Page 1


Група 8ми март

Кратка история на изкуството през последните 25 години в текстове и картинки th

8 of March Group

A Brief History of Art in the Last 25 Years in Texts and Images

София 2014 Sofia


С любезното съдействие на: / With the kind support of:


картинки: Аделина Попнеделева / images: Adelina Popnedeleva


По всеобщо мнение говоренето е женски специалитет. Изложбата „Версията на Ерато“ през 1997 г. за първи път обединява женските гласове в българското изкуство. 17 години по-късно участничките в група „8-ми март“ не спират да говорят – с думи и образи. Тази книга събира част от натрупалите се мисли, емоции, страхове и надежди. Въпросите, зададени от куратора Мария Василева, са свързани с актуалната ситуация в българското изкуство и мястото на всяка участничка в него. Отговорите вървят от личното към общото и обратното. Въпросите са толкова, колкото и жените – осем. В азбучен ред авторките подбират илюстративния материал и оформят по една част от книгата, а цялото сглобява Надежда Олег Ляхова. По традиция в проекта е поканен и един мъж – художникът Лъчезар Бояджиев, този път в ролята на преводач. Ето ни и нас: Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Боряна Росса, Даниела Костова, Мария Василева, Надежда Олег Ляхова, Нина Ковачева и Силвия Лазарова.

Кратка история на изкуството през последните A Brief History of Art 25 години in the Last 25 Years в текстове и картинки in Texts and Images

Common wisdom says that talking is a woman’s specialty. The “Erato’s Version” exhibition from 1997 was the first time female voices in Bulgarian art came together. 17 years later the women artists from the 8th of March Group do not stop talking in words and images. This book is a compilation of some of their thoughts, emotions, fears and hopes that have accumulated over the years. Questions asked by Maria Vassileva, the curator, are related to the current situation in Bulgarian art and the position of each group member there. The answers are “traveling” from the personal to the common and back. There are as many answers as there are women – eight. Arranged in alphabetical order the artists have selected the images and have designed one section of the book. The whole is put together by Nadezhda Oleg Lyahova. According to our tradition we have invited one male to join us – the artist Luchezar Boyadjiev who is playing here the part of the translator. And here we are: Adelina Popnedeleva, Alla Georgieva, Boryana Rossa, Daniela Kostova, Maria Vassileva, Nadezhda Oleg Lyahova, Nina Kovacheva and Silvia Lazarova.


картинки: Нина Ковачева / images: Nina Kovacheva


съдържание / contents 9............... Можете ли да изброите от едно до три събития, които ви се струват изключително важни за развитието на съвременното българско изкуство през последните 20 години? Would you mention one to three events that you consider crucial for the development of contemporary art in Bulgaria in the last 20 years? оформление Аделина Попнеделева / design Adelina Popnedeleva

1.

23........... Посочете от един до три факта, които спират развитието на съвременното българско изкуство? Would you mention one to three facts that are blocking the development of contemporary art in Bulgaria? оформление Алла Георгиева / design Alla Georgieva

2.

32..... Посочете някой или нещо, което ви е помогнало / попречило на развитието на кариерата ви на съвременен художник или куратор? Tell us who and what has helped or blocked you in the course of your career of a contemporary artist or curator? оформление Боряна Росса / design Boryana Rossa

3.

42........... Според вас какво трябва да бъде участието на държавата в областта на културата днес и по специално в развитието на съвременното изкуство? What in your view should be the state’s participation and input in the field of culture now and more specifically in the development of contemporary art? оформление Даниела Костова / design Daniela Kostova

4.

58.......... Смятате ли, че изкуството може да влияе върху социалната ситуация – глобално и конкретно тук и сега? Do you think that art could influence the social situation both globally and locally now? оформление Мария Василева / design Maria Vassileva

5.

70......... Според вас какво успя да направи и какво не постигна група „8-ми март“? In your view, what did and what did not achieve the 8th of March Group? оформление Надежда Олег Ляхова / design Nadezhda Oleg Lyahova

6.

78........... На какъв етап в изкуството си и в обществените си изяви се намирате? Какво ви вълнува днес и къде се виждате като позиция? At what stage in your work, career and public visibility are you now? What is exciting you today and what is your position? оформление Нина Ковачева / design Nina Kovacheva

7.

88.......... Има ли граници в изкуството и кой ги поставя? Are there any limits in art and who is defining them? оформление Силвия Лазарова / design Silvia Lazarova

8.

99.......... Група „8-ми март“ / The 8-th of March group


1

Можете ли да изброите от едно до Would you mention one to three три събития, които ви се струват events that you consider crucial for изключително важни за развитието на the development of contemporary art in съвременното българско изкуство през Bulgaria in the last 20 years? последните 20 години? Аделина Попнеделева: Най важното събитие, което има значение за всичко, включително и за развитието на съвременното изкуство в България, е краят на тоталитарното управление и преходът към демокрация – процес, започнал от 1989 година. Въпросът какъв е този преход, свършил ли е, ще започне ли най-после наистина или ще се връщаме назад, според мен е основен. За мен е трудно да избера отделни събития през изминалите оттогава 24 години и затова по-скоро ще изброя структурните промени, които изиграха роля за, надявам се, необратимата промяна на художествената ситуация. 1. На първо място е създаването на свободни сдружения. Ще изброя някои, които според мен имат несъмнено влияние, като нямам претенции за точна хронология. Това са групите Градът, Ръб, XXL, 8-ми март, обединения като Център за съвременно изкуство, Пловдив, Интерспейс, Ултрафутуро. Създаването на ИСИ-София. Също и отделянето на СБХ от държавата. Създаването на частни галерии. Галерия 8 във Варна е първата частна галерия, а в София галерия Градът. Галериите Студио спектър, Ата-рай, Ата, XXL, Ирида. Появата на независими медии – zetmag, например. 

Adelina Popnedeleva: The most important event that overshadows everything including the development of contemporary art in Bulgaria is the end of the totalitarian regime and the transition to democracy, a process that started in 1989. Questions about the substance of the transition, about its final stages and its true beginning or possible reversal are fundamental in my view. It is hard for me to single out events from the 24 years since and that’s why I would rather mention some structural changes that have played a crucial role for, I hope, the irreversible change in the art situation. 1. First – the establishment of free artistic associations. I will mention those that I think are indisputably important while not pretending to stick to a precise chronology. These are the groups The City, Edge, 8th of March; associations such as the Center for Contemporary Art in Plovdiv, Interspace, Ultrafuturo. The founding of the Institute of Contemporary Art-Sofia (ICA); as well as the emancipation of the Union of Bulgarian Artists (UBA) from the state. The establishment of private galleries. Gallery 8th in Varna was the first private gallery; the City Gallery in Sofia; the Studio Specter, Ata-Ray, ATA, XXL, Irida galleries also in Sofia. Also – the emergence of independent art media such as zetmag, for instance.


Аделина Попнеделева Храм, 1990 Adelina Popnedeleva Temple, 1990

2. Институционализирането на съвременното изкуство е доста мъчителен процес. Започва по инициатива на някои членове на СБХ със създаването на „Клуб на (вечно) младия художник“ през 1990 г., който по-късно се трансформира в Секция 13 към СБХ. По-късно се извоюват и пространства за млади артисти – Място за срещи в СГХГ и галерия Васка Емануилова. Началото на колекции на съвременно изкуство в ХГ Димитровград, СГХГ (официално от 2004), НХГ (едва от 2012 година!). Участието на български автори в международни изложби, фестивали, биеналета. Документирането на тези прояви в каталози и критически текстове. Учредяването на награди за съвременно изкуство – Наградата Гауденц Б. Руф, Годишните награди за съвременно българско изкуство на Мтел, Наградата за съвременно изкуство БАЗА.

2. The institutionalization of contemporary art is quite a tedious process. It started after the initiative of some UBA members with the creation of the Club of the (eternally) Young Artist in 1990, which later on transformed into the Section 13 of the UBA. Later some spaces for young artists emerged such as the Meeting Place in the Sofia City Art Gallery as well as the Vaska Emanouilova Gallery in Sofia. The beginning of the collections of contemporary art in the Art Gallery of the City of Dimitrovgrad, the Sofia City Art Gallery (officially, after 2004), the National Art Gallery (collection started in 2012…!). The participation of Bulgarian artists in international shows, festivals, biennials; the documenting of such events in catalogues and critical texts. The establishment of the prizes for contemporary art – the Gaudenz B. Ruf Award; the annual awards for contemporary Bulgarian art of the Mtel Corporation; the BAZA award for contemporary art. 10


Създаването на САМСИ като място, макар и скромно, специализирано за излагане на съвременно изкуство. 3. Подкрепа за съвременното изкуство от Центъра за изкуства Сорос – издаване на каталози, организиране на изложби. Ролята на Гауденц Б. Руф: изложбите от времето на пребиваването му като посланик на Швейцария в България, учредената награда за съвременно изкуство и досега оказваната подкрепа за осъществяване на различни проекти. Приносът на швейцарската фондация за култура „Про Хелвеция“, на КултурКонтакт Австрия, на Гьотеинститут България. Гостуващите международни изложби в Националната галерия за чуждестранно изкуство, НХГ, СГХГ и сега в новооткрити пространства.

The opening of SAMSI (Sofia Arsenal – Museum of Contemporary Art) as a place, though modest, specializing in the presentation of contemporary art. 3. The support of the Soros Center for the Arts in Sofia – publishing catalogues; organizing exhibitions. The role of Gaudenz B. Ruf – the shows that he organized in his residency while serving as the Swiss Ambassador to Bulgaria; then the Gaudenz B. Ruf Award for contemporary art that he established; and the support for the realization of various projects that he is providing until now. The input and support from Pro Helvetia, the Swiss cultural foundation; from KulturKontakt of Austria; from the Goethe-Institut in Bulgaria. The visiting international shows at the National Gallery for Foreign Art, at the National Art Gallery, at the Sofia City Art Gallery and now in some newly opened spaces.

Алла Георгиева: Първото събитие, което попадна във фокуса ми като реална промяна, беше изложбата в залата на Софийския университет „10х10х10“ (по идея на Георги Тодоров) през 1990 г. На тази изложба за пръв път видях реализирани нови концептуални подходи при създаването на произведението, нещо, което до сега не бях наблюдавала в българското изкуство. Изложбата беше построена на демократичен принцип, всички желаещи бяха поканени да участват и носеше в себе си духа на промените в изкуството и обществото. Аз не участвах, защото не набрах достатъчно смелост и увереност в себе си, но именно на тази изложба усетих, че изкуството в България се е променило радикално, че няма път назад и че аз именно по този път искам да вървя.

Alla Georgieva: The first event that I saw as a real change was in 1990 - the exhibition “10x10x10” (after an idea of Georgi Todorov) at the Sofia University. This is when I saw for the first time new conceptual ideas realized in art works, something I had not seen until that time in Bulgarian art. The show was based on a democratic principle, all willing to take part were invited and it did have the spirit of the changes in art and society. I did not participate because I lacked the courage and the selfconfidence at the time. However, it was in this show indeed that I realized that art in Bulgaria has changed radically, that there is no way back and that this is the road I would like to take in my work.

11


Второто по важност събитие беше създаването на „Клуб на (вечно) младия художник“ към СБХ. Тази нова артистична платформа прокарваше разграничителна линия между конвенционалното и неконвенционалното изкуство вече в самото сърце на художествения живот в България. Тя също беше построена на демократичен принцип, без привилегии и обединяваше всички художници, обичащи експеримента и търсещи нови визуални и артистични форми на изразяване.

The second event would be the creation of the Club of the (eternally) Young Artist as a part of the Union of Bulgarian Artists. This new artistic platform was laying down the defining line between conventional and nonconventional art within the very heart of the artistic life in Bulgaria. It was also based on a democratic principle, without privileges, and uniting all artists who liked experimentation in art and were looking for new visual and artistic forms of expression. Алла Георгиева Български пейзаж, 2009 Alla Georgieva Bulgarian Landscape, 2009

Третото събитие, което според мен коренно промени стария и закрепи новия модел, беше програмната изложба „Nформи? Реконструкции и интерпретации“ в галерия „Райко Алексиев“ през 1994 г. Наричам я „програмна“, защото именно тя определи занапред модела на функционирането на изложбите в България. Тази изложба наложи схемата: спонсор (в случая Центърът за изкуствата „Сорос“), куратор (Диана Попова, Борис Климентиев, Свилен Стефанов и Николай

The third event, which displaced the old and established the new model, was the exhibition “N-Forms? Reconstructions and Interpretations” at the Rayko Aleksiev Gallery in Sofia in 1994. I call it a programmatic show because it defined the future model for exhibition functioning in Bulgaria. This show established the scheme of the sponsor (in this case the Soros Center for the Arts, Sofia), the curator (Diana Popova, Boris Klimentiev, Svilen Stefanov. Nikolai Boshev) and the artist. 12


Бошев), художник. В тази изложба вече бяха премахнати демократичните правила на участие от изложбите, характерни за времето на прехода и се наложи нов принцип с ясно изразен монопол на куратора, поканващ художника в своя проект. Кураторът от тази изложба насам се утвърди като равноправен, а най-често и основен генератор на идеите и посланията на изложбите. В подобен тип проекти художникът реално загуби водещата си роля като създател на смислите. Кураторът получи пълноправната власт да създава контекста и да диктува посоките на развитието на изкуството. И ако в зората на този тип „изложби-проекти“ имаше относителна независимост на куратора от спонсорите, то впоследствие, вече в ЕС, това в голяма степен се изроди в целеви „поръчкови“ проекти, отговарящи на „европейските нужди“ (с теми като „емигранти“, „малцинства“, „социални неравенства“ и др.)

The democratic rules for participation that were typical for the time of transition were discarded; a new principle was established with the clear monopoly of the curator who is inviting the artist to the exhibition project. After that show, the curator became an equal, and often the leading generator of the ideas and the message of the shows. In this type of project the artist was actually loosing the leading role as a generator of meaning. The curator acquired the full power to construct the context and to define the direction for the development of art. And if at the beginning of this type of showsprojects there was a relative independence of the curator from the sponsors, later on, already within the European Union context, that was largely compromised by the targeted “commissioned” projects meant to fit into the “European needs” (with themes such as “emigrants”, “minorities”, “social inequality” and so on).

Боряна Росса: – Изложбата „Фронт за комуникация“, 1999-2001, която даде тласък на разбирането, че съществува необратим синтез между съвременни технологии и изкуство. Това от своя страна е вече определяща тенденция в изкуството за последните четири десетилетия. В края на деветдесетте дори беше проблематично да се допусне, че компютрите имат общо с изкуството. Но вече и най-упоритите, надявам се, се убедиха, че малко неща се правят без посредничеството на компютъра. Затова ролята на „Фронт за комуникация“ не беше само в това да покаже неща, направени в Adobe Premiere или Photoshop, а да постави началото на дискусия за социалните

Boryana Rossa: – The exhibition cycle “Communication Front” 1991-2001. It gave a push to the understanding that there is an irreversible synthesis between the modern technologies and art. That in itself is already a dominant trend in the arts of the last four decades. At the end of the 1990ies it was actually problematic to even think that computers might have something to do with art. But I hope that now even the most stubborn people have come to realize that very few things could be done without the mediation of the computer. That is why the role of “Communication Front” was not only to demonstrate works made with Adobe Premiere or Photoshop but rather

13


изменения, произтичащи от технологиите. Тогава интернет и дигиталните технологии имаха ореола на освободителни, еманципаторски явления. След толкова време видяхме, че процесите са двояки – например с тези технологии по-лесно се осъществява следенето и нарушаването на личната неприкосновеност. Но важното е, че за да се случи такъв анализ в областта на изкуството (а не само на социологическите и антропологически изследвания на технологиите) трябваше да има ред събития, които да развият тази проблематика. Така стигаме до второто събитие, а именно: – Появяването на група УЛТРАФУТУРО през 2004, чиято работа и до сега дава широко поле за анализ в областта на пърформанс изкуството, акционизма и технологиите. Това е неусвоена територия от историците, анализаторите и арт-институциите в България, а в международен мащаб много от разработките на групата се смятат за иновация. Работата на групата беше първоначално приветствана (отбелязана между най-важните събития за 2005 г. във в-к Култура), но за съжаление не последва задълбочен анализ или историзиране. В момента само аз и Олег Мавроматти продължаваме да работим в това направление, преди всичко в международен, а не в локален контекст. – Куиър форум 2012. Това събитие постави отношенията между пол, изкуство и теория в контекста на третата вълна на феминизма. Така този форум разшири набелязаното преди това от група „8-ми Март“ и ЛГБТ активистки

to start a debate about the social effects of the new technologies. At that time the Internet and the digital technologies had the aura of liberating and emancipating phenomena. After a long time though, we saw that the process is dubious – for instance, these same technologies made it far easier to conduct surveillance and to violate the private space of people. But in order for such an analysis to take place in art (rather than only as a sociological and anthropological research of technology) there had to be a number of events developing the field. That is how we get to the second event and that is: – The emergence of the Ultrafuturo Group in 2004. Even now their work offers a rich context for analysis in the field of performance art, actionism, and technologies. This is one area still unexplored by the art historians, the researchers and the art institutions in Bulgaria, while outside of the country many of the group’s inventions are considered innovative. The work of the group was initially hailed (mentioned among the most important events for 2005 by the Kultura Weekly) though unfortunately there was no follow up analysis and historical contextualization. Currently only I and Oleg Mavromatti are still working in this direction though mainly in an international rather than local context. – Sofia Queer Forum 2012. This event positioned the relationship between gender, art and theory within the context of the third wave of feminism. This forum widened the problem field demarcated in the past by the 8th of March Group as well as by various LGBT activist organizations. The forum focused on the notion of “queer” in our 14


Боряна Росса. Клонинг, 1997 / Boryana Rossa. Clone, 1997

организации поле от проблеми. Чрез форума беше обърнато внимание на понятието „куиър“ в наш контекст, като му се даде публичност извън тясно академичните среди. Обърна се внимание на връзката на това понятие с практиката (най-вече художествена). Форумът постави началото на идеята за преплитане на проблемите на пола с класовото, етническото, националното и други неравенства. Това преплитане е често пренебрегвано от активистки и правозащитни организации, прекарващи дълбока граница между понятия като класа и идентичност, ограничавайки се в границите на нео-либералния дискурс за човешки права. Но най-важното е, че тези теми от теорията и активистката практика се срещнаха със съвременното изкуство, което пък от своя страна изрази визуално тази проблематика.

15

context by giving it a wider public exposure than just the academic circles. It paid due attention to the links between this notion and the artistic (mainly visual) practice. The forum introduced the idea about the interwoven problems of gender with those of the class, ethnic, national and other kinds of inequalities. This interdependency is often neglected by the activist and human rights organizations that tend to draw a clear divide between the notions of class and identity, while staying within the limitations of the neo-liberal discourse on human rights. Above all, these issues from theory and activist practice met with contemporary art, which in turn gave visual expressions to the field of problems.


Даниела Костова Парти, 2002 Daniela Kostova Party, 2002

Даниела Костова: За мен изключително важни са събитията от края на 90-те години: – Годишните изложби на Центъра за изкуство „Сорос“ заради мащаба, силния медиен и обществен резонанс, и многобройната публика като резултат. Тези изложби, според мен, изиграха основна роля за легитимирането на съвременното изкуство в България – Създаването и дейността на Галерия XXL като модел за artist run space, което формира цяла генерация от художници, кръг от съмишленици и публика на съвременното (и не само) българско изкуство. – Фестивалът Underground, където беше и моят дебют като художник. Важен заради създаването на уникална ситуация (подземията на официозното НДК) и алтернативна платформа за съвременно изкуство с фокус върху изкуството на пърформанса.

Daniela Kostova: The events from the end of the 1990ies were exceptionally important: – The annual shows of the Soros Center for the Arts because of the scale, and the strong media and public effect, as well as the numerous audience as a result. These shows, in my view, played a major role for legitimating contemporary art in Bulgaria. – The establishment and the activities of the XXL Gallery as a model for an artist run space which defined a whole generation of artists, a circle of peers and an audience for contemporary (and not only) Bulgarian art. – The Sofia Underground Festival where I debuted as an artist. It was important because of the use of a unique situation – the basements of the official National Palace of Culture and an alternative platform for contemporary art with a focus on performance.

16


Алла и Чавдар Георгиеви. Кураторът, 14.02.2014 Alla and Chavdar Georgievi. The Curator, 14.02.2014

Мария Василева: Един от фактите, който бих споменала, е създадената възможност за неформално обединяване на групи от хора със сходни интереси и позиции. Знаем, че по времето на т.нар. социализъм това беше невъзможно, защото на „групувщината“ не се гледаше с добро око. Естествено имаше приятелски и поколенчески кръгове или кръгове на учениците на еди кого си, но те бяха защитени от благовидни обстоятелства и обяснения, свързани най-вече с традиция и приемственост. Още в началото на 90-те години се създадоха различни обединения, някои се разпаднаха, други съществуват и до днес. Някои се регистрираха като неправителствени организации и фондации, други не. Силата на тези групи беше в това, че успяха да лансират тенденции и отделни имена и като цяло да се борят с налагането на съвременното изкуство у нас. Ще спомена (в хронологичен ред) група „Ръб“, Института за съвременно 17

Maria Vassileva: One of the facts I would mention is the possibility to create informal associations of people with similar interests and positions. As we know at the time of the so called socialism that was impossible because the search for a group-identity was not taken very lightly… There were naturally circles of friends and generational peers, or circles of the students of this or that teacher. However, these were protected by innocuous explanations and circumstances motivated by tradition and continuity above all. As early as the beginning of the 1990ies there appeared various associations of artists; some have disappeared, others exist to this day. Some registered as NGO’s and foundations, others did not. The strength of these groups was that they succeeded in launching tendencies and names while, as a whole, being able to fight for the establishment of contemporary art in Bulgaria. I will mention some, in chronological order – the Edge Group, The


изкуство-София, група XXL, Сдружение „Изкуство днес“, група 8-ми март, Фондация „Отворени изкуства“ и други. Благодарение на колективните усилия на тези сформирования съвременното българско изкуство придоби не само видимост, но и теоретична аргументация. Вторият факт, който ще изтъкна, е много бързото включване на българските художници в световните процеси – както по отношение на визуалния език, така и чисто практически като участие в международни проекти от различен калибър. Този факт е свързан с първия, защото в голяма степен именно през активите на създадените групи и неправителствени организации и с тяхната подкрепа се създадоха много международни връзки и участието на български художници се превърна в нормална практика. Подкрепата на групата беше много важна особено в по-ранния период на натрупване на самочувствие и практически умения за общуване в широк контекст. Крайният резултат е, че след десетилетия на тотална изолация много бързо съвременните български художници си извоюваха правото чрез работите си да бъдат припознати като равнопоставени участници в процесите. Третият факт е появата и изграждането на фигурата на куратора, която в голяма степен се превърна в агент и защитник на съвременното българско изкуство у нас и в чужбина. Кураторите играят важна роля в процеса на социализиране на съвременното изкуство (и не само) чрез своите текстове, концепции и анализи. Със своята работа те са и регулатори на процесите, като са иззели функциите на отсъстващата критика.

