Page 130

Приспивни капки за нос Def 103 за Данаил: Облаците са мислите на Земята Щ. Горски шоколад със ваденка откраднах от хралупата на вятъра студен, сред октомврийските дъждовни сгради тайничко и бавно го ядем. Ето градска плочка дъжд: пият котки от луната с малко, грапаво езиче. А ние с телескопи разглеждаме звезди, които след трамваи бясно тичат. На света има само четири животни: във всеки нощен край – по ъгъл. Те като везни ни балансират; в люлка ни люлеят; и светът е вътре кръгъл. Дракон, елефант, кит и кърт – всеки има си език; и единствено децата непрестанно ветрове и облаци наум четат: перестите мисли на Земята. Когато глобусът се разгневи: слоести безформи гръмотевици оплитат; и тогава с дни вали, а гадателните птици в стратосферата отлитат. Земята сънищата ни тъче, а купестите облаци са кладенец към нас. Понякога небето става чисто и без мисли, понякога очите ни са глас. Крайдънни същества – през крачка. Прескачам клони. Катеря си балкона. В главата ни – хвърлейдоскоп, който се търкаля таралежно в небосклона. Четири животни идват всяка вечер: от всички краища сънят пристига; и клонаците разплитат приказка, която в хралупата на ваденка се скрива. Ти си почудата, очите на небето. И уйдурдисаните скръндзи не разбират, че „все съм си” е нещо неизменно; и високомерно нареждат, коригират… Но ти си хремав и не чуваш. Смееш се насън, тайнаникаш си над локви и мислите превръщат се навън – в бъдеще, облаци и физически бинокли.

258 рисуващ

Елина Кръстева-Zlina рисуващ

пишещ

рисуващ

ВБВ пишещ

рисуващ

259

пишещ

Manu propria 2  
Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you