Page 1

РАЗДЕЛ I: ЧАСТ I:

СВЕТЪТ И ЧОВЕКЪТ МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО


РАЗДЕЛ I

СВЕТЪТ И ЧОВЕКЪТ

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

Р

азвитието на човешкото общество определя формирането на три мисловни представи за обяснение картината на света. Тя е творчески продукт на човешката мисъл, която, от своя страна, преминава през три етапа на развитие, известни като МИТОЛОГИЧЕН, ФОЛКЛОРЕН И ЛИТЕРАТУРЕН. Всеки от тях допълва от своя позиция представите за света на древния човек. Мисловният процес получава нови възможности за изява чрез развитието и обогатяването на словесния изказ.

МИТОЛОГИЯ ФОЛКЛОР ЛИТЕРАТУРА

МИТОЛОГИЧНИЯТ РАЗКАЗ търси външното сходство между човека и света. Митът формира универсално образно мислене, което обобщава видяното и почувстваното. Словото на митологичния разказ носи частица от божествената сила на природния разум. Затова и хората, създатели на митове или предаващи ги чрез слово, са обожествявани. Но с развитието на човешкото общество проблемите на рода и семейството излизат на преден план. Изискват нов тип мислене. Започва етапът на т.нар. ФОЛКЛОРНО МИСЛЕНЕ на човека, формирало нови колективни представи не само за света, но и за трудния човешки делник. Фолклорният разказ обобщава знанията на човека в трудната битка с реалностите на живота. Фолклорните творби са анонимни и имат устна форма. Словото разказва за миналото на рода чрез отделния човек. Той остава анонимно неназован. Общественото развитие в историята на човешката култура и цивилизация създава условия за формиране на ЛИТЕРАТУРЕН ТИП МИСЛЕНЕ - трети етап от развитието на човешката словесност. Литературата е немислима като творчески резултат без многовековната традиция на устното творчество. Тя е индивидуална писмена форма на словесността. Наличието на писменост е предпоставка за нейната поява. Но преходният период между фолклор и литература обединява търсенията на двата типа мислене. Дълго време литературата продължава да следва традициите на фолклора, които имат изцяло устна форма на изява. Така вътрешното взаимодействие между фолклор и литература обогатява мисловните процеси у човека. Появяват се два типа изкуство - на устния и на писмения разказ. Твърде често те са творческа проява на един и същ човешки индивид. Митологичното, фолклорното и литературното мислене са етапи в развитието на човешката словесност. За всяка национална култура те имат различна продължителност и трудно могат да се разграничат в общата история на човешката цивилизация. Приемствеността между мит, фолклор и литература е естествен, макар и вътрешно противоречив процес на взаимно развитие и съзряване. Литературата несъмнено обобщава опита на човечеството и всичко постигнато като мисловен потенциал в развитието на човешката словесност. Но без присъствието на фолклора и мита в развитието на човешката културна история появата на литературата е немислима. Мит, фолклор и литература са не само етапи от развитието на човешката словесност, но и естествени процеси на формиране и съзряване на човешкото образно мислене.

3


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА

СТАРОГРЪЦКИ МИТОВЕ

4

ПРОИЗХОД НА СВЕТА И БОГОВЕТЕ

В

началото съществувал само вечният, безграничен и тъмен Хаос. В него се криел изворът на живота на света. Всичко възникнало от безграничния Хаос - целият свят и безсмъртните богове. От Хаоса произлязла и богинята Земя - Гея. Широко се разстлала тя, силна, даваща живот на всичко, което живее и расте върху нея. А далеч под земята, тъй далеч, както е далеч от нас необятното светло небе, на неизмерима дълбочина се родил мрачният Тартар ужасна бездна, запълнена с вечна тъма. От Хаоса, извор на живота, се родила и могъщата сила, всичко оживотворяващата Любов - Ерос. Започва да се създава светът. Безграничният Хаос родил вечния Мрак - Ереб, и тъмната Нощ - Нукта. А от Нощта и Мрака произлезли вечната Светлина - Етер, и радостният, светъл Ден - Хемера. Светлината се разляла по света и започнали да се редуват нощта и денят. Могъщата, благодатна Земя родила безкрайното синьо НебеУран, и Небето се изпънало над Земята. Гордо се издигнали към него високите Планини, родени от Земята, и широко се разляло вечно шумящото Море. От майката Земя са родени Небето, Планините и Морето, баща те нямат. Уран - Небето - се възцарил в света. Той се оженил за благодатната Земя - Гея. Уран и Гея имали шестима синове и шест дъщери - могъщите, страшни титани. Един от синовете им, титанът Океан, който обгръщал като безбрежна река цялата земя, и богиня Тетида дали живот на всички реки, които носят своите вълни към морето, и на морските богини - океанидите. А титанът Хиперион и богинята Тея дали на света деца: Слънце - Хелиос, Месечина - Селена, и румената Зора - розовопръстата Еос (Аврора). От Астрей и Еос произлезли всичките звезди, които светят нощем на тъмното небе, и всичките ветрове: буйният северен вятър Борей, източният Евър, влажният южен Нот и приятният западен вятър Зефир, който докарва дъждоносни облаци. Освен титаните могъщата Земя родила трима великани - циклопи, с по едно око на челото, и трима грамадни като планини петдесетглави великани - хекатонхейри (сторъки), наречени така, защото всеки от тях имал по сто ръце. На тяхната страшна сила нищо не може да устои, тя е стихийна и безгранична. Уран намразил децата си - великаните, затворил ги в дълбок мрак в недрата на богинята Земя и не им позволявал да излизат на светлина. Страдала от това майка им - Земята. Тежало й това ужасно бреме, затворено в недрата й. Повикала тя децата си, титаните, и започнала да ги увещава да се опълчат срещу бащата Уран; но те се страхували да вдигнат ръка на баща си. Само най-младият от тях - коварният Кронос, чрез хитрина свалил баща си и заграбил властта му. Богинята Нощ родила за наказание на Кронос цял сонм ужасни божества: Танатос смърт, Ерида - раздор, Апата - измама, Кери - унищожение, Хипнос - сън с рой мрачни, тежки сънища, безмилостната Немезида - отмъщение за престъпления, и много други. Тези богове внесли ужас, раздори, измама, борба и нещастие в света, където се възцарил на бащиния си престол Кронос.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

