Page 54

Светльо е от хората, за които една позната използва израза “бутиков герой”. Намирам го невъзмутимо да пийва бира с книжка на Макс Вебер в ръка по средата на потна, препълнена и превъзбудена ирландска кръчма по време на (явно) суперважен мач. Отиваме да си говорим на фонтаните пред Народния, където разговорът по едно време бива прекъснат от Калашников – приятел на Светльо, който обича да взривява неща в двора на вилата си. Уговарят се да се видят на някое място, където сервират салата в пластмасови чинийки. “За нещо културно ли си говорехме?” връща се към нашия разговор Светльо.

52

Да. Как започна да пишеш поезия? Ами щото е кратичко. Има някои големи неща, които са вкусни, да речем, кекс. Но има малки неща, които са много вкусни, тия бонбони, белгийските, нали се сещаш? Какво повече да ти кажа. Почнах ‘98-99, ама с кратки работи, за себе си. Триех ги веднага. Даже си бях направил един скрипт, който се активираше на няква дата и триеше там една папка в компютъра. Лошото е, че не го бях направил както трябва и ако не беше включен компютърът на въпросната дата, трябваше ръчно да си ги трия. Не бях прочел като хората. Спрях да ги трия през 2005. Абе много хора си мислят – тая работа с поезията е “сърце мое, душо моя”. Някви неща от читанките в четири куплета. А то не е баш така. Има много жестоки работи. Какво например? Ами Вапцаров. И Смирненски. На него помня как му четох едно стихотворение като малък – не много умно, някъв французин го застрелват, обаче ритъмът беше един страхотен. А при Вапцаров е много генгста положението – проблеми с полицията непрекъснато. Между другото, едно време, преди да започнат да пишат, са си разказвали истории и сега по някакъв начин с хип-хопа пак се завръща това. Има някво завръщане към думите – и то така, че да ги запомниш. В хип-хопа като се заслушаш – верно, има и супертъпни, но има и много добри неща. Езра Паунд много ме кефи, Също така, то малко тъпо, ама от

Svetlyo is one of those people a friend of ours called a “boutique character”. I find him sipping beer and reading Max Weber in the middle of a sweaty, packed and rowdy Irish bar during what (apparently) must be an important football match. We go to chat by the fountains in front of the National Theater, where at one point our discussion is interrupted by Kalashnikov – Svetlyo’s buddy who likes to blow shit up in the yard of his villa. They make plans to meet up later at some place that serves salad in plastic dishes. “So, were we talking about something cultural?” Svetlyo asks, snapping back to our conversation. Yes. How and why did you start writing poetry? Because it’s short. Some big things are tasty, say, cake, for example. But there are little things that are really tasty – you know those little Belgian candies? What more can I say… I started in 98-99, with short things, just for me. Once I read them over I’d erase them immediately. I even wrote a script that would be activated on a certain date and erase a given folder on my computer. But I didn’t do it quite right so if on that date my computer wasn’t turned on, I’d have to erase it by hand. In 2005 I stopped erasing things. Lots of people think “hey, that poetry stuff is all ‘oh my heart, oh my soul’”. Like stuff out of nursery rhymes in four couplets. But it isn’t quite like that. There’s some heavy shit out there. What kind of poetry do you like? Vaptsarov. Smirnenski. I remember reading a poem of his as a kid – so they’re shooting some French dude, all kinds of stuff like that, but the rhythm of it was amazing. Vaptsarov’s got a gansta thing going on. Trouble with the cops non-stop. By the way, back before writing got started people would tell each other stories and now hip-hop’s going back to that. It’s a kind of return to words – in a way that makes you remember them. Like when you really listen to hip-hop – ok, there’s some ultra-lame stuff, but there’s some really good stuff, too. I really like

One Magazine ­ Summer 2010  

One Magazine is an independent Bulgarian quarterly publication www.edno.bg