Issuu on Google+

НОВОСТИ В ОФТАЛМОЛОГИЯТА Научна програма сборник с резюмета 23/24 Ноември

2012

СОФИЙСКИ КЛОН НА „БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ПО ОФТАЛМОЛОГИЯ”

НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ Хотел Кемпински Зографски, зали София II и III


ОЧНАТА ПОВЪРХНОСТ Е ЕДНА И ЗАСЛУЖАВА ДА БЪДЕ ЗАЩИТЕНА

Уважаеми колеги, От името на Организационния Комитет и лично от свое име, имам удоволствието да Ви приветствам с „Добре Дошли“ на Националната конференция „Новости в офталмологията“ 2012. Бих искал специално да изразя своята благодарност, както към колегите от Организационния Комитет, така и към всички участници за разработките им, чрез които успяхме да организираме един научен форум на европейско ниво. Желая Ви ползотворна работа и много нови постижения! С уважение доц. Лъчезар Войнов, дм Председател на Софийското дружество по офталмология

Портфолиото на SYSTANE® включва продукти, които осигуряват повече от облекчаване на симптомите при сухо око – защитават, съхраняват и поддържат здрава очна повърхност. 1-6 Пълноценна грижа за очите чрез иновативните продукти в портфолиото на SYSTANE®.

Организационен комитет

Ph-017/06/2012

Прoдуктите се oтпускат без рецепта в аптеките.

Фамилия Повече от защита на очната повърхност References 1. Christensen MT, Blackie CA, Korb DR, et al. An evaluation of the performance of a novel lubricant eye drop. Poster D692 presented at: The Association for Research in Vision and Ophthalmology Annual Meeting; May 2-6, 2010; Fort Lauderdale, FL. 2. Lane S, Paugh JR, Webb JR, Christensen MT. An evaluation of the in vivo retention time of a novel artificial tear as compared to a placebo control. Poster D923 presented at: The Association for Research in Vision and Ophthalmology Annual Meeting; May 3-7, 2009; Fort Lauderdale, FL. 3. Davitt WF, Bloomenstein M, Christensen M, et al. Efficacy in patients with dry eye after treatment with a new lubricant eye drop formulation. J Ocul Pharmacol Ther. 2010;26(4):347-353. 4. Alejandro A. Efficacy of a Novel Lubricant Eye Drops in Reducing Squamous Metaplasia in Dry Eye Subjects. Presented at the 29th Pan-American Congress of Ophthalmology in Buenos Aires, Argentina, July 7-9, 2011. 5. Wojtowica JC., et al. Pilot, Prospective, Randomized, Double-masked, Placebo-controlled Clinical Trial of an Omega-3 Supplement for Dry Eye. Cornea 2011:30(3) 308-314. 6. Geerling G., et al. The International Workshop on Meibomian Gland Dysfunction: Report of the Subcommittee on Management and Treatment of Meibomian Gland Dysfunction. IOVS 2011:52(4).

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Доц. Лъчезар Войнов, дм

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Доц. Ива Петкова, дм

СЕКРЕТАР:

Доц. Ботьо Ангелов, дм

ЧЛЕНОВЕ:

Д-р Георги Ранков Д-р Илиян Шандурков, дм


Научна програма

Научна програма


Новости в офталмологията Годишна конференция на Софийски клон на Българското дружество по офталмология ПРОГРАМА 23.11.2012 /петък/ Всички доклади са предвидени с продължителност от 6 мин. Докладите трябва да бъдат представени във формат .ppt или .pptx най-малко 2 часа преди началото на съответната сесия. ВАЖНО! Няма да се допуска прожекция от собствен компютър! След края на конференцията всички доклади ще бъдат изтрити от служебните компютри, за да се запазят авторските права на докладчиците.

09:00 – 13:00

Курс по детска офталмология и страбизъм за специализанти

1. Ретинопатия на недоносеното - д-р Чернодринска

2. Офталмогенетика - доц. Попова

3. Бинокулярно зрение и амблиопия - д-р Кемилев

4. Нистагъм - д-р Константинов

5. Страбизъм - доц. Алексиева

6. Конгенитална катаракта – доц. И. Петкова

7. Ретинобластом - д-р Велева

10. Тумори на орбитата и на зрителния нерв – проф. Чернинкова

11. Лезии на зрителните сензорни пътища – д-р Оскар

12:30 – 14:00

Регистрация

14:00 – 14:10 Официално откриване 4:10 -15:00

Ретина – диагностика

Председатели: Проф. Н. Сивкова, д-р И. Шандурков

14:10 – 14:16

Хепатит С и двустранен оток на макулата

1


В. Косталевска, А. Топов, И. Илиева

2Очна клиника “Зрение“ – София

Токуда болница София

14:46 – 14:52

14:16 – 14:22

Автофлуоресценция - принципи и приложение

Мултифокална ретинография преди и след приложението на Avastin при пациенти с влажна форма на МДСВ

Б. Самсонова, М. Маринов, Пр. Гугучкова- Янчулева

Р. Георгиев, И. Петкова.

Българо-Американски очен център ,,Пролайт“

14:22 – 14:28

Автофлуоресценцията при отчитане риска от прогресия на сухата форма на МДСВ

Катедра по Офталмология, МБАЛ „Александровска“, София

14:52 – 15:00

Дискусия

Х. Видинова, Л. Войнов, Пр. Гугучкова*

15:00 – 16:30 Глаукома

Клиника по Очни болести, ВМА - София.

Председатели: Доц. Б. Ангелов, д-р Г. Ранков

*Българо-американски център “Prolight“, София

15:00 – 15:06

14:28 – 14:34

Епиретинена мембрана при пациенти с увеит

В. Миткова-Христова, Н. Сивкова, Д. Колева-Георгиева

Съпоставимост на вътреочното налягане измерено с апланационен тонометър на Goldmann и тонометъра с роговична компенсация на Reichert при първична откритоъгълна глаукома

Университетска Очна клиника, УМБАЛ „Св. Георги“, МУ – Пловдив

Н. Даков, *Б. Гагова, Б. Ангелов

14:34 – 14:40

Cirrus HD-OCT version 6.0- клинично приложение на новите анализни протоколи на ганглийно клетъчния слой и слоя на ретинния пигментен епител

Катедра по Офталмология, МУ, УМБАЛ ,,Александровска“, София

*Първа МБАЛ, София

15:06 – 15:12

Сравнение между централната роговична дебелина измерена с оптичен кохерентен томограф (RTVue CAM AS-OCT) и ултразвуков пахиметър (Ocuscan RxP) при първична откритоъгълна глаукома

К. Петрова, А. Тошев, Б. Ангелов

Катедра по офталмология, МУ, УМБАЛ ,,Александровска“, София

15:12 – 15:18

Стадиране на глаукомните изменения базирано на някои топографски параметри на диска на зрителния нерв измерени с Хайделберг ретинен томографII

А. Тошев, Б. Ангелов

Катедра по офталмология, МУ, УМБАЛ ,,Александровска“, София

Тодорова К., Крумова К., Паскалева Д., Милошова Д., Христова Г.,

Рязкова Л., Капурдова М., Донев Д., Винчева Р.

Медицински Цнетър по Офталмологя „Ресбиомед“ ЕООД, София

14:40 – 14:46

Скрининг за диабетна ретинопатия – възможности и резултати

1Ив. Танев, 1Я. Здравков, 1А. Андрейнски, 1С. Хайвазов, 2С. Бумбарова, 2С. Колева, 2В. Танев

1Медицински Университет -София, Катедра по офталмология

2

3


16:00 – 16:06

Нова Gonio free lens техника за приложение на Cypass микростент при пациенти с ПОЪГ

Ц. Янчулев, Пр. Гугучкова - Янчулева, А. Топов, Б. Самсонова

Българо-Американски очен център ,,Пролайт“

Българо-Американски очен център ,,Пролайт“

15:24 – 15:30

Глаукома – тенденции и терапевтични посоки

16:06 – 16:12

Г. Ранков,ДКЦ „Александровска“, СБАЛОБ“ ЗОРА“

Недиагностицирана своевременно хипотонична макулопатия след трабекулектомия при първична откритоъгълна глаукома

15:30 – 15:36

Глаукома: невропротекция и неврорегенерация

Б. Ангелов, Н. Даков, А. Тошев

К. Налджиева, П. Василева

СОБАЛ „Акад. Пашев“- София

Катедра по офталмология, МУ, УМБАЛ „Александровска“, София

15:36 – 15:42

Превенция на васкуларните дисрегулации с ненамаляващи вътреочното налягане средства при пациенти с глаукома

16:12 – 16:30

Дискусия

16:30 – 17:00

Кафе пауза

17:00 – 19:00

Катарактална и рефрактивна хирургия

Председатели: Доц. Л. Войнов, Доц. Б. Кючуков

17:00 – 17:06

Интраоперативна дилатация на зеницата с Malyugin ring

Пр. Гугучкова - Янчулева, Алек Топов

15:18 – 15:24

Някои аспекти на функционалните и морфологични находки при пациенти с глаукома и суспектни за глаукома.

Б. Самсонова

Д. Казакова, Б. Петровски

Университетска очна болница „Лозенец“, София

15:42 – 15:48

ExPress – средство на избор при резистентна откритоъгълна глаукома

Карабелева К., Хубанов П., Бодурова Н., Питакова И.

Българо-Американски очен център ,,Пролайт“

ОМЦ “Св. Николай Чудотворец“ Варна

17:06 – 17:12

ReLExи Femto-LASIK

15:48 – 15:54

Хирургично лечение при някои видове глаукома в напреднал стадии с едноетапно поставяне на два различни импланта – Ex-PRESS® и OlogenTM

А. Ангелов, Д. Паскалева

Медицински Център по Офталмология „Ресбиомед“ ЕООД, София

17:12 – 17:18

Ултратънък DSAEK

И.Боршуков, А.Андреев

Б. Ангелов

Катедра по офталмология, МУ, УМБАЛ ,,Александровска“, София

15:54 – 16:00

Дълбока склеректомия и ExPress имплант при ПОЪГ

Очна Клиника ДЕН – София

А. Мишева , Л. Мишев

17:18 – 17:24

УМБАЛ „Св.Анна“ - София, АИПСМП-София

Индивидуализирана лазерна корекция на базата на роговична

4

5


топография(Topo-guided лазерна корекция) с Allegretto Wave Eye Q ексимерна лазерна система. Индикации и случаи

ОМЦ “Св. Николай Чудотворец“ Варна

18:00 – 18:06

AcrySof IQ ReSTOR Multifocal Toric – ART – спасителният бряг

Бодурова Н., Хубанов П., Питакова И., Карабелева К.

ОМЦ “Св. Николай Чудотворец“ Варна

18:06 – 18:12

Предизвикателството пресбиопия  

С. Недев

СБАЛОБ„Зора“

17:24 – 17:30

Профил за асферична аблация на роговицата при пресбиопично лечение използвайки MEL80 и CRS Master laser Blended Vision модули High Profile LBV

Тасков Д. Чакъров Н. Тасков Г.

А.Ангелов, Д. Паскалева

СОБАЛ „Д-р Тасков“ Търговище, СОБАЛ „Луксор“ Пловдив

Медицински Център по Офталмология „Ресбиомед“ ЕООД, София

18:12 – 18:18

Случай на травматична луксация на вътреочна леща под конюнктивата – оперативно поведение

17:30 – 17:36

Факоемулсификация при пациенти с корнея гутата и ендотелна дистрофия на Фукс

А. Георгиева, Б. Дъбов

Л.Мишев, А.Мишева

Очна клиника, УМБАЛ „Св. Анна“, София

АИПСМП-София, УМБАЛ “Св.Анна“ – София

18:18 – 18:24

17:36 – 17:42

Ирисова фиксация на луксирани моноблок вътреочни лещи

Трансклерална фиксация на ИОЛ с цветна ирисова диафрагма при пациент с травматична мидриаза и сублуксирана катаракта

Кючуков Б., Христова Р., Великова Н.

Очна клиника, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“

18:24 – 18:30

Универсалната афакична леща Artisan при кератопластика

И. Шандурков, П. Василева

СОБАЛ „Акад. Пашев“ София

17:42 – 17:48

ENVISTA – новата хидрофобна леща на B&L.

Даскалов В., Иванова Цв., Петрова Г., Бозева Т.

Г.Филева , Т.Митов

МЦ „Пентаграм 2012“ София

Очна клиника „Света Петка“, Варна

17:48 – 17:54

Първи случаи на имплантация на индивидуално изработен артифициален ирис при травматична аниридия.

18:30 – 18:36

Проектиране на повърхностна лазерна процедура в комбинация с крослинкинг при кератоконус

А.Мишева, Л.Мишев

Ж.Борисова , П.Стойчева , Д.Рачев

УМБАЛ “Св.Анна“, АИПСМП –София

Очна клиника „Света Петка“, Варна

17:54 – 18:00

EnVista – още една алтернатива

18:36 – 19:00

Дискусия

Хубанов П., Бодурова Н., Карабелева К., Питакова И.

19:00

Коктейл „Добре дошли“

6

7


24.11.2012 /събота/

9:00 – 9:06

Нови възможности за лечение при пациенти с Х-свързана ретиносхиза и макулно засягане.

8:30 – 10:00

Ретина

Й. Кирилова, М. Ванкова, П. Василева

Председатели: Доц. Б. Дъбов, Доц. А. Мишева

СОБАЛ „Акад. Пашев“ София, България

8:30 – 8:36

Причини за непълно възстановяване на зрителната острота след „слягане“ на ретината при пациенти, оперирани за регматогенно macula-off отлепване на ретината.

9:06 – 9:12

Ендоскопия при витреална хирургия

1Ив. Танев, 2В. Танев

1 Медицински Университет -София, Катедра по офталмология

2 Очна клиника „Зрение“ – София

9:12 – 9:18

20 Ga витректомия – време ли е за бенефис?

И. Шандурков, П. Василева

СОБАЛ „Акад. Пашев“ София

9:18 – 9:24

Рецидив на макулния едем при оклузия на v.c.r. след приложение на анти VEGF препарат интравитреално

Д. Колева-Георгиева, Н. Сивкова, В. Миткова-Христова, М. Ценова

Катедра по очни болести, МУ-Пловдив, Клиника по очни болести, УМБАЛ “Св. Георги“ ЕАД, Пловдив

8:36 – 8:42

Wyburn-Mason Syndrome в диференциалната диагноза на съдови изменения в периферията на ретината – клиничен случай

К.Рачева, П. Василева

СОБАЛ „Акад. Пашев“

Кунева И., Барахарска Ю.

8:42 – 8:48

Експулсивна хеморагия при парс плана витректомия – рискови фактори

9:24 – 9:30

Тотално ексудативно отлепване на ретината и хориоидеята – терапевтично поведение

И.Петкова, К.Телбизова, М.Янева, А.Георгиева

А. Петкова, Б. Дъбов

СБАЛ по очни болести „Зора“

СОБАЛ „Вижън“ София

8:48 – 8:54

Силиконовата тампонада като рисков фактор за развитие на епимакуларна глиоза

9:30 – 9:36

Неповлияващ се от комбинирано лечение нетракционен диабетен макулен едем

Хр. Кръстева, И. Шандурков, П. Василева

К. Телбизова, Е. Илиева, И. Петкова, А. Делева

СОБАЛ „Акад. Пашев“ – София

СБАЛОБ „ЗОРА“, ГПСМП-ДЛЛОЗ „СВЕТЛИНА“

8:54 – 9:00

Ролята на avastin в лечението на ексудативната форма на мдсв, комбинирана с епимакуларна мембрана

9:36 – 9:42

Stelaris PC – нови хоризонти във витреалната хирургия

И.Петкова, А. Делева, А.Георгиева, М.Янева

Даскалов В., Кунева И., Петрова Г., Иванова Цв.

СБАЛ по очни болести „Зора“

МЦ „Пентаграм 2012“ София

8

9


9:42 – 9:48

Ретинопатия на Purtscher – клинични характеристики и прогноза.

Д. Колева-Георгиева, А. Герджиков

Катедра по очни болести, МУ-Пловдив, Клиника по очни болести, УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, Пловдив

9:48 – 10:00

Дискусия

10:00 – 10:30 Лекции - Проф. Паскал Масен

УМБАЛ „Света Ана“– София

11:18 – 11:24

Роговично стапяне след перфоративна кератопластика-клиничен случай

Гр. Лалов, П. Василева

СОБАЛ „Акад. Пашев“ – София

11:24 – 11:30

Интрастромалнаимплантация на Keraring чрезфемтосекунден лазер при пациенти с кератоконус

Л.Рязкова, М.Капурдова

Медицински Център по Офталмология „Ресбиомед“ ЕООД, София

11:30 – 11:36

Усложнения след пенетрираща кератопластика - навременна диагноза и подходящо лечение

Т. Хергелджиева-Филева, П. Василева

СОБАЛ „Акад. Пашев „София, МУ- София

11:36 – 11:42

Ендотелна роговична трансплантация -първи резултати

1Ив. Танев, 2С. Колева, 2С. Бумбарова, 2В. Танев

Университетска болница „Ларибоазиер“, Париж, Франция

„Съвременно лечение на диабетния макулен едем“

„Скрийнинг за диабетна ретинопатия - мрежата ОФДИАТ“

10:30 – 11:00

Кафе пауза

11:00 – 12:15

Роговица и очна повърхност

Председатели: Доц. А. Андреев, д-р В. Даскалов

11:00 – 11:06

Дисфункция на Мейбомиевите жлези - чест проблем във всекидневната практика

Т. Хергелджиева-Филева, П. Василева

1Медицински Университет -София, Катедра по офталмология

СОБАЛ „Акад. Пашев“, София

2Очна клиника „Зрение“ – София

11:06 – 11:12

Случай на интрузия на серклажна лента в роговицата

11:42 – 11:48

FACO, DMEK, DALK - три операции с един донор

В.Каменова, Б.Дъбов - УМБАЛ „Св.Анна“

А.Андреев,И.Боршуков,Д.Статева,Р.Рангелова,Д.Петрова

А. Ангелов - Ресбиомед

Очна Клиника „ДЕН“- София, Очна Клиника МУ-Плевен

11:12 – 11:18

Транс-епителиален коламерен Крослинкинг – еволюция в лечението на кератоконуса

11:48 – 12:15

Дискусия

С. Дойчинов

ОЛЦ Вижън

Б. Дъбов, В. Каменова

12:15 – 13:00 Алкон - фирмена презентация 13:00 – 14:00 Обяд

10

14:00 – 14:30

Конкурс за награда на името на Проф. Дъбов

Председател: Доц. Л. Войнов

11


14:30 – 14:36

Merkel cell carcinoma на горен клепач - диагностика и клинично поведение

Т.Панчева, М.Сотирова, Д.Димова

Очно Отделение, МИ - МВР, София

14:36 – 14:42

Резултати от транспозиция на предна и задна ламела при състояния предразполагащи дистихиаза

Медицински университет - Варна

И. Георгиев, М. Средкова, П. Василева

Специализирана болница по очни болести за активно лечение-Варна

СОБАЛ „Акад. Пашев“ София

14:08 – 14:16

Безобидна ли е пигвекулата?

14:42 – 14:48

Съвременно лечение на оромандибуларна и краниална дистония

Маринова Т.,

М.Средкова, Т.Колева, П.Василева

Съавтори: В. Иванчева, Св. Пеева, Хр. Групчева

СОБАЛ“Акад.Пашев“МУ-София

Катедра по очни болести и зрителни науки,

14:48 – 14:54

Медицински университет - Варна

Необичайни находки при кистовидни образувания на клепачите

14:16 – 14:24

Предоперативни рискови фактори за преживяемост на трансплантата при перфоративна кератопластика

Т. Колева, М.Средкова, И. Георгиев, П. Василева

СОБАЛ „Акад. Пашев“- МУ София

Н. Сурчев

14:54 – 15:00

Ендоскопска хирургия в офталмогията

Ръководител: Акад. П. Василева

1В. Танев, 2Ив. Танев

СОБАЛ „Акад. Пашев“, МУ - София

1Очна клиника „Зрение“ – София

2Медицински Университет - София, Катедра по офталмология

15:00 – 15:06

Ендоскопия при хирургия на слъзните пътища – лазерна

дакриоцисториностомия

1Ив. Танев, 2В. Танев

1 Медицински Университет - София, Катедра по офталмология

2 Очна клиника „Зрение“ – София

14:00 – 14:08

Топографски характеристики на роговицата при здрави индивиди: сравнителен анализ на предно-сегментна оптична кохерентна томография и роговична топография

Иванчева В.

