Page 1

Медийна грамотност Как да интерпретирамe медийнитe послания

Art Silverblatt

Georgi Apostolov

© www.keystomedialiteracy.com/ Digital International Media Literacy eBook Project (DIMLE) Page 1


ГЛАВА 1: ВЪВЕДЕНИЕ В МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ Когато в изследване 4-6-годишни деца били попитани ‘’ Кое обичаш повече: телевизията или татко’’, 54% отговорили‘’телевизията” Медиите заеха важно място в живота на всяко семейство по света. Например: • Българските семейства с деца отделят за тях средно по 2.5 часа на ден, като половината от това време отива за физическите грижи като къпане, преобличане, хранене. i • Членовете на средното българско домакинство разговарят със семейството или с приятели, роднини, познати 36 минути на ден. ii • В САЩ средностатистическата двойка съпрузи прекарва само 4 минути в сериозни разговори.iii • Американските родители отделят средно по 5.5 минути на ден за „смислени разговори” с децата си. iv В същото време: • 94% от българите над 15-годишна възраст гледат телевизия всеки ден – средно за ЕС процентът е 86; v • Българите гледат телевизия средно 2 часа и 43 минути на ден, показва изследване на НСИ от 2011 г.; vi • По данни на НСИ от 2008 г. 98.3 процента от домакинствата у нас разполагат с поне един телевизор; vii • През 2011 г. 87 радиооператори - радио и радиомрежи, са излъчили 640.2 хиляди часа радиопредавания; viii • За три години от 2009 до 2011 г. потребителите на интернет в България са се увеличили от 34 процента на 51 на сто според изследване на Института за социологически и маркетингови изследвания MBMD; ix • 83% от българските младежи на възраст между 9 и 16 години ползват интернет всеки ден или почти всеки ден според резултатите от представителното изследване „Децата на ЕС онлайн: Рискове и сигурност в Интернет“x;

© www.keystomedialiteracy.com/ Digital International Media Literacy eBook Project (DIMLE) Page 2


- И да не забравямe, че телевизията представлява само една медийна система. Традиционната дефиниция за грамотност се отнася само до печатното слово: “познаващ буквите; грамотен, изучен.» Но появата на каналите за масова информация (филми, радио, телевизия и дигитални медии) изисква тази дефиниция да бъде разширена. Медийният експерт професор д-р Маргарита Пешева определя медийната грамотност като възможност за достъп и умение да се анализират и оценяват изображенията, звукът и посланията, които хората получават всекидневно чрез медиите като част от съвременната им култура. xi   В Директива 2007/65/EК44xii  на Европейската комисия се посочва, че „медийната грамотност“ се отнася до умения, познания и разбирания, които позволяват на потребителите да използват медиите ефективно и безопасно. Медийно грамотните хора са в състояние да упражняват информиран избор, да разбират естеството на съдържанието и услугите и да се възползват от пълния диапазон от възможности, предлагани от новите комуникационни технологии. Те подобре предпазват себе си и семействата си от вредни или клеветящи ги материали.“ А според определение, дадено в доклад на ЮНЕСКО, „Медийната грамотност е един от основните нови инструменти, които дават на гражданите нужните умения, за да намерят смисъла в понякога неовладяемия ежедневен медиен поток и особено в новите медии и информацията, разпространявана чрез новите комуникационни технологии...” xiii Дефиницията на настоящия автор се базира на тези идеи, но набляга на следните елементи: 1. Медийната грамотност развива уменията за критическо мислене, които позволяват на хората да правят независим избор за това: 1)кои медийни програми да подберат и 2)как да интерпретират информацията, която получават през каналите за масова информация. Медийната грамотност е, на първо и най-важно място, умение за критическо мислене, което се прилага към изпочника на преобладаваща част от информацията, която получаваме през каналите за масова информация. Но по различни причини, на които ще се спрем по-нататък в тази глава, ние често приемаме сляпо информацията, която получаваме от медиите – и с катастрофални резултати. Ние развиваме привързаност към определена марка, което няма нищо общо с качеството на продукта. Ние използваме думите (или изображенията), получени от журналистите, за да си оформим ясно разбиране за света. И гласуваме за даден кандидат на базата на „емоционални реакции” на медийни политически клипове и послания, разработени от умни медийни консултанти. Вместо да се ориентира към определена програма, аудиторията прекалено често просто гледа