Мрак +

Нощ

Хаос Гея

Тартар

Ерос

Светлина Ден

Уран + Гея

Титани

Океан

Планини

Циклопи

Великани

Хиперион + Нощ

Смърт

Морета

Астрей

Кронос

Деметра + Рея

Раздор Измама

Хадес Посейдон Зевс

5


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ЛЮБОПИТНО ЛЮБОПИТНО ХАОСЪТ (на ХАОСЪТ гръцки: (на Χαος) гръцспоред древните ки: Χαος) гърци според стои в основата надревните всичко. Те гърци си го представялистои катовмястото основата межна ду небето всичко. Те исиземята, го представяли или като върхушката, като мястото бушуващото между небето къли бо от всички земята, или като стихии. върхушката, От една страна Хаосакълбо бушуващото е първичното от всички празно От стихии. пространство, една страна Хаоса което е след това започва първичното празнодапространссе изпълва с материя, тво, което след а от това друга започва е нещо се да само изпълва по себе с си материя, живо иапоот раждащо друга е нещо живота само в света; по себе мясси тото където живо и пораждащо са събрани живота източв ниците мястото света; на живот, където но несаи събтой самия. рани източниците В Хаоса всички на живот, неща но потъват не и той или самия. се разрушават. В Хаоса всички От Хаосапотъват неща произлизат или се разрушамракът (Ереб) ват. ОтиХаоса нощтапроизлизат (Никта). мракът (Ереб) и нощта (Никта). ГЕЯ е първична гръцка богиня, олицетворяваща ГЕЯ е първична гръцка Земята, богигръцката ня, олицетворяваща версия на ”майката Земята, природа” или гръцката версия майката на ”майката Земя. природа” или майката Земя. Ерос в древногръцката митоЕрос древногръцката митология ев бог на любовта, затова често еe бог логия свързван на любовта, с Афродита. затова Той също често e свързван е честван с и Афродита. като божество Той също на еплодородието.Негов честван и като боримски на жество еквивалент плодородието.Негов е Купидон (желание) също познат римски като екАмур (любов). Както вивалент и Диое нис, така и Ерос също К у ппонякоидон га е н а р и ч а н( ж е Еле аф ни т еер) (Освободител). също познат като Амур ТАРТАР (на гръцки: ( л Τάρταρος) юбов). в древногръцката Както митология е и Дидълбока бездна, най-мрачното онис, така и място в подземния свят, също затЕрос вор, мястое за наказаните от понякога наричан Елефтер боговете. В него е и Тифон. (Освободител). Пред него пазят сторъките хекатонхейри. ТАРТАР (на гръцки: По-ниско Τάρταρος) е дори от древногръцката в царството на мъртвите. митология е дълбока бездна, най-мрачното място в подземния свят, затвор, място за наказаните от боговете. В него е и Тифон. Пред него пазят сторъките хекатонхейри. Пониско е дори от царството на мъртвите. 6

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ! Терминът митология (на гръцки: μσθολογία, μῦθος - предание, разказ и λόγος - учение) може да означава наука за митовете, която изследва техния произход, значение и развитие, или сбор от митовете на даден народ или държава.Така сравнителната митология е наука, сравняваща допирните точки в митологиите на различни култури, докато Древногръцката митология е термин за всички митове и легенди, произлезли от Древна Елада. Митовете са преди всичко разкази, често в поетична форма, за легендарните приключения на герои от най-стари времена. За древните народи разказите за действията на боговете и героите дават отговор на въпроси, свързани с възникването на света, появата на човека и неговата съдба, дават обяснение на някои природни явления и на преходността на нещата от живота.Всички народи създават легенди от този тип, които често много си приличат. Древногръцката митология е най-добре засвидетелстваната и популярна митологическа система в Европа. Съдържа множество от разкази за живота и подвизите на много герои и богове. Гръцката религия няма свещени книги и възприема и чужди божества в гръцкия пантеон. Гръцката митология е съставена от части на голям брой разкази, които обясняват произхода на света и детайли от живота и приключенията на голямо разнообразие от богове, богини, герои и героини. Тези разкази първоначално били формирани и разпространени под устна поетична форма. Оцелелите до наши дни извори от гръцката митология са литературни преработки на тази устна форма. Гръцката митология е отразена и в артефакти, някои от които са произведения на изкуството, особено в творбите на вазописците. Самите гърци се обръщали към митовете и свързвали с тях произведенията на изкуството, за да хвърлят светлина върху култови практики и ритуални традиции, които били древни и лошо разтълкувани. Митът е народно предание, легенда или разказ за свръхестествени същества и действия, в които са отразени спомените за преживени случки и събития от историята на даден народ. Митът е пряко свързан с религията. В древността е бил форма за опознаване и обяснение на света. Древногръцките, древноегипетските и други източни митове оказват силно влияние върху развитието на световната култура. Често митовете са в основата на религиозни и теологични учения и теории. Митът е синкретично изкуство, зародило се около 3000 г. пр. Хр.Предаването,разказването на митовете ставало само на просветените - на мъже навършили определена възраст. Митът е бил съвкупност от изкусни действия - пеене, танци, рисуване, устно слово, докато сега е в поетична форма.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ! ЗАЩО ВЪЗНИКНАЛИ МИТОВЕТЕ? Животът на първобитните хора бил труден. Гладът бил постоянният им спътник, защото не познавали земеделието и нямали домашни животни. Разчитали на лова и риболова, на даровете на природата. А тя невинаги била щедра към тях. Търсейки прехрана, нашите прадеди прекарвали по-голямата част от живота си под открито небе и постоянно зависели от немилостивите природни стихии. Освен това навсякъде било пълно с опасности, горите и планините гъмжали от хищни зверове, които очите на страха превръщали в невероятни чудовища. Обкръжаващият свят обаче бил не само враждебен, но и необясним. Никой от древните люде не знаел кога и как е възникнал той, кога и как са се появили земята, небето и морето. Защо след нощта идва ден? Кой изпраща светкавиците, облаците, дъжда и снега? Защо през лятото е топло, а през зимата – студено? Защо наесен листата на дърветата окапват, а напролет отново израстват? Благодарение на натрупаните през вековете опит и знания днес ние знаем отговорите на тези въпроси. Ала първобитните хора не ги знаели. Затова си обяснявали случващото се по света с волята на неведоми сили, които нарекли богове. Но тези свръхестествени същества също пораждали въпроси. Кой ги е създал? Имат ли родители? Боговете ли са произлезли от природата или природата е произлязла от тях? Дали самите земя, небе и море не са богове? Ето защо хората създали митовете. Чрез тях си отговаряли на въпросите, които ги вълнували открай време. Митовете били предания, легенди, фантастични разкази за богове и герои, за чудновати явления и страховити чудовища. Били измислици, приказки, басни, но давали отговори. Обяснявали простичко сложните неща. Митовете отразявали отношението на древните хора към заобикалящия ги свят. Те били първите опити да се обяснят както непонятните дотогава природни явления, така и зависимостта на човешката съдба от непредвидимите прищевки на божествените сили. Звучали простичко и дори наивно, но обяснявали. Днес може иронично да им се подсмихваме, но за древните те били чиста истина и никой не се съмнявал в тях. В началото митовете били рожба на устното творчество. След като създали писмеността, хората започнали да ги записват. Така те достигнали до наши дни. Един от главните източници за познанията ни върху старогръцката митол огия е поемата ”Теогония” на древногръцкия поет Хезиод (VІІІ–VІІ в.пр.Хр.). Тъкмо според събраните в нея многобройни митове са преразказани легендите за сътворението на света и родословието на боговете.

