Page 198

196

с над 150 км/ч. Затова е закон водата на върха да се пести и метеоролозите понякога отказват да пълнят с вода бутилките на преминаващите туристи. Въпреки всичко усещането за свобода и независимост тегли наблюдателите към върха и те не се оплакват от тежките условия. Не се оплакват и от заплащането, което е, меко казано, мизерно – малко над минималната работна заплата. За сравнение – през 70-те се равнявало на около две и половина работни заплати. Тогава Владо е трябвало да чака седем години, докато го пратят на Мусала. “Сигурен ли си?”, попитали го при назначаването, “Ами семейството?”, но Владо бил категоричен. Днес кандидатите за нестандартната професия съвсем не са толкова много и толкова решителни. Има и голямо текучество, което е “... много лошо. Tака нямаш квалифицирани хора, особено за облаците, защото те са най-сложната материя. Aко се гледат оттук, е едно, на Мусала друго, на Ботев трето”, обяснява Владо. Във високопланинските станции измерванията се извършват съгласно препоръките на Световната метеорологична организация – осем пъти в денонощието. Те се изпращат в кодиран вид под

формата на телеграма до телекомуникационния център на НИМХ (Национален институт по метеорология и хидрология), откъдето се разпространяват до всички страни в региона (България е регионален център за Югоизточна Европа). С две думи – на всеки три часа в денонощието наблюдателят трябва да бъде буден. “Нормалните хора от градовете ни мислят за смахнати”, добавя Митко Ралев. Но за него тръпчивият вкус на свободата, красотата, простора, тишината не може да се замени с живота в сивия град. Сутрин, когато се събуди, той поглежда през прозореца и вместо улици, трамваи, паркинги и хора първото нещо, което вижда, е море от върхове – безкрайно, застинало, вечно. Светът е в краката му. Единственото нещо, което трябва да направи, са измерванията. И да полети. В пряк или преносен смисъл.

One Magazine ­ Summer 2010  

One Magazine is an independent Bulgarian quarterly publication www.edno.bg

Advertisement