© www.keystomedialiteracy.com/ Digital International Media Literacy eBook Project (DIMLE) Page 3


медията („Ще гледам телевизия”). И наистина 40 процента от телевизионните зрители не си правят труда да проверят телевизионните програми, преди да включат телевизора. Вместо това те просто прещракват каналите, за да решат какво искат да гледат (или какво не ги дразни толкова).xiv Един от критериите за образована личност е развиването на критически способности за разбиране на средата – една среда, която все повече се оформя от медиите. Както отбелязва Бил Мойерс, ‘’ В опасност е разбирането ни за смисъл и език, нашето разбиране за история, демокрация, за гражданство и самите понятия за красота и истина.” xv 2. Разбиране за процеса на масова информация. Сама по себе си всяка медия е просто канал за информиране и следователно, не е нито добра, нито лоша. Множество фактори определят въздействието на медийния продукт, включително и познаването на компонентите на процеса на медийна комуникация: 1) медиен комуникатор, който произвежда медийния продукт; 2) каква е функцията (или целта), криеща се зад произвеждането на продукта; 3) медийно сравнение - отличиителните черти на всяка медия и 4) коя е аудиторията, към която е насочен продуктът. (Виж гл. 2-5) 3. Разбиране за въздействието на медиите върху индивидите и обществото. Медиите промениха начина, по който мислим за света, един за друг и за самите себе си. Медийните програми предават обобщени послания, които оформят, отразяват и подсилват нагласите, ценностите, поведението, тревогите и митовете, които определят една култура. Пример за това е как обучението в медийна грамотност оказа въздействие върху поведението и нагласите на американски ученици по отношение на употребата на алкохолxvi, тютюнxvii и хранителните разстройства.  xviii       Освен това, „занятията” по медийна грамотност спомогнаха за намаляване на агресивните и противообществени прояви сред ученици от 3 и 4 клас. xix 4. Разработване на стратегии за анализиране и обсъждане на медийните послания. Медийната грамотност предоставя стратегии, позволяващи на отделните личности да разшифроват информацията, която получават от средствата за масова информация. Тези шифрови ключове осигуряват и обща рамка, която улеснява обсъждането на медийно съдържание с други, в това число с деца, връстници и с хората, които отговарят за производството на медийни програми.

© www.keystomedialiteracy.com/ Digital International Media Literacy eBook Project (DIMLE) Page 4


5. Разбиране за медийното съдържание като „текст“, който дава задълбочен поглед върху съвременната ни култура и нас самите . Както ще видим в Глава 6 (Културен контекст) медийните продукти често разкриват нагласите, ценностите, поведенческите модели, безпокойствата, моделите на мислене и митовете, които са определящи за една култура. И обратно, разбирането на една култура може да ни осигури поширок поглед и върху медийните продукти, произведени в тази култура. 6. Възпитаване на изострено възприемане, разбиране и оценка на медийното съдържание. Медийната грамотност не следва да се приема просто като възможност да се атакуват медиите. Критичният анализ може да изостри възприемането на медиите откъм най-добрата им страна: задълбочени статии, съдържателни новинарски програми и облагородяващи филми. Нещо повече, познаването на принципите на медийната грамотност не трябва да разваля удоволствието от програмите, а по-скоро да подобри умението за оценка на добро медийно съдържание. 7. Медийни комуникатори: способността да се изработят ефективни и отговорни медийни послания. За да бъдат успешни, професионалистите в областта на медиите трябва да имат разбиране за процеса на масова информация както и да владеят техниките и стратегиите за производство на съдържание. Но за да могат наистина да подобрят медийната индустрия, те трябва също така да осъзнават предизвикателствата и отговорностите при изработването на съдържателен продукт, който да служи най-добре на интересите на аудиторията.

