Page 86

84

Това се случва единствено при жените. Тази допълнителна доза внимание може да прерасне в дискриминация, но може да бъде и превърната в предимство. И не, не става въпрос за предимството да имаш чифт цици. С тях или без тях, жените започват все по-уверено да налазват все повече “мъжки” територии и когато се справят добре, неизменно правят впечатление – и в това няма лошо. Примерът с електронната музика не беше случаен. Тя никога не е преливала от женски имена и тази подробност си има своето донякъде логично обяснение. За да бъдеш електронномузикален виртуоз, не стигат само талант и въображение. Трябва и да си на “ти” с разни обсипани с копчета и врътки уреди, от които висят множество разноцветни кабели... или поне със софтуерните им еквиваленти, които, убедена съм, са доста по-гадни, защото там буквално влизаш в матрицата! В този занаят техниката трябва да бъде най-добрият ти приятел – продължение на ръката, ума и сърцето ти. Затова, когато една жена се чувства като риба във вода сред гореспоменатите кабели, копчета и програми, и е способна, скрита зад пулта, да накара тълпата в клуба да крещи от кеф, тя предизвиква доста повече интерес, отколкото стандартните електронни артисти – мъжете. А напоследък такива интересни дами се срещат все по-често. Особено сред онези стилове, които биха могли да се обединят под хлабавото, но претенциозно название “напредничава бас-музика” – всички онези безумни етикети, съставени от

някоя от частичките “-степ”, “-хоп”, “дъб-”, etc. плюс традиционен електронен жанр по избор. Те дадоха на тази музика една изцяло нова перспектива. Те са смели и талантливи, всяка със своя уникален, отличителен звук. Ikonika Англичанката Сара Абдел-Хамид, или Ikonika, е първата жена, подписала за превърналия се в институция лейбъл Hyperdub (коя е втората, ще разбереш по-нататък). Сингълът й Please от 2008 се е превърнал в дъбстеп класика, а на 6 април тази година излезе дългоочакваният й дебютен албум Contact, Love, Want, Have. Звукът на Ikonika е толкова специфичен, че се разпознава от километри. С единия си крак той е здраво стъпил в добре изследваното поле на 130-140 bpm. С другия обаче е потънал в лепкавото блато на писукащите синтетични звуци от старите електронни игри. Немалко други артисти изследват същата територия, която вече сe е сдобила с няколко гениални нарицателни – bleep, skwee, wonk, etc. Това, което отличава Ikonika от тях, е уникалната архитектура на композициите й, където крайната хармония е резултат от напасването на няколко дисхармонични една спрямо друга мелодии. Тази объркана формула в повечето случаи работи и привидно хаотично рикоширащите blip-звуци са в съвършен унисон с останалите елементи. В някои парчета обаче резултатът е на границата на слушаемото и прилича повече

One Magazine ­ Summer 2010  

One Magazine is an independent Bulgarian quarterly publication www.edno.bg

Advertisement