Page 212

210

момента се е ангажирал редовно да дава сцена на проекти, реализирани извън рамките на държавните и общинските театри, е Младежкият. Вечерите на свободния театър там са всяка седмица. Аз отивам на вечерта, посветена на драматурга Данийл Хармс, и влизам по средата на радиопиеса. В малкия Клуб на актьора има сцена в единия край и бар в другия. Цари пълен мрак, само през прозорците нахлува светлина от уличните лампи. Тихо е, всички слушат и пушат, пият бири. После виждам, че има много млади, но не само. Доста са театрали, но не само. Има дори една-две вратовръзки. Тук са и обичайните заподозрени от асоциацията – смазващо добрите и хардкорнезависими актьори Огнян Голев и Ирина Дочева, режисьорката Гергана Димитрова – “главната маймуна” от 36 маймуни, Веселин Димов – режисьор от Момо, и т.н.. С известно закъснение и вид на човек, който все още е духом в офиса, се появява и Ида. Вечерта продължава с късометражно кино и после на сцената се качват Ambient Anarchist, a между и по време на парчетата на микрофона се четат кратки откъси от Данийл Хармс. Ида също прочита един. Има някакъв уют, все едно си на голямо гости. Много е приятно, казвам. Супер е, отсича Ида. Според нея при тази схема в Младежкия става ясно, че това не са продукти на самия театър. “Знае се, че са гостуващи, и е ясно как са направени в пространството въобще. И това е голямо постижение.”

една вечер на гости

Разговорът за театър продължава една вечер в пъстрия апартамент на Ида и Тошо. Говорим си за клишето у нас, че не се броиш за професионалист, ако не си на щат. За болезнената липса на културни мениджъри, които да пишат проектите и да пласират спектаклите. За странните неравни отношения, в които влизат свободните проекти и приелите ги държавни сцени. За това как често “службите” в театрите демонстрират презрение към свободните артисти, а на касите ги саботират и не препоръчват техните спектакли. За това как след вложени кански усилия, време и желание често един спектакъл се играе един или два, или три пъти, и независимо какъв е успехът му – това е. Според теб системата ли е проблемът, питам, или старите кадри в учрежденията? “И двете – категорична е тя. – Едното нямаше да е такова без другото. Но проблемът за мен е липсата на желание за развитие, не възрастта. Лошото е, че наистина в момента, първо, не се знае какво ще се случи с държавните театри, и после, въобще системата ни за театър е абсолютно разнебитена.” А ако зависеше от теб, какъв би бил идеалният сценарий? Да има програми, по които да кандидатстваш за финансиране. Да можеш да си избираш които искаш актьори. И някакво ниво на обща култура в публиката? – броя аз до три. Ида само кима. Е, не е толкова много, казвам. Не, не е, отговаря тя.

One Magazine ­ Summer 2010  

One Magazine is an independent Bulgarian quarterly publication www.edno.bg