ПРЕЧКИ ПРЕД МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ Изглежда логично да се предположи, че развитието на средствата за масова информация би следвало да премахва традиционните бариери пред грамотността. В крайна сметка, за да четеш, трябва да си образован. Но от друга страна, единственото изискване, за да гледаш телевизия, е силен пръст за натискане на бутоните на дистанционното управление. Универсалният достъп до медиите обаче не бива да се бърка с медийната грамотност. Въпреки вездесъщността на каналите за масова информация медийната грамотност си остава проблематична поради редица причини:

© www.keystomedialiteracy.com/ Digital International Media Literacy eBook Project (DIMLE) Page 5


Елитаризъм При едно проучване в САЩ на въпроса: “До каква степен медиите имат влияние върху обществото?“, 80 процента отговарят, че са „напълно съгласни“, че медиите оказват влияние върху обществото като цяло. В същото време обаче само 12 % от респондентите са „напълно съгласни“, че медиите имат влияние върху тях лично. xx Резултатите от това проучване са както интригуващи, така и обезпокоителни. Участниците в изследването очевидно без затруднение виждат въздействието на медиите върху другите хора. Но същите тези участници са неспособни да разпознаят влиянието на медиите върху техния собствен живот. А колкото повече хората отричат

влиянието на средствата за масова

информация лично върху тях, толкова по-податливи са те на медийните послания. Допълнително анализиране на резултатите от изследването показа, че степента на образование не играе голяма роля за значителното разминаване във възприятията за въздействието на медиите върху другите и върху собствената личност.xxi Участниците с висше образование показват в същата степен като завършилите само средно образование склонност да разпознават влиянието на медиите върху другите, отричайки въздействието им върху собствения живот. Едно възможно обяснение на този резултат е, че образованите хора се притесняват да признаят, че гледат „Биг брадър“ или разлистват „Блясък“ на щандовете за списания в бензиностанции или магазини, както правят всички останали. В резултат на това образованите хора (в традиционния смисъл на думата) може би са също толкова вазприемчиви за медийните послания както и широката публика. Следователно първата стъпка в медийната грамотност е признанието, че си изложен ежедневно на многобройни послания от медиите и че тези послания могат да повлияят върху твоите нагласи, ценности и поведение.

Емоционална същност на фотографията, филмите, телевизията, радиото и дигиталните медии Представете си, че откъсвате очи от този текст и поглеждате през прозореца. Внезапно забелязвате на улицата малко дете, което ходи само. Незабавната Ви реакция може да бъде: •

внезапен шок, когато нервната система пренесе тази информация до мозъка;

присвиване в стомаха;

рязко изпотяване;

© www.keystomedialiteracy.com/ Digital International Media Literacy eBook Project (DIMLE) Page 6


подтик да преобразите тези чувства в думи и действия, за да помогнете на детето.

За разлика от печатното слово, визуалните и слухови стимули ни въздействат първоначално на емоционално ниво. В разсъжденията си за въздействието на визуалния образ специалистът по история на изкуството Ърнст Гомбрич отбелязва: “Способността на визуалните възприятия да предизвикват силни емоции е забелязана още в древността... Жреци и учители са били предшествениците на съвременните рекламисти в познанието за пътищата, по които визуалната картина може да ни въздейства, независимо дали го желаем, или не. Сочният плод, съблазнителната голота, отблъскващата карикатура, ужасяващият образ – всички те могат да задвижат нашите емоции и да привлекат вниманието ни.” xxii Поради емоционалната същност на визуалните и звукови медии може да ни изглежда поестествено (и значително по-лесно) просто „да почувстваме“ една песен или филм, вместо да се заемем с тежката задача да определим (концептуализираме), назовем (артикулираме) и анализираме емоционалните си реакции. В резултат на това нивото на обмисляне на медийно съдържание често се свежда до емоционални реакции; ако използваме тийнейджърския жаргон, програмите могат да са или „яки“, или „кофти“. Но докато емоционалните реакции може в началото да са пречка за обмисляне, в крайна сметка те могат да послужат като трамплин за задълбочен анализ и дискусия. Поради това една ефективна стратегия за интерпретиране на медийните послания е да се запитаме защо сме реагирали по определен начин, докато сме гледали дадена програма. (Виж по-подробно в Гл. 4: Процесът: емоционална реакция).

