Page 1

РАЗДЕЛ II: ЧАСТ I:

ФОЛКЛОРЕН ПРАЗНИЧЕН КАЛЕНДАР СЛЪНЧЕВ-ЛУНЕН КАЛЕНДАР


РАЗДЕЛ II

ФОЛКЛОРЕН ПРАЗНИЧЕН КАЛЕНДАР

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

Румен Статков “Прабългарският календар”


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

О

т най-дълбока древност хората са се опитвали да измерват времето и да подредят повтарящите се цикли - ден и нощ, зима, пролет, лято, есен. Така е създаден календарът - таблица, в която са изброени в последователен ред всички празнични и делнични дни от годината. Делникът е работен, непразничен ден, в който хората извършват обичайните си задължения. Празникът означава свободно, “празно‖ от работа време, което човекът отделя за почивка и общуване със семейството и рода. Това е време, в което хората отда -ват почит на божествата, като изпълняват обичаи и обреди, следващи традицията.

НАРОДЕН КАЛЕНДАР ПРАЗНИЦИТЕ НА БЪЛГАРИНА

Фолклорният календар отразява последователността, в която народът чества празниците, фолклорният празник е установен според народната и религиозната традиция ден, в който се отбелязва някакво събитие и не се работи. Фолклорният календар може да се раздели на слънчев-лунен и семеен. Слънчев-лунният включва празниците, които са свързани с природния кръговрат и със зависещата от него стопанска дейност на хората. Семейният включва честването на събития, свързани с найважните моменти в човешкия живот. От една страна, редуването на празниците отразява митологичната представа на народа, според която времето се движи в кръг - повтарят се утро и вечер, пролет, лято, есен, зима. От друга страна, празничният календар на българите е свързан с православния християнски календар, с библейските събития и почитта към християнските светци. Според традиционните схващания годишното календарно време се дели на зима и лято. В основата на това делене е митът за светците близнаци - Свети Димитър и Свети Георги. Според народната поговорка “Свети Димитър носи зима, а Свети Георги - лято‖. Зимата се счита за „мъртъв‖ или „вълчи‖ период, свързан със смъртта, съня и неплодородието. За да се предпазят от беди, през този период хората са извършвали ритуали по време на празниците в чест на опасните за хората и стопанството диви животни - Вълчите празници (Мратинци 11-21 ноември) и Мечкин ден (30 ноември). Лятото олицетворява слънцето, топлината и живота. То е израз на младостта и възраждането на природата, затова неговият предвестник е възпят като “зелен‖, “милен Свети Георги‖. За най-топли летни дни се считат Петровден и т.нар. Горещници. Лятото продължава до Преображение (6 август), когато „времето се преобръща". В народното мислене е важна идеята за преход от единия сезон към другия, за границата между двата цикъла, които се повтарят в природата и в селскостопанската дейност. Преминаването от един цикъл в друг се счита от трудовите хора за опасен, отворен за силите на злото период. Затова голяма част от ритуалите и обредите са насочени към опазване на реда в природата. Разпространена е вярата, че е възможно магически да се въздейства на плодородието, щастието и късмета.

3


СЛЪНЧЕВ-ЛУНЕН КАЛЕНДАР

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

В

древността хората са обожествявали двете най-ярки небесни светила - слънцето и луната. Наблюдавали са движението им и техните повтарящи се месечни и годишни цикли. Особено голямо внимание са обръщали на моментите, в които денят е най-дълъг, най-къс или е равен на нощта. Така всеки народ е възприел свой фолклорен календар, ориентиран по промените в движението само на слънцето или само на луната, или и на двете небесни тела.

Фолклорният календар на българите е слънчев-лунен. Когато народът ни приема християнството, във фолклорния календар се включват нови празници, на Иисус Христос, на Света Богородица и и на други светци. С течение на годините празниците, свързани със слънчевите и с лунните цикли, се обединяват с тези от църковния календар. Например около деня, в който слънцето грее найкратко върху Земята в нашата географска област се чества Коледа (25 декември). Това е празникът, отбелязващ раждането както на Иисус Христос, така и на Новото слънце. От този ден нататък денят започва да расте “с едно просено зърно‖. Преходът от зимата към лятото се обяснява с мита за смъртта и възраждането на божеството. Най-големият пролетен празник е Великден, свързан с възкръсването на Божия син и с поредното обновление в природата. Денят, в който се чества празникът, се променя всяка година в зависимост от фазите на луната. Променят датите си и някои други празници, свързани с Великден - например Лазаровден, Цветница и др.

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ!

О

4

бичаят е стар общоприет навик, който е дълбоко вкоренен в бита на хората и се предава от поколение на поколение, като по този начин се запазват националната култура и наследство. Българските обичаи са специфични за България и българите, разнообразни или постоянно повтарящи се действия на народа, свързани с почитането на бога, свети мъченици, национални герои, природата, здравето на хората, гонене на зли духове и т.н.

О

бреди наричаме действията, които съпровождат народните обичаи. Такива са приготвянето на обредните хлябове за празниците, боядисването на яйцата за Великден, забулването на булката и извеждането от дома й.

Р

итуалът е установен ред, по който се извършват обредните действия. Например внасянето на дръвчето, което ще гори в огнището на Бъдни вечер, е съпроводено с ритуал, включваш различни обредни действия, които се извършват в определен ред.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

БЪДНИ ВЕЧЕР (24 /25ДЕКЕМВРИ) богов кравай, благословник), баница, зелник. В някои краища се прави също малка пита, в която е скрита паричка и на когото се падне, той ще бъде щастлив през цялата година. Преди да заспят девойките слагат парче от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден.

Б

ъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището и семейството. В различните краища на страната народът нарича 24 декември Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. На трапезата присъстват само постни ястия, нечетни на брой. 24 декември е наречен Бъдни вечер, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. В дните преди този празник жените стават много рано и през целия ден се приготвят за празничната трапеза. Те не жалят сили и време, за да бъде всичко наред в навечерието на Коледа. Според поверието, както мине Бъдни вечер, така ще върви животът през цялата година. Затова цялото семейство помага при извършването на обредите и приготвянето на трапезата. ата. Т рапез Характерното за този ден е, че трапезата е тържествена. Ястията на нея трябва да са седем, девет или дванадесет на брой и задължително трябва да са постни. Седем, девет и дванадесет са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Най-често на трапезата присъстват варен фасул, пълнени с ориз или с боб чушки, лозови или зелеви сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб (наричан още боговица, богова пита,

Според народните обичаи под трапезата се слага слама. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. Когато стане време за вечеря най-възрастният мъж прикадява три пъти трапезата, къщата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите. След това мъжът и жената заедно вдигат най-големия хляб към тавана и казват: "Толкова високо да е житото!". Те го разчупват като едната половина слагат пред иконата на Богородица, а другата разделят. След като седнат на трапезата, никой не става от нея, а ако на някого все пак му се наложи да стане, той трябва да ходи приведен, за да може и житата да са приведени от много зърно. Всеки трябва да опита всички ястия на трапезата, за да му върви през годината. След вечеря, всички стават едновременно и трапезата не се вдига до сутринта, защото се смята, че починалите роднини идват да се нахранят на нея.

Б

ъдникът. По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало той разбърква с него огъня, а после поставя тънкия край на дръвчето в него. Там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково и по искрите от огъня се гадае каква ще е годината - колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата. Запаленият бъдник се свързва с представата за възраждащото се Слънце и с образа на световното дърво, което осъществява връзката 5 между небето и земята.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

БЪДНИ ВЕЧЕР (24 /25ДЕКЕМВРИ)

ОЙ ТЕ, ДРЪВЦЕ, ПРАВО ДРЪВЦЕ Фолклорна песен

Ой те, дръвце, право дръвце, де си расло толко тънко, толко тънко, та високо? – Отговаря тънко дръвце: – Ой те тебе, малка моме, малка моме, кривоперке! Я съм расло тамо горе, тамо горе на планина, на планина, на рудина, край езеро самовилско, отсече ме вакъл овчар,

П

оверия. На Бъдни вечер се извършват магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството. Здраве и щастие очакват този, който пръв кихне на Бъдни вечер. Останалите гадаят за бъдещето си през новата година по ядките на орехите – всеки край масата трябва да счупи по един и ако ядката на ореха е здрава, той също ще бъде здрав през цялата година. Вярва се, че в полунощ на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа всеки човек може да си пожелае нещо, защото се смята, че тогава желанията се сбъдват. Гадае се и по лучени люспи - по една люспа се нарича на всеки месец от годината и се пълни с щипка сол. Мократа люспа вещае дъждове и сняг, сухата – горещини. На Бъдни вечер започват така наречените дванадесет мръсни дни, които продължават до Йордановден. Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между двата свята временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрелите идват в света на живите. Според народните вярвания някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си.

