като изискване, приемливият процент на съфинансиране е между 10% и 20% от общата стойност на проекта. Налага се изводът, че извън бизнес структурите изискването за съфинансиране се приема като тежко, почти непосилно бреме и пречка пред реализацията на проекти по повечето от ОП. Има мнение, че тези изисквания се налагат, за да се намали броят на кандидатстващите и така се селектират на икономически принцип способните да участват в управлението на средства по ФЕС организации.

12


Въпрос 9

Как включвате гражданите и целевите групи при осъществяване на проектните дейности? Повечето организации декларират използването на целия арсенал от преки и косвени форми и методи за достигане и за работа с хората. Използването на преки методи има лек превес – 86 организации специално подчертават това, докато относно косвените методи такива декларират 76 организации. Само три организации /бизнес структури/ споделят, че техните проекти не изискват работа с граждани в процеса на реализация на бизнес плана им. Също такъв е броят на тези, които предпочитат да не отговарят на този въпрос. Най-често използваните преки методи са: срещи за оценка на потребностите и/или разясняване на целите и заложените дейности в проекта; провеждане на анкета или прилагане на други форми на проучване мнението на хората; обучения, семинари и консултиране; работа по домовете; срещи за оценка на нагласите и ресурсите на организации да работят с отделни подкатегории на целевите групи, като се акцентира на хората в неравностойно положение и на тези със здравни увреждания. Широко използвани косвени методи са: обновяване на сайта на организацията; подготовка на медийни прессъобщения; подготовка и публикация на материали за медиите, за да се популяризира програмата или отделни елементи от даден проект; изготвяне на печатни материали и информационни табла; участие в пресконференции и телевизионни предавания; изготвяне и излъчване на филми, брошури и наръчници.

13


Въпрос 10

По какъв начин до вас достига информация относно условията за кандидатстване по ОП? Почти всички – 89 от всички организации, чието мнение е проучено, предпочитат активно и изпреварващо да търсят информация относно условията на кандидатстване по ФЕС. Същевременно по-голямата част от тях дублират източниците на информация. На тази база може да се обобщят наличните данни и да се представят най-често използвани източници, а от там да се потърси и влияние върху начините на предлагане на тази информация от управляващите ОП в Република България. Универсалната електронна мрежа Интернет е предпочитано средство за активно търсене и следене на текущата информация, като се посещават редовно сайтовете на министерствата. В някои организации има специален служител, който следи тази информация, докато другаде тази дейност се счита като част от функциите на управлението. Следи се и електронният бюлетин на ФРМС, както и разпространена практиката е размяна на информация с други сродни неправителствени организации. Специален интерес има и към индикативните таблици в началото на всяка година и посещението на регионалните срещи за запознаване с новите отворени линии на оперативните програми. Традиционните медии също се следят, но по-скоро като източник на допълваща и сравнителна информация. Малка част от организациите ползват и платени информационно-консултантски услуги за по-бързо и адекватно ориентиране в новите проектни предложения. Навсякъде в интервютата се подчертава интересът към съдържанието на поканите за проектно набиране и условията, фиксирани там. Сравнително по-пасивни форми на получаване на информация са: очакване на съобщения и писма за участие в обучения; информация от една-единствена институция /Регионалните инспекторати на МОМН/ или уведомителни писма от управляващите органи на програмите.

14


Въпрос 11

Как оценявате качеството на тази информация? Според броя на категорично изразените оценки по предварително формулирани от изследователския екип показатели може да се определи, че сред проучените активни в кандидатстването и управлението на средства по ФЕС организации получаваната информация е: достъпна – мнението е изразено от 76,24% от тях; разбираема, ясна – изразено от 51,49%; точна, конкретна – изразено от 39,6%; адекватна, в съответствие с реалните условия – изразено от 34,65% и пълна – изразено от 24,75%. Директно критични са били други представители на тези организации, за които информацията е недостатъчно навременна и ясна, недобре структурирана. Освен посочените статистически разпределения, разкриващи доста противоречива картина, има и други бележки и оценки, които са важни за анализа: • информацията може да служи само на добре подготвени хора, които предварително трябва да са наясно не само какво търсят, но и как да го приложат – нужни са обучения, ако се цели по-широк кръг от кандидатстващи и успяващи организации; • информацията е ясна, но когато се появява, времето за реакция е малко и поради късите срокове за подаване на проектните предложения част от кандидатите се отказват предварително; • има критики, че се използва много неясна и неуеднаквена терминология, която често е плод на директен превод и не е адаптирана на български език; • все по-малко полезни стават известните скъпи информационни кампании с много скъпа реклама – пример ОПАК.

