Page 30

28

Разкажи ни малко повече за себе си. Роден съм в София, но семейството ми е напуснало България, когато съм бил на пет години и половина. Баща ми работеше с найдобрите оркестри от цял свят и затова се налагаше да се местим често. Бяхме първо шест години в Иран, после четири в Германия, две в Австрия и накрая в Австралия, където съм живял 12 години. Там баща ми стана професор в консерваторията. Така се запознах с един известен филмов композитор – Майлс Гудман, който, уви, наскоро почина. Той работеше много с филмите на Франк Оз. Майлс беше човекът, който ми каза, че трябва да отида в Америка, защото там ще имам по-голям шанс за развитие. Послушах го. Първото нещо, което направих седмица след като пристигнах в Лос Анджелис, бе да вляза в може би най-големия магазин за пиана в града. Докато се разсвирвах на едно от пианата вътре, при мен дойде един човек и ми каза: “Аз отговарям за артистите на Warner Bros и искам да ти уредя договор.” Той се казваше Боб Джеймс. Малко след това собственикът на магазина ми каза: “Виж, ще ти дам едно пиано, плати ми когато искаш.” И така аз излязох от този магазин с договор за концерти и собствено пиано. Какво се случи след това? Прекарах три години в семейството на Warner Brothers. Обикалях по турнета, свирейки на соло пиано с някои от най-големите музиканти по това време. Беше доста изморително, защото имах по около 150 концерта на година. След това се ожених и просто нямаше как да продължа с тази дейност. Жена ми пък организираше модни ревюта – тя работеше с най-големите, между които бяха Гучи, Джон Галиано и покойният Аликзандър Маккуин. Един път тръгнах с нея към Париж за някакво шоу на Галиано, но не ме пуснаха във Франция, защото бях с австралийски паспорт, а по това време Франция правеше изпитания с ядрено оръжие и имаше конфликт с Австра-

Tell us a bit about yourself. I was born in Sofia but my family left Bulgaria when I was five and half years old. My father worked with some of the best orchestras all over the world and we had to move often. First we spent six years in Iran, then four in Germany, two in Austria, and we ended up in Australia, where I lived for 12 years. My father became a professor at the conservatory there. That’s how I met the famous film composer, Miles Goodman, who, sadly, passed away not long ago. He collaborated on many of Frank Oz’s films. Miles was the one who suggested I move to the US, since there I would have more opportunities. I followed his advice. The first thing I did, only a week after arriving in Los Angeles, was to go into possibly the largest piano store in town. While I was warming up on one of the pianos there, a man came up to me and said, “I’m responsible for Warner Brother artists and would like to set you up with a contract”. His name was Bob James. A few minutes later, the store manager said, “Listen, I want to give you a piano, you can pay me whenever”. That’s how I walked out of the store with a concert contract and my own piano. It was a life-changing encounter – and I’ve had two more like it. What happened after that? I spent three years with the Warner Brothers family. I was touring as a solo pianist with some of the greatest musicians of the time. It was quite exhausting; I had about 150 concerts a year. Then I got married and there was no way I could carry on as before. My wife, in the meantime, was setting up fashion shows – she was working with the big fish, including Gucci, John Galliano, and the late Alexander McQueen. Once I accompanied her to Paris for a Galliano show but I was denied entry into France, as I had an Australian passport and, at the time, France was conducting nuclear tests and was in a conflict with Australia. I decided to go to England instead and met a woman there, a friend of some friends from way back. She was working for some company that made music for commercials. I played piano for her a bit and

One Magazine ­ Summer 2010  

One Magazine is an independent Bulgarian quarterly publication www.edno.bg

Advertisement