Поведенчески модели на аудиторията При процеса на комуникация публиката подбира най-подходящите части информация за запазване в паметта и осмисляне. Но аудиторията често е подложена на съперничещи си дейности, докато възприема медийните послания. Тъй като първоначално вниманието ни може да е фокусирано върху други дейности (шофиране при слушане на музика например), може да сме податливи на недоловими послания, които оказват въздействие върху нашите нагласи и поведение. Ако се наложи да отговорим на телефонно позвъняване или на SMS, получаваната информация, от която избираме, вече е различна. В резултат на това може да възприемем послание, съвсем различно от това, което медийният комуникатор е възнамерявал. (Виж за повече подробности Гл. 4: Процесът: аудитория)

© www.keystomedialiteracy.com/ Digital International Media Literacy eBook Project (DIMLE) Page 7


Очаквания на аудиторията В много случаи целта, с която сме се заели с медийна дейност, няма нищо общо с критичния анализ на медийното съдържание. Например, след дълъг и стресиращ учебен ден можем да включим телевизора, за да се отпуснем и да се отдалечим от събитията през деня. Тази форма на „електронна медитация“ е сигнал към другите, че не сме в настроение за разговори. Но освен това, в такива случаи, не сме особено склонни да анализираме медийното съдържание. А единственият начин да открием медийните послания е да потърсим медийните послания.

Същност на програмирането Медийната система е пазарна индустрия, основаваща се на извличането на печалба. Игралните филми, популярната музика и вестниците трябва да привлекат и да задържат аудиторията, за да останат в бизнеса. Илюстрация на това е натискът върху телевизионните водещи да представят новините по забавен начин. Тази тенденция към „infotainment“ (неологизъм на английски, съставен от „информиране“ и „забавление“ – Бел.ред.) сериозно компрометира съдържанието на много новинарски емисии. В същото време предавания, които никога не са имали за цел да образоват публиката, предават послания за това как е устроен светът, представят модели на приемливо и неприемливо поведение и подсилват обществените представи за успех и провал.

Достоверност на медиите Аудиториите са често предразположени да вярват на това, което се появява в медиите. Едно особено опасно медийно послание е, че информацията, предавана от телевизията или вестниците, трябва да е „истинска“ просто защото се появява в медиите. Класически пример за това остана предаването на забавното шоу „Ку-ку“ през 1991 г. за въображаема авария в атомната централа в Козлодуй с изтичане на радиация, което предизвика масова паника. xxiii

© www.keystomedialiteracy.com/ Digital International Media Literacy eBook Project (DIMLE) Page 8


Със способността си да запечата даден момент във времето и пространството фотографията създава илюзията за verisimilitude – правдоподобност. Трябва обаче да помним, че фотографските снимки представят само една изкривена картина на реалността. Снимката улавя само един кратък миг без контекста, който й придава смисъл. Освен това вниманието на зрителя е ограничено само до пространството в нейните граници. Ние виждаме само онова, което фотографът или филмовият режисьор иска да видим; не можем да видим какво се случва извън рамката на обектива. А тъй като дигиталните технологии позволяват на фотографа да променя една снимка, без да оставя следи, дадено изображение може да не представя онова, което първоначално е уловено от фотоапарата. Всъщност самото присъствие на медия променя събитието, което тя възнамерява да отрази. Да вземем една типична сватба. Фотографът не се колебае да прекъсне церемонията и да повлече новобрачните настрана. Като обучени тюлени булката и младоженецът застават в типичните за случая пози: държа букет, режем торта и позираме в група с подбрани роднини. Цялото събитие е превърнато във фотосесия, на която да се наслаждаваме по-късно, когато двойката разлиства албума със снимки. В този смисъл един от фундаменталните стълбове на медийната грамотност, дефиниран от Канадската асоциация за медийна грамотност, е: „Всички медии са (изкуствена) конструкция на действителността“: Може да се каже, че това е най-важната концепция. Медиите не просто отразяват външната

действителност.

Те

по-скоро

представят

внимателно

изработени

конструкции, които са отражение на много и различни съображения и са резултат на много определящи фактори. Медийната грамотност цели да деконструира тези конструкции (т.е. да ги отдели, за да покаже как са направени). xxiv

© www.keystomedialiteracy.com/ Digital International Media Literacy eBook Project (DIMLE) Page 9


Медийно грамотните личности са се научили да разглеждат информацията от медиите със здравословен скептицизъм и да определят за себе си дали съдържанието е точно.

