Page 1

РАЗДЕЛ III:

ЧОВЕКЪТ И ОБЩНОСТТА


РАЗДЕЛ III: ЧОВЕКЪТ И ОБЩНОСТТА

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

Ч

ОВЕКЪТ, ОБЩНОСТТА И РОДОВИТЕ ЦЕННОСТИ

И в литературата и във фолклора човекът и неговите проблеми са в центъра на художественото изображение. Фолклорните приказки и песни изграждат представата за света на нашите предци, за взаимоотношенията между отделния човек и другите членове на рода. Родът е общност, начело на която стои най-възрастния мъж - патриархът. Той се ползва с особено уважение и всички го слушат. Хората в рода са свързани с кръвна или брачна връзка.Кръвна е връзката между родителите и децата, а брачна е връзката между съпрузите. Годините обогатяват рода с нови и нови членове. Ала доколкото и да се разрасне родът, ―кръвта вода не става‖. Обединени от общото си фамилно име, членовете на рода притежават една фундаментална ценност - близките си

хора, които за отделния индивид са като корените за дървото - крепят го, придават му устойчивост. Най-голямата ценност за човека от родовата общност е съхраняването, опазването и продължаването на рода. За да запазят целостта му, предците ни създават неписани закони - нравствени норми. Това са правила за поведение, които трябва да спазва всеки член на общността. В рода на почит са сговорът, предаността, скромността, трудолюбието, честността... Незачитането на тези родови ценности предвещава беда, разруха, смърт. Ето защо строго се наказват онези хора, които не се съобразяват с тях. Важна роля за запазването и продължаването на рода има родовото имущество, което осигурява материалната защита на потомците. Наследството се предава от поколение на поколение, като се спазват установени от традицията принципи.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ИГРА НА ВРАБЧЕТА Йордан Радичков Един ден, както тъй си седим съвсем вкупом и най-вкупом разговаряме за нашите птичи работи, ни хрумна да почнем да играем. Всеки от нас избира по едно врабче и почнахме да играем помежду си. Аз си избрах Ю. Тц., защото и Ю. Тц. ме избра. Докато си играхме, ние си направихме съвсем ново гнездо, чис-тичко, спретнато, Ю. Тц. го помете и като продължихме да си играем в гнездото, ние лека-полека го напълнихме с яйца.

врабчета и по едно време дочуваме, че никой започва да почуква вътре в яйцата. Кога погледнахме една сутрин, от яйцата излязоха едни голишарчета, мушат се едно в друго, писукат и примижават от удоволствие. Никаква перушина няма по тях, а само един пух, но въпреки това те размахват крила и ни плашат, че ще хвърчат. Пък ние знаем, че няма да хвръкнат, защото всичко си идва с времето и няма как човек да изпревари времето.

Джиф, искаш ли да продължим да си играем?, попита ме Ю. Тц. и аз казах: Разбира се, как да не искам. Тогава, каза Ю. Тц., аз ще легна в гнездото да мътя яйцата, а ти ще обикаляш около гнездото важно-важно и ще ми носиш от време на време по някоя и друга муха, а сутрин, ако не те мързи, може да слизаш до реката и да ми носиш и по малко вода в перушината си.

Но да не се отклонявам, щото врабчетата пораснаха в гнездата и всички горят от нетърпение да хвръкнат. Аз пристъпвам от строго построго към тях, хващам първото за шията, извиквам му:

Как да не искам!, казах аз и веднага почнах да обикалям около гнездото, ама с такава важност, че ако ме погледне човек три пъти, ще падне на колене пред мене и аз пак няма да отстъпя от важността си. Като си давам важност покрай гнездото, хвърлям по едно око и на другите врабци. И те също си придават голяма важност, особено пък Чир, щото на него и важността му е на заден ход. Там даже и до утре да падаш на колене, Чир няма да те забележи, ами както върви с важността си на заден ход, ще те прегази, без да му мигне окото. Важност, важност, ама всяка важност за три Дни. Колкото и голяма да е една важност, и тя ще ти омръзне и дори ще почне да ти досажда. Всеки човек, щом е свършил някаква работа, ще се понадуе, и то съвсем основателно, па после ще седне да възпее това, дето е изработил. Само с гола работа не се живее, това съм го забелязвал навсякъде. Затуй ние малко нещо ще поработим,после ще повъзпеем труда си, после ще поработим пак и т. н. Ние тъй и направихме. Гледам, една сутрин, рано-рано, всеки от нас стои на ръба на гнездото и се сили да възпее живота си. Разбира се, най-лесно е на Пиук, щото си има природна дарба да възпява. Но ние, другите, макар и да нямахме природна дарба, му ударихме голямо възпяване и дни наред ехтяха песните ни. Чирик-чирик, чирилик-чик. Джиф, Фрррррр, и айде към реката, та да донесем вода в перушината си. Подир туй ние пак продължихме да играем на

Марш!, и го изхвърлям от гнездото. То изписка, почна да трепери с крила и веднага се хвана за въздуха. Подир него изхвърлих и останалите, всички се разхвърчаха наоколо, а аз стоя на гнездото, поусмихвам се, но гледам да не видят врабчетата, че ми е драго, гдето хвърчат. Нека си мислят, че съм гневен. Като пораснат, един ден ще разберат каква е работата. Моите приятели и те почнаха да изхвърлят врабчетата от гнездата си. У Фу, като наоблякъл всичките с юнашки фланелки и ги хвърля право надолу с главата. На Чир пък врабчетата всички тръгнаха на заден ход, а Пиуковите веднага почнаха да съчиняват песни. Врабчетата на Чику завзеха старото гнездо на Фр. Т. Мититаки и се заеха да колекционират всичко, каквото попадне пред очите им. Не закъсня и Драги ми господине. Той стоеше горе върху своето подобие на турска керемида и слушаше как неговите врабци му правят забележки и му викат: Драги ми господине, не си ти, дето ще ни учиш нас да хвърчиме! А той, от своя страна, им викаше: Драги ми господине, не обичам никак да ми се бъркат в работата! Вместо това, драги ми господине, подобре стегни здраво мишците! Щом каза това, Драги ми господине наклони силно подобието на турската керемида и изсипа врабците. Трябва да ви кажа, че цялото пространство наоколо се изпълни със забележки и от всички страни се чуваше: Драги ми господине, Драги ми господине и т. н. Врабецът стой, перчи се и ми вика: Ама че врабци излязоха, драги ми господине! До един са ми одрали кожата и перушина3 та!


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ! ОВДЕ ДЪРВО СТОЛОВИТО Фолклорна песен Овде дърво столовито, столовито, грановито, гранки му се до небеси, а коренье сура земя, гранки му се мили снаи, а кореье синовите, а вършките мили внуци.

ЗАДАЧА 1. Направете родословното дърво на Вашия род.

К

ак найлесно да си направим родословно дърво? 1. Започнете да събирате информация За да изследвате потеклото си ще трябва да съберете много данни - имена, дати и факти. Така постепенно ще изградите родословното си дърво 2. Разпитайте роднините си Един от най-добрите начини да научите повече за семейната си история е като поговорите с членовете на семейството си, тъй като те могат да знаят нещо за тези, които вече са починали. Най-добре е да направите това лично, но може и по телефона. 3. Разгледайте архивите Важно при проследяването на всяка семейна история е извличане на данни от стари записи и документи в които има споменато за в а ш и т е предци. 4

Да знаеш своето родословие е равнозначно повече и по-задълбочено да познаваш себе си. То е като пътуване назад и навътре – носим нещо от чертите на предците си, техните особености на характера, колкото и всеки един човек да е уникален. Науката, която изучава произхода, историята и родствените връзки между хората се нарича генеалогия.

Р

одословно дърво. Родословно дърво наричаме всяка схема, която показва връзките между хората от един род. Тя може да има формата на дърво, в чиито корени са записани имената на родоначалниците - тези известни предци, от които един род води началото си.Имената на потомците от следващите поколения се записват в клоните на дървото.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС братът на съпругата, а неговата жена – шуринайка. ълва – сестрата на съпруга се явява зълва на съпругата. Любопитното е, че нейният мъж няма ―титла‖ по отношение на съпругата, за разлика от всички други двойки.

Ж

ТИТЛИ В РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО Семейните отношения смесица от характери, сложни обстоятелства. ното дърво се оплитат намесят необичайните роднините.

не са лесна работа – лични пристрастия и Клоните на родословоще повече, когато се български “титли” за

векър и свекърва – когато една двойка стъпи в брак, родителите на съпруга приемат ролята на свекър и свекърва за съпругата. Това са едни от най-познатите родови ―титли‖, тъй като дори в различните региони остават непроменени. По стари обичаи булката, или още снахата, е прието да се обръща към родителите на мъжа си с думите ―майко‖ и ―татко‖ като знак за уважение.

С

Т

ъст и тъща - родители на съпругата се падат тъст и тъща на съпруга. По традиция зетят нарича родителите на съпругата си ―бабо‖ и ―дядо‖. ватове – така най-общо се определят отношенията между родителите на съпружеската двойка. Сват е бащата на брачния партньор, а сватя – майката.

С

и етърва – братът на съпруга влиза Д евер в ролята на девер по отношение на съпругата. Ако той също е женен, неговата жена взема ―титлата‖ етърва. В някои краища на страната, ако съпругът има повече от един брат, всеки от тях приема ново родово название. Тогава девер се казва само на найголемия от братята, към по-малкия девер обръщението е ―брайно‖, а към най-малкия от тях – ―хубавенко‖ или ―драгинку‖.

Б

алдъза и баджанак – балдъза е сестрата на съпругата. Ако тя също е омъжена, нейният съпруг приема ―титлата‖ баджанак и така мъжете на двете сестри са обозначавани с общото название ―баджанаци‖. урей и шуринайка – различни проучвания са стигнали до извода, че това са едни от най-непознатите названия на родови връзки в семейството.Шурей се нарича

Ш

ТИТЛИ В РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО, АКО РОДИТЕЛИТЕ ИМАТ БРАТЯ И СЕСТРИ Установен факт – “титлите”, обозначаващи кръвните връзки в семейството, са поизползвани и познати на мнозинството в сравнение с тези, които хората получават, когато някой от “родата” се ожени.

В

уйчо и вуйна – вуйчо се нарича братът на майката, а неговата жена приема ролята на вуйна. В някои краища на страната вместо вуйна използват колоритната ―титла‖ учинайка.

Ч

ичо и стринка – братът на таткото с гордост може да се нарече чичо. Неговата съпруга се нарича стринка, но това е само едно от названията, които тя получава. Срещат се още ―чинка‖, ―чина‖, а в някои краища дори ―буля’ (в превод – чичова жена).

Л

еля и свако – леля наричаме както сестрата на таткото, така и сестрата на майката. Спорове се водят относно ―титлата‖, която получава нейният мъж. Според книжовните норми ―свако‖ е най-правилното обръщение. В южна България обаче е поприето ―калеко‖, а в шопския регион се среща ―лелинчо‖. Някъде наричат сестрата на майката „тетка‖, а нейният съпруг ―тетинчо‖, но днес тези обръще5 ния се приемат за диалектни.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ДВА СА БОРА РЕД ПОРЕДОМ РАСЛИ Фолклорна песен Два са бора ред по редом расли, Между них е ела тънковита. Боре расли горе нависоко, Засланяли ела тънковита От зли бури, от студени ветри: Да й ветри върше не пребият, Дай бури клони не поломят. Не са били два бора високи, най са били два братя рожденци, А между им – Елица сестрица... Мила сестра братя засланяли От зли хули, от студени речи: Да й хули име не похулят, да й речи слава не погубят.

равнението е художествено средство, което се основава на съпоставка на явление или предмет с друго явление или предмет.

С

Сравнението може да бъде:

пряко изразено (например: ―очи като череши‖, ―коси като злато‖)

Изразено с отрицателна форма (например: ―То не било ясно слънце, най ми бил сама Неда..‖)

Сравнението е любима форма на писатели и поети, тъй като с малко думи внася богато съдържание.

поред патриархалната ценностна система, най-важно е било да се запази доброто име на девойката, с което тя да остане в съзнанието на съселяните си. А то се защитава с проявените от нея скромност, трудолюбие, зачитане на нравствените норми на рода. За да бъде защитена и предпазена от поругаване честта на девойката, се грижат обичните й братя. Те са описани като 6 „два бора‖, които са

С

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ! ЕМЕЙНИ ПЕСНИ Главна тема на семейните песни са отношенията между родители и деца, братя и сестри, снаха и свекърва, снаха и зълва, между етърви, между мъж и жена.

С

Мотивите в битовите песни са с общочовешко значение и са валидни за всички времена и епохи. В това се състои голямата им стойност. Повечето от тях са кратки лирични творби, но се срещат и по-пространни лироепични произведения, които имат характер на поеми и балади. Битовите народни песни отразяват отношенията в патриархалното българско семейство. Те имат най-широк тематичен обсег от всички народни песни. Битовата песен е не само помощница в работата, но и духовна храна и наставница в едно безкнижно време. Тя пресъздава всекидневните човешки отношения, скърбите и радостите на хората, техните копнежи. Затова обикновено тя се ражда на хорото, по време на седянка, сватба, лазаруване, когато хората възпяват живота такъв, какъвто е, изразявайки радостта и тъгата си.

