Page 1

ЛЕКАРСКОТО СЪСЛОВИЕ и компонентите на здравеопазването в България - публично възприятие. Национално медийно изследване на МЕДИА МЕТРИКС ООД, обхващащо публичнодостъпните материали, генерирани от медии, организации и потребители в Интернет и социалните мрежи Facebook, Twitter и YouTube през периода 01.06.2017г. – 15.11.2017г. и съдържащи контекстуално свързано негативно, или позитивно имиджово послание за лекарското съсловие в страната и/или редица предварително дефинирани елементи на българското здравеопазване*. Проучването е достъпно на уебсайта: http://mediamonitoring.bg/

* Списък на темите можете да намерите на стр. 10


Съдържание 3

Въведение

11 РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки

4

Цел и подцели на проучването

36 РАЗДЕЛ 2: Тенденции и прогнози

5

Отговорност на компанията

46 РАЗДЕЛ 3: SWOT Анализ

6

Представителност (цялост) на извадката

47 РАЗДЕЛ 4: Изводи и препоръки

7

Методология - събиране на вх. UGC данни

50 Край; Контакти

8

Методология - събиране на други вх. данни

9

Методология - оценяване и категоризация на данните

2


Въведение • Проблемът с негативният публичен имидж на някои от основните компоненти, съставляващи здравеопазването в България, има потенциала да спомогне за сформирането на тенденции и модели на поведение, които пряко, или непряко засягат голяма част от населението на страната. • Данните от социалните мрежи през последната половин година показват, че водещата част от съставляващите негативния публичен имидж на здравеопазването публикации споделят контекстуален фокус към определен брой основни теми (негови компоненти). • Днешните технологии за извличане и визуализация, както и усъвършенстваните процеси за семантичен анализ на съдържание, ни позволяват да идентифицираме и измерим с високо ниво на точност и да разберем както реалния мащаб и пропорции на проблема, така и причините и тенденциите, насочващи неговия курс. • Сред най-пряко засегнатите от проблема е съсловието на лекарите в страната. Като основен елемент от цялото здравеопазване, тяхната позиция на пряко контактуващи с останалите му компоненти, те понасят голяма част от негативизма и особено този, произтичащ от населението (потребителите на Интернет и социалните мрежи). • С разбирането в дълбочина на проблематиката, обект на настоящото изследване, се надяваме да спомогнем за заемането на правилни стратегически позиции от различните замесени в сектора страни, които да са базирани на измерими данни и които да доведат до повишаване качеството на заплащането, качеството на обслужването, или спокойствието на работната среда в българското здравеопазване. 3


Цел и подцели на проучването Целта на настоящото проучване е да спомогне на замесените в сектора институции, организации, групи и индивиди във взимането на решения и заемането на правилни стратегически позиции, базирани на цялостни и измерими данни, с оглед повишаване качеството на заплащането, обслужването и работната среда, в която оперират основните съставни елементите на здравеопазването в страната. Подцелите на настоящото национално медийно изследване са да онагледи реалната ситуация, в която се намират лекарското съсловие и някои от другите компоненти в състава на здравеопазването в България (стр. №10), по отношение на тяхното публично възприятие, включително: •

Да сегментира негативизма и да дефинира контекстуалната му насоченост към конкретни теми* (компоненти на здравеопазването) в рамките на изследвания времеви период;

Да дефинира реалните мащаби на изследвания феномен;

Да идентифицира силни и слаби позиции, заплахи и възможности пред лекарското съсловие в контекста на проблема;

Да екстраполира тенденциите, задаващи неговия бъдещ курс;

Да предостави изводи и препоръки, на база резултатите от проведения анализ на данните.

