Page 1

РАЗДЕЛ II: ЧАСТ II:

ФОЛКЛОРЕН ПРАЗНИЧЕН КАЛЕНДАР СЕМЕЕН КАЛЕНДАР


РАЗДЕЛ II

ФОЛКЛОРЕН ПРАЗНИЧЕН КАЛЕНДАР

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

Румен Статков “Прабългарският календар”


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

С

емейните обичаи и обреди отбелязват най-важните моменти от човешкия живот. „Човек веднъж се ражда, веднъж се жени и веднъж умира”, казва народната поговорка. Всеки от обредните комплекси, свързани с раждането, женитбата и смъртта има сходна структура.

СЕМЕЕН КАЛЕНДАР

В съвременното семейство в нашата страна най – типични празници, обреди и ритуали са тези, свързани с „трите възлови момента” в личностния живот на човека – раждането (именуването), създаването на ново семейство(брак) и раздялата с починалите(погребение и възпоминание).

К

олелото на живота Църквата на Преображенския манастир е невероятно красива. Стенописите в храма са дело на талантливият самоковски майстор - Захари Зограф.

Един от шедьоврите на майстора, изобразен върху южната олтарна стена на църквата е “Колелото на живота”. Върху него е изобразен жизнения път на човек от деня на неговото раждане, израстването му като дете и юноша, когато човек бавно и полека се стреми нагоре, преследвайки своите мечти и желания, съзряването му като младеж. Възмъжаването му представя периода, в който човек, в разцвета на силите си, удовлетворен от постигнатото до този момент в живота си е представен найотгоре на колелото, държащ в едната ръка скиптър, а в другата – торба с жълтици, изобразен с корона на главата. След това следвайки хода на годините започва стремглавото спускане надолу по колелото, когато човек достига до периода на зрялостта, след което идва старостта и накрая – смъртта, изобразена под формата на зъл демон. Всяка възраст, представена на колелото на живота е майсторски изрисувана от Захари Зограф. В средата на колелото е изобразена млада жена, която държи чашата на суетата и удоволствията, като олицетворение на самия живот. Освен нея на колелото присъстват дванадесетте месеца и четирите годишни сезона. Освен тях деня и нощта са представени чрез ангели или херувими, които дърпат яки въжета, за да завъртят колелото на живота и то да следва своя ход.

3


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

СВАТБА

девет месеца на сърце

ЕЛА СЕ ВИЕ, ПРЕВИВА 2 фолклорна песен

и три години на раци!

Ела се вие, превива,

Ела се свива, превива,

– Дощеру моя майчина,

мома се с рода прощава:

мома се с рода прощава:

ти ми са збираш, торнуваш,

– Прощавай, родо голяма,

– Прощавай, роде голема,

ам мене кому оставеш;

и ти, рождена майчице.

и ти, рождена майчице,

утрину ранку да стане,

Хала ми прави, майчице,

че аз ще ида далеко,

водица да ми донесе,

дето си мене носила

през девет реки дълбоки,

оганьчек да ми накладе,

девет месеца на сорце

през девет поля широки,

дворену да ми размете...

и три години на роки.

през девет гори големи,

– Мале ле, стара мале ле,

На тебе, майко, оставям,

през девет села в десето.

оставем си та, мале ле,

ЕЛА СЕ ВИЕ, ПРЕВИВА 1 фолклорна песен

в градинка ранен босилек: недей го, майчо, оставя, ами го чьосто поливай –

4

на мойта сестра по-малка: ЕЛА СЕ ВИЕ, ПРЕВИВА 3 фолклорна песен

с росица сутрин и вечер,

Ела се свива, превива,

с дребни солзици по обед.

– Прощавай, родо голяма,

мома се с рода прощава: и ти, рождена майчице, дену си мене носила

та ще ти вода дониса, та ще ти огань наклада, та ще ти дворье размита.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

СВАТБА

О

бичаи и сватба

традиции

в

българската

В миналото всеки български празник е бил съпроводен с богата обредност. Малка част от обичаите са се запазили в наши дни. Нека все пак надникнем в историята и да видим как са се женили нашите баби.

Всичко започва с майката на момъка. Тя играе важна роля при избора на годеница за сина си. Свекървата много внимателно избира мома, която да е работна, да е от добро семейство и да се ползва с добро име. Било е практика момковата майка да прати дружките си в дома на девойката, по друг повод, само за да проверят отвътре дали момата е подходяща. След като решението, коя да е бъдещата булка, е взето се изпращат годежари в къщата на момата. Традицията повелява те да отидат по тъмно, та да не ги види някой, ако ги върнат. Преговорите се водят с родителите на девойката, тя не присъства на разговорите. Когато се уговорят, чак тогава я викат, за да и съобщят за какво са дошли гостите. Момичето трябва да уважи всяко решение на родителите си. Насрочва се официална дата за годежа. Тя, както и тази за самата сватба, не е случайна. Задължително се избира ден, който е някакъв празник и е след новолуние. Тържествата по годежа и сватбата траели по 3-4 дни. Като всеки ден се изпълняват някакви обреди, свързани най-вече с извеждането на момата от бащината къща. По традиция, булката трябва да е млада, девствена и окъпана в деня на сватбата. В младоженеца трябва да се бият емоциите на страх и на нетърпение. Годежът е минал, дошъл е сватбеният ден – уговорката кой на кого, какво дава е ясна, гостите са поканени, остава само забавата да започне. Обичаят изисква сватбата да е в празничен ден, най-често в неделя. Подготовката започва още от съботата, като се приготвя основния

сватбен реквизит: сватбените погачи, сватбеното знаме, кумовото дръвче и сватбените венци.

О

месването на обредните хлябове има различни названия – засевки, засев и други. Погачи се правят в къщите и на двамата младоженци. Върху сватбените хлябове, символично се изобразяват форми, които да имат магическо въздействие върху младоженците. В брашното се поставят пръстени на момъка и момата , което е символ на сключването на брачния съюз. Замесването започва с песен и трябва да бъде направено от жена, чиито родители са живи. Прави се сладка пита (Медник) и Кумови краваи. Медникът е кръгла пита без украси. След като се изпече, се намазва с мед и върху нея се поставя сребърна пара. С разчупването на този хляб се слага край на старото и се слага начало на новото семейно щастие. Кумовите краваи представляват кръгли хлябове и дупка по средата. Тяхната богата украса от змии и гущери, има за цел да пази човека – неговият дом, земя и вода. Това са източниците на плодородие и продължаване на рода. Други характерни изображения са птиците, като символ на семейството.

ватбеното знаме е бяло или червено, а понякога и в двата цвята. То е символ на сватбеното шествие и се вее по целия път от дома на младоженеца до дома на булката. Има традиция която казва, че дръжката на знамето трябва да е отсечена с един удар, за да е само един и бракът. Използва се червен конец за зашиване на платното към пръта. Върху знамето се пришиват и украси – цветя, зеленина. На върха се поставя червена ябълка. Знамето се окача в дома на момъка и се откача в деня на 5 сватбата.

С


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

К

умовото дръвце – този ритуал е свързан с месенето на краваите. Използва се клон от плодно дръвче с нечетен брой клони. Украсява се с ябълки, цветя, червени конци и се поставя върху кумовите краваи. Подготовката на кумовото дръвце се прави от дружките на булката. По-късно те искат откуп за него от кума, за да му го предадат. Накрая дръвцето се оставя на младоженската маса като символ на творението на младото семейство.

сата си разпусната и непокрита, а след омъжването – сплетена, което означавало изгубване на моминството и настъпване на зрелостта. Разплитането, миенето и заплитането на косата стават в деня преди венчавката и често са свързани с моминска вечер – последната в бащиния дом. Замяната на моминската плитка с немоминска е в непосредствена връзка с брачния акт в дома на младоженеца. По време на ресането, настроението в дома на момата е тъжно. Дружките я уговарят да не оставя моминството.

Виенето на венци - венците се правят от лозова, трендафилова или шипкова пръчка, като се украсяват с цветя и разноцветни конци. Поставянето на венците върху главите на младоженците осмисля съдържанието на „венчавката”. Към подготвителните обичаи са още сресването и сплитането на косата на невястата и бръсненето на младоженеца.