Institute of Contemporary Art-Sofia, and the XXL Group, the Art Today Association, the 8th of March Group, the Open Arts Foundation and others. Thanks to their combined efforts contemporary art in Bulgaria gained not only visibility but theoretical motivation as well. The second fact I would mention is the rather fast introduction of Bulgarian artists into the international artistic process – in terms of the visual language as well as in terms of the purely practical aspects such as participation in international events of various caliber. This is a fact related to the first one because to a large extent it is through the activities of those established groups and NGO’s and with their active support indeed that a lot of international contacts were established and the inclusion of Bulgarian artists became a habitual practice. The support of the group was very important especially in the earlier period of accumulating self-confidence and practical know-how for communication in the world context. The final result is that after decades of total isolation Bulgarian contemporary artists gained quickly, through their works, the right to be recognized as equal participants in the process. The third fact is the emergence and the growth of the figure of the curator who, to a large extent, became the agent and protector of contemporary Bulgarian art both here and abroad. The curators are playing an important role in the process of socializing this kind of art (and not only) through their texts, concepts and analysis. With their work they are also regulating the process by accepting the functions of the missing art criticism.

18


Надежда Олег Ляхова Сапунени отражения, 1999 Nadezhda Oleg Lyahova Soapy Reflections, 1999

Надежда Олег Ляхова: Не мога да си спомня и съм склонна да кажа „няма такива“. Лично за мен важна беше изложбата Черна кутия (Black Box Recorder), показана в АТА център за съвременно изкуство през 2003 г., организирана от Британски съвет в София. Тази изложба ми помогна да осъзная формата, чрез която да изразявам увлечението си по движещия се образ. И макар че едва ли много хора си я спомнят, в рамките на моя си опит точно тази изложба е събитие. Преди около два месеца в София по едно и също време имаше 3 добри (независимо от личните ми пристрастия) изложби, представящи съвременно изкуство: „Български художници във Виена. Съвременни практики в началото на 21-и век“. Инициатор: HR-Stamenov. Работили по проекта Мария Василева, Михаил Михайлов, Даниела Радева. Софийска градска художествена галерия; „Колкото далеч, толкова близо“. Калин Серапионов. Галерия ИСИ. Изложбата е реализирана с любезното съдействие на Наградата „Гауденц Б. Руф“; „Noli Me Tangere“. Д-р Галентин Гатев. Галерия Юзина. 19

Nadezhda Oleg Lyahova: I cannot remember and I am going to go for “there are none”. For me personally the show Black Box Recorder was important. It was shown at the Ata Center for Contemporary Art in 2003 and it was organized by the British Council in Sofia. This was the show that helped me find the form through which I could realize my attraction for the moving image. And although few people might remember that show, within my experiences it is this show that was an event. Some two months ago this year there were 3 good shows at the same time in Sofia (regardless of my personal preferences) representing contemporary art: “Bulgarian Artists in Vienna. Contemporary practices at the beginning of the 21st century”, initiated by HR-Stamenov and with Maria Vassileva, Mikhail Mikhailov and Daniela Radeva contributing to the project at the Sofia City Art Gallery; “As Far Away as Near” by Kalin Serapionov at the Institute of


Много различни изложби, показани в много различни галерии, обединени от качеството на представяне на съвременно изкуство. Изложби, каквито могат да бъдат видени в градове, отдавна приели съществуването на това изкуство. Това е доказателство, че нашият град бавно и неохотно се примирява със съвременността. Като се замисля за конкретните 3 споменати изложби, бих казала, че събитие е учредената от г-н Гауденц Б. Руф „Награда Гауденц Б. Руф“, събитие са усилията на главния уредник на Софийска градска художествена галерия Мария Василева, довели до възможността в тази обществена институция от години да се представя и съвременно изкуство. Всъщност посочвам конкретни хора. Може ли хората да са събития? В ситуация, в която съвременното ни изкуство съществува въпреки, а не поради условията – може. Ежедневните, невидими усилия на всички нас, които продължаваме да правим това, което обичаме, са събитието. Иначе „значими събития“ днес се създават главно от рекламата и не се помнят дълго.

Contemporary Art-Sofia Gallery, realized with the support of the Gaudenz B. Ruf Award; „Noli Me Tangere“ by Dr. Galentin Gatev at Yuzina Gallery. The three were very different shows in vastly different spaces united by the quality of the art on display. These were show that one might see in cities that have accepted contemporary at a long time ago. This is a proof that our city is slowly and unwillingly coming to terms with contemporaneity. Come to think of it, concerning these 3 shows, I would say that the establishment of the Gaudenz B. Ruf Award by Mr. Gaudenz B. Ruf is an event; just like an event are the efforts of the Chief Curator of the Sofia City Art Gallery Maria Vassileva in Sofia that have led to this space presenting contemporary art for years now. In fact I am mentioning here concrete people… Is it possible that people are events? In a situation where our contemporary art exists in spite of rather than because of the conditions here, I think – yes! The daily invisible efforts of all of us, who continue to do what we love, are THE event. Otherwise “significant events” are nowadays created by advertisement and they are not remembered for too long.

Нина Ковачева: Политическите и икономически промени, настъпили в страната в края на 80-те, доведоха съответно до промени и в изкуството в България, и в частност в изобразителното изкуство. Важен фактор през този период е децентрализацията – тоест създаването на отделни групи на художници, теоретици и критици, които не са свързани със Съюза на художниците, както и на различни частни галерии и изложбени пространства.

Nina Kovacheva: The political and economical changes in the country that took place at the end of the 1980ies eventually triggered changes in art in Bulgaria and specifically in the visual arts. An important factor during that time was decentralization – that is the emergence of separate groups of artists, theoreticians and art critics who are not related to the Union of Bulgarian Artists; also the appearance of various private galleries and exhibition spaces. 20


Нина Ковачева Моите хиляда и една нощи, 2007 Nina Kovacheva My Thousand Nights and a Night, 2007

Такава частна неправителствена организация e Институтът за съвременно Изкуство, София. Също: сдружение „Изкуство Днес“, Пловдив, клуб „Изкуство в действие“, група „8-ми март“, група „Ръб“, група „Градът“, К(в)МХ, група „XXL“ и много други, появявали се през годините. Създаването на „Архив на съвременното изкуство“ към Софийска градска художествена галерия през 2000 година e oт изключително значение за професионално събиране и документиране дейността на художници, изявили се през последните 20 години. Няколко години след „Архива на съвременното изкуство“ се създаде и фонд „Съвременно изкуство и фотография“. Тези две събития неостанаха само до административното си развитие, но се разшириха в провеждане на възпитателни и образователни програми, лекции, дискусии, презентации, както на български, така и на чужди художници. Самата Градска галерия се превърна в нов тип музей, какъвто в България нямаше до този момент. 21

Such as for instance, the NGO kinds of organization Institute of Contemporary ArtSofia. Also associations such as Art Today in Plovdiv, club Art in Action in Sofia, 8th of March Group, the Edge Group, the City Group, the Club of the (eternally) Young Artist, the XXL Group and many others that emerged over the years. The starting of an Archive of Contemporary Art with the Sofia City Art Gallery in 2000 was of exceptional importance for the professional collection and documentation of the artists’ activities that took place over the last 20 years. A few years later the Sofia City Art Gallery started its own collection for Contemporary Art and Photography as a department of the museum holdings. These two events expanded way beyond the administrative beginning and into organizing of educational and informative programs, lectures, debates, presentations of Bulgarian as well as international artists. The Sofia City Art Gallery itself transformed into a museum of a new kind that was not possible in Bulgaria until now.


Silvia Lazarova: In the 1990ies of the last century the contemporary Bulgarian art was referred to as “avant-garde”, “conceptualism”, “neoСилвия Лазарова: conceptualism”, “nonconventional forms” or В 90-те години на миналия just N-forms. век българското съвременно I think I will only mention the exhibition изкуство бе наричано „авангард“, “N-forms. Reconstructions and „концептуализъм“, „неоконцептуализъм“, Interpretations”. That was an attempt „неконвенционални форми“ или Nto explore the beginning as well as to форми. demarcate the tendencies in Bulgarian Смятам да отбележа изложбата „N-форми. contemporary art until 1994. Реконструкции и интерпретации“ като опит да се откроят предпоставките и да се проследят тенденциите на случващото се до 1994 г. в съвременното българско изкуство. Силвия Лазарова „Революцията“, 1989 Silvia Lazarova “The Revolution”, 1999

22


Посочете от един до три факта, които спират развитието на съвременното българско изкуство?

2

Аделина Попнеделева: Развитието на съвременното изкуство не е различно от развитието на всичко в България след 1989 година. Изглежда, че за нас тук е много трудно да направим преход към свободно мислене и свободен пазар. 1. Няма нови групи. Не е без значение фактът, че е много трудно да реализираш идеите и проектите си. Младите артисти не се обединяват, за да се подкрепят взаимно, а заминават да работят в свят, който е много по- отворен за съвременно изкуство. Форми на финансиране все пак съществуват. Има европейски фондове, включително и за култура, но много малка част се реализират. Не мога да повярвам, че сме толкова некадърни и неадекватни като артисти, че да има само един много успял в световен план съвременен български художник . 2. Единствено СГХГ има няколкогодишна политика за създаване на колекция от произведения на съвременно изкуство. Не че художниците могат да живеят благодарение на тези откупки, но все пак могат да се почувстват забелязани, да почувстват, че техните работи имат някакво значение. НХГ за 24 години направи откупки едва през 2012 г. и прие нови постъпления във фонда си. Ясно е, че няма държавна политика в областта, както и създаване на други форми за подкрепа на изкуството. 23

Would you mention one to three facts that are blocking the development of contemporary art in Bulgaria?

Adelina Popnedeleva: The development of contemporary art in Bulgaria is just the same as the development of everything else in the country after 1989. It seems that it is very hard for us here to transform into free thinking and free market. 1. There are no new groups. The fact that it is very hard to realize one’s projects is not irrelevant. The young artists are not uniting in order to support each other. They rather leave to work in a world that is much more open for contemporary art. The forms of financing are somewhat existing. There are European funds, including for culture, but a small part of them is actually used. I cannot believe that we are that untalented and inadequate as artists that there is only one very successful internationally Bulgarian contemporary artist. 2. Only the Sofia City Art Gallery has a long term policy for the building up of a collection of contemporary art. It is not that the artists can live on these purchases but we still feel noticed and we feel that our works have some importance. For 24 years the National Art Gallery in Sofia made some purchase as late as 2012 and so introduced some new acquisitions into its collections. It is clear that there is no state policy in the field nor there is an attempt to establish other forms of support for the arts. There are in fact some tendencies in the art institutions that reveal nostalgia and even restoration.


Има някои тенденции в институциите, които говорят за носталгия и дори за реставрация. Предвижданият “Музей на тоталитарно изкуство” започва да функционира с наименование “Музей на социалистическото изкуство”. Реално няма музей за съвременно изкуство, тъй като никъде няма постоянна експозиция. Намирам това за много важно, защото липсата е не само заличаване на повече от 20 години. Тази липса показва до голяма степен неприемането на съвременното и желание за запазване на статукво. И влияе върху образованието на младите художници, а и на публиката. В същото време се възстановява обща художествена изложба от епохата на зрелия социализъм “Земята и хората” (съществувала в Добрич, тогава Толбухин, през 70-те години на 20-ти век). Много мащабен проект, който несъмнено иска да бъде привидян като образец не само на постижения, но и на творческа свобода. С това не искам да подценявам работата в по-традиционната област, защото навсякъде тя съществува успоредно със съвременните форми. Но ми се струва, че тук не става въпрос за нормално развитие, а за липса на разбиране и липса на желание за равнопоставеност на съвременните форми за изразяване. 3. Повечето чужди фондации се оттеглиха, защото тяхната роля беше да покажат другия модел за финансиране. Е, показаха го, но не последва създаване на достатъчно български фондации. Дали това се дължи на неинициативност или има други причини? Определението “соросоиди” се налага като обидно, свързва се с изпълнение на поръчково

The planned Museum of Totalitarian Art started functioning under the title of Museum of Socialist Art. In fact there is no museum of contemporary art in as much as there is nowhere a permanent exposition. I think this is very important because that lack is not only an act of erasure of the more than 20 year’s period. This lack betrays the basic rejection of the contemporary and a desire to preserve the status quo. That influences the education of the young artists as well as the audience. At the same we see the resurrection of one general art exhibition in its form from the time of the mature socialism of the 1970ies - the show ”The Land and the People· (which took place in the city of Dobrich, or Tolbukhin at the time). That is no doubt a very massive project, which will be seen now not only as an achievement but also as an expression of creative freedom. I do not mean to underestimate by all this the art work done in the more traditional areas because it actually exists side by side with the contemporary forms. But I do feel that we are not talking here about some normal development but about the lack of understanding and the lack of a will to put on an equal footing the presentation of the contemporary forms of artistic expression. 3. Most of the foreign foundations that used to support art, withdrew. Their role was to demonstrate the other model of financing. Well, they did so but there was no follow up and not enough Bulgarian foundations came to life. Is this because of a lack of initiative or maybe there are other reasons? The recently used definition ”Sorosoids· (meaning those who supposedly are ”feeding· on the George Soros and his foundations’ support) has a derogatory connotation. It is linked to the realization 24


изкуство. За мен това означава неразбиране на отвореното общество, на разнообразните форми за подкрепа на изкуството и желание за реставрация.

of art by commission. I think though that it signifies a lack of understanding of the open society, of the diverse forms of support for art and a drive to restore the past.

Алла Георгиева: За мен един от най-важните фактори, спиращи развитието на съвременното българско изкуство, е изключително неблагоприятната среда, в която то е принудено да съществува. България е страна със слабо развита икономика и намаляващо население. Тези фактори оказват решаващо значение за маргинализиране на българското изкуство и го правят практически невидимо, както за вътрешни потребители, така и за пред света. Реалните потребители на съвременното БГ изкуство са тесен кръг от образовани хора, разбиращи от изкуство. Представянето на нашето изкуство навън е твърде ограничено и инцидентно.

Alla Georgieva: For me one of the most important factors blocking the development of contemporary Bulgarian art is the extremely unfavorable environment where it is forced to function. Bulgaria is a country with underdeveloped economy and dwindling population. These factors are crucial in the marginalization of Bulgarian art and are rendering in practically invisible for both the internal and the external audiences. The actual users of contemporary Bulgarian art are lumped in a small circle of educated people who appreciate art. The representation of our art outside of Bulgaria is rather limited and irregular. The participations of Bulgarian artists in big international

25


Участията на българските творци в големи международни изложби и биеналета е достъпно за твърде малък брой хора. Причините за това са многобройни; за съжаление поради тясната арт сцена тези участия бяха филтрирани невинаги по справедлив (демократичен, конкурсен) начин.

events and biennials are accessible to a very small number of people. The reasons for that are numerous and unfortunately, in view of the tightness of the art scene, such participations have not always been filtered in a fair (democratic, competition based) way. That is why selected artists had the opportunity (some enjoyed it many

Поради това избрани художници имаха възможност (някои дори многократна такава) да получат успешен старт за развитието си, а другите никога не получиха този шанс. За да стане едно изкуство видимо в страната си освен усилията на професионалните арт критици и куратори, е необходимо да бъде създадена благоприятна медийна среда. В България тази среда винаги е била неадекватна и необразована в областта на съвременното изкуство, и ограничена като брой на специализирани издания или

times) to get a successful start to their development, while others never had that chance. In order for an art practice to become visible in its own country there is a need for a favorable media environment on top of the efforts of the professional art critics and curators. In Bulgaria this environment has always been inadequate and ill educated in the field of contemporary art, as well as limited in terms of the number of specialized publications or media broadcasts. Even 20 years later, now in Bulgaria journalists are still chewing on 26


предавания. Дори и сега след 20 години БГ журналистиката продължава да дъвче старата си дъвка и да извива оди към бивши величия и отминали преди половин век събития. Системата спонсор-куратор-художник, която горе долу работеше през отминалите години, в последно време (след оттеглянето на основните спонсориращи организации като Центъра за изкуства “Сорос”, Про Хелвеция, КултурКонтакт и др.) буксува. Пари за реализация на проектите на художниците се намират все по-трудно и липсата на финансиране неизбежно води до снижаване на конкурентоспособността им спрямо добре финансираните проекти на колегите им от развитите европейски страни. Българските художници сами финансират произведенията си, сами ги промотират и след това ги захвърлят по мазета и тавани поради липсата на пазар на изкуство. Тази липса на пазар за съвременно изкуство действа изключително демотивиращо върху творците, както и върху цялата българска арт сцена. Това е следствие на малък брой заинтересована публика, малък брой колекционери и неуредени закони за спонсорство.

the old gum and ”singing· odes of praise to ex-luminaries and events from half a century ago. The system of the sponsor-curatorartist that was somehow working during the last few years has almost come to a halt after the withdrawal of the main sponsoring institutions such as the Soros Center for the Arts, Pro Helvetia, KulturKontakt and others. It is ever more difficult to find money for the realization of artists’ projects. The lack of funding is unavoidably lowering the level of competitiveness in comparison to the well funded projects of our colleagues from the developed European countries. Bulgarian artists are financing their works on their own; they are promoting them on their own, to ultimately discard them to some basement or attic in the absence of a market for art. This lack of a market for contemporary art is deeply demoralizing for the artists as well as for the whole art scene. This is also the effect of having small interested audience, very few collectors and unclear legislature for sponsorship.

Боряна Росса: - Липса на политика в областта на културата и изкуството, включително и на политика за финансиране, но и на идея, идеология, съвременна ценностна система. - Лошо образование в областта на изкуствата, липса на връзка между теория и практика. - Явна джендерна йерархия, агресивно поддържана с различни явни политики в почти всички държавни и частни формации. Някои от тези политики са липсата на жени в художественото

Boryana Rossa: - The lack of policies for culture and art, including programs for funding but also the lack of a concept, an ideology, a relevant value system for now. - Bad art education; no connection between theory and practice. - Clear cut gender hierarchies that are aggressively maintained through various policies in almost all state and private formations. Some of these policies are the lack of women in the art education as well as discarding their participation

27


образование и изхвърлянето им от важни исторически събития, което води до отписването им от историята. Изхвърлянето на жените от историята пък от своя страна води до преповтаряне на аргументите за техния “недостатъчен талант” или: “ако бяха талантливи щяха да са в историята”. По този начин се нормализират тези мизогинни и мачистки изказвания, както и женската авто-агресия или авто-унижение, често изразяващи се в доброволно отстъпване от главни позиции в изложби или важни властови структури, както и смешно скромничене, което се смята за “добър тон”.

in historically important events. That leads to writing them out of history. This then leads to reactivation of the old arguments such as the lack of ”sufficient talent· or that ”had they been talented they would have been included in the history”. In this way such kinds of macho and misogynic statements are treated as normal just like it is with female self-directed aggression or self-devaluation. It is often expressed through the voluntary vacation of leading positions in exhibitions or important power structures, as well as often ridiculous modesty which is considered to be in ”good taste”.

Даниела Костова: Това са наблюдения от дистанция, тъй като от 2003 г. не живея постоянно в България: - Липсата на ресурси и пазар, което се отразява на броя от художествени пространства, не мотивира нови участници в процеса и влияе негативно на интереса като цяло към съвременното изкуство. - Липсата на реформи в преподаването на съвременно изкуство, което би спечелило от внедряването на чужди модели и практики.

Daniela Kostova: Mine are comments from a distance because I do not live permanently in Bulgaria since 2003: ­- The lack of resources and market, which is affecting the number of exhibition spaces; it is demotivating possible new players in the process and is a negative influence on the all over interest for contemporary art. ­- The lack of reform in the teaching of contemporary art, which would benefit from the introduction of foreign models and practices.