Съавтори: Т. Маринова, С. Пеева, Хр. Групчева

Катедра по очни болести и зрителни науки

14:24 – 14:30 Обявяване лауреат на конкурса на името на

Проф. Дъбов

Доц. Л. Войнов

Обявяване на награда за най-добър постер

Доц. И. Петкова, Доц. Л. Войнов

14:30 – 16:00 Окулопластика и очни възпаления

Председатели: Доц. Р. Христова, Доц. И. Танев

12

13


15:42 – 15:48

Нов терапевичен подход при изгаряне с алкали

Я. Здравков, А. Оскар, И. Танев

Клиника по Очни болести, УМБАЛ „Александровска“

15:48 – 16:00

Дискусия

16:00 – 16:30

Кафе пауза

16:30 – 18:30

Детска офталмология и невроофталмология

Председатели: Проф. С. Чернинкова,

Доц. А. Попова

16:30 – 16:36

Пареза или псевдопареза

Г. Димитрова

УМБАЛ-„Александровска“; Детско очно отделение, София

16:36 – 16:42

Вродена фиброза на външните очни мускули

И. Н. Константинов

СБАЛОБ „ДЕН“-София

16:42 – 16:48

Конгенитални краниални инервационни нарушения (новости в страбологията)

Р. Лолова

16:48 – 16:54

Фиброзен синдром или Паралитичен страбизъм

В.Чернодринска

Обучение на пациентите с преден увеит за ранно разпознаване на симптомите при рецидив на заболяването

МУ София, УМБАЛ „Александровска“

ОБАЛ „Визус“

Гр. Лалов, П. Василева, Й. Кирилова, Т. ХергелджиеваФилева, К. Рачева

16:54 – 17:00

СОБАЛ „Акад. Пашев“ – София

Възраст на диагностициране, причини за развитие и подобрение на зрителната функция при деца във вербална възраст с амблиопия в България

А. Оскар, В. Чернодринска

15:06 – 15:12

Терапевтично поведение според вида и стадия на очния херпес

П. Василева, Т. Хергелджиева, Й. Кирилова

СОБАЛ „Акад. Пашев“ – София

15:12 – 15:18

A Complex Containing the Natural Compounds Curcumin and Omega Shows Major Benefits in Patients with Diseases of the Retina and Optic Nerve

Dr. med. Andreas Bayer, Georgentrasse 24, D – 80799 München

15:18 – 15:24

Панувеит при Ходжкинов лимфом.

Фикейна Н.*, Кирилова Й.*, Николаева Я.**, Василева П.*

*СОБАЛ „Акад. Пашев“- София, България,

** „Очен лазерен център Вижън“ ООД- София, България

15:24 – 15:30

OZURDEX – два случая на клинично приложение.

Даскалов В., Иванова Цв., Бозева Т., Петрова Г.

МЦ „Пентаграм 2012“ София

15:30 – 15:36

Eтиологично изяснени увеити

В. Миткова-Христова, М. Конарева-Костянева, Н. Стоянова

Университетска Очна клиника, УМБАЛ „Св. Георги“, МУ – Пловдив

15:36 – 15:42

14

15


Клиника по Очни болести, УМБАЛ “Александровска“

О. Младенов, Н. Велева, В. Чернодринска, И. Петкова

17:00 – 17:06

Grand Seiko WAM-5500-съвременен подход за измерване на акомодативни нарушения

Катедра по Офталмология, Медицински Университет – София

Д.Милошова , Г.Христова

Медицински Център по Офталмология „Ресбиомед“ ЕООД, София

Клиника по Очни болести, УМБАЛ „Александровска“ – София

17:36 – 17:42

17:06 – 17:12

Рядък случай на дете с мадароза, транзиторна очна хипертенсия и миопия

5мм Миектомия на Долен Кос Мускул – показания, техника и резултати

П. Кемилев, Н. Велева

А. Попова

Катедра п�� офталмология, Детско очно отделение,

Катедра по Офталмология, Медицински Университет – София

УМБАЛ „АЛЕКСАНДРОВСКА“ – ЕАД, МФ, СОФИЯ

17:42 – 17:48

17:12 – 17:18

Странични очни реакции при дете с увеит и идиопатичен ювенилен артрит, лекуван с хумира и енбрел

Три годишни резултати от лечението на Тип 1 предпрагова ретинопатия на недоносените в пловдивска област

В. Маринов; Н. Сивкова; Т. Боева; Д. Колева-Георгиева

Университетска Очна Клиника, УМБАЛ „Св.Георги“ – Пловдив

17:48 – 17:54

Невроофталмологична диагностика при идиопатична интракраниална хипертензия и оклузия на дурални синуси

С. Чернинкова1, А. Оскар2

/1 Клиника по Нервни болести, УМБАЛ „Александровска“/

А. Попова1, Д. Маринова2

1Катедра по офталмология, Детско очно отделение,

УМБАЛ „Александровска“ – ЕАД, МФ, София,

2Клиника по Ревматология и кардиология, СБАЛДБ, София

17:18 – 17:24

Рядко срещана наследствена ретинопатия, наподобяваща ретинопатия на недоносеното

Г. Димитрова, Ст. Доков

УМБАЛ - „Александровска“, София

17:24 – 17:30

Очна патология при недоносени деца без ROP до 1-годишна възраст

/2 Клиника по Очни болести, УМБАЛ „Александровска/

17:54 – 18:00

Н. Велева, В. Чернодринска, П. Кемилев

Сравнителни невроофталмологични и имунологични проучвания при пациенти с миастения гравис

Катедра по Офталмология, Медицински Университет – София

В. Бориславова, С Чернинкова

17:30 – 17:36

Ретинопатия на недоносеното – честота и рискови фактори

УМБАЛ „Александровска“- София, Клиника по Нервни болести

16

17


18:00 – 18:06

Оптично кохерентна томография (OCT) при пациенти с множествена склероза

Очни прояви и генотипно-фенотипна коерелация при Болест на Fabry /ревю на литературата и серия от случаи/

З. Владимирова, С. Чернинкова

  И. Танев, С. Хайвазов, М. Джамбазова

Клиника по нервни болести, УМБАЛ „Александровска“, София

18:06 – 18:12

Невроофталмологични симптоми и оптично-кохерентна томография при синдром на Devic (Neuromyelitis optica)

  Очна клиника УМБАЛ Александровска Хирургично лечение при болестта на Coats - клиничен случай   Е. Аджиевска И. Шандурков Х. Кръстева П. Василева   СОБАЛ „Акад. Пашев“ - София Съществува ли зависимост между теглото при раждане и вида на рефракцията при деца?

З. Владимирова, С. Чернинкова

Клиника по нервни болести, УМБАЛ „Александровска“, София

  С. Дикова, Ст. Драгоев, В. Чернодринска, Г. Алексиева

Дискусия

Съществува ли корелация между честотата на стенозата и инсуфициенцията на слъзните пътища и родоразрешаване чрез секцио.

18:12 – 18:30

18:30 Официално закриване 20:00 Гала вечеря, Хотел Шератон

Постери: Корекция на астигматизъм под един диоптър   А. Калайджиев¹, Л. Войнов²   1.Отделение по очни болести, МБАЛ Пловдив към ВМА   София   2. Клиника по очни болести, ВМА София   Атипичен случай със Синдром на Браун-Маклийн

  СОБАЛ „Визус“ ООД, гр. София

  Ст. Драгоев, Ст. Дикова, В. Чернодринска, Г. Алексиева   СОБАЛ „Визус“ Случай на микотичен кератит при използване на корекционна контактна леща, лекуван както консервативно, така и с крослинкинг, покритие с амнион и проникваща, лечебна кератопластика   Георгиев, Христова, Кючуков, Ников, Демирчева, Талацка,   Александров, Янева, Кирков, Генов, Янев, Карагеоргиева,   Илиева, Кадити, Великова, Боцевска, Стойкова, Зайкова.   УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“, Очна Клиника   Stellaris AC и Stellaris PC – апарати от бъдещето   Хубанов П., Бодурова Н., Карабелева К., Питакова И.   ОМЦ „Св. Николай Чудотворец“ Варна

  И.Танев, М. Джамбазова, С. Хайвазов   Очна клиника УМБАЛ Александровска   /ревю на литературата и случай/

18

19


Ретина диагностика Хепатит С и двустранен оток на макулата В. Косталевска, А. Топов, И. Илиева Токуда болница София

Представяме клиничен случай на развитие на двустранен макулен оток в хода на лечение с интерферон при пациент с хроничен хепатит С. Преди 20г. за първи път е описана ретинопатия свързана с прием на интерферон. Съвременното стандартно лечение на хепатит С е комбинация от рибавирин и пегилиран интерферон. Последният представлява синтетична дългодействаща лекарствена форама за по-добро подтискане на хепатит С вируса. Добавянето на рибавирин повишава вирусологичния отговор до 3 пъти в зависимост от генотипа на вируса. С настоящето изложение напомняме за съществуването на едно рядко усложнение, което може да настъпи по време или след терапия с интерферон. Автофлуоресценция- принципи и приложение Б. Самсонова, М. Маринов, Пр. Гугучкова-Янчулева Българо-Американски очен център ,,Пролайт“

В последните години методът на автофлуоресценцията намира все по-голямо приложение в диагностиката и проследяването на дегенеративните заболявания на задния полюс. Използва се способността на липофусцина за автофлуоресценция и нейните промени. Предимство на метода е че не се инжектира багрило венозно. Автофлуоресценцията при отчитане риска от прогресия на сухата форма на МДСВ Х. Видинова, Л. Войнов, Пр. Гугучкова* Клиника по Очни болести, ВМА - София. *Българо-американски център ,,Prolight“, София

20

Цел: Целта на настоящето проучване е да представим възможностите за оценка риска от прогресия на сухата форма на МДСВ чрез отчитане на фундусовата автофлуоресценция (FAF). Материал и методи: Включени са 10 пациенти със суха форма на МДСВ и конфлуиращи меки друзи и 14 пациента с друзи и атрофични помени на РПЕ. Всички пациенти бяха изследвани с ОСТ Rtvue , а автофлуоресценцията бе отчитана с фундус камера Cannon. Резултати: При пациентите с конфлуиращи меки друзи на FAF се наблюдаваха тъмни петна, поради увреждането на РПЕ. Aтрофичните лезии при втората група пациенти се визуализираха като неми зони с намален сигнал и резки граници. В случаите на прогресия на границата атрофична / нормална ретина се наблюдаваше дифузна автофлуоресценция. ОСТ изследването ни позволи да измерим изтъняването на ретината в засегната зона. Заключение: Отчитането на автофлуоресценцията в комбинация с ОСТ ни дава възможност да проследим прогресията на сухата форма на МДСВ. При изследваните от нас пациенти дифузната автофлуоресценция бе свързана с прогресия на съществуващите лезии. Конфлуиращата локална автофлуоресценция в много случаи беше предвестник на развиваща се неоваскуларна мембрана. Макар и двата метода да ни помагат да проследим промените в РПЕ, автофлуоресценцията има решаваща роля при прогнозиране риска от прогресия на заболяването. Епиретинена мембрана при пациенти с увеит В. Миткова-Христова, Н. Сивкова, Д. Колева-Георгиева Университетска Очна клиника, УМБАЛ „Св. Георги“, МУ – Пловдив Цел: Да се установи наличието на епиретинена мембрана (ЕРМ) в очи с увеит и зависимостта й от анатомичната локализация и етиологичната причина. Методи: Изследвани са 134 очи с увеит. За верифициране на ЕРМ, пациентите са диагностицирани със спектрал-домейн оптични кохерентни томографи (RTV-ue и i-Vue на Optоvue). Резултати: Oт 134 очи с увеит, при 15 е установена ЕРМ. От тях, според анатомичната локализация, най-висок е относителният дял на очите с панувеит – 53 % (8 очи), последвани от интермедиерен увеит – 27 % (4 очи), преден увеит – 15 % (2 очи) и заден увеит – 7 % (1 око). От всички очи с доказана ЕРМ, 60 % (9 очи) са с неизяснена етиология. 21


Извод: Нашите резултати показват, че ЕРМ се наблюдава по-често при увеити с неясна етиология и такива обхващащи цялата увея. Ключови думи: ЕРМ, увеит, ОСТ Cirrus HD-OCT version 6.0- клинично приложение на новите анализни протоколи на ганглийно клетъчния слой и слоя на ретинния пигментен епител Тодорова К., Крумова К., Паскалева Д., Милошова Д., Христова Г., Рязкова Л., Капурдова М., Донев Д., Винчева Р. Медицински Цнетър по Офталмологя „Ресбиомед“ ЕООД, София Резюме Цел: Представяне на двата нови анализа, включени във версия 6.0 на Cirrus HD-OCT Carl Zeiss Meditec- Ganglion Cell Internal Plexiform Layer / GCIPL/ и Advanced Retinal Pigment Epithelium /ARPE/, базирани на стандартния протокол на изследване на макулния куб. Материал и методи: Изследване на 83 пациенти от двата пола, на възраст от 33 до 84 години, с разнородна очна патология: глаукома / суспектна и доказана/, исхемична оптикопатия, невродегенеративни оптикопатии /MS и др./, диабетна ретинопатия, макулна дегенерация. Извършване на стандартен пълен офталмологичен преглед и ОСТ, при нужда- ФА и Хъмфри- периметрия. Резултати: Новите анализни протоколи на Cirrus HD-OCT- GCIPL и ARPE дават възможност за по- ранна диагностика и по- детайлно проследяване на динамиката на заболяването, улесняват прогнозирането на изхода на патологията и оценката на качеството на живот на пациентите. Скрининг за диабетна ретинопатия – възможности и резултати 1Ив. Танев, 1Я. Здравков, 1А. Андрейнски, 1С. Хайвазов, 2С. Бумбарова, 2С. Колева, 2В. Танев 1Медицински Университет - София, Катедра по офталмология 2Очна клиника „Зрение“ – София Цел: Съвременните международни препоръки за проследяване на диабетните очи е фундоскопия един път в годината. Това пожелание е трудно изпълнимо в настоящите български условия поради редица причини. Основната цел е да се представи нови възможности за диагностика и анализ. 22

Материал и метод: Приложена е система за регистрация, анализ и комуникация на вискокачествени изображения от немидриатична фундоскамера до 40. Анализът е извършен в условия на телемедицина. Резултати: анализирани са възможностите, преценени са индикациите. Проследяване на комуникацията e в условията на телемедицина. Заключение: Приложената система притежава предимства, които определят процедурата като стабилна, надежна и обещаваща. Мултифокална ретинография преди и след приложението на Avastin при пациенти с влажна форма на МДСВ Р. Георгиев, И. Петкова. Катедра по Офталмология, МБАЛ „Александровска“, София Мултифокалното ЕРГ е сравнително нов метод за по- точно отчитане промените в ретинните биопотенциали при различни заболявания и след проведена терапия. Цел: Целта на нашето изследване беше да проследим и анализираме електро-ретинографските промени в слоевете на ретината при пациенти с МДСВ. Да се анализира влиянието на анти – VEGF препаратите върху различните слоеве на ретината, както ив наличието или липсата на токсично въздействие показано, чрез изменения в G-ERG. Материал и методи: В нашето проучване се включиха 73 пациенти: 35 мъже и 38 жени с влажна форма на МДСВ – класическа, окултна и смесена. Използуваните методи бяха мултифокално ЕРГ, компютърна периметрия, изследване на контрастна чувствителност. Пациентите бяха лекувани с Avastin 1.25 mg трикратно през 1 месец. Използува се стандартната процедуратана извършване на мултифокалното ЕРГ. Резултати: Подобрение на зрителните функции и биоелектричната активност се установява при 62% от пациентите, изследвани от нас; други 28% са без промяна в състоянието; а останалите 10% са с влошени показатели след интравитреалната апликация на Авастин. Заключение: ЕРГ диагностиката е един допълнителен и много ценен диагностичен компонент, който в съчетание с данните от офталмологичния преглед, флуоресцеиновата ангиография и ОСТ изследването ни помага да оценим степента на увреда при МДСВ както и ефекта от проведеното лечение.

23


Резюмета

Резюмета


Глаукома Съпоставимост на вътреочното налягане измерено с апланационен тонометър на Goldmann и тонометъра с роговична компенсация на Reichert при първична откритоъгълна глаукома Н. Даков, *Б. Гагова, Б. Ангелов Катедра по Офталмология, МУ, УМБАЛ ,,Александровска“, София, *Първа МБАЛ, София Цел: Да се установи съществува ли съпоставимост между вътреочното налягане, измерено с апланационния тонометър на Goldmann (GAT) и тонометъра с роговична компенсация 7CR (Reichert Ophthalmics Inc.), при първична откритоъгълна глаукома. Материал и методи: Изследвани бяха 138 очи (70 пациента). Последователно се извършиха тонометрия с апарата 7CR и тонометър на Goldmаnn, и пахиметрия с ултразвуковия пахиметър OcuScan RxP (Alcon Laboratories Inc.). Данните се анализираха със софтуерния статистически пакет SPSS версия 19.0. Резултати: За оценка съпоставимостта на двата метода за измерване на ВОН се сравниха средните стойности на получените данни за двете очи поотделно и общо. Средните стойности на вътреочното налягане бяха:  GAT-18.5 mmHg±7.73 (OD-17.3 mmHg±6.54; OS-19.71 mmHg±8.74)  GAT-CCT-19.58 mmHg±9.34)

mmHg±7.97

(OD-18.63

mmHg±6.46;

OS-20.53

 IOPg-18.73 mmHg±7.83 (OD-17.46 mmHg±7.24; OS-20.00 mmHg±8.47)  IOPcc-19.76 mmHg±8.58 (OD-18.56 mmHg±7.37; OS-20.96 mmHg±9.57) Заключение: Не съществува статистически значима разлика на ВОН, измерено с 7CR и GAT. В 99% от случаите разликата в измерването с двата метода не надвиши 1 mmHg. Безконтактният тонометър с роговична компенсация 7CR се характеризира с точност, близка до тази на апланационния тонометър на Goldmann като и двата метода на измерване са взаимозаменяеми. Сравнение между централната роговична дебелина измерена с оптичен кохерентен томограф (RTVue CAM AS-OCT) и ултразвуков пахиметър (Ocuscan RxP) при първична откритоъгълна глаукома 27


К. Петрова, А. Тошев, Б. Ангелов Катедра по офталмология, МУ, УМБАЛ ,,Александровска“, София Цел: Настоящото проучване има за цел да се измери централната роговична дебелина с оптичен кохерентен томограф и ултразвуков пахиметър при пациенти с първична откритоъгълна глаукома (ПОЪГ). Да се сравнят получените средни стойности и да се определи степента на корелация между тях. Материали и методи: Изследвани са 52 очи (26 пациенти) с ПОЪГ (средна възраст 65±14 г.). Извърши се пълен офталмологичен преглед, включително контактна ултразвукова (Ocuscan RxP) и оптична пахиметрия (RTVue CAM AS-OCT). Резултати: Съществува статистически значима много силна положителна корелационна връзка (коефицент на Рearson r = 0.91, p˂0.01) между стойносттите на централната роговична дебелина измерена с оптичен кохерентен томограф и ултразвуков пахиметър. От Bland-Altman анализа се установи, че степента на съответствие между двата метода за пахиметрия не е достатъчно висока. Стойностите на централната роговична дебелина измерена с помощта на оптичен кохерентен томограф са по-големи от тези измерени с ултразвуков пахиметър с 15.14 ± 16.4 µm. Изводи: Съществува възпроизводима разлика между централната роговична дебелина измерена с помощта на оптичен кохерентен томограф и ултразвуков пахиметър при пациенти с ПОЪГ. Резултатите от измерването на централната роговична дебелина с двата различни метода не са взаимозаменяеми. Стадиране на глаукомните изменения базирано на някои топографски параметри на диска на зрителния нерв измерени с Хайделберг ретинен томографII А. Тошев, Б. Ангелов Катедра по офталмология, МУ, УМБАЛ ,,Александровска“, София Цел: Да се разработи стадираща система за категоризиране на глаукомата базирано на пет основни топографски параметри на диска на зрителния нерв, получени с помощта на Хейделберг ретинен томограф (HRT) II. Материали и методи: Изследвани са 78 очи (39 здрави доброволци) и 215 очи (134 пациенти) с доказана откритоъгълна глаукома. При всички се извърши пълен офталмологичен преглед, включително стандартна 28