Р 6

есането на момата е важен момент, чрез това действие се символизира преминаването й от мома към омъжена жена. Този обред води началото си от древните славяни, когато свободната коса е била символ на свободен човек. Славянската девойка е носела ко-

Б

ръсненето на младоженеца. На ресането на момата отговаря бръсненето на младоженеца, извършвано преди да вземе невестата от дома й. То е тържествено и символизира края на ергенството. По време на бръсненето под брадата на младоженеца се държи кърпа, за да се съберат всички косми и да се опазят от магия. След това сватбарите тръгват за невестата. У момината къща, те намират входната врата затворена. За да ги пуснат, младоженеца трябва да се пребори с брата на невестата или да разреши мъчни задачи, понякога и да плати откуп. Друг много важен ритуал по подготовката на сватбата е каненето или калесването на гостите. Кумът е пръв от поканените. По обичай, кум става кръстникът на младоженеца или някой негов родствен наследник. Гостите се канят с вино, като отпиването се счита за приета покана. Със забулването на момата, завършват грижите към нея до напускането на бащината къща.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС ватбата започва от дома на младоженеца. Там се събират сватбарите и всички заедно тръгват към дома на булката. По път минават да вземат кума, като има поверие, че трябва да минат по път, който няма да ползват на връщане. В противен случай, невястата щяла да овдовее и да се върне в родната си къща.

С

П

ристигането на сватбарите в момината къща. Невестата излиза да ги посрещне и пак се скрива. Домакините канят сватовете и по възрастните гости на трапеза, а младите играят хоро.

Р

итуалът със забулването - младо-

женката отхвърля булото два пъти, с което я покрива найблизката й приятелка. Това символизира съпротивата на бъдещата невеста. Едва при третото забулване момата скланя глава и приема да бъде омъжена жена. Булото е най-същественият външен белег, с който годеницата става невяста. След това деверът трябва да обуе момата. Обувките се носят от дома на младоженеца. В дясната обувка се слага сребърна пара и така се поставя на крака на булката.

П

редаване на кумовото дръвце и сватбения петел. Докато текът пребулването, обуването и захранването на младоженците, се предава кумовото дръвче. За него се иска откуп, и кума е длъжен да го пази до връщането му в дома на младоженеца. Сходен ритуал е и предаването на сватбения петел. Петелът се предава на „заложника”, който обикновено е роднина на момчето. Дружките на невястата играят с него и лъжат заложника. Той трябва да се пазари и накрая да го откупи.

И

звеждането на момата от дома й. Пеят се прощални песни. Младоженците се сипят с жито. Сватбата тръгва.

По път към църквата е важно сватбата да премине през вода. Ако няма река, сватбарите спират на кладенец. Ритуала символизира, че момата ще мине по леко в новото семейство. влизане в църквата младоженците Н атрябва да прекрачат с десния крак заедно, за да вървят заедно цял живот. Свещеникът венчава младите, поставя им сватбените халки и ги захранва с хляб. На излизане от църквата, кумът хвърля сватбено жито, дребни пари, сухи плодове и бонбони върху сватбарите. Децата трябва да се търкалят по земята докато събират, та и в къщата на младите да се търкалят много деца.

В

дома на младоженеца. От църквата, сватбата се отправя към дома да младоженеца. Там свекървата посреща младите с хляб, сол, мед и масло. Снахата трябва да бръкне в огнището и да се зацапа, като символ, че вече е отменница в домакинството. Следва разтварянето на чеиза. Той се подрежда на видно място, най-често в двора, та да могат всички да го видят.

Т рапезите са богато отрупани с чудни гозби, лее се вино и ракия. Докато сватбарите се веселят, младоженците „говеят”, което означава да мълчат и стоят прави. Традицията повелява снахата да говее от момента на стъпването й в чуждата къща. Мълчанието й приключва, когато свекъра и свекървата и дадат прошка. Понякога се случва това да трае няколко дни. Празникът продължава и през първата брачна нощ. Основният ритуал тук е „Свождането”, т. е. , проверява се дали невястата е девствена. Ако това е истина,има белег по ризата си, резултатът се оповестява на гостите с пушек. От този момент нататък тържеството взима небивали размери. Пие се „блага ракия” и се играе „пъстро хоро”.