* Под “негативизъм” следва да се разбира всяко медийно съдържание, независимо от неговият автор, или източник, което представя лекарското съсловие в страната (определени специалисти в частност, или като цяло), или някой/някои от другите предварително дефинирани компоненти на здравеопазването - описани в стр.10, в отрицателна светлина. Примери за такова съдържание могат да бъдат както мнения, изказвани от отделни индивиди в секциите за коментари към информационните портали, или в социалните мрежи, така и новини, статии и други публикации.

4


Отговорност на компанията Резултатите от структурирането и анализа на входящите (първични) данни, обект на настоящото национално медийно проучване, включително всички цитирани в последното стойности, извадки, агрегирани резултати, сравнения, графики, изводи, тенденции и препоръки, са достигнати изцяло посредством статистически похвати, на базата на извлечените с количествени методи масиви от входяща информация. Като такива, резултатите, в т.ч. вторичните данни от проучването, НЕ представят личното мнение на конкретен човек и/или организация, освен ако въпросното не е било изказано публично в следените медийни канали и индексирано наред с останалите медийни материали в рамките на зададения времеви период. В частност, анализът и всички негови прилежащи първични и вторични дейности НЕ представят личното мнение на управителя, и/или служителите на Медиа Метрикс ООД, в т.ч. заетите с проекта експерти по информационно осигуряване, оперативни служители по структурирането на входящия масив от данни, анализатори и консултанти (вътрешни и/или външни), или специалисти, част от техническия екип на компанията.

Димитър Мицов Управител 5


Представителност (цялост) на извадката Извадката входящи (първични) данни включва общо 21 037 МАТЕРИАЛА, публикувани в периода 01.06.2017г. – 15.11.2017г. включително в цялото публично достъпно Интернет пространство (вкл. соц. мрежи Facebook и Twitter) на български език и отнасящи се по темата/темите*, обект на настоящото национално медийно проучване. От тях, 8 224 МАТЕРИАЛА са обект на анализ в рамките на настоящото проучване, тъй като съдържат негативно, или позитивно послание/мнение/тон спрямо лекарското съсловие и/или друг/и компонент/и на българското здравеопазване*. Съдържайки НАД 94% от всички релевантни по темата/темите* публикации (входящи данни), ИЗВАДКАТА СЛЕДВА ДА СЕ СЧИТА ЗА ЦЯЛОСТНА, ВМЕСТО ЗА ПРЕДСТАВИТЕЛНА (ЧАСТИЧНА) за обследвания времеви период. * Подробно описание на темите/параметрите за структуриране на данните можете да намерите в стр.10. ”Методология - оценяване и категоризация”.

6


Методология – събиране на входящи UGC* данни ПУБЛИЧНО МНЕНИЕ/НАГЛАСА. За разлика от общоприетия при изследвания на публично мнение подход на анкетиране, при който се достига представителна група от хора по телефон и се задават предварително дефинирани въпроси (анкета), т.нар. подход “Opinion mining”, който компанията ни е възприела и с който е извършено настоящото проучване, включва извличане на всички (над 94%) публично изказани през зададения времеви период и релевантни по темата/ите мнения на *ПОТРЕБИТЕЛИТЕ НА ИНТЕРНЕТ И СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ В БЪЛГАРИЯ – т.нар. UGC – User Generated Content. Подходът до голяма степен елиминира, съприходящите изследвания от такъв тип, възможности са необективност по отношение представянето (изходирането) на входящите данните, поради тяхната неизчерпателност (частичност) и/или представителна неточност.

Подход “Opinion mining”

Анкетиране

Извадка от (входящи) данни

ЦЯЛОСТНА (Над 94% от активно изразяващите мнения в Интернет граждани*)

ПРЕДСТАВИТЕЛНА (частична, напр. 500-1000 души)

Проблеми на извадката (т.нар. sampling errors, в т.ч. sampling bias и др. )

НЕ

ВЪЗМОЖНИ

Възможност за съществена разлика в резултатите при повторно изследване

НЕ

ДА

* Според изследване на Националния статистически институт – НСИ, за 2016г. близо 2/3 от домакинствата в България, или над 58% от цялото население на страната, има достъп до Интернет и изпoлзвa aĸтивнo oнлaйн мpeжaтa вceĸи дeн или пoнe вeднъж ceдмичнo. Над 95% от онлайн потребителите ca aĸтивни в социалните мрежи, a 81,4% чeтaт oнлaйн вecтници, нoвини и cпиcaния, както и съответните секции за коментари.

