Page 1

Беше петък.Рано сутрин.Наслаждавах се на последните минути в леглото, преди майка ми да нахлуе и да започне да ме буди.И не след дълко тя вече беше влязла в стаята и казваше: -Хайде, Лизи ставай вече!Закъсняваш за училище. Завъртях и мушнах главата си под одеалото.Майка ми излезе от стаята надявайки се да се сетя да стана. Полежах още малко, но накрая си дадох зор да стана.Беше едва шест и половина.Не разбирам защо трябва да стана толкова рано, заради някакво училище.На никой няма да му навреди ако почваше – примерно четири часа покъсно.И на учителите ще им хареса.Все пак едвали много им харесва да стават толкова рано.Освен това те са стари, още няколко часа разкрасяваш сън няма да им навреди.Охх, все едно.Вдигнах се бавно от леглото.Обърнах поглед към прозореца, където се виждаше оранжевият отенък на изгряващото слънце.И както се прехласвах по изгрева осъзнах, че вече е седем часа.Аз трябваше да излетя от вкъщи след двадесет минути. Включих на турбо и започнах да се приготвям.Косата ми беше адски заплетена.Започнах да се чудя защо ми трябваше да си слагам ролки вечрта.Оправих си косата, облякох се и излязох.Докато изляза вече беше станало седем и двайсе.Започнах да тичам.Обличах си якето по път и хвърчах с бясна скорост.Когато бях на една пресечка от училището се надявах да се е стоварила бомба върху него, да се наводнила, да са го нападнали гугантски извън земни хлебарки.Но тези прекрани мисли свършиха, когато влязох в двора на училището. Влезох вътря и тихичко отидох да стаята.Вече бях закъсняла с около петнайсет минути.Отворих вратата и веднага чух гадния тънък глас на учителката: - Госпожице, закъсняхте!Имате цяло отцъствие! Г-ца Робъртс.Извънземно изпратено от марсиянците със мисия да тормози учениците.Като казвам Г-ца не си мислете, че е млада.Има поне 50.Като се замислs защо ми трябваше да влизам в часа, така или иначе ще си има отцъствие.Отидох да чина си, извадих си учебниците и започнах да си драскам по тетрадката. След няколкоминути звънецът би и всички се втурнахме на вън.Аз отидох до Лора.Най-добрата ми приятелка.Тя е страхотна.Много обича да пее и има талант.Но все я е срам да пее пред хора. След малко вече бяхме в стаята за следващият час.Музика!Ще си кажете, че това е приятен час, че само пеем.Не!Училелкато има нужда да работи с психолог.Мисли си, че музиката е най-важното нещо на света.И много се вживява.И ето я и нея.Облечена в рокля, която изглеждаше сякаш дъгата се е изповръщала върху нея.И почнахме да записваме някви дългиии планове.И най-накрая пусна да пеем няква детска песничка.Аз извадих телефона и почнах