15


Въпрос 12

Има ли случай, при който организацията ви е била подложена на натиск във връзка с кандидатстване или реализация на проект по ОП? Ако да, в какво се изрази конкретно този натиск? Категорично отричат да са били обект на натиск 81,82% от участвалите в проучването организации. Около 1% се затрудняват да отговорят, защото не им достига информация, тъй като заемат ниски йерархични позиции в организацията си. Останалите говорят за случаи на натиск, но спрямо цялата изследвана общност трябва да ги разпределим в две различни категории: • организации, които са чували от медиите или знаят нещо от градската мълва, която намеква за подобни практики, но не могат или не искат да посочат доказателства – те са около 4.04%; • организации, които твърдят, че знаят за натиск и могат да посочат доказателства са 13,13% от всички; само малка част от тях директно подчертават по време на интервюирането, че техните организации са били подлагани на незаконен натиск. Какви са формите на влияние, които част от участвалите разпознават като натиск: искане на регионален координатор да управлява срещу допълнително заплащане три проекта още на ниво кандидатстване; предложения за организация подизпълнител на една от дейностите по ФАР; анонимни обаждания по време на кандидатстване с цел да се осигури печелившо лобиране срещу 10% от стойността на проекта за лобиста; натрапване на общински експерти за помощ на НПО, която не се иска от организацията кандидат; изискване на документи “на пожар” или допълнително изискване на нови документи и усложняване на процедурите с цел затрудняване отчитането на междинен етап, а от там и невъзможност да се продължи проектът, ако това не се изпълни, както се иска от контролиращия орган; консултантски фирми, които обсаждат малките общини по време на кандидатстване, като искат от 10 до 20% при успех на проекта; искане за намален бюджет при цял обем планирани дейности и готовност да се “отстъпи” срещу 5% от стойността на проектното предложение; Всички тези доказателства са посочени от интервюираните като срещани в личната им практика или в работата на техни партньори.

16


Въпрос 12

Аргументи

„Ръководителите на програмата в лицето на регионалния координатор демонстрират унизително отношение и пренебрегват всякакви срокове за междинно и финално отчитане, като отправят заплахи за отмъщение, ако си потърсим правата” - НПО представител „Столична консултантска фирма „гастролира” из провинцията с обещанието даден проект да мине срещу 5 % от стойността на финансирането му. След проверка на авторитета на консултантската фирма пари не са дадени“ - Представител на Браншова организация „Натиск НЕ е имало! Но доста често ни „ухажват“ консултантски фирми, които искат да им изпратим идеи за кандидатстване, за да ни консултират за проекти, а когато спечелим, пак ни „ухажват“, за да управляват проектите и винаги знаят точно към кого да се обърнат в организацията, което значи, че отнякъде изтича информация“ - НПО представител „След спечелването на проект по програма ФАР през 2005 г. получихме няколко анонимни телефонни обаждания, за да дадем 10% от сумата, ако искаме от тук нататък да нямаме проблем с реализацията. Беше голям стрес за екипа и без малко да се откажем от проекта“ - НПО представител „Това беше вторият ни проект по програма ФАР. Ръководителят на фирмата получи обаждане от наш съгражданин, за когото знаехме, че има спечелени проекти чрез връзки. Поискал 10% от стойността на проекта, за да бъде той одобрен. След като се консултирахме във фирмата, отказахме да дадем тези пари. След няколко дни получихме съобщение, че проектът ни е одобрен. Мисля, че този човек имаше някакви връзки в оценителната комисия. Откъде му е подадена информацията за одобрените проекти? Тези хора са имали нужната информация и са звънели на вече одобрените организации, за да изкопчат някой лев. Добре, че не се поддадохме“ - НПО представител

17


Въпрос 13

Знаете ли за конфликт на интереси при кандидатстване, договаряне или управление на проекти по оперативните програми? Отново, както и при въпроса за оказване на натиск, повечето от представителите на организациите – 74,76% посочват, че не знаят за такива конфликти, докато други 2,80% уверено твърдят - “няма конфликт на интереси”. Нещо повече - в процеса на интервюиране понякога възникват обратни въпроси и реакции спрямо интервюиращия, че у нас много широко се разглежда тази категория и че всъщност от там възникват погрешни внушения. Други респонденти са на противоположно мнение – има конфликт на интереси във връзка с ОП, но и уточнения: 11,21% - при кандидатстване; 1,87% - при договаряне; 9,35% - при реализация или управление на проектите. Като примери за конфликти на интереси се посочват: • нарушения по закона за обществените поръчки; • една и съща фирма, близка до ръководството на общината, печели реконструкцията на пътната мрежа; • регистрират се неправителствени организации в последния момент и “заслужено” печелят по ОПАК, понеже председателите им са назначени от високо място; • за същата програма има мнение, разпространено в някои общини, че победителите са почти винаги известни, тъй като имат роднини в съответното министерство; • фирмите на общински съветници участват като подизпълнители на дейности при организацията на иначе законосъобразни търгове. Диференцирано разгледано, относително най-често за наличие на конфликт на интереси споделят неправителствените организации, след тях - представителите на бизнес структури и сравнително по-рядко - представители на държавни учреждения, университети и общински административни звена.