6

Празникът изпълва всички с усещане за тайнственост и вълшебство. Вярва се, че тогава небето се отваря и желанията на всички се сбъдват.

донесе ме да ме сади край огнище, край трапези. Я съм, моме, златно дръвце, златно дръвце, плодовито, ще порасна дор до небо, клон ще пусна дор до земя; лист ще листна дребен бисер, цвят ще цъфна чисто сребро, род ще родя сухо злато; слез’ ще по мен млада Бога, ще дарува добра дарба: на момата – дребен бисер, на майката – чисто сребро, на бащата – сухо злато, пълна къща със дечица, със дечица, със ягненца, със теленца, със конченца, със яренца, със прасенца, зо със пчелици левогривки! Живот, здраве, веселие!


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

КОЛЕДА (25ДЕКЕМВРИ)

К

оледа или Рождество Христово, наричано още Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея. Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. В България празникът е продължение на Бъдни вечер - последният ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят “шарени тояги‖. Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот. От бъдника се оставя и по една недогоряла главня, която всяка вечер от Коледа до Йордановден се пали и се гаси с вино – да предпазва от болести домашните животни. На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.

К

оледуването. Подготовката на коледарите започва от Игнажден (20 декември). Тогава те разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата (станеник). Обикновено в групите от коледари се избират момчета, които да играя ролята на старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. След полунощ на Бъдни вечер започва и самото коледуване. Младежите, облечени в народни носии, коледуват, т.е. посещават домовете на близки, роднини, съседи, за да им честитят Рождество Христово - Коледа. Оттук идва и името им – коледари. Времето за коледуване е от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Те пеят коледарски песни. С тези песни се пожелава на стопанина домът му да бъде изпълнен с изобилие от плодове, радост и щастливи дни. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата, а после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Пеят се песни за всеки от семейството – от найвъзрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет, късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Домакинът ги дарява с пари, плодове, краваи, погачи и други продукти. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си. Не е добре, ако две групи коледари се срещат – това означава, че през лятото ще вали град или нещо лошо ще се случи. За да не се случи това, двете групи се бият помежду си или си разменят топузите.

7


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО (25ДЕКЕМВРИ) празник и начало. Рождество Христово е начало в духовната история на човечеството - Божият син се ражда, за да възстанови връзката между небето и земята, изгубена след грехопадението. Рoждеcтвенcкият пpaзник е изpaз нa идеятa, че c paждaнетo нa Иcуc Xpиcтoc пpед вcеки вяpвaщ чoвек cе oткpивa възмoжнocттa дa пocтигне чpез вяра и христоподобен живoт cпacение нa душaтa cи. Светският еквивалент на този празник се нарича Коледа.

Р

аждането на Иисус Христос е предизвестено в пророчествата на различни народи.Предсказания от най-древни времена сочели, че на земята ще се роди Спасител на човешкия род. Неговата поява се свързвала с промяна в хода на времето и движението на небесните тела. След изтичането на голям кръг лунни години необикновена звезда щяла да възвести раждането Му. Първи благовестници на Христовото раждане били пастирите, чиито стада нощували недалече от Витлеемската пещера. Църковното предание е запазило имената им: Мисаил, Ахиил, Кириак и Стефан. След като Ангел Господен им възвестил радостната вест, те побързали да отидат и да се поклонят на Младенеца. Поднесли му най-ценните дарове на сърцата си - обич и силна вяра. Засвидетелствали и на пресветата му майка почит, като й разказали за звездата, видяна на небето, и за ангелската песен, огласяла зимната нощ. На Младенеца дошли да се поклонят и трима източни мъдреци. Според едни източници тези трима поклонници били Жреци, според други - царе, които по настъпилите природни необичайни явления разбрали, че се е родил Цар Юдейски.

K

акво празнуваме? На Рождество Христово празнуваме раждането на Исус Христос, който е Божият Син и Спасител на всички хора. За изпращането на Божествен изкупител – Месия е било предречено от древните пророци. В Стария Завет в книгите на Исая, Еремия, Михей има точни предсказания за необикновеното Му раждане и мисия (Ис. 7:14, 9:6; Ер. 23:5; Мих. 5:2,3).

8

Раждането на Исус Христос поставя начало на ново летоброене. Рождество Христово е не само граница във времето, то е

И

сторията на празника. В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните църкви празнували това събитие на (Богоявление) 6 януари още по времето но император Константин Велики, преди 336 г. В 3. век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбяли (Йов 14:4; Еремия 20:14). Църковните отци от 3. и 4. век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово. В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4. век, в Антиохия в 375 г. Св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Причината Рождество Христово да се отбелязва на 25 декември се състои в това, че древните римляни чествали празника на непобедимото слънце (Sol invicti), който бил отбелязван в деня на зимното слънцестоене. Със слънцето се отъждествявали самите римски императори. Християните противопоставили на езическия празник тържеството на Рождество Христово, Слънцето на правдата (Мал 3, 20), Владетел не само на Римската империя, но и на целия свят. Съществува и друга хипотеза, която води началото си от 243 г. ("За изчислението на Великден"): в древността се считало, че при съвършените хора денят на рождението и денят на смъртта съвпадат. Христос умира в деня на Пасхата, 25 март, следователно, според някои - Неговият живот в лоното на Мария започнал на 25 март (денят на Благовещението).


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

МЛАДА БОГА Илия Волен

Т

ова се случи в една далечна страна и преди много години. Храните бяха прибрани от полето, станало беше широко за овчарите и те пасяха стадата си и нощем. Една група овчари, като искаха да се съберат тая нощ на приказки, бяха намесили овцете си. Овцете се бяха разпръснали и закрепили по тъмното топло поле. Небето беше побеляло от ситни звездици. Овчарите седяха на една брежлинка и си приказваха. И не толкова приказваха, колкото гледаха надолу към низината, където лежеше на завет тяхното градче. Тая нощ градчето не спеше. Из него светеха толкоз много огньове, че то приличаше на голямо огнище. Пък глъчка, и смях, и песни! Като море шумеше. Градчето преливаше от гости, защото царят беше заповядал, кой откъдето е, там да се прибере. Той искаше да направи преброяване, та да види колко хора е навъдила земята му. Бедните овчари си приказваха и не отделяха тъжни очи от градчето. Как им се щеше и те да са там долу при тоя смях, при тия песни! Но не можеха да оставят сами в полето овцете на господарите си и трябваше да чакат да превали нощта, да спрат в кошарите ситите овце и тогава чак да слязат. Както скърбяха, по едно време огньовете в градчето побледняха, а над земята развиделя, сякаш зора се сипваше. И когато дигнаха очи, видяха на небето едра бяла звезда, която трептеше и грееше като царица сред другите звездици. Докато се чудеха и маеха овчарите, силна гъста светлина изведнъж ги ослепи. Те се изплашиха и налягаха по очите си. Между тях беше застанал един ангел с лице чисто като светлина и с бели като сняг дрехи. - Не се плашете, - думаше той на овчарите – а се радвайте, защото тая нощ ще ви се роди

Млада Бога! Той ще е като слънцето - ще грее над цялата земя и ще топли всички хора, макар че дойде на земята чрез една от ония жени, които пристигнаха във Витлеем за преброяването. Станете и идете да Му се поклоните! Той лежи, оповит в пелени, ей там, в яслите на вашите кошари. Когато ангелът сочеше яслите, от ръката му падаше светлина чак до кошарите. Докато той приказваше на овчарите, между земята и небето стоеше изправена светла стълба, из разтворените небеса излизаха крилати ангелчета, слизаха и се качваха по стълбата и пееха: - Слава на бога в небесата, мир между хората на земята! Както в миг беше дошъл ангелът, така и в миг изчезна. И заедно с неговото отлитане, угасна и стълбата, изгубиха се и крилатите ангелчета. Остана да блещи само едрата бяла звезда. Овчарите се дигнаха, изтърсиха се и като напуснаха стадото упътиха се към кошарите. Пред тях вървеше едрата бяла звезда. Когато пристигнаха, те завариха в яслите малкия Исус Христос.

9


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

СТАНЕНИНЕ, ГОСПОДИНЕ Фолклорна песен

Станенине1, господине, добри сме ти госкье дошли, добър сме ти глас донесли низ хубава долна земя: Овци ти се изягнили, се овчици ваклошати и овньовци виторожци; кози ти се изкозили, се козици виторожки и пърчевци ярчорожци; кравици се изтелили, се кравици белобозки, се воловци еленчовци; кобилки се изждребили, се кобилки левогривки и коньовци папуньощи2. Станенине, господине, тебе пеем, господине.* * Песента е разпространена особено в Източна България. Тази песен също се пее на стопанина - домакин на дома.