автоматизирана компютърна периметрия и измерване с HRT II (3.1.2) на пет основни топографски параметри на диска на зрителния нерв: rim area, rim volume, cup shape measure, height variation contour и mean RNFL thickness. Резултати: Разработи се система за стадиране на глаукома на основата на пет топографски параметъра на диска на зрителния нерв получени с HRT II. Тя включва три отделни стадия на глаукома: начален, среден и напреднал като всеки от тях се характеризира с определени стойности на изследваните топографски параметри. Изводи: Предложената система позволява точно стадиране на глаукомните изменения в три групи въз основата на пет основни топографски параметъра на диска на зрителния нерв. Тя може също да намери своето приложение при оценка на глаукомната прогресия и използваните ресурси в различните стадии на глаукома. Някои аспекти на функционалните и морфологични находки при пациенти с глаукома и суспектни за глаукома. Б. Самсонова Българо-Американски очен център ,,Пролайт“ Представени са няколко случая, които демонстрират липсата на задължителна правопропорционална зависимост между площта на екскавацията, отпаданията в периметрите и патологичните находки при ОСТ при пациенти с глаукома и суспектни а глаукома. Прави се опит да се обяснят предпоставките за многообразието от възможни съчетания на находките, установени чрез различните методи за изследване. Глаукома – тенденции и терапевтични посоки Г. Ранков ,,ДКЦ „Александровска“, СБАЛОБ“ ЗОРА“ Глаукомата е хронично прогресиращо заболяване което води неотклонно до слепота. Въпреки обширната информация и опит по отношение на патогенезата, клиниката и лечението на заболяването, броят на глаукомно болните в Европа се очаква да се удвои до 2050 г. Само първично закритоъгълната глаукома, която се считаше за рядкост,се очаква да нарасне с 30% в Европа и с 67% в Америка. На фона на тези стряскащи цифри се очертава все по-голямо съперничество в двата основни подхода при лечението на глаукомата- хирургичен и консервативен. Въпреки че напоследък хирургията в лицето на многото импланти взима превес, консервативната терапия все още не е казала последната си дума. В настоящото експозе се прави кратък обзор на състоянието на нещата към момента и се акцентира на някои перспективни нови насоки 29


в косервативното лечение на глаукомата. Глаукома: невропротекция и неврорегенерация К. Налджиева, П. Василева СОБАЛ „Акад. Пашев“- София Глаукомата е най - честата очна невропатия, при коятопо различни механизми водят до апоптоза и смърт на ганглийните клетки на ретината и техните аксони. Повишеното вътреочно налягане (ВОН) и нарушенията в съдовата циркулация водят до глаукомни увреждания чрез обструкция на аксоплазматичния поток в аксоните на ганглийните клетки и чрез промяна в микроциркулацията на нивото на ламина криброза, глиалната и съединителна тъкани. Цел: Да представим механизмите и средствата на невропротекция и неврорегенерация при глаукома и други невродегенеративни заболявания. Методи: Представяме обзор на литературни данни за периода 20102012г. върху патогенезата на глаукмното увреждане и резултатите от клинични проучвания върху различни фармакологични подходи за невропротекция. Резултати: Глаукомата е мултифакторно заболяване, водещо до атрофия на ганглийните клетки на ретината, в резултат не само на повишено ВОН, но и на нарушена авторегулация и исхемия, дефицит на невротрофични фактори, глутамат - индуцирана цитотоксичност, имунно - медиирани механизми, слаба кол��генова поддръжка на ламина криброза, повишено съдържание на вътреклетъчен калции и увреждания от натрупването на свободни радикали. На базата на редица рандомизирани клинични проучвания, основаващи се на различните патофизиологични механизми за глаукомна увреда, най- перспективни резултати показват Мемантин (антагонист на N- метил D- аспартат глутаматните рецептори), Бромонидин (α2 агонист), Cethrin (инхибитор на Rho - киназата), невротрофични фактори (мозъчен невротрофичен фактор – BDNF и цилиарен невротрофичен фактор - CNTF), антиоксиданти (vit. C, vit. E, melatonin), трансплантация на мезенхимни стволови клетки, генна терапия и др. Заключение: Разработваните невропротективните средства са надеждно допълнение към стандартното медикаментозно лечение на глаукома, намаляващо ВОН. Неврорегенерацията повлиява възстановяването на аксоните и дендритите и връзката с постсинаптичните неврони, което подобрява клетъчната функция. Клинични проучвания върху животни

30

показват обещаващи резултати в протекцията на невронални клетки , но все още няма реални доказателства при проучванията върху хора. Превенция на васкуларните дисрегулации с ненамаляващи вътреочното налягане средства при пациенти с глаукома Д, Казакова, Б. Петровски Университетска очна болница „Лозенец“, София Глаукомата е прогресивна оптикопатия, която се характеризира със загиба на ретинални ганглийни клетки. Доскоро се смяташе, че вътреочното налягане (ВОН) е единствения рисков фактор за развитието на този процес. В литературата се оформиха фактори, които не влияят на ВОН, но имат отношение към превенцията на дегенеративната оптикопатия. Материали и метод: В клиниката бяха изследвани и наблюдавани 40 пациента с различен стадий на глаукома, които бяха лекувани с Oxybor Memory по 1 таблетка дневно и Entan по 1 капсула дневно в продължение на 1 година. Преди лечение бяха изследвани зрителна острота, периметър и OCT. След едногодишно лечение бяха направени контролни изследвания. Резултати: При наблюдаваните пациенти се установи стабилизиране на показателите. Нямаше патологична прогресия на състоянието. Изводи: Комбинацията на Oxybor Memory и Entan подобрява прогнозата и намалява риска от прогресия на дегенератвната оптикопатия при пациенти с глаукома. Добрите резултати ни дават основание да препоръчваме тези продукти в клиничната практика. Уместно е да се използват по-високи дози и стъпаловиден подход. Например Oxybor Memory - 3 x 1 таблетка за 3 месеца, след което Entan 2 x 1 за период 3, 6, 9 месеца. ExPress – средство на избор при резистентна откритоъгълна глаукома Карабелева К., Хубанов П., Бодурова Н., Питакова И. ОМЦ ,,Св. Николай Чудотворец“ Варна Глаукомата е хронична прогресивна неврооптикопатия, свързана с повишено ВОН и промени в диска на зр. нерв водещи до слепота. В световен мащаб над 65 милиона души страдат от това заболяване. Нашата цел е да ви представим един нов подход в лечението на глаукомите. Нашият опит:

31


Цел: Да се проследи и оцени ефективността на антиглаукомния шънт Ex-press при пациент на 7г. с вродена дистрофия на роговицата и резистентна на медикаментозно лечение вторична откритоъгълна глаукома. Изводи: Ex-press е ефективно средство при лечение на некомпенсирани глаукоми. Предимствата на процедурата са:

Заключение: Ранните следоперативни резултати показват, че предложеният от нас нов оперативен подход може да бъде алтернатива на трабекулектомията (с или без използването на антиметаболити). За следоперативния резултат е важен и подборът на пациентите. Необходимо е проследяването на повече пациенти за по-дълъг период от време с оглед отчитането на дългосрочния хипотензивния ефект и честотата на усложненията.

 - Минимално пенетрираща комбинирана хирургия  - Ефикасна ,безопасна с висока успеваемост операция  - Постоянна проходимост и контролиран отток на ВОН  - Минимална тъканна травма, възпаления и усложнения Хирургично лечение при някои видове глаукома в напреднал стадии с едноетапно поставяне на два различни импланта – ExPRESS® и OlogenTM Б. Ангелов Катедра по офталмология, МУ, УМБАЛ ,,Александровска“, София Цел: Да се извърши едноетапно оперативно имплантиране на два различни импланта - Ex-PRESS® и OlogenTM при пациенти с някои видове на некомпенсирана напреднала глаукома и да се проследят следоперативните резултати. Материал и методи: На четирима пациенти се извърши едноетапно имплантиране на два различни импланта - Ex-PRESS® и субконюнктивен биодеградабилен имплант OlogenTM. Двама пациенти са с псевдоексфолитивна глаукома, един с първична откритоъгълна глаукома и 14 г. дете с глаукома свързана със синдром на Sturge-Weber. При три от операциите Ex-PRESS имплантът се постави под склерално ламбо, а при една само под конюнктивно ламбо. В зоната на склералното ламбо, под тенон и конюнктива се постави прегънат на две Ologen имплантът. Резултати: В следоперативния период на проследяване (8 месеца) се постигна понижаване на вътреочното налягане и отпадане на антиглаукомната терапия при двете очи с псевдоексфолитивна глаукома. При другите двама пациенти се извърши needle revision на инкапсулирана филтрационна възглавничка в периода на проследяване от 5 месеца. При детето впоследствие се добави антиглаукомна медикаментозна терапия. 32

Дълбока склеректомия и ExPress имплант при ПОЪГ А.Мишева , Л.Мишев УМБАЛ “Св.Анна“ - София АИПСМП-София Цел: Да се оцени ефективноста и резултатите на модифицираната дълбока склеректомия с ExPress имплант при пациенти с некомпенсирана ПЪОГ и ексфолиативна глаукома. Материал и методика: При 10 болни е направена модифицирана дълбока склеректомия с имплантация на ExPress P50. 8 болни с ПЪОГ и 2 с ексфолиативна глаукома. Всички болни са били на тройна комбинация, специфични за глаукома периметрични изменения и недостатъчно компенсирано ВОН. Резултати и обсъждане: Не са наблюдавани плитка предна камера, хифема,отток на роговицата в ранния следоперативен период. На първия постоперативен ден ВОН е било средно 8,5 мм. На първи, втори и трети месец ВОН е било средно 12.6мм. В периода на наблюдение не е наблюдаван едем в макулата или други усложнения. Изводи: Модифицираната дълбока склеректомия с ExPress дава допълнителен път на оттичане към супрахороидално пространство. Оформянето на склерален прозорец допринася за оформяне на субсклерално „езерце“, което би могло да възпрепятства срастването на ламбата. Нова Gonio free lens техника за приложение на Cypass микростент при пациенти с ПОЪГ. Ц. Янчулев, Пр. Гугучкова- Янчулева, А. Топов, Б. Самсонова Българо-Американски очен център ,,Пролайт“ Резюме: Представя се техниката на имплантиране на Cypass без визуализация на камерния ъгъл с гониолеща. За целта се изполва градуирана сонда, позволяваща измерване дълбочината на иридокорнейния

33


ъгъл и съответно имплантиране на стента. Техниката улеснява хирурзите, които нямат опита да използват интраоперативно гониолеща.  Недиагностицирана своевременно хипотонична макулопатия след трабекулектомия при първична откритоъгълна глаукома Б. Ангелов, Н. Даков, А. Тошев Катедра по офталмология, МУ, УМБАЛ „Александровска“, София Представен е случай на недиагностицирана своевременно хипотонична макулопатия след трабекулектомия. На 52 г. пациент с първична откритоъгълна глаукома през един месец са извършени трабекулектомии на двете очи в Париж. Прегледан е за първи път от нас 10 месеца след втората операция с оплакване, че зрението на лявото око (оперирано първо) значително намалява веднага след интервенцията. Извършихме офталмологичен преглед, включително OCT, HRT, стандартна автоматизирана компютърна периметрия и UBM. Установихме сериозно усложнение, недиагностицирано от хирурга извършил операциите и следоперативното проследяване - хипотонична макулопатия на лявото око. Оптимизирахме консервативната терапия и на двете очи. За дясното оперирано око (с повишеното вътреочно налягане) предложихме оперативно лечение с оглед понижаването му. На пациента обяснихме, че за лявото око (с хипотоничната макулопатия) е най-удачно да се извърши хирургична ревизия. Той направи и допълнителни консултации в чужбина, но не се реши да се оперира. За своевременното диагностициране на хипотоничната макулопатия след филтрационна хирургия е задължително редовното проследяване на пациента и извършването на обстоен офталмологичен преглед както на преден, така и на заден очен сегмент и документирането му. Ранното откриване на това усложнение в съчетание с адекватно терапевтично поведение може да предотврати развитието на необратими структурни и функционални изменения.

34

Катарактална и рефрактивна хирургия Интраоперативна дилатация на зеницата с Malyugin ring Пр. Гугучкова- Янчулева, Алек Топов Българо-Американски очен център ,,Пролайт“ Резюме: При неуспешно медикаментозно пред- и интраоперативно разширяване на зеницата, в повечето случаи се използват четири ирис ретрактора, въведени през интракорнеални отвора. Рингът на Malyugin се явява много по-удобно средство за разширяване на зеницата интраоперативно,отколкото ирис ретракторите. Той представлява имплант с квадратна форма и четири кръгови бримки, които захващат ириса и го разширяват в четири точки. Инсерцията на ринга става през главната инцизия с помощта на инжектор и не се налагат допълнителни разрези на роговицата. Ние използваме ринга, осъществяващ мидриаза 6.25мм. ReLExи Femto-LASIK А. Ангелов, Д. Паскалева Медицински Център по Офталмология „Ресбиомед“ ЕООД, София Рефрактивната хирургична техника Femto-LASIK започва първо с подготовка на капаче, което се повдига, подлежащата роговична тъкан се отстранява с аблационната техниката „point-by-point“. При ReLEx – ReLEx (Flex) и ReLEx (smile) оформянето на капаче последващата стъпкааблация с ексимерен лазер са заменени. Отстраняването на лентикула и отсъствието на капаче води до много ползи.Преди е бил нужен разрез 20 mm, докато сега и 4 mm са достатъчни за ReLEx smile. При ReLEx цялостната лазерна техника, оформянето на лентикула и достъпа до него е сведено да една стъпка. ReLEx обединява изкуството на фемпто – технологията и прецизната точност за отстраняването на лентикула, предлагайки минимално инвазивна рефрактивна корекция в една единстване система: Carl Zeiss VisuMax®. Лентикулът е създаден в интактна роговица и се премахва през малък разрез. Няма нужда от аблационната техниката „point-bypoint“ като с ексимерния лазер. Няма капаче. Новата технология ReLEx smile води до прекрасни клинични резултати.

35


Ултратънък DSAEK И.Боршуков, А.Андреев Очна Клиника ДЕН – София Целта на доклада е да се представи още една алтернатива на класическата перфоративна кератопластика – DSAEK с ултратънък графт подготвен с Cariazzo микрокератом и изкуствена предна камера. Описват се методите за обработка на донорският материал и спецификите на хирургичната техника на тази модификация на задната ламеларна кератопластика с графт с дебелина под 100микрона. Представят се ранни клинични резултати при оперирани пациенти и се обсъждат предимствата и особеностите на метода. Индивидуализирана лазерна корекция на базата на роговична топография(Topo-guided лазерна корекция) с Allegretto Wave Eye Q ексимерна лазерна система. Индикации и случаи С. Недев СБАЛОБ „Зора“ Изложени са индикациите за прилагане на процедурата при пациенти, претърпели кераторефрактивни процедури, както и при такива с първично нетретирани роговици. Описана е методиката на Topo-guided лазерната корекция. Представени са собствени случаи, при които е проведена процедурата:  - кератоконус в комбинация с Cross-linking - лимитирана Topo-guided PRK;  - високостепенна хиперметропия с голям ъгъл капа;  - повторна терапия при симптоматични пациенти претърпели предходен LASIK или PRK с изразени високостепенни аберации;  - симптоматичен пациент с ирегуларна роговица ,следствие екстракапсуларна катарактална хирургия;  - пациент с радиални кератотомии;

Профил за асферична аблация на роговицата при пресбиопично лечение използвайки MEL80 и CRS Master laser Blended Vision модули High Profile LBV А.Ангелов, Д. Паскалева Медицински Център по Офталмология „Ресбиомед“ ЕООД, София Напоследък има невероятен интерес към пресбиопичната корекция. Ние използваме профил за не - линеарна роговична аблация, съчетан с микро - моновижън за лечение на пресбиопия при еметропични, миопични и хиперметропични пациенти, известен като Laser Blended Vision модул на софтуера на CRS Master; адаптирана аблация за MEL 80 ексимерен лазер. Laser Blended Vision увеличава дълбочината на зрителното поле във всяко око. Факоемулсификация при пациенти с корнея гутата и ендотелна дистрофия на Фукс Л.Мишев, А.Мишева АИПСМП-София УМБАЛ ,,Св.Анна“ – София Корнея гутата и ендотелната дистрофия на Фукс е основната причина за псевдофакична кератопатия след нормално протекла и без усложнения факоемулсификация. Целта на проучването е да се оптимизира предоперативната диагностика и оперативната интервенция предвид риска от роговична декомпенсация при тези пациенти, постоперативно. Материал и методика: Проучването включва 15 болни, като трима от тях с псевдофакична кератопатия на другото око. При всички болни предоперативно, освен пълен офталмологичен статус е направена ендотелна микроскопия и пахиметрия. Изчислението на ВОЛ е направено с Lenstar+Ray tracing. Операциите са извършени от един хирург, с фако машина Infinity (Alcon) с оптимални показатели за това състояние на ендотела, иригационен разтвор BSS+, вискосубстанция Viscoat. Резултати и обсъждане: Преди операциията при 9 болни CCT беше от 490 до 550 микрона. При 4-ма от 551 до 600 микрона. При двама CCT над 600 микрона. Ендотелни клетки от 500 до 1800, коефициент на хексагоналност от 25% до 45%. В ранния постоперативен период наблюдавахме загуба

36

37


на ендотелни клетки не повече от 5%. В групата с CCT до 550 микрона имаме незначителна промяна в CCT и липса на постоперативен едем на роговицата.В групата 550-600 микрона установихме 15 микрона увеличаване на CCT без клинично доловим едем. В групата над 600 микрона наблюдавахме увеличение на CCT до 650 микрона на 15-тия постоперативен ден. Наблюдава се лек едем без гънки по Десцеметова мембрана. Изводи: Предоперативната CCT би могла да бъде прогностичен белег за следоперативното състояние на роговицата. Факоемулсификацията при пациенти с корнея гутата и Фуксова дистрофия би могла да е безопасна и с добър резултат ако се използват оптимални показатели на фако машината ,иригационен разтвор , вискосубстанция и хирургична техника. Ирисова фиксация на луксирани моноблок вътреочни лещи И. Шандурков, П. Василева СОБАЛ „Акад. Пашев“ София Цел: Да представим метод за ирисова фиксация на луксирани в стъкловидното тяло моноблок вътреочни лещи 1 до 14 дни след тяхната имплантация. Материал и методи: За период от 2 години лекувахме 5 последователни пациенти с потънали в стъкловидното тяло моноблок лещи, няколко дни след имплантацията им. При всички случаи използвахме унифициран алгоритъм на лечение, който включваше: пълна витректомия; имобилизиране на оптиката на потъналата леща в предна камера; пришиване на срещуположните хаптики към ириса, ретропупиларно; оформяне не плъзгащ се възел върху предната ирисова повърхност; ендолазер в рисковите зони на ретината. Резултати: Фиксираните към ириса потънали моноблок вътреочни лещи имат добро центриране в зрителната ос на пациентите, поради стабилно пришиване. Практически при тези болни няма допълнително индуциран астигматизъм след операцията за фиксиране на имплантите, но се наблюдава миопизация в границите 1,5 – 2,0 диоптъра, спрямо предварително изчислената рефракция. За периода на проследяване от 8 месеца до 2 години не беше констатирано: повишение на вътреочното налягане, белези на хронично възпаление или понижение на найдобре коригираната зрителната острота. Обсъждане: Методът за пришиване на същата потънала моноблок 38

леща към ириса има следните позитиви: не води до увреждане на роговичния ендотел; има значително по-нисък риск от развитие на постоперативна инфекция, в сравнение със склералната фиксация на леща; не се получава хирургически индуциран астигматизъм, тъй като не се прави широка корнеотомия; операцията е с нисък риск от потенциране на хроничен иридоциклит и вторична глаукома. Основните негативи на този метод са: постоперативното миопизиране на пациента и неравномерното разкръгляне на зеницата, което обаче не възпрепятства мидриазата. ENVISTA – новата хидрофобна леща на B&L. Даскалов В., Иванова Цв., Петрова Г., Бозева Т. МЦ „Пентаграм 2012“ София Цел: Да представим оптичните и физиологичните свойства на I-та хидрофобна леща на фирмата B&L. Методи: Тази леща беше имплантирана при 5 пациента след регулярна факоемулсификация с Stelaris PS. Пациентите бяха проследени в следващите три месеца- биомикроскопия и ЗО. Резултати: Тази леща се понася добре от пациентите и се центрира добре в капсулния сак. Не предизвиква възпалителна реакция и не сме открили никакви клетки по повърхността ù. Заключение: Изключително добра хидрофобна леща, която нетърпи отлагания по повърхността си. Първи случаи на имплантация на индивидуално изработен артифициален ирис при травматична аниридия. А.Мишева Л.Мишев УМБАЛ „Св.Анна“, АИПСМП – София Представят се два случая на имплантация ,на индивидуално изработен по цвят, релеф и архитектоника, артифициален ирис (Dr.Schmidt) по другото око на пациента, при травматична аниридия и травматична аниридия с афакия. Имплантацията се извърши през 2.8мм роговичен разрез чрез инжектор. При пациента с афакия се имплантира трикомпонентна заднокамерна ВОЛ, която се фиксира склерално.След това се имплантира артифициалния ирис през 2.8мм разрез чрез пинсет. 39


В ранния и късен постоперативен период не се наблюдаваха усложнения. Имплантацията на артифициален ирис дава отличен естетичен и козметичен резултат.Това ни дава основание да изберем този имплант като най-добра алтернатива за лечение на аниридия. EnVista – още една алтернатива Хубанов П., Бодурова Н., Карабелева К., Питакова И. ОМЦ „Св. Николай Чудотворец“ Варна Цел: Да се сподели нашият опит при подбора, изчислението и имплантацията на новата хидрофобна асферична ВОЛ на фирмата B&L, така също и постоперативните рефрактивни резултати. Материали и метод: За 6 месечен период бяха оперирани и проследени 80 пациента. Резултати: На всички пациенти предоперативно беше изследвано ВОН, зрителна острота, контрастна чувствителност, ма��уална и автоматична кератометрия, ултразвукова аксиална, имерсионна и оптична биометрия с Lenstar LS900, както и всички аберации с iDesign на фирмата AMO. Изводи: При добра предоперативна подготовка, коректно изчисление на лещата с най-съвременна и прецизна апаратура и безпроблемно проведена хирургия, EnVista IOL е надеждно средство за решение на рефрактивните проблеми на пациенти с катаракта. AcrySof IQ ReSTOR Multifocal Toric – ART – спасителният бряг Бодурова Н., Хубанов П., Питакова И., Карабелева К. ОМЦ „Св. Николай Чудотворец“ Варна Цел: Да представим нашият опит при решаване на възникнал рефрактивен проблем при млад пациент Н.К. на 25г. с невъзможност за провеждане на лазерна рефрактивна хирургия на роговицата, както и имплантиране на ICL и Cachet Изводи: При добра предоперативна подготовка, коректно изчисление на лещата, прецизно маркиране и безпроблемно проведена хирургия AcrySof IQ ReSTOR Multifocal Toric IOL е надеждно средство за решение на всички рефрактивни проблеми.