Аргументи

„Повечето проекти в нашата Община по ОПАК доказват конфликт на интереси. Бях потърсена от част от организациите с предложение като подизпълнител да поема реализацията им срещу част от отпуснатите им средства“ - НПО представител „Не може Областна администрация да печели проекти от държавата при условие, че тя самата представлява държавата и да си дава пари сама на себе си, при това без конкурентен избор“ - НПО представител

18


Въпрос 14

Какви проблеми срещнахте при кандидатстването? Данните от проучването показват, че като най-сериозен проблем интервюираните смятат наличието на неустойчиви процедури, неясни правила и противоречиви указания. Това мнение категорично се изказва от 37,37% от всички изследвани. Малко над 8% от тях подчертават като проблем ниската компетентност на управляващите програмата, а 5,05% - съществуващата практика да не се спазват разписаните срокове от страна на донора. Интересно е, че представители на организации, основно общини, смятат, че използването на консултантски услуги демотивира част от служителите и те не влагат всичко, на което са способни при разработване на проектите. Като проблеми се посочват и ниската способност на малките общини да се съфинансират дори частично, както и изтичането на информация от управляващите програмата към свързани с тях консултантски фирми, което руши равните възможности за успех на кандидатите. За 35,35% от кандидатстващите организации съществуват проблеми, но тези, които те посочват - недостиг на специалисти, наличие на други текущи задачи и от там малко време за разработване на проектното предложение и подготовката на нужните документи, грешки при планиране на разходите, ние наричаме проблеми на самия кандидатстващ, свързани преди всичко с неговия моментен капацитет. Съвсем открито една малка част – около 10% споделят, че процесът на кандидатстването се е превърнал в истински кошмар за тях и от сегашната си позиция съжаляват за усилията си. В тази посока те прилагат и аргумента, че насоките не са били ясни и съобразени с приетата в българския език терминология, като са въвеждани неудачни общи преводи на чужди понятия. Обратно – 24,24% от анкетираните са убедени, че кандидатстването по оперативните програми не е било свързано с трудности и проблеми. Този факт показва не само различни критерии за проблем, но и различна способност на екипите на кандидатстващите организации да се справят в сегашната динамична и неособено устойчива като условия ситуация.

Аргументи

„Има неясноти в насоките - понякога се оказва, че заради изтичане на вътрешна информация консултантските фирми имат насоките, преди те да са официално публикувани. Критериите по ПРСР са проблемни – дават се точки не за проекта, а за местоположението му, предпочитат се проекти, провеждани там, където има много хора в неравностойно положение. По ОПРР има ограничения за броя жители по мерките и се оказва, че гр. Разлог не попада в никоя категория. По ПРСР – за най-малките, по ОПРР – само за агломерациите. Самата ОПРР се пренаписа 15 пъти, както стана и с индикативните планове. Пример – входът на града няма по коя програма да се финансира, а е скъп проект и общината не може сама да го обезпечи” - Общински служител „Понякога в началото се изискват безсмислено излишни документи: свидетелства за съдимост, архитектурни планове, за които е нужен материален ресурс без да е сигурно дали проектът ще бъде спечелен“ - НПО представител

19


Въпрос 15

С какви проблеми се сблъсква организацията ви при изпълнение на проектите? По какъв начин решавате тези проблеми, какво предприемате? Тук проблемите, за които най-често говорят изследваните са: неспазване на разписаните в договора срокове от управляващите програмата, което се изразява най-вече в забавени траншове; ниска компетентност на управляващия екип и особено на регионалните координатори; неустойчиви процедури и промяна в указанията след стартиране на проекта; тръжни процедури, отнемащи много време и често приключващи чак в края на заложения срок за реализация на проекта. Част от проблемите се разпознават и като проблеми на самия изпълняващ екип – неопитност, текучество заради лошо заплащане, грешки при отчитането. Само 9,9% от анкетираните твърдят, че не са имали никакви проблеми. Като специфичен проблем представителите на организациите посочват искане на едни и същи документи от управляващите програмата и регионалния координатор, прекалено формализиран контрол и отсъствие на адекватно консултиране по време на процеса, въвеждане на изисквания за допълнителни документи. Прави впечатление, че видът на изпълнявания проект и принадлежността му към дадена оперативна програма не диференцира отговорите значимо – много често се споделя аргументът, че „не се интересуват от реалната работа и ефектите, а от документация, като следват техни си инструкции”. Усилията да се преодоляват тези проблеми в хода на проекта води най-често до следните действия: • търсене на оборотен финансов ресурс от банки; • влагане на лични средства или тяхното заемане от приятели с бизнес; • търсене подкрепа от Общинския съвет, за да се гласуват суми, необходими авансово за проекта; • протестни писма до министъра на финансите; • търсене на допълнителни консултации; • търсене на външни специалисти; Като обобщение може да се каже – организациите, чрез участвалите в интервюирането техни представители, декларират сериозни проблеми в комуникацията и координацията между трите нива в системата на реализация на оперативните програми в страната ни, като същевременно отбелязват сериозните вътрешни напрежения в повечето от организациите, резултат от формализиран, недоброжелателен, често неефективен контрол и от неустойчиви правила и процедури.