РЕЧНИК: 1. Станенин – стопанин. 2. Папуньощи – копитести (от папунец – копито).

10


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

СУРВАКАНЕ

С

урвакането е много почитан български обичай с дългогодишна традиция. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова дрянова пръчка, в началото на годината. Сурвакарите са деца на възраст от 4-5 до 10-12 г. Събрани на групички, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. В чиста премяна и с торбичка, всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка.. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Найнапред децата удрят с пръчка всеки член от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят: Сурва, сурва година, весела година, зелен клас на нива, г олям грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, живо-здраво догодина, догодина, до амина. Сурвакарската благословия (блаженка, слава, молитва, сорвакия) не се пее, а се изрича. Тя представлява вербална магия, чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко. Често се сурвакат и домашните животни.. В някои села децата пеят и песни. Навсякъде те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци. . В Централна и Източна България сурвачката се украсява с плодове, зърна и хлебни изделия, докато в Западна България често се окачват и монети. Задължително е обаче дряновите клонки да се привържат, с което сурвачката добива форма на единично или двойно кирилско ―Ф Вярва се в магическата сила на дряновото дърво, което трябва да увеличи силата на благопожеланията. Обичаят сурвакане има древен предхристиянски характер. Имената на обичая - сурвакане, на магическата пръчка - сурвачка, сурвакница, както и виковете, които придружават магическото действие сурвакане - Сурва, сурва,! са дали основание на мнозина да свържат този обичай с прабългарите, имайки предвид името на древноиранския и индоарийски бог на Слънцето Сурья.

11


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ. ПРОШКА

С

отговарят "Просто да ти е! Господ да прощава". В християнският смисъл да простиш е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос. Но дори и в чисто човешко разбиране прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.

Сирни Заговезни поставя началото на найголемия пост през година /Великият пост/, с него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката.

Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя са кукерските игри, които имат езически произход. Облечени в страшни маски и колан с чанове, кукерите извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили.

ирни заговезни (Прошка) е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата - в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве.

В българската народна традиция празника обозначава границата между зимата и пролетта - възраждащата се природа.

Сутринта на Сирни Заговезни се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие. Запалва се слама и се прескача за здраве. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама-която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет. На този ден, влюбените момци хвърлят в двора на любимата "чавги" - запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.

12

На празника се иска прошка. По традиция по-младите посещават домовете на повъзрастни роднини и близки и искат прошка. Целуват ръка на родителите си и изричат "Прощавай, мале, тате..." , а те

На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни - сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва. Това е последния ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великия пост, който е седем седмици.

След празничната трапеза на Сирни Заговезни, вечерта се извършва ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го докосват с ръце. Вярвало се, че само да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на добро здраве. След ритуала конеца се запалвал и възрастните гадаели по начина, по който гори каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конеца припламне - скоро чакали сватба. Ако гори конеца бързи - много жито ще има през годината, ако конеца тлеел - на лошо било. Черупките пък хвърляли при кокошките да снасят повече.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

КУКЕРСКИ ОБИЧАЙ

О

бичаят Кукерство по нашите земи води началото си от преди повече от 8000 години, а при траките се празнува по време на дните на тракийския бог на веселието Дионисий и посрещането на тяхната Нова година по време на Сирни Заговезни или така наречената земеделска нова година, свързана със заораването на нивите. Кукерството празнува отминаването на зимното мъртвило и настъпването на лятното плодородие. В различните краища на България кукерите излизат по различно време - на Васильов ден, на Песи понеделник след Сирни Заговезни, през месец март. Имат и различни имена: бабугери, песяци, мечкари, старци, сирвискари, кукове. Кукерите се обличат със смесица от мъжки и женски дрехи и страшни маски, окачат по себе си звънци и хлопки, и носят мечове или тояги за да изплашат и прогонят безплодната зима и злите духове и орисници, та да дойде пролетта и да е плодородна настъпващата стопанска година.

на за благодарност. След обиколката по къщите дружината, следвана от цялото село, се връща на мегдана, където разиграва старинния си обред. След това двама кукери се впрягат в ралото, един орач ги подкарва с остен и разорава обредно три бразди в кръг. Царят върви след тях и сее зърно от крината, а групата кукери го следват, подскачайки и размахвайки саби. След заораването, Царят благославя за плодородие, a кукерът с кросното го убива, но другите кукери се събират над него и го възкресяват. Невестата/Бабата ражда дете и кукерската веселба продължава с народни хора. Докато се играе обичая, кукерите се закачат и шегуват с наблюдаващите ги. Накрая кукерите се събират на гощавка с храната и пиенето, дарени им от хората. Цари всеобща веселба. БЛАГОСЛОВИЯ НА КУКЕРСКИЯ ЦАР Да даде господ колкото зърна в къщи, толкова купеня1 на гумното2; да му помогне господ на хаджилък3 да дойде, с тесла брашно да копае, в ягрека4, низ път, въз път, крави да му мучат, овце да му блеят,

Кукерската игра пресъздава връзката между природата и човека: земя - жена, разораване обладаване, засяване - оплождане, зърно мъжко семе; умирането на зимата - убиването на Царя; идването на пролетта - възкръсването на Царя. Движенията на кукерите имат заклинателни значения: подскачането е да накара житото да расте високо; търкалянето по земята - да се зареди човек със силата й; дрънченето на звънците и хлопките - да стряскат и прогонват лошите сили.

кози да му врескат,

Главните действащи лица в кукерската дружина са Цар, Момък и Невеста или Баба и Дядо, и кукери. Кукерите, само неженени мъже, предвождани от Цар в зряла възраст, който трябва да има семейство, челяд и имот, се събират на хорището на селото, откъдето, начело със свирачите, обикалят къщите с наричания за здраве и благополучие. Невестата се захваща да премете и подреди, но всъщност само разтуря нещата. Домакините ги даряват с храна, вино и/или пари, а булката целува ръка на стопани-

РЕЧНИК:

свине да му квичат и дребни дечица: все граматици5 да ги стори, боляри да станат, даскали, попове и владици да станат. Всякакъв берекет от година до година, до амина!

1. Купеня – купни, купи 2. Гумно – харман 3. Хаджилък - ходене до Божи гроб 4. Ягрек - кошара 5. Граматици - учени хора

13


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ВЕЛИКДЕН

Я ЯЙЦЕТО НА ЖИВОТА Фолклорна песен Сънце ле, сънце ле, Богово яйценце – чоеко е пиленце, от тебе изквачено – на свето показано, от никой не видено.

йцето. Казват че идеята за яйцето е толкова стара, колкото е стар светът. В овалната му форма и бял цвят древните виждат умален образ на Вселената. В архаичните им представи то олицетворява началото на Космоса, символ на вечния кръговрат в природата, медиатор между света на живите и мъртвите. Тези изначални представи за яйцето откриваме още в светогледа на древните траки. Според орфическата им доктрина Хаосът (Космосът) представлявал яйце, от което се появил единният Бог. Той се слял с Богинята мака и от тайнственото зачатие се родил царят- жрец, които някои персонифицират в образа на певецът Орфей, а други – в образа на Залмоксис. Превърнали яйцето в сакрален символ на космическия кръговрат, то става част от погребалните традиции и култа към мъртвите.

РОДБА НА РОДБИТЕ Фолклорна песен Времето е кокошка, звездите са яйцина – снесени от кокошка, дървени и шарени. Земьата е яйценце, живото е пиленце – снесено от яйценце, цървено и шарено.