о

бразен паралелизъм. Паралелът между явления от природата, душевни преживявания, човешки качества и отношения се нарича образен паралелизъм. Чрез него се съпоставят два образа въз основа на някакво сходство. Такава прилика откриваме и в песента „Два са бора ред поредом расли‖ между „два бора високи‖ - „два братя рождени‖, „ела тънковита‖-„Елица сестрица‖, „от зли бури, от студени ветри‖ - „от зли хули, от студени речи‖, „да й ветри върше не пребият‖ „да й хули име не похулят‖, „да й бури клоне не поломят" - „да й речи слава не погубят‖. Така образният паралелизъм се оказва основен похват за изображение в песента. Чрез него се подчертава неделимостта и хармонията между природния и човешкия свят. Подобно на боровете, закрилящи с клоните си крехката ела от природните стихии, двамата братя предпазват сестра си от хулите на обществото. „ред поредом расли‖. Между тях, приютила се във високите фигури на братята си - борове, расте и „ела тънковита‖, която те „засланяли‖ „от студени ветри‖. Описаната в началото природна картина отразява зимата, която е свързана с представата за уязвимост от „зли бури‖, можещи да причинят беди. Зимният пейзаж е последван от отрицателното сравнение, чрез което се изграждат образите на героите: Не са били два бора високи, най са били два братя рождени. Както двата бора предпазват крехката ела от природните стихии, за да расте красива, така и двамата братя се грижат за своята сестра Елица, за да не бъде покрусена красотата й, да не бъде опетнена честта й.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

КОТАРАКЪТ НАСТАВНИК ИЛИ КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ Шарл Перо

К

огато старият Мелничар умрял, синовете му наследили само една Мелница, едно Магаре и един Котарак. Подялбата направили сами -не извикали нито Нотариуса, нито Адвоката, инак без време щели да прахосат и без това нищожното бащино наследство... Найголемият от братята взел Мелницата, средният - Магарето, а за най-малкия останал Котаракът. Той дълго не можел да се примири със своя мизерен дял. ―Братята ми - казвал си той - могат честно да припечелват хляба си, ако работят заедно. А пък аз, като изям котарака и си направя маншон от кожата му, трябва да умра от глад.‖

Котаракът се престорил, че не чува тези слова, и тежко и сериозно казал: - Не се наскърбявайте, господарю мой, дайте ми само една торба и ми поръчайте чифт чизми, за да мога да се промъквам през гъсталаците. Ще видите, че наследството ви не е чак толкова нищожно. Господарят на котарака се почудил дали да вярва на думите му. Той го бил виждал да прибягва до какви ли не хитрини, докато ловял плъхове и мишки: котаракът ту увисвал на задните си лапи, ту се криел в брашното и се преструвал на умрял. “Кой знае - помислил си момъкът, може би ко7 таракът ще помогне и на мене.‖


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

И тъй, котаракът получил онова, което искал. Той сръчно нахлузил чизмите, преметнал торбата през рамо и като придържал с двете си предни лапи вървите й, отправил се към едно пасбище, където имало много зайци. Той заложил трици и зелеви листа в торбата си, прострял се, сякаш бил умрял, и зачакал някой млад заек, още непознал лукавството в този свят, да се полакоми и да се пъхне в торбата му. Едва легнал, и сполуката го споходила: един млад глупав заек влязъл в торбата. Котаракът мигом дръпнал вървите, хванал го и найбезмилостно го убил. Доволен от плячката си, той отишъл в двореца и поискал да говори с царя. Въвели го в покоите на Негово величество. Котаракът дълбоко се поклонил и рекъл:

8

Царю, нося ви един заек направо от Заешкото пасбище. Моят господар маркиз Дьо Карабас (така решил той да нарича господаря си) ми поръча да ви го поднеса от негово име.

- Благодари от мое име на господаря си - отвърнал царят - и му предай, че неговият дар ме зарадва много. Друг път котаракът се скрил в една житна нива и отново заложил торбата си. Скоро в нея влезли две яребици. Котаракът дръпнал вървите и ги уловил. След това се отправил към Царския палат и ги поднесъл на царя, както сторил преди със заека от заешкото пасбище. Царят приел на драго сърце двете яребици и наредил да възнаградят котарака.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

И тъй в продължение на два-три месеца котаракът носел от време на време на Негово величество дивеч, като твърдял, че той е от улова на неговия господар. Един ден Котаракът узнал, че привечер царят ще излезе на разходка по брега на реката и ще го придружава неговата дъщеря - найкрасивата принцеса на света. Той казал на

господаря си: - Ако следвате съветите ми, щастието ви е в кърпа вързано. Трябва само да се окъпете в реката там, където аз ви посоча. Останалото оставете на мене. Маркиз Дьо Карабас сторил тъй, както котаракът го посъветвал, при все че недоумявал какви са кроежите му. Докато се къпел, край реката минал Царят със свитата си. Котаракът почнал да вика с всичка сила: - Помощ, помощ! Маркиз Дьо Карабас се дави! Царят чул виковете и подал глава през вратичката на каретата. Той познал котарака, който толкова пъти му бил носил дивеч, и наредил на стражите, които го съпровождали, да се притекат бързо на помощ на маркиз Дьо Карабас. Докато измъквали клетия Маркиз от речните води, котаракът се приближил до каретата и казал на царя, че разбойници отмъкнали 9 дрехите на господаря му, докато


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС се къпел. (Всъщност сам той ги бил скрил под един огромен камък.) Котаракът бил крещял с всичка сила подире им, но напразно. Царят веднага наредил на Придворните, които се грижели за гардероба му, да донесат найхубавите дрехи за маркиз Дьо Карабас. Царят се държал много мило с момъка. В хубавите дрехи, които му донесли, неговата красота засияла с пълна сила (защото младият човек бил хубав и строен). Царската дъщеря много го харесала, а пък щом граф Дьо Карабас й хвърлил няколко коленопреклонни, но и нежни погледи, тя лудо се влюбила в него. Царят поканил маркиза в каретата, за да се поразходят заедно. Възхитен от успеха на хитроумните си замисли, котаракът поел напред. По пътя си срещнал селяни, които косели една ливада. Котаракът им рекъл: - Добри хора, ако не кажете на царя, че господар на тази земя е маркиз Дьо Карабас, ще ви накълцам на кайма! Царят не пропуснал да попита косачите чия е ливадата, която косят. - На маркиз Дьо Карабас - отвърнали те в един глас, защото били уплашени от заканата на котарака. - Имате прекрасно владение - обърнал се царят към Маркиза. - Да, сир - съгласил се момъкът. - Тази ливада винаги е много плодоносна. А котаракът наставник продължавал да върви напред. По-нататък по пътя той срещнал жътвари и се провикнал:

10

Добри хора, ако не кажете на царя, че господар на та-

зи земя е маркиз Дьо Карабас, ще ви накълцам на кайма! Не след дълго царят минал край житните нивя и попитал чии са те. Жътварите отвърнали: - На маркиз Дьо Карабас. Царят и този път се възхитил от владенията на маркиза. А котаракът продължавал да върви пред каретата и да повтаря все същото на всички, които срещал по пътя си. Царят бил удивен от огромните богатства на маркиза.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС Накрая Котаракът наставник стигнал до един разкошен замък. Господар на замъка бил найбогатият човекоядец на света. Всъщност владенията, покрай които Негово Величество минал, били на този човекоядец. Котаракът имал грижата да се осведоми предварително за нрава на човекоядеца и за неговите способности. Той поискал да се срещне и да разговаря с господаря на Замъка и му доверил, че не желаел да се лиши от честта да поднесе почитанията си на човекоядеца, когато и без друго минавал тъй близо край Замъка му. Човекоядецът го приел толкова учтиво, колко-

то учтив може да бъде един човекоядец, и му предложил да си поотпочине. - Уверяваха ме - подзел котаракът, - че умеете да се превръщате във всякакви животни, че бихте могъл да се преобразите в лъв или слон например. - Вярно е - потвърдил човекоядецът гордо. - И за да ви докажа това, ще се превърна в лъв. Котаракът толкова се уплашил, като видял жив лъв пред себе си, че мигом се покатерил по капчука чак на покрива. В случая обаче рискувал живота си, тъй като чизмите му не били пригодени за пътешествия по керемиди. След известно време котаракът видял, че човекоядецът е възвърнал предишния си образ, слязъл от покрива и чистосърдечно си признал, че много се бил уплашил. Уверяваха ме също така казал той, - но аз не го вярвам, че сте можел да се превръщате и в н а й различни малки животни - в плъх или в мишка например. Смятам това за съвършено невъзможно. - Невъзможно? - възкликнал човекоядецът. - Ей сега ще видите.

11


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

И в същия миг се превърнал в мишка, която се спуснала да бяга по пода. Щом я зърнал, котаракът тутакси се хвърлил отгоре й и я изял. В това време царят и свитата му стигнали до замъка на човекоядеца. Царят пожелал да влезе вътре. Котаракът чул шума на каретата, когато минавала по подвижния мост, изтичал напред и тържествено изрекъл: - Ваше величество, добре дошли в Замъка на маркиз Дьо Карабас. - О, Маркизе - удивил се царят, - нима и този замък е ваш! В живота си не съм виждал похубав двор и сгради като тези, които го опасват. Нека да ги разгледаме. Маркизът предложил ръката си на младата принцеса и начело с царя всички влезли в една огромна зала с чудесно подредена трапеза: Човекоядецът заповядал да я приготвят за приятелите му, които щели да му гостуват същия ден. Но те не се осмелили да влязат в Замъка, когато узнали, че царят е вътре.

12

Царят бил очарован от достойнствата на маркиз Дьо Карабас, а дъщеря му била направо луда по момъка. Като виждал огромните богатства на маркиза, а и щом изпил пет или шест чашки, Негово Величество казал:

- Маркизе, само от вас зависи дали ще станете мой зет. Маркизът приел оказаната му чест с дълбок поклон. Веднага вдигнали сватбата. Котаракът станал знатен благородник и от този ден нататък ловял мишки само за развлечение. ПОУКА

Д

ори да не е знак за късогледство, че черпим от богатото наследство,

което нам баща ни е оставил, един младеж би по-добре направил да схване, че умът и занаятът са по-добри от взето даром злато.

ДРУГА ПОУКА

А

ко синът на Мелничаря толкоз бързо сърцето на Принцесата развърза

и тя го гледаше със зяпнали уста, то дрехите, видът и младостта за предизвикване на тръпки гъделични не винаги са средства безразлични.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ЗАДАЧИ

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ!

1. Предлагаме ви план, в който се посочват основните епизоди на приказката:

ЛИТЕРАТУРЕН ГЕРОЙ Литературният герой в най-широк смисъл е всяко изобразено лице в литературна художествена творба, независимо от литературния род, вид и жанр на творбата. Героят е носител на типични черти на характера и се проявява в конкретни исторически обстоятелства (хронос) и пространствено обусловена среда (топос). Литературните герои са двигателите на сюжета на произведението и чрез тях авторът осмисля и обобщава изобразяваната действителност, разкрива обществените отношения и тенденции.

П

ОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ ЛИТЕРАТУРНИ ГЕРОИ

Героите в литературната творба най-често биват квалифицирани не по някакъв познавателен признак, а като положителни и отрицателни. ПОЛОЖИТЕЛЕН е този герой, спрямо когото авторът заема една позитивна, одобряваща позиция, а негласното внушение е, че читателят от своя страна трябва да го възприеме като правилния модел за обществено поведение и да изгражда ценностната си система именно по негов образец. ОТРИЦАТЕЛНИЯТ герой пък е обект на осъждане, на изобличаване както на обществени позиции, така и на индивидуални слабости и ценностни критерии. Отрицателният герой е негативен пример, който читателят трябва да отхвърля като образец, за да има ясни критерии за това, кое е „добро‖ и кое „зло‖.

Г

ЛАВНИ И ВТОРОСТЕПЕННИ ЛИТЕРАТУРНИ ГЕРОИ

Различаваме ги с оглед ролята им по отношение на сюжета: ГЛАВНИТЕ ГЕРОИ са тези литературни образи, които имат най-голямо значение за развитието на сюжета и пълното разкриване на авторовия художествен и идеен замисъл. Те биват протагонисти (стремящи се да постигнат нещо) и антагонисти (противопоставящи се на протагонистите) - те са изразители на двете противоположни гледни точки, в чийто конфликт е завръзката на творбата. ВТОРОСТЕПЕННИТЕ ГЕРОИ (девтерогонисти) - имат поддържаща роля за сюжета на произведението. Техните образи така допълват или контрастират на образите на главните герои.

Братята поделят бащиното си наследство

 Котаракът моли господаря си за торба и чизми. 

Царят получава дивеч от котарака.

Котаракът запознава господаря си с царя.

Маркиз дьо Карабас и царят се разхождат из имотите на човекоядеца.

Котаракът побеждава човекоядеца.

2. Направете разширен план на приказката. Може да използвате следния образец: 1. Братята поделят бащиното наследство: а) най-големият получава воденицата; б) средният получава магарето; в) най-малкият получава котарака. 3. Направете писмен подробен преразказ на някой от основните епизоди. (Припомнете си изискванията за преразказ).

Изисквания към преразказа:

Смисълът на оригиналния текст не се променя, а само се предава със свои думи.

Спазва се хронологията на събитията от текста първоизточник.

Не се допускат лични преценки и коментари от страна на преразказващия.

Пряката реч се преобразува в непряка.

Правило за единство на глаголните времена. Избира се едно основно глаголно време и то се спазва до края.

Полученият в резултат преразказ трябва да е смислово свързан текст, отличаващ се с логичност, последователност и завършеност. Това важи дори и в случаите, когато е позволено разместването на определени епизоди от текста.

13


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ГЪСАРКАТА НА КЛАДЕНЕЦА Братя Грим

И

мало някога една стара, много стара женица. Тя си имала къщичка в планинския пущинак и живеела там с гъските си. Пущинакът бил заграден от всички страни с голяма гора и старицата вземала всяка заран патерицата си и закретвала към гората. Но там ставала много пъргава, много по-пъргава, отколкото можело да се допусне, че ще бъде при напредналата си възраст: старицата събирала трева за гъските, късала дивите плодове, които могла да досегне с ръце, и занасяла всичко на гръб у дома си. Човек би помислил, че старицата просто ще грохне на земята под тежкия товар, но тя винаги го занасяла благополучно до в къщи. И срещнела ли някого, поздравявала го твърде радушно:

14

- Добра среща, земляк! Хубаво е времето днеска. Ех, сигурно се чудиш как мъкна тая трева, но така е: всеки трябва да носи на гръб товара си.