20


Въпрос 15

Аргументи

„Затруднения при избора на изпълнител: Законът за обществените поръчки е отвратителен. От септември 2009 (моментът на интервюиране е април 2010г.) Общината избира изпълнител на проекта за срутището, по договор проектът се финансира на 20 юни, 7 месеца не може да се избере изпълнител, а остават два месеца до края на проектните дейности“ - Общински служител „Ниската компетентност се съчетава с прекалена ангажираност на управляващите на програмата. Колкото по-компетентен е служителят на държавната администрация, толкова той е по-натоварен. Тези, които не са натоварени, те са некомпетентни и не могат да окажат методическа помощ по проекта“ - Служител в браншова организация „Липсата на наръчници на бенефициента по определените ОП принуждават организациите да импровизират прекалено често. За решаването на сложни казуси се базираме на минал опит, несвързан с оперативните програми или задаваме въпроси, на които получаваме прекалено късен отговор“ - Представител на образователна институция „Проблемът идва от текучеството на експертите, приемащи и отговарящи за отчетите, а дори когато няма текучество, връзката с тях е забавена или липсваща“ - НПО представител „Забавени плащания - всички биопроизводители не са си получили парите по ПРСР. В цялото министерство на земеделието има само един човек, който разбира от биоземеделие. Останалите не е ясно какво правят“ - Представител на бизнеса „Ужасна бумащина - работим по 12-14 часа на ден без почивка. Това, което можем да направим, е да не кандидатстваме по проекти. Не е нормално ръководител на проект да получава възнаграждение, равно на това на социален асистент“ - НПО представител „Огромни проблеми имахме! Ние стигнахме до там, че за да въведем в експлоатация Комплекса (сградата, изградена по проекта), лично аз и още един член на екипа си заложихме жилищата със записна заповед поради това, че министерството забави неимоверно много поредното плащане. Представете си стреса за нас и за семействата ни в този тежък период, когато всеки ден звъняхме и питахме щом всичко с отчетите ни е наред, защо парите се бавят“ - НПО представител

21


Въпрос 16

Какво бихте предложили, за да се променят процедурите по кандидатстване по оперативните програми с цел по-висока ефективност на въздействието? Сред предложенията за промяна доминират: • опростяване на формуляра за кандидатстване; намаляване количеството на документооборота и превес на използването на електронни формуляри; има отделни предложения дори за създаване на общи, универсални формуляри, с които да може да се кандидатства по всички отворени оперативни програми; • промяна в начина на управление на оперативните програми, не толкова чрез изцяло нови правила, колкото чрез повишен капацитет на управляващите програмите и чрез промяна на отношението им към обикновените изпълнители; • недопускане на промени във вече договорени условия и приети процедури, за да се създаде устойчивост и предвидимост на взаимоотношенията между управляващите програмите и организациите, спечелили финансиране; • скъсяване на сроковете за оценяване на проектите, както и на времето за разглеждане на междинните отчети. Макар и сравнително рядко, има предложения за създаване на нов субект, управляващ процеса. Функциите му се търсят в две различни посоки – или като държавна агенция за управление на ОП, пряко подчинена на министър-председателя или обратно - силна децентрализация на управлението на програмите и базиране на процедурите за кандидатстване и контрол на регионално или областно ниво, създаване на субекти с необходимия административен и експертен капацитет. В този контекст е и предложението за създаване на централен арбитражен орган, който да се произнася по спорове относно противоречиви процедури или нарушаване на договорите от страна на някоя от страните, което би възпряло „своеволията” на регионални координатори или министерски чиновници, имащи задача да отговарят за управлението на оперативните програми на централно ниво. Част от представителите на организациите /малки общини и неправителствени организации/ смятат за целесъобразно предлагането на повече съпътстващи стартирането на проектите обучителни форми и ясно дефиниране на консултативните функции на регионалните координатори. Съществуват значими очаквания оценката на проектните предложения да бъде винаги съпътствана от подробно аргументиране, което би помогнало на всички, които не са успели при отворената линия на дадена оперативна програма. Подчертава се необходимостта заплащането на управляващите програмите и това на регионалните координатори да се обвърже с броя и мащаба на въздействие на проектите, за които отговарят.