7


Методология – събиране на други входящи данни МЕДИЕН ОБХВАТ. Технологиите, разработени от и собственост на Медиа Метрикс ООД, които са използвани за целите на настоящото медийно проучване, позволяват извличане на всички (над 94%) от релевантните за темата/ите публични медийни материали, от ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ УЕБСАЙТОВЕ (над 800 000 URL адреса*), включително, но не и ограничаващи се до: ü Всички информационни портали (вкл. техните секции за коментари от читатели); ü Над 94% от публичните части на социалните мрежи FACEBOOK и TWITTER; ü Всички форуми; ü Всички блогове; ü Всички онлайн издания на печатни и броудкаст медии; ü Всички уебсайтове за споделяне на мултимедия и други видове материали; ü Други.

8


Методология – оценяване и категоризация • Всички индексирани релевантни по темата/ите материали преминават процес на оценяване (т.нар. Сентимент анализ) от квалифициран специалист – въз основа на това, дали носят в своето съдържание негативно, неутрално, или позитивно послание/мнение/тон спрямо лекарското съсловие и/или друг/и компонент/и на българското здравеопазване. • Получените след горната стъпка 8224 материала преминават процес на структуриране, в който всеки отделен материал бива категоризиран според следните параметри: дата на публикуване, източник, автор, категория (новина/статия; блог-, форум-, или социален пост; коментар към всяка от предходните категории), заглавие, текст, запазване на оригинал и др. • След това, публикациите преминават през компютърно подпомаган процес, в рамките на който екип от специализирани анализатори категоризира всяко отделно медийно съдържание според неговата контекстуална свързаност с една, или повече от изброените долу (в стр. №10) теми. Този процес създава възможността за извличане на семантична стойност от входящите данни.

9


Методология – оценяване и категоризация Теми за контекстуално структуриране на входящите (първични) данни:

10


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Общо времево разпределение на публикациите

• • • •

7 юли (169 публикации): Инциденти и насилие над лекари – преобладаващо негативен сентимент, Лекари и специалисти – сравнително висок позитивен сентимент 19 юли (168 публикации): Лекари и специалисти, Спешна помощ и 112 и Област Благоевград – водещо негативен сентимент 19 окт (166 публикации): Лекари и специалисти – водещо позитивен сентимент, Държавни лечебни заведения и Частни лечебни заведения – преобладаващо негативен сентимент 23 окт (162 публикации): Инциденти и насилие над лекари – преобладаващо негативен сентимент, Лекари и специалисти – относително висок позитивен сентимент

11


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Времево разпределение на Публикациите в социалните мрежи и общ брой

2009 публикации

668 публикации

12


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Общо разпределение и сентимент на публикациите по категории

13


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Общо разпределение на публикациите според източник

14


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Сентимент на публикациите с източник топ (количествено) 5-те информационни портала

DNES.BG (697 публ., от които 608 UGC*)

DNEVNIK.BG (329 публ., от които 258 UGC*)

BLITZ.BG (196 публ., от които 129 UGC*)

ZDRAVE.NET (305 публ., от които 170 UGC*)

PIK.BG (130 публ., от които 81 UGC*)

* UGC (abbr. User Generated Content) – съдържание, генерирано (публикувано) от потребителите на Интернет, често под формата на коментари към дадена тема/статия/новина и т.н.