Мария Василева: На първо място ще посоча липсата на институционална подкрепа в лицето на националните и общинските музеи, както и на държавата в лицето на Министерството на културата. Единственият музей, който от 2000-та година провежда последователна политика по отношение на показване, популяризиране и съхранение на съвременното българско изкуство е Софийска градска художествена галерия чрез изложбената си дейност и чрез създадения фонд “Съвременно

Maria Vassileva: I would place first the lack of the support from the national and municipal museum institutions as well as the state through the Ministry of Culture. The only museum that has sustained a policy of showing, promoting and collecting contemporary Bulgarian art since the beginning of 2000 is the Sofia City Art Gallery through its exhibition program and the department for Contemporary Art and Photography. Also its program Meeting Place (existing 28


изкуство и фотография”. Както и чрез грижата за млади художници и куратори, работещи в областта на съвременното изкуство - програмата “Място за срещи” (съществува от 2004 г.). Националната художествена галерия участва в този процес едва от разкриването на филиала САМСИ (Музей на съвременното изкуство “Софийски арсенал”) през 2011 г. Липсата на средства и екип обаче превръщат пространството в изложбена зала, като критерият за селекцията на показваното не винаги е еднакво висок. През 2012 г. бяха реализирани за първи път откупки на произведения на съвременни художници без да има изгледи това да се превърне в ежегодна практика. Всички други музеи в София и в страната почти изцяло неглижират съвременното изкуство. Изключение понякога правят художествените галерии в Димитровград и Русе. Когато говоря за държавна подкрепа, имам най-вече предвид неслучилото се участие на България на Венецианското биенале. Това е един от най-големите провали в културната ни политика през последните 20 години. Отсъствието на институционална подкрепа пречи съвременното изкуство да получи по-голяма видимост. С това е свързан и следващият проблем - липсата на пазар на съвременното изкуство. Опитите в близкото минало на галерии като Ирида и ARC Project да работят като комерсиални галерии и дори да излязат на световния пазар не бяха достатъчно настойчиви и не се увенчаха с успех. Много по-сериозни стъпки в тази посока правят галерия Сариев и галерия 0gms. На този етап обаче обемът на дейността им не е достатъчно голям, за да повлияе върху цялата ситуация. Много малкият брой частни колекционери, както и фактът, че предпочитат да стоят в сянка, също носи отрицателен знак. 29

since 2004) is supporting the young artists and curators in their contemporary art efforts. The National Art Gallery has entered this process only in 2011 through the establishment of SAMSI (Sofia Arsenal - Museum of Contemporary Art). The lack of funding and a team however are casting this space as an exhibition hall while the criteria for the exhibition selection are inconsistent. In 2012 they made the first purchases of art works from contemporary artists though the prospects of turning that into a regular practice is null. All the other museums in Sofia and in the country are almost entirely neglecting contemporary art. Sometimes the municipal art galleries in Dimitrovgrad and Rouse are the exception to the rule. When I say ”state support· I mean, above all the never happening participation of Bulgaria in the Venice Biennial. That is one of the greatest failures of Bulgarian cultural policies in the last 20 years. The lack of institutional support is preventing Bulgarian contemporary art from acquiring more visibility. This is connected to the other problem, which is the lack of a market for contemporary art. The attempts in the near past of galleries such as Irida and ARC Projects to work as commercial galleries and even to make it into the international marketplace were not sufficiently persistent and did not succeed. More serious steps were taken in this direction by Sariev Gallery in Plovdiv and the 0gms Gallery in Sofia. However, at this stage the sheer volume of their activities is not big enough in order to influence the entire scene. The very small number of private collectors as well as the fact that they prefer to remain invisible is also not so helpful. One of the most serious problems is the much too slowly changing art education


Един от най-сериозните проблеми е много бавно променящото се художествено образование. Плахите опити статуквото в Националната художествена академия да се разчупи по посока например на фотография и дигитални изкуства очевидно не са достатъчни и карат много млади хора да продължат образованието си в друга страна, където и по-късно се установяват.

in the country. The timid attempts to change the status quo in the curriculum of the National Art Academy in the direction of, for instance, artistic training in photography and digital arts is obviously not enough. It actually forces young people to continue their art education in other counties where they tend to settle upon graduation.

Надежда Олег Ляхова: За сериозен проблем смятам трудното, в повечето случаи дори невъзможно общуване помежду ни. Вероятно заради това, вече повече от 20 години не успяваме да обединим индивидуалните си човешки усилия и да изградим система, която да осигури съществуването на съвременно изкуство в България.

Nadezhda Oleg Lyahova: I think a serious problem is the difficult and often impossible communication between us. Maybe because of that for more than 20 years now we have not been able to unite our individual human efforts in order to build up a system, which would guarantee the existence of contemporary art in Bulgaria.

Нина Ковачева: Липсата на ясна програма в Министерството на културата за поддържане, финансиране и промотиране на съвременното българско изкуство. Все още липсата на икономически лостове, поощряващи колекционерството в България.

Nina Kovacheva: The lack of a clear program at the Ministry of Culture for the support, the funding and the promotion of contemporary art in Bulgaria. The continuous lack of economic incentives that would support the collecting of art in Bulgaria.

Силвия Лазарова: До 1989 г. СБХ и галериите имаха структурите, поръчките, финансирането и ангажимента за откупуването на произведения на изобразителното изкуство у нас. Вече има толкова произведения на съвременно изкуство и приблизително пропорционално толкова неразбиране от страна на институциите към него. Към това можем да прибавим липсата на социален ангажимент и политика, както и неразбиране на обществото за самото съвременно изкуство, което найчесто се оправдава с икономически причини, които игнорират и необходимостта от образователни програми.

Silvia Lazarova: Until 1989 in Bulgaria the Union of Bulgarian Artists and the galleries had structures, commissions, funding and the task of acquiring works of art. There are now so many works of contemporary art in the country that the lack of its institutional understanding is quite proportional. We may add to that the lack of social commitment and policies as well as the lack of understanding of contemporary art from society. All this is usually excused with economic reasons that are also ignoring the necessity for programs in art education. 30


Посочете някой или нещо, което ви е помогнало / попречило на Tell us who and what has helped or blocked you развитието на кариерата ви in the course of your career на съвременен художник или куратор? of a contemporary artist or curator?

3.

Аделина Попнеделева: Мисля, че средата ни е доста задкулисна и понякога направо интригантска. Сещам се за провалена моя изложба в Париж, за провалено участие по лична покана от швейцарски куратор в много престижна изложба, за провалена резиденция в Германия през 2013 г., както и за провалена откупка от частен колекционер тук в България. Предполагам намесата на влиятелни авторитети със и без кавички. Особено болезнено е, когато се случи в началото на творческия ти път. Имаше време, в което се правеха списъци, криеше се информация, пресрещаха се чуждестранни куратори (имам един неосъществен пърформанс по този сюжет), сиви

Adelina Popnedeleva: I find our scene to be rather behindthe-scene and sometimes really full of intrigue. I can recall a thwarted exhibition of mine in Paris; a thwarted participation in a prestigious exhibition after the invitation of a Swiss curator; a thwarted residency in Germany in 2013, as well as a thwarted purchase of a work of mine by a private collector here in Bulgaria. I suspect interference from influential experts, in or without parenthesis… That is especially painful when it happens at the beginning of your artistic career. There was a time when lists were made, information was withhold, foreign curators were stalked (by the way, I have one unrealized 32


кардинали решаваха кой, какво, къде и така... в латиностил. Със сигурност това продължава под всякакви форми и до сега, но аз вече не се вълнувам както преди. Защото, когато имам проект, който искам да осъществя, правя каквото мога или сама, или търся подкрепа. Понякога се получава, често – не. Приемам го и продължавам. Подкрепа съм получила най-вече от художничките от група „8-ми март“ – в смисъл на разговори, обсъждания, общите ни изложби. Беше вдъхновяващо. Получавала съм подкрепа за някои от проектите си на конкурсни начала. Единственият ми каталог е направен с финансовата подкрепа на Центъра за изкуства „Сорос“ и на Вихрони Попнеделев през 1996 г. (50/50). За проекта „10 години видеоарт в България“, 2006 – финансиране от фондация „Про Хелвеция“. Възможност да бъде показан в кино „Одеон“, както и да остане в архива на филмотеката – от Пламен Масларов, тогава директор на Националната филмотека. Подкрепа от галерия „Арт алея“ (куратор Стефан Попов и галеристка Светлана Ганева) и всички художници и изкуствоведи, които участваха за реализирането на проекта. От Гауденц Руф за реализиране на една от работите ми в изложбата “Short list” 2008. И, разбира се, оценката за работата ми, изразена чрез наградата, която получих. От директора на БКЦ Виена, Борислав Петранов за кураторски проект „Инициации“, реализиран в Дом Витгенщайн през 2009 г. От Гьоте-институт за самостоятелните ми изложби през 2009 г. От фондация „Кредо бонум“ за „Намеси. Аделина Попнеделева и студенти“, 2012 в рамките на фестивал „Западен парк“. Чудя се и до сега как се е случило! 33

performance about it), “grey cardinals” decided who, what, where and so on… in a Latin soap-style. I have no doubt this goes on in various guises even now but I no longer care as much as I did before. That is because when I have a project that I want to realize, I am doing everything I can on my own or I am looking for support. Sometimes things work out, sometimes – they do not. I accept that and go on. I have received support mainly from the artists in the 8th of March Group. The talks, the debates, our common shows - it was all inspiring. I have received support for some of my projects after taking part in competitions. My only catalogue was realized with the financial support of the Soros Center for the Arts and Vihroni Popnedelev in 1996 (50/50). For the project “10 Years Video Art in Bulgaria” (2006) I got funding from the Pro Helvetia Foundation. The opportunity to show the selection in the Odeon cinema hall in Sofia, as well as to leave it in the archive of the National Film Archive, came from Plamen Maslarov, its director at the time. It was supported by Art Alley Gallery in Sofia (curator Stefan Popov, owner Svetlana Ganeva) and all the artists and art historians who took part in its realization. From Gaudenz B. Ruf – support for the realization of one of my works for the Short List 2008 show in Sofia for his award, as well as, naturally, for the appreciation of my works through the Award for an Advanced Artist that I got that year. From the director of the Bulgarian Cultural Center in Vienna, Borislav Petranov, for the curatorial project “Initiations”, which was realized in Haus Wittgenstein, Vienna in 2009. From the Gioethe-Institut Sofia for my one-artist show in 2009. From the Credo Benum Foundation for “Interventions. Adelina Popnedeleva and students” in 2012 within the framework of the West Park Festival for Art in Public Space in Sofia. I am still amassed that all these actually happened!


Алла Георгиева: Според общоприетите разбирания за кариерата на съвременен артист като световна известност и високи продажби на творбите очевидно е, че такава нямам. Като съвременен художник имам определен извървян път, който ми носи частично удовлетворение, защото успях да реализирам поне малка част от нещата, които много исках да направя. За ненаправените работи основната критика насочвам преди всичко към себе си, както и към различни обстоятелства около личния ми живот. За творческото ми вдъхновение и стимул за работа в края на 90-те най-много допринесе приятелската атмосфера в инициираната от нас (с Аделина Попнеделева) група „8-ми март”. Започнала като свободно обединение на жени художнички с близки разбирания за проблемите на жените в обществото и интерес към съвременния език в изкуството, групата получи впоследствие кураторска подкрепа от Мария Василева, която направи изключително много за популяризиране на феминистките идеи на групата в България и в чужбина. Благодарение на Илияна Недкова за кратък период се почувствах като европейски „контемпоръри артист”. Тя ме включи в частната си галерия ARC Project като автор, помогна с организиране на самостоятелната ми изложба, осъществи промотиране и продажбите на творбите ми и написа специален текст за творчеството ми в международното феминистко списание n.paradoxa. Значителна част от по-мащабните ми проекти и творби са реализирани с материалната и моралната подкрепа на съпруга ми Чавдар Георгиев. Много хора в различна степен са помогнали творчеството ми да придобие видимост, както у нас така и в чужбина, сред тях са: Мария Василева, Яра Бубнова, Веселина и Катрин Сариеви, Ирина Данилова, Ирина Баткова, г-н Гауденц Б.Руф, Светлана Куюмджиева и Весела Ножарова.

Alla Georgieva: According to the common understanding of what a successful artistic career is – international fame and high value sales of art works, I obviously do not have one. What I have as a contemporary artist is a journey that I have taken and that gives me a degree of satisfaction because I succeeded in realizing at least part of all those ideas that I wanted to do very much. For those that I was not able to do I mainly blame myself as well as various circumstances surrounding my personal life. My creative inspiration and stimulus to work at the end of the 1990ies came largely from the friendly atmosphere within the 8th of March Group that Adelina Popnedeleva and I initiated. Having started as a free association of female artists with similar views on the problems of women in society and on the issues of contemporary languages of art, the group was later on supported by the curator Maria Vassileva. She has done a lot to promote the feminist ideas of the group both in Bulgaria and abroad. Because of Ilyiana Nedkova at some point I felt, for some time, like really a European contemporary artist. She invited me into her private gallery ARC Project as an artist; she helped me to realize my one-artist show; promoted and sold my works; wrote a special text on my work for the international feminist magazine n.paradoxa. A large part of my more ambitious projects and works were realized with the material and moral support of my husband Chavdar Georgiev. Many people have contributed to the visibility of my work in various degrees both here and abroad. Among them: Maria Vassileva, Iara Boubnova, Vesselina and Katrin Sarievi, Irina Danailova, Irina Batkova, Gaudenz B. Ruf, Svetlana Kuyumdzhieva and Vessela Nozharova. 34


Вероятно част от пречките за развитието ми бяха: затрудненият достъп до общуването с чуждестранни куратори, интересуващите се от съвременното БГ изкуство. Така и не успях да се добера до някоя стипендия или резидентна програма, нямам и спонсориран персонален каталог. Тези „благини” на контемпоръри арта в определен период у нас бяха монополизирани от тесни приятелски кръгове. В „прединтернетното” време тази принудителна изолираност в нашата провинциална страна доста ограничаваше възможностите ми за изява. Житейският и творческият ми опит през годините ме убедиха в това,че не бива особено да разчитам на ничия помощ и единствено възможността да правя изкуство осмисля живота ми.

35

I suppose that some of the obstacles in my development were related to the difficult access and communication with foreign curators who would be interested in contemporary Bulgarian art. I could not ever manage to have a stipend or a residency, nor do I have a sponsored personal catalogue. These “goodies” of the contemporary art world were for some time in Bulgaria monopolized by tight circles of friends. In the time before Internet such forced isolation in our provincial country was restricting my options quite a bit. My artistic and other life experiences over the years have thought me that I should not rely on anybody’s help and only the possibility to make art gives meaning to my life.


Боряна Росса: Помогнало: солидарност, групова работа (с художници и активисти), взаимопомощ. В това включвам всичката групова работа, в която съм участвала и в България и по света, и която като процес ми доставя много повече удовлетворение, отколкото създаването на завършен художествен продукт. Попречило: мачизъм и джендерна йерархия (поддържана както от мъже, така и от жени). Липса на журналистика и оперативна критика, която да пише за изкуство. Така се стига до пропускане на важни процеси и събития в областта на изкуството. Получава се несъответствие между голямото количество произведено изкуство и микроскопичното негово историзиране и проблематизиране в момента на неговото случване, а и след това. От това пък следва липса на достатъчно публикации, липса на обществен дебат и липса на пълноценна теория, която адекватно да реагира на всички процеси, които се случват в практиката.

Boryana Rossa: What has helped me: solidarity, collaborative work (with artists and activists), mutual support? Here I would include all the group activities I have been part of in Bulgaria and abroad; as a process it gives me much more satisfaction than the creation of a finished art product. What has hampered me: machismo and gender hierarchies (supported by male and female alike); the lack of art journalism and art criticism? That is how important processes and events in art are being neglected and missed. There appears a vast discrepancy between the huge amount of art production and the crumbs of its historical reflection and problem analysis at the time of its appearance in public as well as later on. From here on, there is a lack of publications, public debate and a lack of theory that might give adequate reflection to all processes taking place in the art practice.

36


Даниела Костова: Помогнало ми е пътуването, движението и конфронтацията с нови и различни ситуации, с непознатото. Това според мен е важно условие за творческия импулс – да бъдеш изненадан, предизвикан, да ти се наложи преосмисляне на поведение, норми и навици. Помогнали са ми хора – приятели и професионалисти, сътрудничество и взаимно доверие. Също моите учители, родители, съпругът ми, дъщеря ми. Пречат ми скептицизмът и недоверието.

37

Daniela Kostova: Travel, movement and the encounters with new situations and the unknown – that has helped me. I think this is an important precondition for having creative impulse – to let yourself be surprised, challenged; to have to reconsider your behavior, standards and habits. I have been helped by people – friends and professionals, by collaboration and mutual trust; also by my teachers and parents, my husband and my daughter. Skepticism and mistrust get in my way.


Мария Василева: Изключително са ми помогнали образователните програми, щедро предлагани през 90-те години на 20-ти век в страните от бившия социалистически блок. Фондации като КултурКонтакт, Пол Гети, Александер Раве, Отворено общество, Про Хелвеция, организацията АртсЛинк, Залцбургският семинар, Тръстът за взаимно разбирателство, Ню Йорк, Централно европейският университет в Будапеща, Британски съвет, Гьоте-институт България и други, изключително интелигентно насочиха

Maria Vassileva: I have been helped exceptionally by the educational programs generously offered in the 1990ies in the countries of the ex-Soviet Block. Foundations such as KulturKontakt, Paul Getty Foundation, Alexander Rave, Open Society Fund, Pro Helvetia, the Arts Link program, the Salzburg Seminar, the Trust for Mutual Understanding in New York, the Central European University in Budapest, the British Council, the Goethe-Institut Sofia and many others who very intelligently geared their programs towards the filling up of a gapping void and the development of the new practices. Without attending their curatorial courses, lecture programs, conferences, seminars and workshops my participation into the contemporary art practices would have been impossible. Of course, even more important was the environment that emerged in Sofia right after the changes of 1989. I owe a lot to my closest people and more specifically to the members of the Institute of Contemporary Art-Sofia – Iara Boubnova, Luchezar Boyadjiev, Nedko Solakov; and later on to the artists from the 8th of March Group and the younger colleagues. These are people whose highest standards have always made me up my own standards. Communicating 38


програмите си към попълване на зеещи празнини и развитие на нови практики. Без присъединяването към организирани от тях кураторски курсове, лекционни програми, конференции, семинари и уъркшопове включването в съвременните художествени практики би било невъзможно. Разбира се, още по-важна беше средата, която се създаде в София веднага след промените. Дължа много на най-близкия си кръг от хора и по-специално на членовете на Института за съвременно изкуство-София – Яра Бубнова, Лъчезар Бояджиев, Недко Солаков. По-късно на художничките от група „8-ми март“ и на помладите колеги. Това са били хората, чиято висока летва винаги ме е карала да повишавам собствените си стандарти. Общуването с професионалисти, които не се задоволяват с малко и не остават затворени в тесните рамки на родния контекст, е невероятно преживяване и стимул. Трудно ми е да кажа, че нещо ми е попречило, но има много неща, които дразнят и които ни дърпат надолу като ни принизяват до собствените си ниски нива. Съществуващата генерална съпротива срещу новото е едно от тях.

with professionals who are not easily satisfied and never stay within the closed confines of the local context is truly an unbelievable experience and a stimulus. I cannot say that there is something specific that has hampered my career. However, there are many irritating things that are pulling us all down to the level of their own low standards. The still existing fundamental resistance to what’s new is one of those things.

Надежда Олег Ляхова: Ако за да имаш „кариера“, трябва да имаш професия, а професия значи да осигуряваш и материалното си съществуване чрез професионалните си занимания, то аз нямам „кариера“ в съвременното изкуство. За необходимите ми занимания и изложбите, които правя, ми помагат семейството и приятелите, а ми пречи липсата на професионална среда. 39

Nadezhda Oleg Lyahova: If in order to have a “career” you need to have a profession, and if profession means to be able to secure your material existence through professional work, then it means that I do not have a career in contemporary art. For those activities that I need to do and for the exhibitions that I make I am helped by my family and friends. The lack of a professional environment is what gets in my way.


Нина Ковачева: Отговорът на този въпрос предполага субективност, така че ще се огранича само до моя личен опит. Това, което ми е помогнало без съмнение, е шансът ми да пътувам още през 80-те и 90-те години на 20-ти век, както в Европа, така и в Щатите. Възможността да излагам в различни галерии, центрове за съвременно изкуство и музеи, като Музея за модерно изкуство, Сент Етиен; Музея за модерно и съвременно изкуство, Страсбург; МОМА, Шанхай; Зона Контемпорари, Ню Йорк; МОCA, Тайпе; Кунст Хале, Хановър; MNAC, Букурещ; Лентос кунст музей, Линц..., срещите и разговорите с колеги и куратори. Друг фактор, който беше важен за мен, е участието ми в изложбите в края на 80-те и началото на 90-

Nina Kovacheva: The answer to this question presupposes subjectivity so I will stay within my own experiences. Without a doubt what has helped me is the chance to travel as early as the 1980ies and 1990ies around Europe as well as the USA; the possibility to exhibit my works in various galleries, centers for contemporary art and museums such as the Museum for Modern Art in Sent Etienne (France), the Museum for Modern and Contemporary Art in Strasbourg (France), the MOMA in Shanghai (China); the Zone Contemporary in New York; the MOCA in Taipei (Taiwan); the Kunsthalle in Hannover; the MNAC in Bucharest; the Lentos Museum in Linz (Austria) among others as well as the meetings and the talks with 40


те, организирани от Клуб на (вечно) младия художник, от Центъра за изкуства „Сорос“, както и многобройните акции, организирани през същия период от куратори като Яра Бубнова, Мария Василева, Диана Попова. Роля изигра също преместването ми през 1995 г. във Франция, без да прекъсвам интереса си, връзките, контактите и участията си в изложби в България. Един от важните и много интересни моменти в кариерата ми е съвместната работа, главно в областта на инсталации, видео и видео инсталации с Валентин Стефанов. Сложността да се работи с друг, много различен автор, ми помогна да се връщам към индивидуалната ми работа с нов поглед. Закостенялостта и символичното финансиране на съвременното изкуство от страна на държавните институции и организации в България довеждат до редица сериозни проблемите, но по някакъв начин са и стимул да се търсят други, алтернативни решения. Липсата, до голяма степен, на обективна / конструктивна критика в България, както и не на последно място деградивни междуколегиални отношения.

Силвия Лазарова: През далечната 1989 г. художникът Сашо Стоицов ме покани да участвам в изложбата 11.11.89., където представих проекта „Ветропоказател“. Тази изложба, различна от тогавашните ОХИ, отговаряше на творческите ми търсения. Интерес към моите работи са проявявали художници като Любен Костов и момичетата от група „8-ми март“: Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Надя Олег Ляхова и кураторът Мария Василева.   41

colleagues and curators. Another factor important for me was the participation in the exhibitions at the end of the 1980ies and the beginning of the 1990ies organized by the Club of the (eternally) Young Artist, and by the Soros Center for the Arts (both in Sofia), as well as the numerous events organized at the time by such curators as Iara Boubnova, Maria Vassileva, and Diana Popova. My move in 1995 to live in France was also important though I never severed my interest, contacts and participation in shows in Bulgaria. One of the important and very interesting aspects of my career is the collaborative work, mainly in the field of installation, video and video installations with the artist Valentin Stefanoff. The complexities of working with another, very different artist, has helped me go back to my own work enriched with a new outlook. The backwardness and the very limited funding for contemporary art of the state art institutions and organizations in Bulgaria have caused a number of serious problems. However, that is also somehow a stimulus to look for alternative solutions. The lack, to a large extent, of an objective (constructive) art criticism in Bulgaria; (not last) the degrading attitudes between colleagues here are a problem. Silvia Lazarova: In the distant 1989 the artist Sasho Stoitzov invited me to take part in the exhibition “11.11.’89” in Blagoevgrad (Bulgaria) where I showed my project “Weathercock”. This show, very different from the official group shows of the time, was in tune with my artistic work at the time. I have had interest expressed for my works by the artist Lyuben Kostov, as well as the ladies from the 8th of March Group – Adelina Poponedeleva, Alla Georgieva, Nadezhda Oleg Lyahova, and the curator Maria Vassileva.


4.