Сложност на медийния език Медийните аудитории като цяло могат да идентифицират знаковата и символна система на медиите. Например, макар че действието в един филм обикновено се развива в хронологичен ред, режисьорът често си играе с времевата последователност, за да изгради връзки между хора, места и събития. Ретроспекцията е азбучна техника, с която минали събития се вмъкват в разказа, за да покажат влиянието на миналото върху настоящето. Но както Марк Криспин Милър отбелязва, аудиторията често подценява „езика“ на медийната продукция. „Много американци все още приемат медийната картина за „прозрачна“, която казва онова, което има предвид и има предвид онова, което казва. Поради това те са склонни да отхвърлят всяко по-задълбочено обяснение като пример на това да търсиш под вола теле.“ xxv Много деца например не могат да разшифроват подразбиращи се прескачания в пространството и времето на екрана. Според обяснението на Даниъл Андерсън „неумението [на децата] да схванат кинематографските преходи в крайна сметка води до само частично разбиране на продължителни телевизионни филми. С възрастта и натрупването на зрителски опит обаче детето започва по-бързо и автоматично да прави необходимите връзки, необходими за постигане на свързано разбиране.“xxvi Разбирането на различните медийни „езици“ стана необходимост в света на бизнеса. През 2009 г. средният американец е поемал приблизително 34 гигабайта данни и информация ежедневно – нарастване с около 350 процента за три десетилетия. Но в същото време количеството време, отделяно за четене, намалява. (Билтън) Изследване на Националния статистически институт от 2011 г. показа, че за четене на книги българинът отделя по 1 час и 20 минути дневно, а за четене на периодика и специализирана литература - 50 минути. Но само 4% от анкетираните са чели книги и 15.3% - периодика и друга литература в деня на анкетирането, по данните на НСИ. В резултат на всичко това много компании ценят служители, които имат способността да интерпретират, конструират и разпространяват послания, използвайки различните медийни „езици“ като филми, телевизия, аудио и интернет. В допълнение, умението за боравене с различни елементи на медийното производство (като редактиране, оцветяване, осветление, избор на илюстрации) може да задълбочи разбирането и оценяването на медийното съдържание. (Виж в Гл.10-11 повече за елементи на производство).

© www.keystomedialiteracy.com/ Digital International Media Literacy eBook Project (DIMLE) Page 10


СМИСЛОВИ НИВА: ЯВНИ И СКРИТИ ПОСЛАНИЯ Явните послания са директни и ясни за аудиторията. Обикновено не се затрудняваме много да разпознаем тези послания, когато вниманието ни е изцяло насочено към медийната програма. Например, забелязвали ли сте колко реклами Ви казват да направите нещо? • Ичо транс такси, ела и ме вземи - таксиметрова фирма от Враца • Дайте повече сила на своите деца с витамини „Леатон“ • Ела в „Карфур“ и спечели • Отлепяш, облизваш, потапяш, изяждаш – бисквити „Орео“ • Пробвайте новата закуска „Лайън” • Използвайте „Вениш” • Лесно е да избереш своя лаптоп „Дел“ в Техномаркет (тук на зрителя се казва не само къде, но и каква точно марка лаптоп да купи)

© www.keystomedialiteracy.com/ Digital International Media Literacy eBook Project (DIMLE) Page 11


http://vbox7.com/play:9d50e8abb8 В допълнение обаче медийните програми могат да съдържат скрити послания. Скритите послания са непреки, под повърхността и поради това често убягват на вниманието ни. Те могат да подсилват явните послания, но могат и да съдържат съвършено различен смисъл. Например рекламните билбордове на д-р Енчев рекламираха козметичните операции. Но в същото време те отправяха скрити послания за жената като сексуален обект и за красивата външност като нейната единствена ценност и рецепта за успех в живота.

Кумулативни послания Кумулативните послания се повтарят толкова често във времето, че оформят нов смисъл, независим от конкретния материал. Постоянните послания, показващи различни роли на половете, културни и расови стереотипи, модели за успех се появяват в най-различен контекст и програми. Например, преценете каква е вероятността в реклама за детски продукти като памперси, сладки десерти и др. да се появи доволният татко, а не майката. На подсъзнателно ниво това насажда стереотипа, че грижата за детето е задължение само на майката, а не на двамата родители.