22


Въпрос 16

Аргументи

„Когато стартира ПРСР, получи над 600 проекта, а разполагат само с 20 експерти, които няма как да изчетат всички кандидатстващи предложения. Поради това проекти от 2008 година още не са получили отговор, още по-малко обяснение защо са одобрени или не“ - НПО представител „Да се прекрати практиката на Управляващия орган при оценка на проектните предложения да редуцира необосновано бюджета на проекта, като запазва същия обхват на проектните дейности. В много случаи редуцират бюджета на вече извършени разходи от бенефициента, свързани с подготовката на проектопредложението. Препоръка – промените в бюджета и дейностите в проектопредложението да се консултират между УО и Бенифициента преди подписването на Договор за безвъзмездна помощ“ НПО представител

Предложение

„Процесът на планиране и разпределение на средствата по ОП не бива да бъде оставен изцяло в ръцете на държавата, тъй като така се поддържа още един монопол“ - НПО представител „Да отпадне изискването при ОПРСР до приключването на финансиран проект бенифициентът да няма право да кандидатства с друг проект по същата мярка“. - Общински служител

Въпрос 17

Нещо трябва ли да се промени относно условията на реализация на вече спечелен проект? Диапазонът от данни, очертани от отговорите на този въпрос, ясно насочва към проблема, измъчващ найчесто организациите. В този смисъл е и предложението за опростяване на процедурите по отчитане на осъществяваните проекти - 32,67% от анкетираните поддържат това искане. Други предложения за промяна са: спазване на сроковете за извършване на плащанията; по-висок процент авансови плащания; промяна в начините на извършване на мониторинга и контрола, като те се насочат към реалния терен и дейности, а не се обвързват с изискване непрекъснато да се пращат документи в столицата; спиране на почти постоянните искания на нови документи; по-голяма прозрачност в работата на управляващите програмите, както и опростяване на тръжните процедури. Само 3,96% споделят, че не е необходима каквато и да е промяна, а за 30,6% този въпрос е труден и те предпочитат да се въздържат от предложения. Всичко това показва една доста разнолика картина, но същевременно се вижда добре, че съществува значимо недоволство от сегашните условия на реализация на проектите по оперативните програми, което се изразява в следващия широк спектър от предложения.

23


Въпрос 17

Аргументи

„Да се премахнат абсурдните изисквания при междинен отчет да се отчитат ТОЧНО 20% НЕПРЕКИ разходи – в различните периоди на проекта обемът на реализирания разход е различен, защото зависи от реализираните дейности, а непреките – екип и режийни са си същите!“ - НПО представител „Да се спазва тримесечният срок между подаване и сключване на договор. Устойчивите НПО не работят от покана на покана и предвиждат ресурси за определен брой дейности. Непредвидимостта на сроковете обезсмисля съществуването им – МОНМ сключи договори по пр.ос 4 за подадени на 09.01.2009 г. предложения на чак 13.10.2010!“ - НПО представител „Да се съкратят сроковете за обратната връзка на МЗ и УО. Сега отчетите се гледат винаги в последния момент, посочват се формални грешки – винаги не касаещи качеството на работата и продуктите, а отнасящи се до документите, като повод за повторно стартиране на срока за оценка“ - НПО представител „Неразбираемо защо толкова малко хора са ангажирани с работата като чиновници. Вместо да взимат двойни заплати и да се оплакват от претоварване, ще е по-ефективно да са двойно повече на брой, защото тяхната неспособност да се справят със сроковете е основната заплаха за постигане на целите на програмите“ - НПО представител „Да се облекчат условията за аванс дори за стартиралите вече проекти с промяна на изискването за банкова гаранция, тъй като това са единствените свободни средства за работа. Необходимо е и да се съкрати срокът за одобряване на аванса, който обикновено идва 3 месеца най-рано след подписване на договора – АСП има условие при подписване на договора, че можете да поискате да започнете дейност “СЛЕД ПОЛУЧАВАНЕ НА АВАНСА”, тоест проектът официално може да закъснее с три месеца с благословията на МЗ, което прави отново всяко планиране на резултатите безсмислено” - НПО представител „Да се въведе практика за осъществяване на електронна комуникация между междинното звено и бенефициентите с цел по-ефективното решаване на възникналите трудности в хода на проекта“ - Общински служител „Да се опростят тръжните процедури. Сега на практика се получава така, че ако някоя фирма, кандидатствала по даден търг, обжалва решението на комисията, крайното решение на съда е най-вероятно да приключи след приключване и на самия проект. Това страшно много връзва ръцете на изпълнителя. Смятам , че в Закона за обществените поръчки (ЗОП) трябва да се променят сроковете на обжалване и да има бързо и окончателно решение“ - Общински служител