Според вас какво трябва да бъде участието на държавата в областта на културата днес и по специално в развитието на съвременното изкуство? What in your view should be the state’s participation and input in the field of culture now and more specifically in the development of contemporary art?

Аделина Попнеделева: Според мен държавната политика в областта на културата и в частност на съвременното изкуство трябва да бъде осигуряване на възможности за създаване на колекции в музеите в страната, да стимулира частните колекционери с данъчни облекчения, както и да намира средства и форми за представяне на съвременни български художници извън България. Разбира се, болният въпрос за представяне във Венецианското биенале, както и в други форуми от този ранг, трябва да намери решение. Да не ограничава свободата на изразяване. Скоро се появи предложение за поправка в Наказателния кодекс, която предвижда затвор за снимка, направена без съгласието на снимания – абсурд, който би ни върнал в много мрачни времена. В областта на образованието също има какво да си пожелаем. Но и за това трябва да има постоянна колекция от съвременно изкуство, която да го популяризира и утвърждава. Образованието е консервативно по условие. Затова е доста трудно да обучаваш бъдещи автори, от които се очаква оригинално творчество. Би трябвало те да са усвоили „езика“, с който да се изразяват или казано по друг начин – занаята, умението, както, разбира се, и знания.Това зависи не само

Adelina Popnedeleva: I think that the state policies for culture and specifically for contemporary art should provide opportunities for the creation of collections in the museums in the country; it should also stimulate private collecting with tax breaks; and it should secure funding for and forms of promotion of the contemporary Bulgarian artists abroad. Of course, the really urgent question about the national presentation at the Venice Biennial and other such forums around the world should find a proper solution. The state should not limit the freedom of expression. Recently there was a new suggestion for a change in the penal code that would make it an offense punishable by jail if you take a photograph without the specific agreement of the “model”. That is an absurd proposition that might get us back to a very dark time indeed. In the field of education as well there is a lot to ask for. But for that too there should be a permanent collection of contemporary art, which would popularize and contextualize it. Education is conservative by definition. That is why it is very hard to educate future artists who might come up with original work. They should acquire the “language” of expression or in other words – the “craft”, the knowhow, as well as the sheer knowledge. This does not depend on the 42


Даниела Костова. Наместване на реалността, 2004 / Daniela Kostova. Fixing Reality, 2004

от преподавателите им, но и от наличието на талант. И тъй като образованието се гради до голяма степен на подражание на утвърдени образци, можем лесно да открием при кого са учили студентите. Сега студентите имат лекции и за съвременно изкуство, пътуват по програма Еразъм, имат възможност и тук да виждат съвременно изкуство (освен изложби има и лекции, и представяния извън учебните). Очаква се след този първоначален етап те да намерят собствен почерк. Това рядко се случва и не винаги защото хората нямат талант. Иска се, колкото и клиширано да прозвучи, да имат призвание и така да устоят на всички мъки на средата, в която живеем. Реално, каквото и да са учили, повечето се преориентират към графичен дизайн, реклама, мода или заминават извън страната. Алла Георгиева: Развитието на съвременното българско изкуство е неотделимо свързано с развитието на българската икономика. Естествено е, че не можем да изискваме специално държавно внимание към изкуството на фона на хиляди други нужди в бедната ни държава.Това, с което държавата наистина би могла да помогне, е да увеличи финансирането, необходимо за развитието на музеите за изобразително 43

teachers alone; talent is also a must. In as much as education is based on following the established samples, one can easily see who has studied with whom. Now the students are attending lecture in contemporary art as well; they travel on the Erasmus Program; they have the chance to see contemporary art here in the shows, as well as at public lectures and presentations. It is expected of them, after this initial period, to find their own ways. That happens rarely though and not always because somebody lacks talent. It may sound rather cliché but one must have “the calling” so that one may withstand all the hardships of the environment we live in. In reality, no matter what the students have been majoring in, they end up working in graphic design, advertisement fashion, or they just leave the country. Alla Georgieva: The progress of contemporary Bulgarian art is closely linked to the state of Bulgarian economy. Naturally we cannot demand special attention from the state against the background of thousands of other needs in our poor country. The state though could really help by providing more funding for the development of the art museums. They are making contemporary art visible for the people here as well as for the rest


Даниела Костова. Монументи на една незавършена промяна: Спирка Мавзолей, 2011

изкуство. Музеите също правят съвременното изкуство видимо, както за българите, така и за света. Освен това музеите са много важни образователни центрове, формиращи вкуса на хората и особено на новото поколение потребители на изкуство. За съжаление цяло едно поколение съвременни художници, творили в България през последните десетилетия, остана почти без представяне в музейните колекции. Единствено Софийската градска художествена галерия с финансовата подкрепа на Столична община през годините се опитва перманентно да запълва пустеещите ниши в историята на съвременното БГ изкуство. Националната художествена галерия едва през 2012 г. за пръв път от двадесетина години направи първите си откупки на произведения на съвременни автори. Дългоочакваният Софийски арсенал – Музей за съвременното изкуство, отворил врати през 2011 г., за съжаление и до ден днешен функционира без ясна музейна политика, без необходимото държавно финансиране, без обменна политика между подобни световни музеи в различни страни, включваща представяне на новите художествени течения в съвременното изкуство, както и презентиране на БГ изкуството извън България.

of the world. Besides, museums are very important educational centers that are shaping the taste of the audience and especially of the new generation of art users. Unfortunately, a whole generation of Bulgarian contemporary artists working here in the last twenty years is left with almost no presence in the museums’ collections. Only the Sofia City Art Gallery with the funding from the Sofia Municipality is able to constantly fill up the gaps in the history of contemporary art in Bulgaria. Only in 2012 the National Art Gallery, for the first time in nearly 20 years, made its first acquisitions of works by contemporary artists. The long-awaited Sofia Arsenal – Museum of Contemporary Art, that opened in 2011 is still functioning, quite unfortunately, without clear policy, without the needed funding from the state, without exchange with similar museums from other countries, which exchange might involve the presentation of the new art practices in a reciprocal mode working both ways. In order to keep on making art artists working in Bulgaria are usually forced 44


Daniela Kostova. Monuments of Incomplete Transition: Mausoleum Stop, 2011

За да продължат да правят изкуство художниците, живеещи в България, обикновено са принудени да работят каквато и да е работа, често дори несвързана с изкуство, осигуряваща им средства за оцеляване и за реализация на поредния им проект. Нищо ново под слънцето ще каже някой и сигурно ще се окаже прав. В резултат се губи огромно количество чиста енергия и всъщност се намалява производителността на твореца и неговата ефективност. Поради липсата на финансова помощ множество проекти отлежават в папките без да получат своята реализация, а липсата на пазар обезсърчава артиста и го лишава от стимули да създава нови неща. Разбира се, когато художниците правят по-малко творби, своят потенциал губи като цяло съвременното българско изкуство. Този модел на съществуване се оказва не по силите на мнозина и те отказват да се реализират като художници в тази страна. В това отношение е показателен нарастващият брой на художниците, емигрирали от БГ и продължаващи развитието си в страни с подобре организирана финансова политика спрямо съвременните творци. Държавата тук също би могла да помогне, като стимулира частния бизнес чрез закон за спонсорството. 45

to take on any job, often unrelated to art, which is providing the means for living as well as for the realization of new projects. Nothing new under the sun here, some will say and they will be right. But the result is that a lot of energy is wasted and in fact the level of productivity of the author is reduced; same with efficiency. Because of the lack of funding many projects are laid to rest in some portfolio without realization, while the lack of an art market is discouraging the artist and is robbing her/him of the stimulus to make new things. Of course, when artists are making fewer things the whole potential of art in Bulgaria is reduced. This “model” is too often impossible for many artists and they give up on being artists here. In this sense the number of artists emigrating from Bulgaria to continue their development elsewhere is revealing. They usually go to countries with better organized system of funding for contemporary art. The state could also help by stimulating the private business through legislature for sponsorship.


Боряна Росса: Изкуството не може да се развива без подкрепата на обществото. А държавата е тази, която трябва да представлява интересите на това общество, съобразявайки се с най-авангардната интелектуална мисъл, родена в него. Държавата трябва да има ясна политика за развитието на културата и изкуствата, да подкрепя развитието на визионерски проекти. Визионерските проекти няма как да се развият с помощта на така прехваления пазар. Това са тези проекти, които създават културното лице на обществото, обрисуват неговата идентичност, могат да бъдат негова гордост, неговото лице. Но такива проекти най-често не носят директни печалби, затова и не са интересни за пазара, така както чалга музиката е. Пример за държавна политика, подпомагаща визионерството и създаването на културно лице на обществото, има в някои европейски държави. Пример е Холандия, която пък за последните години успешно започна да я разрушава. Друг пример е Австралия, в която за приоритет се смята една от най-трудно монетизиращите се сфери на изкуството, която обаче има огромен потенциал – а именно взаимодействието между изкуство, технологии и наука. В същата област, комерсиалният или пазарен модел на поддръжка на изкуството, съществува в САЩ. Но този модел създава възможност за развитие на компютърни игри (те се превръщат в пари веднага) и рядко дава възможност за развитие на пионерски проекти или на такива, които да съдържат в себе си критическа мисъл. Много интересно е понякога да чуеш американски художници, които казват, че всичко интересно и иновативно се случва само в Европа. Въобще американските артисти непрекъснато се оплакват от липсата

Boryana Rossa: Art cannot develop without the support of society. And the state is obliged to represent the interests of society considering the most avant-garde intellectual products born in that society. The state must have a clear policy for the development of art and culture; it must support the development of visionary projects. Those projects cannot evolve with the help of the so-much-praised market. These are the projects that build up the cultural face of society; delineate its identity and might be its pride and interface. But such projects most often are not directly profitable and that is why they are not interesting for the market in the same way as the chalga (pop-folk) music, for instance. Good examples of state policy in support of visionary ideas and the creation of the cultural face of society could be found in some European countries. A good example is Holland, though regrettably it has also started to demolish this model in the last years. Another example is Australia where one of the most difficult to market fields of art, the field of interaction between art, technology and science, is given top priority precisely because of its gigantic potential. In this same field in the USA there exists a commercial, or market oriented, model for the support of the arts. However, this model offers possibilities to develop computer games (they turn into money right away) and rarely does it allow for the development of pioneering projects or projects of critical nature. It is sometimes quite interesting to hear artists in the US who are saying that all interesting and innovative things are happening only in Europe. All in all, artists in the US are always complaining from the lack of state funding 46


на държавно финансиране. През 80-те години Рейгън реже държавния бюджет за изкуство. За повод през 1989 му служат фотографиите на Робърт Мейпълторп, които били „неморални“ и затова не можело да получават държавно финансиране. Ситуацията в момента в САЩ прилича на българската по израз на отчаяние, макар аз да смятам, че в САЩ е много по-добре. Разликата е в това, че в САЩ има частно финансиране от фондации или от хора с по-малко меркантилна идея за изкуствата и културата, които дават свои пари за неща, от които няма да получат никаква печалба. Те частично заменят функцията на държавата, за което, разбира се, имат данъчни облекчения. Тук се появява проблемът, че понякога това финансиране се прави не с визионерски, а с меркантилни цели или пък за замазване на очите на обществото за проблематичния бизнес на разни корпорации, които изведнъж станали „любители на изкуството“. Накратко, освен сама да финансира чрез нашите данъци, държавата трябва да осигури механизми за съществуване на обществено финансиране (добри са проектите за взимане на проценти от хазарта, които се появиха в България). Освен държавното финансиране, трябва да има възможност за финансиране, което да не минава през държавното ръководство или да не е резултат от лобиране на корпоративни финансови интереси. Например в някои щати има силно съзнание на обществото за това, че културата и изкуствата са важни, затова има независими форми на взаимно подпомагане. Трябва да се осигурят условия за развиването на такива форми, които стават особено важни при липсата на държавно финансиране и при доминация на комерсиални, а не обществени 47

for the arts. In the 1980ies the Reagan administration cut the state budget for the arts. Later on in 1989 the controversial photographs of Robert Mapplethorpe were used as a pretext for cuts by the Busch administration because, you see, they were supposedly “immoral” and that is why could not receive state funding. The situation at the moment in the USA is similar to the one in Bulgaria in terms of the desperation expressed, though I think the situation is much better in the US after all. The difference is in the fact that in the USA there is private funding available from foundations or private donors who have less mercantile idea for what art and culture is, and who are willing to put up their own money in support of things they could not possibly profit from. Such donors are partially replacing the state in its support function and of course they do enjoy tax breaks for that. Here comes the problem though that sometimes such funding is also motivated by profit reasoning rather than by support for visionary ideas; too often such funding is used to whitewash, in the eye of society, the image of a corporation who might be conducting questionable business and all of a sudden becomes an “art lover”. In short, except for funding through our taxes, the state must also provide mechanisms for the existence of public funding (a good example is the project to sequester percentage from gambling that was put forward in Bulgaria). Apart from the state funding there should be the possibility for funding, which is not channeled through the state administration or is the result of lobbying for corporate financial interests. For instance, some states in the USA enjoy a strong societal awareness that art and culture are important and that is why they


Даниела Костова Неортодоксален образ, 2010 Фондация 93, Варшава Daniela Kostova Unorthodox Image, 2010 Foundation 93, Warsaw

интереси, корпоративно финансиране или на финансиране „от пазара“. Кикстартер и другите краудсорсинг платформи бяха създадени за да може такова независимо обществено финансиране да се реализира по-лесно, прескачайки и административното посредничество на фондациите. За съжаление тези форми се компрометираха след като започнаха да се ползват като ПР платформи от художници, които и без това имат силна финансова подкрепа от различни ресурси (пример: Марина Абрамович). Затова вероятно тези сайтове ще западнат, отстъпвайки място на по-старите форми на финансиране оф-лайн. Забелязах, че в отговорите на другите участнички в този проект като важен фактор за развитие на съвременното изкуство е посочено оттеглянето на държавата от изкуството. Да, в началото на 90-те държавата каза – „Вие художниците се оправяйте на пазара, това е нашата държавна идеология от сега нататък“ и ни заряза на произвола на този не само меркантилен, но и не съществуващ в областта на съвременното изкуство пазар.

have independent form for mutual support. We need to secure the preconditions for the development of such forms; this is very important in the absence of state financing and when the commercial rather than public interest is dominating, when there is corporate funding or funding“ by the market”. The kick-starter and other crowd-sourcing platforms were created in order to make such an independent public funding easier by going over the administrative mediation of the foundations. Unfortunately, such forms were compromised after they started being used as PR springboards by artists who enjoy the strong financial backing of various sources anyway (for instance: Marina Abramovic). Because of this websites will possible go out giving room for the older forms of off-line financing. I noticed that the answers of the other participants in this project mention as an important factor for the development of contemporary art the withdrawal of the state from the field of art. Yes, in the beginning of the 1990ies the state said 48


Това беше абсолютна арогантност, а от наша страна да мислим, че това е добре, е някак странно. Държавата съществува, тук повтарям, за да репрезентира обществени интереси, нашите интереси – моите интереси. Не да се оттегли напълно и да поддържа нищо не вършеща администрация. Държавната фунция също не е да поддържа интересите на няколко международни или местни корпорации, които да дирижират въздесъщия пазар, който да отпуска по някой лев за откупки на посредствени картини, които да се закачат по ресторанти или в пошли галерии. Погрешна е позицията на художниците да не изискват нищо от държавата и да се оправят някак си сами, разчитайки само на културните политики на Европейската общност. Европейската общност има своя политика и свое финансиране на изкуството, от което ние имаме малка полза. Трябва да се има предвид, че всяко финансиране идва със своята политика – а европейските политики, колкото и да ги хвалим, не репрезентират всички наши нужди. Практически Европейското финансиране е държавно финансиране и е резултат от тази визия за функцията на изкуството, която съюзното управление има. Така че ако се радваме да взимаме пари от Европейски държавни източници, то тогава защо пълното отдръпване на българската държава от изкуствата да е добро? Ние като интелектуалци трябва по-скоро да критикуваме политиката и да изискваме тя да ни репрезентира, отколкото да се радваме, че я няма. Държавната цензура е друга тема, която аз малко засегнах, когато говорих за Рейгън. Но корпоративното финансиране се намести на мястото на държавната цензура у нас. Това корпоративно финансиране 49

– you artists will have to make do in the marketplace; this is our state ideology from now on. And so we were left at the mercy of this not only mercantile but in fact none-existent market in the field of contemporary art. That was totally arrogant. To think that this is somehow OK from our side is quite strange… The state, I repeat, is there to represent the public interest, our interests, and my interests. It is not there to withdraw completely and to support an administration that is not doing anything. The state’s function is least of all to uphold the interests of a few international or local corporations that are manipulating the omnipresent market, which is dropping the occasional buck for the acquisition of mediocre paintings that are hung in restaurants and trite galleries. It is wrong for artists to not demand anything from the state and to manage on their own somehow, only counting on the cultural policies of the European Union. The European Union has its own policies and art funding, which is of little use to us. We need to remember that each kind of funding comes with its own policy – and the European policies, no matter how much we praise them, do not represent all our needs. In fact European funding is a state funding and it is the product of the kind of vision that the union administration has for art. So, if we are happy to get money from the European “state” (Union) sources than why is it that the full withdrawal of the Bulgarian state from the arts should be a good thing? We, as intellectuals, should rather be criticizing the policies and should be demanding that the state is representing us, rather than enjoying its withdrawal. State censorship is a different matter and I touched upon it a bit when I was talking about Reagan. However, corporate funding in fact replaced the state censorship in the US.


практически упражнява постоянна цензура, защото просто не предоставя никакви или минимални пари за това изкуство, което няма да му донесе печалби. Пайнерските пари не отиват за закупуване на съвременно изкуство за музеите, нали? Нима разпространен модел е съвременният художник да живее изцяло само от изкуството си (както преди 1989 повечето художници живееха или много европейски художници живеят) и да не трябва да има втора професия? В такъв смисъл смятам, че участието на държавата трябва да бъде преосмислено от самите нас, тя трябва да е активен политически и финансов фактор за развитие на културата. Тя трябва също да предоставя възможност на обществени (но не само корпоративни) интереси да бъдат репрезентирани чрез независимо финансиране. Това участие на държавата в изкуствата, тази културна политика трябва да бъде изисквана и да бъде критикувана непрестанно. Също не трябва да бъде позволявано корпоративните интереси да надделяват в нито една сфера – мисля найясно вредата на такава доминация се вижда в архитектурата, киното и телевизията.

This corporate funding is de facto exercising constant censorship because it either does not offer anything to arts or is providing minimal funds for the kind of art, which will bring it no profit. The Paineer money does not go for the acquisition of contemporary art works for the museums, right? Do you really think that the popular model is when a contemporary artist is surviving solely on his/her art (as most artists were living before 1989 or as many European artists are living now) and she/he does not have to have a second job/profession? In this sense I think that the participation of the state must be reconsidered by all of us; the state must be an active political and financial factor for the development of culture. The state must also offer the possibility for the public interest (not only the corporate) to be represented through independent financing. Such kind of state participation in the arts, such cultural policies should be demanded and criticized constantly. Furthermore, we should not allow the corporate interests to overpower us in any sphere – I think the harm of such domination is best seen in architecture, cinema and the TV.