14

Основополагаща в поминалната обредност на траките е вярата в безсмъртието на душата. Тя е материализирана в множество могили, открити по нашите земи. Един най- впечатляващите комплекси от надгробни паметници се намират в района на Сборяново, където някога е бил тракийският религиозен център Даусдава. Могилите се отличават със силно изразена яйцевидна форма. По своето разположение в пространството те са огледален образ на ярките небесни съзвездия. Техния общ план загатва за съществуването на Млечния път, в който древните може би виждат пътя към безсмъртието. Под всяка могила има гробница, която първоначално е била засипвана с пласт от бял трошляк - непропусклив, за да пази навеки мавзолея отдолу. Входът, пред който са изпълнявали погребалния ритуал, нарочно е оставен отворен. Тялото на мъртвеца било разчленявано, за да може душата, която се отделяла от него, да се слее с космическата енергия. Ритуално разчленяване се е извършвало и с кучето на покойника. В представите на траките то е свещен тотем, посредник по пътя към отвъдното. В края на поминалния обред, гробницата се затваряла, а могилата засипвали с пръст. Така древните материализирали идеята за космическото яйце. Традицията да се шарят яйцата навлиза по нашите земи през 5-6 век. Вероятно тя е била донесена от славяните. Първите яйца оцветявали винаги в червено. Наричали ги „парашки‖ - което означава „гръм, светкавица‖. Техен господар бил върховният бог Перун. За да го омилостивят, хората му поднасяли червени яйца. У някои славянски народи името му звучало като „Четвъртък‖, откъдето идва може би традицията в четвъртък да се боядисват яйцата, за да не пада гръм и градушка.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ВЕЛИКДЕН

В архаичните представи на българите червеният цвят притежава магическа сила - да спира природните стихии, които заплашвали посевите. Затова с алено яйце заплашват градоносните облаци, за да прогонят бурите и ураганите. Изнасят червено яйце, пирустия и брадва, за да възпрат градушките. С черупките на червено яйце мажат праговете на къщите, плевните, стоборите и кошарите, за да не ги удари гръм, да не сполети беда семейството и добитъка. Червените яйца притежават и свръхестествена способност да пазят хората от демонични същества, които сеели зараза и болести. Старо поверие е, че в нощта срещу Велики четвъртък те слизат от горния свят. Обикалят наоколо заедно с вещици и бродници, за да крадат съня на децата, млякото на животните, плодородието в нивите, градините и лозята. Осмислени едновременно като покровители на дома и вредители, сродниците им изпълнявали ритуали, които имали смисъл на заклинание срещу зловредното им влияние и на молба за тяхната благословия. За да ги омилостивят, им пренасят дар – червено яйце. Слагат алени яйца при копринените буби, за да пазят децата от уроки, скриват ги под трендафил или здравец, за да неутрализират огромната им вредоносна сила. Друг път заравят червено яйце в темела на къщата, изхвърлят червеното багрило в двора, декорират върху него името на умрелия - израз на страхопочитанието на живите към мъртвите. В червеното яйцето патриархалният българин припознава и умаления образ на Слънцето. Осмисляно като негов земен еквивалент, то притежава свойствата, присъщи само на небесното светило – да грее и топли земята, да възражда и обновява природата. Неговата

продуцираща сила била пренесена върху червеното яйце, което „греело като Слънце‖. Тази метафора подсилвала необикновените му магически способности. Така се ражда традицията черупките от червени яйца да се хвърлят в двора на къщата, за да се затопли земята. Първите три червени яйце се оставят върху червен плат в сито, за да ги огрее слънцето. С първото обтриват бузките на децата и челата на момите, невестите и ергените, за да получат част от животворната енергия на слънцето и земята. Второто оставят под синора на нивите, лозята и градините – за да има голям берекет. А третото алено яйце оставят за великденската погача. Червено яйце слагат и в чеиза на младоженката – да има живот, изпълнен със светлина, щастие и благоденствие. С приемането на Християнството червеното яйце запазва своя езически характер, съдържание и функции. Превърнало се в символ на пролятата кръв на Спасителя и неговото прераждане, то формално се преосмисля в мита за смъртта и възкресението на Иисус. А ритуали през Страстната неделя асоциативно се свързват с деня на Христовото Възкресение. За първи път аленочервеното яйца се приобщава ритуално към християнската традиция от Мария Магдалена. Узнала първа за възкресението на Спасителя, благочестивата християнка тръгнала по света да разказва за чудното събитие. Когато пристигнала в Рим, отишла първо при император Тиберий, поднесла му червено яйце с казала: „Христос Воскресе‖. Според друга история в деня на Възкресението Божията майка отишла на гроба на Иисус с червени яйца. Когато видяла, че е празен, възрадвала се душата й и раздала алените яйца на всички дечица. Легендарните разкази за Мария Магдалена и Дева Мария стават част от българския фолклор. В много народни приказки Великден е познат като по-малкия брат на Божик, облечен в нови и гиздави дрехи или представен като старец, който идва в в навечерието на Великден, за да раздава шарени яйцата на дечицата за радост и късмет. С тях са свързани и народните традициите да се оставя червено яйце пред иконата на Света Богородица, да се разменят шарени яйца на Възкресение, както и празничния поздрав „Христос Воскресе!, с който християните си пожелават здраве, щастие и дълъг живот. 15


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ВЕЛИКДЕН година е един призив към всички хора да потърсят истината и да бъдат по-добри. Един от най-големите християнски празници е Великден – Възкресение. Евангелието разказва, че Исус е дошъл на земята, за да спаси хората от греховете им. Проповядвал доброто и любов между тях. Но той бил осъден и разпънат на кръст. За това Великден се празнува три дена.

В

ъзкресение Христово се празнува главно по две причини. Първата е историческа – за това, че на този ден преди години Господ Иисус Христос, след като се е родил на земята, след като е живял, проповядвал и извършил много чудеса, с които е доказал, че е бог, а не обикновен човек, накрая се е оставил сам да бъде изтезаван и мъчен. Приел е кръстна смърт и на третия ден е възкръснал заедно с тялото си. С това е удостоверил и на съмняващите се, че той е Божият син, второто лице на Светата троица и че всичко, на което е учил хората и своите ученици, е пълната истина. Възкресението на Христос е най-великото доказателство за истинността на учението му и за това, че той е истинският бог, дошъл да подири и спаси погиналия човешки род. И още: да даде възможност на хората да получат прошка за своите грехове, за да бъдат духовно озарени, преобразени и изменени. Втората основна причина да празнуваме Възкресение Христово е, че човек през цялата година и особено на Великите великденски пости се подвизава телесно и духовно, бори се със своите грехове и немощи. На самия празник човек духовно възкръсва. Господ му дава, съобразно това, колко се е потрудил по време на постите, благодатна сила. Човек се чувства в душата си като възкръснал и в него се отразява радостта на Христа и на апостолите. Всички хора на този свят са чада Божии. Господ ги е сътворил и дарил със закона за размножението. Бог желае всеки човек рано или късно да намери истината, да получи прошка на греховете си и да му се дарува духовен мир и благодат. Поради това Христовото възкресение всяка 16

Великият ден на Христовото възкресение е празник, който представлява най-пълно основната християнска догма – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят, който те ще наследят след земната си смърт и бъдещият страшен съд. Затова и ознаменуването на физическата смърт на Христос е празничен ден, на който те славят не края на живота, а освобождението от земната тежест и прехода към вечното духовно битие.

В

елики петък (Разпети петък) е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. Това е време на душевно пречистване и ден в който не се работи. От Разпети петък до обяд на Страстната събота не се слага нищо в устата. В събота жените са месели специални обредни хлябове. Великденските обредни хлябове са няколко вида и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките. Народът казва, че на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие. Всяко живо същество страда. В този ден никой не подхваща каквато и да е работа. През деня не се служи света литургия, защото сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските часове. В храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта и погребението му.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ВЕЛИКДЕН

В

еликден се празнува три дни.

В полунощ на събота срещу неделя хората отиват на черква и под звъна на камбаните се поздравяват с думите: ―Христос возкресе!‖, и в отговор се казва: ―Во истина возкресе!‖ Целуват се и си пожелават здраве и щастие. Запалената в черквата среднощна свещ се носи мълчешком вкъщи.

ПРОЛЕТЕН ПРАЗНИК Кирил Христов Блести по дървесата цвят – Пак вейка плод ще свеси. Камбани благовест гърмят: „Христос въскресе!― Пред погледа на чакащ свят Издигат се завеси. Камбани благовест гърмят: „Христос въскресе!― Души с молитва блян крилат във вис света понесе. Камбани благовест гърмят: „Христос въскресе!―

Сутринта на първия празничен ден (винаги неделя) всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта от църквата се отнася в дома. В неделя всички се чукат с боядисаните яйца. През целия ден се ходи на гости, посещават се родителите, кумовете, кръстниците, близки и приятели. Носи се козунак и бутилка вино. На светлия празник се връзвали люлки и люлеенето е било задължително. Тези люлки имат магическо значение. Младите пеели песни за русалки и вили-самодиви. Децата играели на прескочи кобила из поляните, а родителите им виели кръшни хора. На този ден всеки може да си пожелае нещо, стига да го направи с открито сърце, но трябва да държи монета в ръката си. Ако е праведен молбата му ще се изпълни. На втория ден на Великден, наричан в някои райони на страната разтурни или разметан понеделник, моми и ергени се събират на някоя поляна в две групи и една срещу друга търкалят червени яйца помежду си, за да има плодородие и да не пада градушка. С ВЕЛИКДЕН завършва СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ. Денят на Христовото Възкресение, но също и последният ден от прехода към пролетта и лятото, ден на окончателното възобновяване и пробуждане на природата. Затова според народните представи той е най-големият и важен пролетен празник. Великден, Велиден, Възкресение Христово неделята след първото пролетно пълнолуние един от най-големите пролетни празници. Мястото му в църковния календар съвпада с възраждането и разцвета на природата, с тържеството на слънцето и живота.

