УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС ТРОИЦА БРАТЯ ГРАДА ГРАДЯХА
Т
роица братя града градяха, деня го градят по ясно слънце, нощя се сипе по месечина. Троица братя сговор сториха: „Чието либе най-рано дойде да ми донесе ранна прогимка, да го вградиме в Бялаго града.‖ Всяко си либе на либе каза, Струнино либе сал не й каза, ами й каза и я нареди: - Ой, Струно, Струно, млада невясто, утре ми, либе, рано подрани, та си обаняй малкото дете, па си го повий и нахрани го, и нахрани го, и приспи си го, па ми изпечи ранни хлебове, и опери си бялото пране, па ми сготви ранна прогимка1, и донеси я на Бяла града. Струна невяста рано подрани, та си направи много работи, дето нареди нейното либе; па си наготви ранна прогимка, и сготвила я, и отнела я. Кога я видя нейното либе, нейното либе ником уникна, ником уникна, сълзи зарони. Като ги видя Струна невяста, тя си на либе тихо говори: - Оти ми, либе, ником2 уникна, ником уникна, сълзи оброни? - Ой Струно, Струно, млада невясто, изпуснал съм си сребърен пръстен, сребърен пръстен с червен камък, изпуснах си го в Бялаго града! - Ой либе, либе, Струнино либе, рипна ще Струна, извади ще го. Рипнала Струна в Бялаго града, да си извади сребърен пръстен. Струнини стрици, същи девери, камък по камък, дърво по дърво, та си вградиха Струна невяста. Струна невяста викна заплака: - Ой, стрици, стрици3, същи девери, изградете ме от дясна страна, от дясна страна на Бяла града, та да си храня малкото дете, малкото дете със прясно мляко. * Песента е от Смолянско
38
1. Прогимка - закуска преди обяд 2. Ником (ничком) - надолу 3. Стрик - девер (брат на съпруга)
ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ!
М
отивът за вграждането на невяста. Известен и разпространен в митическите народни песни е мотивът за вграждането на невяста. Той възниква върху основата на вярването, че във всяка по-голяма постройка, за да бъде здрава и трайна, трябва да се взида човешко същество, обикновено жената на първомайстора-зидар. Вградената се превръща в духовен покровител на постройката. Именно с идеята за обмен на духовна енергия, служеща за умилостивяване, е свързано жертвоприношението. Цялата му същност се заключава във връзката материя-дух и в схващането, че е възможно чрез преобразяващо въздействие върху материалните същности да се изменят духовните сили. В народните песни вярването за вграждане е представено като жестоко и безмилостно принасяне на живо човешко същество в жертва. Обикновено се вгражда сянката на човек или животно, които първи минат покрай градежа. След 40 дни те умират и по-късно се вестяват нощем като видения. Превръщат се в „стопанин‖, наричан „сенище‖ или таласъм, който е пазител на постройката и на здравето на хората, които я обитават. Как се свързват тези вярвания с разбирането на човека за света? Магическото съдържание на обичаите при строеж на къща, ограждане на двор и основаване на селище е в прогонването на злите сили и създаването на изкуствена преграда за тях. Чрез обреда неорганизираната територия на природните стихии символично се превръща в организирана, възпроизвежда се магическото усвояване на пространството, а чрез жертвоприношението на вградения се установява връзка между обикновения и сакралния свят.