Даниела Костова: Според мен участието на държавата е изключително важно практически и символично. От една страна, държавата трябва да разпознава силата на културната дипломация и да използва (съвременното) изкуство като средство за комуникация със света. От друга, тя трябва да разбира и оценява културата и да я интегрира в ежедневието на хората посредством образование, активни музейни и публични пространства, както и други форми на интензивна културна обмяна, като например фестивали и подобни

Daniela Kostova: I think the participation of the state is extremely important both practically and symbolically. On one hand, the state should acknowledge the power of cultural diplomacy and use (contemporary) art as a tool for communicating with the world. On the other, it should understand and value culture; it should integrate culture in people’s everyday lives through education, active museums and public spaces, as well as through other forms of intensive cultural exchange such as festivals and other similar events. For that a strong policy for culture is 50


Даниела Костова. Другата страна на къщата Куинс, 2013, Музей Куинс, Ню Йорк (съвместно с Bulgarian Collaborative) Daniela Kostova. Flip-House Queens, Queens International, 2013 (with Bulgarian Collaborative)

събития. За това са необходими силна културна политика и програми, адекватни професионалисти на лидерски позиции, както и сътрудничество с неправителствения и частния сектор, от които да се черпят смели идеи и алтернативни форми на финансиране. Бързо давам само един (общински) пример – Музеят Куинс в Ню Йорк, който използва хибриден модел на финансиране (обществени+частни средства), има силни директори и куратори с ясна програма, фокусирана върху нуждите на хората от съответния район (които са и данъкоплатци) 51

needed as well as programs; and adequate experts on leaders’ positions, cooperation with the NGO and the private sectors where it can look for audacious ideas and alternative forms of funding. I will offer an example right away – the Queens Museum in New York City, which is using a hybrid model for funding (public and private sponsorship), has a strong director and curators with a clear program, which is focused on the needs of the people from that part of the city (who are in fact taxpayers) and on the many dynamic forms for interaction with


Даниела Костова. Музей Куинс (уъркшоп с Меглена Запрева от Bulgarian Collaborative) Queens International, 2013 Daniela Kostova. Queens Museum (workshop with Meglena Zapreva from Bulgarian Collaborative). Queens International, 2013

и върху множество динамични форми за взаимодействие с тях: образователни програми, турове, работилници, фестивали. Директорът на музея (буквално) играе тенис на маса с посетителите на музея, за да може да си говори непринудено с тях, наел е community organizer on staff и дава приоритет на изложби и събития, които използват демократични комуникативни форми и практики. В пространството на музея освен изложбени зали са разположени и ателиета, в които работят художници, избирани чрез конкурс. Нов проект на музея е създаването на обществена библиотека със свободен достъп за широкото население на Куинс. Архитектурата на сградата е съобразена с целите на музея и наподобява градски площад. Според мен този пример показва обратната връзка: финансирането (държавно и частно) съществува и се увеличава поради ефективната програма на музея.

them – educational programs, guided tours, workshops, festivals. The director of the museum is (literally) playing table tennis with the visitors to the museum so that he may talk to them; he has hired a community organizer on the staff and he is giving priority to shows and events that are using democratic communicative forms and practices. The space of the museum has, apart from the exhibition halls, studios where artists are working after they have been selected at a competition. A new project for the museum is the creation of a public library with a free access for the general population of Queens. The architecture of the building is customized to fit the goals of the museum and imitates a city square. I think this example shows us the reverse connection too: the financing (public and private) is there and it is growing because of the efficient programming of the museum. 52


Мария Василева: На първо място, добре е да имаме усещането, че държавата разбира за какво става въпрос. За съжаление, много често официалните изявления ни убеждават в обратното. Повечето развити държави използват съвременното изкуство и неговите музеите като имиджов лост. Това би било още по-необходимо за една малка провинциална страна, която тепърва иска да покаже, че е съвременна и в крак с останалите. Тракийското злато е чудесна реклама, но към него могат да се добавят и гласове от днешния ден. Нямам усещането, че в тази посока има каквото и да е осъзнаване. А без подкрепа на държавно ниво и най-великата култура ще си остане затворена в собствените граници. Често се чудим защо гениалните ни (според нас) художници от по-минали времена не са известни в чужбина. Ще продължим да се чудим, ако някой някъде

53

Maria Vassileva: Above all, it would be good to have the feeling that the state knows what the “story” is all about. Unfortunately, the formal statements are convincing us to the contrary. Most of the developed countries are using contemporary art and its museums for branding and as an image building instrument. That would be ever more useful for a small provincial country, which is yet to demonstrate that it is contemporary and in tune with the world. The national heritage of the ancient Thracian gold is a great framework but it has to be supplemented by the artistic voices of today. I do not have the feeling that there is any shift of attitudes in this respect. The truth is that without state support even the greatest of cultures will remain locked up in its own borders. We often wonder why our genius (in our view…) artists of older times are not known

Даниела Костова. Музей Куинс (уъркшоп с Влада Томова от Bulgarian Collaborative) Queens International, 2013 Daniela Kostova. Queens Museum (workshop with Vlada Tomova from Bulgarian Collaborative) Queens International, 2013


на държавно ниво не проумее, че за да имаме Нобелови лауреати ни трябва сериозно лобиране и реклама, която не е във възможностите на един отделен човек или на неправителствения сектор. На второ място поставям грижата за музейните институции, която засега е изцяло приоритет на държавата. Едва ли някъде в Европа има по-тъжна гледка от българските музеи – и като сграден фон, и като колекции, и като музейни политики. Разбира се, очевидният пример е с т.нар. Музей на съвременното изкуство – всъщност една изложбена зала без колекция, екип и бюджет. На много места царят самодейност и самоуправство, които са недопустими. За да функционира обаче ефективно една художествена сцена, в нея освен музеите трябва да присъстват и всички други играчи. Има начини, чрез които държавата да подпомогне дори частните галерии, за да може да се създаде нормална циркулация на художествени произведения и да се развие пазарът. На трето място е разкриването на повече фондове за подпомагане на изкуството и разумното управляване на тези фондове. В последните години се появиха такива възможности главно на ниво общини. Те обаче са недостатъчни. Разпределението им също често пъти не отговаря на действителните нужди. Идеята е тези, които дават пари, да не разчитат само на формата на кандидатстване, а сами да преценяват кои сфери трябва да се подпомогнат. Само така ще се изгради цялостна структура със стабилност и продължителност. Иначе се работи на парче, което води до проекти с краткотраен ефект без той да оказва влияние на цялостната ситуация.

abroad. We will keep on wondering for as long as somebody high up in the state hierarchy will realize that in order to have Nobel Prize winners we need to lobby and advertize aggressively, and that is not within the range of any single person or the nonegovernmental sector. Secondly, I would stress on the need to care for the museum institutions, which is an entirely state priority as of yet. I doubt there is anywhere in Europe a more sorry sight than the museums in Bulgaria – as buildings, as collections, as museum policies. Of course, the most obvious example is the so called Sofia Arsenal – Museum of Contemporary Art in Sofia – de facto this is an exhibition hall without a collection, a team or a budget of its own. Too many places are ruled by amateurism and authoritarianism, both are unacceptable. For an art scene to function efficiently besides the museums there must be present all the other “players”. There are ways for the state to support the private galleries too so that a normal circulation of art works may commence and a market may develop. Thirdly, there must be more funds established in support of art and these should be managed with reason. In the last few years such possibilities have emerged here and there, mainly on the level of local municipalities. These are however, insufficient. The distribution of funding is often not in tune with the actual needs. The idea is that those who provide the funding would not rely only on the application procedures but should be able to evaluate the spheres that they think are in need of support. That is the only way to build up a valid structure – sustainable and enduring. The other option is a case-by-case activity, which leads to low efficiency projects without much influence on the all over situation. 54


Надежда Олег Ляхова: Не се чувствам компетентна да отговоря на този въпрос. В рамките на личния си опит не съм била свидетелка на адекватно отношение от страна на държавата. Като пример за взаимоотношение „култура – държава“ мога да посоча филма „Мисия Лондон“. Може и да е „пошла история, разказана по пошъл начин“, но е истина. Нашата култура се крепи на корумпирани чиновници и скучаещи богати госпожи, готови – като с поредна брошка – да се закичат с театрално представление, издание, изложба… Разбира се, вероятно има изключения. Има, вероятно, хора, посветили се на „мисията култура“. Но като няма подкрепяща ги система, колко тези отделни хора могат да издържат и какво трайно могат да променят? И след като в „Разпоредбите на Конституцията на Република България“ се открива еднопосочност с целите на „Рамковата конвенция за защита на националните малцинства“, предлагам да се обявим за малцинство и да си потърсим правата! А може би е по-модерно да опитаме през „Закона за биологичното разнообразие“ като застрашен вид? Д. Костова. Тяло без органи, 2007 / D. Kostova. Body Without Organs, 2007

55

Nadezhda Oleg Lyahova: I do not feel competent to answer this question. Within the parameters of my own experience – I have not witnessed adequate attitudes on the part of the state. A good example for the relationship between culture and the state I would pint out to the movie “Mission London” (BG, 2010, director Dimitar Mitovski). That might be a banal story told in a banal way but that’s the truth. Our culture is sustained by corrupted bureaucrats and bored rich ladies who are ready (as if this is their new broach) to pin on a new theater performance, a book, an exhibition… Of course, there probably are exceptions. There must be people who have dedicated themselves to the mission of culture. But as there is no support system for such efforts, how long would these people survive and what possibly might they change? The “Decrees of the Constitution of the Republic of Bulgaria” are revealing a certain parallel of purpose with the stated goals of the “Binding convention for protection of minority rights“. So, I would suggest we do declare ourselves a minority and we start looking after our rights! It might actually be cooler to try through the “Law for biological diversity” and act as an endangered species?


Даниела Костова. Другата страна на къщата Куинс, 2013, Музей Куинс, Ню Йорк (съвместно с Bulgarian Collaborative) Daniela Kostova. Flip-House Queens, Queens International, 2013 (with Bulgarian Collaborative)

Нина Ковачева: За добро или зло, името на всеки артист, който се явява на международната сцена, се свързва с държавата, от която произлиза и която представя. Развитието на изкуството и културата на дадена държава зависи до голяма степен от базата на съответната държава, тоест икономика и исторически предпоставки. Министерството на културата, като държавна институция, би трябвало да инициира създаването на закони, които да защитават правата и статута на творците и на творческия продукт. Държавата трябва да има важен дял в спонсорирането на съвременното изкуство, но не смятам, че е добре да е единствен спонсор, тъй като тогава тя се превръща и в единствен колекционер, независимо че може да

Nina Kovacheva: For good or bad the name of every artist who emerges on the international scene is linked to the name of the country she or he comes from and represents. The development of the art and culture in a given country depends to a large extent on the basis of that country, on its economy and historical background. The Ministry of Culture as a state institution should initiate the introduction of legislature that would protect the rights and the status of authors and their creative product as well. The state must have an important input in the support of contemporary art though I do not think it should be the only sponsor. This is so because then it might turn into the only collector too, although there might be regional branches and so, which would 56


има подразделения, като региони и т.н., което води до унифициране на вкуса и едноканален поглед върху развитието на изкуството. (Всъщност не е добре, каквото и да е централизиране на спонсорирането на изкуство именно заради по-горе изброените съображения.) Ето защо роля на държавата и в частност на Министерството на култура е популяризиране идеята за важността на съвременното изкуство и култура за обществото и създаването на закони, стимулиращи финансирането, колекционерството и инвестирането от частни спонсори и организации в изкуство, в частност произведения на съвременното изкуството, а също закони за данъчни облекчения при тази дейност. Държавна задача е също създаване на условия за ликвидност при покупки и продажби на произведенията на изкуството. Държавата би трябвало да финансира и национални участия във важни международни форуми, биеналета и фестивали, като Венецианско биенале и други. Силвия Лазарова: Държавата да заеме активна позиция спрямо съвременното изкуство като се увеличат средствата от Министерството на културата, които се насочват към институциите/галериите, които да бъдат специално за съвременно изкуство. Други финансии могат да идват от общините към галериите, които пак да бъдат конкретно за съвременно изкуство. Може да се ползва австрийския, холандския и белгийския опит, свързан със статута на артиста. Има нужда и от образователни програми по темата съвременно изкуство. 57

lead to the unification of taste and to a one channel outlook on the progress of art. (In fact, it is not good to have any kind of centralization of the support for art in view of the above mentioned considerations). That is why the role of the state and of the Ministry of Culture in particular should be the popularization of the idea about the importance of contemporary art and culture for society. They should also create the legislature that would stimulate the financing, the collecting and the investment by private sponsors and organizations in art, more specifically – in works of contemporary art; and also of laws that would offer tax breaks related to such activities. The state has also the task to create the conditions of liquidity when art works are bought and sold. The state should finance the national participations in important international forums, biennials and festivals such as the Venice Biennial and others.

Silvia Lazarova: The state should take on an active position concerning contemporary art by increasing the funds that the Ministry of Culture is allocating for the public institutions and galleries; these should be targeting contemporary art. Other funding might come from the municipalities to the galleries and those should also be earmarked for contemporary art. They may use the Austrian, Dutch and Belgian experiences concerning the status of the artist. There is a distinct need for educational programs on contemporary art.


5. Смятате ли, че изкуството може да влияе върху социалната ситуация – глобално и конкретно тук и сега?

Do you think that art could influence the social situation both globally and locally now?

Аделина Попнеделева: Това е много романтична идея. Животът се движи от природни и икономически закони. Радиалността на 70-те години за разрушаване на йерархиите, за достъп не само на елитарните прослойки до изкуството, за разширяване на границите му според мен вече се свежда главно до зрелищност и забавление в масовата култура – реклама, телевизионни риалита, мода, видео-игри, графити, комикси, поп и попфолк, рап и други форми. И да, изброените форми влияят върху хората, но не ги карат да мислят, а да се стремят към моден лайфстайл.

Adelina Popnedeleva: That is a very romantic idea. Life moves according to the laws of nature and economics. The radicalism of the 1970ies aiming the demolition of hierarchies, for a more democratic access to art, for the erasure of the borders between art and life is nowadays, in my view, reduced mainly to the entertainment and the spectacle of mass culture and advertisement, TV reality shows, fashion, video games, graffiti, the comics, the pop and pop-folk, rap and other forms of art and music. Yes, all these forms are indeed influencing people though they do not encourage thinking and reflection but the exercise of fashionable life styles.

Алла Георгиева: Изкуството влияе директно и индиректно. Директно по време на политически катаклизми в обществото. Изкуството в тези периоди често се сраства с политиката и се превръща в оръжие за нападение или защита на определена политическа доктрина. В някаква степен това важи и за ролята на изкуството при решаването на остро социални проблеми в обществото, при различни установени неравенства: на жените, на хората с хомосексуална ориентация и на малцинствата. Този тип изкуство цели бърза и ефективна промяна на обществото. В глобална ситуация това се проявява в развитието на активистко, улично, перформативно, плакатно-комиксово изкуство, което често абсорбира популярните методи

Alla Georgieva: Art makes a difference directly and indirectly. Directly - during political turmoil in society. Often at such times art is merging with politics and is turning into a weapon for offense or defense in relation to specific political beliefs. To an extent this is also true for the role of art in cases of severe social problems concerning factual inequalities – of women; of people with homosexual identity as well as minorities. This kind of art aims at fast and efficient change in society. In the global situation this is manifested through the advance of activist, street, performative, postercomics kind of art. All these are often absorbing the popular ways of civic activity and are transforming them 58


на гражданската активност и ги трансформира чрез езика на изкуството в художествени послания. Индиректното влияние на изкуството върху обществото е във възможността то да разбере самото себе си. Изкуството прави нещата от живота видими. Тази функция на изкуството смятам за най-важна. То рефлектира (пречупва) чрез своите медиуми (художници) екзистенциалните проблеми на индивида и е способно да сътворява универсални послания. Влиянието му върху социума съответства на качествата на „пречупващата призма“ и е в зависимост от персоналното разбиране на твореца за понятията като Добро и Зло, хуманност и хомофобия, съзидание или разрушаване. Към индиректното влияние на изкуството отнасям развлекателната му функция. Тя се родее едновременно с дизайна и шоу бизнеса, занимава се с декора на средата на живеене, предметния свят, както и с различни чисто естетически или научни експерименти. Това „чисто изкуство“ изпълнява задачата да облекчава материалното съществуване на индивида и цели да направи живота му по-привлекателен, по-лек, по-поносим и забавен. Този вид изкуство вегетира върху последните достижения на научнотехническия прогрес. Влиянието му върху социума е главно в стимулирането на потреблението на продуктите на новите технологии чрез изобретателна арт реклама – постигане на прагматични цели чрез художествени средства. В глобалния свят това се отразява в разпространението на многобройните изложби и фестивали от рода на електроник арт, диджитал арт, нет арт, био арт, робот арт и прочие. 59

through the language of art into artistic statements. Indirectly – art is influencing society by making it possible to society to reflect on itself for deeper understanding. Art makes things in life visible. This function of art is the most important, I think. Art is reflecting (refracting) through its own media (the artists) the existential problems of the individual; it is capable of creating universal messages. Its influence on society is similar to the qualities of the “refracting prism” and it is also dependent on the personal understanding of the author for such notions as Good and Evil, humanity and homophobia, creation and destruction. I would also “file” to the indirect influence of art its function to entertain. This function is related to design and show business; it is dealing with the décor of the environment, with the material world; it is also related to the various purely aesthetic or scientific experiments. This kind of “pure art” is relaxing the material existence of the individual and it aims at making his/her life more appealing, easier, bearable and amusing. This kind of art is using the latest achievements of the scientific and technical progress. Its influence over the social space is mainly in stimulating consumption of the newest techno products via the imaginative advertisement – achieving practical goals through artistic means. In the global world that is reflected in the dissemination of numerous art shows and festivals of electronic art, digital art, net art, bio art, robot art and so on.


с лицата си / with their faces / с лицата си / with their faces / с лицата си

Борис Мисирков и Георги Богданов в „Автопортрет като другия“, 2010 Boris Missirkov and Georgi Bogdanov in Self-portrait as the Other One, 2010

Калин Серапионов в Biennial Life, 2002 Kalin Serapionov in Biennial Life, 2002

Нено Белчев в „Рапсодия България“, 2009 Neno Belchev in Rhapsody Bulgaria, 2009

Мариела Гемишева в Out of Myself, 2002 Mariela Gemisheva in Out of Myself, 2002

Аделина Попнеделева в „Нирвана“, 1999 Adelina Popnedeleva in Nirvana, 1999


Лъчезар Бояджиев в „Колко гвоздея в устата? В чест на Гюнтер Юкер (Автопортрет с 2 кг гвоздеи от 12,5 см)“, 1995 Luchezar Boyadjiev in How many nails in a mouth? (Self-portrait with 2 kg of 12 cm long nails), 1995 Цветан Кръстев в „За лунната мелиорация”, 2011 Cvetan Krastev in On Lunar Melioration, 2011

Красимир Терзиев във „Всичко изглежда да е наред“, 1998 Krasimir Terziev in Everything Seems Alright, 1998

Рада Букова в „Аз и едно германче“, 2007-2011 Rada Boukova in Me and a German Girl, 2007-2011

Даниела Костова в Dany, 2001 Daniela Kostova in Dany, 2001

Нина Ковачева и Валентин Стефанов в „Мокър контакт“, 2002 Nina Kovacheva and Valentin Stefanoff in Wet Contact, 2002


Боряна Росса: Да, убедена съм. Социалната среда не се мени само от закони, които са прокарани от държавата или от лобистки комерсиални или социални групи. Тя се мени поради сложните взаимоотношения между държавните структури, социално лобиране и жива култура. Ако няма ясно изразена култура (в която важна част заема визуалното изразяване ), няма как да стане ясно, че обществото или негови групи имат някакви нужди. Изкуството разкрива съществуващите проблеми и волята за тяхното решаване. Например, ако жените не говореха за своите проблеми в професионалната реализация или в дома – никой, включително и самите жени, нямаше да ги разпознаят като проблеми изобщо. Тоест социалната проблематика трябва да има глас. Но защо е нужно изкуството, ако жените могат просто да говорят и да пишат памфлети? Важно е, защото изкуството има силно емоционално и директно въздействие, то може да манипулира чувства много по-добре от един сухарски активистки текст. Не случайно рекламата, пропагандираща постоянно културата на консумеризма, не е само текст, в който се казва „Купете Пещерска ракия, защото е най-добра“, а привлича на помощ изображенията на горещ следобед, потни чаши, пълни със студена ракия, сплотено семейство и свежа салата. Която ракия успее подобре да манипулира нашите чувства посредством красиво изображение, тя ще се продаде по-добре. Когато става въпрос за изкуство и конкретно за кино, често се цитира Ленин, който казва, че „От всички

Boryana Rossa: Yes, I am convinced of it; the social environment is changing not only because of the laws introduced by the state or by the lobbyist’ commercial or social groups. It is changing because of the complex interaction between the state structures, the social lobbying and the living culture. If there is no clearly expressed culture (where an important part is the visual expression) than it will not be possible to see that society or its groups have some needs. Art is revealing the existing problems and the will for their resolution. For instance, if women did not speak out for themselves and for their problems in the professional realization or at home, than nobody, including women, would not see such problems at all. So, the social problems must have a voice. But why would we need art if women can just speak out or write pamphlets? Art is important because it has a strong emotional impact and direct appeal; it can manipulate feeling much better than a dry activist text. It is not by chance that advertisement, which is promoting consumer culture, is not only a text that says: “Buy Peshtera rakia because it is the best”. Rather it would involve also an image of a hot afternoon, steamed glasses full of cold rakia (grape brandy), a tight family and fresh salad. Whichever brand of rakia is better able to manipulate our feelings via a pretty image will sell best. When the talk is about art and more specifically about cinema Lenin is often quoted. He said: “Of all the arts the most important one for us is cinema”. Indeed this phrase gave a 62


изкуства за нас най-важно е киното“. Действително тази фраза дава тласък на развитието не само на съветската киноиндустрия, но и на целия съветски авангард. Луначарски, който е идеологът на използването на изкуствата за промяна на обществото, ясно си дава сметка, че освен думи, трябва да има и картинки, и забавление. Така правят „лошите комунисти“, които все гледат как да ни манипулират, а какво става в Америка по същото време? През 1915 г. Дейвид Грифит създава първата историческа суперпродукция наречена „Раждането на една нация“ за моралните и идеологически устои на САЩ (по-конкретно на южните щати). Държащите тези устои са Куклус-клан, които след гражданската война се борят с „лошите чернокожи“ за възстановяване на бялото господство в южните щати. Този филм, макар и критикуван, се радва на небивал успех, носи печалби от милион долара и поддържа расистката култура не само в южните, но и в северните щати. Да не говорим за новите продукции на Батман и Капитан Америка, които са пропаганда на военен империализъм. Явно е, че изкуството навсякъде и винаги е използвано за израз на социални и политически идеи и съзнателно или несъзнателно изменя общественото мислене и културата като цяло.

kick start not only to the Soviet cinema industry but to the entire Soviet avantgarde. Lunacharskiy, the ideologue of the use of the arts for transforming society, was totally clear that apart from words there must be pictures as well as entertainment. This is what the “bad communists” did, those who are always after manipulating us. But look what’s going on in America at the same time… In 1915 David Griffith created the first historical super production titled “The Birth of a Nation”. It refers to the moral and ideological pillars of the USA and the South, more specifically. The Ku-Klux-Klan is the defender of these pillars. After the Civil War they are fighting the “bad blacks” in order to resurrect the white supremacy in the southern states of the USA. This movie, although criticized, received great success, brought millions of dollars of profit and upheld the racist culture not only in the South but in the Northern states as well. We are not even mentioning the new productions of Batman and Captain America that are propagating military imperialism. Obviously art has been used always and everywhere to express social and political ideas and consciously or subconsciously is changing the societal thinking and culture as a whole.

Даниела Костова: Изкуството за мен е пространство на тестване на идеи и предлагане на смели гледни точки и иновативни начини на общуване, споделяне и празнуване. То е неделима част от социалната сфера, създава ситуации, образова, променя. В зависимост от

Daniela Kostova: Art for me is a space where ideas and brave new viewpoints are tested; where innovative ways to communicate, share and celebrate are developed. It is indelible part of the social sphere; it creates situations, it educates and it produces change.

63


средствата, с които си служи, то може да влияе на политиката директно или индиректно. Това е дълъг въпрос, който може да се развие, но с две думи моят отговор е: да, влияе.

Depending on the means of expression art may influence politics directly or indirectly. It is a long process, which is in flux. In a word my answer is: yes, it does influence the social.

Мария Василева: Не директно или поне не мигновено. Но съм убедена, че може да влияе чрез разговорите и дебатите, които провокира. И, разбира се, влизайки в диалог и съглашателство с всички останали елементи на културната сцена. Със сигурност изкуството може до води до социално осъзнаване. Най-малкото – то е продукт на свободния дух и като такъв ни учи да бъдем по-смели, нестандартни и да отстояваме тези позиции. В някои световни университети има специалност „Изкуство и политика“. Учените се фокусират около проблеми, които са ключови и за двете сфери – публично пространство, демокрация, равноправие, активизъм, правосъдие, стратегии за въздействие и други. Съществуват и центрове, които изследват тази взаимовръзка, както и ролята на изкуството като катализатор на дискусии по отношение на социополитическата среда. В практиката най-очевидно е въздействието, когато имаме сливане на социален активизъм и художествена дейност. Такива примери през последните години има и у нас – боядисването на Паметника на Съветската армия и преобразяването на фигурите в комиксови герои предизвика огромен отзвук и разкри мощта на подобно взаимодействие.

