Issuu on Google+

Световните Религии и Солницата (Презентация на хиндуизма и Гаудия Ваишнавизма на Световния Ден на Религиите 2010 от Ямуна Деви Даси)

Здравейте! Казвам се Ямуна и на мен се падна невъзможната чест да застана пред вас с абсурдната идея да успея в рамките на 5-6 мин. да представя хиндуизма. Не се боя да не би да си помислите, че хиднуизмът е женска религия... защото той е именно такава! В древните хиндуистки Свещени Писания, душата е наричана “джива” (или както е на български “жива”) и се счита, че е женска енергия, а Бог е мъжката енергия. В този смисъл хиндуизмът е женска религия, религията на душата, а Бог е единственият истински Мъж. И понеже времето, с което разполагам е толкова кратко, а хиндуизмът е нещо толкова обширно, през изминалата седмица сериозно помедитирах как да ви представя за 5 мин. санатана дхарма, или “вечната религия на душата” както всъщност се нарича хиндуизмът. Много се радвам, че имам възможността да празнувам с всички вас днес за пореден път Световния Ден на Религиите. Понеже думата “религия” на латински означава същото, каквото значи и думата “йога” на санскрит, а именно “връзка”, то днес сме се събрали да отпразнуваме Световния Ден на Връзките. И то не на какви да е връзки, а на любовните връзки на душите с Бог, в цялото им разнообразие и колоритност! Да се влюбиш в Бог е истинска проява на добър вкус в любовта. Тази ти любов да се окаже споделена е най-големият късмет. А любовните приключения на душата в пътя й към Бога са най-голямата любовна сага. Или ако трябва да обобщя – за ЛЮБОВ иде реч! За любов и приключения. И ако погледнем Свещените Писания на всички религии, ще открием че те са именно това, любовни саги за приключенията на много души в техния личен любовен път към Бога. След като си изяснихме, че за Любов иде реч, как тогава най-добре да отпразнуваме Световния Ден на Религиите или Световния ден на любовните връзки на душите с Бог? В своята изумителна “Шри Упадешамрита” или “Нектарът на наставленията”, Шрила Рупа Госвами казва: “Шестте признака на любовта, споделяна между преданоотдадените на Бога са: предлагане и приемане на подаръци, споделяне на съкровени мисли и чувства и изслушване на съкровени мисли и чувства, предлагане на чиста храна и приемане на чиста храна.” Дори и никога да не сме чели “Нектарът на наставленията”, нито чували за него, съвсем спонтанно всички ние сме се събрали и правим именно това – всеки споделя своите мисли и чувства за избрания от него път към Бога, правим си подаръци и ще се почерпим. Виждаме, че Писанията не винаги съдържат изключително сложни за следване правила и забрани... но в тях има и много човещина и здрав разум. Затова и аз следвайки съвета на Рупа Госвами, ще споделя с вас съкровени мисли и чувства за пътят към Кришна, който се опитвам да следвам, ще ви направя подарък и ще ви почерпя. Понеже да се представи хиндуизма за 5 мин е невъзможно, реших да ви представя


философията на Гаудия Вайшнавизма, този клон на хиндуизма, към който по милостта на моя Гуру принадлежа, по един кратък и много визуален начин. Тази философия се състои от 4 думи “ачинтя бхеда-абхеда таттва” – или в превод от санскрит “невъобразима едновременност на еднаквостта и различието”. Или накратко – единство в разнообразието. Кришна е един, но има безброй имена, форми и проявления, и танцува с всяка душа различен уникален танц. Той е най-голямото и най-малкото, найблизкото и най-далечното, накъдето и да погледна, Той е там, където и да отида, Той вече е там, Той е в сърцето и извън сърцето, а най-големите тайни на богопознанието е скрил в сърцата на своите чисти преданоодадени. Днешният празник, който ни е събрал е именно празник на единството в разнообразието. Как да опиша единството в разнообразието на религиите? С една солница, която видях в Тайланд и донесох днес за да ви я покажа. Две прегърнати човечета. Как да погледнем на тази солница от религиозна гледна точка?

1/ Всяка религия има своите предписания – какво да правим и какво да не правим, или казано на езика на солниците, как животът ни да не бъде пресолен или подлютен, а да намерим верния вкус за всяко едно нещо, за всяка една ситуация от безбройното житейско разнообразие. Едни хора виждат в религията предимно това – практическият аспект на солницата или ролята на религията като еталон и мярка за моралът и етиката на човека. 2/ Други търсят и виждат в религията нейният философски аспект – те гледат солницата отгоре и това, което виждат, е черно-белия знак на Ян и Ин – вечно преливащите се един в друг аспекти на доброто и злото, черното и бялото, мъжкото и женското, Божественото и човешкото. 3/ А трети търсят и виждат в религията двете прегърнати фигури... Радха (бялата) и Кришна (черният)... Тези хора търсят в религията нейния любовен аспект, любовта на Бог и душата и тяхната вечна прегръдка. Те не се интересуват от практичността на солницата, нито от това, че погледната отгоре тя е досущ като Ян-Ин... за тях значение има само любовната прегръдка и как това да е тяхната любов случваща им се вечно и безспирно. Така виждат различните хора солницата, така виждат и различните хора религията. И никой от тези 3 вида визия не е неправилен. Защото религията е както морал и етика, така и философия, така и Любов. Или както казва Господ Иисус Христос “Аз съм пътят,