7


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

РАЖДАНЕ СНОЩИ СЕ ДЕТЕ РОДИЛО фолклорна песен Снощи се дете родило, одзаран майки продума: – Що седиш, мамо, що гледаш? Я вземи крива кобилка, и вземи менци ковани, донеси вода студена, чисто ме, мамо, окъпи, да растем и да пораснем, да земем царю царството, че ми е царство дедино; и на везира везирството, че ми е везирство бащино. Най –важното в живота на българите било да им се родят и да отгледат здрави, хубави и умни деца, да насочат пътят им към доброто и радостта, да ги предпазят от страдания и беди в живота. Със страх пред злото, което дебне отвсякъде, но и с много фантазия и вдъхновение те извличали скрития смисъл от всичко, което можело да им помогне. „Къща без деца огън да я гори”, „Децата са смисъла на брака и живота” казвали старите българи. Затова в много обреди и обичаи единственият смисъл на магическия ритуал е да се родят здрави и хубави деца, да е пълна къщата. а да се роди хубаво бебе. Съществуват много поверия относно това, какво трябва да се прави и какво – не, за да се роди здраво дете. Според старите поверия бременната не трябва да рита куче или котка, да прескача ръжен, да яде върнат след пътуване хляб от мъжа си. Не трябва да ходи по разлята вода или смет, а да ги заобиколи. Не трябва да краде или яде скришом, защото откраднатото или изяденото скришом излиза като белег на детето. Когато майката за първи път усети как детето и помръдва в утробата тя трябва да измеси питка от бяло брашно, да я начупи на парчета, да сложи мед и да я раздаде на близки и роднини. И от тогава всяка сряда и всеки петък до раждането да раздава по нещо на бедни и нуждаещи се хора. Смята се, че така детето ще се роди лесно и ще бъде здраво. Против уроки се носело връвчица с чеснов лук, а през

З

8

първите дни на бременността някои спускат по тялото си калъп сапун на голо. После го подаряват на бедни жени и се надяват, че така са отстранили от себе си всякакво зло. Поверията казват, че ако преди раждането жената е държала топола детето ще бъде високо и стройно, ако със слънцето се е гледала или с полумесеца говорила детето ще бъде красиво и лично.

К

акво се е правило за лесно раждане. Щом започне раждането , бабата акушерка трябва да се прекръсти, да запали кандилото, да прикади къщата и родилката с тамян, да затвори прозорци, врати. Да отвърже всичко завързано, да разплете косите на родилката, да разкопчае дрехите и. Така раждането ще върви по лесно. Самото раждане се пази в тайна. Никой освен не трябва да разбере за него. Ако лоши очи “прозрат” родилката ще роди трудно. Можело не всички правила да бъдат спазвани, но молитвата към Света богородица винаги помагала. В миналото българката спазвала традицията в деня на раждането да помоли свещеника да прочете молитва за здраве на новороденото. Днес тази практика почти не се спазва с извинението, че раждането става в родилен дом. Нищо не пречи там да се занесе светена вода, с която да се поръсят детето и родилката.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

РАЖДАНЕ РИТУАЛИ И РАЖДАНЕТО

ОБИЧАИ

СЛЕД

Когато раждането става у дома, пъпната връв се отрязва със сърп, което извършва бабата, помощница при раждането.

Р

одилката може да бъде насясвяна до третия ден след раждането от навяци, нави, вследствие на което тя изпада в безсъзнание и умира. Срещу навяците се обгражда леглото на майката и детето с въже, до главите им се поставя сърп и лук, ръжен от огнището и др. Родилката и детето биват напълно изолирани след залез слънце от външния свят- вратите и прозорците се затварят плътно. Тези предпазни средства се прилагат до 40-тия ден, в който родилката отива на очистителна молитва при свещеника и престава да бъде в особено положение.

Р

одилката и детето се смятат под покровителството на св. Богородица. Тя незабавно напуска дома след раждането, затова има обичай да се направи малка богородична питка, намазана с мед. Тя се изяжда от домашните с разни условности, защото захранват с нея и родилката. По този начин се нагостява и св. Богородица, за която също се отделя част от питката.

слой ситна сол по всички части на тялото, след което пак се окъпва.