24


Въпрос 18

Знаете ли за възникнали проблеми с други организации? Какви са те? Знаете ли как са ги решили? Най-общо данните показват: • твърдят, че знаят за организации с проблеми по ОП 31,68% от всички изследвани; • твърдят, че не знаят за организации с проблеми по ОП 59,41% от всички изследвани; • по-малко от 1% смятат, че в основата на проблема са законово неуредени отношения; • не отговарят 8,91%. Не всички, които твърдят, че знаят за организации с проблеми, са конкретни в твърденията си. Сред тези, които могат и желаят да бъдат конкретни, са описани следните по-типични случаи: • лоша комуникация с междинното звено и изострени отношения, които рефлектират върху работата на екипа на проекта; • малък финансов ресурс на НПО и постоянно търсене на средства отстрани, за да не спре съвсем проектът; при липса на средства за определени месеци временно се спират дейностите; • забавяне на плащания, загуба на пазар и/или свиване на производство и отказ от продължаване на проекта; • протакането на времето за оценка на проектите води до промяна на пазарната ситуация и от това следват откази от подписване на договор; • влияние на местни политически фактори и на проблеми за някои организации, разчитащи на общинска подкрепа или банкови кредити; • Сектор „Биорастениевъдство” не са получили средства за 2009 година; • липса на средства и разбягване на екипа или наймалко - дистанциране на качествените специалисти; • непризнаване на разходи; • опити да се принудят организации да реализират проекти с половината от заложените в проектното предложение средства и отказ от подписване на договор; • имитиране на проектни дейности заради забавени плащания или протакане на верификация на направени разходи. Трябва да се отбележи, че сред тези, които не дават категоричен отговор, съществува и мнение, че “работата на другите е тяхна – ние предпочитаме да не коментираме”.

25


Въпрос 19

Знаете ли за случаи, когато някоя организация е спечелила проект, но се е отказала от реализирането му? Изследваната общност се е разделила на две категории: 44,55% твърдят, че знаят, докато 55,45% не знаят за такива случаи. Конкретизирана обобщена информация относно причините за тези откази може да се представи така: • забавено финансиране на ниво междинен отчет; • невъзможност да се ползват банкови кредити; • възникване на неочаквани финансови ангажименти, които ликвидират резервите на организацията /ситуация на икономическа криза/; • общини се отказват поради липса на оборотни средства; • неудовлетвореност от ниско авансово финансиране и забавени междинни плащания; • натиск за намаляване на бюджета при запазване обема на дейностите; • натиск да се откажат от 15% от заявените необходими средства, за да останат в програмата; • невъзможност да се сключи дългосрочен договор за ползване на сграда между община и неправителствена организация; • отказване от проекти по САПАРД, за да кандидатстват по ОПРСР; • тежки процедури и трудности с Бюрата по труда по отношение на подбора на безработни; • нисък административен капацитет на организации, чиито проекти са подготвени от външни консултанти; • промени в екипите на управляващите програмите и проблеми с нормалната комуникация /особено с министерствата/; • изискванията за кофинансиране са непосилно високи.

Примери

„В птицеферма от Стара Загора искаха да разширят производството си като включат производство на яйца. Спечелиха проект и после шест месеца очакваха да им предложат договор за подписване. Междувременно фирмата стартира и приключи проекта. В това време започнаха да получават искане за допълнителни документи, предложения за редуциране на сумата и всичко това ги принуди да се откажат от финансирането“ - Представител на частен бизнес „Бяха одобрени четири проекта за канализацията в четири села на общината. Имахме подписани договори. След смяна на правителството се смениха и приоритетите на съответното министерство и селата под 2000 жители вече не бяха приоритет. По тази причина договорите бяха анулирани“ - Общински служител

26


Въпрос 20

Какви са ефектите от реализираните проекти по оперативните програми на територията на общината? Какво конкретно се промени? За 13,86% няма съществени промени и затова е пресилено да се говори за каквито и да е ефекти от проектите по оперативните програми. Затрудняват се да оценят ефекта 17,82% от анкетираните. Склонни да виждат положителни промени и ефекти са повечето от организациите, като категорично на обратното мнение са само 2,97% от тези, чието мнение е проучено. Положителните ефекти могат да се систематизират на базата на конкретните становища и аргументи на респондентите така: • промяна на обществените нагласи; утвърждаване на откритост и достъпност до процедурите за кандидатстване по ФЕС; • развитие и модернизация на градската инфраструктура – ВиК, пътища и паркове; • подобрена енергийна ефективност чрез саниране на сгради от публичния сектор; • подобряване качеството на социалните услуги; • подобрена заетост; • сметища и депа за отпадъци. Същевременно се изказват и важни препоръки: необходимо е не само да се създава, но и да се поддържа чрез средства и усилия направеното; нужен е засилен контрол върху качеството на резултата от дейностите; важно е да се осигури популяризация на дейностите – много хора така и не разбират какво, от кого и как се прави /възникват слухове/; трябва да се търси устойчивост не чрез проекти, а на базата на проектите общините да правят със своите бюджети политика за развиване на положителните ефекти; в някои общини няма още реализиран проект по ОП /например в Калофер/.