ВЪЗКРЕСЕНИЕ Елисавета Багряна Усещаш, тръпне и разтваря се земята и всичко – до невидимото зрънце, което си заровил във недрата й – възкръсва за живота и за слънцето. Край тебе пъпките набъбват и се пукат, мирише на зеленина и влага. На срещната антена гълъб гука и мека топлина лежи на прага. Ти тръгваш с пламъче във шепите. Къде ще стигнеш? Може би върха? Но бди, крепи надеждата и трепета като крило в сърцето ти да пърхат, в сърцето твое и сърцето на народа ти, че тъмен кръст над всички е надвесен... Добрият дух да стане и да ни дари живот – Христос въскресе!

17


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ГЕРГЬОВДЕН

Г

ергьовден в българския народен календар е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Празнува се на 6 май. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Гергьовден се празнува в чест на Св. Георги, традиционно схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Свети Георги, макар и светец, прилича много на всички възпети от народа ни юнаци, които имат девет сърца, яздят на хвъркати коне, делят мегдан със самодиви, хали и змейове, слизат в долната земя и литват по високото небе, светят като ясно слънце и всякога излизат победители. Народните песни пеят за Цветен Георги, който тръгва на Гергьовден да обиколи земите си и среща на пътя си стара юда самодива с три синджира роби. Първият синджир – все орачи, вторият синджир – все овчари, третият синджир – все копачи. Извадил сабята си, посякъл стара юда и освободил три синджира черни роби. Това е и песента, която се пее, докато се вие венецът над жертвеното гергьовско агне.

ЗДРАВЕЦ ЗА ГЕРГЬОВДЕН Фолклорна песен Дигайте се, Дафтоно, Латино, дигайте се, на цвеке да идем доде слънце не е огреяло, доде роса не е опаднала; да наберем здравец за Гергьовден, да наберем, венци да направим ВЕНЕЦ ЗА АГЪНЦАТА

Друг път на пътя си срещнал сура ламя ―троеглава, шестокрила и дванадесетопашата, затворила шест планини, заключила шест извора‖. Посякъл той с острата си сабя ламята и от трите є глави потекли три реки: ―Едната река – жълто жито по орачи, другата река – руйно вино по копачи, и третата река – мед и масло по овчари.‖ Хората вярват, че св. Георги е уловил дори ламята в Троя. И тогава накарал троянския цар да повярва в Христос. Ламите като символ на езическото или греха са победени от разпятието и една от функциите на светеца Георги е именно змееборството. Така го и изобразяват иконите – св. Георги Змееборец. Свети Георги е покровител на домашните животни. С него се свързва и плодородието по полето. Като му рекла неговата сестра Рани поле, че семената през зимата са изгнили, а засятото през пролетта не е поникнало, той се пуснал от хорото, отишъл на полето, дожаляло му за хората, отключил небето, поръсил земята със ―ситна‖ роса, ―зимницата пораснала, а пролетницата поникнала‖. 18

Фолклорна песен - Здравче, венче, цвеке миризливо, берат ли те моми и невести? - Бера, бера, оти да не бера? Да ме виат на зелени венци, да ме турат на вакли ягненца, да ме ност черкви на молитва.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

СВЕТИ ГЕОРГИ И ЛАМЯТА Фолклорна легенда - Ами плача - казала, - ето го вече змеят, ще ме изяде! - Не бери грижа! - рекъл. И тогава той скочил и тъкмо змеят си подавал вече устата да лапне момата - с копието си го убил. Като убил змея, казал на момата: - Хайде сега върви си. И оттам сетне Свети Георги почнали да го уважават.

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ!

Л

И

ма една легенда за Свети Георги. Свети Георги не са го уважавали хич!

егенда Фолклорната легенда е фантастичен разказ за възникването на нещата от действителността. Тя е предание за минали събития, в което се съчетават реално и фантастично. Литературно произведение или разказ за исторически събития, в което действителността е премислена и украсена с чудновати измислици - сказание, предание, нещо невероятно. 

Легендата обяснява реда в природата и обществото.

В легендата се разказва за остър сблъсък, който се разрешава в нейния край.

- Ами плача - казала тя, - всяка година един змей излиза от това езеро и взима по една мома! Сега дойде вече и моят ред. И мене ще изяде.

В легендата се разказва за далечното минало, когато се е подреждал светът.

Мястото на случката в легендите е конкретно назовано.

- Не бери грижа - казал човекът. - Седни!

Героите във фолклорните легенди са светци, обикновени хора, свръхестествени, митични същества (лами, хали, змейове) и така нататък.

Легендата не е свещен текст, но в миналото хората се вярвали, че разказаната история е истина.

Добре, ама имало нейде си едно езеро. От това езеро излизал всяка година един змей и взимал по една мома. Добре, ама дошло време да вземе една царска дъщеря и да я изяде. Дошъл при нея един човек. А тя плачела. - Защо плачеш, моме? - казал.

Тя седнала. Той легнал на скута й. - Аз ще легна малко да поспя и когато се разбуди змеят, когато забу чи змеят, ти ще ми викнеш! Добре, но змеят, като забоботил, тя не искала да го събуди, ами почнала да плаче. И като плакала, една сълзичка паднала на Свети Георги върху лицето. Като паднала сълзата, той се събудил и рекъл: - Моме, защо плачеш?

19


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ЕНЬОВДЕН ньовден е стар български празник, който се чества на 24 юни. На същата дата източно православната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

Е

ОЙ, ЕНЬО, ЕНЬО, ЕНЬО ЕРГЕНЬО фолклорна песен Ой, Еньо, Еньо, Еньо ергеньо, сутрин ставай, Еньо, на нива иди, в ръка си вземи, Еньо, паламарката, паламарката, Еньо, салтамарката, жито да жънеш, Еньо, снопи да вържеш, нови хамбари, Еньо, ти да напълниш, на нива, Еньо, сватба да дигнеш, в село да дойдеш, Еньо, майка да видиш, майка да видиш, Еньо, и млада булка!

Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг‖. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето “трепти‖, “играе‖ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина — ще боледува. Вярва се, че преди да “тръгне към зима‖ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев или да се отъркаля в росата за здраве. Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види - ще има пари и от здраве няма да се отърве. оан Кръстител според Евангелието води ас-

ОЙ ЯНИ, ЯНИ фолклорна песен Ой Яни, Яни, бре свети Яни! Тръгнал ми е Яни с кола за биле, с кола за биле, за яньовиче, за яньовиче, за кумониче1 Среща го срещна Яньова майка, тя си на Яня тихо говори: – Ой Яни, Яни, бре свети Яни, върни се, Яни, върни се, синко, други отишли, обрали са го, обрали са го, върнали са се. РЕЧНИК: 1. яньовиче, кумониче умалителни съществителни имена за билките еньовче и комунига

20

Й кетичен живот на бреговете на река Йордан.

След като навършва 30 години започва да кръщава хората. Дава Свето Кръщение и на Христос. Наказан е чрез отсичане на главата по заповед на Ирод Антипа. Юдейският цар Ирод се опитва да съблазни жената на своя брат Филип Иродиада. Йоан Кръстител става свидетел на случващото се и се обръща към него: „Ти не трябва да я имаш!―. След тези си думи той е затворен в тъмница. На рождения си ден Ирод дава пиршество и дъщерята на Иродиада, Саломе танцува за него. След като тя приключва танца си, той ѝ се заклева, че ще ѝ даде каквото поиска. Саломе пита майка си какво да пожелае, а тя ѝ отговаря „Главата на Йоана Кръстителя―. За да изпълни клетвата, си Ирод дава заповед да обезглавят Йоан и да донесат главата му на тепсия на танцьорката. След като му отсичат главата, Иродиада нарежда да не я погребват заедно с тялото, тъй като се страхува от възкресението на страшния пророк. Затова заравят главата му на тайно и неизвестно място дълбоко в земята. Нейната придворна Йоана, жената на Хуза, не може да търпи главата на един Божи човек да остане на това безвестно място и тайно я откопава и я отнася в Йерусалим, където я погребва в Елеонската гора.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ЕНЬОВА БУЛЯ

Е

ньова буля

Съществен момент от празничността на Еньовден е моминският обичай Еньова буля. Еньовата буля е момиченце на около 3-4 години, избирано според местната традиция: да е сираче; "изтърсак"; болнаво дете; дете от първо венчило на живи родители. Обличат го в "честита къща" - дом на благочестиви съпрузи в първи брак със здрави деца, като задължително използват булчинско облекло: сватбена риза, червено було, булчински накити и го закичват с венец от еньовче. Детето държи в ръце зелени стръкове, босо е, а момите го пазят, за да не стъпва по земята.