ЛЮБОПИТНО ТИТАНИТЕ в древногръцката митология са първото поколение богове, деца на Уран и Гея. Те са шестима братя: Океан, Хиперион, Япет, Кой, Кронос, Крий и шест сестри титаниди Мнемозина, Рея, Тея, Тетида, Феба и Темида. Браковете помежду им раждат второто поколение титани - Прометей, Хелиос, музите, Лето и др. Покъсно са победени в борбата с по-младото поколение богове (Зевс и др. олимпийски богове) и затворени в Тартар. ЦИКЛОПИТЕ са синове на Уран (Небе) и Гея (Земя). Според Хезиод те били силни, непреклонни и лишени от емоции. Циклопите са трима: Бронтес, Стероп и Аргес. Те били захвърлени в мрачния Тартар от баща си Уран. Покъсно Кронос, друг син на Уран и Гея, ги освобождава. Те му помагат да свали Уран от власт, но след това Кронос, отново ги хвърля в Тартар. Те подарили на Зевс гръмотевицата, която му помогнала да свали от власт баща си Кронос. Аргес дал светлината, Бронтес добавил гърма, а Стерон - мълнията. Благодарение на техния подарък Зевс получава прозвището си - Гръмовержец. Циклопите също създават и тризъбеца на Посейдон, лъка на Артемида и шлема, който Хадес дава на Персей, за да убие Медуза Горгона. ВЕЛИКАНИТЕ са сред найразпространените персонажи в митовете, легендите, приказките. Разпространени са в почти всички световни митологии. Обикновено са кръвожадни чудовища, врагове на бого7 вете.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

УЧЕНИЧЕСКИ ТЕКСТОВЕ

ЗАДАЧИ 1. Опишете устно или писмено как си представяте Хаоса. (Виж статията за съчинение описание).

СЪЧИНЕНИЕТО е авторски текст, в който пишещият представя собствени мисли, наблюдения, чувства, разсъждения, оценки по повод на някакъв обект. Обектът, по повод на който се създава съчинение, може да има нетекстов характер, т.е. да бъде: природен, обществен, технически; жив или нежив; действителен или измислен. Възможно е да бъде и текст, с който пишещият съчинението предварително се е запознал. Съчинението може да разглежда обекта по различен начин: да съобщава факт, да описва нещо наблюдавано или въображаемо, да разказва за нещо преживяно или измислено, да коментира житейски проблеми; Темата може да бъде формулирана от друг човек или да бъде на пишещия. Етапи   

в работата върху съчинение: подготовка за писане на съчинение самостоятелно създаване на неговия текст редактиране на текста

СЪЧИНЕНИЕ ОПИСАНИЕ

2. Направете писмено или устно преразказ на някой старогръцки мит, който сте прочели. (Припомнете си изискванията за преразказ).

Съчинението описание има за цел да създаде представа за определен обект чрез разкриване на признаците му. Описваният обект може да бъде: природна картина, обстановка, хора, животни, взаимоотношения между хора, чувство. Основните изисквания към описанието са: да бъде правдоподобно, да разкрива достатъчно и съществени белези, за да представи вярно обекта, да борави с подходящ подбор от думи, съобразен с вида на представяния обект. Съчинението описание следва общия композиционнен модел: увод, изложение, заключение. Подреждането на описателните моменти трябва да се движи от общата представа към уточняващите детайли! ПРЕРАЗКАЗЪТ е вид вторичен (репродуктивен) текст, който в различна степен възпроизвежда съдържателния план на някакъв изходен текст. Преразказът не е резултат от механично запаметяване на текста, а е резултат от индивидуалните представи, породени при възприемането на текста, изразени със собствените думи на преразказващия. Изисквания към преразказа:

8

Смисълът на оригиналния текст не се променя, а само се предава със свои думи.

Спазва се хронологията на събитията от текста първоизточник.

Не се допускат лични преценки и коментари от страна на преразказващия.

 

Пряката реч се преобразува в непряка.

Полученият в резултат преразказ трябва да е смислово свързан текст, отличаващ се с логичност, последователност и завършеност. Това важи дори и в случаите, когато е позволено разместването на определени епизоди от текста.

Правило за единство на глаголните времена. Избира се едно основно глаголно време и то се спазва до края.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

РАЖДАНЕТО НА ЗЕВС

К

ронос не бил сигурен, че властта ще остане завинаги в негови ръце. Той се страхувал, че и срещу него някой ден ще се вдигнат децата му и ще го обрекат на същата участ, на каквато той обрекъл баща си Уран. Страхувал се от децата си. И заповядал на жена си Рея да му донася децата, които се раждат, и безмилостно ги поглъщал. Рея изпадала в ужас, като виждала съдбата на децата си. Вече пет бил погълнал Кронос: Хестия, Деметра, Хера, Хадес (Аид) и Посейдон. Рея не искала да загуби и последното си дете. По съвета на родителите си Уран - Небето, и Гея - Земята, тя се оттеглила на остров Крит и там, в дълбока пещера, й се родил най-малкият син Зевс. В тая пещера Рея скрила сина си от жестокия баща, а нему дала да погълне вместо сина си един продълговат камък, повит в пелени. Кронос не подозирал, че е така изма-мен от жена си. А в това време Зевс растял на остров Крит. Нимфите Адрастея и Идея треперели над малкия Зевс, те го отгледали с мляко от божествената коза Амалтея. Пчели носели мед на малкия бог от склоновете на високата планина Дикта. А пред входа за пещерата млади курети удряли щитовете с мечовете си всеки път, когато малкият Зевс заплаквал, за да не чуе плача му Кронос и да не постигне и Зевс участта на братята и сестрите му.

ЗЕВС СВАЛЯ КРОНОС. БОРБАТА НА БОГОВЕТЕ ОЛИМПИЙЦИ С ТИТАНИТЕ.

П

орасъл и възмъжал прекрасен и могъщ бог Зевс. Той се опълчил срещу баща си и го принудил да върне отново на бял свят децата, които бил погълнал. Едно след друго повърнал Кронос децата си - богове, прекрасни и светли. Те подели борба с Кронос и с титаните за владеене на света. Ужасна и упорита била тази борба. Децата на Кронос се укрепили на високия Олимп. На тяхна страна застанали и някои от титаните, а първи - титанът Океан и дъщеря му Стикс с децата си Усърдие, Мощ и Победа. Борбата била опасна за боговете олимпийци. Могъщи и страшни били техните противници - титаните. Но на помощ на Зевс дошли циклопите. Те му изковали гръмове и светкавици, които Зевс хвърлял по титаните. Борбата продължавала вече десет години. Накрая Зевс решил да освободи от недрата на земята сторъките великани - хекатонхейрите; повикал ги на помощ. Страшни, грамадни като планини излезли те от земните недра и се хвърлили в боя. Те къртели от планините цели скали и ги хвърляли върху титаните. Със стотици скали летели срещу титаните, когато те се приближили до Олимп. Застенала земята, грохот изпълнил въздуха, всичко наоколо се тресяло. Даже Тартар потръпвал от тази борба. Зевс хвърлял една подир друга огнени светкавици и оглушително боботещи гръмове. Огън обхванал цялата земя, моретата закипели, гъст смрадлив пушек забулил всичко. Накрая могъщите титани отстъпили. Тяхната сила била сломена, те били победени. Олимпийците ги оковали и ги хвър-лили вдън мрачния Тартар, във вековната тъма. Пред яките медни врати на Тартар застанали на стража сторъките, хекатонхейрите, за да пазят да не би да се изтръгнат пак от Тартара на свобода мощните титани. На властта на титаните в света бил турен край.

ЛЮБОПИТНО

КРОНОС в древногръцката митология е бог, роден от Гея в кръвосмешителството ѝ с Уран. Той е един от титаните. Първоначално — бог на земеделието, а по-късно, в елинистическия период се отъждествява с бога, персонификация на времето Хронос (на старогръцки: Χρόνος- време). Символизира времето, което води към смъртта. Оскопляването на Уран от Кронос. Джорджо Вазари и Жерарди Христофано, XVI век, Палацо Векио, Флоренция Рея дала меч на Кронос и всички титани с изключение на Океан нападнали баща си Уран. Тогава Кронос отрязал детеродните органи на Уран и ги хвърлил в морето. От капещата кръв се родили ериниите — Алекто, Тисифона, Мегера. След това титаните изкарали от Тартар заточените им там братя и предали властта на Кронос. Кронос отново ги оковал и заключил в Тартар. След това се оженил за сестра си Рея и тъй като Гея и Уран му предрекли, че властта ще му отнеме собственият син, той започнал да изяжда децата си. Първо глътнал Хестия, след това Деметра и Хера, а след тях и Хадес и Посейдон. От съюза на Кронос с нимфата Филира (която после той опасявайки се от ревността на Рея, превърнал в кобила) се родил кентавъра Хирон.

9


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ЛЮБОПИТНО

БОРБАТА НА ЗЕВС С ТИФОН

ЗЕВС (ст.гр. Ζεύς, Διός, Zeus)

о борбата не свършва с това. Гея - Земята, страшно се разсърдила на олимпиеца Зевс за това, че той постъпил така жестоко с нейните деца - победените титани. Тя встъпила в брак с мрачния Тартар и родила ужасно стоглаво чудовище Тифон. Грамадният, със сто драконови глави Тифон се надигнал от земните недра. С див вой разтърсил въздуха. Лай на кучета, човешки гласове, мучене на разярен бик и рев на лъв се чували в този вой. Буйни пламъци се виели около Тифон, а земята се тресяла под тежките му стъпки. Боговете се стъписали в ужас. Но Зевс гръмовержец смело се нахвърлил върху него; започва се бой. Заблестели отново светкавици в ръцете на Зевс, затрещели гръмотевици. Земята и небето се разтърсили до основи. В ярки пламъци лумнала пак земята, както по време на борбата с титаните. Моретата закипявали, щом се доближал до тях Тифон. Със стотици сипел огнените си стрели-светкавици гръмовержецът Зевс; като че ли от техния огън се запалил самият въздух и пламнали тъмните буреносни облаци. Зевс превърнал в пепел и стоте глави на Тифон. Рухнал Тифон на земята; от тялото му се излъчвала такава силна топлина, че всичко наоколо се топяло. Зевс сграбчил тялото на Тифон и го запокитил вдън мрачния Тартар, който го бил създал. Но и от Тартара Тифон все още бил страшен за боговете и за всичко живо. Предизвиквал бури и изригвания; от него и от Ехидна, полужена-полузмия, се родили страшното двуглаво куче Орфо, адското куче Цербер, Лернейската хидра и Химера; често разтърсва Тифон земята. Боговете олимпийци победили враговете си. Никой вече не бил в състояние да се съпротивява на властта им. Те можели сега спокойно да управляват света. Най-силният от тях, гръмовержецът Зевс, взел за себе си небето, Посейдон - морето, а Хадес - подземното царство, царството на душите на умрелите. А земята останала в общо владение. Но макар че синовете на Кронос си поделили властта над света, все пак над тях царува повелителят на небето Зевс; той властвува над хора и богове, той управлява всичко в света.

в древногръцката митология е бог на небето и гръмотевиците, и властващ над всички други богове. Известен още като Зевс Гръмовержец. Той е господар на небето, бог на дъжда. Неговото оръжие са мълниите, които той хвърля по всеки, който му се противопостави. Женен за Хера, но известен със своите ”приключения”. Той също така е известен с това, че наказва тези, които лъжат или клетвопрестъпват. Негова птица е орелът, неговото дърво - дъба. Представян е като бог на справедливостта и милосърдието, защитник на слабите, и наказващ лошите. Преданието: Зевс бил син на Кронос и Рея. Като малък, за да го предпази да не бъде изяден от баща си, както се е било случило с петимата му поголеми братя и сестри, майка му го дала на планински нимфи да го отглеждат на остров Крит. Зевс бил нахранен и отгледан от козата Амалтея. Щом пораснал, отишъл да работи при баща си и един път му дал нектар с билки, предизвикващи повръщане. Това накарало Кронос да повърне порасналите му братя и сестри.

10

Н

ОЛИМП

В

исоко на светлия Олимп царува Зевс, заобиколен от сонм богове. Тук са и съпругата му Хера, и златокъдрият Аполон със сестра си Артемида, и златната Афродита, и властната Зевсова дъщеря Атина, и много други богове. Трите прекрасни Хори пазят входа за високия Олимп и вдигат прикриващия вратата гъст облак, когато боговете слизат на земята или се изкачват в светлите чертози на Зевс. Високо над Олимп се е ширнало синьото, бездънно небе и от него се лее златна светлина. Нито дъжд, нито сняг вали в царството на Зевс; тук е винаги светло, радостно лято. А подолу се вият облаци, понякога те закриват далечната земя. Там, на земята, есен и зима сменят пролетта и лятото, нещастия и скръб сменят радостта и веселието. Наистина и боговете познават скръбта, но тя бързо прехожда и отново радост се възцарява на Олимп. Пируват боговете в своите златни чертози, построени от Зевсовия син Хефест. Цар Зевс седи на висок златен престол. От неговото мъжествено, неземно хубаво лице лъха величие и гордо, спокойно съзнание за власт и сила.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ЛЮБОПИТНО АФРОДИТА е гръцката богиня на любовта и красотата. Според легендата е родена край Пафос, Кипър, след като Кронос отрязва гениталиите на Уран и неговата кръв и семенна течност падат в морето и се превръщат в пяна. От тази пяна се ражда Афродита — найкрасивата от богините. Има и друга версия за нейния произход, съгласно която тя е дъщеря на Зевс и Диона. Афродита е представена и като богиня на плодородието, пролетта и живота. Винаги е обкръжена от рози, анемонии, нарциси и лилии. От името на остров Кипър често била наричана Киприда.