15


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Общо разпределение на публикациите според контекст (тема)

16


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Общо разпределение според категория и сентимент на топ 4 (в количествено и-е) теми

Лекари и специалисти

НЗОК

Държавни лечебни заведения

Спешна помощ - 112 17


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Количествено и разпределение; Териториално разпределение и сентимент – лечебни заведения

18


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Сентимент спрямо категория лечебни заведения

Държавни лечебни заведения 1538 материала

Общински лечебни заведения 505 материала

Частни лечебни заведения 441 материала

Ведомствени лечебни заведения 299 материала

19


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Коментари към новини и статии в информационните портали: Източници

20


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Коментари към новини и статии в информационните портали: Основни теми и сентимент

21


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Преобладаващи теми в социалните мрежи и общ сентимент

22


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Социални мрежи: Основни теми и сентимент

Постове (2678 публикации)

Коментари (152 публикации)

23


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Автори - общо

Автори на позитивни материали

Автори – общо

Автори на негативни материали 24


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Автори в социалните мрежи, автори на коментари в информационните портали

Постове в соц. мрежи

Коментари в соц.мрежи

Коментари в информационни портали 25


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Топ автори (количествено) по тема: Лекари и специалисти

26


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Топ автори (количествено) по тема: Инциденти и насилие над лекари

27


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Топ автори (количествено) по тема: Система за здравно осигуряване в България

28


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Топ автори (количествено) по тема: Качество на медицинските услуги

29


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Топ автори (количествено) по тема: Лечебни заведения

30


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Лекари и специалисти: Общо разпределение по категории, сентимент и източници

31


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Лекари и специалисти (вкл. подтеми): Материали с положителен сентимент

32


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Лекари и специалисти (вкл. подтеми): Материали с отрицателен сентимент

33


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Здравно осигуряване: Общо разпределение по категории, сентимент и източници

34


РАЗДЕЛ 1: Статистически извадки Инциденти и насилие над лекари: Общо разпределение по категории, сентимент и източници

35


РАЗДЕЛ 2: Тенденции и прогнози Отказ от права ВАЖНО! Екстраполацията на тенденциите (използван метод – Linear regression) в настоящия раздел е извършена на база цялостната извадка данни за съответните материали, публикувани в периода от 01.06.2017г. до 15.11.2017г. включително. Важно е да се отбележи, че в данните се наблюдават съществени девиации, породени от сезонност - по-малък брой публикации (общо и отделно - по повечето теми) през летните месеци. Прогнозирането на тенденциите НЕ взима предвид влиянието на сезонните девиации. Друга девиация, която се наблюдава и трябва да се отбележи при тълкуване на тенденциите, са отчетливо повисоките пикове (количества публикувани релевантни материали) непосредствено след почивния сезон, в сравнение с предходните месеци. Ако тази тенденция се запази, тя би могла да доведе до съществени турболенции. Наблюдаваните девиации налагат изследването на по-продължителен времеви период (по-дългосрочна статистика), за да бъдат достигнатите тенденции/прогнози коригирани спрямо сезонността на данните и които да могат да послужат за цели, извън чисто индикативните такива. Препоръката на Медиа Метрикс ООД е за обследване на времеви период от минимум 12 до, желателно, 24 месеца. Предвид гореизброените доводи, тенденциите на база настоящото проучване НЕ следва да се считат повече от индикативни, въпреки цялостта на първичните данни, на които се базират. 36


РАЗДЕЛ 2: Тенденции и прогнози Негативизъм на тема Лекари и специалисти

37


РАЗДЕЛ 2: Тенденции и прогнози Позитивизъм на тема Лекари и специалисти

38


РАЗДЕЛ 2: Тенденции и прогнози Негативизъм на тема Инциденти и насилие над лекари

39


РАЗДЕЛ 2: Тенденции и прогнози Негативизъм на тема Лечебни заведения

40


РАЗДЕЛ 2: Тенденции и прогнози Негативизъм на тема Здравно осигуряване

41


РАЗДЕЛ 2: Тенденции и прогнози Негативизъм на тема Качество на медицинските услуги