Предизвикателството пресбиопия   авторски колектив-Тасков Д. Чакъров Н. Тасков Г. СОБАЛ „Д-р Тасков“ Търговище,  СОБАЛ „Луксор“Пловдив В доклада се представят основните направления за оперативна корекция на пресбиопията, като се акцентира върху нашия опит с някой нови за нас методи. Случай на травматична луксация на вътреочна леща под конюнктивата – оперативно поведение А. Георгиева, Б. Дъбов Очна клиника, УМБАЛ „св. Анна“, София Представяме рядък клиничен случай на луксиране на вътреочна леща след тъпа очна травма при пациент с предшестваща трабекулектомия. Трансклерална фиксация на ИОЛ с цветна ирисова диафрагма при пациент с травматична мидриаза и сублуксирана катаракта Кючуков Б., Христова Р., Великова Н. Очна клиника, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ Касае се за пациент с прекарана тъпа травма и химично изгаряне с керосин под налягане през 2006 г. Правени са многобройни пластични операции на двата клепача на ДО. Поради сублуксираната катаракта и травматична мидриаза се планира трансклералната фиксация на 311 Aniridia Lens II Ophtec с кафяв цвят на ирисовата диафрагма. Преди извършването на ИККЕ се сложи витреален водач за иригация на 4 ч. на 4 мм от лимба. Последва предна витректомия след предшестващо оцветяване на ст. тяло с триамцинолон, след което ИОЛ се фиксира на 7 ч. и 11 ч. с проленов шев 10/0 чрез склерални тунели, а не триъгълни склерални джобове. Постоперативният период протече спокойно, с отличен козметичен и задоволителен функционален резултат /ВОД=0.20.3 с корекция/. Универсалната афакична леща Artisan при кератопластика Г.Филева , Т.Митов Очна клиника „Света Петка“, Варна Уникалната ирисова фиксация на афакичния вариант на лещата Artisan позволява тя да се използва като предна ,така и заднокамерна ВОЛ. При трансплантация на роговица често се налага имплантация на

40

41


вътреочна леща.Преднокамерна ВОЛ не е подходяща.Заднокамерната ВОЛ често се децентрира, особено при сулкус фиксация. Афакичният Artisan позволява точна центрация ,стабилна позиция и добри оптични резултати. Проектиране на повърхностна лазерна процедура в комбинация с крослинкинг при кератоконус Ж.Борисова , П.Стойчева, Д.Рачев Очна клиника „Света Петка“, Варна Сравняват се резултатите от две методики на комбинирана процедура LASEК и Cross Linking. При използване на платформата на VISX S3 и S4 IR .CAP методът позволява планирана корекция на роговичния астигматизъм. При Shwind Amaris се използва аберометричен анализ и Custom вариант на лазерната корекция. Завършващата Cross Linking.процедура дава възможност да се работи дори до т.н. критична резидуална дебелина на роговицата.

Ретина Причини за непълно възстановяване на зрителната острота след „слягане“ на ретината при пациенти, оперирани за регматогенно macula-off отлепване на ретината. Д. Колева-Георгиева, Н. Сивкова, В. Миткова-Христова, М. Ценова Катедра по очни болести, МУ-Пловдив, Клиника по очни болести, УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, Пловдив Цел: Да се направи преглед на литературата и представят клинични случаи, при които има непълно възстановяване на зрителната функция при „слягане“ на ретината след операция за регматогенно macula-off отлепване на ретината. Методи: Обзор на публикуваната към момента литература и анализ на собствени случаи. Чрез спектрална ОСТ са изследвани ретроспективно пациенти, оперирани посредством конвенционална хирургия за maculaoff регматогенно отлепване на ретината. Представят се 5 пациента (5 очи) с непълно функционално възстановяване при постигнат добър анатомичен постоперативен резултат („слягане“ на ретината). Анализират се спектралните ОСТ скенограми на представените случаи. Резултати: Най-честата причнина за непълно възстановяване на зрителната функция в постоперативния период е задържане на субретинална течност в областта на фовеата (n=3). Функционалното възстановяване при тях е до 0.8. По-редки причини са макулен едем (n=1), дупка на макулата и развитие на епиретинена мембрана (n=1). Освен горепосочените промени, нарушеният строеж на външните неврорецепторни слоеве и външна лимитираща мембрана може да бъде причина за непълно функционално възстановяване. Заключение: Спектралната ОСТ е ценен метод за оценка на микроструктурните промени в ретината. При пациенти с добър анатомичен резултат („слегнала“ ретина), чрез ОСТ може да се верифицират микроструктурни промени, които да обяснят непълното възстановяване на зрителните функции. Ключви думи: регматогенно отлепване на ретината, оптична кохерентна томография

42

43


Wyburn-Mason Syndrome в диференциалната диагноза на съдови изменения в периферията на ретината – клиничен случай К.Рачева, П. Василева СОБАЛ „Акад. Пашев“

Втори случай: Мъж на 73 год. с постоперативен ендофталмит. След едноседмично лечение с широкоспектърни антибиотици общо, при което процесът беше овладян, се предприе 23G ППВ. Експулсивната хеморагия се получи при инсерцията на троакарите.

Цел: Представяне на пациент със съдови промени в периферната ретина и вероятна диагноза Wyburn-Mason Syndrome /WMS/- начален стадий.

Трети случай: Мъж на 36 години с регматогенно отлепване на ретината и високостепенна миопия, претърпял преди 10 год. рефрактивна лазерна процедура. Експулсивна хеморагия се получи при разгъването на ретината с въздух при 25G ППВ с планирана имплантация на силиконово масло.

Методи: При пациент на 13 г., изследван в клиниката по повод дразнене в лявото око, бяха намерени промени в периферните съдове на ретината като случайна находка. При пълен офталмологичен преглед, включително специализирани методи, бяха установени съдови малформации и аваскуларни зони в горно – темпоралния квадрант на дясното око. Проведоха се имунологично изследване, консултации с други специалисти. Проведена бе аргон- лазерна терапия. Проследен в рамките на 1.5 г. Резултати: Показани са резултатите от очните и имунологични изследвания и консултативните прегледи. Проведена е аргон- лазерна терапия. Постигнато е стабилизиране на състоянието. Заключение: WMS се характеризира с артерио-венозни малформации в ретината на едното око и в ЦНС.Той заема място в диференциалната диагноза на съдовите промени на ретината. За доказването му е необходимо подробно диагностично търсене и интердисциплинарен подход. Експулсивна хеморагия при парс плана витректомия – рискови фактори И.Петкова, К.Телбизова, М.Янева, А.Георгиева СБАЛ по очни болести „Зора“ Представят се три случая на експулсивна хеморагия при ППВ като се анализират рисковите фактори, свързани с това тежко усложнение: Първи случай: Мъж на 67 год., претърпял тъпа травма, в резултат на която се получава луксация на лещата в предните отдели на стъкловидното тяло и вторична глаукома. След компенсиране на ВОН, 2 месеца след травмата се извърши ПП екстракция на лещата с имплантация на преднокамерна ВОЛ. На третия следоперативен ден се получи експулсивна хеморагия на затворено око.

44

Проследени са предприетите оперативни процедури и резултатите по отношение на анатомичното и функционално възстановяване. Силиконовата тампонада като рисков фактор за развитие на епимакуларна глиоза Хр. Кръстева, И. Шандурков, П. Василева СОБАЛ ,, Акад. Пашев“ – София Въведение: Епимакуларната глиоза представлява аваскуларна мембрана от пролиферирали клетки по вътрешната повърхност на ретината, водеща до макулна дисфункция. Бива два вида - идиопатична и вторична. Рискови фактори за развитието на вторична епимакуларна глиоза след операция по повод отлепване на ретината са: напреднала възраст, наличен хемофталм, ангажиране на макулата, изразена пролиферативна витреоретинопатия, големи руптури, извършена криопексия. Цел: Ретроспективно проучване за действието на силиконовата тампонада като рисков фактор за развитие на епимакуларна глиоза. Пациенти и методи: За период от 9 месеца (01,01,2012 – 30,09,2012) при 39 болни е извършена витректомия с цел отстраняване на силиконова тампонада. Средната продължителност на ендотампонадата е била 7 месеца (минимум 5 месеца, максимум 12 месеца). При 5 от пациентите е установена епимакуларна глиоза - при 4 случая непосредствено преди витректомията за отстраняване на силиконовата тампонада, а при 1 случай – година по-късно. Причина за имплантация на силиконово масло при тях е било регматогенно отлепване на ретината. По повод установената епимакуларна глиоза е извършена парс плана витректомия (20Ga/ 23Ga), пийлинг на макулата и газова тампонада с 20% SF6 – едноетапно с отстраняването на силикона при 4 от случаите и като отделна хирургична интервенция при 1 случай. При всички болни е направен пълен офталмологичен преглед с изследване на зрителна

45


острота, тонометрия, биомикроскопия, офталмоскопия, оценка на PVR, анализ на находката в очното дъно, ОСТ. Резултати: Представените 5 пациента с епимакуларна глиоза са били с изразена пролиферативна витреоретинопатия преди операцията за отлепване на ретината (стадий В при 4 пациента, стадий С при 1 пациент) При 2 от тях отлепването е било тотално с ангажиране на макулата. При всички е извършена криопексия. При един от пациентите операцията на задния сегмент е съчетана с факоемулсификация на напреднала катаракта и имплантация на интраокуларна леща. Коригираната зрителна острота предоперативно е била средно 0,3, следоперативно 0,5 -0,6. Дискусия и заключение: При анализираните пациенти са взети под внимание рисковите фактори за развитие на епимакуларна глиоза (наличен хемофталм, степен на пролиферативната витреоретинопатия, извършена криопексия и др.). Трудно е да се каже до каква степен силиконовото масло, индуцирайки хронична грануломатозна възпалителна реакция, допълнително е стимулирало образуването на тази мембрана. Няма налични сигурни данни за значението на продължителността на ендотампонадата. Ролята на avastin в лечението на ексудативната форма на мдсв, комбинирана с епимакуларна мембрана И.Петкова, А.Делева, А.Георгиева, М.Янева СБАЛ по очни болести „Зора“ Проследени са ретроспективно 104 болни ( 109 очи ) с ексудативна форма на МДСВ, които са третирани с Avastin през 2011-2012 год. При 19 очи е установена епимакуларна мембрана преди започване на лечението с Avastin, а при 6 очи мембрана е диагностицирана след няколкократни апликации на медикамента. Проследяването е извършено с ОСТ – Stratus 3, което не е позволило да се определи точното състояние на задната хиалоидея и възможността за тракции върху макулата, поради което не може да се направи точна корелация между тракционния елемент и еволюцията на неоваскуларната мембрана. Направен е анализ на развитието на заболяването ( развитето на епимакуларната и субмакуларната мембрани ) съответно на приложените интравитреални апликации.

46

Нови възможности за лечение при пациенти с Х-свързана ретиносхиза и макулно засягане. Й. Кирилова, М. Ванкова, П. Василева СОБАЛ „Акад. Пашев“ София, България Цел: Да демонстрираме ефикасността от приложението на системен и локален карбоанхидразен инхибитор /КАИ/ при лечение на кистични промени в макулата при пациенти с Х-свързана ретиносхиза /ХСРС/. Пациенти и методи: В проучването са включени трима пациента- първи братовчеди (6 очи) с ХСРС и кистични промени в макулите, на които сме провели лечение с локален и системен КАИ за 6 месеца (първи период) и поддържаща терапия локален КАИ за още 6 месеца (втори период). Проследени са зрителна острота и промените в централната фовеоларна дебелина (ЦФД) с ОСТ. Резултати: През първия период всички пациенти сме приложили перорално Ацетазоламид 250мг/дн. и топикален КАИ (drosolamide 2x1/дн). Настъпи подобрение в зрителната острота при всички болни (средно от 0,4 до 0,7) и редуциране на ЦФД (средна от 363 μm до 310 μm). През вторите 6 месеца наблюдавахме допълнително намаляване на ЦФД при двама от пациентите (от 310 μm до 267 μm) и прогресия на заболяването при един пациент- увеличена ЦФД ( от 298 μm до 411 μm). При тримата болни зрителната острота остана без промяна. Заключение и обсъждане: Настоящото проучване показва ефикасността от лечението с локален и системен КАИ, за редуцирането на ЦФД и подобряване на зрението при пациенти с макулно засягане при ХСРС. Пациентите продължават лечението с локален КАИ и подлежат на проследяване на 6 месечен интервал. Ендоскопия при витреална хирургия 1Ив. Танев, 2В. Танев 1 Медицински Университет -София, Катедра по офталмология 2 Очна клиника „Зрение“ – София Цел: Да се представят възможностите на ендоскопията при витреална хирургия. Материал и методи: 50 последователни PVR В и С отлепвания на ретината с повече от 2 руптури тип клапан, локализирани предоперативно. При всички случай се използва три-канален (филтрирано осветление 175W, 17К видео наблюдение и лазарен канал) 20G ендоскоп с стандартен 20G PPV инструментариум за безшевна витреална хирургия. 47


Резултати: Приложението на микроендоскоп позволява визуализация на недостъпните зони-под ириса, цилиярните израстъци, парс плана и периферна ретина. Директното наблюдение на високо увеличение върху патологичните комуникации, позволява откриването на неописани предоперативно руптури. Изводи: Микроендоскопията предлага поглед отвътре без зависимост от прозрачността на преден сегмент. Техниката притежава и недостатъци, като допълнителни разходи, адаптация на хирурга и персонала, специфичност на апаратурата, липса на стреопсис.

Рецидив на макулния едем при оклузия на v.c.r. след приложение на анти VEGF препарат интравитреално Кунева И., Барахарска Ю. Цел: Да отчетем резултата от интравитреалното приложение на анти VEGF препарат за повлияване на макулния едем при оклузии на v.c.r. Материали и методи: Проследени бяха 11 пациента (11 очи) с оклузия на v.c.r. (3 със стволова и 8 с клонова оклузия), при които беше установен рецидив на едема след приложен интравитреално анти VEGF препарат

20 Ga витректомия – време ли е за бенефис? И. Шандурков, П. Василева СОБАЛ „Акад. Пашев“ София

На пациентите беше измерена зрителна острота, вътреочно налягане, беше направено OCT и ФА преди апликацията. Всички пациенти бяха следени ежемесечно за период от 6 месеца до 1г. и 2 месеца – зрителна острота, вътреочно налягане, OCT.

Цел: Да представим непрекъснато разширяващите се индикации за трансконюнктивна безшевна витректомия, като ги съпоставим с намаляващият брой шевни витректомии през голяма склеротомия.

Резултати: При 80% (8 пац.) имаше намаление на отока в макулата с над 200 микрона и подобрение на зрителната острота още на първия месец след апликацията.

Материал и методи: Ретроспективен преглед на 20, 23 и 25 Ga витректомиите за периода Септември 2007 – Септември 2012г. Извършихме преценка на промяната в индикациите за извършване на трансконюнктивна безшевна витректомия през последните 5 години. Направихме и анкета сред пациентите претърпяли повече от 1 витректомия за поносимост на операциите, като сревнение между конвенционалната и безшевната витректомия.

При всички пациенти имаше повторно повишение на макулния едем между 40 и 60 ден след апликацията. При 5 от тях прилагахме месечно анти VEGF препарат повече от един път. При 6 човека приложихме лазер за повлияване на макулния едем още след първия рецидив на макулния едем. При двама пациенти макулният едем персистираше въпреки приложената терапия.

Резултати: За период от 5 години бяха извършени 1486 витректомии. Наблюдавахме тенденция от постоянно разширяване на индикациите за безшевна витректомия, за сметка на намаляващия брой конвенционални 20Ga операции. За сравнение съотношението шевни / безшевни витректомии през Септември 2007 г. е било 18:1, докато същото съотношение през Септември 2012 г. е 1:20. Обсъждане: Тенденция за увеличаване броя на трансконюнктивните витректомии и намаляване размера на използваните инструменти се наблюдава в световен мащаб. Благодарение на все по-тънките, а същевременно по-здрави и ригидни инструменти индикациите за извършване на безшевни витректомии се разширяват непрекъснато. Това развитие както и подобряването на динамиката сред използваните машини за витректомия е предпоставка за по-бърза, ефективна и минимално травматична витреална хирургия. Не на последно място, пациентите приемат по-леко операциите и почти нямат дразнене в постоперативния период.