© www.keystomedialiteracy.com/ Digital International Media Literacy eBook Project (DIMLE) Page 12


Гледна точка Във всеки медиен продукт историята може да се разкаже от различна перспектива или гледна точка: • Медиен комуникатор • Персонаж • Преобладаваща гледна точка в момента • Собствена гледна точка Гледната точка оказва въздействие върху това: 1) как е разказана историята; 2) каква информация се предава и 3) как аудиторията реагира на предадената информация. Определянето на преобладаващата гледна точка в един медиен продукт позволява да се филтрира информацията и да се направят собствени изводи. Например телевизия Алфа е рупор на националистическата политическа партия „Атака“, но няма нищо лошо в това да я гледате, след като знаете тя каква е и каква не е. Опасността се крие в това да се приеме, че една идеологизирана телевизия представя обективни новини. (Виж за подробности Гл. 12: Журналистика). Ключовите познания за интерпретиране на медийните послания дават умението да се идентифицира гледната точка на програмата, медийния комуникатор или на основния персонаж.

Емоционални стратегии Както споменахме по-горе, визуалните и звуковите медии (фотография, филми, телевизия, радио и дигитални медии) са особено подходящи за емоционално въздействие. Медийните комуникатори могат да повлияят върху нагласите и поведението на аудиторията, като възбудят нейните емоции. Например някои рекламодатели продават стоки, като се прицелват в основни емоции като чувство на вина и нужда да бъдещ приет. В допълнение елементите на производство като цвят, форма, осветление и размер предават значение, като предизвикват емоционална реакция у публиката. Така медийните комуникатори предават смисъл чрез техния избор на осветление, музика и асоциативни думи и образи.

Вградени ценности Анализът според принципите на медийната грамотност може да ни даде поглед и към ценностите на медийния комуникатор чрез идентифициране на предпочитания прочит на наратива. Медийните комуникатори определят предпочитан прочит, при който текстът диктува

© www.keystomedialiteracy.com/ Digital International Media Literacy eBook Project (DIMLE) Page 13


възприятията на аудиторията. Предпочитаният прочит изисква аудиторията да приеме ролята, перспективата и ориентацията на героите и героините, които може да са заместител на медийния комуникатор. Елементите на продукцията като музика, осветление и ракурс отличават героите от злодеите и така насочват аудиторията как да реагира на тези персонажи. По такъв начин симпатиите на аудиторията се ориентират по неговите/нейните ценности и вярвания. Изборът на думи може също да на разкрие нагласите на медийния комуникатор спрямо обекта на представяне. За илюстрация нека видим заглавията на два вестника, които съобщиха за експресно социологическо проучване в разгара на протестите в София срещу правителството през август 2013 г.: 77% искат протестиращите да се съобразяват с непротестиращите xxvii

Половината българи одобряват протестите срещу кабинетаxxviii

В първото заглавие, което се появи на първа страница на в. „Дума”, използваният глагол „съобразявам се” подсказва, че протестиращите не се съобразяват с правата на другите хора. От друга страна, в заглавие на „Сега” по същия информационен повод се появява глаголът „одобрявам”, който има положително звучене, за разлика от негативната окраска на „[не] се съобразявам”. Друг пример за използване на емоционално натоварени думи е определянето на антиправителствените сили в гражданския конфликт в Сирия или като „бунтовници”, или като „опозиционни сили” според политическата позиция на различни медии по света.

© www.keystomedialiteracy.com/ Digital International Media Literacy eBook Project (DIMLE) Page 14