Край престола му е богинята на мира Ейрена (Ирина) и постоянната спътница на Зевс, крилатата богиня на победата Нике. Ето влиза прекрасната величествена богиня Хера, Зевсовата жена. Зевс почита жена си. С почит обкръжават Хера, покровителката на брака, всички богове на Олимп. Когато, блестейки със своята красота, в пищна премяна великата Хера влиза в залата за пиршества, всички богове стават и се покланят пред жената на Зевс гръмовержец. А тя, горда със своето могъщество, пристъпва към златния престол и сяда при Зевс, царя на богове и хора. До престола на Хера стои нейната пратеница, богинята на небесната дъга, лекокрилата Ирида, винаги готова бързо да литне на пъстроцветните си криле и да изпълнява заповедите на Хера в най-отдалечени краища на земята. Пируват боговете. Дъщерята на Зевс, младата Хеба, и синът на троянския цар, Зевсовият любимец Ганимед, надарен от Зевс с безсмъртие, им поднасят амброзия и нектар - храна и питие на боговете. Прекрасни харити и музи услаждат живота им с пеене и танци. Хванати за ръце, те извиват хора, а боговете се любуват на кръшните им движения и на дивната им, вечно млада красота. Пирът на олимпийците става все по-весел. На тези пирове боговете решават всички работи, на тях определят те съдбата на света и на хората.

В много от митовете Афродита е показана като суетна, раздразнителна и обидчива. Въпреки това, тя е една от малцината богове, които са женени, макар че често изневерява на мъжа си. Зевс се е опасявал, че нейната безмерна красота може да породи свади между боговете и я омъжва за Хефест - мрачния бог ковач -най- изкусния майстор и най-грозния сред боговете. Афродита е и основната причина да започне Троянската война. И не само защото именно тя предлага Хубавата Елена на Парис, а и защото разпалва любовта му към нея. Нейна специалност е любовта, но не и романтиката. Тя по-скоро владее разпалването на похотта и ирационалната човешка страст. И тя като другите Олимпийски богове покровителства героите, но само в сферата на любовта.

11


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ЛЮБОПИТНО

АПОЛОН е бог, както от древногръцката, така и от римската митология и религия. Той е братът-близнак на богинята на лова, съответно на Диана, в римската и на Артемида, в гръцката митология. Син е на Зевс и Лето. Аполон се счита за бог на музиката, танците, поезията, медицината и пророчествата. Той е предводител на музите. В изкуствата е представен като красив млад мъж, често с лира в ръка. АРТЕМИДА е древногръцката богиня на лова, плодородието, богиня на женското целомъдрие, покровителка на всичко живо на земята. Тя дава щастие в брака. Самата тя е девственица. Дъщеря е на Лето и Зевс. Сестра-близначка на Аполон. Родени са на остров Делос, който се носел свободно по вълните до момента, в който бременната Лето (Латона) не стъпила върху него. По време на Троянската война заедно с Аполон воюва на страната на троянците.

12

От Олимп разпраща Зевс на хората своите дарове и утвърждава реда и законите на земята. В ръцете на Зевс се намира съдбата на хората; щастие и нещастие, добро и зло, живот и смърт - всичко е в неговите ръце. До вратата на Зевсовия дворец има два съда. В единия съд са даровете на доброто, в другия - на злото. Зевс черпи от тях добро и зло и ги изпраща на хората. Горко на оня човек, комуто гръмовержецът загребва дарове само от съда на злото. Горко и на оногова, който нарушава установения от Зевс ред на земята и не съблюдава неговите закони. Застрашително ще навъси Кроносовият син гъстите си вежди, черни облаци ще покрият тогава небето. Великият Зевс ще се разлюти и страшно ще настръхнат косите му, очите му ще пламнат в непоносим блясък; ще махне той с десница и ще блесне огнена мълния, гръмотевици ще забоботят по цялото небе и ще се разтърси високият Олимп. Не само Зевс бди да се спазват законите. До неговия престол стои пазещата законите богиня Темида. Тя свиква по заповед на гръмовержеца събрания на боговете на светлия Олимп и народни събрания на земята и следи да не се нарушават редът и законът. На Олимп е и Зевсовата дъщеря, богинята Дике (Дика), която бди за правосъдието. Зевс наказва строго несправедливите съдии, когато Дике му донесе, че те не спазват законите, дадени от Зевс. Богиня Дике е защитничка на правдата и враг на измамата. Зевс пази реда и правдата в света и изпраща на хората щастие и нещастие. Но макар че Зевс изпраща на хората щастието и нещастието им, тяхната участ се определя от неумолимите богини на съдбата - мойрите, живеещи на светлия Олимп. Участта и на самия Зевс е в техните ръце. Над смъртни и над богове властва съдбата. Никой не може да избегне нейните повели. Няма сила, няма власт, която би могла да измени нещичко от онова, което е отредено на боговете и на смъртните. Пред съдбата може само смирено да се преклониш и да и се подчиниш. Само мойрите знаят повелите на съдбата. Мойрата Клото преде нишката на живота на човека, определяйки продължителността на живота му. Скъса ли се нишката, свършва и животът. Мойрата Лахеза изтегля, без да гледа, жребия, който се пада на човека в живота. Никой не е в състояние да измени определената от мойрите съдба, тъй като третата мойра, Атропа, записва в дълъг свитък всичко, що са определили на човека в живота нейните сестри, а което е веднъж записано в свитъка на съдбата, то е неизбежно. Великите, строги мойри са неумолими. На Олимп има още една богиня на съдбата - тя е богинята Тюхе, богиня на щастието и благоденствието. От рога на изобилието рога на божествената коза Амалтея, с мляко, от която бил отхранен самият Зевс, тя сипе дарове на хората и честит е оня човек, който срещне в своя жизнен път богинята на щастието Тюхе; но колко рядко се случва това и колко нещастен е човекът, от когото се отвърне богинята Тюхе, която доскоро му е давала своите дарове! Така царува на Олимп великият цар на хората и боговете Зевс, пазейки реда и правдата в света.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ПЕРСОНАЖИ ОТ ДРЕВНОГРЪЦКАТА МИТОЛОГИЯ ЛЕРНЕЙСКАТА ХИДРА е чудовище от древногръцката митология, с тяло на змия и девет глави на дракон. Също както и Немейския лъв и тя била дете на Тифон и Ехидна. Хера се грижила за нея, надявайки се тя един ден да убие Херкулес. Хидрата живяла в блатата около град Лерна, където се намирал и входа към подземното царство. Тя унищожавала много стада и опустошавала цялата околност. Борбата с нея била много трудна, тъй като една от главите ѝ била безсмъртна. Когато Херкулес влязъл в схватка с нея и започнал да я цели със стрели, Лернейската хидра побесняла. Увила се около него, опитвайки се да го убие. На мястото на всяка посечена глава, израствали две нови. На помощ на Хидрата се появил от блатото и рак, пратен от Хера, който заклещил краката на героя. На помощ на Херкулес се притекъл Йолай, който успял да го отърве от рака.Херкулес сдържал дишането си заради отровните изпарения на Хидрата.След като отрязвал всяка глава,той нареждал на Йолай да обгаря чуканчетата,за да не израснат още три нови глави. След като отсякъл и последната ѝ глава, Херкулес я заровил в земята и поставил отгоре ѝ една скала. После потопил стрелите си в кръвта на хидрата и от този момент, раните от неговите стрели не зараствали. Хера взела на небето убития рак и той и до днес стои там. Съзвездието Рак.