48

Извод: Смятаме за уместно прилагането лазертерапия в комбинация с анти VEGF медикамент за повлияване на макулния едем при неповлияващи се или рецидивиращи случаи на макулен едем при оклузии на v.c.r. Тотално ексудативно отлепване на ретината и хориоидеята – терапевтично поведение А. Петкова, Б. Дъбов СОБАЛ „Вижън“ София Резюме: Представяне на клиничен случай. Анамнеза и статус: Пациент с единствено око, постъпващ в клиниката по повод тотално ексудативно отлепване на ретината и хориоидеята. Лечение: Парс плана витректомия и тампонада със силиконово масло. Резултати: Месец след оперативната интервенция, ретината, хориои49


деята и цилиарното тяло лежат. Обсъждане: Отсраняването на стъкловидното тяло и поставянето на силиконово масло имат за цел премахване на имунните комплекси и механична тампонада на ретината, хориоидеята и цилиарното тяло. Неповлияващ се от комбинирано лечение нетракционен диабетен макулен едем К. Телбизова, Е. Илиева, И. Петкова, А. Делева СБАЛОБ „ЗОРА“, ГПСМП-ДЛЛОЗ „СВЕТЛИНА“ На 50 пациента (62 очи) с нетракционен диабетен макулен едем (ДМЕ) е приложено комбинирано лечение: еднократно интравитреално приложение на Авастин пос��едван от грид- лазерна фотокоагулация след 4 седмици. Проследяването е за период от 6 месеца чрез изследване на най-добре коригираната зрителна острота ( НКЗО) по таблицата на ETDRS, оптична кохерентна томография (ОСТ) и флуоресцеинова ангиография (ФА). Целта на проучването е да се установи процента и морфологията на неповлияващия се от приложеното комбинирано лечение нетракционен ДМЕ. Stelaris PC – нови хоризонти във витреалната хирургия Даскалов В. , Кунева И., Петрова Г. , Иванова Цв. МЦ „Пентаграм 2012“ София Цел: Да се покажат възможностите на най-новия апарат на ф-мата B&L – Stelaris PC , при различни случаи изискващи витреална хирургия. Медтодика: Апратът е използван при 11 случая с заболявания на задния очен сегмент изискващи витреална хирургия. Резултати: Обсъждат се възможностите на апарата , които той дава след използването му и при най-тежките случаи със заболявания на задния очен сегмент. Апаратът позволява да се извършва 20G, 23G, 25G, 25+G , безшевна витреална хирургия. Освен това високата скорост на рязане 5000 cut/min позволяват много близка работа до ретината , без ятрогенни руптури.

Ретинопатия на Purtscher – клинични характеристики и прогноза. Д. Колева-Георгиева, А. Герджиков Катедра по очни болести, МУ-Пловдив, Клиника по очни болести, УМБАЛ “Св. Георги“ ЕАД, Пловдив Цел: Представяне на рядък клиничен случай на ретинопатия на Purtscher. Клиничен случай: Мъж на 21 години, претърпял черепно-мозъчна контузия се презентира с остра едностранна загуба на зрение. Зрителната острота на дясното око е 0.001, очното дъно е с характерните бели „петна“ на Purtscher, исхемичен едем на папилата и ретината, интраретинални хеморагии. Флуоресцеиновата ангиография доказва тежка исхемия. Провежда се лечение със системни и локални НПВС, вазодилататори, антикоагуланти и антиагреганти. След задълбочаване на ретиналната исхемия и увеличаване на хеморагиите се прилага Avastin. След 1 седмица зрителната острота се повишава (0.5), на 2-я месец достига 0.9. На 4-я месец, обаче, отново спада до 0.3. Офталмоскопски се откри атрофия на папилата и дегенеративни промени в макулата. ОСТ показа наличе на дегенеративни промени в неврорецепторите и дифузно изтъняване на слоя на нервните влакна и ганглийно-клетъчния комплекс. Неясна е патогенезата на това рядко заболяване, вероятно травмата по тип «контракурс на удъра» има значение за увреждане на съдовата стена и въвличане в каскадата на исхемичния процес. В литературата се обсъжда, че функционалното възстановяване с и без лечение е сравнимо, като изходът зависи от тежестта на началните промени. Досега не е описано приложение на Avastin. Вероято то има значение за постигането на добър ранен резултат в представяния случай. Заключение: Ретинопатията на Purtscher е рядко, но тежко очно заболяване. Първоначалните исхемични промени, обуславящи изключително ниската функция, се последват от атрофия, чиято тежест вероятно определя финалната зрителна острота. Ключови думи: ретинопатия на Purtscher, ангиопатия ретине травматика, Avastin.

Заключение: Това е един от най-съвременните апарати за витреална хирургия, с големи възможности и комфорт за оператора , което прави по-успещна витреалната хирургия.

50

51


Роговица и очна повърхност Дисфункция на Мейбомиевите жлези- чест проблем във всекидневната практика Т. Хергелджиева-Филева, П. Василева СОБАЛ „Акад. Пашев“, София Въведение: Дисфункцията на Мейбомиевите жлези (ДМЖ) на клепачите е хронично дифузно заболяване, което се характеризира със запушване на каналите на жлезите и/или качествени и количествени промени в секрета им, и е една от основните причини за сухо око в световен мащаб. Цел: да се представят епидемиологията, рисковите фактори, диагностичните тестове, клиничната картина и лечението на ДМЖ. Методи: Литературен обзор и представяне на клинични случаи. Резултати и дискусия: Степените на ДМЖ са четири. Навременните диагноза и лечение могат да предотвратят дегенерацията и атрофията на Мейбомиевите жлези в клепачите. Технологичният напредък в офталмологията благоприятства ранната диагноза. Фармацевтичната индустрия осигурява съвременни ефективни медикаменти за лечение на ДМЖ. Случай на интрузия на серклажна лента в роговицата В.Каменова, Б.Дъбов - УМБАЛ „Св.Анна“ А. Ангелов - Ресбиомед Цел: Да се представи сучай на интрузия на серклажна лента в роговицата от 6ч до 1ч. Структура: Клиничен случай и литературна справка, Методи: -предно ОСТ пред- и след- оперативно Оперативна интервенция: Отстраняване на серклажната лента от роговицата, Резултати: Подобряване субективната симптоматика на пациента, повишаване визуса и качеството на живот Заключение: От литературната справка - корнеална реакция спрямо роговични импланти.

Транс-епителиален коламерен Крослинкинг – еволюция в лечението на кератоконуса. С. Дойчинов /ОЛЦ Вижън / Б. Дъбов, В. Каменова /УМБАЛ „Света Ана“– София/ Въведение: Коламерния крослинкинг се налага като успешно лечение на пациенти с ранен кератоконус. Класическия крослинкинг има ограничения в обработката на пациенти с роговична дебелина под 400 µк.Необходимо е да се извърши абразия на роговичния епител в началото на процедурата. Периода за възстановяване на епитела след процедурата е бавен и болезнен. В първите два месеца зрението на пациента се влошава заради апоптоза в стромата на роговицата. Найновата методика за извършване на коламерен крослинкинг се извършва без премахване на епителните клетки и намалява времето за постоперативно възстановяване. Цел: Изследването има за цел да установи ефективността на новата методика Транс-епителиален Крослинкинг. Методи: Сравниха се резултатите след извършването на класически крослинкинг и транс-епителиален крослинкинг с използването на еднакъв хардуер. Резултати: При двата метода е налице разлика в проникването на рибофлавин и съотвено в дебелината на зоната подложена на кръстосано свързване. Методите се допълват като възможности на приложение и крайно повлияване върху роговичната тъкан, с което разширяват терапевтичните граници на метода Коламерен Крос-Линкинг. Роговично стапяне след перфоративна кератопластика-клиничен случай Гр. Лалов, П. Василева СОБАЛ „Акад. Пашев“ – София Въведение: Херпетичното очно заболяване протича хронично и има агресивен ход с тежки усложнения, включително дълбоки роговични разязвявания, стапяне на роговицата и перфорация. Клиничен случай: Представяме мъж на 35 години, постъпил по спешност в клиниката след извършена преди 2 седмици в друга болница перфоративна кератопластика поради роговична перфорация след рецидивиращ херпетичен кератит. При очния преглед се откри: белези по 53


челото сочещи за прекаран Зостер, силно повичено ВОН, значителна инекция, разязвяване в собствена роговица с пролабиране на ирис. Извърши се комбинирана хирургична интервенция: ППВ и реконструкция на преден сегмент. Беше преустановено антибиотичното лечение и се започна лечение с максимална доза Ацикловир - 4 гр/ден и топикален стероид. По късно се приложи стероид парабулбарно. По анамнестични данни през периода 2008-2010 е лекуван само топикално, а през периода 2010-2012 с профилактични дози Ацикловир за кратък срок. Заключение: Пациентът се повлия благоприятно от проведеното комбинирано лечение. Трансплантатът е прозрачен с добър зрителен резултат. Интрастромалнаимплантация на Keraring чрезфемтосекунден лазер при пациенти с кератоконус Л.Рязкова, М.Капурдова Медицински Център по Офталмология „Ресбиомед“ ЕООД, София Цел: Да се оцени ефикасността и безопасността на интракорнеалните ринг сегменти имплантирани с помощта на фемтосекунден лазер при случаи на кератоконус. Материал и методи: Оценка на некоригираната и коригираната зрителна острота, рефрактивен астигматизъм и роговична кривина преди и след имплантацията на интрастромални рингове при трима пациенти с кератоконус. Резултати: Подобрение на коригираната и некоригирана зрителна острота и редуциране на роговичният астигматизъм постоперативно на първия и третия месец, както и намаление на максималната роговична кривина. Изводи и заключение: Имплантацията на интрастромалникорнеални пръстени с помощта на фемтосекунден лазер е безопасна процедура със задоволителни и предвидими резултати при пациенти с начален кератоконус. Усложнения след пенетрираща кератопластика- навременна диагноза и подходящо лечение Татяна Хергелджиева-Филева, Петя Василева СОБАЛ „Акад. Пашев“ София, МУ- София Цел: Навременната диагностика и подходящото лечение на усложненията след пенетрираща кератопластика (ПКП) подобряват зрителните резултати и преживяемостта на трансплантата. Целта на настоящия до54

клад е да се обсъдят усложненията след ПКП и тяхното лечение. Методи: Направен е ретроспективен анализ на болничната документация на пациентите с трансплантация на роговица, оперирани между септември 2003 г. и януари 2008 г. в СОБАЛ „Акад. Пашев“. Включени са данни за индикациите за ПКП, придружаващите очни заболявания, следоперативните усложнения и тяхното лечение. Периодът на проследяване е от 4.5 до 9 години. Резултати: През проучвания период ПКП е извършена на 114 пациенти, 59 жени (51,75 %) и 55 мъже (48.25%). Булозната кератопатия е най-честа индикация (36.84%), последвана от кератоконус (23.68%), роговична дистрофия, васкуларизирана левкома и рекератопластика. Повечето пациенти са с придружаваща очна патология, като случаите с висок риск са 36 (31.6%). При 41 пациента (36%) е била извършена комбинирана хирургична процедура. Регистрираните ранни следоперативни усложнения включват: повишаване на ВОН- 23 пациента (20.2%), персистиращи епителни дефекти-16 (14%), забавено формиране на предна камера- 6 (5,26%), скъсани конци- 4 (3.5%), реакция на отхвърляне на трансплантата- 2 (1.75%), рецидив на микотичен кератит- 1 (0,875%). Късните усложнения включват: епизоди на отхвърляне на трансплантата- 22 пациента (19.3%), вторична глаукома- 20 (17,5%), помътняване на трансплантата- 14 (12.3%), помътняване на лещата-11 ( 9,6%), отлепване на ретината-3 (2.6%), дехисценция на оперативната рана след сваляне на конците-3 (2.6%). Навременното и подходящо лечение е подобрило преживяемостта на трансплантата и зрителните резултати. При 14 пациенти с глаукома се е наложила хирургична интервенция: трабекулектомия - 6 (5,3%) и циклокриокоагулация- 8 (7%). Персистиращите епителните дефекти са лекувани с трансплантация на амниотична мембрана и терапевтична контактна леща. Ранното разпознаване и лечение на реакциите на отхвърляне на трансплантата са от съществено значение за подобряване на зрителната прогноза. Роговичният трансплантат е останал прозрачен при 76 пациенти (67%) за периода на наблюдение. Заключение: Преживяемостта на трансплантата след ПКП зависи от различни фактори като предоперативната диагноза, придружаващите очни заболявания, хирургичната техника, ранната диагностика и правилното лечение на следоперативните усложнения. Редовното проследяване и съдействието в лечението от страна на пациентите са от решаващо значение.

55


Ендотелна роговична трансплантация - първи резултати 1Ив. Танев, 2С. Колева, 2С. Бумбарова, 2В. Танев 1Медицински Университет -София, Катедра по офталмология 2Очна клиника „Зрение“ – София Цел: Да се представи модификацията DMEK като възможност при ендотетелна роговична декомпенсация. Материал и метод: работата представя 4 случая, на ендотелна декомпенсация при Фуксова дистрофия. Извършена бе ламеларна ендотелна дисекция със запазване на стромалната част. Резултати: анализирани са компликациите, преценени са индикациите. Проследяване на пациентите на 1ден, 2 седмица, 1 месец, 3 и 8 и 12 месец. Представена е зрителната острота и ендотелна биомикроскопия. Заключение: DMEK-ламеларна ендотелна кератопластика представлява алтернативна процедура на пенетриращата кератопластика с някои предимства. FACO, DMEK, DALK - три операции с един донор А.Андреев, И.Боршуков, Д.Статева, Р.Рангелова, Д.Петрова Очна Клиника „ДЕН“- София, Очна Клиника МУ-Плевен Целта на презентацията е да представи извършена тройна процедура / FACO, DMEK, DALK/, станала възможна благодарение на новите методи за ламеларна кератопластика. Методи: В един оперативен ден са оперирани двама пациенти с различни форми на роговична дистрофия и катаракта. Приложени са следните оперативни процедури:  - Phacoemulsificaion  - Descemet Membrane Endothelial Keratoplasty  - Deep Anterior Lamellar Keratoplasty Докладват се особеностите, етапите и техниката на извършване на всяка от оперативните интервенции.Изтъкват се предимствата на новите използвани методи за корнеална транстлантация.

Конкурс за награда на името на Проф. Дъбов ТОПОГРАФСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА РОГОВИЦАТА ПРИ ЗДРАВИ ИНДИВИДИ: СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ПРЕДНО-СЕГМЕНТНА ОПТИЧНА КОХЕРЕНТНА ТОМОГРАФИЯ И РОГОВИЧНА ТОПОГРАФИЯ Автор: Иванчева В. Съавтори: Т. Маринова, С. Пеева, Хр. Групчева Катедра по очни болести и зрителни науки Медицински университет-Варна Специализирана болница по очни болести за активно лечение-Варна Цел: Да се изследват топографските характеристики на роговицата при здрави индивиди чрез съвременната технология на предносегментната оптична кохерентна роговична томография и Плачидо базирана роговична топография. Да се сравнят резултатите на тези два методологични подхода и да се изяснят предимствата от комбинирането им при оценка на роговичните характеристики. Методика: Изследвани са осемдесет очи на 40 здрави, млади индивиди на средна възраст 25±3г, с помощта на предносегментна оптична кохерентна томография (ОСТ-3D Topcon 2000) и Плачидо-базирана роговична топография (CSO CM02/CM-P02, EyeTop2005 ). Чрез роговична топография е измерен радиуса на кривина в 3 мм, 5 мм и 7 мм зона. Картите на предната повърхност на роговицата са класифицирани като: правилен гребен, неправилен гребен, непълен гребен, остров и неопределена форма, като е взета под внимание и позицията. С помощта на предносегментна OCT роговичните дебелини са измерени и представени като цветно-кодирани карти, които са класифицирани по модел като обла, овална, децентрирано обла и децентриран овал. Кривината на роговицата също е представена като цветно-кодирана карта, с представен вертикален (на 90°) и хоризонтален (на 180°) радиус на кривина.Стойностите, както и разликите между тях, са сравнени с кореспондиращите стойности на радиусите на кривина от роговичната топография. РЕЗУЛТАТИ: Според резултатите от ОСТ, най-тънката област на роговицата е разположена инферотемпорално спрямо вертекса. Роговицата е с нарастваща дебелина периферно. Максималната дебелина на

56

57


роговицата централно е 615 μm, средната е 556 ±27 μm, а минималната-504 μm. Средната стойност на радиуса на роговична кривина на 180° е 7,74±0,25 mm, максималната е 8,34mm, а минималната- 7,18 mm. По меридиана на 90° средният радиус е 7,41±0,27 mm, максималният е 8,0 mm, а минималният- 6,76 mm. Средната разлика между стойностите на радиусите по вертикала и хоризонтала е 0,32±0,18 mm, максималната е 1,4 mm, а минималната- 0,1 mm. На топографските изображения средният радиус на кривина е анализиран в милиметри за ефективно търсене на корелация. По вертикалата в 3 мм зона е 7,51±0,33 mm, минималният е 6,95 mm, а максималният- 8,4 mm. Средната стойност по хоризонталата е 7,63±0,28 mm, максималната- 8,16 mm, а минималната 7,1 mm. Средната разлика на стойностите е 0,16±0,1 mm, максималната е 0,61 mm, а минималната-0 mm. Корелационният анализ показва морфологично сходство на резулатата, като елевационната топография дава завишени, а Плачидо базираната -занижени стойности по отношение на математически калкулираните средни стойности с векторен анализ. Заключение: ОСТ и роговичната топография са две методики, които осигуряват детайлна и точна информация относно оптичните качества на роговицата, а тяхното комбиниране има съществено предимство при вземане на рефрактивни решения, особено ако се касае за отклонения от средностатистическата норма. Това обяснява множеството публикации за проблеми при интерпретацията на Орбскан технологията. Ключови думи: роговица, роговична топография, оптична кохерентна томография Безобидна ли е пигвекулата? Автор: Маринова Т., Съавтори: В. Иванчева, Св. Пеева, Хр. Групчева Катедра по очни болести и зрителни науки, Медицински университет - Варна Увод: Пингвекулата и птеригиумът са най-често срещаните дегенеративни заболявания на конюнктивата. Всеки човек е подложен на риск от развитието им тъй като в тяхната патогенеза ключова роля има излагането на слънчева светлина с къса дължина на вълната, именно ултравиолетовите лъчи. Цел: Да се открият динамичните микроструктурни промени на очната повърхност при пациенти с пингвекула и с птеригиум.

58

Материали и методи: С помощта на лазерна конфокална микроскопия на живо (HRTII Rostock corneal module) са направени оптични срезове на седем очи на седем пациента с пингвекула и девет очи на седем пациента с птеригиум. Анализирани са получените изображения от двете групи пациенти. Резултати: При пациенти с пингвекула се наблюдават гнезда от фиброзна тъкан с изразена инфилтрация на възпалителни клетки и подлежаща активна съдова мрежа, в съседство стромата се представя със стрииран строеж. На ниво лимб броят на стволовите клетки е намален. При група изследвани очи с птеригиум се откроява фиброзна тъкан с гнезден строеж и дълбока инфилтрация от възпалителни клетки. Денегеративни промени се откриват на ниво епител. Липсват стволови клетки, а структурните деформации се визуализират като гънки. При случаите с диагностициран птеригиум деструктивните промени в роговицата са наблюдавани на всички нива. Заключение: На базата на микроструктурния анализ чрез лазерна конфокална микроскопия на живо беше установена морфологична връзка между структурните промени в очната повърхност, настъпли при пациенти с пингвекула и с птеригиум. Бъдеща клинико-патологична корелация би допринесла за допълнително изследване на генезата на двете заболявания. Ключови думи: пингвекула, птеригиум, лазелна конфокална микроскопия, роговица Предоперативни рискови фактори за преживяемост на трансплантата при перфоративна кератопластика Н. Сурчев СОБАЛ „Акад. Пашев“, МУ - София Ръководител: Акад. П. Василева Цел: Да се установят предоперативни фактори, които може да са свързани с риск за неуспешна кератопластика. Пациенти и методи: Извършен бе ретроспективен анализ на всички пациенти, претърпели кератопластика за периода 2005 – 2010 г. Събрана бе информация за демографска показатели, индикация за операция, фактори от общия и локален статус на донора и реципиента. Анализира се влиянието на тези показатели върху преживяемостта на трансплантата. Резултати: Проучени бяха 141 кератопластикил При последен преглед 59


прозрачни са останали около 2/3 от трансплантатите (64,7%). Фактори от страна на донора (пол, възраст, ендотерна гъстота, време до експлантация и др.) не бяха значимо свързани с неуспешен резултат от кератопластика. За разлика от тях за показателите на реципиента бе демонстрирана много по-изразена връзка с преживяемостта на трансплантата. Индикацията за кератопластика и състоянието на предната камера се откроиха като самостоятелни рискови фактори. Заключение: За проучената група кератопластики бе установено, че влияние върху резултата от трансплантацията оказва състоянието на реципиента.