4

0-тият ден е очистителен. На него родилката отива с бабата и детето в църква на чиста молитва. Свещеникът и прочита молитва, поръсва и нея, и детето със светена вода и с това родилката се връща към своето нормално отношение към света.

О

т обичаите след раждането найтържествен е т. нар втора пита. Той става няколко дена след раждането. На този обичаи бабата със зелена пръчка и здравец в ръка поканва младите съседски и роднински жени. Те пристигат с ястия, от които се образува голяма трапеза. Жените поднасят донесеното в дар на родилката, разменят благопожелания с нея, без да се ръкуват, като оставят на детето по една монета за сън. Угощението започва, като бата издига питата над главата си, завъртва се към четирите страни на света и на изток подскача и счупва опряната на главата и пита. След трапезата жените се разотиват, без да се сбогуват и обръщат към родилката, за да не изгуби тя млякото си.

В

ярва се, че през третата нощ след раждането идват орисниците, влизат невидими в дома, сядат край детето и определят неговата съдба. И трите орисници имат свое мнение, като това на третото е решаващо. За тях се приготвя зад вратата трапеза.

първо Н овороденото се поднася под огнището, за да бъде здраво. Следващата важна грижа e закърмянето. Обикновено това прави майката. По време на кърменето бабата държи над главата на родилката сито с хляб и чесън и по един хляб под мишниците, за да бъде детето винаги сито. Характерно за българите е осоляването на новороденото. Това става обикновено на третия ден след раждането. След окъпването детето се насолява с дебел

К

ръщаването на детето е един от найзначителните семейни празници. Това се случва десетина дена след раждането. За това се грижат бабата и кръстникът. Кръстникът на много места има правото да дава име на детето, без да се съобразява с желанието на родителите. Той е длъжен да облече новороденото, като му подари пълен комплект облекло. 9


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

КРЪЩЕНИЕ Всяка гостенка е донесла прясна пита, печено пиле и вино. Като влязат в къщата, казват: “Честито кръщене, честито име!” Домашните отговарят: “Чест ти господ дал!” На трапезата първо се слага пита и сол и всеки дава по нещо за бебето: пари или дрешки. В църквата кръщението се извършва според требника. Младенецът се потапя 3 пъти в купела със светена вода в името на Отца, Сина и Светия Дух. Така той се очиства от греховете на родителите си, а кръстникът или кръстницата (които от този момент стават духовни баща/майка на детето с духовно родство от първа степен и “отговарят” пред Бога за него) се отрича от сатаната и дава обещание кръстеният да живее праведен живот по Божия закон. Куполът се обикаля 3 пъти, за да се изрази радостта от съединението с вярата. От косите на новопокръстения се отрязва малко кичурче, символизиращо, че той става раб Божи. Върху детето свещеникът полага кръст, за да му напомни, че трябва да приема изпитанията с търпението на Христос.

Р

ИТУАЛИ И ОБИЧАИ

Вечерта преди кръщенето жена от семейството (но не майката) отива при кръстника с бъклица вино, прясна пита и вино, за да го “калеса”. На следващия ден окъпват детето и кръстникът/кръстницата го отнася в черквата. Майката не присъства. Името на детето в миналото е зависело от волята на кръстника. Затова имената на семейството на кръстника се предавали в семейството на кумеца. Много рядко детето се е кръщавало с името на дядо си, баба си, още по-рядко на баща си. След църковния ритуал детето се занася у дома, където го посрещат с пита, вино и цвете и го предават на майката. Тя го слага пред иконата на Света Богородица и й се покланя три пъти. Слагат детето в люлката и за първи път го оставят само.

10

В друга стая са се събрали поканените от предния ден гости.

От този момент младенецът вече носи и подареното му от кръстника златно или сребърно кръстче, което се освещава по време на ритуала. Всички присъстващи държат запалени свещи (символ на Божията светлина и просвещение), като най-голяма е свещта на кръщавания. Остатъкът от нея може да се запази и запали при друго важно празнично събитие в живота му. Кръстникът трябва да донесе в храма голяма бяла хавлия, бяла кърпа за лице и сапун за извършване на ритуала, както и нови дрехи (желателно бели), в които да бъде облечен кръщелникът след обреда. Те с чистотата и белотата си символизират полученото вече опрощение на греховете. По традиция и “дядо поп” се дарява с кърпа, а за здравето на новопокръстения в храма се носи пита, мед, бонбони, сладки. Задължителни изисквания:

Родителите на детето и кръстникът трябва да са източноправославни и кръстени.

