Page 1

ЧОРАПИТЕ НА ФЛАМИНГИТЕ

В

еднъж змиите направили голям бал. Поканили жабите – и земните, и земноводните, – и фламингите, и кайманите, и рибите. Балът бил на брега на реката и рибите, понеже не можели нито да ходят, нито да танцуват, надничали към пясъка и пляскали с опашки.

19


Кайманите пък се били издокарали с гердани от банани по шиите и пушели парагвайски пури. Земните жаби с налепени по цялото тяло рибешки люспи се олюлявали, докато ходели, сякаш плували. И всеки път, когато минавали много сериозни по брега на реката, рибите им подвиквали присмехулно. Земноводните жаби се били напарфюмирали целите и стъпвали на два крака. И всяка носела люшкащ се фенер от светулка. Изключително красиви били змиите. Всички без изключение били облечени в танцувални костюми с цвета на всяка змия: зелените в зелен тюл, жълтите – в жълт, а кръстоносните усойници – в сиви полички, нашарени с ивици от тухлена прах и пепел, защото цветът им е такъв. Но най-възхитителни били кораловите змии, които, обгърнати с много дълги черни, червени и бели газени воали, танцували като спирали. Когато при танца се завъртали на върховете на опашките си, всички гости ръкопляскали като луди. Само фламингите, които тогава били с бели крака и сега, както и преди, имат много дебел и извит клюн, само фламингите били тъжни, понеже не били много умни и не знаели как да се нагиздят. За-

20


виждали на костюмите на всички, но най-много на костюмите на кораловите змии. Умирали от завист, щом край тях минела някоя змия, която кокетничела и развявала спираловидните си воали. Тогава едно фламинго рекло: – Знам какво да направим. Хайде да обуем черно-червено-бели чорапи и кораловите змии ще се влюбят в нас.

21


И всички се извисили, прелетели над реката и отишли да почукат на вратата на един магазин в градчето. – Чук-чук! – потропали те с крака. – Кой е? – обадил се продавачът. – Ние сме, фламингите. Имате ли черно-червено-бели чорапи? – Не, нямаме – отговорил продавачът. – Да не сте луди? Никъде няма да намерите такива чорапи. Тогава те отишли в друг магазин. – Чук-чук! Имате ли черно-червено-бели чорапи? А човекът отвърнал: – Какво казвате? Черно-червено-бели ли? Никъде няма такива чорапи. Вие сте луди. Кои сте? – Ние сме фламингите – отговорили те. А човекът рекъл: – Тогава със сигурност сте луди фламинги. Птиците отишли в следващия магазин. Продавачът извикал: – Какъв цвят? Черно-червено-бели ли? Само на големоклюнести птици като вас може да им хрумне да искат такива чорапи. Веднага да се махате! И човекът ги прогонил с метлата.

22


Така фламингите обиколили де що има магазини и отвсякъде ги пъдели, защото ги взимали за луди. Тогава на един броненосец, който бил дошъл да

23


пие вода от реката, му хрумнало да се пошегува с фламингите и той ги поздравил най-учтиво: – Добър вечер, господа фламинги! Знам какво търсите. Такива чорапи няма да намерите в никой магазин. Може би има в Буенос Айрес, но трябва да ги поръчате по пощата. Снаха ми, кукумявката, има такива. Поискайте є ги и тя ще ви даде черночервено-белите си чорапи. Фламингите му благодарили и отлетели към пещерата на кукумявката. Казали й: – Добър вечер, кукумявко! Идваме да ти поискаме черно-червено-белите чорапи. Днес е големият змийски бал и ако обуем такива чорапи, кораловите змии ще се влюбят в нас. – С най-голямо удоволствие! – отговорила кукумявката. – Почакайте за миг, ей сегичка се връщам. Отлетяла, като оставила сами фламингите, и скоро се върнала с чорапите. Но това не били чорапи, а кожи от коралова змия, много красиви кожи, току-що смъкнати от змиите, които кукумявката била уловила. – Ето ви чорапите – им рекла. – Не се безпокойте за нищо, само за едно внимавайте: танцувайте цяла нощ, танцувайте, без