Ала хората не обичали твърде да я срещат и предпочитали да минат по някой обиколен път. А когато я зърнел някой баща с момчето си, пошушвал му: - Пази се от тая старица, защото тя е по-хитра и от дявола; вещица е. Една заран през гората вървял един хубав момък. Греело ясно слънце, пеели птички, свеж ветрец полюшвал шумата по дърветата и затова момъкът бил радостен и бодър. Още не бил срещнал, жива душа, когато внезапно съгледал старата вещица. Тя била коленичила на земята и режела трева със сърпа си. В бохчата си била събрала вече цяла грамада, а отстрани стояли две кошници, пълни с диви круши и ябълки. - Как ще носиш всичко това, стара майчице? викнал той. - Ще го нося, какво ще правя, момко - отвърнала тя. - Богатските деца няма нужда да носят, но за селяните има една приказка:


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС ―Каквото ти е на върлина, такова е и на гърбина.‖ А щом той поспрял до нея, тя рекла: - Няма ли да ми помогнеш? Гърбът ти е още прав и нозете млади, няма да ти дотежи много. Пък и къщата ми не е далеко оттук, хе там, на една поляна отвъд хълма. Докато се обърнеш, ще стигнеш. Съжалил се момъкът над старицата и рекъл: - Макар че баща ми не е селянин, а богат граф, ще ти нося бохчата. - Де ти бъда много благодарна, ако се потрудиш - рекла тя. - Наистина ще биеш комай един час път, но какво е това за тебе! Пък ще трябва да носиш и кошниците с ябълки и круши. Като чул, че ще бие един час път, младият граф се постреснал, но старицата не го пуснала вече; натоварила бохчата на гърба му, двете кошници провесила на ръцете му. - Виждаш ли колко е леко! - рекла тя. - О, не, не е никак леко - отвърнал графът и по лицето му се изписа ла болка. - Бохчата тежи така, като че в нея има камъни, а ябълките и крушите сякаш са от олово. Просто не мога да дишам. Идело му да свали отново всичко на земята, но старицата не допуснала. - Гледай ти - рекла тя подигравателно, - младият господин не иска да носи товар, какъвто аз, старата жена, толкова пъти съм мъкнала! Да, на думи всичко е лесно, но стигне ли се до дела, всеки гледа да офейка. Какво стоиш и се бавиш - продължила тя, - размърдай си нозете! Никой няма да свали бохчата от гърба ти. Докато вървели по равно, момъкът все още издържал, но щом стигнали до стръмнината и поели нагоре, а камъните се затъркаляли като живи под нозете му, силите почнали да го на пускат. По челото му избили капки пот. Ту гореща, ту студена пот се стичала и по гърба му. - Стара майчице - рекъл той, - не мога да вървя повече, ще си почина. - Не бива - отвърнала старицата. - Стигнем ли у дома, можеш да си почиваш, колкото щеш, но сега ще вървиш напред. Отде знаеш, може да е за твое добро! - Ти нямаш вече срам, бабо - рекъл графът. И понечил да хвърли бохчата на земята, но усилията му отишли напусто: тя така здраво била прилепнала на гърба му, като че се сраснала с него. Въртял се момъкът, гърчел се, но не успял да се отърве от нея. Старицата пък се смеела и подскачала весело край него с патерицата си.

- Не се сърди, момко - рекла тя, - станал си червен като рак. Носи търпеливо бохчата, пък щом стигнем у дома, ще ти дам да се почерпиш добре. Какво можел да стори? Трябвало да се помири със съдбата си и да крета търпеливо подир старицата. Струвало му се, че тя ставала все по-пъргава, а неговият товар все по-тежък. Внезапно тя подскокнала високо и седнала върху бохчата; и макар че била слаба като вейка, тежала повече от най-дебелата селска мома. Коленете на момъка вече треперели, но щом забавел крачките си, старицата го шибвала с една пръчка и го жулела с коприва по нозете. Пъшкал и охкал момъкът непрекъснато, но превалили планината и най-сетне, когато вече щял да грохне на земята, стигнали до къщата на старицата. Като зърнали господарката си, гъските разперили крила, източили шии, закрякали и се спуснали да я посрещнат. Зад тях пък с пръчка в ръка вървяла една позастаряла селска мома, висока и яка, но грозна като плашило. - Случи ли ти се нещо, мамо? - попитала тя. Много се забави. - Не думай, дъще - отвърнала тя, - не ми се е случило нищо лошо, наопаки, този любезен господин носи товара ми. Представи си, понеже аз се уморих, той качи и мене на гърба си. И пътят съвсем не ни се стори дълъг, бяхме весели и постоянно се шегувахме. Най-сетне старицата се свлякла на земята, смъкнала бохчата от гърба на момъка и кошниците от ръцете му, погледнала го радушно и рекла: - Седни сега на пейката пред вратата и си почини. Ти заслужи чест но и почтено наградата си и тя няма да закъснее. После рекла на гъсарката: - Прибери се вътре, дъще! Не е прилично да оставаш насаме с млад господин, не бива да се налива масло в огъня; момъкът може да се влюби в тебе. Графът не знаел да плаче ли или да се смее. ―Дори тази изгора да беше с трийсет години по -млада - рекъл си той, - сърцето ми пак не би трепнало.‖ Старицата погалила гъските си като деца и после влязла с дъщеря си в къщата. Момъкът се изтегнал на пейката под една дива ябълка. Въздухът бил топъл и мек, наоколо се разстилала зелена поляна, осеяна с иглики, мащерка и хиляди други цветя. Сред поляната течал и ромонел бистър поток, водата му искряла на 15 слънцето; белите гъски се


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

разхождали нагоре-надолу или плували в потока. Много е приятно тук - рекъл си момъкът, - но аз съм толкова уморен, че вече не мога да държа отворени очите си: ще поспя малко. Само дано не излезе вятър, та да не ми откърти краката от снагата, както са изтръпнали.» Като поспал малко, дошла старицата, разтърсила го и го разбудила. - Ставай - рекла тя, - не бива да оставаш тук. Наистина поизпати с мене, но не съм ти взела живота, я! Сега ще ти дам наградата. От пари и имот нямаш нужда, та ще ти дам нещо друго. Издумала това, пъхнала му в ръката една малка кутийка, изрязана от цял смарагдов камък, и добавила: - Пази я добре, тя ще ти донесе щастие. Скочил графът на нозе и понеже почувствал, че отново е бодър и силен, поблагодарил на старицата за подаръка и тръгнал назад по пътя, без дори да се обърне да види за последен път хубавата й щерка. Вървял и бил вече доста далеко от къщата, но все още чувал веселото крякане на гъските. Цели три дни се лутал графът в пущинака, докато на16

мери правия път. Най-сетне стигнал в един голям град и понеже там никой не го познавал, завели го в царския дворец при царя и царицата, които седели на престола. Графът подбил коляно, извадил от джоба си смарагдовата кутийка и я сложил пред нозете на царицата. Тя му дала знак да се изправи и да й подаде кутийката, но щом я отворила и погледнала в нея, паднала като мъртва на земята. Царските служители хванали веднага графа, за да го отведат в затвора, но в тоя миг царицата отворила очи и заповядала да го пуснат и всички да излязат, защото искала да поговори тайно с него. Като останали сами, царицата заплакала горчиво и рекла: - Каква полза от почестите и блясъка, с които ме ограждат когато всяка заран се събуждам с горест и тревога в сърцето. Имах три дъщери, най-малката от които беше тъй хубава, че всички я мислеха за някакво чудо. Кожата й беше бяла като сняг, страните й розови като ябълков цвят, а косите й блестящи като слънчеви лъчи. Заплачеше ли, от очите й не падаха сълзи, а само бисери и драгоценни камъни. Когато тя навърши петнадесет години, царят заповяда да повикат трите ни дъщери и те се изправиха пред престола му. Да можехте тогава да видите отнякъде как широко разтвориха


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС очи хората, когато влезе най-малката! Струваше им се, че изгрява слънцето. Царят рече: „Щерки мои, не зная кога ще удари последният ми час, затова реших да определя днес какво ще получи всяка от вас след смъртта ми.

вашата кутийка, видях в нея един бисер, точно като ония, които се ронеха от очите на моята дъщеря. Можете сега да разберете как тази гледка развълнува сърцето ми. Кажете ми как попадна бисерът у вас?

Като останали сами, царицата заплакала горчиво и рекла:

Графът й разказал, че го получил от старицата в гората, която му се сторила твърде подозрителна и сигурно била вещица; но за царската дъщеря не бил чул нищо, нито я видял някъде. Царят и царицата решили да навестят старицата; рекли си, че там, дето е бил този бисер, сигурно ще узнаят нещо и за дъщеря си. Старицата седяла в къщичката си сред пущинака и предяла на чекръка. Било вече притъмняло и борината, която горяла край огнището, хвърляла слаба светлина в стаята. Изведнъж вън се разнесъл шум, гъските се прибрали от паша и закрякали дрезгаво. Скоро влязла и дъщерята, но старицата не й поблагодарила и само поклатила леко главата си. Дъщерята седнала до нея, придърпала чекръка до себе си и почнала да преде пъргаво като млада девойка. Седели така цели два часа и не си продумали. Най-сетне нещо прошумоляло на прозореца и в стаята се вперили две огнени очи. Това била стара кукумявка, която избухала три пъти. Старицата дигнала за малко очи, после рекла:

- Каква полза от почестите и блясъка, с които ме ограждат когато всяка заран се събуждам с горест и тревога в сърцето. Имах три дъщери, най-малката от които беше тъй хубава, че всички я мислеха за някакво чудо. Кожата й беше бяла като сняг, страните й розови като ябълков цвят, а косите й блестящи като слънчеви лъчи. Заплачеше ли, от очите й не падаха сълзи, а само бисери и драгоценни камъни. Когато тя навърши петнадесет години, царят заповяда да повикат трите ни дъщери и те се изправиха пред престола му. Да можехте тогава да видите отнякъде как широко разтвориха очи хората, когато влезе най-малката! Струваше им се, че изгрява слънцето. Царят рече: “Щерки мои, не зная кога ще удари последният ми час, затова реших да определя днес какво ще получи всяка от вас след смъртта ми. Вие и трите ме обичате, но онази от вас, която ме обича най-силно, ще вземе най-хубавия дял.‖ Всяка рече, че го обича най-силно. “Не можете ли да ми опишете колко ме обичате? По това ще позная чия обич е най-силна‖ - отвърна царят. Голямата рече: “Обичам татко като най-сладката захар‖. Втората: „Обичам татко като най-хубавата рокля―. Но малката мълчеше. Баща й я попита: “А ти, най-мило мое чедо, как ме обичаш ти?‖ Тя отвърна: “Не зная и не мога да сравня с нищо обичта си.‖ Но баща й настоя и тя да назове нещо и накрая тя рече: “И най-хубавото ястие не ми е вкусно без сол, затова обичам татко като солта...‖ Като чу това, царят се разгневи и викна: “Щом ме обичаш като сол, обичта ти ще бъде възнаградена със сол‖. Подели царството между двете по-големи сестри, а заповяда да вържат една торба със сол на гърба на малката и двама войника я отведоха в гъстата гора. Всички го молихме на колене да й прости рекла царицата, - но царят не смири гнева си. Как плака тя, когато се прощаваше с нас! Целият път бе осеян с бисери, които се ронеха от очите й. Скоро царят се разкая за голямата си суровост и прати да търсят клетото дете из цялата гора, но никой не можа да я намери. Като си помисля, че са я изяли дивите зверове, губя ума и дума от скръб. Понякога се утешавам с надеждата, че още е жива и се е скрила в някоя пещера или е намерила закрила у състрадателни хора. И представете си: като отворих

- Време е да вървиш и да си свършиш работата, дъще. Станала дъщерята и излязла вън. Но къде отишла? Вървяла и вървяла през поляните чак до долината и накрая стигнала до един кладенец, край който се вишели три стари дъба. През това време месечината изгряла обла и едра над планината и станало тъй светло, че игла да изпуснел човек, можел да я намери пак на земята. Гъсарката смъкнала една кожа, която покривала лицето й, после се навела над кладенеца и почнала да се мие. Като се измила, натопила във водата и кожата, а след това я простряла на тревата да се избели и изсъхне на лунната светлина. Но как се преобразила девойката! Такава хубост не сте виждали никога. Щом сивите плитки паднали от главата й, бухнали златисти коси като слънчеви лъчи и се разстлали като мантия по цялата й снага. Под нависналите къдрици само очите святкали лъчисто като звезди на небето, а страните й греели, розови като ябълков цвят. Ала хубавата девойка била тъжна. Седнала и горчиво заплакала. Сълза подир сълза се ронели от очите й, плъзгали се по дългите коси и падали на земята. Седяла така девойката и щяла да седи още дълго, ако не чула някакво пра17 щене и шумолене в клоните на


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС спретнато - рекла тя. - Защо се залавяш за работа по такъв късен час, майко? възкликнала девойката. - Какво мислиш да правиш? - Знаеш ли колко е часът? попитала старицата. - Още няма полунощ, но минава единайсет- отвърнала девойката. - Не си ли спомняш - продължила старицата, - че на този ден преди три години дойде при мене? Уреченото време мина и ние не можем вече да останем заедно. Изплашила се девойката и попитала: - Ох, мила майко, мигар искаш да ме изпъдиш? Къде ще се дяна? Нямам приятели и роден кът, където бих могла да отида. Аз вършех всичко, каквото искаше, и ти все беше доволна от мене. Не ме пъди! Старицата не искала да обади на момичето какво го очаквало. - Аз не мога да остана подълго тук - рекла й тя - и понеже си отивам, къщата и стаите трябва да бъдат чисти; затова не ми пречи на работата. За себе си не се тревожи: ще намериш покрив, под който ще можеш да живееш, и ще бъдеш доволна от наградата, която щети дам. най-близкото дърво. Тя скочила като сърна, дочула гърмеж от пушката на ловец. Тогава и черен облак закрил месечината. Девойката в миг навлякла пак старата си кожа и изчезнала като светлинка, духната от вятъра. Разтреперана като трепетликова шума се върнала тя тичешком в къщи. Старицата стояла пред вратата и девойката почнала да й разказва какво й се случило, но старицата радушно се засмяла и рекла: - Зная вече всичко. Завела я в стаята и запалила друга борина. Но не седнала пак пред чекръка, а донесла метлата и почнала да мете и чисти.