Родителите на детето не могат да са му кръстници.

Ако детето е под 40 дни, майката не може да присъства на обреда. Свещеникът в друг ден чете на нея и детето специална молитва.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

КРЪЩЕНИЕ

Д

ЕЙСТВИЯ, ИЗВЪРШВАНИ ПРИ КРЪЩЕНИЕТО:

Отричане от сатаната. Днес за съвременното мислене това е архаизъм. Много християни се поддават на изкушението и го отхвърлят от чина на тайнството. А какъв е смисълът? Отричането от сатаната не означава отхвърлянето само на едно същество, а на цял светоглед, основан на гордостта и себевъзнасянето, отделил човека от Бога и превърнал живота му в мрак и ад. Това е отхвърляне на идолопоклонството, проникнало в идеите и ценностите на съвременния свят, които заробват живота на човека повече, отколкото идолопоклонството на древното езичество.

Изповядване на Христа. Тук кръщаващият свободно изразява решението си, че се съчетава с Христа. Изповядване на лична вярност и служение към Спасителя. Това решение се потвърждава с произнасяне символа на вярата.

Помазване с елей. Елеят е символ на изцеление, светлина и радост, на живота като пълнота, но и символ на помирение и мир. Той е маслинената клонка, донесена от гълъба на Ной, оповестяваща Божията прошка и помирение с човека след потопа.

Свещенослужителят помазва кръстообразно кръщаващия се по челото, гърдите, ушите, ръцете и нозете. Това е пресътворяване на тялото и сетивата на човека.

Обличането в бяла дреха е символ на духовна чистота и невинност, получена в тайнството, и задължение за запазването й.

Запалените свещи и обикалянето около купела са израз на духовно тържество и радост. Запалените свещи напомнят, че кръстеният трябва винаги да гори духом. Кръгът е символ на вечността, затова обикалянето означава, че той трябва вечно да принадлежи на Христос.

Подстригването на косите е символ на покорство и жертва. Ето първата свободна и радостна жертва, принесена от човека на Бога в започващия нов живот. Косата е символ и израз на красота и власт.

11


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ОБИЧАИ ПРИ СМЪРТ И ПОГРЕБЕНИЕ Вярва се, че душата пътува из тъмни пътища и и трябва светлина, за да не се обърка. При агония на възрастен човек се вика свещеникът, за да го причасти. Постоянен обичай е да се отварят прозорците или врата. Щом умре човек вкъщи, се покриват всички съдове с вода. Това се прави и от съседите. Наливането на нова вода става обикновено след погребението. Излятата вода се смята за мъртвешка и не бива да се пие. Съществува обичай да се поддържа домашният огън непрекъснато 40 дни след погребението. Обичай е да се избягва дума за умрелия и да не се споменава името му.

В

ярата в прокобяванията във връзка със смъртта е била много силна сред народните маси. Народът е бил убеден, че съдбата на човека е определена още при неговото раждане, но не се знае кога е краят на неговият живот. Вярвало се и в прокобяващи смърт сънища. Един от най-широко разпространените е сънят за изпадане на зъб. Тук зависи дали зъбът е преден или заден, с болка или без болка. Много от прокобите произхождат от домашни или недомашни животни. Смята се за прокобяващо смърт виенето на домашно куче или когато кокошка пропее като петел. Кокошката бива хващана и прехвърляна през къщата. Значителна част от тълкуванията на прокоби се дължат на асоциации с особености при погребението- покриване с бял покров, обличане на друг с нови дрехи.

Агонията е означавана с бране душа. За това се съди по много признаци - зачервяване на лицето. Твърде често някои започват да общуват с умрелите (да бълнуват). Обикновено агонизиращия се оставя да умре на постоянното си легло. Щом започне да бере душа, в някои случаи бива преместван на пода, като се вярва, че там по-лесно излиза душата. Тежко умиране се обяснява с грехове.