Окулопластика и очни възпаления Merkel cell carcinoma на горен клепач - диагностика и клинично поведение. Т.Панчева, М.Сотирова, Д.Димова Очно Отделение, МИ -МВР, София Пьрвичният нвроендокринен карцином на кожата ( Merkel cell Ca ) е рядьк - по- мало от 1% от всички малигнени тумори.Неговото диагностично верифициране се осъществява при хистоморфологично изследване и имунофенотипизиране.Представчме случай на Merkel cell Ca на горен клепач - поява, диагностика и поведение. Key words: Merkel cell Ca, neuroendocrine tu Резултати от транспозиция на предна и задна ламела при състояния предразполагащи дистихиаза И. Георгиев, М. Средкова, П. Василева СОБАЛ „Акад. Пашев“ София Въведение: Дистихиазата е често срещано състояние, резултат от хроничен възпалителен процес, цикатрициални промени от предишни оперативни интервенции или травми. При засягане на горния клепач субективните оплаквания от дразнене, сълзене и фотофобия са по-изразени и вероятността от роговично засягане е по-голяма. Лечението се състои от епилация (електроепилация), криоапликация върху мигления ръб, ексцизия на миглени фоликули, реконструкция на клепача с транспозиция на клепачни ламели. Цел: Да представим резултатите от транспозиция на предна и задна клепачни ламели при състояния, водещи до дистихиаза на горен клепач. Пациенти и методи: Представяме 25 последователни пациенти оперирани в клиниката с диагноза: състояние след пластика на горния клепач. 16 (64%) от тях след ексцизия на тумор засягащ мигления ръб и реконструкция с кожно ламбо по съседство, 5 (20%) след ексцизия на тумор от горния клепач и реконструкция по Cutlard-Beard, 3 (12%) оперирани за ентропион, един след ексцизия на голямо туморно образувание на мигления ръб и реконструкция по Hughes. На всички пациенти като етап от операцията беше направена транспозиция на предна и задна клепачни ламели.

60

61


Резултати и обсъждане: Всички операции, при които се нарушава мигления ръб и се отнема част от задната ламела могат да доведат като постоперативно усложнение до ентропион и дистихиаза. За да се избегне това при тези пациенти се направи транспозиция на клепачните ламели като етап от реконструкцията на клепача. Постигна се добро анатомично и функционално възстановяване на горния клепач. Не се наблюдаваха постоперативни усложнения. Заключение: Транспозицията на предна и задна клепачни ламели може да се използва, както като самостоятелен метод на лечение при дистихиаза, така и в комбинация с други техники на реконструкция на горния клепач с превантивна цел. Съвременно лечение на оромандибуларна и краниална дистония М.Средкова, Т.Колева, П.Василева СОБАЛ „Акад.Пашев“ МУ - София Въведение: Есенциалният блефароспазъм е прогресивно влошаващо се заболяване, характеризиращо се с неволеви спазми на протракторите на клепача и веждите. Започващо като често мигане, състоянието прогресира до функционална слепота, резултат от невъзможност на пациента да държи очите си отворени. Съчетанието на блефароспазъм с оромандибуларна дистония е известно като краниална дистония. Съвременното лечение включва периодично инжектиране на ботулинов токсин, самостоятелно или в комбинация с хирургични процедури. Цел: Да представим възможностите за стабилизиране на състоянието на пациенти с блефароспазъм чрез анализ на терапевтичните и хирургичните практики в Очна болница“акад. Пашев“. Материал и методи: Ретроспективен анализ на проведеното лечение при 19 пациенти с блефароспазъм, лекувани в СОБАЛ“Пашев“ за периода януари 2009-декември 2011 год. Период на проследяване: от 1 до 3 години. Резултати: За периода на проследяване в клиниката са лекувани 6 мъже и 13 жени на възраст между 58 и 74 години, с диагноза блефароспазъм, блефароспазъм с оромандибуларна дистония, хемифациален спазъм. Пациентите са лекувани с инжектиране на ботулинов токсин, резекция на орбикуларния мускул или комбинация от двете. При наличие на птоза процедурата включва и възстановяване на леваторната апоневроза. Резултатът от лечението е оценен според наличието на остатъчни спазми, преценка на положението и подвижността на клепача,

62

както и субективното усещане на пациента. С най-добри резултати е групата пациенти с комбинация от хирургично лечение и последваща апликация на ботулинов токсин. Заключение: Въпреки че не можем да постигнем пълно излекуване на пациентите с краниална дистония, лечението с ботулинов токсин, комбинирано с хирургия на орбикуларния мускул значително повлиява субективните им оплаквания и стабилизира състоянието им за по-продължителен период от време. Необичайни находки при кистовидни образувания на клепачите Т. Колева, М.Средкова, И. Георгиев, П. Василева СОБАЛ „ Акад. Пашев“- МУ София Кистовидните образувания на клепачите са често срещана патология. Въпреки сравнително сходната си морфология, те могат да имат различна етиология и патогенеза. Цел: Да представим клинични случаи на пациенти с кистовидни образувания на клепачите, сходни по макроскопски изглед, но с различна етиология. Пациенти и методи: Три последователни пациента- средна възраст 78 години, лекувани в клиниката, за период от 6 месеца, по повод на новообразувания на клепачите, които постепенно нарастват. Всички пациенти преминаха офталмологичен преглед с предопертивна оценка на находката- неболезнени кистовидни образувания , с плътно- еластична консистенция, свободни спрямо надлежащата кожа. Проведе се ексцизия на образуванието с реконструкция на клепач и хистологично изследване на находката. Резултати: При всички пациенти се постигна отстраняване на образуванието в здраво със запазване на анатомофункционалния интегритет на клепачите. От хистологията се доказа: екринене порокарцином – един пациент; гранулом тип чуждо тяло около паразит от рода Dilofilaria- 1 пациент и хронично грануломатозно възпаление (туберкулум)- 1 пациент. Постоперативно двама от пациентите бяха насочени за провеждане на допълнително туберкулостатично и антипаразитно лечение с редовно проследяване на сътоянието и без данни за рецидив. Заключение: Кистовидните образувания на клепачите, макар и сходни макроскопски могат да имат разнообразна етиология и патогенеза. Хирургичното лечение е метод на избор при тяхното лечения, а патохистологичното изследване от първостепенно значение за поставянето на 63


правилната диагноза. Ендоскопска хирургия в офталмогията 1В. Танев, 2Ив. Танев 1Очна клиника “Зрение“ – София 2Медицински Университет -София, Катедра по офталмология Приложението на ендоскопия в офталмологията има повече от 60г история при екстракция на не-магнитно чувдо тяло. От тогава интересите към нея са периодични, на приливи и отливи. Съвременните микротехнологии осигуряват малки размери (20G, 23G) микроендоскопи, което позволява ендоскопско наблюдение на зони недостъпни за микроскопско наблюдение. Цел: Да се представят съвременните тенденции и възможности на ендоскопската техника в офталмологията Материал и Методи: Представят се последователни серии на различни ендоскопски процедури. Ендоциклофотокоагулация, ендоскоп-асистирана витректомия, лакримална диагностика и ендоканаликуларна лазер-асистирана дакриоцисториностомия. Резултати: Представят се плюсовете и минусите на процедурите и се обсъждат бъдещите направления на ендоскопията. Заключение: Офталмолскопската ендоскопия предлага нов поглед “отвътре“ при редица патологични процеси. Осигурява качествено детайлно изображение директно “на място“. Изображението не зависи от рефракционните индекси на тъканите. Ендоскопия при хирургия на слъзните пътища – лазерна дакриоцисториностомия 1Ив. Танев, 2В. Танев 1 Медицински Университет - София, Катедра по офталмология 2 Очна клиника „Зрение“ – София Цел: Целта на работата е да се представи нашият опит при серия от 100 последователни случая на лазер-асистирана ендоканаликуларна дакриориноцистостомия (ECL-DCR). Материал и Методи: В проучвчнето са включени 100 патиента с назолакримална дуктусна обструкция. Процедурата се извършва с локална анестезия и анестезия на носната лигавица. Лакрималните пътища се инспектират с помощта на ендоскоп. Мястото за остеотомия се опреде-

64

ля от трансилюм��нация на латералната носна стена. Ние постигнахме остеотомия (5-7mm) чрез лазерна фиброоптика. Приложен е диоден лазер с дължина на вълната 980 nm с мощност 9-10Watts. Успешна процедура е липсата на епифора (субективно) или потетен дренаж след иригация (обективно). Резултати: Наблюдавахме изчезване на епифората и птентен назолакримален дренаж при 85 от 100 извършени процедури. При 15 се наблюдаваше епифора, въпреки наличие на потентен дренаж при иригация. Постигнатия успех е 85% при период на проследяване от 12м. Заключение: Процедурата с диоден лазер 980 nm ECL-DCR е още една възможност в лакрималната хирургия. Тя се извършва по анатомичните пътища и това прави минимална травма върху околните пътища и се избягват излишните цикатрикси. Установените недостатъци са свързани с настройките на лазерната система, както нейната допълнителна цена, допълнителна към ендоскопската система. Необходим е период на обучение на хирурга. Това е процедура, която отговарян на стандартите за минимално инвазивна хирургия с висок процент на успех. Терапевтично поведение според вида и стадия на очния херпес П. Василева, Т. Хергелджиева, Й. Кирилова СОБАЛ „Акад. Пашев“ – София Въведение: Херпетичната инфекция е честа причина за очна патология – конюнктивит, кератит, склерит, увеит. Заболяването има рецидивиращ ход и води до тежки усложнения и слепота. Цел: Да представим терапевтичното поведение при пациенти с очен херпес според вида на херпеса и стадия на заболяването. Материал и методи: Извършено е ретроспективно проучване на 120 последователни пациенти, на средна възраст 57г., с клинични и серологични данни за очна херпесна инфекция, насочени към СОБАЛ „Акад. Пашев“ за период от 12 месеца (януари 2010-януари 2011). Методите за диагностика и проследяване включваха: рутинен очен преглед (зрителна острота, вътреочно налягане, гониоскопия, фундоскопия), компютърна периметрия, B-scan, OCT, кръвно серологично изследване. Обсъждат се разнообразните клинични прояви, рисковите фактори и протичането, като пациентите бяха рапределени в две терапевтични групи според вида и стадия на херпетичната инфекция и бе проведено локално, системно и хирургично лечение, включително при тежки случаи с перфорация на роговицата.

65


Резултати: Най-честата клинична проява е кератитът – 50 пациенти (42%). Симптоми и признаци за хронично заболяване бяха документирани при 34 пациенти (28%). Herpes simplex инфекция бе установена при 85 пациенти (71%), а Varizella zoster инфекция – при 35 пациенти (29%). Анализирахме патогенезата на заболяването и проведохме комбинирано лечение взависимост от клиничната проява. Комбинирано лечение с помоща на антивирусти препарати (Aciclovir, Valciclovir) и подтискащи възпалителния и деструктивен процес средства доведе до значително подобрение и стабилизиране на състоянието. Изводи: От голямо значение е диференцирането на HSV и VZV инфекции поради значителните различия в патогенезата на рецидивите и терапевтичното поведение. Само навременното комбинирано лечение според вида и стадия на очния херпес могат да спомогнат за ограничаване на инфекцията и предотвратяване на тежки усложнения. A Complex Containing the Natural Compounds Curcumin and Omega Shows Major Benefits in Patients with Diseases of the Retina and Optic Nerve Dr. med. Andreas Bayer, Georgentrasse 24, D – 80799 München Purpose: To assess the 12-month efficacy of CURCUMIN and OMEGA-3 in patients with Glaucoma, AMD, Diabetic Retinopathy, Retinal Vessel Occlusion, Retinitis Pigmentosa and Uveitis. Background: Inflammatory response plays an important role not only in the normal physiology but also in the pathology such as Glaucoma, AMD, Diabetic Retinopathy, Retinal Vessel Occlusion, Retinitis Pigmentosa and Uveitis. One possible intervention will be using CURCUMIN, a potent antiinflammatory and anti-oxidative stress compound. DHA & EPA (OMEGA 3) are potent anti-inflammatory agents by decreasing the production of inflammatory eicosanoids, cytokines, and reactive oxygen species. Methods: 109 patients with Glaucoma, AMD, Diabetic Retinopathy, Retinal Vessel Occlusion, Retinitis Pigmentosa and Uveitis are presented. Before entry into the study, over a minimum period of one year, there was no further improvement despite the continous therapy with cortisone, ranibizumab/ bevacizumab, laser, acetazolamide and/or IOP-lowering agents. All patients received a treatment with a complex of CURCUMIN (500 mg) and OMEGA-3 (500 mg). Results: At month 12, treatment with a complex of CURCUMIN and OMEGA-3 resulted in a marked reduction in central foveal thickness, an

66

improvement in best-corrected visual acuity, a reduction of visual field defects, a reduction of drusen size and number of drusen and even a disappearance of macular edemas between baseline and after 12 months (p<0.01 to p<0.0001). Interestingly, patients who showed the most benefit had higher blood serum level of Curcumin and pathological levels of inflammatory serum biomarkers. Conclusion: Taken together, the present study clearly shows the synergistic anti-inflammatory as well as anti-oxidative stress effects of Curcumin and Omega 3 in most of our blinding diseases. Панувеит при Ходжкинов лимфом. Фикейна Н.*, Кирилова Й.*, Николаева Я.**, Василева П.* *СОБАЛ „Акад. Пашев“- София, България, ** „Очен лазерен център Вижън“ ООД- София, България Въведение: Увеитите са честа причина за намалено зрение и слепота при млади хора. Eтиологията на увеитите често остава неизяснена независимо от проведените множество скъпоструващи изследвания. Цел: Да представим, клиничен случай на маскиращ синдром при Ходжкинов лимфом, диагностицирана като панувеит. Клиничен случай: Представяме жена на 44 г. с оплакване от намалено зрение на ЛО. При преглед от офталмолог бил установен заден увеит с клинична картина на васкулит и оток в макулата. При пациентката са проведени множество етиологични изследвания без установяване на причината за увеита. Изключена е инфекциозна етиология. Насочена е към нашата клиника за „второ мнение“. При нашия преглед установихме: намаление в зрителната острота на ЛО (ВОС=0.2) и дифузен оток в макулата, а от соматичния статус - увеличен лимфен възел в лява шийна област. Пациентката е клинично здрава без промяна в кръвната картина. Започнахме лечение с цитостатик /Азатиоприн/. Болната бе насочена за консултация с хематолог и хирург /за биопсия на лимфния възел/. След отказ от трима хирурзи и период от 1 година, биопсията бе извършена и хистологичния резултат показа – нискодиференциран Ходжкинов лимфом. По време на лечението постигнахме подобрение в зрението /ВОС=0,8/ и подобряване на отока в макулата. Болната бе насочена към онкохематолог за провеждане на химиотерапия. Заключение и обсъждане: При диференциално диагностичното проучванена болен с увеит винаги трябва да се подозира маскиращ синдром. При нашата пациентка увеитът беше първа изява на Ходжкинов

67


лимфом. Ранната диагноза, навременно насочване към онколог и адекватно лечение е от решаващо значение за изхода на заболяването. OZURDEX – два случая на клинично приложение. Даскалов В., Иванова Цв., Бозева Т., Петрова Г. МЦ „Пентаграм 2012“ София Това е кортизонов препарат с депо действие около 6 месеца. Материал и методика: Приложен е при двама пациента: I-я е със хроничен макулен оток. II-я е с Хемангиом на Хороидеята. Препаратът е поставен итравитреално на 4mm лимба в долно външния квадрант на очната ябълка. Резултати: Пациентите са проследени на I-я ден , I-та седмица, I-я месец и III-я месец. Изследвани са ЗО, ВОН и ОСТ на макулата и папилата. Заключение: И при двамата пациенти се подобри ЗО и под ОСТ контрол се отчете заначително намаление на отока в Макулата. При единя от пациентите се установи повищено ВОН на I-я месец. Eтиологично изяснени увеити В. Миткова-Христова, М. Конарева-Костянева, Н. Стоянова Университетска Очна клиника, УМБАЛ „Св. Георги“, МУ – Пловдив Цел: Да се установи, процентът на етиологично изяснените увеити и разпределението им според анатомичната локализация. Методи: Изследвани са 134 очи (118 пациенти) с увеит за периода януари 2010 – март 2012 година. Резултати: От 134 очи с увеит, изяснени етиологично са 78 (58 %). Найвисок е броят на очите с преден увеит – 90 (67 %). От тях с изяснена етиология са 52 очи, като най-голяма е групата на HLA B 27 (+) увеити (29 очи). При панувеитите (20 очи) и задните увеити (13 очи), най-честа причина е токсоплазмозата. Интермедиерните увеити (11 очи) в повечето случаи са идиопатични. Заключение: Нашите резултати показват, че при повече от половината от изследваните очи с увеит се открива етиологията. Изясняването на етиологичната нокса е от полза за поставяне на правилна диагноза и провеждане на адекватна терапия.

68

Ключови думи: увеит, етиологичен фактор Обучение на пациентите с преден увеит за ранно разпознаване на симптомите при рецидив на заболяването Гр. Лалов, П. Василева, Й. Кирилова, Т. Хергелджиева-Филева, К. Рачева СОБАЛ „Акад. Пашев“ – София Въведение: Предният увеит се проявява като единичен пристъп на възпаление или като хронично, рецидивиращо заболяване. Едно от предизвикателствата пред лекаря е да обучени пациента върху разпознаване на ранните признаци на начален рецидив и как да реагира адекватно на появата им. Цел: Да се представи нашият опит в обучението на пациенти с преден увеит да разпознават своевременно първите симптоми на рецидив на болестта им. Пациенти и методи: Включени са 120 пациенти за период от 2 години (2008 –2009). На всички се извърши цялостен офталмологичен преглед, етиологично уточняване (серология, имунология). Всеки рецидив е документиран. Анализирани са рисковите фактори. Приложено е консервативно лечение. На всеки пациент е предоставена подробна информация за характера на болестта, опасността от рецидив и необходимите своевременни мерки за ранното му разпознаване и поведение при появата му. Резултати: При 34 (28%) пациенти с преден увеит е наблюдаван рецидив на заболяването. Най-честите оплаквания са: дискомфорт, фотофобия и сълзене, замъглено зрение, зач��рвяване на окото, болка. Периодите на ремисия са между 3 и 18 месеца. При 18 (53%) пациенти с рецидив беше започнато поставяне на капки (Атропин и стероид) от самия болен преди прегледа. Други 12 (35%) реагираха бързо и се явиха на преглед навреме, но без започната терапия. При останалите 4 болни с рецидив се усановиха нови синехии. Заключение: Поради високата честота на рецидиви при преден увеит е важно всеки пациент с това заболяване да бъде информиран за същността му, да бъде обучен как да разпознава началните белези за рецидив и как своевременно да реагира адекватно, за да се предотвратят потенциални усложнения.

69


Нов терапевичен подход при изгаряне с алкали Я. Здравков, А. Оскар, И. Танев Клиника по Очни болести, УМБАЛ „Александровска“ Въведение: Изгарянето на очите с алкални агенти е сериозно предизвикателство за всеки клиницист. Ранното лечение е от съществено значение за максимална зрителна рехабилитация. Цел: Да представим нашия клиничен опит в лечението на пациенти с алкални изгаряния с локална апликация на кортикостероиди.

Детска офталмология и невроофталмология Пареза или псевдопареза Г. Димитрова УМБАЛ-„Александровска“; Детско очно отделение, София

Методи: Изследвана е зрителната острота със и без корекция; биомикроскопия; тонометрия; офталмоскопия; фотодокументация; определяне на РН на слъзния филм.

Конгениталната трохлеарна пареза е най-честата причина за очен тортиколис. Въпреки класическите симптоми-наклон на главата към „здравото“ рамо, положителен 3 step тест и очна плагиоцефалия (наличие на лицева асиметрия), диагнозата често бива неразпозната или забавена.

Пациенти: В клиника по Очни болести на УМБАЛ “Александровска“ са изследвани и лекувани 6 пациенти (6 мъже) на средна възраст 40г и 2м; най-младия пациент е дете на 2 години, най-възрастния е мъж на 65г.

Цел: Да разгледаме диагностичния проблем от друга гледна точка, а именно състояния, наподобяващи клиничната картина на конгениталната трохлеарна пареза, при които сме изкушени от хипердиагностиката й.

Резултати: При всички пациенти се наблюдават убедителни данни за подобрение в очния статус, отчетено 1 седмица след инцидента.

Материал: Три клинични случая, които са с плагиоцефалия, тортиколис и страбизъм и могат да бъдат грешно диагностицирани като трохлеарна пареза.

Заключение: Положителните резултати от ранното лечение с кортикостероиди при изгарянията на очите с алкални агенти дават основание да приемем необходимостта от включване на локални стероиди в терапевтичния алгоритъм.