24


да спирате и за миг, танцувайте настрани, танцувайте с човка, с глава, както искате, само не спирайте и за миг, защото вместо да танцувате – тогава ще плачете. Но нали си били глупавички, фламингите не

разбирали каква опасност крие това за тях и луди от радост, нахлузили на краката си кожите от коралова змия, които били като тръби. И много доволни, отлетели на бала. Всички завидели на фламингите за прекрасните им чорапи. Змиите искали да танцуват само с тях и тъй като фламингите нито за миг не преставали да движат крака, те не можели да видят добре от какво са направени онези чудни чорапи. Лека-полека обаче змиите започнали да се усъм-

25


няват. Когато по време на танца фламингите минавали покрай тях, те се навеждали до земята, за да разгледат по-добре. Особено неспокойни били кораловите змии. Не откъсвали поглед от чорапите и също се навеждали, като се опитвали да докоснат с език краката на фламингите, понеже за змиите езикът е като ръката за хората. Но фламингите танцували и танцували безспир, макар че били страшно уморени и вече изнемогвали. Кораловите змии го усетили и веднага поискали от жабите фенерчетата им, които всъщност били светулки. Така всички заедно зачакали фламингите да паднат от умора. И наистина минута по-късно едно фламинго, което не издържало, се спънало в пурата на някакъв

26


кайман, залитнало и тупнало настрани. Кораловите змии се спуснали незабавно с фенерчетата си и добре осветили краката му. Тогава видели какви са онези чорапи и така изсъскали, че се чуло чак на брега на Парана. – Това не са никакви чорапи! – викнали змиите. – Знаем какво е! Измамиха ни! Фламингите са убили нашите сестри и са надянали кожите им като чорапи! Чорапите им са от коралова змия! Щом го чули, фламингите се уплашили, че са

27


разкрити, и понечили да литнат, но били толкова изморени, че и едно крило не могли да вдигнат. Тогава кораловите змии им се нахвърлили и като се увили около краката им, започнали да разкъсват със зъби чорапите. Разярени, ръфали парчета от тях и хапели

28


птиците по краката, за да умрат. Фламингите обезумели от болка и заподскачали насам-натам, но кораловите змии не се махали от краката им. Накрая змиите видели, че вече не е останало и парченце от чорап, и изморени, пуснали фламингите и заоправяли газените си бални костюми. Освен това били сигурни, че фламингите ще умрат, защото най-малко половината коралови змии, които ги били ухапали, били отровни. Но фламингите не умрели. Хукнали и нагазили във водата, тъй като много ги боляло. Крякали от болка, а доскоро белите им крака почервенели от змийската отрова. Дните се нижели един подир друг и те продължавали да чувстват ужасно парене в краката, които си оставали все така кървавочервени – от отровата. Оттогава е минало много време. Но и досега фламингите стоят почти по цял ден, нагазили с червените си крака във водата, за да облекчат паренето, което усещат в тях. От време на време напускат плиткото и правят някоя и друга крачка по брега, за да видят как ще се почувстват. Но болките от отровата тутакси се връщат и те хукват да нагазят във водата. Понякога

29


паренето е тъй силно, че свиват единия си крак и остават така с часове, защото не могат да го изпънат. Такава е историята на фламингите, които преди са били с бели крака, а сега са с червени. Всички риби знаят причината и им се подиграват. Но докато се лекуват във водата, фламингите не пропускат случай да си отмъстят, като изяждат всяка рибка, приближила се твърде много, за да им се присмее.

"Чорапите на фламингите"  

откъс от книгата "Приказки от селвата" автор Орасио Кирога, илюстрации Пьотр Багин

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you