Maria Vassileva: Not directly, or at least not instantly. However, I am convinced that art could exert influence through the conversations and the debates it generates; and of course, by establishing dialogue with all the other elements of the cultural scene. For sure art could lead to social awakening. To say the least, art is a product of the free spirit and as such it teaches us to be brave, challenging and defending the positions of freedom of thought. In some universities around the world there are departments for Art and Politics. Researchers are focusing on the key problems shared by the two spheres – public space, democracy, equality, activism, justice, strategies of impact and so on. There are also centers that are researching this relation too, as well as the role of art as a catalyst of debate concerning the social and political environment. In the art practice the most visible is the influence when there is convergence between social activism and artistic work. There are such examples in Bulgaria from the last years – the painting over of the Monument to the Soviet Army and the transformation of some of its main figures into famous characters from the comic’s culture. That had enormous impact and revealed the power of such interactions. The problem is always how the ideas of the artists could reach more people? On one hand, we always fear that 64


Проблемът винаги е как идеите на художниците да стигнат до повече хора. От една страна, винаги съществува страхът, че така те се елементаризират и превръщат в лозунг. От друга, ако това не се случи, остават затворени в рамките на една малка общност. Линията между едното и другото е крехка, деликатна и не са много тези, които я прекрачват. Когато обаче това стане, винаги прави огромно впечатление. Един от най-близките примери – лозунгите на художника Правдолюб Иванов по време на активните граждански протести в средата на 2013 г. В съвременното изкуство навлизат все повече политически теми. Напоследък такава тенденция се забелязва и у нас. Невъзможно е натрупването да не доведе до по-генерални промени.

statements may be too simplistic and thus become slogans. On the other, if that does not happen, artistic statements remain locked up in a small community. The line between one and the other is a fragile and delicate one; few are those able to cross that line; when this happens though the impact is always immense. One of the nearest examples in time – the slogans made and used by the artist Pravdoliub Ivanov during the active phase of the civic protests in Bulgaria in the summer of 2013. More and more political themes are entering contemporary art. Lately we can see such a tendency here as well. It is impossible that the accumulation of experience and practice would not lead to a more general change.

Надежда Олег Ляхова: Има моменти, в които изкуството е един от малкото мотиви за понасяне на живота и за тези моменти влиянието му (на изкуството) е безспорно. Извън тези моменти „влияние тук и сега“ е по-трудно видимо. Като си помисля, че броят афроамериканци, посещаващи нюйоркските галерии за съвременно изкуство, не е много по-голям от броя роми, посещаващи софийските галерии, ми е трудно да си представя какво точно влияние би имал проект, защитаващ правата на съответните социални групи. Като си помисля, че съществуват проекти, критикуващи финансовата система, реализирани с подкрепата на същата система, ми е трудно да си представя, че Банката, разглеждайки проекта, преосмисля политиката

Nadezhda Oleg Lyahova: There are times when art is one of the few motivations that make life bearable. At such moments art’s influence is beyond doubt. Apart from such moments its influence here and now is less visible. When I think that the number of AfroAmericans going to the contemporary art galleries in New York is probably not bigger than the number of Romani people going to the Sofia art galleries, I have difficulties imagining how exactly a project dealing with the protection of their minority social rights might have an influence. When I think that there are probably projects criticizing the financial system, realized with support from that same system, I have difficulties imagining that the Bank committee reviewing the

65


с лицата си / with their faces / с лицата си / with their faces / с лицата си

Катя Дамянова-Терзиева в „Европейски език“, 2005 Katia Damianova-Terzieva in European Tongue, 2005 Самуил Стоянов в „Аз никога повече няма да произвеждам CO2 (Джон Балдесари)“, 2011  Samuil Stoyanov in I Will Not Make Any More CO2 (John Baldessari), 2011

Венцислав Занков в „Червено I“, 1991 Ventsislav Zankov in Red I, 1991

Камен Стоянов в „Реалността е много по-красива от фикцията”, 2007 Kamen Stoyanov in Reality is Much More Beautiful than Fiction, 2007

Иван Мудов и Десислава Димова в Still-life, 2000 Ivan Moudov and Dessislava Dimova in Still-life, 2000

Алла Георгиева в „AГ златна бижутерия, колекция Балкани“, 2000 Alla Georgieva in AG Gold Jewellery, Collection Balkans, 2000


Недко Солаков в Безмълвни (но толкова цветущи, колкото само българският език може да позволи) псувни, 2009 Nedko Solakov in Silent (But As Rich As Only The Bulgarian Language Can Be) F Words, 2009

Правдолюб Иванов в „Инструменти“, 2013 Pravdoliub Ivanov in Tools, 2013

Надежда Олег Ляхова в „Сапунени отражения“, 1999 Nadezhda Oleg Lyahova in Soapy Reflections, 1999 Расим в „Корекции I и II“, 1996-1998 Rassim in Corrections I and II, 1996-1998

Боряна Росса в „Луната и слънчевата светлина“, 2000 Boryana Rossa in The Moon & the Sunshine, 2000

Аделина Попнеделева в „Невъзможно общуване“, 2000 Adelina Popnedeleva in Impossible Communication, 2000


си и на следващия ден предоставя печалбите си за развиване на Централна Африка. Влиянието, може би, е в посока осъзнаване на проблема и последващо търсене на варианти за неговото решаване. А, може би, продължавам да вярвам в подобни влияния, защото съм израсла и възпитавана в тоталитарна държава, в която изкуството е неотменна част от механизма за „промиване на мозъци“. Нина Ковачева: „Нещата съществуват, защото ги виждаме, а онова, което виждаме, зависи от това как ни е повлияло изкуството.“ Оскар Уайлд Политиката, социалната и икономическата ситуации, техническият и технологическият напредък и изкуството са били винаги в тясна взаимовръзка. Винаги е имало, така нареченото, официално изкуство, обслужващо правителства, режими и прокарваната от тях политика, както и опозиционно и ъндърграунд изкуството. Всяка власт, в една или друга степен, се стреми да получи подкрепата на интелектуалците и на хората в сферата на изкуството – най-често чрез предоставянето на различни привилегии и облаги. За опозицията и критиката остава алтернативата да бъде официализирана или забранена. Могат да бъдат изброени редица автори и течения в световен план, оставили и оставящи ярка следа в изкуството – новаторско, неудобно, притеснително, нерамкирано, търсещо, задаващо въпроси, отменящо табута и променящо политически и социални възгледи, мода

project would reevaluate its policies and that the very next day it will transfer its profits for the development of Central Africa. The influence of art is possibly in recognizing the problem and the subsequent search for ways to solve it. Or maybe I still believe in such influences, because I grew up and I was raised in a totalitarian state where art was a solid part of the brain washing machine. Nina Kovacheva: “Things exist because we see them and what we do see depends on how art has influenced us”, says Oscar Wilde. Politics, the social and the economic situation, the technical and technological progress and the arts have always existed in close contact. There was always the so called official art, which is catering to governments, regimes and the policies they further; as well as alternative and underground art. Each power regime, to one or another degree, is striving to get the support of the intellectuals and the people from the field of art. Most often that happens through the offer of various privileges and benefits. The opposition and the critics are left with the option of being either incorporated or forgotten. We may point out to a lot of artists and trends in the world art who have left and are leaving a bright trace in art – innovative, discomforting, troubling and unframed, searching, asking questions, discarding taboo and transforming political and social attitudes, fashions and ways of life. This, however, is another topic for a rather lengthy conversation. 68


и начин на живот, но това би било тема на един друг по-разширен разговор. Изкуството в България не прави изключение, макар и с по-скромни амплитуди. Така че – да, изкуството е влияло и може да влияе, а степента на влиянието му зависи както от неговата сила, така и от подготвеността на обществото, към което се обръща.

The arts in Bulgaria are not an exception though in a more modest scale. So, yes – art has influence and could influence; the degree of its influence depends on its power as well as on the preparedness of that society, which art is addressing.

Силвия Лазарова: Разбира се, че влияе, понякога не директно и веднага, но стойностните произведения се забелязват от обществото и действат след време на социалната ситуация. Историята на изкуството познава и много примери как то, служейки на политически цели, може да влияе на социалната среда. Художественият субект може да реагира на дадена политическа и социална среда и да се реализира чрез изкуство. Ярък пример за агресивно интервениране директно върху психиката и мисленето е изкуството по време на диктатура.      В близката наша история все още помним иконосферата на социализма – нагледната агитация, която „промиваше мозъци“, ако изобщо можем да я приемем за изкуство. „Концептуални“ неонови надписи: „Напред към  сияйните висини на  комунизма“ „украсяваха“ панелната гордост на градския пейзаж. Социализмът и комунизмът си присвоиха правото да поучават и възпитават. Друга форма на художествена реакция може да бъде и констатацията. Добър пример за това е романът „Хладнокръвно“‘, в който авторът Труман Капоти, смесвайки журналистически и белетристичен подход стига до нов жанр и огласява проблем без да заема позиция.

Silvia Lazarova: Of course, art is influencing though not always directly and immediately. However, the good works are noticed by society and they affect the social situation sometimes later on. The history of art knows a lot of examples for how art, while serving a political cause, is influencing the social environment. The artistic subject might react to a given political and social context and then accomplish realization through art. A strong example for an aggressive intervention directly into the psyche and the thinking of people is art at the time of dictatorship. Our recent history still remembers the “icon world” of socialism – the visual propaganda brainwashing people, if we can say that it was art. The “conceptual” neon signs saying “Forward to the bright heaven of communism” adorned the concrete panel blocks reality of the urban landscape. Socialism and communism reserved the right to both instruct and indoctrinate. Another form of artistic reaction could be the witness approach. A good example for that is the novel “In Cold Blood” by Truman Capote where by mixing journalism and fiction he is creating a new genre; he is declaring the problem without taking sides.

69


6.

Според вас какво успя да направи и какво не постигна група „8ми март“? In your view, what did and what did not achieve the 8th of March Group?

Аделина Попнеделева: Успяхме да направим много и много хубави изложби. Бяхме и сме срещу йерархиите, за равнопоставеността на Adelina различните начини на изразяване, за Popnedeleva: специфичните проблеми на отделните We succeeded in making групи в обществото и в частност на many quite good exhibitions. жените. Успяхме да въздействаме, защото We were and we still are against the много художнички искаха да участват в hierarchies and for the equal positioning групата, защото предизвиквахме дискусии of the various art practices; we are fighting и „контра“ изложби, защото доста колеги for the specific problems of various groups in мъже са дразнеха от това, което правим, и society and specifically of women. We had an настояваха, че няма женски проблеми и impact because many female artists wanted to женска специфика в изкуството. be in the group; because we started debate and И все още е така, ако съдя по издадения “counter” shows; because many male colleagues наскоро албум с претенциозно were upset with what we did and insisted that there заглавие „120 години българско are no female problems and female specifics in art. изкуство“. Изданието настоява, And it is still like that – if I would take seriously че обхваща организационния the recently published album with the pretentious живот на българските художници/ title “120 Years of Bulgarian Art”. The book художнички, като разглежда insists that it covers the organized life of различните дружества, съюзи Bulgarian artists and it mentions various и групи за периода 1892/2012 associations, unions and groups during година. В това издание група „8-ми the period between 1892 and 2012. The март“ не е представена. Групата е 8th of March Group is not represented спомената в две от студиите като in this publication. The group is част от общите процеси. Намирам mentioned in two of the essays това за съзнателен пропуск, as part of the general process. свързан именно с неприемането I think this is a conscious и пренебрегването на omission best феминистката позиция. explained by the lack of acceptance 70 and the neglect of the feminist position.


Алла Георгиева: За едно от най-важните постижения на група “8-ми март” смятам активирането на феминисткия дискурс в българското общество, в което все още са се запазили патриархални структури. Този дискурс беше особено необходим в периода на прехода в новата икономическа и политическа ситуация, при която наред с придобивки от различни свободи значително се променяше и социалният статус на жената. Още с първата изложба на женското еротично изкуство “Версията на Ерато” през 1997 г. (инициатори Аделина Попнеделева и Алла Георгиева, куратори Мария Василева и Яра Бубнова) за първи път в историята на българското изкуство жени-художнички можеха свободно да коментират своя интимен свят и проблемите, свързани с половата дискриминация. С последвалото създаване на първото феминистично арт сдружение “8-ми март” жени-художнички се обединиха в единна платформа, позволяваща им да имат по-голяма чуваемост и видимост. Във времето на БГ прехода, характеризиращ се с мутренско-мафиотска диктатура, необходимо беше фокусиране върху задължителна наказателна отговорност в случаите на всякакъв вид насилие над жените, включващ сексуално и домашно насилие, както и насилствен трафик на жени с цел принудително проституиране. Голямата част от проблемите бяха превърнати в обекти за анализ в изложбите ни и предизвикаха широка обществена дискусия. Изглежда, че колкото са жените по света, толкова са и вариантите на феминизма. И независимо от това, че неговите направления са отдавна каталогизирани и подредени по видове, във Alla всеки отделен случай ситуацията и особеностите му са Georgieva: строго индивидуални. Според Пиер Бурдийо жената I think that one of the не се стреми към властта, а към установяване utmost achievements of на равновесие на силите. Равновесието като the 8th of March Group is the фундамент за съществуване и развитие. И макар launching of the feminist discourse че участничките в групата бяха с различен in Bulgarian society where there социален статус и личен житейски опит are many patriarchal structures still (майки с деца, омъжени и свободни жени), preserved. That discourse was especially феминизмът, който ни обединяваше, needed in the period of transformation to беше активна и в случая радикална the new economic and political situation when форма за отстраняване на пречките the social status of women was changing along към това желано равновесие. with the newly acquired liberties. За изключително важно The very first exhibition of female erotic art постижение на групата намирам titled “Erato’s Version” (1997, initiators Adelina факта, че отстоявайки своите Popnedeleva and Alla Georgieva; curators Maria феминистки принципи, ние се Vassileva and Iara Boubnova) offered a platform where стараехме да не прекрачваме for the first time in the history of Bulgarian art female чувствителната граница artists could discuss freely their intimate worlds and на толерантност the problems dictated by gender discrimination. With the и уважение към subsequent founding of the 8th of March Group those female противоположния artists united around a shared platform that allowed them to have пол (примерно a louder voice and greater visibility. имахме покана At the time of the Bulgarian transition period, which was characterized към един by the Mutras’ (Mafioso types with local flavor in terms of their sports 71 background and physical appearance) dictatorship, it was necessary to focus the attention on the obligatory


punishable responsibility for any kind of violence on women, including sexual and domestic violence, as well as traffic of women for the purpose of enforced prostitution. A large part of the problems were transformed into targets of analysis in our shows and triggered wider debate in society. мъжIt seems that there are as many versions of feminism as there художник are women in the world. The trends of feminism have been за всяка изложба). Нещото, което categorized and arranged a long time ago according to придоби понякога твърде types and stages. And yet each single situation and case is радикални и агресивни форми redefining its characteristics. According to Pierre Bourdieu в творчеството на следващото women are not striving for power but for establishing поколение феминистки, често a balance of powers; the balance as a foundation for налагащи женският авторитаризъм. existence and development. Although the artists in Трудно ми е да кажа какво не the group were of different social status and personal постигнахме. Могат ли жените да experience (mothers, married and single women) the прокарват принципно нови пътища в kind of feminism that united us was an active and, in изкуството? Смятам, че най-важното, this case a radical form of eliminating the obstacles което те могат и са длъжни да towards the desired equilibrium. направят, е да проправят пътя I think one very important achievement of the group was на собствената си свобода. В the fact that by standing fast for our feminist principles, we tried not to overstep the sensitive border of tolerance някаква степен сме успели да and respect for the opposite sex (for instance, we would invite го направим за себе си и, to participate one male artist, different one for each of our group надявам се, за другите shows). This is something that sometimes would acquire too radical след нас. and aggressive forms in the works of the next generation of feminist artists who might have introduced a kind of feminine authoritarianism. It is hard for me to say what we did not achieve - Is it possible for women to trace new ways in art? I think the most important thing they could and should do is to trace the way of their own freedom. To a certain extent we succeeded in doing so for ourselves and I hope, for those who come after us. Боряна Росса: Група „8-ми март“ зае място, което беше празно, а именно мястото на художничките, които смятат, че има нещо особено важно в отразяването на женската идентичност и проблеми, както и в Boryana изразяването „по женски“. Групата утвърди Rossa: територията, в която тези неща се ценят The 8th of March и осъществяват необезпокоявано, без Group occupied a place да се изисква конкуренция с така that was empty – the place наречените „универсални ценности и изразяване“, които са нищо повече of those female artists who от мъжкоцентристки. В същото време, consider it to be important to създавайки не само едно, а множество reflect on their female identity и разнообразни събития, групата успя and problems as well as to do so да покаже, че женските проблеми не in a “feminine” way. The group са малки и за пренебрегване, че те mapped out the territory where 72 such things are valued са „универсални“ и „общочовешки“ and materialized without


problems, without the demands of the so called “universal values също and means of expression”, those толкова, purely male-centric notions. колкото и мъжките At the same time by creating (все пак признахме, че жените not one but a multitude of са човеци, нали?). Групата успя да varied events, the group покаже колко разнообразно и интересно е succeeded in demonstrating „женското пипане“ (традиционно презирано в that the female problems Софийската художествена академия). Групата успя are neither small nor да легитимира като ценно точно това липсващо изкуство и да подготви исторически почвата за to be neglected; that появяване на други художнички и художници, които да they are just as much имат подобна ценностна система. “universal” and Според мене това, което „8-ми март“ не успя да “human” as those of направи, е да осъществи връзката между теория на the males (although пола и художествена практика. Това е общ проблем в we did recognize много области – теоретично академичната общност after all that в България е много изолирана от областите, women are humans които имат не-текстови методи за изразяване, too, right?). The теоретичните кръгове в България, често group succeeded in са далече дори от социалния активизъм. showing how varied Това естествено е двустранен процес and interesting the на създаване на интерес и “female touch” in взаимодойествие и от двете art could be (a notion страни. which is traditionally despised in the curriculum of the National Art Academy in Sofia). The group succeeded to legitimize as valuable precisely this kind of missing art and to prepare historically the ground for the emergence of other female and male artists who might share the same value system. I think that the 8th of March Group could not establish the correlation between the gender theory and the artistic practice. This is a problem for many a field here – the theoretical and academic community in Bulgaria is very much isolated from those fields that have none-textual methodologies of expression; the theoreticians’ circles in Bulgaria are also far from Daniela social activism. Naturally this Kostova: is a two way process of The group created solidarity building up the mutual between the female artists in Даниела interest and ways of Bulgarian contemporary art collaboration from Костова: both sides. as well as a platform for the Създаде солидарност между жените в expression and debate on the българското съвременно изкуство problems of women in society as и платформа за израз и дискусия на a whole. The group realized very проблемите на жените в обществото interesting shows and events. като цяло. Представи изключително It would have been wonderful интересни изложби и събития. if the group gathered strength Би било прекрасно, ако групата to go on working even now by беше набрала сила и продължила adopting new members and работата и сега с присъединяване zones of interest, as well as на нови членове и области, и с through the introduction of new agenda. 73 непрестанно обновяваща се адженда.


Мария Василева: В най-активните си години групата беше много добре приета, което означава, че е имало смисъл от съществуването й и от нещата, които прави. Дейността й стана видима и то не само в България. За това свидетелстват участията на членовете й в международни изложби и конференции. Ще спомена само проектите: Changing of Places (София, 2000-2001); Bulgaria, NY: Bulgarian and American Women Artists Collaborate (Ню Йорк, 2000); Desire for Another Woman. Visual representations of the female body (Cluj, Romania, 2001); Gender Check. Femininity and Masculinity in the Art of Eastern Europe (Виена, 2009 и Варшава, 2010) и Good Girls. Memory, Desire, Power (Букурещ, 2013). Очевидно е, че чрез темите на изложбите и смисъла на произведенията бяха засегнати важни, неизговаряни до момента Maria Vassileva: въпроси. Именно с изричането During the most active years им „8-ми март“ се включи в един of the group it was very well международен диалог. accepted. That means there was За мен обаче, едно от найa real impact of its existence and сериозните постижения е, че meaning to its activities. The group групата не се подхлъзна по became visible outside of Bulgaria too. модни клишета и конюнктурни Witness the participation of its members практики. Тя запази донякъде in international shows and conferences. противоречивия си характер, I will only mention a few: Changing of което напълно отговаря както Places (Sofia, 2000-2001); Bulgaria, на отношението към феминизма NY: Bulgarian and American Women в България в края на 20-ти и Artists Collaborate (New York, 2000); началото на 21-ви век, така Desire for Another Woman. Visual и на разбиранията на самите representations of the female художнички. В този смисъл групата body (Cluj, Romania, 2001); остана наивна, но и честна – без да Gender Check. Femininity and спекулира с апетитни проблеми и да Masculinity in the Art of Eastern извлича нездравословни дивиденти Europe (Vienna, 2009 and от тях. Нейният характер напълно Warsaw, 2010) and Good отразява съкровените вярвания на Girls. Memory, Desire, членовете й, обединени по-скоро от Power (Bucharest, приятелски чувства и общо разбиране 2013). за смисъла на съвременното изкуство, отколкото от единна платформа по отношение на феминизма. За „8-ми март“ никога не е било от първостепенна важност да присъства на художествената сцена на всяка цена. Групата се е събирала в един или друг състав, за да отговори на някаква провокация или да изрази мнение по 74 наболял проблем.


