Page 25

че това не работи. Затова реших, че е добре да имаме някакъв разказ, колкото и да е абстрактен, за да може зрителят да не е фиксиран. Ако не знаеш поемата или не разбираш немски, пак можеш да следиш и да усетиш историята. Как успяхте всичко това да го синхронизирате между България и Германия? Весела: Аз направих сториборда, Иван подпря сериозно с дизайна, Петър от самото начало беше с нас, мислейки за музиката. Другият човек, който се намеси, беше Емил Илиев – нашият саунд дизайнер. И както отначало идеята се появи лесно и случайно, накрая се вкарахме в абсолютен трип. Чисто като занаят анимацията се направи от Ебеле, но целият креативен импулс дойде от българска страна. Петър: Интересното около нашия филм е как се появява една нова българска вълна, която е свързана основно с хора, които са живели навън, или да кажем по-скоро – хора, които са космополитни. И ако до този момент основните успехи на младото българско кино са били свързани с някаква идентичност... Весела: Да, това специално го има в българската анимация, защото повечето филми са битови, те се фокусират върху смешките в нашия живот, Доньо Донев и така нататък... Петър: ...а пък Анна Блуме е филм, който не носи някаква конкретна културна идентичност, той може да бъде направен навсякъде по света, но това не означава, че ние сме се отказали от българското. Весела: Ни най-малко! Петър: Всеки от нас се е върнал в страната си с ясната идея, че тук му е мястото. Весела: Да, да, да! Петър: Това, което правим обаче, започва да се оказва с по-широк диапазон. Аз съм един от най-големите привърженици на това, че българското трябва да носи балканското, но излизането от всяко едно клише и създаването на нови възможности

only an abstract one, so that the viewers are not fixated [on the words]. So now, even if you don’t know the poem or you don’t speak German, you can still follow and understand the story. How did you synchronize everything between Bulgaria and Germany? Vessela: I made the storyboard, Ivan came up with the design ideas and Petar was with us from the very start thinking about the music. The other person involved was Emil Iliev – our sound designer. The idea for the film came easily, but the execution was a trippy experience. Craftwise, Ebele did the animation, but the creative impulse was all Bulgarian from beginning to end. Petar: Our film is part of a new wave in Bulgarian animation that involves creative people who have lived abroad for some time or who are quite cosmopolitan. Until now, most successful animation by young Bulgarians has dealt with [cultural] identity… Vessela: Yes, that’s right. Until recently, most of the animated films from Bulgaria have focused on themes from everyday life, there is Donyo Donev and so on… Petar:... while Anna Blume is a film without a cultural identity, it could have been made anywhere in the world, but that doesn’t mean we have given up on Bulgarian themes. Vessela: Not at all! Petar: We’ve all come back to Bulgaria with a clear sense that we belong here. Vessela: Yes! Petar: It turns out, though, that what we do has wider significance. I am a great proponent of the idea that we must express the Balkan as well as the Bulgarian. But in the case of Anna Blume we are talking about leaving clichés behind altogether and creating new opportunities. After all your time spent abroad, how do you feel about living in Bulgaria? Are you comfortable here? Petar: I decided long ago that what matters to me is what I do. I try not to depend on the environment, I try to shape the environment myself – to have my own dreams and pursue my

23

One Magazine ­ Summer 2010  

One Magazine is an independent Bulgarian quarterly publication www.edno.bg

Advertisement