i

Национален статистически институт, Преброяване на населението и жилищния фонд , 01.10.2012 г., <http://www.nsi.bg/otrasal-publikacia.php?n=360&otr=20 > ii Национален статистически институт, Преброяване на населението и жилищния фонд , 01.10.2012 г. iii NBC, 1991. iv Media Reform Info Center, “TV Facts,” <http://www.enviroweb.org> v Евробарометър, Национален доклад за България, 2012 г. , стр.15, <http://ec.europa.eu/bulgaria/documents/news/210213-eb78_bg_bg_nat.pdf > vi Национален статистически институт, Преброяване на населението и жилищния фонд , 01.10.2012 г. vii Национален статистически институт, Снабденост на домакинствата със стоки за дълготрайна употреба, 2008 г., <http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=21&a1=124&a2=126#cont> viii Национален статистически институт, Преброяваненанаселението 2011 г., стр. 49 <http://www.nsi.bg/publications/Bulgaria2011_StPanorama.pdf> ix <http://www.investor.bg/novini/261/a/mbmd-nad-50-sa-potrebitelite-na-internet-u-nas-kymdekemvri-2010-g,111134/> x EU Kids Online II Final Report, p. 12, <http://www.lse.ac.uk/media@lse/research/EUKidsOnline/EU%20Kids%20II%20(200911)/EUKidsOnlineIIReports/Final%20report.pdf> xi ДИГИТАЛНИТЕ МЕДИИ:РЕЧНИК НА ОСНОВНИТЕ ПОНЯТИЯ, стр. 66, Издателство Фабер, 2012 г., <http://www.newmedia21.eu/content/2011/11/Margarita-Pesheva_Digitalnitemedii_rechnik.pdf> xii ДИРЕКТИВА 2007/65/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА, чл 37, стр. 31, < http://eurlex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2007:332:0027:0045:BG:PDF> xiii Mapping media education policies in the world: visions, programmes and challenges, p. 7, 2009 г., <http://unesdoc.unesco.org/images/0018/001819/181917e.pdf> xiv Absher, Frank, “Media on Media,” St. Louis Journalism Review Oct. 1999, p. 3 xv Moyers Bill , The Public Mind: Consuming Images, Public Broadcasting Service, November 8, 1989. xvi Erica Austin and Kristine Johnson, “Effects of General and Alcohol-Specifi c Media Literacy Training on Children’s Decision Making aboutAlcohol,” Journal of Health Communication 2(1997):17-42. xvii Richard Beltramini and Patrick Bridge, “Relationship between Tobacco Advertising and Youth Smoking: Assessing the Effectiveness of a Schoolbased, Antismoking Intervention Program,” Journal of Consumer Affairs 35(Winter 2001)2:263-27 xviii Dianne Neumark-Sztainer et al.,“Primary Prevention of Disordered Eating among Preadolescent Girls: Feasibility and Short-term Effect of a Community-based Intervention,” Journal of the American Dietetic Association (December 2000), <http://www.fi ndarticles.com/cf_0/m0822/12_100/68739951/p1/article.jhtml?term=neumarksztainer+%22primary+prevention+of+disordered+eating+among+preadolescent+girls%22> (31 July 2003). xix Thomas Robinson et al., “Effects of Reducing Children’s Television and Video Game Use on Aggressive Behavior,” Archives of Pediatric Adolescent Medicine 155(2001)1:17-23. xx Tiedge, James , Public Opinion on Mass Media Effects: Perceived Societal Effects and Perceived Personal Effects, Paper presented at Speech Communication Association Convention, Minneapolis, 1980. xxi Tiedge, James, Arthur Silverblatt, Michael J. Havice, and Richard Rosenfeld, “the Third-Person Effects Hypothesis: Scope, Magnitude, and Contributing Factors,” Journalism Quarterly 68: (SpringSummer 1991): 141-54. xxii E.H. Gombrich, “The Visual Image,” in Media and Symbols: The Forms of Expression, Communication, and Education. Publication of the National Society for the Study of Education, Vol. 73, Pt.1, ed. David R. Olson (Chicago: University of Chicago Press, 1974), 244 xxiii <http://www.vbox7.com/play:9a1ba805>

© www.keystomedialiteracy.com/ Digital International Media Literacy eBook Project (DIMLE) Page 15


xxiv

“Key Concepts of Media Literacy, the Association for Media Literacy,” Ontario Ministry of Education, 1987. xxv Considine, David and Gail Haley, Visual Messages: Integrating Imagery into Instruction, Englewood, Colorado: Teacher Ideas Press, 1992, 3. xxvi Anderson, Daniel R. “Online Cognitive Processing of Television,” in Psychological Processes and Advertising Effects, ed. Linda F. Alwitt and Andrew A. Mitchell (Hillsdale, New Jersey: Lawrence Erlbaum Associates, 1985), 191 xxvii „77% искат протестиращите да се съобразяват с непротестиращите”, в. „Дума”, 2 август 2013 г., <http://duma.bg/node/59657> xxviii „Половината българи одобряват протестите срещу кабинета”, в. „Сега”, 2 август 2013 г., <http://www.segabg.com/article.php?id=659655>

© www.keystomedialiteracy.com/ Digital International Media Literacy eBook Project (DIMLE) Page 16

Bulgaria - Media Literacy  
Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you