27


Въпрос 21

Какви трябва да бъдат приоритетите и областите на подкрепа за Република България при настъпващия нов период на планиране за 2014 - 2020 година? Първите три приоритета според изследваната група организации са: • програми за подкрепа и развитие на бизнеса; • развитие на инфраструктурата – вътрешноградска и междуградска пътна мрежа; • подобряване на средата на живот за хора в неравностойно положение, включително чрез развитие на диференцирани по подгрупи качествени социални услуги. Други важни области на интервенция със средства от ОП са: благоустрояване на населеното място; образование и културни институции; по-висока заетост и подобрена мобилност на пазара на труда; развитие на селските региони; политики към младите хора и др. Само 12,87% не се възползват от предоставената им възможност и не посочват приоритетни области на подкрепа за страната ни през този период.

28


Аргумент

В хода на нашата работа при обработката на данните, се установи, че наред с многото негативни впечатления и оценки, свързани с кандидатстване и управление на проекти по оперативните програми, беше споделен пример на радикална готовност за пълен отказ от кандидатстване: „НПО и ЦПО /Центрове за професионално обучение, лицензирани от НАПОО/ не искат да кандидатстват по ОП „Развитие на човешките ресурси”, макар че са допустими кандидати по програмата. Проблемът е, че ако те управляват един проект, то според ограниченията на програмата за административни разходи трябва да го управляват почти без пари. Ето какво показват сметките: Ако проектът е за обучение на 50 души по някаква професия (това е нормална цифра за обучителен проект и означава 3-4 групи за обучение), цялата стойност на проекта е 50 души х 925 лв. на човек /такъв е таванът според изискванията на програмата/ = 46 250 лв. От цялата стойност 10% са допустимите административни разходи, т.е. те са 4 625 лв. за цялото времетраене на проекта, което обичайно е 1 година. Като разделим 4 625 лв. на 12 месеца излиза, че за управление на проекта се полагат месечно 385 лв. Според тази програма в перото за управление влизат следните разходи: заплащане за екипа, който трябва да се състои от ръководител, координатор/сътрудник и счетоводител; дължими от работодателя ДОО и ЗО; командировки на екипа; издръжка на офиса - наем, ток, вода, комуникации, канцеларски материали. И всичко това да се побере в 385 лв. на месец! Като познаваме бюрокрацията на програмите, сумата не е достатъчна само за безкрайното количество хартия, тонер за съставяне, копиране и изпращане на изискваните отчети, както и за и командировъчни разходи. Очевидно това е по силите само на големи фирми, които управляват проекти не като основна дейност, а покрай основната си дейност, от която вземат административните средства. Другият вариант е проектът да работи с огромна цифра обучаеми, което разбира се не е възможно за всички проекти, а пак само за тези на големите фирми. Така индиректно се стига до неравнопоставеност на бенефициентите и предварително отсяване на дребните играчи. Това не може да бъде философия на ФЕС, защото ефектът ще дойде с ангажираност от повече институции и организации - така се разнообразява видът на услугите и се улеснява достъпът на повече хора до тези услуги.“

29


Основни изводи

1. Натрупаният опит на неправителствения сектор, общините, бизнес организациите, образователните и културни институции, както и на държавни структури на бюджетна издръжка по отношение на ОП, позволява да се видят и анализират редица слабости: лоша комуникация между част от организациите и управляващите програмите; неустойчиви процедури и променящи се правила дори след стартиране на одобрен проект и пределно формализиран контрол; наличие на конфликти на интереси и форми на натиск и др. 2. Развитието на капацитета на организациите, боравещи със средства по ОП, не довежда до системно изграждане на мрежи от партньорства, работещи за модернизация на страната ни, вече член на Европейския съюз. Приоритетната визия на другите участници в процеса на използване средства по ОП включва слаба солидарност и ниска откритост, което прави организациите по-скоро взаимно подозрителни и склонни да се конкурират дори там, където се очаква взаимна подкрепа. 3. Немалка част от организациите преценяват съществуващите процедури и целия начин на управление на програмите като тежък, бюрократичен и непостигащ стимулиране на броя на кандидатстващите по ОП, като същевременно виждат немалко слабости в условията на реализация на вече одобрени проектни предложения. 4. Съществуващите трудности, неустойчивата икономическа ситуация в страната и ограничените финансови възможности на малките общини, ограничават шанса на по-голямата част от НПО и на институциите от бюджетен тип за успешно кандидатстване и/или управление на големи проекти по ОП. 5. Установените слабости, критичните оценки и самооценки, както и направените предложения могат да бъдат база за: допълнителни секторни проучвания, сравнения на данни от сходни проучвания в други новоприсъединени членове на Европейския съюз, както и за взимане на решения относно коригираща политика. В бъдеще може да се очакват два типа организации: едни, които да кандидатстват и други, които да изпълняват проектите.