18

- Всичко трябва да бъде чисто и

- Но обади ми поне какво ме очаква? - попитала пак девойката. - Повтарям ти, не ми пречи на работата. И не продумвай нито дума повече, а върви в стаята си, смъкни кожата от лицето си и облечи копринената рокля, която носеше, когато дойде при мене. После чакай в стаята си, докато те повикам. Но сега трябва да се върна при царя и царицата, които потеглили заедно с графа да навестят старицата в пущинака. През нощта в гората графът неволно се отделил от тях, загубил ги и бил принуден да върви самичък. На другия ден му се сторило, че е на прав път. Продължил да върви, докато се спуснал мрак; покатерил се тогава на едно дърво да пренощува, защото се опасявал, че може да се заблуди. Но щом изгряла месечината и озарила цялата местност, той съзрял някаква сянка, която слизала от планината. Нямала пръчка в


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС ръката, но той познал, че е гъсарката, която по-рано видял у старицата. - Аха - рекъл си той, - иде! А пипна ли едната вещица, няма да ми избяга и другата. Но как се смаял, когато тя спряла до кладенеца, смъкнала кожата и се измила, когато златистите коси се разсипали по снагата й и тя станала такава хубавица, каквато той досега не бил виждал никъде по света. Просто не смеел да диша, но проврял колкото можел понапред главата си през шумата и гледал втренчено девойката. Дали се бил навел твърде много напред или по някаква друга причина не знам, но внезапно клонът изпращял и в същия миг девойката навлякла кожата, побягнала като сърна, а понеже и месечината се скрила зад облак, графът я изгубил от очи. Щом тя изчезнала, графът слязъл от дървото и тръгнал с бързи крачки подире й. Не вървял дълго и видял в мрачината две сенки да се движат по поляната; били царят и царицата, които отдалеко видели светлината в къщичката на старицата и се запътили към нея. Графът им обадил какви чудесии видял на кладенеца и те не се усъмнили нито за миг, че това е тяхната загубена дъщеря. Преизпълнени от радост, продължили пътя си и скоро стигнали до къщичката. Мушнали глави под крилата си, гъските седели наоколо, спели и нито една не шавнала. Тримата погледнали през прозореца и видели старицата, която седяла спокойно и предяла на чекръка, кимала с глава и не поглеждала край себе си. В стаята било много чисто. Но от дъщерята нямало и следа. Гледали, що гледали, най-сетне се престрашили и похлопали тихо на прозореца. Като че старицата ги очаквала, защото станала и викнала твърде радушно: - Влезте, влезте, познавам ви. Като влезли в стаята, старицата рекла: - Можехте да не биете сега тоя дълъг път, ако преди три години не бяхте изпъдили доброто си и мило чедо. Тя не загуби нищо от това, че три години трябваше да наглежда гъски; не се научи на нищо лошо и съхрани чистото си сърце. А вие сте наказани предостатъчно от страха, в който живяхте. После отишла пред вратата и викнала: - Излез, дъще! Отворила се вратата и се явила царкинята в копринената си рокля, със златистите си коси и лъчезарните очи. Отишла при баща си и майка си, прегърнала ги и ги целунала. Нямало що, всички се разплакали от радост. Младият граф стоял близко до тях и когато го

зърнала, царкинята станала червена като божур; сама не знаела защо. А царят рекъл: - Мило чедо, аз раздадох царството, какво да дам на тебе? - Тя не се нуждае от нищо рекла старицата. Аз й подарявам сълзите, които изплака за вас; те са чисти бисери, по-прекрасни от морските, и струват повече от цялото твое царство. А като награда за службата у мене й давам къщичката си. Едва що издумала това, старицата изчезнала от очите им. Но стените почнали излеко да пукат. Всички се огледали и видели, че къщичката се била превърнала в разкошен палат, имало сложена царска трапеза и прислужници сновели напред и назад. Приказката продължава още, но паметта на баба, която ми я разказа, беше отслабна ла и тя не помнеше какво станало по-нататък. На мене все ми се струва, че хубавата царкиня се омъжила за графа, двамата останали в палата и живеели честито до дълбоки старини. Дали снежнобелите гъски, които живеели в двора на къщичката, били девойки (никой не бива да се сърди за това), които старицата прибрала при себе си, и дали те възвърнали човешкия си образ и станали служителки у младата царица, не знам, но допускам, че е така. Едно обаче е сигурно: старицата не била вещица, както мислели хората, а орисница, която вършела добрини. Навярно тя самата при рождението на царкинята я сподобила с дарбата да плаче с бисери наместо със сълзи. В днешно време това вече не се случва, защото иначе сиромасите много скоро биха 19 забогатели.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ! ЕСТЕТИЧЕСКИТЕ КАТЕГОРИИ КРАСИВО ГРОЗНО

И

стетиката е дял на философията, занимаващ се със същността и възприемането на красивото, с въпросите на изкуството. Обекти на нейното разглеждане са възвишеното и красивото, както и техните опозиции, включително грозното.

Е

Естетиката е система от категории и понятия. Нейните категории са възлови пунктове в историята на усвояването на света от човешкото общество по законите на красотата. В тях са въплътени основните видове естетическо отношение на човека към действителността. Красивото и грозното са първата основна двойка естетически категории. Всяка епоха има свой стил на живот и мислене.Например през Средновековието тялото се е използвало от дявола,като инструмент за изкушение и начин човекът да убие вътрешната си красота. Почти всеки човек се стреми към красивото, защото то е хармония и съвършенство,всичко възвишено в човека.

К

расивото заема особено място в системата на естетическите категории. Дълго време се е приемало, че красивото е тъждествено с естетическото или че другите естетически качества (възвишеното или трагичното) са частен случай на красивото. Това разбиране е преодоляно и сега системата на естетическите категории съдържа равнопоставени двойки : красиво - грозно, възвишено - низко, трагично - комично. Красотата все пак заема централно място в естетическата теория. Красотата исторически се развива по възходяща линия. Тя има различна стойност и различен израз в различните исторически епохи. Конкретните форми на красотата в своите непреходни естетически форми и съдържание също така по същество се възприемат различно от епохите съобразно с техните художествени и други естетически критерии и обществени идеали. В системата от общочовешки нравствени ценности, които се възприемат като красиви важно място заемат такива ценности, които непосредствено се отнасят до взаимоотношенията между хората. Това са преди всичко приятелството, дружбата и солидарността между хората.

20

Приятелството е красиво, тъй като е свързана с най-близки, най-непосредствени отношения между хората. То се формира на базата на общи нагласи, вкусове, възгледи и ценностни ориентации (нравствени, естетически и пр.). Най-важните естетически черти на приятелството са безкористността, искреността, верността и безкомпромистността. Друга, особено важна общочовешка нравствена ценност, която се издига до ранга на красивото е трудолюбието. В трудовата дейност се изявява и развива човешката личност; без развитието на трудолюбието като общочовешка нравствена ценност не може да се осъществява развитието на човешкото общество, социалния и нравствен прогрес в него. е като противовес на красивото, Г розното то е несъвършенство, всичко низко в хората. Грозното е късно и неохотно признато. Смятано е за грешка на природата, за дяволско творение. Тъй като грозното отвращава, отблъсква хората, творците много често в произведенията си го пречупват през призмата на комичното. По този начин грозното предизвиква, както в твореца, така и в публиката, две противоречиви чувства. От една страна - отвращение и погнуса, но от друга страна - удоволствие и удов-


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ Ханс Кристиян Андерсен

Х

убаво беше извън града. Беше чудно лято. Ръжта жълтееше по полетата, овесът зеленееше. Сеното бе събрано на копи по ливадите, а щъркелът се разхождаше на дългите си червени нозе и говореше по египетски - тоя език той беше научил от майка си. Край полетата и ливадите се простираха големи гори, а в горите имаше дълбоки езера. Да, чудно хубаво беше извън града! На едно открито място, цял залян от слънчева светлина, се издигаше стар чифликчийски дом, обграден с дълбоки канали. От неговите стени до самата вода растяха репеи, и то толкова високо, че под някои от тях децата можеха да стоят прави, без да се навеждат. Там беше също така пусто, както и в най-дълбокия горски гъсталак. Там именно лежеше в гнездото си младата патица и мътеше патенца. Тя лежеше вече толкова отдавна, че просто й бе дотегнало да чака. Освен туй в тоя пущинак рядко й идваше някой на гости. Другите патици предпочитаха да плуват в каналите, вместо да седят под репея и да крякат с нея. Най-сетне яйцата започнаха да се чупят едно по едно. - Пий! Пий! -изпискваше нещо отвътре и от всяко яйце се показва ше по една главичка. - Кряк! Кряк! - каза патицата и всички патенца

се събраха около нея под зелените листа и започнаха да се оглеждат на вси страни. Тяхната майка им позволяваше да гледат, колкото си искат, защото зеленият цвят действува добре на очите. - Ах, колко голям е светът! - извикаха всички патенца. Наистина сега те се чувствуваха много по-нашироко, отколкото по-преди в яйцата. - Да не мислите, че това е целият свят? - рече майката. - Охо, той се простира много понадалеч, отвъд градината, чак до бостана с дините. Ала там аз никога не съм ходила. Да, а я да видим сега всички ли сте тук - продължи тя и стана. - Не, не сте всички, най-голямото яйце е още цяло-целеничко; че кога най-сетне ще се свърши това? Още малко и аз съвсем ще изгубя търпение! - И тя легна отново в гнездото. - Е, какво има? Как отива работата? - попита я една стара патица, която беше дошла да я навести. Ето на, замъчила съм се с едно яйце, просто не мога да изляза на глава с него! - каза патицата. - Още не се счупва... Ала я погледни останалите, виждала ли си някога такива милички патенца?

21


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

Те всички приличат досущ на баща си, а той, проклетникът, не дойде поне веднъж да ме навести. - Я да видя яйцето, което не ще да се излюпи рече старата патица. - Повярвай ми, това е яйце от пуйка. И мене ме излъгаха веднъж така. Напатих се от грижи и тегла с тия малки: та те всички се плашат от вода та! Просто не можах да ги примамя да влязат във водата. Кряках, вряках - нищо не помага. Я ми покажи яйцето! Да, от пуйка е. Зарежи го, по-добре научи другите деца да плуват. - Не, ще полежа още малко - отвърна младата патица. - Толкова съм лежала, ще полежа още няколко дни. - Както искаш! - каза старата патица и си отиде. Най-сетне се счупи и голямото яйце. - Пип! Пип! - изписка патенцето и изскочи из яйцето. Ала колко

На другия ден времето беше чудно хубаво, слънцето осветяваше всички репеи. Патицата се спусна с цялото си семейство към канала. Пляс! - и тя скочи във водата. - Кряк! Кряк! - извика тя и патенцата заскачаха едно по едно след нея. Водата ги заля презглава, ала в същата минута те изскочиха отгоре и заплуваха отлично напред; крачката им сами работеха; дори грозното си во патенце заплува ведно с другите. - Не, това не е пуйче - каза майката, - колко хубаво работи с крачка та си! И как право стои! Не, това е мое собствено детенце... Всъщност то дори е хубаво, ако се вгледаш в него... Кряк! Кряк! Вървете след мен, деца, аз ще ви покажа колко голям е светът, ще ви представя в птичия двор. Само стойте поблизо до мен, за да не ви настъпи някой, пък и от котки се пазете!

голямо и грозно беше то! Патицата го погледна и каза:

И те отидоха в птичия двор. Оттам се чуваше страшен шум: две семейства се биеха заради една глава от змиорка, която в края на краищата се падна на котката.

- Какво голямо пате! Никак не прилича на другите! Да не би пък да е пиле? Чакай, ще разбера това! Ще ми влезе то във водата, аз сама ще го натикам вътре.

- Гледайте, тъй е винаги по света - рече майката и почеса клюна си, защото и на нея самата й се дощя глава от змиорка. - Излезте сега напред и се поклонете хубаво хей на оная стара патица: тук тя е най-главната - от испански род, затова е и толкова дебела.

22


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС - Вижте, тя има на крака си червено парцалче - туй е чудно красиво и е най-голямото отличие, с което може да бъде удостоена една патица. Това значи, че стопаните не искат да я изгубят и че хората и животните трябва да я различават от другите патици. Хайде, вървете и не си свивайте пръстите; възпитаното патенце ги държи разперени, както баща си и майка си. Ето тъй - вижте! А сега наведете глави и кажете “кряк‖! Патенцата наведоха глави и казаха:

тях. Аз мисля, че след време то ще израсте както трябва и ще стане по-малко. - И тя го почеса по гърба и му оглади перцата. - При това -добави тя - то е мъжко и може да мине и без хубост. Аз мисля, че то ще бъде много силно и ще си пробие път в живота. - Другите дечица са много милички - каза старата патица, чувствайте се, моля, като у дома си и ако намерите някъде глава от змиорка, можете да ми я донесете.

- Кряк! Ала другите патици из двора ги поглеждаха и приказваха високо: - Ха, само те липсваха още, сякаш без тях ние сме малко тук! А на туй отгоре и едно такова отвратително патенце - ух, не можем да го търпим! И в същия миг една патица се спусна към него и го клъвна за шията. - Не го закачай! -рече майка му. -То никому зло не прави. - Да, но то е много голямо и никак не прилича на другите - отвърна патицата, която го беше клъвнала, - затова трябва да го поощипем. - Какви милички деца имате - каза старата патица с парцалчето на крака. - Само онова там е малко грозничко. Добре ще бъде, ако бихте могли да го преработите! - Туй е невъзможно, ваша милост! - каза майката. - Наистина то не е хубаво, ала има добър характер и плува също тъй добре, както другите - дори, смея да кажа, малко по-добре от

И патенцата наистина се чувстваха като у дома си. Ала върху бедното патенце, което се беше излюпило последно и беше толкова грозно, се сипеха удари и подигравки от всички страни; биеха го и го хапеха не само патиците, но и кокошките... „Много е голямо― - говореха всички, а един пуяк, който се беше родил с шпори и поради тая причина си въобразяваше, че е цар на всички птици, се наду като кораб с изпънати платна, връхлетя право към патенцето, закурлюка и от злина почервеня като рак. Бедното патенце не знаеше какво да прави и къде да отиде; беше му много мъчно, че е тъй грозно и че целият птичи двор му се присмива. Тъй измина първият ден, ала следният беше още по-лош за него. Всички гонеха бедното патенце. Дори сестрите му се сърдеха и постоянно го навикваха: - Дано те котка изяде, проклетнико! А майката казваше: - Да може да се запилее нанякъде! Патиците го хапеха, кокошките го биеха, момичето, което носеше храна на патиците, го риташе с крак. Най-сетне патенцето не можа да издържи и прехвръкна през стобора. Малките птички пръхнаха уплашено из храстите.

23


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

“Те бягат само защото аз съм толкова грозно‖ помисли си патенцето и затвори очи, ала все пак побягна напред и стигна до едно голямо блато, гдето живееха диви патици. Там то прекара цялата нощ. Беше уморено и сърцето му щеше да се пръсне от мъка. На сутринта дивите патици се извиха във въздуха и съгледаха новия си другар. - Що за птица е това? - попитаха се. А патенцето се обръщаше на всички страни и поздравяваше, доколкото умееше. - Ти си много грозно! - казаха дивите патици. Ала туй не ни влиза в работа, стига само да не ти хрумне да се ожениш за някоя от нашето семейство.