ХИМЕРА е древно чудовище от гръцката митология. Най-ранният извор по този въпрос, поетът Омир, съобщава, че Химера ”била огнедишащ звяр, с лъвска глава, опашка на дракон, с козе туловище, бълваща струя голяма от огън”. Хезиод, който пише век по-късно, се съгласява, че тя била страховито създание и я прави още по-свирепа, като ѝ добавя още две глави (козя и змийска). Където и да идела, Химера опустошавала всичко и разкъсвала хора и зверове. Според легендата Химера е била родена от чудовищата Тифон и Ехидна.Бълвайки огън и дим, изгаряйки всичко по пътя си и отнасяйки жени, деца и добитък, Химера била непобедима. Химера има глава на лъв, тяло на козел и опашка на змия. Според други митове и имала 3 глави — на лъв, козел и змия — всяка от които е бълвала огън, а тялото ѝ в началото е на лъв, по средата на козел, а в края — на змия. Химера е била убита със стрела от героя Белерофонт, който бил на своя летящ кон Пегас.

ЦЕРБЕР в древногръцката митология е куче с три глави, покрити със змии, родено от Тифон и Ехидна, което пази изхода на подземния свят, като пуска всеки да влезе, но никой да излезе. Идващите долу го омилостивяват с медена питка. Погледът му е страшен като този на Медуза. От слюнката му попита в земята пониква отровното растение аконитум. Изведен от царството на сенките от Херкулес и пак върнат от него. Цербер е свързан с дванадесетия подвиг на Херкулес. Задачата, която Евристей поставил на героя била да доведе кучето-пазач на подземното царство. Хадес се съгласил да му го даде, само ако Херкулес успее да го укроти без оръжие. Героят успял благодарение на голямата си сила и мощ. След като обаче довел Цербер до Микена, Евристей изпаднал в ужас при вида на страшното чудовище и накарал Херкулес да го върне обратно. При слизането си в подземния свят Орфей укротил 13 Цербер с песента на лирата си. В преносен смисъл цербер е строг, зъл пазач.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

БИБЛЕЙСКИ МИТОВЕ

Битие 1:1-19

мил океаните и моретата, и големите равнини. Бог е създал тревата, дърветата и храстите, изобщо всички растения.

Много, много отдавна не е имало нищо, само тъмнина. Трудно е да се обясни нищото, но е имало само мрак и Бог.

Бог е поставил звездите и планетите на небето. Той е сътворил слънцето и луната, деня и нощта, пролетта и зимата.

БОГ Е НАПРАВИЛ ВСИЧКО

Бог обаче е сътворил светлината и на земята вече са се редували денят и нощта. Бог е направил небето и земята, като е офор-

Тогава Той погледнал множеството красиви водопади и планини, пенливите вълни и яркото синьо небе и си помислил, че трябва да създаде още нещо.

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ! ОПОЗИЦИОННА ДВОЙКА Групирането на неща, които се противопоставят по двойки се нарича опозиция (противопоставяне) и това е първият опит на човека да подреди света в своите представи.

14

    

МРАК - СВЕТЛИНА НОЩ - ДЕН ЗЕМЯ - НЕБЕ СЛЪНЦЕ - ЛУНА МЪЖ - ЖЕНА


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАМ! БИБЛИЯТА или Светото писание е най-разпространената и най-четената книга в света, която представлява сборник от свещени книги. Дели се на две големи части: Стар и Нов завет. Старият завет, или Танах на иврит, се смята за свещена книга на евреите, докато християните смятат за свещени и Стария, и Новия завет. Християните изучават Библията като своя нормативна книга, която дава насоки за живота. В нея те откриват послание от Бога (словото Божие). Понятието ”библия” е с гръцки произход и означава ”папирус” или книга, която е писана на папирус, т. е. етимологично насочва към материала, върху който се е писало в древността. Като синоним се използва и ”Свещеното писание” (в Новия завет Иисус и апостолите често използвали това понятие, което добило популярност и с него започнали да назовават целия сборник от текстове, наречен Библия). Библията представлява голям по обем и съдържателни пластове информационен масив, създаван през дълъг период от време - от XIII в. пр. Хр. до края на I в. сл. Хр. Дели се на две части: Стар Завет и Нов Завет. Евреите изповядват монотеистична религия юдейство, която най-общо се състои във вярата в един единствен бог - Яхве, Йехова. Те приемат, че между тях и Бог е сключен свещен завет (съюз). В този смисъл се считат за богоизбран народ, пред който Бог открива своето откровение. Той се открива не пред всички, а само пред отделни богоизбрани личности като Аврам, Ной, Мойсей, пророците. Смисълът на този завет е в божествения план за спасението на цялото човечество, обременено от греха на първите хора, за възстановяване на хармонията между Бог - човек, на Твореца с неговото творение. СТАР ЗАВЕТ Отразява религиозните вярвания на евреите (юдеизма). Основните съдържателни единици в Старозаветните книги са: 1. Сътворението на света и човека. 2. Грехопадението, което вгорчава отношението между Бог и човека. 3. Историята на богоизбрания ев-рейски народ. 4. Любовта на Бог- надежда и сред-ство за излизане от греха. 5. Пророчества, сред които и това за идването на Месията, Спасителя.

НОВ ЗАВЕТ Описва живота, дейността, учението на Иисус; неговата изкупителна жертва - смъртта, възкресението и възнесението му. В новозаветните книги присъстват основните принципи на християнската вяра, нравственост и поведение, напътствия и по-учения, очертанията на ценностна система, която отваря път за пълноценен личен живот в материал-ния свят и живот във вечността. Новият завет (новозаветен канон) е съставен от 27 книги. Той включва четири евангелия (от Матей, Марко, Лука и Йоан), т. нар. Апостол- книга, съдържаща Деянията на апостолите (Христовите ученици) и седем съборни послания. В него се намират и Откровенията на апостол Йоан Богослов. Освен евангелието на Матей, написано на еврейски език, останалите книги са на гръцки. Евангелията представляват повествования за живота, учението, разпятието и възкресението на Христос. Според богословието, най-важен белег на текстовете на Свещеното писание е тяхната богодъхновеност. Наистина те са написани от човешка ръка, но в тях присъства словото на самия Бог. От наша гледна точка е трудно да се разбере философията и мъдростта, която носи тази книга, но за средновековния човек тя е била основа на поведение, на живот.