Метод: Пълен офталмологичен и ортоптичен статус. Дискусия: Един от пациентите бе опериран, а на другите двама бе предписана призмена корекция. Заключение: Тортиколис от неочен произход, както и лицева асиметрия, недължаща се на тортиколис, в съчетание със страбизъм могат да наподобят конгениталната трохлеарна пареза. Вродена фиброза на външните очни мускули И. Н. Константинов СБАЛОБ „ДЕН“ - София Обсъжда се група от синдроми, клинично представящи се с нарушения на очния мотилитет, които по нови доказателства, се обединяват под общо название CCDD (Congenital Cranial Dysinnervation Disorder). Най-често срещани в клиничната практика са Вродена фиброза на външните очни мускули, Синдром на Duane, Синдром на Marcus-Gunn и други. Представяме случай на Вродена фиброза на очните мускули и друг със Синдром на Marin-Amat.

70

71


Конгенитални краниални инервационни нарушения (новости в страбологията) Росица Лолова

Цел: Целта ни е да направим диференциална диагноза между пареза на ГКМ и Синдрома на Браун и Синдрома на Дюан и пареза на n.abducens.

През 2002 г. се предложи ново наименование на конгениталната фиброза на външните очни мускули – конгенитални краниални инервационни нарушения. В последващите десет години на база електромиографски, хистологични, рентгенологични и генетични изследвания са добавиха и други страбизми към тази група. Промени се разбирането за патогенезата на тези заболявания и хирургичното им лечение.

Пациенти и методи: Представяме ви наши пациенти със Синдром на Браун;Синдром на Дюан и паралитични страбизъм.

За илюстрация представяме няколко клинични случая, принадлежащи към групата на конгениталните краниални инервационни нарушения. Фиброзен синдром или Паралитичен страбизъм В.Чернодринска МУ София, УМБАЛ „Александровска“ СОБАЛ „Визус“ Очедвигателните промени обединени в групата на фиброзните синдроми са най-често вродени, в някои случаи наследствени и много рядко придобити след орбитни възпалителни процеси. Тази група обединява: Синдром на Браун;Синдром на Дюан; Синдром на Мьобиус; Генерализирани фибрози. Тези синдроми са редки. Диагностицирането и лечението им е трудно. Докато Синдром на Мьобиус и Генерализираните фибрози се срещат изключително рядко и клиничната картина е типична, то Синдрома на Браун и Синдрома на Дюан често се диагностицират като паретични страбизми- пареза на ГКМ и пареза на n.abducens Най-честите причини за възникване на вроден паралитичен страбизъм се дължат на интраутеринно заболяване на плода водещо до аплазия или дисплазия на някое от ядрата на черепномозъчните нерви, вътречерепни хеморагии, родови травми. По честота на засягане на първо място е абдуценса (смущение в движението на окото навън), на второ място – окуломоториуса и на трето – трохлеариса. Придобитите парези се дължат на травми, васкуларни заболявания, аневризми, тумори, инфекции. Парезите при тиреотоксикозата и орбитни увреждания също не са рядкост. При 30% от парализите в късна възраст етиологията е неизяснена, но при съвременните възможности за диагностика (магнитно-ядрен резонанс, скенер и др.) този процент намалява.

72

На всички са приложени стандартните методи за изследване и оперативни техники. Резултати и обсъждане: Когато не се познават Синдрома на Браун и Синдрома на Дюан, пациентите се подлагат на консервативно лечение за парализа на очедвигателния нерв, което лечение е ненужно и неефективно.Лечението при Синдромите е само оперативно и то не във всички случаи. Оперативно лечение се прилага, тогава когато пациентът има вициозно положение на главата при опита си да вижда по-добре. Лечението на паралитичния страбизъм е хирургично, като се предхожда от консервативно лечение. В тези случаи хирургията се прилага след изчерпване на възможностите на консервативната терапия и стабилизиране на клиничната картина. Изискванията за приложение на хирургично лечение са: болестният процес причинил парализата да е завършил, да са изтекли поне 6 месеца от появата на парализата и функционалните нарушения да са изразени. Възраст на диагностициране, причини за развитие и подобрение на зрителната функция при деца във вербална възраст с амблиопия в България А. Оскар, В. Чернодринска Клиника по Очни болести, УМБАЛ “Александровска“ Въведение: Според СЗО амблиопията засяга 2-5% от всички деца. В зависимост от факторите, които я причиняват, тя може ефективно да бъде лекувана до 10-12 годишна възраст. След тази възраст намалението на зрителната острота става трудно лечимо. Цел: Целта на настоящето проучване е да анализираме средната възраст на диагностициране, причините за развитие на амблиопия и подобрението на зрителната фунцкия при деца във вербална възраст в България. Пациенти: Изследвали сме 91 деца (52 момчета и 39 момичета) във вербална възраст, консултирани за период от 1 година, от които 57 са проследени във времето. Най-младият пациент е момче на 4г и 3м с

73


аметропия и двустранна амблиопия; най-възрастния пациент е момиче на 16 години с амблиопия на лявото око поради страбизъм. Методи: На всички деца е изследвана най-добре корегираната зрителна острота; определяне на рефракцията (преди и след циклоплегия); бинокулярното зрение; очедвигателните функции; предният очен сегмент и очните дъна. Изключили сме всички пациенти, при които е установена органична увреда на зрителния анализатор и/или зрителните сензорни пътища. Резултати: Средната възраст на диагностициране на амблиопия при всички включени в проучването деца е 6г и 9м. Най-честата причина за амблиопия е нарушение в рефракцията: аметропия установена при 45 и анизометропия при 39 от децата. При 6 деца причината е страбизъм; при 1 дете се касае за депривационна амблиопия. Подобрение на зрителната острота установихме при 48 деца. Заключение: Липсата на скринингови програми и редовни профилактични прегледи в България са основната причина за късното диагностициране на децата с амблиопия. Най-честата причина за развитие на амблиопия при децата във вербална възраст е рефракционна аномалия (аметропия или анизометропия), която коригирана навреме може да доведе до подобрение на зрителните функции. Grand Seiko WAM-5500-съвременен подход за измерване на акомодативни нарушения Д.Милошова, Г.Христова Медицински Център по Офталмология „Ресбиомед“ ЕООД, София Цел: Да покажем, че динамичната ретиноскопия представлява обективно измерване на акомодативния отговор.Тя е автоматизиран, обективен метод за изпълнение на клинични тестове. Метод: Използва се Grand Seiko WAM-5500 авторефрактометър. Резултат: Направените изследвания на 52 пациенти във възрастовата граница 6-60 години са напълно сравними с очакваните клинични стойности за конкретната възрастова група.Акомодометърът има потенциал да демонстрира акомодативна дисфункция, когато се използва в режим на „реално време“. Заключение: Grand Seiko WAM-5500 акомодометър представлява надежден апарат за бърза и обективна диагностика на акомодативните нарушения при деца и възрастни.

74

Рядък случай на дете с мадароза, транзиторна очна хипертенсия и миопия А. Попова Катедра по офталмология, Детско очно отделение, УМБАЛ „АЛЕКСАНДРОВСКА“ – ЕАД, МФ, СОФИЯ Цел и обект на изследването: Представят се очните промени при дете – момиче (Т.Ц.Т.) на 12 г. с мадароза, транзиторна очна хипертенсия и миопия, и се дискутират диференциално-диагностичните проблеми. Използвани методи: Приложени са всички рутинни и специализирани офталмологични, и съвременни параклинични методи, използвани у нас, за изследване на пациент с очна патология. Резултати: Резултатите се обсъждат от гледна точка на клиничните изяви и диференциално-диагностичните възможности. Заключение: Констатираната фенотипна комбинация – мадароза, транзиторна хипертенсия и миопия не е описвана до сега в офталмологичната литература у нас. В диференциалната диагноза на мадарозата в детска възраст, съчетана с транзиторна хипертония и миопия може да се има предвид и генетична причина. Ключови думи: мадароза, транзиторна очна хипертенсия, миопия, детска Странични очни реакции при дете с увеит и идиопатичен ювенилен артрит, лекуван с хумира и енбрел А. Попова1, Д. Маринова2 1Катедра по офталмология, Детско очно отделение, УМБАЛ “Александровска“ – ЕАД, МФ, София, 2Клиника по Ревматология и кардиология, СБАЛДБ, София Цел и обект на изследването: Представят се очните промени и очните реакции, констатирани при дете – момиче (П.Б.В.) на 13 г. с увеит от четири годишна възраст, при ювенилен идиопатичен артрит (ЮИА), лекуван с хумира и енбрел. Детето е под периодичен офталмологичен контрол от 2004 г. до сега (2012 г.). Използвани методи: Приложени са всички рутинни офталмологични, педиатрични и съвременни параклинични методи, използвани у нас, за изследване на дете с увеит. Резултати: След всяко започване на общо лечение с хумира констатирахме обостряне на увеита (невроувеит), а при лечението с енбрел 75


констатирахме обостряне на иридоциклита (транзиторен хипопион-иридоциклит) и транзиторна очна хипотония. Всички офталмологични резултати се обсъждат от гледна точка на наблюдаваните клинични изяви и литературната справка за страничните очни реакции, които се наблюдават при пациенти с ЮИА и лечение с хумира и/или енбрел. Заключение: Описаните от нас очни реакции при лечение на дете с хумира и енбрел (транзиторен хипопион-иридоциклит и транзиторна хипотония) допълват спектъра на описаните в литературата. Страничните очни реакции, които могат да се наблюдават при лечение на деца с хумира и/или енбрел са редки, но те трябва да се познават и насочено да се търсят, както преди всяко започване на общото лечение с хумира и/ или енбрел, така също и по време на тяхното прилагане. Ключови думи: увеит, ювенилен идиопатичен артрит, хумира, енбрел, странични реакции Рядко срещана наследствена ретинопатия, наподобяваща ретинопатия на недоносеното Г. Димитрова, Ст. Доков УМБАЛ-„Александровска“, София Цел: Да се представи случай с наследствена ретинопатия, наподобяваща ретинопатия на недоносеното ( ROP) с цел диференциална диагноза. Материал: Доносено дете от мъжки пол на 1 годишна възраст, родено от нормално протекла бременност и раждане с тегло 3250г. Методи на изследване: Пълен офталмологичен, ортоптичен статус, В –ехография и Retcam. Дискусия: Налице са есотропия над 40 ∆ и ексцентрична фиксация на лявото око. В очните дъна на двете очи има находка, наподобяваща различна по тежест регресирала форма на ROP, въпреки че никога не е провеждана кислородотерапия. Поради фамилната анамнеза по майчина линия се реши, че става дума за фамилна ексудативна витреоретинопатия (FEVR). Заключение: Вероятно ROP и FEVR имат подобна клинична картина поради сходната патогенеза. При всяко дете с кривогледство трябва да се направи пълен офталмологичен преглед.

76

Очна патология при недоносени деца без ROP до 1-годишна възраст Н. Велева, В. Чернодринска, П. Кемилев Катедра по Офталмология, Медицински Университет – София Въведение: Множество проучвания посочват високата честота на очна патология при недоносени деца с предхождаща ROP, с и без лечение, определяйки ги като високорискова група за развитие на заболявания на зрителния анализатор. Все още, обаче, остава спорен въпросът за недоносените, при които не е наблюдавана ROP и рискът от съпътстваща очна патология при тях. Цел: Да се определи рискът от наличието на очна патология (рефракционни грешки, страбизъм, амблиогенни рискови фактории и др.) при недоносени деца без ROP. Контингент и методи: Проведено е тримесечно проспективно проучване, обхващащо 34 деца до 1 годишна възраст, разделени в 2 групи – преждевременно родени деца и доносени деца. При всички деца е проведен офталмологичен преглед – изследване на зрителна функция, ортоптичен статус, рефракция с апарат Plusoptix S04, оглед на очни структури, анализиране на амблиогенни рискови фактори. Резултати: От всички 34 деца, 17 деца са недоносени, а 17 деца са родени на термин. При недоносените деца се наблюдава по-висока честота на рефракционни грешки, страбизъм и амблиогенни рискови фактори в сравнение с доносените деца, макар да не се установи статистически значима разлика. Заключение: Независимо от първоначалните резултати на това проучване, изготвянето на официално становище по отношение съществуването на по-висок риск за очна патология при недоносени деца без ROP, в сравнение с общата детска популация, изисква по-дългосрочно и пообхватно проследяване. Ключови думи: очна патология, недоносеност, проследяване Ретинопатия на недоносеното – честота и рискови фактори О. Младенов, Н. Велева, В. Чернодринска, И. Петкова Катедра по Офталмология, Медицински Университет – София Клиника по Очни болести, УМБАЛ „Александровска“ - София Въведение: Ретинопатия на недоносеното (ROP) е основната причина за лечима слепота в световен мащаб. Обсъждат се и са проучвани редица рискови фактори (продължителност на престой в кувьоз, наличие

77


на респираторен дистрес синдром, интравитреални кръвоизливи, анемия и други съпътстващи заболявания), но двата главни рискови фактори за появата и тежестта на болестта остават гестационната възраст и теглото при раждане. Цел: Да се представи епидемиологичната характеристика и да се очертаят рисковите фактори за развитието на ROP. Контингент и методи: Проведено е ретроспективно проучване, обхващащо всички деца, рискови за ROP (родени преди 32 г.с. и с тегло под 1500 гр., както и деца, родени след 32 г.с. и с тегло над 1500 гр., които са определени като високорискови от наблюдаващите неонатолози), проследявани в ДОО на УМБАЛ „Александровска“ за периода януари 2011 г. – септември 2012 г. Анализирани са наличните епидемиологични характеристики и са очертани основните рискови фактори за развитието на ROP. Резултати: За сътветния период са проследени общо 428 деца (210 момчета и 218 момичета). ROP се наблюдава при общо 96 деца (43 момчета и 53 момичета), като 43 от децата са от многоплодни бременности. Ретинопатия на недоносеното, изискваща лечение, имаха общо 33 деца. 16 от децата с ROP са заченати след IVF. По-често болестта се наблюдава при деца с респираторен дистрес синдром, интравитреални кръвоизливи и майчино-фетална инфекция. Заключение: Ретинопатията на недоносеното е многофакторно, полиетиологично заболяване, като критериите за насочване за скрининг при всяко дете трябва да бъдат индивидуализирани. Ключови думи: ретинопатия на недоносеното, рискови фактори, епидемиология. 5мм Миектомия на Долен Кос Мускул – показания, техника и резултати П. Кемилев, Н. Велева Катедра по Офталмология, Медицински Университет – София Въведение: Хиперфункцията на долен кос мускул (ДКМ) може да бъде първична (изолирана или по-често в комбинация с хоризонтален страбизъм), вторична (при ипсилатерална пареза на горен кос мускул) и в резултат на сраствания след оперативни интервенции върху външния прав мускул. В исторически план са разработвани различни отслабващи процедури при хиперфункция на ДКМ, като в настоящия момент двете основни оперативни техники са миектомията и предната транспозиция (антепозиция). 78

Цел: Да се докладват впечатленията от приложението на 5мм миектомия на ДКМ при различни форми на хиперфункция на същия. Контингент и методи: Проведено е ретроспективното проучване (септември 2011 – септември 2012 г.), обхващащо девет деца, оперирани за първична (изолирана и в комбинация с хоризонтален страбизъм) и вторична хиперфункция на ДКМ, при които е приложена 5мм миектомия (резекция на 5мм от мускулното стомахче) на ДКМ. Резултати: При всички пациенти се наблюдава положителен постоперативен резултат (на 1 ден, 1, 3 и 6 постоперативен месец) – отслбване действието на ДКМ – липса на сурсумвергенс при аддукция и хипертропия в първа позиция. Заключение: Миектомията на ДКМ е стандартна методика при оперативното лечение на хиперфункция на ДКМ, имаща редица предимства пред другите оперативни техники. Ключови думи: миектомия, хиперфункция, ДКМ Три годишни резултати от лечението на Тип 1 предпрагова ретинопатия на недоносените в пловдивска област В. Маринов; Н. Сивкова; Т. Боева; Д. Колева-Георгиева Университетска Очна Клиника, УМБАЛ „Св.Георги“ – Пловдив Цел: Да представим нашите три годишни резултати от лечението на Тип 1 предпрагова ретинопатия на недоносените (РН) в пловдивска област. Материали и методи: За периода септември 2009 – февруари 2012 бяха скринирани 132 недоносени деца, съобразно приетата през юли 2009 Национална стратегия за скрининг и лечение на ретинопатия на недоносените в България. Резултати: От скринираните 132 деца признаци на РН наблюдавахме при 40 деца (30.3%), като при 16 от тях (12.1%) заболяването прогресира до Тип 1 предпрагова РН, а при 24 деца (18.2%) се стигна до спонтанна регресия. При 15 от 16-те деца проведохме криоаблация на аваскуларната ретина под обща анестезия и пряк визуален контрол, а при едно дете, след телемедицинска консултация се проведе едноетапно лазераблация и интравитреално аплициране на bevacizumab. Благоприятен резултат наблюдавахме при 14 от децата, а при другите 2 заболяването прогресира въпреки проведеното лечение. При 4 от третираните деца се разви страбизъм (при 3 от тях поради рефракционна аномалия, при третото - поради структурни промени в задния полюс). При двете деца с

79


неблагоприятен изход се наблюдава нистагъм. Проследяването на децата продължава и до настоящия момент. Заключение: Своевременното лечение на Тип 1 предпрагово заболяване води до много добри ранни анатомични и функционални резултати. Необходимо е активно проследяване на тези деца с оглед установяването на късните анатомични и функционални последици от РН и от проведеното лечение с цел осигуряване на максимално добро зрение от ранна детска възраст. Невроофталмологична диагностика при идиопатична интракраниална хипертензия и оклузия на дурални синуси С. ЧЕРНИНКОВА1, А. ОСКАР2 /1 Клиника по Нервни болести, УМБАЛ „Александровска“/ /2 Клиника по Очни болести, УМБАЛ „Александровска“/ Цел: Цел на настоящето проучване е да сравним клиничната картина, диагностиката и лечението, както и прогнозата по отношение на зрителните функции при пациенти с идиопатична интракраниална хипертензия и тромбоза на дурални синуси. Контингент: Представяме 32 пациенти (7 мъже и 25 жени) с повишено вътречерепно налягане. От тях 29 пациенти (6 мъже и 23 жени), със средна възраст 28,1 години са с идиопатична интракраниална хипертензия, а 3-ма пациенти (1 мъж и 2 жени),със средна възраст 42,1 години са с тромбоза на дурални синуси. Методи: Всички пациенти са с обстойно невро-офталмологично изследване, включващо определяне на зрителна острота с корекция, кинетична и/или статична компютърна периметрия, биомикроскопия, офталмоскопия, оценка на очния мотилитет. На всички пациенти е направено невроизобразяващо (МРТ и МРТ ангиография) изследване. Резултати: Всички 32 пациенти имаха повишено вътречерепно налягане, потвърдено чрез лумбална пункция. При 29 пациенти с идиопатична интракраниална хипертензия МРТ находката бе нормална, докато при останалите 3-ма пациенти установихме тромбоза на дуралните синуси. При 31 пациенти установихме билатерален папиледем; само при един пациент имаше едностранен папиледем. При повечето пациенти установихме и хоризонтална диплопия, поради едностранна или двустранна пареза на n. abducens. Четири от пациентите с идиопатична интракранилна хипертензия и 1 пациент с тромбоза на дуралните синуси развиха вторична (постпапиледемна) оптична атрофия.