ЕНЬОВА БУЛЯ фолклорна песен Яньова майка на Яня дума: – Ой Яньо, Яньо, ти, свети Яньо, да станеш, Яньо, рано в неделя, зари та викат малките моми, малките моми и голямите,

Обичаят е от два обредни момента: обикаляне в кръг около селското землище и напяване на китките. Срещу празника момите топят китки с вързан на тях пръстен или друг белег в котел с мълчана вода (налята от три извора преди изгрев в пълно мълчание), донесена от две "чисти" (девствени) девойки, покриват го с червена кърпа, престилка или мъжка риза и го оставят да престои през нощта "на звездите" под трендафил.

да та йоблечат в мъжка кошуля,

На сутринта, когато приготвят Еньовата буля, момите обикалят землището на селото в кръг, носейки я последователно на рамене, пеейки песни за плодородие и женитба. След това спират при кладенец или чешма, слагат Еньовата буля в скута на бременна жена (за плодородие), след което й задават въпроси, а случайните отговори приемат за предсказания. След обхождането се връщат в къщата с оставения от вечерта котел, детето вади една по една китките, а момите пеят кратки припевки, по които гадаят за бъдещия съпруг на всяка от тях, за здраве и късмет. Накрая измиват лицата си с мълчана вода за плодородие и здраве (в някои области варианти на Еньовата буля са приготвени женски фигури - от кръстачка на кросно в Ямболско или от гюм в Русенско - също облечени в сватбени дрехи).

на йовчарите бялото мляко,

в мъжка кошуля със ален пояс, да та йопашат кръстом колана, да изгониме лютата ламя, да не ламьоса на чифчиите, на чифчиите жълтото жито, на бакалите руйното вино. А бре, Еньо, русалнико, русалнико, дъждовнико, къде беше ти досега, ти досега, ти до нине, да завали дребен дъждец, дребен дъждец, берекетец.

21


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ДИМИТРОВДЕН - български традиции и обичаи. Свети Д имитровден Димитър е един от любимите светци на българина. На празника, който се чества на 26 октомври имен ден имат всички носещи неговото име.

Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, за това ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им Св.Петка и Св.Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат. Друго българско народно предание, представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.

РАНО МИ РАНИЛ ДИМИТЪР фолклорна песен Рано ми ранил Димитър, Рано ми сутрин в понеделник. 1

Изведи лиси биволи, наора черни угари2, посе ги с бяла пшеница, напълни нови хамбари. Станала катлък3 година, крината4 желта жълтица, килото бели грошови на чорбаджии продава, 5

на сиромаси харизва . Записана в село Лиси връх, Новопазарско, октомври 1929 г. РЕЧНИК: 1. лиси - които имат светло петно на главата 2. угар - разорано поле 3. катлък

- двойно плодородна

4. крина - стара мярка за житни култури 5. харизвам - давам даром, подарявам

22

В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студа. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен. От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден, така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер. Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а башмайсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите. На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи, на места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи, стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце. Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година. На трапезата се приготвя гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци, слага се варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ДИМИТРОВДЕН

С

вети Димитър. На 26 октомври църквата почита свети великомъченик Димитрий Мироточиви, родил се през III век в град Солун. Баща му бил градоначалник на Солун и макар тогава да имало жестоки гонения срещу християните, баща му тайно вярвал в Христа. В една от стаите си, заедно със съпругата си те шептели молитви над иконите на Спасителя и света Богородица. Дълги години усърдно молели Бог за наследник и когато той се появил на бял свят те го нарекли Димитрий. Цял Солун отпразнувал щастливото събитие на родителите, а те в благодарност към Бог раздали милостини към бедДнес мощите на светеца се съхраняват в църквата ните хора. “Свети Димитър Мироточиви”, Солун Когато Димитрий пораснал, родителите му показали стаята с двете икони, запознали го с Христовата вяра. смърт. Между зрителите бил и Нестор, чиито Димитрий присърце приел вярата и скоро свенаставник във вярата бил Димитрий. Младият щеник го кръстил, в малката тайна стая. юноша решил да се изправи срещу бореца и в Когато Димитрий навършил пълнолетие, родисмъртната хватка успял да го хвърли върху телите му починали, оставяйки богато наследкопията, така както той хвърлял праведните ство. Тогава цар Максимиан го повикал и назхристияни. начил да управлява цялата Солунска област, Ядосан Максимиан, заповядал да отсекат глакато му заръчал да очисти града от нечестивата на Нестор, а Димитрий да бъде пронизан вите християни и да убива всеки дръзнал да с копие в килията си. каже името на "разпнатия". Християните прибрали през нощта на 26 окИзрасналият с Бог в сърцето Димитрий, разбитомври 306 година, тялото на светеца, а верра се нямал подобни намерения и напротив, ният слуга на Димитрий - Луп, взел напоената веднага щом се върнал в Солун, започнал да с кръв риза и натопил в нея и пръстена му. С изповядва и да прославя Исус Христос. тях той извършил много чудеса. Скоро Максимиан дочул, че градоначалника Когато гоненията на християните престанали, му е християнин и е обърнал вярата на много над гроба му в Солун бил построен малък хора. Връщайки се от Сарматската война царя храм. По-късно благодарен за изцелението си ядосан тръгнал към Солун. В това време Димирянин решил да събори и построи нова помитрий поверил цялото си имущество и скъпоголяма църква за Свети Димитър. Открили ценности на слугата си като му заръчал, да го костите непокътнати а от тях изтичало благораздаде на сиромасите и нуждаещите се. вонно миро. За това получил името МироточиКогато Максимиан попитал Димитрий истина ви. ли е това, което чува, той му отговорил без Иконата на св. Димитрийпоказколебание, че е истина, че е християнин, и че ва светията изобразен на кон, в порицава езическото многобожие. Максимиан бойни доспехи, убивайки с козаповядал да хвърлят Димитрий в тъмницата. пие Лий – символ на неверника Междувременно царят устройвал гладиаторсантихрист. В българските траки игри, в който прочут борец - Лий, се биел с диции и обичаи св. Димитър е християните, след което ги хвърлял отвисоко един от най-обичаните светии. 23 върху копия, обричайки ги на мъчителна


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ПОСЛОВИЦИ И ПОГОВОРКИ

П

ословиците са кратки народни умотворения, най -често съставени от едно изречение. С него се изказва обобщена мъдрост, резултат от вековния опит на нашите предци. Пословиците правят речта ни по-образна, изразителна и стегната. Устойчивите изрази: „дето има една стара приказка‖, „старите казват‖, „дето се казва‖ и др., въвеждат пословиците в речевия поток, което означава, че те са характерни за устното езиково общуване. Но не са редки случаите и на употребата им в писмената реч. Неизвестни са имената на народните творци, създали крилатите мисли-сентенции. Кратките народни мъдрости обхващат почти всички сфери от живота на човека и обществото и в тях се долавят чувство за хумор, остра наблюдателност и вечен стремеж на народа ни към добро и справедливост. Повечето от пословиците са художествени обобщения на конкретни житейски наблюдения. Изразът: „Две дини под една мишница не се носят. ‖, се превръща в пословица, когато конкретният смисъл получава преносно значение. В него е скрита житейска мъдрост. Тя звучи като предупреждение-да не се започват две работи наведнъж, защото тогава нито едната, нито другата работа може да се свърши добре. Други пословици възникват от фолклорни творби. Поуката от приказката „Вълкът и овчарят‖ има самостоятелни функции за въздействие. Тя внушава изстрадани истини: „Вълкът козината си мени, но нрава — не. ‖, което означава, че лошият човек трудно се променя. Трета група пословици навлизат в речта от библейски притчи или от литературни творби, например: „За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство. ‖, т. е. човек трябва да държи на достойнството си, за да го уважават хората. Заключителното или най-характерното за творбата изречение се превръща в пословица. Отделни изрази от любими творби придобиват ролята на сентенции (изречение, което изразява мъдра мисъл): „Не се гаси туй, що не гасне. ‖ (Вазов)

24

Най-много пословици са посве-

тени на стремежа на българина към учение и знание: „Който се учи, той ще сполучи.", „Без наука няма сполука. ‖ „Книгата е четири очи. ‖ и др. В други пословици се изтъква уважението към родителите и обичта между членовете на семейството, вярно на традициите: „Бащино огнище, топло пепелище! ‖, „Майка на чедо зло не мисли.", „Брат брата не храни, ала тежко му, който го няма.‖Българинът цени и уважава труда, учението, обичта, семейния сговор, ума и правдата. В пословиците поуката е ясно изразена: „Не оставяй днешната работа за утре. ‖ Приятелството е ценен дар и народът твърди: „Приятел в нужда се познава.‖Когато всеки един от нас среща трудности и трябва да ги преодолее, верният и последователен в действията си истински приятел ще ни помогне, а неискреният ще се оттегли. Неслучайно се казва: „ От пословицата дума не може да се махне. ‖ Краткостта й е едно от условията, които подпомагат бързото й запомняне. Думите й са подредени така, че нито една от тях не може да се замени с друга.