24

Горкото! То съвсем не мислеше за женитба. То искаше само едно: да му позволят да лежи в тръстиката и да пие блатна вода.

Тъй прекара патенцето цели два дена. Тогава дойдоха два диви гъсока. Те се бяха излюпили наскоро и затова бяха твърде смели. - Слушай, приятелю! - казаха те. - Ти с толкова грозен, че не можеш да ни пречиш. Искаш ли да хвръкнеш с нас и да станеш прелетна птица? Тук наблизо има друго блато, гдето живеят няколко мили, прекрасни гъски. Те всички са госпожици я умеят да казват “кряк‖! Там ти можеш да си намериш щастието, макар и да си толкова грозен. - Бум! Бум! - разнесе се в същата минута гърмеж и двата диви гъсока паднаха мъртви в тръстиката; водата се обагри от кръвта им. Гърмежите зачестиха. Имаше голям лов. Ловците бяха обградили блатото. Синкав дим пълзеше като облак между тъмните дървета и се губеше далеч зад водата. При блатото дотичаха ловджийски кучета: прас, прас! - тръстиката и храстите се навеждаха на


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС всички страни и бедното патенце едва дишаше от страх. То изви глава, за да я скрие под крилцето си, ала в същия миг пред него изскочи едно грамадно страшно куче; езикът му беше цял изплезен, очите му светеха грозно; то протегна муцуна право към патенцето, озъби острите си зъби и - прас! прас! - побягна назад, без да го докосне. - Слава богу! -каза патенцето и въздъхна свободно. - Аз съм толкова грозно, че дори и кучето не иска да ме изяде. То се сгуши и остана така през цялото време, докато сачмите свистяха из тръстиката и из въздуха ехтеше гърмеж след гърмеж. Едва привечер всичко утихна. Ала бедното патенце все още не смееше да стане: то почака още няколко часа, сетне се огледа предпазливо наоколо и побягна с всичка сила. Патенцето бягаше през полета и ливади, а наоколо беснееше такава буря, че то с мъка можеше да върви напред. Когато нощта настъпи, патенцето стигна до една сиромашка селска колиба. Тя беше толкова стара, че сама не знаеше на коя страна да падне, затова продължаваше да си стои на мястото. Бурята беснееше с такава сила, че бедното патенце трябваше да седне, за да се задържи на земята. Времето ставаше все полошо и по-лошо. Най-сетне патенцето забеляза, че вратата на колибата се откачи от едната си халка и увисна настрана -така че през дупката можеше да се влезе в стаята. В колибата живееше една жена с котарака си и с една кокошчица. Котарака тя наричаше “синче‖; той умееше да мърка, да извива гръб и дори да изпуща искри, когато го помилваш на тъмно по космите. Кокошчицата имаше съвсем мънички, къси крачка и затова я наричаха кокошчица късокрачица. Тя носеше хубави яйца и домакинята я обичаше като свое дете. На сутринта чуждото патенце веднага привлече вниманието на другите: котаракът замърка, а кокошчицата закудкудяка. - Какво има? - попита домакинята и се огледа наоколо: ала тя недо- виждаше и затова помисли, че патенцето е някаква загубена тлъста пати ца. - Гледай ти какво щастие! - каза тя. Сега ще си имам пачи яйца. Само да не е паток! Чакай да видим. И патенцето прекара три седмици на проверка; ала яйца не снесе. Котаракът беше господар в къщата, а кокошката - господарка. Те винаги казваха: “Ние и целият свят!‖, защото си въобразяваха, че са половината свят и при туй - по-добрата поло-

вина. Патенцето мислеше, че може да бъде на друго мнение, ала кокошката не можеше да търпи това. - Можеш ли да снасяш яйца? - питаше тя. - Не. - Тогава имай добрината да мълчиш! А котаракът питаше: - Можеш ли да си извиваш гръбнака като обръч, да мъркаш и да изпущаш искри? - Не. - Тогава не си тикай гагата, когато говорят умници като нас! И патенцето седеше в ъгъла и беше в лошо настроение. Ала изведнъж в стаята нахлу струя чист въздух и слънчицето надникна вътре; на патенцето страшно се поиска да поплува; то не можа да се сдържи и каза това на кокошката. - Това пък какво е? - питаше тя. - Нямаш си работа, затуй ти идват такива глупави мисли в главата. Снасяй яйца или мъркай тогава ще поумнееш. - Ах, колко приятно е да плуваш по водата! - каза патенцето. - Каква наслада е да се гмурнеш на дъното и да чувстваш как водата се разлива над главата ти!

25


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС - Да, чудесна наслада! - каза кокошката. - Ти, както се вижда, си полудял. Я попитай котарака - най-умното същество, което съм срещала досега, - попитай го обича ли той да плува и да се гмурка във водата? За себе си не искам да говоря. Попитай дори бабата. Тя ще ти каже приятно ли й е да плува и да чувствува как водата се разлива над главата й. - Вие не ме разбирате - рече патенцето.

пожълтяха и изсъхнаха; вятърът ги подхващаше и ги въртеше из въздуха; стана студено, снежни облаци надвиснаха тежко над земята, а върху стобора стоеше гарван и от студ грачеше: - Гра.Тра! Само при мисълта за всичко туй те побиваха студени тръпки. Бедното патенце се чувстваше много зле.

- Ние ли не те разбираме? И таз хубава! Тогава, според теб, кой може да те разбере? Да не мислиш, че си по-умен от котарака или от нашата господарка? За себе си не искам да говоря!... Я не си въобразявай много, дете, и благодари за доброто, което ти направиха тук! Нима ти не попад на в топла стая и не се намираш между особи, от които можеш да научиш нещо? Но ти си бърборко, неприятно е да има човек работа с теб. Повярвай ми, аз ти желая само доброто. Аз ти говоря неприятни неща, ала по туй се познават истинските приятели. По-добре помъчи се да снасяш яй ца или пък се научи да мъркаш и да изпущаш искри! - Аз мисля, че най-добре ще бъде да си отида каза патенцето. - На добър ти час! - рече кокошката.

И патенцето си отиде. То плуваше по водата, гмуркаше се, ала всички животни го гледаха с презрение заради грозотата му.

26

Настъпи есен, листата в гората

Една вечер, тъкмо когато слънцето беше залязло, из гората изхвръкна цяло ято прекрасни бели птици; толкова хубави птици патенцето никога не бе виждало. Те се отличаваха с ослепителна белота и имаха дълги, стройни шии: това бяха лебеди. Птиците издадоха някакъв чуден звук и като разпериха великолепните си бели криле, отлетяха от студената страна към топлите земи отвъд морето. Те се издигнаха високо-високо и бедното грозно патенце изпитваше едно особено чувство, като ги гледаше. То се завъртя във водата като колело, изпъна високо шията си след тях и изведнъж нададе такъв висок и странен вик, че само се изплаши. Ах, то не можеше да забрави тия прекрасни, щастливи птици и когато те се скриха от очите му, то се гмурна чак на дъното, изскочи отново над водата и дълго време


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС не можа да дойде на себе си от вълнение. То не знаеше как се казват тия птици, не знаеше и накъде отлитат те, ала изпитваше към тях такава обич, каквато не бе изпитвало към никого на света. То никак не им завиждаше; пък и можеше ли дори през ум да му мине да пожелае на себе си такава хубост! Бедното грозно патенце щеше да бъде много радостно, ако поне патиците го търпяха помежду си. Една вечер, тъкмо когато слънцето беше залязло, из гората изхвръкна цяло ято прекрасни бели птици; толкова хубави птици патенцето никога не бе виждало. Те се отличаваха с ослепителна белота и имаха дълги, стройни шии: това бяха лебеди. Птиците издадоха някакъв чуден звук и като разпериха великолепните си бели криле, отлетяха от студената страна към топлите земи отвъд морето. Те се издигнаха високо-високо и бедното грозно патенце изпитваше едно особено чувство, като ги гледаше. То се завъртя във водата като колело, изпъна високо шията си след тях и изведнъж нададе такъв висок и странен вик, че само се изплаши. Ах, то не можеше да забрави тия прекрасни, щастливи птици и когато те се скриха от очите му, то се гмурна чак на дъното, изскочи отново над водата и дълго време не можа да дойде на себе си от вълнение. То не знаеше как се казват тия птици, не знаеше и накъде отлитат те, ала изпитваше към тях такава обич, каквато не бе изпитвало към никого на света. То никак не им завиждаше; пък и можеше ли дори през ум да му мине да пожелае на себе си такава хубост! Бедното грозно патенце щеше да бъде много радостно, ако поне патиците го търпяха помежду си. А зимата беше люта, страшно люта! Патенцето трябваше постоянно да плува, за да не замръзне водата; ала всяка нощ мястото, по което то плуваше, ставаше все по-малко. Студът беше толкова голям, че дори самата ледена кора пращеше; патенцето трябваше да работи непрекъснато с крачката си, за да не се затвори съвсем дупката. Най-сетне то изгуби и последните си сили, протегна се и замръзна в леда. Рано сутринта дойде един селянин. Щом съгледа патенцето, той разчупи леда с дървените си обуща и занесе нещастното същество на жена си. Там патенцето се съживи отново. Децата искаха да си поиграят с него. Ала на патенцето се стори, че те се тъкмят да му направят нещо лошо и от страх то се хвърли право във ведрото с млякото. Млякото се разплиска по стаята; домакинята плесна с ръце, а патенцето, съвсем забъркано, попадна в бурето с маслото, после в нощвите с брашното, а оттам изхвръкна в такъв ужасен вид, че не прилича-

ше на себе си. Господи, каква бъркотия настана! Домакинята крещеше и гонеше патенцето с

метлата, децата тичаха с викове и смях след него и падаха едно връз друго. За щастие вратата беше отворена, патенцето се промъкна през съчките, натрупани в коридорчето, и се изтегна върху току-що навалелия сняг. Там то остана да лежи, съвсем отмаляло. Би било твърде тъжно да се разправят всички патила и приключения, които бедното патенце трябваше да преживее през тая люта зима. Когато слънцето започна да топли пак земята, то лежеше в блатото между тръстиката. Чучулигите пееха, пролетта се беше върнала отново. Изведнъж патенцето почувства как крилете му се разперват, как зашумяват по-силно от преди и го понасят бързо напред. Преди да се опомни, то се намери в една голяма градина, гдето ябълковите дървета бяха вече покрити с цвят, а бъзовината ухаеше и свеждаше зелените си клони над лъкатушещите канали. Тук беше много хубаво, миришеше на пролет. И ето, из гъсталака на дърветата се показаха три великолепни бели лебеда. Те шумяха с криле и плуваха гиздаво по водата. Патенцето познаваше тия чудни птици. Обхвана го някакво странно, тъжно чувство. “Аз ще отлетя при тях, при тия прекрасни птици. Те ще ме убият за туй, че съм толкова грозно, а пък се осмелявам да се приближа до тях. Но нека тъй да бъде! По-добре да бъда убит от тях, отколкото да понасям щипането на патиците, боя на кокошките и да търпя всякакви лишения през зимата.‖ 27


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

радост за патилата, които беше преживял. Благодарение на тях той можеше да оцени още по-добре своето сегашно щастие и всичкото великолепие, което го окръжаваше. И патенцето полетя, спусна се във водата и заплува срещу великолепните лебеди. Те го забелязаха, размахаха криле и тръгнаха право към него. - Убийте ме! - прошепна патенцето и като наведе глава към водата, зачака смъртта.

А големите лебеди плуваха около него и го милваха с клюновете си. В тоя миг в градината влязоха няколко деца: те започнаха да хвърлят във водата хляб и зърна, а най-малкото от тях извика: - Вижте, нов лебед! - Да, дошъл е нов лебед! - ликуваха другите и като пляскаха с ръце, започнаха да скачат от радост; сетне те изтичаха при баща си и майка си, върнаха се отново с хляб и сладки, които хвърлиха във водата, и закрещяха в един глас: - Новият е най-хубав от всички! Толкова млад и толкова хубав! И старите лебеди наведоха глави пред него. Тогава той се засрами и скри глава под крилото си. Той сам не знаеше какво да прави; беше много щастлив, ала не можеше да се гордее, защото доброто сърце не познава гордостта. Той си мислеше как го гонеха и му се присмиваха, а сега всички го наричат найпрекрасната от всички прекрасни птици. Дори бъзовият храст свеждаше клоните си право към него, а слънцето светеше тъй топло и приятно! Тогава той размаха криле, изпъна стройната си шия и извика, замаян от радост:

Ала какво видя то в прозрачната вода? Своето собствено отражение, но не някаква тъмносива птица, безобразна и неподвижна, а бял, строен лебед. Не е нещастие да се родиш сред патици, стига само да се излюпиш от лебедово яйце.

28

Сега младият лебед мислеше с

- Да, такова щастие не съм сънувал, когато бях още грозно патенце!


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС ли всеки ден да се карат. Днес кавга, утре кавга и най-подир на бащата му причерняло пред очите. Дотегнал му такъв живот и склонил да направи каквото втората му жена искала. Мащехата замесила питка с пепел, турила я в торбата на мъжа си и го изпроводила от къщи заедно със завареничето. Заръчала му да не се връща с дъщеря си. Мъжът повел момичето към затънтена планина, обрасла с гъста гора. И щом се изкачил на един висок връх, извадил питката, търкулнал я по стръмното и казал на момичето да я донесе, за да обядват. То хукнало след питката и дълго я гонило из тъмните гъсталаци. Когато се върнало, бащата си бил отишъл. То взело да вика и да го търси. Викало и плакало, викало и плакало, скитало се из пущинака докато се мръкнало. Изведнъж в тъмното съгледало малка къщичка на горската поляна. От прозорчето й се чул глас: - Кой плаче? Момче ли си или момиче? Ако си момче - върви си по пътя, ако си момиче - влез при мене!

едно време мъж и жена. Те си Ж ивели имали дъщеричка , хубава като цвете.