12

При настъпване на агонията се запалва восъчна свещ и тя се слага над главата или в ръцете на болния. Палят се и кандила.

Докато бъде погребан, покойникът се пази да не бъде прескочен от котка, кокошка или друго животно. Това е за да не се овампири. Тялото бива измито, като се употребява босилек или сапун „за хубава миризма”. Рядко е окъпването с вино. Ако мъртвият е жена, косата бива сресана, а ако е мъж - го бръснат. Строго се спазва след издъхването очите да не остават отворени, защото и друг ще умре скоро. Съдини, употребени при къпането, се чупят веднага след него. Едновременно с окъпването трупът се полива със светена вода. След окъпването мъртвият се облича в чисто облекло. Мъртвият е покриван с покров - бяло платно, дълго от главата до краката. Свещеникът начертава на него с въглен инициалите на мъртвия с череп и две бедрени кости под него. Вярва се, че мъртвият се явява пред бога на съд. Вярва се, че умрелите имат същите нужди в гроба като живите, затова в ковчега се оставят неща за ядене и необходими вещи - лули, огниво, прахан, вино и др. Умрелият носи тези неща на другия свят. Против вампирясване се полага край трупа кръст, чесън, икона, тамян и др. Заедно с тези ритуали се извършват и такива, които трябва да запазят късмета на умрелия за дома. През пръстите на умрелия се прекарва жито или брашно, трици, сол и др., които после се забъркват в кърмата на добитъка.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ОБИЧАИ ПРИ СМЪРТ И ПОГРЕБЕНИЕ По този начин мъртвият не може да вземе със себе си късмета на дома. Известяване на смърт става с редки удари на църковната камбана или със силно продължително виене. Мъртвият е оплакван от близките си със силен глас. Смята се за срамно да не се оплаква. Оплакването съдържа спомени и характеристики на умрелия, като оплакването се извършва само от жени.

Навсякъде се слага умрелия в ковчег от дъски, за който се вярва, че не трябва да бъде скован с гвоздеи. При изнасянето на мъртвия от дома домашните и близките се прощават с него, като го целуват по челото или ръцете. След прощаването и съответната молитва от свещеника се изнася мъртвият през вратата. Особено внимание се отделя на мястото, където е лежал мъртвият. На мястото на главата се слага чаша, чиния или друг съд. Това се прави три или девет, понякога и 40 дни след смъртта, защото се вярва, че душата идва да се храни там. Мъртвецът бива принасян до гробищата или с кола, или на ръце. Гробището се намира обикновено близо до селото. Много често гробището е около църквата до ХХ. Век. Гробът обикновено се копае близо до гроб на по-рано умрели от същото семейство или рода, за да са близо на другия свят. Гробната яма според терена е около 1,8 м. дълбока. Тя не трябва да пренощува незаровена, защото така и друг от семейството ще умре скоро. Преди да се положи мъртвецът един от мъжете влиза в гроба, измита го. Пръстта се натрупва направо върху ковчега. След затрупването се разбива глинен или друг съд. Първа грижа за гроба е да се сложи откъм главата кръст, който при погребението е от дъска или от издялано дърво. Дървените кръстове са временни и се заменят с каменни. Върху тя е написано името на умрелия, възрастта и датата на неговата смърт.

Църковното опелo е възприето от народа като необходим обред, без който се вярва, че мъртвия е вампирясал. Няколко години след погребението при нужда да бъде погребан друг в същия гроб или редовно по обичай се прави разкопаване. Костите биват измивани с вино, опявани отново и в чиста торба заравяни до новопогребания. В селище, където има костници при църквите, се изважда само главата, измива се, завива се с кърпа и и се слага шипка, ако е мъжка и след като стои известно време в църквата, черепът се пренася в костницата. Всички погребални български обичаи са в зависимост от представите и понятията за душата и смъртта. Душата е субстанция, тясно свързана с тялото, но може да се отдели от него във форма на пара, насекомо, птица. Напусне ли тя тялото, то остава безжизнено. Душата притежава нуждите на тялото.

13


ЛИТЕРАТУРА, Учебно помагало - 5 клас  

В помощ на учителя и ученика в 5 клас