Obviously the themes of the shows and the statements in the works touched upon some important and yet unspoken issues at the time. By voicing them out the 8th of March Group engaged in an international dialogue. For me however, one of the most important accomplishments of the group was that we did not slide down the path of trendy cliché and fashionable practices. The group kept its somewhat contradictory character, which is fully in tune with both the attitudes to feminism in Bulgaria at the end of the 20th and the beginning of the 21st century, as well as the understanding of the artists themselves. In this way the group remained naïve but honest – without speculating with juicy issues and without drawing unhealthy dividends from dealing with them. The profile of the group is fully reflecting the inner most beliefs of its members who are united by friendly feelings and a shared understanding of the meaning of contemporary art, rather than by a common platform with regard to feminism. The 8th of March Group did not ever consider it a first priority to be present on the art scene at any cost. The group would gather together in various compositions in order to reflect on a provocation or to express an opinion on some urgent matter. Even when the group is in a state of hibernation in terms of group activities, its members will always meet and discuss their surrounding reality. The public expression is considered to be a different stage Но that depends on a number of other дори и factors. когато пребивава I had it in my program to в латентно състояние establish a strong contact откъм общи изяви, членовете between the artists in the й не престават да се срещат и да group and the academic обсъждат това, което ги заобикаля. community, more Изразяването пред обществото specifically the strong е един друг етап, който зависи от feminist lobby in the различни странични фактори. Sofia University. Това, което лично аз имах в It did not happen програмата си, е да създам връзка though it would между художничките и академичната have surely been общност, по-специално – със силното an interesting лоби на Софийския университет. and deep Не се получи, а със сигурност analysis of our би осигурило интересен и activities. задълбочен анализ на търсенията ни. 75


Надежда Олег Ляхова: Nadezhda Колебая се в отговора си Oleg Lyahova: на този въпрос, защото от I am not sure how to една страна имам нужда от answer this question. On one уточняване на понятията side, I need to clarify the terms успех/неуспех, от друга of success/failure; on the other при споменаване на – when the word “group” is mentioned думата „група“ в my head is filled up with words such as главата ми излизат: “mission”, “main goals”, “norms”, “professional „мисия“, „основни interests”, “formulation of strategies”, “unity”… цели“, „норми“, but the problem is that none of it relates to 8th „професионални of March Group for me. интереси“, „формулиране If it would be a “success” that the years на стратегия“, „сплотеност“, reinforced our mutual trust then а нищо такова не свързвам с the lack of success would be „8-ми март“. that we did not let that Ако „успехът“ е, че годините trust enter our personal укрепиха доверието помежду ни, artistic issues. то „неуспехът“ е, че не допуснахме If “success” is that това доверие в зоната на личните we are having this си творчески проблеми. conversation then Ако „успехът“ е, че водим този the “failure” would разговор, то „неуспехът“ е, be that there че няма много хора, are not too many които да го people expecting очакват. to learn about it.

Нина Ковачева: С изявите си група „8-ми март“ успя много за тези, които имаха и имат очи да видят. Не постигна много за Nina тези, които не искаха и не искат Kovacheva: да видят. Разбира се, имаше и The activities of the th има какво да се прави, което 8 of March Group were very successful for all those е гаранция, че групата е who had and have eyes to see… жива и още много неща It did not achieve too much for all предстоят. z those who did not want to nor do they want to now see it now. Of course, there is and there was a lot more to do, which is a guarantee that the group is alive and there is a lot yet to come. 76


Силвия Лазарова: Ако не бяха и феминистки, момичетата от „8- ми март“ може би нямаше да постигнат всичко до  тук. От  изявите „Обсебване“, „Жени на пазара“, съответно в Централната минерална баня на София и в подлеза „Св. София“, изложбите преминаха в галериите – Художествена галерия Русе, АТА-Център за съвременно изкуство София, СГХГ и др. Еманация на изложбите за мен е „Умножаване на отраженията“ в СГХГ през 2006 г., където бяха съпоставени творбите на първите дипломирани български художнички от края на 19-ти и началото на  20-ти век и работите на момичетата от „8-ми март“. Silvia Разбира се, групата има Lazarova: и много международни If they would not be изяви –„България-Ню feminists as well, the artists from Йорк’’, 2000, „Смяна 8th of March Group would probably на местата“, 2001, not have accomplished all we did up „Женско видео to now. From such events as “Obsession” at от България“, the Central Mineral Baths of Sofia and “SHOPИзраел 2003 ART. Women at(on) the market” in the St. Sofia и други. underpass in the city, the shows went through the City

Art Gallery of Rouse, the ATA-Center for Contemporary Art in Sofia, the Sofia City Art Gallery and so on. A high point of those shows was for me the exhibition “Reflections Multiplied” at the Sofia City Art Gallery in 2006 where the works by the first professional female artists in Bulgaria from the end of the 19th and the beginning of the 20th century were juxtaposed with the works of the artists from the 8th of March Group. Of course, our group had many events abroad, among them – “Bulgaria, NY: Bulgarian and American Women Artists Collaborate” (New York, 2000); “Changing of Places” (Sofia, 2000-2001); “Female Video art from Bulgaria”(Israel, 2003) and many others.

77


7. На какъв етап в изкуството си и в обществените си изяви се намирате? Какво ви вълнува днес и къде се виждате като позиция?

At what stage in your work, career and public visibility are you now? What is exciting you today and what is your position?

Аделина Попнеделева: Не съм загубила дързостта си, но вече не съм толкова гневна. Умерено амбициозна, без илюзии. Продължавам да вярвам в силата на лично преживяното. Самоцелната естетизация, безкрайните варианти на радикалните идеи в дизайнерски стил за мен са скучни. Работя с млади хора и искам да бъда полезна. Радвам се, когато срещна талантливи, интелигентни и с характер.

Adelina Popnedeleva: I have not lost my daring though I am not so angry anymore. I am moderately ambitious, with no illusions. I still believe in the power of the personally lived experiences. The self-serving aesthetization and the endless variations on the radical ideas within the designer’s style are boring for me. I am working with young people and I want to be useful. I am glad when I meet talented, intelligent people with guts.

Алла Георгиева: В последно време все повече ме вълнуват екзистенциалните теми. Вечните проблеми на човешкото съществуване между раждането и смъртта, които се опитвам да разглеждам през фокуса на жена-художничка. Актуалността на творческия продукт продължава да остава приоритет за мен, но определено преразгледах отношението си към неговата времева стойност. Политическото изкуство ми се струва твърде моментно, защото е приковано към конкретна политическа ситуация и е обвързано с идеологиите, дизайнерското изкуство – прекалено популярно и комерсиално. Вълнува ме все повече личното, авторското, онова, което ни прави различни и подчертано индивидуални. Концептуалното изкуство, основано изцяло на идеята, за съжаление много често бива повтаряно. Иска ми се да избягам от масовостта, от „ютуб” документалистиката,

Alla Georgieva: Lately I am ever more interested in existential themes. Those eternal problems of human existence between birth and death that I am trying to see through the viewpoint of a female artist. The relevance of the artistic product is still my priority but I have certainly reconsidered its temporal value. Political art seems to me is rather monotonous because it is pinned down to a concrete political situation; it is also linked to the ideologies, the designers’ art – it is too popular and commercial. I am ever more moved by the personal, the individual, by all that, which makes us different and strictly individual. Conceptual art which is based on the idea is often a repetition, unfortunately. I would like to move away from the mass appeal, from the You Tube documentaries, from photo journalism, as well as from the self-serving experimentation in the field of technology. Lately I am easily bored 78


от фотожурналистиката, както и от самоцелни експерименти в областта на технологиите. Напоследък се отегчавам от еднообразието на съвременните изложби, които все повече заприличват на глобален супермаркет с неща, които всъщност може да направи всеки. Смятам, че ценността на изкуството е в неговата недостижимост. Произведението трябва да провокира сетивата. То трябва да развълнува сърцето и да накара душата да съпреживява. Публиката трябва отново да се научи да се възхищава на произведението, а не да се прозява, разлиствайки поредната изложба-вестник или сърфирайки лежерно из сайтовете за забавление. Бих искала да мога да създавам уникални в своята индивидуалност творби, разбира се, концептуални по замисъл, защото по друг

with the monotonous contemporary art shows that are looking more and more like a global supermarket of things easily made by anybody and everybody. I think that the value of art is that it is unattainable. The art work should provoke the senses. It has to move the heart and encourage the soul to share the experience. The audience should learn to admire the work of art all over again rather than yawn while leafing through the next exhibition-like-newspaper or while surfing leisurely across the entertainment sites. I would like to make works that are unique in their individuality; conceptual works as intention, of course, because I simply cannot do it otherwise, but distinctly 80


начин просто не мога, но подчертано авторски и неповторими. Иска ми се да оставя някакви свидетелства за времето, в което живях и живея в момента. Безусловно си давам сметка, че тези категорични определения са следствие от присъщия ми максимализъм и никога не забравям също така, че притежавам склонността постоянно да нарушавам собствените граници. Боряна Росса: В етап на преход. Вълнува ме как да стана по-продуктивна. Стремя се да се отскубна от клопката на арт системата, която иска да показвам все едни и същи мои стари работи. Това става с много работа по самопродуциране и самопромотиране. Обикновено минават от 3 до 5-10 години преди мое ново произведение да започне да се показва. Така то си губи актуалността, а аз самата имам вече много нови идеи, които са ми поинтересни. Това е много износващо.

81

mine and unique. I would like to leave some kind of a witness account for the time when I lived and live at the moment. I do realize unconditionally that such categorical definitions are the product of my typical maximalist inclinations; I also never forget that I do have the tendency to always break my self-imposed limits. Boryana Rossa: At a stage of transition... I am interested in how I could become more productive. I am striving to break away from the traps of the art system, which demands that I show the same old works of mine again and again. This could happen through a lot of work in self-production and self-promotion. It usually takes 3 to 5-10 years before a new work of mine becomes shown. But that’s how it loses its currency while I myself have many new ideas, which interest me more. This is all very tiring.


82


Даниела Костова: Мисля, че съм в етап на преосмисляне на опита си до сега (ставам на 40 тази година :) и вземане на решение за това накъде да насоча енергията си и как да съм полезна. В момента се чувствам комфортно по отношение на това къде се намирам (физически и творчески), но си пожелавам повече време и пространство за генериране и реализиране на нови идеи и довършване на започнати проекти. Живеем в ускорено време и боравим с огромен обем от информация и образи. Това е една от причините да гледам на правенето на изкуство като на дейност, която комбинира множество гледни точки и експертизи. Сътрудничеството е неизбежно и живо необходимо! Съответно съвременният образ на изкуството резонира и черпи от много и различни области: архитектура, дизайн, наука и образование; художникът е активен агент, а дейността му инструмент за взаимодействие със заобикалящата среда. Така и аз бих искала да работя: в сътрудничество с професионалисти и непрофесионалисти и да намирам пресечни точки, пространства на взаимодействие между видимо различни системи.

Daniela Kostova: I think I am at the stage of rethinking my experiences so far (I am turning 40 this year :); making decisions about where I want to direct my energies to and how I could be useful. At the moment I do feel comfortable with where I am (physically and creatively) but I would wish to have more time and space for generating and realizing new ideas, as well as completing the ones already in progress. We live in fast times and we are dealing with huge volumes of information and images. That is one of the reasons why I look at art as an activity, which combines many viewpoints and multiple expertises. Collaboration is unavoidable and urgently needed! Consequently the current image of art resonates with and draws upon numerous diverse fields – architecture, design, science and education. The artist is an active agent and his/her activity is an instrument for interacting with the environment. That is how I would like to work – in collaboration with professionals and amateurs; to find crossing points and spaces of interaction between seemingly contradictory systems.

Мария Василева: Продължавам да съм обсебена от идеята за музея. Как трябва да изглежда той днес? Какво да запази от традиционния модел и какво да промени, за да бъде интересен, конкурентноспособен и така да изпълнява функциите си. Как преживяването в него да бъде атрактивно, но не повърхностно? Как да се балансира между желанията на различните публики без да се правят компромиси? Все въпроси, които касаят не само българските музеи, но въобще музейните институции.

Maria Vassileva: I am still obsessed with the notion of the museum. What should it look like today? What should it preserve from the traditional model and what should it change in order to be interesting, competitive and functioning? How is experiencing a museum to be attractive but not superficial? How to balance between the wishes of diverse audiences without compromising? These are all questions concerning the museum institution and not only the

83


Естествено е да ме занимава проблемът за приемствеността и как постигнатото да бъде трайно. В българското общество има странен синдром на безпаметност. Много често имам чувството, че в момента, в който някоя от интересните и нестандартни фигури на художествената ни сцена излезе през вратата, действието се връща с няколко десетилетия назад. Усилията на много хора потъват в сивия поток. В нашата ситуация европейското клише за устойчивост наистина има смисъл, но трудно проработва. Като цяло все по-рядко си позволявам моментни вълнения. Преследвам цели, които изискват постоянство: подкрепа на млади художници, създаване на нови изложбени пространства, изграждане на мрежи между институции и хора. По пътя към постигането им не всичко е приятно или носи лични дивиденти. Но вече съм се научила, че усилията рано или късно се възнаграждават.

museums in Bulgaria. Naturally I am also concerned with the problem of continuity and how to make permanent that which is already achieved? Bulgarian society is marked by a strange syndrome of memory-loss… Very often I have the feeling that when an interesting and unusual figures from our art scene “walks out through the door” the action is reversed back by a few decades. The efforts of a lot of people are lost in the grey mainstream. In our situation the European cliché of sustainability is truly applicable but it’s hard to get it working. As a whole I do not let myself fall into momentary emotions anymore. I am following goals that require perseverance: support for young artists; establishing new exhibition spaces; networking between institutions and people. Not all is pleasant on the way of achieving these goals; it does not bring about personal dividends. But I have already learned that all efforts are rewarded sooner or later.

Надежда Олег Ляхова: Какво е развитието ми в социално икономически план: нямам галерия, с която да работя; нямам PR агент; нямам website; нямам Facebook страница; и списъкът с изложбите си дори ми е проблем да поддържам редовно. На какъв етап може да се намирам – извън етапите. Какво ме вълнува: ако успея някога да постигна усещането за свобода, към което се стремя, ще има ли за какво да го използвам. Какво е развитието ми в творческо идеологически план: окончателно скъсах с модернизма; все още усещам увлечение по концептуализма. Къде съм – на улицата, тук и сега, понякога с камера в ръка, винаги без значение какво е било вчера и какво ще бъде утре.

Nadezhda Oleg Lyahova: What is the stage of my development at present: I do not have a gallery to work with; I do not have a PR agent; nor do I have a website; I have no Facebook wall; and keeping up to date the list of my shows is a problem for me. So, at what stage… – I am beyond stages. What excites me: if I would manage to reach the feeling of freedom for which I strive, will I be able to find what to use it for? What is my development in terms of creativity and ideology: I have finally made a clean break with modernism; I still feel attracted to conceptualism though. Where am I – on the street, here and now; sometimes with a camera in hand; always without paying attention to what was yesterday or what will be tomorrow. 84


Нина Ковачева: Този въпрос предразполага към хвалби, както и към самокритика. Ще се опитам да съм скромна в първото и умерена във второто. Със сигурност не съм в начален етап, съдейки по многобройните самостоятелни и групови изложби, в които съм участвала, музеите и галериите в които съм излагала работите си, както в чужбина, така и в България. Така че бих казала, че се намирам по-скоро в по-напреднал или казано по-елегантно, зрял етап, както на живота, така и на изкуството ми. Обичам предизвикателствата, динамичността и промените, което винаги ме е импулсирало. Към това бих прибавила любовта ми към пътуване и черпенето с пълни шепи от живота. Може би и заради това през втората половина на 80-те и 90-те години, работите ми преминаха през различни техники в търсене на най-подхoдящ изказ, което до голяма степен ме освободи и обогати. Това, което ме интересуваше след 2000та година и върху което работихме с Валентин Стефанов, беше да се изнесе изображението извън обичайните пространства за тази цел, а именно галериите и музеите. Tака се появиха общите ни видеоинсталации върху фасади на различни обществени сгради. Вълнуваше ни неподготвеният зрител или така наречения случаен минувач и неговото включване, поставянето му в необичайни, променени мащаби на градската среда. Тъй като повечето от инсталациите се показваха в различни държави, както и в много различни градски среди, интересът ни стигаше почти до социологични проучвания. 85

Nina Kovacheva: This is a question that is conductive of bragging as well as self-critique. I will try to be modest in the first and moderate in the second. For sure I am not a beginner if one is to judge by the numerous one-artist and group shows where I have participated; the museums and galleries where I have exhibited my works both here and abroad. I would say I am at a rather advanced, or to put it more elegantly, mature period in both my life and work. I like challenges, dynamics and changes, which are always motivating me. I would add my love for travel and enjoying life to the full. Maybe that is why in the second half of the 1980ies and 1990ies my works went through different techniques in search for the most appropriate expression; that liberated me and enriched me to a large extent. My interests after 2000 and the work that we started doing with Valentin Stefanoff was aimed at taking the image out of the usual exhibition spaces, namely out of the galleries and museums. This is how our joint video installations on the facades of various public buildings came about. We were moved by the innocent viewer or by the so called chancy passer-by and his inclusion; his positioning into the unusual, changed scale of the urban environment. In as much as our installations were shown in different countries and many different urban environments, our interest often verged on sociological research. At the moment I am interested in the unclear borders between the virtual and the real; in the eclecticism and


Това, което ме занимава в момента, са неясните граници между виртуално и реално, еклектичността, заплитането ни в собствените ни игри и хитрини, както в личен така и в обществен и политически план, агресивността, въвличането ни в свят на сурогатните стойности. Аз нямам конкретни отговори, нито търся такива. Смятам, че мисията на изкуството е по-точно в това да поставя правилните въпроси.

our entanglement with our own games and tricks in terms of personal as well as public life; the aggression and our involvement in the world of surrogate values. I have no concrete answers, nor do I look for such. I think that the mission of art is precisely in the ability to put forward the right questions.

Силвия Лазарова: Въпросът предполага и очевидно трябва да направя равносметка. Връщайки се назад във времето мисля, че съм заявила себе си като феминистка в известен формален смисъл, реагирайки на опозицията „мъжкоженско”. Може би трябва да го отдам на възторга на 90-те години. С течение на времето, почувствах необходимост от това да отразя и други социални проблеми като например децата в неравностойно етническо положение.

Silvia Lazarova: The question presupposes drawing up the balance and I will have to make one. Going back in time I think I have positioned myself as a feminist in a certain formal sense by reacting to the opposition male-female. Maybe I should credit the enthusiasm of the 1990ies for that. With time I felt the need to reflect on other social problems, for instance those kids put in unequal ethnic situation. 86


Ако в този период съм реагирала на чисто локални проблеми, то в момента ме вълнуват глобалните общественоикономически и социокултурни реакции на онази част от обществата, която можем да наречем критична маса. За да бъда по-конкретна, може би трябва да спомена случващото се в Египет, Турция, България и Украйна. Що се отнася до собствената ми позиция, чувствам върху себе си всичко онова, което някои социолози на прехода наричат „декласация”. В този смисъл липсата на работа, игнориращата политика на всички правителства спрямо хората на изкуството с цел маргинализацията им, както и личният ми избор да не бъда обслужващ персонал, ме карат да се чувствам част от background-а.

87

During this time in the past I reacted to purely local problems. Now I am excited by the global social and economic as well as socio-cultural reactions of that part of society which we may call the critical mass. To be more concrete – I have in mind what’s happening in Egypt, Turkey, Bulgaria, Ukraine, etc. As far as my own situation is concerned, I feel all over myself the effects of what some sociologists of the transition period call “declassing”. In this sense the lack of a job, the ignorant policies of all governments here towards the artists with the purpose of marginalizing us, as well as my personal choice to not be part of the “maintenance staff”, make me feel part of the background…


8. Има ли граници в изкуството и кой ги поставя? 8. Are there any limits in art and who is defining them? > Силвия Лазарова. Ветропоказател, 1988 Silvia Lazarova. Windsock, 1988

Аделина Попнеделева: Какви граници може да има от момента, в който не може да се различи предмет на изкуството от обикновен предмет? Изкуство след края на изкуството продължава да се създава. Въпросът е кой как го разпознава и оценява.

Adelina Popnedeleva: What possible borders there could be when you can hardly distinguish between the art object and the regular object? Art after the end of art is still being produced. The question is who is recognizing it how and how it is evaluated.

Алла Георгиева: Изкуството е плод на въображението на твореца. Ако той сам си поставя определени граници, това ще рефлектира и в изкуството му. В дадена политическа ситуация изкуството може да бъде ограничавано или канализирано в определена посока. Лично право на художника е да се съобразява с ограниченията или да следва собственото си разбиране за свободата на творчеството. Друг вид граници могат да бъдат чисто финансовите, елементарната липса на пари за реализация на някой по-мащабен проект. В този случай художникът избира пътя на най-малката съпротива – да прави това, което реално може в даден момент, и да намери адекватни визуални средства за себеизразяване. Важното е да не спира да твори.

Alla Georgieva: Art is a product of the imagination of the artist. If he alone puts down some borders it will reflect on his art. In a political situation art might be restricted or channeled in a given direction. It is the right of the artist to either recognize the restrictions or to follow his own understanding of the freedom to create. Another kind of borders could be those of purely financial nature – the lack of funding for the realization of a larger project. In this case the artist is usually choosing the way of least resistance – to make what realistically could be made at a given moment and to find the adequate visual means for self expression. The important thing is to never stop creating. 88


89


Боряна Росса: Да, има граници, за които частично говорих по-горе, в частта за участието на държавата. Границите се поставят от различни финансови, политически, религиозни и идентичностни лобита. Поставят се от институции като галерии, музеи, от кураторските и биенални структури, които следват определени неоколониални и неолиберални политики; недопускащи определени теми и определен тип художници; дискриминиращи на основа пол, националност, раса, възраст. Затова съществуването на ъндърграунд е изключително важно – свободни от арт системата места, в които само художниците поставят своите етически или политически граници. В тези сфери границите на изкуството са други и ги поставя всеки за себе си. Интелектуалците са, за да критикуват, винаги. Живеем в общество, а не на самотен остров. Затова влиянието на обществото (съзнателно и подсъзнателно) не може да не го изпитваме. Но трябва да видим дали това влияние съответства на личната ни съвест и убеждения. Тук идва на помощ критическото мислене. Освен това, ако искаме да живеем заедно с други хора, не може да бъдем изключително себецентрични и да подчиним всичко на своето лично удоволствие. В живеенето заедно има много радост и удовлетворение (поне според мен) и достигането му се осъществява чрез съобразяване и взаимодействие с „Другия“. Но във всичко това трябва да запазваме критичността

Boryana Rossa: Yes, there are limits, which is something I was talking about earlier, when the participation of the state was discussed. Borders are introduced by various financial, political, religious and identity lobbies. Borders are introduced by institutions such as galleries and museums; by the curatorial and biennial structures that are following certain neo-colonial and neo-liberal policies; not admitting certain themes or types of artists; discriminating on the basis of gender, nationality, race, and age. That is why the existence of an underground is crucial – places free of the art system where only the artists are introducing their own ethical or political limits. Within these spheres the borders of art are different and everybody is defining them for himself. That’s what intellectuals are for – to always be critical. We are living in a society, not on a deserted island. That’s why the influence of society (conscious or subconscious) cannot be left unfelt. But we have to see if this influence is in concert with our own personal conscience and beliefs. Here is where the critical thinking comes in. Besides, if we want to live with other people we cannot be exceptionally self-centered and submitting everything else to our own personal pleasure. There is a lot of joy and satisfaction (at least in my view) in living together; to achieve that you need to conform to and interact with the “Other”. However, with all this we still need to preserve our 90


и самокритичността си, което пък определя нашите граници, дори и те да са пластични.

critical and self-critical ability, which in turn defines our own borders even though these might be flexible.