Сол и пипер

Както вече стана ясно, за нас като екип и за нашето изследване като резултат от общите ни усилия, бяха полезни както подкрепящите, така и оспорващите и критикуващи ни мнения, затова тук ще споделим някои от най-типичните такива: „Прави ми впечатление, че въпросите са доста актуални и изискват голяма информираност. Трудно ми беше да отговарям на въпроси, свързани с общината, тъй като не всичко е открито и връзката с нея почти я няма” НПО представител „Попълних „това нещо“ само защото те уважавам и защото ти обещах. Наричам го „това нещо“, тъй като то и по съдържание, и по методика, и по още други изисквания е твърде далеч от социологията. Не ми е сърди, но въпросниците, анкетите, интервютата, беседите и други форми на социологическа интервенция са свързани с много сериозни и много отговорни ангажименти.“ Към тези две мнения ще добавим, че категоричен отказ да участват в изследването имаме само от една община и още около десет, нека да ги наречем, „мълчаливи отказа“. Това провокира у нас желанието да изследваме до колко българските общини са склонни да споделят информация относно участието си в усвояването на еврофондовете. За целта се обърнахме към тях с официално искане за информация по Закона за достъп до обществена информация. Резултатите от това изследване търсете на нашия сайт www.fesbg.org или в следващите печатни издания на Гражданска коалиция за устойчиво ползване на фондовете на Европейския съюз.

30


Списък на използваните съкращения

АСП - Агенция за социално подпомагане ДОО - Данък общ доход ЕС - Европейски съюз ЗОП - Закона за обществените поръчки ИСПА - Европейските пред присъединителна програма ISPA ИНТЕРРЕГ - Програма за насърчаване на регионалното сътрудничество и партньорство Леонардо - Програма „Леонардо да Винчи” за осъществяване политиката на Европейския съюз в областта на професионалното обучение. ЛАЙФ+ - Програма ЛАЙФ + Младежта в действие - Програма „Младежта в действие 2007 - 2013“ МОМН - Министерство на образованието младежта и науката МЗ - Междинно звено (по оперативна програма) НАПОО - Национална агенция за професионално образование и обучение НПО - Неправителствена организация ОП - Оперативна програма ОПРЧР - Оперативна програма развитие на човешките ресурси ОПАК - Оперативна програма административен капацитет ОПРР - оперативна програма регионално развитие ОПКС - Оперативна програма конкурентноспособност ОПОС - Оперативна програма околна среда ПРСР - Програма за развитие на селските региони ПСЮИЕ - Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа САПАРД - Европейските пред присъединителна програма SAPARD Седма рамкова - Седма рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013) ТГС - Трансгранично сътрудничество УО - Управителен орган (на оперативна програма) URBACT - Оперативна програма за устойчиво градско развитие ФАР - Европейските пред присъединителна програма PHARE ФЕС -Фондове на Европейския Съюз ФРМС - Фондация за реформа в местното самоуправление ЦПО - Центрове за професионално обучение Черно море - Съвместната оперативна програма Черно море 2007-2013

31


Създадена е през 2005 г. по инициатива на неправителствени организации (НПО), които следят процесите по използване на европейските пред присъединителни фондове (ISPA, PHARE, SAPARD). През периода 2005–2006г. членове на коалицията участваха в разработването на Оперативните програми и Националния план за развитие за периода 2007-2013. Днес коалицията упражнява граждански мониторинг върху тяхното изпълнение и цялостното използване на ФЕС, от гледна точка на прилагането на принципите на устойчивото развитие и интегриране на проблемите на околната среда в останалите сектори от икономиката. В коалицията членуват: Информационен и учебен център по екология – София; ЕС „За Земята” - София; “Агролинк” - София; “ Българска Фондация „Биоразнообразие” - София; Българско дружество за защита на птиците – София; СДП „Балкани” - София; Световен фонд за дивата природа – Дунавско-Карпатска програма (WWF – DCP) – София; НД „Екогласност” - София; ГеоЕкоКлуб „Академика” - Велико Търново; Обществен център за околна среда и устойчиво развитие – Варна; “Земя завинаги” – Свищов; “Екомисия 21 век” – Ловеч; Клуб „Отворено общество” – Русе; Сдружение „ЕкоФорум”; ЕС „Деметра” - София; Сдружение “Надежда - 2002” - Горна Оряховица; Младежки образователен център – Плевен; Асоциация за граждански инициативи „Лотос” – Ловеч; Фондация “Идея за Русе”; Агенция за устойчиво развитие на Русе и региона; “Подай ръка” – Павликени; Център за регионално развитие и интеграция - Свищов; “Искам да знам” - Шумен; Център на НПО – Разград; РЕКИЦ “Читалища” – Силистра; Клуб на НСО – Търговище; Клуб “Социално развитие” – Добрич; Enterprise Europe Network към Търговско промишлена палата – Добрич; Институт за зелена политика – София. Коалицията е неформална структура. Към нас можете да се обърнете, за да поставите своите въпроси, сигнали или желание за членство, като се свържете с някой от членовете на коалицията или директно с нейния секретариат чрез сайта www.fesbg.org.


101 web edition 201006  

Настоящото проучване е изготвено от Гражданска коалиция за устойчиво полз- ване фондовете на Европейския съюз като част от една по-мащабна и...

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you