15


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ДОБРО Е Битие 1:20-25; 2:1-6

Б

ог погледнал водата, която покривала земната твърд, и решил да сътвори животни, които да живеят в моретата. Той направил големи и малки риби и много подводни растения. Някои риби били много малки, почти невидими с просто око, а други били огромни; някои живеели на дъното на морето, а други - близо до повърхността му. Той създал големи и малки птици - яркосини,

ПЪРВИТЕ ХОРА Битие 1:26-31; 2:4-7; 2:18-23

П 16

о онова време на земята не е имало хора. Бог е искал да направи някой по Свой образ и подобие така, както вие приличате на вашите бащи и майки. И Той е създал първия

тъмнозелени и в най-различни разцветки, с които населил небето. Когато погледнал земята, Бог видял как бризът полюшва тревата и си рекъл, че мястото е добро за животни. Тогава Той направил мъничките пчелички и огромните слонове, крокодилите, овцете, лъвовете и другите различни видове, но в този момент те още нямали имена. Храна и вода обаче имало за всички. Когато Бог създал животните, дърветата, птиците и рибите, Той огледал творението Си. Всичко създадено било добро, но нещо липсвало, трябвало да се направи още нещо. човек от пръст, вдъхнал върху нея и така била създадена живата душа. И се родил животът в образа на човек. Човекът бил създаден от Божията ръка по подобие на Самия Бог. Името му било Адам и означава ”Човешко създание”. Бог довел всичките видове животни при Адам и му казал, че те ще носят онова име, с което той ги наименува. Тогава Адам нарекъл едно хипопотам, друго пеперуда. Наименувал и всичките птици - от фламингото до фазана.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС След като Адам дал име на всяко същество на земята, Бог видял, че животните не могат да бъдат истински другари на човека. Затова, докато Адам спял, Бог взел част от него и от нея направил друго същество. Това било първата жена. Когато Адам се събудил, той много се зарадвал, защото сега до него вече имало някой, който можел да бъде негов пръв приятел и помощник. Но жената нямала име. Когато създал Адам и жената, Бог видял, че това е добро. Тогава Той решил да си почине един ден и благословил създаденото от Него. Затова един ден в седмицата е определен от Бога за почивка и благодарност за онова, което Той е сътворил за всеки един от нас.

В СЕЛЕНИЯТА НА БОГА Битие 2:8-17, 26

Б

ог избрал едно място на земята и заселил в него Адам и жената. Това било градина, наречена Едем. Там цъфтели най-прекрасните цветя и слънцето галело всичко наоколо с топлите си лъчи. В Едем всички животни живеели в мир помежду си, без да се страхуват едно от друго. Адам и жената обичали Бога и Му били благодарни за изумително красивия свят, сътворен от Него. Те се разхождали в градината без дрехи, за-

щото нямали причини да се срамуват. За тях обаче най-важното нещо били не разцъфналите цветя, високите дървета и прекрасният аромат в Едем, а фактът, че Бог се грижи за тях и те не криели нищо от Него. Бог казал на Адам и жената, че могат да ходят из всички кътчета на градината. Имало само едно - едничко правило, което трябвало да спазват. Бог казал: ”Вие можете да ядете от плодовете на всичките дървета, освен от едно. Това е дървото на познанието на доброто и злото” и 17 хората Го послушали.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

СКАНДИНАВСКИ МИТОВЕ ИМИР, ЛЕДЕНИЯТ ВЕЛИКАН

В

началото било пуста безд ъ н н а бездна, оградена от ледения свят на север и от огнения свят на юг. От ледения, царство на облаци и тъма, извирали дванайсет ледени реки. А от сърцето на огнения свят бликали реки с гореща вода, които се покривали със скреж, щом доближели студените области, преди да се сковат в замръзнала безбрежност. Така първоначалната бездна малко по малко била запълнена с втвърдена от студа вода. Южният вятър задухал над вледенената пустош и с жежкия си полъх затоплил замръзналата повърхност, която започнала да се топи: образувала се капка вода, после втора, после още много и станало чудо. Задвижени от тайнствен дъх, капчиците се събрали и оформили тялото на великана Имир. По силата на какво вълшебство се сгорещил той в този свят от лед? Никой не знае, но започнал да се поти и от потта, избила под мишниците му, се родили други два исполина, мъж и жена. Докато бавно се пробуждали за живот, нови водни капки се стичали по ледените блокове и се появила четвърта жива твар, кравата Аудумла. От напращялото й виме потекли четири ручея и с това мляко се нахранили Имир и неговите деца, великаните. А Аудумла захванала да лиже замръзналите грамади наоколо, като ги разтапяла с горещия си дъх. Тогава изпод грапавия й език се показали коси, после глава и накрая цяло тяло: на петото живо същество, Бури. Бури не бил от расата на великаните. Ала синът му се оженил за една от дъщерите им и от тяхната връзка се родили първите трима богове на скандинавския свят: Один, Вили и Ве.

18

Повела се жестока безмилостна война между великаните и бо-

говете, в която великаните намерили смъртта си. Ала един от тях успял да избяга с жена си в най-суровите области на мразовития свят, където двамата продължили своята раса. Безжизнено проснатото тяло на Имир покривало с исполинската си маса хаотичната грамада от ледени блокове. Боговете били доволни, че са единствени господари на вселената. Но каква била тая вселена! Тъжна, еднообразна, пуста и ледена! Като съзерцавали пейзажа, който ги заобикалял, те решили да го променят и да създадат нов свят. Ала какъв материал да използват, зачудили се те и се заоглеждали около себе си: вода, лед, и пак вода, и пак лед! А по средата, тялото на техния враг... Защо пък не? С общи усилия тримата богове повдигнали тежкия мъртъв исполин и го запратили в пространството, където той се превърнал в Земята. Нарекли я Средното поселище. От тялото на великана се родили планините, моретата и реките. Косите му пуснали корени, покрили се с листа и се появили горите. После боговете повдигнали черепа на Имир върху четири колони и направили небесния свод; украсили го с искри, от онези, дето хвърчали над огненото царство, и най-голямата от тях станала Слънцето. Накрая въвели ред в новия свят, като установили смяната на сезоните и редуването на дните и нощите. Здравата поработили наистина и заслужавали да си починат, да се позабавляват. Затова съградили прелестен небесен палат, просторен като град, където на весели празници се събирали много богове и богини. Родът им се разраснал. От време на време слизали да се разходят на Земята, спускайки се по небесна дъга като по мост. Дълго време повърхността на Земята оставала необитаема. Само джуджетата, мъничета, замесени от плътта на великана Имир, живеели в подземни галерии, без да виждат слънцето, и неуморно ковели металите, които откривали там. Веднъж, както се разхождали по морския бряг на Земята, тримата богове открили два неподвижни дънера. ”Хайде да ги съживим”, предложил единият. Поделили си работата: Один им предал живо дихание, Хьонир ги дарил с душа и разум, а Лодур ги стоплил и боядисал в цветовете на живота. Дънерите се размърдали, поели дъх и се преобразили. Така тримата богове създали заедно първите човешки същества, мъж и жена. Преразказала Клод – Катрин Рагаш


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ЛЮБОПИТНО ОДИН е върховният бог в митологията на скандинавците. Повелител на небето и справедливата война, следи за справедливост. Баща на Тор, Тир, Балдур и други богове. Один, върховният бог, седял на трона си в найвеликолепната зала на Валхала със златен шлем и в златна броня. В него съжителствали силата и мъдростта, изкуството на поезията и силата на властта. Той създал човешките закони според митовете, наредил жертвоприношенията и по негова заповед валкириите водели във Валхала падналите в боя герои, където те ще пируват заедно с Один до края на света Рагнарьок, когато ще излязат на последен бой рамо до рамо с боговете срещу Локи и слугите му. Один седял на златен трон и държал в ръката си направено от джуджета копие, наречено Гунгнир, което при всяко хвърляне безпогрешно улучвало целта. Осмокракият му кон Слейпнир можел да го пренесе в боя по-бързо от вятъра. На лявото и дясното рамо на Один са кацнали по един черен гарван - Хугин и Мунин, мисълта и паметта. Один пращал всяка сутрин своите птици и те обикаляли целият свят и донасяли новини за съдбата на народите. До Один седели вълците Гере и Фреке, на които давал цялата си храна, от която самият той нямал нужда. Когато настъпи Рагнарьок и Локи нападне Асгард, Один ще се сражава с чудовищния вълк Фенрир, който ще го погуби, ала синът му Видар ще отмъсти за него, убивайки звяра.