истината и животът” – пътят са моралът и етиката, истината е философията или правилното виждане на нещата, а животът е любовта, защото от любовта се ражда живот и за любов живеем. Кришна в “Бхагавад Гита” казва с други думи същото на своя ученик принц Арджуна – има 3 пътя към съвършенството – пътят на карма йога, правилното действие, пътят на гиана йога или пътят на мъдростта, и пътят на бхакти йога или пътят на чистата предана любов. И тези 3 пътя са едновременно различни, но и свързани. Защото това, което прави от карма, карма йога, е капчицата бхакти или любов. А това, което прави от гиана или знанието, гиана йога, е отново капчицата бхакти или любов. Или както вече казах, за Любов иде реч. Наскоро на големия екран излезе един много впечатляващ филм – филмът “Аватар”. Самата дума “аватар” идва от санскрит и от Свещените Хиндуистки писания и означава “инкарнация” или “въплъщение” на Бога. Синекожите триметрови изящни жители на планетата Пандора имат опашки, ходят голи и носят бижута на голо, наричат себе си “нави”, вярват в “Ейуа”, тяхната богиня, и живеят просто и красиво в пълна хармония с природата. И ние, съвременните хора, можем да спорим със синекожите обитатели на Пандора дали хората се наричат “хора” или “нави” и дали Бог се казва “Бог” или “Ейуа” и дали е Той или е Тя, но има нещо, което е безспорно, а то е, че навите са добри и фини същества, дълбоко вярват в Бог и живеят с Него, отгатвайки волята Му и следвайки я... а това е целта на всяка една религия, да ни научи да танцуваме с Бога, без да се спъваме и без да Го настъпваме. Веднъж моят Гуру ми каза: “Ямуна, не се знае кой е по-мил на Кришна – мухата, опитваща се да кацне на олтара, или пуджарито-свещенослужител, опитващ се да я прогони оттам. Защото Бог гледа не телата ни, а чистотата на сърдечната ни мотивация.” Затова нека си пожелаем днес, на Световния Ден на Религиите, да станем и ние чистосърдечни като навите, които дълбоко вярват в Ейуа и да следваме волята на Ейуа така отдадено, както го правеха те във всеки един миг, независимо дали на тази наша планета Земя играем ролята на пуджари или на муха... защото в танцът на Кришна има място за всички – и за синекожите нави, и за съвестните пуджари, и за отдадените мухи... Благодаря ви за вниманието! И понеже днес е празникът на връзките, а както казва Рупа Госвами връзки се създават и поддържат с подаръци, нека ви разкажа една история за подаръци, преди да ви дам моя подарък. Имало едно село и в него имало и един местен Гуру. Един ден в селото пристигнал странстващ санняси, монах-проповедник, и местният Гуру не се зарадвал. Повикал един от учениците си и изпратил по него “подарък” за другия Гуру – кофа пълна догоре с вода, като помолил ученика си много да внимава и нито капка да не разлее докато занесе “подаръка”. Ученикът така и направил, занесъл кофата пълна до ръба с вода и я дал на странстващия Гуру-санняси. Той се усмихнал, откъснал едно цвете и много леко и внимателно го пуснал да плува в кофата с вода без нито капка да разлее. Помолил ученикът внимателно да занесе кофата с водата и цветето на своя Гуру като подарък. Ученикът го изпълнил. Това били подаръците, които двамата Гуру си разменили, а ученикът бил много учуден що за подаръци са това. Всъщност чрез подаръците те си поговорили... първият изпращайки пълната догоре кофа с вода казал на новодошлия “защо си дошъл? Тук вече има кой да учи хората за Бога и как да Му служат! Ти си излишен и в повече, виж кофата ще прелее...”, а вторият връщайки му кофата с водата и цветето плуващо отгоре отговорил: “още едно цвете няма да прелее кофата, а само ще я направи по-красива”...


Днес никой от нас не е донесъл кофи с вода за подарък на другите. Моля приемете от мен този малък подарък – религията, отразена в едно малко семенце. Това семенце за пръв път видях когато жив��х в Еквадор, там го наричат “ла семийа де ла суерте” – семето на късмета. Когато бях в Тайланд за голямо мое изумление видях, че и там има същото семе и отново го почитат като свещено. После разбрах, че го има и в Китай и там го знаят като Ян-Ин. А в Индия го наричат “гунджа-мала” и в него виждат прегръдката на Радха и Кришна, Радха червената и Кришна черният. Приемете като подарък от мен едно такова семенце, което да ви напомня винаги за единството в разнообразието и неговата красота, която и природата възпява.


Световните религии и солницата