42


РАЗДЕЛ 2: Тенденции и прогнози Негативизъм на тема Регулации и реформи в сектора

43


РАЗДЕЛ 2: Тенденции и прогнози Негативизъм на тема Финансиране в сектора

44


РАЗДЕЛ 2: Тенденции и прогнози Негативизъм на тема Трудови възнаграждения (на лекарите)

45


РАЗДЕЛ 3: SWOT анализ Лекари и специалисти

S----------------- Силни страни W---------------- Слаби страни О-----------------Възможности T----------------- Заплахи

• Активни общности в социалната мрежа Twitter, генериращи относително голям брой позитивни материали. • Висока активност в секциите за коментари и форумите, част от специализираните в сектора уебсайтове. • Тема “Цени” (на медицински услуги) не провокира съществено публично неодобрение. • Тема “Трудови възнаграждения” (на лекарите) предизвиква публично неодобрение, често съпътствано с материали с положителен сентимент към тях. • Тема “Насилие над лекари” провокира широко споделяно неодобрение към институциите и често е съпътствана с положителни изказвания спрямо лекарите и специалистите в страната.

• Лекарите са в неизгодна позиция по отношение на публичния негативизъм, поради специфичната си позиция на контактна точка с населението (пациентите). • Въпреки прогнозираният лек ръст на публикациите, изразяващи недоволство от ниските трудови възнаграждения на лекарите и специалистите в сектора, общият обем на публикациите на тази тема не показва съществена публична заинтересованост.

Комбинацията от нарастващи тенденции за негативно публично възприятие на темите Регулации и реформи и Финансиране биха могли да създадат среда, подходяща за промяна в този контекст. МЗ, НЗОК и други държавни институции в сектора страдат от сходен негативизъм, което би могло да създаде възможности за засилване кооперацията между тях и останалите компоненти в системата на здравеопазването в страната. Прогнозиран лек ръст на публикациите, изразяващи недоволство от ниските трудови възнаграждения на лекарите и специалистите в сектора. Прогнозираният умерен ръст и високата средна активност на негативните изказвания на тема Насилие над лекари биха могли да създадат трайно наситена с недоволство на темата публично-информационна среда и възможност за отстояване на свързани с това позиции.

• Негативизмът на тема Лекари и специалисти има (индикативна) възходяща тенденция. • Негативизмът на тема Лечебни заведения има (индикативна) възходяща тенденция. • Сравнително стабилен като тенденция, но съществен като обем е изразяваният публичен негативизъм на тема Лекарска грешка. • В сравнение със замерените средни стойности, материалите, публикувани през изследвания период от някои информационни източници са пропорционално понегативни. Същата тенденция може да се наблюдава и в коментарите, публикувани от техните читатели в съответни им секции. 46

• • • •

SW OT


РАЗДЕЛ 4: Изводи и препоръки ИЗВОДИ 1.

Проблемът с негативното публично възприятие на лекарското съсловие е съществен. От общия брой индексирани за изследвания период материали с насоченост към лекари и специалисти (в частност, или като цяло), близо 29.9% са с позитивен, а 70.1% с негативен сентимент. Негативните публикации на тази тема (2371бр.) съставляват близо 40% от всички индексирани за периода негативни материали (общо 6117бр.).

2.

Съществен негативизъм се отчита и на тема Здравно осигуряване, вкл. подтеми Клинични пътеки и НЗОК, както и на някои от другите съставни компоненти на здравеопазването в страната (МЗ, Лечебни заведения и други).

3.

По повечето от изследваните теми, количеството на негативизма е възходящо и прогнозите, макар индикативни предвид сезонността на данните и краткия времеви период, са за засилване на тези тенденции.

4.

Негативизмът е съсредоточен в публикациите и коментарите в информационните портали, където съществуват възможности за анонимно коментиране.

5.