От тялото на убития Имир боговете Один, Вили и Be създали Земята. Около нея имало море, това била кръвта на Имир. Нарекли земята Митгард – Средната земя. От костите на Имир боговете направили планини, косата му пуснала корени, а те стъбла и листа, порасли дърветата. Зъбите му станали скали, а мозъкът му – облаци. От черепа на Имир боговете създали небето. Повдигнали го на четири колони, украсили го със звезди. От най-голямата искра, която взели от царството на oгъня, създали Слънцето. После наредили редуването на дните и нощите, смяната на сезоните. След като сътворили света, боговете решили да го населят с живи същества. От две дървета – ясен и ела – те създали мъж и жена. Един от боговете им вдъхнал живот, вторият ги дарил с разум, а третият им дал топлина и ги оцветил с цветовете на живота. Мъжа нарекли Аск, а жената – Ембла.

ЗАДАЧИ Направете подробен преразказ на мита за Имир. (Припомнете си изискванията за преразказ от стр. 8.) ПЛАН ЗА ПРЕРАКАЗА 1. Зараждането на живота в безкрайната пуста бездънна бездна, оградена от ледения свят на север и от огнения свят на юг: а) Раждането на великана Имир от капчиците вода, които се събрали и оформили тялото му. б) Създаването на мъжът и жената от потта на великана Имир, те също били исполини. в) Четвъртата жива твар кравата Аудумла, също появила се от капчиците вода. С млякото си тя нахранила Имир и децата му. 2. Зараждането на другите живи същества според скандинавския мит: а) Изпод езика на кравата Аудумла излязло и третото живо същество - Бури. Той не бил великан, но синът му се оженил за дъщеря на великаните и от тяхната връзка се родили първите трима богове - Один, Вили и Ве. 3. Войната между боговете и великаните: а) Смъртта на великаните. Спасението на един от тях с жена му и заселването им в найсуровите области на мразовития свят. б) Победата на боговете и недоволството им от пустата вселена над която трябвало да властват. Идеята за нов свят. 4. Появата на новия свят от тялото на великана Имир и назоваването му Средното поселище. 5. Съграждането на небесния палат. 6. Единствените заселници на земята били джуджетата замесени от плътта на великана Имир. Заселването на земята с хора от тримата богове Один,Хьонир19и Лодур.


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

АРМЕНСКИ МИТОВЕ РАЖДАНЕТО НА ВАХАГН

Е

дна от най-красивите приказки на арменците е за раждането на бог Вахагн. Била е разказвана преди повече от две хиляди и петстотин години, затова много от нея е забравено. Оцеляло е само началото, което описва раждането на Вахагн. Стенеше в мъки родилни небето, стенеше в мъки родилни земята. Огъваше се в родилни страдания червеникавата тръстика. И димеше тръстиковото стебло, и гореше тръстиковото стебло, и бягаше сред пламъците юноша русокос. Имаше огнени коси. Имаше брада от пламъци и очите му бяха изгреви. Такъв е бил Вахагн с огнени коси, с брада от пламъци, с очи като малки слънца. Бил е очарователно красив и много силен. И идва на белия свят с една цел - да спаси хората от драконите, наричани вишаби. Тези страховити чудовища изпращат по хората гръмотевичните бури и виелиците. Живеят във високите планини, сред облаците, дори на небето. Носят само бедствия и страдания. Когато вишаб скочи на земята, идват земетресенията. Когато вишаб захапе слънцето, идват затъмненията. Когато реши да си стопли ръцете, отваря вулканите. Ако доживее до хиляда години, би могъл да погълне целия свят. Вишабите са хаосът, безредието и тъмните сили. И Вахагн влиза в страховита битка с тях, заради това го наричат Вишабоборец. Вахагн е умен и ловък, успява да примамва чудовищата и ги избива едно подир друго. Защото те са зли, а злите винаги постъпват глупаво. В края на краищата победил. Вишабите изчезват, по земите настъпват мир и спокойствие. Веднъж, докато се разхождал покрай река Ефрат, Вахагн научил, че в най-тясното русло на реката се къпе някаква неземна красавица. Казва се Астхик, което на арменски означава ”звездичка”. Много момчета искали да я видят, затова тя покривала тази част от реката с плътни облаци. Но когато минава Вахагн, става чудо - облаците се отварят и Астхик наднича с любопитство. Тя се влюбва в красивия млад мъж, той също се влюбва в нея и двамата заживяват заедно и щастливо.

20

Нататък приказката разказва, че имали момче и го нарекли Хайк. По това време тиранинът

Бел решава да подчини всички народи на земята, Хайк влиза в страховита битка с него и успява да го победи. После събира найблизките си приятели и построяват град. Хайк става техен вожд и те започват да се наричат ”хай”. И до днес арменците наричат себе си ”хай”, а родината си - ”Хайастан”. Хайк има доста деца, но най-много се прочува синът му Арам. Той води множество успешни войни, побеждава врагове и чудовища, носи мир и спокойствие. Наплашените и отчаяни околни народи започнали да наричат хората на Арам ”армени”, а държавата му ”Армения”. Така е и до днес. Потомците на Вахагн и Астхик наричат себе си ”хай” и държавата си ”Хайастан”, а всички други по света използват думичките ” арменци” и ” Армения”. Но в началото бил Вахагн и неговата ожесточена борба с вишабите. При една от битките сред облаците му притрябвал огън и помъкнал към небето наръч слама. Но докато бързал, сламките се разсипват, разсипват и така изплитат онази красива огърлица от звезди, наричана Млечен път. И знаете ли как старите българи са наричали Млечния път? ”Кумовата слама”. Защо пак слама, случайно ли е това? Преразказал Агоп Мелконян


УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ОБОБЩЕНИЕ

     

Митовете са най-старите текстове, сътворени от човека. Митовете са свещени текстове за хората, които ги създават и ползват. Митовете обясняват появата на всеки елемент от света.

В митовете се разказва за началото на времената. Герои на митовете са богове и свръхестествени същества. Историите в митовете се предават по различен начин: като устен разказ, писмен текст, рисунка, скулптура, ритуал, танц и др.

ЗАДАЧИ Обобщете познанията си за сътворението на света и човека в отделните митологии. За целта попълнете следната сравнителна таблица!

СТАРОГРЪЦКА МИТОЛОГИЯ

Какво е в началото?

Как е създадена земята?

Как се появяват боговете?

БИБЛЕЙСКИ ПРЕДАНИЯ

СКАНДИНАВСКА МИТОЛОГИЯ

МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА

ТОВА ТРЯБВА ДА ЗАПОМНЯ!

Как са създадени хората?

Кой е върховният бог?

21


ЛИТЕРАТУРА, Учебно помагало - 5 клас  

В помощ на учителя и ученика в 5 клас