Който я видел, очи не можел от нея да откъсне. Живели си те сговорно и щастливо, но не било писано това да продължи дълго - майката се разболяла от тежка болест и скоро починала. Останал сам-самичък мъжът с момичето. Трудно му било да се грижи за всичко и съседите му го посъветвали да се ожени повторно. Скоро той довел в къщи новата си жена. Мащехата също си имала момиче и така намразила заварената си дъщеря, че не можела да я търпи. Все я хокала и карала да върши найтежката работа и все мърморела на мъжа си заради нея. Една вечер мащехата му рекла: - Не ща дъщеря ти вкъщи. Да се маха оттук! Ако ли не - аз ще се махна! Натъжил се мъжът. Той обичал много момичето си и не искал да послуша мащехата. Започна-

В горската къщичка живеела чудновата бабичка. Сивозелените й коси били много редки, но дълги и вятърът ги духал на всички страни, тъй че приличали на паяжина. Носът й бил остър, ноктите - дълги и закривени, а на рамото й седял бухал. Горската магьосница прибрала момичето при себе си и го нагостила. На сутринта то станало рано и докато магьосницата още спяла, разтребило, поръсило пода с вода и измело. А бабичката станала, умила се, взела бухала и тръгнала по свои работи из гората. Ала преди това заръчала на момичето да нахрани животинките й - все разни змии и гущери. - И да не те е страх от гадинките ми! - рекла тя. - Те не хапят. Момичето запарило трици, оставило ги да изстинат и нахранило змиите и гущерите. После откачила мънистата от врата си и вързало на всяка гадинка по едно герданче.

29


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

По пладне бабичката се върнала, а гадинките я посрещнали и взели да й се хвалят:

- Дръж, баби, каквото можеш! Дръж, баби, каквото можеш!

- Бабо, кака ми върза герданче! Бабо, кака и на мене ми върза герданче!

Момичето я послушало, хванало каквото му попаднало между ръцете и когато бабичката го извадила от водата, държало едно съндъче. После горската магьосница изпратила момичето до пътя в края на гората, махнала му с ръка за сбогом и изчезнала. А то тръгнало по пътя и скоро се прибрало в къщи. Щом застанало на прага, мащехата и бащата ахнали - едно златно момиче стояло на вратата и греело с невиждана хубост. Протегнало ръце златното момиче, подало сандъчето на баща си и когато той го отворил, що да видят - сандъчето било пълно до горе с жълтици. От този ден мащехата взела да вехне от завист, а й на мъжа си мира не давала да заведе и нейното момиче в гората, та да стане и то хубаво и богато.

Пък бабичката отвръщала: - И баба ще върже на кака герданче! И баба ще върже на кака герданче! Близо до къщичката течала река. Щом се наобядвали със сладката гозба, бабичката рекла на момичето да идат да поседнат край брега на реката. Подир малко слънцето напекло бабичката, тя се прозинала и рекла: - Аз може и да заспя, а ти видиш ли водата да тече червена, не ме събуждай. Видиш ли я да тече синя, пак не ме събуждай. Ала щом потече жълта, веднага ме събуди! И бабичката заспала. По едно време реката придошла червена. След червената вода потекла синя. Синята вода се сменила със зелена, после на талази заприиждала черна. Най-накрая забълбукала жълта вода и момичето събудило бабичката. Тя бързо го уловила за косата, потопила го в реката и викнала:

30

- Щом толкова искаш, ще го заведа. - склонил той. И мащехата запретнала ръкави, гребнала от най-хубавото бяло брашно и го пресяла три пъти. Омесила питка, опекла я, увила я в чиста кърпа, после я сложила в торбата и я дала на мъжа си. Той нарамил торбичката и повел доведената си дъщеря към върха. Като стигнали на същото място, бащата търкулнал питката


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС и изпратил момичето да я търси. После бързо се скрил и се върнал в къщи. Щом настигнало питката, момичето взело да търси баща си. Търсило, търсило, не го намерило. Заплакало, завикало и започнало да се лута из гъстата гора. Вечерта излязло край къщичката на бабичката и чуло гласа й: - Какво си ти, баби? Момче ли си или момиче? Ако си момиче - ела при баба, ако си момче върви си по пътя! - Момиче съм, бабо, момиче съм! - Като си момиче, влез! И също като предишния път, бабичката магьосница прибрала гостенчето и го нагостила. Ала на сутринта то не станало от леглото преди бабичката. Почакало да му направят попара за закуска и пръста си дори не помръднало да разтреби и помете, както сторило другото момиче. Бабичката си замълчала, нищо не казала. Взела бухала и пак тръгнала в гората. Ала се върнала от прага и заръчала на гостенчето да попари трици и да нахрани животинките й. Казала му да не се плаши, защото не хапят. Момичето попарило триците, но не почакало да изстинат, ами веднага ги дало на змиите и гущерите да ядат и те си изпопарили езиците. И щом се върнала бабичката по пладне, посрещнали я и взели да се оплакват:

Грабнало момичето каквото му попаднало и бабичката го извадила от водата. Девойчето държало в ръце едно сандъче. После магьосницата изпроводила гостенчето до края на гората и го пуснала да си върви. Щом момичето влязло вкъщи, мащехата примряла дъщеря й била черна като дявол, а като отворили сандъчето, от него се разпълзели жаби, змии и гущери. - Какво си направил с дъщеря ми, проклетнико? - закрещяла злата жена на мъжа си. - Ох! - рекъл той. - където заведох едната, там заведох и другата. Каквото сторих с едната, същото сторих и с другата. Пък къде са ходили те, какво са правили и какво е станало - колкото знаеш ти, толкова знам и аз. Не минало много време и царският син чул за златното момиче, което било толкова хубаво, че нямало второ като него, и го поискал за жена. Изпроводил сватове, ала мащехата скрила от тях златното момиче под едно корито и вместо него облякла в булчинска рокля и забулила в було своята дъщеря. Казала й да подава изпод булото само позлатения си пръст, та хората да мислят, че тя е златната невеста. Сватбарите тръгнали, а петелът спрял да рови из бунището, плеснал с криле, кацнал на стобора и изкукуригал:

- Бабо, мене кака ме попари! Бабо, и мене кака ме попари!

- Кукуригууу! Златна кака под корито скрита, черна кака - на кон язди!

- И баба ще попари кака! И баба ще попари кака! - намръщила се магьосницата.

Сватбарите се спогледали, почудили се и като не разбрали нищо, пак тръгнали. Петелът пак пропял:

Наобядвали се двете и тя рекла на момичето да идат край реката. Поседели малко, на бабичката й се додрямало и тя рекла: - На мен ми се доспа, може и да задремя. Пък ти, видиш ли реката да идва червена, не ме буди. Видиш ли я да дойде зелена, пак не ме буди! Не ме буди и като я видиш бяла. Щом стане жълта също не ме буди, ала видиш ли я черна, да ме събудиш! Бабичката задрямала, а момичето видяло, че реката придошла червена. Изтекла се червената вода и дошла зелена. След нея потекла бяла. После бялата се сменила с жълта като злато. Момичето харесало жълтата вода и топнало малкия си пръст в нея. Пръстът се позлатил и така си останал - златен. А подир златната вода потекла черна. Тогава момичето събудило бабичката, тя станала, хванала го за косите и го потопила в черната вода. Държала го и му викала: - Дръж, баби, каквото можеш! Дръж, баби, каквото можеш!

- Кукуригууу! Златна кака под корито скрита, черна кака - на кон язди! - Каква ще е тази работа? - спрели се сватбарите, ала черната булка сритала коня и той пак тръгнал. - Кукуригууу! Златна кака под корито скрита, черна кака - на кон язди! - продрал се пак петелът. - Тази работа не е чиста! - решили сватбарите. - Я да видим кого водим на царския син! Вдигнали булото на булката и що да видят черна като дявол грозница. Върнали обратно лъжкинята на майка й и намаерили златното момиче скрито под коритото. И когато въвели златното момиче при царския син, целият дворец грейнал от хубостта й. Двамата се оженили и живели честито чак до старини.

31


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ТЪРГОВЕЦЪТ Сава Попов Той помислил, че момъкът е отишъл при него за съвет, та се опитал да го поучи: - Помни, чичовото, парата душа няма, но душата на човека може да вземе... Момъкът бил нетърпелив и прекъснал чичо си: - Чичо, дошъл съм, ако имаш да ми дадеш някой грош назаем да започна търговията. Петър обичал братовия си син, искал да му помогне, затова му дал двайсет гроша - всичките, които имал скътани за черни дни. Момъкът пуснал грошовете в празната си кесия, целунал ръка на чичо си и тръгнал, а Петър пак го посъветвал: - Отваряй си очите! И запомни от мене: на добрите хора парите са добри слуги, а на лошите - лоши господари. И още знай - парите могат на ум да те научат, но често ума на човека вземат.

Е

дна вечер братовият син на Хитър Петър отишъл и му казал: - Чичо Петре, искам да стана търговец.

- Добре си намислил, чичовото - похвалил го Петър, - но трябва най-напред да чиракуваш. - Търговията не е занаят, чичо, та да се учи човек. Ще купувам по- евтино, а ще продавам поскъпо -тъй печелят търговците.

32

- Ако търговците всякога печелеха, “печелковци‖ щяха да им думат! - отговорил Петър.

След час-два Петър отишъл в кръчмата. Там около една маса с цяла дружина приятели се бил настанил братовият му син. Всичките ядели и пиели, а все младият търговец поръчвал. Той видял чичо си и го поканил да го почерпи. Хитър Петър му пошушнал на ухото: - Чичовото, я ми дай кесията си, искам да проверя парите. Струва ми се, че съм ти дал помалко. Момъкът дал кесията си. Петър отброил двадесетте гроша, вързал ги в кърпа и ги мушнал в пояса си. - Защо си вземаш парите, чичо? - запитал смутен “търговецът‖. - Както си започнал да купуваш, види ми се, не ще има какво да продаваш, чичовото! - потупал го по рамото Петър и си отишъл.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ!

ПРИКАЗКИТЕ ЗА ХИТЪР ПЕТЪР ред битовите народни приказки се открояват приказките за Хитър Петър. По-кратките от тях се наричат анекдоти. Историите, които се разказват за този народен любимец, са поучителни и винаги оптимистични. Те бичуват човешките пороци изобличават алчни чорбаджии, попове, продажни съдии. Създадени по време на робството, те често включват надлъгване между Настрадин Ходжа и Хитър Петър. Самият Настрадин Ходжа е популярен герой от азиатския фолклор. Той е беден, но изобретателен в словото си, насочено срещу по-силните и богати хора. Но в българския приказен фолклор Настрадин Ходжа се озовава на мястото на излъгания и подигран от всенародния любимец Хитър Петър, чийто ум е остър като бръснач, находчив и изобретателен. Във всеки момент той вярно и точно преценява ситуацията и запазва своето честно и достойно име. Това са разкази, бликащи от остроумие, в които народното въображение рисува герой, готов да намери изход и от най-трудните житейски ситуации.

С

Образът на Хитър Петър живее във фолклорната памет на народа като израз на устойчивата твърдост на българския национален характер. Не е случаен изборът на име на героя. Петър - в превод от гръцки език, означава камък. Многовековната история на нашия народ е низ от преодолени трудности и страдания. Тази устойчивост при надмогването на мъката в живота на обикновения човек изразява образът на фолклорния герой Хитър Петър. Повечето от приказките за Хитър Петър са

кратки. Изградени са върху случки от ежедневието. Разкриват взаимоотношенията между хората и показват отрицателното съдържание на явления като алчността, мързела и глупостта. Основното в приказките за Хитър Петър е надхитрянето, т.е. побеждаването чрез ум и находчивост на алчния, мързеливия и глупавия. Носител на положителни качества, но най -вече на мъдрост, е Хитър Петър. Това е герой, натрупал богат жизнен опит. Отличава се с наблюдателност и съобразителност. Той е обикновен, беден селянин, който дава заслужени уроци на чорбаджии и кметове, на попове и ханджии, на всички, които искат да се надсмеят над бедността, скромността и трудолюбието. Най-силното му оръжие е смехът - винаги безпощаден към злото, но никога жесток. Хитър Петър не призовава към отмъщение, а към справедливост и уважение на личността.

33


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ГЛАВАТАРЯТ, КОЙТО ИСКАЛ ДА ПЛЕНИ МЕСЕЧИНАТА Турска народна приказка

Д

али е било или не е било - ходжата знае, той да ни каже! Пък и приказката да е измислена, добре е намислена; с нея нощта се скъсява, умората отминава и грижата се забравя. Та, казват-разказват, че един човек имал щерка, ама каква? Косите й - златна свила - до петите се свличали и щом ги отреже, тутакси пак порасвали; от устата й, като се засмее, зрели плодове падали и който вкуси от тях, животът му се продължавал, а болникът - оздравявал; от бузите й - ален гюл-трендафил капел, та всичко край нея ухаело; водата да напие, на сладък шербет ставала; дива къпина да докосне, мигом се превръщала на лозова пръчка, отрупана от грозде-кехлибар. Пък била и толкоз хубава - слънцето спирало дъх, не му се щяло да залезе, като я гледало. С това имане бащата станал богат-пребогат. В един тих залив на брега на Егейско море построил за щерка си сарай от разноцветен мрамор и тъмен порфир, па тръгнал по села и градове да кани: - Елате на моята земя, млади и стари, учени и прости! Нека от косите на дъщеря ми тъкачите да тъкат атлаз и брокат, шарени черги, меки халища и тежки килими; нека овощарите събират в кошове плодовете, що падат от нейните устни; нека розоварите варят в казани благовония от гюловете, що капят от страните й, а шербетчиите да наливат в гюмовете шербета от водата, що тя е напила. Елате всички да добрувате!... Стекъл се много народ. Скоро около сарая се издигнал хубав и подреден град, който всеки чужденец гледал с почуда: улиците гъмжели от весели люде, облечени в копринени дрехи; от всяка къща се чували песни и смях на здрави и охолни; сергиите на мегданите се огъвали от смокини, грозде, портокали и всякакви сладки овошки. Прочул се вредом тоя град. В неговите кервансараи започнали да прииждат от близки и далечни земи уморени камили и мулета, накамарени с чуждоземни стоки за размяна, а в пристанището хвърляли котва тежки гемии и едва сварвали ред да товарят и разтоварват. В джобовете на гражданите златото весело напявало тирилинтирилин и те вдигали ръце към небето и викали: „Слава на тоя, който е надарил нашата мома с такава хубост!"

