Когато художниците на един град се превърнат в легенда, отново се измисля и самото място. Защо градът е техен, както гласи клишето, от което и ние не успяхме да избягаме, а не обратното? Градът, който Слона, Ди Киро и компания използваха като декор, за да променят живописта, но без който може би не биха били възможни. Можеше ли митът за тях да се роди другаде? Защо все още говорим за „пловдивската школа“ и остана ли нещо неказано? Това са само част от въпросите, които продължението на поредицата ни задава.
Отговорите търсете на познатите места в Пловдив и София. №27 вече е навън.
Корица: Фрагмент от „Джаз в синьо“, Георги Божилов, м.б. на пл., Gallery " L'Union" - Plovdiv
***
С подкрепата на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria