КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА „РЪКОВОДСТВО ЗА РЕКОНСТРУКЦИЯ НА СПРОЛА“ ОТ ГАЛИНА ТАЧИЕВА Книгата на арх. Галина Тачиева „Ръководство за реконструкция на спрола“ е нещо много повече от наръчник или учебник за урбанистите, архитектите, както и всички, които се вълнуват от устойчивото развитие на градската среда и как тази среда да стане екологична, с човешки мащаб, комфортна, зелена, здравословна и достъпна за всички социални групи и членове на обществото. Едва ли би могло да е иначе, като отчетем позициите и приноса на Галина Тачиева към съвременното развитие на американската архитектура и градоустройство. Водещ партньор и директор на градоустройствения отдел на една от най-успешните проектантски фирми, които свързваме с възхода и разпространението на Новия урбанизъм – DPZ CoDesign (https://www.dpz.com), и изтъкнат член на Конгреса на Новия урбанизъм (CNU), тя е дългогодишен ръководител на националната „Инициатива за преструктуриране на спрола“ и успешно съчетава авангардните теоретични концепции със своята архитектурна и урбанистична практика. Вече повече от две десетилетия Галина Тачиева проектира в духа на тази нова архитектурна идеология урбанистични структури и сгради в различни краища на САЩ, Латинска Америка, Европа и Русия и през 2010 г. публикува „Ръководството за реконструкция на спрола“ (Sprawl Repair Manual) – една от най-известните книги на визионерите от DPZ CoDesign. Книгата е нещо много повече от наръчник поради две много важни характеристики. Първо, тя поставя насоките, в които проектантите могат да работят за неутрализиране на негативните ефекти от градския спрол, в пряка зависимост от възможностите за преодоляване на тези ефекти. Като резюмира основните причини за „разливането“ на градовете, „Ръководството“ най-напред изтъква негативите на спрол зоните и дисперсните форми на застрояване – прекомерната консумация на земеделски земи и ценни природни територии, влошаването на социалното здраве, липсата на атрактивни обществени пространства поради доминирането на автомобилите над пешеходното движение, неефективния обществен транспорт, прекомерните разходи за инфраструктура и т.н. На тази основа са идентифицирани основните предизвикателства пред реконструкцията на градската среда и възможностите и методите за справянето с тях: преодоляване на еднотипното (монофункционално) зониране, осигуряване на екологични резерви, ефективно организиране на град-
ската мобилност чрез оптимално степенуване на уличната мрежа, отказ от автомобилното доминиране и стимулиране на пешеходното, велосипедното и други форми на движение, създаване на разнообразие от атрактивни обществени пространства с благоустроена и богато озеленена среда, наситена с различни форми на обществено обслужване. Второ, несъмнено най-силните страни на книгата са свързани с осъществената ясна връзка между теорията на Новия урбанизъм и принципите на урбанистичната практика, реализирана в детайлно разработените подходи за устройствено планиране и архитектурно проектиране в духа на устойчивото градско развитие. Връзката между теорията и практиката е убедително дефинирана чрез разграничаването между два типични модела за развитие на крайградските територии – спрол-образния дисперсен и ниско плътностен модел и моделът на кварталните структури, изграден от квартални единици, интегриращи в себе си разнообразие от урбанистични функции. Това разграничаване служи като база за определянето на два основни вида проектантски техники – за градски дизайн (т.е. за планиране и проектиране на урбанистичните структури) и за реализация на плановете посредством инструментите за приложение и регулиране на градското развитие. На тази теоретична база Галина Тачиева проучва в книгата си различни възможности за неутрализиране на негативните ефекти от спрола чрез прилагане на методи за устойчиво градоустройствено планиране според типа на застрояване и според характера на пътната и уличната мрежа. Възможностите за реконструкция са изследвани в регионален и локален мащаб, както и на квартално и сградно ниво: при реконструкция на крайградски квартали, традиционни квартали, квартали с плочо-образни сгради, жилищни кули, както и разнообразни други жилищни типове, „драйв-тру“ комплекси, многоетажни паркинги, търговски улици, „биг-бокс“ халета и религиозни сгради. Като цяло, най-ценното в книгата на Галина Тачиева е това, че предлага практически насоки за реконструкция на крайградските територии, съответстващи на духа, стила и концепциите на прогресивната идеология на Новия урбанизъм. Тези насоки са развити в удобни за прилагане решения и ефективни инструменти, чрез които проектантите успешно могат да претворят в реалност принципите на устойчивото развитие и да преобразят деформираната от спрола крайградска зона в здравословна,
РЪКОВОДСТВО ЗА РЕКОНСТРУКЦИЯ НА СПРОЛА
XI