1


да играя.И както си играехучителката се беше приближила, а аз продължавах да си зяпам в телефона и не ми правеше впечатлени.Тя ми изтръгна телефона от ръцете и заговори: - Защо си играеш на телефона в часа ми? – аз седя и я гледам тъпо. – И остави това, че не внимаваш в този жизнено важен час като този, ами и че си вредиш на здравето си.Вие младите вечно зяпате в екраните.Особено вие шестокласниците, ако пробължавате така ще си сасипете живота.Ние като бяхме млади... Ето, започна се с лекциите.Между другото тя кога е била младапрез трийсетте.След сато свърши с лекцията каза: - Оу, замолко да забравя!След месец ще се проведа шоуто на талантите! Шоу на талантите нямам какво да покажа, но Лора има.Ще се постарая да я убедя да се яви.Този път тя идва към мен. - Лиз, вече много ми писна от това даскало!А сутринта се скарах и с мама, заради някъкво не сгънато пране.Понякога много издребнява. Погледнах я с един надменен поглед.И тя веднага като го видя ме попита: - Какво ти хрумна сега? - Ами, нищо особено. – отговарям, но съм все така ухилена. – Просто си мислех, че щом не ти се седи тук..може да пропуснем следващите няколко часа! - Не! – отсича тя веднага.Родителите й са много строги.Едно отцъствие на могат да понесат! - Хайде, де! – моля и се аз. – Няма страшно после ща напишем фършиви бележки! -Ох, добре!Е, къде ще ходим? -Мислех си за мола!Извадили са старата пролетна колекция и продават на половин цена.Само искам да минем през нас да си взема пари. -Ок! И така тръгнахме.Излязохме от двора, като внимавахме да ни не миди някой учител.Минахме през дома на Лора.У тях нямаше никой тя взе малко от спестяванията си сви още няколко лева от родителите си.Аз мислех да направя същото.Ама без да взимам от спестяваниятя, аз не мога да събирам пари.Отидохме до нас.Лора ме чакаше пред къщата, докато аз влизах в къщата да си взема пари.За сега всичко вървеше по вода. След броени минути вече обикаляхме по магазините.Купих си една невероятно сладка дънкова пола и една тениска с ухилено смаили.Лора, пък си взе една синя рокля на много малки цветчета.Взехме си сладолед и продължихме да обикаляме.Почти нямаше жива душа.Всички бяха на работа или на училище.И докато се усетим беше станало един часа, обикновено се връщам в къщи към три часа.Решихме да тръгнем сега, защото вече ни беше писнало от сичките тези магазини. Беше към идин и половина когато се прибрах в къщи.Бях на прага на входната врата, отключих и щом отворих вратата майка ми веднага изкочи от кухнята.Беше усмихната докато не ме видя. - Какво правиш тук?Не си ли на училище? – пита ме тя. - Ами, ами... – отговарям й аз.Не можах да измисля извинение за олкова кратко време. – А ти защо не си наработа? – накрая отсичам аз. - Не съм длъжна да ти давам обяснение!Пак ли бягаш за трети път този месец.А днес е петнайсти!Качвай се в стаята, после ще говорим.

2


Аз се оттеглих в стаята си.Докато ходих на там се сетих за какви ли не извинения, които можех да използвам.Мама е много тъжна откакто татко почина.Но това деше преди седем години, дори аз го преживях.И все пак не разбрах защо не е на работа.Включих си слушалките и започнах да слушам музика.Не след дърго майка ми влетя в стаята и ме погледна с вбесен поглед. - Лизи, не ме разбирай погрешно, но смятам да те преместя в академия “Съмърс”. - Онова девическо училище с грозните униформи, как не! Няма да го направи наистина.Тя много често ме заплашва с това.Добре де, това е за първи път, но все пак това може да е началото. - Сериозна съм! – продължи тя. – Смятам да го обсъдя малко с баба ти и да го реша окончателно! - Добре!Ами, ако си повиша успеха и повече нямам нито едно отцъствие! – направо не вярвам че го казвам. - Давам ти време да края на срока! Но до края на срока има само, около два месеца.Едва ли е сериозна.Е, ще се пробвам, може да не е толкова трудно просто да започнеш да учиш.И И така, вече мотивирана извадих учебника по история и започнах да чета.Четох, четох, четох и пак четох.Ама това било много скучно.Колко ли време съм “учила” вече.Поглежам часовника и... 10 минути!Но времето са влачи.Ожаднях, трябва ми вода. Слязох в кухнята, мама вече се беше върнала на работо, сипах си чаша вода и включих телевизора.За малко докато си изпия водата.О, боже дават любимият ми сериал “Малки лъжкини”.Е от един епизот нищо няма да стане.И така изгледах си едночасовият епизод и вече реших да се качвам да уча.Оставих си чашата и отидох да си взема нещо за ядене.Когато се върнах д изключа телевизора видях, че започва епизод на “Д-р Хаус” , вярно че съм гледала целият сезон, но винаги е интересно.И ето, че прахосах още един час за сериали.Неусетно беше станало време мама да си върне от работа.Наа бързо почистих и се изстрелях в стаята. Мама влезе и попита: - Учиш ли? - Да. – отговорих аз, без капка вина. И така стана утре и вече бях в училище.Разказах всичко от вчера на Лора.И за да стане още по-лошо разбрах, още този час ни предстои тест по история.Добре се ще справя някак, поне четири ще имам.Учителят раздаде тестовете и: Кога започнала първата световна война? а) 1914 б) 1921 в) 1915 г) 1899 Добре това не го знам, но още няма да се паникьосвам!Нататък:  Кога приключила първата световна война? а) 1914 б) 1915 в) 1917 г) 1918

3


Ама тия хора само за първата световна война знаят.Прегледах въпросите нататък.Ама аз нищо не знаех.И накрая реших да напиша на всички въпроси отговор “в” се нещо ще уцеля.Направо не ми се мисли за резултатите.

4


Book  

Stupid book.

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you