34

Ала ето че един страшен главатар, който живеел на отсрещния морски бряг, чул за тия чудеса. Такава завист го замъчила, както дяволите в пъкъла не мъчат. И решил той да завладее богатствата на тоя град, да отвлече чудната мома. Викнал: - Нека се готвят моите воини безбройни! Нека наточат ятаганите си! Нека потопят стрелите си в смъртоносна отрова! Нека покрият щитовете си с още един слой желязо! Нека си сложат железните капи, нека си облекат ризниците и се строят на големия мегдан! Скоро безчет войници се качили на бързокрили кораби и се стоварили на отвъдния бряг. С викове те нахълтали в щастливия град, като хвърляли облаци стрели на всички страни. Пламнали хубави къщи, по улиците рукнали реки от кръв, охкания и стонове на умиращи заменили безгрижните песни и смехове. Още слънцето не залязло и всички оцелели от стрелите, маждраците и ножовете люде били заробени и оковани във вериги. Дорде войниците грабели и палели къщите и дюканите, техният главатар се втурнал в сарая и се изправил пред момата със сабя в ръка. - Ти си моя! - извикал той гръмовито. - Сега аз ще разчесвам свилените ти коси; аз ще вдъхвам уханията на гюловете, които капят от страните ти; аз ще вкусвам плодовете на твоите уста; мои ще бъдат всички богатства, що ражда земята под благотворния ти взор! Ала какво станало? От мъка и ужас хубавицата се смръзнала на мястото си. Косите й загубили прежния си блясък и се втвърдили като клечки; страните й пребледнели и вече не отронвали ален гюл-трендафил; устните й пресъхнали и не падали вече от тях сладки плодове; очите й се премрежили от сълзи... И щом погледнела надолу, плодородната земя се спичала, превръщала се в пустиня. Легнала момата болна и не се повдигнала. Объркал се главатарят - що да стори? Разпратил на четири страни бързоходци, като им заповядал да свикат мъдреци и звездобройци, чародеи и ясновидци, билкари и знахари, та да намерят лек за болестта на девойката . Събрали се всички многознайни люде край постелята на момата, огледали я с безкрайна жалост, заклатили глави и рекли: - О, победителю! За да върнеш животворната сила на девойката, трябва да извършиш един голям подвиг.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС Викнал главатарят: - Кажете какво да сторя! Кълна се в меча си, че ще го направя. Цяла та земя ще преобърна, всичко на прах и пепел ще превърна, камък на камък не ще оставя! Тогава най-старият мъдрец се приповдигнал, взел за ръка войводата и го отвел до прозореца. Навън царяла нощ. Старецът посочил сребърния сърп на месечината и рекъл: - Трябва да отидеш там горе и да плениш месечината. Тогава тая земя ще стане твоя, момата ще ни се усмихне и цялата й чудодейна сила ще се възвърне. Там, където тя хвърля весел поглед, пустинната земя ще натежи от пшеница, лозите и дърветата ще се чупят от плод. Ти не ще успяваш да събираш свилата от момините коси, не ще успяваш да изпитваш шербета от водата, що е напила... На главатаря мечът му бил остър, ала умът му - тъп, ризницата - тежка, ала главата - лека. Погледнал той полумесеца и му се сторило, че да се пресегне, ще го хване. - О, мъдрецо, кой ти е дал тоя плитък ум? И това ти наричаш трудно юначество? Детинска работа е туй! Ей сега ще ида на планината, ще докопам месечината, на коляното си ще я строша. - Не мисля, че това е толкова лесно - предупредил го старецът. - На тебе ти се чини, че месечината виси над главата ти, ала ще видиш, че тя е далече и високо. И колкото повече я наближаваш, толкова повече ще ти бяга. Сега тя ти се струва мъничка, а като дойдеш поблизо до нея, ще видиш колко е голяма. Мислиш, че е самичка, а тя има безчет пазачи всички звезди на небето. Няма току-тъй да ти я отстъпят. Те стоят в непристъпна кула, и тяхното оръжие е по-страшно от небесен гръм. Трудно ще се добереш дотам и още по-трудно ще надделееш звездите-пазачи. Главатарят не искал повече да слуша. Събрали се всички войници и тръгнали към планината, над която висяла месечината. Вървели, вървели през камънаци и пущинаци; пътя им преграждали дълбоки пропасти и високи планини. Денем пек ги изпичал, нощем мраз ги мразил, а те все вървели, препъвали се, падали; някои останали да лежат без мощ на място, другите ги прескачали и продължавали. Понякога им се струвало, че вече ще свършат мъките - събирали нови сили и се устремявали нагоре. Пък щом изкачели една планина, зад нея се показвала друга. Ала главатарят бил мъж непреклонен. Той виждал, че войската му се топи като пролетен сняг, ама не мислел за връщане; крачел нап-

ред и подканял войниците си. Те вярно го следвали - катерели се към непристъпни върхове, свличали се в бездънни долини, падали и пак ставали. Спирали само да си поемат дъх и отново тръгвали. А краят на пътя не се виждал. Накрай - достигнали войниците най-високия връх на най-високата планина. И що да видят? Ами че в приказките и такива чудеса се случват! Пред тях се простирала безкрайна равнина, гладка като море. А далече сред нея месечината кротичко спяла. Всичко наоколо било тихо, пустинно - ни глас, ни звук. Ала не току-тъй старите хора казват, че по високите места всякога вилнеят страшни бури. Изведнъж точно такава буря налетяла: завили неукротими вихрушки, облаците започнали да се тръшкат о земята, върховете се разлюлели, долищата загърмели, светкавици запорили небето, гръмотевици замушкали равнината с мечовете си. Тъй отвръщали звездите на дързостта на главатаря да им открадне скъпото съкровище. Те прикрили със себе си месечината и размахали лъчи като нажежени копия. Връз неканените пришълци се посипали градушка от огнени стрели. Изтръпнали безстрашните войници. Затеглили се назад, захвърлили маждраци и ятагани, хванали се за главите и хукнали безредно. По тихата равнина се разнесли вопли и викове: - Аман-заман! Аман-заман! Малцина живи се събрали долу, там, откъдето били тръгнали да се изкачват. Главатарят с ранена глава се облегнал о една канара и заридал безутешно: - Не, не ми е по силите таково юначество! Не мога да надвия бурята, не мога да пребия звездите, не мога да пленя месечината. Моята самонадеяност напразно пожертва храбрите ми воини. Горко ми... И тръгнал той с шепата си люде по обратния път. Ала това не били ония безстрашни войници, а жалка паплач от безоръжни куци и сакати хора... Криво-ляво домъкнали се те до благодатния град. Ама гражданите наизлезли с остени и колове и ги прогонили. Поробителите едва сварили да се качат на корабите си и си отишли там, откъдето били дошли. А в осводобения град людете пак си заживели в мир и доволство; отново от всяка къща се разнесли песни. И това траяло много столетия. *порфир - тъмночервен камък, използван в строителството *маждрак - бойно копие 35 *глумлив - глуповат


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

НАЙ-СПРАВЕДЛИВИЯТ Елин Пелин

Н

а един сиромах му се родило дете. Той много се зарадвал и решил да му намери найсправедливия човек на света за кръстник.

сиромахът, - и ти не си справедлив: едни пущаш в рая, други не пущаш.

И тръгнал тоя сиромах да търси найсправедливия човек. На един кръстопът го срещнал белобрад старец.

- Добре! - казал сиромахът. - Приемам те за кръстник. Ти си справедлив. Твоята ръка нанася смърт, без да жали някого, без да гледа богат и сиромах, праведен и грешен. Ти си еднакъв за всички.

- Къде така, байо? - попитал старецът. - Така и така, роди ми се дете - рекъл сиромахът. - Обичам го много, искам да излезе нещо от него и затова реших да му намеря за кръстник най-справедливия човек на земята. - Да го кръстя аз! - казал старецът. - Кой си ти? - Аз съм Господ. Сиромахът помислил, помислил и рекъл: - Не, ти не можеш да кръстиш моето дете, защото си несправедлив. На едни даваш много, на други нищо не даваш. Едни по твоя воля, без да работят, тънат в разкош и богатство, а други през цял живот се мъчат и умират от глад и сиромашия. Не ми се сърди, че не те искам за кръстник. И сиромахът тръгнал нататък. Срещнал го друг старец. - Къде така, байо? - Търся кръстник за детето си, но искам той да бъде най-справедливият човек. - Да го кръстя аз! - рекъл старецът - Кой си ти?

36

- Аз съм свети Петър. - И тебе не искам - отговорил

И тръгнал сиромахът пак да върви. Срещнал го един момък. - Къде така, байо? - Търся кръстник за детето си, но искам той да бъде най-справедливият. - Да го кръстя аз! - Кой си ти? - Аз съм архангел Михаил, който взема душите на хората.

Сиромахът завел архангел Михаил у дома си. Архангел Михаил кръстил детето и казал на сиромаха: - Ти обичаш справедливостта, но си сиромах. Искам да ти направя едно добро: да станеш богат и да живееш добре. Ти ще се обявиш за лекар. Тебе ще те викат при много болни и ще ти дават пари. Когато идеш да лекуваш някого, ще гледаш добре, ако ме видиш при краката на болния, лекувай ме с каквото намериш за добре - той ще оздравее. Ако ме видиш при главата на болния - откажи се да го лекуваш и знай, че му е дошла смъртта. Архангел Михаил благословил сиромаха и си отишъл. От тоя ден сиромахът се прочул като чуден лекар. Повикат го при някой болен. Той, ако види архангел Михаил при краката му, лекува го с водица, тревица и болният оздравее. Ако види архангел Михаил при главата на болния, той каже на близките му да оставят всяка надежда, защото смъртта стои над него.. Като лекувал така, сиромахът получавал много пари и станал богат. А като станал богат, почнал да става несправедлив. Веднъж се разболяла царската дъщеря. Провървели се най-прочути лекари по света - никой не можал да й помогне. Най-после повикали нашия лекар. Той отишъл при болната. Погледнал - архангел Михаил над главата й. Разбрал човекът, че смъртта й е дошла, но му станало жал за нея, като я видял млада, хубава, мила, още нищо не разбрала от живота си, и намислил да я спаси с хитрост.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС - Какви са тия свещи? - попитал кумецът. - Това са свещите на живота - казал архангел Михаил. - Всеки човек, щом се роди, тук му се запалва по една свещ. Щом догори свещта му, това е знак, че трябва да отида да прибера душата му животът му е вече привършен. Ето, виждаш ли големите, току-що запалени свещи? Това са свещите на новородените деца. Догорелите до половина са на ония хора, които са изживели вече половината от живота си, а съвсем догорелите вече свещи, които мъждеят и чакат всяка минута да изгаснат, са свещите на хората, чийто живот вече се свършва. - Моля ти се, архангел Михаиле, покажи ми моята свещ - рекъл кумецът. Архангел Михаил му показал една свещ, която вече догаряла, и му казал: - Ето това е твоята свещ. - Ами свещта на детето ми? Архангел Михаил му показал една съвсем голяма свещ, която току-що почнала да гори, и рекъл: - Това е свещта на детето ти. - Не можеш ли, куме - рекъл старецът, да отрежеш малко от свещта на детето и да наставиш моята? - Вземете болната полека - казал той на слугите - и я обърнете така, че главата й да дойде на това място, на което й са краката.

Ангелът се разсърдил и още веднъж му казал: - Защо ти търсиш справедлив човек за кум, когато сам не си справедлив?

Слугите обърнали болната.

И като го грабнал, занесъл го пак на земята.

Архангел Михаил се усмихнал на хитростта на кумеца и си отишъл.

Човекът живял нащрек. Веднъж легнал болен. Над главата му дошъл архангел Михаил.

Царската дъщеря подир няколко дни оздравяла.

Човекът повикал жена си и казал да го обърнат и да положат главата му на мястото, дето са краката му. Жена му го послушала и го обърнала. Но архангел Михаил се преместил и застанал пак над главата му.

Царят наградил богато лекаря; и от тоя ден той станал още по-прочут и спечелил още повече богатство. Наскоро след това архангел Михаил се явил при кумеца си и му казал: - Ти търсеше справедлив човек за кръстник на детето си, а сам стана несправедлив и с хитрост спаси царската дъщеря. Нейната свещ беше угаснала и само заради тебе тя бе благословена наново да се възобнови и да гори. - Каква свещ? - попитал кумецът. - Ела с мене, аз ще ти покажа - казал архангел Михаил, вземал кумеца си и го занесъл на оня свят. Там върху едно безкрайно ширине, горели много свещи..

Тогава човекът се примолил и казал: - Куме, остави ме още малко да поживея - да се порадвам на богатството си. - Е, човече - казал му ангелът, - ти сам призна, че съм най-справедлив, че никого не жаля - ни беден, ни богат. Свещта ти е вече догоряла. - Тогава да бъде волята ти! рекъл човекът. И архангел Михаил взел душата му.

37


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС ТРОИЦА БРАТЯ ГРАДА ГРАДЯХА

Т

роица братя града градяха, деня го градят по ясно слънце, нощя се сипе по месечина. Троица братя сговор сториха: „Чието либе най-рано дойде да ми донесе ранна прогимка, да го вградиме в Бялаго града.‖ Всяко си либе на либе каза, Струнино либе сал не й каза, ами й каза и я нареди: - Ой, Струно, Струно, млада невясто, утре ми, либе, рано подрани, та си обаняй малкото дете, па си го повий и нахрани го, и нахрани го, и приспи си го, па ми изпечи ранни хлебове, и опери си бялото пране, па ми сготви ранна прогимка1, и донеси я на Бяла града. Струна невяста рано подрани, та си направи много работи, дето нареди нейното либе; па си наготви ранна прогимка, и сготвила я, и отнела я. Кога я видя нейното либе, нейното либе ником уникна, ником уникна, сълзи зарони. Като ги видя Струна невяста, тя си на либе тихо говори: - Оти ми, либе, ником2 уникна, ником уникна, сълзи оброни? - Ой Струно, Струно, млада невясто, изпуснал съм си сребърен пръстен, сребърен пръстен с червен камък, изпуснах си го в Бялаго града! - Ой либе, либе, Струнино либе, рипна ще Струна, извади ще го. Рипнала Струна в Бялаго града, да си извади сребърен пръстен. Струнини стрици, същи девери, камък по камък, дърво по дърво, та си вградиха Струна невяста. Струна невяста викна заплака: - Ой, стрици, стрици3, същи девери, изградете ме от дясна страна, от дясна страна на Бяла града, та да си храня малкото дете, малкото дете със прясно мляко. * Песента е от Смолянско

38

1. Прогимка - закуска преди обяд 2. Ником (ничком) - надолу 3. Стрик - девер (брат на съпруга)

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ!