П

оговорките са кратки народни умотворения - изречение или словосъчетание с преносно значение. Словосъчетанието „От дъжд на вятър‖ означава от време на време, а „След дъжд качулка‖ - намерено е разрешението на даден проблем със закъснение. За да разберем скритото послание на пословиците и поговорките, необходимо е да вникнем в смисловото значение на всяка една дума, да усетим силата на народната мъдрост. Бележитият български възрожденски книжовник Иван Богоров въвежда употребата на термините пословица и поговорка. Първият български фолклорист - Петко Рачов Славейков, е събрал и записал повече от 20 000 пословици и поговорки и ги е наричал „избрани думи" или просто „изречения". Друго ревностни изследователи на пословици са Стефан Л. Костов, Александър Т. Балан, Михаил Арнаудов и др. Добре е да употребяваме пословици и поговорки, когато добре сме разбрали техния смисъл. Пословиците, точно подбрани и уместно използвани, придават убедителност на мисълта ни.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

КРАТКИ ФОЛКЛОРНИ ЖАНРОВЕ

Г атанката, както пос-

Ни се яде, ни се пие, на снага не се носи - без него нищо няма. (Времето)

ловицата и поговорката, е кратко народно умотворение. Твърде разнообразна по съдържание, тя е свързана с природните явления, бита и поминъка на хората. Българският народ е мъдър и остроумен. Гатанките отразяват свежото му чувство за хумор, неговата жизнерадост, поетическия му талант.

Вар варосано, зид зидосано, нито дупка, ни прозорче. (Яйцето)

Интересна е тази гатанка, която трудно се отгатва. Различни са средствата за художествено загатване на „скрития" предмет или явление, присъстващи в образния текст на гатанката. Най-често предметът, за който трябва да се досетим, е представен чрез друг предмет: „Сиво кълбо с игли набодено”. Посочени са отличителните черти на загатнатото-сивото кълбо по форма, по големина и по цвят прилича на таралеж, а иглите, избодени по него - на бодли. Текстът на гатанката обикновено се състои само от едно изречение: „Червеничко, мъничко, всекиго от пътя отбива.”. Важна е ролята на епитета в лаконичното народно умотворение. Твърде често в тези гатанки се използват епитети, в които качествата на предметите се дават описателно: „Модро е, няма дъно, няма край." (Небето). Епитетът се употребява в съчетание с някои собствени имена. В този случай той винаги изразява качество, присъщо на загатвания предмет. Например: Дълъг Димо без кости по небето ходи на гости. Реката например е дълга Неда, лозата - крива Деспина, кавалът - жълт Ревльо, яйцето мазан Бойко, и т. н. За създаване на образи в гатанките се използва и сравнението:

Особено разпространена е отрицателната форма на сравнението. В гатанките често се среща и олицетворението - неодушевен предмет се представя чрез одушевен. Например: „Дрипава циганка и пред царя излиза.” Някои гатанки са построени като кратки стихотворения: По ливади свещи горят, слънце грее - не топи ги, вятър вее - не гаси ги. Минзухарите са изобразени като горящи свещи, на които приличат по форма и по цвят, но пълната прилика се отрича: „слънце грее - не топи ги, вятър вее - не гаси ги‖. От гатанките, както и от пословиците, дори една дума не може да се махне. Гатанките имат за цел да събудят любопитството, да привлекат вниманието на слушателите. Те поразяват читателя със своята неочакваност, с интересните си съпоставки и сравнения. Едни от най-сполучливите гатанки се изграждат върху парадокса: „Черна къделя, бяла жица.” (Биволицата и млякото й) Близо до парадокса и във връзка с него често стои антитезата - противопоставянето. Контрастно се съпоставят качества, положения и действия: Църна квачка пилци сбира, бела ги разпъжда. (Нощта, денят и звездите) Използват се често и антоними: малко-голямо, сухо-мокро, мек-твърд, слуга-господарка, студ -жега, има-няма: По бяло поле ходи, черна диря оставя. Между най-ревностните събирачи на народни гатанки е поетът Петко Рачов Славейков. Създаването на поетични гатанки продължава и днес. Чрез гатанките човек обогатява знанията и опита си.

25


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ПАСХА ПАСХАЛНА МОЛИТВА Славете Господа, защото Той е милостив и милостта Му е вечна. Славете Бога на Боговете, защото милостта Му е вечна. Славете Царя на царете, защото милостта Му е вечна. Този, Който сам твори велики чудеса, защото милостта Му е вечна. Който е сътвори небесата премъдро, защото милостта Му е вечна. Който разстла земята над водата, защото милостта Му е вечна. Който сътвори велики светила, защото милостта Му е вечна. Слънцето, за да царува денем, защото милостта Му е вечна. Луната и звездите, за да царуват нощем, защото милостта Му е вечна. Който порази Египет и неговите първородни синове, защото милостта Му е вечна. И изведе от него своя Израел, защото милостта Му е вечна. С ръка силна и длан простряна, защото милостта Му е вечна. И разсече Червено море на части, защото милостта Му е вечна. И преведе през него народа на Израел, защото милостта Му е вечна. А фараона и войската му удави в Червено море, защото милостта Му е вечна. Който преведе Своя народ през пустинята, защото милостта Му е вечна. Който порази великите царе, защото милостта Му е вечна. Който наказа могъщите царе, защото милостта Му е вечна. Сихон, царя амореиски, защото милостта Му е вечна. И Ог, царя на Башан, защото милостта Му е вечна. И даде земите им в наследство, защото милостта Му е вечна. В наследство на Израел, роба Свой, защото милостта Му е вечна. Който си спомни за нас в нашето унижение, защото милостта Му е вечна. И ни избави от нашите врагове, защото милостта Му е вечна. Който дава хляб на всяка плът, защото милостта Му е вечна. 26 Славете Бога до небесата.

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ! даизмът е авраамическа религия, разпространена най-вече сред евреите. Юдаизмът се основава на еврейския канон на Библията, известен като Танах, и е доразвит в по-късни текстове като Талмуд.

Ю

Юдаизмът е религия на евреите, прогонени от Египет и получили чрез пророк Мойсей Божиите заповеди. Древните израилтяни се заселват в Египет като свободни хора, дошли от земите на Месопотамия. От страната на робството ги извежда пророк Мойсей, чрез когото по време на четиридесетгодишното си преминаване през пустинята получават Закона. Чрез тази религия евреите удостоверяват принадлежността си към древната вяра на Авраам, Исаак и Иаков, към древните традиции на своя народ. За тях остава характерно чувството за свързаност на Бог и народ, на принадлежност на Бога към своя народ и на народа към своя Бог. Ето защо юдаизмът се идентифицира като народностна религия, а според съвременните изследователски критерии като национална религия. Юдаизмът е религия на писания Божи закон. Законът е даден на евреите и тяхно задължение е да го спазват, за да могат да се подготвят за живот под единовластието на Бога на Обетована земя. Според свещените писания тази обещана земя е Ханаан. В юдаизма се утвърждава разбиране за свещена история - бог Яхве е осветил историческото време, вложил е в историята промисъл и я насочва към последната цел – хилядолетно царство на Обетованата земя.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ПАСХА

П

разникът Пасха бил установен в Стария Завет в памет на избавлението на еврейския народ от египетско робство (Изх. 12:23-27). Той е найстарият израилски празник. С думата "песах" било означено "отминаването" на ангела покрай еврейските домове, чиито врати били белязани с жертвената кръв на агне (Изх. 12:7). Това бил най-големият юдейски празник, празнуван от 15 до 21 ден на месец нисан (по лунния календар), който при известната си подвижност съвпада с месеците март и април. В новозаветната епоха празникът Пасха е свързан с Възкресението на Господ Иисус Христос от мъртвите. Така, както свидетелстват и евангелистите за Възкресението, бил отбелязван и християнският празник пасха "рано в първия ден на седмицата", след първия ден на юдейската Пасха. В древната църква под "Пасха" разбирали седмицата преди Възкресението, наричана "кръстна Пасха", и седмицата след него, наричана "възкресна Пасха". По време на Пасха (Pesah) символично се преповтарят моменти от последната вечер преди бягството. Самото събиране около празничната трапеза се нарича Седер (Seder). На всяка празнична трапеза присъстват точно определени блюда:

  

Маца - обреден хляб

Солена вода - за да припомня сълзите, пролети от еврейските роби в Египет.

Зелени подправки, които се потапят в солената вода

Зроа - печено късче агнешко месо с кост, символизиращо пасхалното жертвоприношение и напомня за разрушението на Храма. Месото може да бъде изядено едва на следващия ден след Седер.