Прави впечатление относително високият дял на постовете в социални мрежи, за сметка на коментарите към тях. Една от възможните причини за това може да бъде относително краткосрочна ангажираност на потребителите на Facebook и Twitter към конкретни теми.

6.

Освен с Лекари и специалисти, негативизмът на тема Качество (на медицинските услуги) е преобладаващо обвързан и с други теми, като напр. Здравно осигуряване, Лечебни заведения други. Тази особеност би могла да индикира липса на ясно дефинирана тенденция на пряко недоволство от страна на населението при равни други условия. Тоест, не може да се твърди, че негативизмът породен от ниско качество е насочен конкретно към лекарите в страната. 47


РАЗДЕЛ 4: Изводи и препоръки ИЗВОДИ 7.

Имиджът на лекарите е в неизгодна позиция. Негативизмът, въпреки хетерогенността на темите, по които той бива изразяван в публичното пространство, е поне косвено свързван с тях - поради спецификите на тяхната работа в системата на здравеопазването като контактна точка с пациентите. Важно е да се отбележи, че последните не са водещата група, изразяваща негативизъм в публичното пространство.

8.

Позитивните публикации на тема Лекари и специалисти са водещи за всички теми (близо 1000бр.) и засягат лекарите в контекста на (топ 5 подтеми): Лечебни заведения, Област София-град, Пациенти, Качество и МЗ.

9.

Държавните и обществени институции в сектора страдат в съпоставими мащаби от публичната настройка, което създава възможности за засилване кооперацията (координирани усилия) с други съставни компоненти в здравеопазването. Прави впечатление съсредоточаването на негативни мнения на теми Регулации и реформи и Финансиране. 10. Темата за Инциденти, свързани с насилие над лекари провокира предимно положителни реакции спрямо тях от страна на населението. Това, въпреки негативния контекст на самата тема, може да бъде разглеждано като възможност за подобряване имиджа на лекарското съсловие.

11. Сходни наблюдения има и на тема Трудови възнаграждения на лекарите и специалистите в сектора. По темата, обаче, не се наблюдава широка активност, която към момента да създава съществена публична ангажираност към нея. Тази тенденция би могла да бъде слабост, или възможност за лекарското съсловие, при различни обстоятелства.

12. Цените на медицинските услуги не са сред широко обсъжданите теми. Негативизмът на тази тема също е относително по-нисък.

48


РАЗДЕЛ 4: Изводи и препоръки ПРЕПОРЪКИ: Лекари и специалисти • Засилена ангажираност по отношение на някои от основните информационни портали и социалната мрежа Twitter – където съотношението негативни/позитивни материали за лекарите е сравнително в полза на последните (Важи и за някои от останалите компоненти на здравеопазването в страната.). • Засилена кооперация с държавните институции в сектора, с оглед на споделените имиджови заплахи и за двете страни. • Засилена инициативност и (публична) активност по отношение темите за насилие над лекари и техните трудови възнаграждения – теми, провокиращи (относително) позитивни обществени реакции. • Информираност за отчитания съществен (количествен и пропорционален) публичен негативизъм на теми Здравно осигуряване и Реформи и регулации. • Информираност за отчетливо по-високите пикове (количества публикувани релевантни материали) непосредствено след почивния сезон, в сравнение с предходните месеци. Ако тази тенденция се запази, тя би могла да доведе до съществени турболенции в системата. 49


Благодарим Ви за вниманието!

50

MediaMonitoring.BG Лекарското съсловие и компонентите на здравеопазването в бълга  

Медийното проучване е извършено с оглед измерване и дефиниране на основните тенденции и динамики, формиращи негативния публичен имидж на лек...

MediaMonitoring.BG Лекарското съсловие и компонентите на здравеопазването в бълга  

Медийното проучване е извършено с оглед измерване и дефиниране на основните тенденции и динамики, формиращи негативния публичен имидж на лек...

Advertisement