човек може да достине или да си купи от free shops, супермаркети или бутикови магазини - онова което нямахме в онази вечер бе съвсем простичко нещо. Спокойствие, което да ни вдъхне кураж, че при всякакви обстоятелства, човекът може да се справи. А спокойствието търсихме в тишината.... Тишината в онази вечер, нарушавана от могъщото осукване на тоновете желязо и ламарини, бе едно от нещата, които не "тежаха" по летищата, такситата. Тази тишина, която не събира прах по етажерките на спомените, тъй като постоянно около нас нещо я нарушава. Тишина, незаменима в очакване на онзи миг : луб луб луб луб луб ... и машината да заработи. Тишина, в която можеш да чуеш онова "туп- туп туп- туп" на биещо сърце. Към 04:00 аварията в машинното бе отстранена. Корабът се разтресе. Хората се успокоиха, когато усетиха вибрациите идващо от "долу". Сега вече бяхме управляеми и шанса да се катурнем бе сведен до минимум. Малко по- късно, към 04:30 да е било, капитана би отбои на тревогата и ние бързо се прибрахме да си доспим. Това бе първата ми среща с ураган. Казваше се Иван ( Ivan ), мина на около 100-тина мили от нас и вълните, през които кораба си проби път бяха едно от най- красивите неща, които някога бях виждал. Същата тази тишина, усетих в момента в които натиснах копчето, за да направя тази снимка. Тишина която носи в себе си звукът на хиляди тонове желязо гънещи се като чoвешка душа в един океан Живот. Душа блъскана от огромните вълни на настоящето, оставена сякаш без двигател - там насред нищото на една уличка в Несебър.
* - на всеки 24 часа се изпращат съобщения до всички кораби за времето в близост до тях за следващите няколко дена. ** - канижел е наименованието на корабен коридор. *** - ъгълът на "клатене" на кораба наляво на дясно.
376 рисуващ
Пабло Роберто фотограф
пишещ
Пабло Роберто
рисуващ
пишещ
рисуващ
377
пишещ