Марор - горчиви билки Харосет - сладка паста от орехи, сушени или пресни плодове

Всеки участник в празничната трапеза трябва да изпие 6 чаши вино. Единственият продукт, за който в тия дни няма място на празничната маса, а и където и да било в еврейския дом, е хляб (хамец, който за разлика от маца е квасен продукт). По време на вечерята се извършва ритуално измиване на ръцете и се чете свещена книга, в която се разказва за извеждането на евреите от Египет. С тази трапеза започва еврейската Пасха. А

ритуалът край масата се провежда по строги правила, наречени "Седер" (ред, порядък). Вечерта, след като се скрие слънцето, еврейските семейства се събират на празнична трапеза, за да четат заедно Агада (или Хагада, Устен Закон) - книга, която разказва за освобождението на синовете на Израел от 400годишното египетско робство. Най-малкото дете в семейството пита "Защо тази нощ е различна от всички други нощи?", а баща му отговаря: "Защото бяхме роби на египетския фараон и Бог ни изведе от Египет". По време на празника се пеят песни, възхваляващи Бог Яхве. По време на Пасха символично се преповтарят моменти от последната вечер преди бягството: В тази вечер главата на семейството чете за това как Всевишният заповядал на Мойсей да изведе еврейския народ от Египет. Фараонът не искал да пуска своите роби и на Египет били пратени наказания: водите на Нил се превърнали в кръв, улиците се изпълнили с пълчища от жаби, след това плъзнали кърлежи, нападнали диви зверове, започнал да измира добитъкът, градушка и скакалци сравнили със земята посевите, паднал тридневен мрак и накрая започнали да измират първенците в държавата. Денят след Седер е първият от празника.Следващите 5 дни се наричат "полупразници". За религиозните денят след пасхалната трапеза е време за молитви и отдих. За светското население е почивен ден, който е прието да се прекарва със семейството.

27


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ПРАЗНИЦИ В ИСЛЯМСКАТА РЕЛИГИЯ СВЕТЕЦЪТ Слави Славов В махалата имахме един светец: Хасан ага, за когото баща ми казваше, че като него няма друг в село. И затова аз винаги при среща внимателно го наблюдавах. Висок, строен, леко приведен от годините, с бяла, леко подстригана брада, със сини като мъниста очи. Гласът му беше тих, благ. С дядо бяха приятели и дълго си говореха на пейката. Една сутрин, когато слънцето весело грееше и агънцата с прегракнали гласчета блееха, в двора на Хасан ага имаше оживление. Почти всички от семейството му бяха се събрали около жертвения овен (коч). Преди изгрев слънце най-възрастната жена е къносала (боядисала със специално багрилно вещество) овена във формата на конска сбруя и сега децата го доукрасяваха с цветя и червени конци. След това дадоха на животното да пие вода, покриха очите му с кърпа и с успокоителни думи го повалиха на земята с глава, обърната по посока на Кааба (свещено място за мюсюлманите, което се намира в гр. Мека, Саудитска арабия). – Комшиите днес имат празник. Курбан Байрам – каза баща ми и продължи: Хасан ага се е пременил, като за сватба... Към обяд някой извика на вратата. Дядо рипна от кревата, дето бе полегнал, и забърза по калдъръма, аз след него. Бе Хасан ага. – Абе, комшу, нали знаеш днес е нашият голям празник Курбан Байрам, та това е за вас, нося едното бутче от курбана – рече Хасан ага и подаде една тава с голям бут в него, още ухаещ на прясно месо. – Благодаря, ама нямаше нужда, има и понуждаещи се от нас... – каза тихо дядо. – Ти ще мълчиш, докато съм жив, тъй ще е – смъмри го Хасан ага и тръгна към дома си. Дядо се усмихна и промърмори: – Свят човек е нашият съсед!

28

След години, аз лично почувствах тази святост: той даде пари да си купя велосипед и бях първият гимназист в село, който караше това чудо на техниката, на две колела, а не пада, върви...

И

слямът е религия на поклонниците на Аллах. Историческото начало на исляма е положено през VІ в. на Арабския полуостров и се свързва с дейността на пророк Мухаммад (Мохамед). Религията е дадена според мюсюлманите чрез Откровение от Аллах, получено чрез пророк Мухаммад и записано в свещена книга – Коран. По спецификата на веровите си принципи ислямът е строго монотеистична религия, утвърдила се в средата на предишни различни племенни вярвания на арабите. По характера на религиозната цел и принципи на формиране на религиозната община той има универсалистки, наднационален характер и, като се отчита и степента на разпространението му, се приема за световна религия, най-младата по време на възникването си. Всъщност според мюсюлманите хората в началото са имали една религия (диин), един правилен път към Бога, но после са започнали спорове помежду си и пътищата им към единия Бог са се омножествили. Тогава Бог дава на народите различни закони, за да изпита всеки народ чрез дадения му закон; след тези изпитания всички следва да се възвърнат отново към поклонението на един Бог. Свещената история на вярващите в Аллах, т. е. на мюсюлманите, започва от пророк Ибрахим (Авраам), чрез този пророк се утвърждава единството на Аллах с вярващите в Него. От тази гледна точка ислямът се идентифицира като авраамитска религия, също както и юдаизмът. По семитско коляно арабите смятат себе си за наследници на Исмаил, сина на Ибрахим и Агар.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ПРАЗНИЦИ В ИСЛЯМСКАТА РЕЛИГИЯ

Д

ва са основните празника в мюсюлманската религия - Курбан Байрамът и Рамазан Байрамът, познат като Шекер Байрам.

помежду им и заздравява братските връзки.

И

звършване на заколението на курбана. Курбанът се коли във времето от първия ден до вечерния намаз на третия ден на байрама.

К

урбан Байрамът е мюсюлмански празник на жертвоприношението в чест на приключването на хаджа, отбелязван на 10– тия ден от месец „зул хидж― по мюсюлманският календар хиджра в памет на жертвоприношението на пророка Ибрахим. На него се колят жертвени животни (наречени курбани) — овце, кози, камили, крави и телета. Чете се специална молитва преди коленето.

Р

амазан Байрамът, познат и като Шекер Байрам, е мюсюлмански празник на разговяването, отбелязван в чест на приключването на говеенето (постите) през месец рамазан. През целият месец рамазан мюсюлманите през деня — от зазоряване до залез слънце (ифтара), говеят (постят), като не ядат и не пият нищо. Задължително найнапред децата поздравяват своите родители и роднини и искат прошка от тях. Този празник продължава 3 дни до късни ча со в е и всички се веселят. На празника се сервират сладки ястия — баклава, сладки и кафе с много захар, затова се нарича също Шекер Байрам. Започва да се отбелязва през 624 г.

СЪЩНОСТ НА КУРБАНА

К

урбан е животното, заклано в определено време в името на Всевишния Аллах. Той е израз на признателност към Него за благата, с които е дарил хората. Курбанът представлява служене, извършено чрез имота. Предписанието за курбан е низпослано през втората година на преселението на първите мюсюлмани в Медина. Подпомагането на бедните от страна на богатите чрез месото от курбана поражда любов

Курбанът се подкарва към местозаколението с добро, без грубост. Ножът трябва да бъде добре заточен. Най-добре е собственикът да извърши заколението. Ако е непосилно за него, може да го извърши и друг. Курбанът се полага върху лявата страна по посока къбле (Мека). След това колещият прерязва под долната челюст на животното хранопровода, дихателната тръба и двете основни вени, като изрича: Бисмилляхи Аллаху екбер (В името на Аллах, Аллах е велик). Главата не се отделя от тялото и не се дере, докато не настъпи смъртта на животното. Ако умишлено при заколението не е произнесено „Бисмиллях", месото на животното не се яде.

Р

азпределение на курбана. Месото може да използва както собственикът, така и всеки, на когато бъде предложено. То се поделя на три части, от които едната - за бедните, другата за роднини и приятели, и третата - за семейството. Редно е също така месото изцяло да бъде раздадено или пък изцяло използвано от приносителя, ако той има многолюдно семейство и не може често да осигурява на трапезата месо. Кожата на курбана, след обработването й, може да се използва както за извършване на намаз или за дома, така и да се дари на благотворителни фондации и организации. за курбан. Курбан могат да Ж ивотни бъдат следните видове животни: овце, кози, говеда, биволи и камили. Овцете и козите трябва да са навършили една година, говедата и биволите да са навършили две години, а камилите - пет години. Овцата и козата могат да бъдат курбан само за един човек. Говедото, биволът и камилата могат да бъдат курбан за не повече от седем човека. 29


ЛИТЕРАТУРА, Учебно помагало - 5 клас  

В помощ на учителя и ученика в 5 клас