М

отивът за вграждането на невяста. Известен и разпространен в митическите народни песни е мотивът за вграждането на невяста. Той възниква върху основата на вярването, че във всяка по-голяма постройка, за да бъде здрава и трайна, трябва да се взида човешко същество, обикновено жената на първомайстора-зидар. Вградената се превръща в духовен покровител на постройката. Именно с идеята за обмен на духовна енергия, служеща за умилостивяване, е свързано жертвоприношението. Цялата му същност се заключава във връзката материя-дух и в схващането, че е възможно чрез преобразяващо въздействие върху материалните същности да се изменят духовните сили. В народните песни вярването за вграждане е представено като жестоко и безмилостно принасяне на живо човешко същество в жертва. Обикновено се вгражда сянката на човек или животно, които първи минат покрай градежа. След 40 дни те умират и по-късно се вестяват нощем като видения. Превръщат се в „стопанин‖, наричан „сенище‖ или таласъм, който е пазител на постройката и на здравето на хората, които я обитават. Как се свързват тези вярвания с разбирането на човека за света? Магическото съдържание на обичаите при строеж на къща, ограждане на двор и основаване на селище е в прогонването на злите сили и създаването на изкуствена преграда за тях. Чрез обреда неорганизираната територия на природните стихии символично се превръща в организирана, възпроизвежда се магическото усвояване на пространството, а чрез жертвоприношението на вградения се установява връзка между обикновения и сакралния свят.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ДАВАШ ЛИ, ДАВАШ, БАЛКАНДЖИ ЙОВО Даваш ли, даваш балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра? Море, войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра! Отсякоха му и двете ръце, та пак го питат и го разпитват: – Даваш ли, даваш балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра? – Море, войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра! Отсякоха му и двете нозе , та пак го питат и го разпитват: – Даваш ли, даваш балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра? – Море, войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра! Избодоха му и двете очи и не го пита, нито разпитват, току си зеха хубава Яна, та я качиха на бърза коня да я откарат долу в полето, долу в полето, в татарско село. Яна Йовану тихом говори: -Остани сбогом, брате Йоване! -Хайде сос здраве, хубава Яно! Очи си немам аз да те видя, ръце си немам да те прегърна, нозе си немам да те изпратя.

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ!

И

сторическите песни ни предлагат най-ясното доказателство за тясната връзка между историята на народа и неговото поетично творчество, тъй като възпяват важни събития и лица от историята. В тях откриваме отношението на обикновените хора към тия събития, както и преценката им за историческите личности. И двете отразяват народните позиции с оглед на схващанията му. Песните не са исторически документи и от тях не можем да изискваме абсолютна историческа точност. В сравнение с юнашките, те притежават по-голям реализъм в изображението. По своята същност са народна поетична хроника на определена епоха, създадена по горещите следи на конкретни случки. Сюжетът им също е съвсем конкретен - съответно събитие,

разработено образно в поетична форма. Те са по-близо до действителността. Извънредно тясна връзка с историята и живота на народа имат и песните за страданията му под турско владичество. Много впечатления са се натрупали в народното съзнание. Насилията на потисниците са предизвикали дълбока вътрешна реакция, за да изкристализират в ярко въздействащи образи на девойки, жени и мъже, които не трепват пред потисника, понасят тежките физически насилия, проявяват необикновена твърдост и мъжество. Хиляди са песните за неизвестни мъченици, жертва на зверствата на поробителя. Най-хубава е несъмнено песента за Балканджи Йово, който не дава сестра си на турците.

39


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

НАЙ-БИЛ СЕ МАРКО С ТУРЦИ ЕНИЧЕРИ Българска народна песен

Бил се Марко с турци еничери, бил се Марко три месеца време, та отъвна девет кадилъци1, седемдесет бели манастири, осемдесет църкви равании2. Стана Марко дома да си ходи, па на либе по-тихо говори: – Хвала тебе, либе ле, Елено, приготви ми църковното рухо3 и ми тури книги литургийски, а не туряй сабя дамаскиня, я да стегнем Шарко добра коня; утре рано у София че идем, у София, у “Света Мария‖, у “Мария‖, у църква че идем, 40

чем да идем Богу да се молим, дано да ми Господ помогнало, дано съпрем тия клети турци, стига толко земя притискаха, стига толко роби изробиха! Послуша го либе му Елена, изнесе му църковното рухо и му тури книги литургийски, турила ги у свилни4 дисаги. Па се сети Марковото либе: “Не е близо до света София – я да турим сабя дамаскиня! Марко има превърли душмани5, може някой на друм да го срещне, може Марка на друм да погуби,


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС като нема сабя дамаскиня.‖ Скришом му е сабя па турила. Марко стегна Шарко добра коня. Първите са петли пропеяли, Марко яхна Шарко добра коня, па си пойде по равни друмове. Като мина през поле широко и премина през гора зелена, ка настана край Софийско поле, глас се дочу открай бели Дунав, дето били роби заробени – заробил ги Емза бег арапин. Като пита Шарко добра коня: – Рипай, коньо, доколко си можеш, да си стигнем църна арапина! – Ка стигнаха църна арапина и със него двоица арапи; до три града били заробили, щото стари, под сабя туряли, а мънинки деца изгубили, млада челяд у синджир турили, та караха три синджира роби: един синджир се млади невести, други синджир се млади момчета, трети синджир се млади девойки. Ка караха, и роби плачеха, се са роби боси и разпаси и до три дни вода не са пили, и по два дни хлеб не са ручали6. Претече7 ги Марко Кралевики: – Хвала тебе, Емза бег арапин,

я ми пущи три синджира роби! – Отговаря Емза бег войвода: – Назад, назад бре, свиньо дебела, защо имам три халки повече, та ги чувам, Марко, за тебека; тебе напред пред роби че турим, че ги водиш като вакъл овен! – На Марко се жалба нажалило, та разигра коня напреде, та излезна у гора зелена, па си пита Шарко добра коня: – Хвала тебе, Шарко добра коня, да хвърляме с дърве и камъни, може бити арапи убити, ама чем и роби изтепати? – Отговаря Шарко добра коня: – Хвала тебе, Марко кралевики, я погледни у свилни дисаги, че твое е либе па разумно, да не ти е сабя па турило. – 1. Кадилък – област, в която съди един кадия (съдия) 2. Равания – украсена, изписана с икони, разкошна църква 3. Рухо – облекло 4. Свилни – копринени 5. Душманин – неприятел, враг 6. Ручали – яли 7. Претече – пресрещна

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ!

Ю

нашките народни песни са важен дял от българското народно поетично творчество. В тях са отразени народните представи за силна, героична личност. В образите на юнаците са разкрити чертите на самия народ, намерили са израз неговите надежди и въжделения за героични подвизи и дела, любовта към родината, ненавистта към угнетителите, понятията му за дълг, справедливост и чест. Страдащият народ се нуждае от смели, благородни и силни защитници. Създава ги легендата. Измъченият ни народ притежава непобедима мощ и неизменно отстоява своята воля за свобода и вяра в по-добро бъдеще. Образът на юнака е образ-идеал, достоен пример за подражание и възхищение. Крали Марко, Момчил, Дойчин — тези имена на юнаци се срещат не само в българския героичен епос.

Откриваме ги и в епоса на други балкански народи с близка историческа участ. Най-бележитият юнак в нашия героичен епос е Крали Марко. Това е исполинът, когото сме срещали в песните, преданията и легендите. Марковото юначество и силата на неговия кон народната фантазия обяснява с това, че Марко и конят му били закърмени със самодивско мляко. Тези песни отразяват различни моменти от историческото развитие на народа. При техния внимателен анализ забелязваме няколко основни моменти: величавост и монументалност на изображението, хиперболизация на образите, твърде тясна връзка с митическите представи, участие на фантастичното и чудесното, обединяване на сходни исторически явления в обобщения, които се превръщат в символи 41 на народната съдба.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

МОМЧЕ С КРИЛА Агоп Мелконян Някога, но не помня кога, и някъде, но не помня къде, в семейството на един обущар се родило момче с крила. – Ах, нещастното то! – плеснала с ръце майка му. – Как ще живее толкова различно от другите? – И как ще си вади хляба? – промърморил бащата. – Хляб се вади с ръце, а не с крила. В началото крилата били мънички и немощни, но момчето растяло, растели и крилата, станали силни и могъщи. Цели дни момчето прекарвало само в стаята си, защото се срамувало от другите деца, и гледало към небето със завист. Един ден бащата го повикал при себе си и му рекъл: – Аз съм вече стар и не мога да поправям обувки. Ти също не можеш да поправяш обувки. Как ще живеем? Дълго плакало момчето, затворено в стаята. “Аз не искам да съм птица в клетка – си казвало то. – Не искам да кълва наготово трохички.‖ Докато една вечер, тайно от мама и татко, поело без посока по широкия свят. След три дни и нощи то стигнало Голямата река. – Как ще те преплувам? – попитало то. – Аз нямам ръце. – Защо се страхуваш, нали си птица? – Не съм птица. Аз съм обикновено момче с крила. – Щом е тъй, по-надолу има мост, мини по него. Човеците минават по моста – обяснила Голямата река. И момчето минало по моста. След още три дни и три нощи то стигнало Голямата планина. – Как ще те изкача? – попитало то. – Толкова е стръмно. – Защо се страхуваш, нали си птица? – Не съм птица, аз съм обикновено момче с крила.

42

– Щом е тъй, вляво


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС има сипей, ще ме заобиколиш. Човеците минават по сипея – обяснила Голямата планина.

пълнили със сълзи и тръгнало назад с болка в сърцето. Стигнало Голямата гора.

И момчето минало по сипея.

– Мини по пътеката – казала Гората.

След още три дни и три нощи то стигнало Голямата гора.

– Не – отвърнало момчето. – Ще се опитам да те прелетя. Иначе защо са ми крила, ако не се опитам да те прелетя?

– Как ще те пребродя? – попитало то. – Сигурно ще се изгубя.

– Щом е тъй, има пътека, тръгни по нея. Човеците минават по пътеката – обяснила Голямата гора.

Момчето разтворило широко крила, направило няколко плавни движения и – о, чудо! – полетяло. Полетяло високо, високо, до най-синьото на небето. Прелетяло над гората, без да мине по пътеката. Прелетяло над планината, без да мине по сипея. Прелетяло над реката, без да мине по моста. И тогава момчето забелязало, че редом с него лети Големият орел.

И момчето тръгнало по пътеката.

Орелът бил навъсен и със зли очи.

Върви момчето и си мисли: „По моста минах, значи съм човек. И по сипея минах, и по пътеката, значи съм човек. Обикновен човек с крила.―

– Защо си се качил до моето небе? – попитал Орелът.

– Защо се страхуваш, нали си птица? – Не съм птица, аз съм обикновено момче с крила.

След още три дни и три нощи то стигнало до Големия град. Улиците били шумни от хора и автомобили. – Хей, вижте, този се е маскирал като птица! – викнал един минувач. – Сигурно ще участва в бал с маски – подметнал друг. – Или в театрално представление – допълнил трети. – Не, не, добри хора – обяснило момчето. – Просто съм такъв. Обикновено момче, но с крила. – Този нещо си измисля – викнал първият минувач. – Въобразява си – подметнал вторият. – Може да е луд – допълнил третият. Момчето било много огорчено, очите му се на-

– Защото съм птица – отвърнало момчето. – Не е вярно! – креснал Орелът. – Ти си само човек. Ти си обикновено момче с крила и нищо повече. Тогава момчето усетило как крилата му отслабват, отслабват и бавно го спускат надолу. И пак било много огорчено, и пак очите му се насълзили. ―Какъв съм аз? – се питало момчето. – Хората не ме искат, защото съм птица. Птиците не ме искат, защото съм човек. Какъв съм аз, толкова различен от другите?‖ Тук приказката свършва. И аз ви я разказах, защото момчето с крила още обикаля по широкия свят и нищо чудно да го срещнете някъде. Не му казвайте, че крилата са само театрален костюм; не му казвайте, че си въобразява. Не го питайте защо е различен от другите и как ще си вади хляба. Иначе ще го огорчите и на сърцето му ще легне болка. Той си е просто такъв – обикновено момче, но може да лети.

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ!

Р

азказът е повествователен жанр, късо художествено произведение в проза, в което се излага накратко случка, събитие, преживяване. Трудно е да се определи дължината на един разказ. Класическото определение е, че един разказ трябва да може да се прочете наведнъж. В днешно време обаче разказът найчесто е литературно произведение, което се състои от не повече от 20 000 думи. Съществуват обаче регионални различия. В разказа най-често участват ограничен брой

действащи лица, защото са ограничени възможностите на малката интрига за включване на много персонажи. За да има голямо познавателно и естетическо значение, разказът трябва да представлява убедително и в същото време художествено обобщение на типични явления от живота. С оглед на това, от къде е взет сюжетът и с какви черти се отличават, разказите биват: битови, исторически, приключенски, научнофантастични, психологически, хумористични, сатирични и др.

43


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ПРИСПИВНА ПЕСЕН Асен Разцветников

Вятър налита, морето бучи, спи ми, момченце, със сини очи, морският цар е на тъмния бряг – той ще ни пази в неверния мрак. Сънчо те вика в незнайни страни, спи, синеокичко, спи и расни, ти ще ми станеш безстрашен моряк, ти ще ми станеш невиждан юнак. Ти ще заминеш в морето далеч и ще погубиш със сребърен меч ламята, дето погълна в нощта твоите братя и твоя баща! Спи ми ти, спи ми, – по пътя назад, бог ще те срещне със кораб крилат и ще получиш от него във дар чудната щерка на морския цар!

44


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

РОДНАТА РЕЧ Иван Вазов Д-ру Ив. Д. Шишманову Обичам те, българска реч, звук сладък, най-мил в звуковете, ту арфа звънлива, ту меч на майстор художник в ръцете. Обичам те, роден язик, ту гъвкав, ту твърд като камен елмазен, жив израз и клик на мисъл, на блян, на дух пламен, язик за песни и за бран, язик, сечиво благородно, от твойта съм сладост пиян – как лейш се, звучиш ти свободно! Как твойта хармонйя плени слуха, о, реч мощна, напета, в песните на наште жени, в крилатия стих на поета!

45


ЛИТЕРАТУРА, Учебно помагало - 5 клас  

В помощ на учителя и ученика в 5 клас