80

Заключение: Клиничната картина на идиопатичната интракраниална хипертензия и тази при тромбоза на дуралните синуси са много сходни. Всъщност, поставянето на диагнозата идиопатична интракраниална хипертензия е възможна само след изключване на неврологично заболяване, в това число тромбоза на дурални синуси. Идиопатичната интракраниална хипертензия засяга предимно млади пациенти от женски пол с наднормено тегло. Дългосрочната прогноза и при двете групи пациенти зависи до голяма степен от навременно поставената диагноза и правилното лечение. Ключови думи: Диплопия; Интракраниална хипертензия; Папиледем. Сравнителни невроофталмологични и имунологични проучвания при пациенти с миастения гравис В. Бориславова, С Чернинкова /УМБАЛ „Александровска“- София, Клиника по Нервни болести/ Въведение: Миастения гравис е рядко автоимунно и органо-специфично, нервномускулно заболяване, при което се образуват автоантитела срещу различни структури участващи в нервно-мускулния синапс. Цел: Да се проследи динамиката на невро-офталмологични признаци при пациенти с миастения гравис в зависимост от титъра на намерените в серума автоантитела и данните от невро-изобразяващите изследвания на тумуса. Контингент и методи: Изследвани са 67 пациента с миастения гравис – 24 мъже и 43 жени, на средна възраст 47,8 години , варираща от 17 до 80 години. Двадесет и четири (35,8%) пациенти са с изолирана очна форма на миастения гравис, 30 (44,7%) – с генерализирана форма, включваща и очна симптоматика и 13(19,4%) - с генерализирана форма без съпътстваща очна симптоматика. Диагноза е поставена въз основа на специфичната клинична картина, изследване за серумни автоантитела, електромиография на м.назалис и м.дигити миними, КАТ на медиастинум. Изследване на нерво-офталмологичните признаци включва оценка на клепачните цепки, очния мотилитет и изследване за двойни образи. Резултати: Най – чест дебютен симптом при болните с изолирана очна форма на миастения гравис е уни- или билатералната птоза – при 21 (87,5%) болни. Втори по честота симптом е диплопията при 18 (75,0%) от пациентите в групата. Най-често засегнатите екстраокуларни мускули уни - или билатерално в групата са: m.rectus lateralis - 6 (25,0%) болни , m.rectus superior също при 6 (25,0%)болни, m.obliquus inferior

81


– двама (8%) . При болните от групата с генерализирана форма на миастения гравис и съпътстваща очна симптоматика най – чест дебютен симптом отново е уни- или билатералната птоза - при 16 (64,0%) болни. От екстраокуларните мускули най- често ангажиране е установено на m. rectus lateralis при 8 (32,0%) пациента и на mm. orbiculares oculi – при трима (12,0%). Третата подгрупа са само с генерализирана симптоматика още при дебюта на заболяването, включваща генерализирана мускулна слабост с или без булбарна симптоми. При пациентите с очна форма и не-висок титър антитела - 15 +/-40 nmol/l, както и с негативна находка на СТ на медиастинума има тенденция за по-благоприятен ход на заболяването. Пациенти с очна форма, които имат и друго автоимунно заболяване са с по - лоша прогноза относно генерализирането на симптоматиката независимо от нивото на антителата. Пациентите с генерализирана форма още в началото на заболяването имат и други освен нерво-офталмологичните симптоми. Заключение: Миастения гравис е заболяване с изключителна хетерогенност и вариабилност на симптомите и динамиката им във времето. Имунологичните изследвания за вида и титъра на автоантитела в серума на пациенти с миастения гравис могат да бъдат прогностичен белег за клиничния ход на заболяването. Разделението на очна и генерализирана форма има отношение и за лечението предвид очертаната тенденция за сравнително по- благоприятен ход на заболяването при пациенти с очна форма на миастения гравис, в сравнение с генерализираната форма на заболяването. Оптично кохерентна томография (OCT) при пациенти с множествена склероза З. Владимирова, С. Чернинкова Клиника по нервни болести, УМБАЛ „Александровска“, София Въведение: OCT е неинвазивен, безконтактен метод за изследване на ретината, който може да се използва като инструмент за оценяване на засягането на зрителните функции при демиелинизиращи заболявания като МС чрез измерване на дебелината на невро-фибрилерния слой на ретината (RNFL) като структура, изградена от аксони (показвайки загубата на аксони), и определяне на обема на макулния ганглиен клетъчен комплекс (показвайки загубата на неврони при заболяването). Цел: Да се измери дебелината на RNFL и на макулния ганглиен клетъчен комплекс при пациенти с МС и да се сравни с тези при здрави доброволци.

82

Материал и методи: Изследвахме 40 пациенти с МС (на възраст между 10 и 54 години), разделени в три групи – с остър оптичен неврит (ОН), с оптичен неврит в миналото, и пациенти, които никога не са имали ОН. Сравнихме техните ОСТ находки с тези на 21 здрави доброволци (на възраст между 20 и 44 години), които нямат очни или системни заболявания. Резултати: С проведените ОСТ изследвания открихме промени в дебелината на RNFL и обема на макулния ганглиен клетъчен слой при почти всички пациенти с множествена склероза, като най-тежко изтъняване се наблюдава при пациенти с ОН в миналото (преди повече от 6 месеца). Пациентите с анамнеза за дългогодишна МС, които никога не са имали ОН, също показват промени в дебелината на RNFL, макар и не толкова тежки. Най-дискретни промени открихме при пациенти с остър ОН (дори и при най-тежките случаи, т.е. само с перцепция за светлина), вероятно поради времето, необходимо за развитие на подобни атрофични промени. Заключение: Пациентите с МС показват изтъняване на RNFL и на макулния ганглиен клетъчен слой, които са показателни за хода на невродегенерация в целия организъм. Невроофталмологични симптоми и оптично-кохерентна томография при синдром на Devic (Neuromyelitis optica) З. Владимирова, С. Чернинкова Клиника по нервни болести, УМБАЛ „Александровска“, София Въведение: Neuromyelitis optica (синдром на Devic) е рядко неврологично заболяване, причинено от демиелинизация, която засяга главно зрителните нерви и гръбначния мозък. Засяга млади хора, а обичайните прояви са оптичен неврит и миелит, които са с остър (понякога дори фулминантен) ход и тежко протичане, често оставящи траен неврологичен дефицит и зрителни нарушения. По-рано заболяването е било класифицирано като подтип на множествената склероза (МС) поради сходния си механизъм на възникване и клинична картина. Цел: Да се изследва дебелината на невро-фибрилерния и на ганглийния слой на ретината при пациент с Neuromyelitis optica и да се сравнят с находката от компютърна периметрия. Материал и методи: За първи път у нас ние използваме оптично-кохерентна томография (ОСТ) за изследване на зрителните нарушения при пациент с клинично и имунологично доказан синдром на Devic. ОСТ

83


представлява безконтактна, неинвазивна и прецизна техника, която дава точни количествени данни за дебелината на отделните слоеве на ретината. Резултати: При изследваната пациентка намерихме значително намаление на дебелината на невро-фибрилерния и на ганглийния слой на ретината в окото, засегнато от оптичен неврит, в сравнение със здравото око. Заключение: Находките от изследването с ОСТ корелират с резултатите от клиничното изследване и с компютърната периметрия, което убедително демонстрира приложимостта и диагностичната стойност на метода при заболявания с демиелинизираща етиология, засягащи зрителните нерви.

Постери - резюмета Корекция на астигматизъм под един диоптър А. Калайджиев¹, Л. Войнов² 1. Отделение по очни болести, МБАЛ Пловдив към ВМА София 2. Клиника по очни болести, ВМА София

Ключови думи: астигматизъм, катаракта, торични лещи, ротация. Атипичен случай със Синдром на Браун-Маклийн И.Танев, М. Джамбазова, С. Хайвазов Очна клиника УМБАЛ Александровска /ревю на литературата и случай/ Докладваме случай на билатерален синдром на Браун-Маклийн у млада неоперирана пациентка. Синдромът на Браун-Маклийн е описан за първи път през 1969 като състояние на периферен роговичен едем, обхващащ 2.0 до 3.0 мм от роговицата, и подлежащи ендотелни пигметации. Асоциира се обикновено с предхождаща катарактална хирургия (интра- или екстракапсулна катарактна екстракция) или хирургия на заден очен сегмент. Засегната в началото е предимно долната половина на роговицата, като може да бъде въвлечена и цялата роговична циркумференция. Състоянието в повечето случаи e асимптоматично и се открива при рутинно изследване. Възможни са оплаквания от чувство за чуждо тяло в окото или болка в резултат на руптурирала була. До сега са описани и няколко атипични случая с този синдром, сред които 82 годишна афакична пациентка, при която лезията е била разположена в горната половина на роговицата; неопериран млад мъж с миотонична дистрофия; пациент с имплантирана преднокамерна леща.

Резюме Цел: Да се представят клинични резултати от имплантиране на торична интраокуларна леща (ИОЛ) за корекция на малък астигматизъм и определяне на следоперативната ротация. Пациенти и методи: 14 очи на 14 пациента, са подложени на неусложнена факоемулсификация и е имплантирана AcrySof © Toric IOL(Т2). Некоригирана зрителна острота, остатъчен астигматизъм и следоперативната ротация на IOL се оценяват след операцията. Резултати: Некоригираната зрителна острота е ≥ 16/20 в 3 от 14 очи (21,43%) и ≥ 20/20 в 11 от 14 очи (78,57%). Средната ротация на торичната ИОЛ е 1,0° ± 2,5 ° (в диапазон 1.5°-5.5 °) шест месеца постоперативно. Заключение: Имплантираните еднокомпонентни хидрофобни акрилни торични лещи показват добра стабилност, надежни зрителни резултати и се очертават като привлекателна алтернатива за коригиране на малък астигматизъм. 84

Очни прояви и генотипно-фенотипна коерелация при Болест на Fabry /ревю на литературата и серия от случаи/ И. Танев, С. Хайвазов, М. Джамбазова Очна клиника УМБАЛ Александровска Болест на Fabry е хередитарна метаболитна болест на натрупването с мултисистемно засягане, която се характеризира клинично с червеновиолетови макулопапуларни лезии по кожата (angiokeratomata corporis diffusum), хипохидроза, гастроентерит, хронична дихателна обструкция, хронична бъбречна недостатъчност, хипертрофия на лява камера, миокарден инфаркт и мозъчен инсулт в млада възраст. Очни прояви на заболяването са характерини мътнини в роговицата (cornea verticillata), катаракта (предна суб-/капсуларна или задна спиовидна), тортуозитет и аневризмални разширения на съдове на конюнктивата и ретината и др. 85


Дефицитът на ензима α-галактозидаза А при болест на Fabry се дължи на мутация в генът GLA, локализиран в Xq22.1 и води до натрупване предимно на глоботриаозилцерамид (Gb3, известен преди като церамидтрихексо-зид), а също така на глоботриаозилсфингозин (lyso-Gb3) и дигалактозилцерамид. Въпреки X-свързаният механизъм на унаследяване, тежестта на клиничните прояви на заболяването, включнително очните такива, при жени е сходна с тази при болни мъже, дори когато плазмената активност на α-галактозидаза А е в референтни граници. Ключови думи: болест на Fabry, очни прояви, cornea verticillata, женски пол, генотипно-фенотипна корелация Хирургично лечение при болестта на Coats - клиничен случай Е. Аджиевска И. Шандурков Х. Кръстева П. Василева СОБАЛ „Акад. Пашев“ - София Въведение: Болестта на Coats e рядка, вродена, ненаследственa болест, която се характеризира с абнормално развитие на кръвоносните съдове. При по-тежките случаи се наблюдава серозно отлепване на ретината с ексудации и кървоизливи. Материали и методи: Представяме 49 годишен пациент с оплакване от намаление на зрението на дясното око. От обективните изследвания беше уастановено долно серозно отлепване на ретината с наличие на множество твърди ексудати в задния сегмент- макулата и назално от зрителния нерв. Лявото око беше без патологични промени. По повод съмнение за частично солидно надигане на ретината на дясно око се проведе ехография на коремни органи, ЯМР, рентгенография на бял дроб и сърце както и консултация с хематолог след които не се устновиха данни за неопластичен процес (лимфом). Приехме че се касае за серозно отлепване при болестта на Coats. Извърши се 23 Ga PPV, дрениране на субретиналната течност през ретинотомия и имплантация на силиконово масло. Резултати: Проследяване се извърши на 1-ви ден, 1-ва ,2-ра седмица и 1-ви месец. Постигна се отличен анатомичен резултат с пълно слягане на ретината. Зрителната острота от броене на пръсти пред окото се подобри до 0.05. Заключение: В много случаи, пълно въстановяване на зрението, особено когато макулата е включена в ексудативния процес, не е възможно. Основната цел на лечението е да се съхрани зрителната острота и анатомичната цялост на окото.

86

Съществува ли зависимост между теглото при раждане и вида на рефракцията при деца? С. Дикова, Ст. Драгоев, В. Чернодринска, Г. Алексиева СОБАЛ „Визус“ ООД, гр. София По литературни данни в световен мащаб съществува зависимост между теглото при раждане и рефракцията. В някои проучвания се установяват различни резултати, като основна роля за вариабилността играе расата, която сама по себе си има отношение в разпределението на амертпопичните рефракции: хиперметропия, миопия и астигматизъм в дадена популация. Цел: Да се определи зависимостта между теглото при раждане и рефракцията. Обект: 181 деца на възраст между 8 месеца и 12 години, преминали на амбулаторен преглед в СОБАЛ „Визус“ ООД . Метод: Анкетна карта, пълен очен преглед и определяне на рефракцията след циклоплегия чрез скиаскопия. Децата са разпределени в групи според теглото при раждане: четири групи според степента на недоносеност при децата с тегло при раждане под 2500гр. и една група за доносените деца с тегло при раждане над 2500гр. Тези пет групи са подразделени от своя страна според вида на рефракцията (еметропия, хиперметропия, миопия и атстигматизъм) и степента на аметропиите (слаба, средна и силна). Резултати:  Първа група (деца родени с тегло под 1000гр.) - общо 7 деца: еметропия = 3, слаба миопия (<3дсф.) = 3 и средна миопия (3-6дсф.) = 1.  Втора група (деца родени с тегло между 1000 и 1499гр.) – общо 9 деца: еметропия = 4, слаба миопия (<3дсф.) = 3 и астигматизъм (<2дцил.) = 2.  Трета група (деца родени между 1500 и 1999гр.) – общо 4 деца: еметропия = 2 и слаба миопия (<3дсф.) = 2.  Четвърта група (деца родени с тегло между 2000 и 2499гр.) – общо 13 деца: еметропия = 6, слаба хиперметропия (<2дсф.) = 2, средна хиперметропия (2-5дсф.) = 3 и астигматизъм (<2дцил.) = 2.  Пета група (деца родени с тегло на 2500гр.) – общо 148 деца: еметропия = 61, слаба хиперметропия (<2дсф.) = 19, средна хиперметропия (25дсф.) = 33, силна хиперметропия (>5дсф.) = 5, слаба миопия (<3дсф.) = 14, средна миопия (3-6дсф.) = 1, силна миопия (>6дсф.) = 2, астигма87


тизъм (<2дцил.) = 10, астигматизъм (>2дцил.) = 3. Изводи: Установява се статистически значима зависимост между теглото при раждане и рефракцията:  1. Деца с 4та степен на недоносеност (според теглото) са със значително повишен риск от развитие на високостепенна миопия.  2. При децата с 3та и 2ра степен на недоносеност се наблюдава аналогична зависимост.  3. При децата с 1ва степен на недоносеност, както и децата родени над 2500гр. се наблюдава разпределение на аметропиите: хиперметропия:миопия=3,6:1.  4. Не се наблюдава зависимост между теглото при раждане и наличието на астигматизъм. Заключение: Резултатите получени при това проучване са близки до тези в световен мащаб. Ниското тегло при раждане статистически повишава риска от развитието на високостепенна миопия (тези пациенти трябва да бъдат проследявани освен във връзка с Ретинопатията на недоносените, така и с оглед на всички особености и обективни промени съпътстващи миопията). Децата родени с тегло над 2000гр. се доближават до групата родени над 2500гр. (доносени според теглото), където хиперметропията е 3 до 4 пъти по-често срещаната рефракция. Получените данни са предпоставка да се продължи и разшири проучването с цел подобряване на профилактиката на състояния в пряка зависимост от аметропията (амблиопия, страбизъм, стафилома, дегенеративни промени и др.). Съществува ли корелация между честотата на стенозата и инсуфициенцията на слъзните пътища и родоразрешаване чрез секцио. Ст. Драгоев, Ст. Дикова, В. Чернодринска, Г. Алексиева СОБАЛ „Визус“ По литературни данни в световен мащаб 5% от новородените са със симптоми на обструкция на слъзните пътища на едното или двете очи. В СОБАЛ „Визус“ - един от основните центрове за лечение на очни заболявания в детска възраст след проучване, бе установено, че по-голяма част от децата със стеноза на слъзните пътища са родени чрез цезарово сечение.Този факт дава повод да се потърси връзка между начина на родоразрешаване и стенозата на слъзните пътища.

на честотата на родоразрешаването чрез секцио цезареа и честотата на стенозата и инсуфициенция на слъзните пътища при новородени. Обект: 215 деца на възраст от 2 месеца до 15 години,преминали на амбулаторен преглед в СОБАЛ „Визус“ ООД Метод: анкетна карта, пълен очен преглед, съобразен с възрастта на детето Резултати:  1. 8% от децата са със стеноза и инсуфициенция на слъзните пътища  2. 64.7% от децата със стеноза са родени секцио, а останалите 35,3% са с нормално раждане  3. 47.06% от децата със стеноза са момчета, а 52.94% са момичета  4. 58.82% от децата със стеноза са с едностранно засягане, а 41.18% - двустранно  5. Равен е броят на пациентите с двустранно засягане, родени със секцио и по нормален път. Изводи:  1. Установи се статистически значима корелация между пациентите със стеноза и родоразрешаване чрез секцио  2. Няма статистически значима разлика при половото разпределение на стенозата и инсуфициенцията на слъзните пътища  3. По-често е едностранното засягане  4. Липсват данни, доказващи по-често засягане на двете очи при деца, родени със секцио. Заключение: Резултатът, получен от началното проучване на честота на стенозата и инсуфициенцията при децата преминали на амбулаторен преглед в клиниката е близък до този в световен мащаб.Установената по-голяма честота връзка на децата със стеноза и тези, родени със секцио и по-високата честота на родоразрешаване чрез секцио дава основание да се разшири и продължи проучването.

Цел: Да се определи съществува ли пряка връзка между повишаването 88

89


Случай на микотичен кератит при използване на корекционна контактна леща, лекуван както консервативно, така и с крослинкинг, покритие с амнион и проникваща, лечебна кератопластика Георгиев, Христова, Кючуков, Ников, Демирчева, Талацка, Александров, Янева, Кирков, Генов, Янев, Карагеоргиева, Илиева, Кадити, Великова, Боцевска, Стойкова, Зайкова. УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“, Очна Клиника Пациентката постъпи в клиниката с роговичен инфилтрат на лявото око след носене на контактни лещи. Консервативното лечение, включително Вариконазол и ежедневно туширане с Йодна тинктура не доведе до подобрение. В последствие процесът напредна, роговицата беше обхваната от прогресиращ процес на лизиране и инфилтрация, и се разви нарастващ хипопион. Изолира се Pseudoalescheria boydii. Последователно се направиха неколкократни промивки на предна камера с разтвор на Вариконазол с временно подобрение на състоянието. В последствие се направи терапевтичен крослинкинг след което и покритие на лезията с амниотична тъкан. Липсата на ефект, включително ангажирането на цялата роговица от процеса, наложи предприемането на лечебно-тектонична събтотална проникваща кератопластика. Настъпи временно подобрение, след което се разви рецидив на инфекцията върху самия трансплантат. Пациентката беше насочена за лечебна рекератопластика към Университетска Очна клиника- Мюнхен.

Най-доброто от двата

свята

Хиалуронова киселина Не съдържа консерванти

Stellaris AC и Stellaris PC – апарати от бъдещето Хубанов П., Бодурова Н., Карабелева К., Питакова И. ОМЦ „Св. Николай Чудотворец“ Варна Цел: Да споделим нашият опит от едногодишната ни работа със Stellaris AC и Stellaris PC.

ОСМОПРОТЕКЦИЯ Производител:

90

LABORATOIRES

I

UVB ПРОТЕКЦИЯ

I

ХИДРАТАЦИЯ Представител:

Синапсис България ООД бул. „Шипченски проход” № 18, 1113 София, Търговски център Галакси, офис 110 тел: + 359 2 444 24 94; факс: + 359 884 159 156; e-mail: office@synapsis.bg


Генерален спонсор на конференцията Новости в офталмологията 2012

ИЗЛОЖИТЕЛИ ALCON ALLERGAN BAUSCH & LOMB BOROLA CONTACT MEDICAL INTERNATIONAL INOVA MSD PFIZER PHARMALOG SANTEN UNIGLASS VALEANT БЪЛГАРСКО ТЪРГОВСКО МЕДИЦИНСКО ДРУЖЕСТВО МЕДТЕХНИКА БЪЛГАРИЯ ПИ ДЖИ ЗДРАВЕ СИНАПСИС БЪЛГАРИЯ ОРГАНИЗАЦИОННИЯТ КОМИТЕТ ИЗКАЗВА СВОЯТА БЛАГОДАРНОСТ ЗА ОКАЗАНАТА ПОДКРЕПА


Sbornik_Novosti2012