Даниела Костова: Границите са нещо, което хората създават, за да могат да се ориентират и да контролират определена ситуация. В този смисъл, като продукт на човешката дейност – има такива.

Daniela Kostova: Borders are something that people create in order to better orient and control a given situation. In this sense, as products of human activity, there are borders.

Силвия Лазарова. „Революцията“, 1989 / Silvia Lazarova. “The Revolution”, 1989

91


Силвия Лазарова. Мороженое, 1993 / Silvia Lazarova. Мороженое, 1993

Мария Василева: Има и граници, и ограничения, и заграждения. От всички страни и посоки. И това е нормално, когато живеем в толкова различен свят. Автори и публика са най-свободните елементи в уравнението. Много често границите се поставят от различни институции (включително художествени) по политически или религиозни причини. И днес понякога църковната и светските власти се обединяват в поход

Maria Vassileva: There are borders, and limitations, and enclosures; from all sides and directions. This is normal as we live in such a diverse world. Artists and audiences are the freest elements in the equation. Very often the borders are put in place by various institutions (including artistic) because of political or religious reasons. Even today the church and the secular authorities are united in their march against the arts. This 92


срещу изкуството. Тогава вече говорим за истински берлински стени по отношение на свободата на изразяване и общуване. Светът обаче е широк и от тази перспектива дори и българската художествена сцена не изглежда толкова малка. Убедена съм, че който има какво да каже, ще намери адекватният начин да го съобщи и подходящото място да го покаже. Скандалните ситуации са незначително количество спрямо общите процеси. Днес достъпът до изкуството е затруднен поради голямата конкуренция на много поатрактивните развлекателни индустрии. Борбата за внимание не е присъща на изкуството и то се самоизолира. Тук е ролята на институциите, които да преборят ситуацията и да отворят границите на достъпа до изкуството.

is when we start talking about real “Berlin” walls regarding the freedom of expression and communion. The world however is big and from such a perspective even the Bulgarian art scene does not appear to be all that small. I am convinced that whoever has something to say they will find the adequate way to share it and the right place to show it. The scandalous situations are relatively few compared to the whole process. Today access to art is made more difficult because of the great competition from the much more attractive entertainment industries. The fight for attention is not typical for art and it tends to isolate itself. This is where the institutions come in – they have to overcome the situation and open up the possibilities to access art.

Надежда Олег Ляхова: „Освобождаването от табутата, за което се бори модернизмът, загубва своето значение, откакто изкуството вече не провокира никого. Вярата в идеала за технически художествен свят, като жизнен свят на човечеството, отстъпи зад страха, че ще загубим природата. Предизвикването на буржоазната култура от един антибуржоазен авангард, от който е белязан модернизмът, отпадна, когато заедно с буржоазията авангардът загуби и своя враг. Спорът за образа на елитарната култура отпадна на нивото на масовата култура, където всеки може да направи своя собствен избор.“ (Ханс Белтинг,

Nadezhda Oleg Lyahova: “The emancipation from the taboo for which modernism is fighting, is losing its importance ever since art does not provoke anybody. The belief in the ideal of a technical artistic world as a life environment for humankind has retreated behind the fear that we will lose nature. The challenging of the bourgeois culture by an antibourgeois avant-garde, which is a mark of modernism, was discarded when together with the bourgeoisie the avant-garde lost its enemy. The argument about the image of the elitist culture fell down to the level of mass culture where everybody can make his own choice.” (Hans

93


Епилози на изкуството или на историята на изкуството) До колко е свободен собственият избор на ментално здрав човек? Нормално е всеки нормален човек да се стреми към успех. Ако успехът на изкуството зависи от това кой го колекционира, то определението за изкуство е в ръцете на банковия съветник. В света на парите колко ли свобода е допустима и какви ли ограничения си налага изкуството? Мисля си, че самото изкуство не си налага ограничения, защото няма собствено определение за себе си. Нина Ковачева: С изменението на обществото понятието „граница” също се е променяло, както в географския, така и в моралния му смисъл. Границата е концепция, която се намира във всички социални и хуманитарни науки, разглежда се от политически, антропологичен и естетически аспект, обръщайки се към философия, естетика, поезия, музика и, разбира се, визуално изкуство. Нищо не е по-несигурнo и променливo като критериите в областта на изкуството. Кое може да бъде окачествено като „изкуство” или „не изкуство”? По какви стойности можем да класифицираме творби? Какви са критериите за оценка на изкуство или произведение? Как различните форми на художествени и културни дейности си взаимодействат едни с други, и т.н.? През 20-ти век, с преминаването през войните, с промените в

Belting, Epilogues of Art or of the History of Art) How free is the individual choice of a mentally healthy person? It is normal for every normal person to strive for success. If the success of art depends on who is collecting it, than the definition of art should be left to the bank clerk. How much freedom is acceptable in the world of money and what kind of limitations is art imposing on itself? I actually think that art cannot impose limitations on itself because it does not have a definition for itself. Nina Kovacheva: With the transformation of society the notion of the border has also changed in geographical as well as in its moral sense. The border is a concept which is found in all social sciences and the humanities; it is interpreted in its political, anthropological and aesthetic aspects while looking out at philosophy, aesthetics, poetry, music and of course – visual art. There is nothing less secure and changing as the criteria in the sphere of art. What is “art” or “none art”? According to what values may we classify art works? What are the criteria for the evaluation of art or art works? How the various forms of artistic and cultural activity have engaged with each other and so on? In the 20th century with the wars; with the changes of the conscious and of aesthetic values; with the discarding one set of taboo at the expense of 94


съзнанието и естетическите възгледи, с отпадане на едни и създаване на нови табута, с все почестото сблъскване с артефакти от други култури, които не попадат до този момент в историята на изкуството, но като че ли заслужават статута на изкуство, се явяват нови предизвикателства към философията на съвремието ни. Появата на авангарда също драстично променя мисленето, тоест границите на понятието изкуство. Всичко това довежда до нови параметри за определяне на това какво е изкуство. Естетическият модел, модите, както и икономическите и политически манипулации са също един от определящите фактори за граници на и в изкуството. Силвия Лазарова: Независимо, че изкуството е демократична територия и предполага неограничена творческа изразност, то съществуват граници, които обуславят когнитивния му характер. Очевидно е, че бъдещето принадлежи на технологиите, където тези граници най-вероятно ще бъдат заличени.

Силвия Лазарова Момичетата и морето, 2002 Silvia Lazarova The Girls and the Sea, 2002

95

creating new; with the ever more common encounters with artifacts from other cultures that have not until then fallen into the history of art but seem to merit the status of art, there appear new challenges for the philosophy of our time. The emergence of the avant-garde is a drastic change of thinking, that is to say – of the borders and the notion for what art is. All of this is leading us to new parameters for defining what art is. The aesthetic model, the trends as well as the economic and political manipulations are also factors defining the borders of/in art. Silvia Lazarova: In spite of the fact that art is a democratic territory and presumes unlimited creative expression, there are still borders that determine its cognitive nature. Obviously the future belongs to the technologies where these borders will most likely be erased.


Група 8-ми март. Обсебване, Централна минерална баня, София, 6.4.1999 Таня Абаджиева, Аделина Попнеделева, Димитрина Севова, Надежда Олег Ляхова, Мария Василева, Надя Генова, Алла Георгиева, Елена Панайотова, Моника Роменска The 8th of March Group. Obsession, The Central Mineral Baths, Sofia, 6.4.1999 Tanya Abadjieva, Adelina Popnedeleva, Dimitrina Sevova, Nadezhda Oleg Lyahova, Maria Vassileva, Nadya Genova, Elena Panayotova, Monika Romenska


Група „8-ми март“

The 8-th of March group

1997 – „Версията на Ерато. Женска еротична изложба“, галерия „Шипка“ 6, София, идея: аделина попнеделева и алла георгиева, куратори: Яра Бубнова и Мария Василева, участници: Аделина Попнеделева, Албена Михайлова, Алла Георгиева, Анжела Минкова, Димитрина Севова, Елена Панайотова, Жана Бехар, Маргарита Радева, Мариела Гемишева, Михаела Пъдева, Моника Роменска, Моника Фишер (Швейцария), Нели Гаврилова, Нина Ковачева, Одилия Янкова, Силва Бъчварова, Слава Наковска, Силвия Бояджиева, Таня Абаджиева, Явора Петрова; каталог, конференция

1997 – Erato’s Version, Shipka 6 Gallery, Sofia, idea: Adelina Popnedeleva, Alla Georgieva, curators: Iara Boubnova and Maria Vassileva, participants: Adelina Popnedeleva, Alla Georgieva, Albena Mishailova (Bulgaria/Switzerland), Anjela Minkova, Margarita Radeva (Bulgaria/Greece), Dimitrina Sevova, Elena Panaiotova, Jana Behar, Mariela Gemisheva, Mishaela Padeva, Monika Romenska, Monika Fisher (Switzerland), Neli Gavrilova, Nina Kovacheva (Bulgaria/France), Odilia Iankova, Silva Bachvarova, Slava Nakovska, Silvia Boyadjieva, Tania Abadjieva, Iavora Petrova, catalogue, conference

1998 – „Каприз“, Център за съвременно изкуство АТА, София, куратор Аделина Попнеделева, участници: Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Елена Панайотова, Моника Роменска, Моника Фишер (Швейцария), Надежда Олег Ляхова, Надя Генова, Регула Михел (Швейцария), Таня Абаджиева

1998 – Caprice, ATA Center for contemporary art, Sofia, curator Adelina Popnedeleva, participants: Adelina Popnedeleva, Alla Georgieva, Elena Panaiotova, Irina Danilova (USA), Monika Romenska, Monika Fisher (Switzerland), Nadezhda Oleg Lyahova, Nadia Genova, Regyla Michel (Switzerland), Tania Abadjieva

1999 – „Обсебване“, Централна минерална баня, София, куратор: Мария Василева, участници: Алла Георгиева, Аделина Попнеделева, Димитрина Севова, Елена Панайотова, Ира Данилова (САЩ), Моника Роменска, Моника Фишер (Швейцария), Надежда Олег Ляхова, Надя Генова, Регула Михел (Швейцария), Силвия Лазарова, Таня Абаджиева; каталог 1999 – „Обличане / Разсъбличане“, Център за съвременно изкуство „Баня Старинна“, Пловдив, България, куратор Мария Василева, участници Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Боряна Драгоева, Димитрина Севова, Илиана Недкова, Мариела Гемишева

1999 – Obsession, Central Mineral Baths, Sofia, curator Maria Vassileva, participants: Adelina Popnedeleva, Alla Georgieva, Dimitrina Sevova, Elena Panaiotova, Irina Danilova (USA), Monika Romenska, Monika Fisher (Switzerland), Nadezhda Oleg Lyahova, Nadia Genova, Regyla Michel (Switzerland), Silvia Lazarova, Tania Abadjieva, catalogue 1999 – Dressing/Undressing, Center for contemporary art “Bania Starinna”, Plovdiv, Bulgaria, curator Maria Vassileva, participants: Adelina Popnedeleva, Alla Georgieva, Boriana Dragoeva, Dimitrina Sevova, Iliana Nedkova, Mariela Gemisheva

2000, март – „Огледалце, огледалце…“, Художествена галерия, Русе, куратор Мария Василева, участници Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Боряна Драгоева, Даниела Сергиева, Димитрина Севова, Надя Генова, Надежда Олег Ляхова, Моника Роменска, Силвия Лазарова, Елена Панайотова, Таня Абаджиева

2000, March – Mirror, Mirror…, City Art Gallery, Russe, Bulgaria, curator Maria Vassileva, participants: Adelina Popnedeleva, Alla Georgieva, Boriana Dragoeva, Daniela Sergieva, Dimitrina Sevova, Elena Panaiotova, Monika Romenska, Nadezhda Oleg Lyahova, Nadia Genova, Silvia Lazarova, Tania Abadjieva

2000, юли – „Субекти и Сенки“, АТА център за съвременно изкуство, София, куратор Мария Василева, участници Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Боряна Драгоева, Венцислав Занков, Даниела Костова, Димитрина Севова, Надя Генова, Надежда Олег Ляхова, Моника Роменска, Силвия Лазарова, Елена Панайотова, Таня Абаджиева, каталог

2000, July – Subjects and Shadows, ATA Center for Contemporary Art, Sofia, curator Maria Vassileva, participants: Adelina Popnedeleva, Alla Georgieva, Boriana Dragoeva, Daniela Kostova, Dimitrina Sevova, Elena Panaiotova, Monika Romenska, Nadezhda Oleg Lyahova, Nadia Genova, Silvia Lazarova, Tania Abadjieva, catalogue

99


2000, ноември – „България, Ню Йорк“, Елизабет Фаундейшън фор ди Артс, Ню Йорк, куратори: Ирина Данилова и Регина Кидекел, участници: Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Димитрина Севова, Надежда Олег Ляхова, Моника Роменска, Силвия Лазарова, Елена Панайотова, Таня Абаджиева, Мишел Бек, Ирина Данилова, Акико Ишикава, Биргита Лънд, Телма Матиас, Сю Мускат и Сузи Сурек

2000, November – Bulgaria, NY: Bulgarian and American Women Artists Collaborate, Elizabeth Foundation for the Arts, New York, curators Irina Danilova and Regina Khidekl, participants Adelina Popnedeleva, Alla Georgieva, Dimitrina Sevova, Elena Panaiotova, Monika Romenska, Nadezhda Oleg Lyahova, Tania Abadjieva, Irina Danilova, Sue Muskat, Birgitta Lund, Michele Beck, Akiko Ichikawa, Suzy Sureck, Thelma Mathias

2001, януари – представяне на изложбата „Меморама“ на австрийската художничка Катарина Матиазек в АТА център за съвременно изкуство, София, каталог

2001, January – presentation of the exhibition Memorama by Austrian artist Katarina Matiasek, ATA center for contemporary art, Sofia

2001, юни – “SHOP–ART. Жени на пазар(а)“, подлез „Св.София“, куратор Мария Василева; участници: Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Боряна Драгоева, Даниела Костова, Надежда Олег Ляхова, Силвия Лазарова, Таня Абаджиева, каталог 2001, септември – представяне на изложбата „Неподвижност” на американската художничка Сюзън Пейдж, АТА център за съвременно изкуство, София, каталог

2001, June – SHOP-ART. Women on the market, underpass “Saint Sofia”, Sofia, curator Maria Vassileva, participants Adelina Popnedeleva, Alla Georgieva, Boriana Dragoeva, Daniela Kostova, Daniela Sergieva, Nadezhda Oleg Lyahova, Nadia Genova, Silvia Lazarova, Tania Abadjieva; sponsored by KulturKontakt, catalogue 2001, September – presentation of the exhibition Standing Still by American artist Susan Page, ATA center for contemporary art, Sofia

2000 – 2001 – „Смяна на местата“ , международен проект и изложба в АТА център за съвременно изкуство, София, куратор Мария Василева, участници: Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Димитрина Севова, Надежда Олег Ляхова, Таня Абаджиева, Сузана Перин (Швейцария), Сабине Бауман (Швейцария), Катарина Матиазек (Австрия), Ана Стойкович (Македония), Марилена Преда-Сънк (Румъния); със съдействието на Pro Helvetia; каталог, конференция

2000-2001 – Changing of Places, international women exchange project and exhibition at ATA center for contemporary art, Sofia, curator Maria Vassileva, participants: Adelina Popnedeleva, Alla Georgieva, Dimitrina Sevova, Nadezhda Oleg Lyahova, Tania Abadjieva, Susan Perin (Switzerland), Sabine Baumann (Switzerland), Katarina Matiasek (Austria), Ana Stoikovic (Macedonia), Marilena Preda-Sanc (Romania); sponsored by Pro Helvetia; catalogue, conference

2002, март – представяне на изложбата “SHESHOW. Фотография, дигитални отпечатъци и видео от Истанбул“, куратор Берал Медра; участници: Йесим Агаоглу, Йосгюл Арслан, Елиф Челеби, Инчи Евинер, Гюл Илгас, Нериман Полат, Ани Сетиян, Сермин Шериф, Гонча Сезер, Хандан Бьорютечене

2002, March – presentation of the exhibition SHESHOW. Photography, digital prints and video from Istanbul, ATA center for contemporary art, Sofia; curator Beral Medra; participants: Yeюim Agaoglu, Цzgьl Arslan, Handan Bцrьtecene, Elif Зelebi, Эnci Eviner, Gьl Ilgaz, Neriman Polat, Ani Setyan, Sermin Sherif

2002, август – „Момичетата и морето”, галерия Буларт, Варна, куратор: Мария Василева; участници: Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Боряна Драгоева, Даниела Костова, Ида Даниел, Нина Ковачева, Надежда Олег Ляхова, Силвия Лазарова и Лъчезар Бояджиев

2002, August – The Girls and the Sea, Bulart Gallery, Varna, curator Maria Vassileva, participants: Adelina Popnedeleva, Alla Georgieva, Boriana Dragoeva, Daniela Kostova, Ida Daniel, Nina Kovacheva, Nadezhda Oleg Lyahova, Silvia Lazarova, Luchezar Boyadjiev

2003 – „Женско видео от България“, музей Янко Дада, Ейн Ход, Израел, куратор Мария Василева;

2003 – Women’s video from Bulgaria, Janko Dada Museum, Ein Hod, Israel, curator Maria Vassileva,

100


участници: Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Боряна Драгоева, Даниела Костова, Надежда Олег Ляхова и Таня Абаджиева

participants: Adelina Popnedeleva, Alla Georgieva, Boriana Dragoeva, Daniela Kostova, Nadezhda Oleg Lyahova, Tania Abadjieva

2004, март – „Четири стаи”, галерия ADS, София, куратор Мария Василева; участници: Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Мария Василева, Надежда Олег Ляхова, каталог

2004, March – Four Rooms, ADS Gallery, Sofia, curator Maria Vassileva, participants: Adelina Popnedeleva, Alla Georgieva, Maria Vassileva, Nadezhda Oleg Lyahova, catalogue

2004, септември – участие на Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Надежда Олег Ляхова и Мария Василева в Третия симпозиум за съвременно изкуство „В собствен контекст“, Художествена галерия, Димитровград.

2004, September – participation of Adelina Popnedeleva, Alla Georgieva, Maria Vassileva and Nadezhda Oleg Lyahova at the Third symposium for contemporary art, Art Gallery, Dimitrovgrad, Bulgaria

2004 – участие на Алла Георгиева и Надежда Олег Ляхова в The Sphinx will Devour You, Karsi Sanat Calismalari, Истанбул, куратор Берал Мадра 2006, март-април – „Умножаване на отраженията“, Софийска градска художествена галерия, куратор: Мария Василева, участници: Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Анна Хен-Йосифова, Невена Ганчева, Тодорка Бурова, Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Мариела Гемишева, Надежда Олег Ляхова, Нина Ковачева, Силвия Лазарова, каталог. 2007 – участие на Боряна Росса в Global Feminisms, Brooklyn Museum, Ню Йорк, куратори: Линда Нохлин и Маура Рейли, каталог 2009-2010 – участие на Алла Георгиева и Боряна Росса в международната изложба Gender Check. Femininity and Masculinity in the Art of Eastern Europe, MUMOK, Виена и Zacheta National Gallery of Art, Варшава, куратор Бояна Пейч, куратор на българското участие Мария Василева, каталог 2013 – участие на Мариела Гемишева в международната изложба Good Girls, MNAC, Букурещ, куратор Бояна Пейч

следва продължение...

101

2004 – participation of Alla Georgieva and Nadezhda Oleg Lyahova in the international exhibition The Sphinx will Devour You, Karsi Sanat Calismalari, Istanbul, Curator Baeral Madra 2006, March-April – Reflections Multiplied, Sofia City Art Gallery, curator Maria Vassileva, participants Elena Karamihailova, Elisaveta Konsoulova-Vazova, Anna Hen-Yossifova, Nevena Gancheva, Todorka Bourovaq, Adelina Popnedeleva, Alla Georgieva, Mariela Gemisheva, Nadezhda Oleg Lyahova, Nina Kovacheva, Silvia Lazarova, catalogue 2007 – participation of Boryana Rossa at Global Feminisms, Brooklyn Museum, NY, curators: Linda Nochlin and Maura Reilly, catalogue 2009-2010 – participation of Alla Georgieva and Boryana Rossa in the international exhibition Gender Check. Femininity and Masculinity in the Art of Eastern Europe, MUMOK, Vienna и Zacheta National Gallery of Art, Warsaw, curator Bojana Pejić, curator of the Bulgarian participation Maria Vassileva, catalogue 2013 – participation of Mariela Gemisheva in the international exhibition Good Girls, MNAC, Bucharest, curator Bojana Pejić

to be continued...


Акция Чистота, интервенция в мъжката изложба на Група XXL: Реминисценции от 90-те. СГХГ, 2010. От ляво на дясно: Надежда Олег Ляхова, Боряня Росса, Алла Георгиева, Габриела Петрова, Аделина Попнеделева. Снимка Мария Василева Cleanliness, intervention in the all-male exhibition XXL Group: Reminiscences of the 1990s. Sofia City Art Gallery, 2010 Left to right: Nadezhda Oleg Lyahova, Boryana Rossa, Alla Georgieva, Gabriela Petrova, Adelina Popnedeleva Photo: Maria Vassileva


Група 8ми март Кратка история на изкуството през последните 25 години в текстове и картинки

8th of March Group A Brief History of Art in the Last 25 Years in Texts and Images

ISBN 978 619 7004 06 9 предпечат ИНК 111 печат Военно издателство ЕООД preprint INK 111 print Military Publishing House София 2014 Sofia


Profile for Maria Vassileva

The 8th of Mach Group. A Brief History of Art in the Last 25 Years in Texts and Images  

Група 8-ми март. Кратка история на изкуството през последните 25 години в текстове и картинки

The 8th of Mach Group. A Brief History of Art in the Last 25 Years in Texts and Images  

Група 8-ми март. Кратка история на изкуството през последните 25 години в текстове и картинки

Profile for mariaart
Advertisement